EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009AE1201

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1321/2004 за създаване на структури за управление на европейските сателитни радионавигационни програми COM(2009) 139 окончателен – 2009/0047 (COD)

OJ C 317, 23.12.2009, p. 103–104 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 317/103


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1321/2004 за създаване на структури за управление на европейските сателитни радионавигационни програми“

COM(2009) 139 окончателен – 2009/0047 (COD)

(2009/C 317/19)

Докладчик: г-н MCDONOGH

На 21 април 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 156 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1321/2004 за създаване на структури за управление на европейските сателитни радионавигационни програми

COM(2009) 139 окончателен – 2009/0047 (COD).

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 26 юни 2009 г. (докладчик: г-н McDonogh).

На 455-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 юли 2009 г. (заседание от 15 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 174 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Ние категорично подкрепяме предложенията на Комисията, тъй като законодателството, което влезе в сила през 2004 г., може да бъде много остаряло.

1.2.   Осигуряването на сигурността на системите е от жизненоважно значение и следва да се предприемат мерки за предотвратяване на атаките на хакери.

1.3.   Трябва да бъдат направени предложените проверки на личните досиета на служителите за целите на сигурността, тъй като управленската структура е съставена от цивилен персонал. Персоналът следва да осъзнава и голямата си отговорност към крайните потребители, така че да бъде гарантирана непрекъснатостта и надеждността на предоставената услуга.

1.4.   Разходите за потребителите трябва да бъдат конкурентоспособни в сравнение с тези на други сходни системи.

1.5.   Важно е Европейският съюз да бъде независим от други доставчици, които биха могли да изключат системите си по желание и да проследяват дейността на крайния потребител за търговски или военни цели.

1.6.   Програмата „Галилео“ трябва да бъде разяснена по подходящ за гражданите на ЕС начин, тъй като тя ще засегне пряко или косвено живота на повечето граждани - от пилотите до миньорите и земеделските производители, както и за да може да бъде използван напълно потенциалът на програмата.

1.7.   ЕИСК следва да бъде консултиран на различни етапи от процеса на вземане на решения относно напредъка в изпълнението на проекта.

1.8.   ЕИСК подкрепя финансирането от ЕС на програми за ГНСС и подчертава, че за да се гарантира успехът на програмите следва да бъде обезпечено многогодишно финансиране.

1.9.   Ролята на ЕИСК следва да бъде призната. Програмите за ГНСС имат пряко въздействие върху гражданите и ЕИСК следва да бъде изчерпателно информиран и консултиран. Програмата „Галилео“ е разработена и контролирана от цивилни лица и е необходима прозрачност. Европейската комисия следва да продължи консултациите с ЕИСК, тъй като на по-късен етап ще възникнат важни въпроси, свързани с надзора, правата на личността и неприкосновеността на личния живот.

2.   Въведение

2.1.   ЕИСК прие вече няколко становища относно „Галилео“ (1).

2.2.   Важно е в най-кратки срокове работата по „Галилео“ да приключи и да започне изпълнението на програмата, за да има Европа собствена сателитна навигационна система като САЩ и за да не бъде зависима от други доставчици на тези услуги.

2.3.   Така ще се повиши сигурността от национална гледна точка, а от търговска - ще се осигурят приходи. Това би дало възможност и за използването на програмата за търговски цели и ще представлява ценен източник на приходи.

2.4.   ЕИСК следва да окаже пълна подкрепа на Комисията за това законодателство, от което има спешна необходимост.

3.   Общи бележки по европейските програми за ГНСС

3.1.   Важно е ЕС да е независим от другите основни глобални доставчици на сателитни услуги. Независимо от това програмата „Галилео“ ще бъде по-ефективна на световния пазар, а „EGNOS“ ще допълни други системи и ще подобри качеството на информацията.

3.2.   „Галилео“ предлага и достъп до космоса за някои държави-членки, които иначе не биха участвали в космически дейности. За програмите за ГНСС са необходими и добри „връзки с обществеността“, които биха подобрили имиджа на ЕС сред обществеността и биха осигурили успеха на програмите. Повишаването на осведомеността за ползите от европейските програми за ГНСС е необходимо, за да се даде възможност на обществеността да извлече максимална полза от новите възможности.

3.3.   Европейските програми за ГНСС могат да имат положително въздействие върху други политики на ЕС.

3.4.   Следва да се насърчава научноизследователската дейност в тази област.

4.   Специфични бележки

4.1.   Регламент (ЕО) № 1321/2004 следва да бъде експлицитно и незабавно изменен поради следните причини:

сегашната ситуация, която може да се характеризира с едновременното съществуване на два отчасти противоречащи си текста - Регламент (ЕО) № 1321/2004 и Регламент (ЕО) № 683/2008 - е незадоволителна от правна гледна точка;

Регламент (ЕО) № 683/2008 предвижда, че Комисията следва да управлява всички дейности, свързани със сигурността на системите, но същевременно задачата за одобряване на системите („акредитацията“) по отношение на сигурността е поверена на Надзорния орган. Точната роля на Надзорния орган във връзка със сигурността и акредитацията следва да бъде бързо уточнена.

4.2.   Съгласно изменението на регламента Агенцията има следните цели:

акредитация по отношение на сигурността: Агенцията следва да въведе процедури за сигурност и наблюдава прилагането им и извършва одити на сигурността на европейските системи на ГНСС;

допринася за подготовката на търговската реализация на европейските системи на ГНСС, като в това число осигурява необходимите пазарни анализи;

експлоатация на центъра за сигурност на „Галилео“.

4.3.   Предварителната оценка беше извършена при създаването на Агенцията през 2004 г.

4.4.   Настоящото изменение на вътрешния правилник на Агенцията е с цел да бъдат отчетени поуките, извлечени от опита по управлението на Агенцията и от приноса и ролята ѝ в европейските програми за спътникова радионавигация.

4.5.   Следователно е необходима нова рамка за публично управление. Регламент (ЕО) № 683/2008 предвижда:

строгото разделение на компетенциите между Европейската общност, представлявана от Комисията, Надзорния орган и Европейската космическа агенция;

възлагане на Комисията на отговорността за управлението на програмите;

точно определяне на задачите, възлагани по това време на Надзорния орган.

4.6.   Създаването на сателитни радионавигационни системи не може да бъде постигнато в достатъчна степен от отделните държави-членки, тъй като тази цел надхвърля финансовите и техническите възможности на всяка отделна държава-членка. Действията на общностно равнище са следователно най-подходящата основа за завършване на европейските програми за ГНСС (Галилео и EGNOS).

Брюксел, 15 юли 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 73-75;

ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 47;

ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 41-42;

ОВ C 221, 8.9.2005 г., стр. 28.


Top