Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла“

COM(2010) 105 окончателен/2 — 2010/0067 (CNS)

2011/C 44/29

Единствен докладчик: г-н RETUREAU

На 29 април 2010 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла“

COM(2010) 105 окончателен/2 — 2010/0067 (CNS).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 16 юни 2010 г.

На 464-та си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 134 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръки

1.1   Правното основание на настоящото предложение е член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предоставя на Съвета правомощието да приема мерки, свързани със семейното право, които имат трансгранично значение. Предложението напълно отговаря на залегналото в договорите изискване за наличие на „международен елемент“.

1.2   Комитетът отбелязва с интерес възможността, която това предложение за регламент предоставя за прилагането на процедура за засилено сътрудничество (1), съгласно член 326 и следващите членове от дял III от Договора за функционирането на Европейския съюз, в областта на правото, в която това не е нито очевидно, нито лесно. Той изразява надежда, че прибягването до засилено сътрудничество ще позволи в бъдеще и в други области да се преодолеят блокиране или трудности, за да се постигне напредък по теми или въпроси, по които в даден момент не може да се постигне единодушие, но по които определен брой страни желаят да развиват сътрудничество.

1.3   Комитетът, както и Комисията, констатират, че принципите на субсидиарност и пропорционалност са спазени в предвидения регламент, който ще влезе в сила след приемане от страна на държави-членки, които са го поискали. Инициативата е в съответствие с Хартата на основните права и с поетите от държавите-членки международни ангажименти в областта на правата на човека.

1.4   Предложените решения са от такова естество, че да се избегне надпреварата в избора на компетентен съд от единия от съпрузите и да се отговори на оправданите правни очаквания по отношение на компетентния съд – по принцип съда по тяхното обичайно местоживеене в момента на подаване на молбата за законна раздяла или развод. Производствата за разтрогване на брака са изключени от проекта за регламент, а всички останали въпроси са уредени от съществуващото общностно право в областта на брачните дела и родителската отговорност за общите деца на двамата съпрузи.

1.5   Комитетът отбелязва също, че предложеният регламент не засяга по никакъв начин материалното право на държавите-членки.

1.6   Всъщност той одобрява предложение, което ще позволи по-лесно да се разрешават делата за развод или законна раздяла между лица, пребиваващи в страни, присъединили се към това сътрудничество, като по този начин допринесе за свободното движение на хора и на решенията, които ще придобият силата на присъдено нещо.

2.   Предложение на Комисията

2.1   Приложимото право при развод и законна раздяла все още не е част от съществуващото общностно законодателство в областта на брачните дела. Първият инструмент на Общността, приет в областта на семейното право, Регламент (ЕО) № 1347/2000 на Съвета, определя правилата относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, постановени в рамките на брачното производство, но не съдържа правила относно приложимото право.

2.2   Влизането в сила на 1 март 2005 г. на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, отменящ и заменящ Регламент (ЕО) № 1347/2000 на Съвета, не доведе до промени в това отношение.

2.3   Все пак Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета позволява на съпрузите да избират между редица правила, попадащи в различна компетентност. При започване на брачно съдопроизводство в една държава-членка приложимият закон се определя според националните норми в тази държава, уреждащи стълкновението между закони, норми, които са основани на различни критерии. В по-голямата част от държавите-членки, приложимото право се определя въз основа на скала от критерии за привързване, с цел да се гарантира, че производството се урежда от правния ред, с който приложимото право е в най-тесни отношения. Останалите държави-членки системно прилагат своето национално право (lex fori) към брачните дела.

2.4   Фактът, че през последните години държавите-членки не успяха да постигнат съгласие относно приложимото право и разрешаването на стълкновения на закони в областта на развода и законната раздяла, и че изглежда, че не съществува перспектива за решение на този проблем в близко бъдеще, убеди редица държави-членки да обмислят установяване на засилено сътрудничество в тази област, в очакване на окончателно споразумение по тези въпроси, което зависи от постигането на единодушие в рамките на Съвета. Ето защо десет държави-членки отправиха искане към Комисията, в което посочват, че възнамеряват да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на приложимото право по брачни въпроси, и че желаят Комисията да внесе предложение до Съвета в този смисъл. На 3 март 2010 г. Гърция оттегли искането си (2). Но други държави-членки възнамеряват да се присъединят към засиленото сътрудничество. Към настоящия момент четиринадесет държави-членки са заявили своя интерес към това сътрудничество.

2.5   Констатирайки, че този проект за засилено сътрудничество не би поставил под въпрос съществуващото общностно законодателство, Комисията изготви предложение за регламент, установявайки, че проектът на десетте държави-членки, първоначални инициаторки, представлява напредък в посока на инициативата на Комисията (COM(2006) 399 окончателен) от 17 юли 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 по отношение на компетентността, с която се въвеждат правила, отнасящи се за приложимото право при брачни дела, но която все още не е приета от Съвета. Направената тогава оценка на въздействието продължава да е валидна и не е необходима нова такава.

2.6   Съгласно член 329, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, на 4 юни 2010 г. европейските министри на правосъдието одобриха, с квалифицирано мнозинство, предложението на Комисията за установяване на засилено сътрудничество между някои от държавите-членки в областта на развода и законната раздяла. Европейският парламент даде своето одобрение няколко дни по-късно (на 16 юни 2010 г.). В настоящия момент се очаква само Съветът на ЕС официално да приеме решението, с което се разрешава установяването на засилено сътрудничество.

2.7   По отношение на регламента, с който ще се прилага засилено сътрудничество, министрите одобриха обща насока относно основните елементи и отправиха искане нерешените въпроси да бъдат преразгледани. Съветът на ЕС, произнасяйки се на основание член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, трябва да одобри единодушно разглеждания регламент (3).

3.   Бележки на Комитета

3.1   Комитетът многократно се е произнасял относно нуждата за европейските граждани от това, засягащите ги окончателни и имащи сила на присъдено нещо съдебни решения, произнесени в дадена държава-членка, да бъдат признавани в друга държава-членка, без да има нужда да се прибягва до екзекватура.

3.2   В областта на гражданското право и по-специално на брачното право, Комитетът прие становище относно „Зелена книга относно развода (4)“, което всъщност послужи като тласък за предложението за регламент, което все още стои блокирано в Съвета. В това становище Комитетът подкрепя предложените разпоредби в областта на взаимното признаване на съдебни решения, стълкновението на закони и препирните за подсъдност с международен елемент в областта на приложимото право.

3.3   Тогава той предупреди Комисията за възможните противоречия между приложимостта на чуждестранното право, по-специално на правото на някои трети страни, и разпоредби, противоречащи на обществения ред на Общността или на съдебния ред, които то би могло да съдържа (неравенство между половете, системно присъждане на децата на единия от съпрузите, в зависимост от пола му и др.). По тази причина следва да приветстваме факта, че е предвидена клауза в случаи, свързани с обществения ред, с цел да се изключат разпоредбите на дадено приложимо чуждестранно право, които например биха били в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз, която вече е част от първичното право (със същата сила като договорите). Държавите-членки ще се позоват на практиката на техния национален съд в областта на международния обществен ред, за да поискат прилагане на клаузата за изключване спрямо правото на трета страна, когато то нарушава този ред.

3.4   Комитетът отново изразява одобрението си за избраните решения за определяне на компетентния съд – по принцип съдът, в района на който обичайно за последно са съжителствали съпрузите (5). По този начин би се избягнала надпреварата за избор на юрисдикция от страна на единия или другия от съпрузите в случаите, в които евентуално съществуват различни критерии за определяне на компетентния съд. Но приложимото право би могло да бъде това, което е най-близко до брачното право, съгласно кумулативни критерии, правото, което съпругът в по-уязвима ситуация би имал право да очаква, а не непременно правото на съда, какъвто е случаят понастоящем в няколко държави-членки. Възможно е също приложимото право да бъде избрано с общо съгласие на съпрузите, при положение че съществуват обективни критерии на привързване.

3.5   По този начин биха се внесли повече яснота и сигурност в област, която често е изпълнена с конфликти, както по отношение на развода, така и на законната раздяла (която често предшества бракоразводния процес). Останалите правила, приложими в областта на правото при брачни дела, са същите като в Регламент (ЕО) № 2201/2003, който е в сила във всички държави-членки.

3.6   Затова Комитетът одобрява и подкрепя разглежданото предложение за регламент и изразява желание прилаганата за пръв път процедура за засилено сътрудничество, чието използване стана възможно с влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г., най-сетне да се превърне в част от обичайните процедури, като по този начин се даде възможност Европа да отбележи напредък в областите, в които се изисква единодушие, но то не може да се постигне в кратки срокове; това ще спомогне за избягването на ситуации на блокиране или забавяне на приемането на законодателство или общи мерки и ще позволи на страните, които желаят, да задълбочат тяхното сътрудничество независимо от липсата на единодушие или кворум.

(1)  ОВ C 83/189 от 30.3.2010 г.

(2)  Списък на страните, инициаторки на засиленото сътрудничество: Австрия, Белгия, България, Германия, Испания, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария и Франция.

(3)  Член 81, параграф 3 гласи, че мерките, свързани със семейното право, които имат трансгранично значение, се определят от Съвета в съответствие със специална законодателна процедура. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент. Актовете с които се въвежда засилено сътрудничество в тази област, трябва да се приемат съгласно правилата, определени от тази разпоредба.

(4)  Вж. ОВ C 24 от 31.1.2006 г., стр. 20.

(5)  При условие, че към момента на започване на производството е налице определена продължителност на местоживеене (обикновено месец или година).