Жалба, подадена на 22 февруари 2008 г. — Координационен център Carrefour/Комисия

(Дело T-94/08)

(2008/C 92/86)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Координационен център Carrefour SNC (Брюксел, Белгия) (представители: X. Clarebout и K. Platteau, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

С решение 2003/755/ЕО от 17 февруари 2003 г. Комисията е обявила за несъвместим с вътрешния пазар режима на помощи, прилаган от Белгия в подкрепа на координационните центрове, установени в Белгия (2). Това решение е отменено с Решение на Съда от 22 юни 2006 г. (3) (наричано по-нататък „Решението Белгия и Forum 187/Комисия“), тъй като не предвижда преходни мерки относно някои от координационните центрове, чието искане за ползване от въпросния режим е било висящо към датата на нотификацията на това решение или чието одобрение е изтичало едновременно или малко след нотификацията на същото. Жалбоподателят по настоящото дело е бил сред координационните центрове, визирани от разглеждания диспозитив на решението.

На 13 ноември 2007 г. Комисията е приела ново решение C(2007) 5416 окончателен, с което е изменила решение 2003/757/ЕО, като е обявила за несъвместим с вътрешния пазар белгийския закон, приет вследствие на Решение по дело Белгия и Forum 187/Комисия и целящ да позволи продължаването до края на 2010 г. на преходния период, през който посочените в това решение центрове могат да се ползват от режима. Решение C(2007) 5416 окончателен предвиждало също така, че този преходен период изтича на 31 декември 2005 г. Става дума за обжалваното в рамките на настоящото производство решение.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три правни основания.

Като главно искане той изтъква, че обжалваното решение нарушава принципа на равенство, както и задължението на Комисията да приложи мерките, съдържащи се в Решение по дело Белгия и Forum 187/Комисия, с това, че тя не е преустановила повдигнатото в това решение неравенство, доколкото предоставеният на жалбоподателя преходен период е много по-кратък от предоставения на центровете, намиращи се в подобно положение според данните на Съда. Той твърди, че е трябвало да се ползва от преходен период, изтичащ на 31 декември 2010 г.

При условията на евентуалност жалбоподателят посочва правно основание, изведено от нарушението на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания, доколкото обжалваното решение установява преходен период, ограничен до 31 декември 2005 г., което произвежда обратно действие и има за последица, че жалбоподателят не е могъл своевременно да приеме необходимите разпоредби, за да се адаптира към промяната на режима преди тази дата. На тази основа и при условията на евентуалност жалбоподателят претендира, че може да се ползва от преходен период, изтичащ най-рано на 31 декември 2009 г.

Също при условията на евентуалност жалбоподателят повдига правно основание, изведено от нарушението на принципа на равенство, доколкото обжалваното решение го третира различно в сравнение с четири координационни центъра, които са се намирали към момента на първото решение 2003/757/ЕО в еднакво положение, но които са получили подновяване на одобрението си за неопределен срок. Въз основа на това правно основание и отново при условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че е трябвало да се ползва от преходен период, изтичащ най-рано на 31 декември 2006 г.

(1)  Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по съединени дела C-182/03 и C-217/03, Белгия и Forum 187/Commission, Recueil стр. 5479.

(2)  ОВ L 282, стp. 25, поправена версия ОВ 2003 г. L 285, стp. 52.

(3)  Вж. бележка под линия на стр. 1.