Дело C‑412/10

Deo Antoine Homawoo

срещу

GMF Assurances SA

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложимо право към извъндоговорни задължения — Регламент (ЕО) № 864/2007 — Приложно поле ratione temporis“

Резюме на решението

Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложимо право към извъндоговорни задължения — Регламент № 864/2007 — Приложно поле ratione temporis — Разграничение между датата на влизане в сила и началната дата на прилагане — Обхват

(член 297 ДФЕС; членове 31 и 32 от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

Членове 31 и 32 от Регламент № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) във връзка с член 297 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи този регламент само за вредоносни факти, настъпили след 11 януари 2009 г., и че датата на образуване на производството по иска за обезщетение и тази, на която сезираната юрисдикция е установила приложимото право, са без значение за целите на определянето на приложното поле във времето на този регламент.

Всъщност Регламент № 864/2007 съдържа, от една страна, член 31, озаглавен „Приложение във времето“, съгласно който той се прилага за вредоносни факти, настъпили след влизането му в сила, и от друга страна, член 32, озаглавен „Начална дата на прилагане“, съгласно който той се прилага по принцип от 11 януари 2009 г. При липсата обаче на специална разпоредба, която да посочва дата на влизане в сила на регламента, тази дата трябва да се определи според общото правило, установено в член 297, параграф 1, трета алинея ДФЕС. Тъй като регламентът е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 31 юли 2007 г., той е влязъл в сила на двадесетия ден след публикуването му, а именно на 20 август 2007 г.

При тези условия член 31 от регламента не може да се тълкува, без да се вземе предвид началната дата на прилагане, посочена в член 32 от регламента, а именно 11 януари 2009 г. Това тълкуване е единственото, което позволява да се гарантира цялостното изпълнение на целите на регламента съгласно съображения 6, 13, 14 и 16 от същия, а именно да се осигури предвидимостта на изхода на споровете, правната сигурност по отношение на приложимия закон и еднаквото прилагане на регламента във всички държави членки. Тези цели обаче биха били застрашени, ако регламентът се приложи за факти, настъпили между датата на влизането му в сила и датата, посочена в член 32 от него.

(вж. точки 23, 30, 33—35 и 37 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

17 ноември 2011 година(*)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложимо право към извъндоговорни задължения — Регламент (ЕО) № 864/2007 — Приложно поле ratione temporis“

По дело C‑412/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Обединеното кралство) с акт от 27 юли 2010 г., постъпил в Съда на 18 август 2010 г., в рамките на производство по дело

Deo Antoine Homawoo

срещу

GMF Assurances SA,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: г‑н J.‑C. Bonichot, председател на състав, г‑жа A. Prechal, г‑н K. Schiemann, г‑жа C. Toader (докладчик) и г‑н E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,

секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 юли 2011 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑н Homawoo, от г‑н J. Dingemans, QC, адв. M. Zurbrugg и адв. K. Deal, advocates, както и от г‑н I. Mitchell, solicitor,

–        за GMF Assurances SA, от г‑н N. Paines, QC, адв. P. Janusz, advocate, от г‑н S. Ball и г‑н P. Thomas, solicitors,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑н L. Seeboruth, в качеството на представител,

–        за гръцкото правителство, от г‑н G. Karipsiadis и г‑жа T. Papadopoulou, в качеството на представители,

–        за Европейска комисия, от г‑н M. Wilderspin, в качеството на представител,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 септември 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (ОВ L 199, стр. 40, наричан по-нататък „Регламентът“) във връзка с член 297 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Homawoo, с местожителство в Обединеното кралство, който е пострадал при пътнотранспортно произшествие по време на престой във Франция, и GMF Assurances SA (наричано по-нататък „GMF“), застрахователно дружество, учредено и установено във Франция.

 Правна уредба

 Право на Съюза

3        Съображения 6, 13, 14 и 16 от Регламента гласят следното:

„(6)      Правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимостта стълкновителните норми в държавите членки да препращат към едно и също национално право без оглед на държавата на съда, в който е подаден искът, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на приложимото право и свободното движение на съдебни решения.

[…]

(13)      Еднообразните норми, прилагани независимо от правото, към което препращат, могат да предотвратят риска от нарушаване на състезателността между страните по правни спорове в Общността.

(14)      Изискването за правна сигурност и необходимостта от решаване на всеки отделен спор са най-съществените елементи на пространството на правосъдие. […]

[…]

(16)      Еднообразните норми следва да подобрят предвидимостта на съдебните решения и да осигурят разумен баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице […].“

4        Съгласно член 4, параграф 1 от Регламента:

„Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.“

5        Член 15 от Регламента, озаглавен „Обхват на приложимото право“, гласи:

„Приложимото към извъндоговорни задължения право по силата на настоящия регламент урежда в частност:

[…]

в)      наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение;

[…]“

6        Член 28 от Регламента, озаглавен „Съотношение със съществуващи международни конвенции“, предвижда:

„1.      Настоящият регламент не засяга прилагането на международни конвенции, по които една или повече държави членки са страни към датата на приемане на настоящия регламент и които установяват стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения.

2.      Настоящият регламент обаче се прилага между държавите членки с предимство пред конвенциите, сключени единствено между две или повече от тях дотолкова, доколкото тези конвенции касаят въпроси, уредени от настоящия регламент.“

7        Член 29 от Регламента, който се отнася до списъка от международни конвенции, предвижда в параграф 1:

„До 11 юли 2008 г. държавите членки уведомяват Комисията за конвенциите, посочени в член 28, параграф 1. След тази дата държавите членки уведомяват Комисията за всяко денонсиране на такава конвенция.“

8        Член 30, параграф 2 от Регламента гласи следното:

„Не по-късно от 31 декември 2008 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет относно ситуацията в областта на приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от нарушаване на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, като се отчитат правилата относно свободата на печата и свободата на изразяване в средствата за масово осведомяване, както и въпросите на стълкновение на правни порядъци, свързани с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни [ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10].“

9        Член 31 от Регламента, озаглавен „Приложение във времето“, гласи:

„Настоящият регламент се прилага за вредоносни факти, настъпили след влизането му в сила.“

10      Член 32 от Регламента, озаглавен „Начална дата на прилагане“, предвижда:

„Настоящият регламент се прилага от 11 януари 2009 г. с изключение на член 29, който се прилага от 11 юли 2008 г.“

 Национална правна уредба

11      В английското право стълкновителните норми в областта на непозволеното увреждане са включени в част III от Закона за международното частно право от 1995 г. (разни разпоредби) (Private International Law (Miscellaneous Provisions) Act 1995) и предвиждат, че приложимият закон е този на държавата, в която са настъпили вредоносните факти. Когато са причинени телесни повреди, член 11, параграф 2, буква а) от посочения закон от 1995 г. предвижда, че приложимото право е това на държавата по мястото, където се е намирало лицето когато е пострадало.

12      Член 15A от посочения закон от 1995 г., въведен с Постановление от 2008 г. относно приложимия закон към извъндоговорните задължения (Англия, Уелс и Северна Ирландия) (Law applicable to Non-Contractual Obligations (England and Wales and Northern Ireland) Regulations 2008, SI 2008, n° 2986), предвижда, че нито една от разпоредбите на част ІІІ от този закон от 1995 г. „не може да доведе до засягане на решенията по въпроси, отнасящи се до областта на непозволеното увреждане, които трябва да се разрешат в съответствие с [Регламента]“.

13      Що се отнася до определянето на размера на вредите, в съдебната практика, и по-специално в Решение на House of Lords по дело Harding v Wealands (2007) 2 AC 1), се установява, че определянето на размера на вредите, пораждащи право на обезщетение, е процесуален въпрос, който се урежда по английския закон като lex fori.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

14      На 29 август 2007 г., по време на престой във Франция, г‑н Homawoo пострадал при пътнотранспортно произшествие, предизвикано от превозно средство, чийто водач бил осигурен от GMF.

15      На 8 януари 2009 г. г‑н Homawoo предявява пред High Court of Justice иск за обезщетение за нанесени телесни повреди и косвени вреди именно срещу GMF.

16      Ищецът в главното производство изтъква пред запитващата юрисдикция, че определянето на размера на вредите се урежда от английското право в съответствие с приложимите за спора по главното производство стълкновителни норми на lex fori. Всъщност той счита, че Регламентът не е приложим ratione temporis, тъй като съгласно членове 31 и 32 от него той не се прилагал за вредоносни факти, настъпили преди 11 януари 2009 г., датата на влизането му в сила, както е в делото по главното производство. При условията на евентуалност той отбелязва, че Регламентът не се прилага, когато съответното производство е започнало преди тази дата, независимо от датата, на която е настъпила вредата.

17      Без да оспорва основателността на искането за обезщетение на ищеца, GMF обаче твърди същевременно, че определянето на посочените вреди следва да се извърши по френското право в съответствие със стълкновителните норми, установени от Регламента. Всъщност според GMF Регламентът е влязъл в сила на двадесетия ден, следващ датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, в съответствие с установеното от член 297 ДФЕС правило. Следователно Регламентът бил приложим към делото в главното производство, тъй като вредоносният факт, от който произтичат посочените вреди, настъпил след тази дата и националната юрисдикция трябвало да определи приложимия закон след 11 януари 2009 г.

18      High Court of Justice счита, първо, че член 32 от Регламента не се отнася до датата на предявяване на иска или на подаване на жалбата, или до тази на постановяване на съдебното решение и че следователно нищо не обосновава тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че Регламентът се прилага за всеки иск, предявен след определената в тази разпоредба дата. Второ, тази юрисдикция отбелязва, че тълкуването в смисъл, че Регламентът се прилага за вредоносните факти, настъпили след 11 януари 2009 г., щяло да позволи да се гарантира правната сигурност, тъй като щяло да предостави определена дата, която не е свързана с образуването на съдебно производство. Все пак, с оглед на текста на член 31 от Регламента, запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно възможността да се приема такова тълкуване.

19      При тези условия High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли членове 31 и 32 от [Регламента] във връзка с член 297 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи [този регламент], и по-специално член 15, буква в) от него, в случай, когато вредоносният факт е настъпил на 29 август 2007 г.?

2)      За отговора на първия въпрос има ли значение някое от следните обстоятелства:

а) производството по иска за обезщетение е започнало на 8 януари 2009 г.;

б) националната юрисдикция не е определила кое е приложимото право преди 11 януари 2009 г.?“

 По преюдициалните въпроси

20      Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали членове 31 и 32 от Регламента във връзка с член 297 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи Регламента само за вредоносни факти, настъпили след 11 януари 2009 г., и дали датата на образуване на производство по иска за обезщетение и тази, на която сезираната юрисдикция е установила приложимото право, са от значение за целите на определянето на приложното поле ratione temporis на този регламент.

21      За да се отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси по настоящото дело, следва да се разгледат двете разпоредби на Регламента, за да се установят датата на влизане в сила на Регламента и датата, от която той се прилага.

22      Що се отнася до датата на влизане в сила, трябва да се припомни, че съгласно член 297, параграф 1, трета алинея ДФЕС законодателните актове влизат в сила на датата, посочена в тях, или при липса на такава дата — на двадесетия ден след тяхното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

23      В настоящия случай, макар Регламентът да не посочва изрично дата на влизане в сила, той съдържа, от една страна, член 31, озаглавен „Приложение във времето“, според който Регламентът се прилага за вредоносни факти, настъпили след влизането му в сила, и от друга страна, член 32, озаглавен „Начална дата на прилагане“, според който той се прилага от 11 януари 2009 г., с изключение на един член, който не се разглежда в главното производство.

24      Във връзка с това следва да се отбележи, че законодателят може да разграничи датата на влизане в сила от началната дата на прилагане на приетия от него текст, като отложи втората по отношение на първата. Така по-специално ще се даде възможност, след като актът е влязъл в сила и следователно е станал част от правния ред на Съюза, държавите членки или институциите на Съюза да изпълнят, въз основа на този акт, възложените им предварителни задължения, които са абсолютно необходими за цялостното му последващо прилагане по отношение на всички правни субекти, до които се отнася.

25            Както отбелязва генералният адвокат в точка 21 от своето заключение, законодателят е направил такова разграничение в много актове, приети в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, като например Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, стр. 6).

26      Що се отнася до Регламента, безспорно е, че нито член 31, нито член 32 от същия посочват датата на влизането му в сила.

27      Наистина, текстът на три езика на заглавието на член 32 от Регламента („Inwerkingtreding“, „Data intrării în vigoare“ и „Entrada en vigor“) съдържа понятието за влизане в сила. При все това дори в текста на тези езици в съдържанието на този член като начална дата на прилагане на Регламента се посочва 11 януари 2009 г.

28      Както припомня генералният адвокат в точка 39 от своето заключение, от практиката на Съда произтича, че необходимостта от еднакво тълкуване на общностните регламенти изключва възможността в случай на съмнение текстът на дадена разпоредба да се разглежда отделно, а напротив, изисква той да се тълкува и прилага в светлината на редакциите на останалите официални езици (вж. по-специално Решение от 12 юли 1979 г. по дело Koschniske, 9/79, Recueil, стр. 2717, точка 6 и Решение от 10 септември 2009 г. по дело Eschig, C‑199/08, Сборник, стр. I‑8295, точка 54).

29      В настоящия случай, с оглед на съдържанието на разпоредбата, което съвпада на всички езици, следва да се установи, че член 32 от Регламента посочва не датата на влизането му в сила, а началната дата на прилагане му.

30      От това следва, че при липсата на специална разпоредба, която да посочва дата на влизане в сила на Регламента, тази дата трябва да се определи според общото правило, установено в член 297, параграф 1, трета алинея ДФЕС. Тъй като Регламентът е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 31 юли 2007 г., той е влязъл в сила на двадесетия ден след публикуването му, а именно на 20 август 2007 г.

31      Този извод се потвърждава от обстоятелството, че Регламентът възлага определени задължения на държавите членки и на Комисията, считано от тази дата. Така съгласно член 29 от него преди началната дата на прилагане на Регламента, а именно до 11 юли 2008 г., държавите членки са били длъжни да уведомят Комисията за международните конвенции в тази област, по които те са страни, а Комисията е трябвало да публикува списък на тези конвенции в Официален вестник на Европейския съюз.

32      Освен това съгласно член 30, параграф 2 от Регламента Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно ситуацията в областта на приложимото право към извъндоговорните задължения не по-късно от 31 декември 2008 г. Следователно тези задължения трябва да бъдат изпълнени преди 11 януари 2009 г. — датата, предвидена в член 32 от Регламента като начална за прилагането на последния по отношение на всички правни субекти.

33      При тези условия член 31 от Регламента, който според заглавието си се отнася до „Приложението във времето“, не може да се тълкува, без да се вземе предвид началната дата на прилагане, посочена в член 32 от Регламента, а именно 11 януари 2009 г. Ето защо трябва да се приеме, че съгласно член 31 от този регламент той се прилага за вредоносните факти, настъпили след тази дата.

34      Това тълкуване е единственото, което позволява да се гарантира цялостното изпълнение на целите на Регламента съгласно съображения 6, 13, 14 и 16 от същия, а именно да се осигури предвидимостта на изхода на споровете, правната сигурност по отношение на приложимия закон и еднаквото прилагане на Регламента във всички държави членки.

35      Тези цели обаче биха били застрашени, ако Регламентът се приложи за факти, настъпили между датата на влизането му в сила и датата, посочена в член 32 от него. Всъщност, както отбелязват ищецът в главното производство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, не може да се изключи, че два факта, настъпили в един и същи ден преди 11 януари 2009 г., могат да се уреждат от различни закони според датата на образуване на производството по иск за обезщетение или тази на определянето на приложимия закон от страна на сезираната юрисдикция. Нещо повече, задълженията, произтичащи от факт, който се е осъществил на едно място и от който са последвали вреди за няколко лица, могат да се уреждат от различни закони в зависимост от крайните решения в различни съдебни производства.

36      Следователно нито датата на образуване на производството по делото, нито тази на определянето на приложимия закон от страна на националната юрисдикция са релевантни за целите на определянето на приложното поле ratione temporis на Регламента. Както е видно от член 31 от него, единственият момент, който трябва да се вземе предвид, е моментът на настъпване на вредоносния факт.

37      При тези условия следва да се отговори на поставените въпроси, че членове 31 и 32 от Регламента във връзка с член 297 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи Регламента само за вредоносни факти, настъпили след 11 януари 2009 г., и че датата на образуване на производството по иска за обезщетение и тази, на която сезираната юрисдикция е установила приложимото право, са без значение за целите на определянето на приложното поле във времето на този регламент.

 По съдебните разноски

38      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Членове 31 и 32 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) във връзка с член 297 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи този регламент само за вредоносни факти, настъпили след 11 януари 2009 г., и че датата на образуване на производството по иска за обезщетение и тази, на която сезираната юрисдикция е установила приложимото право, са без значение за целите на определянето на приложното поле във времето на този регламент.

Подписи

---

* Език на производството: английски.