10.11.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/16

1)

Трябва ли членове 43 и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат да съществува държавен монопол за някои хазартни игри, напр. спортни залагания, когато в съответната държава-членка липсва съгласувана и системна политика за ограничаване на хазартните игри, в частност поради факта, че организаторите, притежаващи концесия за тази държава, насърчават участието в други хазартни игри — като държавни лотарии и игри казино — и освен това, тъй като други игри със същата или по-висока степен на опасност от пристрастяване — като залагания за определени спортни събития (конни надбягвания) и игрални автомати — могат да се предлагат от частни доставчици на услуги?

2)

Трябва ли членове 43 и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че разрешенията за организиране на спортни залагания, които не са ограничени до територията на съответната държава и са предоставени от компетентни държавни органи на държавите-членки, дават право на притежателя на разрешението, както и на трети упълномощени от него лица, да правят и привеждат в изпълнение предложенията за сключване на договор и на територията на други държави-членки, без да се изисква допълнително национално разрешение?