EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CJ0168

Решение на Съда (втори състав) от 30 май 2013 г.
Jeremy F. срещу Premier ministre.
Преюдициално запитване, отправено от Conseil constitutionnel.
Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) — Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държави членки — Специално правило — Искане за разширяване на действието на европейската заповед за арест, въз основа на която е предадено лицето, или искане за последващо предаване на друга държава членка — Решение на съдебния орган на изпълняващата държава членка, с което той дава съгласие — Жалба със суспензивен ефект — Допустимост.
Дело C‑168/13 PPU.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2013:358

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

30 май 2013 година ( *1 )

„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) — Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държави членки — Специално правило — Искане за разширяване на действието на европейската заповед за арест, въз основа на която е предадено лицето, или искане за последващо предаване на друга държава членка — Решение на съдебния орган на изпълняващата държава членка, с което той дава съгласие — Жалба със суспензивен ефект — Допустимост“

По дело C-168/13 PPU

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil constitutionnel (Франция) с акт от 4 април 2013 г., постъпил в Съда на 9 април 2013 г., в рамките на производство по дело

Jeremy F.

срещу

Premier ministre,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състав, г-н G. Arestis, г-н J.-C. Bonichot, г-н Ал. Арабаджиев и г-н J. L. da Cruz Vilaça, съдии,

генерален адвокат: г-н N. Wahl,

секретар: г-н V. Tourrès, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 май 2013 г.,

като има предвид становищата, представени:

за г-н F., от C. Waquet, avocate,

за френското правителство, от г-жа E. Belliard и г-жа B. Beaupère-Manokha, както и от г-н G. de Bergues, в качеството на представители,

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek, в качеството на представител,

за германското правителство, от г-жа J. Kemper и г-н T. Henze, в качеството на представители,

за ирландското правителство, от г-н E. Regan, в качеството на представител,

за нидерландското правителство, от г-жа C. Schillemans, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от г-н W. Bogensberger и г-н R. Troosters, в качеството на представители,

след изслушване на генералния адвокат

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, стр. 24, наричано по-нататък „Рамковото решение“).

2

Запитването е отправено в рамките на приоритетен въпрос за конституционност, повдигнат от Cour de cassation (Върховен касационен съд) (Франция) по повод на касационната жалба на г-н F. срещу решението от 15 януари 2013 г. на следственото отделение на Cour d’appel de Bordeaux (Апелативен съд Бордо) (Франция), с което се дава съгласие на съдебните органи на Обединеното кралство за разширяване на действието на предаването по отношение на престъпление, извършено преди предаването и различно от това по първоначалната заповед за арест, издадена за г-н F. от Crown court at Maidstone (Обединено кралство).

Правна уредба

Международното право

3

Член 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), е озаглавен „Право на свобода и сигурност“ и предвижда:

„1.   Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

[…]

f)

законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.

2.   На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

[…]

4.   Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

[…]“.

4

Член 13 от ЕКПЧ, озаглавен „Право на ефективно средство за защита“, гласи:

„Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти“.

Правото на Съюза

5

Съгласно информацията относно декларациите на Френската република и Република Унгария за приемане от тяхна страна на компетентността на Съда да дава преюдициални заключения по отношение на актовете, посочени в член 35 от Договора за Европейския съюз, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от 14 декември 2005 г. (ОВ L 327, стр. 19), Френската република е направила декларация по член 35, параграф 2 ЕС, с която приема компетентността на Съда да се произнася по реда на член 35, параграф 3, буква б) ЕС.

6

В съответствие с член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, приложен към Договора за функционирането на ЕС, правните последици от актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, приети въз основа на Договора за Европейския съюз преди влизането в сила на Договора от Лисабон, се запазват дотогава, докато тези актове не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на Договорите. Съгласно член 10, параграф 1 от същия протокол по отношение на актовете на Съюза, приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон, правомощията на Съда съгласно дял VI от Договора за Европейския съюз, в редакцията му отпреди влизането в сила на Договора от Лисабон, остават същите, включително когато са били приети на основание на член 35, параграф 2 ЕС.

7

Съображения 5, 7, 8, 10 и 12 от Рамковото решение гласят следното:

„(5)

Целта за превръщане на Съюза в пространство на свобода, сигурност и правосъдие изисква премахване на екстрадицията между държавите членки и заместването ѝ със система за предаване между съдебните органи. Освен това въвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. Преобладаващите до момента традиционни отношения на сътрудничество между държавите членки трябва да бъдат заменени от система на свободно движение на съдебни решения по наказателни дела, обхващащи едновременно предварителни и окончателни решения в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие

[…]

(7)

Тъй като заместването на системата на многостранна екстрадиция, приета с Конвенцията за екстрадиция от 13 декември 1957 г., не може да се постигне напълно от държавите членки чрез едностранни действия, а поради своя мащаб и въздействие може да се постигне само в рамките на Съюза, Съветът следва да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз и член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. Съгласно принципа за пропорционалност, така както е определен в последния текст, настоящото рамково решение съдържа необходимото с оглед постигането на тази цел.

(8)

Решенията за привеждане в изпълнение на заповедите за арест трябва да бъдат предмет на достатъчен контрол, което означава, че съдебният орган на държавата членка, в която издирваното лице е задържано, следва да вземе решение за неговото предаване.

[…]

(10)

Механизмът на европейската заповед за арест се основава на високо равнище на [доверие] между държавите членки. Нейното прилагане може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо наруш[ение] [от една от държавите членки] на […] принципите […], посочени в член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, [установено] от Съвета съгласно член 7, параграф 1 от Договора с посочените в член 7, параграф 2 от него последици.

[…]

(12)

Настоящото рамково решение спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 от Договора за Европейски съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“], и по-специално глава VI от нея. Никоя разпоредба от настоящото рамково решение не може да се тълкува като забраняваща отказа да се предаде лице, за което е издадена заповед за арест, когато са налице почиващи на обективни елементи основания да се счита, че въпросната заповед е издадена с цел преследване или наказване на лице поради неговия пол, раса, религия, етническа принадлежност, националност, език, политически убеждения или сексуална ориентация, или че неговото положение е свързано с някое от тези основания.

Настоящото рамково решение не е пречка държава членка да приложи своите конституционни норми, свързани със справедливия процес, свободата на сдружаване, свободата на печата и свободата на словото в други медии“.

8

Член 1 от Рамковото решение предвижда:

„1.   Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване [от] друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.   Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.   Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз“.

9

В членове 3, 4, 4а, 5, 8 и 9 от Рамковото решение са уредени съответно случаите, при които не се допуска изпълнение или може да бъде отказано изпълнението на европейска заповед за арест, гаранциите, предоставени от издаващата държава членка, когато заинтересованото лице не се е явило лично и в други особени случаи, както и съдържанието, формата и предаването на европейската заповед за арест. В член 6 от Рамковото решение се определят съдебните органи, компетентни да издават и изпълняват европейската заповед за арест.

10

Член 13 от Рамковото решение е озаглавен „Съгласие за предаване“ и параграфи 1 и 4 от него предвиждат:

„1.   В случаите когато задържаното лице даде съгласие за предаване[ и евентуално] израз[и] отказ от посоченото в член 27, параграф 2 „специално правило“, [те] трябва да бъд[ат] извършен[и] пред изпълняващия съдебен орган в съответствие с националното право на неговата държава членка.

[…]

4.   По принцип съгласието не може да бъде оттегляно. Всяка държава членка може да приеме, че то, както и отказът, когато има такъв, могат да бъдат оттеглени съгласно приложимите в националното право правила. В този случай периодът между датата, на която е дадено съгласие, и датата на неговото оттегляне не се взима предвид при изчисляване на определените в член 17 срокове. Държава членка, която иска да използва тази възможност, трябва да уведоми за това генералния секретариат на Съвета при приемането на настоящото рамково решение и да посочи условията за оттегляне на съгласието и техните изменения“.

11

Член 15 от Рамковото решение, озаглавен „Решение за предаване“, гласи следното:

„1.   Изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено.

2.   Ако изпълняващият съдебен орган счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, той следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, особено що се отнася до членове 3—5 и член 8 и може да определи срок за получаването ѝ, отчитайки необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове.

3.   Издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган“.

12

Член 17 от Рамковото решение, озаглавен „Срокове и процедури за вземане на решение за изпълнение на европейската заповед за арест“, предвижда:

„1.   Европейската заповед за арест следва незабавно да бъде разгледана и изпълнена.

2.   При наличието на съгласие от страна на издирваното лице окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест се взима в срок до 10 дни от даването на съгласие.

3.   В останалите случаи окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест се взима в срок до 60 дни от задържането на издирваното лице.

4.   Когато в особени случаи европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена в посочените в параграфи 2 и 3 срокове, изпълняващият съдебен орган следва незабавно да уведоми за това издаващия съдебен орган, като обясни причините за забавянето. В този случай сроковете могат да бъдат удължени с 30 дни.

5.   Докато вземе окончателно решение, изпълняващият съдебен орган следва да обезпечи наличието на материалните условия, необходими за действителното предаване на лицето.

6.   Всеки отказ да се изпълни европейска заповед за арест трябва да е мотивиран.

7.   Когато поради наличие на извънредни обстоятелства държава членка не може да спази определените в този член срокове, същата следва да уведоми Евроюст, като изложи причините за забавянето. Освен това държава членка, която неведнъж се сблъсква със забавяне, свързано с изпълнение на европейски заповеди за арест от друга държава членка, трябва да информира Съвета с цел оценяване изпълнението на настоящото рамково решение на равнище държава членка“.

13

Член 20 от Рамковото решение е озаглавен „Привилегии и имунитет“ и параграф 1 от него предвижда:

„Когато издирваното лице се ползва от привилегии или имунитет по отношение на юрисдикцията на държавата членка, посочените в член 17 срокове започват да текат от датата на уведомяване на изпълняващия съдебен орган за отнемане на привилегията или имунитета.

Изпълняващият съдебен орган следва да обезпечи наличието на материалните условия, необходими за извършване на действително предаване, когато на лицето бъдат отнети привилегията или имунитетът“.

14

Член 21 от Рамковото решение, озаглавен „Конкуренция на международни задължения“, гласи:

„Настоящото рамково решение не отменя задължения на изпълняващата държава членка, когато издирваното лице е екстрадирано в тази държава членка от трета страна и когато същото е защитено от специални клаузи на споразумение, въз основа на което то е екстрадирано. Изпълняващата държава членка трябва да вземе всички необходими мерки за незабавно поискване на съгласие на държавата, [от] която лицето е екстрадирано, за да може да бъде предадено на държавата членка, издала европейска заповед за арест. Посочените в член 17 срокове започват да текат от датата, на която тези специални правила спират да се прилагат. До взимане на решение от страната, от която издирваното лице е екстрадирано, изпълняващата държава членка трябва да обезпечи наличието на материалните условия за извършване на действително предаване“.

15

Член 27 от Рамковото решение, озаглавен „Възможност за наказателно преследване за други престъпления“, гласи следното:

„1.   Всяка държава членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за извършване на наказателно преследване, осъждане или задържане с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за престъпление, извършено преди това от лицето, обект на предаване, различно от това, за което се извършва предаване, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.

2.   С изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи лицето, което се предава, [не] може да […] бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване.

3.   Параграф 2 не се прилага в следните случаи:

[…]

ж)

когато изпълняващият съдебен орган, извършил предаване на лицето, даде своето съгласие съгласно параграф 4.

4.   Искане за съгласие се предоставя на изпълняващия съдебен орган, придружено с посочената в член 8, параграф 1 и преведена съгласно член 8, параграф 2 информация. Съгласие трябва да се даде, когато престъплението, за което е искано, е само по себе си [основание за] предаване в съответствие с настоящото рамково решение. Съгласие следва да бъде отказано в случаите, изброени в член 3, а в останалите — единствено на основанията, посочени в член 4. Решение следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането.

По отношение на посочените в член 5 случаи издаващата държава членка е длъжна да предостави гаранциите, предвидени в него“.

16

Съгласно член 28 от Рамковото решение, озаглавен „Предаване или последваща екстрадиция“:

„1.   Всяка държава членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за предаване на лице на държава членка, различна от изпълняващата държава членка въз основа на европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.

2.   Във всеки случай лице, което е предадено на издаващата държава членка въз основа на европейска заповед за арест, може без съгласието на изпълняващата държава членка да бъде предадено на държава членка, различна от нея, въз основа на европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването, в следните случаи:

[…]

в)

когато издирваното лице не е обект на специално правило в съответствие с член 27, параграф 3, букви а), д), е) и ж).

3.   Изпълняващият съдебен орган дава съгласие за предаване в друга държава членка въз основа на следните правила:

а)

искането на съгласие се предоставя в съответствие с член 9, придружено с посочената в член 8, параграф 1 и преведена съгласно член 8, параграф 2 информация;

б)

съгласие се дава, когато престъплението, за което е искано предаване, също е [основание за] предаване в съответствие с настоящото рамково решение;

в)

решение следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането;

г)

съгласие следва да бъде отказано в случаите, изброени в член 3, а в останалите — единствено на основанията, посочени в член 4.

По отношение на посочените в член 5 случаи издаващата държава членка е длъжна да предостави гаранциите, предвидени в него.

[…]“.

17

Член 31 от Рамковото решение е озаглавен „Отношение с други правни актове“ и параграф 2, втора и трета алинея от него предвижда:

„Държавите членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или спогодби след влизане в сила на настоящото рамково решение, доколкото същите позволяват [задълбочаване и разширяване на неговото съдържание] и подпомагат по-нататъшното опростяване и улесняване на процедурите за предаване на лица, срещу които са издадени европейски заповеди за арест, по-специално чрез определяне на по-кратки срокове от посочените в член 17, чрез удължаване на списъка от престъпления, изброени в член 2, параграф 2, чрез по-нататъшно ограничаване на посочените в членове 3 и 4 основания за отказ или чрез въвеждане на по-нисък праг от определения в член 2, параграф 1 или 2.

Споразуменията и спогодбите, които са посочени във втората алинея, не могат по никакъв начин да засегнат отношенията с[…] държави членки, които не са страни по тях“.

Френското право

18

С член 695-46 от Наказателно-процесуалния кодекс, изменен със Закон № 2009-526 за опростяване и изясняване на правната уредба и за опростяване на производствата от 12 май 2009 г. (JORF от 13 май 2009 г., стр. 7920), във френското право се транспонират членове 27 и 28 от Рамковото решение. Член 695-46 гласи следното:

„До следственото отделение, пред което се е явило издирваното лице, се подават всички искания на компетентните органи на издаващата държава членка за съгласие да бъде проведено наказателно преследване или да бъде изпълнено наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпления, извършени преди предаването и различни от престъпленията, за които то е постановено.

След предаването на издирваното лице следственото отделение се произнася и по исканията на компетентните органи на издаващата държава членка за съгласие издирваното лице да бъде предадено на друга държава членка с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпление, извършено преди предаването и различно от престъплението, за което е постановена тази мярка.

И в двата случая компетентните органи на издаващата държава членка изпращат на следственото отделение протокол с изявленията на предаденото лице. Тези изявления могат евентуално да бъдат допълнени от изявление на защитник, определен от лицето или назначен служебно от председателя на адвокатската колегия.

Следственото отделение се произнася с решение, което не подлежи на обжалване, в срок от тридесет дни, считано от получаването на искането, след като се увери, че в него са посочени и предвидените в член 695-13 данни и при необходимост че са налице гаранциите по член 695-32.

Дава се съгласие, когато деянието, във връзка с което е направено искането, съставлява едно от престъпленията, посочени в член 695-23, и попада в приложното поле на член 695-12.

Не се дава съгласие, ако е налице някое от основанията по членове 695-22 и 695-23, и може да не се даде съгласие, ако е налице някое от основанията по член 695-24“.

Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

19

На 25 септември 2012 г. Crown court at Maidstone издава европейска заповед за арест срещу жалбоподателя в главното производство, който е гражданин на Обединеното кралство, в рамките на образуваното срещу него наказателно производство за деяния, които са извършени в тази държава членка и съгласно английското право могат да бъдат квалифицирани като отвличане на дете — престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до седем години.

20

Жалбоподателят в главното производство е задържан във Франция на 28 септември 2012 г. и на същата дата той изрично заявява пред апелативния прокурор към Cour d’appel de Bordeaux, че е съгласен да бъде предаден на съдебните органи на Обединеното кралство, без обаче да се отказва от специалното правило. Жалбоподателят отново прави такова изявление в хода на съдебното заседание пред следственото отделение на Cour d’appel de Bordeaux, на което той е подпомаган от преводач и представляван от адвокат.

21

С решение от 4 октомври 2012 г. следственото отделение на Cour d’appel de Bordeaux разпорежда предаването на жалбоподателя в главното производство на посочените съдебни органи с оглед провеждане на споменатото по-горе наказателно производство. Лицето е предадено на 10 октомври 2012 г. и от този момент е задържано в Обединеното кралство.

22

На 22 октомври 2012 г. съдебните органи на Обединеното кралство изпращат до апелативния прокурор към Cour d’appel de Bordeaux искане, за да получат съгласието на следственото отделение към този съд за провеждане на наказателно производство срещу жалбоподателя в главното производство за деяния, които са извършени в Обединеното кралство преди предаването му и могат да съставляват различно престъпление от това, за което е постановено предаването.

23

Според посочените органи след завръщането си младото момиче, за което се твърди, че е било отвлечено, е заявило, че няколкократно е имало полови сношения с жалбоподателя в главното производство в периода от 1 юли до 20 септември 2012 г. Тъй като съгласно английското право това деяние може да бъде квалифицирано като полови отношения с непълнолетно лице на 16 години — престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до четиринадесет години, тези съдебни органи решават да образуват наказателно производство срещу жалбоподателя в главното производство за посоченото престъпление.

24

Искането на съдебните органи на Обединеното кралство приема конкретен израз с издаването на 16 ноември 2012 г. на европейска заповед за арест за престъплението, за което е образувано новото наказателно производство.

25

След съдебно заседание, проведено на 18 декември 2012 г., на 15 януари 2013 г. следственото отделение постановява решение, с което дава съгласието си за разширяване на действието на предаването с оглед на новото производство, образувано срещу жалбоподателя в главното производство за извършеното през посочения по-горе период престъпление, а именно полови отношения с непълнолетно лице на 16 години.

26

След като жалбоподателят в главното производство обжалва посоченото решение от 15 януари 2013 г. пред Cour de cassation, последният сезира Conseil constitutionnel с приоритетен въпрос за конституционност относно член 695-46 от Наказателно-процесуалния кодекс, и по-специално във връзка с принципа на равенство на страните в съдебното производство и правото на ефективна съдебна защита.

27

При тези обстоятелства Conseil constitutionnel решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли членове 27 и 28 от Рамково[то] решение […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавите членки да предвиждат възможност за подаване на жалба, която да спира изпълнението на решението на съдебния орган, който се произнася в срок от тридесет дни, считано от получаване на искането, за да даде съгласие дадено лице да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано с оглед на изтърпяване на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпление, извършено преди предаването му в съответствие с европейска заповед за арест и различно от престъплението, за което е постановено предаването, или съгласие дадено лице да бъде предадено на държава членка, различна от изпълняващата държава членка, в съответствие с европейска заповед за арест, издадена за извършено преди предаването му престъпление?“.

По преюдициалното запитване

По спешното производство

28

С отделно искане от 4 април 2013 г., постъпило в секретариата на Съда на същия ден, Conseil constitutionnel моли настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и член 107 от Процедурния правилник на Съда.

29

В подкрепа на искането си запитващата юрисдикция посочва, че както срокът от три месеца, в който е длъжна да се произнесе по повдигнатия пред нея приоритетен въпрос за конституционност, така и обстоятелството, че в производството, във връзка с което е повдигнат този въпрос, спрямо жалбоподателя е постановена мярка за задържане, обосновават разглеждането по реда на спешното преюдициално производство.

30

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамковото решение, прието в уредената в част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС област, а именно пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Следователно запитването може да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.

31

На второ място, следва да се констатира, че както отбелязва запитващата юрисдикция, спрямо жалбоподателя в главното производство понастоящем е постановена мярка за задържане и че последиците от изхода на главното производство за срока на задържането могат да бъдат сериозни.

32

С оглед на посоченото по-горе, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат на 10 април 2013 г. втори състав на Съда реши да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното производство.

По преюдициалния въпрос

33

С въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавите членки да предвиждат възможност за подаване на жалба, която да спира изпълнението на решението на съдебния орган, който се произнася в срок от тридесет дни, считано от получаване на искането, за да даде съгласие дадено лице да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано с оглед на изтърпяване на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпление, извършено преди предаването му в съответствие с европейска заповед за арест и различно от престъплението, за което е постановено предаването, или съгласие дадено лице да бъде предадено на държава членка, различна от изпълняващата държава членка, в съответствие с европейска заповед за арест, издадена за извършено преди предаването му престъпление.

34

В самото начало следва да се припомни, че както е видно по-конкретно от член 1, параграфи 1 и 2 от Рамковото решение и от съображения 5 и 7 от него, то има за цел да замести многостранната система за екстрадиция между държавите членки със система за предаване между съдебните органи на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване, като тази система е основана на принципа на взаимното признаване (вж. Решение от 29 януари 2013 г. по дело Radu, C-396/11, точка 33 и Решение от 26 февруари 2013 г. по дело Melloni, C-399/11, точка 36).

35

В този смисъл посоченото рамково решение има за цел чрез въвеждането на нова опростена и по-ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица да улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (Решение по дело Radu, посочено по-горе, точка 34 и Решение по дело Melloni, посочено по-горе, точка 37).

36

Принципът за взаимно признаване, който е „крайъгълният камък“ на съдебното сътрудничество, съгласно член 1, параграф 2 от Рамковото решение изисква държавите членки по принцип да са длъжни да изпълнят европейската заповед за арест. Всъщност държавите членки или са длъжни да изпълнят, или нямат право да откажат да изпълнят такава заповед за арест и могат да поставят условия за изпълнението ѝ единствено в случаите, изброени в членове 3—5 от това рамково решение. Освен това съгласно член 28, параграф 3 от Рамковото решение съгласие за последващо предаване може да бъде отказано само в същите тези случаи (вж. Решение от 28 юни 2012 г. по дело West, C-192/12 PPU, точка 55 и цитираната съдебна практика) и съгласно член 27, параграф 4 от посоченото рамково решение само в тези случаи може да не се даде съгласие за разширяване на действието на европейската заповед за арест по отношение на престъпление, извършено преди предаването на издирваното лице и различно от това, за което е постановено предаването.

По възможността за подаване на жалба със суспензивен ефект

37

Налага се изводът, че Рамковото решение не урежда изрично възможността за подаване на жалба със суспензивен ефект срещу решението за изпълнение на европейска заповед за арест или решението, с което се дава съгласие за разширяване на действието на такава заповед или за последващо предаване.

38

Липсата на изрична разпоредба обаче не означава, че Рамковото решение не допуска държавите членки да предвиждат възможност за подаване на такава жалба или ги задължава да я предвидят.

39

Всъщност, на първо място, самото рамково решение позволява да се направи така, че решенията относно европейската заповед за арест да се ползват с всички гаранции, характерни за този вид съдебни актове.

40

Най-напред, в член 1, параграф 3 от Рамковото решение изрично се припомня, че то не може да има за последица да измени задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 ЕС — задължение, което освен това се прилага за всички държави членки, и по-специално както за издаващата, така и за изпълняващата държава членка.

41

На следващо място, като зачита припомнената в точка 35 от настоящото решение цел, а именно да се улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да се допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, самото рамково решение, както се уточнява в съображение 12, първа алинея от него, спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 ЕС и отразени в Хартата, и по-специално в глава VI от нея, по отношение на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест.

42

В това отношение следва да се отбележи, че както в процедурите по екстрадиране, в установената с Рамковото решение процедура за предаване е от особено значение правото на ефективно средство за защита, което е уредено в член 13 ЕКПЧ и член 47 от Хартата и се разглежда в главното производство.

43

Относно задържането с оглед на екстрадиция Европейският съд по правата на човека постановява, че член 5, параграф 4 ЕКПЧ се явява lex specialis по отношение на по-общите предписания на член 13 ЕКПЧ (вж. по-специално ЕСПЧ, Решение по дело Chahal с/у Обединеното кралство от 15 ноември 1996 г., Recueil des arrêts et décisions 1996-V, § 126). В това отношение той приема, че когато актът за задържане или лишаване от свобода е постановен от съд в рамките на съдебно производство, изискваният от член 5, параграф 4 ЕКПЧ контрол вече е инкорпориран в акта (вж. ЕСПЧ, Решение по дело Khodzhamberdiyev с/у Русия от 5 юни 2012 г., § 103 и цитираната съдебна практика) и освен това че въпросната разпоредба не задължава договарящите държави да предвиждат възможност за обжалване пред по-горестоящ съд във връзка с контрола за законосъобразност на задържането и разглеждането на искания за освобождаване (вж. ЕСПЧ, Решение по дело Marturana с/у Италия от 4 март 2008 г., § 110 и цитираната съдебна практика).

44

Също така във връзка с тълкуването на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242) Съдът констатира, че принципът на ефективна съдебна защита открива за частноправния субект право на достъп до съд, а не до няколко съдебни инстанции (Решение от 28 юли 2011 г. по дело Samba Diouf, C-69/10, Recueil, стр. I-7151, точка 69).

45

Трябва да се отбележи обаче, че както следва от съображение 8 от Рамковото решение, решенията за привеждане в изпълнение на европейските заповеди за арест трябва да бъдат предмет на достатъчен контрол, което означава, че съдебният орган на държавата членка, в която издирваното лице е задържано, следва да вземе решение за неговото предаване. Освен това член 6 от Рамковото решение предвижда, че не само решението за предаване, но и това за издаване на европейска заповед за арест трябва да бъде взето от съдебен орган. Намесата на съдебен орган се изисква и във връзка със съгласието по член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение, както и на други етапи от процедурата за предаване, като изслушването на издирваното лице, решението за оставяне в сила на постановената спрямо него мярка за задържане и това за временното му преместване.

46

Следователно съгласно Рамковото решение цялата уредена в него процедура за предаване между държави членки протича под контрола на съдебните органи.

47

От посоченото следва, че в самото рамково решение вече се предвижда процедура, която е в съответствие с изискванията по член 47 от Хартата, независимо от установените от държавите членки правила за прилагане на това решение.

48

На последно място, следва да се отбележи, че дори в рамките на досъдебното производство, съдебното производство и привеждането в изпълнение на съдебните актове за налагане на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка, които производства не попадат в приложното поле на Рамковото решение и на правото на Съюза, държавите членки са длъжни да спазват основните права, уредени в ЕКПЧ или в националните им законодателства, включително правото на лицата, за които е постановена осъдителна присъда от съд, да обжалват последната пред по-горна инстанция.

49

Подобно задължение благоприятства по-високата степен на доверие между държавите членки и прилагането на принципа на взаимно признаване, на който се основава механизмът на европейската заповед за арест, и обосновава текста на съображение 10 от Рамковото решение, съгласно което прилагането на европейската заповед за арест може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушение от държава членка на посочените в член 6, параграф 1 ЕС принципи, установено от Съвета съгласно член 7, параграф 1 ЕС с посочените в член 7, параграф 2 от него последици.

50

Всъщност самият принцип на взаимно признаване, на който почива системата на европейската заповед за арест, се основава на принципа на взаимно доверие между държавите членки, че съответните им национални правни системи са в състояние да осигурят еднаква и ефективна защита на основните права, признати на равнището на Съюза, и в частност в Хартата, така че лицата, за които е издадена европейска заповед за арест, могат да използват предоставените в правния ред на издаващата държава членка евентуални средства за защита, даващи възможност да се оспори законосъобразността на досъдебното производство, съдебното производство, в което е постановен актът за налагане на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка, и привеждането в изпълнение на тези санкции (вж. по аналогия Решение от 22 декември 2010 г. по дело Aguirre Zarraga, C-491/10 PPU, Сборник, стр. I-14247, точки 70 и 71).

51

На второ място, следва обаче да се констатира, че независимо от изрично предвидените в Рамковото решение гаранции, обстоятелството, че в последното не е уредено евентуално право на жалба, която да спира изпълнението на решенията относно европейската заповед за арест, не е пречка държавите членки да предвиждат такова право.

52

Всъщност при липса на по-подробна уредба в самото рамково решение и с оглед на член 34 ЕС, който предоставя на националните органи правомощието да избират формата и средствата за постигане на търсения с рамковите решения резултат, следва да се установи, че Рамковото решение предоставя на националните органи право на преценка относно конкретния начин за осъществяване на преследваните с него цели, по-специално относно предвиждането на възможност за подаване на жалба, която да спира изпълнението на решенията относно европейската заповед за арест.

53

В това отношение следва да се припомни, че стига да не се възпрепятства прилагането на Рамковото решение, съгласно съображение 12, втора алинея от него то не е пречка държава членка да прилага конституционните си норми, свързани по-специално с правото на справедлив процес.

54

Освен това възможността за обжалване на решението за изпълнение на европейската заповед за арест произтича имплицитно, но неминуемо от употребата на израза „окончателно решение“ в член 17, параграфи 2, 3 и 5 от Рамковото решение и няма основание да се приема, че с оглед на текста на последното подобна възможност трябва да бъде изключена в случай на решение на съдебния орган, с което той дава съгласие за разширяване на действието на европейска заповед за арест или за последващо предаване на друга държава членка в съответствие с член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение, особено като се има предвид, както е видно от спора в главното производство, че разширяване или предаване може да се иска за по-тежко престъпление от това, за което е издадена заповедта.

55

От посоченото следва, че член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да предвиждат възможност за подаване на жалба, която да спира изпълнението на решението на съдебния орган, с което той дава съгласие дадено лице да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпление, извършено преди предаването му в съответствие с европейска заповед за арест и различно от престъплението, за което е постановено предаването, или съгласие дадено лице да бъде предадено на държава членка, различна от изпълняващата държава членка, в съответствие с европейска заповед за арест, издадена за извършено преди предаването му престъпление.

По ограниченията на евентуалното право на жалба със суспензивен ефект

56

Макар Рамковото решение да не урежда евентуално право на жалба, която да спира изпълнението на решенията относно европейската заповед за арест, от него следва, че трябва да се предвидят някои ограничения на свободата на действие, предоставена на държавите членки в това отношение.

57

Във връзка с това следва да се отбележи, че както се припомня в точки 34 и 35 от настоящото решение, Рамковото решение има за цел да замести многостранната система за екстрадиция между държавите членки с опростена и по-ефикасна система за предаване между съдебните органи, която да улесни и ускори съдебното сътрудничество. Както следва от съображение 5 от Рамковото решение, въвеждането на такава система за предаване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщи на съществуващата преди приемането на решението процедура по екстрадиция.

58

Посочената цел за ускоряване на съдебното сътрудничество намира израз в редица аспекти на Рамковото решение, и по-специално в уредбата на сроковете за приемане на решенията относно европейската заповед за арест.

59

Трябва да се направи разграничение между сроковете, предвидени в член 17 от Рамковото решение за изпълнение на европейската заповед за арест, и тези, които са предвидени в член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) във връзка със съгласието за разширяване на действието на европейската заповед за арест или последващото предаване. Във всеки случай следва да се отбележи, че член 15, параграф 1 от Рамковото решение предвижда общо, че изпълняващият съдебен орган следва да реши „в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение“, дали лицето да бъде предадено.

60

На първо място, относно решението за изпълнение на европейската заповед за арест член 17, параграф 1 от Рамковото решение предвижда, че тя „следва незабавно да бъде разгледана и изпълнена“. В член 17, параграфи 2 и 3 се определят конкретни срокове за приемане на окончателното решение относно изпълнението на посочената заповед съответно от десет или шестдесет дни в зависимост от това дали издирваното лице е дало съгласие да бъде предадено.

61

Член 17, параграф 4 предвижда възможност за удължаване на срока с тридесет дни само в особени случаи, когато европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена в посочените срокове, като изпълняващият съдебен орган трябва незабавно да уведоми за това издаващия съдебен орган и да посочи причините за забавянето. Извън тези особени случаи, съгласно член 17, параграф 7 от Рамковото решение дадена държава членка може да не спази посочените срокове само при наличието на извънредни обстоятелства, като тя трябва също да уведоми Евроюст и да изложи причините за забавянето.

62

Значението на предвидените в член 17 срокове намира израз не само в тази разпоредба, но и в други разпоредби на Рамковото решение като член 13, параграф 4, член 15, параграф 2, членове 20 и 21 и член 31, параграф 2, втора алинея от него.

63

Впрочем наистина в процеса на приемане на Рамковото решение изразът „решението [относно изпълнението на европейската заповед за арест] се взима“, употребен в Предложение за рамково решение на Съвета относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (COM(2001) 522 окончателен), публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 27 ноември 2001 г. (ОВ C 332 E, стр. 305, наричано по-нататък „предложението за рамково решение“), е заменен с употребения в член 17 израз „окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест се взима“, като все пак в този процес към думата „решение“ е добавено и прилагателното „окончателно“ и единственият срок от 90 дни, предвиден в предложението за рамково решение, е заменен с няколко по-кратки, поетапни срока, посочени в точки 60 и 61 от настоящото решение.

64

От посоченото следва, че предвидените в член 17 от Рамковото решение срокове трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че изискват окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест по принцип да се приема или в срок от десет дни от даденото от издирваното лице съгласие да бъде предадено, или, в останалите случаи, в срок от шестдесет дни, считано от задържането му. Тези срокове могат да бъдат продължени с тридесет дни само в особени случаи, а при извънредни обстоятелства дадена държава членка може да не ги спази.

65

Следователно евентуално предвидената в законодателството на държава членка възможност срещу решението за изпълнение на европейска заповед за арест да се подаде жалба със суспензивен ефект, във всеки случай и освен ако компетентната юрисдикция не сезира Съда с преюдициално запитване, не може да води до неизпълнение на посочените в предходната точка срокове за приемане на окончателно решение.

66

На второ място, що се отнася до решението, с което се дава съгласие за разширяване на действието на заповедта или за последващо предаване в съответствие с член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение, трябва да се отбележи, че съгласно тези две разпоредби решението „следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането“.

67

Тези разпоредби, които, както намиращото израз в тях специално правило, не са предвидени в предложението за рамково решение и се различават по текст от разпоредбата на член 17, се отнасят до различни положения от гледна точка на решението, което следва да бъде взето.

68

Всъщност, от една страна, издирваното лице вече не е задържано в изпълняващата европейската заповед за арест държава членка, а е било предадено на издалата тази заповед държава членка.

69

От друга страна, изпълняващият съдебен орган, от който се иска съгласието по член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение, вече разполага с някои данни, позволяващи му да се произнесе, след като се е запознал със случая, тъй като, както е припомнено в точка 36 от настоящото решение, съгласие може да не се даде само в същите хипотези като тези, в които във връзка с решенията по член 17 от Рамковото решение може да се откаже да се изпълни европейската заповед за арест, и освен това съгласие трябва да се даде, когато престъплението, за което се иска разширяване на действието на заповедта или последващо предаване, само по себе си е основание за предаване.

70

При все това решенията по член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение се отнасят или до различно престъпление от това, за което е постановено предаването, или до държава членка, различна от издалата първата европейска заповед за арест — обстоятелство, което обосновава да се предвиди срок от тридесет дни за даване на съгласие.

71

От посоченото следва, че член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват решението на съдебния орган, с което той дава съгласие дадено лице да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпление, извършено преди предаването му в съответствие с европейска заповед за арест и различно от престъплението, за което е постановено предаването, или съгласие дадено лице да бъде предадено на държава членка, различна от изпълняващата държава членка, в съответствие с европейска заповед за арест, издадена за извършено преди предаването му престъпление, по принцип да се приема в срок от тридесет дни, считано от получаване на искането.

72

Що се отнася до възможността държавите членки да уреждат в националните си законодателства право да се подава жалба, която да спира изпълнението на решенията по член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение, следва да се установи, че противно на член 17 от последното, тези разпоредби не предвиждат срокове за приемане на „окончателно решение“ и че поради това те трябва да се тълкуват в смисъл, че определеният в тях срок се отнася само до първоначалното решение, а не до случая, в който е предвидена такава жалба.

73

При все това предвиждането на срокове за приемане на окончателно решение по член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение, които са по-дълги от предвидените в член 17, би било в противоречие както с логическата структура на посоченото решение, така и с целите му за ускоряване на процедурите за предаване.

74

Ето защо, за да се гарантира последователното тълкуване и прилагане на Рамковото решение, следва да се приеме, че при подаване на евентуална предвидена в националното законодателство на държава членка жалба, която спира изпълнението на решенията по член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение, във всеки случай трябва да бъдат изпълнени сроковете, предвидени в член 17 от Рамковото решение за приеманe на окончателно решение.

75

С оглед на посоченото по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамковото решение трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да предвиждат възможност за подаване на жалба, която да спира изпълнението на решението на съдебния орган, който се произнася в срок от тридесет дни, считано от получаване на искането, за да даде съгласие дадено лице да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано с оглед на изтърпяване на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпление, извършено преди предаването му в съответствие с европейска заповед за арест и различно от престъплението, за което е постановено предаването, или съгласие дадено лице да бъде предадено на държава членка, различна от изпълняващата държава членка, в съответствие с европейска заповед за арест, издадена за извършено преди предаването му престъпление, стига окончателното решение да е прието в предвидените в член 17 от посоченото рамково решение срокове.

По съдебните разноски

76

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

 

Член 27, параграф 4 и член 28, параграф 3, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да предвиждат възможност за подаване на жалба, която да спира изпълнението на решението на съдебния орган, който се произнася в срок от тридесет дни, считано от получаване на искането, за да даде съгласие дадено лице да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка за престъпление, извършено преди предаването му в съответствие с европейска заповед за арест и различно от престъплението, за което е постановено предаването, или съгласие дадено лице да бъде предадено на държава членка, различна от изпълняващата държава членка, в съответствие с европейска заповед за арест, издадена за извършено преди предаването му престъпление, стига окончателното решение да е прието в предвидените в член 17 от посоченото рамково решение срокове.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: френски.

Top