05/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

37

L 143/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Физическото, сексуалното или психическото насилие над децата, младежите и жените, включително заплахите от такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода в обществения, както и в частния живот, представлява нарушаване на тяхното право на живот, сигурност, свобода, достойнство и физическа и емоционална неприкосновеност и сериозна заплаха за физическото и психично здраве на жертвите. Последиците от това насилие са толкова широко разпространени в Общността, че представляват истински бич за здравето и препятствие за сигурното, свободно и справедливо гражданство.

(2)

Е важно и е необходимо да се отчетат сериозните непосредствени и дългосрочни последици от насилието върху здравето, социалното и психическото развитие и равните възможности на засегнатите лица, за отделните лица, семействата и общностите, както и високите социални и икономически разходи, до които то води за обществото като цяло.

(3)

Световната здравна организация определя здравето като състояние на пълно физическо, психично и социално благосъстояние, а не само като липса на заболяване или недъг. Съгласно резолюция на Световната здравна асамблея, приета на 49-тата Световна здравна асамблея в Женева през 1996 г, насилието представлява основен проблем на общественото здраве в световен мащаб. „Световният доклад за насилието и здравето“, представен от Световната здравна организация на 3 октомври 2002 г. в Брюксел, препоръчва действия за първично предотвратяване, както и засилване на мерките в подкрепа на жертвите, сътрудничество и обмен на информация за предотвратяването на насилието.

(4)

Тези принципи са признати в редица конвенции, декларации и протоколи на основните международни организации и институции, като Организацията на Обединените нации, Международната организация на труда, Световната конференция за жените и Световния конгрес срещу търговската сексуална експлоатация на деца. Тази значителна работа, извършена от международните организации, би трябвало да бъде допълнена от Общността. В действителност, в съответствие с член 3, параграф 1, буква п) от Договора, действието на Общността включва принос за постигането на високо ниво на опазване на здравето.

(5)

Хартата за основните права на Европейския съюз (4) потвърждава отново, наред с другото, правото на достойнство, равенство и солидарност. Тя съдържа редица специфични разпоредби за защита и насърчаване на правото на физическа и духовна неприкосновеност, равно третиране на жените и мъжете, правата на детето и недискриминацията, както и за забрана на нечовешкото и унизително отношение, робството и принудителния труд, както и детския труд.

(6)

Европейският парламент прикани Комисията да изработи и да осъществи програми за действие за борба срещу това насилие, наред с другото, в своите резолюции от 19 май 2000 г. за Съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент: „За нови действия в областта на борбата срещу трафика на жени“ (5) и от 20 септември 2001 г. за осакатяване на гениталиите на жените (6).

(7)

Програмата за действие, установена с Решение № 293/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 януари 2000 г. за приемане на програма за действие на Общността (програма Дафне) (2000–2003 г.) относно превантивните мерки за борба с насилието над децата, младежите и жените (7), даде възможност да се повиши заинтересоваността на обществеността в Европейския съюз по отношение на насилието и да се укрепи сътрудничеството между организациите на държавите–членки, които се борят с това явление.

(8)

Програмата Дафне имаше изключителен отзвук, което доказва, че тя отговаря на дълбоката необходимост на доброволния сектор. Финансираните проекти вече започнаха да произвеждат мултиплициращ ефект върху дейността на неправителствените организации и на институциите в Европа. Тази програма вече допринесе много за изработването на политика на Европейския съюз в областта на борбата срещу насилието, трафика на хора, сексуалната злоупотреба и порнографията, като последиците се разпростират извън границите на Европейския съюз, както показва междинният доклад за изпълнението на програмата Дафне.

(9)

В резолюцията си от 4 септември 2002 г. за междинното преразглеждане на програмата Дафне (8) Европейският парламент подчертава, че тази програма отговаря на дълбоката необходимост от ефикасни стратегии за борба с насилието и че тя трябва да продължи и след 2003 г. и приканва с оглед на това Комисията да представи предложение за нова програма за действие, която да включва целия опит, натрупан след 1997 г. и да бъде обезпечена с подходящо финансиране.

(10)

Е желателно да се осигури приемственост на проектите, финансирани от програмата Дафне, да продължи надграждането въз основа на натрупания опит, да се предвидят възможности за насърчаване на европейската добавена стойност в резултат на този опит и за тази цел е необходимо да се установи втора фаза на програмата, наричана по-долу „програма Дафне II“.

(11)

Общността може да придаде добавена стойност на действията, които предимно трябва да бъдат предприети от държавите–членки, посветени на предотвратяването на насилието, включително и на малтретирането и на сексуалната експлоатация, извършвани спрямо децата, младежите и жените, и защитата на жертвите и на рисковите групи посредством разпространението и обмена на информация и на придобития опит, насърчаването на новаторски подход, съвместното установяване на приоритетите, включването в мрежа, ако това е необходимо, подбора на проекти на ниво на Общността и мотивирането и мобилизирането на всички заинтересовани участници. Тези действия би трябвало също да обхващат и децата и жените, доведени в държавите–членки чрез трафик на хора. Общността може също така да определи и поощри добрите практики.

(12)

Програмата Дафне II може да придаде добавена стойност, като определи и стимулира добрите практики, като насърчи новаторството и като обмени опит относно действията, предприети от държавите–членки, включително обмен на информация относно различните законодателства, санкциите и получените резултати. За да се постигнат целите на тази програма и за да се използват възможно най-ефективно наличните средства, следва да се изберат внимателно областите на действие и да се подберат проектите, които предлагат по-голяма добавена стойност за Общността и които показват пътя, като експериментират новаторски идеи, насочени към предотвратяване и борба с насилието, и ги разпространяват в рамките на един мултидисциплинарен подход.

(13)

Тъй като целите на предвижданото действие, а именно предотвратяване и борба с всички форми на насилие над децата, младежите и жените, не могат да бъдат осъществени по задоволителен начин от държавите–членки, а могат, следователно, поради необходимостта да се възприеме координиран и мултидисциплинарен подход, даващ предимство на създаването на многонационални структури, за нуждите на обучението, информацията, изучаването и обмена на добри практики и подбора на проекти на нивото на Общността, да бъдат по-добре осъществени на равнището на Общността, Общността може да вземе мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, утвърден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така, както е прогласен в цитирания член, настоящото решение не надхвърля това, което е необходимо за достигането на тези цели.

(14)

Програмата Дафне II би трябвало да има продължителност от пет години, за да разполага с достатъчно време за осъществяването на действията, за да могат да бъдат достигнати определените цели, както и за да бъдат извлечени поуки и да бъде обобщен натрупаният опит, който следва да бъде включен в добрите практики, които следва да се прилагат в целия Европейски съюз.

(15)

Следва да се определят мерките, необходими за прилагането на настоящото решение в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(16)

Настоящото решение установява, за целия срок на действие на програмата, финансова рамка, която представлява основната референция по смисъла на точка 33 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и подобряването на бюджетната процедура (10), за бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура,

а)

да развиват транснационални дейности, целящи:

б)

да осъществяват допълнителни действия по инициатива на Европейската комисия, като проучвания, изработване на показатели, събиране на данни, статистически сведения, разпределени по пол и по възраст, семинари и събрания на специалисти или други дейности, насочени към обогатяване основата на познанията на програмата, и да разпространяват сведенията, получени в рамките на тази програма.

а)

присъединяващите се държави, подписали Договора за присъединяване на 16 април 2003 г.;

б)

страните от ЕАСТ/ЕИП, в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП;

в)

Румъния и България, за които условията за участие трябва да бъдат определени в съответствие със съответните европейски споразумения, с техните допълнителни протоколи и с решенията на съответните Съвети по асоциирането;

г)

Турция, за която условията за участие следва да се определят в съответствие с рамковото споразумение между Европейската общност и Република Турция за общите принципи на участието на Република Турция в програмите на Общността (11).

а)

определяне и обмен на добри практики и професионален опит с оглед, по-специално прилагането на превантивни мерки и помощ на пострадалите;

б)

обобщаващи анкети, проучвания и изследвания;

в)

работа на място, обединяваща бенефициерите, по-специално децата и младежите във всички стадии на проектирането, осъществяването и оценяването на проектите;

г)

създаване на устойчиви мултидисциплинарни мрежи;

д)

обучение и създаване на образователни пакети;

е)

разработване и прилагане на програми за третиране и подпомагане на жертвите и уязвимите лица, от една страна, и за извършителите на актове на насилие, от друга страна, като същевременно се гарантира сигурността на жертвите;

ж)

разработване и осъществяване на дейности по повишаване на съпричастността на специфични групи от хора, проектиране на материали за допълване на тези, които вече са на разположение, или приспособяване и използване на съществуващите материали в други географски зони или за други целеви групи.

з)

разпространение на резултатите, получени в рамките на двете програми Дафне, включително техните приспособявания, транспонирания и използване от други бенефициери или в други географски зони;

и)

установяване и оценяване по достойнство на действията допринасящи за доброто отношение към уязвимите от насилието лица, т.е. за един подход, благоприятстващ уважението, доброто самочувствие и пълноценното развитие на тези лица.

а)

превенция (обща или насочена към специфични групи);

б)

защита и подкрепа на жертвите (психологическа, медицинска, социална, образователна и правна подкрепа, предоставяне на подслон, отстраняване и закрила на жертвите, обучение и реинтеграция в социалния и професионалния живот);

в)

процедури за защита на основните интереси на децата, по-специално на тези, които са жертви на проституция, на младежите и на жените, жертви на насилие;

г)

измерване на действителното въздействие на различните видове насилие върху жертвите и върху обществото в Европа, за да бъде определена подходяща реакция.

а)

да се наблюдават и оценят различните механизми, причини и обстоятелства за възникването и увеличаването на насилието, включително използването на принуда за осъществяване на действия като просия или кражба;

б)

да се анализират и сравнят съществуващите модели на превенция и на защита;

в)

да се развие практиката на превенцията и защитата;

г)

да се оцени въздействието на насилието, също и от гледна точка на здравето, както върху жертвите, така и върху обществото като цяло, включително и икономическата цена;

д)

да се проучи възможността за създаване на филтри, които предотвратяват разпространението на детска порнография в Интернет;

е)

да се осъществят изследвания на деца, жертви на проституция, за да се подпомогне предотвратяването на това явление чрез по-добро познаване на рисковите фактори.

а)

да се създаде една обща рамка за анализ на насилието, включително определяне на различните видове насилие, причините за насилието и всички негови последици и за осъществяване на подходящи многосекторни реакции;

б)

да се оценят видовете мерки и практики, както и тяхната ефективност, когато става въпрос за предотвратяване и за разкриване на насилието, и да се подпомогнат жертвите на актове на насилие по такъв именно начин, че те никога повече да не бъдат изложени на насилие;

в)

да се популяризират дейностите, които имат за цел да се реши този проблем както на международно, така и на национално ниво.

а)

разработване и осъществяване на дейности по информиране и повишаване на съпричастността, насочени към децата, младежите и жените, отнасящи се по-конкретно до потенциалните рискове от прояви на насилие и начините те да бъдат избегнати; другите целеви групи биха могли да включват също определени професии, като преподаватели, възпитатели, лекари, социални работници или социални работници-възпитатели, юристи, полицейски органи, медии и т.н.;

б)

създаване на източници на информация на равнището на Общността, за да бъдат подпомагани НПО, както и органите на публичната власт, и да бъдат осведомявани за обществено достъпната информация за насилието, начините за предотвратяване на насилието и рехабилитацията на жертвите, събрана от държавните служби, НПО, академичните и други източници; тогава тези информации биха могли да бъдат включени във всички подходящи информационни системи;

в)

насърчаване на въвеждането на специфични мерки и услуги, целящи извършените прояви на насилие и различните форми на търговия с деца, младеж и жени с цел сексуална или несексуална експлоатация да бъдат все по-често съобщавани на властите;

г)

пропагандиране, със средствата за масова информация, на кампании, които осъждат проявите на насилие и поощряват подпомагането на жертвите посредством предлагането на психологическа, морална и конкретна помощ.

а)

помощ за разработване на показатели за насилието, така че да може да се измерва конкретното въздействие на политиките и на проектите. Това трябва да се основава на придобития опит относно всички форми на насилие над деца, младежи и жени;

б)

създаване на процедура за редовно и устойчиво събиране на данни, за предпочитане с помощта на Евростат, за да може да се измери по-точно насилието в Съюза;

в)

определяне, винаги когато това е възможно, на политическото измерение в светлината на свършената работа в рамките на финансираните проекти, за да бъдат предложени общи политики за борба с насилието на равнището на Общността и да бъде укрепена съдебната практика;

г)

анализ и оценяване на финансираните проекти, за да бъде подготвена европейска година срещу насилието;

д)

разпространяване на европейско ниво на добрите практики, възникнали в резултат на финансираните проекти, това може да бъде осъществено по различни начини:

е)

организиране на семинари за всички заинтересувани страни, свързани с финансираните проекти, за да се подобрят възможностите за управление и за свързване в мрежа и да се улесни обменът на информация;

ж)

осъществяване на изследвания и организиране на срещи на специалисти и семинари, пряко свързани с осъществяването на акцията, от която те са неразделна част.