DD_2007_15_008_BG

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - DD_2007_15_008_BG - EN

Document DD_2007_15_008_BG

Help

Официален вестникна Европейския съюз
Специално издание 2007 г.
15.Околна среда, потребители и здравеопазване
TOM 08

HTML

PDF

The document is unavailable in your User interface language.

Официален вестник

на Европейския съюз

Издание на български език

15. Околна среда, потребители и здравеопазване

TOM 008

Виж			Съдържание
Година	ОВ	Страница
			Увод		1
2001	L 349	1		32001R2557
			Регламент (ЕО) № 2557/2001 на Комисията от 28 декември 2001 година за изменение на приложение V от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност		3
2002	L 005	16		32002D0011
			Решение на Комисията от 28 декември 2001 година за приемане на списък на обектите от значение за Общността в Макаронезийския биогеографски регион съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета (нотифицирано под номер С(2001) 3998)		42
2002	L 011	4		32001L0095
			Директива 2001/95/ЕО на Европейския парлaмент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (1)		52
2002	L 031	1		32002R0178
			Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните		68
2002	L 037	4		32002R0221
			Регламент (ЕО) № 221/2002 на Комисията от 6 февруари 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (1)		92
2002	L 041	12		32002R0257
			Регламент (ЕО) № 257/2002 на Комисията от 12 февруари 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 194/97 за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните и на Регламент (ЕО) № 466/2001 за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (1)		95
2002	L 050	94		32002D0151
			Решение на Комисията от 19 февруари 2002 година относно минималните изисквания, приложими към сертификата за унищожаване, издаден съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно излезлите от употреба превозни средства (нотифицирано под номер С(2002) 518) (1)		99
2002	L 067	14		32002L0003
			Директива 2002/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2002 година относно озона в атмосферния въздух		101
2002	L 075	18		32002R0472
			Регламент (ЕО) № 472/2002 на Комисията от 12 март 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 за определяне на максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните (1)		119
2002	L 075	21		32002R0473
			Регламент (ЕО) № 473/2002 на Комисията от 15 март 2002 година за изменение на приложения I, II и VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните, и за определяне на подробни правила по отношение на предаването на информация относно употребата на медни съединения		122
2002	L 077	50		32002D0231
			Решение на Комисията от 18 март 2002 година за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на обувните изделия и за изменение на Решение 1999/179/ЕО (нотифицирано под номер C(2002) 1015) (1)		126
2002	L 084	69		32002D0247
			Решение на Комисията от 27 март 2002 година за преустановяване на пускането на пазара и вноса на желеобразни захарни изделия, съдържащи хранителната добавка Е 425 коняк (нотифицирано под номер С(2002) 1283) (1)		133
2002	L 086	5		32002R0563
			Регламент (ЕО) № 563/2002 на Комисията от 2 април 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните		135
2002	L 086	44		32002D0253
			Решение на Комисията от 19 март 2002 година за установяване на определения на случаите за докладване на заразни болести на мрежата на Общността съгласно Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2002) 1043)		138
2002	L 087	53		32002D0255
			Решение на Комисията от 25 март 2002 година за установяване на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на телевизорите (нотифицирано под номер С(2002) 1142) (1)		157
2002	L 094	13		32002D0272
			Решение на Комисията от 25 март 2002 година за установяване на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на твърдите подови настилки (нотифицирано под номер C(2002) 1174) (1)		161
2002	L 133	29		32002D0371
			Решение на Комисията от 15 май 2002 година за определяне на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на текстилните изделия и за изменение на Решение 1999/178/EО (нотифицирано под номер C(2002) 1844) (1)		176
2002	L 168	31		32002R1113
			Регламент (ЕО) № 1113/2002 на Комисията от 26 юни 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1788/2001 за определяне на подробни правила за прилагане на разпоредбите относно сертификата за инспекция при внос от трети страни съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета		189
2002	L 170	44		32002R1162
			Регламент (ЕО) № 1162/2002 на Комисията от 28 юни 2002 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 94/92 за определяне на подробни правила за прилагане на режима за внос от трети страни, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета (1)		190
2002	L 177	6		32002R1217
			Регламент (ЕО) № 1217/2002 на Комисията от 5 юли 2002 година относно изискването вносителите или производителите на някои Einecs вещества да предоставят определена информация и да проведат определени изпитвания съгласно Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета		193
2002	L 189	12		32002L0049
			Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 година относно оценката и управлението на шума в околната среда		196
2002	L 191	20		32002L0067
			Директива 2002/67/ЕО на Комисията от 18 юли 2002 година относно етикетирането на храни, съдържащи хинин и на храни, съдържащи кофеин (1)		211
2002	L 200	22		32002D0623
			Решение на Комисията от 24 юли 2002 година за установяване на обяснителни бележки, които да допълнят приложение II към Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (нотифицирано под номер С(2002) 2715) (1)		213
2002	L 236	4		32002D0739
			Решение на Комисията от 3 септември 2002 година за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на боите и лаковете за вътрешно боядисване и за изменение на Решение 1999/10/ЕО (нотифицирано под номер C(2002) 3202) (1)		225
2002	L 236	10		32002D0740
			Решение на Комисията от 3 септември 2002 година за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркиравка на Общността на матраци и за изменение на Решение 98/634/ЕО (нотифицирано под номер С(2002) 3293) (1)		231
2002	L 237	6		32002D0741
			Решение на Комисията от 4 септември 2002 година за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността за копирна и графична хартия и за изменение на Решение 1999/554/ЕО (нотифицирано под номер С(2002) 3294) (1)		237
2002	L 242	1		32002D1600
			Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 година за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда		247
2002	L 242	44		32002D0747
			Решение на Комисията от 9 септември 2002 година за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на електрическите крушки и за изменение на Решение 1999/568/ЕО (нотифицирано под номер С/2002) 3310) (1)		262

			(1) Текст от значение за ЕИП.

15/ 008

Официален вестник на Европейския съюз

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

32001R2557

L 349/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2557/2001 НА КОМИСИЯТА

от 28 декември 2001 година

за изменение на приложение V от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 16, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	По силата на Решение 93/98/ЕИО на Съвета (3) Европейската общност е страна по Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане от 7 февруари 1994 г.

(2)

В съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (4), изменена с Директива 94/31/ЕО (5), и предвид нотификациите от държавите-членки, бе приет списък на опасните отпадъци. Най-актуалната версия на този списък на опасни отпадъци е включена в Решение 2000/532/ЕО на Комисията (6), последно изменено с Решение 2001/573/ЕО на Съвета (7).

(3)

Общността одобри Решение С(2001) 107 на Съвета на ОИСР относно Ревизия на Решение С(92) 39 окончателен на ОИСР за контрола на трансграничното движение на отпадъци, предназначени за оползотворяване, и по-специално част II от допълнение 4 към него, което съдържа списък на отпадъците, подложени на така наречената „оранжева“ процедура на контрол, установена в това решение.

(4)

Решение С(2001) 107 на Съвета на ОИСР, включително част II от допълнение 4 към него, е задължително за държавите-членки и Общността само след осъществяването на необходимите общностни процедури (8). Следователно е необходимо да се гарантира, че измененията на ОИСР по отношение на част II от допълнение 4 по смисъла на настоящия регламент са въведени в законодателството на Общността на същата дата както измененията, фигуриращи в Решение 2000/532/ЕО, а именно на 1 януари 2002 г.

(5)

Приложение V към Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета следва да бъде изменено, за да се гарантира, че части 2 и 3 от него напълно отразяват най-актуалния списък на опасните отпадъци, приет съгласно член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО, както и най-актуалния списък на отпадъците, приет от Съвета на ОИСР и одобрен от Общността.

(6)	Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на комитета, учреден по член 18 от Директива 75/442/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение V към Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета се заменя с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2002 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 декември 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 45.

(3) ОВ L 39, 16.2.1993 г., стр. 1.

(4) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20.

(5) ОВ L 168, 2.7.1994 г., стр. 28.

(6) ОВ L 226, 6.9.2000 г., стр. 3.

(7) ОВ L 203, 28.7.2001 г., стр. 18.

(8) Заключения на Съвета от 12 юни 2001 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ V

Уводни бележки

1. Приложение V се прилага, без да се засяга Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156/ЕИО и Директива 91/689/ЕИО.

2. Настоящото приложение се състои три части, като части 2 и 3 се прилагат само когато част 1 е неприложима. Следователно, за да се определи дали конкретен отпадък се обхваща от приложение V към Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, е необходимо да се провери първо дали той е включен в част 1 от приложение V, а ако не е така, дали е включен в част 2, и ако това също не е така, дали е включен в част 3.

Част 1 е разделена на два подраздела: списък А, който изброява отпадъците, класифицирани като опасни по смисъла на Базелската конвенция, поради което попадат под забрана за износ, и списък Б, който изброява отпадъците, които не са обхванати от забраната за износ.

Поради това, ако даден отпадък е включен в част 1, следва да се провери дали е изброен в списък A или списък Б. Само ако отпадъкът не попада в списък А или списък Б от част 1, следва да се провери дали попада в част 2 или 3 и ако това е така, той попада под забрана за износ.

3. Държавите-членки могат при изключителни случаи да приемат разпоредби за определянето, на базата на документни доказателства, представени по подходящ начин от притежателя, че конкретен отпадък от настоящото приложение се изключва от забраната за износ, посочена в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, както е изменен, ако отпадъкът не показва нито едно от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО, като се вземат предвид, по отношение на Н3 — Н8, Н10 и Н11 от същото приложение, граничните стойности, посочени в Решение 2000/532/ЕО на Комисията, както е изменено.

В такъв случай съответната държава-членка информира предвидената страна вносител, преди да вземе решение. Държавите-членки нотифицират Комисията за такива случаи преди края на всяка календарна година. Комисията предоставя информацията на всички държави-членки и на Секретариата на Базелската конвенция. На основата на представената информация Комисията може да прави коментари и когато е подходящо, да представя предложения на Комитета, учреден съгласно член 18 от Директива 75/442/ЕИО, за адаптиране на приложение V към Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета.

4. Фактът, че даден отпадък не е изброен като опасен в настоящото приложение или не е изброен в част 1, списък Б, не възпрепятства, в изключителни случаи, характеризирането му като опасен отпадък и следователно превръщането му в предмет на забраната за износ, посочена в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, както е изменен, ако той показва някое от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО, като се имат предвид, по отношение на Н3 — Н8, Н10 и Н11 от същото приложение, граничните стойности, определени в Решение 2000/532/ЕО на Комисията, както е изменено, съгласно член 1, параграф 4, второ тире от Директива 91/689/ЕИО и заглавната част на приложение II от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета.

При такива случаи съответната държава-членка информира предвидената страна вносител, преди да вземе решение. Държавите-членки нотифицират Комисията за такива случаи преди изтичане на календарната година. Комисията предоставя информацията на всички държави-членки и на Секретариата на Базелската конвенция. На основата на предоставената информация Комисията може да прави коментари и когато е подходящо, да представя предложения на комитета, учреден по член 18 от Директива 75/442/ЕИО, за адаптиране на приложение V към Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета.

ЧАСТ 1

Списък А (приложение VIII към Базелската конвенция)

Метални и съдържащи метали отпадъци

A1010

Метални отпадъци и отпадъци, които съдържат сплави на някое от следните вещества:

—

Антимон

—

Арсен

—

Берилий

—

Кадмий

—

Олово

—

Живак

—

Селен

—

Телур

—

Талий

с изключение на отпадъците, които са изрично изброени в списък Б.

A1020

Отпадъци, които съдържат някои от следните съставки или замърсители, с изключение на метални отпадъци в еднородна форма:

—	Антимон; съединения на антимона

—	Берилий; съединения на берилия

—	Кадмий; съединения на кадмия

—	Олово; съединения на оловото

—	Селен; съединения на селена

—	Телур; съединения на телура

A1030

Отпадъци, които съдържат някои от следните съставки или замърсители:

—	Арсен; съединения на арсена

—	Живак; съединения на живака

—	Талий; съединения на талия

A1040

Отпадъци, които съдържат някоя от следните съставки:

—	Метални карбонили

—	Съединения на хексавалентния хром

A1050

Галванични утайки

A1060

Разтвори от байцване на метали

A1070

Течни остатъци от преработката на цинк, прах и утайки като ярозит, хематит и др.

A1080

Отпадъчни цинкови остатъци, невключени в списък Б, които съдържат олово и кадмий в достатъчна концентрация, за да проявят характеристиките от приложение III

A1090

Пепел от изгаряне на изолирани медни жици

A1100

Прахове и остатъци от системите за пречистване на газове на медни топилни пещи

A1110

Отработени електролитни разтвори, получени от операциите по електролитно рафиниране и електролитно добиване на мед

A1120

Отпадъчни утайки, с изключение на анодни утайки, от електролитни пречистващи системи от операциите по електролитно рафиниране и електролитно добиване на мед

A1130

Отработени ецващи разтвори, които съдържат разтворена мед

A1140

Отпадъчен меден хлорид и медно-цианидови катализатори

A1150

Пепел от ценни метали от изгарянето на електронни печатни платки, невключени в списък Б (1)

A1160

Отпадъчни оловно-киселинни батерии, цели или раздробени

A1170

Несортирани отпадъчни батерии с изключение на смеси на батерии само от списък Б. Отпадъчни батерии, които не са посочени в списък Б, които съдържат съставки от приложение I до такава степен, която ги прави опасни

A1180

Отпадъчни електрически и електронни смески или скрап (2), които съдържат компоненти, като акумулатори и други батерии, включени в списък А, живачни ключове, стъкло от луминесцентни лампи и други активирани стъкла и PCB-кондензатори, или замърсени със съставки от приложение I (например кадмий, желязо, олово, полихлорирани бифенили) до степен, при която притежават някоя от характеристиките в приложение III (виж подобната позиция от списък Б, Б1110) (3)

Отпадъци, които съдържат основно неорганични съставки, които могат да съдържат метали и органични материали

A2010

Стъклени отпадъци от луминесцентни лампи и други активирани стъкла

A2020

Отпадъчни неорганични флуорни съединения под формата на течности и утайки, с изключение на тези, които са посочени в списък Б

A2030

Отпадъчни катализатори, без тези, които са посочени в списък Б

A2040

Отпадъчен гипс, който произхожда от процеси в химическата промишленост, когато съдържа съставки от приложение I до степен, при която притежава някое от характеристиките в приложение III (виж подобната позиция в списък Б, Б2080)

A2050

Отпадъчен азбест (прах и влакна)

A2060

Летлива пепел от изгаряне на въглища в електроцентрали, които съдържат вещества от приложение I в концентрация, достатъчна, за да прояви характеристиките в приложение III (виж подобната позиция в списък Б, Б2050)

Отпадъци, които съдържат основно органични съставки, които могат да съдържат метали и неорганични материали

A3010

Отпадъци от производството или преработката на нефтен кокс и битум

A3020

Отпадъчни минерални масла, непригодни за първоначалното им предназначение

A3030

Отпадъци, които съдържат, състоят се или са замърсени с антидетонаторни съставни утайки, които съдържат олово.

A3040

Отпадъчни топлоносители

A3050

Отпадъци от производството, приготвянето и употребата на смоли, латекс, уплътнители, лепила и адхезиви, с изключение на такива отпадъци, посочени в списък Б (виж подобната позиция в списък Б, Б4020)

A3060

Отпадъчна нитроцелулоза

A3070

Отпадъчни феноли, фенолни съединения, включително хлорофенол под формата на течности и утайки

A3080

Отпадъчни етери, без тези, посочени в списък Б

A3090

Отпадъчни прах, пепел, утайка и брашно от кожи, когато съдържат хексавалентен хром или биоциди (виж подобната позиция в списък Б, Б3100)

A3100

Остатъчни изрезки и други отпадъци от кожа или от съставна кожа, неподходящи за производството на кожени изделия, които съдържат хексавалентен хром или биоциди (виж подобната позиция в списък Б, Б3090)

A3110

Кожаро-кожухарски отпадъци, които съдържат хексавалентен хром или биоциди, или заразни вещества (виж подобната позиция в списък Б, Б3110)

A3120

Фини частички при нарязване

A3130

Отпадъчни органични фосфорни съединения

A3140

Отпадъчни нехалогенни органични разтвори, с изключение на тези, посочени в списък Б

A3150

Отпадъчни халогенни органични разтвори

A3160

Отпадъчни халогенирани или нехалогенирани неводни дестилатни остатъци, които произхождат от операции по регенерирането на органични разтворители

A3170

Отпадъци от производството на алифатни халогенирани въглеводороди (като хлорметани, дихлоретан, винилхлорид, винилденхлорид, алилхлорид и епихлорхидрин)

A3180

Отпадъци, вещества и продукти, които съдържат, състоят се или са замърсени с полихлорирани бифенили (PCB) и/или полихлориран терфенил (PCT), и/или полибромирани бифенили (PBB), включително всеки друг полибромиран аналог на тези съединения, при концентрация 50 mg/kg или повече (4)

A3190

Отпадъчни катранени остатъци (с изключение на асфалтните цименти), които произтичат от рафинирането, дестилацията и всякакви пиролизни обработки на органични материали

Отпадъци, които могат да съдържат неорганични или органични съставки

A4010

Отпадъци от производството, приготвянето и употребата на фармацевтични продукти, но с изключение на посочените в списък Б

A4020

Клинични и подобни отпадъци; т.е. отпадъци от медицински, санитарни, зъболекарски, ветеринарни или подобни практики и отпадъци, генерирани в болници или други заведения по време на изследването или лечението на пациенти или научни проекти

A4030

Отпадъци от производството, приготвянето и употребата на биоциди и препарати за растителна защита, включително отпадъчни пестициди и хербициди, които не отговарят на спецификациите, са с изтекла годност (5), или са неподходящи за тяхното първоначално предназначение

A4040

Отпадъци от производството, приготвянето и употребата на консерванти за дървесина (6)

A4050

Отпадъци, които съдържат, състоят се или са замърсени с едно от следните:

—	Неорганични цианиди, с изключение на остатъците, които съдържат благородни метали в твърда форма, които съдържат следи от неорганични цианиди

—	Органични цианиди

A4060

Отпадъчни масла/вода, въглеводороди/водни смеси, емулсии

A4070

Отпадъци от производството, приготвянето и употребата на мастила, багрила, пигменти, бои, лакове, с изключение на посочените в списък Б (виж подобната позиция в списък Б, Б4010)

A4080

Отпадъци с експлозивни свойства (но с изключение на тези, посочени в списък Б)

A4090

Отпадъчни киселинни или основни разтвори, различни от тези, посочени в съответстващата позиция в списък Б (виж подобната позиция в списък Б, Б2120)

A4100

Отпадъци от устройства за контрол на промишленото замърсяване за очистване на газове с изключение на тези отпадъци, включени в списък Б

A4110

Отпадъци, които съдържат, състоят се или са замърсени с някое от следните:

—	всички конгенери на полихлорираните дибензофурани

—	всички конгенери на полихлорирания дибензодиоксин

A4120

Отпадъци, които съдържат, състоят се или са замърсени с прекиси

A4130

Пакети и контейнери за отпадъци, които съдържат вещества от приложение I в достатъчна концентрация, за да проявят опасните характеристики в приложение III

A4140

Отпадъци, които се състоят или съдържат химикали от приложение I, които не отговарят на спецификациите или са с изтекла годност (7) и проявяват опасните характеристики в приложение III

A4150

Отпадъчни химични вещества от научната, развойната и преподавателската дейност, които не са идентифицирани и/или са нови и чието действие върху човешкото здраве и/или околната среда е неизвестно

A4160

Отработен активен въглен, невключен в списък Б (виж подобната позиция в списък Б, Б2060)

Списък Б (приложение IХ към Базелската конвенция)

Б1

Метални и съдържащи метали отпадъци

Б1010

Метални и съдържащи метални сплави отпадъци в метална, недисперсна форма:

—	Благородни метали (злато, сребро, платинената група, но без живак)

—	Скрап от желязо и стомана

—	Скрап от мед

—	Скрап от никел

—	Скрап от алуминий

—	Скрап от цинк

—	Скрап от калай

—	Скрап от волфрам

—	Скрап от молибден

—	Скрап от тантал

—	Скрап от магнезий

—	Скрап от кобалт

—	Скрап от бисмут

—	Скрап от титан

—	Скрап от цирконий

—	Скрап от магнезий

—	Скрап от германий

—	Скрап от ванадий

—	Скрап от хафний, индий, ниобий, рений и галий

—	Скрап от торий

—	Скрап от редкоземни елементи

Б1020

Чист, незамърсен метален скрап, включително сплави в насипна крайна форма (листа, плочи, греди, пръчки и др.):

—	Скрап от антимон

—	Скрап от берилий

—	Скрап от кадмий

—	Скрап от олово (с изключение на оловно-киселинни батерии)

—	Скрап от селен

—	Скрап от телур

Б1030

Огнеупорни метали, които съдържат остатъци

Б1040

Смеси от скрап от електроцентрали, незамърсени със смазочно масло, PХБ или PХT до степен, в която ги прави опасни

Б1050

Смесени цветни метали, скрап тежка фракция, които не съдържат вещества от приложение I в достатъчни концентрации, за да проявят свойствата в приложение III (8)

Б1060

Отпадъчен селен и телур в метална проста форма, включително прах

Б1070

Отпадъци от мед и медни сплави в дисперсна форма, освен ако не съдържат съставки от приложение I в степен, в която да проявяват свойствата в приложение III

Б1080

Цинкова пепел и остатъци, включително остатъци от цинкови сплави в дисперсна форма, освен ако не съдържат съставки от приложение I в концентрация, в която да проявяват свойствата в приложение III или опасното свойство H4.3 (9)

Б1090

Отпадъчни батерии, които отговарят на спецификация, с изключение на оловни, кадмиеви и живачни

Б1100

Метални отпадъци, които съдържат отпадъци от топенето, стопяването и рафинирането на метали:

—	Твърд цинков припой

—

Остатъци, които съдържат цинк:

—	галванизиращи плочи с горен пласт цинк (> 90 % Zn)

—	галванизиращи плочи с долен пласт цинк (> 92 % Zn)

—	отпадъци от цинкови отливки (> 85 % Zn)

—	отпадъци от горещо галванизиране с цинк (> 92 % Zn)

—	цинкова пяна

—	Алуминиева пяна с изключение на солна шлака

—	Шлаки от преработката на мед за по-нататъшна преработка или рафиниране, които не съдържат арсен, олово и кадмий до степен, в която да проявяват опасни свойства от приложение III

—	Отпадъци от огнеупорна футеровка, включително тигели, от преработката на мед

—	Шлаки от преработката на благородни метали за по-нататъшно рафиниране

—	Калаени шлаки, които съдържат тантал и по-малко от 0,5 % калай

Б1110

Електрически и електронни сглобки:

—	Електронни сглобки, които се състоят само от метали или сплави

—

Отпадъчни електрически и електронни сглобки или скрап (10)(включително печатни платки), които не съдържат компоненти като акумулатори и други батерии, включени в списък А, живачни ключове, стъкло от луминесцентни лампи и други активирани стъкла и PCB-кондензатори, или незамърсени със съставки от приложение I (например кадмий, желязо, олово, полихлорирани бифенили) или от които те са премахнати до степен, в която те не притежават никое от свойствата на приложение III (виж подобната позиция в списък A, A1180)

—	Електрически и електронни сглобки (включително печатни платки, електронни компоненти и жици), предназначени за директна повторна употреба (11), а не за рециклиране или обезвреждане (12)

Б1120

Отработени катализатори, без течности, които се използват като катализатори, които съдържат някое от следните:

—

Преходни метали, с изключение на отпадъчни катализатори (отработени катализатори, течни използвани катализатори или други катализатори) от списък A:

—

скандий

—

ванадий

—

манган

—

кобалт

—

мед

—

итрий

—

ниобий

—

хафний

—

волфрам

—

титан

—

хром

—

желязо

—

никел

—

цинк

—

цирконий

—

молибден

—

тантал

—

рений

—

Лантаноиди (редкоземни метали):

—

лантан

—

празеодим

—

самарий

—

гадолиний

—

диспросий

—

ербий

—

итербий

—

церий

—

неодим

—

европий

—

тербий

—

холмий

—

тулий

—

лутеций

Б1130

Изчистени отработени катализатори, които съдържат благородни метали

Б1140

Остатъци, които съдържат благородни метали в твърда форма, които съдържат следи от неорганични цианиди

Б1150

Отпадъци от благородни метали и сплави (злато, сребро, платинената група, но без живак) в дисперсна, нетечна форма, с подходящи опаковка и обозначение

Б1160

Пепел на благородни метали от изгарянето на печатни електронни платки (виж подобната позиция в списък A, A1150)

Б1170

Пепел на благородни метали от изгарянето на фотографски филми

Б1180

Отпадъчни фотографски филми, които съдържат сребърни халиди и метално сребро

Б1190

Отпадъчна фотографска хартия, която съдържат сребърни халиди и метално сребро

Б1200

Гранулирана шлака от производството на желязо и стомана

Б1210

Шлака от производството на желязо и стомана, включително шлаки като източник на TiO2 и ванадий

Б1220

Шлака от производството на цинк, химически стабилизирана, имаща високо съдържание на желязо (над 20 %) и обработена според промишлени спецификации (например DIN 4301), основно за строителството

Б1230

Окалина от производството на желязо и стомана

Б1240

Окалина от меден оксид

Б2

Отпадъци, които съдържат основно неорганични съставки, които могат да съдържат метали и органични вещества

Б2010

Отпадъци от експлоатация на мини в недисперсна форма:

—	Отпадъци от естествен графит

—	Отпадъци от шисти, грубо отрязани или отсечени, с трион или по друг начин

—	Отпадъци от слюда

—	Отпадъци от левцит, нефелин и нефелин синит

—	Отпадъци от фелдшпат

—	Отпадъци от флуоршпат

—	Отпадъци от твърд силициев оксид, с изключение на този, използван в леярството

Б2020

Стъклени отпадъци в недисперсна форма

—	Стъклени трошки или други отпадъци и скрап от стъкло, с изключение на стъкло от луминесцентни лампи и други активирани стъкла

Б2030

Керамични отпадъци в недисперсна форма:

—	Отпадъци и скрап от кермет (металокерамика)

—	Влакна на керамична основа, които не са включени или посочени другаде

Б2040

Други отпадъци, които съдържат основно неорганични съставки:

—	Частично рафиниран калциев сулфат, получен от десулфуризация на отпадъчни газове (FGD)

—	Отпадъчна гипсова или варова мазилка от разрушаване на сгради

—	Шлака от производството на мед, химически стабилизирана, която има високо съдържание на желязо (над 20 %) и преработена според производствените стандарти (например DIN 4301 и DIN 8201), основно за строителни и абразивни нужди

—	Сяра в твърда форма

—	Варовик от производството на калциев цианамид (с pH по-малко от 9)

—	Натриеви, калиеви и калциеви хлориди

—	Карборунд (силициев карбид)

—	Бетонни отломъци

—	Стъклен скрап, който съдържа литий-тантал и литий-ниобий

Б2050

Летлива пепел от изгаряне на въглища в електроцентрали, невключена в списък A (виж подобната позиция в списък А, A2060)

Б2060

Отработен активен въглен, който произтича от третиране на питейна вода и процеси в хранителната промишленост и производството на витамини (виж подобната позиция в списък А, A4160)

Б2070

Утайка от калциев флуорид

Б2080

Отпадъчен гипс, който произтича от процеси в химическата промишленост, невключен в списък A (виж подобната позиция в списък A, A2040)

Б2090

Анодни остатъци от нефтен кокс и битум от производството на желязо и алуминий, изчистени до нормали промишлени спецификации (с изключение на анодни остатъци от хлоралкални електролизи и металургията)

Б2100

Отпадъчни хидрати на алуминия и отпадъчния алуминий и остатъци от производството на алуминий, с изключение на такива вещества, които се използват за пречистване на газове, флокулация и филтриране

Б2110

Остатъци от боксит („червена кал“) (pH, регулирано до по-малко от 11,5)

Б2120

Отпадъчни киселинни и основни разтвори с pH по-голямо от 2 и по-малко от 11,5, които не са корозивни или по друг начин опасни (виж подобната позиция в списък A, A4090)

Б3

Отпадъци, които съдържат основно органични съставки, които могат да съдържат метали и неорганични материали

Б3010

Твърди пластмасови отпадъци:

Следните пластмасови или смесени пластмасови материали, при положение че не са смесени с други отпадъци и са приготвени по спецификация:

—

Пластмасов скрап от следните, но не само, нехалогенирани полимери и кополимери (13):

—

етилен

—

стирен

—	полипропилен

—	полиетилентерефталат

—	акрилонитрил

—

бутадиен

—	полиацетали

—

полиамиди

—	полибутилентерефталат

—	поликарбонати

—

полиетери

—	полифенилен сулфиди

—	акрилни полимери

—	парафини C10 — C13 (пластификатор)

—	полиуретан (който не съдържа CFC)

—	полисилоксан

—	полиметилметакрилат

—	поливинилов алкохол

—	поливинилбутирал

—	поливинилацетат

—

Вулканизирани отпадъчни смоли или продукти на кондензацията, включително:

—	карбамидформалдехидни смоли

—	фенолформалдехидни смоли

—	меламинформалдехидни смоли

—	епоксидни смоли

—	алкидни смоли

—

полиамиди

—

Отпадъци от следните флуорирани полимери: (14)

—	перфлуоретилен/пропилен (FEP)

—	перфлуоралкокси парафин (PFA)

—	перфлуоралкокси парафин (MFA)

—	поливинилфлуорид (PVF)

—	поливинилденфлуорид (PVDF)

Б3020

Отпадъци от хартия, картон и хартиени продукти

Следните материали, ако не са смесени с опасни отпадъци:

Отпадъци и остатъци от хартия и картон от:

—	неизбелени хартии или картони или от навълнени хартии или картони

—	друга хартия или картон, произведени главно от избелена, но неоцветена химична маса

—	хартия и картон, получени главно от механична маса (например вестници, списания и подобни печатни материали)

—

други, включително, но не само

1.	ламиниран картон;

2.	несортирани остатъци

Б3030

Текстилни отпадъци

Следните материали, ако не са смесени с други отпадъци и са приготвени по спецификация:

—

Отпадъци от естествена коприна (включително пашкули, негодни за свилоточене, отпадъци от прежда и развлакнени отпадъци):

—	некардирани, нито пенирани

—

други

—

Отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, включително отпадъци от прежди, но без развлакнените отпадъци:

—	дреб от вълна или от фини животински косми

—	други отпадъци от прежда или от фини животински косми

—	отпадъци от груби животински косми

—

Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежда и развлакнени отпадъци):

—	отпадъци от прежда (включително отпадък от конци)

—	развлакнени отпадъци

—

други

—	Дреб и отпадъци от лен

—	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежда и развлакнени отпадъци) от коноп (Cannabis sativa L.)

—	Дреб и отпадъци (включително отпадък от прежда и развлакнени отпадъци) от юта и други текстилни влакна (без лен, коноп и рами)

—	Дреб и отпадъци (включително отпадък от прежда и развлакнени отпадъци) от сизал и други текстилни влакна от рода Agave

—	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежда и развлакнени отпадъци) от кокосово влакно

—	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от абака (Manila hemp или Musa textilis Nee)

—	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежда и развлакнени отпадъци) от рами и други растителни текстилни влакна, които не са посочени или включени другаде

—

Отпадък (включително дреб, отпадък от прежда и развлакнени отпадъци) от синтетични или изкуствени влакна:

—	от синтетични влакна

—	от изкуствени влакна

—	Износени дрехи и други текстилни артикули

—

Употребявани парцали, скрап от канап, върви, въжета и кабели и износени артикули от канап, върви, въжета, и кабели от текстилни материали:

—

сортирани

—

други

Б3040

Каучукови отпадъци

Следните материали, ако не са смесени с други отпадъци:

—	Отпадъци и остатъци от втвърден каучук (например ебонит)

—	Други каучукови отпадъци (с изключение на такива отпадъци, посочени другаде)

Б3050

Отпадък от необработен корк и дървени отпадъци:

—	Дървесни отпадъци и остатъци, независимо дали са агломерирани под формата на трупчета, брикети, топчета или други подобни форми

—	Коркови отпадъци: натрошен, гранулиран или пулверизиран корк

Б3060

Отпадъци от селскостопанската и хранителната индустрия, при условие че не са заразни:

—	Винени утайки

—	Изсушени и стерилизирани растителни отпадъци, остатъци и субпродукти, независимо дали са под формата на гранули от видовете, използвани за храна на животни, които не са посочени другаде

—	Дегра; остатъци, получени при обработката на продукти, които съдържат мазнини или восъци от животински или растителен произход

—	Отпадъци от кости и сърцевини от рога, необработени, обезмаслени, просто подготвени (но неизрязани на форми), третирани с киселини или дежелатинирани

—	Отпадъци от риба

—	Обелки, черупки, люспи и други отпадъци от какао

—	Отпадък от селскостопанската и хранителната промишленост, с изключение на вторични продукти, които отговарят на националните и международните изисквания и стандарти за консумация от човека или животните

Б3070

Следните отпадъци:

—	Отпадъци от човешка коса

—	Отпадъци от слама

—	Дезактивиран гъбен мицел от производството на пеницилин, който се използва като храна на животни

Б3080

Отпадъчни изрезки и остатъци от каучук

Б3090

Изрезки и други отпадъци от кожа или от съставна кожа, които не са подходящи за производството на кожени артикули, с изключение на кожени утайки, които не съдържат съединения на хексавалентния хром или биоциди (виж подобната позиция в списък A, A3100)

Б3100

Отпадъчни прах, пепел, утайка и брашно от кожи, когато не съдържат съединения на хексавалентния хром или биоциди (виж подобната позиция в списък А, А3090)

Б3110

Кожаро-кожухарски отпадъци, които не съдържат съединения на хексавалентния хром или биоциди, или заразни вещества (виж подобната позиция в списък A, A3110)

Б3120

Отпадъци, състоящи се от хранителни бои

Б3130

Отпадъчни полимерни етери и отпадъчни неопасни мономерни етери, неспособни да образуват прекиси

Б3140

Отпадъчни пневматични гуми, с изключение на тези, предназначени за операциите от приложение IV.A

Б4

Отпадъци, които могат да съдържат или неорганични, или органични съставки

Б4010

Отпадъци, които се състоят от бои на водна/латексова основа, мастила и втвърдени лакове, които не съдържат органични разтвори, тежки метали или биоциди до степен, която ги прави опасни (виж подобната позиция в списък A, A4070)

Б4020

Отпадъци от производството, приготвянето и употребата на смоли, латекс, пластификатори, лепила и адхезиви, невключени в списък A, свободни от разтворители и други замърсители до степен, в която те не показват свойствата от приложение III, например на водна основа или лепила на основата на казеинова скорбяла, декстрин, целулозни етери, поливинилов алкохол (виж подобната позиция от списък A, A3050)

Б4030

Използвани фотоапарати за еднократна употреба с батерии, невключени в списък A

ЧАСТ 2

Отпадъци, изброени в приложението към Решение 2000/532/ЕО на Комисията, както е изменено. Отпадъците, отбелязани със звездичка, се смятат за опасни отпадъци по смисъла на Директива 91/689/ЕИО относно опасните отпадъци (15)

01	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРОУЧВАНЕ, РАЗКРИВАНЕ, ДОБИВ, ФИЗИЧНО И ХИМИЧНО ПРЕРАБОТВАНЕ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА
01 01	Отпадъци от разкриване и добив на полезни изкопаеми
01 01 01	отпадъци от разкриване и добив на метални полезни изкопаеми
01 01 02	отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми
01 03	Отпадъци от физично и химично преработване на метални полезни изкопаеми
01 03 04*	отпадъци, генериращи киселини, от обогатяване на сулфидни руди
01 03 05*	други отпадъци от обогатяване, които съдържат опасни вещества
01 03 06	отпадъци от обогатяване, различни от посочените в 01 03 04 и 01 03 05
01 03 07*	други отпадъци от физично и химично обогатяване на метални полезни изкопаеми, които съдържат опасни вещества
01 03 08	прах и прахообразни отпадъци, различни от посочените в 01 03 07
01 03 09	червен шлам от производството на алуминиев оксид, различен от отпадъците, посочени в 01 03 07
01 03 99	отпадъци, които не са посочени другаде
01 04	Отпадъци от физично и химично преработване на неметални полезни изкопаеми
01 04 07*	отпадъци от физично и химично преработване на неметални полезни изкопаеми, които съдържат опасни вещества
01 04 08	отпадъчен дребен чакъл/баластра и раздробени скални материали, различни от посочените в 01 04 07
01 04 09	отпадъчни пясъци и глини
01 04 10	прах и прахообразни отпадъци, различни от посочените в 01 04 07
01 04 11	отпадъци от преработване на калиеви руди и каменна сол, различни от посочените в 01 04 07
01 04 12	отпадъци от преработване и други отпадъци от промиване и пречистване на полезни изкопаеми, различни от посочените в 01 04 07 и 01 04 11
01 04 13	отпадъци от рязане и дялане на скални материали, различни от посочените в 01 04 07
01 04 99	отпадъци, които не са посочени другаде
01 05	Промивни сондажни течности и други отпадъци от сондиране
01 05 04	сондажни течности от промиване с прясна вода и отпадъци от сондиране
01 05 05*	промивни сондажни течности и отпадъци от сондиране, които съдържат нефтопродукти
01 05 06*	промивни сондажни течности и други отпадъци от сондиране, които съдържат опасни вещества
01 05 07	промивни сондажни течности и отпадъци от сондиране, които съдържат барит, различни от посочените в 01 05 05 и 01 05 06
01 05 08	промивни сондажни течности и отпадъци от сондиране, които съдържат хлориди, различни от посочените в 01 05 05 и 01 05 06
01 05 99	отпадъци, които не са посочени другаде
02	ОТПАДЪЦИ ОТ СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО (ОВОЩАРСТВО, ЦВЕТАРСТВО И ГРАДИНАРСТВО), ПРОИЗВОДСТВО НА АКВАКУЛТУРИ, ГОРСКО, ЛОВНО И РИБНО СТОПАНСТВО, ПРОИЗВОДСТВО И ПРЕРАБОТВАНЕ НА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
02 01	Отпадъци от селското стопанство (овощарство, цветарство и градинарство), горско, ловно и рибно стопанство
02 01 01	утайки от измиване и почистване
02 01 02	отпадъци от животински тъкани
02 01 03	отпадъци от растителни тъкани
02 01 04	отпадъци от пластмаси (с изключение на опаковки)
02 01 06	животински изпражнения, урина и тор (включително използвана слама), отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването им
02 01 07	отпадъци от горското стопанство
02 01 08*	агрохимични отпадъци, които съдържат опасни вещества
02 01 09	агрохимични отпадъци, различни от посочените в 02 01 08
02 01 10	метални отпадъци
02 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
02 02	Отпадъци от производство и преработване на месо, риба и други хранителни продукти от животински произход
02 02 01	утайки от измиване и почистване
02 02 02	отпадъци от животински тъкани
02 02 03	материали, негодни за консумация или преработване
02 02 04	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им
02 02 99	отпадъци, които не са посочени другаде
02 03	Отпадъци от производство и преработване на плодове, зеленчуци, зърнени култури, хранителни масла, какао, кафе, чай и тютюн; производство на консерви; култивиране на дрожди и екстракти от дрожди, производство и ферментация на меласа
02 03 01	утайки от измиване, почистване, белене, центрофугиране и сепариране/разделяне
02 03 02	отпадъци от консерванти
02 03 03	отпадъци от екстракция с разтворители
02 03 04	материали, негодни за консумация или преработване
02 03 05	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им
02 03 99	отпадъци, които не са посочени другаде
02 04	Отпадъци от производство на захар
02 04 01	почва от измиване и почистване на захарно цвекло
02 04 02	нестандартен калциев карбонат
02 04 03	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им
02 04 99	отпадъци, които не са посочени другаде
02 05	Отпадъци от млекопреработвателната промишленост
02 05 01	материали, негодни за консумация или преработване
02 05 02	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им
02 05 99	отпадъци, които не са посочени другаде
02 06	Отпадъци от производството на тестени и сладкарски изделия
02 06 01	материали, негодни за консумация или преработване
02 06 02	отпадъци от консерванти
02 06 03	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им
02 06 99	отпадъци, които не са посочени другаде
02 07	Отпадъци от производство на алкохолни и безалкохолни напитки (с изключение на кафе, чай и какао)
02 07 01	отпадъци от измиване, почистване и механично раздробяване на суровини
02 07 02	отпадъци от алкохолна дестилация
02 07 03	отпадъци от химично обработване
02 07 04	материали, негодни за консумация или преработване
02 07 05	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им
02 07 99	отпадъци, които не са посочени другаде
03	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРЕРАБОТВАНЕ НА ДЪРВЕСИНА И ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПЛОСКОСТИ И МЕБЕЛИ, ЦЕЛУЛОЗА, ХАРТИЯ И КАРТОН
03 01	Отпадъци от преработване на дървесина и от производството на плоскости и мебели
03 01 01	отпадъци от корк и дървесни кори
03 01 04*	трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, талашитени плоскости и фурнири, които съдържат опасни вещества
03 01 05	трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, талашитени плоскости и фурнири, различни от посочените в 03 01 04
03 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
03 02	Отпадъци от консервация на дървесина
03 02 01*	нехалогенирани органични консерванти за дървесина
03 02 02*	халогенирани органични консерванти за дървесина
03 02 03*	органометални консерванти за дървесина
03 02 04*	неорганични консерванти за дървесина
03 02 05*	други консерванти за дървесина, които съдържат опасни вещества
03 02 99	отпадъци от консервация на дървесина, които не са посочени другаде
03 03	Отпадъци от производство и преработване на целулоза, хартия и картон
03 03 01	отпадъчни кори и дървесина
03 03 02	утайки от зелена луга (от оползотворяване на отпадъчна луга)
03 03 05	утайки от обезмастиляване при рециклиране на хартия
03 03 07	механично отделени отпадъци от процеса на получаване на целулоза чрез развлакняване на отпадъчна хартия и картон
03 03 08	отпадъци от сортиране на хартия и картон, предназначени за рециклиране
03 03 09	отпадъчен шлам, който съдържа вар
03 03 10	отпадъчни влакна, утайки от механична сепарация, които съдържат влакна, пълнители и покривни материали
03 03 11	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им, различни от посочените в 03 03 10
03 03 99	отпадъци, които не са посочени другаде
04	ОТПАДЪЦИ ОТ КОЖАРСКАТА, КОЖУХАРСКАТА И ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
04 01	Отпадъци от кожарската и кожухарската промишленост
04 01 01	леш и изрезки от варосвани кожи
04 01 02	отпадъци от варосване на кожа
04 01 03*	отпадъци от обезмасляване, които съдържат разтворители без течна фаза
04 01 04	дъбилни разтвори, които съдържат хром
04 01 05	дъбилни разтвори, които не съдържат хром
04 01 06	утайки, в частност от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат хром
04 01 07	утайки, в частност от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които не съдържат хром
04 01 08	отпадъци от издъбена кожа, които съдържат хром (хромов шпалт, стружки, изрезки, прах от шлайфане на кожа)
04 01 09	отпадъци от апретиране, крайна завършваща обработка на кожи
04 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
04 02	Отпадъци от текстилната промишленост
04 02 09	отпадъци от смесени материали (импрегниран текстил, еластомер, пластомер)
04 02 10	органични вещества от природни суровини (например мазнини, восъци)
04 02 14*	отпадъци от апретиране, крайна завършваща обработка, които съдържат органични разтворители
04 02 15	отпадъци от апретиране, крайна завършваща обработка, различни от посочените в 04 02 14
04 02 16*	багрила и пигменти, които съдържат опасни вещества
04 02 17	багрила и пигменти, различни от посочените в 04 02 16
04 02 19*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
04 02 20	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 04 02 19
04 02 21	отпадъци от необработени текстилни влакна
04 02 22	отпадъци от обработени текстилни влакна
04 02 99	отпадъци, които не са посочени другаде
05	ОТПАДЪЦИ ОТ РАФИНИРАНЕ НА НЕФТ,ПРЕЧИСТВАНЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ И ПИРОЛИЗА НА ВЪГЛИЩА
05 01	Отпадъци от рафиниране на нефт
05 01 02*	утайки от обезсоляване
05 01 03*	дънни утайки от резервоари
05 01 04*	кисели утайки от алкилиране
05 01 05*	разливи от нефт и нефтопродукти
05 01 06*	утайки от нефтопродукти, получени от дейности по поддръжка на инсталации или оборудване
05 01 07*	кисели катрани
05 01 08*	други катрани
05 01 09*	утайки, получени от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им, които съдържат опасни вещества
05 01 10	утайки, получени от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им, различни от посочените в 05 01 09
05 01 11*	отпадъци от пречистване на горива с основи
05 01 12*	нефтопродукти, които съдържат киселини
05 01 13	утайки от пречистване на захранваща вода за котли
05 01 14	отпадъци от охлаждащи колони
05 01 15*	отпадъчни филтруващи глини
05 01 16	отпадъци, които съдържат сяра, образувани от десулфуризация на нефт
05 01 17	битум
05 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
05 06	Отпадъци от пиролиза на въглища
05 06 01*	кисели катрани
05 06 03*	други катрани
05 06 04	отпадъци от охлаждащи колони
05 06 99	отпадъци, които не са посочени другаде
05 07	Отпадъци от пречистване и транспортиране на природен газ
05 07 01*	отпадъци, които съдържат живак
05 07 02	отпадъци, които съдържат сяра
05 07 99	отпадъци,които не са посочени другаде
06	ОТПАДЪЦИ ОТ НЕОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ПРОЦЕСИ
06 01	Отпадъци от производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на киселини
06 01 01*	сярна и серниста киселина
06 01 02*	солна киселина
06 01 03*	флуороводородна киселина
06 01 04*	фосфорна и фосфориста киселина
06 01 05*	азотна и азотиста киселина
06 01 06*	други киселини
06 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
06 02	Отпадъци от ПФДУ на основи
06 02 01*	калциев хидроксид
06 02 03*	амониев хидроксид
06 02 04*	натриев и калиев хидроксид
06 02 05*	други основи
06 02 99	отпадъци, които не са посочени другаде
06 03	Отпадъци от ПФДУ на соли и техни разтвори и метални оксиди
06 03 11*	твърди соли и разтвори, които съдържат цианиди
06 03 13*	твърди соли и разтвори, които съдържат тежки метали
06 03 14	твърди соли и разтвори, различни от посочените в 06 03 11 и 06 03 13
06 03 15*	метални оксиди, които съдържат тежки метали
06 03 16	метални оксиди, различни от посочените в 06 03 15
06 03 99	отпадъци, които не са посочени другаде
06 04	Съдържащи метал отпадъци, различни от посочените в 06 03
06 04 03*	отпадъци, които съдържат арсен
06 04 04*	отпадъци, които съдържат живак
06 04 05*	отпадъци, които съдържат други тежки метали
06 04 99	отпадъци, които не са посочени другаде
06 05	Утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване
06 05 02*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
06 05 03	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 06 05 02
06 06	Отпадъци от ПФДУ на химични вещества и препарати, които съдържат сяра, от химични процеси с участие на сяра и от процеси на десулфуризация
06 06 02*	отпадъци, които съдържат опасни сулфиди
06 06 03	отпадъци, които съдържат сулфиди, различни от посочените в 06 06 02
06 06 99	отпадъци, коита не са посочени другаде
06 07	Отпадъци от ПФДУ на халогенни елементи и от химични процеси с участие на халогенни елементи
06 07 01*	отпадъци от електролиза, които съдържат азбест
06 07 02*	активен въглен от производство на хлор
06 07 03*	утайки от бариев сулфат, които съдържат живак
06 07 04*	разтвори и киселини, например киселини, получени по контактен метод
06 07 99	отпадъци, които не са посочени другаде
06 08	Отпадъци от ПФДУ на силиций и силициеви производни съединения
06 08 02*	отпадъци, които съдържат опасни силикони
06 08 99	отпадъци, които не са посочени другаде
06 09	Отпадъци от ПФДУ на химични вещества и препарати, които съдържат фосфор, и от химични процеси с участие на фосфор
06 09 02	шлака, която съдържа фосфор
06 09 03*	отпадъци от реакции на основата на калций, които съдържат или са замърсени с опасни вещества
06 09 04	отпадъци от реакции на основата на калций, различни от посочените в 06 09 03
06 09 99	отпадъци, които не са посочени другаде
06 10	Отпадъци от ПФДУ на химични вещества и препарати, които съдържат азот, от химични процеси с участие на азот и от производство на торове
06 10 02*	отпадъци, които съдържат опасни вещества
06 10 99	отпадъци, които не са посочени другаде
06 11	Отпадъци от производство на неорганични пигменти и оцветители
06 11 01	отпадъци от реакции на основата на калций при производството на титанов диоксид
06 11 99	отпадъци, които не са посочени другаде
06 13	Отпадъци от неорганични химически процеси, които не са посочени другаде
06 13 01*	неорганични препарати за растителна защита, консерванти за дървесина и други биоциди
06 13 02*	отработен активен въглен (с изключение на 06 07 02)
06 13 03	индустриални сажди
06 13 04*	отпадъци от производство на азбест
06 13 05*	сажди/нагар
06 13 99	отпадъци, които не са посочени другаде
07	ОТПАДЪЦИ ОТ ОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ПРОЦЕСИ
07 01	Отпадъци от производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на химични вещества и препарати от основния органичен синтез
07 01 01*	промивни води и матерни луги
07 01 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 01 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 01 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 01 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 01 09*	халогенирани утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 01 10*	други утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 01 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
07 01 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 07 01 11
07 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
07 02	Отпадъци от ПФДУ на пластмаси, синтетичен каучук и изкуствени влакна
07 02 01*	промивни води и матерни луги
07 02 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 02 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 02 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 02 08*	други утайки от дестилация и остатъци от реакции
07 02 09*	халогенирани утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 02 10*	други утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 02 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
07 02 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 07 02 11
07 02 13	отпадъци от пластмаси
07 02 14*	отпадъци от добавки, които съдържат опасни вещества
07 02 15	отпадъци от добавки, различни от посочените в 07 02 14
07 02 16*	отпадъци, които съдържат опасни силикони
07 02 17	отпадъци, които съдържат силикони, различни от посочените в 07 02 16
07 02 99	отпадъци, които не са посочени другаде
07 03	Отпадъци от ПФДУ на органични багрила и пигменти (с изключение на 06 11)
07 03 01*	промивни води и матерни луги
07 03 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 03 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 03 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 03 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 03 09*	халогенирани утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 03 10*	други утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 03 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им, които съдържат опасни вещества
07 03 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им, различни от посочените в 07 03 11
07 03 99	отпадъци, които не са посочени другаде
07 04	Отпадъци от ПФДУ на органични препарати за растителна защита (с изключение на 02 01 08 и 02 01 09), препарати за консервация на дървесина (с изключение на 03 02) и други биоциди
07 04 01*	промивни води и матерни луги
07 04 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 04 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 04 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 04 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 04 09*	халогенирани утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 04 10*	други утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 04 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им, които съдържат опасни вещества
07 04 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуването им, различни от посочените в 07 04 11
07 04 13*	твърди отпадъци, които съдържат опасни вещества
07 04 99	отпадъци, които не са посочени другаде
07 05	Отпадъци от ПФДУ на фармацевтични продукти
07 05 01*	промивни води и матерни луги
07 05 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 05 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 05 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 05 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 05 09*	халогенирани утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 05 10*	други утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 05 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
07 05 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 07 05 11
07 05 13*	твърди отпадъци, които съдържат опасни вещества
07 05 14	твърди отпадъци, различни от посочените в 07 05 13
07 05 99	отпадъци, които не са посочени другаде
07 06	Отпадъци от ПФДУ на мазнини, смазки, сапуни, перилни и почистващи препарати, дезинфекциращи средства и козметични продукти
07 06 01*	промивни води и матерни луги
07 06 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 06 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 06 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 06 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 06 09*	халогенирани утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 06 10*	други утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 06 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
07 06 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 07 06 11
07 06 99	отпадъци, които не са посочени другаде
07 07	Отпадъци от ПФДУ на химични вещества и препарати с висока степен на чистота и химични продукти, които не са посочени другаде
07 07 01*	промивни води и матерни луги
07 07 03*	халогенирани органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 07 04*	други органични разтворители, промивни течности и матерни луги
07 07 07*	халогенирани остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 07 08*	други остатъци от дестилация и остатъци от реакции
07 07 09*	халогенирани утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 07 10*	други утайки от филтруване и отработени абсорбенти
07 07 11*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
07 07 12	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 07 07 11
07 07 99	отпадъци, които не са посочени другаде
08	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРОИЗВОДСТВО, ФОРМУЛИРАНЕ, ДОСТАВЯНЕ И УПОТРЕБА (ПФДУ) НА ПОКРИТИЯ (БОИ, ЛАКОВЕ, СТЪКЛОВИДНИ ЕМАЙЛИ), ЛЕПИЛА/АДХЕЗИВИ, УПЛЪТНЯВАЩИ МАТЕРИАЛИ И ПЕЧАТАРСКИ МАСТИЛА
08 01	Отпадъци от ПФДУ и отстраняване на бои и лакове
08 01 11*	отпадъчни бои и лакове, които съдържат органични разтворители или други опасни вещества
08 01 12	отпадъчни бои и лакове, различни от посочените в 08 01 11
08 01 13*	утайки от бои или лакове, които съдържат органични разтворители или други опасни вещества
08 01 14	утайки от бои или лакове, различни от посочените в 08 01 13
08 01 15*	утайки от водни разтвори, които съдържат бои или лакове, които съдържат органични разтворители или други опасни вещества
08 01 16	утайки от водни разтвори, които съдържат бои или лакове, различни от посочените в 08 01 15
08 01 17*	отпадъци от отстраняване на бои или лакове, които съдържат органични разтворители или други опасни вещества
08 01 18	отпадъци от отстраняване на бои или лакове, различни от посочените в 08 01 17
08 01 19*	водни суспензии, които съдържат бои или лакове, които съдържат органични разтворители или други опасни вещества
08 01 20	водни суспензии, които съдържат бои или лакове, различни от посочените в 08 01 19
08 01 21*	отпадъци от вещества и препарати, отстраняващи бои или лакове
08 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
08 02	Отпадъци от ПФДУ на други покривни материали (включително керамични материали)
08 02 01	отпадъчни покривни прахове
08 02 02	утайки от воден разтвор, които съдържат керамични материали
08 02 03	водни суспензии, които съдържат керамични материали
08 02 99	отпадъци, които не са посочени другаде
08 03	Отпадъци от ПФДУ на печатарски мастила
08 03 07	утайки от воден разтвор, които съдържат печатарски мастила
08 03 08	отпадъчни води, които съдържат печатарски мастила
08 03 12*	отпадъчни печатарски мастила, които съдържат опасни вещества
08 03 13	отпадъчни печатарски мастила, различни от посочените в 08 03 12
08 03 14*	утайки от печатарски мастила, които съдържат опасни вещества
08 03 15	утайки от печатарски мастила, различни от посочените в 08 03 14
08 03 16*	отпадъчни разтвори от ецване/гравиране
08 03 17*	отпадъчен тонер за печатане, който съдържа опасни вещества
08 03 18	отпадъчен тонер за печатане, различен от посочения в 08 03 17
08 03 19*	диспергирани масла
08 03 99	отпадъци, които не са посочени другаде
08 04	Отпадъци от ПФДУ на лепила/адхезиви и уплътняващи материали (включително водонепропускливи продукти)
08 04 09*	отпадъчни лепила/адхезиви и уплътняващи материали, които съдържат органични разтворители или други опасни вещества
08 04 10	отпадъчни лепила/адхезиви и уплътняващи материали, различни от посочените в 08 04 09
08 04 11*	утайки от лепила/адхезиви и уплътняващи материали, които съдържат органични разтворители или други опасни вещества
08 04 12	утайки от лепила/адхезиви и уплътняващи материали, различни от посочените в 08 04 11
08 04 13*	утайки от водни разтвори, които съдържат лепила/адхезиви или уплътняващи материали, които съдържат органични разтворители или други опасни вещества
08 04 14	утайки от водни разтвори, които съдържат лепила/адхезиви или уплътняващи материали, различни от посочените в 08 04 13
08 04 15*	отпадъчни води, които съдържат лепила/адхезиви или уплътняващи материали, които съдържат органични разтворители или други опасни вещества
08 04 16	отпадъчни води, които съдържат лепила/адхезиви или уплътняващи материали, различни от посочените в 08 04 15
08 04 17*	масло от дървесна смола/колофон
08 04 99	отпадъци, които не са посочени другаде
08 05	Отпадъци, които не са посочени другаде в група 08
08 05 01*	отпадъчни изоцианати
09	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОТОГРАФСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
09 01	Отпадъци от фотографската промишленост
09 01 01*	разтвори от проявител и активатор на водна основа
09 01 02*	разтвори от офсетов проявител на водна основа
09 01 03*	разтвори от проявител на основата на разтворители
09 01 04*	фиксиращи разтвори
09 01 05*	избелващи разтвори и избелващи фиксиращи разтвори
09 01 06*	отпадъци, които съдържат сребро от обработване на фотографски отпадъци на мястото на образуване
09 01 07	фотографски филми и фотохартия, които съдържат сребро или сребърни съединения
09 01 08	фотографски филми и фотохартия, които не съдържат сребро или сребърни съединения
09 01 10	фотоапарати за еднократна употреба, без батерии
09 01 11*	фотоапарати за еднократна употреба, които съдържат батерии, включени в 16 06 01, 16 06 02 или 16 06 03
09 01 12	фотоапарати за еднократна употреба, които съдържат батерии, различни от посочените в 09 01 11
09 01 13*	отпадъчни водни разтвори от регенериране на сребро на мястото на образуване, различни от посочените в 09 01 06
09 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10	ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕРМИЧНИ ПРОЦЕСИ
10 01	Отпадъци от електроцентрали и други горивни инсталации (с изключение на 19)
10 01 01	сгурия, шлака и дънна пепел от котли (с изключение на пепел от котли, посочена в 10 01 04)
10 01 02	увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища
10 01 03	увлечена/летяща пепел от изгаряне на торф и необработена дървесина
10 01 04*	увлечена/летяща пепел и пепел от котли за изгаряне на течно гориво
10 01 05	твърди отпадъци от реакции на основата на калций, получени при десулфуризация на отпадъчни газове
10 01 07	отпадъчни утайки от реакции на основата на калций, получени при десулфуризация на отпадъчни газове
10 01 09*	сярна киселина
10 01 13*	увлечена/летяща пепел от емулгирани въглеводороди, използвани като гориво
10 01 14*	сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне, които съдържат опасни вещества
10 01 15	сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне, различни от посочените в 10 01 14
10 01 16*	увлечена/летяща пепел от процеси на съвместно изгаряне, която съдържа опасни вещества
10 01 17	увлечена/летяща пепел от процеси на съвместно изгаряне, различна от посочените в 10 01 16
10 01 18*	отпадъци от пречистване на газове, които съдържат опасни вещества
10 01 19	отпадъци от пречистване на газове, различни от посочените в 10 01 05, 10 01 07 и 10 01 18
10 01 20*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
10 01 21	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 10 01 20
10 01 22*	утайки от водни разтвори при почистване на котли, които съдържат опасни вещества
10 01 23	утайки от водни разтвори при почистване на котли, различни от посочените в 10 01 22
10 01 24	пясъци от горене в кипящ слой
10 01 25	отпадъци от съхраняване и подготовка на гориво за електроцентрали, изгарящи въглища
10 01 26	отпадъци от пречистване на охлаждащи води
10 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 02	Отпадъци от производство на чугун и стомана
10 02 01	отпадъци от преработване на шлака
10 02 02	непреработвана шлака
10 02 07*	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни газове, които съдържат опасни вещества
10 02 08	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни газове, различни от посочените в 10 02 07
10 02 10	нагар/окалина
10 02 11*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, които съдържат масла
10 02 12	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от посочените в 10 02 11
10 02 13*	утайки и филтърен кек от пречистване на отпадъчни газове, които съдържат опасни вещества
10 02 14	утайки и филтърен кек от пречистване на отпадъчни газове, различни от посочените в 10 02 13
10 02 15	други утайки и филтърен кек
10 02 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 03	Отпадъци от пирометалургия на алуминий
10 03 02	аноден скрап
10 03 04*	шлаки от първия етап на производство
10 03 05	отпадъчен алуминиев оксид
10 03 08*	солеви шлаки от втория етап на производство
10 03 09*	черни дроси/шлаки от втория етап на производство
10 03 15*	леки шлаки, възпламеними или отделящи запалими газове в опасни количества при контакт с вода
10 03 16	леки шлаки, различни от посочените в 10 03 15
10 03 17*	отпадъци от производство на аноди, които съдържат катран
10 03 18	отпадъци от производство на аноди, които съдържат въглерод, различни от посочените в 10 03 17
10 03 19*	прах от отпадъчни газове, който съдържа опасни вещества
10 03 20	прах от отпадъчни газове, различен от посочения в 10 03 19
10 03 21*	други частици и прах (включително от топкови мелници), които съдържат опасни вещества
10 03 22	други частици и прах (включително от топкови мелници), различни от посочените в 10 03 21
10 03 23*	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни газове, които съдържат опасни вещества
10 03 24	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни газове, различни от посочените в 10 03 23
10 03 25*	утайки и филтърен кек от пречистване на отпадъчни газове, които съдържат опасни вещества
10 03 26	утайки и филтърен кек от пречистване на отпадъчни газове, различни от посочените в 10 03 25
10 03 27*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, които съдържат масла
10 03 28	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от посочените в 10 03 27
10 03 29*	отпадъци от преработване на солеви шлаки и черни дроси, които съдържат опасни вещества
10 03 30	отпадъци от преработване на солеви шлаки и черни дроси, различни от посочените в 10 03 29
10 03 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 04	Отпадъци от пирометалургия на оловото
10 04 01*	шлаки от първия и втория етап на производство
10 04 02*	дроси и леки шлаки от първия и втория етап на производство
10 04 03*	калциев арсенат
10 04 04*	прах от отпадъчни газове
10 04 05*	други частици и прах
10 04 06*	твърди отпадъци от пречистване на газове
10 04 07*	утайки и филтърен кек от пречистване на газове
10 04 09*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, които съдържат масло
10 04 10	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от посочените в 10 04 09
10 04 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 05	Отпадъци от пирометалургия на цинка
10 05 01	шлаки от първия и втория етап на производство
10 05 03*	прах от отпадъчни газове
10 05 04	други частици и прах
10 05 05*	твърди отпадъци от пречистване на газове
10 05 06*	утайки и филтърен кек от пречистване на газове
10 05 08*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, които съдържат масло
10 05 09	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от посочените в 10 05 08
10 05 10*	дроси и леки шлаки, възпламеними или отделящи запалими газове в опасни количества при контакт с вода
10 05 11	дроси и леки шлаки, различни от посочените в 10 05 10
10 05 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 06	Отпадъци от пирометалургия на медта
10 06 01	шлаки от първия и втория етап на производство
10 06 02	дроси и леки фракции от първия и втория етап на производство
10 06 03*	прах от отпадъчни газове
10 06 04	други частици и прах
10 06 06*	твърди отпадъци от пречистване на газове
10 06 07*	утайки и филтърен кек от пречистване на газове
10 06 09*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, които съдържат масло
10 06 10	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от посочените в 10 06 09
10 06 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 07	Отпадъци от пирометалургия на злато, сребро и платина
10 07 01	шлаки от първия и втория етап на производство
10 07 02	дроси и леки шлаки от първия и втория етап на производство
10 07 03	твърди отпадъци от пречистване на газове
10 07 04	други частици и прах
10 07 05	утайки и филтърен кек от пречистване на газове
10 07 07*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, които съдържат масло
10 07 08	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от посочените в 10 07 07
10 07 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 08	Отпадъци от пирометалургия на другицветни метали
10 08 04	частици и прах
10 08 08*	солеви шлаки от първия и втория етап на производство
10 08 09	други шлаки
10 08 10*	дроси и леки шлаки, възпламеними или отделящи запалими газове в опасни количества при контакт с вода
10 08 11	дроси и леки шлаки, различни от посочените в 10 08 10
10 08 12*	отпадъци от производство на аноди, които съдържат катран
10 08 13	отпадъци от производство на аноди, които съдържат въглерод, различни от посочените в 10 08 12
10 08 14	аноден скрап
10 08 15*	прах от отпадъчни газове, който съдържа опасни вещества
10 08 16	прах от отпадъчни газове, различен от посочения в 10 08 15
10 08 17*	утайки и филтърен кек от пречистване на отпадъчни газове, които съдържат опасни вещества
10 08 18	утайки и филтърен кек от пречистване на отпадъчни газове, различни от посочените в 10 08 17
10 08 19*	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, които съдържат масло
10 08 20	отпадъци от пречистване на охлаждащи води, различни от посочените в 10 08 19
10 08 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 09	Отпадъци от леене на черни метали
10 09 03	шлака от пещи
10 09 05*	неизползвани отпадъчни леярски сърца, матрици и пресформи, които съдържат опасни вещества
10 09 06	неизползвани отпадъчни леярски сърца, матрици и пресформи, различни от посочените в 10 09 05
10 09 07*	използвани отпадъчни леярски сърца, матрици и пресформи, които съдържат опасни вещества
10 09 08	използвани отпадъчни леярски сърца, матрици и пресформи, различни от посочените в 10 09 07
10 09 09*	прах от отпадъчни газове, който съдържа опасни вещества
10 09 10	прах от отпадъчни газове, различен от посочения в 10 09 09
10 09 11*	други частици, които съдържат опасни вещества
10 09 12	други частици, различни от посочените в 10 09 11
10 09 13*	отпадъчни свързващи материали, които съдържат опасни вещества
10 09 14	отпадъчни свързващи материали, различни от посочените в 10 09 13
10 09 15*	отпадъчни индикатори на пукнатини, които съдържат опасни вещества
10 09 16	отпадъчни индикатори на пукнатини, различни от посочените в 10 09 15
10 09 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 10	Отпадъци от леене на цветни метали
10 10 03	шлака от пещи
10 10 05*	неизползвани отпадъчни леярски сърца, матрици и пресформи, които съдържат опасни вещества
10 10 06	неизползвани отпадъчни леярски сърца, матрици и пресформи, различни от посочените в 10 10 05
10 10 07*	използвани отпадъчни леярски сърца, матрици и пресформи, които съдържат опасни вещества
10 10 08	използвани отпадъчни леярски сърца, матрици и пресформи, различни от посочените в 10 10 07
10 10 09*	прах от отпадъчни газове, който съдържа опасни вещества
10 10 10	прах от отпадъчни газове, различен от посочения в 10 10 09
10 10 11*	други частици, които съдържат опасни вещества
10 10 12	други частици, различни от посочените в 10 10 11
10 10 13*	отпадъчни свързващи вещества, които съдържат опасни вещества
10 10 14	отпадъчни свързващи вещества, различни от посочените в 10 10 13
10 10 15*	отпадъчни индикатори на пукнатини, които съдържат опасни вещества
10 10 16	отпадъчни индикатори на пукнатини, различни от посочените в 10 10 15
10 10 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 11	Отпадъци от производството на стъкло и продуктиот стъкло
10 11 03	отпадъчни материали на основата на стъклени влакна
10 11 05	прахови частици и прах
10 11 09*	отпадъчна смес преди термично обработване, която съдържа опасни вещества
10 11 10	отпадъчна смес преди термично обработване, различна от посочената в 10 11 09
10 11 11*	отпадъчно стъкло под форма на малки частици и стъклен прах, което съдържа тежки метали (например от катодни електроннолъчеви тръби)
10 11 12	отпадъчно стъкло, различно от посоченото в 10 11 11
10 11 13*	утайки от полиране и шлифоване на стъкло, които съдържат опасни вещества
10 11 14	утайки от полиране и шлифоване на стъкло, различни от посочените в 10 11 13
10 11 15*	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни газове, които съдържат опасни вещества
10 11 16	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни газове, различни от посочените в 10 11 15
10 11 17*	утайки и филтърен кек от пречистване на отпадъчни газове, които съдържат опасни вещества
10 11 18	утайки и филтърен кек от пречистване на отпадъчни газове, различни от посочените в 10 11 17
10 11 19*	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
10 11 20	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 10 11 19
10 11 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 12	Отпадъци от производство на керамични изделия, тухли, керемиди, плочки и строителни материали
10 12 01	отпадъчна смес преди термично обработване
10 12 03	прахови частици и прах
10 12 05	утайки и филтърен кек от пречистване на газове
10 12 06	отпадъчни леярски форми
10 12 08	отпадъчни керамични изделия, тухли, керемиди, плочки и строителни материали (след термично обработване)
10 12 09*	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни газове, които съдържат опасни вещества
10 12 10	твърди отпадъци от пречистване на отпадъчни газове, различни от посочените в 10 12 09
10 12 11*	отпадъци от глазиране, които съдържат тежки метали
10 12 12	отпадъци от глазиране, различни от посочените в 10 12 11
10 12 13	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване
10 12 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 13	Отпадъци от производство на цимент, вар, гипс и изделия и продукти, направени от тях
10 13 01	отпадъчна смес преди термично обработване
10 13 04	отпадъци от калциниране и хидратиране на вар
10 13 06	прахови частици и прах (с изключение на 10 13 12 и 10 13 13)
10 13 07	утайки и филтърен кек от пречистване на газове
10 13 09*	отпадъци от производство на азбесто-цимент, които съдържат азбест
10 13 10	отпадъци от производство на азбестоцимент, различни от посочените в 10 13 09
10 13 11	отпадъци от композитни материали на циментова основа, различни от посочените в 10 13 09 и 10 13 10
10 13 12*	твърди отпадъци от пречистване на газове, които съдържат опасни вещества
10 13 13	твърди отпадъци от пречистване на газове, различни от посочените в 10 13 12
10 13 14	отпадъчен бетон и утайки от бетон
10 13 99	отпадъци, които не са посочени другаде
10 14	Отпадъци от крематориуми
10 14 01*	отпадъци от пречистване на газове, които съдържат живак
11	ОТПАДЪЦИ ОТ ПОВЪРХНОСТНА ХИМИЧНА ОБРАБОТКА И НАНАСЯНЕ НА ПОКРИТИЯ ВЪРХУ МЕТАЛИ И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ; ОТ ХИДРОМЕТАЛУРГИЯ НА ЦВЕТНИ МЕТАЛИ
11 01	Отпадъци от повърхностна химична обработка и нанасяне на покрития върху метали и други материали (например галванични процеси, поцинковане, химично почистване на повърхности — байцване, ецване, фосфатиране, алкално обезмасляване, анодиране)
11 01 05*	киселини от химично почистване на повърхности
11 01 06*	киселини, които не са посочени другаде
11 01 07*	основи от химично почистване на повърхности
11 01 08*	утайки от фосфатиране
11 01 09*	утайки и филтърен кек, които съдържат опасни вещества
11 01 10	утайки и филтърен кек, различни от посочените в 11 01 09
11 01 11*	отпадъчни води, които съдържат опасни вещества
11 01 12	отпадъчни води, различни от посочените в 11 01 11
11 01 13*	отпадъци от обезмасляване, които съдържат опасни вещества
11 01 14	отпадъци от обезмасляване, различни от посочените в 11 01 13
11 01 15*	елуат и утайки от мембранни системи или системи за йонообмен, които съдържат опасни вещества
11 01 16*	наситени или отработени йонообменни смоли
11 01 98*	други отпадъци, които съдържат опасни вещества
11 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
11 02	Отпадъци от хидрометалургия на цветни метали
11 02 02*	утайки от хидрометалургия на цинка (включително ярозит и гьотит)
11 02 03	отпадъци от производството на аноди за електролизни процеси във водна среда
11 02 05*	отпадъци от хидрометалургия на медта, които съдържат опасни вещества
11 02 06	отпадъци от хидрометалургия на медта, различни от посочените в 11 02 05
11 02 07*	други отпадъци, които съдържат опасни вещества
11 02 99	отпадъци, които не са посочени другаде
11 03	Утайки и твърди материали от процеси на закаляване/темпериране
11 03 01*	отпадъци, които съдържат цианиди
11 03 02*	други отпадъци
11 05	Отпадъци от горещо галванизиране/поцинковане
11 05 01	твърд цинк
11 05 02	цинкова пепел
11 05 03*	твърди отпадъци от пречистване на газове
11 05 04*	отработен флюс
11 05 99	отпадъци, които не са посочени другаде
12	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОРМОВАНЕ, ФИЗИЧНА И МЕХАНИЧНА ПОВЪРХНОСТНА ОБРАБОТКА НА МЕТАЛИ И ПЛАСТМАСИ
12 01	Отпадъци от формоване, физична и механична повърхностна обработка на метали и пластмаси
12 01 01	стърготини, стружки и изрезки от черни метали
12 01 02	прах и частици от черни метали
12 01 03	стърготини, стружки и изрезки от цветни метали
12 01 04	прах и частици от цветни метали
12 01 05	стърготини, стружки и изрезки от пластмаси
12 01 06*	машинни масла на минерална основа, които съдържат халогенни елементи (с изключение на емулсии и разтвори)
12 01 07*	машинни масла на минерална основа, които не съдържат халогенни елементи (с изключение на емулсии и разтвори)
12 01 08*	машинни емулсии и разтвори, които съдържат халогенни елементи
12 01 09*	машинни емулсии и разтвори, които не съдържат халогенни елементи
12 01 10*	синтетични машинни масла
12 01 12*	отработени восъци и смазки
12 01 13	отпадъци от заваряване
12 01 14*	утайки от машинно обработване, които съдържат опасни вещества
12 01 15	утайки от машинно обработване, различни от посочените в 12 01 14
12 01 16*	отпадъчни материали от струйно почистване на повърхности/бластиране, които съдържат опасни вещества
12 01 17	отпадъчни материали от струйно почистване на повърхности/бластиране, различни от посочените в 12 01 16
12 01 18*	утайки, които съдържат метали (утайки от шлифоване, хонинговане и лепинговане), които съдържат масло
12 01 19*	бързо биоразградими масла от машинна обработка
12 01 20*	отработени шлифовъчни тела и материали за шлифоване, които съдържат опасни вещества
12 01 21	отработени шлифовъчни тела и материали за шлифоване, различни от посочените в 12 01 20
12 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
12 03	Отпадъци от процеси на обезмасляване с вода и пара (с изключение на 11)
12 03 01*	промивни води
12 03 02*	отпадъци от обезмасляване с пара
13	ОТПАДЪЦИ ОТ МАСЛА И ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕЧНИ ГОРИВА (С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ХРАНИТЕЛНИ МАСЛА, ГОДНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ, И НА ТЕЗИ ОТ ГЛАВИ 05, 12 И 19)
13 01	Отпадъчни хидравлични масла
13 01 01*	хидравлични масла, които съдържат PCB (16)
13 01 04*	хлорирани емулсии
13 01 05*	нехлорирани емулсии
13 01 09*	хлорирани хидравлични масла на минерална основа
13 01 10*	нехлорирани хидравлични масла на минерална основа
13 01 11*	синтетични хидравлични масла
13 01 12*	бързо биоразградими хидравлични масла
13 01 13*	други хидравлични масла
13 02	Отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки
13 02 04*	хлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа
13 02 05*	нехлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа
13 02 06*	синтетични моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки
13 02 07*	бързо биоразградими моторни, смазочни и масла за зъбни предавки
13 02 08*	други моторни, смазочни и масла за зъбни предавки
13 03	Отработени изолационни и топлопредаващи масла
13 03 01*	изолационни или топлопредаващи масла, които съдържат PCB
13 03 06*	хлорирани изолационни и топлопредаващи масла на минерална основа, различни от посочените в 13 03 01
13 03 07*	нехлорирани изолационни и топлопредаващи масла на минерална основа
13 03 08*	синтетични изолационни и топлопредаващи масла
13 03 09*	бързо биоразградими изолационни и топлопредаващи масла
13 03 10*	други изолационни и топлопредаващи масла
13 04	Трюмови масла
13 04 01*	трюмови масла от речно корабоплаване
13 04 02*	трюмови масла от канализационни системи на кейове
13 04 03*	трюмови масла от други видове корабоплаване
13 05	Отпадъци от маслено-водна сепарация
13 05 01*	твърди остатъци от песъкоуловители и маслено-водни сепаратори
13 05 02*	утайки от маслено-водни сепаратори
13 05 03*	утайки от маслоуловителни шахти (колектори)
13 05 06*	масло от маслено-водни сепаратори
13 05 07*	води от маслено-водни сепаратори, които съдържат масла
13 05 08*	смеси от отпадъци от песъкоуловители и маслено-водни сепаратори
13 07	Отпадъци от течни горива
13 07 01*	газьол, котелно и дизелово гориво
13 07 02*	бензин
13 07 03*	други горива (включително смеси)
13 08	Маслени отпадъци, които не са посочени другаде
13 08 01*	утайки или емулсии от обезсоляване
13 08 02*	други емулсии
13 08 99*	отпадъци, които не са посочени другаде
14	ОТПАДЪЦИ ОТ ОРГАНИЧНИ РАЗТВОРИТЕЛИ, ХЛАДИЛНИ АГЕНТИ, ДВИГАТЕЛНИ И РАКЕТНИ ГОРИВА (С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА 07 И 08)
14 06	Отпадъчни органични разтворители, хладилни агенти и пяна/аерозол от двигателни и ракетни горива
14 06 01*	хлорофлуоровъглеводороди, HCFC, HFC
14 06 02*	други халогенирани разтворители и смеси от разтворители
14 06 03*	други разтворители и смеси от разтворители
14 06 04*	утайки или твърди отпадъци, които съдържат халогенирани разтворители
14 06 05*	утайки или твърди отпадъци, които съдържат други разтворители
15	ОТПАДЪЦИ ОТ ОПАКОВКИ; АБСОРБЕНТИ, КЪРПИ ЗА ИЗТРИВАНЕ, ФИЛТЪРНИ МАТЕРИАЛИ И ПРЕДПАЗНИ ОБЛЕКЛА, КОИТО НЕ СА ПОСОЧЕНИ ДРУГАДЕ В СПИСЪКА
15 01	Опаковки (включително разделно събирани отпадъчни опаковки от бита)
15 01 01	хартиени и картонени опаковки
15 01 02	пластмасови опаковки
15 01 03	опаковки от дървесни материали
15 01 04	метални опаковки
15 01 05	композитни/многослойни опаковки
15 01 06	смесени опаковки
15 01 07	стъклени опаковки
15 01 09	текстилни опаковки
15 01 10*	опаковки, които съдържат остатъци от опасни вещества или са замърсени с опасни вещества
15 01 11*	метални опаковки, които съдържат опасна твърда порьозна маса (например азбест), включително празни контейнери за флуиди под налягане
15 02	Абсорбенти, филтърни материали, кърпи за изтриване и предпазни облекла
15 02 02*	абсорбенти, филтърни материали (включително маслени филтри, които не са посочени другаде), кърпи за изтриване и предпазни облекла, замърсени с опасни вещества
15 02 03	абсорбенти, филтърни материали, кърпи за изтриване и предпазни облекла, различни от посочените в 15 02 02
16	ОТПАДЪЦИ, КОИТО НЕ СА ПОСОЧЕНИ НА ДРУГО МЯСТО В СПИСЪКА
16 01	Излезли от употреба превозни средства от различни видове транспорт (включително извънпътна техника) и отпадъци от разкомплектоване на излезли от употреба превозни средства и части от ремонт и поддръжка (с изключение на 13, 14, 16 06 и 16 08)
16 01 03	излезли от употреба гуми
16 01 04*	излезли от употреба превозни средства
16 01 06	излезли от употреба превозни средства, които не съдържат течности или други опасни компоненти
16 01 07*	маслени филтри
16 01 08*	компоненти, които съдържат живак
16 01 09*	компоненти, които съдържат PCB
16 01 10*	експлозивни компоненти (например предпазни въздушни възглавници)
16 01 11*	спирачни накладки, които съдържат азбест
16 01 12	спирачни накладки, различни от посочените в 16 01 11
16 01 13*	спирачни течности
16 01 14*	антифризни течности, които съдържат опасни вещества
16 01 15	антифризни течности, различни от посочените в 16 01 14
16 01 16	резервоари за втечнени газове
16 01 17	черни метали
16 01 18	цветни метали
16 01 19	пластмаси
16 01 20	стъкло
16 01 21*	опасни компоненти, различни от посочените в кодове от 16 01 07 до 16 01 11, 16 01 13 и 16 01 14
16 01 22	компоненти, които не са посочени другаде
16 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
16 02	Отпадъци от електрическо и електронно оборудване
16 02 09*	трансформатори и кондензатори, които съдържат PCB
16 02 10*	излязло от употреба оборудване, което съдържа или е замърсено с PCB, различно от посоченото в 16 02 09
16 02 11*	излязло от употреба оборудване, което съдържа хлорофлуоровъглеводороди, HCFC, HFC
16 02 12*	излязло от употреба оборудване, което съдържа свободен азбест
16 02 13*	излязло от употреба оборудване, което съдържа опасни (17) компоненти различно от посоченото в кодове от 16 02 09 до 16 02 12
16 02 14	излязло от употреба оборудване, различно от посоченото в кодове от 16 02 09 до 16 02 13
16 02 15*	опасни компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване
16 02 16	компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от посочените в код 16 02 15
16 03	Бракувани партиди и неизползвани материали
16 03 03*	неорганични отпадъци, които съдържат опасни вещества
16 03 04	неорганични отпадъци, различни от посочените в 16 03 03
16 03 05*	органични отпадъци, които съдържат опасни вещества
16 03 06	органични отпадъци, различни от посочените в 16 03 05
16 04	Отпадъчни взривни материали
16 04 01*	отпадъчни муниции
16 04 02*	отпадъци от пиротехника
16 04 03*	други отпадъчни взривни материали
16 05	Газове в съдове под налягане и отпадъчни химични вещества и препарати
16 05 04*	газове в съдове под налягане (включително халони), които съдържат опасни вещества
16 05 05	газове в съдове под налягане, различни от посочените в 16 05 04
16 05 06*	лабораторни химични вещества и препарати с висока степен на чистота, състоящи се от или които съдържат опасни вещества, включително смеси от лабораторни химични вещества и препарати с висока степен на чистота
16 05 07*	отпадъчни неорганични химични вещества и препарати с висока степен на чистота, състоящи се от или които съдържат опасни вещества
16 05 08*	отпадъчни органични химични вещества и препарати с висока степен на чистота, състоящи се от или които съдържат опасни вещества
16 05 09	отпадъчни химични вещества и препарати с висока степен на чистота, които не са посочени в 16 05 06, 16 05 07 или 16 05 08
16 06	Батерии и акумулатори
16 06 01*	оловни акумулаторни батерии
16 06 02*	Ni-Cd батерии
16 06 03*	живак-съдържащи батерии
16 06 04	алкални батерии (с изключение на 16 06 03)
16 06 05	други батерии и акумулатори
16 06 06*	разделно събран електролит от батерии и акумулатори
16 07	Отпадъци от почистване на транспортни резервоари, на резервоари за съхранение и на варели (с изключение на 05 и 13)
16 07 08*	отпадъци, които съдържат масла и нефтопродукти
16 07 09*	отпадъци, които съдържат други опасни вещества
16 07 99	отпадъци, които не са посочени другаде
16 08	Отработени катализатори
16 08 01	отработени катализатори, които съдържат злато, сребро, рений, родий, паладий, иридий или платина (с изключение на 16 08 07)
16 08 02*	отработени катализатори, които съдържат опасни преходни метали (18) или опасни съединения на преходните метали
16 08 03	отработени катализатори, които съдържат преходни метали или съединения на преходните метали, които не са посочени другаде
16 08 04	течни катализатори от каталитичен крекинг (с изключение на 16 08 07 )
16 08 05*	отработени катализатори, които съдържат фосфорна киселина
16 08 06*	отработени течности, използвани като катализатори
16 08 07*	отработени катализатори, замърсени с опасни вещества
16 09	Оксидиращи вещества
16 09 01*	перманганати, например калиев перманганат
16 09 02*	хромати, например калиев хромат, калиев или натриев бихромат
16 09 03*	пероксиди, например водороден пероксид
16 09 04*	оксидиращи вещества, които не са посочени другаде
16 10	Отпадъчни водни разтвори, предназначени за пречистване извън мястото на образуване
16 10 01*	отпадъчни водни разтвори, които съдържат опасни вещества
16 10 02	отпадъчни водни разтвори, различни от посочените в 16 10 01
16 10 03*	концентрирани водни разтвори, които съдържат опасни вещества
16 10 04	концентрирани водни разтвори, различни от посочените в 16 10 03
16 11	Отпадъчни облицовъчни и огнеупорни материали
16 11 01*	облицовъчни и огнеупорни материали на въглеродна основа от металургични процеси, които съдържат опасни вещества
16 11 02	облицовъчни и огнеупорни материали на въглеродна основа от металургични процеси, различни от посочените в 16 11 01
16 11 03*	други облицовъчни и огнеупорни материали от металургични процеси, които съдържат опасни вещества
16 11 04	други облицовъчни и огнеупорни материали от металургични процеси, различни от посочените в 16 11 03
16 11 05*	облицовъчни и огнеупорни материали от неметалургични процеси, които съдържат опасни вещества
16 11 06	облицовъчни и огнеупорни материали от неметалургични процеси, различни от посочените в 16 11 05
17	ОТПАДЪЦИ ОТ СТРОИТЕЛСТВО И СЪБАРЯНЕ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ПОЧВА, ИЗКОПАНА ОТ ЗАМЪРСЕНИ МЕСТА)
17 01	Бетон, тухли, керемиди, плочки, порцеланови и керамични изделия
17 01 01	бетон
17 01 02	тухли
17 01 03	керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия
17 01 06*	смеси или отделни фракции от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия, които съдържат опасни вещества
17 01 07	смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия, различни от посочените в 17 01 06
17 02	Дървесен материал, стъкло и пластмаса
17 02 01	дървесен материал
17 02 02	стъкло
17 02 03	пластмаса
17 02 04*	пластмаса, стъкло и дървесен материал, които съдържат или са замърсени с опасни вещества
17 03	Асфалтови смеси, каменовъглен катран и продукти, които съдържат катран
17 03 01*	асфалтови смеси, които съдържат каменовъглен катран
17 03 02	асфалтови смеси, които съдържат други вещества, различни от посочените в 17 03 01
17 03 03*	каменовъглен катран и катранени продукти
17 04	Метали (включително техните сплави)
17 04 01	мед, бронз, месинг
17 04 02	алуминий
17 04 03	олово
17 04 04	цинк
17 04 05	желязо и стомана
17 04 06	калай
17 04 07	смеси от метали
17 04 09*	метални отпадъци, замърсени с опасни вещества
17 04 10*	кабели, които съдържат масла, каменовъглен катран и други опасни вещества
17 04 11	кабели, различни от посочените в 17 04 10
17 05	Почва (включително изкопана почва от замърсени места), камъни и изкопани земни маси
17 05 03*	почва и камъни, които съдържат опасни вещества
17 05 04	почва и камъни, различни от посочените в 17 05 03
17 05 05*	изкопани земни маси, които съдържат опасни вещества
17 05 06	изкопани земни маси, различни от посочените в 17 05 05
17 05 07*	баластра от релсов път, която съдържа опасни вещества
17 05 08	баластра от релсов път, различна от посочената в 17 05 07
17 06	Изолационни материали и съдържащи азбест строителни материали
17 06 01*	изолационни материали, които съдържат азбест
17 06 03*	други изолационни материали, състоящи се от или които съдържат опасни вещества
17 06 04	изолационни материали, различни от посочените в 17 06 01 и 17 06 03
17 06 05*	строителни материали, които съдържат азбест
17 08	Строителни материали на основата на гипс
17 08 01*	строителни материали на основата на гипс, замърсени с опасни вещества
17 08 02	строителни материали на основата на гипс, различни от посочените в 17 08 01
17 09	Други отпадъци от строителство и събаряне
17 09 01*	отпадъци от строителство и събаряне, които съдържат живак
17 09 02*	други отпадъци от строителство и събаряне, които съдържат PCB (например уплътняващи материали, които съдържат PCB, подови настилки на основата на смоли, които съдържат PCB, закрити пломбирани системи, които съдържат PCB, кондензатори, които съдържат PCB)
17 09 03*	други отпадъци от строителство и събаряне (включително смесени отпадъци), които съдържат опасни вещества
17 09 04	смесени отпадъци от строителство и събаряне, различни от посочените в 17 09 01, 17 09 02 и 17 09 03
18	ОТПАДЪЦИ ОТ ХУМАННОТО ИЛИ ВЕТЕРИНАРНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И/ИЛИ СВЪРЗАНА С ТЯХ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ (БЕЗ КУХНЕНСКИ И ОТПАДЪЦИ ОТ РЕСТОРАНТИ, КОИТО НЕ СА ГЕНЕРИРАНИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ОТ ДЕЙНОСТИ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО)
18 01	Отпадъци от родилна помощ, диагностика, медицински манипулации или профилактика в хуманното здравеопазване
18 01 01	остри инструменти (с изключение на 18 01 03)
18 01 02	телесни части и органи, включително банки за кръв и кръвни продукти (с изключение на 18 01 03)
18 01 03*	отпадъци, чието събиране и обезвреждане e обект на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекции
18 01 04	отпадъци, чието събиране и обезвреждане не е обект на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекции (например превръзки, гипсови отливки, спално бельо, облекло за еднократна употреба, памперси)
18 01 06*	химични вещества и препарати, състоящи се от или които съдържат опасни вещества
18 01 07	химични вещества и препарати, различни от посочените в 18 01 06
18 01 08*	цитотоксични и цитостатични лекарствени продукти
18 01 09	лекарствени продукти, различни от посочените в 18 01 08
18 01 10*	амалгамни отпадъци от зъболечението
18 02	Отпадъци от изследване, диагностика, медицински манипулации или профилактика във ветеринарното здравеопазване
18 02 01	остри инструменти (с изключение на 18 02 02)
18 02 02*	отпадъци, чието събиране и обезвреждане е обект на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекции
18 02 03	отпадъци, чието събиране и обезвреждане не е обект на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекции
18 02 05*	химични вещества и препарати, състоящи се от или които съдържат опасни вещества
18 02 06	химични вещества и препарати, различни от посочените в 18 02 05
18 02 07*	цитотоксични и цитостатични лекарствени продукти
18 02 08	лекарствени продукти, различни от посочените в 18 02 07
19	ОТПАДЪЦИ ОТ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ И ОТ ВОДНОТО СТОПАНСТВО ЗА ПОДГОТОВКА НА ВОДА ЗА ПИТЕЙНИ НУЖДИ И ВОДА ЗА ПРОМИШЛЕНА УПОТРЕБА
19 01	Отпадъци от изгаряне или пиролиза на отпадъци
19 01 02	черни метали, отделени от дънна пепел
19 01 05*	филтърен кек от пречистване на газове
19 02 06*	отпадъчни води от пречистване на газове и други отпадъчни води
19 01 07*	твърди отпадъци от пречистване на газове
19 01 10*	отработен активен въглен от пречистване на отпадъчни газове
19 01 11*	дънна пепел и шлака, които съдържат опасни вещества
19 01 12	дънна пепел и шлака, различни от посочените в 19 01 11
19 01 13*	увлечена/летяща пепел, която съдържа опасни вещества
19 01 14	увлечена/летяща пепел, различна от посочената в 19 01 13
19 01 15*	прах от котли, която съдържа опасни вещества
19 01 16	прах от котли, различна от посочената в 19 01 15
19 01 17*	отпадъци от пиролиза, които съдържат опасни вещества
19 01 18	отпадъци от пиролиза, различни от посочените в 19 01 17
19 01 19	пясъци от пещи с кипящ слой
19 01 99	отпадъци, които не са посочени другаде
19 02	Отпадъци от физико-химично обработване на отпадъци (включително отстраняване на хром, отстраняване на цианови съединения, неутрализация)
19 02 03	предварително смесени отпадъци, съставени само от неопасни отпадъци
19 02 04*	предварително смесени отпадъци, които съдържат поне един опасен отпадък
19 02 05*	утайки от физико-химично обработване, които съдържат опасни вещества
19 02 06	утайки от физико-химично обработване, различни от посочените в 19 02 05
19 02 07*	масла и концентрати от сепариране/разделяне
19 02 08*	течни запалими отпадъци, които съдържат опасни вещества
19 02 09*	твърди запалими отпадъци, които съдържат опасни вещества
19 02 10	запалими отпадъци, различни от посочените в 19 02 08 и 19 02 09
19 02 11*	други отпадъци, които съдържат опасни вещества
19 02 99	отпадъци, които не са посочени другаде
19 03	Стабилизирани/втвърдени отпадъци (19)
19 03 04*	отпадъци, маркирани като опасни, частично стабилизирани (20)
19 03 05	стабилизирани отпадъци, различни от посочените в 19 03 04
19 03 06*	втвърдени отпадъци, маркирани като опасни
19 03 07	втвърдени отпадъци, различни от посочените в 19 03 06
19 04	Встъклени отпадъци и отпадъци от встъкляване
19 04 01	встъклени отпадъци
19 04 02*	увлечена/летяща пепел и други отпадъци от пречистване на отпадъчни газове
19 04 03*	невстъклена твърда фаза
19 04 04	отпадъчни води от темпериране на встъклени отпадъци
19 05	Отпадъци от аеробно разграждане на твърди отпадъци
19 05 01	некомпостирани фракции от битови и сходни с тях отпадъци
19 05 02	некомпостирани фракции от животински и растителни отпадъци
19 05 03	нестандартен компост
19 05 99	отпадъци, които не са посочени другаде
19 06	Отпадъци от анаеробно разграждане на твърди отпадъци
19 06 03	течности от анаеробно разграждане на битови отпадъци
19 06 04	остатъци от анаеробно разграждане на битови отпадъци
19 06 05	течности от анаеробно разграждане на животински и растителни отпадъци
19 06 06	остатъци от анаеробно разграждане на животински и растителни отпадъци
19 06 99	отпадъци, които не са посочени другаде
19 07	Инфилтрат от депа за отпадъци
19 07 02*	инфилтрат от депа за отпадъци, който съдържа опасни вещества
19 07 03	инфилтрат от депа за отпадъци, различен от посочения в 19 07 02
19 08	Отпадъци от пречиствателни станции за отпадъчни води, които не са посочени другаде
19 08 01	отпадъци от решетки и сита
19 08 02	отпадъци от песъкоуловители
19 08 05	утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места
19 08 06*	наситени или отработени йоннообменни смоли
19 08 07*	разтвори и утайки от регенериране на йонообменници
19 08 08*	отпадъци от мембранни системи, които съдържат тежки метали
19 08 09	смеси от мазнини и масла от маслено-водна сепарация, които съдържат само хранителни масла и мазнини
19 08 10*	смеси от мазнини и масла от маслено-водна сепарация, различни от посочените в 19 08 09
19 08 11*	утайки, които съдържат опасни вещества от биологично пречистване на промишлени отпадъчни води
19 08 12	утайки от биологично пречистване на промишлени отпадъчни води, различни от посочените в 19 08 11
19 08 13*	утайки, които съдържат опасни вещества от други видове пречистване на промишлени отпадъчни води
19 08 14	утайки от други видове пречистване на промишлени отпадъчни води, различни от посочените в 19 08 13
19 08 99	отпадъци, които не са посочени другаде
19 09	Отпадъци от предварителна подготовка на питейни води или на води за промишлени цели
19 09 01	твърди отпадъци от първоначално филтруване и от сита и решетки
19 09 02	утайки от избистряне на вода
19 09 03	утайки от декарбонизиране
19 09 04	отработен активен въглен
19 09 05	наситени или отработени йонообменни смоли
19 09 06	разтвори и утайки от регенерация на йонообменници
19 09 99	отпадъци, които не са посочени другаде
19 10	Отпадъци от раздробяване/смилане на отпадъци, които съдържат метали
19 10 01	отпадъци от желязо и стомана
19 10 02	отпадъци от цветни метали
19 10 03*	лека прахообразна фракция и прах, които съдържат опасни вещества
19 10 04	лека прахообразна фракция и прах, различни от посочените в 19 10 03
19 10 05*	други фракции, които съдържат опасни вещества
19 10 06	други фракции, различни от посочените в 19 10 05
19 11	Отпадъци от регенериране на масла
19 11 01*	отработени филтруващи глини
19 11 02*	кисели катрани
19 11 03*	отпадъчни води
19 11 04*	отпадъци от пречистване на горива с основи
19 11 05*	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, които съдържат опасни вещества
19 11 06	утайки от пречистване на отпадъчни води на мястото на образуване, различни от посочените в 19 11 05
19 11 07*	отпадъци от пречистване на отпадъчни газове
19 11 99	отпадъци, които не са посочени другаде
19 12	Отпадъци от механично третиране на отпадъци (например сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране), които не са посочени другаде
19 12 01	хартия и картон
19 12 02	черни метали
19 12 03	цветни метали
19 12 04	пластмаса и каучук
19 12 05	стъкло
19 12 06*	дървесни материали, които съдържат опасни вещества
19 12 07	дървесни материали, различни от посочените в 19 12 06
19 12 08	текстилни материали
19 12 09	минерали (например пясък, камъни)
19 12 10	горими отпадъци (RDF — модифицирани горива, получени от отпадъци)
19 12 11*	други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, които съдържат опасни вещества
19 12 12	други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от посочените в 19 12 11
19 13	Отпадъци от възстановяване на почви и подземни води
19 13 01*	твърди отпадъци от възстановяване на почви, които съдържат опасни вещества
19 13 02	твърди отпадъци от възстановяване на почви, различни от посочените в 19 13 01
19 13 03*	утайки от възстановяване на почви, които съдържат опасни вещества
19 13 04	утайки от възстановяване на почви, различни от посочените в 19 13 03
19 13 05*	утайки от възстановяване качеството на подземни води, които съдържат опасни вещества
19 13 06	утайки от възстановяване качеството на подземни води, различни от посочените в 19 13 05
19 13 07*	отпадъчни води и концентрирани водни разтвори от възстановяване качеството на подземни води, които съдържат опасни вещества
19 13 08	отпадъчни води и концентрирани водни разтвори от възстановяване качеството на подземни води, различни от посочените в 19 13 07
20	БИТОВИ ОТПАДЪЦИ (ДОМАКИНСКИ ОТПАДЪЦИ И СХОДНИ С ТЯХ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЪРГОВСКИ, ПРОМИШЛЕНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ), ВКЛЮЧИТЕЛНО РАЗДЕЛНО СЪБИРАНИ ФРАКЦИИ
20 01	Разделно събирани фракции (с изключение на 15 01)
20 01 01	хартия и картон
20 01 02	стъкло
20 01 08	биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене
20 01 10	облекла
20 01 11	текстилни материали
20 01 13*	разтворители
20 01 14*	киселини
20 01 15*	основи
20 01 17*	фотографски химични вещества и препарати
20 01 19*	пестициди
20 01 21*	флуоресцентни тръби и други отпадъци, които съдържат живак
20 01 23*	излязло от употреба оборудване, което съдържа хлорофлуоровъглеводороди
20 01 25	хранителни масла и мазнини
20 01 26*	масла и мазнини, различни от посочените в 20 01 25
20 01 27*	бои, мастила, лепила/адхезиви и смоли, които съдържат опасни вещества
20 01 28	бои, мастила, лепила/адхезиви и смоли, различни от посочените в 20 01 27
20 01 29*	перилни и почистващи препарати, които съдържат опасни вещества
20 01 30	перилни и почистващи препарати, различни от посочените в 20 01 29
20 01 31*	цитотоксични и цитостатични лекарствени продукти
20 01 32	лекарствени продукти, различни от посочените в 20 01 31
20 01 33*	батерии и акумулатори, включени в 16 06 01, 16 06 02 или 16 06 03, както и несортирани батерии и акумулатори, които съдържат такива батерии
20 01 34	батерии и акумулатори, различни от посочените в 20 01 33
20 01 35*	излязло от употреба електрическо и електронно борудване, различно от посоченото в 20 01 21 и 20 01 23, което съдържа опасни компоненти (21)
20 01 36	излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, различно от посоченото в 20 01 21 и 20 01 23 и 20 01 35
20 01 37*	дървесни материали, които съдържат опасни вещества
20 01 38	дървесни материали, различни от посочените в 20 01 37
20 01 39	пластмаси
20 01 40	метали
20 01 41	отпадъци от почистване на комини
20 01 99	други фракции, които не са посочени другаде
20 02	Отпадъци от паркове и градини (включително отпадъци от гробища)
20 02 01	биоразградими отпадъци
20 02 02	почва и камъни
20 02 03	други бионеразградими отпадъци
20 03	Други битови отпадъци
20 03 01	смесени битови отпадъци
20 03 02	отпадъци от пазари
20 03 03	отпадъци от почистване на улици
20 03 04	утайки от септични ями
20 03 06	отпадъци от почистване на канализационни системи
20 03 07	обемни отпадъци
20 03 99	битови отпадъци, които не са посочени другаде

ЧАСТ 3

Отпадъци от допълнение 4, част II от Решение С(2001) 107 на Съвета на ОИСР относно промяната на окончателния вариант на Решение С(92) 39 окончателен за контрола на трансграничното движение на отпадъци, които са предназначени за операции по оползотворяване. Отпадъците с номера АВ 130, АС 250, АС 260 и АС 270 са заличени, тъй като съгласно процедурата по член 18 от Директива 75/442/ЕИО са сметнати за неопасни и съответно те не са подложени на забраната за износ, предвидена в член 16, параграф 1.

ОТПАДЪЦИ, КОИТО СЪДЪРЖАТ МЕТАЛИ

АА 010

2619 00

Отпадъци, люспи и други отпадъци от производството на желязо и стомана (22)

АА 060

2620 50

Ванадиеви пепел и остатъци

АА 190

8104 20

ex 8104 30

Отпадъци и скрап от магнезий, които са възпламеняеми и при контакт с вода отделят възпламеняеми газове в опасни количества

ОТПАДЪЦИ, КОИТО СЪДЪРЖАТ ОСНОВНО НЕОРГАНИЧНИ КОМПОНЕНТИ, КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ МЕТАЛИ ИЛИ ОРГАНИЧНИ МАТЕРИАЛИ

АВ 030		Отпадъци, получени при третиране на повърхности на метали без цианиди
АВ 070		Пясъци, използвани при леярските операции
АВ 120	ex 2812 90 ex 3824	Неорганични халоидни съединения, които не са посочени или включени другаде
АВ 150	ex 3824 90	Непречистен калциев сулфит и калциев сулфат от газова десулфуризация

ОТПАДЪЦИ, КОИТО СЪДЪРЖАТ ОСНОВНО ОРГАНИЧНИ КОМПОНЕНТИ, КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ МЕТАЛИ И НЕОРГАНИЧНИ МАТЕРИАЛИ

АС 020		Битумни материали (отпадъци от асфалт), непосочени или включени другаде
АС 060	ex 3819 00	Хидравлични течности
АС 070	ex 3819 00	Спирачни течности
АС 080	ex 3820 00	Антифризни течности
АС 150		Хлорофлуоровъглероди
АС 160		Халони
АС 170	ex 4403 10	Преработен корк и дървесни отпадъци

ОТПАДЪЦИ, КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ НЕОРГАНИЧНИ ИЛИ ОРГАНИЧНИ КОМПОНЕНТИ

АD 090	ex 3824 90	Отпадъци от производството, приготвянето и употребата на репрографски и фотографски химикали и материали, които не са посочени другаде
АD 100		Отпадъци от системи на нецианидна основа, които произлизат от повърхностна обработка на пластмаси
АD 120	ex 3914 00 ex 3915	Йонообменни смоли
АD 150		Природни органични материали, които се използват като филтърни среди (например биофилтри)

ОТПАДЪЦИ, КОИТО СЪДЪРЖАТ ОСНОВНО НЕОРГАНИЧНИ КОМПОНЕНТИ, КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ МЕТАЛИ И ОРГАНИЧНИ МАТЕРИАЛИ

RB 020

ex 6815

Керамични влакна с подобни на азбеста физико-химични характеристики“

(1) Обърнете внимание, че в огледалната позиция в Списък Б (Б1160) не са посочени изключения.

(2) Тази позиция не включва смеси от скрап от електроцентрали.

(3) ПХБ са в концентрация 50 mg/kg или повече.

(4) Равнището 50 mg/kg се счита международно установено за практически цели равнище за всички отпадъци. Въпреки това много държави са установили по-ниски регулаторни равнища (например 20 mg/kg) за специфични отпадъци.

(5) „С изтекла годност“ означава неизползвани в периода, препоръчан от производителя.

(6) Тази позиция не включва дървесина, обработена с химични дървесни консерванти.

(7) „С изтекла годност“ означава неизползвани в периода, препоръчан от производителя.

(8) Отбележете, че дори и където първоначално равнището на замърсяване с вещества от приложение I е ниско, по-нататъшни процеси, включително рециклиране, могат да доведат до значително завишено съдържание на тези вещества от приложение I в отделните фракции.

(9) Статусът на цинковата пепел в момента се преразглежда и има препоръка при Конференцията по търговията и развитието на ООН (UNCTAD) цинковата пепел да не се разглежда като опасна стока.

(10) Тази позиция не включва скрап от електроцентрали.

(11) Повторната употреба може да включва поправка, ремонт или подобрение, но не генерални промени.

(12) В някои държави тези материали не се считат за отпадъци, когато са предназначени за директна повторна употреба.

(13) Счита се, че такъв скрап е напълно полимеризиран.

(14)

—	Отпадъци след потреблението се изключват от тази позиция.

—	Отпадъците не се смесват.

—	Проблемите, които произтичат от свободното горене, следва да се отчитат.

(15) Когато даден отпадък се идентифицира в долния списък, е приложимо въведението към приложението към Решение 2000/532/ЕО, както е изменено.

(16) По смисъла на настоящия списък на отпадъци, РСВ са дефинирани както в Директива 96/59/ЕО.

(17) Опасните компоненти от електрическо и електронно оборудване включват батериите и акумулаторите, посочени в 16 06 и отбелязани като опасни, живачните игли, стъкло, произхождащо от катодни тръби, и други активирани стъкла и т.н.

(18) По смисъла на настоящата позиция преходните метали са: скандий, ванадий, манган, кобалт, мед, итрий, ниобий, хафний, волфрам, титан, хром, желязо, никел, цинк, цирконий, молибден и тантал. Тези метали и техните съединения са опасни, в случай че са класифицирани като опасни вещества. Класификацията на опасните вещества определя кои преходни метали и съединения на преходни метали са опасни.

(19) Процесите на стабилизация променят степента на опасност на компонентите на отпадъците и превръщат опасните отпадъци в безопасни. Процесът на втвърдяване променя единствено физическото състояние на отпадъците посредством прибавки (например за преминаване от течно в твърдо състояние), без да променят химическите им свойства.

(20) Отпадък се смята за частично стабилизиран, когато след процеса на стабилизация в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план той все още е способен да отделя в околната среда опасни компоненти, които не са били изцяло трансформирани в безопасни.

(21) Опасните компоненти от електрическо и електронно оборудване включват батериите и акумулаторите, посочени в 16 06 и отбелязани като опасни, живачните игли, стъкло, произхождащо от катодни тръби, и други активирани стъкла и т.н.

(22) Тази позиция включва отпадъци под формата на пепел, остатъци, шлака, примеси, огребки, окалина, прах, утайки и парченца, освен ако те не са изрично включени другаде.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

32002D0011

L 005/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 28 декември 2001 година

за приемане на списък на обектите от значение за Общността в Макаронезийския биогеографски регион съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета

(нотифицирано под номер С(2001) 3998)

(2002/11/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), последно изменена с Директива 97/62/ЕО (2), и по-специално член 4, параграф 2, трета алинея от нея,

като има предвид, че:

(1)

Списъците на обектите от Макаронезийския биогеографски регион, предложени за обекти от значение за Общността по смисъла на член 1 от Директива 92/43/ЕИО, бяха представени на Комисията в съответствие с член 4, параграф 1 от посочената директива. Заинтересованите държави-членки, а именно Португалия и Испания, са предали тези списъци съответно на 28 ноември 1997 г. и на 11 октомври 2000 г.

(2)	Макаронезийският биогеографски регион, посочен в член 1, буква в), iii) от Директива 92/43/ЕИО, обхваща архипелага на Азорските острови, острови Мадейра (Португалия) и Канарските острови (Испания), намиращи се в Атлантическия океан.

(3)	Списъците на предложените обекти са придружени с данните за всеки обект, представени във формата „Натура 2000“, установен с Решение 97/266/ЕО на Комисията (3).

(4)	Тази информация включва карта на обекта, която въпросната държава-членка предава в най-актуализиран вариант, наименование, местоположение и площ на обекта, както и данни, получени при прилагането на критериите, определени в приложение III (етап 1) към Директива 92/43/ЕИО.

(5)

Въз основа на проектосписъка, изготвен от Комисията и съгласуван с всяка от заинтересованите държави-членки, в който също така се определят и обектите, в които се намират приоритетни естествени типове местообитания или приоритетни видове, следва да се приеме списък на обектите, избрани за обекти от значение за Общността.

(6)	Тъй като познанията за наличието и разпределението на типа естествени местообитания, обозначени като „риф“, остават непълни, този списък следва да бъде изменян в зависимост от развитието на тези познания.

(7)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 20 от Директива 92/43/ЕИО.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Списъкът, фигуриращ в приложението към настоящото решение, съставлява списък на обектите от Макаронезийския биогеографски регион от значение за Общността, предвиден в член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 92/43/ЕИО.

Член 2

Списъкът, посочен в член 1, може да бъде изменян въз основа на по-нататъшни познания и изследвания по отношение на типа природно местообитание, наречено „риф“, посочено в категория 11, код № 1170 от приложение I към Директива 92/43/ЕИО.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 28 декември 2001 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(2) ОВ L 305, 8.11.1997 г., стр. 42.

(3) ОВ L 107, 24.4.1997 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на обектите от значение за Общността в Макаронезийския биогеографски регион

Всеки обект от значение за Общността (ОЗО) се идентифицира чрез данните, предоставени във формата „Натура 2000“, включващ и съответната карта, предадена от компетентните национални органи съгласно член 4, параграф 1, втора алинея.

Таблицата по-долу съдържа следните данни:

деветзначен код на ОЗО, първите два знака на който представляват кода по ISO на държавата-членка;

наименование на ОЗО;

наличие в рамките на ОЗО на най-малко един тип приоритетно естествено местообитание и/или вид по смисъла на член 1 от Директива 92/43/ЕИО;

площ на ОЗО в хектари или дължина в километри;

географски координати на обекта (географска ширина и географска дължина).

Всички данни, посочени в списъка на Общността по-долу, се основават на данните, предложени, предоставени и валидирани от Испания и Португалия.

А	Б	В	Г		Д
Код на ОЗО	Наименование на ОЗО	Приоритет	Площ на ОЗО (ha)	Дължина на ОЗО (km)	Географски координати на ОЗО
Код на ОЗО	Наименование на ОЗО	Приоритет	Площ на ОЗО (ha)	Дължина на ОЗО (km)	Дължина	Ширина
ES0000041	Ojeda, Inagua y Pajonales	*	3 557		N 27 56	W 15 41
ES0000043	Caldera de Taburiente	*	4 380		N 28 43	W 17 52
ES0000044	Garajonay	*	3 626		N 28 7	W 17 15
ES0000096	Pozo Negro	*	9 995		N 28 16	W 13 58
ES0000102	Garoé	*	1 151		N 27 47	W 17 56
ES0000108	Los Órganos	*	159		N 28 13	W 17 16
ES0000111	Tamadaba	*	7 448		N 28 1	W 15 43
ES0000112	Juncalillo del Sur		171		N 27 47	W 15 28
ES0000113	Macizo de Tauro	*	1 262		N 27 54	W 15 41
ES0000141	Parque Nacional de Timanfaya		5 348		N 29 0	W 13 46
ES7010002	Barranco Oscuro	*	33		N 28 3	W 15 35
ES7010003	El Brezal	*	113		N 28 6	W 15 36
ES7010004	Azuaje	*	411		N 28 5	W 15 34
ES7010005	Los Tilos de Moya	*	83		N 28 5	W 15 35
ES7010006	Los Marteles	*	2 751		N 27 57	W 15 32
ES7010007	Las Dunas de Maspalomas	*	362		N 27 44	W 15 35
ES7010008	Güigüí	*	2 914		N 27 57	W 15 48
ES7010010	Pilancones	*	5 886		N 27 51	W 15 38
ES7010011	Amagro	*	499		N 28 7	W 15 40
ES7010012	Bandama		534		N 28 1	W 15 26
ES7010014	Cueva de Lobos	*	8 440		N 28 18	W 14 15
ES7010016	Área marina de La Isleta	*	8 646		N 28 10	W 15 27
ES7010017	Franja marina de Mogán	*	29 852		N 27 45	W 15 33
ES7010018	Riscos de Tirajana	*	755		N 27 57	W 15 34
ES7010019	Roque de Nublo	*	446		N 27 57	W 15 36
ES7010020	Sebadales de La Graciosa		1 440		N 29 13	W 13 30
ES7010021	Sebadales de Guasimeta		1 162		N 28 55	W 13 35
ES7010022	Sebadales de Corralejo	*	1 620		N 28 42	W 13 49
ES7010023	Malpaís de la Arena		846		N 28 38	W 13 55
ES7010024	Vega de Río Palmas	*	312		N 28 24	W 14 3
ES7010025	Fataga	*	2 293		N 27 54	W 15 34
ES7010027	Jinámar	*	37		N 28 2	W 15 25
ES7010028	Tufia	*	52		N 27 57	W 15 22
ES7010031	Islote de Lobos	*	507		N 28 44	W 13 49
ES7010032	Corralejo	*	2 712		N 28 40	W 13 51
ES7010033	Jand Bia	*	15 194		N 28 5	W 14 21
ES7010034	Montaña Cardón	*	1 296		N 28 15	W 14 9
ES7010035	Playa de Sotavendo de Jandía	*	4 463		N 28 9	W 14 12
ES7010036	Punta del Mármol	*	31		N 28 8	W 15 36
ES7010037	Bahía del Confital		694		N 28 8	W 15 27
ES7010038	Barranco de La Virgen	*	440		N 28 2	W 15 35
ES7010039	El Nublo II	*	12 886		N 27 57	W 15 40
ES7010040	Hoya del Gamonal	*	459		N 27 58	W 15 34
ES7010041	Barranco de Guayadeque	*	751		N 27 55	W 15 27
ES7010042	La Playa del Matorral	*	95		N 28 2	W 14 19
ES7010044	Los Islotes		141		N 29 17	W 13 31
ES7010045	Archipiélago Chinijo	*	8 922		N 29 6	W 13 34
ES7010046	Los Volcanes		10 475		N 29 2	W 13 44
ES7010047	La Corona	*	2 565		N 29 10	W 13 26
ES7010048	Bahía de Gando	*	430		N 27 55	W 15 22
ES7010049	Arinaga	*	98		N 27 51	W 15 23
ES7010052	Punta de la Sal	*	167		N 27 52	W 15 23
ES7010053	Playa del Cabrón		836		N 27 51	W 15 23
ES7010054	Los Jameos		279		N 29 9	W 13 25
ES7010055	Amurga	*	5 253		N 27 50	W 15 32
ES7010056	Sebadales de Playa del Inglés	*	2 425		N 27 45	W 15 33
ES7010062	Betancuria	*	3 389		N 28 5	W 14 21
ES7010063	Nublo	*	6 736		N 27 53	W 15 45
ES7010064	Ancones-Sice		150		N 28 19	W 14 4
ES7010065	Malpaís del Cuchillo		53		N 29 5	W 13 40
ES7010066	Costa de Sardina del Norte		1 569		N 28 8	W 15 42
ES7011001	Los Risquetes		3		N 29 6	W 13 39
ES7011002	Cagafrecho		540		N 28 55	W 13 40
ES7011003	Pino Santo		1 463		N 28 3	W 15 28
ES7011004	Macizo de Tauro II		4 562		N 27 49	W 15 41
ES7020001	Mencáfete	*	485		N 27 43	W 18 4
ES7020002	Roques de Salmor		3		N 27 49	W 17 59
ES7020003	Tibataje	*	623		N 27 46	W 18 0
ES7020004	Risco de Las Playas	*	1 044		N 27 42	W 17 57
ES7020006	Timijiraque	*	374		N 27 46	W 17 55
ES7020008	Pinar de Garafía	*	1 001		N 28 46	W 17 52
ES7020009	Guelguén	*	1 131		N 28 49	W 17 52
ES7020010	Las Nieves	*	5 620		N 28 44	W 17 49
ES7020011	Cumbre Vieja	*	7 625		N 28 35	W 17 50
ES7020012	Montaña de Azufre		87		N 28 33	W 17 46
ES7020014	Risco de la Concepción	*	60		N 28 40	W 17 46
ES7020015	Costa de Hiscaguán		317		N 28 48	W 17 57
ES7020016	Barranco del Jorado		100		N 28 42	W 17 57
ES7020017	Franja marina Teno-Rasca	*	76 648		N 28 16	W 16 53
ES7020018	Tubo volcánico de Todoque		46		N 28 36	W 17 53
ES7020020	Tablado	*	220		N 28 48	W 17 52
ES7020021	Barranco de las Angustias	*	1 689		N 28 41	W 17 54
ES7020022	Tamanca	*	1 994		N 28 34	W 17 52
ES7020024	Juan Mayor	*	31		N 28 41	W 17 46
ES7020025	Barranco del Agua	*	76		N 28 43	W 17 44
ES7020026	La Caldereta	*	91		N 27 44	W 18 0
ES7020028	Benchijigua	*	475		N 28 6	W 17 13
ES7020029	Puntallana	*	305		N 28 7	W 17 6
ES7020030	Majona	*	1 991		N 28 8	W 17 9
ES7020032	Roque Cano	*	55		N 28 10	W 17 15
ES7020033	Roque Blanco	*	24		N 28 9	W 17 14
ES7020034	La Fortaleza	*	54		N 28 5	W 17 16
ES7020035	Barranco del Cabrito	*	1 135		N 28 4	W 17 9
ES7020037	Lomo del Carretón	*	259		N 28 8	W 17 19
ES7020039	Orone	*	1 658		N 28 5	W 17 15
ES7020041	Charco del Conde		13		N 28 5	W 17 20
ES7020042	Charco de Cieno	*	12		N 28 5	W 17 20
ES7020043	Parque Nacional del Teide	*	18 993		N 28 14	W 16 37
ES7020044	Ijuana	*	898		N 28 33	W 16 8
ES7020045	Pijaral	*	294		N 28 33	W 16 10
ES7020046	Los Roques de Anaga	*	13		N 28 35	W 16 9
ES7020047	Pinoleris	*	196		N 28 22	W 16 29
ES7020048	Malpaís de Güímar	*	304		N 28 18	W 16 22
ES7020049	Montaña Roja	*	180		N 28 1	W 16 32
ES7020050	Malpaís de la Rasca		313		N 28 0	W 16 41
ES7020051	Barranco del Infierno	*	1 818		N 28 7	W 16 42
ES7020052	Chinyero	*	2 379		N 28 17	W 16 47
ES7020053	Las Palomas	*	584		N 28 23	W 16 27
ES7020054	Corona Forestal	*	40 957		N 28 10	W 16 37
ES7020055	Barranco de Fasnia y Güímar	*	177		N 28 15	W 16 27
ES7020056	Montaña Centinela		133		N 28 9	W 16 27
ES7020057	Mar de Las Calmas	*	9 882		N 27 38	W 18 3
ES7020058	Montañas de Ifara y Los Riscos		280		N 28 4	W 16 32
ES7020061	Roque de Jama	*	88		N 28 5	W 16 38
ES7020064	Los Sables	*	3		N 28 48	W 17 55
ES7020065	Montaña de Tejina	*	178		N 28 11	W 16 45
ES7020066	Roque de Garachico		5		N 28 22	W 16 45
ES7020068	La Rambla de Castro	*	75		N 28 23	W 16 35
ES7020069	Las Lagunetas	*	3 520		N 28 25	W 16 24
ES7020070	Barranco de Erques	*	261		N 28 9	W 16 47
ES7020071	Montaña de la Centinela	*	10		N 28 32	W 17 46
ES7020072	Montaña de la Breña	*	26		N 28 37	W 17 47
ES7020073	Los Acantilados de la Culata	*	434		N 28 21	W 16 45
ES7020074	Los Campeches, Tigaiga y Ruiz	*	489		N 28 21	W 16 36
ES7020075	La Resbala	*	591		N 28 22	W 16 28
ES7020076	Riscos de Bajamar	*	48		N 28 40	W 17 46
ES7020077	Acantilado de la Hondura		32		N 28 11	W 16 25
ES7020078	Tabaibal del Porís		39		N 28 10	W 16 25
ES7020081	Interián	*	103		N 28 21	W 16 47
ES7020082	Barranco de Ruiz	*	129		N 28 22	W 16 37
ES7020084	Barlovento, Garafía, El Paso y Tijarafe	*	5 341		N 28 46	W 17 57
ES7020085	El Paso y Santa Cruz de La Palma	*	1 065		N 28 40	W 17 51
ES7020086	Santa Cruz de La Palma	*	201		N 28 41	W 17 49
ES7020087	Breña Alta	*	21		N 28 37	W 17 49
ES7020088	Sabinar de Puntallana	*	17		N 28 44	W 17 44
ES7020089	Sabinar de La Galga	*	66		N 28 46	W 17 46
ES7020090	Monteverde de Don Pedro-Juan Adalid	*	677		N 28 49	W 17 54
ES7020091	Monteverde de Gallegos-Franceses	*	1 338		N 28 49	W 17 50
ES7020092	Monteverde dfe Lomo Grande	*	489		N 28 47	W 17 48
ES7020093	Monteverde de Barranco Seco-Barranco del Agua	*	1 060		N 28 44	W 17 47
ES7020094	Monteverde de Breña Alta	*	774		N 28 40	W 17 48
ES7020095	Anaga	*	10 304		N 28 32	W 16 13
ES7020096	Teno	*	6 425		N 28 18	W 16 51
ES7020097	Teselinde-Cabecera de Vallehermoso	*	2 211		N 28 11	W 17 17
ES7020098	Montaña del Cepo	*	997		N 28 11	W 17 12
ES7020099	Frontera	*	8 528		N 27 45	W 18 7
ES7020100	Cueva del Viento	*	139		N 28 20	W 16 41
ES7020101	Laderas de Enchereda	*	673		N 28 8	W 17 11
ES7020102	Barranco de Charco Hondo	*	368		N 28 3	W 17 15
ES7020103	Barranco de Argaga	*	216		N 28 5	W 17 18
ES7020104	Valle Alto de Valle Gran Rey	*	640		N 28 6	W 17 18
ES7020105	Barranco del Águila	*	182		N 28 8	W 17 7
ES7020106	Cabecera Barranco de Aguajilva	*	126		N 28 7	W 17 17
ES7020107	Cuenca de Benchijigua-Guarimiar	*	1 244		N 28 3	W 17 13
ES7020108	Taguluche	*	138		N 28 8	W 17 19
ES7020109	Barrancos del Cedro y Liria	*	389		N 28 9	W 17 11
ES7020110	Barranco de Niágara	*	41		N 28 11	W 16 45
ES7020111	Barranco de Orchilla	*	43		N 28 6	W 16 36
ES7020112	Barranco de las Hiedras-El Cedro	*	191		N 28 11	W 16 29
ES7020113	Acantilado costero de Los Perros	*	97		N 28 23	W 16 41
ES7020114	Riscos de Lara	*	156		N 28 15	W 16 49
ES7020115	Laderas de Chío	*	231		N 28 15	W 16 47
ES7020116	Sebadales del sur de Tenerife	*	2 342		N 28 1	W 16 35
ES7020117	Cueva marina de San Juan		2		N 28 10	W 16 49
ES7020118	Barranco de Icor	*	129		N 28 12	W 16 27
ES7020119	Lomo de Las Eras		4		N 28 11	W 16 25
ES7020120	Sebadal de San Andrés		321		N 28 29	W 16 12
ES7020121	Barranco Madre del Agua	*	39		N 28 12	W 16 29
ES7020122	Franja marina de Fuencaliente	*	7 075		N 28 32	W 17 53
ES7020123	Franja marina Santiago-Valle Gran Rey	*	12 517		N 28 2	W 17 18
ES7020124	Costa de Garafía		3 106		N 28 51	W 17 52
ES7020125	Costa de los Órganos		1 152		N 28 13	W 17 17
ES7020126	Costa de San Juan de la Rambla		1 303		N 28 25	W 16 37
ES7020127	Risco de la Mérica	*	38,6		N 28 6	W 17 20
PTCOR0001	Costa e Caldeirão — Ilha do Corvo	*	964		N 39 42 0	W 31 6 0
PTDES0001	Ilhas Desertas	*	11 302		N 32 30 0	W 16 29 30
PTFAI0004	Caldeira e Capelinhos — Ilha do Faial	*	2 023		N 38 35 0	W 28 45 0
PTFAI0005	Monte da Guia — Ilha do Faial	*	363		N 38 31 15	W 28 37 21
PTFAI0006	Ponta do Varadouro — Ilha do Faial	*	20		N 38 34 0	W 28 47 0
PTFAI0007	Morro de Castelo Branco — Ilha do Faial	*	132		N 38 31 21	W 28 45 15
PTFLO0002	Zona Central — Morro Alto — Ilha das Flores	*	2 925		N 39 27 0	W 31 13 0
PTFLO0003	Costa Nordeste — Ilha das Flores	*	1 215		N 39 30 0	W 31 10 0
PTGRA0015	Ilhéu de Baixo — Restinga Ilha Graciosa	*	249		N 39 0 50	W 27 57 0
PTGRA0016	Ponta Branca — Ilha Graciosa	*	75		N 39 1 53	W 28 2 23
PTJOR0013	Ponta dos Rosais — Ilha de S. Jorge	*	304		N 38 45 12	W 28 18 36
PTJOR0014	Costa NE e Ponta do Topo — Ilha de S. Jorge	*	3 956		N 38 35 0	W 27 51 0
PTMAD0001	Laurisilva da Madeira	*	13 355		N 32 46 0	W 17 3 0
PTMAD0002	Maciço Montanhoso Central da Ilha da Madeira	*	8 212		N 32 43 54	W 16 55 27
PTMAD0003	Ponta de S. Lourenço	*	2 043		N 32 44 20	W 16 41 0
PTMAD0004	Ilhéu da Viúva	*	1 822		N 32 48 25	W 16 51 50
PTMAD0005	Achadas da Cruz		206		N 32 50 39	W 17 12 44
PTMAD0006	Moledos — Madalena do Mar		18		N 32 42 6	W 17 8 2
PTMAD0007	Pináculo	*	34		N 32 39 2	W 16 52 4
PTMIG0019	Lagoa do Fogo — Ilha de S. Miguel	*	1 360		N 37 46 0	W 25 28 0
PTMIG0020	Caloura-Ponta da Galera — Ilha de S. Miguel	*	204		N 37 42 30	W 25 30 30
PTMIG0021	Banco D. João de Castro (Canal Terceira — S. Miguel)	*	1 643		N 38 13 55	W 26 36 30
PTPIC0008	Baixa do Sul (Canal do Faial)	*	55		N 38 30 55	W 28 35 24
PTPIC0009	Montanha do Pico, Prainha e Caveiro — Ilha do Pico	*	8 572		N 38 28 30	W 28 17 30
PTPIC0010	Ponta da Ilha do Pico	*	395		N 38 25 0	W 28 2 0
PTPIC0011	Lajes do Pico — Ilha do Pico	*	142		N 38 23 25	W 28 15 22
PTPIC0012	Ilhéus da Madalena — Ilha do Pico	*	146		N 38 32 0	W 28 32 50
PTPOR0001	Ilhéus do Porto Santo	*	232		N 33 0 15	W 16 23 0
PTPOR0002	Pico Branco — Porto Santo		143		N 33 5 24	W 16 17 58
PTSEL0001	Ilhas Selvagens	*	5 752		N 30 5 40	W 15 51 50
PTSMA0022	Ponta do Castelo — Ilha de Sta. Maria	*	320		N 36 55 47	W 25 23
PTSMA0023	Ilhéu das Formigas e Recife Dollabarat (Canal S. Miguel — Sta. Maria)	*	3 542		N 37 15 0	W 25 45 0
PTTER0017	Serra Santa Bárbara e Pico Alto — Ilha da Terceira	*	4 760		N 38 44 0	W 27 17 31
PTTER0018	Costa das Quatro Ribeiras — Ilha da Terceira	*	274		N 38 48 0	W 27 12 6

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

32001L0095

L 011/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2001/95/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛAМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 3 декември 2001 година

относно общата безопасност на продуктите

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 2 август 2001 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Съгласно член 16 от Директива 92/59/ЕИО на Съвета от 29 юни 1992 г. относно общата безопасност на продуктите (4), четири години след датата, определена за прилагането на посочената директива, Съветът трябваше да реши въз основа на доклад на Комисията за натрупания опит, заедно с подходящи предложения, дали да измени Директива 92/59/ЕИО. Необходимо е Директива 92/59/ЕИО да бъде изменена в няколко отношения с цел допълване, засилване действието или изясняване на някои от нейните разпоредби, като се имат предвид опитът и прогресът в областта на безопасността на потребителските продукти, измененията на Договора, и по-специално на член 152 относно общественото здраве и на член 153 относно защитата на потребителите, и в светлината на предохранителния принцип. Предвид горното Директива 92/59/ЕИО следва да бъде преработена с оглед постигането на по-голяма яснота. Това преразглеждане оставя безопасността на услугите извън обхвата на настоящата директива, тъй като Комисията възнамерява да идентифицира потребностите, възможностите и приоритетите за действие на Общността относно безопасността на услугите и отговорността на доставчиците на услуги, с цел да представи подходящи предложения.

(2)	Важно е да се предприемат мерки, с цел да се подобри функционирането на вътрешния пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали.

(3)

При липса на разпоредби на Общността, хоризонталното законодателство на държавите-членки относно безопасността на продуктите, което налага по-специално общо задължение на икономическите оператори да предлагат на пазара само безопасни продукти, може да се различава по нивото на защита, което предоставя на потребителите. Тези несъответствия и липсата на хоризонтално законодателство в някои държави-членки биха могли да доведат до възникването на ограничения на търговията и нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

(4)

С цел да се осигури висока степен на защита на потребителите Общността трябва да способства за защитата на здравето и безопасността на потребителите. За тази цел допринася хоризонталното законодателство на Общността, което въвежда общо изискване за безопасност на продуктите и съдържа разпоредби за общите задължения на производителите и дистрибуторите, налагането на общностни изисквания за безопасност на продуктите и за бърз обмен на информация и действия на общностно равнище в определени случаи.

(5)

Много е трудно да се приеме общностно законодателство за всеки продукт, който съществува или може да бъде разработен; има нужда от широкообхватна законодателна рамка от хоризонтално естество, свързана с тези продукти, както и да бъдат отстранени пропуските, докато бъде извършена ревизия на съществуващото специфично законодателство, и да бъдат допълнени разпоредбите в съществуващите или подлежащите на приемане специфични нормативни актове, по-специално с оглед на гарантирането на високо ниво на защита на безопасността и здравето на потребителите съгласно изискванията на член 95 от Договора.

(6)

По тази причина е необходимо да се установи на общностно равнище общо изискване за безопасност на всеки продукт, предложен на пазара, доставен по друг начин или направен достъпен за потребителите, предназначен за потребителите, или с вероятност да бъде използван от потребителите при разумно предвидими условия, дори ако не е предназначен за тях. Във всички тези случаи разглежданите продукти могат да представляват риск за здравето и безопасността на потребителите, който трябва да бъде избегнат. Въпреки това определени стоки втора употреба следва да бъдат изключени поради естеството им.

(7)	Настоящата директива следва да се прилага за продукти, независимо от начина им на продажба, включително продажба от разстояние и електронна продажба.

(8)	Безопасността на продуктите следва да се оценява, като се вземат предвид всички свързани с нея въпроси, в частност категориите потребители, които могат да бъдат особено уязвими към рисковете, свързани с разглежданите продукти, по-специално деца и възрастни хора.

(9)

Настоящата директива не обхваща услугите, но за да осигури постигането на въпросните защитни цели, нейните разпоредби следва да се прилагат също за продукти, които са доставени или направени достъпни за потребителите в контекста на услугата, за която се използват. Безопасността на оборудването, използвано от самите доставчици на услуги при предоставянето на услуга на потребителите, не попада в обхвата на настоящата директива, тъй като тя трябва да бъде разглеждана заедно с безопасността на предоставяната услуга. По-специално оборудването, което потребителите карат или с което пътуват и което се експлоатира от доставчика на услуга, е изключено от обхвата на настоящата директива.

(10)

Продукти, които са проектирани изключително за професионална употреба, но впоследствие са преминали към потребителския пазар, са обект на изискванията на настоящата директива, тъй като те могат да представляват риск за здравето и безопасността на потребителите, когато се използвани при разумно предвидими условия.

(11)	При липсата на други специални разпоредби в общностното законодателство, които регламентират безопасността на разглежданите продукти, се прилагат всички разпоредби на настоящата директива с цел гарантиране на здравето и безопасността на потребителите.

(12)

Ако специфично общностно законодателство предвижда изисквания за безопасност, които се отнасят само до определени рискове или категории от рискове, свързани с дадени продукти, задълженията на икономическите оператори по отношение на тези рискове са определените от разпоредбите на специфичното законодателство, докато общите изисквания за безопасност на настоящата директива се прилагат към останалите рискове.

(13)

Разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до другите задължения на производителите и дистрибуторите, задълженията и правата на държавите-членки, обмяната на информация, ситуациите, изискващи бърза намеса, разпространението на информация и поверителността, се прилагат за продукти, обект на специални правила на общностното право, ако тези правила не съдържат такива задължения.

(14)

За да се улесни ефективното и последователно прилагане на общото изискване за безопасност на настоящата директива, е важно да бъдат наложени европейски доброволни стандарти за определени продукти и рискове по такъв начин, че продукт, който съответства на един национален стандарт, транспониращ даден европейски стандарт, да се счита за отговарящ на горното изискване.

(15)

За целите на настоящата директива следва да бъдат установени европейски стандарти от европейските организации по стандартизация, с мандат от Комисията, подпомогната от съответни комитети. За да се гарантира, че продуктите съответстват на стандартите и на общото изискване за безопасност, Комисията, подпомагана от комитет, съставен от представители на държавите-членки, следва да уточни изискванията, на които трябва да отговарят стандартите. Тези изисквания се включват в мандатите на организациите по стандартизация.

(16)

При липсата на специални разпоредби и когато европейските стандарти, които са установени в рамките на правомощията, предоставени от Комисията, не са на разположение или не са били взети под внимание, безопасността на продуктите следва да се оценява, като се вземат предвид по-специално националните стандарти, които транспонират други релевантни европейски или международни стандарти, препоръките на Комисията или националните стандарти, международните стандарти, правилата на добрата практика, нивото на усъвършенстване и безопасността, които потребителите обичайно могат да очакват. В този смисъл препоръките на Комисията могат да улеснят последователното и ефективно прилагане на настоящата директива, докато се въведат европейски стандарти или по отношение на рисковете и/или продуктите, за които такива стандарти не се считат за възможни или подходящи.

(17)	Подходящо независимо сертифициране, признато от компетентните органи, може да улесни доказването на съответствие с приложимите критерии за безопасност на продуктите.

(18)	Подходящо е задължението за спазване на общото изискване за безопасност да бъде допълнено с други задължения на икономическите оператори, тъй като при определени обстоятелства е необходимо техните действия да предотвратяват рисковете за потребителите.

(19)

Допълнителните задължения за производителите следва да включват задължението за предприемане на мерки, които съответстват на характеристиките на продуктите и позволяват да бъдат информирани за рисковете, източник на които могат да бъдат тези продукти; да предоставят информация на потребителите, позволяваща им да оценят и предотвратят рисковете; да предупреждават потребителите за рисковете, предизвиквани от опасни продукти, които вече са им били доставени; да изтеглят тези продукти от пазара и като последна мярка, да ги изземат обратно, когато е необходимо, което от своя страна може да включва в зависимост от разпоредбите, приложими в държавите-членки, подходяща форма на обезщетение, като например замяна или възстановяване на платената цена.

(20)

Дистрибуторите следва да помагат при осигуряването на съответствие с приложимите изисквания за безопасност. Задълженията на дистрибуторите се прилагат според техните съответни отговорности. По-специално може да се окаже невъзможно при благотворителни дейности да се предостави информация и документация на компетентните органи за възможните рискове и произход на продукти, когато става въпрос за отделни вече ползвани предмети, които са доставени от частни лица.

(21)

Както производителите, така и дистрибуторите следва да сътрудничат на компетентните органи при действия, целящи предотвратяването на рискове, и да ги информират, когато стигнат до заключение, че определени продукти, които се доставят, са опасни. Условията, които гарантират предоставянето на такава информация, следва да се регламентират в настоящата директива, за да се осигури нейното ефективно прилагане, като същевременно се избягва прекомерното натоварване на икономическите оператори и органите.

(22)

С цел да се гарантира ефективното изпълнение на задълженията, възложени на производителите и дистрибуторите, държавите-членки следва да създадат или определят органи, които отговарят за надзора на безопасността на продуктите и имат правомощия да вземат подходящи мерки, включително да налагат ефективни, съразмерни и възпиращи санкции и да гарантират съответната координация между отделните определени за това органи.

(23)

Необходимо е съответните мерки да включват правото на държавите-членки да налагат или организират незабавно и ефикасно изтегляне на опасните продукти, които вече са били пуснати на пазара, и в краен случай да налагат, координират или организират изземването обратно от потребителите на опасните продукти, които вече са им били доставени. Тези права следва да се упражняват, когато производителите и дистрибуторите не съумеят да предотвратят рисковете за потребителите в съответствие с техните задължения. Когато е необходимо, органите следва да разполагат със съответните права и процедури за бързо решаване за вземане и прилагане на всички необходими мерки.

(24)

Безопасността на потребителите зависи до голяма степен от активното налагане на изискванията на Общността за безопасност на продуктите. Следователно държавите-членки следва да налагат систематичен подход за гарантиране ефективността на надзора на пазара и други административни дейности и следва да гарантират откритост спрямо обществото и заинтересованите лица.

(25)

Сътрудничеството между правоприлагащите органи на държавите-членки е необходимо, за да се гарантира постигането на защитните цели на настоящата директива. Следователно е уместно да се подкрепи дейността на една европейска мрежа на административните органи на държавите-членки, за да се улеснят, в координация с останалите процедури на Общността, като например Системата на Общността за бърз обмен на информация (RAPEX), подобреното сътрудничество на оперативно ниво на надзора на пазара и другите дейности по администриране, в частност оценка на риска, тестване на продукти, обмяна на опит и научни познания, изпълнение на общи проекти по наблюдение и проследяване, изтегляне или изземване обратно на опасни продукти.

(26)

За гарантиране на устойчиво и високо ниво на защита на здравето и безопасността на потребителя и защита на целостта на вътрешния пазар, е необходимо Комисията да бъде информирана за всички предприети мерки с цел ограничаване на пускането на пазара, изтеглянето или изземването обратно от пазара на даден продукт. Тези мерки следва да бъдат взети в съответствие с разпоредбите на Договора, и по-специално членове 28, 29 и 30 от него.

(27)

Ефективният надзор на безопасността на продуктите изисква създаването на система за бърз обмен на информация на национално равнище и на общностно равнище за ситуации, свързани със сериозен риск и изискващи бърза намеса по отношение на безопасността на даден продукт. Уместно е също така в настоящата директива да се предвидят подробни процедури за функционирането на системата и да се даде на Комисията, която се подпомага в случая от консултативен комитет, правото да ги изменя.

(28)

Настоящата директива предвижда установяването на незадължителни указания, целящи да посочат прости и ясни критерии и практически правила, които могат да се променят, по-специално с цел да се позволи ефикасното уведомяване за мерките, ограничаващи пускането на пазара на продукти в случаите, посочени в настоящата директива, като в същото време директивата отчита кръга от въпроси, с които се занимават държавите-членки и икономическите оператори. Указанията следва по-специално да включват критерии за прилагането на определението за сериозни рискове, с цел да се улесни последователното прилагане на съответните разпоредби, в случай че са налице такива рискове.

(29)	От първостепенно значение е държавите-членки да вземат подходящи мерки по отношение на опасните продукти, които се намират на тяхната територия, в съответствие с Договора и по-специално с членове 28, 29 и 30 от него.

(30)	Ако обаче държавите-членки имат различия в подхода си към начина на третиране на риска, който представляват определени продукти, то такива различия могат да доведат до неприемливи несъответствия в защитата на потребителите и могат да представляват пречка за търговията в рамките на Общността.

(31)

Може да се окаже необходимо да се решават сериозни, изискващи бърза намеса проблеми, свързани с безопасността на продуктите, които проблеми могат да засегнат в непосредствено бъдеще цялата или значителна част от Общността и които предвид естеството на свързания с продукта проблем не могат да бъдат решени ефективно по начин, съответстващ на степента на неотложност и в рамките на процедурите, предвидени в специалните разпоредби на правото на Общността, приложимо към дадения продукт или категория продукти.

(32)

Следователно е необходимо да се предвиди подходящ механизъм, който да позволява като последна възможност приемането на мерки, приложими в рамките на Общността, под формата на решение, адресирано до държавите-членки, за овладяване на ситуации, свързани с продукти, които представляват сериозен риск. Това решение следва да води до забрана на износа на съответния продукт, освен ако в конкретния случай изключителни обстоятелства позволяват да бъде наложена само частична забрана, но не и пълна такава, особено когато е установен ред на предварително съгласуване. В допълнение забраната на износа следва да се оценява с оглед на предотвратяването на рисковете за здравето и безопасността на потребителите. Тъй като такова едно решение не е директно приложимо за икономическите оператори, държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки за неговото прилагане. Мерките, които са приети по такава процедура, са временни мерки, освен когато се прилагат за индивидуално определени продукти или групи от продукти. За да се гарантира адекватната оценка на нуждата от такива мерки и тяхната най-добра подготовка, самите мерки следва да бъдат взети от Комисията, подпомагана от комитет, като се имат предвид консултациите с държавите-членки, а ако са намесени въпроси от научно естество, които влизат в компетенцията на научен комитет на Общността – с научния комитет, компетентен по конкретния риск.

(33)	Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, се приемат съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).

(34)	За да се улесни ефективното и последователно прилагане на настоящата директива, може да бъде необходимо да се обсъдят различните аспекти на нейното прилагане в отделен комитет.

(35)

Достъпът на обществеността до информацията относно безопасността на продуктите, която е на разположение на органите, следва да бъде гарантиран. Независимо от това професионалната тайна, както е посочено в член 287 от Договора, трябва да бъде защитена по начин, съвместим с необходимостта да се гарантира ефективност на дейностите по надзора на пазара и на защитните мерки.

(36)	Настоящата директива не следва да засяга правата на жертвите по смисъла на Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно отговорността за дефектни продукти (6).

(37)	Необходимо е държавите-членки да предвидят съответни процедури за предявяване на претенции за обезщетение пред компетентните съдилища във връзка с действията, предприемани от компетентните органи, които ограничават пускането на пазара на продукт или изискват неговото обратно изземване.

(38)	В допълнение предприемането на мерки, които засягат внасяните продукти, като например свързаните със забраната на износа, предвид избягването на рискове за безопасността и здравето на потребителите, трябва да съответства на международните задължения на Общността.

(39)

Комисията следва да контролира периодично начина на прилагане на настоящата директива и получените резултати, по-специално по отношение на функционирането на системата за надзор на пазара, бързия обмен на информация и мерките, приети на общностно равнище, заедно с други въпроси, свързани с безопасността на потребителските продукти в Общността, и да изготвя редовно доклади до Европейския парламент и до Съвета по този въпрос.

(40)	Настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на крайния срок за транспониране и прилагане на Директива 92/59/ЕИО,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Цел – обхват – определения

Член 1

1. Целта на настоящата директива е да гарантира, че пуснатите на пазара продукти са безопасни.

2. Настоящата директива се прилага за всички продукти, определени в член 2, буква а). Всяка от нейните разпоредби се прилага, доколкото в правото на Общността липсват специални разпоредби със същата цел, които регулират безопасността на тези продукти.

В случаите, когато дадени продукти са предмет на специални изисквания за безопасност, които са наложени от правото на Общността, настоящата директива се прилага само относно въпросите и рисковете или категориите и рисковете, които не са обхванати от тези изисквания. Това означава, че:

а)	Член 2, букви б) и в) и членове 3 и 4 не се прилагат за тези продукти, доколкото става въпрос за рисковете или категориите рискове, които са регламентирани от специалните разпоредби.

б)	Членове от 5 до 18 се прилагат винаги, освен когато са налице специални разпоредби със същата цел, които регулират въпросите, регламентирани от споменатите членове.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

а)

„продукт“ означава всеки продукт, включително във връзка с предоставяне на услуга, който е предназначен за потребителите или е вероятно при разумно предвидими условия да бъде използван от тях, дори когато не е предназначен за същите, и е доставен или направен достъпен, независимо дали това е осъзнато от потребителите, в хода на търговска дейност, и независимо от това дали е нов, използван или обновен.

Това определение не се прилага за продукти втора употреба, които са доставени като антични предмети, или за продукти, които трябва да бъдат поправени или обновени, преди да бъдат използвани, при условие че доставчикът ясно уведоми лицето, на което доставя продукта за това;

б)

„безопасен продукт“ означава всеки продукт, който при нормални или разумно предвидими условия на употреба, включително продължителност и където е приложимо, вкарване в употреба, изисквания за инсталиране и поддръжка, не представлява какъвто и да е риск или само минималният риск, съвместим с употребата на продукта, който се смята за приемлив и отговарящ на високо ниво на защита на безопасността и здравето на хората, като по-конкретно се вземе предвид следното:

i)	характеристиките на продукта, включително неговият състав, пакетиране, инструкции за монтиране, и където е приложимо — инструкциите за инсталиране и поддръжка;

ii)	въздействието върху други продукти, когато може да се предвиди, че продуктът ще се използва с други продукти;

iii)	представянето на продукта, неговото етикетиране, всички предупреждения и инструкции за неговата употреба и изхвърляне и всяко друго указание или информация по отношение на продукта;

iv)	категориите потребители, които са изложени на риск, когато използват продукта, по-специално деца и стари хора.

Възможността за достигане на по-високи нива на безопасност или наличието на други продукти, които показват по-ниска степен на риск, не е основание даден продукт да се счита за „опасен“.

в)	„опасен продукт“ означава всеки продукт, който не отговаря на определението за безопасен продукт в буква б);

г)	„сериозен риск“ означава всеки сериозен риск, включително и този, чиито последствия не са незабавни и който изисква бърза намеса от публичните органи;

д)

„производител“ означава:

i)	производителят на продукта, когато седалището му е в Общността, и всяко друго лице, представящо се като производител чрез прикрепяне на своето име, търговска марка или друг отличителен знак, както и лицето, което обновява продукта;

ii)	представителят на производителя, когато седалището на същия е извън Общността, а когато няма представител в Общността – този, който внася продукта;

iii)	други професионалисти по веригата на доставяне доколкото техните дейности могат да засегнат безопасността на продукта;

е)	„дистрибутор“ означава всеки професионалист по веригата на доставяне, чиято дейност не засяга безопасността на продукта;

ж)	„обратно изземване“ означава всяка мярка, целяща възвръщането на опасен продукт, които вече е бил доставен на или направен достъпен за потребителите от производителя или дистрибутора;

з)	„изтегляне“ означава всяка мярка, целяща прекратяването на разпространението, излагането и предлагането на продукт, опасен за потребителя.

ГЛАВА II

Общи изисквания за безопасност, критерии за оценка на съответствието и европейски стандарти

Член 3

1. Производителите се задължават да пускат на пазара само безопасни продукти.

2. Един продукт се счита за безопасен, що се отнася до въпросите, които са регламентирани от приложимото национално законодателство, когато при липсата на специални разпоредби на Общността, които регулират безопасността на въпросния продукт, продуктът отговаря на специалните правила на националното законодателство на държавата-членка, на чиято територия е пуснат на пазара, като такива правила се създават в съответствие с Договора, и по-специално с членове 28 и 30 от него, и регламентират изискванията за здраве и безопасност, на които продуктът трябва да отговаря, за да бъде пуснат на пазара.

Даден продукт се счита за безопасен, що се касае до рисковете и категориите от рискове, които са регламентирани от приложимите национални стандарти, когато той е в съответствие с доброволните национални стандарти, които транспонират европейските стандарти, позовавания на които са били публикувани от Комисията в Официален вестник на Европейските общности в съответствие с член 4. Държавите-членки публикуват позоваванията на такива национални стандарти.

3. При обстоятелства, различни от посочените в параграф 2, съответствието на даден продукт с общото изискване за безопасност се оценява, като се вземат предвид следните елементи, когато са налице:

а)	доброволните национални стандарти, които транспонират съответните европейски стандарти, различни от посочените в параграф 2;

б)	стандартите, които са създадени в държавата-членка, където продуктът е пуснат на пазара;

в)	препоръките на Комисията, които предвиждат указания за оценка на безопасността на продуктите;

г)	правилата на добрата практика за безопасността на продуктите, които важат в съответния сектор;

д)	последните постижения на науката и технологиите;

е)	разумните очаквания на потребителите относно безопасността.

4. Съответствието на един продукт с критериите, които са създадени, за да гарантират общото изискване за безопасност и в частност с разпоредбите, посочени в параграфи 2 или 3, не изключва предприемането на съответни действия от компетентните органи на държавите-членки за налагане на ограничения на пускането на продукта на пазара, както и същите да изискват неговото изтегляне от пазара или обратно изземване, когато са налице данни, че въпреки съответствието продуктът е опасен.

Член 4

1. За целите на настоящата директива европейските стандарти, които са посочени в член 3, параграф 2, втора алинея, се изработват, както следва:

а)	изискванията, които целят да гарантират, че продуктите, които съответстват на тези стандарти, отговарят на общото изискване за безопасност, се определят в съответствие с процедурата по член 15, параграф 2;

б)

въз основа на тези изисквания Комисията, в съответствие с Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби и правилата относно услугите в областта на информационното общество (7), сезира европейските органи по стандартизация, за да изработят стандарти, които отговарят на тези изисквания;

в)	въз основа на тези правомощия европейските органи по стандартизация приемат стандартите в съответствие с принципите, които се съдържат в общите указания за сътрудничество между тях и Комисията;

г)

в рамките на доклада, посочен в член 19, параграф 2, Комисията изготвя на всеки три години доклад до Европейския парламент и до Съвета, за нейните програми за установяване на изискванията и мандатите за стандартизация, предвидени в букви а) и б) по-горе. Този доклад включва по-конкретно анализ на взетите решения относно изискванията и мандатите за стандартизация, посочени в букви а) и б), и относно стандартите, посочени в буква в). Той съдържа също информация за продуктите, за които Комисията възнамерява да изработи въпросните изисквания и въпросните мандати, свързаните с продуктите рискове, които трябва да бъдат взети предвид, и резултатите от всяка подготвителна работа, предприета в тази област.

2. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности позоваванията на европейските стандарти, които са приети по този начин и са създадени в съответствие с изискванията, посочени в параграф 1.

Ако стандарт, приет от европейските органи по стандартизация преди влизането в сила на настоящата директива, гарантира съответствие с общото изискване за безопасност, Комисията взема решение да публикува позоваване на него в Официален вестник на Европейските общности.

Ако даден стандарт не гарантира съответствие с общото изискване за безопасност, Комисията оттегля позоваването на стандарта изцяло или отчасти.

В случаите, посочени във втора и трета алинея, Комисията решава по своя инициатива или по молба на държава-членка в съответствие с процедурата, предвидена в член 15, параграф 2, дали въпросният стандарт отговаря на общото изискване за безопасност. Комисията взема решение за публикуване или оттегляне, след като се консултира с комитета, създаден съгласно член 5 от Директива 98/34/ЕО. Комисията уведомява държавите-членки за своето решение.

ГЛАВА III

Други задължения на производителите и задължения на дистрибуторите

Член 5

1. В рамките на конкретните им дейности производителите осигуряват на потребителите съответната информация, която да им позволи да оценят риска, свойствен на продукт по време на нормалния или разумно предвидимия му период на употреба, когато тези рискове не са явни от самото начало без съответни предупреждения, и да позволи на потребителите да вземат мерки срещу тези рискове.

Наличието на предупреждения не освобождава никого от задължението за спазване на другите изисквания, предвидени в настоящата директива.

В рамките на своите конкретни дейности производителите вземат мерки, които съответстват на характеристиките на продуктите, които те доставят, което им позволява да:

а)	се информират за рисковете, които тези продукти могат да представляват;

б)	решат да предприемат подходящи действия, включително ако е необходимо да се избегнат тези рискове – изтегляне от пазара, подходящо и ефективно предупреждаване на потребителите или обратно изземване от същите.

Мерките, посочени в трета алинея, включват например:

а)	указание посредством продукта или неговата опаковка за идентичността и данните на производителя, справката за продукта, и когато е приложимо – партидата продукти, към която продуктът принадлежи, освен когато е оправдано да не се даде такова указание, и

б)	във всички случаи, когато е подходящо, провеждане на тестове на образци от пуснатите на пазара продукти, проучване, и ако е необходимо, водене на регистър за оплаквания и информиране на дистрибуторите за този контрол.

Действия като посочените в трета алинея, буква б) се предприемат на доброволни начала или по молба на компетентните органи в съответствие с член 8, параграф 1, буква е). Обратното изземване на продукт се предприема като последна мярка, когато другите мерки не биха били достатъчни, за да се предотвратят съответните рискове, в случаите, когато производителите считат за необходимо или когато те са задължени да го направят, следвайки мярка, предприета от компетентния орган. Обратното изземване може да бъде осъществено в рамките на правилата на добрата практика, отнасящи се до този въпрос в съответната държава-членка, доколкото съществуват такива правила.

2. От дистрибуторите се изисква да подхождат с дължимата грижа, за да спомогнат да се гарантира съответствие с приложимите изисквания за безопасност, по-конкретно като не доставят продукти, за които знаят или би трябвало да предполагат въз основа на информацията, която имат, и като професионалисти, че продуктите не отговарят на тези изисквания. Нещо повече, в рамките на техните конкретни дейности те вземат участие в надзора на безопасността на продуктите, пуснати на пазара, по-специално чрез подаване на информация за рисковете, свързани с продуктите, поддържане и осигуряване на необходимата документация за проследяване на произхода на продуктите и сътрудничество при действията, предприети от производителите и компетентните органи, за да избегнат рисковете. В рамките на техните конкретни дейности, те вземат мерки, позволяващи им да сътрудничат ефикасно.

3. Когато производителите и дистрибуторите знаят или би следвало да знаят, въз основа на информацията, която имат, и като професионалисти, че продукт, който те са пуснали на пазара, носи рискове за потребителя, които са несъвместими с общото изискване за безопасност, те трябва незабавно да информират компетентните органи на държавите-членки при условията, предвидени в приложение I, давайки подробности по-конкретно за предприетата мярката за избягване на риска за потребителя.

Комисията, в съответствие с процедурата по член 15, параграф 3, адаптира конкретните изисквания, които се отнасят до задължението за осигуряване на информация, предвидено в приложение I.

4. В рамките на техните конкретни дейности производителите и дистрибуторите сътрудничат на компетентните органи по молба на същите при мерки, предприети за избягване на рискове, които произхождат от продукти, които те доставят или са доставили. Процедурите за това сътрудничество, включително процедурите за диалог с производителите и дистрибуторите, засегнати от въпросите, свързани с безопасността на продуктите, се установяват от компетентните органи.

ГЛАВА IV

Специални задължения и правомощия на държавите-членки

Член 6

1. Държавите-членки гарантират, че производителите и дистрибуторите изпълняват задълженията, предвидени в настоящата директива, така че продуктите, пуснати на пазара, да са безопасни.

2. Държавите-членки създават или определят органи, компетентни да контролират съответствието на продуктите с общите изисквания за безопасност, и предвиждат тези органи да имат и упражняват необходимите правомощия, за да предприемат съответните мерки, възложени им чрез настоящата директива.

3. Държавите-членки определят задачите, правомощията, организацията и мерките по сътрудничество на компетентните органи. Те информират Комисията, а Комисията от своя страна препраща тази информация на другите държави-членки.

Член 7

Държавите-членки установяват правилата за санкциониране, които са приложими при нарушения на националните разпоредби, приети според настоящата директива и предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че правилата ще бъдат спазени. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби до 15 януари 2004 г. и я уведомяват незабавно за всяко изменение, което се отнася до същите.

Член 8

1. За целите на настоящата директива, и по-специално на член 6 от нея, компетентните органи на държавите-членки са упълномощени да предприемат, inter alia, мерките по буква а) и букви от б) до е) по-долу, когато е необходимо:

а)

за всеки продукт:

i)	да организират, дори след като е бил пуснат на пазара като безопасен, подходящи проверки на неговата безопасност, в подходящ мащаб, до крайния етап на употреба или консумация;

ii)	да изискват всичката необходима информация от засегнатите страни;

iii)	да вземат образци от продуктите и да ги подлагат на проверки за безопасност;

б)

За всеки продукт, който би могъл да води до рискове в определени условия:

i)	да изискват той да бъде обозначен с подходящи, ясно написани и лесно разбираеми предупреждения на официалните езици на държавата-членка в която продуктът е пуснат на пазара относно рисковете, до които той може да води;

ii)	да направят неговото предлагане на пазара обект на предварителна регламентация, за да се направи продуктът безопасен;

в)

за всеки продукт, който може да води до рискове за определени лица:

да наредят те да бъдат предупредени за риска своевременно и в подходяща форма, включително чрез публикуването на специални предупреждения;

г)

за всеки продукт, който би могъл да бъде опасен:

за периода необходим за различните оценки на безопасността, проверка и контрол, временно да забранят доставката му, предложенията за доставка или излагането му на пазара;

д)

за всеки опасен продукт:

да забранят предлагането му на пазара и да се въведат съответните мерки, необходими, за да се гарантира, че забраната ще бъде спазена;

е)

за всеки опасен продукт, който вече е на пазара:

i)	да наредят или организират фактическото му и незабавно изтегляне, и да се алармират потребителите за рисковете, които той представлява;

ii)	да наредят, или координират, или ако е уместно, да организират заедно с производителите и дистрибуторите неговото обратно изземване от потребителите и унищожаването му в подходящи условия.

2. Когато компетентните органи на държавите-членки предприемат мерки като предвидените в параграф 1, и по-специално посочените в букви от г) до е), те действат в съответствие с Договора, по-специално с членове 28 и 30 от него, така че да осъществят мерките по начин, който съответства на сериозността на риска, и отчитат принципа на превантивност.

В този смисъл те насърчават и подпомагат доброволните начинания на производителите и дистрибуторите, в съответствие със задълженията, възложени им от настоящата директива, и по-конкретно в глава III от нея, включително където е приложимо чрез разработване на правила на добрата практика.

Ако е необходимо, компетентните органи на държавите-членки организират или налагат мерките, предвидени в параграф 1, буква е), ако действията, предприети от производителите и дистрибуторите в изпълнение на техните задължения, са незадоволителни или недостатъчни. Обратното изземването на продукт се предприема като последна мярка. То може да бъде изпълнено в рамките на правилата на добрата практика, когато такива правила съществуват по дадения въпрос в съответната държава-членка.

3. В частност, при наличие на продукти, които представляват сериозен риск, компетентните органи имат правомощието да предприемат необходимите действия за прилагане с необходимата бързина на подходящи мерки като тези, посочени в параграф 1, букви от б) до е). Тези обстоятелства се определят от държавите-членки, оценявайки индивидуалните особености на всеки отделен случай, като се отчитат указанията, посочени в точка 8 от приложение II.

4. Мерките, които се вземат от компетентните органи, по настоящия член са адресирани съответно към:

а)	производителя;

б)	в рамките на техните конкретни дейности, дистрибуторите и в частност страната, отговорна за първия етап на разпространение на националния пазар;

в)	всяко друго лице, когато е необходимо, с оглед сътрудничеството при вземането на мерки за избягване на рисковете, които произхождат от даден продукт.

Член 9

1. За да се осигури ефективен надзор на пазара, който цели гарантиране на високо ниво на защита на здравето и безопасността на потребителите, което от своя страна изисква сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки, държавите-членки гарантират, че са установени начини на действие, които ангажират съответни средства и процедури, които по-конкретно могат да включват:

а)	създаване, периодично осъвременяване и изпълнение на програмите за надзор по сектори на категориите продукти или рискове, и контрол на надзорните дейности, констатации и резултати;

б)	проследяването и осъвременяването на научното и техническо знание относно безопасността на продуктите;

в)	периодичен преглед и оценка на функционирането на дейностите по контрол и тяхната ефективност и ако е необходимо - промяна в наличния начин и организация на надзора.

2. Държавите-членки гарантират, че на потребителите и другите заинтересовани страни ще бъде дадена възможност да подават оплаквания до компетентните органи по въпроси относно безопасността на продуктите, надзорните и контролни дейности, и че тези оплаквания ще се разглеждат по съответния ред. Държавите-членки активно информират потребителите и другите заинтересовани страни за процедурите, предвидени за тази цел.

Член 10

1. Комисията съдейства и взема участие в дейността на една европейска мрежа от органи на държавите-членки, компетентни по въпросите на безопасността на продуктите, и по-конкретно това се постига чрез административно сътрудничество.

2. Дейността на тази мрежа се развива координирано с другите съществуващи процедури на Общността, по-специално RAPEX. Целта на тази дейност е да улесни:

а)	обмена на информация за оценка на риска, опасни продукти, тестови методи и резултати, последни научни разработки, както и други въпроси отнасящи се до контролните дейности;

б)	създаването и изпълнението на общи проекти по надзор и тестване;

в)	обмена на опит и най-добрите практики, и сътрудничество в дейностите по обучение,

г)	подобреното сътрудничество на ниво Общност по отношение на проследяването, изтеглянето и обратното изземване на опасни продукти.

ГЛАВА V

Обмен на информация и ситуации, които изискват бърза намеса

Член 11

1. Когато държава-членка вземе мерки, които ограничават пускането на пазара на продукти или изискват тяхното изтегляне или обратно изземване – като тези, предвидени в член 8, параграф 1, букви от б) до е), държавата-членка, доколкото не се изисква нотифициране по член 12 или други специални разпоредби на Общността, информира Комисията за мерките, посочвайки причините за тяхното предприемане. Държавата-членка също информира Комисията за всяка промяна или отмяна на такива мерки.

Ако нотифициращата държава-членка счете, че въздействията на риска не излизат или не могат да излязат извън нейната територия, тя нотифицира за съответните мерки, доколкото те съдържат информация, която вероятно ще представлява интерес за държавите-членки от гледна точка на безопасността на продуктите, и в частност, ако тези мерки са взети в отговор на нов риск, който не е бил докладван преди.

В съответствие с процедурата, предвидена в член 15, параграф 3 от настоящата директива, Комисията, като гарантира ефективността и надлежното функциониране на системата, приема указанията по точка 8 на приложение II. Тези указания предлагат съдържанието и стандартната форма на нотификациите, предвидени в настоящия член, и по-конкретно осигуряват точни критерии за определяне на условията, при които нотификацията отговаря на целите на втора алинея.

2. Комисията препраща нотификацията на другите държави-членки, освен ако след проучване въз основа на информацията, която се съдържа в нотификацията, не стигне до заключение че мерките не са в съответствие с правото на Общността. В такъв случай Комисията информира незабавно държавата-членка, която е предприела мярката.

Член 12

1. Когато държава-членка приеме, реши да приеме, препоръча или се съгласи с производители или дистрибутори за мерки или действия, било то по задължение или доброволно, за да предотврати, ограничи или наложи специални условия за възможното предлагане на пазара или употреба в границите на собствената ѝ територия на продукти поради сериозен риск, тя незабавно уведомява Комисията чрез RAPEX. Държавата-членка също информира Комисията незабавно за промяна или отмяна на такава мярка или действие.

Ако нотифициращата държава-членка счете, че въздействията на риска не излизат или не могат да излязат извън нейната територия, тя следва процедурата, предвидена в член 11, вземайки предвид съответните критерии, предложени в указанията по точка 8 от приложение II.

Като се спазват разпоредбите на първата алинея, преди да се вземе решение за предприемане на такива мерки или такова действие, държавите-членки могат да предадат на Комисията всяка информация, която те притежават относно съществуването на сериозен риск.

В случай на сериозен риск те нотифицират Комисията за доброволните мерки по член 5 от настоящата директива, които са предприети от производители и дистрибутори.

2. При получаването на такива нотификации Комисията проверява дали те са в съответствие с настоящия член и с изискванията, приложими за функционирането на RAPEX, като ги предоставя на другите държави-членки, които от своя страна незабавно информират Комисията за всички предприети мерки.

3. Подробни процедури за RAPEX са изложени в приложение II. Те се адаптират от Комисията в съответствие с процедурата по член 15, параграф 3.

4. Достъпът до RAPEX е отворен за кандидатстващи държави, трети държави или международни организации в рамките на споразуменията между Общността и тези държави или международни организации съгласно договореностите постигнати в тези споразумения. Всички такива споразумения се основават на принципа на реципрочност и включват разпоредби за поверителност, които съответстват на тези, които се прилагат в Общността.

Член 13

1. В случай, че Комисията научи за сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите свързан с определени продукти в различни държави-членки, тя може, след консултация с държавите-членки, а при възникване на научни въпроси, които влизат в компетентността на научен комитет на Общността и с научния комитет, компетентен по въпросите на съответния риск, да приеме решение предвид резултата от тези консултации и в съответствие с процедурата по член 15, параграф 2, която изисква държавите-членки да вземат мерки между изброените в член 8, параграф 1, букви от б) до е), ако същевременно:

а)	се установи въз основа на предварителни консултации с държавите-членки, че те се разминават значително по подхода, който са приели или предстои да приемат, за да се справят с риска; и

б)

рискът, предвид естеството на проблема по безопасността, който произхождат от продукта, не може да бъде преодолян, по начин който съответства на степента на неотложност на случая, и посредством други процедури, предвидени от специалните разпоредби на Общността и приложими за съответните процедури; и

в)	рискът може да бъде отстранен ефективно само чрез предприемане на съответни мерки на ниво Общност, за да се гарантира устойчиво и високо ниво на защита на здравето и безопасността на потребителите и нормалното функциониране на вътрешния пазар.

2. Решенията, посочени в параграф 1, са в сила за период не повече от една година, а действието им може да бъде удължено, в рамките на същата процедура, за допълнителни периоди от време, всеки един от които не може да надвишава една година.

Същевременно решения относно специфични, индивидуално определени продукти или групи продукти са валидни без ограничение във времето.

3. Износът от Общността на опасни продукти, които са били предмет на решение, посочено в параграф 1, е забранен освен ако решението постановява друго.

4. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят решенията, посочени в параграф 1, в рамките на период по-малък от 20 дни освен ако в тези решения не е определен друг период от време.

5. Компетентните органи, които са отговорни за изпълнението на мерките по параграф 1, предоставят на засегнатите страни възможност в рамките на един месец да подадат своите възражения, като съответно информират Комисията.

ГЛАВА VI

Процедури на комитета

Член 14

1. Необходимите за прилагането на настоящата директива мерки, които са свързани с въпросите, които са споменати по-долу, се предприемат в съответствие с регулаторната процедура по член 15, параграф 2:

а)	мерките, посочени в член 4 относно стандартите, възприети от европейските органи по стандартизация;

б)	решенията, посочени в член 13, които изискват държавите-членки да предприемат мерки, както е изброено в член 8, параграф 1, букви от б) до е).

2. Мерките, които са необходими за прилагането на настоящата директива по отношение на всички други въпроси, се предприемат в съответствие със съвещателната процедура по член 15, параграф 3.

Член 15

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. В случай на препратка към настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на 15 дни.

3. В случай на препратка към настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

4. Комитетът приема свой процедурен правилник.

ГЛАВА VII

Заключителни разпоредби

Член 16

1. Информацията, с която разполагат органите на държавите-членки или Комисията относно рисковете за здравето и безопасността на потребителите, свързани с определени продукти, по принцип е публична, в съответствие с изискванията за прозрачност, като не се накърняват ограниченията, необходими за дейностите по надзор и разследване. По-специално обществеността има достъп до информацията за идентичността на продукта, естеството на риска и предприетите мерки.

Същевременно държавите-членки и Комисията предприемат необходимите стъпки, за да се гарантира, че към техните служители и агенти са поставени изисквания да не разпространяват информация, получена за целите на настоящата директива, която поради естеството си е защитена от професионалната тайна в случаи, когато това е надлежно оправдано, с изключение на информацията относно безопасността на продуктите, която трябва да бъде направена публична, за да се защитят здравето и безопасността на потребителите, ако обстоятелствата го налагат.

2. Защитата на професионалната тайна не трябва да пречи на подаването на информация на компетентните органи, която е от значение за гарантирането на ефективността на надзора на пазара и дейностите по наблюдение.

Член 17

Настоящата директива не засяга прилагането на Директива 85/374/ЕИО.

Член 18

1. За всяка мярка, предприета на основание на настоящата директива, включваща ограничение за пускането на продукт на пазара или изискваща неговото изтегляне или обратно изземване, трябва да се посочи съответното основание. Засегнатата страна трябва да бъде уведомена веднага, щом като е възможно за предприетата мярка, като ѝ се укажат възможните решения на проблема в рамките на разпоредбите, които са в сила в съответните държави-членки и сроковете за тези решения.

Когато е осъществимо, на засегнатите страни се дава възможност да подадат възраженията си преди предприемането на мярката. Ако това не е направено предварително поради неотложността на мерките, които трябва да бъдат взети, на засегнатите страни се дава своевременно такава възможност, след като мярката е била предприета.

Мерките, които изискват изтеглянето на продукт или неговото обратно изземване, вземат предвид необходимостта за поощряване на дистрибуторите, ползувателите и потребителите да съдействат за прилагането на такива мерки.

2. Държавите-членки гарантират, че всяка мярка, предприета от компетентните органи, която включва ограничения на пускането на продукт на пазара или изискваща изтеглянето му или обратното му изземване, може да бъде обжалвана пред компетентните съдилища.

3. Всяко решение, предприето на основание настоящата директива и включващо ограничения на пускането на продукт на пазара или изискващо неговото изтегляне или обратно изземване не влияе на оценката на отговорността на засегнатата страна по смисъла на вътрешното наказателно право, приложимо за съответния случай.

Член 19

1. Комисията може да представи на комитета, посочен в член 15 всеки въпрос, свързан с прилагането на настоящата директива, и по-конкретно тези, отнасящи се до надзора на пазара и дейностите по наблюдение.

2. На всеки три години след 15 януари 2004 г. Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящата директива до Европейския парламент и Съвета.

Докладът включва по-конкретно информация за безопасност на потребителските продукти, в частност за подобрената проследимост на продуктите, функционирането на наблюдаването на пазара, работата по стандартизация, функционирането на RAPEX и мерките на Общността, предприети на основание член 13. За тази цел Комисията оценява съответните въпроси, в частност начините, системите и практиките, установени в държавите-членки, с оглед изискванията на настоящата директива и останалото законодателство на Общността, свързано с безопасността на продуктите. Държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима помощ и информация за провеждане на оценяванията и подготовката на докладите.

Член 20

Комисията определя нуждите, възможностите и приоритетите за действие на Общността относно безопасността на услугите и внася доклад в Европейския парламент и Съвета преди л януари 2003 г., като същият е придружен от подходящи предложения по тези въпроси.

Член 21

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, считано от 15 януари 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива, или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване си определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 22

Настоящата директива отменя Директива 92/59/ЕИО от 15 януари 2004 г., без да засяга задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за транспониране и прилагане на цитираната директива, както е посочено в приложение III.

Препратките към Директива 92/59/ЕИО следва да се тълкуват като препратки към настоящата директива и се разглеждат съгласно таблицата на съответствие в приложение IV.

Член 23

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 24

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 декември 2001 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

F. VANDENBROUCKE

(1) ОВ С 337 Е, 28.11.2000 г., стр. 109 и

ОВ С 154 Е, 29.5.2001 г., стр. 265.

(2) ОВ С 367, 20.12.2000 г., стр. 34.

(3) Становище на Европейския парламент от 15 ноември 2000 г. (ОВ С 223, 8.8.2001 г., стр. 154), Обща позиция на Съвета от 12 февруари 2001 г. (ОВ С 93, 23.3.2001 г., стр. 24) и Решение на Европейския парламент от 16 май 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 4 октомври 2001 г. и Решение на Съвета от 27 септември 2001 г.

(4) ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 24.

(5) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(6) ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29. Директива, изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 141, 4.6.1999 г., стр. 20).

(7) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, изменена с Директива 98/48/ЕО (ОВ L 217, 5.8.1998 г., стр. 18).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И ДИСТРИБУТОРИТЕ, ОТНОСНО ПРОДУКТИ, КОИТО НЕ ОТГОВАРЯТ НА ОБЩОТО ИЗИСКВАНЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

Информацията, която е посочена в член 5, параграф 3, или когато е приложимо, определена в специалните норми на Общността за дадения продукт, се предава на компетентните органи, определени за целта в държавите-членки, където въпросните продукти са пуснати, са били пуснати на пазара, или по друг начин доставени на потребителите.

Комисията, подпомагана от комитета, посочен в член 15, определя съдържанието и съставя стандартна форма на нотификациите, предвидени в настоящото приложение, като в същото време гарантира ефективността и надлежното функциониране на системата. По-специално Комисията излага, по възможност във формата на ръководство, прости и ясни критерии за определяне на специалните условия, в частност тези засягащи отделни обстоятелства и продукти, за които нотифицирането е неуместно по смисъла на настоящото приложение.

В случай на сериозни рискове, тази информация трябва да съдържа минимум следното:

а)	информация, позволяваща точната идентификация на въпросния продукт или група продукти;

б)	пълно описание на риска, който представлява въпросният продукт;

в)	цялата налична информация относно проследяването на продукта;

г)	описание на действието, предприето за да се избегне рискът за потребителите.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА RAPEX И УКАЗАНИЯ ЗА НОТИФИКАЦИИТЕ

1. RAPEX обхваща продуктите, както са определени в член 2, буква а), които представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите.

Фармацевтичните продукти, които са обхванати от Директиви 75/319/ЕИО (1) и 81/851/ЕИО (2), са изключени от обхвата на RAPEX.

2. По същество RAPEX цели бърз обмен на информация, в случай на сериозен риск. Указанията, посочени в точка 8, определят специалните критерии за определяне на сериозните рискове.

3. Нотифициращите по член 12 държави-членки осигуряват всички налични подробности. По-специално нотификацията трябва да съдържа информацията, предвидена в указанията, посочени в точка 8, и да има следното минимално съдържание:

а)	информация, позволяваща идентификация на продукта;

б)	описание на съответния риск, включително обобщаване на резултатите от всички тестове/анализи и техните заключения, които имат отношение към оценката на степента на риска;

в)	естеството и продължителността на мерките или действията, които са взети или одобрени;

г)	информация за веригите на доставка и разпространение на продукта, в частност за страните – цел на доставката и разпространението.

Тази информация следва да се предаде, като се използва специалната стандартна форма за нотифициране и чрез средствата, предвидени в указанията, посочени в точка 8.

Когато мярката, за която трябва да се нотифицира Комисията съгласно член 11 или член 12, цели да ограничи пускането на пазара или употребата на химическо вещество или препарат, държавите- членки трябва да предоставят веднага, щом е възможно, резюме или справки за съответните данни, свързани с даденото вещество или препарат, както и за познати и достъпни заместители, когато такава информация е налице. Те уведомяват също за очакваните ефекти за здравето и безопасността на потребителите от предприетите мерки, както и за оценката на риска, извършена в съответствие с общите принципи за оценяването на химически субстанции, както е посочено в член 10, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 793/93 (3), в случай на вече съществуващо вещество, или в член 3, параграф 2 от Директива 67/548/ЕИО (4), в случай на новооткрито вещество. Указанията по точка 8 определят подробностите и процедурите за информацията, изисквана за това.

4. Когато държава-членка е уведомила Комисията съгласно член 12, параграф 1, трета алинея, за сериозен риск преди да реши да предприеме мерки, тя трябва да информира Комисията в рамките на 45 дни дали потвърждава или променя тази информация.

5. Комисията потвърждава във възможно най-кратък срок дали получената информация по RAPEX съответства на разпоредбите на директивата и може, когато счете за необходимо, както и за да оцени безопасността на продукта, да проведе разследване по своя собствена инициатива. В случай на такова разследване държавите-членки, доколкото са в състояние, предоставят на Комисията изисканата информация, доколкото разполага с такава.

6. При получаването на нотификация по член 12 Комисията изисква от държавите-членки в рамките на установения срок, предвиден в посочените в точка 8 указания, да я нотифицират за следното:

а)	дали продуктът е бил пуснат на пазара на тяхна територия;

б)

какви мерки, отнасящи се до дадения продукт, те предприемат предвид наложилите се обстоятелства, заявявайки причините, включително всяка оценка, различна от останалите, както и всяко друго специално обстоятелство, обясняващо тяхното решение, в частност липсата на действие или на продължаване на действието;

в)	всяка приложима допълнителна информация, която те са получили за дадения риск, включително резултатите от всички проведени тестове или анализи.

Указанията по точка 8 осигуряват критерии за нотифициране за мерките, ограничени до територията на отделна държава, и определят как да се третират нотификации за рискове, за които държавата-членка счита, че не излизат извън нейната територия.

7. Държавите-членки уведомяват незабавно Комисията за всяко изменение или отмяна на дадената мярка (мерки) или даденото действие (действия).

8. Комисията подготвя и редовно актуализира в съответствие с процедурата, предвидена в член 15, параграф 3, указанията относно управлението на RAPEX от Комисията и държавите-членки.

9. Комисията може да информира националните места за контакт относно продукти, които водят до сериозни рискове и които се внасят или изнасят от Общността и Европейската икономическа зона.

10. Нотифициращата държава-членка носи отговорност за предоставената информация.

11. Комисията гарантира правилното функциониране на системата, по-конкретно като класифицира и индексира нотификациите по степента на неотложност. Подробни процедури ще бъдат предвидени в указанията по точка 8.

(1) ОВ L 147, 9.6.1975, стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2000/38/ЕО на Комисията (ОВ L 139, 10.6.2000 г., стр. 28).

(2) ОВ L 317, 6.11.1981, стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2000/37/ЕО на Комисията (ОВ L 139, 10.6.2000 г., стр. 25).

(3) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.

(4) ОВ 196, 16.8.1967, стр. 1/67. Директива, последно изменена с Директива 2000/33/ЕО на Комисията (ОВ L 136, 8.6.2000 г., стр. 90).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СРОК ЗА ТРАНСПОНИРАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА ОТМЕНЕНАТА ДИРЕКТИВА

(ПОСОЧЕН В ЧЛЕН 22, ПЪРВА АЛИНЕЯ)

Директива	Срок	Срок за влизане в сила
Директива 92/59/ЕИО	29 юни 1994 г.	29 юни 1994 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕ

(ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 22, ВТОРА АЛИНЕЯ)

Настоящата директива	Директива 92/59/ЕИО
член 1	член 1
член 2	член 2
член 3	член 4
член 4	-
член 5	член 3
член 6	член 5
член 7	член 5, параграф 2
член 8	член 6
член 9	-
член 10	-
член 11	член 7
член 12	член 8
член 13	член 9
членове 14 и 15	член 10
член 16	член 12
член 17	член 13
член 18	член 14
член 19	член 15
член 20	-
член 21	член 17
член 22	член 18
член 23	член 19
приложение I	-
приложение II	Приложение
приложение III	-
приложение IV	-

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

32002R0178

L 031/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 28 януари 2002 година

за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 37, 95, 133 и член 152, параграф 4, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)	Свободното движение на безопасна и здравословна храна представлява съществен аспект на вътрешния пазар и значително допринася за здравето и благосъстоянието на гражданите и на техните социални и икономически интереси.

(2)	В стремежа за изпълнение на политиките на Общността следва се осигури висока степен на защита на живота и здравето на човека.

(3)	Свободното движение на храни и фуражи в рамките на Общността може да се постигне само при условие че в отделните държави-членки няма съществени различия в изискванията по отношение на храните и фуражите.

(4)

Налице са съществени различия по отношение на концепциите, принципите и процедурите, предвидени в нормативната уредба на държавите-членки в областта на храните. Когато държавите-членки приемат мерки в областта на храните, тези различия могат да възпрепятстват свободното движение на храни, да създадат неравностойни условия за конкуренция и по този начин пряко да въздействат на функционирането на вътрешния пазар.

(5)

Тези концепции, принципи и процедури е необходимо съответно да се сближат, с оглед създаването на обща основа за предприеманите в държавите-членки мерки в областта на храните и фуражите на общностно равнище. Въпреки това е необходимо да се предвиди достатъчно време за съгласуване на всички пораждащи противоречия разпоредби в съществуващото законодателство както на национално, така и на общностно равнище, както и да се предвиди, че до осъществяването на това съгласуване ще се прилага съответното законодателство в светлината на принципите, залегнали в настоящия регламент.

(6)

Водата се поглъща пряко или косвено като всяка друга храна и по този начин допринася за цялостното излагане на потребителя на въздействието на погълнатите вещества, включително химически и микробиологични замърсители. Тъй като обаче качеството на водата, предназначена за консумация от човека, вече се контролира с Директиви 80/778/ЕИО (5) и 98/83/ЕО (6) на Съвета, е достатъчно водата да се взема под внимание след момента на съответствие, посочен в член 6 от Директива 98/83/ЕО.

(7)

В контекста на законодателството в областта на храните е целесъобразно да се включат изисквания по отношение на фуражите, включително за тяхното производство и употреба, когато са предназначени за животни, които се отглеждат за производство на храни. Това не е в ущърб на досега прилаганите сходни изисквания, които ще се прилагат и в бъдеще в законодателството в областта на фуражите, което е приложимо за всички животни, включително и домашни любимци.

(8)	Общността е избрала да следва пътя на стремеж към висока степен на опазване на здравето в разработването на законодателство в областта на храните, което тя прилага недискриминационно, независимо дали се търгуват храни или фуражи на вътрешния или на международните пазари.

(9)

Необходимо е да се гарантира доверието на потребителите, другите заинтересовани страни и търговските партньори в процеса на вземане на решения, който стои в основата на законодателството в областта на храните, неговата научна основа, структурите и независимостта на институциите, които отговарят за опазване на здравето и други интереси.

(10)

Опитът е показал необходимостта от приемане на мерки, с които да се гарантира, че на пазара не се пускат храни, които не са безопасни за здравето, и че съществуват системи за установяване и решаване на проблеми, свързани с безопасността на храните, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и да се опазва здравето на човека.

(11)

За да се формулира достатъчно всеобхватен и интегриран подход към безопасността на храните, следва да съществува широко определение за законодателството в областта на храните, което да обхваща широк кръг от разпоредби с пряко или косвено въздействие върху безопасността на храните и фуражите, включително разпоредби относно материалите и предметите, които влизат в контакт с храни, фуражите и други селскостопански производствени фактори на равнището на първично производство.

(12)

За да се гарантира безопасността на храните, е необходимо всички аспекти на хранителната верига да се разглеждат като един непрекъснат процес, започващ от и включващ първичното производство и производството на фуражи до продажбата или доставката на храни до потребителите, тъй като всеки елемент може да има потенциално въздействие върху безопасността на храните.

(13)

Опитът е показал, че по тази причина е необходимо да се вземат под внимание производството, приготвянето, транспортирането и разпространението на фуражи, използвани за храна на животни, които се отглеждат за производство на храни, включително отглеждането на животни, които могат да се използват за храна в рибните стопанства, тъй като непреднамереното или преднамерено замърсяване на храните за животни, както и подправянето или практиките на измами, или други недобросъвестни действия във връзка с тези дейности могат да породят пряко или косвено въздействие върху безопасността на храните.

(14)	По същата причина е необходимо да се вземат под внимание други практики и селскостопански производствени фактори на равнището на първично производство и тяхното потенциално въздействие върху цялостната безопасност на храните.

(15)	Свързването в мрежа на първокласни лаборатории на регионално и/или междурегионално равнище, с цел осигуряване на непрекъснато наблюдение и контрол на безопасността на храните, би могло да изиграе важна роля в предотвратяването на потенциални опасности за здравето на гражданите.

(16)

Приеманите от държавите-членки и Общността меркив областта на храните и фуражите по правило следва да се основават на анализ на риска, освен когато това е нецелесъобразно предвид обстоятелствата или естеството на мярката. Прибягването до анализ на риска преди приемането на такива мерки следва да улесни избягването на неоснователни пречки пред свободното движение на храни.

(17)

Когато законодателството в областта на храните е насочено към намаляване, премахване или избягване на опасност за здравето, трите взаимосвързани компонента на анализа на риска, а именно оценка на риска, управление на риска и обмяна на информация за риска, осигуряват систематична методология за определянето на ефективни, съразмерни и целеви мерки или други действия за опазване на здравето.

(18)	За да съществува доверие в научната основа на законодателството в областта на храните, оценките на риска следва да се извършват по независим, обективен и прозрачен начин въз основа на наличната научна информация и данни.

(19)

Признато е, че в някои случаи само научната оценка на риска не може да осигури цялата информация, на която следва да се основава решение за управление на риска, и че основателно следва да се отчитат и други фактори, свързани с разглеждания въпрос, включително такива, които са свързани с обществените нагласи, икономиката, традициите, етническата принадлежност, околната среда и възможността за извършване на проверки.

(20)	За да се гарантира опазване на здравето в Общността, се прибягваше до принципа на предохранителните мерки, с което се създаваха пречки за свободното движение на храни и фуражи. Поради това е необходимо да се приеме единна основа в цялата Общност за прилагането на този принцип.

(21)

При конкретни обстоятелства, когато е налице риск за здравето или живота, а продължава да съществува научна несигурност, принципът на предохранителните мерки осигурява механизъм за определяне на мерки за управление на риска или други действия, с които да се осигури избраната от Общността висока степен на опазване на здравето.

(22)

Безопасността на храните и защитата на интересите на потребителите представляват нарастваща грижа за широката общественост, неправителствените организации, професионалните сдружения, международните търговски партньори и търговските организации. Необходимо е да се гарантира доверието на потребителите и търговските партньори чрез открито и прозрачно разработване на законодателство в областта на храните и чрез предприемането на подходящи действия от страна на обществените органи за информиране на обществеността, когато са налице основателни причини да се предполага, че дадена храна може да представлява опасност за здравето.

(23)

Безопасността и доверието на потребителя в Общността и в трети страни са от първостепенна важност. Общността е основен участник в световната търговия с храни и фуражи и в този смисъл е страна по международни търговски споразумения, съдейства за развиването на международните стандарти, които служат за основа на законодателството в областта на храните, подкрепя принципите на свободна търговия с безопасни фуражи и безопасни и здравословни храни по недискриминационен начин, съблюдавайки принципите за лоялна и етична търговска практика.

(24)

Необходимо е да се гарантира, че храните и фуражите, които се изнасят или реекспортират от Общността, отговарят на законодателството на Общността или на определените от страната вносителка изисквания. При други обстоятелства храните и фуражите могат да се изнасят или реекспортират само при наличие на изрично съгласие на страната вносителка. Въпреки това е необходимо да се гарантира, че дори при наличие на съгласие на страната вносителка, не се изнасят или реекспортират вредни да здравето храни или небезопасни фуражи.

(25)	Необходимо е да се определят общите принципи за търговия с храни и фуражи, както и целите и принципите за приноса на Общността за разработването на международни стандарти и търговските споразумения.

(26)

Някои държави-членки са приели хоризонтално законодателство за безопасността на храните, което по-конкретно налага общо задължение за стопанските субекти да предлагат на пазара само безопасни храни. Въпреки това, тези държави-членки прилагат различни основни критерии за определяне, дали храните са безопасни. Предвид тези различни подходи и в отсъствието на хоризонтално законодателство в други държави-членки, съществува възможност да се породят пречки за търговията с храни. Подобни пречки могат да се породят и за търговията с фуражи.

(27)	Поради това е необходимо е да се определят общи изисквания на пазара да се пускат само безопасни храни и фуражи, за да се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар на въпросните продукти.

(28)

Опитът е показал, че функционирането на вътрешния пазар на храни и фуражи може да бъде застрашено, когато е невъзможно да се проследяват храните и фуражите. Поради това е необходимо да се създаде всеобхватна система за проследяване в сферата на производство на храни и фуражи така че да могат да се извършва целенасочено и прецизно изтегляне от пазара или да се предоставя информация на потребителите или на контролните органи, и по този начин да се избягва потенциалната опасност от ненужно по-голямо разстройство на пазара в случай на проблеми, свързани с безопасността на храните.

(29)

Необходимо е да се гарантира, че дадено предприятие за производство на храни или фуражи, включително вносител, може да установи поне предприятието, от което са доставени храните, фуражите, животното или веществото, които могат да влязат в състава на даденахрана или фураж, за да се гарантира, че при проверка може да се осигури възможност за проследяване на всички етапи.

(30)

Стопанските субекти в сферата на производство на храни най-добре от всеки друг могат да изработят безопасна система за доставка на храни и за гарантиране безопасността на доставяните от тях храни; поради това те следва да носят най-голямата юридическа отговорност за гарантиране безопасността на храните. Въпреки, че този принцип съществува в някои държави-членки и сфери на законодателството в областта на храните, в други сфери това или не е изрично посочено, или отговорността се поема от компетентните органи на държавите-членки чрез осъществяваните от тях контролни дейности. Подобни различия могат да създадат пречки за търговията и да доведат до нарушаване на конкуренцията между стопанските субекти в сферата на производство на храни в различните държави-членки.

(31)	По отношение на фуражите и стопанските субекти в сферата на производство на фуражи следва да се прилагат сходни изисквания.

(32)	Научната и техническа основа на законодателството на Общността относно безопасността на храните и фуражите следва да допринася за постигането на висока степен на опазване на здравето в Общността. Общността следва да има достъп до висококачествена, независима и ефективна научна и техническа помощ.

(33)

Научните и технически въпроси във връзка с безопасността на храните и фуражите стават все по-значими и сложни. Създаването на Европейски орган за безопасност на храните, наричан по-долу „орган“ следва да укрепи съществуващата система за научна и техническа помощ, която вече не е в състояние да отговоря на нарастващите изисквания към нея.

(34)

Съгласно общите принципи на законодателството в областта на храните, органът следва да поеме ролята на независима научна референтна институция при оценката на риска, която да съдейства за осигуряването на условия за безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Той може да бъде приканван да дава становища по спорни научни въпроси, и по този начин да дава възможност на институциите на Общността и на държавите-членки да вземат информирани решения за управление на риска, които са необходими за гарантиране безопасността на храните и фуражите, като същевременно спомага да се избегне разделянето на вътрешния пазар чрез създаването на неоправдани или ненужни пречки за свободното движение на храни и фуражи.

(35)

Органът следва да бъде независим научен източник за съвети, информация и сведения за рисковете, за да се повиши доверието на потребителите; независимо от това, с цел насърчаване единството между функциите по анализ на риска, управление на риска и сведения за рискове, следва да се укрепи връзката между оценителите и управляващите рисковете.

(36)

Органът следва да осигури всеобхватен и независим научен възглед за безопасността и за други аспекти на цялата хранителна верига, което предполага широкообхватни отговорности за органа. Те следва да включват въпроси с пряко или косвено въздействие върху безопасността на хранителните вериги, здравето на животните и хуманното отношение към тях, и растителната защита. Въпреки това е необходимо да се гарантира съсредоточаване на органа върху безопасността на храните, така че задачите му във връзка със здравето на животните, хуманното отношение към тях и растителната защита, които не са свързани с безопасността на веригата за доставка на храни да се ограничават до представянето на научни становища. Задачите на органа следва да включват и даване на научни съвети и оказване на научна и техническа помощ по въпроси, отнасящи се до храненето на човека във връзка със законодателството на Общността, както и оказване на съдействие на Комисията по нейно искане относно съобщенията, които са свързани със здравни програми на Общността.

(37)

Тъй като някои разрешени съгласно законодателството в областта на храните продукти като пестициди и добавки към животински фуражи могат да крият рискове за околната среда или за безопасността на работниците, органът следва да оценява и някои аспекти, свързани с опазването на околната среда и работниците, в съответствие със съответното законодателство.

(38)

За да се избягва дублиране на научните оценки и свързаните с тях становища за генетично модифицираните организми (ГМО), органът следва да представя научни становища и за продукти, различни от храни и фуражи, които са свързани с ГМО съгласно определението в Директива 2001/18/ЕО (7), без да се засягат определените в нея процедури.

(39)	Чрез предоставянето на помощ по научни въпроси, органът следва да допринася за ролята на Общността и държавите-членки в разработването и развиването на международни стандарти за безопасност на храните и на търговските споразумения.

(40)

Изграждането на доверие към органа от страна на институциите на Общността, широката общественост и заинтересованите страни е от съществено значение. Поради това е жизнено важно да се гарантира неговата независимост, високо научно качество, прозрачност и ефективност. Абсолютно необходимо е да се осъществява и сътрудничество с държавите-членки.

(41)

За целта членовете на Управителния съвет следва да се назначават по начин, който да гарантира най-висока степен на компетентност, богат опит в съответната област, например в управлението или публичната администрация, и възможно най-широко географско разпределение в рамките на Съюза. Това следва да се улеснява чрез ротация на различни страни по произход на членовете на Управителния съвет, без запазване на определени постове за граждани на конкретна държава-членка.

(42)	Органът следва да разполага със средства за изпълнение на всички възложени задачи, които да му дават възможност да изпълнява отредената му роля.

(43)	Управителния съвет следва да разполага с необходимите правомощия да определя бюджета, да проверява неговото изпълнение, да изготвя вътрешни правила за работа, да приема финансови правилници, да назначава членове на научния комитет и групите от научни експерти и да назначава изпълнителен директор.

(44)

За да работи ефективно, органът следва да осъществява тясно сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки. Следва да се създаде съвещателно тяло към изпълнителния директор, което да представлява механизъм за обмяна на информацията и да гарантира тясно сътрудничеството, по-конкретно във връзка със системата за свързване в мрежа. Сътрудничеството и подходящата обмяна на информация следва да сведат до минимум потенциалната възможност за разнопосочни научни становища.

(45)

Органът следва да поеме функциите на научните комитети към Комисията в изготвянето на научни становища в своята област на компетентност. Необходимо е да се реорганизират комитетите, за да се гарантира по-голяма научна последователност във връзка с веригата за доставка на храни, и за да им се даде възможност да работят по-ефективно. Поради това в рамките на органа следва да се създадат научен комитет и постоянни групи от научни експерти, които да представят тези становища.

(46)	За да се гарантира независимост, членовете на научния комитет и групите от научни експерти следва да са независими учени, които да се назначават въз основа на открита процедура за кандидатстване.

(47)

Ролята на органа като независима научна референтна институция означава, че научно становище може да се иска не само от Комисията, но и от Европейския парламент и от държавите-членки. За да се гарантира възможност за управление и последователност на процеса на предоставяне на научни консултации, органът следва да може да отказва или изменя дадено искане, като за целта се мотивира въз основа на предварително определени критерии. Следва да се предприемат стъпки, които да спомогнат за избягването на разногласия в научните становища, а при наличие на различни научни становища между научни органи следва да съществуват процедури за разрешаване на разногласията или за предоставяне на прозрачна база от научна информация на лицата, които отговарят за управлението на рискове.

(48)

Органът следва да може да възлага провеждането на научни изследвания, които са необходими за изпълнение на задълженията му, като същевременно гарантира, че установените от него връзки с Комисията и държавите-членки предотвратяват дублиране на усилията. Това следва да се извършва по открит и прозрачен начин, а органът следва да отчита съществуващите опит и структури в Общността.

(49)

Липсата на ефективна система за събиране и анализ на общностно равнище на данни за веригата за доставка на храни се отчита като сериозен пропуск. Поради това следва да се изгради система за събиране и анализ на съответните данни в областите, които попадат в обхвата на компетентност на органа, под формата на координирана от него мрежа. Отправя се призив за преглед на вече съществуващите в Общността мрежи за събиране на данни в областите, които попадат в обхвата на компетентност на органа.

(50)

По-доброто установяване на пораждащи се рискове може в дългосрочен план да се окаже основен инструмент за превенция на разположение на държавите-членки и Общността в изпълнението на нейните политики. Поради това е необходимо да се възложи на органа задача предварително да събира информация, да упражнява бдителност и да предоставя оценка и информация за пораждащи се рискове с оглед на тяхното предотвратяване.

(51)	Създаването на органа следва да даде възможност за по-тясно участие на държавите-членки в научните процедури. За целта следва да е налице тясно сътрудничество между органа и държавите-членки. По-специално, органът следва да може да възлага определени задачи на организации в държавите-членки.

(52)

Необходимо е да се гарантира равновесие между необходимостта да се използват национални организации за изпълнение на възложени от органа задачи и необходимостта да се гарантира, че с оглед на цялостната последователност на процеса тези задачи се изпълняват в съответствие с определените за тях критерии. В срок от една година следва да се преразгледат съществуващите процедури за разпределението на научни задачи между държавите-членки, и по-специално онези, които са свързани с оценката на представяните от промишлените предприятия досиета за получаване на разрешение за употреба на определени вещества, продукти или процедури, с цел да се отчете създаването на новия орган и новите структури, които той предлага, като процедурите за оценка трябва да останат най-малко също толкова строги, както и преди.

(53)

Комисията остава изцяло отговорна за съобщаването на мерките за управление на риска. Поради това следва да се извършва обмен на подходяща информация между органа и Комисията. Необходимо е и тясно сътрудничество между органа, Комисията и държавите-членки, за да се гарантира единството на процеса на глобална комуникация.

(54)	Независимостта на органа и ролята му за информиране на обществото означава, че той следва да може да осъществява самостоятелна комуникация в областите, които попадат в обсега на неговата компетентност, като целта е да се предоставя обективна, надеждна и лесно разбираема информация.

(55)	Необходимо е подходящо сътрудничество с държавите-членки и други заинтересовани страни в специфичната сфера на кампаниите за информиране на обществеността с оглед отчитането на всички регионални особености и връзката им със здравната политика.

(56)	В допълнение към принципите на работа, основаващи се на независимост и прозрачност, органът следва да бъде организация, отворена за контакти с потребителите и други заинтересовани групи.

(57)

Органът следва да се финансира от общия бюджет на Европейския съюз. Въпреки това, в светлината на придобития опит, и по-специално във връзка с обработката на представяните от промишлените предприятия досиета за получаване на разрешения, следва да се разгледа възможността за въвеждане на такси в срок от три години след влизането в сила на настоящия регламент. Що се касае до субсидиите, които се отпускат от общия бюджет на Европейския съюз, продължава да се прилага бюджетната процедура на Общността. Освен това, счетоводните проверки следва да се извършват от Сметната палата.

(58)	Необходимо е да се допуска участието на европейски страни, които не членуват в Европейския съюз, но са сключили споразумения, които ги задължават да въвеждат и прилагат основната част от законодателството на Общността в уредената с настоящия регламент област.

(59)

В рамките на Директива 92/59/ЕИО на Съвета от 29 юни 1992 г. относно общата безопасност на продуктите (8) вече съществува система за бързо предупреждение. Съществуващата система включва храни и промишлени продукти, но не и фуражи. Неотдавна възникналите продоволствени кризи показаха необходимостта от изграждане на подобрена и разширена система за бързо предупреждение, която да включва храни и фуражи. Тази преработена система следва да се управлява от Комисията, а участници в мрежата да са държавите-членки, Комисията и органът. Системата не следва да обхваща разпоредбите на Общността относно ранната обмяна на информация в случай на радиологична опасност съгласно определението в Решение 87/600/Евратом на Съвета (9).

(60)

Наскоро настъпилите инциденти с безопасността на храните показаха необходимостта от установяване на подходящи мерки за действие при спешни ситуации, с които да се гарантира, че всички храни, независимо от техния вид и произход, както и всички фуражи, са обект на общи мерки в случай на сериозен риск за здравето на човека, здравето на животните или околната среда. Един такъв всеобхватен подход към мерките за безопасност на храните в спешни ситуации следва да позволява да се предприемат ефективни действия и да се избягват изкуствено създадените различия в третирането на сериозен риск по отношение на храни или фуражи.

(61)

Неотдавна възникналите продоволствени кризи показват и ползите за Комисията от правилно възприетите по-бързи процедури за управление на кризи. Въпросните организационни процедури следва да дават възможност за подобряване на съгласуването на усилията и за определяне на най-ефективните мерки въз основа на най-добрата научна информация. Следователно, преработените процедури следва да отчитат отговорностите на органа и да предвиждат условията за оказване на научна и техническа помощ от негова страна под формата на съвети и препоръки в случай на продоволствена криза.

(62)

За да се гарантира по-ефективен и всеобхватен подход към хранителната верига, следва да се създаде Комитет по хранителната верига и здравето на животните на мястото на Постоянния ветеринарен комитет, Постоянния комитет по храните и Постоянния комитет за фуражите. Съобразно това следва да се отменят решения 68/361/ЕИО (10), 69/414/ЕИО (11) и 70/372/ЕИО (12) на Съвета. По същата причина Комитетът по хранителната верига и здравето на животните следва да замени Постоянния комитет по растителна защита по отношение на компетенциите му (директиви 76/895/ЕИО (13), 86/362/ЕИО (14), 86/363/ЕИО (15), 90/642/ЕИО (16) и 91/414/ЕИО (17) относно продуктите за растителна защита и определянето на максимално допустима граница на остатъчни вещества.

(63)	Необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на нзпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (18).

(64)	Необходимо е стопанските субекти да разполагат с достатъчно време, за да се адаптират към някои от изискванията, предвидени в настоящия регламент, както и Европейският орган за безопасност на храните да започне да функционира на 1 януари 2002 г.

(65)

Важно е да се избегне объркване между функциите на органа и на създадената с Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета (19) Европейска агенция за оценка на лекарствени средства (EMEA). Вследствие на това е необходимо да се посочи, че настоящият регламент не накърнява предоставените от законодателството на Общността правомощия на EMEA, включително предоставените ѝ правомощия по силата на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. за олределяне на процедура на Общността за установяване на максимално допустима граница на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (20).

(66)

С оглед постигането на основните цели на настоящия регламент е необходимо и целесъобразно да се предвиди сближаване на концепциите, принципите и процедурите, съставляващи обща основа за законодателството на Общността в областта на храните, както и да се създаде Европейски орган за безопасност на храните. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в член 5 от Договора, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на поставените цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Цел и обхват

1. Настоящият регламент предвижда основата за гарантиране на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните, като по-специално се отчита разнообразието в предлагането на храни, включително и на традиционни продукти, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар. Той определя общи принципи и отговорности, средства за осигуряване на солидна научна основа, ефективни организационни механизми и процедури, които да служат за основа при вземането на решения по въпроси, свързани с безопасността на храните и фуражите.

2. За целите на параграф 1 настоящият регламент определя общите принципи, които най-общо регулират храните и фуражите, и в частност тяхната безопасност на национално равнище и на общностно равнище.

Създава се Европейски орган за безопасност на храните.

Регламентът определя процедури по въпроси с пряко или косвено въздействие върху безопасността на храните и фуражите.

3. Настоящият регламент се прилага за всички етапи на производство, преработка и разпространение на храни и фуражи. Той не се прилага за първичното производство за лични домакински нужди или за приготвянето в домашни условия, обработката или съхранението на храни за лична домашна консумация.

Член 2

Определение на понятието „храни“

По смисъла на настоящия регламент „храни“ (или „хранителни продукти“) означава всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора.

Понятието „храни“ включва напитки, дъвки и всякакви вещества, включително вода, които са умишлено вложени в храните по време на тяхното производство, приготовление или обработка. То включва водата след точката на съответствие, съгласно определението в член 6 от Директива 98/83/ЕО и без да се засягат изискванията на Директиви 80/778/ЕИО и 98/83/ЕО.

Понятието „храни“ не включва:

а)

фуражи;

б)	живи животни, освен ако не са подготвени за пускане на пазара за консумация от човека;

в)	растения преди прибиране на реколтата;

г)	медицински продукти по смисъла на Директиви 65/65/ЕИО (21) и 92/73/ЕИО (22) на Съвета;

д)	козметични средства по смисъла на Директива 76/768/ЕИО на Съвета (23);

е)	тютюн и тютюневи изделия по смисъла на Директива 89/622/ЕИО на Съвета (24);

ж)	наркотични или психотропни вещества по смисъла на Единната конвенция на Обединените нации за наркотичните вещества от 1961 г. и Конвенцията на Обединените нации за психотропните вещества от 1971 г.;

з)	остатъчни вещества и замърсители.

Член 3

Други определения

По смисъла на настоящия регламент:

„законодателство в областта на храните“ означава законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които най-общо регулират храните, и в частност тяхната безопасност, независимо дали на общностноравнище или на национално равнище; то обхваща всички етапи на производство, преработка и разпространение на храни, както и на фуражи, които са произведени за или се дават като храна на животни, отглеждани за производство на храни;

2.	„предприятие за производство на храни“ означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което извършва някоя от дейностите, свързани с който и да било етап на производство, преработка и разпространение на храни;

3.	„стопански субект в хранителната промишленост“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни;

4.	„фуражи“ (или „фуражни продукти“) означава всяко вещество или продукт, включително добавки, изцяло или частично преработени или непреработени, които са предназначени за хранене на животни през устата;

„предприятие за производство на фуражи“ означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което извършва някоя от дейностите по производство, приготвяне, преработка, съхранение, транспорт или разпространение на фуражи, в това число и всеки производител, който произвежда, преработва или съхранява фуражи за храна на животните в собственото му стопанство;

6.	„стопански субект във фуражната промишленост“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на фуражи;

„търговия на дребно“ означава преработката и/или обработката на храни, тяхното съхранение при продажба или доставка до крайния потребител, и включва терминали за дистрибуция, заведения за обществено хранене, столове, ресторанти и други подобни услуги в областта на храните, магазини, центрове за дистрибуция на супермаркети и пунктове за продажба на едро;

8.	„пускане на пазара“ означава притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане, продажбата, разпространението и други форми на прехвърляне;

9.	„риск“ означава функция на вероятността от неблагоприятен за здравето ефект и сериозността на този ефект, вследствие на наличието на опасност;

10.	„анализ на риска“ означава процес, състоящ се от три взаимосвързани компонента: оценка, управление и обмяна на информация за риска;

11.	„оценка на риска“ означава научно обоснован процес, състоящ се от четири етапа: определяне на опасност, охарактеризиране на опасността, оценка на въздействието при излагане на опасност и охарактеризиране на риска;

12.	„управление на риска“ означава отделен от оценката на риска процес на претегляне на алтернативни политики в консултации със заинтересованите страни, обсъждане на оценката на риска и други основателни фактори, а при необходимост и избор на подходящи възможности за превенция и контрол;

13.

„обмяна на информация за риска“ означава интерактивната обмяна на информация и възможности в процеса на анализ на риска по отношение на опасностите, рисковете и свързаните с риска фактори и възприятия сред лицата, които отговарят за оценката и управлението на риска, потребителите, предприятията за производство на храни и фуражи, академичната общност и други заинтересовани страни, включително разясняване на заключенията от оценката на риска и мотивите за вземане на решения за неговото управление;

14.	„опасност“ означава наличие или условие за наличие на биологичен, химичен или физичен агент в храните или фуражите, който има потенциална възможност да причини неблагоприятен за здравето ефект;

15.	„възможност за проследяване“ означава способността за проследяване на дадена храна, фураж, животно, което се отглежда за производство на храни или вещество, което е предназначено за или се очаква да бъде вложено в храна или фураж, през всички етапи на производство, преработка и разпространение;

16.

„етапи на производство, преработка и разпространение“ означава всеки етап, включително внос, от, и включително, първичното производство на дадена храна, до, и включително, нейното съхранение, транспорт, продажба или доставка до крайния потребител, и в зависимост от случая, вноса, производството, приготвянето, съхранението, транспорта, разпространението, продажбата и доставката на фуражи;

17.	„първично производство“ означава производството, отглеждането на първични продукти, включително събиране на реколта, доене и животновъдство на стопански начала преди клане. То включва също лов и риболов и събиране на диви растения;

18.	„краен потребител“ означава последният потребител на даден хранителен продукт, който няма да използва храната като част от операция или дейност на предприятие за производство на храни.

ГЛАВА II

ОБЩО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В ОБЛАСТТА НА ХРАНИТЕ

Член 4

Обхват

1. Настоящата глава се отнася за всички етапи на производството, преработката и разпространението на храни, както и на фуражи, които се произвеждат за или се дават като храна на животни, отглеждани за производство на храни.

2. Предвидените в членове 5—10 принципи съставляват общата хоризонтална рамка, която трябва да се следва при предприемането на мерки.

3. Възможно най-скоро и най-късно до 1 януари 2007 г. съществуващите принципи и процедури на законодателството в областта на храните се привеждат в съответствие с разпоредбите на членове 5—10.

4. До тогава и като дерогация от разпоредбите на параграф 2 се прилага съществуващото законодателство, като се вземат под внимание принципите, определени в членове 5—10.

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ХРАНИТЕ

Член 5

Общи цели

1. Законодателството в областта на храните се стреми към постигането на една или повече от общите цели за висока степен на опазване на живота и здравето на човека и защита на интересите на потребителите, включително практики за лоялна търговия с храни, а при необходимост като се вземат под внимание опазването на здравето на животните и хуманното отношение към тях, растителната защита и околната среда.

2. Законодателството в областта на храните се стреми към постигането на свободно движение в Общността на храни и фуражи, които се произвеждат или предлагат на пазара съгласно общите принципи и изисквания, предвидени в настоящата глава.

3. Когато съществуват международни стандарти или предстои тяхното приемане, те се вземат под внимание при разработването или привеждането в съответствие на законодателството в областта на храните, освен ако тези стандарти или съответни части от тях биха били неефективно или неподходящо средство за постигане на легитимните цели на законодателството в областта на храните, или при наличие на научно основание, когато биха довели до степен на защита, различна от определената като подходяща в Общността.

Член 6

Анализ на риска

1. За да се постигне общата цел за висока степен на опазване на живота и здравето на човека, законодателството в областта на храните се основава на анализ на риска, освен когато това не е подходящо предвид обстоятелствата или естеството на мярката.

2. Анализът на риска се основава на наличните научни доказателства и се извършва по независим, обективен и прозрачен начин.

3. Управлението на риска отчита резултатите от анализа на риска, и по-специално становищата на посочения в член 22 орган, други основателни за разглеждания въпрос фактори и принципа за предприемане на предохранителни мерки при настъпване на условията, определени в член 7, параграф 1, с оглед постигане на определените в член 5 общи цели на законодателството в областта на храните.

Член 7

Принцип на предохранителните мерки

1. При специфични обстоятелства, когато след оценка на наличната информация, се установи възможност за вредни за здравето ефекти и при наличие на научна несигурност, до придобиването на допълнителна научна информация за извършване на по-всеобхватен анализ на риска, могат да се приемат временни мерки за управление на риска, които са необходими за гарантирана на избраната от Общността висока степен на опазване на здравето.

2. Приетите въз основа на параграф 1 мерки трябва да са съразмерни и не по-ограничителни за търговията, отколкото е необходимо за постигането на избраната от Общността висока степен на опазване здравето, като се отчита тяхната техническа и икономическа изпълнимост и други фактори, които се считат за законосъобразни във връзка с разглеждания въпрос. Мерките се преразглеждат в приемлив срок, в зависимост от естеството на установения риск за живота или здравето и вида на необходимата научна информация за изясняване на научната несигурност и за провеждането на по-всеобхватна оценка на риска.

Член 8

Защита на интересите на потребителите

1. Законодателството в областта на храните цели осигуряване на защита на интересите на потребителите и представлява за потребителите основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни. То е насочено към предотвратяване на:

а)	измамни или заблуждаващи практики;

б)	подправяне на храни; и

в)	всякакви други практики, които могат да въведат в заблуждение потребителя.

РАЗДЕЛ 2

ПРИНЦИПИ НА ПРОЗРАЧНОСТ

Член 9

Обществени консултации

По време на изготвянето, оценката и преразглеждането на законодателството в областта на храните се провеждат открити и прозрачни обществени консултации, пряко или чрез представителни органи, освен когато неотложността на въпроса не позволява това.

Член 10

Обществена информация

Без да се засягат приложимите разпоредби на Общността и националното законодателство относно достъпа до документи, когато са налице основания да се предполага, че дадена храна или фураж могат да представляват риск за здравето на човека или животните, в зависимост от естеството, сериозността и степента на риска, обществените органи предприемат подходящи стъпки за информиране на широката общественост за естеството на риска за здравето, като представят възможно най-пълно описание на храната или фуража или вида храна или фураж, риска, който вероятно крие и мерките, които са предприети или ще бъдат предприети за предотвратяване, намаляване или отстраняване на риска.

РАЗДЕЛ 3

ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ТЪРГОВИЯТА С ХРАНИ

Член 11

Внасяни в Общността храни и фуражи

Внасяните в Общността храни и фуражи с цел пускане на пазара на Общността трябва да отговаря на съответните изисквания на законодателството в областта на храните или на условията, които са признати от Общността за равностойни на тези изисквания, или при наличие на конкретно споразумение между Общността и страната износителка, на съдържащите се в споразумението изисквания.

Член 12

Изнасяни от Общността храни и фуражи

1. Храните и фуражите, които се изнасят или реекспортират от Общността с цел пускане на пазара на трета страна, трябва да отговарят на съответните изисквания на законодателството в областта на храните, освен ако няма други изисквания от страна на органите на страната вносителка или такива, които са предвидени в закони, регламенти, стандарти, кодекси на практики или други действащи законови и административни процедури в страната вносителка.

При други обстоятелства, освен когато храните са вредни за здравето или фуражите не са безопасни, храните и фуражите могат да се изнасят или реекспортират само, ако компетентните органи на страната по местоназначение са дали изрично съгласие за това, след като са били напълно информирани за причините, поради които и обстоятелствата, при които съответните храни или фуражи не могат да бъдат пуснати на пазара на Общността.

2. Когато се прилагат разпоредбите на сключено двустранно търговско споразумение между Общността или една от членуващите в нея държави и трета страна, изнасяните от Общността или съответната държава-членка храни и фуражи от Общността трябва да отговарят на споменатите разпоредби.

Член 13

Международни стандарти

Без да се засягат правата и задълженията им, Общността и държавите-членки:

а)	допринасят за разработването на международни технически стандарти за храни и фуражи и санитарни и фитосанитарни стандарти;

б)	способстват за съгласуване на работата във връзка със стандартите за храни и фуражи, която се извършва от международните правителствени и неправителствени организации;

в)	при необходимост и по целесъобразност, допринасят за разработването на споразумения за признаване на равностойността на конкретни мерки, свързани с храни и фуражи;

г)	обръщат специално внимание на особеното развитие и на финансовите и търговски потребности на развиващите се страни, с оглед на това да се гарантира, че международните стандарти не създават ненужни пречки за осъществяването на износ от развиващи се страни;

д)	способстват за постигането на последователност между международните технически стандарти и законодателството в областта на храните, като същевременно гарантират, че не се понижава възприетата от Общността висока степен на защита.

РАЗДЕЛ 4

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ХРАНИТЕ

Член 14

Изисквания за безопасност на храните

1. На пазара не се пускат храни, които не са безопасни.

2. Приема се, че храните не са безопасни, ако се считат за:

а)	вредни за здравето;

б)	негодни за консумация от човека.

3. При определяне дали дадена храна не е безопасна, се вземат предвид:

а)	нормалните условия за употреба на храната от потребителя на всеки етап от производството, преработката и разпределението;

б)	предоставената на потребителя информация, включително информацията на етикета или друга общо достъпна за потребителя информация относно избягването на специфични неблагоприятни за здравето ефекти от конкретна храна или категория храни.

4. При определяне дали дадена храна е вредна за здравето се вземат предвид:

а)	не само вероятните непосредствени и/или краткосрочни и/или дългосрочни ефекти на храната върху здравето на дадено лице, което я консумира, но и върху бъдещите поколения;

б)	вероятните кумулативни токсични ефекти;

в)	особената здравословна чувствителност на конкретна категория потребители, когато храната е предназначена за тази категория потребители.

5. При определяне дали дадена храна е негодна за консумация от човека се взема предвид, дали тя е неприемлива за консумация от човека съобразно употребата, за която е предназначена, поради замърсяване вследствие на наличието на чужди вещества или по други причини, поради разлагане, влошаване или загниване.

6. Когато дадена храна, която не е безопасна, представлява част от серия, партида или пратка храни от една и съща категория или с едно и също описание, се приема, че всички храни от серията, партидата или пратката също не са безопасни, освен ако след щателна оценка не се окаже неоснователно да се счита, че останалата част от серията, партидата или пратката не е безопасна.

7. Храни, които отговарят на специфичните разпоредби на Общността, уреждащи безопасността на храните, се приемат за безопасни дотолкова, доколкото се касае за аспектите, които са обект на конкретните разпоредби на Общността.

8. Съответствието на дадена храна с конкретно приложими за нея разпоредби не представляват пречка за компетентните органи да предприемат подходящи мерки за налагане на ограничения за пускането ѝ на пазара или да изискват нейното изтегляне от пазара, когато са налице основания да се подозира, че въпреки съответствието храната не е безопасна.

9. При отсъствие на специфични разпоредби на Общността храните се приемат за безопасни, когато отговарят на специфичните изисквания на националното законодателство на държавата-членка, на чиято територия се предлага за продажба храната, като тези разпоредби се съставят и прилагат, без да се засягат разпоредбите на Договора, и по-специално членове 28 и 30 от него.

Член 15

Изисквания за безопасност на фуражите

1. На пазара не се пускат храни или не се дават като храна на животни фуражи, които се отглеждат за производство на храни, ако въпросните храни или фуражи не са безопасни.

2. Приема се, че храните не са безопасни за употребата, за която са предназначени, ако се счита че:

—	имат неблагоприятен ефект за здравето на човека или животните,

—	правят храните, получени от животните, които се отглеждат за производство на храни, опасни за консумация от човека.

3. Когато за даден фураж се установи, че не отговаря на изискванията за безопасност на фуражите, съставляващ част от серия, партида или пратка фуражи от една и съща категория или с едно и също описание, се приема, че всички фуражи от серията, партидата или пратката също не са безопасни, освен ако след щателна оценка не се окаже неоснователно да се счита, че останалата част от серията, партидата или пратката не отговаря на изискванията за безопасност на фуражите.

4. Фуражите, които отговарят на специфичните разпоредби на Общността, уреждащи безопасността на фуражите, се приемат за безопасни дотолкова, доколкото се касае за аспектите, които са обект на конкретните разпоредби на Общността.

5. Съответствието на даден фураж с конкретно приложими за него разпоредби не представляват пречка за компетентните органи да предприемат подходящи мерки за налагане на ограничения за пускането му на пазара или да изискват неговото изтегляне от пазара, когато са налице основания да се подозира, че въпреки съответствието фуражът не е безопасен.

6. При отсъствие на специфични разпоредби на Общността фуражите се приемат за безопасни, когато отговарят на специфичните изисквания на националното законодателство на държавата-членка, на чиято територия се предлага за продажба фуражът, като тези разпоредби се съставят и прилагат, без да се засягат разпоредбите на Договора, и по-специално членове 28 и 30 от него.

Член 16

Представяне

Без да се засягат по-конкретните разпоредби на законодателството в областта на храните, етикетирането, рекламата и представянето на храни или фуражи, включително тяхната форма, външен вид или опаковка, използваните опаковъчни материали, начинът на тяхната подредба и обстановката, в която се излагат, както и предоставяната за тях информация чрез каквото и да е средство, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите.

Член 17

Отговорности

1. На всички етапи на производство, преработка и разпространение в рамките на контролираните от тях предприятия, стопанските субекти в хранителната и фуражна промишленост гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на изискванията на законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност и проверяват дали тези изисквания са спазени.

2. Държавите-членки прилагат законодателството в областта на храните, следят и проверяват дали стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост спазват съответните изисквания на законодателството в областта на храните на всички етапи на производство, преработка и разпространение.

За целта те поддържат система за официални проверки и други подходящи за обстоятелствата дейности, включително публично оповестяване на информация относно безопасността и риска на храните и фуражите, упражняване на контрол върху безопасността на храните и фуражите и други наблюдаващи дейности, обхващащи всички етапи на производство, преработка и дистрибуция.

Държавите-членки определят и правилата за приложимите мерки и санкциите при нарушения на законодателството в областта на храните и фуражите. Предвидените мерки и санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 18

Възможност за проследяване

1. На всички етапи на производство, преработка и разпространение се създава възможност за проследяване на храни, фуражи, животни, които се отглеждат за производство на храни и всякакви други вещества, които са предназначени за или се очаква да бъдат вложени в дадена храна или фураж.

2. Стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост трябва да могат да установят всяко лице, което им е доставило храна, фураж, животно, отглеждано за производство на храни или вещество, което е предназначено за или се очаква да бъде вложено в дадена храна или фураж.

За тази цел субектите трябва да разполагат със системи и процедури, позволяващи предоставянето на тази информация на компетентните органи при поискване от тяхна страна.

3. Стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост трябва да разполагат със системи и процедури за установяване на другите предприятия, на които се доставят техни продукти. Тази информация се предоставя на компетентните органи при поискване от тяхна страна.

4. Храните или фуражите, които се пускат на пазара или има вероятност да бъдат пуснати на пазара на Общността, трябва да са подходящо етикетирани или обозначени с цел улесняване на проследяването им чрез съответна документация или информация съобразно изискванията на по-конкретни разпоредби.

5. С цел прилагане на изискванията на настоящия член за конкретни сектори, могат да се приемат разпоредби в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2.

Член 19

Отговорности по отношение на храните: стопански субекти в хранителната промишленост

1. Когато стопански субект в хранителната промишленост счита или има основание да счита, че храните, които е внесъл, произвел, преработил, приготвил или разпространил не отговарят на изискванията за безопасност на храните, той незабавно дава ход на процедури за изтегляне от пазара на въпросните храни, когато те са оставени под непосредствения контрол на този първоначален стопански субект в хранителната промишленост и информира за това компетентните органи. Когато продуктът може вече да е стигнал до потребителя, стопанският субект ефективно и точно информира потребителите за причините за изтеглянето му от пазара, а при необходимост приканва потребителите да върнат доставените им вече продукти, когато прилагането на други мерки не е достатъчно за постигането на висока степен на опазване здравето.

2. Стопански субект в хранителната промишленост, който отговаря за дейности, свързани с търговия на дребно или разпространение, които не засягат опаковането, етикетирането, безопасността и целостта на храните, в рамките на съответно извършваните от него дейности, дава ход на процедури за изтегляне от пазара на продуктите, които не отговарят на изискванията за безопасност на храните и допринася за безопасността на храните чрез предаване на съответната информация, която е необходима за проследяване на храните, като сътрудничи в предприетите действия от страна на производители, преработватели, предприятия за обработка и/или компетентните органи.

3. Стопанските субекти в хранителната промишленост незабавно информират компетентните органи, ако считат или имат основание да считат, че дадена пусната от тях на пазара храна може да е вредна за здравето на човека. Субектите информират компетентните органи за предприетите действия за предотвратяване на рисковете за крайния потребител и не възпрепятстват или разубеждават никое лице да оказва сътрудничество в съответствие с националното законодателство и юридическата практика на компетентните органи, когато това може да предотврати, намали или отстрани пораждащия се от храната риск.

4. Стопанските субекти в хранителната промишленост оказват сътрудничество на компетентните органи в предприетите действия за избягване или намаляване на риска от храни, които те доставят или са доставили.

Член 20

Отговорности по отношение на фуражите: стопански субекти във фуражната промишленост

1. Когато стопански субект във фуражната промишленост счита или има основание да счита, че фуражите, които е внесъл, произвел, преработил, приготвил или разпространил не отговарят на изискванията за безопасност на фуражите, той незабавно дава ход на процедури за изтегляне от пазара на въпросните фуражи и незабавно информира за това компетентните органи. При тези обстоятелства или в случаите по член 15, параграф 3, когато серията, партидата или пратката не отговаря на изискванията за безопасност на фуражите, те подлежат на унищожаване, освен ако компетентният орган не приеме за задоволителни други мерки. Субектът ефективно и точно информира потребителите на фуражите за причините за изтеглянето им от пазара, а при необходимост ги приканва да върнат доставените им вече продукти, когато прилагането на други мерки не е достатъчно за постигането на висока степен на опазване здравето.

2. Стопански субект във фуражната промишленост, който отговаря за дейности, свързани с търговия на дребно или разпространение, които не засягат опаковането, етикетирането, безопасността и целостта на фуражите, в рамките на съответно извършваните от него дейности, дава ход на процедури за изтегляне от пазара на продуктите, които не отговарят на изискванията за безопасност на фуражите и допринася за безопасността на храните чрез предаване на съответната информация, която е необходима за проследяване на фуражите, като сътрудничи в предприетите действия от страна на производители, преработватели, предприятия за обработка и/или компетентните органи.

3. Стопанските субекти във фуражната промишленост незабавно информират компетентните органи, ако считат или имат основание да считат, че даден пуснат от тях на пазара фураж не отговаря на изискванията за безопасност на фуражите. Те информират компетентните органи за предприетите действия за предотвратяване на произтичащите от употребата на фуража рискове и не възпрепятстват или разубеждават никое лице да оказва сътрудничество в съответствие с националното законодателство и юридическата практика на компетентните органи, когато това може да предотврати, намали или отстрани пораждащия се от фуража риск.

4. Стопанските субекти във фуражната промишленост оказват сътрудничество на компетентните органи в предприетите действия за избягване на рисковете от фуражи, които те доставят или са доставили.

Член 21

Отговорност

Разпоредбите на настоящата глава не засягат разпоредбите на Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно отговорността за дефектни продукти (25).

ГЛАВА III

ЕВРОПЕЙСКИ ОРГАН ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

РАЗДЕЛ 1

ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ

Член 22

Функции на органа

1. Създава се Европейски орган за безопасност на храните, наричан по-долу „органа“.

2. Органът предоставя научни съвети и оказва научна и техническа помощ за законодателството и политиката на Общността във всички сфери, които пряко или косвено засягат безопасността на храните и фуражите. Органът предоставя независима информация по всички въпроси в тези сфери и обменя свързана с риска информация.

3. Органът допринася за поддържането на висока степен на опазване на живота и здравето на човека и в тази връзка взема под внимание здравето на животните и хуманното отношение към тях,растителната защита и околната среда в контекста на функционирането на вътрешния пазар.

4. Органът събира и анализира данни, позволяващи охарактеризиране и наблюдение на рисковете с пряко или косвено въздействие върху безопасността на храните и фуражите.

5. Функциите на органа включват и предоставянето на:

а)	научни съвети и научна и техническа помощ по въпроси на храненето на човека във връзка със законодателството на Общността и по искане на Комисията съдействие относно обмяната на информация по проблеми на храненето в рамките на здравната програма на Общността;

б)	научни становища по други проблеми, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и със здравето на растенията;

в)	научни становища относно продукти, различни от храни и фуражи, свързани с генетично модифицираните организми, съгласно определението в Директива 2001/18/ЕО и без да се засягат предвидените в нея процедури.

6. Органът представя научни становища, които да служат за основа при разработването и приемането на мерки на Общността в области, попадащи в обсега на неговата компетентност.

7. Органът изпълнява задачите си в условия, които му позволяват да служи за референтна институция по силата на неговата самостоятелност, научното и техническо качество на представяните от него становища и информацията, която той разпространява, прозрачността на неговите процедури и методи на работа, както и съвестното изпълнение на възложените му задачи.

Органът работи в тясно сътрудничество с компетентните органи в държавите-членки, изпълняващи сходни с неговите функции.

8. Органът, Комисията и държавите-членки си сътрудничат с цел да се способства за постигането на ефективно единство между функциите по оценка и управление на риска и обмяна на информация за него.

9. Държавите-членки сътрудничат на органа, за да се гарантира изпълнението на неговите функции.

Член 23

Задачи на органа

Органът има следните задачи:

а)	да предоставя на институциите на Общността и държавите-членки възможно най-добрите научни становища във всички предвидени от законодателството на Общността случаи, както и по всички въпроси от неговата компетентност;

б)	да насърчава и координира разработването на единни методологии за оценка на риска в области от неговата компетентност;

в)	да оказва научна и техническа помощ на Комисията в области от неговата компетентност, когато тя е поискала това, по тълкуването и разглеждането на становища за оценката на риска;

г)	да възлага научни изследвания, които са необходими за изпълнението на неговите функции;

д)	да издирва, събира, съпоставя, анализира и обобщава научни и технически данни в области от неговата компетентност;

е)	да предприема действия за установяване и охарактеризиране на възникващите рискове в области от неговата компетентност;

ж)	да изгради система от мрежи, които да обхващат организации, работещи в области от неговата компетентност, и да отговаря за тяхното функциониране;

з)	по искане на Комисията, да оказва научна и техническа помощ при прилаганите от Комисията процедури за управление на кризи във връзка с безопасността на храните и фуражите;

и)	по искане на Комисията, да оказва научна и техническа помощ в областите от неговата компетентност с оглед подобряване на сътрудничеството между Общността, страните-кандидатки за членство, международни организации и трети страни;

й)	да гарантира, че обществеността и заинтересованите страни получават бърза, надеждна, обективна и изчерпателна информацията в области от неговата компетентност;

к)	да изразява независимо своите заключения и възгледи по въпроси от неговата компетентност;

л)	да изпълнява всички други възложени му от Комисията задачи от неговата компетентност.

РАЗДЕЛ 2

ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 24

Структури на органа

Органът се състои от следните структури:

а)	Управителен съвет;

б)	Изпълнителен директор и неговия персонал;

в)	Съвещателно тяло;

г)	Научен комитет и групи от научни експерти.

Член 25

Управителен съвет

1. Управителният съвет се състои от 14 членове, които се назначават от Съвета след консултации с Европейския парламент и се избират от съставен от Комисията списък, в който се включват значително по-голям брой кандидати от броя на членовете, които ще се назначат, плюс представител на Комисията. Четирима от членовете трябва да имат професионален опит в организации, представляващи потребителите и други групи интереси по хранителната верига.

Съставеният от Комисията списък, заедно със съответната документация, се изпраща на Европейския парламент. При първа възможност и в срок от три месеца от изпращането на списъка, Европейският парламент може да представи становището си за разглеждане от Съвета, който след това назначава управителния съвет.

Членовете на съвета се назначават по такъв начин, че да се гарантира най-висока степен на компетентност, широк обхват на съответен професионален опит и в съответствие с това възможно най-широко географско разпределение в рамките на Съюза.

2. Мандатът на членовете на съвета е четири години с право на еднократно подновяване. Въпреки това, за първия мандат този срок е шест години за половината от членовете.

3. Управителният съвет приема вътрешния правилник за работа на органа въз основа на предложение от страна на изпълнителния директор. Този правилник се публикува.

4. Управителният съвет избира един от своите членове за председател на съвета за срок от две години, който подлежи на подновяване.

5. Управителният съвет приема свой процедурен правилник.

Ако не е предвидено друго, управителният съвет взема решения с мнозинство.

6. Управителният съвет заседава по покана на неговия председател или по искане на най-малко една трета от членовете му.

7. Управителният съвет гарантира, че органът изпълнява функциите си и поставените му задачи при предвидените в настоящия регламент условия.

8. Преди 31 януари всяка година, управителният съвет приема програмата за работа на органа за следващата година. Той приема и подлежаща на преразглеждане многогодишна програма. Управителният съвет гарантира, че тези програми съответстват на законодателните и политическите приоритети на Общността в областта на безопасността на храните.

Преди 30 март всяка година, управителният съвет приема общия отчет за дейността на органа за предходната година.

9. След като получи одобрението на Комисията и становището на Сметната палата, управителният съвет приема финансовия правилник на органа, в който по-конкретно се определя процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета на органа в съответствие с член 142 от Финансовия регламент от 21 декември 1977 г., който се прилага за общия бюджет на Европейските общности (26), и в съответствие с нормативните изисквания относно провежданите разследвания от Европейската служба за борба с измамите.

10. Изпълнителният директор участва в заседанията на управителния съвет без право на глас и осигурява секретариата на съвета. Управителният съвет кани председателя на научния комитет да участва в неговите заседания без право на глас.

Член 26

Изпълнителен директор

1. Изпълнителният директор се назначава от управителния съвет за срок от пет години, който подлежи на подновяване, въз основа на списък с предложени от Комисията кандидати след явен конкурс, проведен след публикуване на покана за изразяване на интерес в Официален вестник на Европейските общности или в друг печатен орган. Непосредствено преди да бъде назначен, номинираният от управителния съвет кандидат се приканва да направи изявление пред Европейския парламент и да отговаря на въпроси, поставени от членове на институцията. Изпълнителният директор може да се отстранява от длъжност с решение на мнозинството от членовете на управителния съвет.

2. Изпълнителният директор е законен представител на органа и отговаря за:

а)	ежедневното административно управление на органа;

б)	изготвянето на предложение за програмите за работа на органа след консултации с Комисията;

в)	изпълнение на програмите за работа и приетите от управителния съвет решения;

г)	осигуряването на подходяща научна, техническа и административна помощ на научния комитет и на групите от научни експерти;

д)	гарантиране, че органът изпълнява задачите си в съответствие с изискванията на потребителите, по-специално по отношение на адекватността на предоставяните услуги и необходимото за това време;

е)	изготвянето на отчета за приходи и разходи и за изпълнението на бюджета на органа;

ж)	всички свързани с персонала въпроси;

з)	установяване и поддържане на контакти с Европейския парламент, както и за гарантиране на постоянен диалог със съответните комитети.

3. Всяка година изпълнителният директор представя на управителния съвет за одобрение:

а)	проект на общия отчет за всички дейности на органа през предходната година;

б)	проектопрограми за работа;

в)	проект на годишния счетоводен отчет за предходната година;

г)	проектобюджет за следващата година.

След приемане от управителния съвет, изпълнителният директор изпраща общия доклад и програмите на Европейския парламент, Съвета, Комисията и държавите-членки, след като организира публикуването им.

4. Изпълнителният директор одобрява всички финансови разходи на органа и докладва за дейността му пред управителния съвет.

Член 27

Съвещателно тяло

1. Съвещателното тяло се състои от представители на компетентните органи в държавите-членки, които изпълняват сходни с тези на органа задачи, в съотношение по един представител, определен от всяка държава-членка. Представителите могат да се заместват от заместници, които се назначават по същото време.

2. Членовете на съвещателното тяло не могат да бъдат членове на управителния съвет.

3. Съвещателното тяло предоставя консултации на изпълнителния директор при изпълнение на задълженията му по силата на настоящия регламент, и по-специално при изготвянето на предложение за програмата за работа на органа. Изпълнителният директор може да се обръща за консултации към съвещателното тяло и при определянето на приоритета на исканията за научни становища.

4. Съвещателното тяло представлява механизъм за обмяна на информация за потенциални рискове и за събиране на познания. То осигурява тясно сътрудничество между органа и компетентните органи в държавите-членки по следните въпроси:

а)	избягване на дублирането на научните изследвания на органа с тези на държавите-членки в съответствие с член 32;

б)	в предвидените в член 30, параграф 4 обстоятелства, когато органът и даден национален орган са задължени да си сътрудничат;

в)	в насърчаването на свързването в европейската мрежа на организациите, работещи в областите на компетентност на органа съгласно член 36, параграф 1;

г)	когато органът или държава-членка установят появата на риск.

5. Съвещателното тяло се председателства от изпълнителния директор. То редовно заседава по покана на председателя или по искане на най-малко една трета от членовете му, но не по-малко от четири пъти годишно. Оперативните му процедури се определят във вътрешния правилник за работа на органа и се публикуват.

6. Органът предоставя необходимата техническа и логистична подкрепа на съвещателното тяло и осигурява техническия персонал и средства за провеждане на заседанията му.

7. В работата на съвещателното тяло могат да участват представители на различните служби на Комисията. Изпълнителният директор може да кани за участие представители на Европейския парламент и други съответни органи.

Когато съвещателното тяло обсъжда въпроси, посочени в член 22, параграф 5, буква б), в работата му могат да участват представители от компетентните органи в държавите-членки, които изпълняват сходни на посочените в член 22, параграф 5, буква б) задачи, в съотношение по един представител, определен от всяка държава-членка.

Член 28

Научен комитет и групи от научни експерти

1. Научният комитет и постоянните групи от научни експерти отговарят за предоставянето на научните становища на органа във всяка от поверените им области на компетентност, а при необходимост имат възможност да организират публични изслушвания.

2. Научният комитет отговаря за общата координация, необходима за осигуряване на последователност на процедурата за изготвяне на научни становища, по–специално във връзка с приемането на процедури за работа и хармонизиране на методите на работа. Комитетът дава становища по многоотраслови въпроси от компетенциите на повече от една група от научни експерти, както и по въпроси, които не са от компетентността на нито една от групите от научни експерти.

При необходимост, и особено в случай на теми, които не са от компетентността на нито една от експертните групи, научният комитет сформира работни групи. В тези случаи комитетът се основава на професионалния опит на работните групи при изготвянето на научни становища.

3. Научният комитет се състои от председателите на групите от научни експерти и шест независими научни експерти, които не са членове на нито една от групите от научни експерти.

4. Групите от научни експерти се състоят от независими научни експерти. Паралелно със създаването на органа се създават и следните групи от научни експерти:

а)	Експертна група по добавки в храните, аромати, спомагателни средства за обработка и материали, които влизат в контакт с храни;

б)	Експертна група по добавките и продуктите или веществата, които се използват в животинските фуражи;

в)	Експертна група по растителна защита, препарати за растителна защита и остатъчните вещества от тях;

г)	Експертна група по генетично модифицирани организми;

д)	Експертна група по диетични храни, хранене и алергии;

е)	Експертна група по биологични опасности;

ж)	Експертна група по замърсителите в хранителната верига;

з)	Експертна група по здравето на животните и хуманното отношение към тях.

По искане на органа, Комисията може да променя броя и наименованието на групите от научни експерти в светлината на научното и техническо развитие в съответствие с процедурата, посочена в член 58, параграф 2.

5. Членовете на научния комитет, които не участват в групи от научни експерти и членовете на групите от научни експерти се назначават от управителния съвет по предложение на изпълнителния директор за период от три години, който подлежи на подновяване, след публикуване на покана за изразяване на интерес в Официален вестник на Европейските общности, водещи научни издания и на Интернет страницата на органа.

6. Научният комитет и всяка група от научни експерти избират сред членовете си председател и двама заместник-председатели.

7. Решенията на научния комитет и групите от научни експерти се приемат с мнозинство. Становищата на малцинството се протоколират.

8. Представителите на служби на Комисията имат право да присъстват на заседанията на научния комитет, групите от научни експерти и сформираните от тях работни групи. При покана за присъствие на заседанията те могат да съдействат за изясняване на определени въпроси или за предоставяне на информация, но без да се стремят да влияят на обсъжданията.

9. Процедурите за работа и сътрудничество на научния комитет и групите от научни експерти се определят във вътрешния правилник за работа на органа.

Тези процедури се отнасят, по-специално до:

а)	броя на последователните мандати на даден член в състава на научния комитет или група от научни експерти;

б)	броя на членовете във всяка група от научни експерти;

в)	процедурата за възстановяване на разходите на членовете на научния комитет и групите от научни експерти;

г)	начина, по който се възлагат задачите и исканията за даване на научно становище на научния комитет и групите от научни експерти;

д)	сформирането и организацията на работните групи към научния комитет и групите от научни експерти, както и възможността за включване на външни експерти в техния състав;

е)	възможността за покана на наблюдатели на събранията на научния комитет и групите от научни експерти;

ж)	възможността за организиране на публични изслушвания.

РАЗДЕЛ 3

ФУНКЦИОНИРАНЕ

Член 29

Научни становища

1. Органът излиза с научно становище:

а)	по искане на Комисията, по всеки въпрос от неговата компетентност и във всички случаи, за които законодателството на Общността предвижда консултации с органа;

б)	по негова собствена инициатива, по въпроси от неговата компетентност.

Европейският парламент или държава-членка могат да отправят искане до органа за представяне на научно становище по въпроси от неговата компетентност.

2. Посочените в параграф 1 искания се придружават от предварителна информация, разясняваща научния проблем, който предстои да се разгледа и интересите на Общността.

3. Когато законодателството на Общността не предвижда определен срок за представянето на научно становище, органът представя научни становища в определения в исканията за становища срок, освен при наличие на надлежно обосновани обстоятелства.

4. Когато по един и същ въпрос са отправени различни искания, или когато искането не отговаря на изискванията по параграф 2, или е неясно, органът може да го отхвърли или да предложи изменения в искането в консултации с институцията или държавата/ите-членка/и, отправили искането. На институцията или държавата/ите-членка/и се представят мотивите за отхвърляне на отправеното искане.

5. Когато органът вече е дал научно становище по конкретната тема в искането, той може да отхвърли искането, ако прецени, че то не съдържа нови научни елементи, които да обосновават неговото преразглеждане. На институцията или държавата/ите- членка/и се представят мотивите за отхвърляне на отправеното искане.

6. Правилата за прилагане на настоящия член се определят от Комисията след консултации с органа, в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2. В тези правила по-конкретно се определят:

а)	процедурата, която органът ще прилага за отправените към него искания;

б)

насоките за научната оценка на вещества, продукти или процеси, които съгласно законодателството на Общността са обект на система за предварително разрешение или включване в списък с разрешени вещества, продукти и процеси, по-специално, когато законодателството на Общността предвижда или допуска за целта кандидатът да представя досие.

7. Във вътрешния правилник за работа на органа се определят изисквания по отношение на формата, съпровождащите обяснения и публикуването на научни становища.

Член 30

Различия в научните становища

1. Органът упражнява бдителност, за да установява на ранен етап всеки потенциален източник на различия между неговите научни становища и научните становища на други институции, изпълняващи сходни задачи.

2. Когато органът установи потенциален източник на различие, той влиза във връзка със съответната институция, за да се гарантира, че и двете институции разполагат с цялата съответна научна информация, и за да се установят потенциално спорните научни въпроси.

3. Когато се установи съществено различие по научни въпроси и въпросната институция е агенция на Общността или един от научните комитети на Комисията, органът и съответната институция се задължават да си сътрудничат с оглед разрешаване на различието или представянето пред Комисията на съвместен документ, в който се поясняват спорните научни въпроси и посочва съответната несигурност в данните. Този документ се публикува.

4. Когато се установи съществено различие по научни въпроси и въпросната институция е институция на държава-членка, органът и съответната национална институция се задължават да си сътрудничат с оглед разрешаване на различието или представянето пред Комисията на съвместен документ, в който се поясняват спорните научни въпроси и посочва съответната несигурност в данните. Този документ се публикува.

Член 31

Научна и техническа помощ

1. Комисията може да поиска от органа да ѝ предостави научна или техническа помощ във всяка област от неговата компетентност. Задачите по предоставяне на научна и техническа помощ се състоят в научна или техническа работа, включваща прилагането на утвърдени научни или технически принципи, които не изискват научна оценка от страна на научния комитет или от група от научни експерти. Подобни задачи могат да включват по-специално предоставянето на помощ на Комисията при определянето или оценката на технически критерии, както и помощ при разработването на технически насоки.

2. Когато Комисията отправя към органа искане за оказване на научна или техническа помощ, тя определя, съгласувано с органа, срока за изпълнение на задачата.

Член 32

Научни изследвания

1. Чрез използване на най-добрите налични независими научни източници, органът възлага извършването на научни изследвания, които са необходими за изпълнението на неговите функции. Тези изследвания се възлагат по открит и прозрачен начин. Органът се стреми да избягва дублиране с изследователски програми на държавите-членки или Общността и насърчава сътрудничеството чрез подходящо съгласуване.

2. Органът информира Европейския парламент, Комисията и държавите-членки за резултатите от проведените научни изследвания.

Член 33

Събиране на данни

1. Органът издирва, събира, съпоставя, анализира и обобщава съответните научни и технически данни в областите от неговата компетентност. По-специално, това включва събирането на данни, свързани с:

а)	консумацията на храни и излагането на хора на рискове, свързани с консумацията на храни;

б)	разпространението и преобладаването на рискове от биологичен характер;

в)	замърсителите в храните и фуражите;

г)	остатъчните вещества.

2. За целите на параграф 1 органът работи в тясно сътрудничество с всички организации, които се занимават със събиране на данни, включително организации от страните-кандидатки за членство в ЕС, трети страни или международни органи.

3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, с които да се гарантира, че събираните от тях данни в посочените в параграфи 1 и 2 области се изпращат на органа.

4. Органът изпраща на държавите-членки и Комисията подходящи препоръки, които биха могли да подобрят техническата съпоставимост на получаваните и анализирани от него данни с цел улесняване на тяхното консолидиране на общностно равнище.

5. В срок от една година от датата на влизане в сила на настоящия регламент Комисията публикува списък на съществуващите на общностно равнище системи за събиране на данни в областите от компетентността на органа.

В доклада, който по целесъобразност се придружава от предложения, се посочва по-специално:

а)	за всяка система — ролята, която следва да се възложи на органа и всички евентуално необходими изменения или подобрения, които да дадат възможност на органа да изпълнява своите функции в сътрудничество с държавите-членки;

б)	недостатъците, които следва да се отстранят, за да може органът да събира и обобщава на равнище на Общността съответните научни и технически данни в областите от неговата компетентност.

6. Органът изпраща резултатите от работата си в областта на събирането на данни на Европейския парламент, Комисията и държавите-членки.

Член 34

Установяване на появяващи се рискове

1. Органът установява надзорни процедури за систематичното издирване, събиране, съпоставяне и анализиране на информация и данни с оглед установяване на появяващи се рискове в областите от неговата компетентност.

2. Когато органът разполага с информация, навеждаща на подозрения за появата на сериозен риск, той изисква допълнителна информация от държавите-членки, други агенции на Общността и Комисията. Държавите-членки, съответните агенции на Общността и Комисията спешно изпращат своя отговор, заедно с всяка съответна информация, с която разполагат.

3. При изпълнение на функциите си органът използва цялата получена от него информация, за да установи появяващ се риск.

4. Органът изпраща оценката и събраната във връзка с появяващ се риск информация на Европейския парламент, Комисията и държавите-членки.

Член 35

Система за бързо предупреждение

За да може възможно най-ефективно да изпълнява задачата си по наблюдение и контрол на рисковете за здравето и храненето, органът получава всички изпратени чрез системата за бързо предупреждение съобщения. Той анализира съдържанието на тези съобщения с оглед предоставяне на Комисията и държавите-членки всяка необходима информация за целите на анализа на риска.

Член 36

Свързване в мрежа на организациите, работещи в областите на компетентност на органа

1. Органът способства за включването в мрежа на организации, работещи в области от неговата компетентност. Целта на това свързване в мрежа е, по-специално, да се улесни създаването на основа за научно сътрудничество чрез координация на дейностите, обмяна на информация, разработване и изпълнение на съвместни проекти, обмяна на опит и най-добрите практики в областите от неговата компетентност.

2. Управителният съвет, по предложение на изпълнителния директор, изготвя списък, който се публикува, на определените от държавите-членки компетентни организации, които могат индивидуално или в мрежи да съдействат на органа за изпълнението на неговите функции. Органът може да възлага на тези организации определени задачи, по-специално при подготвителната работа във връзка с научните становища, предоставянето на научна и техническа помощ, събирането на данни и установяването на появяващи се рискове. За някои от тези задачи може да се отпуска финансова помощ.

3. Правилата за прилагане на параграфи 1 и 2 се определят от Комисията, след консултации с органа и в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2. По-специално в тези правила се определят критериите за включване на институтите в списъка на определените от държавите-членки компетентни организации, условията за определяне на хармонизирани изисквания за качеството и финансовите правила за отпускането на финансова помощ.

4. В срок от една година след влизането в сила на настоящия регламент Комисията публикува списък на съществуващите в Общността системи в областите от компетентността на органа, в които се предвижда държавите-членки да изпълняват определени задачи в областта на научната оценка, и по-специално разглеждането на досиетата за разрешение. В доклада, който по целесъобразност се придружава от предложения, по-специално, за всяка система се посочват всички евентуално необходими изменения и подобрения, които биха могли да дадат възможност на органа да изпълнява функциите си в сътрудничество с държавите-членки.

РАЗДЕЛ 4

НЕЗАВИСИМОСТ, ПРОЗРАЧНОСТ, ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 37

Независимост

1. Членовете на управителния съвет, съвещателното тяло и изпълнителният директор се задължават да работят независимо в интерес на обществото.

За целта те правят декларация за обвързване и декларация за интереси, като посочват или отсъствието на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост, или наличието на преки или косвени интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост. Тези декларации се правят писмено всяка година.

2. Членовете на научния комитет и на групите от научни експерти се задължават да работят независимо от всякакво външно влияние.

3. Членовете на управителния съвет, изпълнителният директор и членовете на съвещателното тяло, научния комитет и групите от научни експерти, както и външните експерти, които участват в сформираните от тях работни групи, на всяко заседание декларират всички интереси, за които може да се счита, че накърняват тяхната независимост във връзка с въпросите от дневния ред.

Член 38

Прозрачност

1. Органът гарантира, че дейността му се извършва при висока степен на прозрачност. По-специално, той незабавно обявява публично:

а)	дневния ред и протоколите от заседанията на научния комитет и на групите от научни експерти;

б)	становищата на научния комитет и на групите от научни експерти непосредствено след приемането им, в това число и становищата на малцинството;

в)	информацията, на която се основават неговите становища, без да се засягат разпоредбите на членове 39 и 41;

г)	годишните декларации за интерес, които са направени от членовете на управителния съвет, изпълнителния директор, членовете на съвещателното тяло, научния комитет и групите от научни експерти, както и декларациите за интерес, които са направени във връзка с въпросите от дневния ред на заседанията;

д)	резултатите от проведените научни изследвания;

е)	годишния доклад за дейността му;

ж)	исканията за научни становища, отправени от Европейския парламент, Комисията или държава-членка, които са били отхвърлени или изменени, както и мотивите за отказа или изменението.

2. Заседанията на управителния съвет са публични, освен ако по предложение на изпълнителния директор съветът не вземе решение за противното по специфични административни точки от дневния му ред, както и може да допуска представители на потребителите или други заинтересовани страни да наблюдават разискванията по някои от дейностите на органа.

3. Във вътрешния си правилник за работа органът определя практическите условия за прилагане на посочените в параграфи 1 и 2 правила за прозрачност.

Член 39

Поверителност

1. Чрез дерогация от разпоредбите на член 38, органът не разгласява пред трети страни получената от него поверителна информация, за която основателно е отправено искане за поверително третиране, с изключение на информация, за която обстоятелствата изискват да бъде направена публично достояние с цел опазване на общественото здраве.

2. Членовете на управителния съвет, изпълнителният директор, членовете на научния комитет и на групите от научни експерти, както и външните експерти, които участват в сформираните от тях работни групи, членовете на съвещателното тяло и персоналът на органа, дори и след приключване на задълженията им, са обект на изискванията за поверителност съгласно член 287 от Договора.

3. Заключенията от научните становища на органа във връзка с предвидими въздействия върху здравето в никакъв случай не могат да остават поверителни.

4. Във вътрешния си правилник за работа органът определя практическите условия за изпълнение на посочените в параграфи 1 и 2 правила за поверителност.

Член 40

Предоставяне на информация от органа

1. Органът предоставя по своя инициатива информация в области от неговата компетентност, без да се накърнява компетентността на Комисията да съобщава решенията си за управление на риска.

2. Органът гарантира, че на обществеността и на заинтересованите страни се предоставя бърза, обективна, надеждна и лесно достъпна информация, по-специално във връзка с резултатите от неговата работа. За постигането на тези цели органът разработва и разпространява информационни материали, предназначени за широката общественост.

3. Органът работи в тясно сътрудничество с Комисията и държавите-членки за насърчаване на необходимото единство в процеса на обмяна на информация за рискове.

Органът публикува всички представени от него становища в съответствие с член 38.

4. Органът гарантира подходящо сътрудничество с компетентните органи в държавите-членки и други заинтересовани страни по отношение на кампаниите за обществена информация.

Член 41

Достъп до документи

1. Органът гарантира широк достъп до документите, с които разполага.

2. Управителният съвет, по предложение на изпълнителния директор, приема приложимите разпоредби за достъп до посочените в параграф 1 документи, като изцяло се съобразява с общите принципи и условия, уреждащи правото на достъп до документи на институциите на Общността.

Член 42

Потребители, производители и други заинтересовани страни

Органът развива ефективни контакти с представители на потребителите, производителите, преработвателите и всички други заинтересовани страни.

РАЗДЕЛ 5

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 43

Приемане на бюджета на органа

1. Приходната част на бюджета на органа се формира от финансово участие на Общността и на всяка държава, с която Общността е сключила посочените в член 49 споразумения, както и от такси за публикации, конференции, обучение и други подобни услуги, предоставяни от органа.

2. Разходната част на бюджета на органа включва разходите за персонал, административните и инфраструктурни разходи, и разходите за дейността, както и разходите, произтичащи от сключени договори с трети страни или от посочената в член 36 финансова помощ.

3. Изпълнителният директор своевременно изготвя, преди посочената в параграф 5 дата, финансов разчет за приходите и разходите на органа за следващата финансова година, които предава на управителния съвет, заедно с проект на щатно разписание.

4. Разходите не надвишават приходите.

5. Най-късно до 31 март всяка година управителният съвет приема проекторазчетите, включително и проекта на щатно разписание, придружен от предварителната програма за работа, и ги изпраща на Комисията и на държавите, с които Общността е сключила посочените в член 49 споразумения. Въз основа на този проект Комисията включва съответните разчети в предварителния проект за общия бюджет на Европейския съюз, който се представя на Съвета съгласно член 272 от Договора.

6. След като бюджетният орган приеме общия бюджет на Европейския съюз, управителният съвет приема окончателния бюджет и програмата за работа на органа, като при необходимост ги коригира в съответствие с размера на финансовото участие на Общността. Той незабавно ги изпраща на Комисията и бюджетния орган.

Член 44

Изпълнение на бюджета на органа

1. Изпълнителният директор отговаря за изпълнението на бюджета на органа.

2. Контролът върху поетите ангажименти и плащанията по разходната част, и наличието и събирането на всички приходи на органа се извършва от финансов контрольор на Комисията.

3. Най-късно до 31 март всяка година изпълнителният директор изпраща на Комисията, управителния съвет и Сметната палата подробен финансов отчет за приходите и разходите за предходната година.

Счетоводните отчети се проверяват от Сметната палата в съответствие с член 248 от Договора. Тя ежегодно публикува доклад за дейността на органа.

4. Европейският парламент, по препоръка на Съвета, освобождава от отговорност изпълнителния директор на органа във връзка с изпълнението на бюджета.

Член 45

Такси, които се събират от органа

В срок от три години от датата на влизане в сила на настоящия регламент и след консултации с органа, с държавите-членки и със заинтересованите страни Комисията публикува доклад за приложимостта и целесъобразността от представяне на законодателно предложение по процедурата за съвместни решения и в съответствие с Договора и за други услуги, които да се предоставят от органа.

РАЗДЕЛ 6

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 46

Правосубектност и привилегии

1. Органът е юридическо лице. Във всички държави-членки той се ползва от най-широката правоспособност, предоставена по закон на юридическите лица. По-специално, той може да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да води съдебни дела.

2. За органа се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности.

Член 47

Отговорност

1. Договорните задължения на органа се уреждат от приложимото за съответния договор законодателство. Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнася по всяка арбитражна клауза, съдържаща се в подписан от органа договор.

2. В случай на извъндоговорни задължения органът, в съответствие с общите за правото на държавите-членки принципи, компенсира всички вреди, причинени от него или негови служители при изпълнение на служебните им задължения. Съдът на Европейските общности е компетентен да разрешава всички спорове във връзка с компенсацията на такива вреди.

3. Личната отговорност на служителите спрямо органа се урежда от съответните приложими разпоредби за персонала на органа.

Член 48

Персонал

1. За персонала на органа се прилагат нормите и правилниците, които важат за длъжностните лица и други служители на Европейските общности.

2. По отношение на своя персонал, органът упражнява правомощията, които се предоставят на назначаващия орган.

Член 49

Участие на трети страни

Органът е отворен за участие на държави, които са сключили споразумения с Европейската общност, по силата на които те са приели и прилагат законодателството на Общността в уредената с настоящия регламент област.

В съответните разпоредби на тези споразумения се предвиждат механизми, в които по-специално се определя естеството, степента и начина, по който тези страни ще участват в работата на органа, включително разпоредби за участието им в ръководените от органа мрежи, включването им в списъка на компетентните организации, на които органът може да възлага определени задачи, финансовото участие и персонала.

ГЛАВА IV

СИСТЕМА ЗА БЪРЗО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ И СПЕШНИ СИТУАЦИИ

РАЗДЕЛ 1

СИСТЕМА ЗА БЪРЗО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Член 50

Система за бързо предупреждение

1. Под формата на мрежа се създава система за бързо уведомяване за пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи. В нея участват държавите-членки, Комисията и органът. Всеки от тези участници определят лице за контакт, който е член на мрежата. Комисията отговаря за управлението на мрежата.

2. Когато член на мрежата разполага с информация за съществуването на сериозен пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи, тази информация незабавно се съобщава на Комисията чрез системата за бързо предупреждение. Комисията незабавно предава тази информацията на членовете на мрежата.

Органът може да допълва нотификацията с всякаква научна или техническа информация, която ще улесни предприемането на бързи и подходящи действия за управление на риска от страна на държавите-членки.

3. Без да се засягат други разпоредби на законодателството на Общността, държавите-членки незабавно нотифицират Комисията чрез системата за бързо предупреждение за:

а)	всяка предприета от тях мярка, насочена към ограничаване пускането на пазара или принудителното изтегляне от пазара или от обръщение на храни или фуражи с цел опазване здравето на човека, които изискват бързи действия;

б)

всяка препоръка или споразумение с професионални субекти, които са насочени към доброволно или задължително предотвратяване, ограничаване или налагане на специфични условия за пускането на пазара или евентуалната употреба на храни или фуражи, поради наличието на сериозен риск за здравето на човека, който изисква бързи действия;

в)	всяко свързано с пряк или косвен риск за здравето на човека отхвърляне на партида, контейнер или товар от храни или фуражи от страна на компетентен орган на граничен пункт на територията на Европейския съюз.

Нотификацията се придружава от подробно обяснение на причините за предприетите действия от компетентните органи на държавите-членки, в които е издадена нотификацията. Тя е последвана от своевременно предоставяне на допълнителна информация, по-конкретно при изменение или отмяна на мерките, на които се основава нотификацията.

Комисията незабавно предава на членовете на мрежата нотификацията и получената съгласно алинея първа и втора допълнителна информация.

При отхвърляне на партида, контейнер или товар от компетентен орган на граничен пункт на територията на Европейския съюз, Комисията незабавно нотифицира всички гранични пунктове на територията на Европейския съюз, както и третата страна, от която произхождат продуктите.

4. Когато храна или фураж, които са били обект на нотификация чрез системата за бързо предупреждение, са експедирани за трета страна, Комисията предоставя подходяща информация на тази страна.

5. Държавите-членки незабавно информират Комисията за предприетите от тях действия или мерки след получаване на изпратените чрез системата за бързо предупреждение нотификации и допълнителна информация. Комисията незабавно предава тази информация на участниците в мрежата.

6. Системата за бързо предупреждение е отворена за участие на страните кандидатки за членство в Европейския съюз, трети страни или международни организации въз основа на сключени споразумения между Общността и тези страни или международни организации в съответствие с определените в тези споразумения процедури. Последните се основават на принципа на взаимност и включват мерки за поверителност, които са равностойни на прилаганите в Общността.

Член 51

Мерки за прилагане

Мерките за прилагане на член 50 се приемат от Комисията след обсъждане с органа в съответствие с посочената в член 58, параграф 2 процедура. По-специално, тези мерки определят конкретните приложими условия и процедури за предаването на нотификации и допълнителна информация.

Член 52

Правила за поверителност на системата за бързо предупреждение

1. По принцип информацията, с която разполагат членовете на мрежата във връзка с риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи, се предоставя на обществото в съответствие с предвидения в член 10 принцип за предоставяне на информация. По принцип обществото има достъп до информацията за идентификацията на продуктите, за естеството на риска и за предприетите мерки.

Въпреки това, членовете на мрежата предприемат стъпки, с които да гарантират задължението на своя персонал да не разкрива получена информация за целите настоящия раздел, която поради своето естество е предмет на професионална тайна в надлежно обосновани случаи, с изключение на информация, която, ако обстоятелствата изискват, трябва да стане обществено достояние с цел опазване здравето на човека.

2. Опазването на професионалната тайна не възпрепятства компетентните органи да разгласяват информация относно ефективността на контрола на пазара и прилагането на мерки в областта на храните и фуражите. Органите, които получават информация, която е обект на професионална тайна, гарантират нейното опазване в съответствие с параграф 1.

РАЗДЕЛ 2

СПЕШНИ СИТУАЦИИ

Член 53

Спешни мерки за храни и фуражи, които произхождат от Общността или са внесени от трета страна

1. Когато е очевидно, че дадена храна или фураж, които произхождат от Общността или са внесени от трета страна, има вероятност да представляват сериозен риск за здравето на човека и животните или околната среда, и че този риск не може да бъде задоволително овладян чрез предприетите от заинтересованата/ите държава/и-членка/и мерки, Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, по своя инициатива или по искане на държава-членка, незабавно приема една или повече от следните мерки, в зависимост от сериозността на ситуацията:

а)

за храни и фуражи с произход от Общността:

i)	спиране на пускането на пазара или употребата на въпросните храни;

ii)	спиране на пускането на пазара или употребата на въпросните фуражи;

iii)	определяне на специални условия за въпросните храни и фуражи;

iv)	всяка друга подходяща временна мярка;

б)

за храни и фуражи, внесени от трета страна:

i)	спиране на вноса на въпросните храни и фуражи от цялата или от част от територия на съответната трета страна, и по целесъобразност, от третата страна на транзитно преминаване;

ii)	определяне на специални условия за въпросните храни и фуражи от цялата или от част от територия на съответната трета страна;

iii)	всяка друга подходяща временна мярка.

2. Въпреки това, в спешни ситуации Комисията може временно да приема посочените в параграф 1 мерки след консултации със заинтересованата/ите държава/и-членка/и и да информира останалите държави-членки.

Във възможно най-кратък срок, но не повече от 10 работни дни предприетите мерки се потвърждават, изменят, отменят или продължават в съответствие с процедурата, посочена в член 58, параграф 2, а мотивите за решението на Комисията незабавно се обявяват публично.

Член 54

Други спешни мерки

1. Когато държава-членка официално информира Комисията за необходимостта от предприемане на спешни мерки, и когато Комисията не е предприела действия в съответствие с член 53, държавата-членка може да предприема временни защитни мерки. В такъв случай тя незабавно информира останалите държави-членки и Комисията.

2. В срок от 10 работни дни Комисията представя въпроса за разглеждане от създадения съгласно член 58, параграф 1 комитет, в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2 с оглед продължаване, изменение или отмяна на националните временни защитни мерки.

3. Държавите-членки могат да продължават да прилагат националните си временни защитни мерки до приемането на мерки на Общността.

РАЗДЕЛ 3

УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ

Член 55

Общ план за управление на кризите

1. Комисията, в тясно сътрудничество с органа и държавите-членки, изготвя общ план за управление на кризи в областта на безопасността на храните и фуражите (наричан по-долу „общ план“).

2. В общия план се определят видовете ситуации, свързани с пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи, който няма вероятност да бъде предотвратен, отстранен или намален до приемливо ниво чрез съществуващи разпоредби или не могат достатъчно да се управляват единствено чрез прилагането на членове 53 и 54.

В общия план се определят и необходимите практически процедури за управление на кризи, включително принципите на прозрачност, които следва да се прилагат и стратегия за обмяна на информация.

Член 56

Кризисно звено

1. Без да се засяга ролята ѝ да гарантира прилагането на законодателството на Общността, когато установи наличието на ситуация, свързана със сериозен пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи, и този риск не може да се предотврати, отстрани или намали чрез съществуващите разпоредби, или не може достатъчно да се управлява единствено чрез прилагането на членове 53 и 54, Комисията незабавно уведомява държавите-членки и органа.

2. Комисията незабавно сформира кризисно звено, в което участва органът, който при необходимост оказва научна и техническа помощ.

Член 57

Задачи на кризисното звено

1. Кризисното звено отговаря за събирането и оценката на цялата съответна информация и за установяването на съществуващите възможности за възможно най-ефективно и бързо предотвратяване, отстраняване или намаляване до приемливо ниво на риска за здравето на човека.

2. Кризисното звено може да иска съдействие от всеки публичноправен или частноправен субект, чийто професионален опит счита за необходим за ефективното управление на кризата.

3. Кризисното звено информира обществеността за съответните рискове и за предприетите мерки.

ГЛАВА V

ПРОЦЕДУРИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

КОМИТЕТ И ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОСРЕДНИЧЕСТВО

Член 58

Комитет

1. Комисията се подпомага от Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, оттук нататък наричан „Комитета“, който се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представителя на Комисията. Комитетът е организиран на секции, които се занимават с въпроси от съответните им области на компетентност.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага процедурата, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО, в съответствие с членове 7 и 8 от посоченото решение.

3. Предвиденият в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО срок е три месеца.

Член 59

Функции на Комитета

Комитетът изпълнява функциите, които са му възложени по силата на настоящия регламент и други съответни разпоредби на Общността, в случаите и при условията, предвидени в тези разпоредби. По инициатива на председателя или при писмено искане от някой от членовете му, Комитетът може да разглежда и всеки въпрос, който попада в предмета на тези разпоредби.

Член 60

Процедура за посредничество

1. Без да се засяга прилагането на други разпоредби на Общността, когато държава-членка е на мнение, че предприетите от друга държава-членка мерки в областта на безопасността на храните са несъвместими с настоящия регламент, или че има вероятност да засегне функционирането на вътрешния пазар, тя отнася въпроса до Комисията, която незабавно информира другата заинтересована държава-членка.

2. Двете заинтересовани държави-членки и Комисията полагат всички усилия за решаване на проблема. Ако не може да се постигне споразумение, Комисията може да поиска становище от органа по всеки съответен спорен научен въпрос. Условията и срокът, в който органът трябва да представи становището си, се определят по взаимно съгласие между Комисията и органа, след консултации с двете заинтересовани държави-членки.

РАЗДЕЛ 2

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 61

Клауза за преразглеждане

1. Преди 1 януари 2005 г. и на всеки шест години след това, органът, в сътрудничество с Комисията, възлага извършването на независима външна оценка на постигнатите от него резултати въз основа на дадения от управителния съвет мандат, съгласувано с Комисията. Оценката касае практиките на работа и въздействието на органа. Оценката отчита мнението на заинтересованите страни както на национално равнище, така и на общностно равнище.

Управителният съвет на органа разглежда заключенията на оценката и дава необходимите препоръки на Комисията относно промени в органа и неговите практики на работа. Оценката и препоръките се оповестяват публично.

2. Преди 1 януари 2005 г. Комисията публикува доклад за придобития опит по прилагането на раздели I и II от глава IV.

3. Посочените в параграфи 1 и 2 доклади и препоръки се изпращат на Съвета и на Европейския парламент.

Член 62

Позоваване на Европейския орган за безопасност на храните и Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните

1. Всяко позоваване в законодателството на Общността на Научния комитет по храните, Научния комитет по хранене на животните, Научния ветеринарен комитет, Научния комитет по пестицидите, Научния комитет по растенията и Научния управителен комитет се заменят с позоваване на Европейския орган за безопасност на храните.

2. Всяко позоваване в законодателството на Общността на Постоянния комитет по храните, Постоянния комитет по фуражите и Постоянния ветеринарен комитет се заменя с позоваване на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

Всяко позоваване в законодателството на Общността на Постоянния комитет по растителна защита, основано на и включващо Директиви 76/895/ЕИО, 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО, 90/642/ЕИО и 91/414/ЕИО относно препаратите за растителна защита и определянето на максимално допустима граница на остатъчни вещества, се заменя с позоваване на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

3. По смисъла на параграфи 1 и 2 „законодателство на Общността“ означава всички регламенти, директиви и решения на Общността.

4. Решения 68/361/ЕИО, 69/414/ЕИО и 70/372/ЕИО съответно се отменят.

Член 63

Компетенции на Европейската агенция за оценка на медицински продукти

Настоящият регламент не накърнява компетенциите, предоставени на Европейската агенция за оценка на медицински продукти с Регламент (ЕИО) № 2309/93, Регламент (ЕИО) № 2377/90, Директива 75/319/ЕИО на Съвета (27) и Директива 81/851/ЕИО на Съвета (28).

Член 64

Начало на дейността на органа

Органът започва да функционира на 1 януари 2002 г.

Член 65

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Членове 11 и 12 и членове 14—20 се прилагат от 1 януари 2005 г.

Членове 29, 56, 57 и 60 и член 62, параграф 1 се прилагат, считано от датата на назначаване на членовете на научния комитет и на групите от научни експерти, което се обявява чрез известие в серия „С“ на Официален вестник.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 януари 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

J. PIQUÉ I CAMPS

(1) ОВ C 96 E, 27.3.2001 г., стр. 247.

(2) ОВ C 155, 29.5.2001 г., стр. 32.

(3) Становище, представено на 14 юни 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4) Становище на Европейския парламент от 12 юни 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Обща позиция на Съвета от 17 септември 2001 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Европейския парламент от 11 декември 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 21 януари 2002 г.

(5) ОВ L 229, 30.8.1980 г., стр. 1. Директива, отменена с Директива 98/83/ЕО.

(6) ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32.

(7) Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно умишленото освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).

(8) ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 24.

(9) ОВ L 371, 30.12.1987 г., стр. 76.

(10) ОВ L 255, 18.10.1968 г., стр. 23.

(11) ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

(12) ОВ L 170, 3.8.1970 г., стр. 1.

(13) ОВ L 340, 9.12.1976 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 2000/57/ЕО на Комисията (ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 76).

(14) ОВ L 221, 7.8.1986 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 2001/57/EО на Комисията (ОВ L 208, 1.8.2001 г., стр. 36).

(15) ОВ L 221, 7.8.1986 г., стр. 43. Директива, последно изменена с Директива 2001/57/ЕО на Комисията.

(16) ОВ L 350, 14.12.1990 г., стр. 71. Директива, последно изменена с Директива 2001/57/ЕО на Комисията.

(17) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2001/49/ЕО на Комисията (ОВ L 176, 29.6.2001 г., стр. 61).

(18) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(19) ОВ L 214, 24.8.1993 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 649/98 на Комисията (ОВ L 88, 24.3.1998 г., стр. 7).

(20) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1553/2001 на Комисията (ОВ L 205, 31.7.2001 г., стр. 16).

(21) ОВ 22, 9.2.1965 г., стр. 369. Директива, последно изменена с Директива 93/39/ЕИО (ОВ L 214, 24.8.1993 г., стр. 22).

(22) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 8.

(23) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169. Директива, последно изменена с Директива 2000/41/ЕО на Комисията (ОВ L 145, 20.6.2000 г., стр. 25).

(24) ОВ L 359, 8.12.1989 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 92/41/ЕИО (ОВ L 158, 11.6.1992 г., стр. 30).

(25) ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 141, 4.6.1999 г., стр. 20).

(26) ОВ L 356, 31.12.1977 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО, ЕОВС, Евратом) № 762/2001 (ОВ L 111, 20.4.2001 г., стр. 1).

(27) ОВ L 147, 9.6.1975 г., стр. 13. Директива, изменена с Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).

(28) ОВ L 317, 6.11.1981 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1).

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

32002R0221

L 037/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 221/2002 НА КОМИСИЯТА

от 6 февруари 2002 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните (1), и по-специално член 2, параграф 3 от него,

като има предвид, че

(1)	Регламент (ЕИО) № 315/93 предвижда, че трябва да се определи максималното съдържание на някои замърсители в храните с оглед опазване на общественото здраве.

(2)

Регламент (ЕО № 466/2001 на Комисията (2), изменен с Регламент (ЕО) № 2375/2001 на Съвета (3), определя максималното съдържание на някои замърсители в храните, които да се прилагат от 5 април 2002 година. В частност, приложение I към него определя съдържанието на олово, кадмий и живак в някои продукти на риболова.

(3)

От значение е, в интерес на опазване на общественото здраве, съдържанието на замърсители да се поддържа на нива, приемливи в токсикологично отношение. Максималното съдържание на олово, на кадмий и на живак трябва да е безопасно и толкова слабо, колкото е разумно възможно (ALARA), опирайки се на добра производствена и земеделска/рибарска практики. Въз основа на нови аналитични данни е необходимо да се преразгледат съответните разпоредби в приложение I към Регламент (ЕО) № 466/2001 за тези замърсители в някои продукти на риболова. Преразгледаните разпоредби осигуряват високо ниво на опазване здравето на потребителите.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕО) № 466/2001 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Той се прилага, считано от 5 април 2002 година

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 февруари 2002 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 37, 13.2.1993, стр. 1.

(2) ОВ L 77, 16.3.2001, стр. 1.

(3) ОВ L 321, 6.12.2001, стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Раздел 3 (Тежки метали) от приложение I към Регламент (ЕО) № 466/2001 се изменя, както следва:

а)

по отношение на оловото (Pb), точки 3.1.4, 3.1.4.1 и 3.1.6 се заменят със следния текст:

Продукт

Максимално съдържание

(mg/kg в прясно състояние)

Критерии за производителност на вземането на проби

Критерии за производителност на методите за анализ

„3.1.4.

Филе (1) от риба, определено в категории а), б) и д) от списъка в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22), с изключение на видовете риба, изброени в точка 3.1.4.1

0,2

Директива 2001/22/ЕО

3.1.4.1.

Филе (1) от:

паламуд (Sarda sarda),

каракуда морска обикновена (Diplodus vulgaris),

змиорка обикновена (Anguilla anguilla),

морски кефал (Mugil labrosus labrosus),

кафява пристипома (Pomadasys benneti),

сафрид атлантико-средиземноморски (Trachurus trachurus),

сардина (Sardina pilchardus),

сардинопс (Sardinops species),

лаврак (Dicentrarchus punctatus),

риба тон (Thunnus species и Euthynnys species),

морски език (Dicologoglossa cuneata)

0,4

Директива 2001/22/ЕО

3.1.6.

черупчести мекотели

1,5

Директива 2001/22/ЕО

б)

по отношение на кадмия (Cd), точки 3.2.5, 3.2.5.1 и 3.2.6 се заменят със следния текст:

Продукт

Максимално съдържание

(mg/kg в прясно състояние)

Критерии за производителност на вземането на проби

Критерии за производителност на методите за анализ

„3.2.5.

Филе (2) от риба, определено в категориите а), б) и д) от списъка в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000, с изключение на видовете риба, изброени в точка 3.2.5.1

0,05

Директива 2001/22/ЕО

3.2.5.1.

Филе (2) от:

паламуд (Sarda sarda),

каракуда морска обикновена (Diplodus vulgaris),

змиорка обикновена (Anguilla anguilla),

хамсия (Engraulis encrasicholus),

морски кефал (Mugil labrosus labrosus),

сафрид атлантико-средиземноморски (Trachurus trachurus),

императорски (бял) тон (Luvarus imperialis),

сардина (Sardina pilchardus),

сардинопс (Sardinops species),

риба тон (Thunnus species и Euthynnys species),

морски език (Dicologoglossa cuneata)

0,1

Директива 2001/22/ЕО

3.2.6.

Ракообразни, с изключение на кафяво месо на краб и с изключение на главата и месото от гърдите на омара и едрите ракообразни (Nephropidae и Palinuridae)

0,5

Директива 2001/22/ЕО

в)

по отношение на живака (Hg), точка 3.3.1.1 се заменя със следния текст:

„Продукт

Максимално ниво

(мг/кг в прясно състояние)

Критерии за производителност на вземането на проби

Критерии за производителност на методите за анализ

3.3.1.1.

Морски дявол (Lophius species),

зъбатка атлантическа ивичеста (Anarhichas lupus),

лаврак обикновен (Dicentrarchus labrax),

молва (морска щука) (Molva dipterygia),

паламуд (Sarda sarda),

змиорка обикновена (Anguilla species),

атлантически големоглав (Hoplostethus atlanticus),

дългоопашата риба (Coryphaenoides rupestris),

палвус атлантически (Hippoglossus hippoglossus),

мерлин (риба мел) (Makaira species),

щука (Esox lucius),

тунец едноцветен (Orcynopsis unicolor),

акула белоока бодлива (Centroscymnes coelolepis),

скат (Raja species),

бибан голям (Sebaster marinus, S. Mentella, S. viviparus),

атлантически ветроход (Istiophorus platypterus),

сребриста сабя ( Lepidopus caudatus, Aphanopus carbo),

акула (всички видове),

есколар — деликатесна скумрия (Lepidocybium flavobrunneum, Ruvettus pretiosus, Gempylus serpens),

есетра (Acipenser species),

риба меч (Xiphias gladius),

риба тон (Thunnus species и Euthynnys species)

1,0

Директива 2001/22/ЕО

Директива 2001/22/ЕО“

(1) Когато рибата трябва да се консумира цяла, максималното съдържание важи за цялата риба.“

(2) Когато рибата трябва да се консумира цяла, максималното съдържание важи за цялата риба.“

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

32002R0257

L 041/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 257/2002 НА КОМИСИЯТА

от 12 февруари 2002 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 194/97 за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните и на Регламент (ЕО) № 466/2001 за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните (1), и по специално член 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 194/97 на Комисията от 31 януари 1997 г. за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (2), последно изменен с Регламент (EО) № 1566/1999 (3) определя максималното съдържание на афлатоксин В1 и на общ афлатоксин в някои храни. Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията от 8 март 2001 г. за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (4), изменен с Регламент (ЕО) № 2375/2001 на Съвета (5), ще отмени и замени Регламент (ЕО) № 194/97, считано от 5 април 2002 година.

(2)

Регламент (ЕО) № 194/97 предвижда максималното съдържание за черупчестите плодове и за сушените плодове, предназначени за сортиране или за друга физическа обработка преди консумация от човека или влагане като съставка в храните, трябва да се преразгледа до 1 юли 2001 г., в светлината на постиженията на научно-техническия прогрес, в частност по отношение на ефективността на сортирането и другите видове обработка с цел намаляване съдържанието на афлатоксини.

(3)

В тази връзка бяха представени само данните за бадемите. Тези данни показват, че различните начини на сортиране и физическа обработка водят до значително намаляване на съдържанието на афлатоксини в необработените бадеми в крайния потребителски продукт. Въпреки това, данните претърпяват изменения, които усложняват оценката на степента на намаляване. Следователно, е уместно да се запазят настоящите максимално допустими нива, като се приеме, че те подлежат на преразглеждане.

(4)

Що се отнася до зърнените храни, подлежащи на сортиране или на друга механична обработка преди консумация от човека или влагане като съставка в храните, Регламент (ЕО) № 194/97 предвижда, че тъй като не са установени специфични граници преди 1 юли 2001 г., съдържанията, установени за зърненитехрани, предназначени за непосредствена консумация, се прилагат, считано от тази дата. Тази разпоредба се обяснява с факта, че в случая със зърнените храни не е изключено методите на сортиране и другите видове физическа обработка да водят до намаляване на нивото на замърсяване с афлатоксини, но действителната ефективност на тези методи подлежи на доказване. Предвижда се също, че при липса на данни, оправдаващи определянето на специфично максимално допустимо съдържание за необработените зърнени храни, да се прилагат нивата от 2 μg/kg за афлатоксин В1 и 4 μg/kg за общия афлатоксин.

(5)

В тази област предоставените данни се отнасят само за царевицата. В продължение на повече от две години се провеждаше постоянно наблюдение и контрол, но само ограничен брой партиди се оказаха замърсени, което ограничава възможностите за доказване на ефективността на сортирането, пречистването и другите видове физическа обработка. Въз основа на тези ограничени данни е очевидно, че благодарение на различните видове сортиране и физическа обработка съдържанието на афлатоксин в необработената царевица може да бъде значително намалено след пречистване в крайния потребителски продукт (люспи и натрошени форми). Замърсяването с афлатоксини се концентрира основно в отсевките (отпадъка) и в по-малка степен - в царевичните кълнове, триците и натрошената царевица (продукти, предназначени за храна на животни). Предвид ограничените данни и тяхната променливост, не е възможно да се направи точна количествена оценка на степента на намалението. Трябва да са налице други данни, преди да се направят окончателни изводи. Поради това е уместно да се удължи с две години, при това за последен път, срокът, за който не е определено съдържание за царевицата.

(6)

Не бяха представяни данни за суровите зърнени храни, освен царевицата, поради което установеното максимално съдържание за зърнените храни за пряка консумация от човека трябва също да се прилага от 1 юли 2001 г. за зърнените храни, подлежащи на сортиране или на друга физическа обработка преди консумация от човека или влагане като съставка в храните.

(7)	Важно е това максимално допустимо съдържание да влезе в сила във възможно най-кратък срок и да остане в сила след като Регламент (ЕО) № 466/2001 замени Регламент (ЕО) № 194/97. Следователно, тези два регламента трябва да бъдат изменени.

(8)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Точка 2.1. „Афлатоксини“ в заглавие I от приложението към Регламент (ЕО) № 194/97 се изменя, както следва:

Точки 2.1.1 и 2.1.2 се заменят със следното:

Продукт

Афлатоксини: максимално допустимо съдържание (1)

(μg/kg)

Метод на вземане на проби

Критерии за оценка на метода за анализ

B1 + B2+ G1 + G2

„2.1.1.

Фъстъци, черупкови плодове и сушени плодове

2.1.1.1.

Фъстъци, черупкови плодове и сушени плодове и продуктите, получени след тяхната пеработка, предназначени за пряка консумация от човека или за съставка в храните

2 (4)

4 (4)

—

Директива 98/53/EО

2.1.1.2.

Фъстъци, подлежащи на сортиране или на друга физическа обработка преди консумация от човека или влагане като съставка в храните

8 (4)

15 (4)

—

Директива 98/53/EО

2.1.1.3.

Черупкови плодове и сушени плодове, подлежащи на сортиране или на друга физическа обработка преди консумация от човека или влагане като съставка в храните

5 (4)

10 (4)

—

Директива 98/53/EО

2.1.2.

Зърнени храни (включително елда, Fagopyrum spр.)

2.1.2.1.

Зърнени храни (включително елда, Fagopyrum spр.) и продуктите, получени след тяхната преработка, предназначени за пряка консумация от човека или влагане като съставка в храните

—

Директива 98/53/EО

2.1.2.2.

Зърнени храни (включително елда, Fagopyrum spр.), подлежащи на сортиране или на друга физическа обработка преди консумация от човека или влагане като съставка в храните

—

Директива 98/53/EО

2.1.2.3.

Царевица (включително елда, Fagopyrum spр.), подлежаща на сортиране или на друга физическа обработка преди консумация от човека или влагане като съставка в храните

—

Директива 98/53/EО

Директива 98/53/EО“

2)	Бележка под линия 5 се заличава.

3)	Бележка под линия 6 се заличава.

Член 2

Точка 2.1. „Афлатоксини“ от раздел 2 на приложение I към Регламент (ЕО) № 466/2001 се изменя, както следва:

Точки 2.1.1. и 2.1.2 се заменят със следното:

Продукт

Афлатоксини: максимално допустимо съдържание (1)

(μg/kg)

Метод за вземане на проби

Критерии за оценка на метода за анализ

B1 + B2+ G1 + G2

„2.1.1.

Фъстъци, черупкови плодове и сушени плодове

2.1.1.1.

Фъстъци, черупкови плодове и сушени плодове и продуктите, получени след тяхната преработка, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като съставка в храните

2 (6)

4 (6)

—

Директива 98/53/EО

2.1.1.2.

Фъстъци, подлежащи на сортиране или на друга физическа обработка преди консумация или влагане като съставка в храните

8 (6)

15 (6)

—

Директива 98/53/EО

2.1.1.3.

5 (6)

10 (6)

—

Директива 98/53/EО

2.1.2.

Зърнени храни (включително елда, Fagopyrum spр.)

2.1.2.1.

Зърнени храни (включително елда, Fagopyrum spр.) и продуктите, получени след тяхната преработка, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като съставка в храните

—

Директива 98/53/EО

2.1.2.2.

Зърнени храни (включително елда, Fagopyrum spр.), подлежащи на сортиране или на друга механична обработка преди консумация от човека или влагане като съставка в храните

—

Директива 98/53/EО

2.1.2.3.

— (9)

—

Директива 98/53/EО

Директива 98/53/EО“

2)	Бележка под линия 8 се заличава.

Бележка под линия 9 се заменя със следното:

„(9)	Ако до 1 юли 2003 г. не е определено специфично съдържание, съдържанието, посочено в точка 2.1.2.1 в таблицата, се прилага след тази дата за визираната в тази точка царевица.“

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Членове 1 и 3 се прилагат от деня след публикуването. Член 2 се прилага от 5 април 2002 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 12 февруари 2002 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 31, 1.2.1997 г., стр. 48.

(3) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 17.

(4) ОВ L 77, 16.3.2001 г., стр. 1.

(5) ОВ L 321, 6.12.2001 г., стр. 1.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

32002D0151

L 050/94

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 февруари 2002 година

относно минималните изисквания, приложими към сертификата за унищожаване, издаден съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно излезлите от употреба превозни средства

(нотифицирано под номер С(2002) 518)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/151/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (1), и по-специално член 5, параграф 5 и член 11, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Директива 2000/53/ЕО предвижда анулиране на регистрацията на превозно средство да се извършва само след представяне на сертификат за унищожаването му.

(2)	За да се даде възможност на компетентните власти да признаят взаимно и да приемат сертификат за унищожаване, издадени в други държави-членки, Директива 2000/53/ЕО предвижда Комисията да определи минимални изисквания, приложими към сертификата за унищожаване.

(3)	Минималните изисквания имат за цел да се гарантира истинността на информацията, отнасяща се до името и координатите на инсталацията за преработка, до компетентната власт и до собственика на превозното средство, както и някои сведения за превозното средство.

(4)	Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета (2).

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ

Член 1

Сертификатът за унищожаване, издаден съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2000/53/ЕО, съдържа поне информацията, посочена в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 19 февруари 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34.

(2) ОВ L 78, 18.3.1991 г., стр. 32.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Минимални изисквания, приложими към сертификата за унищожаване, издаван съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2000/53/ЕО

1.	Име, адрес, подпис и регистрационен или идентификационен номер (1) на предприятието или учреждението, издаващо свидетелството.

2.	Име и адрес на компетентния орган, отговоре за издаването на разрешителното (съгласно член 6, параграф 2, от Директива 2000/53/ЕО), необходимо на предприятието или учреждението, което издава сертификат за унищожаване.

3.	В случай че сертификатът се издава от производител, продавач или събирач, упълномощен от оторизирана инсталация за преработка, име, адрес и регистрационен или идентификационен номер (1) на предприятието или учреждението, което издава сертификата.

4.	Дата на издаване на сертификата за унищожаване.

5.	Марка за националност и регистрационен номер на превозното средство (прилага се регистрационното свидетелство или декларация на предприятието или учреждението, издаващо сертификата, удостоверяваща, че регистрационното свидетелство е било унищожено (2).

6.	Категория на превозното средство, марка и модел.

7.	Идентификационен номер на превозното средство (рама).

8.	Име, адрес, националност и подпис на ползвателя или собственика на доставеното превозно средство.

(1) Това изискване може да отпадне, в случай че националната система за регистрация или идентификация не предвижда издаването на подобен номер.

(2) Това изискване може да отпадне, в случай че системата за регистрация е електронна и не доставя копие върху хартиен носител на регистрационния документ.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

101

32002L0003

L 067/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2002/3/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 февруари 2002 година

относно озона в атмосферния въздух

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния текст, одобрен на 10 декември 2001 г. от Помирителния комитет,

като имат предвид, че:

(1)

Въз основа на принципите, установени в член 174 от Договора, Петата програма за действие за околната среда, одобрена с Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 1 февруари 1993 г. относно общоевропейската програма за политика и действие в областта на екологията и за трайното развитие (5) и допълнена с Решение № 2179/98/ЕО (6), предвижда по-специално изменения в действащото законодателство относно замърсителите на въздуха. Въпросната програма препоръчва установяването на дългосрочни цели в областта на качеството на въздуха.

(2)	Съгласно член 4, параграф 5 от Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух (7), Съветът трябва да приеме законодателството, установено в параграф 1 и разпоредбите, установени в параграфи 3 и 4 от посочения член.

(3)

Важно е да се гарантира ефективна защита срещу вредните последствия върху човешкото здраве от излагането на озона. Следва да бъдат намалени, доколкото е възможно, вредните последствия на озона върху растителността, екосистемите и като цяло върху околната среда. Трансграничният характер на замърсяването с озон изисква да бъдат предприети мерки на общностно равнище.

(4)

Директива 96/62/ЕО предвижда, че цифровите прагове трябва да се основават на резултатите от дейността, провеждана от международни научни групи активни в тази област. Комисията трябва да вземе предвид последните данни от научноизследователската дейност в съответните области на епидемиологията и на екологията, както и последните достижения в областта на метрологията, с цел да бъде извършен повторен преглед на елементите, върху които се основават тези прагове.

(5)

Директива 96/62/ЕО изисква за озона да бъдат определени пределно допустими и/или целеви стойности. Предвид трансграничното естество на замърсяване с озон, следва да бъдат определени целеви стойности на общностно равнище за опазването на човешкото здраве и опазването на растителността. Тези целеви стойности следва да се свързват с междинните цели, произтичащи от интегрираната стратегия на Общността за борба с подкисляването и приземния озон, на които се основава също Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните пределнодопустими стойности за емисии за някои атмосферни замърсители (8).

(6)

В съответствие с Директива 96/62/ЕО следва да бъдат приложени планове и програми в зоните и агломерациите, в рамките на които концентрациите на озон надвишават целевите стойности, за да се гарантира, че към определената дата тези целеви стойности са спазени, доколкото е възможно. Тези планове и програми следва да се отнасят до голяма степен за мерките за контрол, които трябва да бъдат прилагани в съответствие със съответното законодателство на Общността.

(7)

Следва да бъдат определени дългосрочните цели, с цел да са осигури ефикасна защита на човешкото здраве и на околната среда. Дългосрочните цели следва да съответстват на стратегията, целяща намаляване на подкисляването и озона, както и да съответстват на съответните цели за намаляване на разликата между настоящите концентрации на озон и дългосрочните цели.

(8)	Измерванията следва да бъдат задължителни в зоните, където дългосрочните цели са превишени. Допълнителните средства за оценка могат да намалят изисквания брой фиксирани пунктове за вземане на проби.

(9)

Следва да бъде определен алармен праг за предпазване на населението. Следва да бъде определен и информационен праг за защита на чувствителните групи от населението. Следва да бъдат предоставяни систематично на разположение на населението актуализирани информации за концентрациите на озон в атмосферния въздух.

(10)

Следва да бъдат изготвени краткосрочни планове за действие там, където може да бъде намален чувствително рискът от надвишаване на алармения праг. Следва да бъде разгледана и оценена възможността за намаляване на риска в конкретните случаи, продължителността и степента на надвишаване на тази стойност. Следва да не се изисква прилагането на местни мерки, когато оценката на ползите и цената доказва, че те не са пропорционални.

(11)

Трансграничният характер на замърсяването с озон може да изисква определена координация между съседните държави-членки при изготвянето и изпълнението на планове, програми и краткосрочни планове за действие, както и за осведомяване на обществеността. Когато е уместно, държавите-членки следва да продължат сътрудничеството с трети страни, като поставят ударението върху ранното включване като участници на страните кандидатки за присъединяване.

(12)	Като основа на редовните доклади, на Комисията следва да се представи информация относно измерените концентрации.

(13)

Комисията следва да преразгледа разпоредбите на настоящата директива в светлината на последните постижения на научноизследователската дейност, които се отнасят по-специално до въздействието на озона върху здравето човека и околната среда. Докладът на Комисията следва да бъде представен като неразделна част от стратегия за качеството на въздуха, предназначена да преразгледа и предложи цели в областта на качеството на въздуха в Общността и да изготви стратегии за изпълнение, които да гарантират постигането на тези цели. В този смисъл докладът следва да отчита възможностите за постигане на дългосрочните цели в конкретен период от време.

(14)	Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(15)

Предвид факта, че целите на предложените действия за гарантиране на ефективна защита срещу вредните въздействия върху здравето на човека от излагането на действието на озона и за намаляване вредните последствия на озона върху растителността, екосистемите и най-общо върху околната среда, не могат да бъдат постигнати по задоволителен начин от държавите-членки поради трансграничния характер на замърсяването с озон и поради това, че те могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме тези мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в посочения член, настоящата директива не превишава това, което е необходимо за постигане на тези цели.

(16)	Директива 92/72/ЕИО на Съвета от 21 септември 1992 г. относно замърсяването на въздуха с озон следва да бъде отменена (10).

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Целта на настоящата директива е:

а)	да установи дългосрочните цели, целевите стойности, алармен праг и информационен праг за концентрациите на озон в атмосферния въздух в рамките на Общността, предназначени да предотвратят или намалят вредното въздействие на озона върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло;

б)	да гарантира, че общите методи и критерии се използват за оценка на концентрациите на озон и, когато е уместно, на прекурсорите на озона (азотни оксиди и летливи органични съединения) в атмосферния въздух в държавите-членки;

в)	да гарантира, че се получава актуална информация за нивата на озон и че тя се предоставя на разположение на населението;

г)	да гарантира, че по отношение на озона качеството на атмосферния въздух е запазено, когато то е добро, или подобрено в останалите случаи;

д)	да насърчава засиленото сътрудничество между държавите-членки що се отнася до снижаването на нивата на озон, използването на потенциала на трансграничните мерки и договарянето относно такива мерки.

Член 2

Дефиниции

По смисъла на настоящата директива

1.	„атмосферен въздух“ означава външният въздух в тропосферата, с изключение на работните места;

2.	„замърсител“ означава всяко вещество, въведено пряко или непряко от човека в околния въздух, и което може да има вредни въздействия върху здравето на човека и/или за околната среда като цяло;

3.	„вещества прекурсори на озона“ означава веществата, които допринасят за образуване на озон в приземния атмосферен слой, част от които са изброени в приложение VI;

4.	„ниво“ означава концентрацията на даден замърсител в атмосферния въздух или неговото отлагане върху повърхностите за даден период;

5.	„оценка“ означава всеки метод, който се използва за измерване, изчисляване, предвиждане или оценка на нивото на даден замърсител в атмосферния въздух;

6.	„стационарни измервания“ означава измерванията, направени в съответствие с член 6, параграф 5 от Директива 96/62/ЕО;

7.	„зона“ означава част от територията на държава-членка, както е определена от въпросната държава;

„агломерация“ означава зона, която се характеризира със значително съсредоточаване на население над 250 000 жители, или когато концентрацията на населението е по-малка или равна на 250 000 жители, гъстота на населението на квадратен километър, което оправдава за държавата-членка оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух;

9.	„целева стойност“ означава нивото, определено с цел да бъдат избегнати в дългосрочен план вредните въздействия върху здравето на човека и/или общо за околната среда, и което трябва да бъде достигнато там, където това е възможно за определен период;

10.

„дългосрочна цел“ означава дадена стойност за концентрация на озон в атмосферния въздух, под която според най-напредналия етап в развитието на научното познание са малко вероятни преки вредни въздействия върху здравето на човека и/или общо върху околната среда. Освен когато това не е възможно да бъде постигнато чрез пропорционални мерки, тази цел трябва да бъде достигната в дългосрочен период, с цел да се гарантира ефективна защита на здравето на човека и на околната среда;

11.	„алармен праг“ означава нивото, над което кратковременното излагане представлява опасност за здравето на човека и за цялото население, и от което държавите-членки вземат незабавни мерки, както е установено в членове 6 и 7;

12.	„информационен праг“ означава нивото, над което кратковременното излагане представлява опасност за човешкото здраве на особено чувствителни групи от населението и от което е необходимо подаване на актуализирана информация;

13.	„летливи органични съединения“ (ЛОС) означава всички органични съединения, произхождащи от антропогенни и биогенни източници, различни от метан, които са способни да образуват фотохимични окислители при взаимодействието им с азотни оксиди в присъствието на слънчева светлина.

Член 3

Целеви стойности

1. Целевите стойности на концентрациите на озон в околния въздух за 2010 г. са тези, установени в раздел II на приложение I.

2. Държавите-членки изготвят списък на зоните и агломерациите, в които нивата на озон в атмосферния въздух, оценени в съответствие с член 9, превишават целевите стойности, посочени в параграф 1.

3. За зоните и агломерациите, посочени в параграф 2, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/81/ЕО, че са изготвени и приложени план или програма, за да се достигне целевата стойност, освен когато това не е възможно чрез прилагането на пропорционални мерки, считано от датата, посочена в раздел II на приложение I.

Когато в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО трябва да бъдат изготвени или приложени планове или програми по отношение на замърсители, различни от озона, държавите-членки изготвят и прилагат, когато е уместно, комплексни планове или програми, включващи всички въпросни замърсители.

4. Плановете или програмите, посочени в параграф 3, съдържат най-малко информацията, посочена в приложение IV към Директива 96/62/ЕО и се предоставят на разположение на населението, както и на заинтересованите организации, като организации за опазване на околната среда, потребителски организации, организациите, представляващи интересите на чувствителни групи от населението, и на другите съответни здравни органи.

Член 4

Дългосрочни цели

1. Дългосрочните цели за концентрациите на озон в атмосферния въздух са тези, установени в раздел III на приложение I.

2. Държавите-членки изготвят списъка на зоните и агломерациите, в които нивата на озон в атмосферня въздух, оценени в съответствие с член 9, превишават дългосрочните цели, посочени в параграф 1, но са по-ниски или равни на целевите стойности, установени в раздел II на приложение I. За тези зони и агломерации държавите-членки изготвят и прилагат мерки, ефективни от гледна точка на разходите, предназначени за постигане на дългосрочните цели. Предприетите мерки най-малкото съответстват на всички планове или програми, уточнени в член 3, параграф 3. Освен това те се ръководят от мерките, предприети в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/81/ЕО, и от другото съответно съществуващо и бъдещо законодателство на ЕО.

3. Напредъкът, постигнат от Общността при постигането на дългосрочните цели, е предмет на последователни прегледи като част от процеса, установен в член 11 и във връзка с Директива 2001/81/ЕО, като се взема за сравнение 2020 г. и като се вземат предвид успехите, постигнати при стремежа към постигането на националните тавани за емисии, определени в упоменатата директива.

Член 5

Изисквания за зоните и агломерациите, където нивата на озон съответстват на дългосрочните цели

Държавите-членки изготвят списък на зоните и агломерациите, където нивата на озон отговарят на дългосрочните цели. Доколкото факторите, включително трансграничният характер на замърсяването с озон и метеорологичните условия, го позволяват, те поддържат в тези зони и агломерации нива на озон, по-ниски от дългосрочните цели и запазват със съизмерими мерки възможно най-високо качество на атмосферния въздух, съвместимо с трайното развитие, както и високо равнище на защита на околната среда и здравето на човека.

Член 6

Осведомяване на обществеността

1. Държавите-членки предприемат подходящи стъпки за:

а)

да гарантират, че редовно се предоставя на разположение на обществеността актуализирана информация за концентрациите на озон в атмосферния въздух, както и на съответните организации, като организациите за опазване на околната среда, организациите на потребителите, организациите, представляващи интересите на чувствителни групи от населението, и на другите съответни здравни органи.

Тези информации се актуализират най-малко всеки ден и, когато се налага и е осъществимо, на всеки час.

Такава информация посочва най-малко превишаването на концентрациите, отговарящи на дългосрочната цел за опазването на здравето, информационните прагове и алармените прагове за съответния период, за който се изчислява средната стойност. Тя следва също така да предоставя и кратка оценка на въздействието върху здравето на човека.

Информационните стойности и аларменият праг за концентрациите на озон в атмосферния въздух са представени в раздел I на приложение II;

б)

да предоставят на разположение на населението и на съответните организации, като организациите за опазване на околната среда, организациите на потребителите, организациите, представляващи интересите на чувствителни групи от населението, и на другите съответни здравни органи, подробни годишни доклади, в които се посочват най-малкото — по отношение на човешкото здраве — всички превишавания на концентрациите, отговарящи на целевата стойност и на дългосрочната цел, информационния праг и на алармения праг за периода, за който се изчислява средната стойност, и — за растителността — всяко превишаване на оптималната стойност и на дългосрочната цел, както и, при необходимост, кратка оценка на въздействието на тези превишавания. Държавите-членки могат да включат, ако е уместно, допълнителна информация и оценки за опазването на горите, както е установено в раздел I от приложение III. Те могат също така да представят информация относно съответните прекурсори дотолкова, доколкото последните не са обхванати от действащото законодателство на Общността;

в)	да гарантират, че въпросната информация за действителните или очаквани превишавания на алармения праг са предоставени на здравните институции и на населението във възможно най-кратките срокове.

Информацията и докладите, посочени по-горе, се публикуват чрез най-подходящите средства в зависимост от случая, например, чрез радиото и телевизията, пресата и различни публикации, информационните табла и екрани или службите на компютърните мрежи като например Интернет.

2. Детайлите, предоставени на населението в съответствие с член 10 от Директива 96/62/ЕО в случай на превишаване на единия от двата прага, включват елементите, изброени в раздел II от приложение II. Когато е осъществимо, държавите-членки също предприемат стъпки за предоставяне на тази информация, когато се очаква превишаване на информационния праг или на алармения праг.

3. Информацията, предоставена съгласно параграфи 1 и 2, трябва да бъде ясна, разбираема и достъпна.

Член 7

Краткосрочни планове за действие

1. В съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО, държавите-членки изготвят планове за действие на подходящи административни равнища, които съдържат специфичните краткосрочни мерки, които трябва да бъдат предприети, като се вземат предвид специфичните местни условия за зоните, където съществува риск от превишаване на алармения праг, ако съществува значителен потенциал за намаляване на риска или намаляване на продължителността и степента на сериозност на превишаването на алармения праг. Когато се окаже, че не съществува висок потенциал зна намаляване на риска, продължителността и степента на сериозност на превишаването в съответните зони, държавите-членки се освобождават от задълженията съгласно разпоредбите на член 7, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО. Държавите-членки са тези, които трябва да определят дали съществува значителен потенциал за намаляване на риска, продължителността и степента на сериозност на превишаването, като имат предвид националните географски, метеорологични и икономически условия.

2. Изготвянето на краткосрочни планове за действие, включително и равнищата на задействане на конкретните действия, е от компетенцията на държавите-членки. В зависимост от отделния случай, плановете могат да включват постепенни мерки и мерки, ефективни от гледна точка на разхода, с цел контролиране и, когато е необходимо, ограничаване или преустановяване на някои дейности, включително трафика на моторни превозни средства, които са източник на емисии на газове, водещи до превишаване на алармения праг. Те могат да включват също ефективни мерки, свързани с използването на промишлени инсталации или продукти.

3. Когато изготвят и прилагат краткосрочни планове за действие, държавите-членки вземат под внимание примери за мерки (чиято ефективност вече е била оценена), които следва да бъдат включени в насоките, посочени в член 12.

4. Държавите-членки предоставят на разположение на населението и на съответните организации, като организациите за опазване на околната среда, потребителските организации, организациите, представляващи интересите на чувствителни групи от населението, и на другите заинтересовани здравни органи както резултатите от извършените от тях проучвания, така и съдържанието на специфичните краткосрочни планове за действие и информация относно прилагането на тези планове.

Член 8

Трансгранично замърсяване

1. Когато концентрациите на озон, надвишаващи целевите стойности или дългосрочните цели, се дължат до голяма степен на емисии на прекурсори с източник в други държави-членки, при необходимост, заинтересованите държави-членки си сътрудничат за изготвянето на съвместни планове и програми, предназначени да бъдат достигнати целевите стойности и дългосрочните цели, освен ако това не е постижимо чрез прилагането на съответстващи мерки. Комисията сътрудничи при тези усилия. При изпълнението на своите задължения по силата на член 11 Комисията проучва, като взема предвид Директива 2001/81/ЕО, и по-специално член 9 от нея, дали следва да бъдат предприети действия на общностно равнище, с цел намаляване на емисиите на прекурсори, които са причина за трансграничното замърсяване с озон.

2. Държавите-членки изготвят и прилагат, когато е необходимо и в съответствие с член 7, съвместни краткосрочни планове за действие, които покриват зоните в непосредствена близост до различните държави-членки. Държавите-членки гарантират, че зоните в непосредствена близост до държавите-членки, изготвили краткосрочните планове за действие, получават цялата необходима информация.

3. Ако в зони, близки до националните граници, се установят превишавания на информационния праг и на алармения праг, следва възможно най-бързо да бъде предоставена информация на компетентните органи в съседните засегнати държави-членки, с цел да се улесни предоставянето на информация на обществеността в тези държави.

4. При изготвянето на плановете и на програмите, посочени в параграфи 1 и 2, както и при информирането на обществеността , както е посочено в параграф 3, държава-членка продължава, когато е необходимо, да си сътрудничи с третите страни, като набляга особено върху страните кандидатки за присъединяване.

Член 9

Оценка на концентрациите на озона и на неговите прекурсори в атмосферния въздух

1. В зоните и агломерациите, където през последните пет години на измервания концентрациите на озона са превишили дългосрочната цел, продължителните фиксирани измервания са задължителни.

Когато наличните данни се отнасят за по-малко от пет години, за определяне на превишаванията държавите-членки могат да съчетават краткосрочни кампании по измервания, провеждани в определени моменти и на места, които могат да отговарят на най-високи нива на замърсяване, с резултатите, получени на основата на статистически проучвания за емисиите и с резултатите от моделирането.

Приложение IV определя критериите за определяне на местоположението на пунктовете за взимане на проби с цел измерване на озона.

Раздел I от приложение V установява минималния брой пунктове за вземане на проби за извършването на измерване на концентрациите на озон във всяка зона или агломерация, в което измерванията представляват единственият източник на информация за оценка на качеството на въздуха.

Измерването на азотния двуоксид също се извършва в най-малко 50 % от пунктовете на вземане на проби за озон, изисквани в раздел I от приложение V. Измерването на азотния двуоксид се извършва продължително, освен в селските фонови пунктове, така, както е определено в раздел I от приложение IV, в които могат да бъдат използвани и други методи за измерване.

В зоните и агломерациите, където информацията от пунктовете за вземане на проби за фиксирани измервания се допълват от информация, произтичаща от моделиране и/или от информативни измервания, общият брой на пунктове за вземане на проби, определени в раздел I от приложение V, може да бъде намален, при условие че:

а)	допълнителни методи предвиждат подходящо равнище на информация за оценка на качеството на въздуха от гледна точка на целевите стойности, информационните и алармени прагове;

б)

броят на пунктове за вземане на проби и пространственото покриване от други техники са достатъчни за установяване на концентрацията на озон в съответствие с целите за качество на данните, определени в раздел I от приложение VII, и позволяват оценка на резултатите, както е определено в раздел II от приложение VII;

в)	броят на пунктове за вземане на проби във всяка зона или агломерация са с честота най-малко един пункт за вземане на проби на два милиона жители или на един пункт за вземане на проби на 50 000 km2, като се взема по-голямата стойност от двете;

г)	всяка зона или агломерация съдържа най-малко един пункт за вземане на проби; и

д)	азотният двуоксид се измерва във всички останали пунктове за вземане на проби с изключение на фоновите пунктове в селскостопанските райони.

В този случай резултатите, които произхождат от моделирането и/или информативното измерване, се вземат предвид за оценка на качеството на въздуха по отношение на целевите стойности.

2. В зоните и агломерациите, където през всяка от последните пет години на измервания концентрациите са по-ниски от дългосрочните цели, броят на пунктовете за продължително измерване се определят в съответствие с раздел II от приложение V.

3. Всяка държава-членка гарантира, че на нейна територия е установен и функционира най-малко един пункт за измерване, който предоставя данни за концентрациите на прекурсорите на озон, изброени в приложение VI. Всяка държава-членка избира броя и начина на установяване на пунктовете, в които трябва да бъдат измерени прекурсорите на озон, като има предвид целите, методите и препоръките, установени в упоменатото приложение.

В рамките на насоките, разработени съгласно член 12, се установяват насоките за подходяща стратегия за измерване на прекурсорите на озона, като се вземат предвид съществуващите изисквания на законодателството на Общността и на Съвместната програма за мониторинг и оценка за разпространението на далечни разстояния на атмосферното замърсяване в Европа (ЕМЕР).

4. В раздел I от приложение VIII са установени референтни методи за анализ на озона. Раздел II от приложение VIII предвижда референтни техники за моделиране за озон.

5. Всички изменения, необходими за привеждане на настоящия член и на приложения IV—VIII в съответствие с научно-техническия напредък, се извършват в съответствие с процедурата, установена в член 13, параграф 2.

Член 10

Предаване на информация и на доклади

1. Когато предават информация на Комисията съгласно член 11 от Директива 96/62/ЕО, държавите-членки също, а за първи път през календарната година след датата, посочена в член 15, параграф 1:

а)	представят на Комисията за всяка календарна година, най-късно до 30 септември на следващата година, списъците на зоните и на агломерациите, посочени в член 3, параграф 2, в член 4, параграф 2 и в член 5;

б)

предават на Комисията доклад, който дава обща представа за ситуацията, що се отнася до превишаванията на целевите стойности, определени в раздел II от приложение I. Докладът предоставя обяснение за годишните превишавания на целевата стойност за опазване на здравето на човека. В него са включени също плановете и програмите, посочени в член 3, параграф 3. Докладът се изпраща до Комисията най-късно до две години след края на периода, през който са били наблюдавани превишаванията на целевите стойности;

в)	информират Комисията на всеки три години за етапите на изпълнение на такъв план или програма.

2. Освен това, за пръв път през календарната година след датата, посочена в член 15, параграф 1, държавите-членки:

а)

предават на Комисията за всеки месец от април до септември всяка година, междинна информация:

i)	най-късно до края на следващия месец — за всеки ден, когато са били регистрирани превишавания на информационния праг и/или на алармения праг, следната информация: дата, общи часове на превишаването, максимална/и стойност/и на озона за един час;

ii)	най-късно до 31 октомври всяка година — всякаква друга информация, уточнена в приложение III;

б)	за всяка календарна година най-късно до 30 септември от следващата година, изпращат на Комисията валидираната информация, уточнена в приложение III, и средните годишни концентрации на прекурсорите на озона, уточнени в приложение VI за съответната година;

в)

на всеки три години и най-късно до 30 септември, изпращат на Комисията, в рамките на секторния доклад, посочен в член 4 от Директива 91/692/ЕИО на Съвета (11):

i)	информация, която преразглежда нивата на озон, наблюдавани или оценени, както е уместно, в зоните и агломерациите, посочени в член 3, параграф 2, в член 4, параграф 2 и в член 5;

ii)	информация за мерките, извършени или предвидени съгласно член 4, параграф 2, и

iii)	информация относно решенията, касаещи краткосрочните планове за действие, за оформлението и съдържанието им, както и оценка на въздействието на такива планове, изготвени в съответствие с член 7.

3. Комисията:

а)	гарантира, че информацията, предоставена съгласно параграф 2, буква а), е предоставена на разположение възможно най-бързо посредством подходящи средства и е предадена на Европейската агенция за околната среда;

б)

публикува всяка година списъците на зоните и агломерациите, предадени съгласно параграф 1, буква а) и, до 30 ноември всяка година, доклад за състоянието на озона през лятото на текущата година и през изминалата календарна година, който чрез сравними данни има за цел да предостави обща представа за ситуацията във всяка държава-членка, като взема предвид разнообразните метеорологични условия и трансграничното замърсяване, както и обща представа за всички превишавания на дългосрочните цели в държавите-членки;

в)	контролира редовно изпълнението на плановете или програмите, предоставени съгласно параграф 1, буква б), като разглежда развитието им и тенденциите на замърсяването на въздуха, като се вземат предвид метеорологичните условия и произхода на прекурсорите на озона (антропогенни или биогенни);

г)	взема предвид информацията, предоставена съгласно параграфи 1 и 2, при подготовката на тригодишните доклади относно качеството на въздуха в съответствие с член 11, тараграф 2 от Директива 96/62/ЕО;

д)	осигурява по подходящ начин обмена на информация и опит, предадени в съответствие с параграф 2, буква в), iii) относно съставянето и прилагането на краткосрочни планове за действие.

4. Когато се изпълняват задачите, посочени в параграф 3, Комисията прибягва, при необходимост, до наличните експертни познания в Европейската агенция за околната среда.

5. Най-късно до 9 септември 2003 г. държавите-членки информират Комисията за използваните методи за предварителната оценка на качеството на въздуха съгласно член 11, параграф 1, буква г) от Директива 96/62/ЕО.

Член 11

Преразглеждане и докладване

1. Най-късно до 31 декември 2004 г., Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад, основан на опита, придобит по време на прилагането на настоящата директива. Докладът се отнася преди всичко за:

а)

последните резултати от научноизследователската дейност в светлината на директивите на Световната здравна организация що се отнася до последствията от експозицията на озон за околната среда и за здравето на човека, като взема предвид най-вече чувствителните групи от населението; взема се предвид и изготвянето на по-точни модели;

б)	технологичното развитие, включително постигнатия напредък в областта на методите за измерване и останалите техники за оценка на концентрациите на озона и промяната на тези концентрации в Европа;

в)	сравнението на моделите с действителните измервания;

г)	адаптирането на равнището на дългосрочните цели, на целевите стойности и информационните прагове и алармените прагове;

д)	резултатите, отнасящи се до въздействието на озона върху посевите и естествената растителност, от Международната програма за сътрудничество в рамките на конвенцията на Икономическата комисия за Европа към ООН относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния.

2. Докладът се представя като неразделна част от стратегията за качество на въздуха, предназначена да преразгледа и предложи цели на Общността в областта на качеството на въздуха и да предложи други такива, както и да изготви стратегии за прилагане, които позволяват да се гарантира постигане на тези цели. В този смисъл докладът взема предвид:

а)	широкия обхват за още по-значително намаляване на емисиите на замърсители от всички съответни източници, предвид техническата изпълнимост и съотношението между цената и качеството;

б)	връзките между замърсителите и възможностите за прилагане на комбинирани стратегии за постигане на целите на Общността по отношение качеството на въздуха и целите, които са свързани с него;

в)	възможностите за бъдещи действия, които трябва да бъдат предприети на общностно равнище с цел намаляване на емисиите на прекурсори;

г)

напредъка, осъществен при прилагането на целевите стойности, предвидени в приложение I, включително плановете и програмите, изготвени и изпълнени в съответствие с членове 3 и 4, опита, натрупан по време на прилагането на краткосрочните планове за действие съгласно член 7 и условията, както са установени в приложение IV, при които са били проведени измервания за качеството на въздуха;

д)	възможностите за постигане в определен срок на дългосрочните цели, установени в раздел III от приложение I;

е)	настоящата и бъдеща необходимост от информиране на обществеността и обмена на информация между държавите-членки и Комисията;

ж)	съществуващата връзка между настоящата директива и очакваните промени вследствие на мерките, които трябва да се предприемат от държавите-членки и Общността с цел изпълнение на техните задължения относно промените в климата;

з)	трансграничното разпространение на замърсяването, предвид мерките, предприети от страните кандидатки за присъединяване.

3. Докладът включва също така и преразглеждане на разпоредбите на настоящата директива в светлината на нейните резултати и се придружава, ако е необходимо, от предложения за изменението на настоящата директива, по отношение по-специално въздействието на озона върху околната среда и върху здравето на човека, като се отделя особено внимание на чувствителните групи от населението.

Член 12

Насоки

1. Комисията разработва насоките за изпълнение на настоящата директива най-късно до 9 септември 2002 г. За тази цел тя прибягва, ако е необходимо, до наличните експертни познания в държавите-членки и в Европейската агенция за околната среда и други специализирани органи, и като вземе предвид изискванията, установени в законодателството на Общността и в Оценката за разпространението на далечни разстояния на атмосферното замърсяване в Европа (ЕМЕР).

2. Насоките се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 13, параграф 2. Те нямат за задача да променят, пряко или непряко, целевите стойности, дългосрочните цели, алармения праг или информационния праг.

Член 13

Процедура на комитета

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, установен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 14

Санкции

Държавите-членки определят санкциите, приложими в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 15

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 9 септември 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 16

Отмяна

Директива 92/72/ЕИО се отменя от 9 септември 2003 г.

Член 17

Влизане в сила

Настоящата директива влиза сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 18

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 12 февруари 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

J. PIQUÉ I CAMPS

(1) ОВ С 56 Е, 29.2.2000 г., стр. 40 и

ОВ С 29 Е, 30.1.2001 г., стр. 291.

(2) ОВ С 51, 23.2.2000 г., стр. 11.

(3) ОВ С 317, 6.11.2000 г., стр. 35.

(4) Становище на Европейския парламент от 15 март 2000 г. (ОВ С 377, 29.12.2000 г., стр. 154), Обща позиция на Съвета от 8 март 2001 г. (ОВ С 126, 26.4.2001 г., стр. 1), и Решение на Европейския парламент от 13 юни 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 17 януари 2002 г. и Решение на Съвета от 19 декември 2001 г.

(5) ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 1.

(6) ОВ L 275, 10.10.1998 г., стр. 1.

(7) ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55.

(8) ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22.

(9) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(10) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 1.

(11) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДЕФИНИЦИИ, ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ И ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ ЗА ОЗОНА

1. Дефиниции

Всички стойности трябва да бъдат изразени в μg/m3. Обемът трябва да бъде стандартизиран при следните условия на температура и налягане: 293 К и 101,3 kPa. Времето трябва да бъде специфицирано в централноевропейско време.

АОТ40 (изразено в (μg/m3) в часове) означава сумата от разликите между часовите концентрации, надвишаващи 80 μg/m3 (= 40 части на милиард) през даден период, като се използват единствено стойностите за 1 час, измервани ежедневно между 8 часа и 20 часа (централноевропейско време всеки ден) (1)

С цел да бъдат валидни, годишните данни за превишаванията, използвани за контролиране на съвместимостта с целевите стойности и дългосрочните цели, посочени по-долу, трябва да отговарят на критериите, установени в раздел II от приложение III.

II. Целеви стойности за озон

Параметър

Целева стойност за 2010 г. (2) (5)

1.	Целева стойност за опазване на здравето на човека.

Максимална осемчасова средна стойност (3)

120 μg/m3 стойност, която не трябва да бъде превишавана повече от 25 дни за една средна календарна година, изчислена за 3 годишен период (4)

2.	Целева стойност за опазване на растителността

АОТ40, изчислен на основата на стойности за 1 час от м. май до м. юли

18 000 μg/m3 час (средна стойност, изчислена за 5 годишен период) (4)

III. Дългосрочна цел за озона

Параметър

Дългосрочна цел (6)

1.	Дългосрочна цел за опазване на здравето на човека

Максимална дневна осемчасова средна стойност в рамките на една календарна година

120 μg/m3

1.	Дългосрочна цел за опазване на растителността

АОТ40 изчислен на основата на стойности за 1 час от м. май до м. юли.

6 000 μg/m3 h

(1) Или подходящо време за свръхпериферните региони.

(2) Съответствието на целеви стойности ще бъде оценено, считано от тази дата. С други думи, 2010 г. ще бъде първата година, данните от която ще бъдат използвани за изчисляването на съответствието за следващите 3 или 5 години, в зависимост от случая.

(3) Дневният максимум на средната концентрация за 8 часа се избира след преглед на средните променливи величини върху 8 часа, изчислени на основата на часови данни и осъвременявани на всеки час. Всяка така изчислена осемчасова средна стойност се записва за деня, в който свършва, тоест първият период за изчислението за определения ден ще бъде периодът между 17,00 часа на предния ден и 01,00 часа на разглеждания ден. Последният период за изчисляване на дадения ден ще бъде периодът между 16,00 часа и 24,00 часа на същия ден.

(4) Ако средните стойности за период от 3 или 5 години не могат да бъдат определени на основата на пълна и непрекъсната серия от годишни данни, минималните необходими годишни данни за оценка на съответствието с целевите стойности ще бъдат, както следва:

—	що се отнася до целевата стойност за опазване на здравето на човека: валидните данни за една година,

—	що се отнася до целевата стойност за опазване на растителността: валидните данни за три години.

(5) Тези целеви стойности и разрешените превишавания се установяват, без това да накърнява резултатите от проучванията и от преразглеждането, предвидено в член 11, които ще имат предвид различните географски и климатични условия в Европейската общност.

(6) Напредъкът на Общността за постигането на дългосрочната цел, като за референция се приема 2020 г., е преразгледан в рамките на процедурата, установена в член 11.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИНФОРМАЦИОНЕН И АЛАРМЕН ПРАГ

I. Информационен и алармен праг за озон

	Параметър	Праг
Информационен праг	Средночасова стойност	180 μg/m3
Алармен праг	средночасова стойност (1)	240 μg/m3

II. Минимални подробности, които трябва да бъдат предоставени на обществеността в случай на превишаване на информационния или алармения праг или когато се предвижда такова превишаване

Подробностите, които трябва да бъдат предоставени на обществеността в достатъчно голям мащаб и във възможно най-кратките срокове, следва да включват:

информация относно наблюдаваното/ите превишаване/ия:

—	местоположение на района с превишаването,

—	вид на превишения праг (информационен или алармен),

—	начален час и продължителност на превишаването,

—	най-висока средна едночасова или осемчасова концентрация;

прогнози за следващия следобед или ден/дни:

—	географска област на очакваните превишавания на информационния и/или алармения праг,

—	очаквана промяна на замърсяването (подобряване, стабилизиране или влошаване);

информация относно вида засегнато население, възможните въздействия върху здравето и препоръчаното поведение:

—	информация за рисковете групи население,

—	описание на възможните симптоми,

—	препоръчителни мерки, които трябва да бъдат взети от засегнатото население,

—	указания къде може да бъде намерена допълнителна информация;

информации относно превантивните действия, целящи намаляване на замърсяването и/или експозицията на замърсителите:

указване на основните сектори източници на замърсяване; препоръки по отношение на действията за намаляване на емисиите.

(1) За прилагането на член 7, превишаването на прагова стойност трябва да бъде измерено или предвидено в продължение на три последователни часа.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЕНА НА КОМИСИЯТА ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ И КРИТЕРИИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДАННИТЕ И ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ПАРАМЕТРИ

I. Информация, която трябва да бъде предоставена на Комисията

Следната таблица изброява вида и количеството данни, които държавите-членки трябва да предоставят на Комисията:

Вид пункт

Ниво

Време за събиране/усредняване на данните

Временни данни за всеки месец от м. април до м. септември

Доклад за всяка година

Информационен праг

Всеки

180 μg/m3

1 час

—	за всеки ден, през който се регистрират превишавания: дата, общ брой часове на превишаване, максимални стойности за 1 час за озона и свързаните с NO2 стойности, ако се изисква;

—	максимална месечна стойност за 1 час за озона

—	за всеки ден, през който се регистрират превишавания: дата, общ брой часове на превишаване, максимални стойности за 1 час за озона и съответстваща стойност на NO2, ако се изисква

Алармен праг

Всеки

240 μg/m3

1 час

—	за всеки ден, през който се регистрират превишавания: дата, общ брой часове на превишаване, максимални едночасови стойности за озона и свързаната с NO2 стойност, ако се изисква;

—	за всеки ден, през който се регистрират превишавания: дата, общ брой часове на превишаване, максимална едночасова стойност и свързана с NO2 стойност, ако се изисква;

Опазване на здравето на човека

Всеки

120 μg/m3

8 часа

—	за всеки ден, през който са регистрирани превишавания: дата, осемчасов максимум (2)

—	за всеки ден, през който се регистрират превишавания: дата, осемчасов максимум (2)

Опазване на растителността

Крайградски, извънградски, отдалечен извънградски

АОТ40 (1) = 6 000 μg/m3. h

1 час, натрупан от м. май до м. юли

—

Стойност

Опазване на горите

Крайградски, извънградски, отдалечен извънградски

АОТ40 (1) = 20 000 μg/m3. h

1 час, натрупан от м. април до м. септември

—

Стойност

Материали

Всеки

40 μg/m3 (3)

1 година

—

Стойност

Като част от годишния доклад, представените по-долу данни трябва също да бъдат предоставени, ако всички налични часови данни за озона, за азотния двуоксид и за азотните оксиди за въпросната година все още не са предоставени в рамките на Решение 97/101/ЕО на Съвета (4)

—	за озона, азотния двуоксид, азотните оксиди, както и сумите от озон и азотен двуоксид (прибавени като ppb и изразени в μg/m3 озон), максималните, 99,9-ти, 98-и и 50-и перцентили и средногодишната стойност и брой на валидните данни от почасовите серии,

—	максимален перцентил, перцентили 98-и и 50-ти и средногодишната стойност от максималните осемчасови средни стойности в рамките на дадено денонощие.

Данните, предоставени в месечните доклади, се считат като временни и, при необходимост, трябва да бъдат актуализирани в следващите предадени доклади.

II. Критерии за събиране на данни и за изчисляване на статистическите параметри

Перцентилите трябва да бъдат изчислени съгласно метода, указан в Решение 97/101/ЕО на Съвета.

За проверка на валидността по време на събирането на данните и на изчисляването на статистическите параметри трябва да бъдат използвани следните критерии:

Параметър	Изисквани пропорции на валидните данни
Едночасови стойности	75 % (т.е. 45 минути)
Осемчасови стойности	75 % от стойностите (т.е. 6 часа)
Максимална средна осемчасова стойност, изчислена на основата на средните променливи осемчасови стойности	75 % от средните осемчасови стойности (т.е. 18 от осемчасовите средни стойности за ден)
АОТ40	90 % от едночасовата стойност, измерена за период, определен за изчисляването на стойността на АОТ40 (5)
Средногодишна стойност	75 % от едночасовите стойности, измерени през лятото (м. април—м. септември) и през зимата (м. януари—м. март, м. октомври—м. декември), взети поотделно
Брой превишавания и максимални стойности на месец	90 % от максималните дневни средни осемчасови стойности (27 налични дневни стойности за един месец 90 % от едночасовите стойности, измерени между 8,00 и 20,00 централноевропейско време
Брой превишавания и максимални стойности за една година	5 от 6 месеца през лятото (м. април—м. септември)

(1) ДВиж дефиницията на АОТ40 в раздел I от приложение I.

(2) Дневен максимум на средна осемчасова (виж раздел II от приложение I, бележка а).

(3) Стойност, която трябва да бъде преразгледана в съответствие с член 11, параграф 3, в светлината на развитието на научното познание.

(4) ОВ L 35, 5.2.1997 г., стр. 14.

(5) В случаите, когато всички възможни измерени данни не са налични, стойностите на АОТ40 се изчисляват с помощта на следния фактор:

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

КРИТЕРИИ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПУНКТОВЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ЗА ОЦЕНКА НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА ОЗОНА

За фиксираните измервания се прилагат следните съображения:

I. Макромащаб

Вид пункт	Цели на измерването	Представителност (1)	Критерии за избор на местоположение на пунктовете в макромащаб
Градски	Опазване на здравето на човека: оценка на експозицията на градското население на озона, тоест там, където гъстотата на населението и концентрацията на озона са относително високи и представителни за нивото на експозиция на цялото население	Няколко km2	Далече от влиянието на локални емисии като от превозни средства, бензиностанции и др; Открити пространства, където могат да бъдат измерени смесени нива; Места като жилищни или търговски зони, паркове (далече от дърветата), големи улици или места с нисък или без автомобилен трафик, открити площи за образователни, спортни или възстановителни съоръжения
Крайградски	Опазване на здравето на човека и на растителността: определяне на експозицията на населението и на растителността, разположени в покрайнините на агломерациите там, където се наблюдават най-високите нива на озон, на които населението и растителността могат да бъдат подложени на пряка и непряка експозиция	Няколко десетки km2	На известно разстояние от източниците на емисии, по посока на вятъра, следващи основната посока на доминиращия или доминиращите ветрове и при условия, благоприятстващи за образуването на озон; На места, където населението, чувствителните насаждения или природните екосистеми, разположени във външния пояс на агломерациите, са изложени на високи нива на озон; Когато е уместно, няколко крайградски пункта, разположени по посока на вятъра в зоните на максимални емисии, за да се определят регионалните фонови нива на озон
Извънградски	Опазване на здравето на човека и на растителността: определяне на експозицията на населението, на посевите и на природните екосистеми на концентрации на озон в подрегионален мащаб	Подрегионални нива (няколко стотици km2)	Пунктовете могат да бъдат разположени в малки селища и/или места с природни екосистеми, с гори или насаждения; Представително за озона, отдалечено от въздействието на непосредствените локални източници на емисии като промишлени инсталации и пътища; На открити места, но не по най-високите планински върхове
Отдалечен извънградски	Опазване на растителността и на здравето на човека: определяне на експозицията на посевите и на природните екосистеми на концентрации на озон в регионален мащаб, както и експозиция на населението	Регионални/национални/континентални нива (от 1 000 до 10 000 km2)	Пунктове, разположени в райони с ниска гъстота на населението, например естествени екосистеми и гори, разположени далече от градски и промишлени зони и отдалечени от местни източници на емисии; Да се избягва разполагане, което е благоприятно за близки до повърхността инверсии, близо до земята или по върховете на планините; Крайбрежните местности с добре изразен дневен ветрови цикъл от местен характер не се препоръчват

За селскостопанските пунктове и за фоновите селскостопански пунктове следва да се разгледа, при необходимост, координация с изискванията за мониторинг на Регламент (ЕО) № 1091/94/ЕО на Комисията (2) относно защитата на горите в Общността срещу атмосферното замърсяване.

II. Условия за разполагане на пунктове в микромащаб

Доколкото е възможно, следва да бъдат спазвани следните насоки:

Потокът около входното отверстие на пробовземната сонда следва да бъде свободен (свободен под ъгъл най-малко 270o) без никакви прегради, възпрепятстващи въздушния поток в близост до устройството за вземане на проби, т.е. устройството трябва да се намира далече от сгради, балкони, дървета и други препятствия, на разстояние най-малко два пъти височината на препятствието над уреда.

2.	По принцип входното отверстие на пробовземната сонда следва да бъде разположено на височина между 1,5 m (зона на дишане) и 4 m над земната повърхност. В някои случаи е възможно разполагането на по-голяма височина за градските пунктове, както и в залесените региони.

3.	Входното отверстие на пробовземната сонда следва да бъде разположено далече от такива източници като комини на пещи и на инсталации за изгаряне и на най-малко 10 m от най-близкия път, което разстояние се увеличава в зависимост от натовареността на трафика.

4.	Изходното отверстие на устройството за вземане на проби следва да бъде разположено така, че изходящият въздух да не се връща към входното отверстие.

Могат да бъдат взети под внимание и следните фактори:

1.	интерфериращи източници;

2.	сигурност;

достъп;

4.	възможност за електрозахранване и за телефонни комуникации;

5.	видимост на мястото спрямо неговото обкръжение;

6.	безопасност за населението и обслужващия персонал;

7.	интерес от разполагането близо един до друг на пунктовете за вземане на проби за различни замърсители;

8.	изисквания, свързани с териториалното планиране.

III. Документиране и преглед на избора на място

Процедурите по избиране на място следва да бъдат подкрепени по време на етапа на класифициране посредством фотографии на околностите (с компасна стрелка) и подробна карта. Местата следва да се преразглеждат на равни интервали в светлината на актуализираната документация, за да гарантира, че критериите за избор са все още удовлетворени.

За тази цел е необходимо извършването на правилното разглеждане и интерпретация на данните от мониторинга в контекста на метеорологичните и фотохимичните процеси, които влияят върху концентрациите на озон, измервани на съответните места.

(1) Пунктовете за вземане проби трябва да бъдат, доколкото е възможно, също представителни и за сходни райони, които не се намират в непосредствена близост.

(2) ОВ L 125, 18.5.1994 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ МИНИМАЛНИЯ БРОЙ ТОЧКИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ЗА ФИКСИРАНО ИЗМЕРВАНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА ОЗОНА

I. Минимален брой точки ве за вземане на проби за фиксирано продължително измерване на концентрациите на озона с цел оценка на качеството на въздуха за спазване на целевите стойности, дългосрочните цели, информационните и алармените прагове, когато продължителното измерване е единственият източник на информация.

Население (× 1 000)	Агломерации (градски и крайградски) (1)	Други зони (крайградски и извънградски) (1)	Отдалечени извънградски райони
< 250		1	1 пункт на 50 000 km2 се счита като средна гъстота за всички зони на дадена страна (2)
< 500	1	2
< 1 000	2	2
< 1 500	3	3
< 2 000	3	4
< 2 750	4	5
< 3 750	5	6
> 3 750	По 1 допълнителен пункт на 2 милиона жители	По 1 допълнителен пункт на 2 милиона жители

II. Минимален брой точки за вземане на проби за фиксирано измерване за зоните и агломерациите, където дългосрочните цели са постигнати

Броят на точките за вземане на проби за озон, в комбинация с други средства за допълнителна оценка като моделирането на качеството на въздуха и едновременните измервания на азотния двуоксид, трябва да бъде достатъчен, за да позволи преглед на тенденциите в замърсяването, дължащо се на озона и да се провери съответствието с дългосрочните цели. Броят на пунктовете, разположени в агломерациите и в други зони, може да бъде намален до една трета от броя, уточнен в раздел I. Когато информацията, предоставена от пунктовете за фиксирано измерване, е единственият източник на информация, следва да бъде запазен най-малко един пункт. Ако в зоните, където се извършва допълнителна оценка по тази причина вече не остава нито един пункт, координирането с броя пунктове, разположени в съседните зони, трябва да гарантира адекватна оценка на концентрациите на озон по отношение дългосрочните цели. Броят на пунктовете в отдалечените извънградски райони следва да бъде 1 на 100 000 km2.

(1) Най-малко 1 пункт в крайградските зони, където е възможно да има по-висока експозиция на населението. В агломерациите най-малко 50 % от пунктовете следва да бъдат разположени в крайградските зони.

(2) Препоръчва се 1 пункт на 25 000 km2 за зоните със сложни терени.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ИЗМЕРВАНЕ НА ПРЕКУРСОРИТЕ НА ОЗОНА

Цели

Тези измервания имат за основна цел да анализират всяка промяна на прекурсорите на озона, да проверят ефективността на стратегиите за намаляване на емисиите, да проверят последователността на инвентаризираните емисии и да допринесат за установяването на връзките между източниците на емисии и концентрациите на замърсители.

Допълнителна цел е да способстват за по-доброто разбиране на процесите за образуване на озона и процесите на дисперсията на прекурсорите му, както и на приложението на фотохимичните модели.

Вещества

Измерванията на прекурсорите на озона трябва да включва най-малко азотни оксиди и летливи органични съединения. По-долу е представен списък на летливи органични съединения, чието измерване е препоръчително.

етан

етилен

ацетилен

пропан

пропен

n-бутан

i-бутан

1-бутен

транс-2-бутeн

цис-2-бутен

1.3-бутадиен

n-пентан

i-пентен

1-пентен

2-пентен

изопрен

n-хексан

i-хексан

n-хептан

n-октан

i-октан

бензен

толуен

тилбензен

m + р-ксилен

о-ксилен

1,2,4-триметил бензен

1,2,3-триметил бензен

1,3,5-триметил бензен

формалдехид

общи неметанови въглеводороди

Референтни методи

За азотните окиси ще се прилага референтният метод, уточнен в Директива 1999/30/ЕО (1) или в бъдещото законодателство на Общността.

Всяка държава-членка трябва да информира Комисията за използваните от нея методи за вземане на проби и за измерване на летливите органични съединения. Комисията трябва да извършва, веднага щом това стане възможно, сравнение на методите и да разглежда възможността за установяване на референтни методи за вземане на проби от прекурсорите, с цел да подобри сравнимостта и точността на измерванията за преразглеждане на настоящата директива в съответствие с член 11.

Местоположение

Измерванията следва да бъдат извършвани преди всичко в градски и крайградски зони, от който и да е пункт за мониторинг, установен в съответствие с изискванията на Директива 96/62/ЕО, и за който се счита, че отговаря на посочените по-горе цели на мониторинга.

(1) ОВ L 163, 29.6.1999 г., стр. 41.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЦЕЛИ ЗА КАЧЕСТВО НА ДАННИТЕ И ГРУПИРАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОЦЕНКАТА НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА

1. Цели за качеството на данните

Следните цели за качество, като се имат предвид допустимата степен на неопределеност на методите на оценка, на минималния период, взет под внимание, и минималното количество отчетени данни от измерванията, са дадени като указание за програмите по гарантиране на качеството на данните.

	За озон, NO и NO2
Непрекъснати фиксирани измервания
Неопределеност на отделните измервания	15 %
Минимално количество на отчетените данни	90 % през лятото 75 % през зимата
Индикаторни измервания
Неопределеност на отделните измервания	30 %
Минимално количество на отчетените данни	90 %
Минимален обхванат период	> 10 % през лятото
Моделиране
Неопределеност
Едночасова средна стойност	50 %
Осемчасов дневен максимум	50 %
Обективна оценка
Неопределеност	75 %

Неопределеността (при интервал на благонадеждност 95 %) на методите за измерване ще бъде оценена в съответствие с принципите, представени в „Наръчник за изразяване на неопределеността при измерванията“ (ISO 1993 г.) или с методологията, предвидена в ISO 5725-1 „Точност (достоверност и лоялност) на резултатите и на методите при измерване“ (1994 г.) или еквивалентен стандарт. Процентите, отнасящи се за неопределеността, представени в таблицата, са установени за отделните измервания, осреднени за периода, по време на който са изчислени оптималните стойности и дългосрочните цели за интервал на благонадеждност 95 %. Неопределеността на непрекъснатите фиксирани измервания следва да бъде интерпретирана като приложима в района на концентрацията, използвана за подходящ праг.

Неопределеността при моделирането и обективната оценка се определя като максималното отклонение на измерените от изчислените концентрационни нива за периода, взет за изчисляване на подходящия праг, без да се взема предвид хронологията на събитията.

„Времеви обхват“ се дефинира като процент от разглежданото време за установяване на праговата стойност, в който се извършват измервания на замърсителя.

„Количество отчетени данни“ се определя като съотношението между периода, през който уредът подава валидните данни и този, за който статистическият параметър или агрегираната стойност трябва да бъдат изчислени.

Изискванията по отношение на минималното количество на отчетени данни и минималния времеви обхват не включват загубите на данни, дължащи се на периодичното калибриране и нормалната поддръжка на уредите.

II. Резултати от оценката на качеството на въздуха

Следната информация следва да бъде събрана за зони и агломерации, за които други източници на данни се използват за допълване на данните от измерванията:

—	описание на проведените дейности по оценката,

—	използвани специфични методи с референции и описание на метода,

—	източници на данни и информация,

—	описание на резултатите, включително степента на неопределеност, и по-специално площта на всяко място на вземане на проби, разположено във вътрешността на зоната или на агломерацията, в които концентрациите превишават дългосрочните цели или целевите стойности,

—	за дългосрочните цели или целевите стойности, целящи опазването на човешкото здраве — население, потенциално изложено на концентрации, по-високи от праговите стойности.

Когато е възможно, държавите-членки следва да изготвят карти, показващи разпределението на концентрациите във вътрешността на всяка зона и агломерация.

III. Стандартизация

За озона обемът трябва да бъде стандартизиран при следните условия за температура и налягане: 293 К, 101,3 kPa. За азотните оксиди се прилага стандартизацията, указана в Директива 1999/30/ЕО.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

РЕФЕРЕНТЕН МЕТОД ЗА АНАЛИЗ НА ОЗОНА И ЗА КАЛИБРИРАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ИЗМЕРВАНЕ

1. Референтен метод за анализ на озона и за калибриране на средствата за измерване на озона

—	метод за анализ: УВ фотометричен метод (ISO FDIS 13964),

—	метод за калибриране: референтен УВ фотометър (ISO FDIS 13964 и VDI 2468, В1.6).

Този метод е стандартизиран от Европейския комитет по стандартизация (CEN). Щом последният публикува съответния стандарт, методът и технологиите, които са описани, ще съставляват референтния и калибровъчен метод по смисъла на настоящата директива.

Всяка държава-членка може също така да използва друг метод, стига да представи доказателството, че въпросният метод дава резултати, еквивалентни на тези на упоменатия по-горе метод.

II. Референтни техники за моделиране на озона

Референтните техники за моделиране не могат да бъдат уточнени понастоящем. Всяко изменение, необходимо за решаване на този въпрос в съответствие с научнотехническия напредък, ще бъде прието в съответствие с процедурата, установена в член 13, параграф 2.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

119

32002R0472

L 075/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 472/2002 НА КОМИСИЯТА

от 12 март 2002 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 за определяне на максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за определяне на процедури на Общността относно замърсителите в храните (1), и по-специално член 2, параграф 3 от него,

след консултации с Научния комитет по храните (НКХ),

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕИО) № 315/93 предвижда, че трябва да бъде фиксирано максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните, с цел да се защити общественото здраве.

(2)	Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията (2), последно изменен с Регламент (ЕО) № 257/2002 (3), определя максимално допустимото съдържание на определени замърсители в храните, което да се прилага от 5 април 2002 г.

(3)

Някои държави-членки са приели или планират да приемат максимално допустимото съдържание на афлатоксини в подправките и максимално допустимото съдържание на охратоксин А в определени храни. С оглед на несъответствията между държавите-членки и произтичащата опасност от нарушаване на конкуренцията са необходими мерки на Общността, за да се гарантира единството на пазара, като същевременно се съблюдава принципът на пропорционалност.

(4)

Афлатоксините, по-специално афлатоксин В1, са генотоксични канцерогенни вещества. За вещества от този вид няма праг, под който да не се наблюдава вредно въздействие и следователно не може да бъде определен допустим дневен прием. Съвременното научно и техническо познание и подобренията в техниките на производство и съхранение не могат да предотвратят развитието на тези плесени и следователно няма възможност напълно да се премахне наличието на афлатоксини в подправките. Следователно трябва да бъдат фиксирани граници, които да са толкова ниски, колкото е разумно постижимо.

(5)

Резултатите от координирана програма за контрол, проведена от държавите-членки в съответствие с Препоръка 97/77/ЕО на Комисията от 8 януари 1997 г. относно координираната програма за официален контрол на храните за 1997 г. (4), станаха достъпни след като беше установено максимално допустимото съдържание на афлатоксини в други храни. Те показват, че няколко вида подправки съдържат високо ниво на афлатоксини. Следователно е уместно да се установят максимални граници за видовете подправки, които се използват в големи количества и сред които замърсяването е широко разпространено.

(6)

Максималните граници трябва да се преразгледат и, ако е необходимо, да се намалят преди 31 декември 2003 г., имайки предвид възможностите за намаляване на замърсяването с афлатоксини в подправките, чрез подобрения в методите за производство, събиране и складиране и напредъка на научното и техническо познание.

(7)

Охратоксин А е микотоксин, отделян от няколко гъбички (видовете Penicillium и Aspergillus). Той се среща обикновено в много растителни продукти като зърнени храни, зърна от кафе, какаови зърна и сушени плодове по целия свят. Той е открит в продукти като продуктите на базата на зърнени храни, кафе, вино, бира, подправки и гроздов сок, но също и в продукти от животински произход, а именно свински бъбреци. Изследванията за честотата и нивата на наличие на охратоксин А в пробите от храни и човешка кръв показват, че храните са често замърсени.

(8)	Охратоксин А е микотоксин с канцерогенни, нефротоксични, тератогенни, имунотоксични и възможни невротоксични свойства. Той е бил свързан с нефропатията при хората. Охратоксин А може да бъде с дълъг период на полуразпадане при хората.

(9)

Научният комитет по храните счете в становището си относно охратоксин А от 17 септември 1998 г., че би било благоразумно да се намали, доколкото е възможно, излагането на охратоксин А, като се следи за това излаганията да са близо до долната граница на обхвата на допустимия дневен прием от 1,2—14 ng/kg телесно тегло/ден, които са били оценени от други органи, например на под 5 ng/kg телесно тегло/ден.

(10)

С настоящото научно и техническо познание и въпреки подобренията в техниките на производство и съхранение, не е възможно да се предотврати изцяло развитието на тези плесени. Следователно охратоксин А не може да бъде напълно отстранен от храната. Следователно трябва да бъдат зададени граници, които да са толкова ниски, колкото е разумно постижимо.

(11)

Основните хранителни източници за приемането на охратоксин А са зърнените храни и зърнените продукти. Профилактиката е от основно значение, за да се избегне замърсяването, доколкото е възможно, и да се защити потребителят. Освен това е уместно да се установят максимални граници за зърнените храни и зърнените продукти до разумно достижимо ниво при условие че се прилагат профилактични действия, за да се избегне замърсяването на всички етапи от производствената и търговска верига.

(12)

Беше установено, че стафидите (Коринтски стафиди, Султански стафиди и други стафиди) са показали висока степен на замърсяване. Стафидите са значителен хранителен източник на охратоксин А за хора, които ги консумират в големи количества, по-специално, деца. Ако следователно е необходимо за момента да се установи граница до едно ниво, което да е технологично приемливо, то е наложително да се продължи подобряването на практиките, целящи да намалят замърсяването.

(13)

Наличието на охратоксин А е било също така наблюдавано в кафето, виното, бирата, гроздовия сок, какаото и в подправките. Трябва да бъдат предприети изследвания и проучване от страна на държавите-членки и заинтересованите страни (като например професионални организации), за да се определят различните фактори, включени в образуването на охратоксин А и да се определят превантивните мерки, които трябва да бъдат предприети за намаляване наличието на охратоксин А в тези храни. За тези продукти трябва да се направи всякакво усилие с оглед на проучването и превантивните мерки за намаляване, доколкото е възможно, на съдържанието на охратоксин А, до установяването на максимални граници въз основа на принципа ALARA„толкова ниски, колкото е разумно постижимо“. Ако не се направят усилия за намаляване съдържанието на охратоксин А за определени продукти, ще се наложи да се установи максимална граница за тези продукти, с цел да се защити общественото здраве, без да може да се оцени технологичната възможност.

(14)	Регламент (ЕО) № 466/2001 трябва следователно да бъде изменен.

(15)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 466/2001 се изменя, както следва:

Член 4, параграф 2 се изменя, както следва:

а)	уводното изречение се заменя със следното: „По отношение на афлатоксини и охратоксин А в продуктите, изброени в точки 2.1 и 2.2 на приложение I, то се забранява:“;

б)	в буква б) „и 2.1.3“ се заменя с „2.1.3, 2.1.4, 2.2.1 и 2.2.2“.

В член 5 се добавя следният параграф 2а:

„2а. Комисията преразглежда максимално допустимото съдържание на афлатоксини, определено в точка 2.1.4 на раздел 2 от приложение I, най-късно до 31 декември 2003 г. и, ако е подходящо, ги понижава с цел да се вземе предвид напредъкът на научните и технологически познания.

Комисията преразглежда разпоредбите на точки 2.2.2 и 2.2.3 от раздел 2 на приложение I най-късно до 31 декември 2003 г. по отношение на максимално допустимото съдържание на охратоксин А в стафидите и с цел да се включи максимална граница за наличието на охратоксин А в суровото и печено кафе и кафени продукти, вино, бира, гроздов сок, какао и какаови продукти и подправки, вземайки предвид предприетите изследвания и приложените превантивни мерки за понижаване наличието на охратоксин А в тези продукти.

За тази цел държавите-членки и заинтересованите страни съобщават всяка година на Комисията резултатите от предприетите изследвания и напредъка по прилагането на превантивните мерки, за да се избегне замърсяване с охратоксин А.“

3.	Приложение I се изменя съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на десетия еден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 5 април 2002 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 12 март 2002 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 77, 16.3. 2001 г., стр. 1.

(3) ОВ L 41, 13.2.2002 г., стр. 12.

(4) ОВ L 22, 24.1.1997 г., стр. 27.

ПРИЛОЖЕНИЕ

В раздел 2 (Микотоксини) на приложение I към Регламент (ЕО) № 466/2001 се добавя следното:

Продукт

Максимално допустимо съдържание

(μg/kg)

Метод за взимане на проби

Критерии за ефективност на методите за анализ

B1 + B2 + G1 + G2

„2.1.4.

Следните видове подправки:

—	Capsiсиm spp. (производни сушени плодове, цели или млени, включително чили, чили на прах, лют червен пипер и паприка)

—	Piper spp. (производни плодове, включително бял и черен пипер)

—	Myristica fragrans (индийско орехче)

—	Zingiber officinale (джинджифил)

—	Curcuma longa (куркума)

—

Директива 98/53/ЕО

Продукт

Максимално допустимо съдържание

(μg/kg или ppb)

Метод за взимане на проби

Референтен метод за анализ

2.2.

ОХРАТОКСИН А

2.2.1.

Зърнени храни (включително ориз и елда) и производни зърнени продукти

2.2.1.1.

Сурови зърна от зърнени култури (включително суров ориз и елда)

Директива 2002/26/ЕО на Комисията (1)

Директива 2002/26/ЕО

2.2.1.2.

Всички производни зърнени продукти, (включително преработени зърнени продукти и зърна от зърнени храни, предназначени за пряка консумация от човека)

Директива 2002/26/ЕО

2.2.2.

Стафиди (Коринтски стафиди, Султански стафиди и други стафиди)

Директива 2002/26/ЕО

2.2.3.

Сурово и печено кафе и кафени продукти, вино, бира, гроздов сок, какао и какаови продукти и подправки

—

(1) ОВ L 75, 16.3.2002 г., стр. 38“

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

122

32002R0473

L 075/21

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 473/2002 НА КОМИСИЯТА

от 15 март 2002 година

за изменение на приложения I, II и VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните, и за определяне на подробни правила по отношение на предаването на информация относно употребата на медни съединения

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2491/2001 на Комисията (2), и по-специално член 13, първо и второ тире от него,

като има предвид, че:

(1)	Е необходимо да се определи по-точно моментът, в който по принцип започва периодът на преобразуване, и да се определят условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може определен период, преди неговото начало, да бъде признат с обратна сила като част от периода на преобразуването.

(2)

При изключителни обстоятелства, като например избухването на епидемии от инфекциозни заболявания, случайни замърсявания или природни явления, животновъдите могат да изпитат затруднения при получаването на доставки от хранителни смески с биологичен произход и компетентният орган на държавата-членка трябва да даде временно и ограничено разрешение за използването на храни, които не произхождат от биологичното земеделие.

(3)

Част А от приложение II, отнасяща се за торовете и препаратите за възстановяване на почвата, предвижда възможност за използване на компост от домакински отпадъци само през временния период, който изтича на 31 март 2002 г. Използването на компост от домакински отпадъци отговаря на реалната необходимост в някои държави-членки и този продукт се контролира стриктно, що се касае до произхода на отпадъците, действието на системата за събиране, която трябва да бъде приета от държавата-членка, и максималното съдържание на тежки метали, без това да накърнява всякакви други изисквания за използването на настоящия продукт в общото земеделие. Може да се наложи тези изисквания да се преразгледат в рамките на новото общо законодателство за домакинските отпадъци. Поради това сегашното разрешение може да бъде продължено за ограничен период от четири години.

(4)

Пиретроидите (делтаметрин и ламбда-цихалотрин) се използват в биологичното земеделие само в уловители и така тяхното използване отговаря на критериите съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91. Бяха получени доказателства, че използването на тези вещества отговаря на действителните нужди при някои култури и поради това следва да се разреши за неопределен период от време.

(5)

Германия поиска в приложение II към Регламент (ЕИО) № 2092/91 да бъде включен железният фосфат, така че да може да се използва за унищожаване на мекотели в биологичното земеделие. При проучването на това заявление се стигна до заключението, че са изпълнени условията, предвидени в член 7, параграф 1 от споменатия регламент. Освен това железният фосфат наскоро бе оценен за съответствие с критериите за опазване на човешкото здраве и околната среда съгласно Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (3), последно изменена с Директива 2002/18/ЕО на Комисията (4). Този продукт следва съответно да бъде добавен в приложение II, част Б.

(6)

Разрешава се металдехидът да се използва за унищожаване на мекотели в биологичното земеделие в рамките на определен период, който изтича на 31 март 2002 г. Този период трябва да бъде продължен за ограничен преходен период от четири години, който да позволи металдехидът, използван за унищожаване на мекотели в държавите-членки, да бъде заменен от железен (III) ортофосфат.

(7)

Използването на мед под формата на меден хидроксид, меден оксихлорид, (триосновен) меден сулфат и меден оксид, както и използването на минерални масла като фунгициди, се смята за традиционна практика в биологичното земеделие, в съответствие с разпоредбите на член 7, параграф 1а от Регламент (ЕИО) № 2092/91. Оказва се, че за момента тези вещества са крайно необходими за отглеждането на различните култури и че само при по-сериозни изследователски усилия ще бъде възможно в средносрочен или дългосрочен план да бъдат намерени подходящи алтернативни решения. Поради това тези вещества трябва да бъдат разрешени за момента. Това разрешение ще бъде преразгледано в светлината на новите разработки и доказателства с оглед на съществуващите алтернативи.

(8)

Използването на мед под горепосочените форми може да има дълготрайни последствия, дължащи се на натрупването на медта в почвата, което е несъвместимо с целта на биологичното земеделие — земеделско производство, което да не вреди на околната среда. Поради това трябва да се ограничат условията за използването на медта, като се определи таван за нейното използване, изразен в килограми мед на хектар на година. Този таван трябва да започва на ниво 8 kg мед на хектар и след ограничен преходен период от четири години да бъде намален на 6 kg мед на хектар, освен ако не се докаже, че за определени култури този нисък таван не е ефективен. Държавите-членки трябва да могат да прилагат този таван, взето като средна база, за период от пет години. Държавите-членки, които използват тази възможност, следва да докладват за изпълнението на тази мярка и за ефективно използваните количества, с оглед възможно преразглеждане на този режим при необходимост.

(9)

Удължаването на периода за употреба на продукти за растителна защита с настоящия регламент не накърнява решенията във връзка с употребата на тези продукти в земеделието по принцип в рамките на ревизионната програма, предвидена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО. Комисията представи за преглед пред Съвета и Парламента доклада, предвиден в член 8, параграф 2. Крайните срокове, посочени в настоящия регламент, ще бъдат незабавно преразгледани, ако това е необходимо в светлината на заключенията от проучването на доклада.

(10)

Член 5 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 предвижда, че при етикетирането и рекламирането на един продукт може да се прави позоваване на методите на биологично производство, само ако продуктът или неговите съставки със земеделски произход не са били подложени на третиране, включващо употребата на вещества, които не са посочени в раздел Б от приложение VI. Натриевият хидроксид обаче е включен в това приложение за използване при производството на масло от рапично семе (Brassica spp.) само в рамките на периода, изтичащ на 31 март 2002 г. Оказа се, че използването на тази субстанция отговаря на действителните нужди при биологичното производството на някои видове масла от рапично семе, които се използват в хранителните продукти. Поради това използването на този продукт се разрешава за неопределен период от време.

(11)

Регламент (ЕИО) № 207/93 на Комисията (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2020/2000 (6), определя съдържанието на приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 и урежда условията за изпълнение на член 5, параграф 4 от този регламент. Държавите-членки поискаха в приложение VI, част В да бъдат включени животинските черва; след проверката се установи, че искането за включване отговаря на изискванията на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 и на член 3, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 207/93.

(12)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения I, II и VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Когато държава-членка реши да приложи дерогацията, предвидена за максималните нива на медни съединения в приложение II, част Б от Регламент (ЕИО) № 2092/91, тя съобщава на Комисията и на останалите държави-членки следното:

—	преди 30 юни 2002 г. — информацията за мерките, които са били взети за изпълнение на настоящата разпоредба и за гарантиране на нейното спазване, по-специално на ниво отделни предприятия,

—	преди 31 декември 2002 г. — доклада за изпълнението на резултатите от тези мерки, по-специално за количествата, които са необходими през всеки период на отглеждане, след влизане в сила на настоящата разпоредба.

Ако е необходимо, Комисията взема подходящи мерки в съответствие с процедурата, предвидена в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Държавите-членки обаче могат да продължат да прилагат разпоредбите на приложение I, част А, точка 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, които са били прилагани, преди да влезе в сила настоящият регламент:

—	за парцели, за които периодът на преобразуване започва преди 31 декември 2002 г.,

—

за всички парцели, които са част от плана за преобразуване, с максимална продължителност пет години, след съгласуване с компетентните държавни органи, и този период започва преди 1 септември 2002 г.; това изключение не се прилага за парцели, които са добавени към плана след неговото първоначално съгласуване.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 март 2002 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 337, 20.12.2001 г., стр. 9.

(3) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1.

(4) ОВ L 55, 26.2.2002 г., стр. 29.

(5) ОВ L 25, 2.2.1993 г., стр. 5.

(6) ОВ L 241, 26.9.2000 г., стр. 39.

ПРИЛОЖЕНИЕ

1.	Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се изменя, както следва:

1.1.

Точка 1 от част А на приложение I „Растения и растителни продукти“ се заменя със следния текст:

1.1. Принципите, предвидени в член 6, параграф 1, букви а), б) и г) и по-специално дадени в настоящото приложение, трябва да са били прилагани върху парцелите през време на период на преобразуване от минимум две години преди засяването или ако се касае за пасище, минимум две години преди неговото използване като храна за животни, получена от биологично земеделие, или ако се касае за многогодишни култури, които не са пасище, минимум три години преди първата реколта на продуктите, посочени в член 1, параграф 1, буква а). Периодът на преобразуване започва най-рано на датата, на която производителят е уведомил за своята дейност в съответствие с член 8 и е подложил своето предприятие на системата за контрол, предвидена в член 9.

1.2. Въпреки това контролният орган или структура може да реши, след съгласуване с компетентния орган, да признае с обратна сила като част от периода на преобразуване всеки предишен период, в който:

а)

парцелите земя са част от програма, която е изпълнена в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2078/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно методите на земеделско производство, съвместими с изискванията за опазване на околната среда и поддържане на естественото пространство (1) или с глава VI от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. за подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (2), или като част от друга официална програма, при условие че съответните програми гарантират, че продуктите, които не са посочени в части А и Б от приложение II, не са били използвани в тези парцели; или

б)

парцелите са естествени или земеделски площи, които не са били третирани с продукти, които не са посочени в части А и Б от приложение II. Този период може да се отчита с обратна сила само при условие че на контролния орган или институция е предоставено задоволително доказателство, което да му/ѝ позволи да се убеди, че условията са били спазени за период от минимум три години.

1.3. Контролният орган или институция може, след одобрение от страна на компетентния орган, да реши в някои случаи да продължи периода на преобразуването след периода, предвиден в точка 1.1, като вземе предвид предишното използване на парцела.

1.4. Ако се касае за парцели, които вече са преобразувани или са в процес на преобразуване към биологично земеделие и които се третират с продукт, който не е посочен в приложение II, държавата-членка може да намали продължителността на периода на преобразуване до такава, която да е по-малка от периода, предвиден в точка 1.1, в следните два случая:

а)

когато парцелите са третирани с продукт, който не е посочен в част Б от приложение II, като част от принудителни мерки за контрол върху заболяванията или вредителите, наложени от компетентния орган на държавата-членка в рамките на нейната територия или в определени части от нея, за производството на конкретна култура;

б)	когато парцелите са третирани с продукт, който не е посочен в части А или Б от приложение II, като част от научни тестове, одобрени от компетентния орган на държавата-членка.

В тези случаи продължителността на периода на преобразуване се определя, като се вземат под внимание всички посочени по-долу указания:

—	процесът на разграждане на съответния продукт за растителна защита трябва да гарантира в края на периода на преобразуване незначително ниво на остатъчни вещества в почвата и ако се касае за многогодишна култура, в растението,

—	реколтата, получена след третирането, не може да бъде продавана с позоваване на методите за биологично производство,

—	съответната държава-членка трябва да уведоми останалите държави-членки и Комисията за своето решение да поиска принудително третиране.

1.2.	Част Б „Животни и животински продукти от следните видове: говеждо (включително от видовете бивол и бизон), свинско, овче, козе, конско, птиче“ се изменя, както следва:

1.2.1.

Текстът на точка 4.9 се заменя със следния текст: „Чрез дерогация от точка 4.8 при загуба на фуражната продукция или когато са наложени ограничения, по-специално в резултат на извънредни метеорологични условия, избухване на епидемии от инфекциозни заболявания, замърсяване с токсични вещества или като последица от пожари, компетентните органи на държавите-членки могат да позволят, за ограничен период от време и по отношение на конкретна площ, по-висок процент на конвенционални смески, когато това разрешение е гарантирано. Със съгласието на компетентния орган, контролният орган или институция прилага тази дерогация за отделни оператори. Държавите-членки се уведомяват взаимно и уведомяват Комисията за дерогациите, които са предоставили.“

1.2.2.

В точка 7.4 думата „изключително“ се добавя след думата „сътрудничество“.

2.	Приложение II към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се изменя, както следва:

2.1.	Част А „Торове и препарати за възстановяване на почвата“ се изменя, както следва: В таблицата крайният срок „31 март 2002 г.“ за използване на компостирани или ферментирали домакински отпадъци се заменя с „31 март 2006 г.“

2.2.	Част Б „Пестициди“ се изменя, както следва:

2.2.1.

В таблица III „Вещества, които ще се използват само в уловители и/или дозатори“ се заличава ограничението за използването на пиретроиди за период, изтичащ на 31 март 2002 г.

2.2.2.

В таблица III „Вещества, които ще се използват само в уловители и/или дозатори“ крайният срок „31 март 2002 г.“ за металдехид се заменя с „31 март 2006 г“.

2.2.3.

В таблица IV „Други вещества, които се използват традиционно в биологичното земеделие“ разпоредбите, отнасящи се за медта, се заменят със следния текст:

„Наименование

Описание; изисквания за състава; условия за употреба

Мед под формата на меден хидроксид, меден оксихлорид, (триосновен) меден сулфат и меден оксид

Фунгицид

До 31 декември 2005 г. — до максималния праг от 8 kg мед на хектар на година, а след 1 януари 2006 г. — до максимум 6 kg мед на хектар на година, без това да накърнява по-ограничените количества, ако са предвидени съгласно специфичните срокове и условия на общото законодателство относно продуктите за растителна защита в държавите-членки, в които ще се използва продуктът.

За многогодишните култури държавите-членки могат, чрез дерогация от предишния параграф, да предвидят прилагане на максималните нива, както следва:

—	общото максимално количество, използвано от 23 март 2002 г. до 31 декември 2006 г. да не надвишава 38 kg мед на хектар

—	от 1 януари 2007 г. максималното количество, което може да се използва за хектар на година, се изчислява, като се извадят количествата, използвани действително през четирите предишни години от съответно 36, 34, 32 и 30 kg мед за годините 2007, 2008, 2009 и 2010, и за следващите години

Необходимост, призната от контролния орган или контролната институция“

2.2.4.

В таблица IV „Други вещества, които се използват традиционно в биологичното земеделие“ се заличава ограничението за използването на минерални масла за периода, изтичащ на 31 март 2002 г.

2.3.

Добавя се нова таблица IIIа със заглавие „Препарати за повърхностно разпръскване между култивираните растения“ и следното съдържание:

„Наименование	Описание; изисквания за състава; условия за употреба
Железен (III) ортофосфат	Препарат за унищожаване на мекотели“

3.	Приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се изменя, както следва:

3.1.

Раздел Б „Помощни средства за обработка и други продукти, които могат да се използват за обработка на съставките със земеделски произход от органично производство, посочени в член 5, параграф 3, буква г) и член 5, параграф 5а, буква д) от Регламент (ЕИО) № 2092/91“ се изменя, както следва: заличава се ограничението за използването на натриев хидроксид за периода, който изтича на 31 март 2002 г.

3.2.	В раздел В „Съставки със земеделски произход, които не са биологично произведени, посочени в член 5, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2092/91“ към точка В.3 се добавя следното: „Черва, само до 1 април 2004 г.“.

(1) ОВ L 215, 30.7.1992 г., стр. 85.

(2) ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 80.“

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

126

32002D0231

L 077/50

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 18 март 2002 година

за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на обувните изделия и за изменение на Решение 1999/179/ЕО

(нотифицирано под номер C(2002) 1015)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/231/EO)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1) и по-специално член 4 и член 6, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000 знакът за екомаркировка на Общността може да се присъжда на продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основните аспекти на околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда да се установят конкретни критерии за екомаркировка по категори и продукти.

(3)

Той предвижда също преразглеждането на критериите за екомаркировка, както и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка, да се осъществи своевременно преди изтичането на срока на валидност на критериите, определени за всяка категория продукти. Прегледът следва да доведе до предложение за продължаване, отмяна или преразглеждане.

(4)

Целесъобразно е да се преразгледат екологичните критерии, установени с Решение 1999/179/ЕО на Комисията от 17 февруари 1999 г. за установяване на екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на обувните изделия (2) с цел да се отрази развитието на пазара. В същото време, срокът на валидност на това решение, продължен с Решение 2001/832/ЕО (3), трябва да се измени.

(5)	Следва да се приеме ново решение на Комисията, в което да се установят конкретните екологични критерии за тази категория продукти, които да са валидни за срок от пет години.

(6)

Целесъобразно е новите критерии, установени с настоящото решение, и критериите, установени с Решение 1999/179/ЕО, да са едновременно валидни за ограничен период от дванадесет месеца, с оглед дружествата, които са получили или са заявили знака за екомаркировка за своите продукти преди датата на прилагане на настоящото решение, да разполагат с достатъчно време, за да приведат тези продукти в съответствие с новите критерии.

(7)	Мерките, предвидени в настоящото решение, се основават на проектите за критерии, разработени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, създаден по силата на член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За да получат знака за екомаркировка на Общността съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000, обувните изделия трябва да попадат в категорията продукти „обувни изделия“, определена в член 2, и да удовлетворяват екологичните критерии, посочени в приложението към настоящото решение.

Член 2

Категорията продукти „обувни изделия“ включва:

Всяко шивашко изделие, предназначено да предпазва или покрива крака, снабдено с фиксирана външна подметка, която влиза в контакт със земята.

Член 3

Кодовият номер на категорията продукти „обувни изделия“, определен за административни цели, е „017“.

Член 4

Член 3 от Решение 1999/179/ЕО се заменя със следния текст:

„Определението на категорията продукти и конкретните екологични критерии за тази категория продукти са валидни до 31 март 2003 година.“

Член 5

Настоящото решение се прилага от 1 април 2002 г. до 31 март 2006 година. Ако нито един преразгледан критерий не е приет до датата 31 март 2006 г., настоящото решение се прилага до 31 март 2007 година.

Производителите на продукти, попадащи в категорията „обувни изделия“, на които е присъден знакът за екомаркировка преди 1 април 2002 г., могат да продължат да го използват до 31 март 2003 година.

Производителите на продукти, попадащи в категорията „обувни изделия“, които са подали заявление за присъждане на знака за екомаркировка преди 1 април 2002 г., могат да го получат до 31 март 2003 г. при условията, предвидени в Решение 1999/179/ЕО.

От 1 април 2002 г. новите заявления за присъждане на знака за екомаркировка за категорията продукти „обувни изделия“ следва да удовлетворяват критериите, определени в настоящото решение.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 март 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 57, 5.3.1999 г., стр. 31.

(3) ОВ L 310, 28.11.2001 г., стр. 30.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Настоящите критерии имат за цел в частност:

—	да ограничат нивото на токсични остатъци,

—	да ограничат емисиите на летливи органични съединения, и

—	да насърчават производството на по-трайни продукти.

Критериите са определени на нива, които насърчават присъждането на етикет на обувни изделия със слабо въздействие върху околната среда.

Изисквания за оценка и проверка

Конкретните изисквания за оценка и проверка са посочени за всеки критерий.

Ако това е необходимо, могат да се използват други методи за изпитване, освен посочените за всеки критерий, ако са преценени за равностойни от компетентния орган, който разглежда заявлението.

Функционалната единица отговаря на един чифт обувки. Изискванията са установени въз основа на номер 40 по френска номерация. За детските обувки изискванията отговарят на номер 32 по френска номерация (или най-големия съществуващ номер по-малък от номер 32 по френска номерация).

Ако това е необходимо, компетентните органи могат да изискват допълнителни документи и да провеждат независими проверки.

бележка: прилагането на тези системи за управление не е задължително

КРИТЕРИИ

1. Остатъци в крайния продукт

а)

Средната концентрация на остатък от хром (VI) в крайния продукт не трябва да превишава 10 ppm и в крайния продукт не трябва да се откриват остатъци от арсен, кадмий и олово (с помощта на посочения по-долу метод).

Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик(ци) трябва да представи протокол за изпитване, съставен с помощта на следните методи:

Cr(VI): CEN TC 309 WI 065 — 4.2 или DS/EN 420 или DIN 53314: 1996-04 (

бележка: по време на анализа на някои боядисани кожи може да се срещнат трудности в измерването, дължащи се на смущения

);

Cd, Pb, As: CEN TC 309 WI 065 — 4.3 изготвяне на проба: 1. Горните компоненти се отделят от долните компоненти. 2. Горните и долните компоненти се смилат напълно, като се запазват разделени. 3. Анализира се проба от всеки един от тези препарати. 4. Веществата във всяка от двете проби не трябва да са откриваеми.

б)

Количеството свободен и частично хидролизуем формалдехид в текстилните компоненти на обувното изделие не трябва да превишава 75 ppm, а в компонентите от кожа — 150 ppm.

Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик(ци) трябва да представи протокол за изпитване, съставен с помощта на следните методи: текстил: CEN TC 309 WI 065 — 4.4; кожа: CEN TC 309 WI 065 — 4.4.

2. Емисии от производството на материали

а)

Отпадъчните води, изхвърлени от кожарските заводи и текстилната промишленост, трябва да се пречистват или на място, или в общинска пречиствателна станция, за да се постигне намаление най-малко 85 % от химичната потребност от кислород (ХПК).

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи протокол за изпитване и допълнителни данни, съставени с помощта на следния метод: ХПК: ISO 6060 Качество на водата - определяне на химичната потребност от кислород.

б)	След пречистване отпадъчните води от кожарските заводи трябва да съдържат по-малко от 5 mg хром (III)/l. Оценка и проверка: заявителят трябва да представи протокол за изпитване и допълнителни данни, съставени с помощта на следния метод: ISO 9174 или EN 1233, или EN ISO 11885 за Cr.

3. Използване на вредни вещества (до покупката)

а)

Не трябва да се използват пентахлорфенол (PCP) и тетрахлорфенол (TCP), както и техните соли и естери.

Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик(ци) трябва да представи декларация, удостоверяваща, че материалите не съдържат такива хлорфеноли. За да се провери верността на тази декларация, следва да се използва следният метод на изпитване: CEN TC 309 WI 065—4.5: текстил: гранична стойност 0,05 ppm; кожа: гранична стойност 5 ppm.

б)

Не трябва да се използват азо-багрила, които могат да разцепят някои от следните ароматни амини:

4-аминодифенил	(92-67-1)
бензидин	(92-87-5)
4-хлоро-о-толуидин	(95-69-2)
2-нафтиламин	(91-59-8)
о-амино-азотолуол	(97-56-3)
2-амино-4-нитротолуол	(99-55-8)
p-хлороанилин	(106-47-8)
2,4-диаминоанизол	(615-05-4)
4,4'-диаминодифенилметан	(101-77-9)
3,3'-дихлорбензидин	(91-94-1)
3,3'-диметоксибензидин	(119-90-4)
3,3'-диметилбензидин	(119-93-7)
3,3'-диметил-4,4'-диаминодиметилетан	(838-88-0)
p-крезидин	(120-71-8)
4,4'-метилен-бис-(2-хлоранилин)	(101-14-4)
4,4'-оксидианилин	(101-80-4)
4,4'-тиодианилин	(139-65-1)
о-толуидин	(95-53-4)
2,4-диаминотолуол	(95-80-7)
2,4,5-триметиланилин	(137-17-7)
4-аминоазобензол	(60-09-3)
о-анизидин	(90-04-0)

Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик(ци) трябва да представи декларация, удостоверяваща, че не са използвани такива азобагрила. За да се провери верността на декларацията, следва да се използва следният метод на изпитване: CEN TC 309 WI 065 — 4.5:

Текстил: граница 30 ppm. (бележка: възможно е да се появят фалшиви положителни реакции за 4-аминоазобензол и поради това се препоръчва потвърждение);

Кожа: граница 30 ppm. (бележка: възможно е да се появят фалшиви позитивни реакции за 4-аминоазобензол, 4-аминодифенил и 2-нафтиламин и поради това се препоръчва потвърждение).

в)

Следните N-нитрофемини не трябва да се откриват в гумата:

N-нитрозодиметиламин (NDMA)

N-нитрозодиетиламин (NDEA)

N-нитрозодипропиламин (NDPA)

N-нитрозодибутиламин (NDBA)

N-нитрозопиперидин (NPIP)

N-нитрозопиролидин (NPYR)

N-нитрозоморфолин (NMOR)

N-нитрозо N-метил N-фениламин (NMPhA)

N-нитрозо N-етил N-фениламин (NEPhA)

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи протокол за изпитване, съставен с помощта на следния метод: EN 12868 (1999-12).

г)	Хлоралканите C10-C13 не трябва да се използват в кожени, гумени или текстилни компоненти. Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик(ци) трябва да представи декларация, удостоверяваща, че не са използвани такива хлороалкани.

4. Използване на летливи органични съединения (ЛОС) при окончателното сглобяване на обувките

Общото количество на ЛОС, използвано по време на крайния етап на производството на обувните изделия, не трябва да превишава следните средни стойности за следните категории:

Универсални спортни обувки, обувки за училище, работни обувки, мъжки обувки за излизане, обувки за студено време: 25 g. ЛОС/чифт,

Ежедневни обувки, женски обувки за излизане: 25 g. ЛОС/чифт,

Модни обувки, за малки деца, домашни: 20 g. ЛОС/чифт.

ЛОС е всяко органично съединение, чието парно налягане при 293,15 K е по-голямо или равно на 0,01 kPa, или чиято летливост равностойна при конкретните условия на употреба.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи изчисление на общото количество ЛОС, използвани по време на крайния етап на производството на обувките, изчислено с помощта на метода CEN TC 309 WI 065 — 4.7, както допълнителни данни, резултати от изпитвания и документи, ако това е необходимо.

Задължителна регистрация на закупените кожи, лепила, продукти за окончателна обработка и производство на обувни изделия през последните шест месеца най-малко.

5. Използване на PVC

Обувните изделия не трябва да съдържат РVС. Въпреки това, рециклиран РVС могат да се използват във външните подметки при условие че този рециклиран РVС не е получен с помощта на DEHP (бис(2-етилхексил)фталат), BBP (бутилбензилфталат) или DBP (дибутилфталат).

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи декларация за съответствие с този критерий.

6. Потребление на енергия

Изисква се заявителят да представи доброволно подробни данни за потреблението на енергия на един чифт обувки.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи съответните данни.

7. Електрически компоненти

Обувните изделия не трябва да съдържат никакъв електрически или електронен компонент.

Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик(-ци) трябва да представи декларация за съответствие с този критерий.

8. Опаковка на крайния продукт

Когато се използват картонени кутии за окончателното опаковане на обувните изделия, тези кутии трябва да съдържат най-малко 80 % рециклирани материали.

Когато се използват найлонови торбички за окончателното опаковане на обувните изделия, тези торбички трябва да са направени от рециклирани материали.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи при подаването на заявлението мостра от опаковката на продукта, както и декларация за съответствие с този критерий.

9. Информация върху опаковката

а) Указания за потребителя

Следната информация (или равностоен текст) трябва да придружава продукта:

„Тези обувки са обработени така че да се подобри тяхната водоустойчивост. Те не изискват допълнително обработване.“ (Този критерий се прилага само за обувните изделия, които са обработени за водоустойчивост.)

„Когато е възможно, поправяйте обувките си, вместо да ги изхвърляте. Така се вреди по-малко на околната среда.“

„За изхвърлянето на износените обувки, моля, използвайте пригодените съоръжения за рециклиране, намиращи се в близост до вас.“

б) Информация за екомаркировката

Следният текст (или еквивалентен) трябва да фигурира върху опаковката:

„За повече информация посетете адреса на Европейския съюз в Интернет за екомаркировка: http://europa.eu.int/ecolabel“

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи мостра от опаковката на продукта и информацията, която придружава продукта, както и декларация за съответствие на всяка част с този критерий.

10. Информация върху екомаркировката

Клетка 2 на екомаркировката трябва да съдържа следния текст:

—	слабо замърсяване на въздуха и водата,

—	не съдържа вредни вещества.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи мостра от опаковката на продукта, показваща етикета, както и декларация за съответствие с този критерий.

11. Издръжливост

Работните обувки за професионална употреба и обувките за безопасност трябва да носят знака на ЕО (в съответствие с Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно средствата за лична защита (1).

Всички останали обувни изделия трябва да удовлетворяват изискванията, посочени в таблицата по-долу.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи протокол за изпитване, съответстващ на параметрите, посочени в таблицата по-долу, съставен с помощта на метода CEN TC 309 WI 065 — 4.9.

		Спорт (общо)	Училище	Отдих	Град (мъже)	Студ	Град (жени)	Мода	Малки деца	Дом
Съпротивление на огъване на лицевата кожа:		Сухо = 100	Сухо = 100	Сухо = 80	Сухо = 80	Сухо = 100	Сухо = 50	Сухо = 15	Сухо = 15	Сухо = 15
(kc без видими увреждания)		Мокро = 20	Мокро = 20	Мокро = 20	Мокро = 20	Мокро = 20 –20 °С = 30	Мокро = 10
Съпротивление на разкъсване на лицевата кожа: (средна сила на разкъсване, N)	Кожа	≤ 80	≥ 60	≥ 60	≥ 60	≥ 60	≥ 40	≥ 30	≥ 30	≥ 30
	Други материали	≥ 40	≤ 40	≤ 40	≤ 40	≤ 40	≥ 40	≥ 30	≥ 30	≥ 30
Съпротивление на огъване на външните подметки:	Разрастване на разкъсването (mm)	≤ 4	≤ 4	≤ 5	≤ 6	≤ 6	≤ 8
Съпротивление на огъване на външните подметки:	нсн = няма спонтанни напуквания	нсн	нсн	нсн	нсн	нсн при –10 °С	нсн
Съпротивление на изтъркване на външните подметки:	D ≤ 0,9 g/сm3 (mm3)	≤ 200	≤ 250	≤ 200	≤ 350	≤ 200	≤ 400			≤ 450
Съпротивление на изтъркване на външните подметки:	D < 0,9 g/сm3 (mg)	≤ 150	≤ 170	≤ 150	≤ 200	≤ 150	≤ 250			≤ 300
Слепване на лицевата кожа: (N/mm)		≥ 4,0	≥ 4,0	≥ 3,0	≥ 3,5	≥ 3,5	≥ 3,0	≥ 2,5	≥ 3,0	≥ 2,5
Съпротивление на разкъсване на външните подметки (средна сила, N/mm)	D ≥ 0,9 g/сm3	8	8	8	6	8	6	5	6	5
	D < 0,9 g/сm3	6	6	6	4	6	4	4	5	4
Устойчивост на цвета на вътрешността на обувката (подплата или вътрешно лице на лицевата кожа). Скала на сивото върху филца след 50 цикъла намокряне		≥ 2/3	≥ 2/3	≥ 2/3	≥ 2/3	≥ 2/3	≥ 2/3		≥ 2/3	≥ 2/3

Освен това обувките за студено време трябва да удовлетворяват следните изисквания за водоустойчивост:

Лицева кожа: време на проникване: ≥ 240 минути, поглъщане: < 25 %.

Външни подметки: време на проникване: ≥ 60 минути и след 2 часа, поглъщане на вода: < 20 % (висока водоустойчивост — прилага се единствено за някои материали, използвани за производството на подметки).

(1) ОВ L 399, 30.12.1989 г., стр. 18.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

133

32002D0247

L 084/69

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 27 март 2002 година

за преустановяване на пускането на пазара и вноса на желеобразни захарни изделия, съдържащи хранителната добавка Е 425 коняк

(нотифицирано под номер С(2002) 1283)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/247/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1), и по-специално член 53, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 53, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 Комисията може да преустанови пускането на пазара или използването на храна, която е вероятно да представлява сериозна опасност за здравето на човека, когато такава опасност не може задоволително да бъде предотвратена чрез мерки, взети от засегнатите държави-членки.

(2)	Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители (2) разрешава в приложение IV използването в храни при определени условия на хранителната добавка Е 425 коняк.

(3)	Няколко държави-членки и трети страни са взели мерки временно да забранят пускането на пазара на желеобразни продукти в опаковки с малък грамаж, съдържащи Е 425 коняк поради това, че те са причинили смъртта на няколко деца в трети страни чрез задушаване. Комисията е била информирана за тези мерки.

(4)	Някои производители на желеобразни продукти в опаковки с малък грамаж признават опасността за здравето на човека чрез прикрепване на предупреждение върху хранителния пакет, изтъкващо риска за деца и хора в напреднала възраст.

(5)	Комисията е проучила информацията, дадена от държавите-членки заедно с Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

(6)

Въз основа на информацията предоставена от държавите-членки, които са предприели мерки на национално равнище, може да се направи заключение, че желеобразните продукти в опаковки с малък грамаж, съдържащи Е 425 коняк, представляват опасност застрашаваща живота. Освен формата и размера им, химичните и физичните свойства на коняка са причината желеобразните продукти в опаковки с малък грамаж да представляват сериозна опасност за здравето на човека.

(7)	В настоящия случай предупреждението чрез етикетиране не е достатъчно за да предпази здравето на човека, особено що се отнася до деца.

(8)	Необходими са общи мерки за Общността, за да се осигури адекватна защита на човешкото здраве, поради несъответствието на мерките, предприети от някои държави-членки и поради факта, че други държави-членки не са предприели изобщо никакви мерки.

(9)

Необходимо е да се прекрати пускането на пазара на желеобразни продукти в опаковки с малък грамаж, съдържащи коняк и използването на коняк в такива продукти, както и вносът на желеобразни продукти в опаковки с малък грамаж, съдържащи коняк, за да се защити здравето на човека. Освен това трябва да се забранят всички други желеобразни захарни изделия, съдържащи коняк и използването на коняк във всякакви подобни продукти, тъй като те могат да представляват същата опасност като желеобразните продукти в опаковки с малък грамаж.

(10)	Комисията ще предложи на Европейския парламент и на Съвета изменение на Директива 95/2/ЕО относно хранителни добавки различни от оцветители и подсладители, за да се измени разрешението за използването на Е 425 коняк в съответствие с настоящото решение.

(11)	Комисията ще провери дали има необходимост да се предприемат по-нататъшни мерки, за да се занимае с опасността от задушаване, която може да съществува поради общата употреба на желиращи агенти в желеобразни захарни изделия и ще излезе, ако е необходимо, с подходящи предложения.

(12)	Мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Преустановява се пускането на пазара на желеобразни захарни изделия, включително желеобразни продукти в опаковки с малък грамаж, съдържащи Е 425: Коняк: i) дъвчаща конячна субстанция; ii) конячен глюкоманан.

2. Преустановява се използването на Е 425: Коняк: i) дъвчаща конячна субстанция; ii) конячен глюкоманан в желеобразни захарни изделия, включително желеобразни продукти в опаковки с малък грамаж.

3. Преустановява се вносът на желеобразни захарни изделия, включително желеобразни продукти в опаковки с малък грамаж, съдържащи Е 425: Коняк: i) дъвчаща конячна субстанция; ii) конячен глюкоманан.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 март 2002 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(2) ОВ L 61, 18.3.1995 г., стр. 1.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

135

32002R0563

L 086/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 563/2002 НА КОМИСИЯТА

от 2 април 2002 година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за определяне на общностни процедури относно замърсителите в храните (1), и по-специално член 2, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕИО) № 315/93 предвижда, че трябва да бъде определено максимално съдържание на някои замърсители в храните, с цел да се защити общественото здраве.

(2)

Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията (2), последно изменен с Регламент (ЕО) № 472/2002 (3), се прилага от 5 април 2002 г. и заменя Регламент (ЕО) № 194/97 на Комисията от 31 януари 1997 г. за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (4), както е изменен по-специално с Регламент (ЕО) № 864/1999 г. (5) за определяне максималното съдържание на нитрати в марулите и спанака.

(3)

От държавите-членки се изисква да съобщават резултатите от тяхното наблюдение и да докладват за предприетите мерки и за напредъка по отношение прилагането на кодексите за правилна селскостопанска практика за понижаване нивата на нитратите. Използвайки тази информация Комисията пристъпва на всеки три години, и за първи път преди 1 януари 2002 г., към преглед на максималното съдържание на нитрати в марулите и в спанака, с крайната цел да се понижат споменатите нива.

(4)

Данните от годишното наблюдение от страна на държавите-членки показват понижаване на допустимото съдържание на нитрати в марулите. По-ниско максимално съдържание за определени категории марули може да бъде достигнато въз основа на добрата производствена практика. В определени региони се отчитат нива на нитратите често по-високи от тези, фиксирани в приложението към Регламент (ЕО) № 466/2001, въпреки че общата тенденция показва, че нивата на нитратите в марулите се понижават. Нивата на нитратите в спанака не показват ясна тенденция към понижаване. Някои държави-членки трябва да запазят установения преходен период, за да разрешат пускането на вътрешния пазар на марули и/или спанак, отглеждани и предназначени за консумация на тяхната територия. За марулите този преходен период трябва да бъде ограничен във времето, но за спанака все още не се предвижда крайна дата.

(5)	Регламент (ЕО) № 466/2001 трябва да бъде подходящо изменен.

(6)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 466/2001 се изменя, както следва:

Член 3, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. Държавите-членки могат, когато е оправдано, да разрешат преходен период за пускането на пазара на пресни марули и пресен спанак, отглеждани и предназначени за консумация на тяхната територия, с допустимо съдържание на нитрати по-високо от това, установено като максимално съдържание в точки 1.1, 1.3 и 1.4 от приложението при условие, че се прилагат кодексите за правилна селскостопанска практика, за постигане на постепенен напредък към допустимото съдържание, постановено в настоящия регламент.

Преходният период:

а)	по отношение на марулите, изтича на 1 януари 2005 г.;

б)	по отношение на спанака, се преразглежда не по-късно от 1 януари 2005 г.

Държавите-членки информират всяка година другите държави-членки и Комисията за стъпките, предприети в изпълнение на първата алинея.“

2.	Раздел 1 от приложение I се заменя с текста от приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 2 април 2002 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 77, 16.3.2001 г., стр. 1.

(3) ОВ L 75, 16.3.2002 г., стр. 18.

(4) ОВ L 31, 1.2.1997 г., стр. 48.

(5) ОВ L 108, 27.4.1999 г., стр. 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Раздел 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 466/2001 относно нитратите се заменя със следния текст:

Продукт	Максимално съдържание (mg NO3/kg)		Метод за взимане на проби	Референтен метод за анализ
„1.1. Пресен спанак (1) (Spinacia oleracea)	Реколта от 1 ноември до 31 март	3000	Директива 79/700/ЕИО на Комисията (2)
„1.1. Пресен спанак (1) (Spinacia oleracea)	Реколта от 1 април до 31 октомври	2500	Директива 79/700/ЕИО на Комисията (2)
1.2. Консервиран, дълбоко замразен или замразен спанак		2000	Директива 79/700/ЕИО
1.3. Прясна маруля (Lactuca sativa L.) (маруля, отглеждана на открито или на защитено място) с изключение на салатите, изброени в точка 1.4.	Реколта от 1 октомври до 31 март:		Директива 79/700/ЕИО. Минималният брой единици, обаче, за лабораторна проба е 10
	— маруля, отглеждана под покритие	4500 (3)
	— маруля, отглеждана на открито	4000 (3)
	Реколта от 1 април до 30 септември:
	— салата, отглеждана под покритие	3500 (3)
	— салата, отглеждана на открито	2500 (3)
1.4. Салати тип „Айсберг“ (4)	Салата, отглеждана под покритие	2500 (3)	Директива 79/700/ЕИО. Минималният брой единици обаче за лабораторна проба е 10
1.4. Салати тип „Айсберг“ (4)	Салата, отглеждана на открито	2000 (3)

(1) Максималното съдържание за пресен спанак не се прилага за пресен спанак, предназначен за преработка, който се транспортира директно в насипно състояние от полето до преработвателния завод.

(2) ОВ L 207, 15.8.1979 г., стр. 26.

(3) При липсата на подходящо етикетиране, показващо метода на производство, се прилага съдържанието установено за маруля, отглеждана на открито.

(4) Описани в Регламент (ЕО) № 1543/2001 на Комисията от 27 юли 2001 г. за определяне на правилата за търговия, приложими за марули, къдраволистна ендивия и широколистна ендивия (ОВ L 203, 28.7.2001 г., стр. 9).“

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

138

32002D0253

L 086/44

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 март 2002 година

за установяване на определения на случаите за докладване на заразни болести на мрежата на Общността съгласно Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(нотифицирано под номер C(2002) 1043)

(2002/253/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. за създаване на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести в Общността (1), и по-специално член 3, буква в) от него,

като има предвид, че:

(1)	Държавите-членки трябва да предават информации за развитието на епидемиологичната обстановка и за заплахата за общественото здраве от заразни болести като използват общностната мрежа по начин, който да позволява сравнения с цел вземане на превантивни мерки на общностно и национално ниво,

(2)

За сравнимост на такава информация изготвянето на определения за обичайните случаи е необходимо условие, дори когато все още не са установени специфични мрежи за надзор на дадена болест. Още с влизането в сила на настоящото решение тези определения за случаи трябва да бъдат използвани за докладване в мрежата на Общността и трябва да бъдат съвместими с правилата за защита на личните данни.

(3)

Определенията на случаите, които позволяват сравнимост, трябва да се състоят от система на няколко равнища, която да позволява на структурите и/или на властите на държавите-членки да проявяват гъвкавост при съобщаването на информациите относно болестите и специфичните здравни проблеми. Тези определения на случаи трябва да улеснят преди всичко изготвянето на доклади за болестите, упоменати в Решение 2000/96/ЕО на Комисията (2).

(4)

Определенията на случаите трябва да бъдат изготвени по начин, който да позволява общо на държавите-членки да участват в докладването, доколкото е възможно, като използват данни от собствените им настоящи системи. Те трябва да предвиждат различни равнища на чувствителност и на специфичност в зависимост от целите на събирането на информация и да могат да се променят лесно.

(5)	Мерките, предвидени в настоящото решение, съответстват на становището на комитета, учреден с Решение № 2119/98/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на предаването на данни за епидемиологичното наблюдение и контрола на заразните болести, в съответствие с разпоредбите на Решение № 2119/98/ЕО, и по-специално член 4 от него, държавите-членки прилагат предвидените в приложението определения за различните случаи.

Член 2

Настоящото решение се адаптира до необходимата степен на основата на последните научни данни.

Член 3

Настоящото решение се прилага от 1 януари 2003 г.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 март 2002 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 268, 3.10.1998 г., стр. 1.

(2) ОВ L 28, 3.2.2000 г., стр. 50.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА СЛУЧАИТЕ НА ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ, ИЗБРОЕНИ В РЕШЕНИЕ 2000/96/ЕО

ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ТЕЗИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА СЛУЧАИ

—	Освен в случай на противни разпоредби, трябва да се обявяват единствено симптоматичните случаи. Независимо от това несимптоматичните инфекции трябва да бъдат разглеждани като случаи, ако инфекцията има терапевтични отражения или последствия върху общественото здраве.

—	Случай „с епидемиологична връзка“ е случай на болен, който е бил в контакт с потвърден случай или е бил изложен на същите условия като потвърден случай (например, ако лицата са консумирали една и съща храна, пребивавали в същия хотел и т.н.).

—

Удачно е да се използва система на три равнища както следва:

—	доказан случай: проверен чрез лабораторен анализ,

—	вероятен случай: ясна клинична картина или епидемиологична връзка с потвърден случай,

—	възможен случай: индикативна клинична картина, която не е нито потвърден, нито вероятен случай.

Класифицирането на тези три равнища може да варира, в зависимост от епидемиологията на различните болести.

—	Упоменатите клинични симптоми са примери, дадени чисто ориентировъчно и не са изчерпателни.

—	За повечето болести са посочени няколко „лабораторни критерии за поставяне на диагноза“. Освен при противни разпоредби, само един от тях е достатъчен за потвърждаване на случая.

—	Съкращението „н.п.“ използвано в определенията на случаите означава „не се прилага“.

УВОДНИ БЕЛЕЖКИ

1.	Информациите, представени в настоящия документ, целят единствено да гарантират еднаквото докладване на сравними данни в рамките на мрежата на Общността. Клиничното описание дава обща картина за болестта и не посочва задължително всички елементи, необходими за клиничната диагноза на болестта.

2.	Лабораторните критерии за поставянето на диагнозата, посочени тук, могат да бъдат изпълнени посредством различни методи на изпитвания. Независимо от това, ако са посочени специфични техники, използването им е препоръчително.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА СЛУЧАИ

СИНДРОМ НА ПРИДОБИТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (СПИН) И ИНФЕКЦИЯ ЧРЕЗ HIV

1. СПИН

Клинично описание

Включва всички индивиди, заразени с вируса на човешка имунна недостатъчност (HIV), имащи един или няколко от 28 клинични симптома, описани в европейското определение за надзора на случаите на СПИН.

Критерии за поставяне на диагноза

I.	Възрастни и подрастващи: европейско определение от 1993 г. за надзора на случаите на СПИН (виж приложение II.)

II.	Деца до 13 години: преразглеждане от 1995 г. на европейското определение за надзора на случаите на СПИН при децата (виж приложение III).

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

2. Инфекция с вируса HIV

Клинично описание

Диагнозата почива на лабораторни критерии относно инфекцията с HIV или диагностицирането на СПИН.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

I. Възрастни, подрастващи и деца на 18 месеца или повече.

—	Положителен резултат на тест за откриване на антитела на HIV, потвърден от повторен тест откриване на антитела на HIV

—	Откриване на нуклеинова киселина на вирус HIV (РНК или ДНК)

—	Положителен резултат на тест за откриване на антиген р24 на HIV, включващ проба за неутрализация

—	Изолиране на HIV (вирусна култура)

II. Деца до 18 месечна възраст

—

Положителен резултат при две различни определения (без кръвта от пъпната връв) чрез един или няколко от следните тестове за откриване на HIV:

—	откриване на нуклеинова киселина на HIV (РНК или ДНК).

—	тест за откриване на антиген р24 на HIV, включващ проба за неутрализация при деца на възраст един месец или повече,

—	изолиране на HIV (вирусна култура).

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай потвърден с лабораторен анализ или отговарящ на европейското определение за случаите на СПИН.

АНТРАКС

Клинично описание

Антракс при вдишване или белодробен антракс

След вдишване на Bacillus anthracis и кратък продром, възникване на остра фебрилна респираторна недостатъчност, придружена от хипоксия, задух и радиологично установяване на медиастинална дилатация.

Кожна форма

Кожна раничка с появата на пъпка, след това мехурче и накрая черен струпей заобиколен от оток. Лезията обикновено е безболезнена, но може да се съпътства с конституционални смущения (треска и неразположение).

Гастроинтестинална форма

След консумиране на заразена сурова храна, синдром на силни коремни болки, диария, треска и септицемия.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	изолиране и потвърждаване на Bacillus anthracis на основата на проба, взета от нормално стерилна среда (например кръв или церебро-спинален ликвор) или от лезия на друг засегнат орган (кожа, бял дроб или черво),

—

eдновременно наличие на следните два критерия:

—	доказване на ДНК на Bacillus anthracis (например чрез PCR) основата на проба взета от нормално стерилна среда (например кръв или церебро-спинален ликвор) или от лезия на друг засегнат орган (кожа, бял дроб или черво),

—	доказване на ДНК на Bacillus anthracis в клинична проба чрез имунохистохимично оцветяване на засегнатата тъкан (кожа, бял дроб или черво).

Пробата от носния секрет не показва наличие на болестта и не способства за диагностицирането на случай на заболяване.

Класифициране на случаите

Възможен:

н.п.

Вероятен:

вероятен случай на заболяване се определя като:

—	съвместим случай на заболяване без изолиране на Bacillus anthracis и без друга диагноза, но с откриване в лабораторни условия на Bacillus anthracis при изследване за лабораторно потвърждаване,

—	клинично съвместим случай на въглен, епидемиологично свързан с доказано изложение на среда на зараза, но без инфекция с B. anthracis потвърдена при лабораторни условия.

Доказан:

случай потвърден с лабораторен анализ.

БОТУЛИЗЪМ (С ХРАНИТЕЛЕН ПРОИЗХОД)

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на ботулизма, тоест симптоми като двойно виждане, мътно виждане и булбарна слабост. Възможно е бързо развитие на двустранна парализа.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на токсин от botulinum в серума, в изпражненията или в съдържанието на стомаха на пациента, или в храни, които е консумирал.

—	Изолиране на Clostriduim botulinum в изпражненията.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

БРУЦЕЛОЗА

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на бруцелозата, характеризираща се с рязко или прикрито повишаване на температурата, нощно изпотяване, ненормална умора, загуба на тегло, главоболия и болки в ставите.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Доказване образуването на специфични антитела.

—	Доказване наличие на Brucella sp. в клинична проба чрез имунофлуоресцентност.

—	Изолиране на Brucella sp. на основата на клинична проба.

За вероятен случай:

—	Висок титър.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка, или случай с висок изолиран титър.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

КАМПИЛОБАКТЕР (ИНФЕКЦИЯ С КАМПИЛОБАКТЕР)

Клинично описание

Клинична картина съвместима с кампилобактериозата, тоест поява на диария с различна степен на тежест.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на Campylobacter sp. в клинична проба.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

ХЛАМИДИЯ ТРАХОМАТИС (ГЕНИТАЛНО ВЪЗПАЛЕНИЕ ОТ CHLAMYDIA TRACHOMATIS)

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на инфекция с Chlamydia trachomatis, тоест уретерит, епидидмит, цервицит, остър салпингит и други симптоми в случай на предаване по полов път.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на C. trachomatis в култура от проба взета от пикочно-половия апарат.

—	Доказване наличието на C. trachomatis в клинична проба от пикочно-половия апарат чрез откриване на антиген или нуклеинова киселина.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай, потвърден с лабораторен анализ.

ХОЛЕРА

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на холерата, тоест течна диария и/или повръщане. Степента на тежест може да бъде различна.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на вибрион Vibrio cholerae О1 или токсигенен О139 (тоест произвеждащ холерен токсин) в изпражненията или в повърнатото.

—	Доказване на образуването на специфични виброцидни антитоксини и антитела.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

КРИПТОСПОРИДИОЗА

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на криптоспоридиозата, която се изразява в диария, абдоминални крампи, загуба на апетит, гадене и повръщане.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Доказване наличието на ооцисти на Cryptosporidium в изпражненията на пациента.

—	Доказване наличието на Cryptosporidium в чревната течност или в проби от биопсия от тънкото черво.

—	Доказване наличието на антиген на Cryptosporidium в изпражненията.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, потвърден с лабораторен анализ.

ДИФТЕРИТ

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на дифтерита, тоест възпаление на горните дихателни пътища, характеризиращо се с ангина, субфебрилна температура и поява на ципа върху едната или двете сливици, фаринкса и/или носната лигавица.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	изолиране на токсигенен Corynebacterium diphtheriae в клинична проба

—	хистопатологично диагностициране на дифтерита.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина, лабораторно непотвърден и без епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина или потвърден с лабораторен анализ, или имащ епидемиологична връзка

Несимптоматичните носители, случаите с нетоксигенен C. diphteriae или кожна дифтерия не следва да бъдат обявявани.

ЕХИНОКОКОЗА

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на ехинококозата, която може да предизвика един или няколко клинични симптома, вариращи в зависимост от размера на кистата и нейното местоположение.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

Диагностициране чрез:

—	хистопатологично изследване,

—	комбиниране на техники за получаване на изображения и серологични тестове (например пасивна хемаглутинация, имунодифузия, имунотрансфер).

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

ЕНЕС (инфекция с ентерохеморагични Escherichia coli)

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на инфекция с ЕНЕС, тоест диария (често с кръв) и абдоминални крампи. Болестта може да бъде усложнена от хемолитичен и уремичен синдром (HUS) или тромбоцитопенична тромботична пурпура (TTP).

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на E. coli принадлежащи към серогрупа, за която е доказано, че предизвиква ентерохеморагична болест.

—	Серологично потвърждаване при пациенти страдащи от HUS или TTP.

—	За вероятните случаи, откриване на кодиращи гени за производството на stx1/stx2.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	изолат, потвърден в лаборатория в отсъствие на клинични данни или случай на клинични симптоми с епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторни изследвания.

ЛАМБЛИАЗА

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на инфекция причинена от Giardia lamblia, характеризираща се с диария, абдоминални крампи, подуване, загуба на тегло или лоша абсорбция.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на кисти от G. lamblia в изпражненията.

—	Откриване на трофозоити на G. lamblia в изпражненията, дуаденалната течност и в биопсичния материал от тънкото черво.

—	Откриване на антиген на G. lamblia в изпражненията.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, потвърден с лабораторни изследвания.

ГОНОРЕЯ

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на гонореята, тоест утерик, цервицит или салпингит.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на Neisseria gonorrhoeae в клинична проба.

—	Откриване на антиген или нуклеинова киселина на Neisseria gonorrhoeae

—	Доказване на наличие на грам-отрицателни междуклетъчни диплококи в натривка от уретрален секрет при мъжа.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай, потвърден с лабораторни изследвания.

ХЕМОФИЛУС ИНФЛУЕНЦЕ ТИП B (ИНВАЗИВНА)

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на инвазивна болест, тоест бактеремия, менингит, артрит, епиглотит, остеомиелит или целулит.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на Haemophilus influenzae тип B на основата на нормално стерилна среда.

—	Откриване на нуклеинова киселина на H. influenzae на основата на нормално стерилна среда

За вероятен случай:

—	Откриване на антиген на H. influenzae на основата на нормално стерилна среда

Класифициране на случаите

Възможен:	случай със симптоми на клиничен епиглотит и липса на лабораторно потвърждение или с идентифициране единствено на основата на стерилна среда.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина с откриване на антигена, както е посочено по-горе.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторни изследвания.

ВИРУСЕН ХЕПАТИТ

Клинично описание

При симптоматичните случаи клинична картина отговаря на хепатита, тоест дискретна поява на симптоми и иктери или увеличаване на серумните трансаминази.

Остър хепатит А

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Положителен резултат от изследване за антитела IgM насочени срещу вируса на хепатит А (IgM anti-HAV).

—	Откриване на антигени в изпражненията.

—	Откриване на нуклеинова киселина в серума.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на определението за клиничен случай и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на определението за клиничен случай и потвърден с лабораторни изследвания.

Остър хепатит В

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Положителен резултат от изследване за антитела IgM насочени срещу вируса на хепатит В (IgM anti-HВс).

—	Откриване на нуклеинова киселина на вируса на хепатит В в серума.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, който е позитивен HbsAg и на има клиничната картина съвместима с острия хепатит.
Доказан:	случай потвърден с лабораторни изследвания.

Хепатит С

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на специфични антитела насочени срещу вируса на хепатит С (anti-HСV).

—	Откриване на нуклеинова киселина на вируса на хепатит С на основата на клинични проби.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	симптоматичен случай потвърден с лабораторни изследвания.

ИНФЕКЦИЯ С HIV

(виж Синдром на придобита имунна недостатъчност)

ГРИП

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на грипа, тоест рязка поява на болестта, кашлица, температура над 38 °C, мускулни болки и/или главоболие.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на антигена на грипа или рибонуклеиновата киселина на грипа.

—	изолиране вируса на грипа.

—	доказване образуването на специфични серумни антитела срещу вируса на грип А или В.

Класифициране на случаите

Възможен:	случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай, потвърден с лабораторни изследвания.

ЛЕГИОНЕЛОЗА

Болест на легионерите

Клинично описание

Пневмония.

Треска Понтияк (Pontiac fever)

Клинично описание

Псевдогрипно заболяване спонтанно разнасящо се, характеризиращо се с треска, главоболи, миалгия и неефикасна кашлица. Болните се възстановяват спонтанно, без лечение, след два до пет дни. Без признаци на пневмония.

Лабораторни критерии за диагностициране на легионелозата

—	Изолиране на всякакви бактерии от вида на Legionella в секрет от дихателните пътища, белодробна тъкан и кръв.

—	Откриване образуването на специфични антитела насочени срещу Legionella pneumophila, серогрупа 1, други серогрупи или други видове Legionella чрез непряка имунофлуоресценция или чрез микроаглутинация.

—	откриване на антиген на Legionella в урината чрез използване на потвърдени реактиви.

За вероятен случай:

—	Висок титър специфични серумни антитела насочени срещу Legionella pneumophila серогрупа 1, други серогрупи или други видове Legionella

—	Откриване на специфичен антиген на Legionella в секрет от дихателните пътища или откриване чрез пряка имунофлуоресценция на микроба в секрет от дихателните пътища или н белодробната тъкан, чрез използване на оценени моноклонални реактиви.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и който се смята, че е вероятен на основата на резултатите от лабораторните изследвания и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторни изследвания.

ЛЕПТОСПИРОЗА

Клинично описание

Клинична картина отговаряща на лептоспирозата, характеризираща се с треска, главоболие, тръпки, миалгии, конюнктивална суфузия, по-рядко менингит, кожно зачервяване, иктер или бъбречна недостатъчност.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на Leptospira в клинична проба.

—	Установяване на специфично увеличаване на титър на аглутинация на Leptospira.

—	Установяване на наличие на Leptospira в клинична проба чрез имунофлуоресценция.

—	Установяване на антитела IgM насочени срещу Leptospira в серума.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторни изследвания.

ЛИСТЕРИОЗА

Клинично описание

Инфекция, дължаща се на Listeria monocytogenes, която може да предизвика един или няколко клинични синдроми, преди всичко мъртвородени деца, листериоза у новороденото, менингит, бактериемия или локализирани инфекции.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	изолиране на L. monocytogenes от нормално стерилна среда (тоест кръв или церво-спинален ликвор или, по-рядко, ставна, плеврална или перикардична течност.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторни изследвания.

МАЛАРИЯ

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на маларията, характеризираща се с треска и чести асоциирани симптоми, които включват: главоболие, болки в гърба, тръпки, изпотяване, миалгия, гадене, повръщане, диария, кашлица.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Установяване наличието на кръвен паразит в натривка от кръв.

—	Установяване наличие на нуклеинова киселина на Plasmodium

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	достъп до маларийна паразитемия потвърдена с лабораторни изследвания при всякакви случаи (симптоматични или асимптоматични).

МОРБИЛИ

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на морбили, тоест общ кожен обрив в продължителност на повече от три дни и температура над 38,0 oС и един или няколко от следните симптоми: кашлица, ринит, копликови петна, конюнктивит.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на антитела IgM против морбили при отсъствие на скорошна ваксина.

—	Откриване на образуването на специфични антитела против морбили отсъствие на скорошна ваксина.

—	Откриване на вируса на морбили (а не щамове на ваксината) в клинична проба.

Класифициране на случаите

Възможен:	случай, за който лекар е диагностицирал морбили.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина.
Доказан:	случай, потвърден с лабораторен анализ и имащ епидемиологична връзка. Потвърденият в лабораторни условия случай не трябва да отговаря на определението за клиничен случай.

МЕНИНГОКОК

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на менигокок, тоест менингит и/или meningococcemia, който може да премине бързо в Purpura fulminans, в шок и смърт. Възможни са и други изражения.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на Neisseria meningitidis на основата на нормално стерилна среда (т.е. кръв или цереброспинален ликвор (CSF) или, по-рядко, ставна, плеврална или перикардна течност).

—	Откриване на нуклеинова киселина на N. meningitidis на основата на нормално стерилна среда.

—	Откриване на антиген на N. meningitidis на основата на нормално стерилна среда.

—	Откриване под микроскоп на грам-негативни диплококи на основата на нормално стерилна среда.

За вероятен случай:

—	Един единствен висок титър антитела срещу менингокок в серума на оздравяващ пациент.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на инвазивна болест с менингококи без лабораторно потвърждение или чрез откриване на N. meningitidis на основата на нормално стерилна среда или с високи равнища на антитела против менингокок в серума на оздравяващ пациент.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

Несимптоматичните носители не трябва да бъдат обявявани.

ЗАУШКА

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на заушката, характеризираща се с рязкото появяване на едностранен или двустранен оток, болезнен, спонтанно разнасящ се, на паротидната или друга слюнчена жлеза в продължение на повече от два дни без друга видима причина.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на антитела IgM ориентирани срещу вируса на заушката.

—	Откриване образуването на специфични антитела насочени срещу вируса на заушката при отсъствие на скорошна имунизация.

—	Откриване на вируса на заушката (а не на щамове на ваксината) в клинична проба.

—	Откриване на нуклеиновата киселина на вируса на заушката.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, който отговаря на определението за клиничен случай и има епидемиологична връзка с доказан случай.
Доказан:	случай, потвърден с лабораторен анализ.

КОКЛЮШ

Клинично описание

Клинична картина отговаряща на коклюша, тоест кашлица в продължение на най-малко две седмици с един или няколко от следните признаци: пристъпи на кашлица, недобро издишване или повръщане след кашлицата, без друга видима причина.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на образуването на антитела срещу вируса на коклюша при отсъствие на скорошна имунизация.

—	Откриване на нуклеинова киселина.

—	Изолиране на Bordetella pertussis в клинична проба.

Класифициране на случаите

Възможен:	случай, който отговаря на определението за клиничен случай.
Вероятен:	случай, който отговаря на определението за клиничен случай и има епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, потвърден с лабораторен анализ.

ЧУМА

Клинично описание

Болестта се характеризира с треска, тръпки, главоболия, неразположение, отпадналост и левкоцитоза, която се изразява под най-малко една от следните клинични форми:

—	локален лимфаденит (бубонна чума),

—	септицемия без видими бубони (септицемична чума),

—	белодробна чума,

—	фарингит и цервикален лимфаденит.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на Yersinia pestis в клинична проба.

—	Доказване на образуването на специфични антитела насочени срещу антиген F1 на Y. pestis.

За вероятен случай:

—	увеличаване на серумния титър или титри антитела насочени срещу антиген F1 на Y. pestis (без установена специфична промяна) при пациент, при който не се откриват следи от предишна имунизация срещу чумата.

—	откриване на антиген F1 в клинична проба чрез имунофлуоресценция.

Класифициране на случаите

Възможен:	случай, отговарящ на клиничното описание.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и считан за вероятен на основата на лабораторните резултати.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърдена диагноза вследствие лабораторен анализ.

ПОЛИОМИЕЛИТ (ПАРАЛИЧ)

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на полиомиелита, тоест рязко появяване парализа с омекване на мускулите на един или няколко крайника, характеризиращо се с намаляване или загуба на сухожилните рефлекси в засегнатите крайници, без друга видима причина и без загуба на сензитивност и разпознавателна способност.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на поливируса на основата на клинична проба.

—	Откриване на нуклеинова киселина на поливируса.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, който отговаря на определението за клиничен случай.
Доказан:	случай, който отговаря на определението за клиничен случай и е потвърден с лабораторен анализ.

БЯС (ПРИ ЧОВЕКА)

Клинично описание

Бесът е остър енцефаломиелит, който преминава почти винаги в кома или смърт в рамките на десетте дни следващи първите симптоми.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на вирусни антигени чрез пряка имунофруоресценция в клинична проба (за предпочитане от мозъчната тъкан или нервната тъкан обвиваща космените фуликули на врата).

—	Откриване на нуклеинова киселина на вируса на бяса в клинична проба.

—	Изолиране в клетъчна култура или в лабораторно животно) на вируса на бяса в слюнка, в цереброспиналния ликвор (CSF) или в тъканта на централната нервна система.

—	Идентифициране на титър антитела неутрализиращи вируса на бяса (пълна неутрализация) в серума или в цереброспиналния ликвор на неваксинирано лице.

Класифициране на случаите

Възможен:	Случай, отговарящ на клиничното описание без лабораторно потвърждение.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

РУБЕОЛА

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на рубеолата, тоест рязко появяване на всеобщ макулопапилозен обрив и артралгия/артрит, лимфаденопатия или конюнктивит.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на антитела IgM против рубеолата при отсъствие на скорошна имунизация.

—	Доказване на образуването на специфични антитела против рубеолата при отсъствие на скорошна имунизация.

—	Изолиране на вируса на рубеолата при отсъствие на скорошна имунизация.

—	Откриване на нуклеинова киселина на вируса на рубеолата в клинична проба.

Класифициране на случаите

Възможен:	случай, който отговаря на определението за клиничен случай.
Вероятен:	случай, който отговаря на определението за клиничен случай който има епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

САЛМОНЕЛОЗА (НЕ TYPHI, НЕ PARATYPHI)

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на салмонелозата, тоест диария, болки в коремната област, гадене и понякога повръщане. Този организъм може да предизвика извънчревни инфекции.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на Salmonella (не typhi, не paratyphi) в клинична проба.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	лабораторно потвърден изолат в случай на липса на клинични данни или при случай на симптоми.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

ШИГЕЛОЗА

Клинично описание

Заболяване с различна степен на тежест, характеризиращо се с диария, треска, гадене, крампи и напрежение.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на Shigella sp. в клинична проба.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

STREPTOCOCCUS PNEUMONIAE (ИНВАЗИВНА БОЛЕСТ)

Клинично описание

Streptococcus pneumoniae предизвиква голям брой клинични симптоми, които варират в зависимост от огнището на възпаление (например остър среден отит, бактериемия или менингит).

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на S. pneumoniae от нормално стерилна среда (тоест кръв, цереброспинален ликвор или, по-рядко, ставна, плеврална или перикардна течност).

—	Откриване на нуклеинова киселина на S. pneumoniae в нормално стерилна среда.

За вероятен случай:

—	Откриване на антиген на S. pneumoniae в нормално стерилна среда.

Класифициране на случаите

Възможен:	случай, отговарящ на клиничната картина без лабораторно потвърждение или с идентификация.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничната картина и положителен по отношение на антигена.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

СИФИЛИС

Първичен сифилис

Клинично описание

Стадий на инфекция с Treponema pallidum, който се характеризира с появата на една или няколко рани (язви), чийто клиничен вид може да варира чувствително.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на специфични IgM чрез имунно-ензимно дозиране

—	Доказване на T. pallidum в клинични проби чрез микроскопско изследване на черен фон, чрез пряка имунофлуоресценция или сходни методи.

За вероятен случай:

—

Положителна серологична реакция (тестове за не трепонема: Venereal Disease Research Laboratory (VDRL) или rapid plasma reagin (RPR); тестове за трепонема: тест на абсорбирана имунофлуаресценция (fluorescent treponemal antibody absorbed - FTA-ABS), или тест за микро-хемаглутинация (microhemagglutination assay for antibody to T. pallidum — MHA-TP).

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	случай, отговарящ на клиничното описание, на който се откриват една или няколко рани (язви), отговарящ на първичния сифилис и който дава положително серологична реакция.
Доказан:	Случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

Вторичен сифилис

Клинично описание

Стадий на инфекцията предизвикан от T. pallidum, който се характеризира с кожни и лигавични рани, локализирани или разпръснати, придружаващи се често от обща лимфаденопатия. Първоначалните язви могат да бъдат налични.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Доказване на T. pallidum в клинични проби чрез микроскопско наблюдение на черен фон, чрез пряка имунофлуоресценция или други сходни методи.

За вероятен случай:

—	Положителна серологична реакция (тестове за не трепонема: Venereal Disease Research Laboratory (VDRL).

—	Rapid plasma reagin (RPR); тестове за трепонема: тестове на абсорбирана имунофлуоресценция (fluorescent treponemal antibody absorbed — FTA-ABS).

—	Тест за микро-хемаглутинация (microhemagglutination assay for antibody to T. pallidum — MHA-TP).

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	Случай, отговарящ на клиничната картина и даващ положителна серологична реакция.
Доказан:	Случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

Латентен сифилис

Клинично описание

Стадий на инфекцията предизвикан от T. pallidum, при който микробите остават в организма на заразеното лице без да водят до симптоми или признаци.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

Доказване на положителна реакция чрез специфично имунно ензимно дозиране, но отрицателна при лабораторните изследвания целящи откриването на заразен сифилис (виж първичен и вторичен сифилис).

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	липса на клинични признаци и симптоми на сифилиса и положителна реакция на един от гореописаните лабораторни тестове.
Доказан:	н.п.

ТЕТАНУС

Клинично описание

Клинична картина, отговаряща на тетануса, тоест рязка проява на хипертония и/или болезнени мускулни контракции (обикновено мускулите на челюстта и на врата) и общи мускулни спазми без видима медицинска причина.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Откриване на антитела насочени срещу тетаничните токсоиди при неваксинирано и нелекувано болно лице.

—	Доказване на образуването на специфични антитела насочени срещу тетаничните токсоиди.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничното описание.

ТОКСОПЛАЗМОЗА

Клинично описание

Заразяване с протозои, което се изразява под формата на остро заболяване и се характеризира с една или няколко от следните форми: лимфаденопатия, инцифалит, хориоретинит, нарушение функциите на централната нервна система. Възможни са и наследствени форми на заболяването, които предизвикват хидроцефалия, микроцефалия, интерцеребрални калцирания, конвулсии, умствено изоставане.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Доказване на образуването на специфични антитела насочени срещу Toxoplasma.

—	Доказване на наличие в тъканите или физиологичните течности на организма или изолиране в животни, или в клетъчна култура.

—	Откриване на нуклеуинова киселина на Toxoplasma.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	н.п.
Доказан:	Случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

ТРИХИНОЗА

Клинично описание

Заболяване, предизвикано от поглъщане на Trichinella larvae. Има различни клинични прояви. Между честите признаци и симптоми при симптоматичните пациенти фигурират и озинофилията, треската, миалгията и периорбиталният едемс.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Доказване на Trichinella larvae в тъкан, получена чрез мускулна биопсия.

—	Доказване на образуването на специфични антитела насочени срещу Trichinella.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	Случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	Случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

ТУБЕРКУЛОЗА

Клинични критерии

—	Мнение на лекаря според което признаците и/или клиничните симптоми, и/или радиологичните признаци отговарят на туберкулозата. и

—	решение на лекаря да лекува пациента с пълна серия лекарства против туберкулоза.

Лабораторни критерии

—	Изолиране на комплекс Mycobacterium tuberculosis (с изключение на M. bovis BCG) от каквато и да е клинична проба чрез култура.

—	Доказване наличието на киселиноустойчиви бацили (AFB) посредством микроскопско проучване на предизвикани или спонтанно отделени храчки.

Класифициране съобразно лабораторни критерии

Окончателен случай

Случай с изолиране на комплекс M. tuberculosis (с изключение на M. bovis BCG) от всякаква клинична проба. В страните, в които културата не се практикува по редовен начин, случай при който изследването на натривка от експекторации показва наличието на киселиноустойчиви бацили също се счита за окончателен случай.

Случай, различен от окончателния

Случай, който отговаря на клиничните критерии визирани по-горе, но не отговаря на лабораторните критерии за окончателен случай.

Класификация съобразно местонахождението на болестта

Белодробна туберкулоза

Туберкулоза на белодробния паренхим или на трахеобронхиалното дърво.

Извънбелодробна туберкулоза

Туберкулоза засягаща всякакъв друг орган освен белите дробове, както е описано по-горе.

Класифициране съобразно предишно лечение срещу туберкулоза.

Непровеждано лечение

Случай, който в миналото никога не е бил лекуван от прогресивна туберкулоза, или който е приемал лекарства против туберкулоза в продължение на по-малко от един месец.

Вече лекуван пациент

Случай, при който в миналото поставена диагнозата прогресивна туберкулоза и който е лекуван с лекарства против туберкулоза в продължение на най-малко един месец (с изключение на превантивна терапия).

ТИФОИДНА (ПАРАТИФОИДНА) ТРЕСКА

Клинично описание

Заболяване, причинено от Salmonella typhi или paratyphi, което се характеризира с прикрито начало на трайна треска, главоболия, чувство на неразположение, анорексия, относителна барикардия, запек или диария и неефикасна кашлица. Независимо от това съществуват голям брой доброкачествени и атипични инфекции.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на S. typhi или paratyphi в кръвни проби, изпражнения или друга клинична проба.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	потвърден в лаборатория изолат при отсъствие на клинични данни или клинични симптоми и който има епидемиологична връзка.
Доказан:	случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

ВАРИАНТ НА БОЛЕСТТА НА КРОЙЦФЕЛД-ЯКОБ

Клинично описание

I. Анамнеза

—	Прогресивни неврологични и психиатрични смущения.

—	Продължителност на заболяването повече от шест месеца.

—	Рутинното проучване не води до друга диагноза.

—	Няма предишни случаи на потенциално ятрогенно изложение.

II. Клинични характеристики

—	Преждевременни психиатрични симптоми.

—	Постоянно чувство на депресия.

—

Атаксия.

—	Миоклония, хорея или дистония.

—

Деменция.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Електроенцефалограмата (ЕЕГ) не показва типичния аспект на класическия CJD (или не е извършена никаква ЕЕГ).

—	Прегледът MRI показва двустранен хиперсигнал на равнище пулвинар.

—	Характерни невропатологични и имунопатологични резултати.

Класифициране на случаите

Възможен:

н.п.

Вероятен:

I и четири от петте клинични характеристики на ЕЕГ не представят типичния аспект на класически CJD (или не е извършена никаква ЕЕГ) и прегледът MRI показва двустранен хиперсигнал на равнище пулвинар.

I и положителна биопсия от сливиците.

Доказан:

прогресивни невропсихиатрични смущения и нсевропатологично потвърждение на диагноза за вариант на CJD.

ХЕМОРАГИЧНИ ВИРУСНИ ТРЕСКИ

Треска Ебола/Марбург

Клинично описание

Започва със силна треска, диария, която може да бъде кървава и повръщане. Главоболията, гаденето и болките в коремната област са често срещани. Могат да бъдат последвани от кръвоизливи. При някои пациенти се появява макулопапулозен обрив.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на вируса.

—	Положителна кожна биопсия (имуноцитохимичен анализ).

—	Откриване на нуклеиновата киселина на вируса Ebola/Marburg.

—	Положителна серология, която може да се появи късно в развитието на болестта.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	Случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	Случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

Треска на Ласа

Клинично описание

Болест, появяваща се постепенно и водеща до най-малко един от следните описани симптоми: неразположение, треска, главоболие, дразнене в гърлото, кашлица, гадене, повръщане, диария, миалгии и болки в областта на гръдния кош. Може да последват кръвоизливи.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на вируса.

—	Положителна кожна биопсия (имуноцитохимичен анализ).

—	Откриване на нуклеиновата киселина на вируса Ласа.

—	Положителна серология, която може да се появи късно в развитието на болестта.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	Случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	Случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

Конгоанско-Кримска хеморагична треска

Клинично описание

Болест, появяваща се постепенно и водеща до следните прояви: рязко появяваща се и силна треска, тръпки, миалгии, гадене, анорексия, повръщане, главоболие и болки в областта на гърба. Може да последват кръвоизливи.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на вируса.

—	Откриване на нуклеиновата киселина на вирус CCHF.

—	Положителна серология, която може да се появи късно в развитието на болестта.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	Случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	Случай, отговарящ на клиничната картина и потвърден с лабораторен анализ.

ЖЪЛТА ТРЕСКА

Клинично описание

Болест, характеризираща се с рязко появяване на конституционални симптоми последвани от кратко възстановяване, нова поява на треската и възникване на следните прояви: хепатит, албуминурея, в някои случаи бъбречна недостатъчност, шок и дифузни кръвоизливи.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Доказване на образуването на специфични антитела на жълтата треска при пациент, при който не се откриват следи от скорошна имунизация срещу жълтата треска и при който са били изключени смесени реакции на други флавивируси.

—	Изолиране на вируса.

—	Откриване на антиген на жълтата треска.

—	Откриване на нуклеинова киселина на вируса на жълтата треска.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	Случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	Всеки случай, отговарящ на клиничната картина който е потвърден с лабораторни изследвания.

ЙЕРСИНИОЗА

Клинично описание

Заболяване с различна степен на тежест, характеризираща се с диария, треска, гадене, крампи и тенезмус.

Лабораторни критерии за поставяне на диагноза

—	Изолиране на Yersinia enterocolitica или псевдотуберкулоза в клинична проба.

Класифициране на случаите

Възможен:	н.п.
Вероятен:	Случай, отговарящ на клиничната картина и имащ епидемиологична връзка.
Доказан:	Случай, доказан с лабораторни изследвания.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

157

32002D0255

L 087/53

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 25 март 2002 година

за установяване на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на телевизорите

(нотифицирано под номер С(2002) 1142)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/255/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000 знакът за екомаркировка на Общността може да се присъжда на продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основните аспекти на околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че следва да бъдат установени конкретни критерии за екомаркировка по категории продукти.

(3)	Мерките, предвидени в настоящото решение, се основават на проектите за критерии, разработени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, учреден съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(4)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За да получи знака за екомаркировка на Общността съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000, един телевизор трябва да попада в категорията продукти, определена в член 2 от настоящото решение и трябва да удовлетворява критериите, посочени в приложението.

Член 2

Категорията продукти „телевизори“ включва:

„Електронните устройства, захранвани от електрическата мрежа, които са предназначени да приемат, декодират и представят телевизионни предавателни сигнали, аналогови или цифрови, излъчвани чрез спътник, чрез кабел или чрез антени, и които имат екран с най-малко 10 инча (25 см) в диагонал.“

Член 3

Кодовият номер на категорията продукти „телевизори“, определен за административни цели, е „022“.

Член 4

Настоящото решение се прилага от 1 април 2002 г. до 31 март 2005 година. Ако нито един преразгледан критерий не е приет до 31 март 2005 г., настоящото решение се прилага до 31 март 2006 година.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 март 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Настоящите критерии имат за цел в частност да насърчават:

—	намаляването на екологичните щети или рискове, свързани с използването на енергия (глобално затопляне, киселинност, изчерпване на невъзобновяеми ресурси) чрез намаляване на енергийното потребление,

—	намаляването на екологичните щети, причинени от използването на природните ресурси, като се насърчават производителите да произвеждат телевизори, които могат да се използват повторно, да се рециклират и лесно да се поддържат,

—	намаляването на екологичните щети или рискове, причинени от използването на опасни вещества чрез намаляване на използването на такива вещества.

Критериите насърчават прилагането на най-добрите практики (оптимална употреба спрямо околната среда) и приобщават потребителите към опазването на околната среда. Освен това, маркирането на пластмасовите компоненти насърчава тяхното рециклиране.

Критериите са определени на нива, които насърчават етикетирането на телевизори, които имат слабо въздействие върху околната среда.

Изисквания за оценка и проверка

Конкретните изисквания за оценка и проверка са посочени за всеки критерий.

При необходимост, могат да се прилага методи за изпитване, различни от тези, посочени за всеки критерий, ако тяхната равностойност се приема от компетентния орган, който преценява заявлението.

Когато е възможно, изпитването се извършва от надлежно акредитирани лаборатории или лаборатории, които отговарят на изискванията, посочени в стандарт EN ISO 17025, и които са компетентни да извършват съответните изпитвания.

При необходимост, компетентните органи могат да изискват допълнителна документация и да извършват независими проверки.

На компетентните органи се препоръчва да отчитат прилагането на признати системи за управление на околната среда като системата EMAS или ISO 14001, когато преценяват заявленията и проверяват съответствието на продукта с критериите (Бележка: прилагането на тези системи за управление не е задължително).

КРИТЕРИИ

1. Икономия на енергия

а)	Телевизорът (по-долу наричан „продукт“) има прекъсвач, който е поставен на предната част на телевизора и се вижда ясно.

б)	Потреблението при пасивен дежурен режим (1) на телевизора е ≤ 1,0 вата.

в)	За продукти, които имат вграден цифров приемник/декодер, потреблението в активен дежурен режим (2) на телевизора трябва да е ≤ 9,0 вата.

г)

Телевизорът трябва да има показател за енергийна ефективност в режим „включен“ (ПЕЕРвкл.), който е по-нисък с 65 % от обичайното базово потребление на телевизори със същия формат. Показателят за енергийна ефективност в режим „включен“ е даден в следната формула:

където:

Евкл. е енергийното потребление на телевизора, измерено в режим „включен“

Евкл.,б. е обичайното базово енергийно потребление на телевизора в режим „включен“. Същото се изчислява по следната формула:

където:

—	цифра е равно на 1 за телевизорите с цифров процесор за сканиране на изображението, и нула, в обратния случай,

—	форматът е равен на 0,80 за стандартен екран (4:3), и 0,87 за широк екран (16:9),

—	размерекр е диагоналът на екрана в сантиметри,

—	площекр е площта на екрана в квадратни дециметри, т.е. размерекр × размерекр х 0,48/100 за стандартен екран (4:3), и размерекр × размерекр × 0,427/100 за широк екран (16:9),

—	вцд е равен на 1, ако телевизорът има вграден цифров декодер за обработка на цифровите сигнали, и е равен на нула, в обратния случай.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи доклад за изпитванията, удостоверяващ, че нивото на енергийно потребление във всеки от тези режими е измерено съгласно процедурата, посочена в стандарта EN 50301 (методи на измерване на енергията, консумирана от аудио, видео и аналогови апарати). Докладът трябва да посочва енергийното потребление, измерено във всеки от тези режими, обичайното базово потребление, изчислено в режим „включен“, и изчисления процент на обичайно базово потребление в режим „включен“.

2. Удължаване на срока на живот

Производителят трябва да даде търговска гаранция, че телевизорът ще функционира най-малко две години. Тази гаранция трябва да е валидна, считано от датата на доставка на клиента.

Наличието на съвместими електронни резервни части трябва да е гарантирано в продължение на седем години, считано от спирането на производството.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да декларира, че продуктът съответства на тези изисквания.

3. Обратно вземане и рециклиране

Производителят трябва да предлага безплатно обратно вземане с цел рециклиране на продукта и на компонентите, предназначени за смяна, освен замърсените/увредените от потребителите.

Продуктът трябва, освен това, да отговаря на следните критерии:

а)

производителят трябва да провери разглобяването на продукта и да изготви протокол за разглобяването, който се предоставя на трети лица при поискване. Този протокол трябва да потвърди, наред с другото, че връзките са:

—	лесни за откриване и достъпни,

—	стандартизирани, доколкото е възможно,

—	достъпни с помощта на обикновени инструменти;

б)	несъвместимите и опасни материали трябва да са отделими;

в)	90 % (обемни) от пластмасовите и металните материали на корпуса и монтажния панел/блок трябва да са технически годни за рециклиране;

г)	90 % (тегловни) от стъклото, използвано в електронно-лъчевата тръба, трябва да е технически годно за рециклиране;

д)	ако са необходими етикети, те трябва да са лесно отлепящи се или да са неразделна част от телевизора;

е)

пластмасовите части:

—	не трябва да съдържат олово или кадмий, умишлено добавени,

—	трябва да са произведени от един-единствен полимер или от съвместими полимери, с изключение на капака, който не трябва да се състои от повече от два вида отделими полимери,

—	не трябва да съдържат никакви метални вложки, които не могат да се разделят;

ж)

пластмасовите части, които са с тегло над 25 грама:

—

не трябва да съдържат следните невъзпламеними вещества:

Наименование	CAS №
Декабромодифенил	13654-09-6
Монобромодифенил етер	101-55-3
Дибромодифенил етер	2050-47-7
Трибромодифенил етер	49690-94-0
Тетрабромодифенил етер	40088-47-9
Пентабромодифенил етер	32534-81-9
Хексибромодифенил етер	36483-60-0
Хептабромодифенил етер	68928-80-3
Октабромодифенил етер	32536-52-0
Нонабромодифенил етер	63936-56-1
Декабромодифенил етер	1163-19-5
Хлоропарафин с дължина на веригата от 10 до 13 атома въглерод, съдържание на хлор > 50 тегловни процента	85535-84-8

—

не трябва да съдържат невъзпламеними вещества или препарати, съдържащи вещества, за които се прилагат или могат да се прилагат следните рискови фрази към момента на заявлението: R45 (може да предизвика рак), R46 (може да предизвика наследствени генетични увреждания), R50 (силно токсично за водни организми), R51 (токсично за водни организми), R52 (вредно за водни организми), R53 (може да предизвика дълготрайни вредни въздействия върху водната околна среда), R60 (може да увреди плодовитостта) или R61 (може да предизвика увреждания на зародиша), както са определени в Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (3) и в нейните последващи изменения,

—	трябва да имат постоянна маркировка, която посочва вида на материала в съответствие с ISO 11469. Екструдираните пластмасови материали и светловодите към екраните не се подчиняват на този критерий.

Оценка и проверка: Заявителят и/или неговият доставчик(ци) трябва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания. Заявителят представя копие от протокола за разглобяване на компетентния орган, който преценява заявлението.

4. Инструкции за потребителя

Продуктът се продава с инструкция за употреба, съдържаща съвети за правилната му екологична употреба, и в частност:

а)	информация, че телевизорът трябва да се изключва, като се използва прекъсвачът на телевизора, ако няма да се гледа известно време, тъй като това ще намали потреблението на енергия;

б)	информация, че продуктът използва електроенергия, когато е в дежурен режим, и указание какво трябва да се направи, за да се сведе до минимум това потребление;

в)	информация, че електроенергията, изразходвана по време на употреба, може значително да се намали, ако се намали нивото на яркост на картината, и че това ще намали общите разходи за употреба;

г)	информация за гаранцията и за наличието на резервни части;

д)	информация за факта, че продуктът е изработен с възможност за подходящо рециклиране и че поради това не бива да се изхвърля;

е)	съвети как потребителят може да се възползва от предложението на производителя за обратно връщане;

ж)	информация, че продуктът е получил екомаркировка на ЕС, с кратко пояснение за значението на тази маркировка и с бележка, че допълнителна информация може да се намери на адреса в Интернет: http://europa.eu.int/comm/environment/ecolabel.

Оценка и проверка: заявителят трябва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания и да предостави екземпляр от ръководството за употреба на компетентния орган, който преценява заявлението.

5. Декларация за въздействието върху околната среда

Към продукта трябва да е приложена екологична декларация, която трябва да е на разположение на потребителя. Този документ трябва да е в съответствие с препоръките на технически доклад № 70 на ECMA (Европейска асоциация на конструкторите на компютри), озаглавен „Product-related environmental attributes“ („Екологични характеристики на продукта“).

Оценка и проверка: Заявителят трябва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания и да представи екземпляр от екологичната декларация на компетентния орган, който преценява заявлението.

6. Информация върху екомаркировката

Следният текст трябва да се съдържа в клетка 2 на екомаркировката:

—	висока енергийна ефективност,

—	концепция, улесняваща рециклирането.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да декларира, че продуктът отговаря на тези изисквания, и да представи екземпляр от екомаркировката върху опаковката, и/или върху продукта, и/или в приложените документи.

(1) Пасивен дежурен режим: телевизорът е под напрежение, не произвежда нито звук, нито картина и е готов да премине в режим „изключен“, „активен дежурен режим“ или „включен“ под действието на пряк или непряк сигнал, например от дистанционното управление.

(2) Активен дежурен режим: телевизорът е под напрежение, не произвежда нито звук, нито картина и обменя данни с външен източник или получава данни от външен източник.

(3) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

161

32002D0272

L 094/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 25 март 2002 година

за установяване на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на твърдите подови настилки

(нотифицирано под номер C(2002) 1174)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/272/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално член 4 и член 6, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000, знакът за екомаркировка на Общността може да се присъжда на продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основните аспекти на околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че следва да бъдат установени конкретни критерии за екомаркировка по категории продукти.

(3)	Мерките, предвидени в настоящото решение, се основават на проектите за критерии, разработени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, учреден съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(4)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За да получат знака за екомаркировка на Общността съгласно Регламент (EО) № 1980/2000, подовите настилки трябва да попадат в категорията продукти „твърди подови настилки“, определена в член 2 от настоящото решение, и трябва да удовлетворяват екологичните критерии, посочени в приложението.

Член 2

Категорията продукти „твърди подови настилки“ обхваща следните твърди продукти за вътрешно/външно подово покритие, които нямат специална структурна функция: необработени камъни, агломерирани камъни, бетонни павета, теракотни, керамични и глинени плочки.

Член 3

Кодовият номер на категорията продукти „твърди подови настилки“, определен за административни цели, е „021“.

Член 4

Настоящото решение се прилагa от 1 април 2002 г. до 31 март 2006 г. Ако нито един преразгледан критерий за тази категория продукти не е приет до 31 март 2006 г., настоящото решение се прилага до 31 март 2007 г.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 25 март 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Тези критерии имат за цел, в частност, да насърчават:

—	намаляването на въздействията върху населените места и свързаните с тях ресурси,

—	намаляването на енергопотреблението,

—	намаляването на изпускането на токсични или по-друг начин замърсяващи вещества в околната среда,

—	намаляването на използването на опасни вещества,

—	информация, която да позволи на потребителя да използва продукта по най-ефикасен начин, като се свежда до минимум цялостното въздействието върху околната среда.

Критериите са определени на нива, които насърчават етикетирането на твърди подови настилки, чието производство има слабо въздействие върху околната среда.

Изисквания за оценка и проверка

Конкретните изисквания за оценка и проверка са посочени за всеки критерий.

Категорията продукти е структурирана по следния начин: определенията по CEN са посочени в скоби и могат да се подразделят на 2 основни групи, „естествени продукти“ и „обработени продукти“, както следва.

Необработените камъни (CEN TC 246) са естествени скални отломки, и включват мрамор, гранит и други необработени камъни. „Други“ необработени камъни са естествените, чиито технически характеристики са напълно различни от тези на мрамора и гранита в съответствие с определението на CEN/TC 246/N.237 prEN 12670 „Необработени камъни — Терминология“. По принцип тези камъни не се поддават лесно на огледална полировка и не винаги се добиват на блокове: пясъчник, кварцит, шифер (аспиден шист), туфа, шист (кристален).

Групата „обработени камъни“ може да се подраздели на втвърдени и изпечени продукти. Втвърдените продукти са агломерираните камъни, бетонните павета и теракотните плочки. Изпечените продукти са керамичните и глинените плочки.

Агломерираните камъни са промишлени продукти, произведени от смес от агрегати, главно от естествен дребен чакъл, и свързващо вещество според определението в CEN/TC 246-229. Дребният чакъл е съставен обикновено от мрамор и гранитен кариерен гранулат, а свързващото вещество се получава от изкуствени компоненти като ненаситена полиестерна смола или хидравличен цимент. Тази категория включва също и изкуствени камъни и уплътнен мрамор.

Бетонните павета са продукти за външни подови настилки, получени чрез смесване на пясъци, чакъл, цимент, неорганични пигменти и добавки, и виброкомпресия, както е определено по CEN/TC 178. Тази категория включва и бетонни плочници и плочки.

Теракотните плочки са подходящо уплътнено изделие с уеднаквена форма и дебелина, което отговаря на специфичните геометрични изисквания съгласно определението в CEN/TC 229. Плочките са еднослойни и двуслойни. Еднослойните плочки са направени изцяло от гранулати или трошляк от подходящ агрегат, положени в сив или бял цимент и вода. Двуслойните плочки са теракотни плочки, изработени от първия лицев слой или слой, подложен на износване (с еднослоен състав), и втори слой, известен като подложка или основен бетонен слой, чиято повърхност не е изложена на външни влияния при нормална употреба, и който може да бъде частично отстранен. Керамичните плочки са тънки плочи от глини и/или други неорганични суровини, като фелдшпат или кварц, съгласно определението на CEN/TC 67. Те обикновено се формоват чрез екструдиране или пресоване при стайна температура, изсушават се и след това се изпичат при температури, достатъчни за получаване на необходимите свойства. Плочките могат да бъдат глазирани или неглазирани. Те са негорливи и по принцип не се влияят от светлината.

Глинените плочки са елементи, които удовлетворяват определени изисквания за форма и размери и се използват за повърхностни паважи. Произвеждат се предимно от глина или други материали, с или без добавки съгласно определението на CEN. Специфичното тегло на тези плочки не трябва да превишава 40 kg/m2.

В случаите когато е посочено, определени критерии важат само за една от гореспоменатите подгрупи. Ако не е споменато изрично, критерият важи за всички продукти. Подробностите относно процедурите на изчисляване са посочени в техническото допълнение.

По целесъобразност могат да се използват методи за изпитване, различни от посочените за всеки критерий, ако тяхната еквивалентност се приема от компетентния орган, който преценява заявлението.

Ако е възможно, изпитването трябва да се извършва от надлежно акредитирани лаборатории или такива, които отговарят на общите изисквания, посочени в стандарт EN ISO 17025.

При необходимост компетентните органи могат да изискват допълнителна документация и да извършват независими проверки.

бележка:прилагането на тези системи на управление не е задължително

КРИТЕРИИ

1. Добив на суровини

1.1. Управление на добива (само за естествени продукти)

Общият резултат от управлението на добива на необработени камъни се изчислява като общия брой точки въз основа на матрица от 9 основни показателя (I). Крайният резултат се получава от сумата от отделните точки за всеки показател, след като се умножи по корекционен коефициент на тежест (W), ако е необходимо (виж техническо допълнение — A1 за процедурите на изчисляване). Кариерите трябва да достигнат претеглен резултат най-малко 25 точки. Резултатът по всеки показател трябва да е в граничните стойности, определени от „ситото на изключване“ (в случаите, когато такова е дадено).

Освен това трябва да са изпълнени всички условия:

—	не трябва да има интерференция с дълбоки напорни водоносни хоризонти (виж техническо допълнение — A1),

—

не трябва да има интерференция с повърхностни водоеми с резервоари за питейни нужди или извори, или ако водният басейн е включен в Регистъра на защитените зони, изготвен от държава-членка съгласно Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на общностна рамка за действие в областта на водната политика (1) или при положение, че средният дебит на течението на реката е > 5 m3/s (виж техническо допълнение — A1),

—

трябва да има затворена система за възстановяване на отпадъчните води с цел избягване диспергирането на отпадъци от стърготини в околната среда и подхранване веригата на рециклиране. Водата трябва да се съхранява в непосредствена близост до мястото, където се използва за добивни дейности и след това се отвежда по затворени тръби до съответната пречиствателна станция. След избистряне, водата се рециклира.

Оценка и проверка: заявителят предоставя изчисленията за претегления общ резултат от управлението на добива и свързаните с това данни за всеки от деветте показателя (показващи, наред с другото, че всеки резултат е в границите на съответното сито на изключване, ако има такова), съгласно следната матрица и съответните инструкции в техническото допълнение — A1. Заявителят трябва да предостави също съответната документация и/или декларации, които доказват спазването на гореспоменатите критерии.

Показател	Бележки		Резултат
Показател	Бележки		5 (отличен)	3 (добър)	1 (задоволителен)	Сито на изключване	Относителни претеглени коефициенти
I.1. Коефициент на рециклиране на водите	Виж техническо допълнение — A3		> 95	95—85	84—80	< 80	W4
I.2. Степен на синхронизация на рехабилитацията	m2 съгласуван терен (добивен фронт + действащ табан) (m2 разрешен терен (%)		< 15	15—30	31—50	> 50	W1, W2, W3
I.3. Блоков добив	m3 рентабилни блокове/m3 добит материал (%)	Мрамори	> 40	40—30	29—20	< 20	—
		Гранити	> 50	50—40	39—-30	< 30
		Други	> 20	20—15	14—10	< 10
I.4. Оценка на природните ресурси	m3 полезен материал/(m3 добит материал (%)	Мрамори	> 60	60—45	44—35	< 35	—
		Гранити	> 60	60—45	44—35	< 35
		Други	> 50	50—35	34—25	< 25
I.5. Работен режим на експлоатационната техника	Общ брой изработени часове/годишно производство (h/m3)	Колесен товарач	< 3,5	3,5–5,5	> 5,5	—	—
I.5. Работен режим на експлоатационната техника	Общ брой изработени часове/годишно производство (h/m3)	Багер	< 2,5	2,5–3,0	> 3,0	—	—
I.6. Качество на въздуха	Годишна гранична стойност, измерена по границата на кариерната площадка PM 10 суспендирани частици (μг/Nм3) Метод на изпитване EN 12341		< 20	20—100	101—150	> 150	W1, W3
I.7. Качество на водите	Суспендирани твърди частици (mg/l) Метод на изпитване ISO 5667-17		< 15	15—30	31—40	> 40	W1, W2, W3, W4
I.8. Шум	Измерен по границата на кариерната площадка (dB(A)) Метод за изпитване ISO 1996/1		< 30	30—55	56—60	> 60	W1, W3
I.9. Визуално въздействие	Виж техническо допълнение — A1		0—10	> 10—20	> 20—30	> 30	W1, W3

Списък на коефициентите на тежест (да се използва единствено, когато това е посочено):

W1.

Опазване на природата: Ако кариера е разположена:

—	в райони от общностно значение, съобщени в съответствие с Директива 92/43/EИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на природните местообитания, както и на дивата фауна и флора (2) и последващите ѝ изменения, или

—	в райони от мрежата „Натура 2000“, а именно районите със специална защита съгласно Директива 79/409/EИО на Съвета от 2 април 1979 г. за опазване на дивите птици (3), и последващите ѝ изменения, както и заедно с районите, посочени в Директива 92/43/ЕИО, или

—	в еквивалентни райони, разположени извън Европейската общност, които попадат под съответните разпоредби на Конвенцията на Обединените нации за биологичното разнообразие (4),

коефициентът W1 е приложим за следните показатели: степен на синхронизация на рехабилитацията (I.2), качество на въздуха (I.6), качество на водите (I.7), шум (I.8), визуално въздействие (I.9). Същите правила се прилагат, ако кариерата се намира извън тези райони/места, но би могла да оказва значително влияние върху тях, както индивидуално, така и в съчетание с други планове и проекти (5). Съответният относителен коефициент на тежест е 0,3.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи декларация, придружена от съответните документи, в която се посочва дали добивният район се намира в терени/места или в близост до терени от общностно значение в съответствие с Директива 92/43/EИО и Директива 79/409/EИО, както е посочено по-горе. Терените, образуващи мрежата „Натура 2000“, са изредени и отбелязани на карти, изготвени от държавите-членки. За райони/зони извън Европейската общност, заявителят представя декларация, придружена от съответни документи, посочващи дали кариерата се намира в защитени или в близост до защитени зони/райони, посочени от Конвенцията на Обединените нации от 1992 година за биологичното разнообразие.

W2.

Опазване на почвата: за показателите степен на синхронизация на рехабилитацията (I.2) и качество на водите (I.7) се отчитат три различни стойности на коефициентите на тежест като функция на възможностите за ползване на терени (виж техническо допълнение — А1 за подробности):

Опазване на почвата	Категории I — II	Категории III — IV — V	Категории VI — VII — VIII
Коефициент на тежест	0,3	0,5	0,8

Оценка и проверка: заявителят представя съответните документи, включително и карта, които позволяват да се класира кариерната площадка в зависимост от възможностите за използване на почвата.

W3.

Гъстота на населението в селищата в радиус (разстояние) 5 km от кариерната площадка: коефициентът на тежест на показателите степен на синхронизация на рехабилитацията (I.2), качество на въздуха (I.6), качество на водите (I.7) и шум (I.8), визуално въздействие (I.9) е изчислен като функция от три диапазона на гъстота:

Гъстота на населението	> 100 жители/km2	от 20 до 100 жители/km2	< 20 жители/km2
Коефициент на тежест	0,5 (0,6)	0,7 (0,84)	0,9

Оценка и проверка: заявителят предоставя карта и съответни документи, за да потвърди гъстотата на населението в селищата, намиращи се в радиус (разстояние) 5 km от границите на кариерата (разрешение терен). В случай на съществуващи кариери и разширяващи се селища в съответния район, се използва коефициентът на тежест, посочен в скоби. Това не се отнася за основни разширения на вече разрешения терен с такива кариери (> 75 %).

W4.

Ако кариерата има въздействие върху водоеми (среден дебит < 5 m3/s), коефициент на тежест 0,5 е както по отношение на показателите за степен на рециклиране на водите (I.1) така и качеството на водите (I.7).

Оценка и проверка: заявителят предоставя съответна документация, за да потвърди дали има или няма интерференция между кариерата и повърхностния водоем.

1.2. Управление на добива (само за обработени продукти)

Суровините, използвани в производството на обработени подови настилки трябва да отговарят на следните изисквания за добивните дейности:

Параметър

Сито (за преодоляване)

Проект за добивните дейности и възстановяване на околната среда

Необходим е технически отчет, включващ декларация на заявителя за готовност, за да се докаже, че добивните дейности и възстановяването на околната среда са в пълно съответствие както с Директива 92/43/EИО (местообитания), така и с Директива 79/409/ЕИО (птици), и техните последващи изменения.

В райони извън Европейската общност се изисква подобен доклад, който да доказва съответствие с Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (1992 г.) и познания за националната стратегия за биологично разнообразие и планове за действие, ако има такива.

Визуално въздействие

Виж техническо допълнение — А1

Х % ≤ 30

Оценка и проверка: заявителят предоставя съответни данни и документи, включително карта на района.

2. Подбор на суровините (за всички подови настилки)

Нито едно вещество или препарат, за което е или може да се определи към момента на заявлението една или повече от следните рискови фрази:

R45 (може да причини рак);

R46 (може да причини наследствено генетично увреждане);

R50 (силно токсично за водни организми);

R51 (токсично за водни организми);

R52 (вредно за водни организми);

R53 (може да доведе до вредни дълготрайни последици във водна среда);

R60 (може да наруши плодовитостта);

R61 (може да предизвика увреждания на зародиша);

както са посочени в Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества (6) и последващите ѝ изменения, не може да се добавя към суровините.

Поради екологичните предимства на рециклирането на материалите, тези критерии не се прилагат за квотата на материалите, рециклирани в затворена система, които са използвани в процеса и са определени в допълнение А2.

В случаите, когато в добавките се използват олово, кадмий и антимон (или някои техни съединения), съдържанието им не трябва да превишава следните специфични гранични стойности:

Параметър	Сито (% в тегло на глазурата)
Олово	0,5
Кадмий	0,1
Антимон	0,25

В суровините, използвани за естествени и обработени продукти, не трябва да се съдържа азбест.

Използването на полиестерни смоли в производството трябва да се ограничи с 10 % от общото тегло на суровините.

Оценка и проверка: От гледна точка на химичния и минераложки анализ, заявителят трябва да предостави състава на суровината заедно с декларация за съответствие с горепосочените критерии.

3. Окончателна обработка (само за натурални продукти)

Окончателната обработка на необработените продукти се извършва според следните критерии:

Параметър	Сито (за преодоляване)	Метод на изпитване
Емисии на частици във въздуха	PM10< 150 μg/Nm3	EN 12341
Емисии на стирол във въздуха	< 210 mg/Nm3
Коефициент на рециклиране на водата		Техническо допълнение — A3
Емисии на твърди суспензии във водата	< 40 mg/l	ISO 5667-17
Емисии на Cd във водата	< 0,015 mg/l	ISO 8288
Емисии на Cr(VI) във водата	< 0,1 5 mg/l	ISO 11083
Емисии на Fe във водата	< 1,5 mg/l	ISO 6332
Емисии на Pb във водата	< 0,15 mg/l	ISO 8288

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи съответните протоколи от анализа и изпитването за всеки параметър на емисия, измерен във всички точки на емисия. Когато не е уточнен методът за изпитване, или се посочва само за целите на проверката или контрола, компетентните органи трябва да се базират, при необходимост, на декларации и документация, предоставени от заявителя и/или независими проверки.

4. Производствен процес (само за обработени продукти)

4.1. Енергопотребление

Енергопотреблението се изчислява като необходимото количество енергия за процеса (НКЕП) за агломерирани камъни и теракотни плочки или като необходимото количество енергия за изпичане (НКЕИ) за керамичните и глинени плочки. Забележка: Всички сита са изразени в MJ на квадратен метър от крайния продукт готов за продажба. Този критерий не се прилага за бетонни павета или стадия на изпичане при ажурна декорация.

A. Гранична стойност на необходимото количество енергия за процеса (НКЕП)

Необходимото количество енергия за процеса (НКЕП) при процеса на производство на агломерирани камъни и теракотни плочки не трябва да превишава:

	Сито (MJ/m2)	Метод на изпитване
Агломерирани камъни	100	Техническо допълнение — A4
Теракотни плочки	60	Техническо допълнение — A4

Оценка и проверка: заявителят трябва да изчисли НКЕП съгласно инструкциите в техническото допълнение — А4 и да предоставя съответните резултати и необходимата документация.

Б. Гранична стойност на необходимото количество енергия за изпичане (НКЕИ)

Необходимото количество енергия за изпичане (НКЕИ) при производството на керамични и глинени плочки не трябва да превишава:

	Сито (MJ/m2)	Метод на изпитване
Керамични плочки (специфично тегло ≤ 19 kg/m2)	50	Техническо допълнение — А 4
Керамични плочки (специфично тегло > 19 kg/m2)	70	Техническо допълнение — А 4
Пъстроцветни плочки (специфично тегло ≤ 40 kg/m2)	60	Техническо допълнение — А 4

Оценка и проверка: Заявителят трябва да изчисли НКЕИ съгласно инструкциите в техническото допълнение — А4 и да предостави съответните резултати и необходимите документи.

4.2. Използване на водите

Отпадъчните води от процеса, включени в производствената верига, трябва да достигнат коефициент на рециклиране най-малко 90 %. Този коефициент се изчислява като отношението между рециклираните отпадъчни води, вътрешно или външно от завода, и общото количество вода, която излиза от процеса, както е определено в техническото допълнение — А3.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да предостави изчислението на коефициента на рециклиране, включително и необработени данни за общото количество, получени отпадъчни води, рециклираната вода и количеството и източника на прясната вода използвана в процеса.

4.3. Емисии във въздуха

Агломерирани камъни

Емисиите във въздуха за следните параметри за целия производствен процес не трябва да превишават:

Параметър	Сито (mg/m2)	Метод за изпитване
Частици	300	ISO 9096
NOX	1 200	ISO 11564
SO2	850	ISO 7935
Стирол	2 000	—

Оценка и проверка: заявителят трябва да предостави съответните документи и протоколи за изпитвания за всеки параметър на емисия, споменат по-горе съгласно насоките на техническото допълнение — А5. Когато не е уточнен методът на изпитване, или се споменава само за целите на проверката или контрола, компетентните органи трябва да се базират на декларации и документи, предоставени от заявителя, и/или на независими проверки.

Керамични плочки

Общото количество емисии във въздуха от частици, отделени при пресоване, глазиране и сушене чрез пулверизиране („студени емисии“), не трябва да превишава 5 g/m2.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представя съответните документи и протоколи за изпитване, съгласно указанията на техническото допълнение — А5.

Само емисиите във въздуха при стадия на изпичане не трябва да превишават:

Параметър	Сито (mg/m2)	Метод на изпитване
Частици	200	ISO 9096
F	200	ISO/CD 15713
NOx	2 500	ISO 11564
SO2	1 500	ISO 7935

Оценка и проверка: Заявителят трябва да предостави съответните документи и протоколи за изпитване за всеки параметър на емисия, споменат по-горе съгласно указанията на техническото допълнение — А5.

Глинени плочки

Емисиите във въздуха за следните параметри при стадия на изпичане на глинените плочки не трябва да превишава:

Параметър	Сито (mg/m2)	Метод за изпитване
Частици	250	ISO 9096
F	200	ISO/CD 15713
NOX	3 000	ISO 11564
SO2	2 000	ISO 7935

Теракотни плочки и бетонни павета

Емисиите във въздуха за следните параметри при цялостния процес на производство не трябва да превишават:

Параметър	Сито (mg/m2)	Метод за изпитване
Частици	300	ISO 9096
NOX	2 000	ISO 11564
SO2	1 500	ISO 7935

Оценка и проверка: Заявителят трябва да предостави съответните документи и протоколи за изпитване за всеки параметър на емисия, споменат по-горе, съгласно указанията на техническото допълнение — А5.

4.4. Емисии във водата

След пречистването на отпадъчните води, независимо дали на обекта или извън него, следните параметри не трябва да превишават следните гранични стойности:

Суспендирани твърди емисии във водата	40 mg/l	ISO 5667-17
емисии на Cd във водата	0,015 mg/l	ISO 8288
емисии на Cr(VI) във водата	0,15 mg/l	ISO 11083
емисии на Fe във водата	1,5 mg/l	ISO 6332
емисии на Pb във водата	0,15 mg/l	ISO 8288

Оценка и проверка: Заявителят трябва да предостави съответните документи и протоколите за изпитване, които удостоверяват съответствието с този критерий.

4.5. Цимент

Използването на суровини при производството на цимент е в съответствие с изискванията за управлението на добива за обработени продукти (критерий 1.2).

За тези продукти, за чието производство се използва цимент, се предоставя следната информация:

—	циментът, включен в някакъв продукт се получава, като се използва не повече от 3 800 MJ/t необходимо количество енергия за процеса (НКЕП), изчислено според техническо допълнение — А4,

—

циментът включен в някакъв продукт се получава, като се спазват следните гранични стойности за емисии във въздуха:

Параметър	Сито (g/t)	Метод на изпитване
Прах	65	ISO 9096
SO2	350	ISO 11632
NOX	900	ISO 11564

Оценка и доказателства: Заявителят трябва да предостави съответните протоколи за изпитване и документи относно НКЕП и емисиите във въздуха вследствие от производството на цимент.

5. Управление на отпадъците

Всички заводи, участващи в производството на продукта, трябва да имат система за обработка на отпадъците и остатъчните продукти от производството. Заявлението трябва да се придружава от документация и обяснения за системата и да включва най-малко информация за следните три елемента:

—	процедури за отделяне и използване на материали, които могат да бъдат рециклирани от отработила пара,

—	процедури за възстановяване на материали за други приложения,

—	процедури за транспортиране и изхвърляне на опасни отпадъци.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да предостави съответната документация.

5.1. Възстановяване на отпадъците (само за обработени продукти)

Най-малко 70 % (тегловни) от общите отпадъци, произведени в процеса или процесите, се възстановяват в съответствие с общите условия и определенията, установени в Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г. за изменение на Директива 75/442/ЕИО за отпадъците (7).

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи съответните документи, съставени въз основа на общи балансови отчети и/или системи за отчети за околната среда, например, показващи постигнатия темпа на възстановяване, външно или вътрешно, чрез рециклиране, повторно използване или регенериране.

6. Фаза на употреба

6.1. Отделяне на опасни вещества (само за глазираните плочки)

За да контролира потенциалното отделяне на опасни вещества във фазата на употреба и в края на срока на експлоатация на глазираните плочки, продуктите трябва да се проверяват с помощта на изпитвателния метод EN ISO 10545-15. Не трябва да се превишават следните гранични стойности:

Параметър	Сито (mg/m2)	Метод на изпитване
Pb	80	ISO 10545-15
Cd	7	ISO 10545-15

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи анализ и протоколи за изпитванията на посочените по-горе параметри на емисия и, в частност декларация за съответствие на продукта с изискванията на Директива 89/106/EИО на Съвета от 21 декември 1988 г. лза сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно строителните продукти (8), и със съответните хаpмoнизиpани стандарти, създадени от CEN и публикувани в Официален вестник на Европейските общности.

7. Годност за употреба

Продуктът трябва да е годен за употреба. Доказателствата за това могат да включват данни от съответните ISO, CEN или равностойни методи за изпитване, като например национални или вътрешни процедури за изпитване.

Оценка и проверка: Подробности за процедурите за изпитване и резултати се предоставят заедно с декларация, че продуктът е годен за употреба въз основа на всякаква друга информация за най-добрата употреба от крайния потребител. По силата на Директива 89/106/ЕИО се приема, че продукт е годен за употреба, ако съответства на хаpмoнизиpан стандарт, на европейско техническо одобрение или на нехаpмoнизиpна техническа спецификация, призната на общностно равнище. Тъй като знакът на ЕО за съответствие „CЕ“, положен върху строителните продукти, осигурява на производителите атестация за съответствие, която лесно се разпознава и може да се счита като достатъчна в настоящия контекст.

8. Информация за потребителите

Продуктът трябва да се продава с ръководство за употреба, съдържащо съвети, общи и технически, за най-добрата употреба на продукта и за неговата поддръжка. Следната информация трябва да фигурира върху опаковката и/или върху документите, съпътстващи продукта:

a)	информация, че на продукта е присъден знакът за екомаркировка на Европейския съюз с кратко конкретно обяснение на неговото значение, освен общите сведения, дадени в клетка 2 на логото;

б)

препоръки за употребата и поддръжката на продукта. Тази информация трябва да обръща внимание на съответните инструкции, в частност за употребата и поддръжката на продуктите, предназначени за външно ползване. Следва се посочат особеностите във връзка с употребата на продукта при трудни климатични или други условия, например, устойчивост срещу замръзване/водопоглъщане, устойчивост на петна, устойчивост към химикали, необходима подготовка на основната повърхност, инструкции за почистване и препоръчани видове почистващи реагенти и интервали на почистване. Информацията трябва да включва също евентуална индикация за потенциалния срок на експлоатация на продукта от техническа гледна точка, или като средна или обща стойност;

в)	посочване на пътя на рециклиране или изхвърляне (обяснение с цел да се предостави на клиента информация за възможните високи експлоатационни качества на такъв продукт);

г)	информация за екомаркировката на ЕС и съответните групи продукти, както и следния текст (или равностоен на него): „За повече информация посетете адреса за екомаркировка на Европейския съюз в Интернет: http://europa.eu.int/ecolabel“.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи мостра на опаковката и/или приложените текстове.

9. Информация върху екомаркировката

Клетка 2 на екомаркировката трябва да съдържа следния текст:

Естествени продукти:

—	слабо въздействие на добива върху местообитанията и природните ресурси,

—	слаби емисии от окончателната обработка,

—	по-добри информация за потребителя и управление на отпадъците.

Обработени продукти:

—	намалено енергопотребление за производствените процеси,

—	намалени емисии във въздуха и водата,

—	по-добри информация за потребителя и управление на отпадъците.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи мостра от опаковката и/или от приложените текстове.

ТЕХНИЧЕСКО ДОПЪЛНЕНИЕ

Заявителят трябва да представи цялата необходима информация, като изчисленията, измерванията и изпитванията трябва да се отнасят за периода, непосредствено предхождащ заявлението. Измерванията трябва да са представителни за съответната серия изпитвания и да са кохерентни, ако заявлението се състои повече части.

A1. Добив на суровини — Определяне на показателите и коефициентите на тежест

Напорен водоносен хоризонт

„Напорен водоносен хоризонт“ е артезиански водоупор.

Среден дебит на повърхностните водоеми

Средният дебит на водното течение, което се влияе от кариерата, се изчислява, като се вземе предвид разрешения терен за въпросната кариера. Изчислението се прави, като се умножи сечението на водоема по скоростта на водата. Стойностите трябва да са представителни за период от най-малко 12 месеца.

Описание на показателите

I.1. Коефициент на рециклиране на водата

Виж А3.

I.2. Степен на синхронизация на рехабилитацията

Изчислението на I.2 се състои от измерване на засегнатия терен, който включва фронта на кариерата и действащия табан, и на разрешения терен. Тези терени трябва да се измерват по време на добивните работи.

I.3. Блоков добив

Изчислението на I.3 се състои от оценка на обема търгувани блокове по отношение на общия обем на годишно добития материал. Търгуваните блокове (съгласно определението за необработен блок в CEN/TC 246/N.237 prEN 12670 „Естествени камъни — терминология“) са блоковете от използваем камък, състоящи се от скален материал от кариерите, който впоследствие може да се обработи плочи или други архитектурни предмети.

I.4. Оценка на природните ресурси

Изчислението на I.4 се състои от оценка на обема използваем материал по отношение на годишно добития общ обем. Използваем материал е целият обем, който не е предназначен за табаните, а именно продаваемите блокове, агрегатните материали и всичко което е годно за по-нататъшна/последваща обработка и употреба.

I.5. Работен режим на експлоатационната техника

Изчислението на I.5 се състои от оценка на общия брой часове, изработени от дадена машина за продуктивна дейност и разделянето им на годишното производство (m3) на полезен материал. Полезният материал означава целия обем, който не е предназначен за табаните: например рентабилните блокове, агрегатните материали и всичко друго, което е годно за по-нататъшна преценка. Ако на кариерата има повече от един багер или колесен товарач, се взима най-големият брой изработени часове.

I.6. Качество на въздуха

Този показател е описан в Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 г. относно граничните стойности за серен двуокис, азотен двуокис и окисите на азота, частици и олово в околния въздух (9). Изчислението на I.6 се състои от измерване, по границата на кариерата, на РМ 10 суспендирани частици въз основа на специфични изисквания на метода на изпитване и общите разпоредби на директивата (определение на РМ 10 е посочено в член 2, параграф 11). Методът на изпитване е определен в EN 12341.

I.7. Качество на водите

Този показател отчита общите емисии на суспендирани твърди частици след пречистване на повърхностни води, изтичащи от кариерата. Изчислението на I.7 се състои от измерване на общите суспендирани частици чрез метода на изпитване, описан в ISO 5667-17.

I.8. Шум

Този показател отчита нивото на шума, регистриран по границата на кариерата. Трябва да се измерват неимпулсивни шумове. Изчислението на I.8 се състои от измерване на шума чрез метода на изпитване, описан в ISO 1996-1.

I.9. Визуално въздействие

Изчислението на визуалното въздействие се основава на трасиране на напречните сечения, минаващи през фронта на кариерата, и други външни „визуални точки“, които са важни за определяне на визуалното въздействие (например от близки градове, пътни артерии или от често посещавани места и т.н.). Изчисляването на крайния резултат, измерен в проценти, отчита най-високата стойност от първоначално изчислените стойности, т.е. взема се най-лошата ситуация. Кратко обяснение за окончателно избраната „точка на визиране“ трябва да се предостави на компетентния орган. От всяка точка на визиране (Р) се трасира „долният радиус“, допирателна към топографската повърхност и пресичаща най-долната точка на „видимата кариера“. Видимата кариера се счита, че е мястото, където се извършват добивните работи или където има действащ табан. Рехабилитираните терени (както при фронта, така и при табана) не е необходимо да се отчитат. От същата точка на визиране се трасира втори радиус (наричан „горен радиус“), пресичащ най-високата точка на фронта на кариерата. Горният радиус и долният радиус позволяват да се идентифицират върху участъка от кариерата границите на височината на видимия фронт (вертикалното разстояние от горния до долния радиус, съвпадащо с фронта). Изчислението би могло да се направи на базата на проекта на кариерата. Тези геометрични данни се вкарват в следната формула и резултатът е коефициента на визуално въздействие на кариерата по отношение на специфична точка на визиране.

където (фигура A1):

h	=	вертикална височина на фронта, видим от точка на визиране Р (в метри);
L	=	хоризонтално разстояние между най-лошата Р и фронта (в метри);
tan 30°	=	тангента на средния ъгъл на зрителния конус на човешкото око;
x %	=	процента визуално въздействие

Изразът h2 представлява базовата повърхност на конуса на видимост на кариерата, докато изразът (L tan 30°)2 базовата повърхност на средния зрителен конус на човешкото око.

В изчислението на резултата трябва да се вземе предвид най-високата стойност сред изчислените стойности.

Описание на коефициентите на тежест

W2. Опазване на почвата/класификация според годността на терена за използване

Според информация на Европейското бюро по почвите, терените се разпределят на 8 категории въз основа на възможностите за използване и сериозността на пречките за отглеждане на култури. Следва примерно описание на категориите:

—	Почви категория I имат незначителни недостатъци за ползването им,

—	Почви категория II имат умерени недостатъци, които ограничават избора на растения и изискват текущи практики за опазване на околната среда,

—	Почви категория III имат сериозни недостатъци, които ограничават избора на растения или изискват особени практики за опазване, или и двете,

—	Почви категория IV имат много сериозни недостатъци, които ограничават избора на растения или изискват много внимателно управление, или и двете,

—	Почви категория V имат малък или никакъв риск от ерозия, но имат други недостатъци, които са практически неотстраними, и ограничават тяхното ползване предимно за пасища, туристически маршрути, горски масиви, храна или убежище за дивите животни,

—	Почви категория VI имат сериозни недостатъци, които ги правят по принцип неподходящи за култивиране и това ограничава тяхното използване предимно за пасища, маршрути, туристически горски масиви, храна или убежище за дивите животни,

—	Почви категория VII имат много сериозни недостатъци, които ги правят неподходящи за култивиране и това ограничава тяхното ползване предимно за паша, горски масиви или местообитания на дивата фауна,

—	Почви категория VIII и разни други райони имат недостатъци, които забраняват тяхното ползване за производство на търговски стоки и ограничава тяхното ползване до места за почивка, за съхраняване на дивата фауна или водоснабдяване, както и за естетически цели.

A2. Подбор на суровините

Материал, рециклиран в затворена система означава материал, който се извлича от производствената система и се връща отново в същата производствена система, евентуално след рециклиране.

A3. Коефициент на рециклиране на водата

Изчислението на коефициента на рециклиране на водата трябва да е съвместимо със следната формула, основана на потоците, показани на фигура А2.

A4. Изчисляване на енергопотреблението (НКЕП, НКЕИ)

Когато се прави изчисление на необходимото количество енергия за процеса (НКЕП) или необходимото количество енергия за изпичане (НКЕИ), трябва да се вземат предвид точните енергоносители за целия завод или само за стадия на изпичане. Горната топлотворност на горивата се използва за превръщане на енергийните единици в мегаджаули (таблица А1). В случай на използване на други горива, калоричността използвана за изчисление трябва да се спомене. Електричеството означава чисто внесена електрическа енергия от мрежата и външно производство на електроенергия, измерена като електрическа мощност.

При оценката на НКЕП за производство на агломериран камък трябва да се отчетат енергийните потоци, влизащи в завода-производител както като горива, така и като електричество.

При оценката на НКЕП за производството на теракотни плочки трябва да се отчетат енергийните потоци, влизащи в завода-производител както като горива, така и като електричество.

При оценката на НКЕИ за производството на керамични плочки се отчитат всички енергийни потоци като горива за стадия на изпичане.

При оценката на НКЕИ за производството на глинени плочки се отчитат всички енергийни потоци като горива за стадия на изпичане.

При оценката на НКЕП за производството на цимент се отчитат всички енергийни потоци, влизащи в производствената система както като горива, така и като електричество.

Таблица А1: Таблица за изчисляване на НКЕП и НКЕИ (виж текста за обясненията)

Производствен период	Ден	От	До
Количество (тонове или m3)
Гориво	Количество	Единици	Коефициент на превръщане	Енергия (MJ)
Природен газ		kg	54,1
Природен газ		Nm3	38,8
Пропан		kg	50,0
Бутан		kg	49,3
Керосин		kg	46,5
Газолин		kg	52,7
Дизелово гориво		kg	44,6
Газьол		kg	45,2
Тежко дизелово гориво		kg	42,7
Сухи въглища за парогенератори		kg	30,6
Антрацит		kg	29,7
Дървени въглища		kg	33,7
Металургичен кокс		kg	27,9
Електричество		kWh	3,6
Общо количество енергия
Специфично енергопотребление (MJ/количество) (11)

A5. Емисии във въздуха (само за обработените продукти)

Коефициентите на емисиите от замърсители на въздуха се изчисляват, както следва:

1.	изчислява се концентрацията в отработилия газ изпуснат в околната среда на всеки параметър, отчетен в таблиците;

2.	измерванията, използвани за изчисленията, трябва да се направят според методите за изпитване, посочени в таблиците;

3.	пробите трябва да са представителни за съответното производство.

(1) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(3) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1.

(4) ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 1.

(5) ОВ L 206, 22.7.1992 г., по-специално член 6.

(6) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(7) ОВ L 78, 26.3.1991 г., стр. 32.

(8) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(9) ОВ L 163, 29.6.1999 г., стр. 41.

(10) W означава отпадъчните води, изпуснати в околната среда.

(11) Разделя се общото количество енергия (в сиво) на количеството (в сиво).

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

176

32002D0371

L 133/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 15 май 2002 година

за определяне на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на текстилните изделия и за изменение на Решение 1999/178/EО

(нотифицирано под номер C(2002) 1844)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/371/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)	По силата на Регламент (ЕО) № 1980/2000, знакът за екомаркировка на Общността може да се присъжда на продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основните аспекти на околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че следва да се определят специфичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка по продуктови групи.

(3)

Той предвижда също така преразглеждането на критериите за присъждането на знака за екомаркировка, както и на свързаните с тях изисквания за оценяване и удостоверяване, да се извърши своевременно преди изтичането на срока на валидност на критериите, определени за всяка продуктова група. Преразглеждането следва да доведе до предложение за продължаване на срока на валидност на критериите, до отмяната или преразглеждането им.

(4)

Целесъобразно е да се преразгледат екологичните критерии, установени в Решение 1999/178/ЕО на Комисията от 17 февруари 1999 г. за определяне на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на текстилните изделия (2), с цел да се отрази развитието на пазара. Същевременно срокът на валидност на това решение, който е продължен с Решение 2001/831/ЕО на Комисията (3), следва да се измени.

(5)	Следва да се приеме ново решение на Комисията, в което да се определят специфичните екологични критерии за тази продуктова група, които да бъдат валидни за срок от пет години.

(6)

Целесъобразно е новите критерии, определени в настоящото решение, и критериите, определени в Решение 1999/178/ЕО да бъдат едновременно валидни за срок, ограничен до дванадесет месеца, с оглед дружествата, които са получили или заявили знака за екомаркировка за своите продукти, преди датата на прилагане на настоящото решение, да разполагат с достатъчен срок, за да приведат тези продукти в съответствие с новите критерии.

(7)	Мерките, предвидени в настоящото решение, се основават на проектите за критерии, разработени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, създаден по силата на член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За да получат знака за екомаркировка на Общността по силата на Регламент (ЕО) № 1980/2000, текстилните изделия следва да попадат в продуктова група „текстилни изделия“, определена в член 2, и да удовлетворяват екологичните критерии, посочени в приложението към настоящото решение.

Член 2

Продуктовата група „текстилни изделия“ включва:

Облекла и аксесоари от текстил: облекла и аксесоари (като носни кърпи, шалове, чанти, пазарски чанти, раници, колани и т.н.) в които съдържанието на текстилни влакна е най-малко 90 тегл. %;

Текстил за вътрешно обзавеждане: текстилни продукти за вътрешно обзавеждане, състоящи се от най-малко 90 тегл. % текстилни влакна. Подовите и стенните покрития се изключват.

Влакна, прежди и тъкани: предназначени за ползване в облекла и аксесоари от текстил или текстил за вътрешно обзавеждане.

При изчисляване процента на текстилните влакна за „облеклата и аксесоарите от текстил“ и за „текстила за вътрешното обзавеждане“ пухът, перушината, мембраните и повърхностните покрития не се вземат предвид.

Член 3

Кодът на продуктова група „текстилни изделия“, определен за административни цели, е „016“.

Член 4

Член 3 от Решение 1999/178/EО се заменя със следния текст:

„Обхватът на продуктовата група и специфичните екологични критерии, определени за тази продуктова група, са валидни до 31 май 2003 г.“

Член 5

Настоящото решение се прилага от 1 юни 2002 г. до 31 май 2007 г.

Производителите на изделия, попадащи в обхвата на продуктовата група „текстилни изделия“, които са получили знака за екомаркировка на Общността преди 1 юни 2002 г., могат да продължат да го използват до 31 май 2003 г.

Производителите на изделия, попадащи в обхвата на продуктовата група „текстилни изделия“, които са подали заявление за присъждане на знака за екомаркировка на Общността преди 1 юни 2002 г., могат да го получат до 31 май 2003 г. при условията, предвидени в Решение 1999/178/EО.

Считано от 1 юни 2002 г., новите заявления за присъждане на знака за екомаркировка за продуктова група „текстилни изделия“ следва да отговарят на критериите, определени в настоящото решение.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 15 май 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 57, 5.3.1999 г., стр. 21.

(3) ОВ L 31, 28.11.2001 г., стр. 29.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Настоящите критерии имат за цел в частност да насърчават намаляването на замърсяването на водите, свързано с основните процеси от производствената верига на текстилните изделия, включително производството на влакната, преденето, тъкането, плетенето, избелването, багренето и довършителните операции.

Критериите са определени на нива, които насърчават присъждането на екологичния етикет на текстилни изделия, които имат по-слабо въздействие върху околната среда.

Изисквания за оценяване и удостоверяване

Конкретните изисквания за оценяване и удостоверяване са посочени за всеки критерий.

Когато от заявителя се изисква да представи декларации, документация, резултати от анализи или други доказателства, удостоверяващи съответствието с критериите, това означава, че тези документи могат да се представят от заявителя и/или, според случая, от неговия доставчик(ци).

Ако е необходимо, могат да се използват други методи за изпитване, освен посочените за всеки критерий, ако тяхната равностойност е приета от компетентния орган, който разглежда заявлението.

Функционалната единица, спрямо която се отнасят входящите и изходящите потоци, е 1 kg от текстилния продукт при нормални условия (65 % ±2 % относителна влажност (RH) и температура 20 °C ± 2 °C; тези нормални условия за оценяването са определени в стандарта ISO 139 — „Текстил. Стандартни атмосферни условия за кондициониране и изпитване“).

Ако е необходимо, компетентният орган може да изисква допълнителна документация и да извършва независими проверки.

На компетентните органи се препоръчва да взимат под внимание прилагането на признати схеми за управление по околна среда като EMAS или ISO 14001 при разглеждане на заявленията и контрола за съответствието с критериите. (Бележка: прилагането на тези системи на управление не е задължително).

КРИТЕРИИ

Критериите са разделени на три основни категории, отнасящи се съответно до: текстилните влакна, процесите и химикалите и годността за употреба.

КРИТЕРИИ ЗА ТЕКСТИЛНИТЕ ВЛАКНА

В настоящия раздел се определят специфичните критерии за влакната, отнасящи се до: акрилните нишки, памука и другите естествени целулозни растителни влакна; еластана, лена, конопа и другите ликови влакна; вълната и другите кератинови влакна; изкуствените влакна от целулоза, полиамида, полиестера и полипропилена. Допуска се използването и на други влакна, за които не са посочени специфични критерии, с изключение на минералните влакна, стъклените влакна, металните влакна, карбоновите влакна и други неорганични влакна.

Критериите, посочени в настоящия раздел за даден тип влакна, могат да не се спазват, ако делът на съответното влакно е по-малко от 5 % от общата маса на текстилните влакна в изделието. Аналогично не е необходимо да отговарят на критериите, ако влакната произхождат от рециклирани материали. В този смисъл, като „рециклирани влакна“ се определят влакната, произхождащи само от отрязъци при производството на платове и облекло или от отпадъци след ползване от потребители (текстил или други). Независимо от това, поне 85 тегл. % от всички влакна в изделията отговарят на съответните специфични критерии, ако съществуват такива, или да са рециклирани влакна.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя подробна информация за състава на текстилното изделие.

1. Акрилни нишки

а)

Съдържанието на остатъчен акрилонитрил в суровината, при изхода от предприятието за производство на влакна, е под 1,5 mg/kg.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя протокол от изпитване, като използва следния метод за изпитване: екстракция с кипяща вода и количествено определяне чрез капилярна газова хроматография с втечнен газ.

б)

Емисиите на акрилонитрил в атмосферата (по време на полимеризацията и до подготвянето на разтвора, предназначен за предене), изразени като средногодишна стойност, са под 1 g/kg произведено влакно.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя подробна документация и/или протоколи от изпитване, удостоверяващи съответствието с този критерий, както и декларация за съответствие.

2. Памук и други естествени растителни целулозни влакна (включително растителен пух)

Памукът и другите естествени растителни целулозни влакна (по-долу наричани „памук“) не съдържат повече от 0,05 ppm (ако чувствителността на метода за изпитване го позволява) от всяко от следните вещества: алдрин, каптафол, хлордан, DDT, диелдрин, ендрин, хептахлор, хексахлоробензол, хексахлорциклохексан (всички изомери), 2,4,5-Т, хлордимеформ, хлоробензилат, диносеб и неговите соли, монокротофос, пентахлорфенол, токсафен, метамидофос, метилпаратион, паратион, фосфамидон.

Този критерий не се прилага, когато повече от 50 % от памука, съдържащ се в продукта, е отгледан при биологично производство или е от преходна култура, т.е. сертифициран от независима организация като произведен в съответствие с изискванията за производството и контрола, определени в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и означаването му върху земеделските продукти и храните (1).

Този критерий не се прилага, ако заявителят може да представи документ, доказващ самоличността на земеделските производители, произвели най-малко 75 % от памука, използван в готовото изделие, както и декларация от тези производители, че изброените по-горе вещества не са прилагани върху земеделските площи или върху насажденията с памук, от които е произведен въпросният памук или към самия памук.

Когато 100 % от памука е получен при биологично производство, което означава, че е сертифициран от независима организация като произведен в съответствие с изискванията за производството и контрола, определени в Регламент (ЕИО) № 2092/91, заявителят може да постави на етикета на продукта, до знака за екомаркировка, означението „памук, получен при биологично производство“.

Заявителят представя удостоверение за биологичното производство, или документация, доказваща неупотребата на посочените по-горе вещества от земеделските стопани или протокол от изпитване, като се използват следните методи за изпитване: според случая, изпитване на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ 8081 А (за органохлорни пестициди с ултразвукова или Soxhlet екстракция и неполярни разтворители (изо-октан или хексан/), 8151 А (хлорирани хербициди, с използване на метанол), 8141 А (за органофосфорни съединения), или 8270 C (за полулетливи органични съединения).

3. Еластан

а)	Не е разрешена употребата на органокалаени съединения. Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба

б)

Емисиите на ароматни диизоцианати в атмосферата по време на полимеризацията и преденето, изразени като средногодишна стойност, са под 5mg/kg произведено влакно.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя подробна документация и/или протоколи от изпитвания, удостоверяващи съответствието с този критерий, както и декларация за съответствие.

4. Лен и други ликови влакна (включително коноп, юта и рама)

Ленените и другите ликови влакна не са получени по технологията с изкисване във вода, освен ако отпадъчните води от изкисването не са третирани така, че химичната потребност от кислород (ХПК) или общият органичен въглерод (ООВ) да са намалени най-малко със 75 % за конопените влакна и най-малко с 95 % за ленените и другите ликови влакна.

Оценяване и удостоверяване: ако се използва технологията с изкисване във вода, заявителят представя протокол от изпитване, като използва следния метод за изпитване: ISO 6060 (ХПК).

5. Непрана вълна и други кератинови влакна (включително вълна от овце, камили, перуански лами, кози)

a)	Общият сбор от концентрацията на следните вещества не превишава 0,5 ppm: γ-хексахлороциклохексан (линдан), α-хексахлороциклохексан, β-хексахлороциклохексан, δ-хексахлороциклохексан, алдрин, диелдрин, ендрин, p,p′-DDT, p,p′-DDD.

б)	Общият сбор от концентрацията на следните вещества не превишава 2 ppm: диазинон, пропетамфос, хлорфенвинфос, дихлорфентион, хлорпирифос, фенхлорфос.

в)	Общият сбор от съдържанието на следните вещества не превишава 0,5 ppm: циперметрин, делтаметрин, фенвалерат, цихалотрин, флуметрин.

г)

Общият сбор от съдържанието на следните вещества не превишава 2 ppm: дифлубензурон, трифлумурон.

Тези критерии (подробно описани в букви а), б), в) и г) по-горе и взети поотделно) не се прилагат, ако заявителят може да представи документ, установяващ самоличността на земеделските производители, произвели най-малко 75 % от въпросната вълна или кератинови влакна, както и техните декларации, че изброените по-горе вещества не са били прилагани към съответните площи или върху въпросните животни.

Оценяване и удостоверяване за букви a), б), в) и г): заявителят представя посочената по-горе документация или протокол от изпитване, съгласно следния метод за изпитване: метод за изпитване IWTO Draft Test Method 59.

д)

ХПК на отпадъчни води от прането, зауствани в канализацията, не трябва да надхвърля 60 g/kg непрана вълна и отпадъчните води трябва да бъдат пречиствани извън площадката, така че да се постига най-малко 75 % намаляване на ХПК, изразено като средногодишна стойност.

ХПК на отпадъчните води от прането, пречиствани на площадката и зауствани във водни обекти, не трябва да надхвърля 5 g/kg непрана вълна. Водородният показател рН на заустваните във водни обекти отпадъчни води трябва да е между 6 и 9 (освен ако рН на получаваната вода не е извън тези граници) и температурата трябва да е под 40 °C (освен ако температурата на получаваната вода не е над тази стойност).

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя съответните данни и протокол от изпитване, съгласно следния метод за изпитване: ISO 6060.

6. Изкуствени целулозни влакна (включително вискоза, лиоцел, ацетатна и триацетатна коприна и медноамонячни влакна)

а)	Нивото на абсорбируеми органохалогенни съединения (АОХ) във влакната не превишава 250 ppm. Оценяване и удостоверяване: заявителят представя протокол от изпитване, съгласно следния метод за изпитване: ISO 11480.97 (управлявано изгаряне и микрокулонометрия).

б)

За вискозните влакна, съдържанието на сяра в емисиите на серни съединения в атмосферата, емитирани по време на производството на влакната, изразено като средногодишна стойност, не превишава 120 g/kg, произведени филаментарни нишки и 30 g/kg, произведени щапелни нишки. Когато в дадена площадка се произвеждат и двата типа нишки, общите емисии в атмосферата не превишават съответната средно претеглена стойност.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя подробна документация и/или протоколи от изпитвания, удостоверяващи съответствието с критерия, както и декларация за съответствие.

в)

За вискозните влакна емисията на цинк от промишлената площадка във водите, изразена като средногодишна стойност, не превишава 0,3 g/kg.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя подробна документация и/или протоколи от изпитванията, удостоверяващи съответствието с критерия, както и декларация за съответствие.

г)

За влакната, съдържащи мед, съдържанието на мед в отпадъчните води на изхода от площадката, изразено като средногодишна стойност, не превишава 0,1 ppm.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя подробна документация и/или протоколи от изпитванията, удостоверяващи съответствието с този критерий, както и декларация за съответствие.

7. Полиамид

Емисиите на N2O във въздуха при производството на мономера, изразени като средногодишна стойност, не превишават 10 g/kg произведени влакна полиамид 6 и 50 g/kg произведени влакна полиамид 6,6.

8. Полиестер

а)

Количеството антимон в полиестерните влакна не превишава 260 ppm. Когато не е употребяван антимон, заявителят може да постави надпис „без антимон“ (или еквивалентен текст) до знака за екомаркировка на етикета.

Оценяване и удостоверяване: аявителят представя декларация за неупотреба или протокол от изпитване, като се използва следният метод на изпитване: директно определяне чрез атомна абсорбционна спектроскопия. Изпитването се извършва върху необработеното влакно преди каквато и да е мокра обработка.

б)

Емисиите на ЛОС (летливи органични съединения) по време на полимеризацията на полиестера, изразени като средногодишна стойност, не превишават 1,2 g/kg, на произведена полиестерна смола. (ЛОС е всяко органично съединение, което при температура 293,15 K има налягане на парите по-голямо или равно на 0,01 kPa или има съответната летливост при конкретните условия на употреба).

9. Полипропилен

Не е разрешена употребата на пигменти, на основата на олово.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба.

КРИТЕРИИ ЗА ПРОЦЕСИТЕ И ХИМИКАЛИТЕ

Критериите в настоящия раздел се прилагат, според случая, към всички етапи на производство на продукта, включително и при производството на влакната. Въпреки това, се приема, че рециклираните влакна могат да съдържат някои от багрилата или други вещества, изключени от настоящите критерии, но само ако критериите са били прилагани в предходен етап от жизнения цикъл на влакната.

10. Спомагателни агенти за довършителна обработка на влакна и прежди

Лепила: най-малко 95 % (от сухата маса) от съставните вещества на всички слепващи препарати, прилагани при преждите, са или достатъчно биоразградими, за да се отстраняват в пречиствателните станции за отпадъчни води, или могат да бъдат рециклирани.

Оценяване и удостоверяване: в тази връзка се приема, че едно вещество е „достатъчно биоразградимо“ или „отстранимо“:

—	ако показват биоразградимост най-малко 70 %, за 28 дни, при изпитване с един от следните методи: ОИСР 301 А, ОИСР 301 E, ISO 7827, ОИСР 302 А, ISO 9887, ОИСР 302 B или ISO 9888,

—	ако показват биоразградимост най-малко 60 % за 28 дни при изпитване с един от следните методите: ОИСР 301 B, ISO 9439, ОИСР 301 C, ОИСР 302 C, ОИСР 301 D, ISO 10707, ОИСР 301 F, ISO 9408, ISO 10708 или ISO 14593,

—	ако показват биораградимост най-малко 80 % за 28 дни, при изпитване с един от методите ОИСР 303 или ISO 11733,

—	или, ако за веществата, за които тези методи за изпитване са неприложими, могат да предоставят доказателства за равностойна степен на „биоразградимост“ или „отстранимост“.

Заявителят представя съответна документация, информационни листове за безопасност, протоколи от изпитвания и/или декларации, посочващи методите за изпитване и получените резултати в съответствие с използваните методи, и удостоверяващи съответствието с критерия за всички използвани слепващи препарати.

б)

Разтвори, добавяни при преденето, добавки при преденето и препарати за подготовка при първоначалното предене (включително и масла за кардиране, апретура на преждите и смазочни материали): най-малко 90 % (от сухата маса) на съдържащите се вещества трябва да бъдат достатъчно биоразградими или отстраними в пречиствателните съоръженията за отпадъчни води.

Този критерий не се прилага за препаратите за подготовка на вторичното предене (смазки при предене и подготвителни препарати), вретенно масло, масла за увиване и пресукване на преждата, восъци, масла за плетене, силиконови масла и неорганични вещества.

Оценяване и удостоверяване: определение на „достатъчно биоразградимо или отстранимо“ вещество е дадено в буква a) по-горе. Заявителят представя съответната документация, информационните листове за безопасност, протоколи от изпитванията и/или декларации, посочващи методите за изпитване и получените резултати, и удостоверяващи съответствие с критерия за всички използвани добавки или препарати за подготовка.

в)

Съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) в минералните масла в продукта е под 1,0 тегл. %.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя съответната документация, информационните листове за безопасност, информационните листове за продукта или декларации, в които се посочва или съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди, или неупотребата на продукти, които съдържат минерални масла.

11. Биоциди или биостатични продукти

Хлорфеноли (техните соли и естери), полихлорирани бифенили и органокалаени съединения не се използват по време на транспортирането или съхраняването на готовите или на междинните продукти.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, че тези вещества или съединения не са използвани в преждите, платовете или готовия продукт. За евентуалната проверка на декларацията следва да се използват следните методи на изпитване и максимално допустими стойности: екстракция (когато е подходящо); отделяне с оцетен анхидрид, определяне с капилярна газхроматография с електронно захващане, гранична стойност от 0,05 ppm.

б)	Биоциди или биостатични препарати, които могат да бъдат активни по време на използването на продуктите, не се прилагат към тях. Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба.

12. Отстраняване на багрила или депигментация

Не се разрешава употребата на соли на тежки метали (освен на желязо) или формалдехид за отстраняване на багрила или депигментация.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба.

13. Отежнители

Не се разрешава използването на вещества, съдържащи церий като отежнител към преждите и платовете.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба.

14. Помощни химикали

Следните химикали нe се употребяват, нито влизат в състава на препаратите или при техните формулации: алкилфенолетоксилати (APEOs), линейни алкилбензен сулфонати (LAS), бис(хидрогенатен талов алкил), диметил амониев хлорид (DTDMAC), дистеарил диметил амониев хлорид (DSDMAC), (втвърден талов) диметил амониев хлорид (DHTDMAC), етилен диамин тетраацетат (EDTA) и диетилен триамин пентаацетат (DTPA).

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба.

15. Перилни детергенти, омекотители за платове и комплексообразуватели

Най-малко 95 тегл. % от перилните детергенти, най-малко 95 тегл. % от омекотителите и най-малко 95 тегл. % от комплексообразувателите, използвани във всеки производствен обект за мокра обработка са биоразградими или отстраними по време на обработката им в пречиствателните станции за отпадъчни води.

Оценяване и удостоверяване: определение на „биоразградимо или отстранимо“ вещество е посочено в критерия „Спомагателни агенти и за заключителна обработка на влакна и прежди“ по-горе. Заявителят представя съответната документация, информационните листове за безопасност, протоколи от изпитвания и/или декларации, в които се посочват методите за изпитване и получените, в съответствие с посоченото по-горе, резултати, и удостоверяващи съответствието с критерия за всички използвани перилни детергенти, омекотители и комплексообразуватели.

16. Избелващи агенти

По принцип, емисиите на АОХ в отпадъчните води не превишават 40 mg Cl/kg. В следните случаи нивото е под 100 mg Cl/kg:

—	ленени и други ликови влакна,

—	памук, който има степен на полимеризация под 1 800 и е предназначен за производството на бели продукти.

Този критерий не се прилага за производството на изкуствени целулозни влакна.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба на хлорсъдържащи избелващи препарати или представя протокол от изпитване, като се използват следните методи за изпитване: ISO 9562 или prEN 1485.

17. Примеси в багрилата

Нивата на йонните онечиствания в използваните багрилни вещества не превишават посочените стойности: сребро (Ag) — 100 ppm; арсен (As) — 50 ppm; барий (Ba) — 100 ppm; кадмий (Cd) — 20 ppm; кобалт (Co) — 500 ppm; хром (Cr) — 100 ppm; мед (Cu) — 250 ppm; желязо (Fe) — 2 500 ppm; живак (Hg) — 4 ppm; манган (Mn) — 1 000 ppm; никел (Ni) — 200 ppm; олово (Pb) — 100 ppm; селен (Se) — 20 ppm; антимон (Sb) — 50 ppm; калай (Sn) — 250 ppm; цинк (Zn) — 1 500 ppm.

При определяне на спазването на тези стойности, които се отнасят само до примесите, не се взема предвид всеки метал, включен като неразделна част от молекулата на багрилото (например, металокомплексни багрила, някои реактивни багрила и т.н.).

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за съответствие.

18. Примеси в пигментите

Нивата на йонните онечиствания в използваните пигменти не превишават посочените по-долу: арсен (As) — 50 ppm; барий (Ba) — 100 ppm, кадмий (Cd) — 50 ppm; хром (Cr) — 100 ppm; живак (Hg) — 25 ppm; олово (Pb) — 100 ppm; селен (Se) — 100 ppm; антимон (Sb) — 250 ppm; цинк (Zn) — 1 000 ppm.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за съответствие.

19. Багрене с хромиращи се вещества

Не е разрешено багренето с хромиращи се багрила.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба.

20. Металкомплексни багрила

Ако се използват металкомплексни багрила на основата на мед, хром или никел:

В случай на багрене на целулоза, когато металкомплексните багрила са включени като част от рецептурата на багрилото, към пречиствателната станция на отпадъчни води (независимо дали е в промишлената площадка или е извън нея), се заустват не повече от 20 % от всички използвани (вложени по време на процеса) металкомплексни багрила.

Във всички други случаи на багрене, където металкомплексните багрила са част от рецептурата на багрилото, към съоръженията за пречистване на отпадъчни води (независимо дали на площадката или извън нея) трябва да бъдат отделяни по-малко от 7 % от всяко от използваните металкомплексни багрила.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба или документация и протоколи от изпитване, като се използват следните методи на изпитване: ISO 8288 за мед (Cu) и никел (Ni); ISO 9174 или prEN 1233 за хром (Cr).

б)

Емисиите във водите след пречистването не превишават: мед (Cu) — 75 mg/kg (влакна, прежда или плат); хром (Cr) — 50 mg/kg; никел (Ni) — 75 mg/kg.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба или документация и протоколи за изпитване, като се използват следните методи за изпитване: ISO 8288 за мед (Cu) и никел (Ni); ISO 9174 или prEN 1233 за хром (Cr).

21. Азобагрила

Не се използват азобагрила, които могат да се разграждат до един от следните ароматни амини:

4-аминодифенил	(92-67-1)
бензидин	(92-87-5)
4-хлоро-о-толуидин	(95-69-2)
2-нафтиламин	(91-59-8)
о-амино-азотолуол	(97-56-3)
2-амино-4-нитротолуол	(99-55-8)
p-хлороанилин	(106-47-8)
2,4-диаминоанисол	(615-05-4)
4,4′- диаминодифенилметан	(101-77-9)
3,3′-дихлоробензидин	(91-94-1)
3,3′-диметоксибензидин	(119-90-4)
3,3′-диметилбензидин	(119-93-7)
3,3′-диметил-4,4′-диаминодифенилметан	(838-88-0)
p-крезидин	(120-71-8)
4,4′-метилен -бис-(2-хлоранилин)	(101-14-4)
4,4′-оксидианилин	(101-80-4)
4,4′-тиодианилин	(139-65-1)
о-толуидин	(95-53-4)
2,4-диаминотолуен	(95-80-7)
2,4,5-триметиланилин	(137-17-7)
4-аминоазобензол	(60-09-3)
о-анизидин	(90-04-0)

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, удостоверяваща, неупотребата на тези багрила. За евентуалната проверка на декларацията, следва да се използват следните методи за изпитване при максимална стойност: немски метод B-82.02 или френски метод XP G 08-014, при максимална стойност 30 ppm. (Бележка: възможни са неверни положителни резултати по отношение на наличието на 4-аминоазобензол и по тази причина се препоръчва провеждането на потвърждаване).

22. Багрила, които са канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията

Не се използват следните багрила:

C.I. Basic Red 9

C.I. Disperse Blue 1

C.I. Acid Red 26

C.I. Basic Violet 14

C.I. Disperse Orange 11

C.I. Direct Black 38

C.I. Direct Blue 6

C.I. Direct Red 28

C.I. Disperse Yellow 3

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, удостоверяваща, неупотребата на посочените багрила.

б)

Забранява се използването на багрилни вещества или препарати, които съдържат над 0,1 тегл. % вещество, което е обозначено или може да бъде обозначено по време на прилагане с една или повече от следните рискови фрази или комбинация от тях:

R40 (недостатъчни данни за канцерогенно действие),

R45 (може да причини рак),

R46 (може да причини наследствено генетично увреждане),

R49 (може да причини рак при вдишване),

R60 (може да увреди възпроидводителната функция),

R61 (може да увреди плода при бременност),

R62 (възможен риск за увреждане на възпроизводителната функция),

R63 (възможен риск от увреждане на плода при бременност),

R68 (възможен риск от необратими ефекти),

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, удостоверяваща, че тези багрила не са използвани.

23. Потенциално неустойчиви багрила

Изброените по-долу багрила се използват, само ако устойчивостта на пот (кисела и основна) на обагрените влакна, прежда или тъкани е най-малко 4:

C.I. Disperse Blue 3	C.I. 61 505
C.I. Disperse Blue 7	C.I. 62 500
C.I. Disperse Blue 26	C.I. 63 305
C.I. Disperse Blue 35
C.I. Disperse Blue 102
C.I. Disperse Blue 106
C.I Disperse Blue 124
C.I. Disperse Orange 1	C.I. 11 080
C.I. Disperse Orange 3	C.I. 11 005
C.I. Disperse Orange 37
C.I. Disperse Orange 76 (предишно название Orange 37)
C.I. Disperse Red 1	C.I. 11 110
C.I. Disperse Red 11	C.I. 62 015
C.I. Disperse Red 17	C.I. 11 210
C.I. Disperse Yellow 1	C.I. 10 345
C.I. Disperse Yellow 9	C.I. 10 375
C.I. Disperse Yellow 39
C.I. Disperse Yellow 49

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, удостоверяваща, че тези багрила не са използвани, или протокол за изпитване, като се използва следният методи за изпитване на устойчивостта на багрилата: ISO 105-E04 (кисели и основни, сравнение с тъкан от разнородни влакна).

24. Халогенирани ускорители за полиестер

Не се използват халогенираните ускорители за полиестер.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба.

25. Печатане

Използваните пасти за печатане не съдържат над 5 % летливи органични съединения (ЛОС е всяко органично съединение, което при температура 293,15 K има налягане на парите равно или по-голямо от 0,01 kPa, или има съответната летливост при конкретните условия на употреба).

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, удостоверяваща, че не е прилагано печатане, или съответната документация, удостоверяваща съответствието с критерия, както и декларация за съответствие.

б)	Забранява се печатане на основата на пластиозол Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, удостоверяваща, че не е прилагано печатане на основата на пластизол или съответната документация, удостоверяваща съответствието с критерия, както и декларация за съответствие.

26. Формалдехид

Количеството на свободния и частично хидролизиран формалдехид в готовите тъкани не превишава 30 ppm за продукти, които са в пряк контакт с кожата, и 300 ppm за всички останали продукти.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, удостоверяваща, че не са използвани препарати, съдържащи формалдехид, или протокол от изпитване, съгласно следния метод за изпитване ЕN ISO 14184-1.

27. Емисии на отпадъчни води от мокра обработка

отпадъчните води от площадките с използване на мокра обработка (с изключение на оценяваните площадки за непрана вълна и площадките за накисване на лен) имат ХПК по-малко от 25 g/kg, изразено като средно годишна стойност, когато се заустват във водни обекти след пречистване (независимо дали на площадката или извън нея).

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя подробна документация и протоколи от изпитвания, съгласно метода ISO 6060, удостоверяващи съответствието с критерия, както и декларация за съответствие.

б)

Ако отпадъчните води се пречистват на площадката и се заустват непосредствено в повърхностни водни обекти, стойността им на pH е между 6 и 9 (освен ако pH на водата, в която се извършва заустването е извън този обхват) и температурата е под 40 °C (освен ако температурата на водата, в която се извършва заустването, е по-висока от тази стойност).

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя документация и протоколи от изпитвания, удостоверяващи съответствието с критерия, както и декларация за съответствие.

28. Забавители на горенето

Забранено е използването на вещества или препарати, забавящи горенето, които съдържат над 0,1 % (масови) от вещество, обозначено или което може да бъде обозначено към момента на подаване на заявлението с една (или повече) от следните рискови фрази или комбинация от тях:

R40 (недостатъчни данни за канцерогенно действие),

R45 (може да причини рак),

R46 (може да причини наследствено генетично увреждане),

R49 (може да причини рак при вдишване),

R50 (силно токсичен за водните организми),

R51 (токсичен за водните организми),

R52 (вреден за водните организми),

R53 (може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водна среда),

R60 (може да увреди възпроизводителната функция),

R61 (може да увреди плода при бременност),

R62 (възможен риск от увреждане на възпроизводителната функция),

R63 (възможен риск от увреждане на плода при бременност),

R68 (възможен риск от необратими ефекти),

както са определени в Директива 67/548/ЕИО и последващите ѝ изменения.

Този критерий не се прилага към забавителите на горене, за които измененията при прилагане променят тяхната химическа същност по такъв начин, че вече гарантирано не са обозначени с която и да е от R фразите, изброени по-горе, в случаите, когато по-малко от 0,1 тегл. % от забавителите на горене са останали в обработените прежди или тъкани в своя първоначален вид.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, удостоверяваща, че не са използвани забавители на горене или укаже кои препарати са използвани и предостави документация (например информационни листове за безопасност) и/или декларации, показващи, че тези забавителите на горене съответстват на критерия.

29. Средства за заключителна обработка, възпрепятстващи свиването

Халогенирани вещества или средства за заключителна обработка, възпрепятстващи свиването, се прилагат само за вълнени ленти.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация за неупотреба (с изключение за вълнените ленти).

30. Средства за заключителна обработка

Забранено е използването на вещества и препарати за заключителна обработка, които съдържат повече от 0,1 тегл. % от вещество, обозначено, или което може да бъде обозначено, към момента на подаване на заявлението, с една или повече от следните рискови фрази, или комбинация от тях:

R40 (недостатъчни данни за канцерогенно действие),

R45 (може да причини рак),

R46 (може да причини наследствено генетично увреждане),

R49 (може да причини рак при вдишване),

R50 (силно токсичен за водните организми),

R51 (токсичен за водните организми),

R52 (вреден за водните организми),

R53 (може да причини неблагоприятни ефекти във водна среда),

R60 (може да увреди възпроизводителната функция),

R61 (може да увреди плода при бременност),

R62 (възможен риск от увреждане на възпроизводителната функция),

R63 (възможен риск от увреждане на плода при бременност),

R68 (възможен риск от необратими ефекти),

както са определени в Директива 67/548/ЕИО и последващите ѝ изменения.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, че не са използвани средства за заключителна обработка или да укаже кои средства са използвани и да предостави документация (например информационни листове за безопасност) и/или декларации, показващи, че тези средства за заключителна обработка съответстват на критерия.

31. Пълнеж

a)	Материалът на пълнежа, състоящ се от текстилни влакна, е в съответствие с приложимите критерии (№ от 1 до 9).

б)	Материалът на пълнежа е в съответствие с критерий 11 „Биоцидните и биостатичните продукти“ и с критерий 26 „Формалдехид“.

в)

Детергентите и други химически вещества, използвани за пране на пълнежа (пух, перушина, естествени и синтетични влакна) са в съответствие с критерий 14 „Помощни химикали“ и критерий 15 „Детергенти, омекотители за платове и комплексни препарати“.

Оценяване и удостоверяване: съгласно посоченото в съответните критерии.

32. Покрития, ламинати и мембрани

a)	Изделията, изработени от полиуретан, са в съответствие с критерий 3, буква a) за органокалаените съединения и с критерий 3, буква б) за емисиите във въздуха на ароматните диизоцианати. Оценяване и удостоверяване: съгласно посоченото в съответните критерии.

б)	Изделията, изработени от полиестер, са в съответствие с критерий 8, буква a) за количеството антимон и с критерий 8, буква б) относно емисията на ЛОС по време на полимеризацията. Оценяване и удостоверяване: съгласно посоченото в съответните критерии.

в)

Покритията, ламинатите и мембраните не се произвеждат, като се използват пластификатори или разтворители, които са обозначени или могат да бъдат обозначени по време на прилагане с една или повече от следните рискови фрази или комбинация от тях:

R40 (недостатъчни данни за канцерогенно действие),

R45 (може да причини рак),

R46 (може да причини наследствено генетично увреждане),

R49 (може да причини рак при вдишване),

R50 (силно токсичен за водните организми),

R51 (токсичен за водните организми),

R52 (вреден за водните организми),

R53 (може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водна среда),

R60 (може да увреди възпроизводителната функция),

R61 (може да увреди плода при бременност),

R62 (възможен риск от увреждане на на възпроизводителната функция),

R63 (възможен риск от увреждане на плода при бременност),

R68 (възможен риск от необратими ефекти),

както са определени в Директива 67/548/ЕИО и в последващите ѝ изменения.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя декларация, удостоверяваща, че тези пластификатори или разтворители не са използвани.

33. Потребление на енергия и вода

Заявителят представя доброволно подробна информация за потреблението на вода и енергия на производствените площадки за предене, плетене, тъкане и мокрите обработки.

Оценяване и удостоверяване: заявителят се приканва да представи доброволно гореспоменатата информация.

КРИТЕРИИ ЗА ГОДНОСТ ЗА УПОТРЕБА

Следните критерии се прилагат към обагрени прежди, или към готови платове, или към краен продукт с проведени подходящи изпитвания.

34. Промени в размерите след пране и сушене

Информацията за промените на размерите в (%) е дадена едновременно на етикета за употреба и на опаковката и/или друга информация за продукта, ако измененията в размерите надхвърлят:

—	2 % (от основата и вътъка) за завеси и за плат за мебели, които са годни за пране и са сменяеми,

—	6 % (от основата и вътъка) за другите тъкани изделия,

—	8 % (дължина и ширина) за други трикотажни изделия,

—	8 % (дължина и ширина) за хавлиени платове.

Този критерий не се прилага за:

—	влакна или прежда,

—	продуктите с ясното обозначение „само сухо химическо чистене“ или равностойно обозначение (при които е нормална практика тези продукти да бъдат така етикетирани),

—	платове за мебели, които не са сменяеми, и не са годни за пране.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представия протоколи от изпитване, като използва следния метод на изпитване: ISO 5077, изменен, както следва: 3 пранета при температурата, обозначена на продукта, с центрофугиране след всеки цикъл на пране, освен ако на продукта не е обозначена друга процедура за сушене, при температурата, обозначена на продукта, зареждане за пране (2 или 4 kg) в зависимост от символа за пране. Ако всички по-горе упоменати ограничения са превишени, се предоставя копие от етикета за употреба и информация за опаковането и/или друга информация за продукта.

35. Устойчивост на оцветяването на пране

Устойчивостта на оцветяването на пране е не по-малко от степен 3 до степен 4 за изменение на цвета и най-малко от степен 3 до степен 4 при зацапване.

Този критерий не се прилага за продуктите с ясното обозначение „само сухо химическо чистене“ или равностойно обозначение (доколкото е нормална практика тези продукти да бъдат така етикетирани), за белите продукти и продукти, които не са били никога багрени или печатани, или за мебелни платове, които не са пригодени за пране.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя протоколи от изпитване, като използва следния метод на изпитване: ISO 105 C06 (обикновено пране при температурата, обозначена на продукта, с прах за пране, съдържащ перборат).

36. Устойчивост на оцветяването на пот (кисела и алкална)

Устойчивостта на оцветяването на пот (кисела или алкална) трябва да бъде най-малко от степен 3 до степен 4 (изменение на цвета и зацапване).

Въпреки това, се допуска степен 3, когато платовете са в тъмни цветове (стандартна наситеност на цвета > 1/1), и са изработени от регенерирана вълна или съдържат повече от 20 % коприна.

Този критерий не се прилага към бели продукти и продукти, които не са нито багрени, нито печатани, както и към мебелни платове, пердета или подобен текстил, предназначени за вътрешна украса.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя протоколи от изпитване, като се използва следния метод за изпитване: ISO 105 E04 (киселини и основи, сравнение с платове от различни видове влакна).

37. Устойчивост на оцветяването на мокро триене

Устойчивостта на оцветяването на мокро триене е най-малко степен 2 до степен 3. Като изключение степен 2 се допуска за оцветен с индиго плат за джинси (деним).

Този критерий не се прилага към бели продукти или продукти, които никога на са багрени или печатани.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя протоколи от изпитване, съгласно следния метод на изпитване: ISO 105 X12.

38. Устойчивост на оцветяването на сухо триене

Устойчивостта на оцветяването на сухо триене е най-малко степен 4.

Въпреки това, за оцветен с индиго плат за джинси (деним), се допуска степен от 3 до 4.

Този критерий не се прилага за бели продукти или продукти, които никога не са били багрени или печатани, за пердета или други подобни платове, предназначени за вътрешна украса.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя протоколи от изпитване, като използва следния метод на изпитване: ISO 105 Х12.

39. Устойчивост на оцветяването на светлина

За платовете, предназначени за мебели, за пердетата или завесите, устойчивостта на оцветяването на светлина е най-малко степен 5. За всички останали изделия устойчивостта на оцветяването на светлина е най-малко степен 4.

Въпреки това се допуска степен 4, когато платовете, предназначени за мебели, пердетата или завесите са едновременно оцветени в светли тонове (стандартна наситеност < 1/12) и съдържат над 20 % вълна или други кератинови влакна, или повече от 20 % коприна, или повече от 20 % лен или други ликови влакна.

Този критерий не се прилага за тъкани за матраци или за бельо.

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя протоколи от изпитване, като използва следния метод за изпитване: ISO 105 B02.

40. Информация върху етикета

На етиката, до знака за екомаркировка, се поставя следният или еднозначен текст:

—	намалено замърсяване на водите

—	ограничаване на използването на опасни вещества

—	обхваната е цялата производствена верига

Оценяване и удостоверяване: заявителят представя мостра от опаковката, на която се вижда знака за екомаркировка, така както той ще изглежда на етикета, както и декларация за съответствие с критерия.

(1) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

189

32002R1113

L 168/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1113/2002 НА КОМИСИЯТА

от 26 юни 2002 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1788/2001 за определяне на подробни правила за прилагане на разпоредбите относно сертификата за инспекция при внос от трети страни съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 473/2002 на Комисията (2), и по-специално член 11, параграф 3, буква б) и параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 1788/2001 на Комисията (3) установява нов сертификат за инспекция на вносните продукти, заместващ сертификата, установен в Регламент (ЕИО) № 3457/92 на Комисията (4) и гласи, че новият сертификат се прилага от 1 юли 2002 г. към продуктите, внасяни съгласно процедурата, установена в член 11, параграфи 1 и 6 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

(2)

Все пак при подготвителната работа, за да се спази срокът 1 юли 2002 г., редица държави-членки са се сблъскали със затруднения от технически порядък и са изразили съмнения по отношение на прилагането на Регламент (ЕО) № 1788/2001. Поради това, с оглед на прозрачността и с цел да се избегне объркването, тези проблеми трябва да се решат преди прилагането на новия сертификат.

(3)	По тази причина е желателно да се отложи датата, от която ще се прилага новият сертификат, предвиден в Регламент (ЕО) № 1788/2001.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1788/2001 се изменя, както следва:

1.	В член 8 датата „1 юли 2002 г.“ се заменя с „1 ноември 2002 г.“.

2.	В член 9 датата „1 юли 2002 г.“ се заменя с „1 ноември 2002 г.“.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юни 2002 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 75, 16.3.2002 г., стр. 21.

(3) ОВ L 243, 13.9.2001 г., стр. 3.

(4) ОВ L 350, 1.12.1992 г., стр. 56.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

190

32002R1162

L 170/44

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1162/2002 НА КОМИСИЯТА

от 28 юни 2002 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 94/92 за определяне на подробни правила за прилагане на режима за внос от трети страни, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 473/2002 на Комисията (2), и по-специално член 11, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Списъкът на третите страни, от които трябва да произхождат някои земеделски продукти, за да могат да бъдат пускани на пазара в Европейската общност, който е посочен в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, е даден в приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2589/2001 (4). Този списък е изготвен в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

(2)	Нова Зеландия представи пред Комисията молба да бъде включена в списъка, посочен в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91. Новозеландските власти предоставиха информацията, изисквана съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 94/92.

(3)	След преглед на информацията и последвали разговори с новозеландските власти се стигна до заключението, че в тази страна производството и инспекцията на селскостопанските продукти съответстват на изискванията, посочени в Регламент (ЕИО) № 2092/91.

(4)

Понастоящем вносът от Нова Зеландия в Европейската общност се осъществява съгласно член 11, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2092/91. Необходим е преходен период от 12 месеца, за да могат производителите и износителите да се адаптират към изискванията на Програмата за гарантиране на качеството на биологичните храни.

(5)	Срокът на включване на Нова Зеландия в списъка ще зависи от проверката на място на производствените правила и мерките за инспекция , предвидени в член 11, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, които се прилагат в момента в Нова Зеландия.

(6)	Новозеландските власти предоставиха на Комисията всички необходими гаранции и информация, които доказват, че инспекционните органи отговарят на изискванията на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

(7)	Регламент (ЕИО) № 94/92 следва да бъде съответно изменен.

(8)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета по член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 се изменя съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

През преходен период, който изтича на 30 юни 2003 г., Министерството на земеделието и горите на Нова Зеландия (МЗГ) може също да издава сертификата, посочен в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2092/91 за продуктите, за които са издадени и нотифицирани лицензии за внос съгласно член 11, параграф 6 от посочения регламент, при условие че тези лицензии са издадени преди 1 юли 2002 г.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 2002 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 юни 2002 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 75, 16.3.2002 г., стр. 21.

(3) ОВ L 11, 17.1.1992 г., стр. 14.

(4) ОВ L 345, 29.12.2001 г., стр. 18.

ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 след текста относно Швейцария се добавя следният текст:

„НОВА ЗЕЛАНДИЯ

Продуктови категории

непреработени земеделски растителни продукти, животни и непреработени животински продукти по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Регламент ЕИО № 2092/91, с изключение на:

—	селскостопански животни и храни от животински произход, които носят или трябва да носят указания за преработката им, и

—	продукти от аквакултури;

б)

преработени селскостопански продукти от растителен произход и продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2092/91, с изключение на:

—	храни от животински произход, които носят или са предназначени да носят указания за преработката, и

—	продукти, съдържащи продукти от аквакултури.

Произход:

продукти от категорията, упомената в точка 1, буква а), и съставки, получени при биологично производство, които се съдържат в продукти от категорията, упомената в точка 1, буква б), произведени в Нова Зеландия или внесени там от:

—	Европейската общност,

—	или от трета страна в рамките на споразумение, признато за еквивалентно съгласно разпоредбите на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

—

или от трета страна, в която производствените правила и контролният режим са признати за еквивалентни на Програмата за гарантиране на качеството на биологичните храни на МЗГ въз основа на гаранции и информация, предоставени на компетентните власти от съответната страна съгласно разпоредбите, приети от МЗГ на Нова Зеландия, и при условие че се внасят само биологично произведени съставки, предназначени за производство в Нова Зеландия на продукти от категорията, упоменати в точка 1, буква б), съдържащи максимум 5 % селскостопански съставки.

3.	Инспекционен орган: BIO-GRO New Zealand; Certenz.

4.	Орган, издаващ сертфиката: Министерство на земеделието и горите на Нова Зеландия.

5.	Крайна дата на включване: 30 юни 2006 г.“

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

193

32002R1217

L 177/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1217/2002 НА КОМИСИЯТА

от 5 юли 2002 година

относно изискването вносителите или производителите на някои Einecs вещества да предоставят определена информация и да проведат определени изпитвания съгласно Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. за оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества (1), и по-специално член 12, параграф 2 от него,

като има пред вид, че:

(1)

Редица държави-членки съобщиха на Комисията, че имат сериозни причини да считат, че някои вещества, фигуриращи в Европейския списък на съществуващите търговски химически вещества (Einecs) (2), могат да представляват сериозен риск за човека и околната среда поради степента, в която те са изложени на въздействието на тези вещества по време на производството или на употребата им.

(2)	От съответните производители и вносители следователно се изисква да предоставят на Комисията информация относно притежаваните от тях вещества от този вид.

(3)

Също така, се изисква от съответните производители и вносители да направят изпитвания със съответните вещества, да изготвят отчет от изпитванията и да го предоставят на Комисията заедно с резултатите от тях, като се има предвид, че ако, съгласно член 12 параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 793/93, веществото е произведено или внесено самостоятелно или в състава на препарат от няколко производители или вносители, предвидените изпитвания могат да бъдат извършени от един или няколко производители или вносители от името на другите.

(4)	Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15 от Регламент (ЕИО) № 793/93.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Производителите и вносителите на едно или няколко химически вещества, описани в Европейския списък на съществуващите търговски химически вещества и изброени в приложението, са задължени:

а)	да предоставят на Комисията информацията, описана в приложението, в сроковете, определени в него.

б)	да провеждат за всяко едно от съответните вещества изпитванията, описани в приложението, съгласно протоколите, определени в него.

в)	да предоставят на Комисията отчет за всяко изпитване, като уточнят резултатите от него в сроковете, определени в приложението.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 5 юли 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ C 146 А, 15.6.1990 г., стр. 1

ПРИЛОЖЕНИЕ

Европейска комисия

Генерална дирекция „Околна среда“

Дирекция С — Звено С. 3 — Химически вещества

В-1049 Брюксел

Einecs №

САS №

Наименовение на веществото

Мотиви за безпокойство

Изпитвания и информация

Срок (в месеци, считано от влизането в сила на настоящия регламент)

203-988-3

112-59-4

Монохексилов етер на диетилен-гликол

Експозиция на човека по време на производство и употреба. Използване в дисперсия по покритията, в печатните мастила и почистващите продукти.

Липсата на изследвания на влиянието на веществото върху развитието и репродуктивните способности е проблем, защото извършените изследвания върху гризачи и не-гризачи с някои производни на етерите на диетилен-гликола показват токсично въздействие при възпроизводството

Изследване на репродуктивните възможности (ЕО Б. 34 (1)/ОИСР TG № 415 (2) или ОИСР TG № 416 (3)

263-090-1

61789-80-8

Четвъртични амониеви съединения бис(алкил от хидрогенирана мас), диметил, хлориди

Силно увеличение на потреблението на веществото, което би могло да представлява риск за околната среда

Годишни отчети от промишлеността, уточняващи общите обеми на производство и употреба на веществото (период 2000 —2002 г.)

6 (обеми за 2000 г.)

18 (обеми за 2001 г.)

24 (обеми за 2002 г.)

203-480-7

107-31-3

Метилов формиат

Химическо вещество, което се произвежда в големи количества.

При изпитваните животни силната експозиция чрез вдишване предизвиква раздразнение на очите и дихателните пътища.

Несигурност и невъзможност да се определят научно обосновани стойности на ограниченията за професионална експозиция (SCOEL) поради липсата на данни.

Данните за дълготрайна експозиция не са достатъчни за определяне на степента на безопасна експозиция

Изследване на субхроничното токсично въздействие при вдишване; изследването при вдишване да се повтори след 90 дни [ЕО Б.29 (3) ОИСР TG № 413 (4)]

200-864-0

75-35-4

1.1.-дихлоретилен

Химическо вещество, което се произвежда в големи количества.

Дисфункция на нервната система при дълготрайна експозиция на равнища, доста по-ниски от сегашните ограничения за професионална експозиция

Изследване на субхроничната токсичност при вдишване, което се повтаря след 90 дни (възстановителен период 4—6 седмици) със специални неврологични параметри [ЕО Б.29 (3)/ОИСР TG № 413 (6) и ОИСР TG № 424 (5)]. Общите патологични данни не са необходими, ако такава информация се съдържа в други изследвания

Специфични неврологични параметри:

—	поредица изпитвания за функционално наблюдение и оценка на двигателната дейност,

—	оценка на поведенческите способности (например визуално разграничение на поведението),

—	оценка на познавателните способности (например диферирано редуване, Morris water maze).

Всяка полезна информация и пълен набор отчети, необходими за оценка на потенциалните опасности, свързани с веществото

211-309-7

637-92-3

2-етокси-2-метилпропан

Твърде малко налична информация за веществото.

Риск от увеличаване на употребата в дисперсия на веществото, което може да се използва като заместител на МТБЕ.

Възможни нежелателни въздействия при дълготрайна експозиция.

Информация за годишните обеми на производство и внос

Остра токсичност за Daphina (ЕО В.2 (3)/ОИСР TG № 202 (6).

Изпитване за потискане на растежа при водораслите (ЕО В.3 (3)/ОИСР TG № 201 (7).

Изследване на токсичността върху развитието (ОИСР TG № 414 (8).

Всяка полезна информация и пълен набор отчети, необходими за оценка на потенциалните опасности от веществото

Изследване на репродуктивните възможности (ОИСР TG № 416 (5).

(1) Съгласно приложение V към Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества (ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1).

(2) Основни препоръки на ОИСР за изпитванията с химични вещества — раздел 4 —„Въздействие върху здравето“, TG № 415:

„Изследване на токсичното въздействие върху репродуктивните възможности при едно поколение“(Първоначална препоръка, приета на 26 май 1983 г.).

(3) Основни препоръки на ОИСР за изпитванията с химични вещества — раздел 4 —„Въздействие върху здравето“, TG № 416:

„Изследване на токсичното въздействие върху репродуктивните възможности при две поколения“(Актуализирана препоръка, приета на 22 януари 2001 г.)

(4) Основни препоръки на ОИСР за изпитванията с химични вещества — раздел 4 — „Въздействие върху здравето“, TG № 413:

„Субхронична токсичност при вдишване: 90 дни“ (Първоначална препоръка, приета на 12 май 1981 г.).

(5) Основни препоръки на ОИСР за изпитванията с химични вещества — раздел 4 — „Въздействие върху здравето“, TG № 424:

„Изследване на невротоксичното въздействие върху гризачи“(Първоначална препоръка, приета на 21 юли 1997 г.).

(6) Основни препоръки на ОИСР за изпитванията с химични вещества — раздел 2 — „Въздействие върху биологичните системи“, TG № 202:

„Daphnia sp., опит за непосредствено имобилизиране и опит за възпроизводство в рамките на 14 дни“(Актуализирана препоръка, приета на 4 април 1984 г.).

(7) Основни препоръки на ОИСР за изпитванията с химични вещества – раздел 2 — „Въздействие върху биологичните системи“,TG № 201:

„Опит за потискане растежа на водораслите“(Актуализирана препоръка, приета на 7 юни 1984 г.).

(8) Основни препоръки на ОИСР за изпитванията с химични вещества — раздел 4 — „Въздействие върху здравето“, TG 414:

„Изследване на токсичното въздействие върху ембрионалното развитие“(Актуализирана препоръка, одобрена на 22 януари 2001 г.).

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

196

32002L0049

L 189/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2002/49/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 юни 2002 година

относно оценката и управлението на шума в околната среда

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата по член 251 от Договора (4), и в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 8 април 2002 г.,

като имат предвид, че:

(1)

В рамките на политиката на Общността трябва да се постигне високо равнище на опазване на здравето и на околната среда, като една от преследваните цели е защитата от шума. В Зелената книга за бъдещата политика в областта на борбата с шума, Комисията определя шума в околната среда като един от основните екологични проблеми в Европа.

(2)

В своята Резолюция от 10 юни 1997 г. (5) относно Зелената книга на Комисията, Европейският парламент изрази подкрепата си за Зелената книга, настоя да бъдат предвидени специфични мерки и инициативи в директива за намаляване на шума в околната среда и отбеляза липсата на надеждни и сравними данни относно ситуацията на различните източници на шум.

(3)	Общ индикатор за шум и обща методология за изчисляване и измерване на шума около летища се определят в Съобщението на Комисията от 1 декември 1999 г., за въздушния транспорт и околната среда.

(4)

Някои категории шумови емисии от продукти са вече обхванати от законодателството на Общността, като например от Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата в държавите-членки относнo допустимото ниво на звук и изпускателните уредби на моторните превозни средства (6), Директива 77/311/ЕИО на Съвета от 29 март 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно нивото на шума, възприеман от водачите на колесни селскостопански или горски трактори (7), Директива 80/51/ЕИО на Съвета от 20 декември 1979 г. за ограничаване на шумовите емисии от дозвукови самолети (8), а така също нейните допълнителни директиви като Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. за типовото одобрение на дву- или триколесните моторни превозни средства (9) и Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с шумовите емисии на съоръжения, предназначени за употреба извън сградите (10).

(5)

Настоящата директива би трябвало, наред с другото, да осигури база за разработване и завършване на съществуващия набор от мерки на Общността относно шума, отделян от основните източници, в частност от превозните средства и пътната и железопътна инфраструктура, въздухоплавателни средства, промишлените съоръжения и оборудване на открито и самоходни машини, както и да разработи допълнителни мерки в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

(6)	Някои категории шум, като шумът в транспортните средства и шумът от домашни дейности, не следва да са предмет на настоящата директива.

(7)

В съответствие с принципа на субсидиарността, определен в член 5 от Договора, целите на Договора за постигане на високо равнище на опазване на околната среда и на здравето ще бъдат по-добре постигнати, ако действията на държавите-членки се допълват от действие на Общността, което позволява да се постигне общо разбиране за проблема, свързан с шума. Поради това, следва да се събират, съпоставят и докладват всички данни за нивата на шума в околната среда в съответствие със сравнителни критерии. Това предполага използването на хармонизирани индикатори и методи за оценка, както и привеждане в съответствие на критерии за картографиране на шумовете по видове. Тези критерии и методи могат да бъдат най-добре определени от Общността.

(8)

Необходимо е също да се определят общите методи за оценка на „шума в околната среда“ и да се определят „гранични стойности“ в зависимост от хармонизираните индикатори, които позволяват определянето на нивата на шума. Конкретните числа на всяка гранична стойност следва да се определят от държавите-членки, като се отчита, наред с другото, необходимостта да се приложи принципът на предотвратяване, за да се запазят „тихите зони“ в агломерациите.

(9)	Избраните общи индикатори за шум са Lden, за оценка степента на дискомфорт, и Lnight, за оценка на смущенията на съня. Също така е полезно да се позволи на държавите-членки да използват допълнителни индикатори, за да наблюдават или контролират някои специални шумови ситуации.

(10)	Стратегическо картографиране на шума следва да бъде наложено в някои зони от особен интерес, тъй като то може да осигури данните, които позволяват да се представят нивата на шума, възприемани в тези зони.

(11)	Плановете за действие трябва да са насочени приоритетно към зоните от особен интерес и да бъдат разработени от компетентните органи съвместно с обществеността.

(12)	За да се разпространи широко информацията сред обществеността трябва да се подберат най-подходящите информационни канали.

(13)	Събирането на данни и обединяването им в общи доклади, подходящи за разпространение в Общността са необходими, за да послужат за основа на бъдещата политика на Общността и за да се информира по-добре обществеността.

(14)	Комисията следва да извършва редовна оценка на прилагането на настоящата директива.

(15)	Техническите разпоредби, които уреждат методите за оценка, следва да се допълват и привеждат в съответствие, при необходимост, към научно-технически прогрес и към напредъка в европейската стандартизация.

(16)	Необходимите за прилагане на тази директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

1. Целта на настоящата директива е да определи общ подход за приоритетно избягване, предотвратяване или намаляване на вредните въздействия, включително дискомфорта, породен от излагането на въздействие на шум в околната среда. За тази цел се постепенно осъществяват следните действия:

а)	определяне на излагането на въздействие на шум в околната среда чрез картографиране на шума методи за оценка, които са общи за държавите-членки;

б)	гарантиране, че информацията за шума в околната среда и неговите вредни въздействия ще бъде предоставена на обществеността;

в)

приемане на планове за действие от държавите-членки въз основа на резултатите от картографирането на шума, с цел предотвратяване и намаляване на шума в околната среда, когато е възможно, и особено, когато нивата на излагане на въздействие могат да предизвикат вредно въздействие върху здравето на човека, и за да се запази качеството на шума в околната среда, когато то е добро.

3. Настоящата директива има също за цел да осигури основа за разработване на мерки на Общността за намаляване на шума, отделян от основните източници, по-конкретно от превозните средства и шосейната и железопътна инфраструктурата, въздухоплавателните средства, промишлените съоръжения, оборудването на открито и самоходните машини. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета, не по-късно от 18 юли 2006 г., подходящи законодателни предложения. В тези предложения трябва да са взети под внимание резултатите от доклада, посочен в член 10, параграф 1.

Член 2

Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага за шума в околната среда, на чието въздействие са изложени хората, по-конкретно в застроени зони, в обществени паркове или други тихи места в агломерация, в тихите зони извън населените места, в близост до училища, болници и други чувствителни към шума сгради и зони.

2. Настоящата директива не се прилага за шум, причинен от лице, което само се е изложило на въздействие, за шум, предизвикан от домашни дейности, за шум, създаван от съседи, шум на работните места или шум в транспортните средства,или шум в резултат на военни действия във военни зони.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива:

„шум в околната среда“ означава нежелан или вреден външен звук, създаден от човешки дейности, включително шума, издаван от транспортни средства, от автомобилния, железопътен и въздушен трафик, от обекти с промишлена дейност, като тези, които са посочени в приложение I към Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г., относно интегрирано предотвратяване и контрол на замърсяването (12);

б)	„вредни въздействия“ означава отрицателното въздействие върху човешкото здраве;

в)	„дискомфорт“ означава притеснението, създавано от шума в околната среда, определен посредством изследвания на място;

г)	„индикатор за шум“ означава физична величина за определяне на шума в околната среда, която е свързана с вредно въздействие;

д)	„оценка“ означава всеки метод, използван за изчисляване, прогнозиране, предвиждане или измерване стойността на индикатор за шум или свързаните с него вредни въздействия;

е)	„Lden“ (индикатор за шума ден—вечер—нощ) е индикатор за шума, свързан с цялостния дискомфорт, определен по-точно в приложение I;

ж)	„Lday“ (индикатор за дневен шум) е индикатор за шума, свързан с дискомфорта през деня, определен по-точно в приложение I;

з)	„Levening“ (индикатор за вечерен шум) е индикатор за шума, свързан с дискомфорта вечерно време, определен по-точно в приложение I;

и)	„Lnight“ (индикатор за нощен шум) е индикатор за шума, свързан с нарушаването на съня, определен по-точно в приложение I;

й)	„съотношение доза—въздействие“ е съотношението между стойността на индикатора за шум и вредното въздействие;

к)	„агломерация“ означава част от територията на държава-членка, определена от нея, с население над 100 хиляди жители и с такава гъстота на населението, че държавата-членка я разглежда като градска зона;

л)	„тиха зона в агломерация“ означава зона, определена от компетентен орган, която, например, не е изложена на въздействие на стойност на Lden или на друг подходящ индикатор за шум, по-голяма от някаква стойност, определена от държавата-членка,от какъвто и да е източник на шум;

м)	„тиха извънградска зона“ означава зона, определена от компетентен орган, която не е изложена на въздействие на шум, от трафик, промишлена дейност или развлекателни дейности;

н)	„главен път“ означава регионален, национален или международен път, определен от държавата-членка, по който са регистрирани повече от 3 милиона преминавания на превозни средства годишно;

о)	„главна жп линия“ означава жп линия, посочена от държавата-членка, по която са регистрирани повече от 30 хиляди преминавания на влакове годишно;

п)	„главно летище“ е гражданско летище, посочено от държавата-членка, което регистрира над 50 хиляди движения годишно (терминът „движение“ означава едно излитане или кацане), с изключение на тези, извършвани само за тренировъчни цели с леки самолети;

р)

„картографиране на шума“ означава представянето на данни за съществуваща или предвидена шумова ситуация в зависимост от индикатора за шум, които посочват нарушения на действащи гранични стойности, броя на засегнатите жители в дадена зона или броя на жилищата, изложени на въздействието на някои стойности на индикатора за шум в дадена зона;

с)	„стратегическа карта на шума“ означава карта, предназначена за цялостната оценка за излагането на въздействието на шум в дадена зона, предизвикан от различни източници на шум или за изготвяне на общи прогнози за тази зона;

т)

„гранична стойност“ означава стойност на Lden, или Lnight и при необходимост Lday и Levening, определени от държавата-членка, чието превишаване кара компетентните органи да разгледат или приложат мерки за намаляване на шума; граничните стойности могат да варират в зависимост от вида на шума (шум от автомобилен, железопътен или въздушен трафик, промишлен шум, и др.) от околната среда и от различната чувствителност на населението към шума; те също могат да бъдат различни за съществуващи ситуации и за нови ситуации (когато се променя ситуацията във връзка с промяна на източника на шум или използването на околната среда);

у)	„планове за действие“ означава планове, предназначени да управляват проблеми, свързани с шума, както и въздействията, включително намаляване на шума, ако е необходимо;

ф)	„акустично планиране“ означава борба с бъдещ шум с планирани мерки като териториално устройство, инженеринг на системите за управление на трафика, планиране на трафика, намаляване на шума чрез мерки за шумова изолация и борба с шума при източника;

х)	„обществеността“ означава едно или повече физическо или юридическо лице и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения организации или групи.

Член 4

Прилагане и отговорности

1. Държавите-членки посочват на съответните равнища компетентните органи и органи, които отговарят за прилагането на настоящата директива, включително органите, които отговарят за:

a)	съставянето и, при необходимост, одобрението на картите на шума, както и плановете за действие за агломерациите, главните пътища, главните жп линии и главните летища;

б)	събирането на карти на шума и планове за действие.

2. Държавите-членки предоставят посочената в параграф 1 информация на Комисията и на обществеността, не по-късно от 18 юли 2005 г.

Член 5

Индикатори за шума и тяхното приложение

1. Държавите-членки прилагат индикаторите за шум Lden и Lnight, посочени в приложение I, за изготвянето и преразглеждането на стратегическите карти на шума в съответствие с член 7.

Докато стане задължително използването на общи методи за оценка за определяне на Lden и Lnight, съществуващите национални индикатори за шум и съответните данни могат да се използват от държавите-членки за тази цел, като те следва да бъдат превърнати в гореспоменатите показатели. Тези данни не трябва да са предоставени преди повече от три години.

2. Държавите-членки могат да използват допълнителни индикатори за шум при специални случаи, които са изброени в приложение I, точка 3.

3. За акустично планиране и зониране на шума, държавите-членки могат да използват други показатели, които са различни от Lden и Lnight.

4. До 18 юли 2005 г. държавите-членки съобщават на Комисията информация за всички съществени гранични стойности, които са в сила на техните територии или в процес на подготовка, изразени като стойност на Lden и Lnight, и когато е целесъобразно, като стойност на Lday и Levening, за шум от автомобилен, железопътен и самолетен трафик, и за шум от обекти с промишлени дейности, придружена с обяснения за прилагането на граничните стойности.

Член 6

Методи за оценка

1. Стойностите на индикаторите Lden и Lnight се определят чрез методите за оценка, определени в приложение II.

2. Общите методи за оценка за определяне на Lden и Lnight се установяват от Комисията в съответствие с процедурата по член 13, параграф 2, чрез преразглеждане на приложение II. До приемането на тези методи държавите-членки могат да използват методи за оценка, които са приведени в съответствие с приложение II, и които се основават на методите, определени в тяхното национално законодателство. В такъв случай те трябва да докажат, че тези методи дават равностойни резултати на тези, които са получени чрез използване на посочените в точка 2.2 от приложение II методи.

3. Вредните въздействия могат да се оценяват посредством съотношението „доза-въздействие“, което е определено в приложение III.

Член 7

Стратегическо картографиране на шума

1. Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 30 юни 2007 г. са изготвени стратегически карти на шума, които показват ситуацията през предходната календарна година и, при необходимост, да бъдат одобрени от компетентните органи, за всички агломерации с над 250 хиляди жители и за всички главни пътища, чийто трафик превишава 6 милиона преминавания на превозни средства годишно, всички главни жп линии, чийто трафик превишава 60 хиляди преминавания на влакове годишно и главните летища на техни територии.

Не по-късно от 30 юни 2005 г., и след това на всеки 5 години, държавите-членки уведомяват Комисията за главните пътища, чийто трафик превишава 6 милиона преминавания на превозни средства годишно, на главните жп линии, чийто трафик превиша 60 хиляди преминавания на влакове годишно, главните летища и агломерациите с над 250 хиляди жители на техните територии.

2. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да осигурят не по-късно от 30 юни 2012 г., и след това на всеки пет години, да бъдат съставени нови стратегически карти на шума, които показват ситуацията през предходната календарна година, и при необходимост да бъдат одобрени от компетентните органи, за всички агломерации, всички главни пътища и всички жп линии на техните територии.

Не по-късно от 31 декември 2008 г. държавите-членки уведомяват Комисията за всички агломерации, всички главни пътища и всички главни жп линии на техните територии.

3. Стратегическите карти на шума отговарят на минималните изисквания, които са посочени в приложение IV.

4. Съседните държави-членки оказват съдействие в изготвянето на стратегически карти на шума в пограничните райони.

5. Стратегическите карти на шума се преразглеждат, а при необходимост и се актуализират поне на всеки пет години след датата на изготвянето им.

Член 8

Планове за действие

1. Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 18 юли 2008 г. компетентните органи са изготвили планове за действие, които са предназначени за управление на техните територии, и на свързани с шума проблеми, както и въздействията му, включително намаляване на шума, при необходимост, в:

a)	места, разположени в близост до главните пътища, чийто трафик превишава 6 милиона преминавания на превозни средства годишно, до главните жп линии, чийто трафик превишава 60 хиляди преминавания на влакове годишно и до главните летища;

б)	агломерации с над 250 хиляди жители. Тези планове трябва също да имат за цел защитата на тихите зони от увеличаване на шума.

Съдържащите се в плановете мерки са по преценка на компетентните органи, но би трябвало преди всичко да отговарят на приоритети, които могат да възникнат в резултат на превишаване на граничните стойности на даден индикатор за шум или на прилагането на други избрани от държавите-членки критерии, и се прилагат по-конкретно за най-важните зони, определени от стратегическото картографиране на шума.

2. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи са разработили планове за действие не по-късно от 18 юли 2013 г., с оглед по-конкретно да отговорят на приоритети, които могат да са резултат от превишаване на гранична стойност от значение или от прилагането на други критерии, избрани от държавите-членки за агломерации, главни пътища и главни жп линии, които са разположени в на техните територии.

3. Държавите-членки уведомяват Комисията за другите критерии, които са посочени в параграфи 1 и 2.

4. Плановете за действие отговарят на минималните изисквания, които са посочени в приложение V.

5. Плановете за действие се преразглеждат, а при необходимост — и актуализират, когато настъпи важно събитие, което засяга съществуващата шумова ситуация, поне на пет години след датата на тяхното одобрение.

6. Съседните държави-членки сътрудничат при подготовката на плановете за действие в пограничните райони.

7. Държавите-членки гарантират предложенията, свързани с плановете за действие, да са съгласувани с обществеността, да ѝ се предоставят своевременно ефективни възможности за участие в подготовката и преразглеждането на плановете за действие, така че резултатите от това участие да бъдат вземани под внимание, и обществеността да бъде информирана за взетите решения. Ще се предвидят разумни срокове, за да разполага обществеността с достатъчно време, за да участва във всеки етап.

Ако задължението за провеждане на процедура за участие на обществеността възникне едновременно от настоящата директива и какъвто и да е друг законодателен акт на Общността, държавите-членки могат да предвидят съвместни процедури с оглед избягване на дублирането.

Член 9

Информация за обществеността

1. Държавите-членки гарантират, че стратегическите карти на шума, които са изготвили, и при необходимост, са одобрили, както и плановете за действие, които са разработили, са предоставени на разположение и се разпространяват сред обществеността в съответствие със съответното законодателство на Общността, по-специално Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободния достъп до информация за околната среда (13), и съгласно приложения IV и V към настоящата директива, включително и чрез съществуващите информационни технологии.

2. Информацията трябва да е ясна, разбираема и достъпна. Предоставя се обобщение,което обхваща най-важните точки.

Член 10

Събиране и публикуване на данни от държавите-членки и Комисията

1. Не по-късно от 18 януари 2004 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад, който съдържа преглед на съществуващите мерки на Общността относно източниците на шум в околната среда.

2. Държавите-членки гарантират, че информацията от стратегическите карти на шума и обобщенията на плановете за действие, които са посочени приложение VI, се изпращат на Комисията в срок от 6 месеца от датите, които са посочени съответно в членове 7 и 8.

3. Комисията създава база данни с информация за стратегическите карти на шума, за да улеснени работата по съставяне на доклада по член 11, както и друга техническа и информационна работа.

4. На всеки 5 години Комисията публикува обобщен доклад на данните от стратегическите карти на шума и плановете за действие. Първият доклад се представя най-късно до 18 юли 2009 г.

Член 11

Преглед и доклади

1. Не по-късно от 18 юли 2009 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад по прилагането на настоящата директива.

2. Този доклад по-конкретно оценява необходимостта от допълнителни действия на Общността по шума в околната среда и, при необходимост, предлага стратегии за осъществяване като:

a)	дългосрочни и средносрочни цели за намаляване броя на хората, страдащи от шума в околната среда, като се вземат предвид, в частност, различните климати и различните култури;

б)

допълнителни мерки за намаляване на шума в околната среда отделян от специфични източници, предимно от съоръжения, използвани на открито, транспортни средства и инфраструктура и някои категории промишлена дейност, като се отчитат вече приложени мерки или мерки, които се разглеждат с оглед приемането им;

в)	защита на тихите зони извън населени места;

3. Докладът включва преглед на качеството на звуковата околна среда в Общността, съставен въз основа на данните, посочени в член 10, и взема под внимание научно-техническия прогрес и всяка друга информация в тази връзка. Намаляването на вредните въздействия и съотношението между разходи и ефективност са основните критерии при подбора на предлаганите стратегии и мерки.

4. При получаване на първия комплект от стратегически карти на шума, Комисията преразглежда:

—	възможността да се определи на 1,5 метра височината на измерване, посочена в приложение I, точка 1 за зони с едноетажни къщи,

—	долната граница за изчисления брой хора, изложени на въздействие на различни обхвати на Lden и Lnight в приложение VI.

5. Докладът се преразглежда всеки пет години или по-често, ако е необходимо. Той съдържа оценка на прилагането на настоящата директива.

6. Докладът, ако е необходимо, се придружава с предложения за изменения на настоящата директива.

Член 12

Привеждане в съответствие

Комисията привежда в съответствие приложение I, точка 3, приложение II и приложение III към научно-техническия прогрес съгласно предвидената в член 13, параграф 2 процедура.

Член 13

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 18 от Директива 2000/14/ЕО.

2. Когато се прави препратка към този параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат под внимание разпоредбите на член 8 от него.

Периодът по член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на 3 месеца.

3. Комитетът приема процедурен правилник.

Член 14

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да съобразят с настоящата директива, най-късно до 18 юли 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваването се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 15

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 16

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 25 юни 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

J. MATAS I PALOU

(1) ОВ C 337 E, 28.11.2000 г., стр. 251.

(2) ОВ C 116, 20.4.2001 г., стр. 48.

(3) ОВ C 148, 18.5.2001 г., стр. 7.

(4) Становище на Европейския парламент от 14 декември 2000 г. (ОВ C 232, 17.8.2001 г., стр. 305), Обща позиция на Съвета от 7 юни 2001 г. (ОВ C 297, 23.10.2001 г., стр. 49) и Решение на Европейския парламент от 3 октомври 2001 г. (ОВ C 87 E, 11.4.2002 г., стр. 118). Решение на Европейския парламент от 15 май 2002 г. и Решение на Съвета от 21 май 2002 г.

(5) ОВ C 200, 30.6.1997 г., стр. 28.

(6) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 16. Директива, последно изменена с Директива 1999/101/ЕО на Комисията (ОВ L 334, 28.12.1999 г., стр. 41).

(7) ОВ L 105, 28.4.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/54/ЕО (ОВ L 277, 10.10.1997 г., стр. 24).

(8) ОВ L 18, 24.1.1980 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 83/206/ЕИО (ОВ L 117, 4.5.1983 г., стр. 15).

(9) ОВ L 225,10.8.1992 г., стр. 72. Директива, последно изменена с Директива 2000/7/ЕО (ОВ L 106, 3.5.2000 г., стр. 1.

(10) ОВ L 162, 3.7.2000 г., стр. 1.

(11) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(12) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26.

(13) ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИНДИКАТОРИ ЗА ШУМ

посочени в член 5

1. Определение на нивото Lden

Нивото ден-вечер-нощ Lden се определя в децибели (dB) със следната формула:

където:

—	Lday e средно претегленото звуково ниво А в дългосрочен план, както е определено в стандарта ISO 1996-2: 1987, определено за всички дневни периоди на една година,

—	Levening e средно претегленото звуково ниво А в дългосрочен план, както е определено в стандарта ISO 1996-2: 1987, установено за всички вечерни периоди на една година,

—	Lnight e средно претегленото звуково ниво А в дългосрочен план, както е определено в стандарта ISO 1996-2: 1987, установено за всички нощни периоди на една година,

като е известно, че:

—

денят е с продължителност 12 часа, вечерта — четири часа, а нощта — осем часа. Държавите-членки могат да намалят вечерния период с един или два часа и да удължат съответно дневния и/или нощния период, при условие че този избор е еднакъв за всички източници, и че предоставят на Комисията информация за всяка систематична разлика от избора по подразбиране,

—	началото на дневния период и впоследствие — началото на вечерния период и началото на нощния период се избира от държавата-членка изборът трябва да е еднакъв за всички видове източници на шум; стойностите по подразбиране са: от 07 ч. до 19 ч., от 19 ч. до 23 ч. и от 23 ч. до 07 ч. местно време,

—	година е съответният годишен период по отношение емисията на звук и осредненият годишен период по отношение на метеорологичните условия,

и че:

—	съпътстващият звук е взет под внимание, което означава, че не отчита звука, който се отразява от фасадата на съответната сграда (по правило това предполага поправка от около 3 dB при измервания).

Височината на изчислителната точката на Lden, зависи от приложението:

—

при изчисляването му с цел изготвяне на стратегическа карта на шума във връзка с излагането на въздействието на шум в сгради или в близост до тях, изчислителните точки трябва да бъдат 4,0 ± 0,2 м (от 3,8 до 4,2 м) над земята, и върху най-изложената на въздействие страна на фасадата; за тази цел най-силно изложена на въздействие фасада е външната стена, обърната към или се намира най-близо до специфичния източник на шум; за други цели са възможни други конфигурации,

—	при измерване с цел изготвяне на стратегическа карта на шума във връзка с излагането на шум в сгради или в близост до тях, могат за бъдат избрани други височини, но те не може никога да бъдат по-малки от 1,5 м над земята, и резултатите трябва да бъдат коригирани с еквивалентна височина 4 м,

—

за други цели, като акустично планиране и зониране на шума, могат да бъдат избрани други височини, но те не трябва да бъдат по-малки от 1,5 м над земята, например в следните случаи:

—	селски райони с едноетажни сгради,

—	разработване на местни мерки с оглед намаляване въздействието на шума върху специфични сгради,

—	изготвяне на подробна карта на шума в на зона с ограничени размери, която показва излагането на въздействието на шум на всяка сграда.

2. Определяне на нивото на индикатора за нощен шум

Индикаторът за нощен шум Lnight е средно претегленото средно звуково ниво А в дългосрочен план, както е определено в стандарта ISO 1996-2: 1987, установени през всички нощни периоди за една година;

като е известно, че:

—	нощта продължава 8 часа, както е посочено в параграф 1,

—	година е съответният годишен период по отношение емисията на звук и осредненият годишен период по отношение на метеорологичните условия, както е посочено в параграф 1,

—	взема се предвид падащия звук, както е определен в параграф 1,

—	изчислителната точка е същата както при Lden.

3. Допълнителни индикатори за шум

В някои случаи, в допълнение към Lden и Lnight, и ако е необходимо, към Lday и Levening, може да се окаже уместно да се използват специални индикатори за шум и съответните им гранични стойности. Някои примери са посочени по-долу:

—	разглежданият източник на шум, действа само за малка част от времето (например, по-малко от 20 % от времето спрямо общото време за дневните периоди за година, общото време за вечерните периоди за година, или от общото време за нощните периоди за година),

—	средният брой на шумовите събития в течение на един или повече периоди е много нисък (например по-малко от 1 събитие в течение на 1 час; събитието може да бъде определено като шум, който продължава по-малко от 5 минути; примерите включват шума от преминаващ влак или преминаващ самолет),

—	нискочестотното съдържание на шума е голямо,

—	LAmax, или SEL (ниво на излагане на въздействието на звук) за защита по време на нощните периоди в случай на пикове на силен шум,

—	допълнителна защита през почивните дни в края на седмицата или в особен период от годината,

—	допълнителна защита през дневния период,

—	допълнителна защита през вечерния период,

—	комбинация от шумове от различни източници,

—	тихи зони извън населени места,

—	шумът съдържа силни тонални компоненти,

—	шумът има импулсен характер.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА ИНДИКАТОРИТЕ ЗА ШУМ

посочени в член 6

1. Въведение

Стойностите на Lden и Lnight могат да бъдат определени чрез изчисляване или измерване (на изчислителната точка). За прогнозиране се прилагат само методите на изчисление.

Условните изчисления и методи за измерване са посочени в параграфи 2 и 3.

2. Временни методи за изчисляване на Lden и Lnight

2.1. Приспособяване на съществуващите национални методи за изчисляване

Ако държава -членка има национални методи за определяне на дългосрочни индикатори, тези методи могат да се прилагат, при условие че са приспособяване към определенията за индикаторите, които са посочени в приложение I. За повечето национални методи това предполага въвеждането на вечерните часове като отделен период и въвеждането на средна стойност за период от 1 година. Някои съществуващи методи също ще трябва да бъдат адаптирани, по отношение на изключването на отразените от фасадата шумове, включването на нощта и/или на изчислителната точка.

Установяването на средна стойност за една година заслужава специално внимание. Отклоненията в излъчването и предаването могат да съдействат за колебанията през годината.

2.2. Препоръчителни временни методи за изчисляване

За държави-членки, които нямат национални методи за изчисляване или на държави-членки, които желаят да променят метода за изчисляване, се препоръчват следните методи:

За ПРОМИШЛЕН ШУМ: ISO 9613-2: „Акустика — Затихване на звука по време на разпространението му на открито, част 2: Общ метод за изчисляване“.

Подходящи данни за шумови емисии (входни данни) за този метод могат да бъдат получени от измервания, проведени в съответствие с един от следните методи:

—	ISO 8297: 1994 „Акустика — Определяне нивото на силата на звука от различни източници в промишлени предприятия с цел изчисляване нивото на звуковото налягане в околната среда — Технически метод“,

—	EN ISO 3744: 1995 „Акустика — Определяне нивата на силата на звука, излъчени от източници на шум, като се използва звуковото налягане — Технически метод в условия, които се доближават до тези на свободно поле върху отразяваща повърхност“,

—	EN ISO 3746: 1995 „Акустика — Определяне нивата на силата на звука, излъчени от източници на шум, като се използва обвита повърхност за измерване върху отразяваща повърхност“.

ЗА АВИАЦИОНЕН ШУМ: ECAC.CEAC Doc.29: „Report on Standard Method of Computing Noise Contours around Civil Airports“, 1997 г. От различните подходи за моделиране на траекториите на полетите ще се използва техниката за сегментиране, посочена в точка 7.5 от ECAC.CEAC Doc. 29.

ЗА ШУМА ОТ АВТОМОБИЛНИЯ ТРАФИК: Френският национален метод за изчисляване „NMPB-Routes-96 (SETRA-CERTU-LCPC-CSTB),“ посочен в „Arrêté du 5 mai 1995 relatif au bruit des infrastructures routières, Journal Officiel du 10 mai 1995, Article 6“ и френският стандарт „ХPS 31-133“. По отношение на входните данни за емисии, тези документи се позовават на „Guide du bruit des transports terrestres, fascicule prévision des niveaux sonores, CETUR 1980“.

ЗА ШУМА ОТ ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАФИК: нидерландският национален метод за изчисляване, публикуван в „Reken- en Meetvoorschrift Railverkeerslawaai '96, Ministerie Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Milieubeheer, 20 ноември 1996 г.“

Тези методи трябва да бъдат адаптирани към определенията на индикаторите Lden и Lnight. Не по-късно от 1 юли 2003 г. Комисията ще публикува насоки в съответствие с член 13, параграф 2 за преразгледаните методи и въз основа на съществуващите данни ще предостави данни за шумовите емисии за авиационния шум, автомобилния и железопътен трафик.

3. Временни методи за измерване на Lden и Lnight

Ако държава-членка желае да използва свой официален метод за измерване, този метод трябва да се приспособят в съответствие с определенията за индикаторите, посочени в приложение I, и в съответствие с принципите за средните стойности на измерванията, посочени в стандартите ISO 1996-2: 1987 и ISO 1996-1: 1982.

Ако държава-членка няма метод за измерване или ако предпочита да прилага друг метод, възможно е да се определи метод въз основа на определението за индикатора и на принципите, посочени в стандартите ISO 1996-2: 1987 и ISO 1996-1: 1982.

Данните от измерванията, извършени пред фасадата или друг отразяващ елемент трябва да бъдат коригирани, за да се изключи отражателният фактор от тази фасада или този елемент (като правило това означава поправка с около 3 dB при измерванията).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА ВРЕДНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

посочени в член 6, параграф 3

Съотношенията „Доза—въздействие“ трябва да се използва при определяне въздействието на шума върху населението. Съотношенията „Доза—въздействие“, които ще се въведат след бъдещите преразглеждания на това приложение в съответствие с член 13, параграф 2, ще се отнасят, по-конкретно до:

—	съотношението между дискомфорт и Lden за шума от автомобилния, железопътен и въздушен трафик, и от промишления шум,

—	съотношението между смущенията на съня на хората и Lden за шума от автомобилния, железопътен и въздушен трафик, и от промишления шум.

При необходимост биха могли да се представят специфични съотношения „доза—въздействие“, за:

—	жилища със специална изолация срещу шум, определени в приложение VI,

—	жилища с тиха фасада, определени в приложение VI,

—	различни климати/различни култури,

—	уязвими групи от населението,

—	тонален промишлен шум,

—	импулсен промишлен шум и други специфични случаи.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО КАРТОГРАФИРАНЕ НА ШУМА

посочени в член 7

1. Стратегическа карта на шума е представянето на данни, които се отнасят до един от следните аспекти:

—	съществуваща, предишна или предвидена шумова ситуация, в зависимост от индикатор за шум,

—	превишаване на гранична стойност,

—	оценка на броя жилища, училища и болници в определена зона, които са изложени на въздействие на специфични стойности на индикатор за шум,

—	оценка на броя хора, които се намират в зона, която е изложена на въздействието на шум.

2. Стратегическите карти на шума могат да бъдат представени на обществеността във вид на:

—

графики,

—	числени данни в табличен вид,

—	числени данни в електронна форма.

3. Стратегическите карти на шума в агломерации трябва да наблегнат особено на шума, отделян от:

—	автомобилния трафик,

—	железопътния трафик,

—

летища,

—	обекти с промишлена дейност, включително и пристанищата.

4. Стратегическите карти на шума ще се използват за следните цели:

—	получаване на данни, които следва да се изпращат на Комисията в съответствие с член 10, параграф 2 и приложение VI,

—	като източник на информация за гражданите съгласно член 9;

—	като основа на планове за действие в съответствие с член 8.

Всяко от тези приложения изисква да се използва различен вид стратегическа карта на шума.

5. Минималните изисквания за стратегически карти на шума относно данните, които следва да се изпращат на Комисията, са определени в точки 1.5, 1.6, 2.5, 2.6 и 2.7 от приложение VI.

6. За целите на информираността на гражданите в съответствие с член 9 и за изготвянето на плановете за действие съгласно член 8, трябва да се предоставя по-подробна и допълнителна информация, като например:

—	графично представяне,

—	карти, които показва превишаване на гранична стойност,

—	разни други карти, в които съществуващата ситуация се сравнява с различни възможни бъдещи ситуации,

—	карти, които отчитат стойността на индикатора за шум на височина, различна от 4 м, когато е целесъобразно.

Държавите-членки могат да въведат правила за видовете и представянето на тези стратегически карти.

7. Стратегическите карти на шума за местно или национално приложение трябва да се изготвят за височина на оценка 4 м и за стойностите на Lden и Lnight от порядъка на 5 dB, както са определени в приложение VI.

8. За агломерации се изготвят и отделни стратегически карти на шума от автомобилния и железопътен трафик, авиационния шум и на промишления шум. Допълнителни карти на шума от други източници може също да бъдат изготвени.

9. Комисията може да разработи насоки с по-нататъшни указания за картите на шума, картографирането и софтуера за картографиране в съответствие с член 13, параграф 2.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЛАНОВЕТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ

посочени в член 8

Планът за действие трябва най-малко да включва следните елементи:

—	описание на агломерацията, главните пътища, главните жп линии или главните летища и други източници на шум,които са взети под внимание,

—	отговорния орган,

—	правния контекст,

—	всяка гранична стойност, която се използвана в съответствие с член 5,

—	обобщение на резултатите от картографирането на шума,

—	оценка на изчисления брой хора, изложени на въздействие на шум, определяне на проблемите и ситуациите, които трябва да бъдат подобрени,

—	протокол от обществените консултации, организирани в съответствие с член 8, параграф 7,

—	мерки за намаляване на шума, които са вече в сила, и проекти в процес на подготовка,

—	действията, които компетентните органи възнамеряват да предприемат през следващите 5 години, включително мерки за опазване на тихите зони,

—	дългосрочна стратегия,

—	финансова информация (ако има такава): бюджетни средства, оценка на съотношението разходи—ефективност, оценка на съотношението разходи—ползи,

—	предвиждани разпоредби за оценка на изпълнението и резултатите от плановете за действие.

Действията, които компетентните органи възнамеряват да предприемат в областта на техните компетенции, могат, например, да включват:

—	планиране на трафика,

—	териториално устройство,

—	технически средства при източниците на шум,

—	избор на по-тихи източници,

—	намаляване разпространението на звукове,

—	регулаторни или икономически мерки или стимули.

3.	Всеки план за действие следва да съдържа оценки по отношение на намаляване броя на засегнатите от шум хора (изпитали дискомфорт, смущения на съня или друго отрицателно въздействие).

4.	Комисията може да разработи насоки с по-нататъшни указания относно плановете за действие в съответствие с член 13, параграф 2.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ДАННИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ НА КОМИСИЯТА

посочени в член 10

Данните, които следва да бъдат изпратени на Комисията са:

1. За агломерации:

1.1. Кратко описание на агломерацията: местоположение, размер, брой на жителите.

1.2. Компетентен орган.

1.3. Програми за борба с шума, осъществени в миналото, и взетите мерки по отношение на шума.

1.4. Методи за изчисляване или измерване, които са били използвани.

1.5. Изчисленият брой жители (в стотици),които живеят в жилища, които са изложени на всеки от следните обхвати на стойностите на Lden в dB на височина 4 м над земята на най-силно изложената на въздействие фасада: 55—59, 60—64, 65—69, 70—74, > 75, поотделно за шума от автомобилния трафик, железопътния и въздушен трафик, както и от промишлени източници. Числата трябва да бъдат закръглявани до най-близката стотица (например 5 200 = между 5 150 и 5 249; 100 = между 50 и 149; 0 = по-малко от 50).

В допълнение следва да се посочи, при необходимост и когато се разполага с подобна информация, колко хора от гореспоменатите категории обитават жилища, които имат:

—	специална изолация срещу шум, което означава специална изолация на сграда срещу един или повече видове шум в околната среда, в съчетание с такива съоръжения за вентилация или климатизация, че може да се поддържа високата степен на изолация срещу шума в околната среда,

—	тиха фасада означава фасадата на жилище, на която стойността на Lden на 4 м от земята и 2 м пред нея, за шума, излъчван от специфичен източник, е с повече от 20 dB по-ниска, отколкото на фасадата с най-висока стойност на Lden.

Трябва да се посочи също как главните пътища, жп линиите и летищата, определени в член 3, допринасят за посочените по-горе резултати.

1.6. Изчисленият общ брой хора (в стотици), които живеят в жилища, които са изложени на въздействието на всеки от следните обхвати на стойностите на Lden в dB на 4 м над земята на най-силно изложената на въздействие фасада: 50—54, 55—59, 60—64, 65—69, > 70, поотделно за шума от автомобилния трафик, железопътния и въздушен трафик, както и за промишлени източници. Такива данни могат също да бъдат оценени за обхват на стойностите 45—49 преди посочената в член 11, параграф 1 дата.

В допълнение следва да се посочи, при необходимост и когато се разполага с подобна информация, колко хора от гореспоменатите категории живеят в жилища, които имат:

—	специална изолация срещу шум, както е определено в точка 1.5,

—	тиха фасада, както е определено в точка 1.5.

Трябва също да се посочи как главните пътища, жп линиите и летищата допринасят за посочените по-горе резултати.

1.7. При графични представяния, стратегическите карти на шума трябва да съдържат поне кривите на ниво, съответстващо на 60, 65, 70 и 75 dB.

1.8. Обобщение на плановете за действие, не по-дълго от 10 страници обхващащо всички важни аспекти, посочени в приложение V.

2. За главните пътища, жп линии и летища

2.1. Общо описание на пътищата, жп линиите и летищата: местоположение, размер и данни за техния трафик.

2.2. Характеристика на заобикалящата ги среда: агломерации, села, поле или други подобни, информация за земеползването и за други основни източници на шум;

2.3. Програми за борба с шума, които са осъществени преди това, и взетите мерки по отношение на шума.

2.4. Методи за изчисляване и измерване, които са били използвани.

2.5. Общият очакван брой хора (в стотици), които живеят извън агломерации в жилища, които са изложени на въздействие на всеки от следните обхвати на стойностите на Lden в dB на 4 м над земята и на най-силно изложената на въздействие фасада: 55—59, 60—64, 65—69, 70—74, > 75.

В допълнение може да се посочи, при необходимост и когато се разполага с такава информация, колко хора от гореспоменатите категории живеят в жилища, които имат:

—	специална изолация срещу шум, както е определено в точка 1.5,

—	тиха фасада, както е описана в точка 1.5.

2.6. Предполагаемият общ брой хора (в стотици), които живеят извън агломерации в жилища, които са изложени на въздействието на всеки от следните обхвати на стойностите на Lnight в dB на 4 м над земята и на най-силно изложената на въздействие фасада: 50—54, 55—59, 60—64, 65—69, > 70. Такива данни биха могли да бъдат оценени за обхват на стойностите 45—49 преди посочената в член 11, параграф 1 дата.

В допълнение може да се посочи, при необходимост и когато се разполага с подобна информация, колко хора от гореспоменатите категории живеят в жилища, които имат:

—	специална изолация срещу въпросния шум, както е определено в точка 1.5,

—	тиха фасада, както е определено в точка 1.5.

2.7. Общата площ (в км2), изложена на въздействието на стойности на Lden, по-високи от съответно 55, 65 и 75 dB. Изчисленият общ брой на жилищата (в стотици) и изчисленият общ брой на хората (в стотици), живеещи на всяка от тези зони, също трябва да бъдат посочени. Цифрите трябва да включват и агломерациите.

Кривите на нивото, съответстващо на 55 и 65 dB трябва също да се посочат в една или повече карти, които съдържат информация за местоположението на селата, градовете и агломерациите в рамките на тези криви.

2.8. Обобщение на плана за действие, който обхващащо всички важни аспекти, посочени в приложение V, който надвишава 10 страници.

3. Насоки

Комисията може да разработи насоки, които дават допълнителни указания относно предоставянето на гореспоменатите данни, в съответствие с член 13, параграф 2.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

211

32002L0067

L 191/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2002/67/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 18 юли 2002 година

относно етикетирането на храни, съдържащи хинин и на храни, съдържащи кофеин

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (1), изменена с Директива 2001/101/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 4, параграфи 2 и 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Хининът и кофеинът са използвани в производството или подготовката на определени храни, било като ароматизатори или, в случая на кофеина, като съставка. За повечето потребители умерената консумация на тези вещества няма вероятност да представя рискове за здравето.

(2)

Съгласно заключенията на Научния комитет по храните няма възражения, от токсикологична гледна точка, срещу продължаване използването на хинина при определено максимално ниво в горчивите напитки. Консумацията на хинин обаче, може да бъде противопоказна за определени лица по медицински причини, или поради свръхчувствителност към веществото.

(3)

По отношение на кофеина Научният комитет по храните в свое становище от 21 януари 1999 г. относно кофеина и други вещества, използвани като съставки в „енергийните напитки“, заключи, че за възрастни, с изключение на бременните жени, приносът на „енергийните напитки“ в общата консумация на кофеин, не дава основание за безпокойство, ако се приеме, че „енергийните напитки“ заместват други източници на кофеин. За децата, обаче, увеличаване в дневния прием на кофеин до определено ниво на дневна консумация, може да доведе до временни промени в поведението им, като превъзбуденост, раздразнителност, нервност или безпокойство. Освен това, по отношение на бременните жени, мнението на Комитета е, че умерен прием на кофеин е препоръчителен.

(4)

Тези заключения налагат необходимостта от етикетиране, което да дава на потребителя ясна информация относно наличието или отсъствието на хинин или кофеин в дадена храна, а в случая на кофеин и предупреждение и обозначение за съдържанието на кофеина, когато то надхвърля определено ниво в напитки, които обикновено не съдържат кофеин.

(5)

Директива 2000/13/ЕО не предвижда задължително и конкретно упоменаване на ароматизанти в списъка на съставките. Хининът или кофеинът, използвани като ароматизанти, могат следователно да не бъдат поименно посочени в списъка на съставките. Освен това, дори когато кофеинът е посочен като такъв в списъка на съставките, не съществува изискване за посочване на това дали нивото е високо.

(6)

Някои държави-членки са въвели национално законодателство, което прави задължително посочването на наличието на хинин и/или кофеин върху етикетите на храни, които съдържат тези вещества, както и в определени случаи се посочва също така съдържанието на кофеин с предупреждение. Съществуването и прилагането на различно национално законодателство поражда технически проблеми за търговията в рамките на Общността със съответните храни.

(7)

Следователно е необходимо, с оглед предоставянето на информация за всички потребители в Общността и улесняването на свободното движение на въпросните продукти, да се въведат хармонизирани разпоредби, които да се прилагат за храни, съдържащи хинин и онези, съдържащи кофеин. Тези разпоредби трябва да направят необходимо задължителното включване на реквизити върху етикета, в допълнение към онези, определени в Директива 2000/13/ЕО.

(8)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

Член 1

Чрeз дерогация от член 6, параграф 6, втора алинея, трето тире от Директива 2000/13/ЕО, хининът и/или кофеинът, използвани като ароматизанти в производството или подготовката на дадена храна, трябва да бъдат поименно посочени в списъка на съставките, посочени в член 3, параграф 1, точка 2 на Директива 2000/13/ЕО, непосредствено след наименованието „ароматизант“.

Член 2

1. Когато дадена напитка, която е предназначена за консумация, без да претърпи модификация, или след възстановяване на концентрата или сухия продукт, съдържа кофеин от какъвто и да било източник, в пропорция, надвишаваща 150 mg/l, следното съобщение трябва да фигурира върху етикета, в същото поле на видимост, в което е изписано наименованието, под което продуктът се продава: „Високо съдържание на кофеин“.

Съобщението е последвано, в скоби и в съответствие с член 13, параграф 2 на Директива 2000/13/ЕО, от съдържанието на кофеин, изразено в mg/100 ml.

2. Параграф 1 не се прилага за напитки, на базата на кафе, чай или екстракт от кафе или чай, когато наименованието, под което продуктът се продава, включва термина „кафе“ или „чай“.

Член 3

1. Държавите-членки разрешават търговия с продукти, които са съобразени с настоящата директива, считано от 1 юли 2003 г.

2. Държавите-членки забраняват търговията с продукти, които не са съобразени с настоящата директива, считано от 1 юли 2004 г.

Продуктите обаче, които не са съобразени с настоящата директива, и които са били етикетирани преди 1 юли 2004 г., са разрешени до изчерпване на запасите.

Член 4

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 30 юни 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 5

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 юли 2002 година.

За Комисията

David BYRNE

Член на Комисията

(1) ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(2) ОВ L 310, 28.11.2001 г., стр. 19.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

213

32002D0623

L 200/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 24 юли 2002 година

за установяване на обяснителни бележки, които да допълнят приложение II към Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета

(нотифицирано под номер С(2002) 2715)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/623/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (1), и по-специално първия параграф от приложение II към нея,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Директива 2001/18/ЕО държавите-членки и Комисията, когато е подходящо, трябва да гарантират, че потенциалните неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда, които могат да възникнат пряко или косвено чрез генетичен трансфер от генетично модифицирани организми (наричани по-долу ГМО) върху други организми, са точно оценени за всеки отделен случай в съответствие с приложение II към същата директива.

(2)

Съгласно член 6, параграф 2, буква б) и член 13, параграф 2, буква б) от Директива 2001/18/ЕО нотификациите за освобождаването или пускането на пазара на ГМО трябва да включват оценка на риска за околната среда и заключения за потенциалното въздействие върху околната среда от освобождаването или пускането на пазара на тези ГМО, които са в съответствие с приложение II към посочената директива.

(3)	Приложение II към Директива 2001/18/ЕО следва да бъде допълнено с бележки, които предвиждат подробни указания за целта, елементите, общите принципи и методологията на оценката на риска за околната среда, упоменати в посоченото приложение.

(4)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, учреден в съответствие с член 30, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Обяснителните бележки, изложени в приложението към настоящото решение, се използват като допълнение към приложение II към Директива 2001/18/ЕО.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 24 юли 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ЦЕЛТА, ЕЛЕМЕНТИТЕ, ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ И МЕТОДОЛОГИЯТА НА ОЦЕНКАТА НА РИСКА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА, ПОСОЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ II КЪМ ДИРЕКТИВА 2001/18/ЕО

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Оценката на риска за околната среда (ОРОС) е дефинирана в член 2, параграф 8 от Директива 2001/18/ЕО като „преценката на рисковете за човешкото здраве и околната среда, преки или косвени, непосредствени или забавени, които съзнателното освобождаване или пускането на пазара на ГМО може да породи“. Като едно от общите задължения съгласно директивата, член 4, параграф 3 изисква държавите-членки и Комисията, когато е подходящо, да гарантират, че потенциалните неблагоприятни последици върху човешкото здраве и околната среда, които могат да настъпят, по-специално пряко или косвено, се оценяват правилно за всеки отделен случай, като се отчита въздействието върху околната среда според естеството на въведения организъм и на приемащата околна среда. ОРОС се извършва в съответствие с приложение II към директивата и се упоменава също в части Б и В от нея. Приложение II описва общо целта, която следва да се постигне, елементите, които следва да се имат предвид, и общите принципи и методологията, които се следват при извършването на ОРОС, като се отчита въздействието върху човешкото здраве и околната среда съгласно естеството на въведения организъм и приемащата околна среда.

Нотифициращите лица трябва да представят нотификация, която включва ОРОС за съзнателното освобождаване съгласно член 6, параграф 2 или за пускане на пазара съгласно член 13, параграф 2.

Настоящите обяснителни бележки допълват приложение II към Директива 2001/18/ЕО и очертават целите и принципите, както и методологията за ОРОС, с цел подпомагане на нотифициращите лица, за да се улесни извършването от страна на компетентните органи на цялостна и подходяща ОРОС съгласно Директива 2001/18/ЕО и за да се направи процесът на ОРОС прозрачен за широката общественост.

Шестте етапа на ОРОС са посочени в глава 4.2.

2. ЦЕЛ

В съответствие с приложение II към Директива 2001/18/ЕО, целта на ОРОС е да се идентифицират и оценят на основата на всеки отделен случай потенциалните неблагоприятни последици на ГМО — преки или косвени, непосредствени или забавени, върху човешкото здраве и околната среда, които може да има при съзнателното освобождаване в околната среда или пускане на пазара на ГМО. ОРОС следва да се извършва с цел идентифицирането на необходимостта от управление на риска и ако има такава — на най-подходящите методи, които да се използват (1).

ОРОС следователно обхваща съзнателното освобождаване (част Б) и пускането на пазара (част В), както са упоменати в Директива 2001/18/ЕО. Пускането на пазара много често, но не непременно включва съзнателно освобождаване в околната среда, но винаги включва съзнателно въвеждане на пазара (например земеделски продукти, съдържащи или състоящи се от ГМО, само за употреба като храни, фураж или за преработване). В тези случаи ОРОС също е необходимо да бъде включена в процеса по нотификация. По принцип, може да има разлика между ОРОС за съзнателно освобождаване и за пускане на пазара, която се дължи например на разликите в съществуващите данни, времеви обхват и район.

Освен това тези обяснителни бележки обхващат всички ГМО, включително микроорганизми, растения и животни. Въпреки че досега повечето ГМО, които са съзнателно освободени или пуснати на пазара, са висши растения, това може да се промени в бъдеще.

ОРОС ще служи като основа за идентифициране на необходимостта от управление на риска и ако съществува такава необходимост, най-подходящите методи, които да се използват, както и за фокусиран мониторинг (виж глава 3).

Цялостната оценка за всеки отделен случай обхваща засегнатите ГМО (оценка „ГМО по ГМО“) и околната/ите среда/и, в която/които ГМО ще бъде освободен (например оценка „място по място“ и оценка „регион по регион“, ако е приложимо).

Бъдещото развитие на генетичната модификация може да наложи привеждането на приложение II и настоящите обяснителни бележки в съответствие с техническия прогрес. По-нататъшна диференциация на информационните изисквания за различните типове ГМО, като едноклетъчни организми, риби или насекоми, или за определени употреби на ГМО, като разработването на ваксини, може да стане възможно, след като веднъж вече има достатъчен опит с нотификациите за освобождаването на определени ГМО в Общността (приложение III, четвърти параграф и глава 6).

Оценката на риска за употребата на маркерни гени за антибиотична резистентност е много специфичен въпрос, затова може да бъдат препоръчани допълнителни насоки по този въпрос.

Различните „категории последици“ на ГМО върху човешкото здраве или върху околната среда са описани в приложение II към Директива 2001/18/ЕО. В интерес на общото тълкуване дефинициите на следните термини, дадени в директивата, се илюстрират, както следва:

—

„преки последици“ се отнася за първичните последици върху човешкото здраве или околната среда, които са резултат от самия ГМО и които не настъпват посредством причинна верига от събития (например пряката последица от Bt токсин върху целеви организми или патогенната последица от един генетично модифициран организъм върху човешкото здраве),

—

„косвени последици“ се отнася за последиците върху човешкото здраве или околната среда, настъпващи чрез причинна верига от събития, посредством механизми, като взаимодействия с други организми, трансфер на генетичен материал или промени в употребата или управлението; проявите на косвените последици е вероятно да бъдат забавени (например когато намаляването на целевата популация от насекоми засяга популацията на други насекоми или когато развитието на множествена резистентност или системни последствия ще изискват оценка на дългосрочното взаимодействие; някои косвени последици обаче, като намаляването на употребата на пестициди, биха могли да бъдат непосредствени),

—

„непосредствени последици“ се отнася за последиците върху човешкото здраве или околната среда, които се наблюдават по време на периода на освобождаването на ГМО. Непосредствените последици могат да бъдат преки или косвени (например смърт на насекоми, хранещи се с трансгенни растения, които имат характеристики на резистентност към вредители, или внасяне на алергии в податливи хора поради излагане на определен ГМО),

—

„забавени последици“ се отнася за последиците върху човешкото здраве или околната среда, които не могат да бъдат наблюдавани по време на периода на освобождаване на ГМО, но стават видими като пряка или косвена последица или на по-късен етап, или след прекратяване на освобождаването (например поява на агресивно поведение в няколко поколения ГМО след съзнателното освобождаване, което е от изключителна важност, ако ГМО живее дълго време, като например генетично модифицираните дървесни видове; или хибридите на близкородствени видове трансгенетична култура, които стават агресивни в естествени екосистеми).

Забавените последици могат да бъдат особено трудни за определяне най-вече ако стават очевидни само в дългосрочен период. Подходящи мерки като мониторинг (виж по-долу) могат да помогнат за откриването на тези последици.

3. ОБЩИ ПРИНЦИПИ

В съответствие с принципа на предпазливост ОРОС следва да се основава на следните основни принципи:

—

Идентифицирани признаци на ГМО и употребата му, които биха могли да причинят неблагоприятни последици, следва да бъдат сравнени с тези на немодифицирания организъм, от който ГМО произхожда, и неговата употреба в подобни ситуации.

Изходните параметри на приемащата околна среда, включително организмите ѝ и техните взаимодействия и известните им вариации, следва да бъдат определени, преди някакви (вредни) характеристики на ГМО да могат да бъдат идентифицирани. Основните параметри служат като референтна точка, с която могат да бъдат сравнявани бъдещи промени. Например, в случай на вегетативно размножени култури, сравнителният анализ следва да включва родителския вид, използван да генерира трансгенетичните линии. В случай на култури, които се размножават полово, уредите за сравнение биха включвали подходящи изогенетични линии. Ако културите са развити с използване на обратно кръстосване, е важно в такива случаи изпитването за съществена еквивалентност да използва най-подходящите контролни мерки и да не разчита просто на сравнения с оригиналния родителски материал.

Ако съществуващите данни не са достатъчни, е необходимо да се определят изходни параметри за други референтни точки, които да позволяват сравнение. Изходните параметри ще зависят в значителна степен от приемащата околна среда, включително биотични и абиотични фактори (например естествено запазени местообитания, земеделски обработваеми земи или замърсени земи) или комбинация от различни околни среди.

—

ОРОС следва да се извършва по научносъобразен и прозрачен начин, основан на наличните научни и технически данни.

Оценката на потенциалните неблагоприятни последици следва да се основава на научни и технически данни и на обща методология за идентификацията, събирането и тълкуването на съответните данни. Данни, измервания и изпитвания следва ясно да бъдат описани. Освен това използването на научно обосновани моделиращи процедури би могло да осигури липсващите данни, полезни за ОРОС.

ОРОС следва да вземе предвид несигурността на различните нива. Научната несигурност е резултат обикновено от пет характеристики на научния метод: избраната променлива величина, направените измервания, взетите проби, използваните модели и прилаганите причинни взаимодействия. Научната несигурност може да възникне също и от противоречие в съществуващите данни или липса на съответни данни. Несигурността може да се отнася до качествени или количествени елементи на анализа. Нивото на знания или данни за изходни параметри е отразено от нивото на несигурност, което следва да се представи от нотифициращото лице (оценка на несигурността, включително липса на данни, празноти в знанието, стандартни отклонения, сложност и т.н.) в сравнение с научните несигурности в текущата практика.

ОРОС може не винаги да доведе до ясни отговори на всички разглеждани въпроси поради липса на данни. В частност, за потенциални дългосрочни последици наличността на данни може да бъде много ниска. В тези случаи следва да бъде обмислено подходящо управление на риска (защитни мерки) в съответствие с принципа на предпазливостта с цел предотвратяване на неблагоприятните последици върху човешкото здраве и околната среда.

Като общ принцип, ОРОС следва да включва резултатите от адекватно научно изследване на потенциалните рискове, свързани със съзнателното освобождаване или пускането на пазара на ГМО, наред с ясно документиран сравним опит.

Използването на подхода „стъпка по стъпка“ (т.е. всички стъпки, започвайки с експерименти в контролирани условия през съзнателно освобождаване до пускане на пазара) може да бъде полезно. Данни от всяка стъпка следва да бъдат събрани възможно най-рано по време на процедурата. Симулираните екологични условия в контролирани условия биха могли да доведат до резултати от значение за съзнателното освобождаване (например поведението на микроорганизми може да бъде симулирано в микрокосмос или поведението на растения може да бъде симулирано до известна степен в парници).

За ГМО, които ще бъдат пуснати на пазара, съответни и налични данни от съзнателни освобождавания следва да бъдат предоставени от типовете околна среда, където ще се използват ГМО.

—

ОРОС следва да се осъществява за всеки отделен случай, което означава, че изискваната информация би могла да варира в зависимост от вида на съответните ГМО, тяхната възнамерявана употреба и потенциалната приемаща околна среда, като inter alia се вземат предвид вече намиращите се в околната среда ГМО.

ОРОС следва да използва принципа за всеки отделен случай поради широкия обхват на индивидуалните характеристики на различните организми („ГМО по ГМО“) и на различните околни среди („място по място“ и „регион по регион“).

Възможно е да има огромно разнообразие от последици за околната среда от генетично модифицирани микроорганизми (поради техния малък размер и техните често неизвестни взаимодействия), растения (например висши растения, използвани за храна, фураж, или дървета поради тяхното потенциално дълголетие), и животни (например насекоми поради техния малък размер и високата им способност да преодоляват бариери; или соленоводни риби поради високата им способност за разпространение).

Освен това може да съществува голям обхват от характеристики на околната среда (специфични за дадено място или за даден регион), които следва да се имат предвид. За да се подкрепи оценката на всеки отделен случай, може да бъде полезно да се класифицират регионалните данни по райони на местообитание, отразявайки аспекти на приемащата околна среда от значение за ГМО (например ботанически данни за наличието на диви родственици на генетично модифицирани растения в различни земеделски или естествени местообитания в Европа).

Нотифициращото лице трябва също така да вземе предвид потенциално вредните взаимодействия на ГМО със съответните ГМО, които може да са били съзнателно освободени или пуснати на пазара в миналото, включително повторни освобождавания на един и същ ГМО, като употребата на продукти за растителна защита. Повторните освобождавания в сравнение с освобождаванията, които стават от време на време, могат с времето да причинят високо фоново ниво на ГМО, което да стане постоянно присъстващо в околната среда.

Ако стане налична нова информация за ГМО и последиците му върху човешкото здраве или околната среда, може да бъде направена отново ОРОС, за да се:

—	определи дали рискът се е променил,

—	определи дали управлението на риска е необходимо да се промени по съответния начин.

В случай на нова информация, независимо от това дали следва да се вземат незабавни мерки, може да се наложи нова ОРОС за преценяване на необходимостта да се променят условията на разрешението за освобождаването или пускането на ГМО на пазара, или да се пригодят мерките за управление на риска (виж също глава 6). Новата информация може да възникне от научни изследвания или от планове за наблюдение, или от съответен опит на друго място.

ОРОС и наблюдението са тясно свързани. ОРОС предоставя основата за плановете за наблюдение, които се съсредоточават върху неблагоприятните последици върху човешкото здраве и околната среда. Изискванията за планове за наблюдение относно съзнателното освобождаване на ГМО (част Б съгласно съответните части от приложение III) и пускането на пазара на ГМО (част В съгласно съответните части от приложение VII) са различни. Наблюдението по част В, включително общият надзор, може също да играе важна роля за предоставянето на данни за дългосрочни, потенциално неблагоприятни последици от ГМО. Резултатите от наблюдението могат да потвърдят ОРОС или да доведат до преоценка на ОРОС.

—

Общ принцип за извършването на оценка на риска за околната среда е също и това, че следва да бъде извършен анализ на „кумулативните дългосрочни последици“, свързани с освобождаването в околната среда или пускането на пазара. „Кумулативните дългосрочни последици“ се отнасят до натрупаните последици на съгласията върху човешкото здраве и околната среда, включително, inter alia, върху флората и фауната, плодородността на почвата, разграждането на органичен материал в почвата, хранителната верига, биологичното разнообразие, здравето на животните и проблемите, свързани с резистентността към антибиотици.

При разглеждането на потенциалните кумулативни дългосрочни последици ОРОС следва да има предвид въпроси, като:

—	дългосрочните взаимодействия на ГМО и приемащата околна среда,

—	характеристиките на ГМО, които стават важни на дългосрочна основа,

—	повторни съзнателни освобождавания или пускания на пазара в продължение на дълъг период от време,

—	ГМО, които са били съзнателно освободени или пуснати на пазара в миналото.

Допълнителна информация може да се изисква специално за дългосрочните последици (например множествена хербицидна резистентност) и трябва да има адекватни научни изследвания, частично в рамките на плановете за наблюдение, които могат да предоставят важни данни за оценката на кумулативните дългосрочни последици. Могат да бъдат препоръчани допълнителни указания по този въпрос.

4. МЕТОДОЛОГИЯ

4.1. Характеристики на ГМО и освобождаванията

ОРОС следва да вземе предвид приложимите технически и научни данни относно характеристиките на:

—	приемащия или родителския организъм,

—	генетичната модификация, било то вкарване или премахване на генетичен материал, и съответната информация за вектора и донора,

—

ГМО,

—	възнамеряваното освобождаване или употреба, включително техния мащаб,

—	потенциалната приемаща околна среда, и

—	взаимодействието между горните характеристики.

Информация от освобождавания на подобни организми и организми с подобни черти и тяхното взаимодействие с подобни околни среди може да подпомогне ОРОС.

Преди съзнателното освобождаване на даден ГМО или комбинация от ГМО по реда на част Б или преди пускането на пазара по реда на част В на директивата следва да бъде представена нотификация, включваща информацията, предвидена в приложения IIIА и IIIБ към директивата (информация за ГМО, за донора, за приемника, за вектора, за условията на освобождаването и за околната среда, за взаимодействията между ГМО и околната среда и за наблюдението на ГМО), на компетентния орган на държавата-членка, в която за първи път ще се осъществи освобождаването или пускането на пазара.

Тези нотификации следва да съдържат техническо досие с информация, включително пълна ОРОС в съответствие с член 6, параграф 2 и член 13, параграф 2 от директивата, необходимите подробности за доказване даден пункт в зависимост от важността му в ОРОС. Нотифициращите лица предоставят библиографски справки и посочват използваните методи.

Информацията за приемника, донора, вектора, генетичната модификация и ГМО въз основа на информацията, изисквана съгласно приложения IIIА и IIIБ към директивата, не зависи от околната среда, в която ГМО ще бъде освободен експериментално или пуснат на пазара, и от условията, при които той ще бъде експериментално освободен или търгуван. Тази информация е основата за идентифициране на всички потенциални вредни характеристики (потенциални опасности) на ГМО. Познанията и опитът, натрупан при освобождавания на еднакви или подобни ГМО, могат да предоставят важна информация относно потенциалните опасности от въпросното освобождаване.

Информация относно съзнателното освобождаване, приемащата околна среда и взаимодействието между тях, както е упоменато в приложения IIIА и IIIБ към директивата, е свързана с конкретната околна среда, в която ГМО ще бъде освободен, както и условията, включително и мащаба на освобождаването. Тази информация ще определи степента на всички потенциални вредни характеристики на ГМО.

4.2. Етапи в анализа на ОРОС

При извеждането на заключенията за ОРОС, предвидени в членове 4, 6, 7 и 13 от Директива 2001/18/ЕО, следните точки следва да бъдат разгледани като главни етапи в осъществяването на ОРОС:

„Опасност“ (вредни характеристики) се дефинира като потенциала на даден организъм да причини вреда или неблагоприятни последици върху човешкото здраве и/или околната среда.

„Риск“ е комбинацията от величината на последствията от дадена опасност, ако тя настъпи, и вероятността последствията да се случат.

4.2.1. Етап 1: Идентифициране на характеристиките, които могат да причинят неблагоприятни последици

Всички характеристики на ГМО, свързани с генетичната модификация, които могат да причинят неблагоприятни последици върху човешкото здраве или околната среда, трябва да бъдат идентифицирани. Сравнението на характеристиките на ГМО с тези на немодифициран организъм при съответстващи условия на освобождаването или употребата ще подпомогне за идентифицирането на конкретни потенциални неблагоприятни последици, произтичащи от генетичната модификация в ГМО. Важно е да не се изключва която и да е потенциална неблагоприятна последица на основата, че е малко вероятно да настъпи.

Потенциалните неблагоприятни последици на ГМО ще варират от случай на случай и могат да включват:

—	причиняване на заболяване у хората, включително алергични или токсични ефекти,

—	причиняване на заболяване у животните и растенията, включително токсични, а когато е подходящо — и алергични ефекти,

—	ефекти върху динамиката на популациите на видовете в приемащата околна среда и генетичното разнообразие на всяка от тези популации,

—	причиняване на променена податливост на патогени, спомагаща разпространението на заразни болести и/или създаваща нови резервоари или вектори,

—	неблагоприятно влияние върху ефективността на профилактични или терапевтични медицински лечения и на прилаганите мерки за растителна защита, например чрез трансфер на гени, обуславящи резистентност към антибиотици, използвани в хуманната или ветеринарната медицина,

—	ефекти върху биогеохимията (биогеохимичните цикли), особено въглеродния и азотния кръговрат чрез промени в разграждането на органична материя в почвата.

Примери за горните неблагоприятни последици са дадени в приложения IIIА и IIIБ към Директива 2001/18/ЕО.

Повечето от опасностите, които могат да се идентифицират (вредни характеристики), причиняващи неблагоприятни последици, са свързани с гена или гените, представляващ/и интерес, съзнателно вкаран/и в ГМО, и съответния/те протеин/и, изразен/и от тези гени. Допълнителни неблагоприятни последици, например плеиотропични ефекти, биха могли да бъдат генерирани в резултат на използвания метод за създаването на трансгени и от местоположението на конструкцията в генома на ГМО, където трансгените са били вкарани. Където повече от един трансген е бил пренесен в ГМО, потенциалното взаимодействие на различните трансгени следва да се отчита, имайки предвид потенциално епигенетични или регулативни ефекти.

Тъй като е важно да се дефинира опасността възможно най-точно, в много случаи ще бъде полезно да се отчитат опасностите според заглавията, посочени по-долу, и след това да се конкретизира дадена опасност, идентифицирана за целите на ОРОС (например ако в даден случай потенциалните неблагоприятни последици върху човешкото здраве — алергичност и токсичност — са били идентифицирани, те следва да се разгледат отделно в ОРОС).

Ако дадена опасност съществува в ГМО, тя съществува винаги и може да бъде разглеждана като присъщо свойство. Опасностите могат да породят — при дадена вероятност (етап 3) — негативни последствия, които на свой ред могат да са от различна величина (етап 2). Накрая, отделните опасности следва да бъдат обобщени за ГМО.

На този етап на ОРОС обаче е необходимо да се разглеждат само опасностите, внесени в резултат на генетична модификация, което би могло да причини неблагоприятни последици. Етап 1 предоставя научната основа за следващите стъпки на ОРОС. Дори на този етап е критично да се идентифицира специфичното ниво на научна несигурност за всяка потенциална опасност, за да може то да се вземе предвид на по-късен етап.

Неблагоприятни последици могат да настъпят пряко или косвено чрез механизми, които могат да включват:

—

Разпространението на ГМО в околната среда

Пътищата за разпространение показват потенциалните пътища на разпространение на ГМО или на потенциалната опасност вътре и в рамките на околната среда (например човешка токсичност: инхалация на токсични микроорганизми или токсични протеини).

Потенциалът на ГМО да се разпространява в околната среда ще зависи, например, от:

—

биологичната му пригодност (ГМО, създадени за по-добра проява в околната среда, която представлява интерес, чрез изразяване на признаци, водещи до увеличена конкурентоспособност в естествени околни среди или до качествена или количествена промяна в композицията на съставките, или до ГМО с резистентност към естествения селекционен натиск, като болести или абиотичен стрес, като топлина, студ, сол или производство на антимикробиални вещества в микроорганизмите),

—	условията на съзнателното освобождавне или пускането на пазара (особено района на освобождаване и мащаба, т.е. броя на освободените ГМО),

—	вероятността от съзнателно освобождаване или пускане на пазара, или несъзнателно освобождаване в околната среда (например ГМО за преработка),

—	пътища на разпространение на жизнеспособен материал (например семена, спори и т.н.) посредством вятъра, водата, животните и т.н.,

—

специфични обстоятелства на околната среда (специфични за даденото място или регион): да позволят използването на оценка „място по място“ и/или „регион по регион“; може да бъде полезно да се класифицират данните по район на местообитание, отразявайки аспекти на приемащата околна среда, имаща отношение към ГМО (например ботанически данни за наличието на диви родственици, които могат да се кръстосват, на ГМО растения при различни земеделски или естествени местообитания в Европа).

Важно е също така да се оцени продължителността от време, през което отделен ГМО или конкретен брой ГМО от даден вид е вероятно да оцелеят, и готовността, с която могат да се разпространят и установят в различни местообитания. Необходимо е да се отчитат възпроизводителните, оцеляващите и латентните форми, включително например:

—	за растения: жизнеспособност на полена, семената и вегетативните структури,

—	за микроорганизми: жизнеспособност на спорите като оцеляващи форми, или потенциал на микроорганизмите да влизат в жизнеспособно, но не и състояние на култивиране.

Общият потенциал за разпространение може значително да варира в зависимост от вида, генетичната модификация и приемащата околна среда, например култивиране на растения в пустинята или развъждане на риба в морето.

—

Трансфер на включения генетичен материал в други видове организми или в организми от същия вид, било генетично модифицирани или не

Дадена опасност може да доведе до неблагоприятни последици чрез трансфер на гени вътре в същия вид или към друг вид (вертикален и хоризонталан трансфер на гени). Разпространението и степента на трансфер на гени към други видове (обикновено полово съвместими при случая на висшите организми) ще зависи, например, от:

—	репродуктивните свойства на самия ГМО, включително модифицираните последователности,

—	условията на освобождаването и специфични обстоятелства на околната среда като климат (например вятър),

—	разлики в репродуктивната биология,

—	селскостопански практики,

—	наличност на потенциални партньори за кръстосване,

—	транспортиращи и опрашващи вектори (например, насекоми, птици и изобщо животни),

—	наличност на гостоприемници за паразити.

Появата на конкретни неблагоприятни последици чрез трансфер на гени може да бъде свързана с броя на освободените ГМО. Големи полета от трансгенни растения може да имат напълно различен потенциал за трансфер на гени, отколкото малки полета, дори и на пропорционална основа. Освен това качествената и количествената информация относно съществуването на потенциални партньори за кръстосване или приемници (за растения в рамките на определени разстояния) е много важно.

За висши растения и животни следва да бъдат направени допълнителни разграничения относно възможния трансфер на гени към същите, близкородствени, далечно родствени и неродствени видове.

В случая на микроорганизми хоризонталният трансфер на гени играе по-важна роля. Определен генетичен материал може по-лесно да бъде пренесен между по-близкородствени организми, например чрез плазмиди или фаги. Потенциалният бърз темп на растеж на микроорганизмите може да направи възможен трансфера на гени на относително високи нива в сравнение с висшите организми.

Трансферът на трансгени може да доведе до смесени популации на ГМО или до различни комбинации от гени и растения след време, които могат да породят до сложни модели, особено що се отнася до дългосрочните неблагоприятни последици. Те ще станат по-сложни с трансфера на повече трансгенетичен материал в популацията (например натрупване на гени).

В някои случаи методът на генетична модификация може да промени потенциала за генетичен трансфер, както в случая на несвързващите се плазмиди или вирусни вектори. Методът на генетична модификация може също така и да намали потенциала за генетичен трансфер, например хлоропластна трансформация.

Генетичният трансфер може да доведе до запазване на включения генетичен материал в естествени популации. Ако даден ГМО има потенциал за генетичен трансфер, това не означава непременно да се установи присъщ риск или промяна в способността за оцеляване или да причини неблагоприятни последици. Това ще зависи от включения генетичен материал, вида и приемащата околна среда, включително потенциалните приемници.

—

Фенотипна и генетична нестабилност

Следва да се отчита степента, в която генетичната (не)стабилност би могла да доведе до фенотипна (не)стабилност и да доведе до опасност. Нестабилността на генетичната модификация в определени случаи може да доведе до реверсия към дивия вид фенотип. Други случаи също следва да се отчитат, например:

—	ако в дадена трансгенна растителна линия, която съдържа повече от един трансген, последващият процес на сегрегация води до това тези трансгени да бъдат разделени в прогена и може да има растения с по-малко трансгени, но с нови фенотипове,

—	ако отслабнали мутанти биха могли, поради нестабилност (поради конструкцията на определена мутация) да се възвърнат до вирулентност,

—	ако дублирането на трансгени води до генно заглушаване,

—	ако броят на копията е много висок,

—	ако повторното включване на елементи, които могат да се трансформират, води до нови фенотипове в резултат на дезактивиране на трансгена чрез включване на подвижни генетични елементи,

—	ако нивото на трансгенна експресия е важно (например много ниска експресия на токсично вещество), генетичната нестабилност на регулативния/те елемент/и може да доведе до по-висока трансгенна експресия.

Фенотипната нестабилност може да е резултат на взаимодействие с околната среда по време на култивацията, следователно в ОРОС следва да се отчитат екологичните и агрономичните фактори върху трансгенната експресия.

Ако трансгенната експресия е ограничена до определено звено в ГМО (като например определена растителна тъкан), нестабилността на регулацията може да доведе до трансгенна експресия в целия организъм. В този контекст регулаторни сигнали (като например промотори) играят важна роля и следва да се отчитат.

Следва също така да се отчита и трансгенната експресия в определено време от жизнения цикъл на организма или при специфични екологични условия.

Специфични нефертилни трансгени може да са били вкарани в ГМО, за да го направят нефертилен (например за да се предотврати трансферът и разпространението на определени трансгени). Нестабилността на нефертилните трансгени може да доведе до реактивация на фертилността на растението, позволявайки разпространението на трансгени, които могат да имат неблагоприятни последици.

Стабилността на различен/ни трансген/и не само в първичния ГМО, но също и в поколението му, е от значение преди всичко за дългосрочните последици.

—

Взаимодействия (различни от размяна на генетичен материал/полен) с други организми

Възможните взаимодействия с други организми, включително други ГМО, следва внимателно да се оценят, отчитайки сложността на мултитрофните взаимодействия. Пряко опасните взаимодействия, които биха могли да причинят неблагоприятни последици, могат да включват:

—	експозиция на хора (като фермери, потребители),

—	експозиция на животни,

—	конкуренция за естествени ресурси, като почва, площ, вода, светлина,

—	преместване на естествени популации на други организми,

—	отделяне на токсични вещества,

—	различни модели на растеж.

Като цяло, ако биологичната пригодност се подсили с генетичната модификация, ГМО може да завладее нови среди и да измести съществуващи видове. Често появата на специфични неблагоприятни последици е пропорционално свързана с мащаба на освобождаване.

—

Промени в управлението, включително, където е приложимо, в селскостопанските практики

Значението на промените в процедурите на управление като неизбежна последица от съзнателното освобождаване на ГМО следва да бъде оценено на основата на съществуващите процедури. Промените в управлението на фермите биха могли, например, да се отнасят до:

—	садене, засаждане, отглеждане, събиране на реколтата или транспортиране на добивите (например засаждане в малки или големи полета), разполагане във времето,

—	ротация на културите (например култивиране на същия растителен вид всяка година или на всеки четири години),

—	контрол на болести и вредители (например тип и доза инсектицид за растенията или антибиотик за животните, или алтернативни мерки),

—	управление на противодействието (например тип и доза хербицид за хербицидно-толерантни растения или промяна в употребата на биологичен контрол чрез Bt протеини или въздействие на вируси),

—	изолация в сухоземни или водни земеделски системи (например изолационни разстояния при култивирането на растения, или качество на изолацията при рибовъдни ферми),

—	селскостопански практики (фермерство с ГМО и нетрансгенно фермерство, включително органично земеделие),

—	управление в неземеделски системи (например изолационни разстояния на естествени местообитания от райони, засадени с ГМО).

4.2.2. Етап 2: Оценка на потенциалните последствия от всяка неблагоприятна последица, ако настъпи

Следва да бъде оценена големината на последствията от всяка потенциална неблагоприятна последица.

Освен вероятността, че потенциалните неблагоприятни последици ще настъпят (виж глава 4.2.3, етап 3), оценката на големината на последствията е важна част от оценката на риска. Големината е степента, в която последствията от потенциални опасности от ГМО, които следва да бъдат съзнателно освободени или пуснати на пазара, ще се осъществят.

Големината следва да се разглежда по отношение на изходните параметри и е вероятно да се повлияе от:

—	генетичната конструкция,

—	всяка идентифицирана неблагоприятна последица,

—	броя на освободените ГМО (мащаб),

—	околната среда, в която ГМО ще бъде/ат освободен/и,

—	условията на освобождаването, включително контролни мерки,

—	комбинации от горните.

За всяка идентифицирана неблагоприятна последица следва да се оценят последствията за други организми, популации, видове или екосистеми, изложени на ГМО. Това изисква подробна информация за околната среда, в която ГМО ще бъде освободен (място, район), и за метода на освобождаване. Последствията ще варират от „нищожни“, или незначителни и самоограничаващи се, до „високи“, или значителни, било с непосредствен и сериозен неблагоприятен ефект, или с възможност да доведат до дългосрочни трайни неблагоприятни последици.

В количествено изражение големината следва, ако е възможно, да се изрази като „висока“, „средна“, „ниска“, или „нищожна“. В някои случаи не е възможно да се идентифицира дадена неблагоприятна последица в определена околна среда. В такива случаи рискът, свързан с точно тази неблагоприятна последица, следва да бъде оценен като „нищожен“ или „незначителен“.

Следните се предлагат като илюстративни и качествени примери в много широк смисъл. Те не са предназначени да бъдат дефинитивни или изключителни, а да дадат индикация за съображенията, които биха могли да се вземат предвид, когато се претеглят последствията:

—

„последствия на високо ниво“ могат да бъдат значителни промени в бройките на един или повече видове други организми, включително застрашени и полезни видове в краткосрочен и дългосрочен аспект. Такива промени могат да включват намаляване или пълно унищожаване на даден вид, водещо до негативно въздействие върху функционирането на екосистемата и/или други свързани екосистеми. Такива промени вероятно няма да се лесно обратими и всяко възстановяване на екосистемата, което настъпва, вероятно ще бъде бавно,

—

„умерени последствия“ могат да бъдат значителни промени в гъстотата на популациите на други организми, но не и промяна, която може да доведе до тотално унищожаване на даден вид или до значителен ефект върху застрашен или полезен вид. Преходни и съществени промени в популациите биха могли да се включат, ако е вероятно да са обратими. Може да има дългосрочни ефекти, стига да няма сериозни отрицателни ефекти върху функционирането на екосистемата,

—

„последствия на ниско ниво“ могат да бъдат несъществени промени в гъстотата на популациите на други организми, които не водят до тотално изкореняване на популация или вид друг организъм и нямат отрицателни ефекти върху функционирането на екосистемата. Единствените организми, които биха могли да бъдат засегнати, ще са незастрашени и неполезни видове в краткосрочен или дългосрочен аспект,

—	„нищожни последствия“ би означавало, че никакви съществени промени не са били причинени в които и да е от популациите в околната среда или в която и да е екосистема.

Горните примери отразяват потенциалните неблагоприятни последици от ГМО върху популациите, макар че в някои случаи може да е по-подходящо да се разглеждат вероятните последици върху отделните организми. Една-единствена опасност би могла да има повече от една неблагоприятна последица и, на практика, големината на отделните неблагоприятни последици може да бъде различна. Неблагоприятните последици от една-единствена заплаха за човешкото здраве, земеделските и естествените местообитания биха могли да варират.

Потенциалните последствия биха могли да бъдат обобщени по такъв начин, че да покриват всички екологични единици, които биха могли да бъдат засегнати (като видове, популации, трофични нива, екосистеми), включително потенциалния ефект и нивото на несигурност.

4.2.3. Етап 3: Оценка на вероятността от настъпване на всяка идентифицирана потенциална неблагоприятна последица

Главен фактор при оценяването на вероятността да настъпят неблагоприятни последици са характеристиките на околната среда, в която се възнамерява ГМО да бъдат освободени, както и начинът на освобождаване.

Освен големината на последствията от опасностите (виж глава 4.2.2, етап 2), оценяването на вероятността от настъпването на неблагоприятни последици е друга важна част от оценката на риска. Тази етап трябва да прецени каква е вероятността неблагоприятните последици наистина да настъпят. В някои случаи следва да се разгледат както вероятността, така и честотата. Както и в етап 2 (оценка на потенциалните последствия от всяка неблагоприятна последица, ако настъпи), за определянето на вероятността са важни освен самата опасност и броят на ГМО, приемащата околна среда и условията на освобождаване. Някои от важните съображения са климатичните, географските, почвените и демографските условия и типовете флора и фауна в потенциалната приемаща околна среда.

Следователно за способността за оцеляване е подходящо да се оценява пропорцията на ГМО, които е вероятно да оцелеят, извън мерките за управление на риска, предложени за съзнателното освобождаване или пускането на пазара. Там, където е вероятен генетичен трансфер, вероятният брой такива събития или степента, в която трансферът ще настъпи, следва да се разгледат. Ако ГМО има патогенни или токсични характеристики, следва да се оцени пропорцията на целевите организми в околната среда, които е вероятно да бъдат засегнати.

Освен това вероятността от настъпването на дадена последица ще зависи от специфичните мерки за управление на риска, които биха могли да предотвратят риска от настъпване (например ако разпространението на полен е невъзможно поради разрушаването на цъфтежите).

За всяка идентифицирана неблагоприятна последица относителната вероятност от последствието може би не е възможно да бъде оценена количествено, но може да бъде изразена като „висока“, „умерена“, „ниска“ или „нищожна“.

Горните примери отразяват потенциалните неблагоприятни последици на ГМО върху популации, макар че в някои случаи може да е по-подходящо да се отчитат вероятните последици върху отделни организми. Една-единствена опасност би могла да има повече от една неблагоприятна последица, така че вероятността от индивидуални неблагоприятни последици също може да бъде различна. Неблагоприятните последици от една-единствена опасност за човешкото здраве, земеделските и естествените местообитания може да варира.

Вероятността би могла да бъде обобщена по начин, който покрива всички екологични единици, които биха могли да бъдат засегнати (като видове, популации, трофични нива, екосистеми), включително мерки за потенциални последици, както и ниво на несигурност.

4.2.4. Етап 4: Оценяване на риска от всяка идентифицирана характеристика на ГМО

Оценката на риска за човешкото здраве или за околната среда от всяка идентифицирана характеристика на ГМО, който има потенциал да причини неблагоприятни последици, следва да бъде направена колкото е възможно в съответствие със съществуващите правила, чрез комбинирането на вероятността неблагоприятната последица да настъпи и големината на последствията, ако настъпи.

На основата на заключенията, достигнати в етапи 2 и 3, следва да се направи оценка на риска от неблагоприятни последици по отношение на всяка опасност, идентифицирана в етап 1. И тук количествената оценка е малко вероятно да е възможна. Оценката за всяка опасност следва да отчита:

—	големината на последствията („висока“, „умерена“, „ниска“ или „нищожна“),

—	вероятността за неблагоприятната последица („висока“, „умерена“, „ниска“ или „нищожна“),

—	ако дадена опасност има повече от една неблагоприятна последица, големината и вероятността за всяка отделна неблагоприятна последица.

Всеки ГМО следва да се разглежда на основата на всеки отделен случай. Всеки общ опит да се изрази количествено това, което е било описано преди това, следва да бъде направен много внимателно. Например в даден случай високата големина на последствията от даден неблагоприятен ефект може да се комбинира с нищожна вероятност от настъпване, като резултатът е целият обхват от висок до нищожен риск. Резултатът ще зависи от обстоятелствата на случая и от претеглянето на определени фактори от страна на нотифициращото лице, като всичко следва да бъде изложено ясно и обосновано в протоколираната ОРОС.

Общата несигурност за всеки идентифициран риск следва да бъде описана, по възможност с включване на свързаната с нея документация относно:

—	предположенията и екстраполациите, направени на различните нива на ОРОС,

—	различни научни оценки и становища,

—	несигурни положения,

—	известните граници на мерките за смекчаване,

—	заключенията, които могат да се изведат от данните.

Въпреки че ОРОС следва да се основава на резултати, които биха могли да бъдат изразени количествено, има вероятност много от резултатите на ОРОС да бъдат качествени. Необходимо е обаче, когато е възможно, да има резултати от ОРОС, които са съотносими (сравнени с негенетично модифицирана референтна точка, например), дори ако са и качествени.

4.2.5. Етап 5: Прилагане на управленски стратегии за рисковете от съзнателното освобождаване или пускане на пазара на ГМО

ОРОС може да идентифицира рискове, които изискват мерки за управлението им, и следва да бъде дефинирана стратегия за управлението на риска.

Преди прилагането на управление на риска следва да се обърне внимание на модифицирането на освобождаването с цел предотвратяване, за предпочитане докато рискът стане нищожен. Например генетични елементи, които биха могли да породят неблагоприятни последици или не са дефинирани, следва да бъдат избягвани в процеса на генетично конструиране. Ако това не е възможно, е препоръчително тези генетични елементи да бъдат отстранени от ГМО на по-късен етап, преди съзнателното му освобождаване или пускане на пазара.

Това следва да се отчете при етапи 1—4. Управлението на риска следва да контролира даден идентифициран риск и да обхваща несигурностите. Защитните мерки следва да бъдат пропорционални на нивото на риска и на нивото на несигурност. Когато съответните данни са налице на по-късен етап, управлението на риска следва да се адаптира в съответствие с новите данни.

За да се намали рискът чрез управление, мерките следва ясно да постигат тази цел. Например ако има риск от ген, който е токсичен за насекоми и който е бил вмъкнат в растителна култура, и който се прехвърля на родствен растителен вид, подходящите контролни мерки биха могли да включват пространствена или времева изолация от тези родствени видове или може би промяна на мястото на освобождаване към район, където няма експозиция на специфичния риск (като растителни видове).

Стратегиите за управление могат да включват изолационни мерки на всеки съответен етап на боравенето и употребата на ГМО. Те могат също да включват широк обхват от мерки, включително различни средства за изолиране на възпроизводството, физически или биологически бариери и машини за почистване или контейнери в контакт с ГМО и др.

Подробните процедури за управление на риска ще зависят от:

—	употребата на ГМО (тип и мащаб на съзнателното освобождаване или пускането на пазара),

—	типа ГМО (например генетично модифицирани микроорганизми, висши едногодишни растения, висши многогодишни растения или животни, ГМО с една-единствена или с множествена модификация, един или различни видове ГМО),

—	общия тип естествено местообитание (например биохимичен статус, земеделие, климат, наличност на партньори за взаимно кръстосване и за взаимно специфично кръстосване, центрове на произход, връзка между отделните местообитания),

—	типа земеделски местообитания (например селско стопанство, горско стопанство, аквакултури, селски райони, размер на местата, брой на различните ГМО),

—	типа естествено местообитание (например статут на защитена територия).

Следва да има ясно становище за заключенията от управлението на риска, изразени чрез необходимите приспособявания към експерименти, условия за пускане на пазара и т.н., както и последващото намаляване на риска, което е вероятно да се постигне.

4.2.6. Етап 6: Определяне на общия риск от ГМО

Следва да се направи оценка на общия риск от ГМО, отчитайки стратегиите за управление на риска, които се предлагат.

На основата на етап 4 и ако е подходящо, на етап 5 следва да бъде направена заключителна оценка на общия риск, която да включва големината и вероятността на неблагоприятните последици на ГМО, основана на комбинация от рисковете от всеки отделен неблагоприятен ефект, включително кумулативните последици от други ГМО. Тази заключителна оценка следва да бъде представена под формата на обобщение на общите рискове от съзнателното освобождаване или пускане на пазара, включително общите несигурности.

5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ ОСВОБОЖДАВАНЕТО ИЛИ ПУСКАНЕТО НА ПАЗАРА НА ГМО

На основата на ОРОС, извършена в съответствие с общите принципи и методология, очертани в раздели 3 и 4, в нотификацията следва да се включи информация по точките, изброени в раздели Г1 или Г2 от приложение II към Директива 2001/18/ЕО, по целесъобразност, за да се улесни извеждането на заключения за потенциалното въздействие върху околната среда от освобождаването или от пускането на пазара на ГМО.

По-нататъшното развитие, особено в нерастителната област, може да даде допълнителна насока на информацията, която да бъде включена в нотификациите.

6. ПРЕГЛЕД И АДАПТИРАНЕ

6.1. Преглед и адаптиране на ОРОС

Дадена ОРОС не следва да се разглежда като статична. Тя следва редовно да се преглежда и осъвременява или може би да се променя, за да отчита съответните нови данни (в съответствие с членове 8 или 20 от Директива 2001/18/ЕО). Прегледите следва да отчитат ефективността, ефикасността и точността на ОРОС и управлението на риска, отчитайки данните от научни изследвания и други съзнателни освобождавания и мониторингови данни. Това ще зависи и от нивото на несигурност, определено от ОРОС.

След подобни прегледи ОРОС и управлението на риска следва да бъдат адаптирани според необходимостта.

6.2. Преглед и адаптиране на указанията за ОРОС

По-нататъшното развитие при генетичното модифициране може да наложи привеждането на приложение II и настоящите обяснителни бележки в съответствие с техническия прогрес. По-нататъшното диференциране на информационните изисквания за различните типове ГМО, като едноклетъчни организми, риби или насекоми или за определена употреба на ГМО, като разработване на ваксини, може да стане възможно след като има достатъчно опит от нотификациите за освобождавания на определени ГМО в Общността (приложение III, четвърти параграф).

Прегледът и адаптирането на указанията за ОРОС следва също така да отчитат, когато е подходящо, необходимостта от привеждане в съответствие с техническия прогрес и необходимостта от разработване на допълнителни указания, основани на опита, когато той е достатъчен, от освобождаването на определени ГМО в определени екосистеми, в съответствие с критериите, изложени в приложение V (член 7, параграф 1) от директивата, както и на опита и научните доказателства, свързани с безопасността за човешкото здраве и околната среда във връзка с пускането на пазара на определени ГМО (член 16, параграф 2).

(1) Текстът в курсив е взет директно от приложение II към Директива 2001/18/ЕО.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

225

32002D0739

L 236/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 3 септември 2002 година

за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на боите и лаковете за вътрешно боядисване и за изменение на Решение 1999/10/ЕО

(нотифицирано под номер C(2002) 3202)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/739/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално член 4 и член 6, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	По силата на Регламент (ЕО) № 1980/2000 знакът за екомаркировка на Общността може да се присъжда на продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основните аспекти на околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда да се установят конкретните критерии за екомаркировка по категории продукти.

(3)

Той предвижда също преразглеждането на критериите за екологичния етикет, както и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка, да се осъществи своевременно преди изтичането на срока на валидност на критериите, определени за всяка категория продукти. Прегледът следва да доведе до предложение за продължаване, отмяна или преразглеждане.

(4)

Целесъобразно е да се преразгледат екологичните критерии, установени с Решение 1999/10/ЕО на Комисията от 18 декември 1998 г. за установяване на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на боите и лаковете (2) с цел да се отрази развитието на пазара. Същевременно, срокът на валидност на това решение, продължен с Решение 2001/608/ЕО (3), и определението на категорията продукти, следва да се изменят.

(5)	Следва да се приеме ново решение на Комисията, което да установи конкретните екологични критерии за тази категория продукти, които да са валидни за срок от пет години.

(6)

Целесъобразно е новите критерии, установени в настоящото решение, и критериите, установени в Решение 1999/10/ЕО, да са едновременно валидни за период, ограничен до дванадесет месеца, с оглед дружествата, които са получили или са заявили знака за екомаркировка за своите продукти преди датата на прилагане на настоящото решение, да разполагат с достатъчен срок, за да приведат тези продукти в съответствие с новите критерии.

(7)	Мерките, предвидени в настоящото решение, се основават на проектите за критерии, разработени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, създаден на основание член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден на основание член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За да получат знака за екомаркировка на Общността по силата на Регламент (ЕО) № 1980/2000, боите и лаковете трябва да попадат в категорията продукти „бои и лакове за вътрешно боядисване“, определена в член 2, и да удовлетворяват екологичните критерии, посочени в приложението към настоящото решение.

Член 2

1. Категорията продукти „бои и лакове за вътрешно боядисване“ включва вътрешни декоративни бои и лакове, байцове и сродни продукти в съответствие с параграф 2 за използване от професионални и непрофесионални потребители и които са разработени предимно за вътрешна употреба и се продават като такива.

Тази категория продукти включва: подови лакове и бои; продукти, оцветени от дистрибутора по молба на любители или професионалисти декоратори; декоративни бои в течен или пастообразен вид, които могат да бъдат предварително обработени, оцветени или приготвени от производителя, за да посрещнат нуждите на потребителите, включително грундове (и подслоеве) на подобни продуктови системи.

2. „Боя“ е пигментиран материал за покритие под формата на течност, паста или прах, който след прилагане към субстрат, образува непрозрачно покритие със защитни декоративни или специфични технически свойства.

„Лак“ е прозрачен материал за покритие, който след нанасяне върху субстрат, образува плътен прозрачен слой със защитни, декоративни или специфични технически свойства.

След нанасянето им боята или лакът изсъхват, за да образуват плътно, прилепващо и защитно покритие.

Декоративните бои и лакове са бои и лакове, които се използват в сгради, както и върху техните дървени части и арматура, с декоративна и защитна цел. Те се прилагат на място. Макар че тяхната основна функция е декоративна, поради своята същност те изпълняват и защитна роля.

Байцовете (лазури) са покрития, които създават прозрачен или полупрозрачен слой за декорация и защита на дървото срещу изхабяване и позволяват лесна поддръжка.

3. В категорията продукти не влизат следните продукти:

а)	противокорозионни покрития;

б)	покрития срещу обрастване на подводната част на кораб;

в)	продукти за защита на дървото;

г)	покрития за специална промишлена и професионална употреба, включително високоустойчиви покрития и двукомпонентни продукти;

д)	специализирани продукти, включително специфични средства против ръжда и грундове с висока проникваща способност;

е)	фасадни покрития;

ж)	всеки продукт, който е разработен предимно за външна употреба и се продава като такъв.

Член 3

Кодовият номер на категорията продукти „бои и лакове за вътрешна употреба“, определен за административни цели, е „007“.

Член 4

Член 3 от Решение 1999/10/ЕО се заменя със следния текст:

„Член 3

Определението на категорията продукти и конкретните екологични критерии, определени за тази категория продукти, са валидни до 31 август 2003 г.“

Член 5

Настоящото решение се прилага от 1 септември 2002 г. до 31 август 2007 г.

Производителите на продукти, попадащи в категорията „бои и лакове“, на които е присъден знакът за екомаркировка преди 1 септември 2002 г., могат да продължат да го използват до 31 август 2003 г.

Производителите на продукти, попадащи в категорията „бои и лакове“, които са подали заявление за присъждане на знака за екомаркировка преди 1 септември 2002 г., могат да го получат при условията, предвидени в Решение 1999/10/ЕО. В тези случаи етикетът може да се използва до 31 август 2003 г.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 септември 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 5, 9.1.1999 г., стр. 77.

(3) ОВ L 214, 8.8.2001 г., стр. 43.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Тези критерии целят в частност:

—	да се насърчава ефективната употреба на продукта и да се намалява количеството отпадъци,

—	да се намалят рисковете за околната среда и другите рискове (като натрупването на озон в тропосферата), като се намаляват емисиите на разтвори,

—	да се намали изхвърлянето на токсични или замърсяващи вещества във водите.

Критериите са определени на нива, които насърчават присъждането на етикета на боите и лаковете за вътрешна употреба, които имат слабо въздействие върху околната среда.

Изисквания за оценка и проверка

Конкретните изисквания за оценка и проверка са посочени за всеки критерий.

Когато от заявителя се изисква да представи декларации, документи, анализи, протоколи за изпитвания или други доказателства, удостоверяващи съответствието с критериите, това означава, че тези документи могат да се представят от заявителя и/или, според случая, от неговия доставчик(ци).

В зависимост от случая могат да се използват други методи на изпитване, освен посочените за всеки критерий, ако са преценени като равностойност от компетентния орган, който разглежда заявлението.

Ако това е необходимо, компетентните органи могат да изискват допълнителни документи и да извършват независими проверки.

Препоръчва се на компетентните органи да вземат под внимание прилагането на признати системи за управление на околната среда като EMAS или EN ISO 14001, когато разглеждат молбите и контролират спазването на критериите. (Бележка: прилагането на тези системи на управление не е задължително).

КРИТЕРИИ

1. Бели пигменти

а)

Съдържание на бели пигменти (бели неорганични пигменти с коефициент на пречупване над 1,8): боите имат съдържание на бял пигмент по-малко или равно на 38 g на m2 сух слой, с 98 % непрозрачност. Този критерий не се прилага за лаковете и байцовете.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи декларация за неупотреба или да съобщи съдържанието на бели пигменти степента на нанасяне (както е установено в критерий 6, буква а), както и подробно изчисление, показващо, че този критерий е спазен.

б)

Титанов двуокис: Емисиите и изхвърлянето на отпадъчни вещества от производството на пигменти с титанов двуокис не трябва да превишават следните равнища:

—	емисии на SOx (изразени като SO2): 300 mg на m2 сух слой (с 98 % непрозрачност),

—	отпадъчни сулфати: 20 g на m2 сух слой (с 98 % непрозрачност),

—	отпадъчни хлориди: 5 g, 9 g и 18 g на m2 сух слой (с 98 % непрозрачност) съответно за естествен рутил, изкуствен рутил и шлака.

Оценка и проверка: заявителят да представи декларация за неупотреба или документи, посочващи съответните нива на емисии и на изхвърляне на отпадъци за тези параметри, съдържанието на титанов двуокис в продукта, степента на нанасяне (както е установено в критерий 6, буква а), както и подробни изчисления, показващи, че този критерий е спазен.

2. Летливи органични съединения (ЛОС)

Съдържанието на ЛОС не превишава:

—	за стенни бои (в съответствие с EN 13300): 30 g/l (без вода),

—	други бои със степен на нанасяне 15 m2/l най-малко и покривна способност с 98 % непрозрачност: 250 g/l (без вода),

—

всички останали продукти (включително другите бои, освен стенните, със степен на нанасяне по-малко от 15 m2/l, лаковете, байцовете, подовите покрития и подовите бои, както и сродните продукти): 180 g/l (без вода). В тази връзка „летливо органично вещество“ е всяко органично съединение, което при нормални условия на налягане има точка на кипене (или начална точка на кипене) по-малка или равна на 250 °С.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи декларация за съответствие с този критерий. Заявителят трябва да посочи съдържанието на ЛОС за всички продукти. В зависимост от случая се посочва степента на нанасяне (както е установено в критерий 6, буква „а“).

3. Летливи ароматни въглеводороди (ЛАВ)

Съдържанието на ЛАВ не превишава:

—	за стенни бои (в съответствие с EN 13300): 0,15 % от продукта (m/m),

—	за всички останали продукти (включително всички бои, лакове, байцове, подови покрития и подови бои и сродни продукти): 0,4 % от продукта (m/m).

В тази връзка „летлив ароматен въглеводород“ е всеки въглеводород, който при стандартни условия на налягане има точка на кипене по-малка или равна на 250°С и най-малко едно ароматно ядро в своята разгърната структурна формула.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи декларация за съответствие с този критерий. Заявителят посочва съдържанието на ЛАВ във всички продукти.

4. Тежки метали

Следните тежки метали и техните съединения не могат да се използват като съставки на продукта (като вещество или като част от използван препарат): кадмий, олово, хром VI, живак, арсен.

Съставките могат да съдържат следи от тези метали, произтичащи от примеси в суровините.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи декларация за съответствие с този критерий.

5. Опасни вещества

а)

Продукт:Продуктът не се класифицира като много токсичен, токсичен, опасен за околната среда, канцерогенен, токсичен за репродуктивните функции или мутагенен в съответствие с Директива 1999/45/ЕО.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи декларация за съответствие с този критерий, както и списък от съставки и свързаната документация (като фишовете с данни за безопасност и данните за материалите).

б)

Съставки (много токсични, токсични, канцерогенни, мутагенни или токсични за репродуктивните функции): не може да се използва нито една съставка (вещество или препарат), на която съответства или може да съответства към момента на прилагането една от следните рискови фрази (или съчетание от повече):

R23 (токсичен при вдишване)

R24 (токсичен при контакт с кожата)

R25 (токсичен при поглъщане)

R26 (много токсичен при вдишване)

R27 (много токсичен при контакт с кожата)

R28 (много токсичен при поглъщане)

R39 (опасност от много тежки необратими ефекти)

R45 (може да предизвика рак)

R46 (може да предизвика наследствени генетични увреждания)

R48 (опасност от тежки увреждания на здравето чрез продължително излагане на въздействие на веществото)

R60 (може да увреди плодовитостта)

R61 (може да предизвика увреждане на неродено дете)

в съответствие с Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасните вещества и последващите ѝ изменения в съответствие с Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасните ѝ препарати (1) и последващите ѝ изменения. Независимо от това, активните съставки, използвани като консерванти във формулата на боята, и на които съответства една от рисковите фрази R23, R24, R25, R26, R27, R28, R39 или R48 (или съчетания от тези обозначения) могат да се използват до най-много 0,1 % (m/m) от общия състав на боята.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи декларация за спазване на този критерий, както и списък на съставките и свързаната документация (като фишовете с данни за безопасност и данните за материалите).

в)

Съставки (опасни за околната среда): нито една съставка (вещество или препарат), за която е определена или може да бъде определена към датата на прилагане една от следните рискови фрази (или съчетания от тях):

R50 (много токсични за водните организми),

R51 (токсични за водни организми),

R52 (вредни за водните организми),

R53 (може да причини дълготрайни отрицателни въздействия във водната околна среда),

в съответствие с Директива 67/548/ЕИО или Директива 1999/45/ЕО, не трябва да превишава 2,5 %

от масата на продукта. Общият сбор на всички съставки, на които съответства или може да съответства към момента на прилагането една от следните рискови фрази (или съчетание от тези фрази не трябва да превишава 5 % от масата на продукта.

Настоящият критерий не се прилага за амоняка и алкиламина.

Този критерий не променя по никакъв начин задължението за спазване на критерий 5, буква а).

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи декларация, удостоверяваща спазването на този критерий, както и списък на съставките и свързаната документация (като фишовете с данни за безопасност и данните за материалите).

г)	Алкилфенолетоксилати (АРЕО): не се използват алкилфенолетоксилати. Оценка и проверка: заявителят трябва да представи декларация за съответствие с този критерий.

д)	Гликол-етери: не се използва диетилен гликол метил етер (DEGME, CAS 111-77-3). Оценка и проверка: заявителят представя декларация за съответствие с този критерий.

е)

Изотиазолинонови съединения: съдържанието на изотиазолиноновите съединения в продукта не трябва да превишава 500 ppm. Съдържанието на сместа от 5-хлоро-2-метил-2Н-изотиазол-3-он (ЕО № 247-500-7) и 2-метил-2Н-изотиазол-3-он (ЕО № 220-239-6) (3:1) не трябва да превишава 15 ppm.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи декларация за съответствие с този критерий, като посочи евентуално използваните количества.

ж)

Формалдехиди: Съдържанието на свободен формалдехид в продукта не трябва да превишава 10 mg/kg. Веществата, които отделят формалдехид, могат да се добавят само в такива количества, че общото съдържание на свободен формалдехид в продукта да не превишава 10 mg/kg.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи декларация за съответствие с този критерий, посочвайки наличните количества (евентуално), измерени чрез Меркоквантовия метод (виж например RAL-UZ 102, допълнение 2). Съдържанието на формалдехид може също да се измери с метода VdL-RL 03 (VdL указание 03) „концентрация на формалдехид в кутията, определена чрез ацетил-ацетоновия метод“, в който случай измерената концентрация не трябва да превишава 100 ppm. Могат да се използват други равностойни изпитвания.

6. Годност на употреба

а)

Степен на нанасяне: боите трябва да имат степен на нанасяне (при покривност от 98 %) най-малко 8 m2 на литър продукт.

Дебелите декоративни покрития (бои, специално предназначени да образуват триизмерен декоративен ефект и които се характеризират с много дебело покритие) трябва да имат степен на нанасяне 2 m2 на kg продукт.

Това изискване не се прилага за лаковете, байцовете, подовите покрития, подовите бои, подслоевете и адхезивните грундове.

Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик или доставчици трябва да представи отчет за изпитване, основан на метод ISO 6504/1 (бои и лакове — определяне на покривната способност — част 1: метод на Кубелка-Мунк за белите и за светлооцветените бои) или 6504/3 (част 3: определяне на степента на контраст (непрозрачност) на светлооцветените бои при определена степен на нанасяне), или (за боите, специално предназначени да образуват триизмерен ефект и характеризиращи се с много дебело покритие), метода NF T 30 073 (или равностоен).

б)

Устойчивост на мокро търкане: стенните бои (в съответствие с EN 13300), за които е посочено (върху самия продукт или по време на рекламната му кампания), че могат да се измиват или почистват, трябва да имат устойчивост на мокро търкане, измерена съгласно стандарта EN 13300 и EN ISO 11998 от клас 3 или по-висок (не повече от 70 микрона след 200 цикъла). Когато е посочено, че тези бои могат да се почистват с изчеткване, те имат устойчивост на мокро търкане клас 2 или по-висок (не повече от 20 микрона след 200 цикъла).

Подовите покрития и подовите бои имат устойчивост на мокро търкане клас 1 (не повече от 5 микрона след 200 цикъла).

Оценка и проверка: Заявителят и/или неговият доставчик или доставчици трябва да представи отчет за изпитване, основаващ се на метода EN 13300, използвайки метода EN ISO 11998 (изпитване за годност за почистване и устойчивост на търкане).

в)

Устойчивост на вода: лаковете, подовите покрития и подовите бои трябва да имат устойчивост на вода, определена от стандарта EN ISO 2812-1 метод 2, така че след 24-часово въздействие на вода и 16-часово възстановяване да няма промяна на блясъка или цвета.

Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик или доставчици трябва да представи отчет за изпитване, основаващ се на ISO 2812/1 метод 2 (бои и лакове — определяне на устойчивостта на течности — част I: общи методи).

г)	Адхезия: подовите покрития, подовите бои и подслоевете трябва да получат най-малко 2 на изпитването EN 2409 за адхезия. Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик или доставчици трябва да представи отчет за изпитване, съставен с помощта на метода EN ISO 2409.

д)

Издраскваемост : подовите покрития и подовите бои трябва да имат устойчивост на мокро търкане клас 1 в съответствие със стандарта EN 13300 (не повече от 5 микрона след 200 цикъла).

Оценка и проверка: заявителят и/или неговият доставчик или доставчици трябва да представи отчет за изпитване, удостоверяващ спазването на този критерий, използвайки метода, установен в EN 13300 (EN ISO 7784).

7. Информация за потребителя

Следната информация трябва да е дадена върху опаковката или да е приложена към опаковката:

—	употребата, субстратът и условията за употреба на продукта, за които е предназначен продуктът. Става въпрос, в частност, за съвети относно подготвителната работа и т.н., например, правилната подготовка на субстрата, съвети за външна употреба (според случая) или температурата,

—	препоръки за почистване на уредите и подходящото управление на отпадъците (с оглед да се намали замърсяването на водата). Тези препоръки са съобразени с въпросните вид продукт и сфера на приложението му и могат евентуално да са съпътствани от пиктограми,

—	препоръки относно условията за съхранение на продукта след отваряне (с оглед да се намалят твърдите отпадъци), включващи, според случая, съвети за безопасност,

—	препоръки за превантивните мерки за безопасност за бояджията, в частност в случай на работа в затворени помещения или с бои с висока плътност от клас 2. Следният текст (или равностоен) трябва да фигурира върху опаковката или да е приложен към нея:

„За повече информация относно основанията, поради които на този продукт е присъден знака за екомаркировка, моля, посетете страницата в Интернет:“

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи при подаването на заявлението мостра от опаковката на продукта, както и декларация за съответствие с този критерий.

8. Информация върху екомаркировката

Клетка 2 на екомаркировката трябва да съдържа следния текст:

„добри резултати за вътрешна употреба

ограничено съдържание на опасни вещества

ниско съдържание на разтворители“.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи мостра от опаковката на продукта, върху която е поставен етикетът, както и декларация за съответствие с този критерий.

(1) ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

231

32002D0740

L 236/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 3 септември 2002 година

за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркиравка на Общността на матраци и за изменение на Решение 98/634/ЕО

(нотифицирано под номер С(2002) 3293)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/740/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркиравка (1) и по-специално член 6, параграф 1, втора алинея от него,

като има предвид, че:

(1)	По силата на Регламент (ЕО) № 1980/2000, знакът за екомаркиравка на Общността може да се присъжда на продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основните аспекти на околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда да се установят конкретните критерии за екомаркировка по категории продукти.

(3)

Той постановява също прегледът на критериите за екомаркировка и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка да се осъществи своевременно преди изтичането на срока на валидност на критериите, определени за всяка категория продукти. Този преглед следва да доведе до предложение за продължаване, отмяна или преразглеждане.

(4)

Следва да се преразгледат екологичните критерии, установени с Решение 98/634/ЕО на Комисията от 2 октомври 1998 г. за установяване на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на матраци (2) с оглед да се отрази развитието на пазара. Същевременно следва да се променят срокът на валидност на това решение, продължен с Решение 2001/540/ЕО на Комисията (3), както и определението на тази категория продукти.

(5)	Следва да се приеме ново решение на Комисията за конкретните екологични критерии за тази категория продукти, които да бъдат валидни за срок от пет години.

(6)

Целесъобразно е за ограничен период, ненадхвърлящ дванадесет месеца, новите критерии, установени с настоящото решение, и критериите, установени с Решение 98/634/ЕО, да се прилагат едновременно с оглед предприятията, на които е присъдена или които са заявили екомаркировка за своите продукти преди датата на влизане в сила на настоящото решение, да имат достатъчен срок, за да приведат тези продукти в съответствие с новите критерии.

(7)	Меpките, предвидени в настоящото решение, се основават на проектокритериите, разработени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, създаден по силата на член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(8)	Меpките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За да им бъде присъден знакът за eкoмаркировка на Общността по силата на Регламент (ЕО) № 1980/2000, матраците трябва да попадат в категорията продукти „матраци“, определена в член 2, и да удовлетворяват екологичните критерии, посочени в приложението към настоящото решение.

Член 2

1. Категорията продукти „матраци“ включва:

а)	матраците по смисъла на параграф 2;

б)	латексната пяна, използвана в матраците;

в)	полиуретановата пяна, използвана в матраците.

2. „Матраци“ са продукти, предоставящи повърхност за сън или за почивка, състояща се от устойчиво текстилно покритие, запълнено с материали, което може да се поставя върху съществуваща леглова конструкция.

Това включва рамкирани матраци с пружини, определени като тапицирани леглови основи, състоящи се от пружини и покрити с дреб, поставени върху неподвижна рамка, които се използват в леглова рамка или самостоятелно, и са комбинирани с матрачно уплътнение, което не е предназначено за отделно използване.

Надуваемите и водните матраци се изключват.

Член 3

Кодовият номер на категорията продукти „матраци“, определен за административни цели, е „014“.

Член 4

Член 3 от Решение 98/634/ЕО се заменя със следния текст:

„Член 3

Определението на категорията продукти и конкретните екологични критерии, установени за тази категория, са валидни до 31 януари 2004 година.“

Член 5

Настоящото решение се прилага от 1 септември 2002 година до 31 август 2007 година.

Производителите на продукти от категорията „матраци“, за които е присъден знакът за екомаркировка преди 1 септември 2002 г., могат да продължат да го използват до 31 януари 2004 г.

Производителите на продукти от категорията „матраци“, заявили знака за екомаркировка преди 1 септември 2002 г., могат да го получат при условията, предвидени в Решение 98/634/ЕО. В този случай етикетът може да се използва до 31 януари 2004 г.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 септември 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 302, 12.11.1998 г., стр. 31.

(3) ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 50.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Тези критерии, в частност, целят:

—	да ограничават използването на екотоксични съединения,

—	да ограничават нивата на токсични остатъци,

—	да насърчават производството на по-трайни продукти.

Критериите са определени на нива, които насърчават етикетирането на матраци, които имат по-слабо въздействие върху околната среда.

Изисквания за оценка и проверка

Изискванията за оценка и проверка са посочени за всеки критерий.

Когато от заявителя се изисква да представи декларации, документи, протоколи от изпитвания или друго доказателство, удостоверяващо съответствието с критериите, това означава, че те могат да се представят от заявителя и/или от неговия или неговите доставчици, според случая.

Протоколите за изпитванията се съставят от независими (външни) лаборатории. Въпреки това, компетентният орган, който преценява заявлението, може по изключение да приеме протоколи за изпитвания, съставени от надлежно одобрени вътрешни лаборатории.

Ако е необходимо, могат да се използват други методи на изпитване, освен посочените за всеки критерий, ако са преценени за равностойни от компетентния орган, който разглежда заявлението.

Ако е необходимо, компетентните органи могат да изискват допълнителни документи и да извършват независими проверки.

Препоръчва се на компетентните органи да вземат под внимание прилагането на признати системи на управление на околната среда като EMAS или EN ISO 14001 при проучването на заявленията и проверката за съответствие с критериите. (Бележка: не е задължително да се прилагат тези системи на управление).

Бележка: Определят се конкретни критерии за следните материали: латексна пяна, полиуретанова пяна, арматура и пружини, кокосови влакна, дървесина, текстилни влакна и тъкани. Останалите материали, за които не е определен конкретен критерий, са разрешени. Спазването на критериите, определени за латексната пяна, полиуретановата пяна или кокосовите влакна се изисква, само ако материалът съставлява над 5 % от общото тегло на матрака.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи подробни данни за материалите, влизащи в състава на матраците.

КРИТЕРИИ

1. Латексна пяна

Бележка: следните критерии трябва да се спазват, само ако латексната пяна съставлява над 5 % от общото тегло на матрака.

а)

Тежки метали, подлежащи на екстракция: концентрацията на изброените по-долу метали не трябва да превишава следните стойности:

антимон	0,5 ppm
арсен	0,5 ppm
олово	0,5 ppm
кадмий	0,1 ppm
хром (общо)	1,0 ppm
кобалт	0,5 ppm
мед	2,0 ppm
никел	1,0 ppm
живак	0,02 ppm

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи протокол за изпитване, съставен въз основа на следния метод на изпитване: смляна проба, извлечена в съответствие с DIN 38414-S4, L/S = 10. Филтрация с 0,45 μm мембранен филтър. Анализ посредством атомна емисионна спектроскопия с индуктивно свързана плазма (ICP-AES) или с хидридна техника, или техника на студената пара.

б)

Формалдехид: концентрацията на формалдехид не трябва да превишава 30 ppm, измерена с EN ISO 14184-1. Ако е измерена с изпитване, включващо камера, тя не трябва да превишава 0,01 mg/m3.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи протокол за изпитване, като се използва следния метод: EN ISO 14184-1. Проба от 1 g със 100 g вода, загрята до 40 °С за 1 час. Формалдехид в екстракт, анализиран с ацетилацетон, фотометричен.

Възможно е също да се използва изпитване в емисионна камера: ENV 13419-1, с EN ISO 16000-3 или VDI 3484-1 за вземане на проби и анализ на въздуха. Пробата се взема в срок от една седмица от производството на пяната. Опаковка на пробата: вакуумирана, отделно, първо в алуминиево, а после и в полиетиленово фолио. Условия: опакованата проба се съхранява при стайна температура в продължение на най-малко 24 часа, след което пробата се разопакова и незабавно се поставя в изпитвателна камера. Условия на изпитването: пробата се поставя върху прободържач, който позволява преминаването на въздух от всички страни; климатичните фактори са тези, определени в стандарт ENV 13419-1, за сравнение на резултатите от изпитването, вентилационната степен на съответното помещение (q = n/l) е 1; степента на вентилация трябва да е между 0,5 и 1; вземането на проби от въздуха трябва да започне 24 часа след зареждането на камерата и да приключи най-късно 30 часа след зареждането ѝ.

в)

Летливи органични съединения (ЛОС): концентрацията на ЛОС не трябва да превишава 0,5 mg/m3. В тази връзка ЛОС е всяко органично съединение, което при 293,15 K има налягане на парата по-голямо или равно на 0,01 kPa или което има съответната летливост при особени условия на употреба.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи доклад за изпитване, съставен съгласно следния метод: изпитване в камера (при условия, съгласно критерий 1, буква „б“ за формалдехид) с DIN ISO 16000-6 за вземане на проби и анализ на въздуха.

г)

Багрила, пигменти и противовъзпламенителни средства: всякакви багрила, пигменти или противовъзпламенителни средства, които се използват, трябва да съответстват на критериите (посочени по-долу), определени в Решение 2002/371/ЕО на Комисията от 15 май 2002 г. за установяване на екологични критерии за присъждане на екомаркировка на Общността на текстилни продукти и за изменение на Решение 1999/178/ЕО (1):

Примеси в багрилата

Примеси в пигментите

Багрене с хромова стипцовка

Азо-багрила

Багрила, които са карценогенни, мутагенни или токсични за репродукцията

Багрила, които потенциално могат да повишат чувствителността

Противовъзпламенителни средства

Оценка и проверка: заявителят трябва или да представи декларация за неупотреба, или да удовлетворява изискванията за оценка и проверка, определени в Решение 2002/371/ЕО.

д)	Металокомплексни багрила: не трябва да се използват металокомплексни багрила на основата на мед, олово, хром или никел. Оценка и проверка: заявителят трябва да представи декларация за неупотреба.

е)

Хлорофеноли: не се допуска съдържанието на хлорофенол (соли и естери), ако неговата концентрация е над 0,1 ppm, с изключение на монохлорофенолите и дихлорофенолите (соли и естери), чиято концентрация не трябва да превишава 1 ppm.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи протокол за изпитване, съставен въз основа на следния метод на изпитване: смилане на проба от 5 g, извличане на хлорофенола или на натриевата сол. Анализ с газхроматограф (ГХ), улавяне с масспектрометър или с детектор за улавяне на електрони.

ж)

Бутадиен: концентрацията на бутадиен не трябва да превишава 1 ppm.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи протокол за изпитване, съставен въз основа на следния метод на изпитване: смилане и претегляне на проба. Вземане на проба с прибор за пробоотбор от въздуха в матрака. Анализ с газов хроматограф, улавяне с пламъчно-йонизационен детектор.

з)

Нитрозамини: концентрацията на N-нитросамините, измерена с изпитване в камера, не трябва да превишава 0,001 mg/m3.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи доклад за изпитване, съставен въз основа на следния метод на изпитване: изпитване в камера (със същите условия като на критерий 1, буква б) за формалдехид) с вземане на проби и анализ на въздуха с метода Hauptverband der gewerblichen Berufsgenossenschaften ZH 1/120.23 (или равностоен метод).

2. Полиуретанова пяна

Бележка: следните критерии трябва да се спазват, само ако полиуретановата пяна съставлява над 5 % от общото тегло на матрака.

а)	Тежки метали, подлежащи на екстракция: полиуретановата пяна трябва да удовлетворява изискванията, определени за латексната пяна в критерий 1, буква а). Оценка и проверка: същите изисквания като за критерий 1, буква а).

б)	Формалдехид: полиуретановата пяна трябва да удовлетворява изискванията, определени за латексната пяна в критерий 1, буква б). Оценка и проверка: същите изисквания като в критерий 1, буква б).

в)	Летливи органични съединения (ЛОС): полиуретановата пяна трябва да удовлетворява изискванията, определени за латексната пяна в критерий 1, буква в). Оценка и проверка: същите изисквания като в критерий 1, буква в).

г)	Багрила, пигменти и противовъзпламенителни средства: полиуретановата пяна трябва да удовлетворява изискванията, определени за латексната пяна в критерий 1, буква г). Оценка и проверка: същите изисквания като в критерий 1, буква г).

д)	Металокомплексни багрила: полиуретановата пяна трябва да удовлетворява изискванията за латексната пяна, определени в критерий 1, буква д). Оценка и проверка: същите изисквания като в критерий 1, буква д).

е)

Органичен калай: не трябва да се използва калай в органична форма (калай, свързан с въглероден атом).

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи декларация за неупотреба. Изпитванията не са задължителни. Все пак, ако са проведени изпитвания (например, с цел проверка или контрол), трябва да се използва следният метод на изпитване: всеки метод, който измерва по специфичен начин органично калаено съединение, без да отчита евентуалното наличие на неорганично калаено съединение като калаения октоат.

ж)

Пропеленти: не трябва да се използват хлорфлуорвъглероди, хлорфлуорвъглеводороди, флуорвъглеводороди или метилен хлорид като пропеленти или като спомагателни пропеленти. Метилен хлорид може да се използва като спомагателен пропелент в съчетание с прахообразни противовъзпламенителни средства.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи декларация, удостоверяваща, че тези пропеленти не са използвани. Ако е използван метилен хлорид, съответният заявител трябва да представи декларация, удостоверяваща, че тази употреба е направена единствено във връзка с прилагането на прахообразни противовъзпламенителни средства и той трябва да представи за целта подробно обяснение.

3. Арматура и пружини

а)	Намаляване: ако намаляването и/или почистването на арматурата и/или на пружините е извършено с органични разтворители, следва да се използва затворена система за намаляване/почистване. Оценка и проверка: заявителят трябва да представи съответната декларация.

б)	Галванизация: повърхността на пружините не трябва да е покрита с галваничен метален слой. Оценка и проверка: заявителят трябва да представи съответната декларация.

4. Кокосови влакна

Бележка: следният критерий трябва да се спазва, само ако кокосовите влакна съставляват над 5 % от общото тегло на матрака.

Ако материалът от кокосови влакна е гумиран, той трябва да отговаря на критериите, приложими за латексната пяна.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи или декларация, удостоверяваща, че не са използвани гумирани кокосови влакна, или докладите за изпитвания, споменати в предходния критерий за латексната пяна.

5. Дървесен материал

а)

Плоскост от дървесни частици: за всяка използвана плоскост от дървесни частици съдържанието на формалдехид не трябва да превишава 50 % от граничната стойност, даваща възможност да бъде класифициран в клас за качество 1 по смисъла на стандарта EN 312-1.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи или декларация, удостоверяваща, че не е използвана плоскост от дървесни частици, или докладите за изпитвания, определени в стандарта EN 312-1.

б)

Дървесно-влакнеста плоскост: за всяка използвана дървесно-влакнеста плоскост съдържанието на формалдехид не трябва да превишава 50 % от граничната стойност, даваща възможност да бъде класифициран в клас за качество 1 по смисъла на стандарта EN 622-1.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи или декларация, удостоверяваща, че не е използвана дървесно-влакнеста плоскост, или докладите за изпитвания, определени в стандарта EN 622-1.

6. Текстил (влакна и тъкани)

Всички използвани текстилни влакна и всички тъкани (с изключение на преждата, използвана за шиене) трябва да удовлетворяват всички съответни критерии, определени в Решение 2002/371/ЕО (което установява екологичните критерии за текстилните продукти).

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи или подробни документи, показващи, че на съответните влакна и тъкани е присъдена екомаркировка, или подробна документация (протоколи за изпитвания, декларации и т.н.), посочена в Решение 2002/371/ЕО, въз основа на която е възможно на влакната и тъканите да се присъди екомаркировка на Общността.

7. Лепила

а)

Летливи органични съединения (ЛОС): всяко използвано лепило трябва да съдържа под 10 тегловни % летливи органични съединения (ЛОС). Този критерий не се прилага за лепила, използвани за инцидентни поправки. В тази връзка ЛОС е всяко органично съединение, което при 293,15 K има налягане на парата по-голямо или равно на 0,01 kPa, или има съответната летливост при особени условия на употреба.

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи декларация, удостоверяваща, че използваните лепила удовлетворяват този критерий, както и съответните оправдателни документи.

б)	Бензени и хлорбензени: всяко използвано лепило не трябва да съдържа нито бензен, нито хлорбензен. Оценка и проверка: заявителят трябва да представи декларация, удостоверяваща, че използваните лепила удовлетворяват този критерий, както и съответните документи, подкрепящи декларацията.

8. Дълготрайност

а)	Загуба на дебелина: загубата на дебелина трябва да е под 20 mm.

б)

Загуба на твърдост: загубата на твърдост (Hs) трябва да е под 20 %.

Оценка и проверка (валидно за букви а) и б): заявителят трябва да представи протокол за изпитване, съставен въз основа на следния метод на изпитване: EN 1957. Загубата на дебелина и загубата на твърдост съответстват на разликата между началните измервания (100 цикъла) и измерванията след приключването (30 000 цикъла) на изпитването на дълготрайност.

9. Информация върху опаковката

Следният текст (или равностоен текст) трябва да фигурира върху опаковката:

„За повече информация за основанията, въз основа на които на този продукт е присъден знака за екомаркировка, посетете страницата в Интернет: http://europa.eu.int/ecolabel.“

„Обърнете се към местните органи, за да научите най-добрия начин за изхвърляне на старите матраци.“

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи мостра от опаковката на продукта и сведения, които придружават продукта, както и декларация за съответствие с този критерий.

10. Информация върху екомаркировката

Следният текст трябва да е вписан в клетка 2 на екомаркировката:

„намалено съдържание на вредни вещества

одобрена дълготрайност.“

Оценка и проверка: заявителят трябва да представи мостра от опаковката на продукта, на която се вижда етикетът, както и декларация за съответствие с този критерий.

(1) ОВ L 133, 18.5.2002 г., стр. 29.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

237

32002D0741

L 237/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 септември 2002 година

за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността за копирна и графична хартия и за изменение на Решение 1999/554/ЕО

(нотифицирано под номер С(2002) 3294)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/741/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално член 6, параграф 1, втора алинея от него,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000 екомаркировка на Общността може да се присъжда за продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основни аспекти на околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че следва да бъдат установени специални критерии за екомаркировка по продуктови групи.

(3)

Той също предвижда, че преразглеждането на критериите за екомаркировка, както и свързаните с критериите изисквания за оценка и проверка, следва да се осъществи своевременно преди изтичането на срока на валидност на критериите, определени за всяка продуктова група. Разглеждането следва да доведе до предложение за удължаване, отмяна или преразглеждане.

(4)

Подходящо е да се ревизират екологичните критерии, които са били установени с Решение 1999/554/ЕО на Комисията от 19 юли 1999 г. за установяване на екологични критерии за присъждане на екомаркировка на Общността за копирна хартия (2) с оглед отразяване събитията на пазара. В същото време определянето на продуктовата група следва да бъде изменено, за да се включи графична хартия.

(5)	Следва да бъде прието ново решение на Комисията, установяващо специфични екологични критерии за тази продуктова група, които да бъдат валидни за период от пет години.

(6)

Подходящо е за ограничен период не повече от 12 месеца да бъдат валидни едновременно както новите критерии, установени от настоящото решение, така и критериите, установени с Решение 1999/554/ЕО, с оглед да се осигури достатъчно време на фирмите, на които е била присъдена екомаркировка за продуктите им преди датата на прилагане на настоящото решение, да адаптират тези продукти, за да съответстват на новите критерии.

(7)	Мерките, предвидени в настоящото решение, се основават на проектокритериите, разработени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, учреден по силата на член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С оглед да бъде присъдена екомаркировка на Общността по силата на Регламент (ЕО) № 1980/2000, хартията следва да попада в продуктовата група „копирна и графична хартия“, дефинирана в член 2, и трябва да съответства на екологичните критерии, определени в приложението към настоящото решение.

Член 2

1. Продуктовата група „копирна и графична хартия“ включва хартия или ролки от непринтирана хартия, които се използват за принтиране, копиране, писане или рисуване.

2. Вестникарска хартия, термично чувствителна хартия и хартия без индиго не се включват в тази продуктова група.

Член 3

За административни цели кодовият номер, отреден на продуктовата група „копирна и графична хартия“, е 011.

Член 4

Член 3 от Решение 1999/554/ЕО се заменя със следното:

„Член 3

Определението на продуктовата група и специфичните екологични критерии за продуктовата група са валидни до 31 август 2003 г.“

Член 5

Настоящото решение се прилага от 1 септември 2002 г. до 31 август 2007 г.

Производителите на продукти, попадащи в продуктовата група „копирна хартия“, на които вече е била присъдена екомаркировка преди 1 септември 2002 г., могат да продължат да използват този етикет до 31 август 2003 г.

На производителите на продукти, попадащи в продуктовата група „копирна хартия“, които вече са подали заявление за присъждане на екомаркировка преди 1 септември 2002 г., може да бъде присъдена екомаркировка съгласно условията на Решение 1999/554/ЕО. В този случай етикетът може да бъде използван до 31 август 2003 г.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 септември 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 210, 10.8.1999 г., стр. 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Тези критерии целят по-специално:

—	намаляването на изпускането на токсични и еутрофни вещества във водите,

—	намаляване на вредата за околната среда или рискове, свързани с използването на енергия (глобално затопляне, киселинни дъждове, изчерпване на невъзобновяеми енергийни източници) посредством намаляване на консумацията на енергия и свързаните с това емисии във въздуха,

—	намаляване на вредата за околната среда или рискове, свързани с употребата на опасни химикали,

—	прилагане на принципите на устойчиво управление с оглед опазване на горите.

Критериите са установени на равнища, които насърчават маркирането на копирна графична хартия, която има по-ниско въздействие върху околната среда.

Оценка и проверка на изискванията

Специфичните изисквания за оценка и проверка са посочени в рамките на всеки критерий.

Когато от заявителя се изисква да представи декларации, документация, анализи, доклади за тестове, или други доказателства, за да покаже съответствие с критериите, се разбира че последните могат да произхождат от заявителя и/или неговия/ите доставчик/ци и/или техния/ите доставчик/ци, и т.н., когато това е подходящо.

Когато е подходящо, методи за изпитване, различни от тези, посочени за всеки критерий, могат да бъдат използвани, ако тяхната еквивалентност е приета от компетентния орган, който преценява заявлението.

Когато е възможно, изпитването следва да бъде извършено от съответно акредитирани лаборатории, които отговарят на общите изисквания, изразени в стандарт EN ISO 17025.

Когато е подходящо, компетентните органи могат да изискат подкрепяща документация и могат да извършат независими проверки.

Препоръчва се на компетентните органи да вземат предвид приложението на признатите схеми за управление на околната среда, като ЕМАS или ISO 14001, когато преценяват заявленията и извършват проверка на съответствието с критериите (забележка: не се изисква да се прилагат такива схеми за управление).

КРИТЕРИИ

1. Емисии във водата и въздуха

а)

COD, сяра (S), NOx : За всеки от тези параметри емисиите във въздуха и/или водите от пулп и производството на хартия следва да се изразяват чрез точки (РCOD, РS, РNOx), както подробно е описано по-долу:

Никоя от отделните точки РCOD, РS, или РNOx да не надхвърля 1,5.

Общият брой точки (Робщо = РCOD + РNOx) да не надхвърля 3,0.

Изчисляването на РCOD следва да се извършва както следва (изчисляването на РS и РNOx се прави по абсолютно същия начин).

Изчисление за производството на пулп: за всеки използван „i“ пулп, свързаните COD емисии (CODпулп, i изразени в kg/изсушен на въздух тон — ADT се разделят на референтната стойност за този тип пулп (CODреферентен, пулп), дадена в таблицата по-долу. Тези коефициенти се претеглят според пропорцията на всеки използван пулп (рi по отношение на мокра хартия) и се сумират общо, за да се получи броят на точките за производството на пулп (РCOD, пулп). По този начин:

РCOD, пулп= Σ (рi × COD, пулп i/CODреферентен, пулп)

Изчисление за производство на хартия: броят на точките за производство на хартия (РCOD, хартия) се изчислява като се разделят свързаните COD емисии (CODхартия) на референтната стойност за хартия (CODреферентна,хартия) дадена в таблицата по-долу. По този начин:

РCOD, хартия= CODхартия/CODреферентна, хартия

Общото изчисление на точките РCOD: обща референтна стойност за пулп, претеглена с различните видове използван пулп (COD претеглен референтен, пулп) се изчислява, както следва:

CODпретеглен референтен, пулп= Σ (рi × CODреферентен, пулп)

Накрая точките за производството на пулп и хартия се комбинират, за да дадат общия брой точки РCOD, както следва:

РCOD= РCOD, пулп × CODпретеглен референтен, пулп/(CODпретеглен референтен, пулп + CODреферентна, хартия) + Р COD хартия × COD референтна, хартия/(CODпретеглен референтен, пулп + CODреферентна, хартия)

Таблица на референтните стойности за емисии от производството на различени тип пулп и хартия:

Класа пулп/хартия	Емисиии (kg/ADT)
Класа пулп/хартия	CODреференция	Sреференция	NOx референция
Химически пулп (занаятчийски и всички други освен сулфитен)	18,0	0,6	1,6
Химически пулп (сулфитен)	25,0	0,6	1,6
CTMP	15,0	0,2	0,3
ТМР/дървесен пулп	3,0	0,2	0,3
Рециклиран фибров пулп	2,0	0,2	0,3
Хартия (неинтегрирани фабрики, където всички използвани пулпове се закупуват като пазарни пулпове)	1,0	0,3	0,8
Хартия (други фабрики)	1,0	0,3	0,7

Оценка и проверка: Заявителят предоставя подробни изчисления, показващи спазването на този критерий, заедно със съответната подкрепяща документация, която включва доклади от изпитвания, използвайки следните методи за изпитване: COD: ISO 6060; NOx: ISO 11564; S(oxid): EPA № 8; EPA № 16A; S съдържание в нефт: ISO 8754:1995; S съдържание във въглища: ISO 351.

Подкрепящата документация включва индикация за честотата на измерване и изчислението на точките за COD, S и NOx. Тя включва всички емисии на S и NOx, които настъпват по време на производството на пулп и хартия, включително парата, генерирана извън производствената площадка, освен тези емисии, свързани с производството на електричество. Измерванията включват възстановителни бойлери, варници, парни бойлери и деструкционни пещи за силно миришещи газове. Дифузните емисии следва да се вземат предвид. Докладваните емисионни стойности за S във въздуха включват както емисиите на оксидирана, така и редуцирана S (диметил сулфид, метил меркаптан, водороден сулфид и подобни). Емисиите на S, свързани с генерирането на топлоенергия от нефт, въглища и други външни горива с известно S съдържание могат да бъдат изчислени, вместо да бъдат измервани, и следва да се вземат предвид.

Измерванията на емисиите във водите се вземат върху нефилтрирани и неутаени проби, било след третиране в предприятието или след третиране в обществена пречиствателна станция. Периодът на измервания се основава на производството в продължение на 12 месеца. В случай на ново или възстановено производствено предприятие, измерванията се основават на поне 45 последващи дни от стабилното функциониране на предприятието. Измерването следва да бъде представително за съответната кампания.

б)

АОХ: Емисиите на АОХ от производството на пулп не следва да надвишават 0,25 kg/ADT.

Оценка и проверка: Заявителят представя доклади за изпитването, използвайки следния метод за изпитване: AOX ISO 9562 (1989). Подкрепящата документация включва индикация за честотата на измерване. АОХ се измерва само при процеси, при които се използват хлорни съединения за избелване на пулпа. АОХ не следва да се измерва в отпадните води от неинтегрирано производство на хартия или в отпадните води от производството на пулп без избелване, или където избелването се извършва с вещества, несъдържащи хлор.

Измерванията се вземат върху нефилтрирани и неутаени проби, след обработване в предприятието, или след обработване в обществена пречиствателна станция. Периодът на измервания се основава на производството в продължение на 12 месеца. В случай на ново или възстановено производствено предприятие, измерванията се основават на поне 45 последващи дни от стабилното функциониране на предприятието. Измерването следва бъде представително за съответната кампания.

в)

СО2 : Емисиите на въглероден двуокис от невъзстановими източници няма да надвишава 1 000 kg на тон произведена хартияя, включително емисии от производството на електричество (било на самата производствена площадка или извън нея). За неинтегрирани предприятия (където всички използвани пулпове са закупени пазарни пулпове), емисиите не следва да надхвърлят 1 100 kg на тон. Емисиите следва да се изчисляват като сума от емисиите от производството на пулп и хартия.

Оценка и проверка: Заявителят представя подробни изчисления, посочващи съответствието с този критерий, заедно със свързаната подкрепяща документация.

Заявителят представя данни за емисиите на въглероден двуокис във въздуха. Това включва всички източници на невъзстановими горива по време на производството на пулп и хартия, включително емисиите от производството на електричество (на самата производствена площадка или извън нея).

Следните емисионни фактори се използват при изчисляването на емисиите на СО2 от горива:

Гориво	Емисия на СО2 фосилно	Единица
Въглища	95	g CO2 фосилно/МJ
Суров петрол	73	g CO2 фосилно/МJ
Горивно масло 1	74	g CO2 фосилно/МJ
Горивно масло 2—5	77	g CO2 фосилно/МJ
LPG	69	g CO2 фосилно/МJ
Природен газ	56	g CO2 фосилно/МJ
Мрежово електричество	400	g CO2 фосилно/KWh

За мрежово електричество стойността, цитирана в горната таблица (европейската средна стойност) се използва, освен ако заявителят представи документация, установяваща средната стойност за доставчика/ците на електричество, като в този случай заявителят може да използва тази стойност вместо стойността, цитирана в таблицата.

Периодът за изчисленията или масовите баланси се основава на производството през последните 12 месеца. В случай на ново или възстановено производствено предприятие, измерванията се основават на най-малко 45 последващи дни от стабилното функциониране на предприятието. Измерването следва да бъде представително за съответната кампания.

2. Употреба на енергия

а)

Електричество: Консумацията на електричество, свързана с производството на пулп и хартия, се изразява като точки РЕ, както е описано подробно по-долу.

Броят на точките РЕ следва да бъде по-малък или равен на 1,5.

Изчисляването на РЕ се извършва, както следва:

Изчисление за производство на пулп: за всеки използван пулпi свързаната консумация на електричество (Епулп i, изразено в kWh/ADT) се изчислява, както следва

Епулп i= вътрешно произведено електричество + купено електричество – продадено електричество

Тази стойност се разделя на референтната стойност за типа пулп (Ереферрентен пулп), посочен в таблицата по-долу. Тези коефициенти следва да бъдат претеглени според съотношението на всеки използван пулп (рi по отношение на влажна хартия) и сумирани заедно, за да дадат броя точки за консумация на електричество в производството на пулп (РЕ пулп). По този начин:

РЕ пулп= Σ (рi × Епулп i/Ереферентен пулп)

Изчислението за производство на хартия: по същия начин консумацията на електричество, свързана с производството на хартия (Ехартия) се изчислява и разделя на референтната стойност за тип хартия (Ереферентна, хартия), дадена в таблицата по-долу, както следва:

Ехартия= вътрешно произведено електричество + купено електричество – продадено електричество.

РЕ хартия= Ехартия/Ереферентна, хартия.

Общото изчисление на точките РЕ: обща претеглена референтна стойност за пулп (Епретеглена референтна, пулп) се изчислява, както следва:

Епретеглена референтна, пулп= Σ (рi × Ереферентен пулп)

Накрая точките за производство на пулп и хартия се комбинират, за да дадат общия брой точки (РЕ), както следва:

РЕ= РЕ пулп × Е претеглена референтна, пулп/(Е претеглена референтна, пулп + Ереферентна, хартия.) + РЕ хартия × Ереферентна, хартия/(Е претеглена референтна, пулп + Ереферентна хартия)

б)

Гориво (топлина): консумацията на гориво, свързана с производството на пулп и хартия се изразява в точки (РF), както е описано подробно по-долу.

Броят точки РF следва да бъде по-малък или равен на 1,5.

Изчислението на РF следва да се извърши, както следва:

Изчисление за производство на пулп: за всеки използван пулп i свързаната консумация на гориво (Fпулп i изразена в kWh/ADT) се изчислява, както следва:

F пулп i= вътрешно произведено гориво + закупено гориво – продадено гориво – 1,25 × вътрешно произведено електричество

Забележка: F пулп i (и приноса му за PF.пулп) не следва да се изчислява за механичен пулп, освен ако е пазарен, изсушен на въздух механичен пулп, съдържащ поне 90 % сухо вещество.

F пулп i следва да бъде разделен на референтната стойност за респективния тип пулп (Fреферентен пулп), посочен в таблицата по-долу. Тези коефициенти се претеглят според съотношението на всеки използван пулп (рi за повечето хартии) и сумират, за да дадат броя точки за гориво в производството на пулп (Р F пулп). По този начин:

Р F пулп= Σ (рi × Fпулп i/Fреферентен,пулп)

Изчислениeто за производство на хартия: по същия начин консумацията на гориво, свързана с производството на хартия (Fхартия изразена в kWh/ADT) се изчислява, както следва:

Fхартия= вътрешно произведено гориво + купено гориво – 1,25 × вътрешно произведено електричество

РF, хартия= Fхартия/Fреферентна, хартия.

Общото изчисление на точките РF: обща претеглена референтна стойност за пулп (Fпретеглена референтна, пулп) се калкулира, както следва:

Fпретеглена референтна, пулп= Σ (рi × Fреферентен пулп).

Накрая точките за производство на пулп и хартия се комбинират, за да дадат общия брой точки (РF), както следва:

РF= РF пулп × Fпретеглена референтна, пулп/(Fпретеглена референтна, пулп + F референтна, хартия.) + РF хартия × Fреферентна, хартия/(Fпретеглена референтна, пулп + Fреферентна хартия).

Таблица на референтните стойности за електричество и гориво:

Клас пулп	Гориво kWh/ADT Fреферентна	Електричество kWh/ADT Ереферентна
Химически пулп	4 000 ( Забележка: за изсушен на въздух пазарен пулп, съдържащ поне 90 % сухо вещество (admp), тази стойност може да бъде повишена с 25 % за изсушаващата енергия )	800
Механичен пулп	900 ( Забележка: тази стойност е приложима само за admp )	2 500
Рециклиран фибров пулп	1 800 ( Забележка: за admp тази стойност може да бъде увеличена с 25 % за изсушаващата енергия )	800

Клас хартия

Гориво kWh/тон

Електричество kWh/тон

Фина хартия без дървесина без покритие

Хартия за списания (SC)

1 800

600

Фина хартия без дървесина с покритие

Хартия за списания (LWC, MWC) с покритие

1 800

800

Оценка и проверка (за а) и б): Заявителят представя подробни изчисления, посочващи съответствието с този критерий, заедно със свързаната подкрепяща документация. Докладваните подробности следователно следва да включват общата консумация на електричество и гориво.

Заявителят изчислява всички вложени енергийни компоненти, разделени на топлина/горива, използвани по време на производството на пулп и хартия, включително използваната енергия за обезмастиляване на отпадъчни хартии за производството на рециклирана хартия. Използваната енергия за транспорта на суровините, както и за конверсия и опаковане, не е включена в изчисленията за консумацията на енергия.

Общата топлинна енергия включва всички закупени горива. Тя също така включва и възстановената енергия от инсинериране на течности и отпадъци от процеси на производствената площадка (напр. дървени отпадъци, стърготини, течности, отпадъчна хартия, хартиени късове), както и топлината, възстановена от вътрешното генериране на електричество — обаче заявителят следва да брои само 80 % от топлинната енергия от такива източници, когато изчислява общата топлинна енергия.

Електрическа енергия означава общото внесено от мрежата и вътрешното генериране на електричество, измерено като електрическа сила. Електричеството, използвано за третиране на отпадъчни води, не следва да се включва.

Когато се генерира пара с използването на електричество като източник на топлина, топлинната стойност на парата се изчислява, после се дели на 0,8 и се добавя към общата консумация на гориво.

3. Влакна — устойчиво управление на горите

Влакната могат да бъдат дървесни, рециклирани влакна от възстановена хартия, или други целулозни влакна. Влакната от остатъци от хартиени фабрики няма да се считат за рециклирани влакна.

Поне 10 % от естествените дървесни влакна от горите трябва да идват от гори, които са сертифицирани, че са управлявани така, че да се изпълняват принципите и мерките, насочени към осигуряването на устойчиво управление на горите.

Останалите естествени дървесни влакна от горите трябва да идват от гори, управлявани така, че да се изпълняват принципите и мерките, насочени към осигуряването на устойчиво управление на горите.

Произходът на всички естествени дървесни влакна се посочва.

В Eвропа принципите и мерките, упоменати по-горе, съответстват поне на тези на Паневропейските насоки на оперативно ниво за устойчиво управление на горите, одобрени от Конференцията на министрите в Лисабон относно защитата на горите в Европа ((2 до 4 юни 1998 г.). Извън Европа те следва да съответстват поне на принципите на UNCED относно горите (Рио де Жанейро, юни 1992 г., приети от Конференцията на ООН за околната среда и развитието, и — където е приложимо — на критериите или насоките за устойчиво управление на горите, приети от съответните международни и регионални инициативи (ITTO, Процесът от Монреал, Процесът от Тарапото, Инициативата на ЮНЕП/ФАО за сухата зона на Африка).

Оценка и проверка: Заявителят посочва типовете, количествата и произхода на влакната, използвани в производството на пулп и хартия. Произходът на естествените влакна се посочва с достатъчна точност, за да се позволи, където е подходящо, да се извършат проверки за установяване дали естествените влакна са от устойчиво управлявани гори. Където се използват естествени влакна от гори, заявителят представя съответен/ни сертификат/и, заедно с подкрепящата документация, показваща, че сертификационната схема правилно оценява гореупоменатите принципи и мерки на устойчиво управление на горите. За тези естествени дървесни влакна от гори, които не са сертифицирани, че са от устойчиво управлявани гори, заявителят представя подходящи декларации, харта, кодекс за поведение или заявление, потвърждаващи, че горните изисквания са спазени.

4. Опасни химически вещества

Оценка и проверка: Заявителят представя списък на химическите продукти, използвани при производството на пулп и хартия, заедно с подходящата документация (като например MSDS). Този списък включва количеството, функцията и доставчиците на всички използвани в процеса химикали.

а)

Хлор: газ хлор няма да се използва като избелващ агент. Това изискване не се отнася до газ хлор, свързан с производството и употребата на хлорен диоксид.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация от производителя/ите на пулп, че газ хлор не е бил използван като избелващ агент (забележка: докато това изискване се отнася и до избелването на рециклирани влакна, прието е, че влакната в техния предишен жизнен цикъл може да са били избелвани с газ хлор).

б)

APEO (Алкилфенол етоксилати): Алкилфенол етоксилати или други алкилфенолни деривати няма да бъдат добавяни към почистващи химикали, химикали за обезмастиляване, инхибитори на пяна, дисперсанти или покрития. Алкилфенол етоксилатите се дефинират като вещества, които при деградация произвеждат алкилфеноли.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация от своя/ите доставчик/ци на химикали, че алкилфенол етоксилати или други алкилфенолни деривати не са били добавяни към тези продукти.

в)

Остатъчни мономери: Общото количество остатъчни мономери (с изключение на акриламид), на които се приписват или могат да бъдат приписани някои от следните рискови фрази (или комбинация от такива):

R45 (може да причини рак)

R46 (може да причини наследствено генетично увреждане)

R49 (може да причини рак при вдишване)

R50/53 (силно токсичен за водни организми и може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната околна среда)

R51/53 (токсичен за водни организми и може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната околна среда)

R52/53 (вреден за водни организми и може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната околна среда)

R60 (може да увреди възпроизводителната функция)

R61 (може да увреди плода при бременност),

както са определени в Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1) и нейните последващи изменения за покрития, задържащи средства, укрепители, водни репеленти или химикали, използвани във вътрешното или външното третиране с вода, не следва да надвишава 100 ppm (изчислено на базата на тяхното твърдо съдържание).

Акриламид няма да присъства в покрития, задържащи средства, укрепители, водни репеленти или химикали, използвани във вътрешното или външното третиране с вода в концентрации, по-високи от 1 000 ppm (изчислено на базата на тяхното твърдо съдържание).

Компетентният орган може да освободи заявителя от тези изисквания по отношение на химикалите, използвани във външно третиране с вода.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий, заедно с подходящата документация (като например MSDS).

г)

Сурфектанти в обезмастиляващи форми за възстановени влакна:

Когато се използват сурфектанти в количества от поне 100 g/ADT (сумирано за всички сурфектанти, използвани в различните форми за обезмастиляване на възстановими влакна), всеки сурфектант следва да бъде лесно биодеградируем. Когато такива сурфектанти се използват в количества от по-малко от 100 g/ADT, всеки сурфектант следва да бъде или лесно биодеградируем, или изцяло биодеградируем (виж методите за изпитване и нивата за преминаване по-долу).

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий, заедно с подходящите формуляри за материална безопасност или докладите от изпитването за всеки сурфектант, които да посочват метода на изпитване, прага и декларираните заключения, използвайки един от следните методи за изпитване и нива за преминаване: за готова биодеградируемост ОИСР 301 A-F (или еквивалентните ISO стандарти), с процентна деградация в рамките на 28 дни за поне 70 % за 301 А и Е, и поне 60 % за 301 B, C, D и F; за крайна биодеградируемост ОИСР 302 А-С (или еквивалентните ISO стандарти), с процентна деградация (включително абсорбция) в рамките на 28 дни на поне 70 % за 302 А и В, и поне 60 % за 302 С.

д)

Биоциди: Активните компоненти, които съдържат влакна, в биоцидите или биостатични агенти, използвани за противодействие на организми, формиращи слуз в циркулационните водни системи, не следва да са потенциално биоакумулиращи.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий, заедно с подходящите формуляри за материална безопасност или докладите от изпитването, които да посочват метода на изпитване, прага и декларираните заключения, използвайки следните методи за изпитване: ОИСР 107, 117 или 305 А-Е.

е)

Азобагрила: Няма да се използват азобагрила, които биха могли да отделят някои от следните ароматни амини:

4-аминобифенил	(92-67-1)
бензидин	(92-87-5)
4-хлоро-о-толуидин	(95-69-2)
2-нафтиламин	(91-59-8)
о-аминоазотолуен	(97-56-3)
2-амино-4-нитротолуен	(99-55-8)
4-хлоранилин	(106-47-8)
2,4-диаминоанизол	(615-05-4)
4,4′-диаминодифенилметан	(101-94-1)
3,3′-дихлорбензидин	(91-94-1)
3,3′-диметоксибензидин	(119-90-4)
3,3′-диметилбензидин	(119-93-7)
3,3′-диметил-4,4′-диаминодифенилметан	(838-88-0)
р-кресидин	(120-71-8)
4,4′-метилен-бис-(2-хлоранилин)	(101-14-4)
4,4′-оксидианилин	(101-80-4)
4,4′-тиодианилин	(139-65-1)
о-толуидин	(95-53-4)
2,4-диаминотолуен	(95-80-7)
2,4,5-триметиланилин	(137-17-7)
о-анисидин	(90-04-0)
4-аминоазобензен	(60-09-3)

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий.

ж)

Багрилни вещества: няма да се използва никаква комерсиална багрилна формула било при пулп или при хартия, която е причислена или може да бъде причислена по времето на заявлението към някоя от следните рискови фрази (или тяхна комбинация):

R50 (силно токсичен за водни организми)

R51 (токсичен за водни организми)

R52 (вреден за водни организми)

R53 (може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната среда),

съгласно Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (2), и последващите ѝ изменения.

Няма да се използва никаква комерсиална багрилна формула било при пулп или при хартия, която съдържа повече от 2 % на тегло вещества, които са причислени или може да бъдат причислени по времето на заявлението към някоя от горните рискови фрази (или тяхна комбинация) съгласно Директива 67/548/ЕИО и последващите ѝ изменения.

Този критерий не се отнася за формули, при които класифицирането се дължи единствено на наличието на багрилен/ни компонент/и със степен на фиксация от поне 98 %. Степента на фиксация е взета като общото задържане на боя върху влакната в процеса.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие с този критерий, заедно с подходящата подкрепяща документация, като например съответните Формуляри за материална безопасност.

з)	Метални комплексни багрилни вещества или пигменти: Няма да се използват бои или пигменти, които са на основата на олово, мед, хром, никел или алуминий. Въпреки това медни фталоцианинови бои или пигменти могат да се използват. Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие.

и)

Йонни нечистоти в багрилни вещества: Нивата на йонни нечистоти в използваните багрилни вещества няма да надвишават следното: Ag 100 ppm; As 50 ppm; Ba 100 ppm; Cd 20 ppm; Co 500 ppm; Cr 100 ppm; Cu 250 ppm; Fe 2 500 ppm; Hg 4 ppm; Mn 1 000 ppm; Ni 200 ppm; Pb 100 ppm; Se 20 ppm; Sb 50 ppm; Sn 250 ppm; Zn 1 500 ppm.

Оценка и проверка: Заявителят представя декларация за съответствие.

5. Управление на отпадъците

Всички площадки за производство на пулп и хартия следва да имат система за обработване на отпадъците (така, както е дефинирана от съответните регулаторни власти на въпросните площадки за производство на пулп и хартия) и на получаваните остатъчни продукти от производството на екомаркиран продукт. Системата се документира или описва в заявлението и включва информация поне за следните въпроси:

—	процедурите за отделяне и използване на рециклируеми материали от потока на отпадъците,

—	процедурите за възстановяване на материали за други употреби, като например инсинерация за производствена пара или отопление, или за селскостопанска употреба,

—	процедури за обработване на опасни отпадъци (както са дефинирани от съответните регулиращи власти за въпросните производствени площадки за пулп и хартия).

Оценка и проверка: Заявителят представя описание на управлението на отпадъците за съответните площадки и декларация за съответствие с този критерий.

6. Годност за употреба

Продуктът следва да е годен за употреба.

Оценка и проверка: Заявителят представя подходяща документация и/или резултати от изпитване.

7. Информация за опаковането

Продуктът носи следния текст (или еквивалентен текст) за първичната и вторична опаковка:

„Този продукт отговаря на изискванията за екомаркировка, тъй като отговаря на изискванията, които наред с другите, ограничават емисиите във водите (COD, AOX), във въздуха (S, NOx, CO2), и ограничава използването на енергия, фосилни горива и опасни вещества.“

„За повече информация за екомаркировката, моля посетете страницата в Интернет: http://europa.eu.int/ecolabel“

„Събирайте използваната хартия за рециклиране“.

Освен това производителят може да представи и заявление, посочващо минималния процент рециклирани влакна.

Оценка и проверка: Заявителят представя мостра от опаковката на продукта и информацията, предоставяна заедно с продукта, както и декларация за съответствие с този критерий.

8. Информация върху екомаркировката

Клетка 2 на екомаркировката съдържа следния текст:

„Слабо замърсяване на въздуха и водите

Ниска употреба на енергия

Вредните вещества са ограничени“

Оценка и проверка: Заявителят представя мостра от опаковката на продукта, посочваща етикета, заедно с декларация за съответствие с този критерий.

(1) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(2) ОВ L 200, 31.5.1999 г., стр. 1.

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

247

32002D1600

L 242/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ № 1600/2002/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 юли 2002 година

за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 1 май 2002 г.,

като имат предвид, че:

(1)	Чистата и здравословна околна среда е от съществено значение за благосъстоянието и просперитета на обществото, но постоянният растеж в глобален аспект ще доведе до непрекъснат натиск върху околната среда.

(2)	Петата програма за действие на Общността за околната среда „Към устойчиво развитие“, приключи на 31 декември 2000 г., с постигането на редица важни подобрения.

(3)	Необходими са продължителни усилия, за да се постигнат целите и задачите, свързани с околната среда, които вече са набелязани от Общността, и е необходимо да се предвиди Шестата програма за действие за околната среда („програмата“), изложена в настоящото решение.

(4)	Все още продължават да съществуват редица сериозни екологични проблеми, като възникват и нови, които налагат допълнителни действия.

(5)	Необходимо е да се наблегне още повече на предотвратяването и прилагането на принципа за предохранителни мерки при разработването на подход за опазване на човешкото здраве и околната среда.

(6)	Внимателното използване на природните ресурси и опазването на глобалната екосистема, заедно с икономическия просперитет и балансираното социално развитие, са предпоставка за устойчиво развитие.

(7)

Програмата има за цел да гарантира високо равнище на опазване на околната среда и човешкото здраве, и да подобри цялостно състоянието на околната среда и качеството на живота, определя приоритетите по отношение на околната среда на Стратегията за устойчиво развитие, като тя трябва да бъде вземана под внимание при представянето на предложения съгласно тази стратегия.

(8)	Програмата има за цел да се премахне връзката между натиска върху околната среда и икономическия растеж, като се спазва принципът на субсидиарност и разнообразието на условията в различните региони на Европейския съюз.

(9)	Програмата установява приоритети в областта на околната среда, които трябва да характеризират реакция на Общността, насочена по-специално към изменението на климата, природата и биологично разнообразие, околната среда и здравето, качеството на живота, природните ресурси, както и отпадъците.

(10)	За всички тези области са посочени ключови цели и някои задачи, и са определени редица действия с оглед постигането на споменатите цели. Тези цели и задачи са замислени като ориентири, които трябва да се следват.

(11)	Целите, приоритетите и действията по програмата допринасят за устойчивото развитие в страните кандидатки и се стремят да гарантират опазването на природното наследство в тези държави.

(12)	Законодателството остава основен инструмент за посрещане на предизвикателствата на околната среда, като цялостното и правилно прилагане на съществуващото законодателство е приоритет. Други възможности за постигане на целите, свързани с околната среда, следва също да бъдат разгледани.

(13)	Програмата трябва да насърчи процеса на интеграция на екологичните проблеми във всички политики и дейности на Общността, в съответствие с член 6 от Договора с цел да се намали натискът върху околната среда от различни източници.

(14)

Наложителен е стратегически интегриран подход, включващ нови начини за работа с пазара, свързващ граждани, предприятия и други заинтересовани страни, за да се предизвикат необходимите промени, както в схемите на производство, така и на потребление в частния и публичния сектор, които влияят отрицателно върху състоянието на околната среда и нейното развитие. Този подход трябва да насърчава устойчивото използване и управление на сушата и водата.

(15)	Важно за успеха на програмата ще бъде да се предвидят разпоредби за достъп до информация, свързана с околната среда и до правосъдие, както и за участие на обществеността в разработване на политиката.

(16)	Тематичните стратегии ще разглеждат обхвата от възможности и необходимите инструменти за уреждане на множество сложни проблеми, изискващи широк и многостранен подход, и ще осигуряват необходимите действия, включващи, когато е целесъобразно, Европейския парламент и Съвета.

(17)	Съществува научен консенсус, че човешката дейност причинява увеличаване на концентрациите на парникови газове, водещи до по-високи глобални температури и нарушаване на климата.

(18)	Последиците от изменението на климата за хората и природата са тежки и изискват смекчаване. Мерките за намаляване на емисиите на парникови газове могат да бъдат осъществявани без да се ограничават растежът и просперитетът.

(19)	Независимо от успеха на мерките за смекчаване, обществото следва да се приспособи и подготви за въздействията от изменението на климата.

(20)	Здравословни и уравновесени екосистеми са от съществено значение за поддържане живота на планетата.

(21)

Съществува значителен натиск в резултат на човешката дейност върху природата и биологичното разнообразие. Необходими са действия за неутрализиране на видовете натиск, възникващи предимно от замърсяването на околната среда, въвеждането на алохтонни видове, потенциалните рискове от разпространението на генетично модифицирани организми и начинът, по който се използват земята и водите.

(22)	Почвата, която представлява ограничен ресурс, е подложена на натиск, свързан с околната среда.

(23)

Въпреки подобренията в стандартите за околната среда, постоянно нараства вероятността от връзка между деградацията на околната среда и някои заболявания у хората. Ето защо вниманието трябва да се насочи към потенциалните рискове, произтичащи, например, от емисии и опасни химически продукти, пестициди и шум.

(24)	Необходимо е да се познават по-добре потенциалните отрицателни последици, произтичащи от използването на химически продукти и е целесъобразно да се възложи на производителите, вносителите и потребителите по веригата да предоставят информацията, необходима за тази цел.

(25)	Химически продукти, които са опасни, трябва да бъдат заменени с по-безопасни химически продукти или с по-безопасни алтернативни технологии, които не включват употребата на химически продукти, с цел да се намалят рисковете за човека и околната среда.

(26)	Пестицидите трябва да се използват по устойчив начин с оглед свеждане до минимум на отрицателните последици за човешкото здраве и околната среда.

(27)	Градската околна среда дава подслон на около 70 % от населението и се налагат съгласувани усилия, за да се осигури по-добра околна среда и качество на живот в големите и малки градове.

(28)	Планетата има ограничен капацитет да задоволи постоянно нарастващото търсене на ресурси и да поглъща емисиите и отпадъците в резултат от тяхната употреба, като съществуват доказателства, че понастоящем търсенето на ресурси надхвърля абсорбционния капацитет на околната среда в редица случаи.

(29)	Обемът на отпадъците в Общността продължава да расте, като значителна част от тях са опасни, водещи до загуба на ресурси и до увеличени рискове от замърсявания.

(30)

Икономическата глобализация означава, че все повече са необходими действия на международно равнище в областта на околната среда, включително в транспортната политика, което изисква нови отговори от страна на Общността, свързани с политиката в областта на търговията, развитието и външните отношения, позволяващи устойчивото развитие да се поставя за цел и в други страни. Доброто управление може да допринесе много за това.

(31)	Търговията, международните инвестиционни потоци и експортните кредити следва да допринесат по още по-положителен начин за опазване на околната среда и устойчивото развитие.

(32)	Изготвянето на политика в областта на околната среда, предвид сложността на въпросите, трябва да се основава на най-добрите съществуващи научни и икономически оценки на околната среда и на познанията за състоянието и тенденциите в тази област, в съответствие с член 174 от Договора.

(33)	Информацията, предоставяна на лицата, изготвящи съответната политика, на заинтересованите страни и обществеността трябва да бъде съществена, прозрачна, актуална и лесно разбираема.

(34)	Необходимо е да се измерва и оценява напредъкът, отбелязан в осъществяването на целите, свързани с околната среда.

(35)	Въз основа на преценката за състоянието на околната среда, като се взема под внимание редовната информация, предоставяна от Европейската агенция за околна среда, следва да се извърши преглед на напредъка и оценка на необходимостта от промяна на ориентацията по средата на изпълнението на програмата,

РЕШИХА:

Член 1

Обхват на програмата

1. Решението установява програма за действие на Общността за околната среда (наричана по-долу „програмата“). Тя е насочена към основните цели и приоритети в областта на околната среда въз основа на оценка на състоянието на околната среда и преобладаващите тенденции, включително и възникващи проблеми, които изискват ръководни действия от страна на Общността. Програмата следва да насърчава интегрирането на проблемите, свързани с околната среда, във всички други политики на Общността и да съдейства за постигането на устойчиво развитие на територията на съществуващата и разширена Общност. Програмата предвижда, освен това, непрекъснати усилия за постигане на основните цели и задачи, свързани с околната среда, които са вече набелязани от Общността.

2. Програмата определя основните цели, които следва да бъдат постигнати в областта на околната среда. Тя определя, при необходимост, цели и графици. Целите и задачите следва да бъдат изпълнени преди изтичане срока на програмата, освен ако не е определено друго.

3. Програмата обхваща период от 10 години, считано от 22 юли 2002 г. Подходящи инициативи в различни области на политиката с оглед постигне на целите включват широк кръг от мерки, включително законодателни и стратегически подходи, посочени в член 3. Тези инициативи следва да бъдат представяни постепенно, но най-късно 4 години след приемане на настоящото решение.

4. Целите отговарят на основните приоритети, свързани с околната среда, които трябва да бъдат постигнати от Общността в следните области:

—	изменение на климата,

—	природа и биологично разнообразие,

—	околна среда и здраве и качество на живота,

—	природни ресурси и отпадъци.

Член 2

Принципи и общи цели

1. Програмата представлява рамка за политиката на Общността в областта на околната среда по време на срока на програмата, с цел да се осигури високо равнище на защита, като се отчита принципът на субсидиарността и разнообразието на ситуации в различните региони на Общността, да се постигне отделяне на различните видове натиск върху околната среда от икономическия растеж. Тя се основава предимно на принципа „замърсителят плаща“, принципа на вземане на предохранителни мерки, превантивния контрол и принципа за отстраняване на замърсяването при източника.

Програмата представлява основа за екологичното измерение на Европейската стратегия за устойчиво развитие и съдейства за интегрирането на екологичните проблеми във всички други политики на Общността, наред с другото, чрез определяне на основните екологични приоритети на стратегията.

2. Програмата има за цел:

—

да подчертае, че изменението на климата представлява изключително предизвикателство през следващите 10 години и след това и да съдейства за постигане на дългосрочната цел за стабилизиране концентрациите на газове в атмосферата на ниво, което да предотвратява всяко опасно антропогенно нарушение на климатичната система. По този начин дългосрочната цел за максимално увеличаване на глобалната температура с 2 °С спрямо прединдустриалните равнища и поддържане на концентрацията на СО2 под 550 ppm трябва да бъде ръководно начало за програмата. В по-дългосрочен план това вероятно ще изисква глобално намаление на емисиите на парникови газове със 70 % в сравнение с 1990 г., както е определено от Междуправителствената експертна група относно изменението на климата (МЕГИК);

—

да предпазва, опазва, възстановява и развива функционирането на природните системи, природните местообитания, дивата флора и фауна, с цел да се спре опустиняването и загубата на биологично разнообразие, включително разнообразието на генетичните ресурси, както в Европейския съюз, така и в световен мащаб;

—	да допринася за постигане на високо качество на живота и социалното благосъстояние на гражданите, като им осигурява околна среда, където нивото на замърсяване не предизвиква вредни въздействия върху човешкото здраве и околната среда и като насърчава устойчивото развитие на градската среда;

—

да се използват по-ефективно ресурсите и да се управляват по-добре ресурсите и отпадъците, за да се установят по-устойчиви схеми на производство и потребление, като се премахне връзката между използването на ресурси и създаването на отпадъци и темпа на икономически растеж, с цел да се гарантира, че потреблението на възобновяеми и невъзобновяеми източници няма да надхвърли абсорбционния капацитет на околната среда.

3. Програмата гарантира, че екологичните цели, които трябва да се насочат към основните резултати за постигане, се осъществяват, като се използват най-ефективните и подходящи съществуващи средства, в светлината на принципите, посочени в параграф 1, и на стратегическите подходи, определени в член 3. Трябва да се направи всичко възможно, за да се гарантира, че политиката на Общността в областта на околната среда се провежда по интегриран начин и въз основа на всички съществуващи решения и инструменти, като се отчитат регионалните и местни различия, както и екологично чувствителните райони, като особено значение се отдава на:

—	развитие на европейските инициативи за повишаване заинтересоваността на гражданите и местните власти;

—	задълбочен диалог със заинтересованите страни, с оглед повишаване на заинтересоваността и участието на обществеността;

—	анализ на разходите и ползите, като се взема под внимание необходимостта да се включват разходите за опазване на околната среда в структурата на разходите;

—	най-добрите в момента научни доказателства и по-нататъшното развитие на научните познания чрез научни изследвания и технологичен прогрес;

—	данни и информация за състоянието и тенденциите в околната среда.

4. Програмата стимулира пълното интегриране на изискванията за опазване на околната среда във всички други политики и действия на Общността чрез определяне на екологични цели и, при необходимост, цели и графици, които трябва да се имат предвид в съответните области на политиката.

Освен това, предложените и одобрени мерки в полза на околната среда трябва да бъдат в съответствие с целите на икономическите и социални измерения за устойчиво развитие и обратното.

5. Програмата насърчава приемането на политики и подходи, които допринасят за постигането на устойчиво развитие в страните, които са кандидатки за присъединяване („страни кандидатки“), като се основава върху транспониране и прилагане на достиженията на правото на ЕС. Процесът на разширяване трябва да поддържа и опазва екологичните предимства на страните кандидатки, каквото е богатството от биологично разнообразие, и да запази и заздрави устойчивите схеми на производство и потребление, моделите на земеползване и транспортни структури, щадящи околната среда, чрез:

—	интегриране на изискванията за опазване на околната среда в програмите на Общността, включително и тези, които са свързани с развитие на инфраструктурата;

—	насърчаване на трансфера на чисти технологии в страните кандидатки;

—	разширен диалог и обмяна на опит с националните и местни администрации в страните кандидатки относно устойчивото развитие и опазване на природното наследство на тези страни;

—	сътрудничество с гражданското общество, неправителствените организации (НПО), работещи в областта на околната среда и предприятията, установени в страните кандидатки с цел да се повиши заинтересоваността и участието на обществеността в тази област;

—

насърчаване на международните финансови институции и частния сектор да подкрепят прилагането и спазването на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда в страните кандидатки и да се отдава дължимото внимание на включването на екологичните проблеми в дейността на икономическия сектор.

6. Програмата стимулира:

—	положителната и конструктивна роля на Европейския съюз като водещ партньор в опазването на глобалната околна среда и в стремежа за постигане на устойчиво развитие;

—	развитието на глобално партньорство в областта на околната среда и за устойчиво развитие;

—	интегриране на екологичните проблеми и цели във всички аспекти от външните отношения на Общността.

Член 3

Стратегически подходи за постигане на екологичните цели

Набелязаните в програмата цели и задачи, се осъществяват, inter alia, чрез:

1.	Разработване на ново законодателство на Общността и изменение на съществуващото законодателство, при необходимост;

Насърчаване на по-ефективното изпълнение и прилагане на законодателството на Общността в областта на околната среда, без да се накърнява правото на Комисията да започва съдебни дела за нарушения. Това налага:

—	увеличени мерки за засилване на спазването на разпоредбите на Общността по опазване на околната среда и борба с нарушения на законодателството в областта на околната среда;

—	насърчаване усъвършенстването на стандартите за разрешителни, инспектиране, наблюдение и прилагане в държавите-членки;

—	по-систематизирана оценка на прилагането на законодателствата в областта на околната среда в държавите-членки;

—	усъвършенстван обмен на информация за най-добрата практика за прилагане, включително чрез Мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда (IMPEL) в рамките на нейните компетенции;

Необходими са по-нататъшни усилия за интегриране на изискванията за опазване на околната среда при изготвянето, определянето и прилагането на политиките и действията на Общността в различните области на политика. Допълнителни усилия са необходими в различните сектори, включително разглеждането на техните специфични екологични цели, задачи, графици и показатели. Това изисква:

—	гаранции, че интегрираните стратегии, разработени от Съвета за различни области на политика, са преведени в ефективни действия и допринасят за изпълнение на екологичните цели и задачи на програмата;

—	анализи, преди приемането им, дали действията в икономическата и социална сфера спомагат и дали са съобразени с целите, задачите и сроковете на програмата;

—

създаване на подходящи постоянни вътрешни механизми в институциите на Общността, като напълно се отчита необходимостта да се насърчава прозрачността и достъпът до информация, да се гарантира, че екологичните съображения са напълно отразени в инициативите на Комисията по провежданата политика, включително в съответните решения и законодателни предложения;

—	редовен мониторинг, посредством съответни показатели, разработени по възможност на базата на обща методология за всеки сектор, и изготвяне на доклади за процеса на секторната интеграция;

—	по-нататъшна интеграция на критериите, свързани с околната среда в програмите на Общността за финансиране, без да се накърняват съществуващите такива;

—	цялостно и ефективно използване и прилагане на Оценката за въздействието върху околната среда и Стратегическата оценка на околната среда;

—	целите на програмата да бъдат вземани под внимание при бъдещото преразглеждане на финансовите инструменти на Общността;

Насърчаване на устойчиви схеми за производство и потребление чрез ефективно прилагане на принципите, посочени в член 2, за да бъдат включени, както отрицателните, така и положителните въздействия върху околната среда чрез използване на комбинация от инструменти, включително пазарни и икономически инструменти. Това изисква, inter alia:

—

да се насърчава реформата на субсидиите, които оказват значителен отрицателен ефект върху околната среда и са несъвместими с устойчивото развитие, наред с другото, като се състави, най-късно при изготвянето на доклада за извършеното към средата на срока, списък на критериите, позволяващи да се отчитат такива субсидии, които имат отрицателно въздействие върху околната среда с оглед постепенното им премахване;

—	да се анализира екологичната ефективност от търгуеми емисионни разрешителни за замърсяване като инструмент с широко приложение, а така също и разменните емисионни разрешителни с цел да се насърчи и осигури тяхната употреба, където е възможно;

—	да се стимулира и насърчава прилагането на фискални мерки, като данъци и стимули, свързани с опазване на околната среда, на подходящо национално равнище или на равнище Общност;

—	да се стимулира интегрирането на изискванията за опазване на околната среда в дейностите по стандартизация;

Усъвършенстване на сътрудничеството и партньорството с предприятия и техните представителни ръководства и включване на социални партньори, потребители и техните организации, по целесъобразност, с оглед подобряване на екологичните резултати на предприятията и въвеждане на устойчиви производствени схеми. Това изисква:

—	да се насърчава подходът към интегрирана продуктова политика за срока на програмата, който ще съдейства за съобразяване с изискванията по отношение на околната среда по време на жизнения цикъл на продуктите и за по-широко прилагане на процеси и продукти, безвредни за околната среда;

—

да се насърчава по-широкото прилагане на схемата на Общността за управление и одит на околната среда (EMAS) (5) и разработването на инициативи, стимулиращи предприятията да публикуват изчерпателни и проверени от независими експерти доклади относно резултатите им, свързани с околната среда или устойчивото развитие;

—	създаване на програма за оказване на съдействие, която има за цел да помогне на предприятията да спазват определените изисквания и предвижда конкретна помощ за малките и средни предприятия;

—	да се стимулира въвеждането на схеми за награди за предприятия с високи постижения в околната среда;

—	да се насърчава иновацията на продукти, за да бъдат продуктите, предлагани на пазара, по-щадящи към околната среда, включително като се усъвършенства разпространението на резултатите от програма LIFE (6);

—	да се насърчават доброволните ангажименти или споразумения с оглед постигане на ясни екологични цели, включително и установяване на процедури в случай на неспазването им;

Да се спомогне отделните потребители, предприятия и обществени организации в ролята им на купувачи, да са по-добре информирани за въздействието върху околната среда на процесите и продуктите, използвани с оглед въвеждане на модели за устойчиво потребление. Това изисква:

—	да се стимулира поставянето на екологични етикети и други форми за екологична информация, и етикетиране, което позволява на потребителите да сравняват екологичните качества на продукти от един и същия вид;

—	да се стимулира използването на надеждни самостоятелни екологични декларации и да се предотвратяват заблуждаващи декларации;

—

да се насърчава политика на обществени поръчки, която позволява да се отчитат екологичните характеристики и възможното интегриране на проблемите, свързани с екологичния жизнен цикъл, включително производствената фаза, в процедурите по възлагане на обществените поръчки, при спазване на правилата на конкуренция на Общността и на функционирането на вътрешния пазар, с насоки за най-добра практика в тази област, и да се започне оценка на екологичния характер на политиката на обществени поръчки в институциите на Общността;

Да се подпомага интегрирането на околната среда във финансовия сектор. Това изисква:

—	да се разгледа доброволна инициатива в сътрудничество с финансовия сектор, съдържаща съставянето на насоки за включване на данните за екологични разходи в годишните финансови отчети на предприятията, както и обмена на информация за най-добри практики на финансова политика между държавите-членки;

—	да се прикани Европейската инвестиционна банка да засили интегрирането на целите и съображенията, свързани с околната среда в нейната заемна дейност, по-специално с оглед да се подкрепи устойчивото развитие на страните кандидатки;

—	да се стимулира интегрирането на целите и съображенията, свързани с околната среда в дейността на други финансови институции, като Европейската банка за възстановяване и развитие;

Създаването на система на Общността за отговорност изисква, inter alia:

—	законодателство в областта на екологичната отговорност;

Да се усъвършенстват сътрудничеството и партньорството с потребителските групи и неправителствените организации, да се стимулира по-доброто разбиране и участие в проблемите, свързани с околната среда от страна на европейските граждани, което налага:

—	да се гарантира достъпът до информация, участието и достъпът до правосъдие посредством бърза ратификация на Аархуската конвенция (7) от Общността и държавите-членки;

—	да се подкрепя предоставянето на достъпна информация на гражданите за състоянието и тенденциите в околната среда по отношение на социалните, икономическите тенденции и тези, отнасящи се до здравето;

—	цялостно повишаване на степента на заинтересованост от проблемите на околната среда;

—	разработване на общи правила и принципи за добро управление на околната среда в процес на диалог;

10.

Да се стимулира и насърчава ефективно и устойчиво използване и управление на земята и морето, като се отчитат екологичните проблеми. Това изисква, при пълно спазване на принципа на субсидиарността, следното:

—	да се стимулира най-добрата практика по отношение на устойчиво планиране на земеползването, като се вземат под внимание специфичните регионални условия и се отдава необходимото значение на Програмата за интегрирано управление на крайбрежните зони;

—	да се стимулират най-добрите практики и да се подкрепят мрежи, които насърчават обмена на опит по проблемите на устойчивото развитие, включително градските зони, моретата, бреговата линия, планинските райони, влажните зони и други райони с чувствителна природа;

—	да се увеличи прилагането на агроекологични мерки, като се отпуснат повече ресурси и им се отдели по-голямо място в рамките на Общата селскостопанска политика;

—	да се насърчават държавите-членки да разглеждат регионалното планиране като инструмент за подобряване опазването на околната среда за гражданите и стимулиране обмена на опит по устойчиво регионално развитие, по-специално в градските и гъсто населени райони;

Член 4

Тематични стратегии

1. Действията, посочени в членове 5 — 8 включват разработването на тематични стратегии и оценка на съществуващите стратегии за приоритетни екологични проблеми, изискващи цялостен подход. Тези стратегии трябва да включват определяне на предложенията, които се изискват с оглед постигане на целите, залегнали в програмата, и на процедурите, предвидени за тяхното приемане. Тези стратегии се представят на Европейския парламент и на Съвета, и, когато е целесъобразно, могат да бъдат под формата на решение на Европейския парламент и на Съвета, което следва да бъде одобрено в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора. При условията на правното основание на предложението, законодателни предложения, произтичащи от тези стратегии, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора.

2. Тематичните стратегии могат да включват подходи, които са сред посочените в член 3 и член 9, както и съответни качествени и количествени задачи и срокове, свързани с околната среда, които трябва да позволяват измерване и оценяване на предвижданите мерки.

3. Тематичните стратегии трябва да се разработват и прилагат при тясно съгласуване със съответните партньори, като неправителствените организации, предприятията, други социални партньори и публичните власти, като предвиждат, ако е целесъобразно, съгласуване със страните-кандидатки в този процес.

4. Тематичните стратегии трябва да се представят на Европейския парламент и на Съвета в срок най-късно 3 години след приемане на програмата. Докладът, изготвян при изтичане на половината от срока, в който Комисията оценява напредъка по осъществяване на програмата, следва да съдържа преглед на тематичните стратегии.

5. Комисията докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета за напредъка при разработването и прилагането на стратегиите, както и за тяхната ефективност.

Член 5

Цели и приоритетни области за действие, свързани с изменението на климата

1. За да се постигнат целите, посочени в член 2, следва да се изпълнят следните задачи:

—

ратификация и влизане в сила на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата до 2002 г. и изпълнение на поетото в нея задължение за 8-процентно намаление на емисиите до 2008—2012 г. спрямо нивата от 1990 г. за Европейската общност, в съответствие със задължението на всяка държава-членка, определено в заключенията на Съвета от 16 и 17 юни 1998 г.;

—	осъществяване до 2005 г. на явен напредък в изпълнение на поетите задължения съгласно Протокола от Киото;

—

поставяне на Комисията в правдоподобно положение да препоръча сключването на международно споразумение относно целите за много по-голямо намаление през втория период на поетите задължения съгласно Протокола от Киото. Такова споразумение би трябвало да има за цел значителното намаляване на емисиите, като се вземат под внимание, inter alia, изводите в Третия доклад за оценка на Междуправителствената експертна група за изменение на климата (IPCC) и да вземе под внимание необходимостта от ориентиране към глобално справедливо разпределение на емисиите на парникови газове.

2. Тези задачи се изпълняват, наред другото, със средствата на следните приоритетни действия:

изпълнение на международните задължения по отношение на климата, включително на поетите по Протокола от Киото, посредством:

a)	изследване на резултатите от Европейската програма по промяна на климата и приемане на ефективни общи и координирани политики и мерки въз основа на нея, които да са подходящи за различните сектори в допълнение на вътрешните действия в държавите-членки;

б)	по-нататъшна работа по установяването на рамка на Общността за разработката на ефективни разменни разрешителни на емисии на СО2 и възможното им разширяване за включване на други парникови газове;

в)	подобряване мониторинга на парниковите газове и на напредъка, осъществен от държавите-членки по отношение на спазването на поетите задължения съгласно Споразумението за вътрешно разпределение на усилията;

ii)

намаляване емисиите на парникови газове в енергийния сектор:

a)	предприемане в най-кратък срок на изчисляване и преглед на субсидиите, които противодействат на ефективната и устойчива употреба на енергията с оглед постепенното им премахване;

б)	насърчаване използването на възобновяеми изкопаеми горива с ниско съдържание на въглерод за производство на електроенергия;

в)	насърчаване употребата на възобновяеми енергийни източници, включително използването на стимули, включително на местно равнище, с оглед постигане на индикативната цел за 12-процентно намаление на общото потребление на енергия до 2010 г.;

г)	въвеждане на стимули за увеличаване на комбинираното производство на топлина и енергия и за прилагане на мерки, целящи да се удвои общият дял в Общността на комбинираното производство на топлина и енергия и да достигне 18 % от съвкупното брутно производство на електроенергия;

д)	предотвратяване и намаляване емисиите на метан при производството и разпределението на енергия;

е)	насърчаване на енергийната ефективност;

iii)

намаляване емисиите на парникови газове в транспортния сектор:

а)	определяне и предприемане на специфични действия за намаляване емисиите на парникови газове от авиацията, ако такива действия не са договорени в рамките на Международната организация за гражданска авиация до 2002 г.;

б)	определяне и предприемане на специфични действия за намаляване емисиите на парникови газове от морското корабоплаване, ако такива действия не са договорени в рамките на Международната морска организация до 2003 г.;

в)	насърчаване преминаването към по-ефективни и по-чисти видове транспорт, включително към по-добра организация и логистика;

г)	в контекста на целта на ЕС за 8-процентно намаление на емисиите на парникови газове, да се прикани Комисията да представи до края на 2002 г. съобщение за количествените екологични цели за устойчива транспортна система;

д)	определяне и предприемане на по-нататъшни специфични действия, включително всяка подходяща законодателна мярка, за намаляване емисиите на парникови газове от моторни превозни средства, включително и на N2O;

е)	стимулиране разработването и използването на алтернативни горива и превозни средства с ниско потребление на горива с оглед значителното и постоянно нарастване на техния относителен дял;

ж)	стимулиране на мерки, които да отразяват всички екологични разходи в цената на транспорта;

з)	отделяне на икономическия растеж от търсенето на транспортни услуги с цел намаляване въздействието върху околната среда;

iv)

намаляване емисиите на парникови газове в промишлените производства:

a)	насърчаване на екологично ефективни практики и технологии в промишлеността;

б)	разработване на мерки за подпомагане на малките и средни предприятия да се приспособят, да правят нововъведения и да подобряват резултатите си в тази област;

в)

стимулиране разработването на алтернативни решения, щадящи в по-голяма степен околната среда и технически осъществими, включително установяването на мерки в Общността, целящи намаляване на емисиите, постепенно преустановяване на производства, когато е целесъобразно и технически възможно, и намаляване употребата на промишлени флуорни газове — HFC (флуоро-водородни съединения на въглерода — фреони), PFC (перфлуоро-въглеродни съединения) и SF6 (серен хексафлуорид);

намаляване емисиите на парникови газове в други сектори чрез:

a)	насърчаване на енергийната ефективност в частност на отоплението, охлаждането и захранването с топла водопроводна вода при проектиране на жилища;

б)	вземане под внимание на необходимостта от намаляване емисиите на парникови газове, както и на други екологични съображения в Общата селскостопанска политика и стратегията на Общността за управлението на отпадъци;

vi)

използване на други подходящи инструменти като:

стимулиране използването на фискални мерки, включително навременна и подходяща рамка на Общността за енергийно данъчно облагане с оглед да се насърчи преминаването към по-ефективно потребление на енергия, екологично по-чисти видове енергия и транспорт, както и да се стимулират технологичните иновации;

б)	насърчаване сключването на екологични споразумения с промишлени отрасли за намаляване емисиите на парникови газове;

в)	гарантиране, че изменението на климата е главна тема в политиката на Общността в областта на научните изследвания и технологично развитие, както и в националните изследователски програми.

3. Освен смекчаване изменението на климата, Общността трябва да изготви мерки, целящи приспособяване към последиците от изменението на климата, чрез:

—	преразглеждане на политиките на Общността, по-конкретно тези, свързани с изменението на климата, за да се отчита необходимото приспособяване в инвестиционните решения;

—

насърчаване моделирането и оценките на климата в регионален аспект, с оглед изготвянето на регионални мерки за приспособяване като управление на водни ресурси, съхранение на биологичното разнообразие, предотвратяване на наводнения и опустиняване, а така също и да се спомага за повишаване на заинтересоваността сред гражданите и предприятията.

4. Трябва да се гарантира, че предизвикателствата, свързани с климата, са взети под внимание в процеса на разширяване на Общността. Това ще изисква, наред с другото, следните действия със страните-кандидатки:

—	да се подкрепи изграждането на капацитет за прилагането на вътрешни мерки с оглед използване механизмите на Протокола от Киото, и подобряване докладването и мониторинга на емисиите;

—	да се подкрепи по-устойчив транспортен и енергиен отрасъл;

—	да се гарантира, че сътрудничеството със страните кандидатки ще се засили по проблеми, свързани с изменението на климата.

5. Борбата срещу изменението на климата ще бъде неразделна част от външнополитическите отношения на Европейския съюз и ще представлява един от приоритетите в нейната политика за устойчиво развитие. Това изисква концентрирани и съгласувани усилия от страна на Общността и държавите-членки с оглед:

—	да се изгради капацитет за оказване на помощ на развиващите се страни и на икономиките в преход, например като се насърчават проекти, свързани с Механизма за чисто развитие (МЧР) в Протокола от Киото, и съвместното им осъществяване;

—	да реагира на определени нужди от трансфер на технологии;

—	оказване на помощ при посрещане на предизвикателството, което представлява приспособяването към изменението на климата в засегнатите страни.

Член 6

Цели и приоритетни области за действие по отношение на природата и биологичното разнообразие

1. За да се осъществят целите, посочени в член 2, трябва да се осъществят следните задачи:

—	спиране на намаляването на биологичното разнообразие с оглед тази цел да бъде постигната до 2010 г., включително предотвратяване и смекчаване на отрицателното въздействие на агресивните екзотични видове и генотипове;

—	защита и подходящо възстановяване на природата и биологичното разнообразие от разрушителното замърсяване;

—	съхраняване, съответно възстановяване и устойчиво използване на морската среда, крайбрежните зони и влажните зони;

—	съхраняване и съответно възстановяване на естетичната стойност на пейзажа, включително на райони с културна стойност, както и чувствителни райони;

—	съхраняване на видовете и местообитанията, като специално внимание се отдава на предотвратяване разпокъсването на местообитанията;

—	насърчаване на устойчиво използване на земята, като специално внимание се отделя на предотвратяването на ерозията, влошаването на качеството на почвата, замърсяването и опустиняването ѝ.

(8)

по отношение на биологичното разнообразие:

—

гарантиране прилагането и насърчаването мониторинга и оценката на стратегията на Общността относно биологичното разнообразие и съответните планове за действие, включително чрез програми за събиране на данни и информация, разработване на подходящи показатели и стимулиране на използването на най-добрите съществуващи техники и най-добрите практики в областта на околната среда;

—	стимулиране изследванията, свързани с биологичното разнообразие, генетичните ресурси, екосистемите и тяхното взаимодействие с човешката дейност;

—	разработване на мерки за увеличаване устойчивото използване, устойчивото производство и устойчивите инвестиции по отношение на биологичното разнообразие;

—	насърчаване на последователна оценка, засилване на изследванията и сътрудничеството по отношение на застрашените видове;

—	стимулиране на глобално равнище на справедлива и безпристрастна подялба на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси с оглед прилагане на член 15 от Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие относно достъпа до генетични ресурси с произход от трети страни;

—	разработване на мерки, които имат за цел предотвратяване и контрол върху агресивните екзотични видове, включително и екзотичните генотипове;

—	създаване на информационна мрежа Natura 2000, и прилагане на необходимите технически и финансови инструменти, както и мерките за пълното ѝ прилагане и за опазването, извън обхвата на Natura 2000, на видове, защитени по силата на директивите за местообитанията и птиците;

—	стимулиране разширяването на мрежата Natura 2000, като се обхванат страните-кандидатки;

б)

по отношение на катастрофи и бедствия:

—	насърчаване координацията от страна на Общността на действията, осъществявани от държавите-членки във връзка с аварии и природни бедствия посредством, например, създаване на мрежа за обмен на превантивни практики и инструменти;

—	разработване на допълнителни мерки за подпомагане предотвратяването на сериозни аварии, като специално внимание се отделя на такива, свързани с тръбопроводи, миннодобивни дейности и транспортиране на опасни вещества по море, както и разработване на мерки, насочени към отпадъци от рудодобив;

в)

тематична стратегия за опазване на почвата, насочена към предотвратяване, inter alia, на замърсяване, ерозия, опустиняване, влошаване на качеството на почвата, отнемане на плодородни земи и хидро-геоложки рискове, като се взема под внимание регионалното разнообразие, включително особеностите на планинските и безводни терени;

г)	насърчаване устойчивото управление на добивната промишленост с оглед намаляване на въздействието ѝ върху околната среда;

д)	стимулиране включване на съхраняването и възстановяване на ценностите на пейзажа в други видове политика, включително туризма, като се вземат под внимание съответните международни инструменти;

е)

насърчаване интегрирането на съображения, свързани с биологичното разнообразие в различните видове селскостопанска политика и подпомагане устойчивото развитие на селските райони, многофункционалното и устойчиво земеделие, чрез:

—	стимулиране пълното използване на съществуващите възможности на Общата селскостопанска политика и на други мерки;

—

насърчаване на по-щадящо околната среда земеделие, включително, по целесъобразност, на екстензивните производствени методи, интегрираните земеделски практики, биологичното земеделие и селскостопанското биологично разнообразие, при бъдещо преразглеждане на Общата селскостопанска политика, като се отчита необходимостта от балансиран подход към многофункционалната роля на селските общности;

ж)

стимулиране устойчивото използване на моретата и съхранение на морските екосистеми, включително морските дъна, устието на реки и крайбрежните зони, като се отделя специално внимание на зоните с ценно биологично разнообразие, чрез:

—	насърчаване на по-засилено включване на екологични съображения в Общата политика в областта на рибарството, като се използва възможността за преразглеждането ѝ през 2002 г.;

—	тематична стратегия за опазване и съхранение на морската среда, като се отчитат, наред с другото, условията и поетите задължения по морските конвенции, и необходимостта да се намалят емисиите и въздействията на морския транспорт и други морски или надземни дейности;

—	стимулиране интегрираното управление на крайбрежните зони;

—	да продължи насърчаването на опазването на морските територии, по-конкретно чрез информационната мрежа „Натура 2000“, както и чрез други осъществими в Общността средства;

з)

осъществяване и по-нататъшно разработване на стратегии и мерки, свързани с горите в съответствие със стратегията на Европейския съюз за горите, като се взема под внимание принципът на субсидиарността и съображенията за биологично разнообразие, и включващи следните елементи:

—

подобряване на съществуващите в Общността мерки за опазване на горите и прилагане на устойчиво управление на горите, inter alia, чрез национални програми за горите, във връзка с програмите за развитие на селските райони, като се набляга още повече на контрола на многостранната роля на горите в съответствие с препоръките, приети на Министерската конференция за опазване на горите в Европа, на Форума по горите на ООН, на Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие и други форуми;

—	насърчаване на ефективната координация между всички сектори на политиката с отношение към горите, включително и на частния сектор, както и координацията между всички заинтересовани лица, ангажирани с проблемите на горите;

—	стимулиране на увеличаването на пазарния дял на устойчиво произведена дървесина, inter alia, като се насърчава сертификацията за устойчиво управление на горите и като се насърчава етикетирането на продуктите от тази дейност;

—	продължаване на активното участие на Общността и на държавите-членки в разработката на глобални и регионални резолюции и в подготовката на дискусии и преговори по проблемите на горите;

—	проучване на възможностите за предприемане на активни мерки с оглед предотвратяване на търговията с незаконно изсечен дървен материал и борба с това явление;

—	насърчаване на обсъждането на последиците от изменението на климата върху горите;

и)

по отношение на генетично модифицираните организми (ГМО):

—	разработване на разпоредби и методи за оценка на риска от тяхната употреба, идентификацията и етикетирането им, както и проследяване на ГМО с цел осъществяването на ефективен мониторинг и контрол на въздействието им върху човешкото здраве и околната среда;

—	стремеж към по-бърза ратификация и прилагане на Протокола от Картахена за биологична безопасност и подкрепа за създаване на регулаторни рамки в трети страни, когато е необходимо, чрез техническа и финансова помощ.

Член 7

Цели и приоритетни области за действие в областта на околната среда, здравето и качеството на живот

1. За да се осъществят целите, посочени в член 2, трябва да се изпълнят следните задачи, като се вземат под внимание съответните стандарти, нормативи и програми на Световната здравна организация:

—	да се постигне по-добро разбиране на опасностите за околната среда и човешкото здраве с оглед предприемане на действия за предотвратяване и намаляване на тези заплахи;

—	да се съдейства за по-добро качество на живота посредством интегриран подход, насочен към градските зони;

—

да се осъществи стремежа, в рамките на едно поколение (2020 г.) химичните вещества да се произвеждат и използват само по начини, които не предизвикват значителни отрицателни въздействия върху здравето и околната среда, като се отчита, че съществуващите пропуски в познанията за свойствата, употребата, изхвърлянето и експозицията на химикали трябва да бъдат преодолени;

—	опасните химични вещества трябва да бъдат заменени с по-безопасни продукти или с по-безопасни алтернативни технологии, които не налагат употребата на химични вещества, с оглед да се намалят рисковете за хората и околната среда;

—

да се намали въздействието на пестицидите върху човешкото здраве и околната среда, а по-общо да се постигне по-устойчиво използване на пестициди, съобразено с необходимата защита на посевите. Употребяваните понастоящем пестициди, които са устойчиви или биоакумулиращи или токсични или имат други качества, които будят тревога, трябва да бъдат заменени с по-малко опасни, когато това е възможно;

—	да се гарантира равнище на качеството на подпочвените и повърхностните води, което не предизвиква значителни въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда, и да се гарантира, че темповете на извличане от водните ресурси са устойчиви в дългосрочен план;

—	да се гарантира равнище на качеството на въздуха, което не предизвиква значителни отрицателни въздействия и рискове за човешкото здраве и околната среда;

—	да се намали съществено броят на хората, подложени редовно и трайно на средни високи нива на шум, по-конкретно от трафика, който според научните проучвания, има пагубно въздействие върху човешкото здраве, и да се подготви следващата стъпка в работата по директивата за борбата с шума.

2. Тези задачи трябва се изпълняват с помощта на следните приоритетни действия:

засилване на изследователските програми и научните експертизи на Общността и насърчаване на международната координация на националните изследователски програми, за да се подпомогне постигането на целите, свързани със здравето и околната среда, и по-конкретно:

—

да се определят и препоръчат приоритетните области за научни изследвания и действия, включително и потенциалните последици за здравето вследствие замърсяване от електромагнитни източници, като специално внимание се отделя на разработването и валидирането на алтернативни методи за опити с животни, по-конкретно в областта на безопасността на химичните вещества;

—	определяне и разработване на показатели за здравето и околната среда;

—

преразглеждане, разработване и актуализиране на съществуващите здравни стандарти и пределни стойности, включително когато е целесъобразно, въздействието върху потенциално уязвими групи, каквито са например децата или възрастните хора, а също взаимодействията и реципрочното въздействие на различните видове замърсители;

—	преглед на тенденциите и въвеждане на механизъм за ранно сигнализиране на нови или възникващи проблеми;

б)

по отношение на химичните вещества:

—	вменяване на отговорност на производители, вносители и потребители по веригата за събирането на информация за всички химични вещества (задължение за бдителност) и да оценяват рисковете от тяхната употреба, включително и на продуктите, както и от тяхното възстановяване или изхвърляне;

—

разработване на съгласувана система, основаваща се на стъпаловиден подход, изключваща химични вещества, използвани в много малки количества, за изследвания, оценки на риска и управление на риска при нови и съществуващи вещества, чиито процедури за изпитване свеждат до минимум необходимостта от извършване на опити с животни, и разработката на алтернативни методи за опити с животни;

—

гарантиране, че рисковите химични вещества, които будят загриженост, са обект на ускорени процедури за управление на риска, и че веществата, които будят най-голяма загриженост, включително канцерогенни, мутагенни или токсични за възпроизводство вещества, както и тези с характеристики на устойчиви органични замърсители (УОЗ), се използват само в оправдани или точно определени случаи, и трябва да подлежат на разрешително преди тяхната употреба;

—	гарантиране, че резултатите от оценките на риска от химичните вещества се вземат изцяло под внимание във всички области от законодателството на Общността, които регулират химичните вещества, за да се избягва тяхното дублиране;

—

определяне на критерии за включване сред веществата, които будят най-голяма загриженост, тези, които са устойчиви и биоакумулиращи и токсични и вещества, които са много устойчиви и много биоакумулиращи, и да се предвиди добавяне на известните ендокринни разрушители след установяване на договорени методи на изпитване и на критерии;

—	гарантиране, че основните мерки, които са необходими с оглед определените цели, ще бъдат бързо разработени, за да могат да влязат в сила преди прегледа в средата на периода;

—	гарантиране на обществен достъп до неповерителната информация в Регистъра на Общността на химичните вещества (Регистър REACН);

в)

по отношение на пестицидите:

—

пълно прилагане и оценка на ефективността на приложимата законова рамка (9), за да се гарантира високо равнище на защита, когато се извършват изменения и допълнения. Тази оценка може да включва, ако е целесъобразно, сравнителен анализ и разработване на процедурите на Общността за разрешителни за пускане на пазара;

—

тематична стратегия за устойчива употреба на пестициди, която да е насочена към:

i)	свеждане до минимум на опасностите и рисковете за здравето и околната среда в резултат от употребата на пестициди;

ii)	подобрен контрол върху използването и дистрибуцията на пестициди;

iii)	намаляване нивата на активните вредни вещества, включително чрез замяна на най-опасните с по-безопасни, включително с нехимични вещества;

iv)

насърчаване на земеделски практики, използващи по-малки количества пестициди или неизползващи пестициди, по-специално чрез повишаване заинтересоваността на потребителите, стимулиране използването на кодекси за добри практики и като се стимулира обсъждането на възможностите за прилагане на финансови инструменти;

v)	прозрачна система за отчитане и проследяване на осъществения напредък в постигане целите на стратегията, включително разработването на подходящи показатели;

г)

по отношение на химичните вещества и пестицидите:

—	незабавна ратификация на Ротердамската конвенция за процедура за предварително обосновано съгласие при международна търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, и на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ);

—	изменение на Регламент (ЕИО) № 2455 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно вноса и износа на някои опасни химични продукти (10) с цел да се приведе в съответствие с Ротердамската конвенция, и да се усъвършенстват процедурните механизми, както и предаването на информация на развиващите се страни;

—	подпомагане на подобряването на управлението на химичните вещества и пестицидите в развиващите се страни и в страните-кандидатки, включително унищожаване на запаси от стари пестициди, наред с другото, като се подкрепят проекти за тази цел;

—	принос към международните усилия с оглед разработване на стратегически подход в международното управление на химични вещества;

д)

по отношение на устойчивото използване на водата и постигане на високо качество на този ресурс:

—	гарантиране високо равнище на опазване на повърхностни и подпочвени води, предотвратяване замърсяването им и стимулиране устойчивото използване на водите;

—	активна дейност за осигуряване на пълно прилагане на Рамковата директива за водата (11), и постигането на добър екологичен, химичен и количествен статус на водите, както и последователно и устойчиво управление на водите;

—	разработването на мерки, насочени към преустановяване на изпусканията, емисиите и загубите на приоритетни опасни вещества съгласно разпоредбите на Рамковата директива за водата;

—	гарантиране на високо равнище на опазване на водата за къпане, включително преразглеждане на Директивата за водите за къпане (12);

—	гарантиране включване на понятията и подходите, определени в рамковата директива за водата и други директиви за опазване на водата в други политика на Общността;

е)

по отношение на качеството на въздуха, разработването и прилагането на мерките, предвидени в член 5, в транспорта, промишлеността и енергетиката трябва да са съвместими и да допринасят за подобряване качеството на въздуха. Допълнително предвиждани мерки са:

—	подобряване на мониторинга и оценката на качеството на въздуха, включително отлагането на замърсители, и предоставянето на информация на обществеността, включително разработването и използването на показатели;

—

тематична стратегия за укрепване на последователна и интегрирана политика по замърсяването на въздуха с оглед определяне на приоритети за допълнителни действия, преразглеждане и актуализиране, при необходимост, на стандартите за качество на въздуха и националните пределно допустими норми за емисии с оглед постигане на дългосрочната цел да не се надвишават критичните натоварвания и нива и да се разработят по-добри системи за събиране на информация, моделиране и прогнозиране;

—	приемане на подходящи мерки по отношение на тропосферния озон и частици;

—	разглеждане на въпроса за качеството на стайния въздух и въздействието върху здравето, заедно с препоръки за бъдещи мерки, при необходимост;

—	водеща роля в преговорите и прилагането на Монреалски протокол за веществата, които нарушават озоновия слой;

—	водеща роля в преговорите по и за засилване връзките и взаимодействията с международните процеси, съдействащи за чистия въздух в Европа;

—	по-нататъшно разработване на специфични за Общността инструменти за намаляване емисиите от съответните категории източници;

ж)

по отношение на шума:

—

допълващи и допълнително подобряващи мерки, включително подходящи процедури за типово одобрение, за шумови емисии от услуги и продукти, по-конкретно от моторните превозни средства, включително и мерки за намаляване на шума от взаимодействието на автомобилните гуми и пътната настилка, което не застрашава безопасността на пътя, от железопътните превозни средства, въздухоплавателните превозни средства и стационарните машини;

—	разработване и прилагане на инструменти за намаляване шума от трафика, по целесъобразност, например чрез намаляване търсенето на транспортни услуги, преминаване към по-безшумни начини на транспорт, насърчаване на техническите мерки и устойчивото планиране на транспорта;

з)

по отношение на градската среда:

—

тематична стратегия, която насърчава интегрирания хоризонтален подход във всички политики на Общността и подобрява качеството на градската околна среда, като се отчита осъщественият напредък по прилагането на съществуващата рамка за сътрудничество (13), като я преразглежда, при необходимост, и е насочена към:

—	насърчаване на Местно действие 21;

—	отслабване на връзката между икономическия растеж и търсенето на пътнически транспорт;

—	признаване на необходимостта от увеличаване дела на обществения транспорт, ж.п. транспорта, вътрешните водни пътища, ходенето пеша и карането на велосипед;

—	необходимостта от овладяване на нарастващия обем на трафика и постигане на значително отделяне на растежа на транспортните услуги от растежа на брутния вътрешен продукт;

—	необходимостта да се стимулира използването на превозни средства с ниски емисии в обществения транспорт;

—	отчитане на показатели за градската околна среда.

Член 8

Цели и приоритетни области за действие по устойчивата употреба и управление на природни ресурси и отпадъци

1. За постигането на целите, определени в член 2, следва да се осъществят следните задачи:

—

да се осигури потреблението на природни ресурси и последствията от това да не надхвърлят абсорбционния капацитет на околната среда и да се прекъсне връзката между икономическия растеж и използването на ресурси. В този контекст, следва да се припомни индикативната цел да се постигне в Общността до 2010 г. 22 % от производството на електроенергия да бъдат от възобновяемите енергоизточници с оглед драстичното повишаване на ефективността на ресурсите и на енергията;

—	да се постигне значително цялостно намаление на обемите произведени отпадъци, чрез инициативи за предотвратяване производството на отпадъци, по-ефективно използване на ресурсите и преминаване към по-устойчиви схеми на производство и потребление;

—	да се намали чувствително количеството отпадъци, предназначени за изхвърляне, и обемите на опасните отпадъци, като се избягва увеличаването на емисиите във въздуха, водата и почвата;

—

да се стимулира повторната употреба и по отношение на отпадъци, които все още се произвеждат: нивото на тяхната опасност следва да се намали и те да представляват възможно най-малък риск; да се даде приоритет на възстановяване на отпадъците и най-вече на рециклирането им; количеството отпадъци за изхвърляне трябва да бъде сведено до минимум, като изхвърлянето трябва да бъде напълно безопасно; отпадъците, предназначени за изхвърляне, трябва да се обработват в най-голяма близост до мястото на производство на тези отпадъци, доколкото това не води до намаляване на ефективността от дейностите по обработка на отпадъците.

2. Тези задачи се изпълняват, като се взема под внимание Интегрираната продуктова политика и стратегията на Общността по управление на отпадъците (14), посредством следните приоритетни действия:

разработване на тематична стратегия за устойчиво използване и управление на ресурсите, включително, inter alia:

а)	оценка на потоците от материали и отпадъци в Общността, включително вноса и износа, например, като се анализира потокът от материали;

б)	преглед на ефективността на взетите мерки и отражението на субсидиите в областта на природните ресурси и отпадъците;

в)	определяне на цели и задачи за ефективно използване на ресурсите и за намаленото им използване, прекъсване на връзката между икономическия растеж и отрицателното въздействие върху околната среда;

г)	насърчаване на добивни и производствени методи и технологии, които спомагат за екологичната ефективност и за устойчивото използване на суровини, материали, енергия, вода и други ресурси;

д)	разработване и прилагане на широк набор от инструменти, включително научни изследвания, трансфер на технологии, икономически инструменти и други, основаващи се на пазара, програми за най-добра практика и показатели за ефективно използване на ресурсите;

ii)

разработване и прилагане на мерки за предотвратяване и управление на отпадъците, чрез, inter alia:

а)	разработване на набор от количествени и качествени цели за намаляване, отнасящите се до всички видове отпадъци, които трябва да бъдат постигнати на равнище Общност до 2010 г. Комисията се приканва да изготви предложение за такива цели до 2002 г.;

б)	насърчаване на устойчиво и щадящо околната среда разработване на продукти;

в)	повишаване на заинтересоваността на обществеността относно нейния потенциален принос за намаляване на отпадъците;

г)	набелязване на оперативни мерки за насърчаване предотвратяването на отпадъци, например като се стимулира тяхната повторна употреба и възстановяване, постепенното изхвърляне на някои вещества и материали, благодарение на мерките, свързани с продуктите;

д)	разработване на допълнителни показатели в областта на управлението на отпадъци;

iii)

разработване на тематична стратегия за рециклиране на отпадъците, включваща, inter alia:

a)	мерки, които имат за цел сортиране при източника, събиране и рециклиране на приоритетните потоци отпадъци;

б)	по-нататъшно повишаване на отговорностите за производителите;

в)	разработване и трансфер на технологии за рециклиране и за обработка на отпадъци, щадящи околната среда;

iv)

Разработване и преразглеждане на законодателството в областта на отпадъците, включително, inter alia, отпадъци от строителство и разрушаване на постройки, утайки от отпадъчни води (15), биоразграждащи се отпадъци, опаковки (16), батерии (17) и превози на отпадъци (18), изясняване на разликата между отпадък и не-отпадък, и разработване на адекватни критерии за разработването на приложение IIA и IIB към Рамковата директива за отпадъците (19).

Член 9

Цели и приоритетни области за действие в международен план

1. За да се постигне целта, определена в член 2, относно международните въпроси и международното измерение на четирите приоритетни области за действие, отнасящи се до околната среда от настоящата програма, следва да се осъществят следните задачи:

—	провеждане на амбициозни политики в областта на околната среда на международно равнище, като се отдава специално внимание на абсорбционния капацитет на глобалната околна среда;

—	допълнително стимулиране на схемите за устойчиво производство и потребление на международно равнище;

—	осъществяване на напредък, за да се гарантира, че провежданите политики в областта на търговията и опазването на околната среда взаимно се подпомагат.

2. Тези задачи се изпълняват посредством следните приоритетни действия:

а)	интегриране на изискванията за опазване на околната среда във всички външни политики на Общността, включително търговията и развитие на сътрудничеството, за да се постигне устойчиво развитие чрез, inter alia, изготвяне на насоките;

б)	определяне на съгласуван набор от цели в областта на развитието и околната среда, които следва да бъдат насърчавани с оглед приемането им като част от „нов световен договор или пакт“ на Срещата на високо равнище за устойчиво развитие през 2002 г.;

в)	действия към засилване международното управлението в областта на околната среда, като постепенно се засилва многостранното сътрудничество и институционалната рамка, включваща разпределението на ресурсите;

г)	стремеж към по-скорошна ратификация, ефективно спазване и прилагане на международните конвенции и споразумения, свързани с околната среда, по които Общността е страна;

д)	насърчаване на прилагането на устойчивите екологични практики при осъществяване на чуждестранни инвестиции и експортни кредити;

е)	засилване на усилията, полагани на международно равнище за постигане на консенсус относно методите за оценка на рисковете за здравето и околната среда, както и подходите за управление на риска, включително принципа за вземане на предпазите мерки;

ж)

постигане на взаимна подкрепа между търговията и необходимостта от опазване на околната среда, като надлежно се отчита екологичното измерение в Оценките за въздействието върху устойчивото развитие в многостранните търговски споразумения, които трябва да се извършват на ранен етап от договарянето им и като се действа съответно;

з)	по-нататъшно насърчаване на световна търговска система, която напълно отчита многостранните или регионални споразумения в областта на околната среда и принципа на предохранителни мерки, като се увеличават възможностите за търговия с устойчиви и безвредни за околната среда продукти и услуги;

и)	насърчаване трансграничното сътрудничество в околната среда със съседни държави и региони;

й)

насърчаване на по-добра съгласуваност на политиките, като се свързва извършената работа по силата на различните конвенции, включително оценките за вътрешната зависимост между биологичното разнообразие, и изменението на климата, и интегрирането на съображенията, свързани с биологичното разнообразие при прилагането на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата и Протокола от Киото.

Член 10

Разработване на политика в областта на околната среда

Целите, посочени в член 2, по отношение разработването на политика в областта на околната среда, основаваща се на участието и на най-добрите съвременни познания, както и на стратегическите подходи, посочени в член 3, се постигат чрез изпълнението на следните приоритетни действия:

разработване на усъвършенствани механизми и на общи правила и принципи за добро управление, които позволяват провеждане на цялостни и задълбочени консултации със заинтересованите страни на всички етапи от процеса, за да се улесни извършването на най-ефективен избор с оглед постигане най-добри резултати за околната среда и устойчивото развитие, по отношение на мерките, които ще бъдат предложени;

б)	засилване на участието в процеса на диалога на неправителствените организации (НПО), работещи в областта на околната среда, чрез подходяща подкрепа, включително и финансиране от Общността;

в)

подобряване на процеса за разработване на политиката, чрез:

—	ex-ante оценка на възможните въздействия, по-конкретно въздействието върху околната среда, на новите политики, включително евентуално решение да не се действа, както и въздействията на законодателните предложения и публикуване на резултатите;

—	ex-post оценка за ефективността на съществуващите мерки при постигане на целите, свързани с околната среда;

г)

гарантиране, че околната среда и по-конкретно приоритетните области, определени в настоящата програма, са основен приоритет в научноизследователските програми на Общността. Трябва да се извършва редовно преразглеждане на нуждите и на приоритетите от научни изследвания на околната среда в контекста на Рамковата програма на Общността за научни изследвания и технологично развитие. Осигуряване по-добра координация на научните изследвания в областта на околната среда, осъществявани в държавите-членки, наред с другото, за да се подобри прилагането на резултати;

създаване на мостове между участниците в областта на околната среда и други участници в областта на информацията, обучението, научните изследвания, образованието и политиката;

д)

осигуряване на редовна информация, която ще се предоставя от 2003 г., и която ще съдейства за изграждане на основите на:

—	политически решения в областта на околната среда и устойчивото развитие;

—	проследяване и преразглеждане на секторните стратегии за интеграция, както и на Стратегията за устойчиво развитие;

—	информационно осигуряване на широката общественост.

Съставянето на тази информация ще се подпомага от редовните доклади на Европейската агенция по околната среда и на други съответни институции. Информацията включва по-конкретно:

—	основните показатели за околната среда;

—	показатели за състоянието и тенденциите в околната среда;

—	интегрираните показатели;

е)

преразглеждане и редовно наблюдение и контрол на механизмите за информация и изготвяне на докладите, с оглед установяване на по-свързана и ефективна система, която да гарантира усъвършенствано представяне на висококачествени доклади както и на сравнителни и практически данни за околната среда. Комисията се приканва, в най-кратък срок, да представи предложение за тази цел. В бъдещото законодателство в областта на околната среда трябва да се вземат под внимание по ефикасен начин изискванията по отношение на наблюдението и контрола, събирането на данни и изготвянето на докладите;

ж)	ускоряване на развитието и използване на приложения и уреди за наземен мониторинг (например сателитни технологии) като инструменти за подпомагане разработването и прилагането на политиките.

Член 11

Мониторинг и оценка на резултатите

1. По време на четвъртата година от действието на програмата, Комисията оценява напредъка, постигнат в осъществяването ѝ, наред със съответните тенденции и перспективи в околната среда. Това трябва да бъде направено въз основа на пълен набор от показатели. Комисията представя този средносрочен доклад заедно с предложение за изменения, които могат да се считат за подходящи на Европейския парламент и на Съвета.

2. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета окончателна оценка на програмата, на състоянието и тенденциите в околната среда, по време на последната година от програмата.

Член 12

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

P. S. MØLLER

(1) ОВ C 154 E, 29.5.2001 г., стр. 218.

(2) ОВ C 221, 7.8.2001 г., стр. 80.

(3) ОВ C 357, 14.12.2001 г., стр. 44.

(4) Становище на Европейския парламент от 31 май 2001 г. (ОВ C 47 E, 21.2.2002 г. стр. 113), Обща позиция на Съвета от 27 септември 2001 г. (ОВ C 4, 7.1.2002 г., стр. 52) и Решение на Европейския парламент от 17 януари 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 30 май 2002 г. и Решение на Съвета от 11 юни 2002 г.

(5) Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г., за допускане на доброволно участие на организации в схемата на Общността за управление и одит на околната среда (EMAS), (ОВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕО) № 1655/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно финансов инструмент за околната среда (LIFE) (ОВ L 192, 28.7.2000 г., стр. 1).

(7) Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие в областта на околната среда, Аархус, 25 юни 1998 г.

(8) ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 1.

(9) Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г., относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2001/49/ЕО на Комисията (ОВ L 176, 29.6.2001 г., стр. 61).

(10) ОВ L 251,29.8.1992 г., стр. 13. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2247/98 на Комисията (ОВ L 282, 20.10.1998 г., стр. 12).

(11) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г., относно определяне рамката за действия на Общността в областта на политиката по водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(12) Директива 76/160/ЕИО на Съвета от 8 декември 1975 г., относно качеството на водите за къпане (ОВ L 31, 5.2.1976 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(13) Решение № 1141/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно рамка на Общността за сътрудничество с цел стимулиране на устойчивото развитие на градската среда (ОВ L 191, 13.7.2001 г., стр. 1).

(14) Резолюция на Съвета от 24 февруари 1997 г. относно стратегията на Общността по управление на отпадъците (ОВ С 76, 11.3.1997 г., стр. 1).

(15) Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. относно опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(16) Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно пакетирането и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10). Директива, последно изменена с Решение 1999/177/ЕО на Комисията (ОВ L 56, 4.3.1999 г., стр. 47).

(17) Директива 93/86/ЕИО на Комисията от 4 октомври 1993 г., за адаптиране към техническия прогрес на Директива 91/157/ЕИО на Съвета за батерии и акумулатори, които съдържат някои опасни вещества (ОВ L 264, 23.10.1993 г., стр. 51).

(18) Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в, към и извън Европейската общност (ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Решение 1999/816/ЕИО на Комисията (ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 45).

(19) Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39). Директива последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32).

15/ 08

Официален вестник на Европейския съюз

262

32002D0747

L 242/44

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 септември 2002 година

за установяване на ревизирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на електрическите крушки и за изменение на Решение 1999/568/ЕО

(нотифицирано под номер С/2002) 3310)

(текст от значение за ЕИП)

(2002/747/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000 знакът за екомаркировка на Общността може да се присъжда на продукт, притежаващ характеристики, които му позволяват да допринесе значително за подобряване на основните аспекти на околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда да се установят конкретни критерии за екомаркировка по категории продукти.

(3)

Той предвижда също преразглеждането на критериите за екомаркировка и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка да се осъществи своевременно преди изтичането на срока на валидност на критериите, определени за всяка категория продукти. Този преглед трябва да доведе до предложение за продължаване, отмяна или преразглеждане.

(4)

Целесъобразно е да се преразгледат екологичните критерии, установени в Решение 1999/568/ЕО на Комисията от 27 юли 1999 г. за установяване на екологичните критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на електрическите крушки (2) с цел да се отрази развитието на пазара. Същевременно следва да се изменят срокът на валидност на това решение, както и определението на категорията продукти.

(5)	Следва да се приеме ново решение на Комисията, което да установява конкретните екологични критерии за тази категория продукти, които да са валидни за срок от четири години.

(6)

Целесъобразно е новите критерии, установени с настоящото решение, и критериите, установени с Решение 1999/568/ЕО, да са едновременно валидни за период, ограничен до дванадесет месеца, с оглед дружествата, които са получили или заявили екомаркировка за своите продукти преди датата на прилагане на настоящото решение, да имат достатъчен срок, за да приведат тези продукти в съответствие с новите критерии.

(7)	Мерките, предвидени в настоящото решение, се основават на проектите за критерии, разработени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, създаден по силата на член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(8)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За да получат знака за екомаркировка на Общността по силата на Регламент (ЕО) № 1980/2000, електрическите крушки трябва да попадат в категорията продукти „електрически крушки“, определена в член 2, и да удовлетворяват екологичните критерии, посочени в приложението към настоящото решение.

Член 2

1. Категорията продукти „електрически крушки“ включва:

„електрически крушки с един цокъл“: всички електрически крушки, предназначени за обикновено осветление, които имат един цокъл с байонетно съединение, винт или щифт. Електрическите крушки трябва да могат да се свързват с обществената електрическа мрежа.

„електрически крушки с два цокъла“: всички електрически крушки, предназначени за обикновено осветление, които имат по един цокъл на всеки край. Става въпрос главно за всички флуоресцентни лампи. Електрическите крушки трябва да могат да се свързват с обществената електрическа мрежа.

2. Следните видове лампи не са включени в тази категория продукти: компактни флуоресцентни лампи с електромагнитен баласт, прожекторни лампи, фотографско осветление и лампи за солариуми.

Член 3

Кодовият номер на категорията продукти „електрически крушки“, определен за административни цели, е „008“.

Член 4

Член 3 от Решение 1999/568/ЕО се заменя със следния текст:

„Член 3

Определението на категорията продукти и конкретните екологични критерии, установени за тази категория, са валидни до 31 август 2003 година.“

Член 5

Настоящото решение се прилага от 1 септември 2002 г. до 31 август 2005 г. Ако не е приет нито един преразгледан критерий на 31 август 2005 г., настоящото решение се прилага до 31 август 2006 година.

Производителите на продуктите, попадащи в категорията продукти „електрически крушки“, на които е присъден знакът за екомаркировка преди 1 септември 2002 г., могат да продължат да го използват до 31 август 2003 година.

Производителите на продукти, попадащи в категорията продукти „електрически крушки“, които са подали заявление за присъждане на знака за екомаркировка преди 1 септември 2002 г., могат да получат маркировката при условията, предвидени в Решение 1999/568/ЕО. В тези случаи етикетът може да се използва до 31 август 2003 година.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 9 септември 2002 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2) ОВ L 216, 14.8.1999 г., стр. 18.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Тези критерии в частност целят:

—	намаляването на екологичните щети или рискове, свързани с употребата на енергия (глобалното затопляне, киселинност, изчерпване на невъзобновяеми ресурси) чрез намаляване на енергийното потребление,

—	намаляването на екологичните щети или рискове, свързани с използването на ресурси, както в производството, така и в обработката/депонирането на електрически крушки чрез увеличаване на средния срок на живота им,

—	намаляването на екологичните щети или рискове, свързани с използването на живак чрез намаляване на общите емисии на живак през срока на живота на електрическите крушки,

Критериите насърчават също прилагането на най-добри практики (оптимално използване на околната среда) и допринасят за повишаване съпричастността на потребителите по отношение на аспекти, свързани с околната среда. Критериите са определени на нива, които поощряват етикетирането на електрически крушки, които имат слабо въздействие върху околната среда.

Изисквания за оценка и проверка

Специфичните изисквания за оценка и проверка са посочени за всеки критерий. Изпитванията трябва да се извършват от надлежно акредитирани лаборатории или лаборатории, които отговарят на общите изисквания, посочени в стандарт EN ISO 17025, и са компетентни да извършват съответните изпитвания.

Когато се изисква от заявителя да представи декларация, документи, протоколи за изпитвания или други доказателства пред компетентния орган, който разглежда заявлението, за да докаже съответствието с критериите, това означава, че те могат да бъдат представени от заявителя и/или, според случая, от неговия доставчик(ци) и т.н.. Компетентният орган, който разглежда заявлението, може да извърши независими проверки.

Препоръчва се компетентните органи да вземат под внимание прилагането на признати системи на управление на околната среда като EMAS или ISO 14001, при проучване на заявленията и проверка/контрола за съответствие с критериите. (Бележка: Не е задължително да се прилагат тези системи на управление).

КРИТЕРИИ

1. Енергийна ефективност, срок на живот, интензитет на светлината и съдържание на живак

Електрическите крушки с един цокъл трябва да отговарят на следните критерии:

	Електрически крушки с един цокъл с баласт (компактни флуоресцентни лампи)	Електрически крушки с един цокъл без баласт (лампи на щифтове)
Енергийна ефективност	Клас А	Клас А или Б
Срок на живот	над 10 000 часа	над 10 000 часа
Интензивност на светлината	над 70 % при 10 000 часа	над 80 % при 9 000 часа
Средно съдържание на живак	4,0 mg максимум	4,0 mg максимум

Електрическите крушки с два цокъла трябва да отговарят на следните критерии:

	Електрически крушки с два цокъла, нормален срок на живот	Електрически крушки с два цокъла, дълъг срок на живот
Енергийна ефективност	Клас А	Клас А
Срок на живот	над 12 500 часа	над 20 000 часа
Интензивност на светлината	над 90 % при 12 500 часа	над 90 % при 20 000 часа
Средно съдържание на живак	5,0 mg максимум	8,0 mg максимум

Бележка: Енергийната ефективност е определена в приложение IV към Директива 98/11/ЕО на Комисията от 27 януари 1998 г. за прилагане на Директива 92/75/ЕИО на Съвета за обозначаване на енергийното потребление на лампи за бита (1).

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи доклад за изпитване, в който се посочва, че енергийната ефективност, срокът на живот и интензитетът на светлината на електрическата крушка са определени, като са използвани процедурите на изпитване, определени в стандарта EN 50285. Докладът трябва да посочва енергийната ефективност, срока на живот и интензитета на светлината на електрическата крушка. В случай че изискваното изпитване за срока на живот не е извършено, приема се срокът на живот, посочен върху опаковката, докато се получат резултатите от изпитването. Същите трябва все пак да се представят в срок от 12 месеца, считано от датата на влизане в сила на екомаркировката.

Заявителят трябва да представи доклад, в който се посочва, че съдържанието на живак е измерено с помощта на описания по-долу метод. Докладът трябва да посочва средното съдържание на живак, изчислено чрез анализ на десет лампи, след това, след като се изтрият най-високата и най-ниската стойност, се изчислява средноаритметичната стойност на останалите осем стойности.

Съдържанието на живак се анализира с помощта на следния метод на изпитване. Първо се отделя извитото тяло от пластмасовата му обвивка и свързаната с него електроника. Жичките се отрязват колкото се може по-близо до спойката на стъклото. Тялото се поставя в смукателен шкаф и се нарязва на сегменти. Сегментите се поставят в подходяща по големина широка пластмасова бутилка с винтова капачка, в която се поставя порцеланово топче с диаметър от 2,54 cm и 25 ml концентрирана азотна киселина, с висока чистота (70 %). Бутилката се затваря и разклаща в продължение на няколко минути, за да се раздробят сегментите на малки частици, а капачката се разхлабва периодично, за да може да се освободи евентуално натрупаното налягане. Бутилката се разклаща от време на време в продължение на половин час, през който настъпва химичната реакция. След това съдържанието на бутилката се филтрира през киселинноустойчива филтърна хартия и се събира в 100 ml градуирана обемна колба. Към колбата се добавя калиев бихромат, така че крайната концентрация на хром да бъде 1 000 ppm. След това към колбата се долива чиста вода до марката. Правят се еталонни разтвори на живак, покриващи концентрациите до 200 ppm. Разтворите се анализират чрез пламъкова атомна абсорбция при дължина на вълната 253,7 nm с включена фонова корекция. Въз основа на получените резултати и като се знае обема на разтвора, може да се изчисли съдържанието на живак в електрическата крушка. Компетентният орган може да разреши да се направят малки изменения в метода на изпитване, ако това се налага по технически причини, като тези изменения трябва да се извършват последователно.

2. Включване и изключване

Броят на циклите включено/изключено трябва да е над 20 000 за компактните флуоресцентни лампи (КФЛ).

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи доклад за изпитване, в който се посочва, че броят на циклите включено/изключено на една КФЛ е определен чрез използването на изпитване за бързо включване-изключване (0,5 минути в положение „включено“, 4,5 минути в положение „изключено“) и чрез процедурите за определяне на срока на живот, посочени в стандарта EN 50285. Докладът трябва да посочва броя на циклите включено/изключено, получени когато 50 % от изпитваните КФЛ отговарят на критериите за срок на живот на лампата, посочени в стандарта EN 50285.

3. Индекс на цветопредаване

Индексът на цветопредаване (Ra) на електрическата крушка трябва да е над 80.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да представи доклад за изпитване, в който се посочва, че индексът на цветопредаване на електрическата крушка е определен чрез процедура на изпитване, посочена в стандарта и публикацията CIE 29/2. Докладът трябва да посочи индекса на цветопредаване на електрическата крушка.

4. Невъзпламеними вещества

а)

Пластмасовите части с тегло над 5 грама не трябва да съдържат следните невъзпламеними вещества:

Наименование	Номер по CAS
Декабромдифенил	13654-09-6
Монобромдифенил етер	101-55-3
Дибромдифенил етер	2050-47-7
Трибромдифенил етер	49690-94-0
Тетрабромдифенил етер	40088-47-9
Пентабромдифенил етер	32534-81-9
Хексабромдифенил етер	36483-60-0
Хептабромдифенил етер	68928-80-3
Октабромдифенил етер	32536-52-0
Нонабромдифенил етер	63936-56-1
Декабромдифенил етер	1163-19-5
Хлорпарафини с дължина на веригата от 10 до 13 атома въглерод, съдържание на хлор > 50 тегловни процента	85535-84-8

б)

Пластмасовите части с тегло над 5 грама не трябва да съдържат невъзпламеними вещества или препарати, съдържащи вещества, за които към момента на заявлението се прилага едно или повече от следните обозначения за риск:

R45 (може да причини рак)

R46 (може да причини наследствени генетични увреждания)

R50 (много токсично за водни организми)

R51 (токсично за водни организми)

R52 (вредно за водни организми)

R53 (може да причини дълготрайни отрицателни ефекти във водната среда)

R60 (може да увреди плодовитостта)

R61 (може да увреди нероденото дете),

както са определени в Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за класификацията, опаковането и етикетирането на опасните вещества (2) и последващите ѝ изменения.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да декларира, че продуктът съответства на тези изисквания.

5. Опаковка

Не трябва да се използват ламинати и композитни пластмаси.

Всички картонени опаковки на електрическите крушки с един цокъл трябва да съдържат най-малко 65 % (тегловни) рециклиран материал.

Всички картонени опаковки на електрическите крушки с два цокъла трябва да съдържат най-малко 80 % (тегловни) рециклиран материал.

Оценка и проверка: Заявителят трябва да декларира, че продуктът съответства на тези изисквания.

6. Указания за потребителя

Продуктът трябва да се продава с указание за съответния начин на употреба, което съдържа съвети за употреба, съобразена с околната среда, и в частност:

а)	сведенията (пиктограма или други) върху опаковката, трябва да привличат вниманието на потребителя относно подходящите начини за изхвърляне и приложимите законови изисквания;

б)	за електрически крушки с един цокъл: електрическите крушки, които не функционират с регулатори, трябва да имат етикет със съответното обозначение. Опаковката трябва да посочва големината и формата на електрическата крушка спрямо тези на обикновена лампа с нажежаема жичка;

в)	електрически крушки с два цокъла: сведенията върху опаковката трябва да посочват, че екологичните качества на крушката са подобрени чрез използването на високочестотен електронен баласт;

г)

опаковката на продукта трябва да посочва, че допълнителни сведения за екомаркировката са дадени на адрес: http://europa.eu.int/ecolabel.

Оценка и проверка: заявителят трябва да посочи съответствието на продукта с тези изисквания и да представи копие от ръководството за употреба на компетентния орган, който разглежда заявлението.

7. Информация върху екомаркировката

Следният текст трябва да е вписан в клетка 2 на екомаркировката:

„Висока енергийна ефективност

Дълъг срок на живот“.

Ако електрическата крушка не съдържа живак, това трябва да се посочи в клетка 2 на екомаркировката.

Оценка и проверка: заявителят трябва да декларира, че продуктът съответства на тези изисквания и трябва да представи на компетентния орган, който преценява заявлението, екземпляр от екомаркировката, поставена върху опаковката и/или върху продукта.

(1) ОВ L 71, 10.3.1998 г., стр. 1.

(2) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

Top