EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52011AP0314
Possibility for the Member States to restrict or prohibit the cultivation of GMOs in their territory ***I European Parliament legislative resolution of 5 July 2011 on the proposal for a regulation of the European Parliament and of the Council amending Directive 2001/18/EC as regards the possibility for the Member States to restrict or prohibit the cultivation of GMOs in their territory (COM(2010)0375 – C7-0178/2010 – 2010/0208(COD))#P7_TC1-COD(2010)0208 Position of the European Parliament adopted at first reading on 5 July 2011 with a view to the adoption of Regulation (EU) No …/2011 of the European Parliament and of the Council amending Directive 2001/18/EC as regards the possibility for the Member States to restrict or prohibit the cultivation of GMOs in their territory Text with EEA relevance
Възможност за държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/18/ЕО по отношение на възможността на държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия (COM(2010)0375 – C7-0178/2010 – 2010/0208(COD))
P7_TC1-COD(2010)0208 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юли 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/18/ЕО по отношение на възможността на държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия текст от значение за ЕИП
Възможност за държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия ***I Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/18/ЕО по отношение на възможността на държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия (COM(2010)0375 – C7-0178/2010 – 2010/0208(COD))
P7_TC1-COD(2010)0208 Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юли 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/18/ЕО по отношение на възможността на държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия текст от значение за ЕИП
OJ C 33E, 5.2.2013, p. 350–358
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
5.2.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
CE 33/350 |
Вторник, 5 юли 2011 г.
Възможност за държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия ***I
P7_TA(2011)0314
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/18/ЕО по отношение на възможността на държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия (COM(2010)0375 – C7-0178/2010 – 2010/0208(COD))
2013/C 33 E/38
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
— |
като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0375), |
— |
като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0178/2010), |
— |
като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание, |
— |
като взе предвид член 294, параграф 3 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, |
— |
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 9 декември 2010 г. (1), |
— |
като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 януари 2011 г. (2), |
— |
като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник, |
— |
като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0170/2011), |
1. |
Приема изложената по-долу позиция на първо четене; |
2. |
Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст; |
3. |
Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. |
(1) ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 51.
(2) ОВ C 104, 2.4.2011 г., стр. 62.
Вторник, 5 юли 2011 г.
P7_TC1-COD(2010)0208
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юли 2011 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/18/ЕО по отношение на възможността на държавите-членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 […] 192, параграф 1 от него, [Изм. 1]
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) |
Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (4) и Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (5) определят всеобхватна правна рамка за разрешение на генетично модифицирани организми (ГМО), която е приложима в пълна степен за ГМО под формата на семена или друг посадъчен материал, по отношение на отглеждането им в целия Съюз (по-нататък „ГМО, предназначени за отглеждане“). |
(2) |
Тези законодателни актове предвиждат ГМО, предназначени за отглеждане, да се подлагат на отделна оценка на риска, преди да бъдат разрешени за пускане на пазара на Съюза , като се отчитат, съгласно приложение II към Директива 2001/18/ЕО, преките, косвените, непосредствените и забавените последици, както и кумулативните дългосрочни последици от ГМО върху човешкото здраве и околната среда . Целта на тази разрешителна процедура е да гарантира високо ниво на защита на човешкия живот и здраве, на здравето и благосъстоянието на животните, на околната среда и на потребителите, като гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар. Хармонизирано високо равнище на защита на здравето и на околната среда следва да се постигне и поддържа на цялата територия на Съюза. [Изм. 2] |
(2a) |
Комисията и държавите-членки следва приоритетно да гарантират прилагането на заключенията на Съвета по въпросите на околната среда, приети на 4 декември 2008 г., а именно — правилно прилагане на правните изисквания, предвидени в приложение II към Директива 2001/18/ЕО относно оценката на риска от ГМО. По-специално следва внимателно да бъдат оценени дългосрочните последици от генетично модифицираните култури за околната среда, както и техните потенциални последици за нецелеви организми; следва да се вземат надлежно предвид характеристиките на приемащите среди и географските райони, в които може да се отглеждат генетично модифицирани култури, и следва да се оценят потенциалните последици за околната среда в резултат от промени в използването на хербициди, свързани с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури. По-специално Комисията следва да осигури приемането на ревизираните насоки относно оценката на риска от ГМО. Тези насоки не следва да почиват единствено на принципа за еквивалентност по същество или на концепцията за сравнителна оценка на безопасността и следва да дадат възможност за ясно определяне на преките и косвените дългосрочни последици, както и на въпросите, по отношение на които съществува несигурност в науката. Европейският орган за безопасност на храните и държавите-членки следва да се стремят към създаването на обширна мрежа от научни организации, представляващи всички дисциплини, включително свързаните с екологичните въпроси, и следва да си сътрудничат с цел откриването на ранен етап на евентуални потенциални несъответствия между научните становища с оглед разрешаване или изясняване на спорните научни въпроси. Комисията и държавите-членки следва да следят за осигуряването на необходимите средства за провеждането на независими изследвания на потенциалните рискове, произтичащи от съзнателното освобождаване или пускане на пазара на ГМО, както и за това, прилагането на правата върху интелектуалната собственост да не представлява пречка за достъпа на независимите изследователи до необходимите материали. [Изм. 44] |
(2б) |
Необходимо е да се вземе предвид принципът на предпазните мерки в рамките на настоящия регламент и при неговото прилагане. [Изм. 46] |
(3) |
В допълнение към разрешението за пускане на пазара генетично модифицираните сортове трябва също да отговарят на изискванията на законодателството на Съюза относно търговията със семена и посадъчен материал, определени по-специално в Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (6), Директива 66/402/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от зърнени култури (7), Директива 68/193/ЕИО на Съвета от 9 април 1968 г. относно търговията с материал за вегетативно размножаване на лози (8), Директива 98/56/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно търговията с посадъчен материал на декоративни растения (9), Директива 1999/105/ЕО на Съвета от 22 декември 1999 г. относно търговията с горски репродуктивен материал (10), Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове (11), Директива 2002/54/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от цвекло (12), Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от зеленчукови култури (13), Директива 2002/56/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията с посадъчен материал от картофи (14), Директива 2002/57/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури (15), и Директива 2008/90/ЕО на Съвета от 29 септември 2008 г. относно предлагането на пазара на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове (16). Сред тях директиви 2002/53/ЕО и 2002/55/ЕО съдържат разпоредби, които позволяват на държавите-членки да забраняват, при определени ясно формулирани условия, употребата на сорт на цялата своя територия или на части от нея или да поставят подходящи условия за отглеждането на даден сорт. |
(4) |
Когато даден ГМО е разрешен за отглеждане в съответствие със законодателната рамка на Съюза относно ГМО и по отношение на сорта, който ще се пусне на пазара, отговаря на изискванията на законодателството на Съюза относно търговията със семена и посадъчен материал, на държавите-членки не се разрешава да забраняват, ограничават или възпрепятстват свободното му обращение на своя територия, освен при условията, определени в законодателството на Съюза. |
(4a) |
Предвид значението на научните доказателства при вземането на решения за забрана или разрешаване на ГМО, ЕОБХ и държавите-членки следва да събират и публикуват ежегодно резултатите от изследванията относно риска или доказателствата за всяко случайно присъствие, замърсяване или опасност от ГМО за природната среда или здравето на човека, като всеки конкретен случай се разглежда отделно. Поради високата цена на експертните консултации държавите-членки следва да насърчават сътрудничеството между институтите за научни изследвания и националните академии. [Изм. 4 ] |
(5) |
Опитът показва, че отглеждането на ГМО е въпрос, на който държавите-членки обръщат в значителна степен сериозно внимание, както на централно ниво, така и на регионално и местно ниво. За разлика от въпросите,Въпросите, свързани с пускането на пазара и вноса на ГМО, които следва да продължат да бъдат регулирани на равнище на Съюза с цел закрила на вътрешния пазар, за отглеждането на ГМО се признава, че Отглеждането може да изисква повече гъвкавост в някои случаи, тъй като е въпрос със сериозно местно/регионално и/или териториално измерение и въпрос от особено значение за самоопределението на държавите-членки . Такава гъвкавост не следва да компрометира общата разрешителна процедура на Съюза. Възможно е обаче хармонизираната оценка на рисковете за околната среда и здравето да не засегне всички възможни въздействия от отглеждането на ГМО в различни региони и местни екосистеми. В съответствие с член 2, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) държавите-членки следва да имат право да приемат правила обвързващи нормативни актове относно отглеждането на ГМО на своя територия след законното му разрешение за пускане на пазара на Съюза. [Изм. 5] |
(6) |
Във връзка с това е целесъобразно в съответствие с принципа на субсидиарност на държавите-членки да бъде предоставена по-голяма свобода за гъвкавост при вземане на решения относно това дали желаят или не на тяхната територия да се отглеждат генетично модифицирани култури, без да се променя разрешителната система на Съюза за ГМО и независимо от мерките, които държавите-членки имат право са задължени да предприемат в съответствие с член 26а от Директива 2001/18/ЕО за избягване на случайното наличие на ГМО в други продукти на своя територия и в граничните райони със съседните държави-членки . [Изм. 6] |
(7) |
Следователно на държавите-членки следва да се разреши да приемат мерки за всеки отделен случай, за ограничаването или забраната на отглеждането на отделни ГМО, на конкретни групи ГМО или на всички или конкретни ГМО на цялата своя територия или на части от нея и да изменят тези мерки както считат за целесъобразно на всеки етап от процеса на разрешаване, подновяване или изтегляне от пазара на съответните ГМО. Това Отглеждането е тясно свързано с ползването на земите и с опазването на фауната и флората, по отношение на които държавите-членки запазват важни правомощия. Възможността държавите-членки да приемат тези мерки следва също да се прилага и по отношение на генетично модифицирани семена и посадъчен материал, пуснати на пазара съгласно съответното законодателство за търговия със семена и посадъчен материал, и по-специално в съответствие с директиви 2002/53/ЕО и 2002/55/ЕО. Всички такива мерки следва да се отнасят само до отглеждането на ГМО, но не и до свободното му обращение и вноса на генетично модифицирани семена и посадъчен материал като продукти или съставка на продукти, и реколтата от тях. По същия начин те не следва да засягат отглеждането на сортове семена и посадъчен материал, които не са генетично модифицирани и в които е установено наличието на случайни или технически неизбежни следи от разрешени в ЕС ГМО. Тези мерки следва да предоставят на съответните стопански субекти, включително растениевъдите, достатъчно време за адаптация. [Изм. 7] |
(8) |
В съответствие с правната рамка за разрешаване на ГМО нивото на защита на човешкото здраве и здравето на животните и на околната среда, което е определено на равнище на Съюза, не може да бъде преразгледано от дадена държава-членка и този принцип трябва да се запази. Държавите-членки обаче могат да приемат мерки за ограничаването или забраната на отглеждането на всички или конкретни ГМО или на групи ГМО или на всички ГМО на цялата своя територия или на части от нея на основания, свързани с обществения интерес, които са различни от уредените в хармонизираните правила на ЕС, предвиждащи процедури за отчитане на рисковете, . Тези мерки могат да почиват на основания , свързани с околната среда или други легитимни фактори като социално-икономическото въздействие, които биха могли да възникнат от съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или пускането им на пазара, ако тези фактори не са били разгледани като част от хармонизираната процедура , предвидена в Част В от Директива 2001/18/ЕО, или в случай на продължаваща научна несигурност. Тези мерки следва надлежно да бъдат обосновани с научни основания, свързани с управлението на риска или други легитимни фактори, които могат да бъдат породени за здравето и биха могли да възникнат от съзнателното освобождаване на ГМО в околната средаот ГМО, предназначени за отглеждане , или пускането им на пазара . Освен това тези мерки следва да са пропорционални и в съответствие с Договорите, особено по отношение на принципа за недискриминация между местни и вносни продукти, и с членове 34 и 36 от ДФЕС, както и със съответните международни задължения на Съюза, особено в контекста на Световната търговска организация. [Изм. 8 и 40] |
(8a) |
Ограничения или забрани на отглеждането на ГМО от държавите-членки не следва по никакъв начин да предотвратяват или ограничават използването на разрешени ГМО от други държави-членки, при условие че са предприети ефективни мерки за предотвратяване на трансграничното замърсяване. [Изм. 9] |
(8б) |
На държавите-членки следва да бъде позволено да базират мерките по ограничаване или по отглеждане на ГМО на надлежно обосновани основания, свързани с последиците на местно или регионално равнище за околната среда, които могат да възникнат от съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или от пускането им на пазара и които допълват въздействието върху околната среда, разгледано по време на научната оценка на въздействието върху околната среда, проведена в съответствие с част В от Директива 2001/18/ЕО, или на основания, свързани с управлението на риска. Тези основания могат да включват предотвратяване на развитието на резистентност към пестициди при плевелите и вредителите; инвазивност или постоянство на генетично модифициран сорт или възможност за кръстосване с домашно отглеждани или диви растения; предотвратяване на неблагоприятното въздействие върху местната околна среда, причинено от промени в земеделските практики, свързани с отглеждането на ГМО; съхраняване и развитие на земеделски практики, които предлагат по-добра възможност за съчетаване на производителността и устойчивостта на екосистемите; запазване на местното биологично разнообразие, включително определени местообитания и екосистеми, или определени видове природни и ландшафтни характеристики; липса или недостиг на подходящи данни относно потенциалните неблагоприятни последици от освобождаването на ГМО в околната среда на местно или регионално равнище в дадена държава-членка, включително върху нейното биоразнообразие. На държавите-членки следва също така да бъде позволено да базират такива мерки на основания, свързани със социално-икономическите последици. Тези основания могат да включват неосъществимост или високи разходи, свързани с мерките за съвместно съществуване, или невъзможност за прилагане на мерки за съвместно съществуване поради наличие на специфични географски условия, например на малки острови или в планински райони; необходимост от опазване на разнообразието на селскостопанското производство; необходимост от гарантиране на чистота на семената. На държавите-членки следва също така да бъде позволено да базират такива меркина други основания, които могат да включват ползването на земите и благоустройството на територията или други основателни фактори. [Изм. 47] |
(9) |
В съответствие с принципа на субсидиарност целта на настоящия регламент не е да хармонизира условията за отглеждане в държавите-членки, а да предостави гъвкавост на държавите-членки да се позовават на основания, които са различни от научната оценка на рисковете за здравето и околната среда, за ограничават или да забраняват отглеждането на ГМО на своя територия на основания, свързани с околната среда или други легитимни фактори като социално-икономическото въздействие, които биха могли да възникнат от съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или от пускането им на пазара, ако тези фактори не са били разгледани като част от хармонизираната процедура, предвидена в Част В от Директива 2001/18/ЕО, или в случай на продължаваща научна несигурност . Една от целите на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правилата за услугите на Информационното общество (17), а именно да се позволи на Комисията да приема задължителни актове на равнище на Съюза, няма да бъде постигната при съществуването, по силата на посочената директива, на системно нотифициране на мерките, предприети от държавите-членки. Освен това тъй като мерките, които държавите-членки не могат да приемат по реда на настоящия регламент мерки по ограничаване или забрана на пускането на ГМО на пазара и следователно с настоящия регламент не променят условията за пускането на разрешени по силата на съществуващото законодателство ГМО на пазара, процедурата по нотифициране съгласно Директива 98/34/ЕО изглежда не е най-подходящото средство за предоставяне на информация на Комисията. Ето защо чрез дерогация Директива 98/34/ЕО следва да не се прилага. Една по-опростена система за нотифициране на националните мерки преди тяхното приемане би представлявала по-подходящо средство за това Комисията да бъде информирана относно тези мерки. С цел поддържане на информираността мерките, които държавите-членки възнамеряват да приемат, следва да бъдат съобщени заедно с мотивите за тези мерки на Комисията и на другите държави-членки най-късно до един месец преди приемането им. [Изм. 10] |
(9а) |
Ограничения или забрани за отглеждането на ГМО от държави-членки не следва да възпрепятстват провеждането на биотехнологични изследвания, при условие че при провеждането на такива изследвания се съблюдават всички необходими мерки за безопасност. [Изм. 11] |
(10) |
В член 7, параграф 8 и в член 19, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 се предвижда, че препоръките, направени в части А и Г от Директива 2001/18/ЕО за ГМО, разрешени в съответствие с част В от посочената директива, се считат за еднакво приложими за ГМО, разрешени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003. Съответно мерки, приети от държавите-членки по реда на настоящия регламент, следва да се прилагат също и за ГМО, разрешени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003. |
(11) |
Поради това Директива 2001/18/ЕО следва да бъде съответно изменена, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения на Директива 2001/18/ЕО
Директива 2001/18/ЕО се изменя, както следва:
(1) |
Член 22 се заменя със следното: „Член 22 Свободно разпространение Без да се накърняват разпоредбите на член 23 или член 26б, държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на ГМО като продукти или като съставка на продукти, които отговарят на изискванията на настоящата директива.“ [Изм. 12] |
(2) |
В член 25 се добавя следният параграф: „5а. Без да се засяга защитата на правата на интелектуална собственост, достъпът до материал, необходим за независими изследвания на потенциалните рискове от ГМО, произтичащи от съзнателно освобождаване или пускане на ГМО на пазара, като например семена, не се ограничава или възпрепятства.“ [Изм. 13] |
(3) |
Член 26 а, параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Държавите-членки вземат подходящи мерки за избягване на случайното наличие на ГМО в други продукти на своя територия и на територията на съседни държави-членки.“ [Изм. 14] |
(4) |
В Директива 2001/18/ЕО сеВмъква се следният член, считано от датата на влизането в сила на настоящия регламент: „Член 26б Отглеждане Държавите-членки могат да приемат след разглеждане на всеки отделен случай мерки за ограничаване или забрана на отглеждането на всички или конкретни ГМО или групи ГМО, определени според вида на културата или техните характеристики, или на всички ГМО , разрешени в съответствие с Част В от настоящата директива или Регламент (ЕО) № 1829/2003 и състоящи се от генетично модифицирани сортове, пуснати на пазара в съответствие със съответното законодателство на Съюза за търговия със семена и посадъчен материал, на цялата своя територия или на части от нея, при условие че: [Изм. 40]
При същите условия егионите в състава на държавите-членки също могат да приемат мерки за ограничаване или забрана на отглеждането на ГМО на своя територия. [Изм. 51] Държавите-членки правят тези мерки публично достояние за всички заинтересовани оператори, включително растениевъдите, най-малко шест месеца преди началото на земеделския сезон. В случай че съответният ГМО е разрешен по-малко от шест месеца преди началото на земеделския сезон, държавите-членки правят тези мерки публично достояние при приемането им. [Изм. 43] Държавите-членки приемат тези мерки за максимален срок от пет години и ги преразглеждат при подновяването на разрешението за ГМО. [Изм. 22] Чрез дерогация от Директива 98/34/ЕО и с цел поддържане на информираността държавите-членки, които възнамеряват да приемат обосновани мерки съгласно настоящия член, уведомят за тях другите държави-членки и Комисията най-късно един месец преди приемането им.“ [Изм. 23] |
(5) |
Вмъква се следният член: „Член 26в Изисквания за отговорност Държавите-членки установяват обща задължителна система за финансова отговорност и финансови гаранции, например чрез застраховане, която се прилага за всички оператори и която гарантира, че замърсителят плаща за нежеланите последствия или вреди, които биха могли да настъпят поради съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда или пускането им на пазара.“ [Изм. 24] |
Член 2
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на […] двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. [Изм. 26]
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в
За Европейския парламент
Председател
За Съвета
Председател
(1) ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 51.
(2) ОВ C 104, 2.4.2011 г., стр. 62.
(3) Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2011 г.
(4) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.
(5) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(6) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2298.
(7) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2309.
(8) ОВ L 93, 17.4.1968 г., стр. 15.
(9) ОВ L 226, 13.8.1998 г., стр. 16.
(10) ОВ L 11, 15.1.2000 г., стр. 17.
(11) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 1.
(12) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 12.
(13) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 33.
(14) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 60.
(15) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 74.