23.7.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/1

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействие на финансово-икономическата криза върху разпределението на работните места между производствените сектори, със специален акцент върху МСП“

(проучвателно становище)

2011/C 218/01

Докладчик: г-н PEZZINI

Съдокладчик: г-н HAVLÍČEK

На 15 ноември 2010 г. постоянният представител на Република Унгария в ЕС, г-н Péter Györkös, поиска от името на бъдещото унгарско председателство Европейският икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„Въздействие на финансово-икономическата криза върху разпределението на работните места между производствените сектори, със специален акцент върху МСП“.

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 април 2011 г.

На 471-вата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 май 2011 г. (заседание от 4 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 153 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК високо оценява вниманието, обърнато от унгарското председателство на един от ключовите въпроси за организираното гражданско общество – въздействието на настоящата икономическа и финансова криза върху работната сила и нейното разпределение между различните производствени сектори със специален акцент върху МСП.

1.2   Освен това Комитетът припомня, че вече многократно се е произнасял по въпроси, свързани с малките и средните предприятия, които заедно с публичния сектор и социалната икономика, съставляват свързващата тъкан на европейската икономика и заетост.

1.3   МСП бяха силно засегнати от последиците на общата икономическа и финансова криза, въпреки че често реагираха с голяма гъвкавост и иновационни решения.

1.4   Комитетът смята, че освен с принципни твърдения ЕС може да окаже по-силна подкрепа на МСП. В настоящия момент е абсолютно необходимо последователно и координирано действие на ЕС, насочено към набор от приоритети, за подкрепа на работните условия на вътрешния пазар и също така целящо развитието на МСП в международен мащаб (интернационализация).

1.4.1   Сред приоритетните действия ЕИСК поставя: развитието на потенциала на новите предприемачи, по-специално на жените, заетостта на младите и подкрепата на водещата цел „Младежта в движение“.

1.4.2   Препоръчва редовно да се организира годишна конференция на МСП, по време на която да се прави преглед на положението на МСП в Европа, по-специално по отношение на заетостта. В тази конференция, която би могла да послужи за модел, би трябвало да участват представители на национални и европейски професионални организации и на всички европейски институции.

1.5   По-специално, ЕИСК отправя искане за публикуване на пътна карта за незабавно гарантиране на условията, необходими за развитието на нови новаторски предприятия и подкрепата на съществуващите МСП, с цел да се допринесе за създаването на нова заетост, нужна за излизане от кризата и за даване на нов тласък на устойчивото развитие: би трябвало предвидените действия да се планират на европейско, национално и регионално равнище и да включват както търговските и нетърговските предприятия, така и тези от социалната икономика. Успоредно с тази пътна карта следва да се предвиди обучение за безработните работници и за младите хора, за да могат да получат достъп до нови работни места.

1.5.1   ЕС би могъл, съгласувано с държавите-членки, в регионите, обхванати от цел „Конвергенция“, да подкрепи използването на структурни фондове, предназначени за подкрепа на МСП.

1.6   Според ЕИСК следва да се ускори процесът на интернационализация на МСП чрез увеличаване на достъпа им до нови пазари и оттам – на способността им за създаване на работни места.

1.6.1   Достъпът до нови пазари би трябвало да бъде предшестван от стабилни търговски споразумения, които да са придружени от прости процедурни протоколи, готови за използване от МСП.

1.7   ЕИСК смята, че е изключително важно разпространението на предприемаческата култура и инициативността да се извършва в среда, която подкрепя предприемачите, отчита пазарните рискове и използва потенциала на човешкия капитал.

1.8   Обучението, трансферът на знанията и квалификацията, новите методи на работа и развитието на нагласа за промяна трябва да се насърчават, особено в периода на криза, за да се гарантира запазването на работните места и да се засили ролята на работниците като инструмент за укрепване на предприятията.

1.9   ЕИСК подчертава важността на обществените поръчки, провеждани в съответствие със социалните и екологични стандарти, като инструмент за подкрепа на оцеляването на предприятията и заетостта на местно равнище. Принципът „Мисли първо за малките“ трябва да бъде задължителен по време на криза, когато голяма част от работните места са поставени под въпрос: коректното, отговорно и интелигентно използване на общественото търсене би трябвало да стимулира отворената конкуренция и новаторството.

1.10   Според ЕИСК е необходимо да се засили създаването на клъстери и на групи от МСП по сектори. Поделянето на договори и обменът на знания между големи и малки предприятия би могло да отключи новаторски пориви посредством мрежови системи, включително и изградени по сектори.

1.11   ЕИСК препоръчва подемането на авангардни секторни инициативи да се координира по-добре от гледна точка на технологията, заетостта, инвестициите и използването на потенциала на човешките ресурси, с цел да се извлече максимална полза от тези инициативи.

1.12   Трябва е да се признае необходимостта от създаването на нови финансови механизми: ЕИСК смята, че финансовото предизвикателство и останалите фактори, свързани с кризата, се проявиха по-остро по отношение на МСП поради неспособността за планиране на нови действия, като например използването в пълна степен на потенциала на инструменти като Jeremie, Jasper и Jessica.

1.13   Според ЕИСК, за да намали кумулативните последици от законодателството и да ограничи разходите, свързани с прилагането му, Комисията би трябвало да ускори проверките на целесъобразността на съществуващото законодателство, давайки пример на държавите-членки.

1.14   Според Комитета новите законодателни предложения трябва да бъдат подложени на предварителен анализ, за да се определи тяхното отражение върху конкурентоспособността, с помощта на оперативни документи за въздействието, изготвени на общностно и национално равнище.

1.15   ЕИСК приканва Комисията да прояви настойчивост и да увеличи действията си за насърчаване на новите нисковъглеродни технологии и на екологична икономика, които са източник на нова и по-добра заетост.

1.16   Според Комитета би било полезно да се подкрепи и благоприятства разпространението на международни мрежи, включително и секторни, за участниците в творчеството и иновациите. Във връзка с това препоръчва мрежата „Enterprise Europe Network“ да изпълнява информативни и консултативни функции не само в общ план, но също и по сектори, както и да ѝ се възложат за изпълнение административни функции, позволяващи обслужване на едно гише.

1.17   ЕИСК отправя искане за ускоряване на приемането на европейски статут за МСП и за прилагане на „Small Business Act“ на равнището на държавите-членки, относно който Комитетът вече е изразил своето мнение.

2.   Въведение

2.1   С проявяването на икономическата криза през 2008 г. беше спряна положителната тенденция, отбелязана между 2002 и 2008 г. от МСП, като според оценките това доведе до загубата на 3,25 милиона работни места за периода 2009-2010 г. (1).

2.2   През 2010 г. равнището на безработица в ЕС беше 9,6 %, с най-силно проявление в секторите на публичната администрация, транспорта и телекомуникациите. Беше отбелязан лек подем в секторите на продажба на дребно и манифактурните производства, докато пазарът на труда за младите хора – от 15 до 24 години – остана в депресия, с безработица от близо 21 %, тоест на по-високо равнище в сравнение с началото на кризата.

2.2.1   От друга страна, икономическата криза и фактори като глобализацията, технологичния прогрес, застаряването на населението и постепенния преход към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и частици дадоха силен тласък за бързи промени в търсените на пазара на труда квалификация и умения, с нови професии, отбелязващи силен ръст.

2.3   На секторно равнище изглежда, че рецесията ускори настоящата тенденция за прехвърляне на работни места от първичните и базови производства към сектора на услугите. Това доведе до значително намаляване на заетостта в първичните и базови производства в селското стопанство, като за периода 2010-2020 г. се очакват и загуби на работни места в занаятчийския и производствения сектор, докато в сферата на услугите, особено на услугите, предоставяни на промишлеността, и пазарните услуги се очаква увеличение на заетостта. Предвижда се увеличение и в сектора на дистрибуцията и транспорта, както и в хотелиерството, ресторантьорството, туризма, здравеопазването, образованието и сигурността.

2.4   По отношение на професионалните профили – тенденцията, която би трябвало да се затвърди и засили до 2020 г., би трябвало да благоприятства придобиването на квалификация от средно до високо равнище (която ще достигне 40 %) като например тази на ръководните кадри, професионалистите и техниците, които представляват така наречените „работни места, изискващи значителни знания и умения“.

2.4.1   Най-голямо намаление се предвижда в дела на работниците с ниска или по-слаба квалификация. Оказва се, че заетостта в секторите, произвеждащи капиталови стоки, е по-уязвима от общите икономически кризи, тъй като уменията са от особена важност, а тези сектори често изискват специфични умения.

2.5   Комитетът многократно е припомнял (2), че „значението на малките и средни предприятия (МСП) за икономиката на Европейския съюз е всепризнато“ и е потвърждавал (3), че „тъй като производството, иновациите и процентът на заетост все повече зависят от МСП, следва да се отдели важно място на подпомагането на предприемаческата инициативност сред младите хора.“

2.6   Независимите предприятия в ЕС са над 20 милиона: 99 % от тях са малки и средни предприятия с по-малко от 250 работници. Най-голяма част (92 %) са микропредприятията с по-малко от 10 работници. Заетостта в МСП представлява над 67 % от заетостта в ЕС (4). Много от МСП, които устояха на кризата, постигнаха това единствено поради ангажираността на своя персонал.

2.7   Освен това е необходимо да се отчита, че множество препятствия като:

—	неподходяща за развитието на предприемачеството среда;

—	затруднения при достъпа до кредитиране;

—	затруднения при интернационализацията и достъпа до пазарите;

—	недостатъчни знания или управленчески способности;

—	недостатъчна защитата на интелектуалната собственост;

биха могли да спрат възникването на нов предприемачески дух и създаването и бързото развитие на новаторски МСП и да попречат на осъществяването на политиката за пълна заетост.

2.8   През 2009 г. броят на големите предприятия, отбелязали намаление в равнището на заетост, беше два пъти по-голям от този на малките предприятия и над три пъти от този на микропредприятията. Тези цифри потвърждават способността на малките предприятия и микропредприятията да изпълняват роля на стабилизатори по отношение на икономическите цикли.

2.9   Въпреки това еволюцията на общностния пазар на труда все още се характеризира със силен дисбаланс между различните страни, с неприемливо равнище на заетост сред младите хора: независимо че средното европейско равнище за периода 2010-2011 г. може да се установи около критичната стойност над 10 %, то разпределението на работната сила между секторите, териториите и най-вече между възрастовите групи е силно обезпокоително.

2.9.1   Последният доклад „Заетостта в Европа през 2010 г.“ показва, че младите хора са основната жертва на кризата. Тя се отрази на безработицата при възрастовата група 15-24 години, която в някои държави-членки достига и надминава 30 %.

2.10   Анализите на развитието на разпределението на европейската работна сила в различните сектори (5) – включително по възраст, пол и вид предприятие – показват:

—	равнище на обща заетост в ЕС-27 (6), което от 62,2 % през 2000 г. достигна 64,6 % през 2009 г.;

—	равнище на заетост на младите хора (7), което в същия период от 37,5 % спадна на 35,2 %;

—	равнище на заетост на жените като цяло, което от 53,7 % нарасна на 58,6 %; а на младите жени – от 34,1 % на 33,1 %;

—	равнището на заетостта в промишлеността на ЕС-27 от 26,8 % през 2000 г. спадна на 24,1 % през 2009 г.;

—	равнището на заетост в сферата на услугите от 65,9 % през 2000 г. нарасна на 70,4 % през 2009 г.;

—	равнището на заетост в селското стопанство от 7,3 % през 2000 г. спадна на 5,6 % през 2009 г.

2.11   В ЕС-15 данните разкриват малко по-добра ситуация, както по отношение на равнището на обща заетост (63,4 % - 65,9 %), така и на заетостта на жените (54,1 % - 59,9 %).

2.12   Да се дадат нови умения и квалификация на младите хора и от двата пола е цел на общностната програма „Младежта в движение“, въпреки че тази цел изглежда ограничена в сравнение с огромното значение на проблема и необходимостта тя да се интегрира с други инициативи за създаване на нови дейности и нови предприятия.

2.13   Комитетът, включително и чрез своята Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI), вече имаше възможност да се произнесе относно отражението на кризата върху заетостта в сектора на манифактурното производство, автомобилната, текстилната, металообработващата промишленост, аеронавтиката, културните и творческите индустрии, корабостроителната промишленост, стоманодобивната и въгледобивната промишленост, производството на домакински електроуреди и в други сектори, като например горското и селското стопанство и сектора на услугите.

2.14   Във всички сектори, наред с големите предприятия има и значителен брой МСП, като например в манифактурното производство (от 2 376 000 европейски предприятия 2 357 000 са МСП), в строителството (2 914 000 от 2 916 000), или в търговията на едро и дребно, в сектора на ремонт на автомобили и мотоциклети и в сектора на стоки за семейно потребление (общо 6 491 000 от 6 497 000), без да споменаваме услугите в областта на недвижимите имоти, ресторантьорството, хотелиерството и транспорта.

2.15   ЕИСК подчертава пълната допълняемост между големи, средни и малки предприятия, която често се изразява в качеството на подизпълнението, ефикасността на възлагането на дейности на външни изпълнители както и чрез създаването на новаторски отделни (spin-off) предприятия.

2.16   От възможността за създаване на нова заетост като инструмент за борба с кризата, за стимулиране на устойчивия икономически растеж и конкурентоспособността посредством МСП от публичния и частния сектор и социалната икономика, са особено заинтересовани някои сектори за предоставяне на услуги (8):

—	отделните самостоятелни малки предприятия (spin-off) за научни изследвания и развитие;

—	секторът на информатиката и свързаните с нея дейности;

—	дейностите по поддръжка и ремонт на сградния фонд;

—	спомагателните дейности по финансовото посредничество;

—	хотелиерството и ресторантьорството;

—	туризмът и културата;

—	пощите и далекосъобщенията; и транспорта;

—	секторът на доставка на електроенергия, газ и вода;

—	секторите от инициативата за водещи пазари: електронно здравеопазване, устойчиво строителство, интелигентни тъкани, биопродукти, рециклиране, енергия от възобновяеми източници и екологична икономика.

2.17   По отношение на териториалното разпределение на приноса на МСП за добавената стойност и заетостта в ЕС за периода 2002-2007 г. не се забелязват големи разлики в заетостта, докато по отношение на приноса на МСП за добавената стойност изглежда, че съществуват големи разлики между ЕС-12 и ЕС-15, като разликата в производителността на труда на МСП и големите предприятия е по-голяма в новите държави-членки, отколкото в старите.

2.18   Наред с това освен за създаването на нови работни места МСП силно допринасят за динамизма и новаторските постижения на икономиката в качеството си на важна движеща сила за превръщането на научните и технологичните знания в приложения посредством прехвърлянето и продажбата на идеи и открития. Във връзка с това е необходимо да се отбележи също, че новите подходи в рамките на принципа „Мисли първо за малките“ и в Small Business Act все още не са намерили пълно приложение, особено на регионално и национално равнище.

2.19   Според Комитета е необходимо да се засили създаването на новаторски групи („клъстери“) от МСП с висока способност за развитие, които трябва да станат инициатори на новаторски решения посредством мрежови системи, в състояние бързо да навлязат на пазара с висококачествени продукти, носещи значителна печалба.

2.20   Ключов елемент за засилването на конкурентоспособността на МСП е оказването на подкрепа за тяхната интернационализация на световните пазари и развитието на потенциала им на вътрешния пазар при гарантиране на справедливи условия за конкуренция и работа.

2.21   Докато МСП допринасят средно за над 50 % от националния БВП, то делът им в износа извън ЕС е средно само около 30 %, въпреки че често приносът им е част от световните вериги за създаване на стойност.

2.22   От друга страна, често беше повдиган въпросът за улесняването на достъпа до кредитиране: по време на кризата ЕС подкрепи правителства, финансови институции и големи предприятия, а в същото време се прави малко или нищо за подкрепата на МСП и създаването на производителна и трайна заетост на местно равнище. Би било целесъобразно да се укрепят инструменти като Jeremie, Jessica и Jasper.

2.23   ЕИСК смята, че правителствата от ЕС трябва решително да подкрепят:

—	националните и регионалните програми за стимулиране на предприемачеството;

—	инструментите за поддържане в действие на малките и средните предприятия;

—	развитието на нови дейности, свързани с интелигентите продукти и услуги;

—	намаляването на бюрократичните задължения;

—	обучението на безработните и на младите хора, за да могат да получат достъп до нови работни места;

—	квалификацията и постоянното обучение на работната сила;

—	социалния диалог;

—	по-добрия достъп до програмите на Общността, с особен акцент върху финансирането на МСП;

—	борбата с укриването на данъци и недекларирания труд;

—	намаляването и опростяването на административните тежести, използвайки в по-голяма степен потенциала на „обслужването на едно гише“ и на секторните мрежи.

2.24   По-специално, ЕИСК препоръчва да се ускори текущото преразглеждане с цел улесняване на достъпа до програмите на ЕС в областта на научноизследователската дейност и иновациите.

2.25   Необходимо е да се преодолеят недостатъците на пазара по отношение на насърчаването на създаване на устойчиви работни места, развитието на предприемачески дух, иновациите и устойчивия икономически растеж чрез пакети с динамични мерки, с които да може при адекватни ясни и прозрачни условия да се посрещнат и да се подкрепят създаването, развитието и излизането от пазара на предприятията.

3.   Бележки

3.1   Настоящото становище се изготвя по искане на унгарското председателство и се отнася до въздействието на настоящата икономическа и финансова криза върху работната сила и нейното разпределение между различните производствени сектори със специален акцент върху малките и средните предприятия.

3.2   ЕИСК смята, че ако искаме да се опитаме да излезем от кризата и да бъдем главни действащи лица в глобализацията, е необходимо незабавно да се извърши последователно и координирано общностно действие, насочено към набор от приоритети. То трябва да надхвърля намеренията и да е ефективно, да подкрепя подобряването на условията на труда (на вътрешния и световния пазар), да подкрепя иновацията в малките и средните предприятия, да даде нов тласък на предприемаческия дух, да може да намери нови пътища за обучението и квалификацията на персонала и да приспособи пазара на труда към новите предизвикателства.

3.3   За да могат в пълна степен да гарантират своя положителен принос за заетостта, включително и в новия контекст на глобализацията и независимо от международната криза, засегнала индустриализираните страни, МСП трябва да могат да се развиват в условия на равнопоставеност и по отношение на:

—	публикуването на пътна карта за създаване на необходимите условия и за гарантиране, че МСП ще могат в пълна степен да допринесат за създаването на заетостта;

—	развитието на способностите за иновации на малките и средните предприятия и оказването на подкрепа на мрежите, индустриалните зони, услугите и технологичните паркове (9);

—	гаранциите за достъп до чуждестранните пазари, до финансирането и укрепването на застраховките и гаранциите за плащане в международната търговия;

—	интелигентните структури за икономическа подкрепа на пазарите (10), съпътствани от пълна реципрочност в отварянето на европейския пазар и чуждестранните пазари;

—	спазването на социалните и екологичните стандарти и зачитането на интелектуална собственост;

—	мерките срещу информационната асиметрия в достъпа до кредити, гарантирайки адекватно предлагане на кредит, заеми и участие в рисковия капитал;

—	структурите за непрекъснато обучение, както по отношение на развитието на предприемачеството и управлението на предприятията, така и на гарантирането на квалифицирана работна ръка в рамките на гъвкава сигурност, договорена със социалните партньори;

—	социалния диалог на национално и европейско равнище, който да отчита спецификата на МСП, гарантирайки адекватното им представяне на равнището на ЕС, но също и диалог, който да позволява на социалните партньори да дадат адекватен отговор на последиците от кризата;

—	борбата със сивата икономика и засилването на политиката на конкуренция по отношение на държавните помощи.

3.4   ЕИСК смята, че е необходимо да се рационализират и опростят административните и регулаторните задължения, свързани със създаване на предприятие, най-вече на равнището на държавите-членки, за да се гарантира, че съществуващите предприятия могат да се възползват от технологичните и търговските възможности, за да се развиват, както и че ще се създадат условия за това новите МСП да бъдат в състояние да създават нови работни места, в духа на пълното и конкретното прилагане на принципа „Мисли първо за малките“ и на „Small Business Act“.

3.4.1   Също така е необходимо държавите-членки да приемат статут на европейските МСП и да проучат европейското кооперативно дружество, за да го популяризират по-добре.

3.5   Трябва да се улесни процесът на интернационализация на МСП, увеличавайки предприемаческото участие в партньорства за научни изследвания, като при това се гарантира достъпът до чуждестранните пазари.

3.5.1   Необходимо е тази цел да се следва и посредством стратегия, улесняваща създаването на международни мрежи на главните действащи лица на творчеството и иновациите: лица на ръководни длъжности, изследователи, членове на свободни професии, с цел да се благоприятстват синергиите и по-добрата интернационализация на свободните професии.

3.6   Също така е необходимо да се популяризира предприемаческата култура и да се засили инициативният дух и предприемачеството на жените чрез развиване на необходимите стратегически и управленчески умения и чрез подобряване на обучението.

3.6.1   Целесъобразно изглежда и въвеждането на пътна карта с шестмесечни статистически данни за икономически и социални променливи на европейските МСП.

3.7   Постоянното обучение на лицата на ръководни длъжности и на персонала трябва да позволи създаването на квалифицирани и актуално обучени човешки ресурси при стимулиране на равенството между половете. ЕИСК отправя искане на общностно, национално и регионално равнище да се предприеме приоритетно действие за борба с безработицата сред младите хора чрез увеличаване на възможностите за професионално практическо обучение, качествени работни стажове, спонсориране на завършилите висше образование (особено в областта на научните дисциплини) и чрез провеждане на кампания за насърчаване на работата в промишлеността и манифактурните предприятия и на предприемаческата инициативност, особено от страна на жените.

3.8   ЕИСК е убеден, че трябва да се стимулира капацитетът за възприемане на иновациите: необходимо е да се укрепят мрежите от умения и познания и да се създадат индустриални зони от ново поколение, както и инфраструктури за технологичен трансфер и мобилност на човешките ресурси между промишлеността, научноизследователските центрове и университетите, включително и в рамките на Европейския институт за технологии (IET), който трябва да включи МСП.

3.9   Според Комитета подемането на авангардни секторни инициативи би трябвало да се координира по-добре от гледна точка на технологията, инвестициите, обучението и използването на потенциала на човешките ресурси.

3.10   Европейските пазари на труда ще излязат силно променени от кризата, поради което работниците и предприемачите трябва да бъдат подготвени и да разполагат с подходящи умения и подкрепа, за да се приспособят към променящата се действителност: „Кризата заличи целия постигнат в миналото напредък, поради което трябва спешно да реформираме пазарите на труда, да се уверим, че уменията отговарят на търсенето и че условията на труд благоприятстват създаването на работни места“ (11).

---

(1)  Доклад „Европейските МСП под натиск“ (2010 г.).

(2)  Вж. становище на ЕИСК относно „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“, ОВ С 27 от 3.2.2009 г., стр. 7; становище на ЕИСК относно „Как да помогнем на МСП да се адаптират към промените на световния пазар“, ОВ С 255 от 22.9.2010 г., стр. 24 и становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Мисли първо за малките! Small Business Act за Европа“, ОВ С 182 от 4.8.2009 г., стр. 30.

(3)  Вж. становище на ЕИСК относно „Лисабонската стратегия след 2010 г.“, ОВ C 128 от 18.5.2010, стр. 3.

(4)  Източник: Евростат.

(5)  Евростат - „Показатели на пазара на труда/Европейски съюз-27“, 2010 г.

(6)  Класификация на Евростат за възрастова група 15-64 г.

(7)  Класификация на Евростат за възрастова група 15-24 г.

(8)  Вж. Hartmut Schrör, Enterprise Births, Survivals and Deaths - Employment effects („Създаване, оцеляване и смърт на предприятията – отражение върху заетостта“) (Евростат, Статистика на фокус, 44/2008 г.).

(9)  Вж. становище на ЕИСК относно „Европейски индустриални зони към нови мрежи на знанието“, ОВ С 255 от 14.10.2005 г., стр. 1, становище на ЕИСК относно „Ролята на технологичните паркове за преобразуване на промишлеността в новите държави-членки“, ОВ С 65 от 17.3.2006 г., стр. 51 и становище на ЕИСК относно „Индустриални промени, териториално развитие и отговорност на предприятията“, ОВ С 175 от 28.7.2009 г., стр. 63.

(10)  Вж. достъп и опростени структури от Базата данни за достъп до пазари (MADB).

(11)  Вж. László Andor, комисар, отговарящ за заетостта, IP/10/1541 от 23 ноември 2010 г.

---