12.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 123/5

(1)

Директива 86/613/ЕИО на Съвета от 11 декември 1986 г. за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, извършващи дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство (3) гарантира прилагането в държавите-членки на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица или допринасят за изпълнението на подобни дейности. Директива 86/613/ЕИО не е много ефективна по отношение на самостоятелно заетите лица и техните съпрузи и нейният обхват следва да бъде преразгледан, тъй като дискриминация, основана на пола, и тормоз се наблюдава и в области, които са извън сферата на наемния труд. От съображения за яснота Директива 86/613/ЕИО следва да бъде заменена с настоящата директива.

(2)

За да подобри управлението на политиката за равенство между половете, Комисията оповести в съобщението си от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете“, че ще преразгледа съществуващото законодателство на ЕС за равенство между половете, което не е включено в програмата за законодателна преработка от 2005 г., с цел то да бъде актуализирано, модернизирано и преработено, където е необходимо. Директива 86/613/ЕИО не беше включена в програмата за законодателна преработка.

(3)

В заключенията си от 5 и 6 декември 2007 г.„Равностойна роля на жените и мъжете по отношение на заетостта, растежа и социалното единство“ Съветът призова Комисията да прецени необходимостта от преразглеждане, ако е необходимо, на Директива 86/613/ЕИО, с цел да се гарантират правата, свързани с майчинството и бащинството, на самостоятелно заетите лица и техните помагащи съпрузи.

(4)

Европейският парламент последователно е приканвал Комисията да преразгледа Директива 86/613/ЕИО, по-специално за да се повиши закрилата на самостоятелно заетите жени по време на майчинство и да се подобри положението на съпрузите на самостоятелно заети лица в селското стопанство.

(5)

В съобщението си от 2 юли 2008 г., озаглавено „Обновена социална програма: възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“, Комисията потвърди необходимостта от предприемане на действие по отношение на неравнопоставеността между половете в областта на предприемачеството, както и от подобряване на съчетаването на личния и професионалния живот.

(6)

Вече съществуват редица действащи правни инструменти за прилагането на принципа на равно третиране, които обхващат дейностите на самостоятелно заетите лица, и по-специално Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (4) и Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (5). Поради това настоящата директива следва да не се прилага в областите, които вече са уредени в други директиви.

(7)

Настоящата директива не засяга правомощията на държавите-членки да организират системите си за социална закрила. Изключителната компетентност на държавите-членки по отношение на организацията на системите им за социална закрила включва, inter alia, решенията за създаване, финансиране и управление на такива системи и свързаните с тях институции, както и относно същността и предоставянето на обезщетения, размера на вноските и условията за достъп.

(8)

Настоящата директива следва да се прилага за самостоятелно заетите лица и техните съпрузи или партньори на семейни начала, когато и доколкото последните са признати от националното законодателство, когато те обичайно участват в осъществяването на стопанските дейности в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство. За да се подобри положението на съпрузите и, когато и доколкото са признати от националното законодателство –партньорите на семейни начала на самостоятелно заети лица, тяхната дейност следва да бъде призната.

(9)

Настоящата директива следва да не се прилага за въпроси, които са уредени в други директиви за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, най-вече Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (6). Inter alia, продължава да се прилага член 5 от Директива 2004/113/ЕО по отношение на осигурителните услуги и свързаните с тях финансови услуги.

(10)

За да бъде предотвратена дискриминацията, основана на пола, настоящата директива следва да се прилага както за пряката, така и за непряката дискриминация. Тормозът и сексуалният тормоз следва да се считат за дискриминация и поради тази причина следва да бъдат забранени.

(11)

Настоящата директива не следва да засягат правата и задълженията, които произтичат от брачното или семейното положение, определено в националното право.

(12)

Принципът на равно третиране следва да обхваща отношенията между самостоятелно заетото лице и трети страни в обхвата на настоящата директива, но не и отношенията между самостоятелно заетото лице и неговия(ата) съпруг(а) или партньор на семейни начала.

(13)

При самостоятелната заетост прилагането на принципа на равно третиране означава недопускане на дискриминация, основана на пола, например във връзка със създаването, оборудването или разширяването на стопанска дейност или започването или разширяването на всякаква друга форма на самостоятелна заетост.

(14)

Съгласно член 157, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз държавите-членки може да запазят или приемат мерки, предвиждащи специфични придобивки за улеснение на упражняването на дейност като самостоятелно заето лице от недостатъчно представения пол или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера. По принцип мерки като позитивните мерки с цел постигане на практика на равенство между половете не следва да бъдат възприемани като нарушение на правния принцип на равно третиране на мъжете и жените.

(15)

Необходимо е да се гарантира, че условията за учредяване на дружество между съпрузи или между партньори на семейни начала, когато и доколкото последните са признати от националното право, не са по-ограничителни от условията за учредяване на дружество от други лица.

(16)

Предвид участието им в семейна стопанска дейност съпрузите или, когато и доколкото са признати от националното право – партньорите на семейни начала на самостоятелно заети лица с достъп до система за социална закрила следва също да имат право да се ползват от социална закрила. От държавите-членки следва да се изисква да предприемат необходимите мерки за организиране на тази социална закрила в съответствие с националното право. По-конкретно, държавите-членки могат да решават дали тази социална закрила следва да се прилага задължително или на доброволен принцип. Държавите-членки могат да предвидят социалната закрила да бъде пропорционална на участието в дейностите на самостоятелно заетото лице и/или на размера на вноските. Без да се засяга настоящата директива, държавите-членки могат да запазят националните разпоредби, с които достъпът до специални системи за социална закрила или до определени равнища на закрила, включително специални условия за финансиране, се ограничава до определени групи самостоятелно заети лица или професии, при условие че съществува достъп до обща система.

(17)

Икономическата и физическата уязвимост на бременните самостоятелно заети жени и бременните съпруги и, когато и доколкото са признати от националното право – бременните жени партньори на семейни начала на самостоятелно заети лица налага необходимостта да им бъде предоставено право на обезщетения при майчинство. Държавите-членки запазват компетентност да организират отпускането на такива обезщетения, включително да определят размера на вноските, както и всички разпоредби по отношение на обезщетенията и плащанията, при условие че са спазени минималните изисквания на настоящата директива. По-конкретно, те могат да определят периода преди и/или след раждане, през който се предоставя право на обезщетения при майчинство. Освен това, при определянето на размера на вноските и/или обезщетенията може да се вземе предвид икономическото положение на съответното лице или семейство.

(18)

За да се отрази спецификата на самостоятелната заетост, самостоятелно заетите жени и съпругите или, когато и доколкото са признати от националното право – жените партньори на семейни начала на самостоятелно заети лица, следва да получат достъп, в рамките на възможното, до съществуващи услуги, осигуряващи временно заместване, което позволява прекъсване на професионалната им дейност поради бременност или майчинство, или до всякакви съществуващи национални социални услуги. Достъпът до тези услуги може да се разглежда като алтернатива на помощта при майчинство или като част от нея.

(19)

Повишаването на ефикасността и ефективността на социалните системи, по-специално чрез подобряване на стимулите, по-добро управление и оценяване и чрез определяне на приоритети в програмите за разходи, придоби особена важност за дългосрочната финансова устойчивост на европейските социални модели. При определянето на мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, държавите-членки следва да обърнат специално внимание на подобряването и осигуряването на качество и дългосрочна устойчивост на системите си за социална закрила.

(20)

Лица, които са били подложени на дискриминация, основана на пола, следва да разполагат с подходящи средства за правна защита. С цел да се предостави по-ефективна защита, следва да се даде право на сдружения, организации и други юридически лица да участват в производства по определен от държавите-членки начин, както от името на жертвата, така и като подпомагаща страна, без да се засягат националните процесуални правила за представителство и защита пред съдилищата.

(21)

Защитата от дискриминация, основана на пола, на самостоятелно заети лица, съпрузи на самостоятелно заети лица и, когато и доколкото са признати от националното право — партньори на семейни начала на самостоятелно заети лица, следва да бъде подкрепена във всяка държава-членка от един или няколко органа с необходимата компетентност за анализиране на тези проблеми, за проучване на възможните решения и за осигуряване на практическа помощ на жертвите. Посоченият орган или органи могат да съвпадат с натоварените на национално равнище със защитата на правата на човека, закрилата на правата на личността или прилагането на принципа на равно третиране.

(22)

Настоящата директива определя минимални изисквания, като по този начин предоставя възможност на държавите-членки да въведат или да запазят по-благоприятни разпоредби.

(23)

Доколкото целта на действието, което следва да се предприеме, по-специално осигуряването във всички държави-членки на обща висока степен на защита от дискриминация, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може да бъде по-добре постигната на равнище на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

самостоятелно заетите лица, а именно всички лица, които осъществяват дейност срещу възнаграждение за своя сметка в съответствие с условията, предвидени в националното право;

б)

съпрузите на самостоятелно заети лица или, когато и доколкото са признати от националното законодателство — партньорите на семейни начала на самостоятелно заети лица, когато те не са нито работници или служители, нито съдружници, а обичайно и в съответствие с условията на националното право участват в дейностите на самостоятелно заетото лице и изпълняват същите или помощни задачи.

а)

помощта, което съответното лице би получавало в случай на прекъсване на дейност по здравословни причини, и/или

б)

средната загуба на доход или печалба в сравнение със съпоставим предходен период в зависимост от максималните размери, установени от националното право, и/или

в)

всяка друга семейна помощ, установена от националното право, в зависимост от максималните размери, предвидени в националното право.

а)

осигуряване на жертвите на дискриминация на независимо съдействие при разглеждане на жалбите им за дискриминация, без да се засягат правата на жертвите и сдруженията, организациите и останалите юридически лица, посочени в член 9, параграф 2;

б)

провеждане на независими проучвания, свързани с дискриминацията;

в)

публикуване на независими доклади и отправяне на препоръки по всички въпроси, свързани с такава дискриминация;

г)

обмен на подходящо равнище на налична информация със съответните европейски органи, като Европейския институт за равенство между половете.