28.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/23

—

припомня, че териториалното сближаване ще се превърне в междусекторна политическа цел на Европейския съюз, в допълнение на икономическото и социалното сближаване;

—

заявява, че целта е да се осигури на всяка територия на Общността достъп до инфраструктурите и УОИИ, за да се подобрят условията на живот на европейските граждани, като е необходимо да бъдат въведени механизми, които да гарантират хармонично развитие на Общността в нейната цялост;

—

счита, че с оглед на тази нова цел регионалната политика следва да бъде преразгледана, като се изключи ренационализацията, а политиката бъде насочена към постигане на справедливо равновесие между разходите за конкурентоспособност и разходите за намаляване на различията между отделните региони; във връзка с това приканва Комисията да направи равносметка на операцията по разпределяне на средствата;

—

препоръчва създаването на нови показатели, които да отчитат в по-голяма степен различията между регионите в целия пакет от публични политики;

—

призовава да бъдат отпуснати допълнителни средства за трите аспекта на териториалното сближаване, поради неоспоримия му принос за европейската интеграция;

—

счита, че целта за териториално сближаване предполага хармонизиране на секторните политики и на политиката на сближаване, като се отчита териториалното въздействие на всички секторни политики още на етап разработването им;

—

припомня важността на УОИ и на УОИИ като фактори за териториално сближаване и изразява съжаление, че въздействието на общностните политики върху тези услуги не е нито проучено в хода на изготвяне на законодателните предложения на Комисията, нито е оценено след това;

—

счита, че доброто териториално управление е ключът за конкретизацията на тази цел и подчертава необходимостта от подобряване на това управление чрез укрепване на партньорството с местните и регионалните власти, в рамките на многостепенно управление.

Докладчик

:

Jean-Yves Le Drian (ПЕС/FR), Председател на регионалния съвет на Бретан

1.

приветства приемането на Зелената книга за териториалното сближаване от Европейската комисия на 6 октомври 2008 г., което позволява започването на широки дискусии на европейско равнище относно това понятие, което ще се превърне в междусекторна политическа цел на Европейския съюз (1), в допълнение на икономическото и социалното сближаване съгласно Договора в процес на ратификация (чл. 3 от ДЕС);

2.

счита, че приложното поле на териториалното сближаване трябва да бъде дефинирано по-точно. Предлага Комисията да използва като основа за дефинирането трите аспекта на политика на териториално сближаване, набелязани в Третия доклад за сближаването, а именно: на първо място, корекция посредством „намаляване на различията“, на второ място, превенция посредством „сближаване на секторните политики с пространствен ефект“ и трета инициатива, която да се осъществява посредством подобряването на „териториалната интеграция“, като се стимулира „сътрудничеството между регионите“;

3.

смята, че териториалното сближаване трябва да включва морското измерение;

4.

смята, че в бъдеще трябва да се разгледат по-широк кръг от въпроси от тези, които Комисията поставя в Зелената книга, за да се осигури съответствие на политическия обхват на понятието за териториално сближаване на равнище Общност; подкрепя предложението да се засили сътрудничеството между различните заинтересовани органи и участници; изразява съгласие, че концепцията за териториалното сближаване представлява мост между икономическата ефективност, социалното сближаване и екологичното равновесие, като поставя устойчивото развитие в центъра на вниманието при изготвянето на политически мерки, при което следва да се изхожда от съответните местни дадености на отделните региони;

5.

отправя искане към Комисията след периода на консултации да публикува Бяла книга, в която да бъдат уточнени концепцията за териториално сближаване и поставените цели на равнище ЕС, като се извърши оценка на териториалното въздействие на всички политики на Общността;

6.

припомня, че в становището си относно Четвъртия доклад за сближаването беше отправил искане в бъдеще въпросите, касаещи териториалното сближаване, да бъдат застъпени в по-голяма степен в рамките на политиката на сближаване (2), без да се забравя икономическото и социалното сближаване, което представлява важна цел на Общността за намаляване на различията;

7.

подчертава значението на териториалното сближаване като политическа цел, наред със социалното и икономическото сближаване, за активизиране на действията на Общността за укрепване на солидарността в Европейския съюз и за ефективен принос към устойчивото развитие, при зачитане на принципа на субсидиарност и разделението на правомощията между различните равнища на управление;

8.

припомня настойчиво, че целта на териториалното сближаване трябва да се отнася за цялата европейска територия, т.е. за съвкупността от регионите в Европейския съюз, без обаче да се засягат приоритетите, определени в рамките на регионалната политика и действията в рамките на структурните фондове;

9.

отправя искане към Комисията да задълбочи проучванията си с оглед на разработването на подходящи показатели (при необходимост на подрегионално равнище) по отношение на специфичните социално-икономически проблеми на регионите, по-специално, но не само на планинските, островните, слабонаселените и пограничните райони, както и на най-отдалечените региони, чието специфично положение се припомня в член 158 и член 299 от ДЕО респективно, за да очертае специфичните за всички тези региони възможности и неблагоприятни условия;

10.

приканва Комисията да подобри значително статистическите данни, както и картографското им представяне, така че те да съответстват на реалната ситуация;

11.

заявява, че целта на териториалното сближаване е да осигури на всяка териториална единица в Общността достъп до инфраструктурите и услугите от общ икономически интерес, с цел подобряване на условията на живот на гражданите според европейските стандарти на 21 век, като признава, че достъпът не зависи единствено от географското разположение, а се определя и от качеството на връзките, наличието и качеството на инфраструктурата и услугите;

12.

смята, че понятието за териториално сближаване се основава на принципа на солидарността и изисква въвеждането на механизми за хармонично развитие на Общността като цяло и за намаляване на различията в степента на развитие на различните територии;

13.

припомня, че последните доклади за сближаването показват тенденция към задълбочаване на някои териториални различия между европейските региони, както и на подрегионално равнище. Тези различия се характеризират с явления като териториална сегрегация, пораждащи някои форми на гетоизиране и с упадъка на някои отдалечени райони. Те налагат повече от всякога издигането на териториалното сближаване като междусекторна цел на Европейския съюз;

14.

смята, че тази необходимост се подсилва от допълнителните разходи, пораждани от липсата на териториално сближаване в Европа: допълнителни разходи, свързани с околната среда, дължащи се по-специално на претоварването в градските райони и глобалното затопляне; допълнителните разходи в социалната сфера, породени от териториалната концентрация на социалните проблеми; и накрая, липсата на териториално сближаване пречи на функционирането на единния европейски пазар, като намалява достъпа на някои територии до залегналите в договорите свободи;

15.

предлага териториалното сближаване да се превърне в основен елемент от стратегията на ЕС за справяне с финансовата и икономическата криза, през която преминаваме; във връзка с това, предвид сложността на предизвикателствата, които се очертават през следващите години, отправя искането бюджетните средства да останат поне на настоящото равнище, в случай че не бъдат увеличени;

16.

се противопоставя на всяка инициатива, която, поради настоящите обстоятелства или по друга причина, цели политиката на сближаване да бъде ренационализирана, дори и частично или по заобиколен начин;

17.

смята, че целта за постигане на териториалното сближаване допълва тази за икономическото и социалното сближаване и че трите форми на сближаване трябва да се укрепват взаимно, което означава, че целта за икономическо, социално и териториално сближаване трябва да се отчита във всички политики на Общността с териториално въздействие, и по-специално в регионалната политика; призовава Комисията да разработи модели за секторна интеграция на регионално равнище, които да сa в подкрепа на териториалното сближаване;

18.

приканва Комисията да направи равносметка на приноса на Лисабонската стратегия и Стратегията от Гьотеборг по отношение на териториалното сближаване в рамките на операцията по разпределяне на средствата от структурните фондове за периода 2007-2013 г.;

19.

предлага на Комисията да предвиди преориентиране на стратегическите насоки за периода 2014-2020 г., като вземе предвид, освен социално-икономическото сближаване, и целите на териториалното сближаване; в тази връзка призовава в рамките на регионалната политика да се потърси разумен баланс между разходите, свързани с конкурентоспособността в подкрепа на икономическия растеж в глобализирана среда, и разходите за намаляване на различията между териториите за постигане на целите на сближаването;

20.

препоръчва създаването на нови инструменти и по-специално на показатели, в зависимост от нуждите във връзка с осъществяването на териториалното сближаване (3), включително и посредством подрегионални анализи. За разработването на подходящи регионални стратегии и политически отговори, трябва да се създадат подходящи инструменти, позволяващи отчитането на териториалните различия в обществените политики (например наличният доход на глава от населението, за да се отчитат трансферите, като допълнение към БВП на човек от населението, данъчните приходи, достъпът до различни услуги (транспорт, енергоразпределение, здравеопазване, образование), демографската структура и моделите на заселване (данни за разпределението на населението, степента на застаряване и коефициентът на зависимост) или дори създаването на синтетични показатели за човешко развитие (4));

21.

припомня неоспоримата европейска добавена стойност на териториалното сътрудничество и неговия принос към постигането на целта за териториално сближаване; в тази връзка призовава за значително увеличаване на общия бюджет на ЕС, позволяващо да бъдат отпуснати допълнителни финансови средства за тази част от регионалната политика, за да може да се отиде по-далече от обмена на добри практики; но това не бива да се прави за сметка на другите две цели на ЕС за сближаване;

22.

приканва Комисията да използва по-добре новите стратегически възможности, които се разкриват в резултат на сътрудничеството на равнището на еврорегионите, което представлява стратегическо управленско равнище и е напълно подходящо за решаване на проблемите на териториалното сближаване; припомня, че със създаването на европейска структура за сътрудничество, свързана с трансгранични, транснационални и междурегионални проекти, ЕГТС (Европейска група за териториално сътрудничество) (5) насърчава ефективното сътрудничество в широк кръг дейности, като например укрепването на отношенията на съседство, сближаването между народите, трансфера на знания и обмена на добри практики;

23.

подчертава специфичната роля на трансграничното сътрудничество в европейската интеграция и значението на получените резултати: намаляване на защитния ефект по вътрешните граници на ЕС, промяна на ролята на външните граници (съгласувано развитие, борба срещу незаконната имиграция и трафик, подкрепа за развитието на пограничните зони на трети страни с ЕС), подкрепа за превръщането на външните граници във вътрешни граници с присъединяването на новите държави-членки;

24.

приканва Комисията да продължи усилията си за опростяване и подобряване на управлението на трансграничните програми, например като отпуска общи средства на районите от двете страни на границата и подкрепя намерението на Комисията да направи равносметка във връзка със създаването на ЕГТС;

25.

препоръчва насърчаването на това сътрудничество в съответните територии (например морските и речните басейни или планинските масиви), за да се подобри териториалната интеграция, както и да се намалят регионалните и подрегионалните различия и да се намерят ефективни решения на проблемите, свързани с опазването на околната среда, борбата срещу замърсяването и подобряването на транспортните мрежи в рамките на определените общи стратегии за устройство на територията, при зачитане на ролята и компетенциите на съществуващите публични власти и стратегическите приоритети на сближаването в даден регион;

26.

смята, че стратегически подходи, като например създаването на макрорегиони (напр. предстоящата стратегия на ЕС за района на Балтийско море) следва да се насърчават; на транснационалното равнище на морските басейни следва да се въведат рамки за иновативно управление, за да се насърчава наскоро приетата от ЕС интегрирана морска политика и да се постигне по-голяма съгласуваност на действията на Общността в рамките на ЕС и с трети заинтересовани страни;

27.

подчертава значението на междурегионалното сътрудничество (което не е упоменато в Зелената книга на Европейската комисия), тъй като то представлява отличен инструмент за обмен на опит и добри практики между несъседни региони, които работят по допълващи проекти за развитие. Въпреки това изразява желание за в бъдеще инструментът за междурегионално сътрудничество да бъде по-добре приспособен към нуждите на местните и регионалните власти посредством по-голяма гъвкавост при избора на темите за сътрудничество;

28.

подчертава необходимостта от по-добро координиране на действията по териториалното сътрудничество и външните му аспекти, в перспективата за разширяване на ЕС (Западни Балкани, Турция) със страните, които отговарят на критериите на европейската политика за съседство (ЕПС), Руската федерация и съседните на най-отдалечените региони;

29.

смята, че целта за териториално сближаване трябва да се прилага във всички политики на Общността. Затова е целесъобразно да се задълбочи допълняемостта между секторните политики и регионалната политика, като се следи за тяхната съгласуваност, независимо дали става въпрос за отпускане на средства или за регулиране;

30.

в тази връзка изразява съжаление, че политиките на Общността твърде често се разработват и прилагат без да се отчитат в достатъчна степен териториалните последствия, което изправя местните и регионалните власти пред отрицателните последици от тези политики (загуба на дейности или работни места, щети за околната среда, допълнително претоварване или опустиняване);

31.

припомня полезността на устройството на територията, представляващо набор от техники, насочени към хармонично използване на различните възможности и дейности в рамките на територията, за гарантиране на съгласуваност между публичните политики на Общността и целите на териториалното сближаване;

32.

признава, че част от тези недостатъци бяха преодолени с помощта на регионалната политика на Общността, по-специално посредством програмите в подкрепа на икономическите промени (реконверсия на промишлеността, развитие на селските райони в контекста на реформата на ОСП);

33.

изразява съжаление за съществуващата степен на несъответствие между политиките за научноизследователска дейност, технологично развитие и иновации и териториалното сближаване и подчертава необходимостта от повече териториалност в политиките за научни изследвания и иновации на равнището на държавите-членки и ЕС;

34.

смята, по аналогия с хоризонталната социална клауза, предвидена в Договора от Лисабон, че териториалното въздействие на секторните политики трябва да се взима предвид още на етапа на изготвянето им (или с други думи, трябва да се гледа картата преди да се реализират политиките), за да се прогнозират териториалните последици;

35.

в този смисъл подчертава решаващото значение на трансевропейските транспортни, енергийни и далекосъобщителни мрежи за постигане на целта на териториалното сближаване и приканва Комисията да насочи специални усилия в тази област;

36.

настоява специално върху необходимостта да се гарантира последователността на публичните политики на Общността в допирните точки между суша и море;

37.

смята, че ОСП, която има силно териториално въздействие, трябва да допринася в по-голяма степен за териториалното сближаване, вместо да увеличава различията между регионите, като прогнозира териториалните последици от бъдещата реформа, за да ограничи отрицателните ѝ последствия и предвиди мерки за адаптиране в подкрепа на териториите, които биха могли да бъдат неблагоприятно засегнати от реформата;

38.

препоръчва по-добро координиране на дейностите по развитието на селските райони в рамките на втория стълб на ОСП и регионалната политика, за да се осигури повече допълняемост между развитието на селските и градските райони, като крайната цел, която следва да се постигне, е възможно най-голямо техническо и политическо опростяване и синергия между двете политики в програмите след 2013 г.;

39.

смята, че при разработването на общата транспортна политика, предвид значението й за изменението на климата, не бива да се забравя особеното значение на тази политика в региони, достъпът до които зависи изключително от определени видове транспорт, в частност въздушен;

40.

предлага при предстоящото преразглеждане на трансевропейските транспортни мрежи да се отчете по-специално необходимостта от осигуряването на локален достъп до административно-териториалните единици съгласно подходящи стандарти с интегриране в градските транспортни мрежи, което ще допринесе много за постигането на възможности за връзка и сближаване като цяло;

41.

смята, че деликатният въпрос за изменението на климата не стои по същия начин пред всички региони (например по отношение на създаването на общностна система за търговия с квоти за емисии на парникови газове, управлението на крайбрежните зони и др.);

42.

припомня значението на УОИИ като истински вектори на териториалното сближаване, упоменато в първичното право на Общността (член 16 от ДЕО), и в тази връзка изразява съжаление, че териториалното въздействие на общностните политики върху услугите от общ интерес (УОИ) и по-специално услугите от общ икономически интерес (УОИИ) не е било проучено преди представянето на законодателните предложения от Комисията и не се оценява впоследствие;

43.

подчертава рисковете от фрагментиране на вътрешния пазар, когато гражданите нямат достъп до услугите по места, въпреки твърдението, че целта е запазването на универсална услуга;

44.

се обявява в подкрепа на запазването на универсален достъп до тези услуги в рамките на традиционното задължение за обществена услуга, в името на равнопоставеното третиране и като предпоставка за интеграцията на регионите в глобалната икономика;

45.

отправя искане, съгласно принципа на субсидиарност, залегнал в Договора за ЕС, както и в протокола относно услугите от общ интерес към Договора от Лисабон, да бъдат запазени правото и свободата на местните и регионалните власти да вземат решения в качеството им на доставчици, администратори или ползватели на услуги от общ икономически интерес;

46.

заявява отново необходимостта от правна сигурност за действията на местните и регионалните власти в качеството им на доставчици, администратори или ползватели на УОИИ. За тази цел счита за необходимо съвместимостта на техните специфични особености с оглед на правните разпоредби, свързани с обществените поръчки и държавните помощи, да бъде призната в съответните общностни рамки;

47.

подчертава, че действията на няколко управленски равнища в рамките на една територия, които имат различни и понякога противоречиви последици, пораждат необходимост от подобряване на качеството на управлението, по-специално по отношение на териториалното измерение, на най-близкото до гражданите равнище, за да се преодолее недостатъчната интеграция на публичните политики; тази нова схема на териториално управление е крайъгълният камък в конкретизирането на целта за териториално сближаване;

48.

счита, че Комисията следва да определи инструменти, които да улеснят вертикалното сътрудничество между различните равнища на управление, извън съществуващите институционални отношения;

49.

припомня, че целта за териториално сближаване не трябва да се изразява в промени в разпределението на правомощията, по-специално по отношение на устройството на територията, което трябва да остане в компетенциите на държавите-членки и техните местни и регионални власти. Но правителствата на държавите-членки, особено на тези с по-голяма степен на централизация, би трябвало да се ангажират повече с местните/регионалните организации, за да подобрят координацията на националните секторни политики на местно/регионално равнище;

50.

призовава за изясняване на правомощията между различните управленски равнища в държавите-членки и за развитието на междусекторни или хоризонтални политики и координаторски функции;

51.

призовава на регионалните власти да бъдат предоставени по-големи правомощия във връзка с управлението на структурните фондове, като на всички региони в ЕС бъде даден статут на управляващи органи;

52.

препоръчва укрепване на многостепенното управление (6), за да се определят общи стратегически цели, например за достъпност, устойчиво развитие и морска политика, като всеки участник ще допринася в зависимост от възможностите си и по този начин ще се гарантира цялостно прилагане на принципа на партньорство. Истинското многостепенно управление включва също и съвместно прилагане и проследяване;

53.

във връзка с това припомня, че в „Първата програма за действие за изпълнението на Териториалната програма на Европейския съюз“ от 23 ноември 2007 г., съответните министри изразиха „убеждението, че многостепенното управление е основен инструмент за гарантиране на балансирано устройство на територията в ЕС“ и предложиха да „се срещнат с група заинтересовани страни и местни и регионални власти, за да обсъдят изпълнението на приоритетите на Териториалната програма“;

54.

приканва Комисията да анализира по-обстойно съществуващите практики за партньорство в 27-те страни на ЕС, с цел да се укрепи капацитетът на местните и регионалните власти и техните асоциации, за да станат проактивни партньори.