10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31999O0003

---

L 258/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 7 юли 1998 година

относно някои разпоредби, свързани с еуробанкнотите, изменени на 26 август 1999 година

(ЕЦБ/1999/3)

(1999/656/ЕО)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-долу „Договорът“) и по-специално член 106, параграф 1 от него,

като взе предвид членове 12.1, 14.3 и 16 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ) (наричан по-долу „Уставът“),

като взе предвид Решение ЕЦБ/1998/6 от 7 юли 1998 г. за купюрите, спецификациите, възпроизвеждането, замяната и изтеглянето от обращение на еуробанкноти (1), изменено с Решение на ЕЦБ от 26 август 1999 г. (ЕЦБ/1999/2) (2),

(1)

Като има предвид, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е получила от Европейския паричен институт (ЕПИ) авторското право върху дизайна на еуробанкнотите; като има предвид, че такова авторско право трябва да се упражнява и прилага, inter alia, във всички участващи държави-членки в съответствие с националните правни системи, а това служи като основание тези функции да се възложат на националните централни банки (НЦБ);

(2)

Като има предвид, че за да се засили защитата на еуробанкнотите срещу фалшифициране, е уместно да се създаде Център за анализ на фалшификатите (ЦАФ), в който могат да се обединят ресурсите на НЦБ на участващите държави-членки и на ЕЦБ, и който изисква създаването на определени правила в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ);

(3)

Като има предвид, че за да може широката общественост да се запознае с решенията на ЕЦБ за изтегляне от обращение на типове и серии банкноти, освен официалното публикуване на това решение от ЕЦБ в Официален вестник на Европейските общности, се счита, че е уместно да се направят съобщения в националните медии, като тази задача се възлага на НЦБ;

(4)	Като има предвид, че в съответствие с членове 12.1 и 14.3 от Устава, насоките на ЕЦБ представляват неразделна част от правото на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Защита на авторско право

1.   НЦБ предприемат всички необходими и възможни мерки, в съответствие със своите национални правни системи, за да гарантират, че не се нарушава притежаваното от ЕЦБ авторското право върху дизайна на еуробанкнотите.

2.   Когато НЦБ научи за незаконно възпроизвеждане на еуробанкноти извършено на националната й територия, тя предприема незабавни действия, за да гарантира прекратяване на това възпроизвеждане и изтегляне от обращение на всички копия, създадени по този начин, и информира незабавно ЕЦБ.

3.   Изпълнителният съвет на ЕЦБ може да даде указания относно това дали ситуацията изисква започването на гражданско или наказателно производство срещу лицата, отговорни за възпроизвеждането. ЕЦБ следва да се обърне към НЦБ за воденето на производството: тя им дава съответните инструкции и им предоставя необходимите пълномощия. Всички съдебни разноски се поемат от ЕЦБ.

4.   НЦБ уведомяват ЕЦБ за всяко разрешение за възпроизвеждане на дизайна на еуробанкнотите, дадено съгласно Решение ЕЦБ/1998/6.

Член 2

Замяна на повредени банкноти

1.   НЦБ надлежно прилагат Решение ЕЦБ/1998/6.

2.   Прилагайки Решение ЕЦБ/1998/6 и като спазват известни правни ограничения, НЦБ унищожават всички повредени банкноти или части от тях след период от шест месеца, освен ако има правни основания те да бъдат запазени или върнати на предявителя.

3.   НЦБ определят един орган, който да приема решения за замяната на повредени банкноти в случаите, предвидени в член 3, параграф 1, буква б) от Решение ЕЦБ/1998/6, като съответно уведомят ЕЦБ.

Член 3

Център за анализ на фалшификатите и База данни за фалшиви пари

1.   Центърът за анализ на фалшификатите (ЦАФ) и Базата данни за фалшиви пари (БФП) на ЕСЦБ се създават и ръководят под егидата на ЕЦБ. Създаването на ЦАФ има за цел да централизира техническия анализ и данните свързани с фалшифицирането на еуробанкнотите, емитирани от ЕЦБ и НЦБ. Всички технически и статистически данни, свързани с фалшифицирането на еуробанкноти, се съхраняват централизирано в БФП.

2.   Местонахождението на ЦАФ и БФП е Франкфурт на Майн. Управителният съвет назначава директор на ЦАФ, приема неговия бюджет и организира набирането на персонала и средствата му.

3.   Като спазват известни правни ограничения, НЦБ предоставят на ЦАФ притежаваните от тях оригинали на нови типове фалшификати на еуробанкноти, за техническа експертиза и централизирана класификация. Предварителната оценка за това, принадлежи ли даден фалшификат към определен класифициран тип или към нова категория, се извършва от НЦБ.

4.   Всички технически данни в ЦАФ са на разположение на ЕЦБ и на НЦБ на участващите държави-членки. ЦАФ си сътрудничи с полицията на участващите държави-членки, с Европол и с Европейската комисия, когато е необходимо във връзка с техните области на компетентност. Ако бъде поискано, отделни членове на персонала на ЦАФ могат да се явяват като експерти по съдебни дела, свързани с фалшифициране. Всички контакти на ЦАФ с различни национални държавни органи следва да се осъществяват съвместно със съответната НЦБ.

Член 4

Изтегляне на банкноти от обращение

НЦБ обявяват изтеглянето от обращение на еуробанкноти, типът и сериите на които се определят от Управителния съвет, в националните вестници за своя собствена сметка, като следват инструкциите, които могат да бъдат дадени от Изпълнителния съвет.

Член 5

Заключителни разпоредби

Адресати на настоящите насоки са националните централни банки на участващите държави–членки. Те имат незабавно действие.

Настоящите насоки се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 8, 14.1.1999 г, стр. 36.

(2)  ОВ L 258, 5.10.1999 г, стр. 29.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

5

---

31999R2157

---

L 264/21

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2157/1999 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 23 септември 1999 година

относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции

(ЕЦБ/1999/4)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-долу „Договорът“), и по-специално член 110, параграф 3 от него, Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът“), и по-специално членове 34.3 и 19.1 от него, както и Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (1) (наричан по-долу „Регламент на Съвета“), и по-специално член 6, параграф 2 от него;

като има предвид, че:

(1)

съгласно член 34.3 от Устава, във връзка с член 43.1 от Устава, параграф 8 от Протокол № 25 за някои разпоредби отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и параграф 2 от Протокол № 26 за някои разпоредби относно Дания, настоящият регламент не предоставя права и не вменява задължения на неучастващите държави-членки;

(2)	регламентът на Съвета определя рамките и условията при които Европейската централна банка („ЕЦБ“) има право да налага глоби или периодични парични санкции на предприятия при неизпълнение на задълженията им произтичащи от нейните регламенти и решения;

(3)	член 6, параграф 2 от Регламента на Съвета дава на ЕЦБ регулаторни правомощия за конкретизиране на механизма за налагане на санкции съгласно регламента;

(4)	други регламенти на Съвета или на ЕЦБ могат да предвиждат конкретни санкции в определени области и могат да се позовават на настоящия регламент във връзка с принципите и процедурите за налагане на санкции;

(5)

при прилагането на процедурата за определяне на съответната санкция ЕЦБ трябва да осигури възможно най-широко зачитане на правото на защита на трети страни съгласно основните принципи на правото и съдебната практика на Съда на Европейските общности в тази област, и по-специално съществуващата съдебна практика във връзка с правомощията на Европейската комисия да провежда разследвания в областта на конкуренцията;

(6)	не съществуват законови пречки за обмена на информация в рамките на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) във връзка с разкриването на нарушения на регламентите или решенията на ЕЦБ;

(7)	при започването на процедури за нарушения трябва да се прилага принципът ne bis in idem ;

(8)

правилата уреждащи правомощията на ЕЦБ и компетентните национални централни банки в рамките на процедурата за нарушение трябва да гарантират ефективно провеждане на цялостното разследване на твърдяното нарушение, като същевременно осигуряват висока степен на закрила на правото на защита на съответното предприятие и поверителността на процедурата за нарушението;

(9)	може да се изисква съдействие от органите на държавите-членки за ефективното упражняване на правомощията на ЕЦБ и компетентната национална централна банка при провеждането на процедурата за нарушението;

(10)	съответното предприятие има право да бъде изслушано веднъж след приключването на етапа от разследването, ако има такъв, от процедурата за нарушението и още веднъж след като получи фактическите резултати от разследването и уведомлението за отправяне на обвинения;

(11)	процедурата за нарушението се провежда в съответствие с принципите на поверителността и служебната тайна; поверителността или служебната тайна не могат да попречат на правото на защита на съответното предприятие;

(12)	решението за дадено нарушение може да бъде подлежи на преразглеждане от Управителния съвет на ЕЦБ; трябва да се определят процесуалните условия за такова преразглеждане;

(13)

за да засили прозрачността и ефективността на правомощията си да налага санкции, ЕЦБ може да вземе решение да публикува окончателните си решения относно наложените санкции и свързаната с тях информация; с оглед на специфичните особености на финансовите пазари, публикуването на решения за налагане на санкции представлява изключителна мярка, която ЕЦБ предприема само при надлежно отчитане на обстоятелствата по конкретния случай, евентуалните последици от решението за доброто име и законни делови интереси на съответното предприятие; решението за публикуване трябва да зачита принципа на недискриминация и да гарантира еднакви условия за бизнес; в тази връзка е желателно съгласуване със съответните надзорни органи преди вземането на решение; във всички случаи публикуването на решение за налагане на санкции не трябва да разкрива поверителна информация;

(14)	решенията за налагане на парично задължение се изпълняват съгласно член 256 от Договора, като на националните централни банки могат да бъдат делегирани права да предприемат всички необходими за целта мерки;

(15)	с оглед на стабилното и ефективно административно управление изглежда подходящо прилагането на опростена процедура за нарушение при налагане на санкции за незначителни нарушения;

(16)

настоящият регламент се прилага в случаите на неизпълнение съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от Европейската централна банка (2) (наричан по-долу „Регламент на Съвета относно минималните резерви“) в съответствие с определените в цитирания член 7, параграф 2 условия; особеностите на случаите на неспазване на минималните изискуеми резерви съгласно член 7, параграф 1 от Регламента на Съвета относно минималните резерви налагат приемане на специфичен правен режим, който предвижда ускорена процедура за налагане на санкции, като същевременно не допуска нарушаване на правото на защита на съответното предприятие;

(17)	ЕЦБ действа съгласно Регламента на Съвета и настоящия регламент при упражняване на правомощията по член 7 от Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определения

По смисъла на настоящия регламент терминът „компетентна национална централна банка“ означава националната централна банка на държавата-членка, на територията на която възниква твърдяното нарушение. Останалите използвани термини имат значението, посочено в член 1 от Регламента на Съвета.

Член 2

Започване на процедура за нарушение

1.   По отношение на едно и също предприятие и въз основата на едни и същи факти не може да се започне повече от една процедура за нарушение. За целта Изпълнителният съвет на ЕЦБ или компетентната национална централна банка не могат да вземат решение да започване на процедура за нарушение, преди взаимно да са се информирали и консултирали.

2.   Преди да вземе решение да започне процедура за нарушение, ЕЦБ и/или компетентната национална централна банка може да поиска от съответното предприятие информация във връзка с твърдяното нарушение.

3.   Изпълнителният съвет на ЕЦБ или според случая компетентната национална централна банка при поискване имат право взаимно да се подпомагат и да си сътрудничи при провеждането на процедурата за нарушението, по-конкретно чрез предоставяне на информация, която считат за релевантна.

4.   Освен ако страните не са уговорили друго, комуникацията между ЕЦБ или според случая компетентната национална централна банка и съответното предприятие се осъществява на официалния език на Общността (или на някой от официалните езици на Общността) на държавата-членка, на чиято територия е извършено твърдяното нарушение.

Член 3

Правомощия на ЕЦБ и компетентната национална централна банка

1.   Предоставените с Регламента на Съвета правомощията на ЕЦБ и на компетентната национална централна банка за извършване на разследване включват, с цел да се осигури информацията отнасяща се до твърдяното нарушение, правото да търси всякаква информация и правото на претърсване без предварително уведомяване на съответното предприятие.

2.   Служителите на ЕЦБ или според случая на компетентната национална централна банка, които според съответните им вътрешни правила са оправомощени да търсят информация в помещенията на съответното предприятие, упражняват своите правомощия след представяне на официално писмено пълномощно, издадено в съответствие с вътрешните им правила.

3.   Всяка искане до съответното предприятие направено въз основа на правомощията предоставени на ЕЦБ или, според случая, на компетентната национална централна банка трябва да посочва предмета и целта на разследването.

Член 4

Съдействие от органите на държавите-членки

1.   ЕЦБ или според случая компетентната национална централна банка може да поиска съдействието на органите на държавите-членки като предохранителна мярка.

2.   Никой от органите на държавата-членка не може да действа вместо ЕЦБ или според случая вместо компетентната национална централна банка при оценката на необходимостта от разследване.

Член 5

Уведомление за отправените обвинения

1.   ЕЦБ или според случая компетентната национална централна банка уведомява в писмена форма съответното предприятие за фактическите резултати от проведеното разследване и обвиненията, отправени срещу предприятието, преди да се вземе решение за налагане на санкция.

2.   ЕЦБ или според случая компетентната национална централна банка при изпращане на уведомление за отправени обвинения определя срок, в рамките на който съответното предприятие може да информира в писмена форма ЕЦБ или според случая компетентната национална централна банка за становището си по отправени обвинения, без това да ограничава възможността да изрази становището си в устно заседание, ако за такова е отправена молба в писмените бележки. Срокът е минимум 30 работни дни и започва да тече от получаването на уведомлението по параграф 1.

3.   След получаване на отговор от съответното предприятие ЕЦБ или според случая компетентната национална централна банка решава, дали да извърши по-нататъшно разследване, за да изясни нерешените въпроси. На съответното предприятие се изпраща допълнително уведомление за отправени обвинения по параграф 1, само ако резултатът от по-нататъшното разследване от ЕЦБ или компетентната национална централна банка взема предвид нови факти, които уличават предприятието или променят доказателствата за оспорените нарушения.

4.   В решението си да наложи санкция ЕЦБ взема предвид само обвинения, които са уведомени по реда на параграф 1, и по отношение на които на съответното предприятие е било дадена възможност да представи становището си.

Член 6

Права и задължения на съответното предприятие

1.   Съответното предприятие сътрудничи с ЕЦБ или според случая с компетентната национална централна банка в етапа на разследване от процедурата за нарушението. Предприятието има право да представя документи, книги или регистри, копия или извлечения от тях и да представя писмени или устни обяснения.

2.   Създаването на затруднения от предприятието или неспазването или неизпълнението на задълженията му, наложени от ЕЦБ или според случая от компетентната национална централна банка при упражняването на правомощията й при процедурата за нарушение, може да даде достатъчно основания както за започване на процедура за нарушение съгласно условията на настоящия регламент, така и за налагане на периодични парични санкции.

3.   Съответното предприятие има право на правна помощ по време на процедурата за нарушението.

4.   След уведомяването по член 5, параграф 1 съответното предприятие има право на достъп до документите и останалите материали, събрани от ЕЦБ или според случая от компетентната национална централна банка и служещи като доказателствата за твърдяното нарушение.

5.   Ако в писмените си бележки съответното предприятие моли и за устно заседание, последното се провежда на определена дата от лицата, на които е възложено за целта от ЕЦБ или според случая от компетентната национална централна банка. Устните заседания се провеждат в помещенията на ЕЦБ или според случая на компетентната национална централна банка. Устните заседания се провеждат при закрити врата. Лицата се изслушват поотделно или в присъствието на други призовани лица. Съответното предприятие може да предложи в разумни граници ЕЦБ или компетентната национална централна банка да изслуша лицата, които могат да потвърдят който и да е аспект от писмените му бележки.

6.   Същественото съдържание на изявленията на всяко изслушано лице се записва в протокол, който се чете и потвърждава от лицето само във връзка с неговите собствени изявления.

7.   Информацията и поканите за присъствие на устни заседания от ЕЦБ или според случая от компетентната национална централна банка се изпращат до адресатите с препоръчана поща и обратна разписка или се връчват лично срещу разписка.

Член 7

Поверителност на процедурата за нарушение

1.   Процедурата за нарушение се извършва в съответствие с принципите на поверителността и служебната тайна.

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 6, параграф 4, съответното предприятие няма право на достъп до документите или другите материали на разположение на ЕЦБ или според случая на компетентната национална централна банка, които се смятат за поверителни по отношение на трети страни или по отношение на ЕЦБ или на компетентната национална централна банка. Те включват, по-конкретно, документи или други материали съдържащи информация свързана с деловите интереси на други предприятия или вътрешни документи на ЕЦБ, на компетентната национална централна банка, на други институции или органи на Общността или на други национални централни банки, като например бележки, проекти и други работни книжа.

Член 8

Преразглеждане на решението от Управителния съвет на ЕЦБ

1.   Управителният съвет на ЕЦБ може да поиска от съответното предприятие, Изпълнителният съвет на ЕЦБ и/или компетентната национална централна банка да предоставят допълнителна информация с цел да преразгледа решението на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

2.   Управителният съвет на ЕЦБ определя срок за предоставяне на информацията, но не по-кратък от 10 работни дни.

Член 9

Изпълнение на решението

1.   След като решението за налагане на санкцията стане окончателно, Управителният съвет на ЕЦБ, след като се консултира със съответните национални надзорни органи, може да вземе решение за публикуване на решението или свързана с него информация в Официален вестник на Европейските общности. Решението за публикуване зачита законните интереси на съответното предприятие да защити деловите си интереси, както и други индивидуални интереси.

2.   Решението на ЕЦБ определя начина на плащане на санкцията.

3.   ЕЦБ може да поиска от националната централна банка на държавата-членка, в чиито териториални предели на компетентност ще се изпълни санкцията, да предприеме всички необходими за целта мерки.

4.   Националните централни банки докладват на ЕЦБ за изпълнението на санкциите.

5.   ЕЦБ съхранява цялата информация във връзка с определянето и изпълнението на санкцията в досие, което се пази минимум пет години, считано от датата, на която решението за налагане на санкцията стане окончателно. За да може ЕЦБ да изпълни задължението си, компетентната национална централна банка изпраща на ЕЦБ цялата оригинална документация и материалите на нейно разположение във връзка с процедурата за нарушението.

Член 10

Опростена процедура за незначителни нарушения

1.   При незначително нарушение Изпълнителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение да приложи опростена процедура за нарушение. Наложената санкция по тази процедура не може да надхвърля 25 000 EUR.

2.   Опростената процедура включва следните етапи:

а)	Изпълнителният съвет на ЕЦБ уведомява съответното предприятие за твърдяното нарушение;

б)	уведомлението съдържа всички факти, които представляват доказателства за твърдяното нарушение и съответната санкция;

в)	уведомлението информира съответното предприятие за прилагането на опростена процедура и за правото му на възражение срещу процедурата в срок от 10 работни дни след получаване на уведомлението; и

г)

ако бъде подадено възражение в срока по предходната буква в), процедурата за нарушението се смята за започнала и срокът от 30 работни дни за упражняване на правото на предприятието да бъде изслушано започва да тече от датата на изтичане на срока по предходната буква в). Ако не бъде подадено възражение в срока по предходната буква в), решението на Изпълнителния съвет на ЕЦБ за налагането на санкция става окончателно.

3.   Разпоредбите на настоящия член не засягат процедурата, която се прилага при неспазване на минимално изискуемите резерви, уредена в член 11 от настоящия регламент.

Член 11

Процедура при неспазване на минимално изискуемите резерви

1.   При неспазване на изискванията по член 7, параграф 1 от Регламента на Съвета относно минималните резерви не се прилагат разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 3, членове 3, 4 и 5 и член 6 с изключение на параграф 3 от настоящия регламент. Срокът, предвиден в член 8, параграф 2, се съкращава на пет работни дни.

2.   Изпълнителният съвет на ЕЦБ може да конкретизира и публикува критериите, според които ще прилага санкциите съгласно член 7, параграф 1 от Регламента на Съвета за минималните резерви. Критериите могат да се публикуват под формата на известие в Официален вестник на Европейските общности.

3.   Преди налагането на санкция съгласно член 7, параграф 1 от Регламента на Съвета за минималните резерви, Изпълнителният съвет на ЕЦБ или компетентната национална централна банка от негово име уведомява съответното предприятие за твърдяното неизпълнение и съответната санкция. В уведомлението се посочват всички факти отнасящи се до твърдяното нарушение и предприятието се информира, че ако не направи възражения, санкцията ще се смята за наложена с решение на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

4.   От получаване на уведомлението съответното предприятие разполага с пет работни дни:

—	да признае верността на твърдяното неизпълнение и да изрази съгласие да заплати посочената санкция, при което процедурата за нарушението се смята за приключена; или

—

да представи в писмена форма информация, обяснения или възражения, които могат да се считат за свързани с решението, дали да се наложи санкция. Предприятието може също да приложи документи като доказателство за съдържанието на отговора. Компетентната национална централна банка без ненужно забавяне препраща преписката до Изпълнителния съвет на ЕЦБ, който след това взема решение, дали да наложи санкция.

5.   Ако съответното предприятие не представи писмени възражения в предвидения срок, санкцията се смята за наложена по решение на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. След като решението стане окончателно съгласно разпоредбите на Регламента на Съвета, предприятието се задължава с размера на санкцията, посочен в уведомлението.

6.   В случаите по параграф 4, първо тире и параграф 5, ЕЦБ или според случая компетентната национална централна банка от името на ЕЦБ изпраща писмено уведомление до съответните надзорни органи.

Член 12

Срокове

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 4 от регламента на Съвета, предвидените по настоящия регламент срокове започват да текат от деня след датата на получаването или връчването на съобщението. Всяко съобщение от съответното предприятие трябва да бъде получено от адресата или да бъде изпратено с препоръчана поща преди изтичането на съответния срок.

2.   Когато изтича в събота, неделя или на официален празник, срокът се удължава до края на следващия работен ден.

3.   По смисъла на настоящия регламент официални празници за ЕЦБ са посочените в приложението към настоящия регламент, докато неработните дни за националните централни банки са установените със закон в държавата-членка, на чиято територия се намира съответното предприятие. Понятието „работен ден“ се тълкува по същия начин. ЕЦБ актуализира при необходимост приложението към настоящия регламент.

---

(1)  ОВ L 318, 27.11.1998, стр. 4.

(2)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ (примерно)

Списък на официалните празници (съгласно член 12, параграф 3)

Следните официални празници ще се зачитат от ЕЦБ:

Нова година	1 януари
Карнавален вторник (половин ден)	променлива дата
Разпети петък	променлива дата
Понеделникът след Великден	променлива дата
Ден на труда	1 май
Годишнина от Декларацията на Р. Шуман	9 май
Възнесение	променлива дата
Петдесетница	променлива дата
Тело господне	променлива дата
Деня на Обединението на Германия	3 октомври
Вси светии	1 ноември
Бъдни вечер	24 декември
Коледа	25 декември
26 декември	26 декември
Денят преди Нова година	31 декември

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

11

---

31999D0726

---

L 291/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 7 октомври 1999 година

за предотвратяване на измами

(ЕЦБ/1999/5)

(1999/726/ЕО)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът“), и по-специално член 12.3 от него;

като взе предвид предложението на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);

като взе предвид становището на Комитета на персонала на ЕЦБ;

(1)	като има предвид, че ЕЦБ заедно с институциите на Европейските общности и държавите-членки отдава голямо значение на защитата на финансовите интереси на Общностите и на усилията за борба с измамите и на други незаконни дейности, които накърняват финансовите интереси на Общностите;

(2)	като има предвид, че на срещата в Кьолн през юни 1999 г. Европейският съвет счете, че е крайно желателно ЕЦБ да се присъедини към институциите на Европейските общности в усилията за борба с измамите в Европейския съюз;

(3)	като има предвид, че ЕЦБ отдава голямо значение на защитата на своите финансови интереси и на усилията за борба с измамите и на други незаконни дейности накърняващи финансовите й интереси;

(4)

като има предвид, че, за да се достигнат тези цели, трябва изцяло да се приложат всички налични средства, особено що се отнася до задължението за провеждане на разследвания, поверено на ЕЦБ и на институциите на Европейските общности, като се запази сегашното равновесие и разпределение на отговорности между ЕЦБ и институциите на Европейските общности;

(5)

като има предвид, че институциите на Европейските общности и държавите-членки са предприели действия за борба с измамите и с други незаконни дейности накърняващи финансовите интереси на Общностите, въз основа на член 280 от Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-долу „Договорът“);

(6)	като има предвид, че независимостта на ЕЦБ е уредена в Договора и в Устава; като има предвид, че съгласно Договора и Устава ЕЦБ разполага със собствен бюджет и със собствени финансови средства отделно от тези на Европейските общности;

(7)	като има предвид, че, за да се укрепят наличните средства за борба с измамите, с Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом (1) Комисията създаде сред своите отдели Европейска служба за борба с измамите (OLAF), която отговаря за извършване на административни разследвания;

(8)	като има предвид, че борбата с измамите и с други незаконни дейности накърняващи финансовите интереси на ЕЦБ, е основна функция на дирекцията за вътрешен одит, и като има предвид, че дирекцията отговаря за извършване на административни разследвания в ЕЦБ;

(9)

като има предвид, че борбата с измамите и с други незаконни дейности в ЕЦБ трябва да се разбира като борба, обхващаща дейности, сходни с определените от Европейския парламент, от Съвета на Европейския съюз и от Комисията на Европейските общности в параграф 1, първа алинея от Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. (2);

(10)

като има предвид, че, за да утвърди и засили независимостта на дейностите на дирекцията за вътрешен одит по борба с измамите и с други незаконни дейности накърняващи финансовите интереси на ЕЦБ, тази дирекция трябва да се отчита пред Комитета за борба с измамите, съставена от независими външни лица с висока квалификация по тези въпроси;

РЕШИ:

Член 1

Комитет на ЕЦБ за борба с измамите

1.   Създава се Комитет за борба с измамите с цел да се укрепи независимостта на дирекцията за вътрешен одит и нейната работа и отчети по всички въпроси, свързани с предотвратяване и разкриване на измами и на други незаконни дейности накърняващи финансовите интереси на ЕЦБ и с изпълнение на приложимите вътрешни стандарти и/или кодекса за поведение на ЕЦБ. Съставът и правомощията на Комитета за борба с измамите се уреждат с настоящия член.

2.   Комитетът за борба с измамите отговаря за редовното наблюдение и за изпълнението на дейностите, посочени в параграф 1, в ЕЦБ от дирекцията за вътрешен одит.

3.   Комитетът за борба с измамите се състои от три независими външни лица, които притежават общопризната квалификация, съответстваща на дейностите на Комитета за борба с измамите. Те се назначават с решение на Управителния съвет, което се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

4.   Мандатът на членовете на Комитета за борба с измамите е три години, като той може да се поднови само веднъж. При изтичане на техния мандат членовете остават на длъжност до подновяване на тяхното назначение или до замяната им с други лица, според случая.

5.   При изпълнението на своите задължение членовете на Комитета за борба с измамите не могат да искат или да приемат указания от органите за вземане на решения на ЕЦБ, от институциите или от органите на Европейските общности, от което и да е правителство или орган.

6.   Комитетът за борба с измамите назначава свой председател и приема свой процедурен правилник. Той взема решения с мнозинство от гласовете на своите членове.

7.   Всяка година директорът за вътрешния одит изпраща на Комитета за борба с измамите програма за своята дейност, посочена в параграф 1 по-горе. Дирекцията за вътрешен одит редовно информира Комитета за борба с измамите за тази дейност, по-специално за своите разследвания, резултатите от тях и мерките, предприети във връзка с тях. Когато е необходимо, Комитетът за борба с измамите може да дава указания на дирекцията за вътрешен одит относно изпълнението на тази дейност.

В случаите, когато се извършва разследване за период по-дълъг от шест месеца, директорът за вътрешния одит уведомява Комитета за борба с измамите за невъзможността да бъде завършено разследването, а също и за очакваната дата на неговото приключване. В този случай Комитетът за борба с измамите уведомява Управителния съвет.

Директорът за вътрешния одит уведомява Комитета за борба с измамите за случаите, при които ръководството на ЕЦБ или органите за вземане на решения на ЕЦБ не са предприели действия по отправени препоръки, свързани с въпросите на предотвратяване или разкриване на измами, или със съблюдаването на съответните вътрешни стандарти и/или кодекси за поведение в ЕЦБ. Директорът за вътрешния одит уведомява Комитета за борба с измамите за случаите, за които е необходимо да се изпратят сведения до съдебните органи на държава-членка.

8.   Най-малко веднъж годишно Комитетът за борба с измамите представя отчет за своята работа пред Управителния съвет, пред външните одитори на ЕЦБ и пред Европейската сметна палата. Комисията представя отчет пред Управителния съвет, пред външните одитори на ЕЦБ, и пред Европейската сметна палата за резултатите от разследванията на дирекцията за вътрешен одит и предприетите действия по тях.

9.   Комитетът за борба с измамите отговаря за връзките с Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), посочен в член 11 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета (3). Тези взаимоотношения почиват на принципи, установени с решение на ЕЦБ.

10.   Комитетът за борба с измамите може да уведоми компетентните национални съдебни органи, когато достатъчно доказателства говорят за вероятност от извършено нарушение на националното наказателно право.

Член 2

Задължение за отчитане по въпросите, свързани с измами

Съгласно настоящото решение и действащите процедури в ЕЦБ дирекцията за вътрешен одит има задължението да извършва разследвания и да докладва по всички въпроси, свързани с предотвратяване и разкриване на измами и други незаконни дейности накърняващи финансовите интереси на ЕЦБ, както и по изпълнението на приложимите вътрешни стандарти и/или кодекс за поведение на ЕЦБ.

Член 3

Независимост

За да се гарантира, че дирекцията за вътрешен одит има възможност по резултатен начин и при необходимата независимост да извършва разследвания и докладва по всички въпроси, свързани с предотвратяване на измами, директорът за вътрешния одит докладва на Комитета за борба с измамите, посочена в член 1 от настоящото решение по въпросите, свързани с измамите.

Член 4

Даване сведения на лицата, обект на разследване

Когато едно разследване за измама има вероятност да засегне пряко определени лица, директорът за вътрешния одит уведомява незабавно засегнатите лица, стига това да не попречи на разследването. Във всеки случай не могат да се правят поименни заключения за лица, преди на засегнатите лица да се даде възможност да изкажат своето виждане по всички факти, които се отнасят до тях.

В случай че след извършено разследване лицето, срещу което са отправени обвинения, не може да бъде подведено под отговорност, без да се предприемат по-нататъшни действия, разследването по отношение него се приключва с решение на директора за вътрешния одит, който писмено уведомява засегнатото лице за това.

Член 5

Провеждане на дейностите

Дейностите, посочени в настоящото решение, се провеждат съобразно правилата в Договорите, по-специално член 6 от Договора за Европейския съюз, и Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности при съответното съблюдаване на Условията за работа на персонала на Европейската централна банка и Условията за работа на персонала по краткосрочни трудови договори.

Персоналът на ЕЦБ е длъжен, а всички останали лица могат да уведомяват Комитета за борба с измамите и дирекцията за вътрешен одит за всички случаи на измами или други незаконни дейности накърняващи финансовите интереси на ЕЦБ. Персоналът на ЕЦБ не трябва по никакъв начин да бъдат подлагани на несправедливо отношение или дискриминация, поради това че са допринесли за дейностите на Комитета за борба с измамите и дирекцията за вътрешен одит, посочени в настоящото решение.

Член 6

Жалби

Всеки член на персонала на ЕЦБ може да внесе пред Изпълнителния съвет или пред Комитета за борба с измамите жалба по повод на действие или бездействие, оказало неблагоприятно въздействие върху него и извършено от дирекцията за вътрешен одит като част от дейностите, посочени в настоящото решение.

Член 7

Поверителност

Всяка информация, получена в хода на разследвания за измами, независимо от нейната форма, е обект на професионална тайна, както това е предвидено в член 38 от Устава. Членовете на Комитета за борба с измамите са длъжни да спазват правилата за професионална тайна.

Член 8

Публикуване и влизане в сила

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящото решение влиза в сила след публикуването му.

---

(1)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 20.

(2)  ОВ L 136, 31.5.1999 г. стр. 15.

(3)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

14

---

32000D0007(01)

---

L 314/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 12 октомври 1999 година

относно Процедурния правилник на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка

(ЕЦБ/1999/7)

(1999/811/ЕО)

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Процедурния правилник на Европейската централна банка, и по-специално членове 8 и 24 от него;

като има предвид, че за да се гарантира, че решенията на ЕЦБ могат да се приемат от Изпълнителния съвет по всяко време, е необходимо да се регламентира режимът за приемане на решения посредством телеконферентна връзка и режима за делегиране на правомощия, като и за двата режима се запазва принципът на колективната отговорност на Изпълнителния съвет,

РЕШИ:

Член 1

Допълнителност

Настоящото решение допълва Процедурния правилник на Европейската централна банка. Термините в настоящото решение носят значението, което имат в Процедурния правилник на Европейската централна банка.

Член 2

Участие в заседанията на Изпълнителния съвет

1.   Председателят определя един член от персонала на Европейската централна банка (ЕЦБ) за секретар. Секретарят отговаря за организирането на заседанията на Изпълнителния съвет и изготвя протоколи от тях.

2.   В отсъствието на председателя и заместник-председателя Изпълнителният съвет се председателства от този член на Изпълнителния съвет, който е най-старши по длъжност, а в случай че двама или трима членове са равни по длъжност — и по възраст.

3.   Изпълнителният съвет може да кани членове на персонала на ЕЦБ да участват на неговите заседания.

Член 3

Дневен ред и протоколи

1.   Изпълнителният съвет приема дневен ред за всяко заседание. Председателят изготвя предварителен дневен ред, който по правило се изпраща, заедно със съответните документи, до членовете на Изпълнителния съвет най-малко два работни дни преди съответното заседание, освен в извънредните случаи, когато председателят действа по най-подходящ с оглед на обстоятелствата начин.

2.   Протоколите от заседанията на Изпълнителния съвет се представят за одобрение на членовете на Изпълнителния съвет на следващото им заседание (или ако е необходимо по-рано, чрез писмена процедура) и се подписват от председателя.

Член 4

Телеконферентна връзка

1.   По искане на председателя Изпълнителният съвет може да взема решения посредством телеконферентна връзка, освен ако най-малко двама членове на Изпълнителния съвет не направят възражение. За вземане на решения посредством телеконферентна връзка се изискват особени обстоятелства. Председателят определя естеството на тези обстоятелства, като членовете на Изпълнителния съвет могат да поискат да бъдат предварително уведомени както относно телеконференцията, така и относно въпроса, по който ще се взема решение.

2.   Решението на председателя относно особените обстоятелства и решенията, приети от Изпълнителния съвет чрез телеконферентна връзка, се вписват в протоколите от заседанията на Изпълнителния съвет.

Член 5

Делегиране на правомощия

1.   Изпълнителният съвет може да упълномощи един или двама от своите членове, да предприеме/ат, от негово име и под негов надзор, точно определени управленски или административни мерки, включително използването на инструменти за подготвяне на решение, което се приема колективно от членовете на Изпълнителния съвет на по-късен етап, и инструменти за изпълнение на окончателни решения на Изпълнителния съвет.

2.   Изпълнителният съвет може също така да възложи на един или повече от своите членове, със съгласието на председателя, да приемат i) окончателния текст на инструмент по смисъла на член 5, параграф 1, при условие че съдържанието на тези инструменти е било определено при обсъждане, и/или ii) окончателни решения, където делегирането включва ограничени и ясно определени изпълнителни правомощия, чието упражняване подлежи на строг контрол съгласно обективни критерии, установени от Изпълнителния съвет.

3.   Делегирането на правомощия и решенията, приети по реда на член 5, параграфи 1 и 2, се вписват в протоколите от заседанията на Изпълнителния съвет.

4.   Правомощията, делегирани по този начин, могат да бъдат пределегирани единствено по реда на и когато е налице конкретна разпоредба в този смисъл в съответното решение.

Член 6

Публикуване

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

16

---

32000R2548

---

L 291/28

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2548/2000 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 2 ноември 2000 година

относно преходни разпоредби за прилагане на изискването за минимални резерви от страна на Европейската централна банка след въвеждане на еурото в Гърция

(ЕЦБ/2000/11)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът“), и по-специално член 19.1 и първото тире на член 47.2 от него, Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (1) и Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (2),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (3) (ЕЦБ), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2818/98 на ЕЦБ от 1 декември 1998 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/1998/15) (4), изменен с Регламент (ЕО) № 1921/2000 на ЕЦБ (5),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2819/98 на ЕЦБ от 1 декември 1998 г. относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансовите институции“ (ЕЦБ/1998/16) (6), изменен с Регламент (ЕО) № 1921/2000 на ЕЦБ (7),

като взе предвид участието на Генералния съвет на Европейската централна банка,

като има предвид, че:

(1)	Въвеждането на еурото в Гърция, считано от 1 януари 2001 г., налага кредитните институции, разположени в Гърция, и клоновете в Гърция на кредитни институции да се присъединят към системата на минимални резерви на ЕСЦБ от същата дата.

(2)	Интегрирането на тези образувания в системата на минималните резерви на ЕСЦБ налага приемането на преходни разпоредби, за да се осигури гладко интегриране без създаване на диспропорционална тежест за кредитните институции в участващите държави-членки, включително Гърция.

(3)

Връзката на член 5 от Устава с член 10 от Договора за създаване на Европейската общност води до задължение за държавите-членки да изготвят и въведат на национално ниво всички подходящи мерки, с цел да се събере статистическата информация, необходима за изпълнението на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност и своевременната им подготовка в областта на статистиката, за да могат те да станат участващи държави-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ,

Член 1

Преходни разпоредби

Преходните разпоредби за прилагане на минималните резерви от страна на ЕЦБ след въвеждането на еурото в Гърция са изложени в приложението към настоящия регламент, което представлява неразделна част от настоящия регламент.

При липса на специални разпоредби в настоящия регламент се прилагат разпоредбите на Регламенти (ЕО) № 2818/98 и (EО) № 2819/98.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Разпоредбите, изложени в приложението към настоящия регламент, са в сила само по отношение на първите периоди на поддържане през 2001 г.

---

(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 4.

(3)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(4)  ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 229, 9.9.2000 г., стр. 34.

(6)  ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 7.

(7)  Виж бележка под линия 5.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНТЕГРИРАНЕТО НА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В ГЪРЦИЯ ИНСТИТУЦИИ В СИСТЕМАТА НА МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ НА ЕСЦБ

1.   Към кредитните институции, разположени в Гърция, и клоновете в Гърция на кредитни институции (наричани по-долу „институции, разположени в Гърция“), се прилагат задължителни минимални резерви от 1 януари 2001 г. За институциите, разположени в Гърция, преходният период на поддържане тече от 1 януари 2001 г. до 23 януари 2001 г. Периодът на поддържане, приложим за институции, разположени в други участващи държави-членки, в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 2818/98 на ЕЦБ, остава непроменен независимо от съществуването на преходен период на поддържане за институциите, разположени в Гърция.

I.   Преходен период на поддържане за институции, разположени в Гърция

2.   Резервната база на всяка институция, разположена в Гърция, по отношение на преходния период на поддържане, се определя в зависимост от елементите на нейния баланс към 30 ноември 2000 г. Всяка институция отчита резервната си база на Bank of Greece преди началото на този преходен период на поддържане в съответствие с отчетната рамката за паричната и банкова статистика на ЕЦБ, която е дефинирана в Регламент (ЕО) № 2819/98 на ЕЦБ. Институции, разположени в Гърция, които се ползват от дерогацията, предвидена в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2819/98, изчисляват резервната база за преходния период на поддържане на основата на техния баланс към 30 ноември 2000 г. и отчитат резервната база на Bank of Greece преди началото на преходния период на поддържане.

3.   По отношение на преходния период на поддържане, индивидуалните задължителни резерви на институциите, разположени в Гърция, се изчисляват и се отчитат от изчисляващата страна преди началото на преходния период на поддържане в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2818/98. Изчислените задължителни резерви се потвърждават най-късно на първия работен ден на НЦБ от преходния период на поддържане в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2818/98.

4.   По отношение на преходния период на поддържане, за целите на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2818/98, ревизиращата страна нотифицира другата страна за ревизиите най-късно на 15 януари 2001 г. Ревизиите се потвърждават от нотифицираната страна най-късно на 16 януари 2001 г. Липсата на реакция от нотифицираната страна до края на 16 януари 2001 г. се счита за потвърждение на задължителните резерви на институцията за преходния период на поддържане.

II.   Преходни разпоредби за институции, разположени в други участващи държави-членки

5.   Институциите, разположени в други участващи държави-членки, могат да решат да се възползват от възможността да приспаднат от резервната си база, за периодите на поддържане от 24 декември 2000 г. до 23 януари 2001 г. и от 24 януари 2001 г. до 23 февруари 2001 г., пасивите си към институции, разположени в Гърция, които не са посочени като освободени от системата на ЕСЦБ за минимални резерви. Институциите могат да използват списъците, посочени в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2818/98, когато решават дали пасивите им са към друга институция, към която се прилага изискването за задължителни резерви.

6.   Институции, разположени в други участващи държави-членки, които желаят да се възползват от възможността да приспаднат задълженията си към институции, разположени в Гърция, представят таблица за месеците ноември и декември 2000 г. в съответствие с бележка под линия 7 от таблица 1 от приложение 1 към Регламент (ЕО) № 2819/98, като за институциите, разположени в Гърция, се счита че вече са част от системата на ЕСЦБ за минимални резерви.

Това става без да се засяга задължението на институциите да отчитат статистическа информация за съответните периоди в съответствие с таблица 1 от приложение 1 към Регламент (ЕО) № 2819/98, като институциите, разположени в Гърция, продължават да се считат за банки, разположени в „Останалата част от света“.

Таблиците се представят в съответствие с нормалните срокове и процедури, установени в Регламент (ЕО) № 2819/98.

7.   Отчитащата институция, която се ползва от дерогацията, предвидена в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2819/98, може да реши да представи таблица за месеците ноември и декември 2000 г. в съответствие с бележка под линия 7 от таблица 1 от приложение 1 към Регламент (ЕО) № 2819/98, в която институциите, разположени в Гърция, се считат за част от системата на ЕСЦБ за минимални резерви.

В такъв случай данните, отнасящи се за месец ноември 2000 г., се представят на съответната участваща НЦБ най-късно на 23 декември 2000 г. Резервната база на съответната институция за периодите на поддържане, започващи на 24 декември 2000 г. и на 24 януари 2001 г., се изчислява въз основа на данните за ноември 2000 г.

Данните за декември 2000 г. се отчитат в съответствие с нормалните срокове и процедури, приложими по отношение на съответните кредитни институции. Резервната база на съответната институция за периодите на поддържане, започващи на 24 февруари, 24 март и 24 април 2001 г., се изчислява въз основа на данните, отнасящи се за декември 2000 г.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

18

---

32000O0007

---

L 310/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 31 август 2000 година

относно инструментите и процедурите на паричната политика на Eуросистемата

(ЕЦБ/2000/7)

(2000/776/ЕЦБ)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-нататък „Договора“), и по-специално член 105, параграф 2, първо тире и членове 12.1 и 14.3 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ) (наричан по-нататък „Устава“), във връзка с член 3.1, първо тире, член 18.2 и член 20, първи параграф,

като има предвид, че:

(1)

Осъществяването на единна парична политика изисква дефиниране на инструментите, които националните централни банки на държавите членки, приели еурото съгласно „Договора“ (наричани по-нататък, съответно, „НЦБ“ и „участващи държави-членки“), и Европейската централна банка (Еуросистема) да използват за прилагането на тази политика по начин, който е еднакъв във всички участващи държави-членки.

(2)	ЕЦБ е упълномощена да определя насоките, необходими за прилагането на единната парична политика, а НЦБ са задължени да действат в съответствие с тези насоки.

(3)	Съгласно членове 12.1 и 14.3 от Устава, насоките на ЕЦБ са неразделна част от правото на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Принципи, инструменти, процедури и критерии за провеждане на единната парична политика на Еуросистемата

Единната парична политика трябва да бъде провеждана съгласно принципите, инструментите, процедурите и критериите, определени в приложения I и II към настоящите насоки. НЦБ предприемат всички подходящи мерки за осъществяване на операциите по паричната политика в съответствие с принципите, инструментите, процедурите и критериите, определени в приложения I и II към настоящите насоки.

Член 2

Потвърждаване

НЦБ предоставят на ЕЦБ, най-късно до 15 октомври 2000 г., пълните текстове и подробна информация за начините, чрез които възнамеряват да спазват настоящите насоки.

Член 3

Заключителни разпоредби

1.   Адресати на настоящите насоки са НЦБ на участващите държави-членки.

2.   Настоящите насоки влизат в сила на 1 януари 2001 г.

3.   Настоящите насоки се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕДИННАТА ПАРИЧНА ПОЛИТИКА В ТРЕТИЯ ЕТАП

Обща документация за инструментите и процедурите на паричната политика на Еуросистемата

Ноември 2000 година

Виж Насоки на Европейската централна банка от 3 февруари 2005 г. за изменение на Насоки ЕЦБ/2000/7 относно инструментите и процедурите на паричната политика на Еуросистемата (ЕЦБ/2005/2) (ОВ L 111, 2.5.2005 г., стр.1).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МИНИМАЛНИ ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

I.   Допълнителни минимални общи характеристики, приложими към всички споразумения за операции по паричната политика.

1.	Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да гарантират, че стандартните условия ще са приложими към операциите по паричната политика.

2.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да гарантират, че НЦБ могат да приложат, без излишно закъснение, всички изменения в рамката на паричната политика. Трябва да бъде предвидено участниците в операции по паричната политика да бъдат уведомявани за такива изменения като това да става със сигурност преди момента на влизането им в сила.

3.	Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да предвиждат, че всички плащания, свързани с операциите по паричната политика (различни от плащания в чуждестранна валута съгласно споразумения за валутни суапове), се извършват в еуро.

4.	Ако е необходимо всички транзакции по дадено споразумение да се извършват в рамките на един договор и/или споразумението да се сключи под формата на рамково споразумение, така че да се даде възможност за ефективно нетиране при прекратяване, съответната разпоредба трябва да бъде включена.

5.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да гарантират прилагането, в отношенията между НЦБ и участниците в операциите по паричната политика, на ясни и подходящи правила по отношение на използването на форми (включително за потвърждаване на сроковете на операциите), на информационни носители и на средства и условия за комуникация.

6.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да предвиждат най-малкото случаи на неизпълнение на задълженията, които не се различават съществено от следните: а) съдебен или друг компетентен орган взема по отношение на участника в операции по паричната политика решение за откриване на прекратителна процедура или за назначаване на ликвидатор или друг съдебен администратор или за друга подобна процедура; или б) съдебен или друг компетентен орган взема по отношение на участника в операции по паричната политика решение за прилагане на реорганизационни мерки или на друга подобна процедура с цел защита или възстановяване на финансовата стабилност на участника и избягване на решение от вида, посочен в буква а); или в) налице е писмена декларация от участника в операции по паричната политика, посочваща невъзможността му да плати всички или част от задълженията си или да изпълни задълженията си, породени от транзакции, свързани с паричната политика; или участникът е започнал процедура за споразумение с кредиторите си; участникът е, или се счита за, неплатежоспособен или за неспособен да плати задълженията си; или г) налице са процедурни действия, предшестващи вземането на решение по букви а) или б); или д) всяка предшестваща договора декларация, направена от участника в операции по паричната политика, или която, съгласно действащите правни разпоредби, се приема за негласно направена, е грешна или невярна; или е) временно или окончателно е отнет лицензът на участника за осъществяване на дейностите съгласно Директива 2000/12/ЕО относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (както е изменена и допълнена) или съгласно Директива 93/22/ЕИО относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (както е изменена и допълнена),както са били транспонирани в съответната държава членка от Еуросистемата; или ж) участникът в операции по паричната политика е временно или окончателно отстранен от участие в платежна система или разплащателен механизъм, даващ възможност за извършване на плащания, свързани с операциите по паричната политика, или (с изключение на валутните суапове) участникът е временно или окончателно отстранен от участие в система за сетълмент на ценни книжа, предназначена за сетълмент на операциите, свързани с паричната политика на Еуросистемата; или з) по отношение на участника в операции по паричната политика се прилагат мерките, посочени в член 22 от Директива 2000/12/ЕО относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (както е изменена и допълнена); или и) (при обратни операции) участникът в операции по паричната политика не спазва разпоредбите, свързани с мерките за контрол на риска; или й) (при репо-операции) участникът в операции по паричната политика не заплаща покупната цена или цената на обратно изкупуване или не предоставя закупените или обратно изкупените активи; (при обезпечените кредити) участникът не предоставя активите или не възстановява кредита на определените за плащанията или за предоставяне на активите дати; или к) (при валутните суапове или срочните депозити) участникът в операции по паричната политика не заплаща сумата в еуро или (при валутните суапове) не заплаща сумата в чуждестранна валута на определените за плащане дати; или л) участникът в операции по паричната политика е отговорен за случай на неизпълнение на задълженията си (който не се различава съществено от случаите, посочени в настоящата точка) по силата на споразумение за управление на чуждестранните резерви или на собствените средства на който и да е член на Еуросистемата; или м) участникът в операции по паричната политика не предоставя подходяща информация, като по този начин предизвиква сериозни последици за съответната НЦБ; или н) участникът в операции по паричната политика не изпълнява друго свое задължение по обратни операции или валутни суапове и (ако е в състояние да поправи грешката си) не изпълнява задължението си в срок до тридесет дни при обезпечените операции, и до десет дни при валутните суапове, след като НЦБ го е уведомила, че иска от него да изпълни задължението си; или о) при споразумение с друг член на Еуросистемата, сключено за целите на операциите по паричната политика, участникът е отговорен за неизпълнение на задълженията си, в резултат на което другият член на Еуросистемата упражнява правото си на предсрочно прекратяване на всички операции, които се извършват по силата на това споразумение. Случай а) трябва да предизвика ефект по право; случаите б) и в) може да предизвикват ефект по право; случаите от г) до о) не могат да предизвикат ефект по право и трябва да бъде упражнена дискреция (необходимо е официално уведомление за неизпълнението на задължения). Това уведомление за неизпълнение на задължения може да предвижда допълнителен срок от максимум три работни дни, за да се изпълни въпросното задължение. За случаите на неизпълнение на задълженията, които зависят от упражняването на дискреция, разпоредбите, свързани с нейното упражняване следва изрично да прецизират ефекта от упражняването на дискреция.

7.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да гарантират, че в случай на неизпълнение на задълженията, НЦБ има правото да използва следните мерки: временно отнемане на достъпа на участника до операциите на открития пазар; прекратяване на всички споразумения и текущи операции; или изискване на предсрочно събиране на вземанията, чиито падеж не е настъпил или които са несигурни. Освен това НЦБ може да има право да приложи следните мерки: да използва депозитите на участника, вложени в НЦБ, за да компенсира вземанията към този участник; временно да прекрати изпълнението на задълженията си към него, докато събере вземанията си; да поиска лихви за забавено плащане; или да поиска обезщетение за всяка загуба, причинена вследствие на неизпълнените задължения на участника. Освен това, съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да гарантират, че в случай на неизпълнение на задължения НЦБ има законното право да осребри, без ненужно забавяне, активите, предоставени като обезпечение; така НЦБ да има правно основание да възстанови стойността на отпуснатия кредит, ако участникът не пристъпи към бързо уреждане на отрицателното си салдо.

8.	Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да гарантират, че НЦБ могат да получават всякаква подходяща информация от участниците в рамките на операциите, свързани с паричната политика на Еуросистемата

9.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да предвиждат, че всички уведомления и съобщения са в писмен вид и/или в електронна форма. Същите тези разпоредби трябва да осигуряват сигурност що се отнася до това по какъв начин се правят уведомленията и другите съобщения и кога влизат в сила. Сроковете, преди влизането в сила на уведомленията и другите съобщения, не могат да имат продължителност, която да промени икономическия ефект от разпоредбите в тяхната цялост. По-специално, те следва бързо да се потвърдят и да се провери получаването на потвърждението им.

10.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да предвиждат, че правата и задълженията на участника не могат да бъдат прехвърляни, използвани за обезпечения от участника или да са обект на друга сделка, по която е страна участникът,без предварителното писмено съгласие на НЦБ.

11.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да предвиждат, че единствено НЦБ и посоченият участник имат права и задължения, породени от операцията, като същевременно оставят място за отношения между НЦБ (и (или ЕЦБ), произтичащи от транс-граничното използване на приемливи, за обезпечение активи, както и, при необходимост, за операции, провеждани с участници, действащи чрез посредническа институция.

12.

Съответните правила, установени по силата на договор, прилагани от НЦБ, трябва да предвиждат, че приложимото право по отношение на съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, както и на всички операции, произтичащи от горепосочените правила (освен когато транс-граничното използване на приемливи за обезпечение активи не го позволява) е правото на държавата членка, в която с намира НЦБ и че, без да се накърнява компетенцията на Съда на Европейските общности, споровете се отнасят до компетентните съдилища на държавата членка.

13.	Разпоредбите, свързани със срочните депозити, следва да посочват, че сетълмента (получаването и изплащането) на срочни депозити става в дните, посочени в обявата на ЕЦБ за депозитна операция.

II.   Допълнителни минимални общи характеристики на обратни операции

Характеристики, общи за всички обратни операции

14.	Датата за обратно изкупуване при операцията се определя в момента на сключването на всяка сделка.

15.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, определят израза „работен ден“, по отношение на задължението за извършване на плащане, като всеки ден, в който всички съответни компоненти на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET) работят и могат да извършат въпросното плащане, а по отношение на задължението за предоставяне на активи, като всеки ден, в който системите за сетълмент на ценни книжа, чрез които следва да се извърши доставката, работят на мястото на доставяне на въпросните ценни книжа.

16.

Механизмите за превръщането в еуро на суми в други валути трябва да посочват, че обменният курс, който се използва, е референтният валутен курс на еурото на ЕЦБ или ако няма такъв, спот курсът, обявен от ЕЦБ през работния ден, предшестващ деня на превръщането за целите на продажбата на еуро срещу закупуване на другата валута.

Характеристики, присъщи единствено на репо-операциите

17.	Продажбата на приемливи активи трябва да се извършва срещу налични средства в еуро, заедно с договор за обратно изкупуване на равностойни активи срещу налични средства в еуро на определена дата.

18.

Задължението за обратна продажба на равностойни активи определя последните като активи от същия емитент, които са част от същата емисия (независимо от датата на емисията) и от същия вид, номинална стойност, количество и описание, както активите, обект на сравнението. Ако активите, обект на сравнението, са били конвертирани или реденоминирани или ако върху тях е била упражнена „кол опция“, дефиницията за равностойни активи следва да се промени и да бъде: в случай на конвертиране — активите, в които първоначалните активи са били конвертирани; в случай на упражнена „кол опция“ — активите, еквивалентни на платените активи, при условие че продавачът е платил на купувача сума, равна на стойността на опцията; в случай че активите са били реденоминирани — активите, еквивалентни на тези, в които първоначалните активи са били реденоминирани плюс, при необходимост, парична сума, съответстваща на разликата в стойността между активите преди и след реденоминацията.

19.	Случаите на неизпълнение на задълженията, даващи право на НЦБ да прекрати всички текущи операции, не се различават съществено от разпоредбите в точка 6.

20.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да съдържат мерки за нетиране с оглед постигането на икономически резултати, еквивалентни на изброените по-долу: а) В случай на неизпълнение на задълженията обратното изкупуване при всяка операция се осъществява незабавно и, при спазване на следните разпоредби, всички еквивалентни активи подлежат незабавно на доставяне (така че изпълнението на съответните задължения на страните, що се отнася до доставянето на активите и заплащането на цената на обратно изкупуване за всички обратно изкупени активи, да се извърши съгласно разпоредбите на буква б)) или, алтернативно, операцията по обратното изкупуване ще бъде отменена. б) i) Пазарните стойности в случай на неизпълнение на задълженията на активите за обратно изкупуване и на всички еквивалентни активи за обезпечаване на операцията, подлежащи на прехвърляне, както и цената на обратното изкупуване, която следва да се заплати от всяка страна, се определят от НЦБ за всички операции на датата на обратното изкупуване; и ii) на базата на така определените суми, НЦБ изчислява (на датата на обратното изкупуване) какво дължи всяка страна на другата и сумите, дължими от едната страна се приспадат от сумите, дължими от другата страна, като само нетният остатък следва да се плати от страната, чието вземане е изчислено на по-ниска стойност; посоченият нетен остатък е платим на следващия ден, през който всички съответни компоненти на TARGET работят, за да се извърши плащане. За целите на това изчисление, всяка сума, която не е деноминирана в еуро се конвертира в еуро на подходящата дата, при курс, изчислен съгласно точка 16. в) Изразът „пазарна стойност в случай на неизпълнение на задълженията“ по отношение на всички активи на всяка дата означава: i) пазарната стойност на въпросните активи в момента на преоценка в случай на неизпълнение на задълженията, изчислена въз основа на най-релевантната цена за работния ден, предшестващ деня на преоценката; или ii) при липса на представителна цена за даден актив за работния ден, предшестващ деня на преоценка се използва последната цена при която е търгуван актива. Ако няма налична цена, при която е търгуван актива, НЦБ определя цена като взема предвид последната регистрирана цена на актива на референтния пазар; или iii) при активи, за които не съществува никаква пазарна стойност, се използва надежден метод на преоценка; или iv) ако НЦБ е продала, преди момента на оценка в случай на неизпълнение на задълженията, активите или еквивалентни на тях активи на пазарната им цена, нетният приход от продажбата, след приспадане на всички такси, комисионни и разходи, присъщи на тази продажба, като НЦБ прави това изчисление и определя сумите.

21.	Ако съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт прилагани от НЦБ, съдържат клауза или разпоредба, позволяваща подмяна на обезпечението, те трябва да гарантират прилагането на изискуемите мерки за контрол на риска.

22.

Ако съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, съдържат клауза или разпоредба, предвиждаща заплащане (или възстановяване) на маржовете в налични средства, трябва да бъде предвидено, че всяко друго задължение за възстановяване (или предоставяне) на марж първо се изпълнява в налични средства за същата сума (заедно с лихвите по нея).

Характеристики, присъщи единствено на споразуменията за обезпечени кредити

23.

Активите, предоставени като обезпечение по споразумение за обезпечен кредит (например залог) трябва да могат да бъдат осребрени на правно основание и да са свободни от привилегировани вземания. Никое трето лице (включително инстанцията по ликвидация в случай на неплатежоспособност) не може да се намесва и с успех да изисква активите, предоставени като залог (при условие че няма измама) или всякакви права, свързани с тях.

24.

НЦБ има правото да реализира получи икономическата стойност на активите, предоставени като залог при операция за предоставяне на ликвидност, при предварително определени обстоятелства, които не се различават съществено от обстоятелствата по точка 6 и които включват и случаите, когато НЦБ може да счита, че участникът не е изпълнил задълженията си по силата на споразумение за обратно изкупуване

25.	Споразуменията за обезпечени кредити дават възможност за това операциите започнати като операции в рамките на един ден да се преобразуват в овърнайт операции.

III.   Допълнителни минимални общи характеристики на споразуменията за валутни суапове

26.	Всяка транзакция се състои от едновременна спот и форуърд продажба и покупка на еуро срещу друга валута.

27.	Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт прилагани от НЦБ, трябва да съдържат клауза или разпоредба относно момента и механизма на прехвърлянето на плащанията. Датата на форуърдната продажба/покупка се определя в момента на сключването на всяка сделка.

28.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, определят чуждестранната валута, обменния курс спот и форуърд, както и датите на прехвърляне и обратно прехвърляне съгласно следните дефиниции: а) „чуждестранна валута“ e всяка законна валута, различна от еурото; б) „спот курс“ e, що се отнася до определена операция, курсът (изчислен съгласно точка 16), използван за конвертиране на сума в еуро в сума в чуждестранната валута, която едната страна е длъжна да прехвърли на другата на датата на прехвърляне срещу заплащане на сумата в еуро; курсът е посочен в потвърждението; в) „форуърд курс“ е курсът,изчислен съгласно точка 16 и използван за конвертиране на сумата в еуро в сума в чуждестранна валута, която едната страна е длъжна да прехвърли на другата на датата за обратен трансфер срещу заплащане на сумата в еуро; курсът е посочен в потвърждението и определен в съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ; г) „сума в чуждестранна валута при обратно прехвърляне“ е сумата в чуждестранна валута, необходима за закупуване на сумата в еуро на датата за обратно прехвърляне; д) „дата на прехвърляне“ е, що се отнася до всяка операция, датата (и, при нужда часът на тази дата), на която трябва да влезе в сила прехвърлянето на сумата в еуро от едната страна на другата; за да се избегне всякакво объркване, това е датата (и, при нужда часът на тази дата) договорена от страните за сетълмент на прехвърлянето на сумата в еуро; е) „дата на обратно прехвърляне“ е, що се отнася до всяка операция, датата (и, при нужда часът на тази дата) на която едната страна трябва да прехвърли обратно на другата страна сумата в еуро.

29.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да предвиждат че някои случаи (посочени в точка 30) водят до предсрочно прекратяване на всички текущи операции, както и да определят начина, по който се извършва това прекратяване (включително и нетирането).

30.	Случаите на неизпълнение на задълженията, даващи право на НЦБ да прекрати всички текущи операции, не трябва съществено да се различават от разпоредбите в точка 6.

31.

Съответните правила, установени по силата на договор или нормативен акт, прилагани от НЦБ, трябва да съдържат клаузи или разпоредби относно нетирането, които имат за цел да постигнат икономически резултати, еквивалентни на посочените по-долу. а) При случай на неизпълнение на задълженията, всяка операция се счита за прекратена и стойността на възстановяване на сумите в еуро и на сумите в чуждестранна валута при обратно прехвърляне, се определят от НЦБ като се взема предвид, че горепосочените стойности на възстановяване трябва да представляват за нея икономически еквивалент на всяко дължимо плащане; и б) въз основа на така получените суми НЦБ изчислява (на датата на обратно прехвърляне) какво дължи всяка от страните на другата и сумите, дължими от дадена страна, се конвертират, при необходимост, съгласно точка 16, в еуро и се приспадат от сумите, дължими от другата страна, като единствено нетният остатък се заплаща от страната, чието вземане е изчислено на по-ниска стойност; посоченият нетен остатък е дължим на следващия ден, в който работят всички съответни компоненти на TARGET за извършването на подобно плащане.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

25

---

32000O0015

---

L 336/114

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

НАСОКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 3 ноември 1998 година

изменени с Насоки от 16 ноември 2000 година

относно състава, оценката и условията за първоначалното прехвърляне на чуждестранни резервни активи, както и деноминирането и олихвяването на съответни вземания

(ЕЦБ/2000/15)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (по-долу наричан „Уставът“), и по-специално членове 12.1, 14.3, 30 и 32 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 30.1 от Устава във връзка с членове 43.1 и 43.4 предвижда, че националните централни банки (НЦБ) на държавите-членки, които са въвели единната валута в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност (участващи НЦБ) предоставят на Европейската централна банка (ЕЦБ) чуждестранни резервни активи, различни от валутите на държавите-членки, еуро, резервни позиции на МВФ и специални права на тираж (СПТ) до размер еквивалентен на 50 000 милиона EUR. Член 30.1 от Устава предвижда по-нататък, че Управителният съвет на ЕЦБ взема решение относно частта, която следва да бъде поискана от ЕЦБ след нейното създаване, както и размера на последващите вноски. Член 30.1 от Устава предвижда още, че ЕЦБ има пълно право да държи и управлява прехвърлените ѝ валутни резерви и да ги използва за предвидените в Устава цели.

(2)	Член 30.2 във връзка с член 43.6 предвижда, че вноската на всяка участваща НЦБ се определя пропорционално на дела ѝ в капитала на ЕЦБ, записан от националните централни банки на държавите-членки без дерогация.

(3)	Член 30.3 от Устава предвижда, че всяка една НЦБ има право на вземане към ЕЦБ, еквивалентно на нейната вноска; член 30.3 от Устава предвижда по-нататък, че Управителният съвет на ЕЦБ определя деноминирането и олихвяването на тези вземания.

(4)	Член 30.6 от Устава предвижда, че Управителният съвет на ЕЦБ предприема всички други мерки необходими за прилагането на член 30 от Устава.

(5)

Член 33.2 от Устава предвижда, че в случай на реализирана от ЕЦБ загуба, недостигът може да бъде покрит от общия резервен фонд на ЕЦБ и ако е необходимо — от паричния доход за съответната финансова година, пропорционално и до размера на сумите, разпределени в съответствие с член 32.5 от Устава, на участващите НЦБ. В съответствие с член 32.5. от Устава Управителният съвет на ЕЦБ прие Решение от 3 ноември 1998 г. относно разпределението на паричния доход на националните централни банки на участващите държавите-членки и загубите на ЕЦБ за финансови години от 1999 до 2001 (1).

(6)	Член 32.7 от Устава предвижда, че Управителният съвет на ЕЦБ предприема всички други мерки необходими за прилагането на член 32 от Устава.

(7)

Член 10.3 от Устава във връзка с член 43.4 предвижда, че по отношение на решенията, които се вземат съгласно член 30 от Устава, гласовете в Управителния съвет на ЕЦБ се претеглят в съответствие с дяловете на националните централни банки в капитала на ЕЦБ, записани от централните банки на държавите-членки без дерогация.

(8)	В съответствие с членове 12.1 и 14.3 от Устава, насоките на ЕЦБ съставляват неразделна част от правото на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Дефиниции

За целите на настоящите насоки:

—	„парични наличности“ означава законната валута на Съединените американски щати (щатски долари) или Япония (японски йени),

—	„чуждестранни резервни активи“ означава ценни книжа, злато или парични наличности,

—	„злато“ означава тройунции чисто злато във формата на кюлчета с валиден лондонски стандарт, както е определен от London Bullion Market Association,

—	„участващи държави-членки“ означава тези държавите-членки, които в съответствие с Договора са приели единната валута на 1 януари 1999 г.

—	„участващи НЦБ“ означава националните централни банки на участващите държави-членки,

—	„ценни книжа“ означава всички допустими ценни книжа или финансови инструменти определени от ЕЦБ,

—	„преходен период“ означава периодът между 1 януари 1999 г. и 31 декември 2001 г.

Член 2

Прехвърляне на чуждестранни резервни активи от участващите НЦБ

1.   Всяка участваща НЦБ прехвърля на ЕЦБ чуждестранни резервни активи във или деноминирани в щатски долари, японски йени и злато, равни на сумите в еуро, посочени в приложението към настоящите насоки.

2.   Сумата в щатски долари, сумата в японски йени и количеството злато (в тройунции), равни на сумите в еуро, посочени в приложението към тези насоки се изчисляват на базата на обменните курсове на екюто спрямо щатския долар или японската йена, установени в резултат на телеконферентната процедура в 11,30 часа брюкселско време на 31 декември 1998 г. от централните банки, които участват в тази процедура, а по отношение на златото — на база на цената в щатски долари на тройунция чисто злато, установена от фиксинга на златото в Лондон в 10,30 ч. лондонско време на 31 декември 1998 г. Така изчислената сума се потвърждава от ЕЦБ на участващите НЦБ възможно най-рано на 31 декември 1998 г.

3.   Всяка участваща НЦБ прехвърля на ЕЦБ портфейл от ценни книжа и парични наличности в или деноминирани в щатски долари или японски йени в диапазона на отклонение около модифицираните дюрации на тактическите еталонни портфейли, определяни от ЕЦБ и в съответствие с кредитните лимити, определяни от ЕЦБ.

4.   Датите на разплащане на ценните книжа и паричните наличности, които се прехвърлят на ЕЦБ, се определят от ЕЦБ, а всяка участваща НЦБ трябва да даде своевременно инструкции за прехвърлянето на собствеността върху ценните книжа и за прехвърлянето на паричните наличности в полза на ЕЦБ на датите за разплащане. Стойността на всички ценни книжа се изчислява на база посочените от ЕЦБ цени, а всяка участваща НЦБ прехвърля ценни книжа и парични наличности по посочени от ЕЦБ сметки.

5.   Всяка участваща НЦБ прехвърля злато на посочените от ЕЦБ дати, сметки и места.

Член 3

Деноминиране, олихвяване и падеж на вземанията, съответстващи на вноските на участващите НЦБ

1.   ЕЦБ записва в полза на всяка участваща НЦБ вземане, равно на еуро деноминирания еквивалент на общата сума в еуро на частта от чуждестранните резервни активи, внесена от всяка участваща НЦБ.

2.   Общите стойности в еуро на чуждестранните резервни активи, които всяка от участващите НЦБ прехвърля, са посочени в приложението към настоящите насоки.

3.   Вземането, записано от ЕЦБ в полза на всяка от участващите НЦБ, се олихвява с лихвен процент, който е 85 % от пределния лихвен процент, използван от ЕСЦБ в нейните основни рефинансиращи операции. ЕЦБ изчислява лихвата за вземането на всяка от участващите НЦБ на дневна база, използвайки лихвената конвенция реален брой изминали дни върху 360.

4.   Лихвата се изплаща в края на всяка финансова година. ЕЦБ информира НЦБ за натрупаните суми на тримесечна база.

5.   Вземанията са невъзстановяеми.

Член 4

Преходен режим за валутни загуби

1.   Всяка участваща НЦБ се отказва от вземането, което е записано от ЕЦБ в полза на такава участваща НЦБ до размера, посочен в параграфи 2 и 4, в случай че ЕЦБ претърпи нереализирани загуби през която и да било от финансовите години през преходния период, които са следствие от намаляването на еуровата равностойност на валутните резервни активи на ЕЦБ единствено в резултат на колебания на обменните курсове или на цената на златото, при условие че този недостиг не може да бъде покрит в съответствие с член 33.2 от Устава.

2.   В случай на нереализирани загуби, както е предвидено в параграф 1, само недостигът, възникващ изцяло от такива загуби през съответната финансова година, се покрива от всяка една участваща НЦБ, която са отказва от част от първоначалната стойност на вземането си, съответстваща на дела ѝ в тези загуби, в размер, непревишаващ границата, посочена в параграф 4.

3.   Покриването на загуби в съответствие с параграф 2 се извършва на годишна база заедно с изчисляването на паричния доход на ЕЦБ за съответната финансова година.

4.   Отказите от стойността на вземането на всяка участваща НЦБ се определят пропорционално на дела на всяка участваща НЦБ в капитала на ЕЦБ, записан от централните банки на държавите-членки без дерогация. Максималният общ размер на отказите от стойността на вземането на всяка една участваща НЦБ през преходния период не може да надвишава 20 % от първоначалната стойност на вземането.

Член 5

Заключителни разпоредби

Адресати на настоящите насоки са централните банки на участващите държави-членки.

Настоящите насоки се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 336, 30.12.2000 г., стр. 119.

---

Приложение

Равностойност в еуро на размера на чуждестранните резервни активи, които следва да се прехвърлят от всяка една участваща НЦБ от държава-членка, която ще е въвела единната валута на 1 януари 1999 г.

Национална централна банка	Равностойност в еуро на размера на ценни книжа и парични наличности в щатски долари и японски йени	Равностойност в еуро на размера на златото	Равностойност в еуро на размера на чуждестранните резервни активи
Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique	1 217 965 000	214 935 000	1 432 900 000
Deutsche Bundesbank	10 409 737 500	1 837 012 500	12 246 750 000
Banco de España	3 779 737 500	667 012 500	4 446 750 000
Banque de France	7 154 322 500	1 262 527 500	8 416 850 000
Central Bank of Ireland	361 080 000	63 720 000	424 800 000
Banca d'Italia	6 330 375 000	1 117 125 000	7 447 500 000
Banque centrale du Luxembourg	63 410 000	11 190 000	74 600 000
De Nederlandsche Bank	1 818 150 000	320 850 000	2 139 000 000
Österreichische Nationalbank	1 002 745 000	176 955 000	1 179 700 000
Banco de Portugal	817 360 000	144 240 000	961 600 000
Suomen Pankki	593 725 000	104 775 000	698 500 000
Общо	33 548 607 500	5 920 342 500	39 468 950 000

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

29

---

32000O0006

---

C 325/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Консолидирана версия на Насоки ЕЦБ/2000/6 от 20 юли 2000 година относно прилагането на член 52 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка след края на преходния период, изменени с Насоки ЕЦБ/2001/10

(2001/С 325/12)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-долу „Договорът“), и по-специално член 106, параграф 1 от него и членове 12.1, 14.3 и 52 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът“),

като има предвид, че:

(1)

Член 52 от Устава оправомощава Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че обмяната на банкнотите от националните централни банки (НЦБ) във валути по отношение на които се прилагат необратимо фиксираните обменни курсове, се осъществява по съответните номинални стойности.

(2)

Целта на член 52 от Устава е да се осигури висока степен на заместимост между националните парични единици след приемането на обменните курсове, посочени в член 123, параграф 4 от Договора и между националните парични единици и еурото. За тази цел Управителният съвет на ЕЦБ гарантира, че всяка национална централна банка е готова да обменя, по обменните курсове, всяка банкнота, емитирана от НЦБ на друга държава-членка без дерогация, в еуробанкноти.

(3)

НЦБ гарантират, че банкнотите на другите участващи държави-членки, могат да или се обменят срещу еуробанкноти и монети или, съгласно националното законодателство, да се кредитират по сметка. Националните централни банки гарантират, че обмяната на банкноти на други участващи държави-членки срещу еуробанкноти и монети може да се извършва по номинална стойност. НЦБ са задължени да предоставят сами такава услуга или да назначат агент, който да извършва тази услуга от тяхно име.

(4)	Управителният съвет на ЕЦБ е решен да гарантира, че всяка НЦБ е готова да обменя по обменните курсове, всяка банкнота, емитирана от НЦБ на друга държава-членка без дерогация, в еуробанкноти.

(4а)

Като има предвид, че е призната за общо правило, че силно повредените банкноти не отговарят на изискванията за обмяна и че специално ще бъдат посочени определени категории банкноти, които ще бъдат изключени от правилата за обмяна; като има предвид, че системи за маркиране ще бъдат въведени от някои НЦБ на участващите държави-членки, с цел да се улесни и защити изтеглянето от обращение на националните банкноти, и следователно маркираните банкноти ще бъдат изрично упоменати като банкноти, които не отговарят на изискванията за обмяна; като има предвид, че изглежда необходимо информацията относно процедурите за маркиране в различните държави-членки да е на разположение в интернет страницата на ЕЦБ.

(5)	В съответствие с членове 12.1 и 14.3 от Устава, насоките на ЕЦБ представляват неразделна част от правото на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:

Член 1

Определения

За целите на настоящите насоки:

—

   „НЦБ“ означава националните централни банки на държавите-членки, които са приели единната валута в съответствие с Договора,

—

   „участващи държави-членки“ означава всички държави-членки, които са приели единната валута в съответствие с Договора,

—

   „банкноти на други участващи държави-членки“ означава банкнотите, емитирани от една НЦБ, които са били законно платежно средство на 31 декември 2001 г., и които са представени за обмяна пред друга национална централна банка или пред назначен от нея агент,

—

   „обмяна на банкноти на други участващи държави-членки“ означава обмяната на банкноти, емитирани от една национална централна банка и представени пред друга национална централна банка или пред назначен от нея агент за обмяна срещу еуробанкноти и монети или срещу кредитиране на средства по сметка,

—

   „маркиране“ означава идентификацията на национални банкноти с отличаващ и характерен знак, като например дупки с перфоратор, направена от упълномощена институция по прилагането на правните мерки, които се предприемат на нивото на всяка участваща държава-членка, с цел да се улесни изтеглянето от обращение на национални банкноти,

—

   „номинална стойност“ означава стойността, която е резултат от обменните курсове, приети от Съвета на ЕС съгласно член 123, параграф 4 от Договора, без спред между курс „купува“ и курс „продава“.

Член 2

Задължение за обмяна по номинална стойност

1.   НЦБ, поне на едно място на националната територия, сами или посредством назначен от тях агент, гарантират, че банкнотите на други участващи държави-членки могат да бъдат обменяни срещу еуробанкноти и монети или, при поискване, чрез заверяване на сметка при институцията, извършила обмяната, ако в националното законодателство е предвидена такава възможност, като и в двата случая обмяната се извършва по съответната номинална стойност.

2.   НЦБ могат да ограничат броя и/или общата стойност на банкнотите на друга участваща държава-членка, които те са готови да приемат по всяка определена транзакция или в рамките на един ден.

Член 3

Банкноти, които отговарят на изискванията за обмяна

Банкнотите на друга участваща държава-членка, които отговарят на изискванията за обмяна, съгласно настоящите насоки не трябва да са силно повредени. По-специално, те не трябва да се състоят от повече от две части на една и съща банкнота, свързани заедно, или да са повредени от устройства против кражба. Освен това, те не трябва да са били маркирани или повредени по начин, който не позволява да се провери наличието на маркиране.

Член 4

Заключителни разпоредби

Настоящите насоки се прилагат по отношение на всички банкноти на други участващи държави-членки, представени за обмяна между 1 януари 2002 г. и 31 март 2002 г.

Адресати на настоящите насоки са НЦБ на участващите държави-членки.

Настоящите насоки се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

31

---

32001R0985

---

L 137/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 985/2001 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 10 май 2001 година

за изменение на Регламент ЕЦБ/1999/4 относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции

(EЦБ/2001/4)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 110, параграф 3 от него,

като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ) и по-специално член 34.3 и член 19.1 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2532/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (1) и по-специално член 6, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

Регламент EЦБ/1999/4 от 23 септември 1999 г. относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (2) следва да бъде изменен по следните причини:

Опитът показва, че съществуващата процедура за съхраняване на информация, свързана с определянето и прилагането на санкции, особено размяната на оригинални документи и материали между ЕЦБ и националните централни банки, е прекалено усложнена. Това налага нуждата от опростяване на процедурата, за да осигури ефективен и добра система за прилагане на санкциите на базата на бърза процедура, като същевременно се гарантира същото ниво на правна сигурност,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменение на Регламент EЦБ/1999/4

Член 9, параграф 5 от Регламент EЦБ/1999/4 се заменя със следния текст:

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 24-ия ден от месеца, следващ месеца на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 4.

(2)  Регламент (ЕО) № 2157/1999 на Европейската централна банка, ОВ L 264, 12.10.1999 г., стр. 21.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

32

---

32001R2423

---

L 333/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2423/2001 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 22 ноември 2001 година

относно консолидирания баланс на сектор „Паричнo-финансови институции“

(ЕЦБ/2001/13)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (2), и по-специално член 6, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2819/98 на Европейската централна банка от 1 декември 1998 г. относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/1998/16) (3) вече е изменен с Регламент (ЕО) № 1921/2000 (ЕЦБ/2000/8) (4); сега, когато се правят нови, значителни изменения на посочения регламент, желателно е въпросните разпоредби да бъдат преработени чрез обединяването им в един единствен текст в настоящия регламент.

(2)

Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) изисква, с оглед на изпълнението на своите задачи, да се изготвя консолидиран баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ПФИ). Главната цел на същият е да предостави на Европейската централна банка (ЕЦБ) пълна статистическа картина на паричната динамика в участващите държави-членки, които се разглеждат като една икономическа територия. Тези статистически данни покриват агрегираните финансови активи и пасиви по салда, както и качествени потоци за кредитите и подобрени потоци за притежаваните ценни книжа.

(3)

В съответствие с разпоредбите на Договора за създаването на Европейската общност (по-нататък наричан „Договора“) и съгласно условията, предвидени в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-нататък „Устава“) ЕЦБ създава регламенти дотолкова, доколкото е необходимо да осъществява задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), както е дефинирано в Устава и в някои случаи е предвидено в разпоредбите, приети от Съвета, за които става дума в член 107, параграф 6 от Договора.

(4)

Член 5.1 от Устава изисква ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки, да събира необходимата статистическа информация или от компетентните национални власти или пряко от стопанските субекти, с оглед изпълняването на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Член 5.2 от Устава предвижда националните централни банки да изпълняват, доколкото е възможно, задачите, описани в член 5.1.

(5)

Може да е необходимо и може да се намалят разходите по отчитането, ако националните централни банки събират от действителната съвкупност от отчетни единици статистическата информация, необходима за изпълнението на статистическите изисквания на ЕЦБ, като част от една по-обща рамка за статистическо отчитане, която националните централни банки създават на своя собствена отговорност, в съответствие със законодателството на Общността, националното законодателство или с установената практика и която служи за други статистически цели, при условие че не се застрашава изпълнението на статистическите изисквания на ЕЦБ. За да се насърчи прозрачността, в тези случаи е подходящо да се информират отчетните единици, че данните се събират за изпълнението на други статистически цели. В точно определени случаи ЕЦБ може да разчита на отговаряща на изискванията ѝ статистическа информация, събирана за такива цели.

(6)

Член 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98 изисква ЕЦБ да определи действителната съвкупност от отчетни единици в рамките на общата съвкупност от отчетни единици и ѝ дава право частично или напълно да освободи конкретни категории отчетни единици от изискванията за статистическа отчетност. Член 6, параграф 4 предвижда, че ЕЦБ може да приема регламенти, определящи условията, в съответствие, с които може да се упражни правото на проверка или принудително събиране на статистическата информация.

(7)

Член 5 от Регламент (ЕО) № 2531/98 оправомощава ЕЦБ да приема регламенти или решения, за да бъдат освобождавани институции от задължителните минимални резерви, да определя условията за изключване или приспадане на задълженията, дължими на някоя друга институция от резервната база, и да създава различни резервни съотношения за определени категории задължения. Съгласно член 6, ЕЦБ има правото да събира от институциите информацията, необходима за прилагането на минимални резерви и право да проверява точността и качеството на информацията, която институциите предоставят, за да покажат, че спазват изискванията за задължителни минималните резерви. За да се намалят общите разходи по отчитането, желателно е статистическата информация, отнасяща се до месечния баланс, да се използва и за редовното изчисляване на резервната база на кредитните институции, подлежащи на системата на минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

(8)	Член 4 от Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда държавите-членки да създадат своя организация в областта на статистиката и да си сътрудничат пълноценно с Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), за да се осигури изпълнението на задълженията, произтичащи от член 5 от Устава.

(9)

Макар да се приема, че регламентите приети от ЕЦБ по член 34.1 от Устава не дават никакви права или не налагат никакви задължения на неучастващите държави-членки, член 5 от Устава важи както за участващите, така и за неучастващите държави-членки. Регламент (ЕО) № 2533/98 припомня, че член 5 от Устава, заедно с член 5 от Договора, означава задължение за разработване и прилагане на национално ниво на всички мерки, които неучастващите държави-членки считат за подходящи, с оглед на събирането на статистическата информация, необходима за изпълнението на изискванията на ЕЦБ за статистическото отчитане и своевременната подготовка в областта на статистиката, за да станат те участващи държави-членки.

(10)

За да се улесни управлението на ликвидността на ЕЦБ и на кредитните институции, задължителните резерви трябва да бъдат потвърдени най-късно на първия ден от периода на поддържането им; по изключение може да възникне необходимост за кредитните институции да отчетат ревизии по отношение на резервната база или на задължителните резерви, които са били потвърдени; процедурите за потвърждаването или признаване на задължителните резерви не засягат задължението на отчетните единици винаги да предоставят вярна статистическа информация и да ревизират невярната статистическа информация, която може вече да са предоставили.

(11)

Определянето на конкретни процедури при сливания и разделяния, отнасящи се до кредитни институции е необходимо, за да се уточнят задълженията на тези институции по отношение на задължителните резерви; дефинициите за сливанията и разделянията, дадени в настоящия регламент се базират на дефинициите, които вече съществуват във вторичното законодателство на Общността във връзка с публичните дружества с ограничена отговорност. Тези дефиниции са адаптирани за целите на настоящия регламент; тези процедури не засягат възможността за държане на минимални резерви чрез посредник.

(12)

Паричната статистика на ЕЦБ се извежда от статистическите данни за балансите на парично-финансовите институции, събирани в съответствие с изготвения през втория етап на Икономическия и паричен съюз Регламент (ЕО) № 2819/98 (ЕЦБ/1998/16), и като такива се считат само за минимален набор от данни, необходими за целите на паричната политика. Освен това, регламентът е обхванал само събирането на балансовите салда, а не и представянето на данните за корекциите в стойността, изисквани за събирането на статистически данни за потоците на източниците на широкия паричен агрегат М3, от които се извеждат темповете на прираст. Вземайки пред вид ограниченията на тези набори от данни, бе необходимо да се подобрят статистическите данни за балансите на парично-финансовите институции.

(13)

Необходимо е да се увеличат месечните отчетни задължения, за да се предостави месечна разбивка на задълженията по депозитите по подсектори и по матуритет/валута, както и на задълженията по кредитите по подсектори/матуритет и по цел на използване, тъй като тези разбивки се считат за съществени за целите на паричната политика. Това включва и интегрирането на данните, които по-рано са били събирани само на тримесечна база.

(14)

Необходимо е да се изведат своевременно статистическите данни за салдата и потоците по отношение на паричните агрегати и техните източници. От консолидирания баланс по салда, статистическите данни за потоците се извличат, като се използва допълнителна статистическа информация, свързана с промените на обменните курсове, други промени в стойността на ценните книжа и отписването/намаляването на стойността на кредитите и други корекции, като например прекласификациите.

(15)

Необходимо е да се осигури наличието на подходящо хармонизирани и висококачествени данни за отписването/намаляването на стойността на кредитите, на базата на изискване към отчетните единици за статистическа информация. Също така е необходимо да се събират данни за преоценката на стойността на ценните книжа.

(16)

Отделната балансова категория „книжа на паричния пазар“ се премахва и се слива с категорията данни „емитирани дългови ценни книжа“ в пасивната страна на баланса. Инструментите, класифицирани в тази категория се вписват под „емитирани дългови ценни книжа“ и се разпределят съгласно оригиналния си матуритет. Съответното преразпределение се извършва и в активната страна на баланса на парично-финансовите институции.

(17)	Дефиницията за депозити трябва да вземе предвид третирането на салдата, представляващи предплатени суми в контекста на електронните пари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Дефиниции

За целите на настоящия регламент, термините „отчетни единици“, „участваща държава-членка“, „резидент“ и „резидентен за страната“ имат същото значение, както е дефинирано в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98.

Член 2

Действителна съвкупност от отчетни единици

1.   Действителната съвкупност от отчетни единици обхваща парично-финансовите институции, резиденти на територията на участващите държави-членки. За целите на статистиката, парично-финансовите институции обхващат кредитните институции — резиденти, както са дефинирани в правото на Общността и всички други финансови институции — резиденти, чиято дейност е да приемат депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от парично-финансови институции и за тяхна сметка (поне в икономическо отношение), да отпускат кредити и/или да инвестират в ценни книжа.

2.   Националните централни банки могат да разрешават дерогация на малки парично-финансови институции, при условие че парично-финансовите институции, които допринасят за месечния консолидиран баланс представляват най-малко 95 % от общия баланс по салда на парично-финансовите институции във всяка участваща държава-членка. Националните централни банки проверяват своевременно изпълняването на това условие, за да дадат или оттеглят, ако е необходимо, всяка дерогация в сила от началото на всяка година.

Член 3

Списък на парично-финансовите институции за статистически цели

1.   В съответствие с принципите за класификация, залегнали в част 1(I) от приложение I, ЕЦБ изготвя и поддържа за статистически цели списък на парично-финансовите институции, вземайки предвид изискванията по отношение на честотата и своевременността, произтичащи от неговото използване в контекста на системата на минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Изготвянето и поддържането на списъка на парично-финансовите институции за статистически цели е в компетенциите на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

2.   Достъпът до списъка на парично-финансовите институции за статистически цели и неговите актуализации трябва бъде предоставян от националните централни банки и ЕЦБ на заинтересуваните институции по подходящ начин, включително и чрез електронни средства, по интернет или по искане на заинтересованите отчетни единици, на хартиен носител.

3.   Списъкът на парично-финансовите институции за статистически цели е само за сведение. Обаче, в случай, че последният достъпен вариант на списъка в съответствие с параграф 2 е неточен, ЕЦБ няма да наложи санкции на субекта, който не е изпълнил надлежно своите отчетни задължения, дотолкова, доколкото той е разчитал добросъвестно на неточния списък.

Член 4

Изисквания за статистическа отчетност

1.   За целите на редовното изготвяне на консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции, по отношение на салдата и потоците, действителната съвкупност от отчетни единици предоставят месечната статистическа информация, отнасяща се до баланса в края на месеца и до месечните корекции на потоците по отношение на отписванията/намаляванията на стойността на кредитите и ценови преоценки по отношение на притежаваните ценни книжа по време на отчетния период, на националната централна банка на държавата-членка, чийто резидент е парично-финансовата институция. Допълнителните данни за дадени позиции от баланса по отношение на салдата се отчитат тримесечно.

2.   Изискваната статистическа информация е установена в приложение I към настоящия регламент.

3.   Изискваната статистическа информация се предоставя в съответствие с минималните стандарти за предаването, точността, концептуалното съответствие и ревизиите, както е предвидено в Приложение IV към настоящия регламент.

4.   Националните централни банки дефинират и прилагат правилата за отчитането, които трябва да се спазват от действителната съвкупност от отчетни единици в съответствие с националните характеристики. Националните централни банки гарантират, че правилата за отчитане ще осигурят изискваната статистическа информация и ще дадат възможност за точната проверка на спазването на минималните стандарти за предаването, точността, концептуално съответствие и ревизиите, както се посочва в член 4, параграф 3.

5.   Дерогациите, за които става дума в член 2, параграф 2 водят до намаляване на изискванията за статистическа отчетност на парично-финансовите институции, както следва:

—	кредитните институции, за които се прилагат подобни дерогации, трябва да спазват намалените изисквания за отчетност, както е определено в приложение II към настоящия регламент,

—	тези малки парично-финансови институции, които не са кредитни институции, трябва да спазват намалените изисквания за отчетност, както е определено в приложение III към настоящия регламент.

Малките парично-финансови институции могат да не се възползват от дерогациите и вместо това да изпълнят пълните изисквания за отчетност.

6.   Без да се засяга дерогацията по член 2, параграф 2, националните централни банки могат да предоставят дерогация по отношение на отчитането на корекциите в стойността за фондовете на паричния пазар (MMFs), премахвайки всяко изискване към фондовете на паричния пазар да докладват корекциите в стойността.

7.   Националните централни банки могат да предоставят дерогация по отношение на честотата и сроковете за отчитане на корекциите в стойността на ценните книжа и да изискват тези данни на тримесечна база и в същите срокове, както за данните за салдата, отчитани на тримесечна база, при спазването на следните изисквания:

—	отчетните единици предоставят на националните централни банки релевантна информация за практиките за оценка, включително количествени индикации за процента на притежаваните тях такива инструменти, които подлежат на различни методи на оценка,

—	когато е извършена значителна ценова преоценка, националните централни банки имат правото да изискат от отчетните единици да предоставят допълнителна информация, свързана с месеца, в който е настъпило това развитие.

8.   В случай на сливане, разделяне или всяка друга реорганизация, която може да засегне изпълнението на нейните задължения по отношение на статистиката, съответната отчетна единица трябва да информира съответната национална централна банка, веднъж след като намерението да се реализира подобна операция е станало публично и в дължимия срок преди сливането, разделянето или реорганизацията да са влезли в сила, за процедурите, които са планирани с оглед изпълнението на изискванията за статистическо отчитане, предвидени в настоящия регламент.

Член 5

Използване на предоставената статистическа информация за целите на Регламент (ЕО) № 2818/98 (ЕЦБ/1998/15)

1.   Статистическата информация, предоставена от кредитните институции в съответствие с настоящия регламент се използва от всяка кредитна институция за изчисляване на резервната ѝ база в съответствие с Регламент (ЕО) № 2818/98 на Европейската централна банка от 1 декември 1998 г. за прилагането на изискванията за минимални резерви (ЕЦБ/1998/15) (5), изменен с Регламент (ЕО) № 1921/2000/ЕЦБ/2000/8). В частност, всяка кредитна институция използва тази информация да проверява изпълнението на изискванията за задължителни резерви за периода на поддържането им.

2.   Без да се засягат задълженията, наложени на отчетните единици от член 4 и приложение IV към настоящия регламент, кредитните институции към които се прилагат минимални резерви могат да отчитат ревизии на резервната база и на задължителните резерви в съответствие с процедурите, споменати в член 5 от Регламент (ЕО) № 2818/98 (ЕЦБ/1998/15).

3.   Специалните и преходни разпоредби за целите на прилагането на системата за минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) са дадени в приложение II към настоящия регламент. Специалните разпоредби на това приложение имат примат пред разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2818/98 (ЕЦБ/1998/15).

Член 6

Проверка и принудително събиране на информация

Националните централни банки упражняват правото да проверяват или да събират принудително информацията, която отчетните единици трябва да предоставят в съответствие с изискванията за статистическа отчетност, предвидени в настоящия Регламент, без да накърняват правото на ЕЦБ сама да упражнява тези права. Това право трябва да бъде упражнявано по-конкретно, когато дадена институция, включена в действителната съвкупност от отчетни единици не изпълни минималните стандарти за предаването, точността, концептуално съответствие и ревизиите, както е предвидено в приложение IV към настоящия регламент.

Член 7

Преходни разпоредби

Преходните разпоредби за прилагането на части от настоящия регламент са изложени в приложение V към настоящия регламент.

Член 8

Отменяне

1.   Регламент (ЕО) № 2819/98 (ЕЦБ/1998/16) се отменя.

2.   Позоваванията на отменения регламент, се тълкуват като позоваванията на настоящия регламент.

Член 9

Заключителна разпоредба

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2002 г.

---

(1)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.

(2)  ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 7.

(4)  ОВ L 229, 9.9.2000 г., стр. 34.

(5)  ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ И ПРИНЦИПИ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ

ЧАСТ I

Парично-финансови институции и изисквания за статистическа отчетност

Въведение

Изискването е да се изготвя редовно добре съставен консолидиран баланс на финансовите посредници, създаващи пари, за участващите държави-членки, разглеждани като една икономическа територия, по отношение на салдата и потоците на базата на пълен и хомогенен паричен сектор и съвкупност от отчетни единици.

В тази връзка, статистическата система за участващите държави-членки обхващаща консолидирания баланс на сектора „Парично-финансови институции“ се състои от следните два основни елемента:

—	списък на парично-финансовите институции за статистически цели, и

—	спецификация на статистическата информация, представяна от тези парично-финансови институции ежемесечно или тримесечно.

Националните централни банки събират тази статистическа информация от парично- финансовите институции съгласно национални договорености, разчитащи на хармонизираните дефиниции и класификациите, изложени в настоящото приложение.

I.   Парично-финансови институции

1.   Европейската централна банка (ЕЦБ) изготвя и редовно актуализира списък на парично-финансови институции за целите на статистиката в съответствие с принципите за класификация, изложени по-долу. Важен аспект е финансовата иновация, която е повлияна от развитието на единния пазар и преминаването към Икономически и паричен съюз- два фактора оказващи въздействие върху характеристиките на финансовите инструменти и стимулиращи финансовите институции да променят фокуса на своите дейности. Процедурите за мониторинг и непрекъснато проверяване гарантират, че списъкът на парично-финансовите институции остава актуален, точен и доколкото е възможно, хомогенен и достатъчно стабилен за статистически цели. Списъкът на парично-финансовите институции за статистически цели съдържа графа, в която се вписва дали институциите са правно подчинени на системата за минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) или не.

2.   Така, съгласно дефиницията, изложена в член 2, параграф 1 от настоящия регламент, сектор „Парично-финансови институции“ обхваща освен централните банки, две общи групи от резидентни финансови институции. Това са кредитните институции, както са дефинирани в правото на Общността („предприятие, чиято дейност е да приема депозити или други възстановими средства от обществеността (1) и да отпуска кредити за своя собствена сметка; или институция за електронни пари по смисъла на Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари“) (ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 39) (2) и други парично-финансови институции, т.е. други резидентни финансови институции, които отговарят на дефиницията за парично-финансови институции, независимо от естеството на тяхната дейност. Степента на заменяемост между инструментите, емитирани от същите и депозитите, вложени в кредитни институции определя тяхната класификация, при условие че те отговарят на дефиницията за парично-финансовите институции по отношение на другите аспекти.

3.   Отбелязва се, че Директива 2000/12/ЕО частично изключва от приложното си поле някои субекти. Тези изключения се включват в приложното поле на настоящия регламент, при условие че отговарят на дефиницията за парично-финансовите институции.

4.   Заменяемостта на депозитите по отношение на финансови инструменти, емитирани от финансови посредници, различни от кредитни институции се определя от тяхната ликвидност, комбинирани характеристики, отнасящи се до тяхната прехвърляемост, конвертируемост, сигурност и продаваемост и като се има пред вид, когато е подходящо, условията на техните емисии.

5.   За целите на дефинирането на заменяемостта на депозитите в предходния параграф:

—	прехвърляемостта се отнася до възможността за мобилизиране на средства, инвестирани в даден финансов инструмент чрез използването на платежни средства, като например чекове, нареждания за преводи, незабавно инкасо или други подобни средства,

—	конвертируемостта се отнася до възможността и цената на конвертирането на финансовите инструменти в парични средства или в прехвърлими депозити; загубата на финансови предимства при подобно конвертиране могат да се считат за един вид санкция, която намалява степента на ликвидност.

—	сигурността означава да се знае предварително точната капиталова стойност на даден финансов инструмент изразена в националната валута, и

—

ценните книжа, котирани и търгувани редовно на организиран пазар се считат за продаваеми. За акциите на колективни инвестиционни схеми от отворен тип няма пазар в общоприетия смисъл на думата. Независимо от това, инвеститорите знаят ежедневните котировки на акциите и могат да теглят средства на тази цена.

6.   При колективните инвестиционни схеми, фондовете на паричния пазар изпълняват договорените условия за ликвидност и затова са включени в сектор „Парично-финансови институции“. Фондовете на паричния пазар се дефинират като тези колективни инвестиционни схеми, чийто дялови единици, по отношение на ликвидността са близки заместители на депозитите и които инвестират главно в инструменти на паричния пазар и/или в акции/дялови единици на фондове на паричния пазар и/или в други прехвърлими дългови инструменти с остатъчен падеж до и включително една година и/или в банкови депозити, и/или които имат за цел норма на възвращаемост, която се приближава до лихвените проценти на инструментите на паричния пазар. Критериите, прилагани за идентифициране на фондовете на паричния пазар трябва да се изведат от публичните проспекти, както и от правилата на фондовете, учредителните документи, съществуващите законови и подзаконови актове, документите за подписките или инвестиционните договори, маркетингови документи или други документи на колективните инвестиционни схеми с подобен ефект.

7.   С цел дефинирането на фондовете на паричния пазар в параграф 6 по-горе:

—

Колективни инвестиционни схеми означава схеми, чиито единствен предмет на дейност е колективното инвестиране на капитал, набран от обществеността и чийто дялови единици, по искане на държателите се изкупуват обратно или погасяват директно или индиректно чрез активите на фонда. Подобни схеми могат да се учредяват по право, или по правото за договорите (като взаимни фондове, управлявани от дружества за управление) или по правото за доверителното управление (като например доверителна собственост) или по силата на законодателен акт (като инвестиционните дружества),

—

банкови депозити означава парични депозити, направени при кредитни институции, платими при поискване или с предизвестие до три месеца или с договорени матуритети до две години, включително сумите, платени на кредитни институции при прехвърляне на ценни книжа по операции за обратно изкупуване или заем на ценни книжа,

—

близки заместители на депозити по отношение на ликвидността означава възможността на дяловете на колективните инвестиционни схеми, при нормални пазарни обстоятелства, да бъда изкупувани обратно, погасявани или прехвърляни по искане на държателя, като ликвидността на дяловете е сравнима с ликвидността на депозитите,

—	предимно се счита, че е най-малко 85 % от инвестиционния портфейл,

—

инструменти на паричния пазар означава тези категории прехвърлими дългови инструменти, които нормално се търгуват на паричния пазар (например, депозитни сертификати, търговски ценни книжа и банкови акцепти, съкровищни бонове, емитирани от държавата или местните органи) поради следните характеристики: i) ликвидност, когато те могат да бъдат изкупувани обратно, погасявани или продавани на лимитирана цена, в смисъл на ниски такси и малък спред между цени купува и продава и с много кратко забавяне на сетълмента; и ii) пазарна дълбочина, когато се търгуват на пазар, който може да поеме голям обем трансакции, като подобна търговия с големи обеми има ограничен ефект върху цената им; и iii) сигурност по отношение на стойността,когато стойността им може да бъде точно определена по всяко време или най-малко веднъж месечно; и iv) малък лихвен риск, когато те имат остатъчен матуритет до една година включително или редовни корекции на доходността в съответствие с условията на паричния пазар най-малко на всеки 12 месеца; и v) малък кредитен риск,когато подобни инструменти: — официално са листвани на фондова борса или се търгуват на други регулирани пазари, които функционират редовно и са признати и отворени за широката публика, или — се емитират съгласно регламенти, имащи за цел да защитят инвеститорите и спестяванията; или — се емитират от: — органи на централната, регионалната или местната власт, централна банка на държава-членка, Европейския съюз, ЕЦБ, Европейската инвестиционна банка, страна, която не е държава-членка или ако последната е държава с федерално устройство — от някой от членовете, влизащи в състава на федерацията, или публичен международен орган, към който принадлежат една или повече държави-членки, или — институция, обект на пруденциален надзор, в съответствие с критериите, дефинирани от правото на Общността или от институция, която е обект на и спазва правилата за пруденциален надзор, считани от компетентните органи като поне толкова строги колкото предвидените в правото на Общността или които са гарантирани от подобна институция, или — институция, чийто ценни книжа са официално листвани на фондова борса или се търгуват на други регулирани пазари, които функционират редовно, признати са и са отворени за широката публика.

8.   В Европейската система от сметки (ESA 95), финансовите институции, класифицирани като парично-финансови институции са категоризирани в два подсектора, а именно централни банки (S.121) (3) и други парично-финансови институции (S.122).

II.   Счетоводни правила

Счетоводните правила, следвани от парично-финансовите институции при изготвянето на техните сметки са предвидени при националното транспониране на Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (4) и в други приложими международни стандарти. Без да се засягат счетоводните практики и договореностите за нетиране, използвани най-често в държавите-членки, всички финансови активи се отчитат на брутна база за статистически цели.

III.   Консолидиран баланс на месечна база: салда

Цел

1.   Целта е да се осигурят ежемесечни данни за дейността на парично-финансовите институции по салда. Данните се предоставят с достатъчна степен на детайлност, за да добие ЕЦБ пълна статистическа картина на паричната динамика в участващите държави-членки, разглеждани като една икономическа територия и да позволи гъвкавост при изчисляването на паричните агрегати и техните източници, обхващащи тази територия. Освен това, ежемесечните данни за отделните салда, докладвани от кредитните институции, подлежащи на системата на минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), се използват за изчисляване на резервната база на споменатите кредитни институции в съответствие с Регламент (ЕО) № 2818/98 на Европейската централна банка от 1 декември 1998 г. относно прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/1998/15) (5), изменен с Регламент (ЕО) № 1921/2000 (ЕЦБ/2000/8) (6). Изискванията за ежемесечното отчитане по отношение на салдата са показани в Таблица 1 по-долу. Клетките, очертани с тънка линия (7) се докладват единствено от кредитни институции, към които се прилагат задължителни резерви (за пълните подробности, вижте приложение II); това отчитане е задължително, с изключение на отчитането на депозитите, платими с предизвестие над две години, което остава доброволно до второ нареждане. Подробно дефиниране на инструментите е представено в част 3 на настоящото приложение.

Изисквания

2.   ЕЦБ събира данни за паричните агрегати за територията на участващите държави-членки като налични обеми (салда). Паричните средства обхващат банкноти и монети в обращение и други парични пасиви (депозити и други финансови инструменти, близки заместители на депозитите) на парично-финансовите институции. Кореспондиращите позиции на паричните средства обхващат всички други показатели в баланса на парично-финансовите институции. ЕЦБ събира също данни за потоците, изведени от салдата и от други данни, включително данни, докладвани от парично-финансовите институции (Виж раздел V по-долу).

3.   ЕЦБ изисква статистическата информация да бъде разпределена по категории инструмент/матуритет, валути и контрагенти. Тъй като за активите и пасивите се прилагат отделни изисквания, двете страни на баланса на парично-финансови институции се разглеждат последователно. Те са показани в Таблица А, в част 2 на настоящото приложение.

i)   Категории инструменти и матуритети

а)   Пасиви

4.   Събирането на данни за паричните агрегати, обхващащи участващите държави-членки изисква съответни категории инструменти. Това са пари в обращение, задължения по депозити, емитирани акции/дялови единици на фондовете на паричния пазар, емитирани дългови ценни книжа, капитал и резерви и други пасиви. За да се отделят паричните и непаричните пасиви, задълженията по депозитите също се разпределят на овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет, депозити, договорени за ползване след предизвестие и споразумения за обратно изкупуване (репо-сделки).

5.   Крайните граници на оригиналния матуритет се явяват заместители на по-подробна информация за инструмента, в случаите когато финансовите инструменти не са напълно сравними между различните пазари. Крайните граници на матуритетните интервали (или на периодите на предизвестие) са: за депозитите с договорен матуритет се определят на една година и две години оригинален матуритет; а за депозитите, договорени за ползване след предизвестие – с тримесечно и двугодишно предизвестие. Репо-сделките не са с матуритетна разбивка, тъй като това са обикновено много краткосрочни инструменти (обикновено по-малко от три месеца оригинален матуритет). Дълговите ценни книжа, емитирани от парично-финансовите институции са с разбивка на една и две години. Не се изисква разбивка по матуритет за акциите/дяловете, емитирани от фондове на паричния пазар.

б)   Активи

6.   Активите на парично-финансовите институции се разпределят на налични средства в каса, кредити, ценни книжа, различни от акции, акции/дялови единици на фондове на паричните пазари, акции и други форми на собственост, дълготрайни активи и други активи. Матуритетна разбивка по оригинален матуритет (при едногодишни и петгодишни матуритетни интервали) се изисква за кредити, отпуснати от парично-финансови институции на резиденти (различни от парично-финансови институции и от централно държавно управление) на участващите държави-членки по подсектори и допълнително за кредитите, отпуснати от парично-финансовите институции на домакинствата, по цел на използване. Разбивка по матуритети се изисква и за вложенията на парично-финансови институции в дългови ценни книжа, емитирани от други парично-финансови институции, разположени в участващите държави-членки. Тези активи трябва да бъдат разбити на едногодишни и двугодишни матуритетни интервали, за да се даде възможност на инструментите, държани от различни парично-финансови институции да бъдат нетирани при изчисляването на паричните агрегати.

ii)   Валути

7.   ЕЦБ има възможността да дефинира паричните агрегати по такъв начин, че да включват салдата, деноминирани във всички валути комбинирано или само в еуро. Затова, салдата в еуро трябва да бъдат идентифицирани отделно в отчетната схема по отношение на тези балансови позиции, които могат да бъдат използвани при съставянето за паричните агрегати.

iii)   Контрагенти

8.   Съставянето на паричните агрегати и техните източници обхващащи участващите държави-членки изисква да се идентифицират тези контрагенти на територията на участващите държави-членки, които формират сектора на държателите на парични средства. Контрагентите, разположени на собствена територия и в другите участващи държави-членки се идентифицират поотделно и се третират точно по един и същи начин във всички статистически разбивки. Няма изискване за географска разбивка на контрагентите, разположени извън територията на участващите държави-членки в месечните данни.

9.   Контрагентите, разположени на територията на участващите държави-членки се идентифицират според техния местен сектор или институционална класификация в съответствие със списъка на парично-финансовите институции за статистически цели и с насоките за статистическата класификация на клиентите предвидена в Ръководство за секторна класификация по парична и банкова статистика на ЕЦБ („Ръководство за статистическа класификация на клиенти“), които следват класификационните принципи, които доколкото е възможно са в съответствие с ESA 95. За да се даде възможност за идентифицирането на сектора на държателите на парични средства в участващите държави-членки, непарично-финансовите институции се разделят на сектор „Държавно управление“ (S.13), като централното държавно управление (S.1311) е идентифицирано отделно в общите депозити, и в другите резидентни сектори. За да се изчисли месечното секторно дезагрегиране на паричните агрегати и позициите, кореспондиращи на кредитите, другите резидентни сектори се разбиват допълнително на следните подсектори: други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124), застрахователни компании и пенсионни фондове (S.125), нефинансови предприятия (S.11) и домакинства + нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД), (S.14 + S.15). По отношение на общия размер на задълженията по депозити и депозитните категории „депозити с договорен матуритет над две години“, „депозити договорени за ползване след предизвестие над две години“ и „репо-сделки“, се прави допълнително разграничаване между кредитни институции, други контрагенти на ПФИ и централно държавно управление за целите на системата с оглед на системата за минимални резерви на ЕСЦБ.

iv)   Кредити по цел на използване

10.   Кредитите на домакинствата (включително нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са разпределени по видове кредит (кредит за потребление; жилищен кредит; други). Подробна дефиниция на кредитите за потребление и жилищните кредити се съдържа в част 3 на настоящото приложение, в рамките на „Подробно описание на категориите инструменти в месечния агрегиран баланс на сектора на ПФИ“ под категория 2: „Кредити“.

v)   Кръстосване между инструментални и матуритетни категории с валути и контрагенти

11.   Събирането на данни за паричната статистика, обхващащи участващите държави-членки и данните, необходими за изчисляването на резервната база на кредитните институции, към които се прилагат системата за минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), изисква да се разгледат кръстосаните взаимоотношения в баланса между инструмент/матуритет/валута и контрагенти и освен това за кредитите за домакинствата — допълнителна разбивка по цел на използване.

12.   Изискванията за данните са най-подробни, където контрагентите са част от сектора на държателите на парични средства. Статистическата информация за задължения по депозити по подсектор и матуритет, класифицирана допълнително по валута, е необходимо да позволява по-задълбочен анализ на развитието на компонентите в чуждестранна валута, включени в М3. По-конкретно, валутният анализ на тези компоненти улеснява изследването, отнасящо се до степента на заменяемост между чуждестранна валута и компонентите на М3, деноминирани в еуро. Разбивките на позициите по отношение на други парично-финансови институции се установяват само дотолкова, доколкото това е необходимо, за да се позволи нетирането на салдата между ПФИ или да се изчисли резервната база.

13.   Позиции по отношение на останалия свят се изискват за „депозити с договорен матуритет над 2 години“, „депозити, договорени за ползване след предизвестие над две години“ и „репо-сделки“, за да се изчисли резервната база, подчиняваща се на условията на положително резервно съотношение и за общите депозити, за да се съберат данни за външните контрагенти. Освен това, за целите на платежния баланс и на финансовите сметки, задължения по депозити и кредитите по отношение на останалия свят се разделят по оригинален матуритет до и над 1 година.

Срокове

14.   ЕЦБ получава агрегиран месечен баланс, обхващащ позициите на ПФИ във всяка от участващите държави-членки до приключване на работа на 15–ия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните. Националните централни банки решават кога трябва да получат данните от отчетните единици, за да спазят този срок, вземайки пред вид изискваните срокове за системата за минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

IV.   Балансова статистика с тримесечна периодичност (салда)

Цел

1.   Някои данни са необходими за допълнителен анализ на паричната динамика и за обслужване на други статистически цели, като например за финансовите сметки и платежния баланс. Целта е да се предоставят допълнителни подробности за някои позиции от баланса за тези цели.

Изисквания

2.   Тримесечни разбивки се предоставят само по отношение на ключови позиции от агрегирания баланс. Освен това, ЕЦБ може да позволи известна гъвкавост при изчисляването на агрегатите, когато от данните, събрани при по-високо ниво на агрегиране се вижда, че няма вероятност въпросните данни да са значими.

а)   Разбивка по подсектори и по матуритети на кредита на непарично-финансови институции на участващите държави-членки.

3.   За да се даде възможност за извършване на мониторинг на цялостната структура по подсектори и матуритети на цялото кредитно финансиране на парично-финансовите институции (кредити и ценни книжа) в сравнение със сектора на държателите на парични средства, кредитите за сектор „Държавно управление“, различен от централно държавно управление, трябва тримесечно да се разпределят по оригинален матуритет в едногодишен и петгодишен матуритетен интервал и притежаваните дългови ценни книжа, емитирани от сектор „Държавно управление“, с изключение на централното държавно управление — по оригинален матуритет до и над 1 година, всички кръстосвани с разбивка по подсектори (федерално държавно управление (S.1312), местно държавно управление (S.1313) и социалноосигурителни фондове (S.1314). Изисква се също кръстосана разбивка по подсектори с матуритетна разбивка, до една година и над една година, за притежаваните дългови ценни книжа, различни от акции, емитирани от резиденти, различни от ПФИ и сектор „Държавно управление“. Изисква се разбивка на държаните от ПФИ акции и други форми на собственост по подсектори по отношение на следните подсектори: други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124), застрахователни компании и пенсионни фондове (S.125) и нефинансови предприятия (S.11).

4.   Изискват се и данни за общите суми на кредитите на ПФИ и притежаваните от тях дългови ценни книжа, различни от акции, по отношение на централното държавно управление (S.1311).

б)   Разбивка по подсектори на задължения по депозити от ПФИ по отношение на сектор „Държавно управление“ (различни от централно държавно управление) на участващите държави-членки.

5.   Категориите на приетите депозити по отношение на сектор „Държавно управление“ (различен от централно държавно управление) в участващите държави-членки се разпределят на федерално държавно управление (S.1312), местно държавно управление (S.1313) и социалноосигурителни фондове (S.1314).

в)   Разбивка по страни

6.   Идентифицират се контрагентите по държави-членки, за да се анализира допълнително паричното развитие, а също за целите на преходните изисквания и за проверка на качеството на данните. За да се предостави по-добра информация за притежаваните дългови ценни книжа по емитиращи страни, включени в паричните агрегати, се изисква разбивка по матуритети на едногодишни и двугодишни матуритетни интервали.

г)   Разбивка по валути

7.   Ключовите балансови позиции се разпределят по валутите на неучастващите държави-членки и на основните международни валути (напр. щ.долар, яп. йена и швейцарски франк). Тези разбивки се изискват, за да може да се изчисли статистика на потоците за паричните агрегати и техните източници, коригирани с промените на обменните курсове, когато тези агрегати се дефинират по такъв начин, че да включат всички валути комбинирано. За целите на платежния баланс и финансовите сметки, разбивката по валути за приетите депозити и кредитите по отношение на останалия свят се предоставя с матуритетна разбивка с оригинален матуритет от 1 година.

д)   Разбивки на позициите по сектори с контрагентите, извън участващите държави-членки (неучастващите държави-членки и останалия свят)

8.   За позициите на ПФИ по отношение на контрагентите — резиденти извън територията на участващите държави-членки, трябва да се разграничат позиции спрямо банки (или ПФИ в неучастващи държави-членки) и небанкови институции; що се касае до небанковите институции, трябва да се направи разграничение между сектор „Държавно управление“ и другите резидентни сектори. Където не е в сила ESA 95, се прилага класификацията по сектори в съответствие с SNA93.

Срокове

9.   Тримесечните статистически данни се предават от националните централни банки на ЕЦБ до приключването на работа на 28-ия работен ден след края на месеца, за който се отнасят. Националните централни банки решават кога трябва да получат данните от отчетните единици, за да спазят този срок

V.   Съставяне на статистиката на потоците

Цел

1.   С цел да се компилира статистика за потоците по отношение на паричните агрегати и техните източници, данните за стойността на трансакциите трябва своевременно да се извлекат от консолидирания баланс по салда, който предоставя информация за салдата по активите и пасивите и допълнителна статистическа информация, отнасяща се до прекласификациите, промените в обменните курсове, други преоценки и някои други корекции, като например отписвания на кредити.

Изисквания

2.   Финансовите трансакции се идентифицират като разликата между салдата в отчетните дати в края на месеца, от която се елиминира ефекта на промените, възникващи вследствие въздействия, които не са в резултат от трансакциите. За тази цел, ЕЦБ изисква статистическа информация за тези въздействия, свързани с много показатели от баланса на ПФИ. Информацията е под формата на корекции, които обхващат „прекласификациите и други корекции“, корекции на обменните курсове и „преоценки и отписвания/намаляване на стойността на кредитите“. Освен това, ЕЦБ изисква обяснителна информация за корекциите в „прекласификаците и другите корекции“.

3.   Статистическото изискване, адресирано до действителната съвкупност от отчетни единици по този регламент се отнася изключително до „преоценките“, обхващащи както отписванията/намаляването на стойността на кредити, така и ценовите преоценки по отношение на притежаваните ценни книжа в отчетния период.

4.   Към отчетните единици се прилагат изискванията за отчетност, формирани от „минималните изисквания“, определени в таблица 1А в част 2 от настоящото приложение. „Минималните изисквания“ се считат за минимума, изискван за да се съберат и изчислят приблизително корекциите по отношение на пълния набор от данните, изисквани от ЕЦБ. На националните централни банки се разрешава да събират допълнителни данни, които не се покриват от „минималните изисквания“. Тези допълнителни данни могат да се отнасят до разбивките, отбелязани в таблица 1А като различни от „минималните изисквания“.

5.   Изискването, адресирано до отчетните единици не покрива промените в обменните курсове и корекциите от прекласификации. ЕЦБ изчислява месечната преоценка във връзка с обменните курсове от данните за салдата валута по валута, предоставени от отчетните единици. Тези данни се предоставят на тримесечна база в съответствие с таблица 4 в част 2 на настоящото приложение. Прекласификациите, споменати в параграф 1 са също изключени, защото тези данни се събират от самите национални централни банки, като използват различни информационни източници, с които те вече разполагат.

Отписване/намаляване на стойността на кредитите

6.   Корекцията по отношение на отписванията/намаляването на стойността се докладва, за да се елиминира от статистическите данни за потоците влиянието на промените в стойността на кредитите, отчетена в баланса, които са породени от прилагането на отписвания/намаляването на стойността на кредитите. Тя трябва също да отразява промените в провизиите за кредитите, ако националната централна банка реши, че оставащите салда трябва да са отчетени без провизиите. Отписванията/намаляването на стойността, признати по времето, когато кредитът е продаден или прехвърлен на трета страна също се включват, когато могат да бъдат идентифицирани.

i)   Категории инструменти и матуритети

7.   Отписванията/намаляването на стойността се отнасят до показателя „Кредити“ от актива. Не се изисква разбивка по матуритети, като част от „минималните изисквания“. Националните централни банки обаче могат да изискват от отчетните единици да представят допълнителни данни, съгласно разбивката по матуритети, описана за месечните данни по салдата.

ii)   Валути

8.   В „минималните изисквания“ не е включена разбивка на „корекциите в стойността“ според валутата (еуро/различна от еуро) на кредитите, но националните централни банки могат да изискват разбивка по валути.

iii)   Контрагенти

9.   „Минималните изисквания“ включват отделно идентифициране на отписване/намаляване на стойността и промените в провизиите, когато кредитите се отчитат без провизиите, по географското местонахождение на контрагентите. Освен това контрагентите, разположени в участващите държави-членки, се класифицират според техния институционален сектор, с отделни данни за ПФИ и „други резиденти“, а последният — с допълнителна разбивка по подсектори, т.е. други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.123 + S.124), застрахователни компании и пенсионни фондове (S.125), нефинансови предприятия (S.11) и домакинства + нетърговски организации, обслужващи домакинствата, (S.14 + S.15). Освен това, секторът на домакинствата се отчита с допълнителна разбивка на кредитите по цел на използване, т.е. кредити за потребление, жилищни кредити и други (остатъчни). Общия размер на кредитите по отношение на останалия свят се докладват без допълнителна разбивка.

iv)   Срокове

10.   ЕЦБ получава агрегираните „корекции в стойността“ по отношение на отписванията/намаляването на стойността на кредитите, съответстващи на кредитите, отпуснати от отчетните единици във всяка участваща държава-членка до края на 15-ия работен ден следващ края на месеца, за който се отнасят данните. Националните централни банки решават кога трябва да получат данните от отчетните единици, за да спазят този срок.

Ценова преоценка на ценни книжа

11.   Корекцията във връзка с ценовата преоценка на ценни книжа се отнася до колебанията в стойността на ценните книжа, възникващи поради промяна в цената, на която ценните книжа се отчитат или търгуват. Корекцията включва промените, които настъпват с течение на времето в стойността на балансовите салда в края на периода, в резултат на печалби/загуби от държането им. Тя може също да съдържа преоценки, възникващи в резултат от трансакции с ценни книжа, т.е. реализирани печалби/загуби.

i)   Категории инструменти и матуритети

а)   Пасиви

12.   Като се имат пред вид счетоводните правила, използвани обичайно за събиране на данни по салда, се приема, че „другите преоценки“ се отнасят само до категориите инструменти от актива, които могат да бъдат засегнати от подобни изменения. Следователно, не са установени минимални изисквания за отчетност на данни по отношение на пасива на баланса.

б)   Активи

13.   Данните за ценовата преоценка се събират от ПФИ по отношение на показателите „ценни книжа, различни от акции“ и „акции и други форми на собственост“. „Минималните изисквания“ се отнасят за „ценни книжа, различни от акции“ с оригинален матуритет над две години. Независимо от това, националните централни банки могат да разширят изискването извън обхвата на „минималните изисквания“, като изискват отчитането на същите разбивки по валута и матуритети, както е за месечните данни по салда. По отношение на показателя „акции и други форми на собственост“, „минималните изисквания“ се отнасят до общите обеми по сектори и съвпадат с изискването за данни по салда.

ii)   Валути

14.   В „минималните изисквания“ не се изисква разбивка по валути на ценовата преоценка. Националните централни банки могат да разширят изискването извън обхвата на „минималните изисквания“ по отношение на разбивката по валути (еуро/различни от еуро).

iii)   Контрагенти

15.   По отношение ценовата преоценка за показателя „ценни книжа, различни от акции“, „минималните изисквания“ се отнасят до разбивката на местните резиденти и резидентите на други участващи държави-членки по сектори, т.е. ПФИ, сектор „Държавно управление“ и други резидентни сектори. Преоценките по отношение на останал свят се докладват общо. Националните централни банки могат да разширят изискването, така че да обхваща същата разбивка, както е за месечните данни по салда.

16.   По отношение ценовата преоценка за показателя „акции и други форми на собственост“, „минималните изисквания“ се отнасят до разбивката на местните резиденти и резидентите на други участващи държави-членки по сектори, т.е. ПФИ, и други резидентни сектори, а по отношение на останал свят преоценките се докладват общо. В този случай, наборът от „минимални изисквания“ съвпада с набора от данни, докладвани от националните централни банки на ЕЦБ.

iv)   Срокове

17.   ЕЦБ получава агрегираните „ценови преоценки“, обхващащи промените в стойността на ценни книжа, съответстващи на отчетните единици във всяка участваща държава-членка до края на 15-ия работен ден следващ края на месеца, за който се отнасят данните. Националните централни банки решават кога трябва да получат данните от отчетните единици, за да спазят този срок.

ЧАСТ 2

Изисквани разбивки

Таблица А

Преглед на разбивките за целите на агрегирания баланс на сектора на ПФИ

Категории по инструменти/матуритети, контрагенти и валути

(Разбивките на месечните данни са указани с удебелен шрифт със звездичка)

КАТЕГОРИИ ПО ИНСТРУМЕНТИ/МАТУРИТЕТИ

Активи

Пасиви

1.   Каса* 2.   Кредити*   до 1 година  (8)*   над 1 година до 5 години  (8)*   над 5 години  (8)* 3.   Ценни книжа, различни от акции*   до 1 година  (9)*   над 1 година до 2 години  (9)*   над 2 години  (9)* 4.   Акции/дялови единици на фондовете на паричния пазар* 5.   Акции и други форми на собственост* 6.   Дълготрайни активи* 7.   Други активи*

8.   Пари в обращение Депозити*   до 1 година  (10)*   над 1 година  (10)* 9.1.   Овърнайт депозити  (11)* 9.2.   Депозити с договорен матуритет*   до 1 година*   над 1 година до 2 години*   над 2 години  (12)* 9.3.   Депозити договорени за ползване след предизвестие*   до 3 месеца  (13)*   над 3 месеца*   от които над 2 години*  (16) 9.4.   Споразумения за обратно изкупуване * 10.   Акции/дялови единици на фондовете на паричния пазар* 11.   Емитирани дългови ценни книжа*   до 1 година*   над 1 година до 2 години*   над 2 години* 12.   Капитал и резерви* 13.   Други пасиви*

КОНТРАГЕНТИ

Активи

Пасиви

А. Местни резиденти*   ПФИ*   НПФИ*   сектор „Държавно управление“*   централно държавно управление   федерално държавно управление   местно държавно управление   социалноосигурителни фондове   Други резидентни сектори  (17)*   Други финансови посредници, и пр. (S.123 + S.124)  (14)  (17)*   Застрахователни компании и пенсионни фондове (S.125)  (17)*   Нефинансови предприятия(S.11)  (17)*   Домакинства и пр.(S.14 + S.15)  (15)  (17)* Б. Резиденти на други участващи държави-членки*   ПФИ*   НПФИ*   сектор „Държавно управление“*   централно държавно управление   федерално държавно управление   местно държавно управление   социалноосигурителни фондове   Други резидентни сектори  (17)*   Други финансови посредници, и пр. (S.123 + S.124)  (14)  (17)*   Застрахователни компании и пенсионни фондове (S.125)  (17)*   Нефинансови предприятия(S.11)  (17)*   Домакинства и пр.(S.14 + S.15)  (15)  (17)* В. Резиденти на останал свят*   банки   небанкови институции   сектор „Държавно управление“   други резидентни сектори Г. Некласифицирани

А. Местни резиденти*   ПФИ*   От които: кредитни институции*   НПФИ*   Сектор „Държавно управление“*   централно държавно управление*   федерално държавно управление   местно държавно управление   социалноосигурителни фондове   Други резидентни сектори  (17)*   Други финансови посредници, и пр. (S.123 + S.124)  (14)  (17)*   Застрахователни компании и пенсионни фондове (S.125)  (17)*   Нефинансови предприятия(S.11)  (17)*   Домакинства и пр.(S.14 + S.15)  (15)  (17)* Б. Резиденти на други участващи държави-членки*   ПФИ*   От които: кредитни институции*   НПФИ*   сектор „Държавно управление“*   Централно държавно управление*   федерално държавно управление   местно държавно управление   социалноосигурителни фондове   Други резидентни сектори  (17)*   Други финансови посредници, и пр. (S.123 + S.124)  (14)  (17)*   Застрахователни компании и пенсионни фондове (S.125)  (17)*   Нефинансови предприятия(S.11)  (17)*   Домакинства и пр.(S.14 + S.15)  (15)  (17)* В. Резиденти на останал свят*   банки   небанкови институции   сектор „Държавно управление“   други резидентни сектори Г. Некласифицирани

Валути

е	еуро
х	чуждестранни валути	Валути, различни от еуро (т.е. валути на други държави-членки, щ.долари, японска йена, шв. франкове, други валути)

ЧАСТ 3

Дефиниции свързани с консолидирания баланс, който се представя пред ЕЦБ — категории инструменти на пасивите и активите

Общи дефиниции

За целите на съставянето на консолидирания баланс на сектора на ПФИ, обхващащ участващите държави-членки, докладващата съвкупност от отчетни единици се състоят от ПФИ, включени в списъка на ПФИ за статистически цели и постоянно пребиваващи на територията на участващите държави-членки. (18) Те са:

—	институции, които са учредени и разположени на територията, включително и дъщерни дружества на дружества-майки, разположени извън тази територия; и

—	клонове на институции, чието главно управление се намира извън тази територия.

Дъщерните дружества са отделни юридически лица, в които друго лице има мажоритарно или 100 % участие, докато клоновете са подразделения (нямат самостоятелен правен статут) изцяло собственост на дружеството-майка.

ПФИ консолидират за статистически цели дейността на всички свои управления (седалище според устройствения акт, главно управление и/или клонове), разположени на територията на една държава. Не се позволява консолидация за статистически цели извън националните граници.

Когато една дружество-майка и нейните дъщерни подразделения са ПФИ, разположени на територията на една и съща страна, дружеството-майка има правото да консолидира в статистическите си отчети дейността на тези дъщерни дружества, като, обаче, отчита дейността на кредитните институции и другите ПФИ поотделно, за целите на системата на минимални резерви на ЕСЦБ.

Ако дадена институция има свои клонове на територията на другите участващи държави- членки, седалището според устройствения акт или главното управление, разположени в една участваща държава-членка, отчитат отношения с всички тези клонове като отношения с резиденти на другите участващи държави-членки. И обратното, клон, разположен в дадена участваща държава-членка, отчита отношенията си с седалището според устройствения акт или главното управление или с други клонове на същата институция, разположени на територията на другите участващи държави-членки като отношения с резиденти на другите участващи държави-членки.

Ако дадена институция има свои клонове извън територията на другите участващи държави-членки, седалището според устройствения акт или главното управление, разположени в една участваща държава-членка отчитат отношения с всички тези клонове като отношения с резиденти от останал свят. И обратното, клон разположен в дадена участваща държава-членка, отчита отношенията си със седалището според устройствения акт, главното управление или с други клонове на същата институция, разположени извън територията на участващите държави-членки като отношения с резиденти на останал свят.

Институциите, разположени в офшорни финансови центрове се третират от статистическа гледна точка като резиденти на териториите, където се намират съответните центрове.

Оригинален матуритет се отнася до фиксирания период от живота на финансовия инструмент, преди който той не може да бъде погасен (напр. дългови ценни книжа) или преди който може да бъде погасен само срещу някакъв вид санкция (напр. някои видове депозити). Периодът на предизвестие отговаря на времето между момента, в който държателят дава предизвестие за намерението си да погаси инструмента и датата, на която държателят има правото да го превърне в парични средства без да му бъде наложена санкция. Финансовите инструменти се категоризират по периода на предизвестие само когато нямат договорен матуритет.

Дефиниции на сектори

ESA 95 определя стандарта за секторна класификация. За класифицирането на контрагентите на НПФИ, разположени извън националната територия на страната, можете да намерите допълнителни указания в Наръчника на ЕЦБ по парична и банкова статистика.

Банковите институции, разположени извън държавите-членки се наричат „банки“, а не ПФИ. По същия начин терминът „Непарично-финансови институции (НПФИ)“ се отнася само за държавите-членки; за другите държави е подходящ терминът „небанкови институции“. НПФИ, обхващат следните сектори и подсектори:

—	сектор „Държавно управление“: резидентни институционални единици, които се занимават по принцип с производството на непазарни стоки и услуги, предназначени за индивидуално и колективно потребление и/или с преразпределението на националния доход и богатство (в ESA 95 — параграфи 2.68 до 2.70);

—	централно държавно управление: административни ведомства на държавата и други централни агенции, чиито компетенции обхващат цялата икономическа територия, с изключение на управлението на социално-осигурителните фондове (в ESA 95 — параграф 2.71).

—

федерално държавно управление: отделни институционални единици, упражняващи някои от функциите на правителство на ниво под това на централното държавно управление и над това на местното държавно управление с изключение на администрирането на социално-осигурителните фондове (в ESA 95 — параграф 2.72).

—	местни власти: публичната администрация, чиито компетенции се простират само в местната част от икономическата територия, с изключение на местните социално-осигурителните фондове (в ESA 95 — параграф 2.73).

—	социалноосигурителни фондове: централни, регионални и местни институционални единици, чиято основна дейност е да предоставят социалноосигурителни плащания (в ESA 95 — параграф 2.74).

Другите резидентни сектори, т.е. резиденти, които не са ПФИ, различни от държавното управление, включват:

—

други финансови посредници + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности: непарични финансови предприятия и квази-корпорации (с изключение на застрахователните компании и пенсионните фондове), които се занимават основно с финансово посредничество като генерират задължения под форми, различни от парични средства, депозити и/или близки заместители на депозити от институционални единици, различни от ПФИ (в ESA 95 — параграфи 2.53 до 2.56). Включени са също и финансовите предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности, които се състоят от всички финансови предприятия и квази-корпорации, занимаващи се главно със спомагателни финансови дейности (в ESA 95 — параграфи 2.57 до 2.59);

—	застрахователни компании и пенсионни фондове: непарични финансови предприятия и квази-корпорации, които се занимават основно с финансово посредничество като следствие от поемането на застрахователни и пенсионни рискове (в ESA 95 — параграфи 2.60 до 2.67);

—	нефинансови предприятия: предприятия и квази-корпорации, които не се занимават с финансово посредничество, а основно с производството на пазарни стоки и нефинансови услуги (в ESA 95 — параграфи 2.21 до 2.31);

—

домакинства: физически лица или групи от физически лица като потребители и производители на стоки и нефинансови услуги предназначени за тяхна собствена крайна употреба и производители на пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги, при условие че техните дейности не са тези на квази-корпорации. Тук са включени нетърговски организации, обслужващи домакинствата, които се занимават основно с производството на непазарни стоки и услуги, насочени към конкретни групи домакинства (в ESA 95 — параграфи 2.75 до 2.88).

Дефиниции на категории инструменти

Дефинициите на категориите активи и пасиви, включени в консолидирания баланс вземат пред вид характеристиките на различните финансови системи. Анализите на матуритета могат да бъдат заместител за съпоставимостта на дефинициите на инструментите, когато инструментите на различните финансови пазари не са напълно сравними.

Следната таблица представя подробно стандартно описание на категориите инструменти, които НЦБ транспонират в категории, приложими на национално ниво в съответствие с този регламент (19).

Подробно описание на категориите инструменти от месечния агрегиран баланс на сектора на ПФИ

КАТЕГОРИИ АКТИВИ

Категория	Описание на основните характеристики
1. Пари в брой	Притежаваните еуро и чуждестранни банкноти и монети в обращение, които обикновено се използват за извършване на плащания
2. Кредити	За целите на схемата на отчитането, същите обхващат средства, дадени в кредит от отчетните единици на кредитополучатели, които не са удостоверени с документи или са представени само с един единствен документ (даже, ако той е станал прехвърляем). Те обхващат активи под формата на депозити: — кредити, отпуснати на домакинства под формата на кредит за потребление (кредити, отпуснати за лично ползване при потреблението на стоки и услуги), жилищен кредит (кредит, отпуснат за целите на инвестиране в жилище, включително за строителство и подобрения на дома) и други (кредити, отпуснати за такива цели, като бизнес, консолидиране на дълг, образование и пр.). Кредитирането за покупка на жилище обхваща кредити, обезпечени с жилищен имот, които се използват за покупка на жилище и когато може да се идентифицира, други кредити за покупка на жилище, сключени на лична основа или обезпечени с други форми активи. — депозити, направени при други ПФИ — финансови лизинги, отпуснати на трети лица Финансовите лизинги са договори, с които законния собственик на стока за дълготрайна употреба („лизингодател“) отдава тези активи на трето лице („лизингополучател“) за по-голяма част от, ако не и за целия икономически живот на активите, в замяна на вноски, покриващи разходите за стоката, плюс начислена лихва. Приема се, че лизингополучателят фактически получава изгодите от ползването на стоката и поема разходите и рисковете, свързани със собствеността. За статистически цели, финансовият лизинг се третира като кредит отпуснат от лизингодателя на лизингополучателя (даващ възможност на лизингополучателя да закупи стока за дълготрайна употреба). Финансовите лизинги, отпуснати от ПФИ (действаща като лизингодател) се отчитат в актива на баланса като „кредити“. Активите (стоките за дълготрайна употреба), които са били отдадени на лизингополучателя, не трябва да се записват никъде в баланса на ПФИ. — лоши кредити, които още не са погасени или отписани За лоши кредитите, се считат кредити, чието погасяване е просрочено или по друг начин е установено, че са влошени. Националните централни банки определят дали лошите кредити трябва да се записват бруто или нето от провизиите. — притежавани непрехвърлими ценни книжа Притежаваните ценни книжа, различни от акции и други форми на собственост, които не могат да бъдат търгувани на вторичните пазари, вижте също „търгуеми кредити“ — търгуеми кредити Кредити, които фактически са станали прехвърляеми се класифицират под показателя „кредити“ в актива, при условие че те продължават да се удостоверяват с един единствен документ и като общо правило се търгуват само понякога: — подчинен дълг под формата на депозити или кредити Инструментите за подчинен дълг предоставят субсидиарно вземане към емитиращата институция, което може да бъде упражнено само след като всички вземания с по-висок статут (например депозити/кредити) са били удовлетворени, което им дава някои от характеристиките на „акции и други форми на собственост“. За статистически цели, подчиненият дълг трябва да се третира в зависимост от естеството на финансовия инструмент, т.е. класифициран или като „кредити“ или като „ценни книжа, различни от акции“, според естеството на инструмента. Когато притежаваният от ПФИ, под каквато и да е форма, подчинен дълг се идентифицира текущо като една сума за целите на статистиката, тази сума трябва да бъде класифицирана в показател „ценни книжа, различни от акции“, на основанието, че подчиненият дълг е конституиран главно под формата на ценни книжа, а не като кредити. — Споразумения за обратно изкупуване на ценни книжа (репо- сделки) Кореспондираща позиция на изплатени пари срещу ценни книжа, закупени от отчетни единици — виж позиция 9.4 на пасива Следната позиция не се третира като кредит: — заеми на доверителна управление Заеми на доверителна управление („доверителни кредити/фидуциарни кредити“) са кредити сключени на името на една страна („доверител“) от името на трета страна („бенефициер“). За целите на статистиката, доверителните кредити не се отчитат в баланса на доверителя, когато рисковете и ползите от собствеността върху средствата остават за бенефициера. Рисковете и ползите от собствеността остават за бенефициера, когато: (i) бенефициерът поеме кредитния риск по кредита (т.е. доверителят отговаря само за административното управляване на кредита); или (ii) инвестицията на бенефициера е гарантирана срещу загуба, в случай, че доверителят стане обект на ликвидация (т.е. доверителният кредит не е част от активите на доверителя, които могат да бъдат разпределени в случай на несъстоятелност)
3. Ценни книжа, различни от акции	Притежаваните ценни книжа, различни от акции или други форми на собственост, които са прехвърляеми и обикновено се търгуват на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара и които не дават на държателя им никакви права на собственост върху емитиращата институция. Тази позиция обхваща: — държаните ценни книжа, които дават на държателя им безусловно право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или обявена фиксирана сума на конкретна дата (или дати) или започващи от дата, определена по време на емитиране — прехвърлими кредити, които са преструктурирани в голям брой еднакви документи и които могат да бъдат търгувани на вторични пазари (вижте също „търгуеми кредити“ в категория 2) — подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа (вижте също „подчинен дълг под формата на депозити или кредити“ в категория 2) — за да се поддържа последователността при третирането на операциите тип „репо-сделка“, ценните книжа отдадени в кредит по кредитни операции с ценни книжа остават в баланса на първоначалния собственик (и не се прехвърлят в баланса на този, който ги е придобил временно), когато има твърд ангажимент за обратно изкупуване (а не просто опцията да се направи това)
3а. Ценни книжа, различни от акции с оригинален матуритет до и включително една година	— Притежаваните прехвърлими дългови ценни книжа (доказани или не с документи) с оригинален матуритет до и включително една година — Прехвърлимите кредити с оригинален матуритет до и включително една година, които са преструктурирани в голям брой еднакви документи и които се търгуват на вторични пазари — Подчинен дълг под формата на ценни книжа с оригинален матуритет до и включително една година
3б. Ценни книжа, различни от акции с оригинален матуритет над една година до и включително две години	— Притежаваните в прехвърлими дългови ценни книжа (доказани или не с документи) с оригинален матуритет над една година до и включително две години — Прехвърлими кредити с оригинален матуритет над една година до и включително две години, които са преструктурирани в голям брой еднакви документи и които се търгуват на вторични пазари — Подчинен дълг под формата на ценни книжа с оригинален матуритет над една година до и включително две години
3в. Ценни книжа, различни от акции оригинален матуритет над две години	— Притежаваните прехвърлими дългови ценни книжа (доказани или не с документи)с оригинален матуритет над две години — Прехвърлими кредити с оригинален матуритет над две години, които са преструктурирани в голям брой еднакви документи и които се търгуват на вторични пазари — Подчинен дълг под формата на ценни книжа оригинален матуритет над две години
4. Акции/дялови единици на фондове на паричния пазар	Тази позиция на актива обхваща притежаваните акции/дялови единици, емитирани от фондове на паричния пазар. Фондовете на паричния пазар са колективни инвестиционни схеми, чийто акции/дялови единици по отношение на ликвидността са близки заместители на депозитите и които инвестират предимно в инструменти на паричния пазар и/или в акции/дялови единици на фондове на паричния пазар и/или в други прехвърлими дългови инструменти с остатъчен матуритет до и включително една година и/или в банкови депозити и/или имат за цел норма на възвращаемост, която се доближава до лихвените проценти на инструментите на паричния пазар (вижте също категории 5 и 10)
5. Акции и други форми на собственост	Притежаваните ценни книжа, които представляват права на собственост в предприятия или квази-корпорации. Тези ценни книжа по принцип дават право на държателите на дял от печалбите на предприятията или квази-корпорациите и на дял от техния собствен капитал в случай на ликвидация. Тук се включват и акциите на инвестиционни фондове (различни от акции/дялови единици на фондове на паричния пазар)
6. Дълготрайни активи	За целите на схемата на отчитането, дълготрайните активи се състоят от нефинансови активи, материални и нематериални, които са предназначени да бъдат използвани многократно за повече от една година от отчетните единици. Те обхващат земи и сгради, заемани от ПФИ, както и оборудване, софтуер и друга инфраструктура. Дълготрайните финансови активи не се отчитат тук, а вместо това се отчитат като „кредити“/„ценни книжа, различни от акции“/„акции и други форми на собственост“ според вида на инструмента
7. Други активи	Показателят „други активи“ се разглежда като остатъчна позиция в актива на баланса, дефинирана като „активи, които не са включени другаде“ Тази позиция може да включва: — Финансовите деривати с брутна положителна пазарна стойност За целите на статистиката, тук са включени финансови деривати, подлежащи на отчитане в баланса — салда по разчетни сметки Салдата по разчетни сметки са салда в актива, отразени в баланса на ПФИ, които не са записани на името на клиента, но които, независимо от това са свързани със средства на клиента (т.е. средства, които очакват инвестиране, трансфер или сетълмент) — салда по транзитни сметки Салда по транзитни сметки представляват средства (по принцип по сметки, принадлежащи на клиенти), които са на път да бъдат предавани между парично-финансови институции. Тези позиции обхващат чекове и други форми на плащане, които са изпратени за осребряване до други ПФИ. — Вземания по начислени лихви Лихвите, начислени по кредити се отнасят до лихви, които са дължими към отчетната дата на баланса, но които не са платими до една бъдеща дата (т.е. след отчетната дата). Лихвите, начислени по кредити трябва да се класифицират на брутна база в категорията „други активи“. Начислените лихви трябва да се показват отделно от кредита, към който се отнасят, като той трябва да бъде показан по номиналната стойност към отчетната дата. — Дивиденти за получаване — Вземания по сметки, несвързани с основната дейност на ПФИ — Кореспондираща позиция на актива по отношение на монети, емитирани от държавата (само в балансите на националните централни банки) — „Други активи“ може да изключва финансовите инструменти, които приемат формата на финансови активи (включени в други балансови позиции), някои финансови инструменти, които не приемат формата на финансови активи, като например гаранции, ангажименти, администрирани и доверителни кредити (отчетени задбалансово) и нефинансови активи, като например земя и стоки (включени в „дълготрайните активи“)

КАТЕГОРИИ ПАСИВИ

Категория	Описание на основните характеристики
8. Пари в обращение	Категорията в пасива „пари в обращение“ се дефинира като „банкноти и монети в обращение, които се използват обикновено за извършване на плащания“. Тази категория обхваща банкноти, емитирани от ЕЦБ и националните централни банки. Монетите в обращение не са пасив на ПФИ в участващите държави-членки, но са пасив на централното държавно управление. Обаче, монетите са част от паричните агрегати и според установената практика, този пасив трябва да бъде вписан под категорията „пари в обращение“. Кореспондиращата позиция на този пасив трябва да бъде включена в рамките на „други активи“
9. Депозити	Сумите, дължими на кредиторите от отчетните единици, различни от тези, произтичащи от емитирането на прехвърлими ценни книжа. За целите на схемата на отчитането, тази категория се разбива на овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет, депозити договорени за ползване след предизвестие и споразумения за обратно изкупуване. „Депозитите“ обхващат също „кредитите“ като пасиви на парично-финансовите институции. В концептуално отношение, кредитите представляват суми, получени от ПФИ, които не са структурирани под формата на „депозити“. ESA 95 прави разграничение между „кредити“ и „депозити“ на базата на страната, която поема инициативата (ако това е кредитополучателя, тогава това представлява кредит, но ако това е кредитора, това представлява депозит), макар че на практика, уместността на това разграничаване варира, в зависимост от националната финансова структура. В рамките на отчетната схемата, „кредитите“ не се признават като отделна категория в пасива на баланса. Вместо това, салдата, които се считат за „кредити“ трябва да бъдат класифицирани без разграничение в показателя „депозити“, освен ако не са представени с прехвърлими инструменти. Това е в съответствие с дефиницията за „депозити“ по-горе. Кредитите за парично-финансови институции, които са класифицирани като „депозити“ трябва да бъдат с разбивка в съответствие с изискванията на отчетната схемата (т.е. по сектори, инструменти, валути и падежи) Непрехвърлимите дългови инструменти, емитирани от отчетните единици трябва по принцип да се класифицират като „депозити“. Инструментите могат да бъдат наричани „непрехвърлими“ в смисъл, че има ограничения за прехвърлянето на юридическата собственост върху инструмента, което означава, че те не могат да бъдат продавани или макар, че са технически прехвърлими, те не могат да бъдат търгувани, поради отсъствието на организиран пазар. Непрехвърлимите инструменти, емитирани от отчетните единици, които впоследствие са станали прехвърляеми и които могат да бъдат търгувани на вторични пазари трябва да бъдат прекласифицирани като „дългови ценни книжа“. Маржин депозити (гаранционни депозити), получени по дериватни контракти трябва да бъдат класифицирани като „депозити“, когато те представляват парично обезпечение, депозирано при ПФИ и когато остават собственост на вложителя и са платими на вложителя при приключването на контракта. На базата на сегашната пазарна практика, предлага се също маржин депозити, получени от отчетната единица да се класифицират само като „депозити“ дотолкова, доколкото ПФИ разполага със средства, които са свободни за текущо кредитиране. Когато част от гаранционния депозит, получен от ПФИ трябва да бъде прехвърлен към друг участник на пазара на деривати (например, клирингова къща), само тази част, която остава на разположение на ПФИ трябва да бъде по принцип класифицирана като „депозити“. Сложността на сегашната пазарна практика затруднява идентифицирането на тези маржини, които са наистина платими, защото различни видове маржин депозити се водят без разграничаване в рамките на една и съща сметка, или пък тези маржин депозити, които предоставят на ПФИ ресурси, за отпускане на кредит. В тези случаи е приемливо тези маржин депозити да се класифицират като „други задължения“ или като „депозити“, в зависимост от националната практика „заделените салда, свързани, напр. с лизингови договори“ да се класифицират като депозити под „депозити с договорен матуритет“ или „депозити, договорени за ползване след предизвестие“, в зависимост от матуритета/условията на основния договор. Средствата (депозитите), на доверително управление няма да се отчитат в статистическия баланс на ПФИ (вижте „заеми на доверително управление“ по категория 2)
9.1. Овърнайт депозити	Депозитите, които са конвертируеми във пари и/или които са прехвърлими при поискване с чек, банково нареждане, дебитна операция или др. подобни средства, без значително забавяне, ограничение или санкция. Салдата, представляващи предплатени суми в контекста на електронните пари, или под формата на „хардуерно базирани електронни пари“ (напр. предплатени карти) или „софтуерно базирани електронни пари“, издадени от ПФИ, се включват в този показател. Този показател изключва непрехвърлимите депозити, които технически могат да се изтеглят при поискване, но които подлежат на значителни санкции: — салда (лихвоносни или нелихвоносни), които са прехвърлими с чек, банково нареждане, дебитна операция или други подобни, без някаква значителна санкция или ограничение — салда (лихвоносни или нелихвоносни), които могат да бъдат изплатени в наличност при поискване или при приключване на работното време в деня, следващ този, в който е направен депозита, без някаква значителна санкция или ограничение, но които не са прехвърлими. — салда (лихвоносни или нелихвоносни), представляващи предплатени суми в контекста на електронни пари, базирани на хардуер или на софтуер (напр. предплатени карти) — кредити, които трябва да бъдат погасени до края на работното време в деня, следващ този, на който е отпуснат кредита.
9.2. Депозити с договорен матуритет	Непрехвърлимите депозити, които не могат да бъдат конвертирани в пари преди договорен фиксиран срок или които могат да бъдат преобразувани в пари преди този договорен срок, при условие че титулярът им заплати някакъв вид санкция. Този показател също обхваща административно регулираните спестовни депозити, където критерият, свързан със матуритет не е уместен (класифицирани са в матуритетен интервал „над две години“). Финансовите продукти с клауза за автоматично предоговаряне „роловър“ трябва да бъдат класифицирани съгласно най-ранния матуритет. Макар, че депозитите с договорен матуритет могат да се характеризират с възможността за по-ранно погасяване след предизвестие, или могат да бъдат платими при поискване със заплащане на определени санкции, тези характеристики не се считат за подходящи за целите на класификацията.
9.2а. Депозити с договорен матуритет до и включително една година	— Салда, депозирани с фиксиран матуритет не повече от една година (с изключение на депозити с оригинален матуритет от един ден), които са непрехвърлими и не могат да бъдат конвертирани в пари преди този срок. — Салда, депозирани с фиксиран матуритет не повече от една година, които са непрехвърлими, но могат да бъдат изплатени преди този срок на предизвестие; когато е дадено предизвестие, тези салда трябва да бъдат класифицирани в 9.3а или 9.3б, където е подходящо. — Салда, депозирани с фиксиран матуритет не повече от една година, които са непрехвърлими, но могат да бъдат изплатени при поискване преди този срок, при заплащане на определени санкции. — Маржин плащания, които се внасят по дериватни контракти, които ще бъдат закрити в рамките на една година, представляващи парично обезпечение, предоставени като защита срещу кредитен риск, но оставащи собственост на вложителя и платими, когато контрактът бъде закрит. — Кредити, удостоверени само с един единствен документ с оригинален матуритет до и включително една година. — Непрехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от ПФИ (доказани или не с документи) с оригинален матуритет до и включително една година. — Подчинен дълг, емитиран от ПФИ под формата на депозити или кредити с оригинален матуритет до и включително една година.
9.2б. Депозити с договорен матуритет над една година до и включително две години	— Салда, депозирани с фиксиран матуритет между една и две години, които са непрехвърляеми и не могат да бъдат конвертирани в пари преди този срок. — Салда, депозирани с фиксиран матуритет между една и две години, които са непрехвърляеми, но могат да бъдат изплатени преди този срок на предизвестие; когато е било дадено предизвестие, тези салда трябва да бъдат класифицирани в 9.3а или 9.3б, където е подходящо. — Салда, депозирани с фиксиран матуритет между една и две години, които са непрехвърляеми, но могат да бъдат изплатени преди този срок с определени санкции. — Маржин плащания, които се внасят по дериватни контракти, които ще бъдат приключени в рамките между една и две години, представляващи парично обезпечение, депозирано като защита срещу кредитен риск, но оставащи собственост на вложителя и платими при приключването на контракта. — Кредити, доказани само с един единствен документ с оригинален матуритет между една и две години. — Непрехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от ПФИ (доказани или не с документи) с оригинален матуритет над една година и до и включително две години. — Подчинен дълг, емитиран от ПФИ под формата на депозити или кредити с оригинален матуритет над една година и до и включително две години.
9.2в. Депозити с договорен матуритет над две години	— Салда, депозирани с фиксиран матуритет над две години, които са непрехвърляеми и не могат да бъдат конвертирани в пари преди този срок. — Салда, депозирани с фиксиран матуритет над две години, които са непрехвърляеми, но могат да бъдат изплатени преди този срок на предизвестие; когато е дадено предизвестие, тези салда трябва да бъдат класифицирани в 9.3а или 9.3б, където е подходящо. — Салда, депозирани с фиксиран матуритет над две години, които са непрехвърляеми, но могат да бъдат изплатени при поискване, при заплащане на определени санкции. — Салда (независимо от падежа), при които лихвените проценти и/или условията са определени в националното законодателство и които са предназначени да бъдат държани за специфични цели (напр. за жилищно финансиране), настъпващи след две години (даже и да са технически договорени за ползване при поискване) — Маржин плащания, които се внасят по дериватни контракти, които ще бъдат закрити след повече от две години, представляващи парично обезпечение, депозирано като защита срещу кредитен риск, но оставащи собственост на вложителя и платими, когато контрактът бъде закрит. — Кредити, удостоверени само с един единствен документ с оригинален матуритет над две години. — Непрехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от ПФИ (доказани или не с документи) с оригинален матуритет над две години. — Подчинен дълг, емитиран от ПФИ под формата на депозити или кредити с оригинален матуритет над две години.
9.3. Депозити, договорени за ползване след предизвестие	— Непрехвърлими депозити, без някакъв договорен матуритет, които не могат да бъдат конвертирани в пари без период на предизвестие, преди срока на което конвертирането им в пари не е възможно или е възможно само с налагане на санкция. Те обхващат депозити, които въпреки, че е законово възможно да се теглят при поискване, подлежат на санкции и ограничения съгласно националната практика (класифицирани в матуритетния интервал „до и включително три месеца“) и инвестиционни сметки без период на предизвестие или договорен матуритет, но които съдържат ограничителни клаузи за теглене (класифицирани в матуритетния интервал „над три месеца“)
9.3а. Депозити, договорени за ползване след предизвестие до и включително три месеца	— Салда, депозирани без фиксиран матуритет, които могат да бъдат теглени само с предизвестие до и включително три месеца; ако е възможно плащане преди този период на предизвестие (или даже при поискване), то води до заплащане на санкция — Непрехвърлими спестовни депозити на виждане и други видове депозити на граждани, които макар че са платими при поискване, подлежат на значителни санкции — Салда, депозирани с фиксиран матуритет, които са непрехвърлими, но са предмет на уведомление от по-малко от три месеца, в случай на предсрочно изплащане.
9.3б. Депозити, договорени за ползване след предизвестие над три месеца, включително предизвестие над две години (където е приложимо)	— Салда, депозирани без фиксиран матуритет, които могат да бъдат теглени само с предизвестие над три месеца; ако е възможно плащане преди този период на предизвестие (или даже при поискване), то води до заплащане на санкция — Инвестиционни сметки без период на предизвестие или договорен матуритет, но които съдържат ограничителни клаузи за теглене — Салда, депозирани с фиксиран матуритет, които са непрехвърлими, но са предмет на предизвестие над три месеца, в случай на предсрочно погасяване.
9.4. Репо-сделки	Кореспондираща позиция на получени пари срещу ценни книжа/злато, продадени от отчетните единици на дадена цена при твърд ангажимент за обратно изкупуване на същите (или подобни) ценни книжа/злато на фиксирана цена на определена бъдеща дата. Сумите, получени от отчетните единици срещу ценни книжа/злато, прехвърлени на трето лице („временен приобретател“) трябва да бъдат класифицирани под „споразумения за обратно изкупуване“ (репо-сделки), когато има твърд ангажимент за обратно изкупуване, а не просто опция да се направи това. Това означава, че отчетните единици си запазват ефективната (икономическа) собственост върху основните ценни книжа/злато по време на операцията. В това отношение, юридическото прехвърляне на собствеността не е уместна характеристика за определяне на третирането на операциите, подобни на репо-сделки. Когато временният приобретател продаде ценните книжа, получени чрез репо-сделка, тази продажба трябва да бъде отчетена като окончателна сделка с ценни книжа/злато и да бъде вписана в баланса на временния приобретател с отрицателен знак в портфейла с ценни книжа/злато. Следните три варианта на операции от тип „репо-сделка“ са структурирани по такъв начин, че да удовлетворяват условията, необходими за третиране като обезпечени кредити. Оттук, сумите, получени от отчетните единици (в замяна срещу ценни книжа/злато, прехвърлени временно на трето лице) се класифицират под „споразумения за обратно изкупуване“: — суми, получени срещу ценни книжа/злато, прехвърлени временно на трето лице под формата на споразумение за обратно изкупуване — суми, получени срещу ценни книжа/злато, прехвърлени временно на трето лице под формата на облигационен заем (срещу парично обезпечение ) — суми, получени срещу ценни книжа/злато, прехвърлени временно на трето лице под формата на споразумение за продажба/обратно изкупуване.
10. Акции/дялови единици на фондове на паричния пазар	Акции или дялове, емитирани от фондове на паричния пазар. Фондовете на паричния пазар са колективни инвестиционни схеми, чийто акции/дялови единици, по отношение на ликвидността, са близки заместители на депозитите и които инвестират предимно в инструменти на паричния пазар и/или в акции/дялови единици на фондовете на паричния пазар и/или в други прехвърлими дългови инструменти с остатъчен матуритет до и включително една година и/или в банкови депозити, и/или които имат за цел норма на възвръщаемост, която се приближава до лихвените проценти на инструментите на паричния пазар
11. Емитирани дългови ценни книжа	Ценни книжа, различни от акции, емитирани от отчетните единици, които обикновено са прехвърлими инструменти, търгувани на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара и които не дават на държателя им никакви права на собственост върху емитиращата институция. Този показател обхваща ценни книжа, които дават на държателя им безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или определена фиксирана сума на конкретна дата (или дати) или стартиращи от дадена дата, определена от датата на емитирането. Непрехвърлимите инструменти, емитирани от отчетните единици, които стават впоследствие прехвърляеми, трябва да бъдат прекласифицирани като „дългови инструменти“ (вижте също категория 9) Подчиненият дълг, емитиран от ПФИ трябва да се третира за целите на паричната и банковата статистика по същия начин, както другите дългове, направени от ПФИ. Следователно, подчиненият дълг, емитиран под формата на ценни книжа трябва да бъде класифициран като „емитирани дългови ценни книжа“, а подчиненият дълг, емитиран от ПФИ под формата на депозити или кредити, трябва да се класифицира като „депозити“. Когато целият подчинен дълг, емитиран от ПФИ е идентифициран като една сума за целите на статистиката, тази сума трябва да бъде класифицирана като показател „емитирани дългови ценни книжа“, на основанието, че подчиненият дълг е конституиран главно под формата на ценни книжа, а не като кредити. Подчиненият дълг не трябва да бъде класифициран като показател „капитал и резерви“ в пасива.
11.а. Дългови ценни книжа с оригинален матуритет до и включително една година	— Прехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от ПФИ (доказани или не с документи) с оригинален матуритет до и включително една година — Подчинен дълг, емитиран от ПФИ под формата на дългови ценни книжа с оригинален матуритет до и включително една година
11.б. Дългови ценни книжа с оригинален матуритет над една година до и включително две години	— Прехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от ПФИ (доказани или не с документи)с оригинален матуритет над една година до и включително две години — Подчинен дълг, емитиран от ПФИ под формата на дългови ценни книжа с оригинален матуритет над една година до и включително две години
11.в. Дългови ценни книжа с оригинален матуритет над две години	— Прехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от ПФИ (доказани или не с документи) с оригинален матуритет над две години — Подчинен дълг, емитиран от ПФИ под формата на дългови ценни книжа с оригинален матуритет над две години
12. Капитал и резерви	За целите на схемата на отчитането, този показател обхваща сумите, произтичащи от емитирането на акционерен капитал от страна на отчетните единици за акционери или други собственици, представляващи за държателя права на собственост в ПФИ и по принцип, даващи право на дял от неговите печалби и на дял от собствения му капитал в случай на ликвидация. Включени са също и средствата, получени от неразпределени печалби или средствата, заделени от отчетните единици, в очакване на вероятни бъдещи плащания и задължения. Те обхващат: — акционерен капитал — неразпределена печалба или други средства — специални и общи провизии по кредити, ценни книжа и други видове активи (могат да бъдат отчетени съгласно счетоводните правила)
13. Други пасиви	Показателя „други пасиви“ се разглежда като остатъчна позиция в пасива на баланса, дефинирана като „пасиви, които не са включени другаде“ Тази позиция може да обхваща: — финансови деривати с брутна отрицателна пазарна стойност За целите на статистиката, тук са включени финансови дериватни инструменти, подлежащи на отчитане в баланса — салда по разчетни сметки Салдата по разчетни сметки са салда държани в баланса на ПФИ, които не са записани на името на клиента, но които, независимо от това са свързани със средства на клиента (т.е. средства, които очакват инвестиране, трансфер или сетълмент) — салда по транзитни сметки Салдата по транзитни сметки представляват средства (обикновено принадлежащи на клиенти), които са на път да бъдат предадени между парично-финансови институции. Този показател обхващат кредитни трансфери, които са били дебитирани от клиентски сметки и други позиции, за които все още не е извършено съответното плащане от отчетната единица. — задължения по начислени лихви, начислени върху депозити Лихвите, начислени върху депозити се отнасят до лихви, които представляват задължения към отчетната дата на баланса, но които не са дължими за плащане до една бъдеща дата (т.е. след отчетната дата). В съответствие с основния принцип на текущото счетоводно начисляване, лихвите, платими по депозити, трябва да бъдат записвани в баланса при начисляването им (т.е. на база начисляване), а не когато действително са платени (т.е. на база наличност ). Лихвите начислени върху депозитите трябва да се класифицират на брутна база в показател „Други пасиви“. Начислените лихви трябва да се изключат от депозита, за който се отнасят, като той се показва по номинал към отчетната дата. — дивиденти за изплащане — салда по сметки, несвързани с основната дейност на ПФИ (суми, дължими на доставчици, данъци, заплати, вноски за социално осигуряване) — провизии, представляващи задължения към трети лица (пенсии, дивиденти и пр.) — маржин плащания, направени по дериватни контракти Маржин плащания, направени по дериватни контракти трябва нормално, да бъдат класифицирани като „депозити“ (Вижте категория 9) Сложността на сегашната пазарна практика може да затрудни идентифицирането на тези маржин плащания, които са наистина платими, защото различни видове маржин плащания се водят без разграничаване в рамките на една и съща сметка, или тези маржин плащания, които предоставят на ПФИ ресурси за отпускане на кредити от тяхна страна. В тези случаи е приемливо тези маржин плащания да се класифицират като „други пасиви“ или като „депозити“, в зависимост от националната практика — нетни позиции, произтичащи от кредити на ценни книжа без парично обезпечение — нетни суми, платими по отношение на бъдещ сетълмент на трансакции с ценни книжа или валутни операции „Други пасиви“ могат да изключват почти всички финансови инструменти, които приемат формата на финансови задължения (включени в рамките на други балансови позиции); финансови инструменти, които не приемат формата на финансови задължения, като например гаранции, ангажименти, администрирани и доверителни кредити (отчетени задбалансово) и нефинансови задължения, като например показатели за капитала в пасива (включени в рамките на „капитал и резерви“)

---

(1)  Включително приходите от продажбата на банкови облигации на населението.

(2)  Член 1 от Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1), изменена с Директива 2000/28/ЕО (ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 37) и както може да бъде периодически изменяна.

(3)  Това и последващите цитирания се отнасят за сектори и подсектори в ESA 95.

(4)  ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 229, 9.9.2000 г., стр. 34.

(7)  Кредитните институции могат да докладват позиции по отношение на „ПФИ различни от кредитни институции, към които се прилагат изискванията за минимални резерви, от ЕЦБ и от НЦБ“, а не по отношение на „парично-финансови институции“ и „кредитни институции, към които се прилагат изисквания за минимални резерви, от ЕЦБ и от НЦБ“, при условие че това не е свързано със загуба на подробности и не се засягат позициите, отпечатани с удебелен шрифт.

(8)  Месечна разбивка по матуритети, приложима само за кредити на други резидентни сектори, различни от ПФИ и сектор „Държавно управление“ на участващите държави-членки и матуритетна месечната разбивка от една година за кредити за останал свят. Тримесечна матуритетна разбивка за кредитите на сектор „Държавно управление“, различен от централно държавно управление на участващите държави-членки.

(9)  Месечна матуритетна разбивка отнасяща се само за притежаваните ценни книжа, емитирани от ПФИ, разположени в участващите държави-членки. Като тримесечни данни, притежаваните ценни книжа, емитирани от НПФИ в участващите държави-членки се разделят на такива „до една година“ и „над една година“.

(10)  Само по отношение на останал свят.

(11)  Включително салда по разчетни сметки, представляващи суми по предплатени карти, издадени на името на ПФИ и други задължения, произтичащи от издаването на електронни пари.

(12)  Включително административно регулираните депозити.

(13)  Включително непрехвърлими депозити на виждане.

(14)  Други финансови посредници (S.123) + финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124).

(15)  Домакинства (S.14) + нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.15).

(16)  Отчитането на показателя „депозити, договорени за ползване след предизвестие над две години“ е доброволно до второ нареждане.

(17)  За кредити и депозити се изисква месечна разбивка по подсектори.

(18)  В таблиците от част 2 от настоящото приложение, ЕЦБ се класифицира в сектор ПФИ резидентни за страната, където ЕЦБ се намира физически.

(19)  С други думи, тези таблици не са списъци на индивидуални финансови инструменти.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПЕЦИАЛНИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ И РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СЛИВАНИЯ, В КОИТО УЧАСТВАТ КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ, ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИЛАГАНЕТО НА СИСТЕМАТА ЗА МИНИМАЛНИТЕ РЕЗЕРВИ

ЧАСТ 1

Специални разпоредби

1.   Кредитни институции докладващи изцяло

1.   За да изчислят правилно резервната база, по отношение на която се прилага положително резервно съотношение, е необходима подробна месечна разбивка на депозитите с договорен матуритет над 2 години, депозитите договорени за ползване след предизвестие от повече от 2 години и задълженията по репо-сделки на кредитните институции по отношение на секторите („местни“ и „други участващи държави-членки“) „ПФИ“, „кредитните институции, подлежащи на минимални резерви, ЕЦБ и НЦБ“ и „централното държавно управление“ и „останал свят“. Кредитните институции могат също да отчитат позиции по отношение на „ПФИ, различни от кредитни институции, подлежащи на минимални резерви, ЕЦБ и НЦБ“, вместо към „ПФИ“ и „кредитните институции, подлежащи на минимални резерви, ЕЦБ и НЦБ“, при условие че това не води до загуба на информация и не са засегнати никакви позиции, обозначени с удебелен шрифт. Още повече, че в зависимост от националните системи за събиране и без да се засяга спазването на дефинициите и класификационните принципи за баланса на ПФИ, както са изложени в настоящия регламент, кредитните институции, към които се прилага изискването за задължителни резерви, могат като алтернатива да отчитат данните, необходими за изчисляването на резервната база, с изключение на тези за прехвърлимите инструменти, в съответствие с приложение I, Таблица 1, бележка под линия 5, при условие че не са засегнати позиции, обозначени с удебелен шрифт.

II.   Отчетна схема на кредитните институции в „опашката“

2.   За целите на системата на минимални резерви на ЕСЦБ, малките кредитни институции в „опашката“ отчитат като минимум, тримесечните данни, необходими за изчисляване на резервната база в съответствие с таблицата в настоящото приложение. Кредитните институции в „опашката“ трябва да осигурят отчитането, на база на тази Таблица, да бъде изцяло съобразено с дефинициите и класификациите, приложими в Таблица 1. Данните за резервната база на институциите от „опашката“ за периодите на поддържане на данните от три (един) месец/а се основават на данните към края на тримесечния период, събрани от НЦБ със срок 28 работни дни след края на тримесечието, за което се отнасят.

III.   Отчитане на консолидирана основа като група от кредитни институции, към която се прилага системата на минимални резерви на ЕСЦБ

3.   След като получат разрешение от ЕЦБ, кредитните институции, към които се прилагат задължителни минимални резерви, могат да извършват статистическата отчетност като група от кредитни институции, към които се прилагат минимални резерви и които са разположени на територията на една държава-членка, при условие че всяка от институции, за които става въпрос се е отказала от ползване на еднократна отстъпка (като фиксирана сума) от задължителните резерви. Групата като цяло, обаче, може да се ползва от еднократната отстъпка (като фиксирана сума). Всички институции, за които става въпрос, са включени отделно в списъка от ПФИ на ЕЦБ.

4.   Ако групата от кредитни институции като цяло попадне в „опашката“, необходимо е само да спазва изискването за опростена отчетност, отнасящо се за институциите от „опашката“. В противен случай, за групата като цяло важи изискването за пълна отчетност.

IV.   Колона „От които кредитни институции към които се прилагат задължителни резерви, ЕЦБ и НЦБ“

5.   Колоната „от които кредитни институции към които се прилагат задължителни резерви, ЕЦБ и НЦБ“ не включва пасивите на отчетните единици по отношение на институции, от списъка на освободените от системата на минимални резерви на ЕСЦБ, т.е. институции, които са освободени по причини, различни от извършването на реорганизационни мерки спрямо тях.

6.   Списъкът на освободените институции съдържа само тези институции, които са освободени по причини различни от провеждането на реорганизационни мерки спрямо същите. Институциите, които са временно освободени от задължителни минимални резерви, защото са обект на реорганизационни мерки, се третират като институции подлежащи на задължителни минимални резерви и затова задълженията към тези институции са обхванати в колоната „От които кредитни институции към които се прилагат задължителни резерви, ЕЦБ и НЦБ“. Пасивите по отношение на институции, които фактически не са задължени да държат задължителни резерви в ЕСЦБ поради прилагането на еднократната отстъпка, също са обхванати в тази колона.

ЧАСТ 2

Преходни разпоредби

7.   Отчитането на информация по депозитите, договорени за ползване след предизвестие над две години, е доброволно до следващо нареждане. Отчетните единици имат алтернативата да посрещат това задължение чрез доброволно отчитане, т.е. позволено им е да отчитат или истински данни (включително и нулеви позиции) или „липсваща информация“ (като използват подходящия символ). След като е било взето решение да се докладват истински данни, отчетните единици вече нямат алтернативата да докладват „липсваща информация“.

ЧАСТ 3

Сливания, в които участват кредитни институции

8.   За целите на настоящото приложение термините „сливане“, „сливащи се институции“ и „придобиваща институция“ имат значенията, дадени им в Регламент (ЕО) № 2818/98 на Европейската централна банка от 1 декември 1998 г. относно прилагане на изискването за минималните резерви (ЕЦБ/1998/15) (1) с измененията направени с Регламент (ЕО) № 1921/2000 (ЕЦБ/2000/8) (2).

9.   За периода на поддържане, в рамките на който сливането влиза в сила, задължителните резерви на придобиващата институция са изчислени и трябва да бъдат изпълнени както е предвидено в член 13 от Регламент (ЕО) № 2818/98 (ЕЦБ/1998/15).

10.   За последващите периоди на поддържане, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база и на статистическата информация, докладвана в съответствие с правилата, предвидени в допълнението към настоящото приложение, ако е приложимо. В противен случай, се прилагат нормалните правила за отчитане на статистическа информация и изчисляване на задължителните резерви, както са предвидени в член 3 от Регламент (ЕО) № 2818/98 (ЕЦБ/1998/15).

11.   Временна дерогация от редовната отчетна процедура за придобиващата институция

Без да се засягат задълженията, изложени в предходните параграфи, съответната НЦБ може да разреши на придобиващата институция да изпълни своето задължение за статистическо отчитане чрез временни процедури, например, отделни формуляри за всяка от сливащите се институции в продължение на няколко периода след влизане в сила на сливането. Тази дерогация от нормалните отчетни процедури трябва да бъде ограничена до минималното възможно време и не трябва да превишава шест месеца след осъществяването на сливането. Тази дерогация не засяга задължението на придобиващата институция да изпълни отчетните си задължения в съответствие с настоящия регламент и, ако е приложимо, задължението си да поеме отчетните задължения на сливащите се институции в съответствие с настоящото приложение.

---

(1)  ОВ L 356, 30.12.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 229, 9.9.2000 г., стр. 34.

ДОПЪЛНЕНИЕ

Специални правила за изчисляване на задължителните резерви на кредитните институции, участващи в сливане (1)

№ на казуса	Вид сливане	Задължения, които трябва да бъдат поети
1	Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) придобива една или повече напълно докладващи отчетни единици (сливащи се институции) става след крайния срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходния месец, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент	За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които трябва да се агрегират са тези, които са щели да бъдат актуални за този период на поддържане, ако не беше станало сливането. Дава се право на еднократна отстъпка (като фиксирана сума).
2	Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ и евентуално една или повече напълно докладващи отчетни единици (сливащи се институции), става след крайния срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходното тримесечие, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент	За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които трябва да се агрегират са тези, които са щели да бъдат актуални за този период на поддържане, ако не беше станало сливането. Дава се право на еднократна отстъпка (като фиксирана сума).
3	Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) придобива една или повече напълно докладващи отчетни единици (сливащи се институции), става в периода между края на месеца и крайния срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходния месец, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент	За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които трябва да се агрегират са тези, които са щели да бъдат актуални за този период на поддържане, ако не беше станало сливането. Дава се право на еднократна отстъпка (като фиксирана сума). Придобиващата институция поема, в допълнение към своите отчетни задължения, и отчетните задължения на сливащите се институции за статистическа информация относно месеца предхождащ сливането.
4	Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ и евентуално една или повече напълно докладващи отчетни единици (сливащи се институции), става в периода между края на тримесечието и крайния срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент	За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които трябва да се агрегират са тези, които са щели да бъдат актуални за този период на поддържане, ако не беше станало сливането. Дава се право на еднократна отстъпка (като фиксирана сума). Придобиващата институция поема, в допълнение към своите отчетни задължения и отчетните задължения на сливащите се институции за статистическа информация относно месеца или тримесечието предхождащи сливането, в зависимост от институцията.
5	Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече напълно докладващи отчетни единици и евентуално една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), става след крайния срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходния месец, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент	Прилага се същата процедура както при казус 1.
6	Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), става след крайния срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходното тримесечие, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент	От периода на поддържане, следващ сливането и до времето, когато придобиващата институция докладва тримесечните данни за първи път след сливането в съответствие с намалените отчетни изисквания, наложени на отчетни единици от „опашката“, както са предвидени в приложение II към настоящия регламент, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които трябва да се агрегират са тези, които са щели да бъдат актуални за този период на поддържане, ако не беше станало сливането. Дава се право на еднократна отстъпка (като фиксирана сума).
7	Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), става след крайния срок, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие и вследствие на сливането институцията от „опашката“ става напълно докладваща такава	Прилага се същата процедура както при казус 2.
8	Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), става в периода между края на тримесечието и крайния срок, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие.	От периода на поддържане, следващ сливането и до времето, когато придобиващата институция докладва тримесечните данни за първи път след сливането в съответствие с намалените отчетни изисквания, наложени на отчетни единици от „опашката“, както са предвидени в приложение II към настоящия регламент, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които трябва да се агрегират са тези, които са щели да бъдат актуални за този период на поддържане, ако не беше станало сливането. Дава се право на еднократна отстъпка (като фиксирана сума). Придобиващата институция поема, в допълнение към своите отчетни задължения, и отчетните задължения на сливащите се институции за статистическа информация относно тримесечието предхождащо сливането.
9	Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече напълно докладващи отчетни единици и евентуално една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции), става в периода между края на месеца и крайния срок, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент за предоставяне на месечна статистическа информация за предходния месец.	Прилага се същата процедура както при казус 3.
10	Сливане, при което една институция от „опашката“ (придобиваща институция) придобива една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции) става в периода между края на тримесечието и крайния срок, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент за предоставяне на тримесечна статистическа информация за предходното тримесечие и в резултат от сливането, институцията от „опашката“ става напълно докладваща институция.	Прилага се същата процедура както при казус 4.
11	Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) се създава от напълно докладващи институции (сливащи се институции) става в периода между края на месеца и крайния срок за предоставяне на месечна статистическа информация за предходния месец, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент	За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на сливащите се институции. Резервните бази, които трябва да се агрегират са тези, които са щели да бъдат актуални за този период на поддържане, ако не беше станало сливането. Дава се право на еднократна отстъпка (като фиксирана сума). Придобиващата институция поема, в допълнение към своите отчетни задължения и отчетните задълженията на сливащите се институции за статистическа информация относно месеца предхождащ сливането.
12	Сливане, при което напълно докладваща институция (придобиваща институция) се създава от една или повече институции от „опашката“ и евентуално една или повече напълно докладващи институции (сливащи се институции), става в периода между края на тримесечието и крайния срок за предоставяне на статистическа информация за предходното тримесечие, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент.	За периода на поддържане, следващ сливането, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на сливащите се институции. Резервните бази, които трябва да се агрегират са тези, които са щели да бъдат актуални за този период на поддържане, ако не беше станало сливането. Дава се право на еднократна отстъпка (като фиксирана сума). Придобиващата институция поема, в допълнение към своите отчетни задължения и отчетните задължения на сливащите се институции за статистическа информация относно месеца или тримесечието, предхождащи сливането, в зависимост от институцията.
13	Сливане, при което институция от „опашката“ (придобиваща институция) се създава от една или повече институции от „опашката“ (сливащи се институции) става в периода между края на тримесечието и крайния срок за отчитане на статистическа информация за предходното тримесечие, определен от съответната НЦБ в съответствие с член 4 от настоящия регламент	За периода на поддържане, следващ сливането и до времето, когато придобиващата институция докладва тримесечните данни за първи път след сливането в съответствие с намалените отчетни изисквания, наложени на отчетни единици от „опашката“, както са предвидени в приложение II към настоящия регламент, задължителните резерви на придобиващата институция се изчисляват въз основа на резервната база, агрегираща резервните бази на придобиващата институция и на сливащите се институции. Резервните бази, които трябва да се агрегират са тези, които са щели да бъдат актуални за този период на поддържане, ако не беше станало сливането. Дава се право на еднократна отстъпка (като фиксирана сума). Придобиващата институция поема, в допълнение към своите отчетни задължения, и отчетните задълженията на сливащите се институции за данни относно тримесечието, предхождащо сливането.

---

(1)  Таблицата представя подробна информация за по-сложни процедури, прилагани в специални случаи. За случаите, които не са показани в таблицата, се прилагат нормалните правила за отчитане на статистическа информация и изчисляване на задължителните резерви, както е предвидено в член 3 от Регламент (ЕО) № 2818/98 (ЕЦБ/1998/15).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

СТАТИСТИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА МАЛКИ ПФИ, КОИТО НЕ СА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ

По отношение на малките ПФИ, които не са кредитни институции, националните централни банки, които решат да облекчат малките ПФИ от пълните статистически отчетни изисквания, трябва да информират заинтересованите институции за това, но да продължат, като минимум, да събират данни, отнасящи се до общия баланс, най-малко веднъж годишно, така че да се извършва мониторинг на докладващата „опашка“.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГАТ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ОТЧЕТНИ ЕДИНИЦИ

Следните минимални стандарти трябва да бъдат изпълнявани от отчетните единици, за да отговорят на статистическите отчетни изискванията на ЕЦБ.

1.   Минимални стандарти за предаване

а)	Отчетите до националните централни банки трябва да бъдат своевременни и в рамките на сроковете определени от НЦБ.

б)	Статистическите отчети трябва да са във форма и формат, взети от техническите изисквания за отчетност, определени от НЦБ.

в)	Трябва да бъде определено/(и) лицето/лицата за контакт при отчетната единица; и

г)	Трябва да се спазват техническите спецификации за предаването на данните на НЦБ.

2.   Минимални стандарти за точност

д)	Статистическата информация трябва да бъде вярна: — всички линейни ограничения трябва да бъдат спазени (напр. актива на баланса трябва да е равен на пасива, общите сборове трябва да са равни на сумата от подсборове); и — данните за всички честоти на отчитане трябва да си съответстват;

е)	Отчетните единици трябва да могат да предоставят информация за промените, които се подразбират от предоставените данни;

ж)	Статистическата информация трябва да бъде пълна; съществуващите непълноти трябва да се посочат, да се обяснят на НЦБ и когато е приложимо, да се запълнят колкото е възможно по-скоро;

з)	Статистическата информация не трябва да съдържа постоянни и структурни непълноти;

и)	Отчетните единици трябва да спазват измеренията и десетичните знаци, определени от НЦБ за техническото предаване на данните; и

й)	Отчетните единици трябва да спазват правилата за закръгляване, определени от националните централни банки за техническото предаване на данните.

3.   Минимални стандарти за концептуално съответствие

к)   Статистическата информация трябва да отговаря на дефинициите и класификациите, съдържащи се в настоящия регламент;

л)   В случай на отклонения от тези дефиниции и класификации, където е приложимо, отчетните единици трябва да следят редовно и да определят количествено разликите между използвания критерий и критерия, съдържащ се в регламента; и

м)   Отчетните единици трябва да могат да обяснят прекъсванията в подадените данни, в сравнение с данните за предишни периоди.

4.   Минимални стандарти за ревизии

н)   Трябва да се спазва политиката за ревизии и процедурите, определени от ЕЦБ и НЦБ. Ревизиите, които се отклоняват от регулярните ревизии трябва да бъдат придружавани от обяснителна записка.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ

1.	Първото отчитане съгласно настоящия регламент трябва да започне с месечни данни за януари 2003 г.

2.

За преходен период от 12 месеца, новите месечни статистически изисквания за данните по салда могат да бъдат докладвани на ЕЦБ с допълнително забавяне от още един месец от края на работното време на 15-тия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните. НЦБ решават кога трябва да получат данните от отчетните единици, така че да спазят този срок.

3.

За преходен период от 12 месеца, изискванията за данните за отписванията/намаляването на стойността на кредитите и ценовите преоценки на ценните книжа могат да бъдат докладвани на ЕЦБ с допълнително забавяне от още един месец от края на работното време на 15-ия работен ден, следващ края на месеца, за който се отнасят данните. НЦБ решават кога трябва да получат данните от отчетните единици, така че да спазят този срок.

4.

За месечната разбивка по матуритети на кредитите/депозитите по отношение на останалия свят и допълнителната разбивка по валутите на тези кредити/депозити на тримесечна база, които позиции са необходими за целите на статистиката на платежния баланс, всяка държава-членка трябва да може да определи график за използването на балансовите статистически данни на ПФИ за целите на платежния баланс съобразно нейните специфични нужди.

5.

Последващото въвеждане на еурото от други държави-членки е отделна преходна характеристика. ПФИ трябва да вземат това пред вид, като запазят възможността за разбивка по показатели на страните с резиденти на неучастващи държави-членки. По принцип е необходимо да се направи разбивка на тези салда по валута, идентифицирайки отделно местната валута на неучастващите държави-членки, еурото и другите валути. За да се намали потенциално големите разходи по отчитането, всякакви данни със задна дата, обхващащи периода преди дадена промяна на състава на участващите държави-членки да стане известна, може да се изготвят с известна степен на гъвкавост, при условията на предварително одобрение от ЕЦБ.

6.

С оглед паричната обмяна, извършвана в контекста на приемането на еурото от дадена държава-членка, показателите в схемата на отчитането, деноминирани в националната валута на участващата държава-членка, се включват в деноминирани в „еуро“ от датата на влизането на тази държава-членка във Паричния съюз и преди приключването на прехода към еурото на съответната валута.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

78

---

32001D0912

---

L 337/49

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 8 ноември 2001 година

за някои условия относно достъпа до Системата за следене на фалшификати (ССФ)

(ЕЦБ/2001/11)

(2001/912/ЕО)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 106, параграф 1 от него,

като взе предвид Устава на Европейската система от централни банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 16 от него,

като има предвид, че

(1)	Регламент (ЕО) № 1338/2001 на Съвета от 28 юни 2001 г. за определяне на необходимите мерки за защита на еурото от фалшифициране (1), установява известни мерки във връзка със събирането и съхранението на данни, свързани с фалшиви банкноти и монети, и с достъпа до тези данни.

(2)

Борбата с фалшифицирането не може да се провежда само на ниво еурозона; за тази цел Съветът на Европейския съюз предприе мерки във връзка с еурото по дял VI от Договора за Европейския съюз (т.е. третия стълб); също така Регламент (ЕО) № 1339/2001 на Съвета разширява обхвата на действие на Регламент (ЕО) № 1338/2001 на Съвета, така че да включва тези държави-членки, които не са приели еурото за своя единна валута (2).

(3)

Трябва да продължи доразвиването на вече действащите процедури и системи за анализ на фалшификати и за събирането на информация във връзка с фалшифицирането; ЕЦБ създаде Центъра за анализ на фалшификати и базата данни за фалшиви пари; стана необходимо последната да бъде реорганизирана и преименувана в „Система за следене на фалшификати“ (ССФ) и да бъдат дефинирани нейните характеристики.

(4)

ЕЦБ регламентира условията, които гарантират подходящите процедури за достъп до съответните данни в ССФ в съответствие с Регламенти (ЕО) № 1338/2001 и (ЕО) № 1339/2001. За тази цел всички национални централни банки (НЦБ) в Европейската система от централни банки трябва да създадат съответни национални центрове за следени на фалшификати (НЦФ) в рамките на всяка НЦБ и да създадат функцията администратор по сигурността на системата в НЦФ. Освен това ЕЦБ постига необходимите договорености и споразумения с Комисията и Европол, за да им осигури подходящ достъп до данните в ССФ, както и за достъп на Европейския технически и научен център, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1338/2001. Всеки достъп трябва да бъде съобразен със съответните минимални стандарти за сигурност. Това съобразяване е от основна важност поради поверителното естество на данните в ССФ. Поверително естество на данните означава, че информацията, която всеки от потребителите на ССФ получава от последната, трябва да се използва само с цел изпълнение на задълженията им в борбата против фалшифицирането на еурото. Ограничаването на достъпа до данните в ССФ спомага за гарантиране на поверителността.

(5)

Ръководството за процедурите и минималните стандарти за сигурност във връзка със ССФ е в процес на одобряване от Управителния съвет на ЕЦБ. То няма да се публикува поради поверителното естество на данните, които ще се въведат и ще бъдат достъпни в ССФ и поради важността на това да се поддържа среда на поверителност при използването на ССФ.

РЕШИ:

Член 1

Дефиниции

Дефинициите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1338/2001, се прилагат в настоящото решение.

Член 2

Система за следене на фалшификати

1.   Базата данни за фалшиви пари (БДФП) се преименува в Система за следене на фалшификати (ССФ). Приема се, че всяко позоваване на БДФП в предходни законодателни актове се отнася за ССФ.

2.   ССФ включва централната база данни, съдържаща цялата техническа и статистическа информация относно фалшифицирането, както на банкноти, така и на монети в еуро, независимо дали е с произход от държавите-членки или трети страни. ССФ включва, между другото, и приложения за четене и редактиране и възможности за записване във и от ССФ на данни и мрежови връзки с различни потребители на ССФ.

3.   Организацията и управлението на ССФ са от компетентността на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, който взема предвид за тези цели мненията на Комитета по банкнотите.

Член 3

Достъп до данните на Системата за следене на фалшификати

1.   Освен НЦБ достъп до съответните данни на ССФ имат и други компетентни национални органи, включително Националните центрове за анализи (НЦА) и Националните центрове за анализи на монети (НЦАМ) по отношение на данни, свързани с монети, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1338/2001. За целта се прилагат условията уредени в членове 5—9 от настоящото решение.

2.   Достъпът на Европейската комисия, Европейския технически и научен център (ЕТНЦ) и Европол до съответните данни на ССФ се дава съгласно Регламент (ЕО) № 1338/2001. Процедурите за такъв достъп са предвидени в двустранни споразумения и договорености с ЕЦБ в зависимост от случая.

3.   При спазване на споразуменията относно паричните взаимоотношения между Общността и трети страни, ЕЦБ може да разреши достъп до съответните данни на ССФ на определените органи или центрове на тези трети страни.

4.   В допълнение към параграф 3 по-горе и на основание член 9 от Регламент (ЕО) № 1338/2001 ЕЦБ може да предостави достъп до съответните данни в ССФ на определени органи или центрове от трети страни. На последните могат да се предоставят и отделни данни от ССФ, когато това се счете за необходимо от Центъра за анализи на фалшификати (ЦАФ) на ЕЦБ.

Член 4

Въвеждане на данни в Системата за следене на фалшификати от националните центрове за анализи и националните центрове за анализи на монети

Въвеждането от НЦА в ССФ на данни, свързани с открити фалшиви еуробанкноти както и изпращането на всеки нов вид еуробанкноти, за които има съмнение, че са фалшификати, до НЦА на ЕЦБ се прави в съответствие с Регламент (ЕО) № 1338/2001 и със съответното ръководство за процедурите, одобрено от Управителния съвет на ЕЦБ с участието на Генералния съвет на ЕЦБ. С НЦА, които не са НЦБ, или които не са установени в рамките на НЦБ, се провеждат консултации относно ръководството за процедури. Ръководството за процедури се изменя освен това, за да се пригоди към въвеждането в ССФ на данни за монети от ЕТНЦ и НЦАМ.

Член 5

Национални центрове за следене на фалшификати

1.   Задачата по администрирането на достъпа до ССФ по член 3 в държавите-членки се изпълнява от НЦФ, създадени във всяка НЦБ. Този НЦФ също улеснява комуникацията в рамките на държавите-членки по въпросите свързани със ССФ. По отношение на тези задачи във всеки НЦФ се създава функцията администратор по сигурността на системата.

2.   След одобрение от страна на ЕЦБ НЦФ оторизира различните нива на достъп до ССФ по смисъла на член 3, в съответствие с параграф 1 по-горе. За целта гореспоменатият администратор по сигурността на НЦФ създава, или съответно въвежда, съответните потребителски имена, различните категории потребители и различните нива на достъп на тези потребители.

Член 6

Спазване на стандартите за сигурност на Системата за следене на фалшификати

Минималните стандарти за сигурност, които трябва да се спазват от всички органи или центрове (НЦА и/или НЦАМ), в които има потребители на ССФ, както и от такива потребители във връзка с достъпа им до ССФ, се приемат от Управителния съвет на ЕЦБ с участието на Генералния съвет на ЕЦБ. НЦФ се уведомяват за тях.

Член 7

Поверителност

1.   Всеки орган или център, в които има потребители на ССФ, информира последните за поверителното естество на данните на ССФ и за всякакви ограничения на достъпа, отнасящи се за всеки от потребителите в този орган или център както и за други органи или центрове, когато администратора по сигурността на системата на съответния НЦФ ги съобщава на съответния орган или център. Съответният НЦФ може да поиска от всеки орган или център да подпише декларация за поверителност, в която да декларира, че е надлежно уведомен за съдържанието на настоящото решение. Всеки орган или център се консултира със съответния НЦФ по всеки въпрос, имащ отношение към поверителността на данните на ССФ. НЦФ се консултират с ЦАФ на ЕЦБ относно резултата от всяко такова искане или консултация.

2.   Съответният НЦФ бива консултиран относно съобщенията, съдържащи данни от ССФ, адресирани до населението, кредитните институции и производителите на съответното оборудване. НЦФ също се консултира с ЦАФ на ЕЦБ.

3.   ЕЦБ се консултира със съответните НЦФ във връзка с всяко временно прекратяване на достъпа. Както ЕЦБ, така и съответният НЦФ може да прекрати достъпа до ССФ на всеки потребител на ССФ, когато това е необходимо за запазване на поверителността на данните в ССФ. Съответният НЦФ се консултира с органа или центъра, откъдето са тези потребители, за да бъдат възстановени подходящите условия за използване на ССФ.

4.   След като бъдат одобрени от Управителния съвет, минималните стандарти за сигурност, упоменати в член 6, както и ръководството за процедури, посочено в член 4, няма да се публикуват поради поверителния им характер.

Член 8

Мониторинг

След консултации със съответните органи или центрове НЦФ създава процедури за следене за спазването от тяхна страна на разпоредбите на членове 6 и 7 и предприемането на подходящи мерки във връзка с това. Тези процедури също така позволяват участието на ЕЦБ в подобен мониторинг. След консултации с НЦБ, ЕЦБ създава и процедури за следене на спазването от страна на НЦБ на настоящото решение.

Член 9

Изпълнение

Изпълнителният съвет на ЕЦБ предприема всякакви мерки по изпълнението на настоящото решение, които са необходими за ефективността и сигурността на ССФ, включително и мерки за ръководството за процедури по член 4 или минималните стандарти за сигурност по член 6. За целта тя взема предвид мнението на Комитета по банкнотите. Изпълнителният съвет информира Управителния съвет за всякакви мерки, които предприема по прилагането на настоящия член. Освен това ЕЦБ може като цяло да предоставя технически разяснения и спецификации, отнасящи се до изпълнението или до сигурността на ССФ.

Член 10

Заключителни разпоредби

Настоящото решение влиза в сила на 1 декември 2001 г.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 181, 4.7.2001 г., стр. 6.

(2)  ОВ L 181, 4.7.2001 г., стр. 11.

---

10/ 5

BG

Официален вестник на Европейския съюз

81

---

32001D0913

---

L 337/52

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 6 декември 2001 година

относно емитирането на еуробанкноти

(ЕЦБ/2001/15)

(2001/913/ЕО)

УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-долу „Договорът“), по-специално член 106, параграф 1 от него, и Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът“), по-специално член 16 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 106, параграф 1 от Договора и член 16 от Устава, Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) има изключителното право да разрешава емитирането на банкноти в рамките на Общността; съгласно тези разпоредби ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) могат да емитират банкноти, които са единствените банкноти със статут на законно платежно средство в участващите държави-членки. Правото на Общността предвижда плуралистична система за емитенти на банкноти. Еуробанкнотите се емитират от ЕЦБ и НЦБ.

(2)

Съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еурото (1) от 1 януари 2002 г., ЕЦБ и НЦБ (наричани по-долу Еуросистемата) ще пуснат в обращение банкноти, деноминирани в еуро. Еуробанкнотите са изражение на същата единна валута и са предмет на единен правен режим.

(3)	Не е необходимо емитирането на еуробанкноти да е предмет на количествени или други ограничения, тъй като пускането на банкноти в обращение е процес, който се определя от търсенето.

(4)

Решение ЕЦБ/2001/7 от 30 август 2001 г. относно купюрите, спецификациите, възпроизвеждането, замяната и изтеглянето от обращение на еуробанкноти (2), изменено с Решение ЕЦБ/2001/14 (3), съдържа общи правила относно еуробанкнотите. ЕЦБ е установила общи технически спецификации за еуробанкнотите и мерките за качествен контрол, за да гарантира, че еуробанкнотите съответстват на тези спецификации. В резултат на това, всички еуробанкноти имат еднакъв външен вид и ниво на качество и не се прави разлика между банкнотите от една и съща купюра.

(5)

За всички еуробанкноти важат еднакви условия за приемане и обработка от членовете на Еуросистемата, независимо от това, кой ги е пуснал в обращение. Следователно сегашната практика на връщане на банкноти, деноминирани в национални парични единици на емитиращата централна банка, няма да се прилага по отношение на еуробанкнотите. Режимът на емитиране на еуробанкнотите се базира на принципа, че еуробанкноти не се връщат.

(6)

Съгласно член 29.1 от Устава на всеки от членовете на Европейската система на централните банки се присвоява тегло съгласно алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ както е предвидено в Решение ЕЦБ/1998/13 от 1 декември 1998 г. относно процентния дял на националните централни банки в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ (4); това тегло се базира на броя на населението и на брутния вътрешен продукт на всяка държава-членка и е определящо за вноските в капитала на ЕЦБ, прехвърлянето на чуждестранните резервни активи на НЦБ към ЕЦБ, разпределянето на паричния приход на НЦБ и разпределянето на печалбите и загубите на ЕЦБ.

(7)

Еуробанкнотите са законно платежно средство във всички участващи държави-членки, намират се в свободно обращение в Еурозоната, реемитират се от членовете на Еуросистемата и могат също така да се съхраняват или използват извън Еурозоната. Задълженията по отношение на емитирането на общата стойност на еуробанкнотите в обращение следва да се разпределят между членовете на Еуросистемата в съответствие с обективен критерий. Подходящ критерии е делът на всяка НЦБ във внесения капитал на ЕЦБ. Този дял е резултат от пропорционалното прилагане на капиталовия алгоритъм, посочен в член 29.1 от Устава. Тъй като този критерий е неприложим по отношение на ЕЦБ, процентният дял от еуробанкнотите, които се емитират от ЕЦБ, се определя от Управителния ѝ съвет.

(8)

Съгласно членове 9.2 и 12.1 от Устава, установяващи принципа на децентрализация на операциите в Еуросистемата, на НЦБ следва да се възложи пускането във и изтеглянето от обращение на всички еуробанкноти, включително онези, емитирани от ЕЦБ. В съответствие с принципа на децентрализация физическата обработка на еуробанкнотите следва също така да се извършва от НЦБ.

(9)

Разликата между стойността на еуробанкнотите, разпределени на всяка НЦБ в съответствие с алгоритъма за разпределяне на еуробанкноти, и стойността на еуробанкнотите, които тази НЦБ пуска в обращение, следва да доведе до вътрешни за Еуросистемата салда. ЕЦБ, която не пуска еуробанкноти в обращение, има вътрешни за Еуросистемата вземания към НЦБ на стойност, равна на дела от еуробанкнотите, които тя емитира. Възнаграждението по тези вътрешни за Еуросистемата салда се отразява върху приходните позиции на НЦБ и следователно е предмет на Решение ЕЦБ/2001/16 от 6 декември 2001 г. относно разпределянето на паричния приход на националните централни банки на участващите държави-членки от финансовата 2002 година (5), съгласно член 32 от Устава,

РЕШИ:

Член 1

Определения

За целите на настоящото решение:

a)	„НЦБ“ означава националните централни банки на държавите-членки, които са приели единната валута в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност;

б)	„еуробанкноти“ означава банкнотите, които изпълняват изискванията на Решение ЕЦБ/2001/7 и техническите спецификации, определени от Управителния съвет;

в)	„алгоритъм за записване на капитала“ означава процентите, които са резултат от прилагането спрямо НЦБ на теглата в алгоритъма, посочен в член 29.1 от Устава, и уреден в Решение ЕЦБ/1998/13;

г)

„алгоритъм за разпределяне на банкноти“ означава процентите, които се получават като се вземе предвид делът на ЕЦБ в общата емисия на еуробанкнотите и като се приложи алгоритъмът за записване на капитала на НЦБ към общата емисия (закръглени до най-близкото число кратно на 0.0005 процентни пункта). Приложението към настоящото решение уточнява алгоритъма за разпределяне на банкноти, приложим от 1 януари 2002 г.

Член 2

Емитиране на еуробанкноти

Еуробанкнотите се емитират от ЕЦБ и НЦБ.

Член 3

Задължения на емитентите

1.   НЦБ пускат във и изтеглят от обращение еуробанкноти и извършват всяка физическа обработка по отношение на всички еуробанкноти, включително емитираните от ЕЦБ.

2.   НЦБ приемат всички еуробанкноти по искане на притежателя им, с оглед да ги обменят за еуробанкноти на същата стойност или, в случай на титуляр на сметка, с оглед да ги кредитират по сметка, държана при получаващата НЦБ.

3.   НЦБ третират всички еуробанкноти, приети от тях, като задължения и ги обработват по един и същ начин.

4.   НЦБ не прехвърлят приети от тях еуробанкноти към други НЦБ и държат тези еуробанкноти налични за реемитиране. По изключение и в съответствие с правилата, изложени от Управителния съвет на ЕЦБ:

а)	повредени, износени или изтеглени от обращение еуробанкноти могат да бъдат унищожени от получаващата НЦБ;

б)	еуробанкнотите, държани от НЦБ могат, по логистични причини, да бъдат преразпределени „на едро“ в рамките на Еуросистемата.

Член 4

Разпределяне на еуробанкнотите в рамките на Еуросистемата

1.   Общата стойност на еуробанкнотите в обращение се разпределя между членовете на Еуросистемата чрез прилагане на алгоритъма за разпределяне на еуробанкноти.

2.   Разликата между стойността на еуробанкнотите, разпределени за всяка НЦБ в съответствие с алгоритъма за разпределяне на банкноти, и стойността на еуробанкнотите, които тази НЦБ е пуснала в обращение, води до вътрешни за Еуросистемата салда. ЕЦБ има вътрешни за Еуросистемата вземания спрямо НЦБ пропорционално на техния дял в алгоритъма за записване на капитала, на стойност равна на стойността на еуробанкнотите, които тя емитира.

Член 5

Заключителни разпоредби

1.   Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 2002 г.

2.   Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 233, 31.8.2001 г., стр. 55.

(3)  Все още непубликувано в Официален вестник.

(4)  ОВ L 125, 19.5.1999 г., стр. 33.

(5)  ОВ L 337, 20.12.2001 г., стр. 55.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

АЛГОРИТЪМ ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА БАНКНОТИТЕ ОТ 1 ЯНУАРИ 2002 Г.

Европейска централна банка	8 %
Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique	3,2550 %
Deutsche Bundesbank	27,8215 %
Bank of Greece	2,3360 %
Banco de España	10,1020 %
Banque de France	19,1210 %
Central Bank of Ireland	0,9650 %
Banca d'Italia	16,9190 %
Banque centrale du Luxembourg	0,1695 %
De Nederlandsche Bank	4,8595 %
Oesterreichische Nationalbank	2,6800 %
Banco de Portugal	2,1845 %
Suomen Pankki	1,5870 %
Общо	100,000 %

---