30.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/53

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Отвъд БВП — показатели за устойчиво развитие“

2009/C 100/09

На 16 и 17 януари 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Отвъд БВП — показатели за устойчиво развитие“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 октомври 2008 г. (докладчик: г-н Martin SIECKER).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 октомври 2008 г. (заседание от 22 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 114 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   БВП е важен показател за икономическия растеж, но е недостатъчен, когато става дума да се определи каква политическа линия трябва да се следва, за да се посрещнат предизвикателствата на 21-ви век. За тази цел са необходими други допълнителни показатели. Такова е заключението от проведената в Брюксел на 19 и 20 ноември 2007 г. конференция на Европейската комисия на тема „Отвъд БВП“, както и от конференцията „Een comfortabele waarheid“ („Удобна истина“), проведена на 10 януари 2008 г., в Tilburg.

1.2   БВП е добър показател за ритъма на икономиката, който показва скоростта, с която печелим пари, без да се отчита дали това води до създаване на полезни продукти и услуги или пък вреди на човека и на околната среда. Ние имаме нужда преди всичко от инструмент, показващ разстоянието, което все още ни разделя от една устойчива и солидарна икономика.

1.3   Тъй като става дума за два различни въпроса (устойчивостта и благосъстоянието), ние имаме нужда от два различни показателя. Устойчивостта означава здравословна, сега и в бъдеще, околна среда, солидарност между поколенията и представлява предпоставка, докато благосъстоянието е свързано със социалното развитие и е целева променлива. По отношение на устойчивостта, достатъчно е да се гарантира поддържането на начина на живот в дългосрочен план на световно равнище. Ако този критерий се спазва, няма нужда да се търси още по-голямо повишаване на устойчивостта. Друг е въпросът с благосъстоянието: колкото по-високо е равнището му, толкова по-добре; следователно, логично е да има непрекъснат стремеж за неговото подобряване.

1.4   Съществува показател за измерване на устойчивостта и на нейното развитие и това е „екологичният отпечатък“, който въпреки недостатъците си е най-добрият цялостен показател за устойчивото развитие в екологичен план.

1.5   Отпечатъкът е отлично средство за комуникация и едно от малкото — ако не и единственото — което отчита екологичното въздействие на нашите модели на потребление и производство (внос и износ) върху други страни. В процеса на използване той може да се усъвършенства и да се замени, ако и когато се появи по-добра мярка в бъдеще.

1.6   Следователно предизвикателството се състои в това да се разработи показател за социалното развитие, с който да се измерват различните аспекти на качеството на живот, така че да се създаде реалистична представа за него. В настоящото становище се разглежда само този показател за качеството на живот, тъй като (все още) не съществува функционален политически инструмент от този вид.

1.7   Един показател за качеството на живот, използваем в практически план и надежден в научен план, трябва да обхваща областите, считани за определящи за качеството на живот, и да отговаря на следните критерии:

—	да е съставен от обективни фактори, които определят способностите на хората,

—	да отчита влиянието на политиката,

—	да предоставя данните своевременно,

—	да е сравним в различните страни,

—	да е сравним във времето,

—	да е разбираем за широката общественост.

1.8   Следните шест области обикновено се считат като съществени за качеството на живот:

—	физическа неприкосновеност и здраве,

—	материално благосъстояние,

—	достъп до публични услуги,

—	социални дейности и интеграция на новопристигналите,

—	свободно време,

—	качество на околната среда.

Държавите-членки на ЕС разполагат с основните данни, необходими за измерване на развитието в тези области в национален план. Необходимо е обаче тези данни да бъдат допълнително уточнени (честота, събиране, обработване).

1.9   Тук описаният показател не е идеален. Ние не го разглеждаме като предложение, а като принос към текущите дискусии по темата. Измерването е динамичен процес: всъщност, измерват се промените в едно общество. Тези промени могат на свой ред да породят нуждата от алтернативни или по-точни показатели. Определянето на един показател също представлява динамичен процес и трябва да бъде предшествано от дебати и дискусии, както следва да бъде във всяко демократично общество.

1.10   Преходът към политика, която не се основава само на икономическото развитие, но е повлияна и от социални и екологични фактори, може да доведе до появата на по-устойчива и солидарна икономика. Не става дума за краткосрочен проект: целта е много по-амбициозна. За да се гарантира нейната осъществимост, очевидно е, че трябва да се ограничим до държавите-членки на ЕС, като евентуално се включат страните кандидатки Хърватия и Турция, както и страните, които имат сравнимо икономическо развитие, като например Съединените щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония. Огромните различия по отношение на икономическото развитие не позволяват създаването на единен и разбираем инструмент, позволяващ да се измерва и обяснява напредъкът на развитите и на развиващите се страни по една и съща скала.

2.   Граници на БВП

2.1   Щастието е крайната цел на всеки човек. Основната задача на властите е да създадат условия, предлагащи на всеки човек най-добрата възможност да постигне щастието. Това означава, че властите трябва непрекъснато да следят нагласите в обществото, за да събират съответната информация за неговото състояние. Да измерваш, означава да познаваш: само ако се познава това, което поражда чувството на недоволство, и причината, която е в основата му, може да се направи опит проблемът да бъде разрешен.

2.2   Понастоящем най-често използваният от властите инструмент за измерване, позволяващ да се представи състоянието, в което се намира обществото, е брутният вътрешен продукт (БВП). БВП беше въведен като инструмент за измерване след Голямата депресия и последвалата я Втора световна война през миналия век. За политиците той представлява основният, за да не кажем единствен, показател за измерване на икономическите резултати и дейности. Той се основава на международно призната система от национални сметки, определени в съответствие с единна процедура. Освен това, всичко се конвертира в една единствена мерна единица: пари. Това обяснява защо БВП е добър инструмент за сравнение на различните страни.

2.3   Той обаче не дава информация за благосъстоянието (щастието) на хората или за степента на устойчивост на развитието на обществото. БВП на глава от населението на Съединените щати е сред най-високите в света, но американците не са по-щастливи, отколкото гражданите на други страни, а за устойчивостта на американското общество могат да се кажат много неща. В световен мащаб равнището на БВП на глава от населението е по-високо, отколкото преди 60 години. Този растеж обаче не е направил хората значително по-щастливи. Всъщност, като оставим настрана въздишките, които се чуват почти навсякъде, и носталгията по отминалото време, когато всичко е било по-добре, през 2008 г. е регистриран рекорден брой хора, страдащи от глад, т.е. 900 милиона нещастни хора.

2.4   Сегашното развитие на обществото и съществуващите икономически отношения се различават съществено от положението, което е преобладавало в средата на миналия век. По-специално развитите страни все повече изпитват нужда да измерват елементи, които не са резултат от търговски сделки или формални икономически процедури. Много от тези елементи и нужди в БВП не се отчитат в достатъчна степен или изобщо не се взимат под внимание.

2.5   Един увеличаващ се БВП може да прикрива чувствително намаляване на просперитета и благосъстоянието. Например, ако една страна реши да изсече всичките си гори, да продаде дървесината и да накара децата да работят, вместо да ги изпрати на училище, това би било много добре за БВП, тъй като цифрите на икономическия растеж ще покажат по-голям материален просперитет. Такъв растеж обаче в никакъв случай няма да е устойчив, и хората, особено децата, няма да станат (по-)щастливи от това.

2.6   Природните и политическите бедствия могат също така да имат положителен ефект за БВП. Ураганът Катрина беше благодатен за БВП на щата Луизиана, тъй като за възстановяването на щата трябваше да се положат големи усилия и да се разгърне голяма икономическа дейност. Тази забележка важи също и за БВП на редица азиатски и африкански страни след цунамито и за БВП на почти всички европейски икономики след Втората световна война. Освен факта, че далеч не всички са били включени пропорционално в увеличаването на този просперитет, тези бедствия не допринесоха особено за подобряване на благосъстоянието на населението или за устойчивостта на обществото.

2.7   Други, по-малко крайни примери показват границите на БВП като инструмент за измерване. По-големият материален просперитет води до увеличаване на продажбите на автомобили и до строителство на допълнителни пътища. Това води и до увеличаване на произшествията и на разходите (замяна/ремонт на превозното средство, грижи за ранените/инвалидите, повишаване на застрахователните премии), дори до някои крайности, като например увеличаване на продажбите на оръжие и продажба на антидепресанти за децата. Всичко това допринася за нарастването на БВП, но не и за осъществяването на крайната цел на всеки човек, която е щастието, с изключение може би на някои лица, които се препитават от подобни дейности.

2.8   Доминирането на БВП се разкрива особено ясно, когато той намалява: тогава настъпва паника, която не винаги е основателна. Намаляването на БВП може да е вследствие на положително развитие. Ако утре всички заменят традиционните си електрически крушки със светодиоди (LED), това ще доведе до значителни еднократни разходи за нови осветителни тела, но едновременно с това и до значително структурно намаляване на енергопотреблението, а следователно и на БВП, тъй като тези лампи консумират само част от електричеството, необходимо за традиционните крушки.

2.9   Накратко, БВП е добър показател за измерване на икономическите резултати, но не съществува пряка връзка между икономическия растеж и напредъка, постигнат в други области на обществото. За да добием пълна представа, би било целесъобразно да разполагаме и с други показатели, които да отразяват развитието на други, по- специално социални и екологични аспекти.

3.   Други фактори за благосъстояние

3.1   Дискусията относно необходимостта от това да разполагаме с други инструменти за измерване освен БВП, се води едновременно на няколко фронта. Така например, освен конференцията „Отвъд БВП“, организирана от Европейската комисия на 19 и 20 ноември 2007 г., в Брюксел (1), на 10 януари 2008 г. в Университета в Tilburg (2) беше проведена конференция на тема „Een comfortabele waarheid“ („Удобна истина“). Тези две конференции представиха ясно паралелни резултати, като и на двете беше подчертана необходимостта от други показатели освен икономическия растеж. БВП е добър показател за темпа на икономическо развитие, който представя положените усилия за печелене на пари, без да отчита дали това води до създаване на полезни продукти и услуги или пък вреди на човека и на околната среда. Ние имаме нужда преди всичко от способи за измерване, показващи разстоянието, което все още ни разделя от една устойчива и солидарна икономика. Малко след въвеждането на БВП известни икономисти като Samuelson (3) вече бяха препоръчали в брутния вътрешен продукт да се включат нематериални аспекти, като например околната среда и природните ценности, с цел обхватът на БВП да не остане ограничен до чисто икономически аспекти. Тези опити обаче не доведоха до общопризната промяна на дефиницията на БВП, поради което понастоящем продължава да доминира традиционният БВП. Някои учени усилено се заеха с този въпрос. Техните идеи са изложени накратко по-долу.

3.2   В книгата си „Happiness“ („Цената на щастието“) (4) британският професор по икономика на труда Richard Layard достига до заключението, че през последните петдесет години хората от Запада не са постигнали щастието, въпреки много по-големия материален просперитет. Според Richard Layard причината е в огромната конкуренция между хората, като основната амбиция на всеки е да печели повече от другия. Този едностранен болезнен стремеж е довел до отстъпление в някои по-важни за благосъстоянието на хората сфери: стабилност на семейството, удовлетворение от работата и добри отношения с приятелите и общността. Това става ясно от статистическите данни относно растящия брой на разводите, увеличаването на стреса на работното място и растежа на престъпността. За да се възстанови равновесието, е целесъобразно да се наблегне повече на равните възможности да се печели доход, отколкото на равенството на доходите.

3.3   В своята теория за икономката на благосъстоянието индийският икономист Amartya Sen  (5) подчертава, че просперитетът не се отнася до благата, а до дейностите, в полза на които са придобити тези блага. Доходите предлагат възможности на хората да развиват дейности. Тези възможности, които Sen нарича „капацитет“, зависят също така от фактори като здравето и продължителността на живота. Информацията относно нивото на смъртност е от значение най-вече в развиващите се страни, тъй като то е добър показател, по-специално за социалното неравенство и качеството на живот.

3.4   В новата си книга, озаглавена „Frontiers of Justice“ („Границите на справедливостта“), американският философ Martha Nussbaum  (6) описва десет минимални социални права, които са от съществено значение за воденето на достоен живот. Тя твърди, че едно общество не изпълнява отговорностите си и не е напълно справедливо, ако не може да гарантира подходящо прагово равнище на тези права и свободи за всички свои граждани. Става дума конкретно за възможността човек да води живот с нормална продължителност, да е в добро здраве, да се придвижва свободно, да използва своя ум, да се привързва към неща и други хора, да си създаде представа за доброто, да живее със и за другите без всякаква дискриминация, да живее с грижа за животните и природата и да е съпричастен към тях, да се смее и играе, да участва в правенето на политически избор и да може да придобива собственост. Този списък не е изчерпателен и може да бъде допълнен.

4.   Други показатели

4.1   Освен БВП съществуват различни инициативи, даващи възможност да се измерват други важни елементи, за да се направи анализ на състоянието на едно общество. За информация предлагаме преглед и кратко описание на четири показателя, използвани за тази цел. Биха могли да бъдат цитирани и други, като например инициативата на Федералния съвет за устойчиво развитие в Белгия (7), канадският индекс на щастието (CIW) (8), индекса на брутното национално щастие в Бутан (9), инициативата „Quars“ в Италия (10), комисията „Stiglitz“ във Франция (11), световният проект на ОИСР (12), с който се цели измерване на напредъка, както и наличните данни на Eurofound (13). Тук обаче не можем да опишем всичките.

4.2   Индексът на човешкото развитие (ИЧР) (14) е показател, който служи за измерване на напредъка на обществото и на формиращите го групи. Този метод се използва от 1993 г. от Програмата за развитие на Обединените нации (ПРООН) за изготвянето на годишен доклад за положението във всяка страна. Освен доходите, под внимание се вземат продължителността на живота, коефициентът на грамотност и равнището на образование. Освен това, от 1977 г. насам се публикува индекс на човешката бедност (15) 5, който отчита достъпа до образование, достъпа до безопасни храни и вода, както и достъпа до здравни услуги. ИЧР се основава по-специално на теориите на Amartya Sen. ИЧР функционира много добре в развиващите се страни, но е по-малко подходящ за отчитане на напредъка в развитите страни.

4.3   Екологичният отпечатък  (16) изхожда от принципа, че потреблението може да бъде конвертирано в пространството, необходимо за производството на консумираните ресурси. Той дава възможност да се сравни въздействието на различните видове потребителско поведение (начин на живот) или на различните групи от населението (държави) върху околната среда. В световен мащаб на разположение са по 1,8 хектара продуктивна земя на глава от населението за задоволяване на индивидуалното потребление. Понастоящем на световно равнище се използват по 2,2 хектара на човек: следователно в момента човечеството изчерпва бързо ресурсите на планетата. Все пак разликите са огромни: в Съединените щати средният екологичен отпечатък е 9,6 хектара на глава от населението, в сравнение с 0,5 хектара в Бангладеш. Тези проблеми ще се увеличават, ако нашата политика не се промени. Вследствие на ерозията и опустиняването остават все по-малко продуктивни земи и с увеличаването на населението на Земята този ограничен брой хектари трябва да бъде разпределян между все повече хора. Освен това търсенето нараства, тъй като нашият по-голям просперитет води до увеличаване на потреблението. Екологичният отпечатък е добър показател за устойчивото развитие, но не дава никаква информация за благосъстоянието на хората.

4.4   Индексът за качеството на живот  (17) (Leefsituatie Index) дава системно описание и системен анализ на условията на живот на нидерландското население. Този индекс е наричан още „sociale staat van Nederland — SSN“ (социално положение на Нидерландия). Той описва промените в условията на живот за период от около 10 години. Разглежданите теми са доходите, заетостта, образованието, здравето, свободното време, мобилността, престъпността, жилищата и жилищната среда. Като допълнение към главите относно различните секторно ориентирани въпроси е включен обобщаващ индекс. Представени са също така данни за общественото мнение по отношение на политиката и органите на управление. Резултатите от проучването се публикува на всеки две години от Nederlandse Sociaal Cultureel Planbureau (Бюро за социално и културно планиране на Нидерландия). Индексът за качеството на живот никога не е бил считан за твърде надежден в Нидерландия, тъй като представлява преди всичко смесица от различни и разнообразни елементи и не дава последователна и надеждна представа за общото благосъстояние.

4.5   Ruut Veenhoven, професор в Университета Erasmus в Ротердам, от тридесет години извършва проучвания в световен мащаб относно чувството за щастие. В своята „World Database of Happiness“  (18) („Световна база данни за щастието“) той заключава, че зависимостта между парите и щастието е изключително слаба. При хората, които получават повече пари, се забелязва краткотрайно увеличаване на щастието, което обаче след една година изчезва. По принцип чувството за щастие е по-дълбоко у един човек, който свободно разполага с времето си и може да избира. Също като Layard, Ruut Veenhoven прави ясно разграничение между развитите и развиващите се страни. Увеличаването на доходите в развиващите се страни дава основание за по-силно и по-трайно чувство на щастие, отколкото в развитите страни. Тази разлика изчезва, когато БВП на глава от населението надхвърли праг на доходите между 20 000 и 25 000 долара. Недостатъкът на тази база данни се състои в това, че различията между индивидуалните предпочитания могат да играят роля при оценяването на чувството за щастие. Освен това публичната политика може да повлияе на чувството за щастие в малка степен.

5.   Възможни приложения

5.1   Общо взето съществуват два начина да се сложи край на доминиращата позиция на БВП в социално-икономическата политика. Първото решение е да се изготви поредица от други показатели, които да допълват БВП по отношение на устойчивостта и благосъстоянието (или някои техни аспекти) и да имат същото политическо значение както БВП. Второто решение е БВП да се замени с нов общ показател, включващ всички важни елементи на устойчивостта и на благосъстоянието. Тогава този нов показател ще трябва да стане ключов показател на социално-икономическата политика.

5.2   Първата възможност, т. е. поредица от други показатели, които да допълват БВП, беше приложена, но резултатът не беше убедителен. Има много показатели, които дават възможност да се измерят различните аспекти на устойчивостта и на благосъстоянието: показателите за демокрация, щастие и обща удовлетвореност, здраве, равнище на образование, равнище на култура, свобода на изразяване, престъпност, качество на околната среда, емисии на CO2, екологичният отпечатък и др. На тези показатели обаче се отдава по-малко значение, отколкото на БВП, който продължава да бъде считан за най-пълният и най-малко оспорван показател на нашето благосъстояние.

5.3   Втората възможност, т.е. общ показател, който да замени БВП, е сложна, тъй като засяга два съществено различаващи се въпроса: устойчивостта и благосъстоянието. Устойчивостта е предпоставка, докато благосъстоянието е целева променлива. По отношение на устойчивостта, достатъчно е да се гарантира запазването на начина на живот в дългосрочен план в световен мащаб. След като този критерий бъде изпълнен, не е необходим стремеж към още по-голяма устойчивост. По друг начин стои въпросът с благосъстоянието: винаги е за предпочитане благосъстоянието на човека да е възможно най-добро; следователно, логично е да има непрекъснат стремеж към подобряване на благосъстоянието.

5.4   Като се има предвид, че е трудно тези два въпроса да бъдат подведени под общ знаменател, очертава се една трета възможност: два показателя в допълнение към БВП, един за устойчивостта и друг, измерващ качеството на живот. Съществува показател за измерване на устойчивостта и на нейното развитие и това е „екологичният отпечатък“, който въпреки недостатъците си е най-добрият цялостен показател за устойчивото развитие в екологичен план. Отпечатъкът е отлично средство за комуникация и едно от малкото — ако не и единственото — което отчита екологичното въздействие на нашите модели на потребление и производство (внос и износ) върху други страни. В процеса на използване той може да се усъвършенства и да се замени, ако и когато се появи по-добра мярка в бъдеще. Все още не съществува показател за социалното развитие, който да измерва ефективно различни аспекти на качеството на живот, така че да дава обща реалистична представа за него. Това становище е посветено изключително на един такъв показател за качеството на живот.

6.   Показател за качеството на живот

6.1   Един показател за качеството на живот, използваем в практически план и надежден в научен план, трябва да обхваща области, които по принцип се считат за определящи за качеството на живот, и да отговаря на следните критерии:

—	да е съставен от обективни фактори, които определят способностите на хората,

—	да отчита влиянието на политиката,

—	да предоставя данните своевременно,

—	да е сравним в различните страни,

—	да е сравним във времето,

—	да е разбираем за широката общественост.

6.2   Областите от живота, които в ЕС по принцип се считат като определящи за качеството на живот и отговарят на тези критерии, са следните:

—	Физическа неприкосновеност и здраве. С този показател се измерва процентът от населението, чиято дейност не е физически възпрепятствана от „вътрешен“ проблем (заболяване, увреждане) или „външен“ проблем (престъпност и затвор).

—

Материално благосъстояние. Става дума за средния стандартизиран разполагаем доход, изразен като паритет на покупателната способност — най-добрият общ критерий за действителната покупателна способност на средния гражданин. Покупателната способност в различните страни се превръща в съпоставима, чрез корекция за разликите между равнищата на цените в тези страни.

—	Достъп до публични услуги. Процентът от БВП, който е предназначен за здравни грижи, образование, обществен транспорт, жилища и култура.

—

Социални дейности. Процентът на лицата на възраст от 20 до 65 години, които извършват платена трудова дейност, както и процентът на лицата на възраст над 20 години, които извършват доброволен труд. Извършването на платена трудова дейност по принцип се счита за една от основните форми на социално участие и интеграция. Освен нея, доброволният труд е важен за поддържането на голямо разнообразие от социални структури в обществото, което позволява да се води борба с доминирането на икономиката. При наличието на повишена мобилност на хората е важно новопристигналите да се почувстват добре дошли и да се подкрепя тяхната културна и социална интеграция в съществуващите общности.

—

Свободно време. Средният брой часове свободно време, с които разполага населението на възраст от 20 до 65 години и които не са посветени нито на образование, нито на платена или неплатена трудова дейност (в това число придвижване, домакинска работа и грижи, полагани за други лица). Тук не се включва свободното време като последица от нежелана безработица. От съществено значение е човек да разполага с достатъчно свободно време извън платената трудова дейност, за да може да конкретизира своите житейски проекти.

—

Качество на околната среда. Процентът, който представлява природата спрямо цялата площ на страната + процентът от населението, което не е изложено на замърсяване на въздуха. В случая не става въпрос за приноса на природата и околната среда за устойчивостта и социално-икономическото развитие (за което съществува отделен показател екологичният отпечатък), а за качеството на живот на гражданите. Следователно показателят се ограничава до природата и до околната среда два аспекта, които гражданите могат пряко да оценят положително или отрицателно.

6.3   За оценката на тези шест области се използват различни единици. За да може тези оценки да бъдат синтезирани в общ показател, те трябва първо да бъдат направени съпоставими. Най-простият (и най-ефикасен) начин е да се пресметне стандартизиран резултат (резултат Z) за всеки частичен показател, като се използва признат и прилаган в международен план статистически метод. Става въпрос за променлива, чиято средна стойност е 0, а стандартното отклонение е 1. Най-общо казано, това означава, че една трета от всички страни получават резултат между 0 и + 1, една трета – между 0 и - 1, една шеста по-висок от + 1 и една шеста по-нисък от - 1. След това може да бъде пресметнат общият показател: той е равен на средната стойност от резултатите Z за тези шест области.

6.4   За да се измери развитието във времето не е необходимо всяка година да се преизчисляват резултатите Z въз основа на съответните средна стойност и стандартно отклонение, тъй като средното качество на живот по дефиниция би било еднакво всяка година. Ето защо средната стойност и стандартното отклонение за първата година от използването на показателя се прилагат и при изчисляването на резултатите Z за следващите години. Ако средната стойност е по-висока в сравнение с тази от предходната година, това означава, че средното качеството на живот действително се е подобрило. И обратно, ако средната стойност е по-ниска в сравнение с тази от предходната година, това означава, че средното качество на живот на практика се е влошило.

6.5   За широката общественост, която не познава непременно използваните в статистиката математически понятия, резултатът от това изчисление не е много ясен. За да се изпълни шестият критерий (показателят да е разбираем за широката общественост), е желателно да се прави годишно класиране, така че всеки да може непосредствено да констатира добрите (или лошите) резултати за своята страна по отношение на другите страни и по отношение на резултатите от предходната година. Подобни класирания обикновено са много красноречиви и могат да засилят популярността на инструмента и по този начин да създадат стимули за подобряване на качеството на живот.

7.   За по-балансирана политика

7.1   Данните, необходими за да се направи преглед на развитието в тези шест области, обикновено са на разположение във всички държави-членки, въпреки че честотата и качеството могат (все още) да варират. Отчитането на финансовите и икономическите резултати отдавна е обичайно явление; информация по тази тема може да се намери ежедневно под формата на борсови индекси. Отчитането на състоянието на околната среда и качеството на живот е нещо сравнително ново, което обяснява много по-ограниченото количество налична информация. Статистическите данни за околната среда и социалното положение често са отпреди две-три години. Едно от главните условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се разполага с пълен и качествен показател, е постигането на известна съгласуваност относно качеството и наличността на данните. Основата обаче наистина съществува: по принцип е възможно сравнително бързо да се започне изработването на този показател, при условие че бъде постигнато политическо съгласие за това. В политически план, един такъв показател може да се окаже интересен поради своя потенциал за растеж, който е по-голям от този на БВП, поне в близко бъдеще в ЕС.

7.2   Не е достатъчно да се измерва, трябва също така да се използва резултатът при изготвянето на политиката. През 21-ви век възникват редица проблеми, за които все още не съществува сигурен подход поради това, че са от ново естество. Налага се бърза реакция, тъй като при липса на структурни решения ще изчерпим ресурсите на планетата. Ориентацията към политика, която се основава не само на икономически растеж, но и на устойчиво развитие в икономическата област (трайност на икономическата дейност), в социалната област (да се даде възможност на хората да живеят в добро здраве, да създават приходи и да се гарантира на онези, който нямат възможност за това, разумно ниво на социално осигуряване) и в екологичната област (защита на биоразнообразието, ориентация към устойчиво производство и потребление), ще позволи да се намери управляемо решение на редица въпроси от първостепенно значение (заетост, неравенство, образование, бедност, миграция, щастие, изменение на климата, изчерпване на ресурсите на планетата).

7.3   Тук описаният показател не е съвършен. Ние не го разглеждаме като предложение, а като принос към текущите дискусии по този въпрос. Може би трябва да се увеличи броят на областите, може би трябва да се определят по-точно критериите, на които трябва да отговарят тези области. Подобен показател винаги ще може да бъде усъвършенстван. Измерването е динамичен процес, тъй като обект на измерването са социалните промени. Тези промени могат на свой ред да породят нуждата от различни или по-точни показатели. Определянето на един показател също е динамичен процес и следва да бъде предшествано от дебати и дискусии, както е редно при всяка демокрация.

7.4   Това не е краткосрочен проект: целта е много по-амбициозна. За да може това да бъде осъществено, очевидно е, че трябва да се ограничим до държавите-членки на ЕС, като евентуално бъдат включени страните кандидатки Хърватия и Турция и държавите със сравнима политическа и икономическа система като Съединените щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония. Огромните различия по отношение на икономическото развитие пречат за създаването на единен и разбираем инструмент, позволяващ да се измерва промяната в качеството на живот в развитите и развиващите се страни по една и съща скала. Поради сходствата между политическите системи на тези страни не е включен отделен показател за демократичните свободи като една от областите, определящи качеството на живот, тъй като в тези страни тази придобивка е нещо, което се разглежда като подразбиращо се от само себе си.

7.5   Политика, която вече не се определя единствено въз основа на икономическия растеж, на който се отдава изключително едностранно значение, а и въз основа на социални и екологични фактори, може да доведе до по-добри и по-балансирани политически решения и по-устойчива и по-солидарна икономика. Комитетът очаква Европейската комисия да изрази ясна позиция по този въпрос в своя междинен доклад относно стратегията на ЕС за устойчиво развитие, който тя ще публикува през юни 2009 г. Преследваната цел би могла да бъде европейският социален модел, дефиниран в предходно становище на Комитета (19). Главната цел на този модел е да се открие пътят към пространство на демократичен, екологичен, конкурентоспособен и солидарен просперитет, основаващо се на социалната интеграция на всички граждани на Европа.

---

(1)  www.beyond-GDP.eu

(2)  www.economischegroei.net

(3)  P. Samuelson, „Evaluation of real national income“, Oxford Economic papers, 1950 г.: стр. 1—29.

(4)  R. Layard, „Le prix du bonheur. Leçons d'une science nouvelle“, изд. Armand Colin, 2007 г.

(5)  A. Sen, „Commodities and capabilities“, Amsterdam North Holland, 1985 г.

(6)  M. Nussbaum, „Frontiers of justice“, Harvard University Press, 2005 г.

(7)  www.developpementdurable.be

(8)  www.statcan.ca

(9)  www.bhutanstudies.org.bt

(10)  www.sbilanciamoci.org

(11)  http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/en/index.htm

(12)  http://www.oecd.org/statsportal

(13)  www.eurofound.europa.eu/

(14)  www.eurofound.europa.eu/

(15)  http://hdr.undp.org/en/statistics/

(16)  www.footprintnetwork.org

(17)  http://hdr.undp.org/en/statistics/indices/hpi/

(18)  http://worlddatabaseofhappiness.eur.nl/

(19)  ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 119.

---