23.12.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 317/67

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите“

COM(2009) 83 окончателен/2 – 2009/0035 (COD)

(2009/C 317/11)

Докладчик: г-н PEZZINI

На 20 март 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 44, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите“

COM(2009) 83 окончателен/2 – 2009/0035 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 22 юни 2009 г. (докладчик г-н PEZZINI).

На 455-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 юли 2009 г. (заседание от 15 юли 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 144 гласа „за“, 10 гласа „против“ и 17 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава необходимостта да се отговори на нуждите на малките и средните предприятия и на занаятите, за да им се даде възможност да посрещнат структурните предизвикателства, които възникват в една комплексна обществена система, като се прилага напълно Европейската харта за малките предприятия (1) в рамките на процес, който е част от Лисабонската стратегия.

1.2.   ЕИСК отбелязва инициативата на Комисията, целяща освобождаването на микропредприятията от административно-счетоводните задължения, които са тежки и несъразмерни спрямо структурата на тези предприятия, и привлича вниманието върху позициите, които вече бяха възприети в становища CESE 1187/2008 (2) и CESE 1506/2008 (3).

1.3.   Комитетът счита за важно инициативата да спазва следните принципи:

—	задължителен характер - всяка държава има задължението да въведе критерии за освобождаване на микросубектите;

—	гъвкавост – необходимо е да се даде възможност на държавите-членки да адаптират критериите за освобождаване към своите нужди в зависимост от конкретната ситуация, като се спазват общи ограничения;

—	опростеност – промените трябва да бъдат лесно приложими;

—	прозрачност – необходимо е във всички случаи да се гарантира достатъчна прозрачност на вътрешния пазар.

1.4.   Макар да знае, че тази област не е от изключителната компетенция на Общността, ЕИСК счита, че с оглед на целостта на единния пазар и предотвратяването на дискриминацията на отделните субекти, които оперират на него, би било добре в мерките за бъдещо преразглеждане на Четвъртата и Седмата директиви в областта на дружественото право да се предвидят облекчения, които да се прилагат автоматично за всички микропредприятия в ЕС в съответствие с критерии, определени ясно от всяка държава-членка.

1.5.   Във връзка с това Комитетът призовава за прилагане на водещия принцип „Мисли първо за малките“ (Think Small First) посредством междуинституционално споразумение, почиващо на същите правни основания като споразумението „за по-добро законотворчество“ (4), с поредица от ясни и прозрачни ангажименти на общностно и национално равнище за премахване/намаляване на бюрократичните тежести, чрез които да се гарантира систематичното му прилагане както в законодателния, така и в изпълнителния процес, особено що се отнася до микропредприятията и малките предприятия.

1.6.   Също така Комитетът би счел за целесъобразно три години след влизането в сила на настоящото предложение Комисията да представи на Парламента, на Съвета и на ЕИСК доклад, който да съдържа оценка на последствията от освобождаването на микросубектите, функционирането на този процес във всички държави-членки на Европейския съюз, както и действителните икономии, реализирани от европейските микросубекти.

2.   Въведение

2.1.   Още от отбелязването на „Европейската година на МСП и занаятите“ (5), след която беше създадена ГД XXIII (6) и бяха проведени редица европейски конференции (7), Европейската комисия полага забележителни усилия, с цел да отговори на нуждите на малките и средните предприятия и на занаятите, както и да им предостави възможност да се справят с многобройните икономически и структурни предизвикателства. Впрочем Комитетът подчертава това в множество свои становища (8).

2.2.   Малките и средните предприятия често са обект на същите разпоредби, които се прилагат за големите предприятия. Техните специфични нужди в сферата на счетоводството рядко се анализират, а разпоредбите в областта на финансовата отчетност водят до значителна финансова тежест и възпрепятстват ефективното използване на капитали, които биха били по-полезни за целите на производството и заетостта.

2.3.   Ако от една страна, в сферата на счетоводството и одита целта за подобряване на качеството на счетоводните отчети на капиталовите дружества и за увеличаване на прозрачността е от основно значение, то от друга, по-големите задължения, които се налагат на предприятията, често пъти се оказват особено тежки за микропредприятията и малките предприятия.

2.4.   Отчитайки именно този факт, неотдавна Комисията публикува предложение за освобождаване на средните предприятия от определени изисквания за оповестяване и от задължението за изготвяне на консолидирани счетоводни отчети (9), по което Комитетът вече изрази положително становище (10).

2.5.   Високите административни разходи, които произтичат от разпоредбите на Общността, ограничават конкурентоспособността на европейските предприятия. Наред с това, законодателството в сферата на дружественото право, счетоводството и одита не се разви успоредно със средата, в която оперират дружествата. На практика директивите, които гарантират качеството на финансовите отчети и одита в ЕС, създават големи административни тежести за предприятията и особено за по-малките предприятия.

2.6.   Според оценки на Комисията, които не изглеждат структурирани от научна и методологична гледна точка, микросубектите, които евентуално биха били заинтересовани от разпоредбите за освобождаване, са около 5 400 000, а общата административна тежест, свързана с изпълнението на административните и счетоводните задължения, предвидени в директивата, възлиза на около 6,3 милиарда EUR годишно.

2.7.   Комитетът подчертава ангажимента, поет от Комисията, за намаляване на административните тежести за предприятията с 25 % (11), който беше подкрепен безрезервно от Комитета (12).

2.8.   Според Комитета „следва да се предприемат необходимите мерки, за да се гарантира своевременното и висококачествено въвеждане на всички директиви от страна на държавите-членки и за да се убедят националните и регионални органи и законодатели да започнат свой проект за опростяване на нормативната уредба, като отделят специално внимание на нормативна уредба, утежнена с допълнителни изисквания в резултат на прилагането на европейското законодателство“, т.нар. „gold plating“ (възлагане на допълнителни задължения на национално равнище извън предвидените в директивите) (13).

3.   Контекст

3.1.   В рамките на четвъртия етап на инициативата за опростяване на законодателството относно вътрешния пазар (Simplification of the Legislation on the Internal Market - SLIM) бяха осъвременени Първата и Втората директиви в областта на дружественото право.

3.2.   Европейският съвет от 8 и 9 март 2007 г. подчерта, че намаляването на административните тежести представлява важна мярка за стимулиране на европейската икономика, по-специално чрез нейното въздействие върху по-малките предприятия, като по този начин беше изведена на преден план необходимостта от големи съвместни усилия за съществено намаляване на административните тежести в рамките на ЕС.

3.3.   Европейският съвет от 13 и 14 март 2008 г. призова Комисията да подготви нови законодателни предложения по ускорената процедура, с цел да се намалят административните тежести (14), определяйки европейското дружествено право, счетоводството и одита като приоритетни области на действие.

3.4.   В европейския „Small Business Act“  (15), представен от Комисията през юни 2008 г., по който Комитетът вече изрази становище (16), също така беше подчертана необходимостта от опростяване за по-малките предприятия.

3.5.   Впрочем, в Европейският план за икономическо възстановяване, представен в края на ноември 2008 г., също беше посочено като важна мярка намаляването на тежестите за малките и средните предприятия (МСП) и за микросубектите, като наред с другото се премахва „изискването микропредприятията да изготвят годишни отчети“ (17).

3.6.   От своя страна, в резолюция от 8 декември 2008 г (18). Европейският парламент се произнесе за премахването на задълженията за микросубектите в областта на финансовата отчетност, с цел да се повиши тяхната конкурентоспособност и да се реализира техният потенциал за растеж, като призова Комисията да представи законодателно предложение, чрез което да се даде възможност на държавите-членки да освобождават тези предприятия от обхвата на Четвъртата директива (Директива 78/660/ЕИО).

3.7.   През последните 20-30 години Директива 78/660/ЕИО беше многократно изменяна (19).

4.   Основно съдържание на предложението на Комисията

4.1.   Комисията предлага да се въведе понятието „микросубект“, което вече е предвидено в някои държави-членки и което да бъде изключено от обхвата на Четвъртата директива (Директива 78/660/ЕИО) относно годишните счетоводни отчети. За да могат да се възползват от освобождаването, микросубектите би трябвало да отговарят на два от следните три критерия:

—	10 или по-малко заети лица,

—	общ баланс под 500 000 EUR и

—	оборот под 1 000 000 EUR.

4.2.   За тези изключително малки предприятия разходите, свързани със съставянето на годишни счетоводни отчети, са особено тежки. От друга страна, не съществува силен интерес по отношение на тяхното финансово състояние, тъй като става въпрос главно за предприятия, които оперират на местно/регионално равнище.

4.3.   Чрез въвеждането на освобождаване в счетоводните директиви държавите-членки биха получили възможността да определят правилата, които микросубектите би трябвало да спазват.

4.4.   Ето защо Комисията взе решение да промени действащата нормативна уредба на Общността. Бяха предложени различни мерки за микросубектите:

—	освобождаване на тези предприятия от задължението да публикуват счетоводните си отчети;

—	възможност за микросубектите да съставят по своя инициатива годишни счетоводни отчети, да ги одитират и да ги изпращат в националния регистър;

—	възможност за държавите-членки да освобождават микросубектите от обхвата на Четвъртата директива в областта на дружественото право.

5.   Общи бележки

5.1.   ЕИСК подкрепя целите на инициативата на Комисията, насочени към освобождаване на микросубектите от счетоводните административни задължения, които са тежки и абсолютно несъразмерни спрямо нуждите на микросубектите и на основните ползватели на финансова информация.

5.2.   Комитетът счита, че особено в настоящата икономическа криза, която се отразява по-тежко на по-малките предприятия в цяла Европа, е от първостепенно значение мерките за освобождаване на микросубектите да бъдат изпълнявани своевременно (по модела „fast track“) (20) и без изключение на територията на цялото Европейско икономическо пространство, да бъдат гъвкави и пригодени към различните условия на национално равнище и да се изпълняват по прозрачен начин по отношение на физическите и юридическите лица в Европа.

5.3.   Предложението на Комисията би представлявало също така силен стимул за борба със сивата икономика, както Комитетът многократно е посочвал, подчертавайки „истинските отрицателни последици от недекларирания труд за публичните финанси, които се изразяват в загуби както на данъчни приходи, така и на осигурителни вноски“ (21), както и че „за да се спре верижното разпространение на сивата икономика, цената на честното поведение не трябва да бъде прекалено висока“ (22).

5.4.   ЕИСК оценява положително предложението на Комисията за опростяване, което има за цел да гарантира, че регулаторната рамка допринася за насърчаване на предприемчивостта и иновациите в микропредприятията и малките предприятия, за да бъдат те по-конкурентоспособни и да се възползват в по-голяма степен от потенциала на вътрешния пазар.

5.5.   Макар да знае, че тази област не е от изключителната компетенция на Общността и че прилагането на принципа на субсидиарност съгласно член 5 от Договора е задължително, ЕИСК счита, че с оглед на целостта на единния пазар и предотвратяването на дискриминацията между отделните субекти, които оперират на него, би било добре в мерките за бъдещо цялостно преразглеждане на Четвъртата и Седмата директиви в областта на дружественото право да се предвидят облекчения за микросубектите, които не зависят от решенията, вземани в отделните държави-членки, а се прилагат автоматично за всички микропредприятия в ЕС.

5.6.   Комитетът отправя искане към Комисията, Европейския парламент и Съвета при горепосоченото предстоящо общо преразглеждане на Четвъртата и Седмата директиви в областта на дружественото право да бъде приложен водещият принцип „Мисли първо за малките“ (Think Small First) посредством междуинституционално споразумение, почиващо на същите правни основания като споразумението „за по-добро законотворчество“ (23), с поредица от ясни ангажименти за намаляване/премахване на бюрократичните тежести.

5.7.   Също така Комитетът отправя искане три години след влизането в сила на настоящото предложение Комисията да представи на Парламента, на Съвета и на самия Комитет доклад, който да съдържа оценка на последствията от освобождаването на микросубектите, функционирането на този процес във всички държави-членки на Съюза, както и икономиите, реализирани от европейските микросубекти.

---

(1)  Вж. Европейски съвет в Лисабон, 2000 г.

(2)  ОВ C 27, 3.2.2008 г., стр. 7

(3)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 37

(4)  Вж. становище CESE в ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 30, първа препоръка (докладчик: г-н MALOSSE, съдокладчик: г-н CAPPELLINI).

(5)  1983 г.

(6)  Първо беше създадена оперативна група под ръководството на г-жа Edith Cresson, която впоследствие беше преобразувана в нова генерална дирекция – ГД XXIII.

(7)  Авиньон – 1990 г., Берлин – 1994 г., Милано – 1997 г.

(8)  Вж. например: ОВ C 161, 14.6.1993 г., стр. 6; ОВ C 388, 31.12.1994 г., стр. 14, ОВ C 295, 7.10.1996 г., стр. 6; ОВ C 56, 24.2.1997 г., стр. 7; ОВ C 89, 19.3.1997 г., стр. 27; ОВ C 235, 27.7.1998 г., стр. 13; ОВ C 221, 7.8.2001 г., стр. 1; ОВ C 374, 3.12.1998 г., стр. 4; ОВ C 116, 20.4.2001 г., стр. 20.

(9)  COM (2008) 195 окончателен от 17 април 2008 г.

(10)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 37 (докладчик: г-н CAPPELLINI).

(11)  COM (2006) 689, 690 и 691 окончателен от 14 ноември 2006 г.

(12)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 8.

(13)  Вж. ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 8, параграф 4.3.6, както и ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 9, параграф 6.2.

(14)  Заключения на председателството на Европейския съвет от 13 и 14 март 2008 г. в Брюксел, точка 9.

(15)  COM (2008) 394 окончателен от 25 юни 2008 г.

(16)  ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 30 (докладчик: г-н MALOSSE, съдокладчик: г-н CAPPELLINI).

(17)  Съобщение на Комисията до Европейския съвет „Европейски план за икономическо възстановяване“ (COM (2008) 800 окончателен от 26 ноември 2008 г., точка 4).

(18)  Резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. относно по-нататъшното преразглеждане на счетоводните изисквания по отношение на малките и средни предприятия и по-специално на микропредприятията.

(19)  Става въпрос за над десет изменения: Директива 83/349/ЕИО, Директива 84/569/ЕИО, Директива 89/666/ЕИО, Директива 90/604/ЕИО, Директива 90/605/ЕИО, Директива 94/8/ЕО, Директива 1999/60/ЕО, Директива 2001/65/ЕО, Директива 2003/38/ЕО, Директива 2003/51/ЕО, Директива 2006/43/ЕО, Директива 2006/46/ЕО.

(20)  Fast track. За да се постигнат бързи първоначални резултати, Комисията направи три предложения за приоритетни действия. Първото, което имаше за цел да приведе някои правила относно експертните доклади при местни сливания и разделяния в съответствие с правилата на директивата относно презграничните сливания (Директива 2005/56/EО), беше прието от Съвета и Европейския парламент през ноември 2007 г. (Директива 2007/63/EО). Наред с това, през април 2008 г. Комисията представи две предложения за изменение на Първата и Единадесетата директиви в областта на дружественото право, както и на счетоводните директиви.

(21)  Вж. ОВ C 101, 12.4.1999 г., стр. 30 (докладчик: г-н GIRON).

(22)  Вж. ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 61.

(23)  Вж.ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 30, първа препоръка (докладчик: г-н MALOSSE, съдокладчик: г-н CAPPELLINI). По-специално параграф 3.2: „Що се отнася до принципа „Мисли първо за малките“, ЕИСК потвърждава предишната си позиция (ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 27) и отправя искане той да бъде издигнат в задължително правило под форма, която тепърва ще бъде определена (кодекс за поведение, междуинституционално споразумение, решение на Съвета), но която би ангажирала Европейския парламент, Комисията и Съвета. Възможността за междуинституционално споразумение, почиващо на същите правни основания като споразумението за „По-добро законотворчество“ през 2003 г…“

---

---