31977L0539

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 28 юни 1977 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно фаровете за заден ход на моторни превозни средства и на ремаркетата за тях

(77/539/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства трябва да отговарят съгласно националните законодателства, наред с другото се отнасят и за техните фарове за заден ход;

като има предвид, че тези изисквания се различават в различните държави-членки; че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания в или в допълнение към, или на мястото на съществуващите при тях правила, по-специално за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г., за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркетата, да се въведе за всички типове превозни средства (3);

като има предвид, че с Директива 76/756/ЕИО (4) Съветът постанови общите изисквания за инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства на моторни превозни средства и на техните ремаркета;

като има предвид, че една хармонизирана процедура за типово одобрение за компонент на фарове за заден ход позволява всяка държава-членка да проверява съответствието с общите конструктивни и изпитвателни изисквания и да информира останалите държави-членки за своите констатации чрез изпращане на копие от попълненото за всеки тип фар за заден ход сертификат за типово одобрение за компонент, като има предвид, че поставянето на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент върху всички фарове за заден ход, които са произведени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези фарове в другите държави-членки;

като има предвид, че е желателно да се вземат под внимание техническите изисквания, възприети от Икономическата комисия за Европа на Обединените нации в нейния Регламент № 23 („Единни разпоредби относно одобрението на фарове за заден ход за моторни превозни средства и техните ремаркета“) (5), който е приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. относно приемането на единни условия за одобрение и взаимно признаване на одобрение за оборудване и части за моторни превозни средства;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно моторните превозни средства предполага взаимното признаване от държавите-членки на провежданите от всяка от тях изпитвания въз основа на общите правила,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип фар за заден ход, който отговаря на определените в приложения 0, II, III и IV конструктивни и изпитвателни изисквания.

2.   Държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО за компонент, предприема необходимите мерки за извършване на проверка на съответствието на производството и одобрения модел, доколкото е необходимо, и при нужда в сътрудничество с компетентните органи на другите държави-членки. Тази проверка се ограничава до извършване на проверки на място.

Член 2

За всеки тип фар за заден ход, който държавите-членки одобряват съгласно член 1, същите издават на производителя или на негов упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съгласно посочения в приложение II образец.

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да предизвикат объркване между фарове за заден ход, които са типово одобрени съгласно член 1, и други устройства.

Член 3

1.   Никоя държава-членка не може да забранява пускането на пазара на фарове на основания, свързани с тяхната конструкция или метод на функциониране, ако те са обозначени със знак за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2.   Въпреки това държава-членка може да забранява пускането на пазара на фарове за заден ход, обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, които системно не съответстват на одобрения тип.

Тази държавата-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва основанията за своето решение.

Член 4

В срок от един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат до компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение за компонент, образец за които е даден в приложение I, попълнени за всеки тип фарове за заден ход, който те одобряват или отказват да одобрят.

Член 5

1.   Ако държавата-членка, която е издала типово одобрение на ЕИО за компонент, установи че определен брой фарове за заден ход, обозначени с един и същи знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, не съответстват на типа, който тя е одобрила, съответната държава-членка предприема необходимите мерки, с които да гарантира съответствието на производството и одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава уведомяват тези на останалите държави-членки за предприетите мерки, които при системно несъответствие могат да стигнат до отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент. При получаване на информация от компетентните органи на друга държава-членка за такова несъответствие, споменатите органи предприемат същите мерки.

2.   Компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират в срок от един месец за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент, както и за основанията за тази мярка.

Член 6

Във всяко решение, което е взето съгласно приетите в изпълнение на настоящата директива разпоредби, за отказ за издаване или за отнемане типово одобрение на ЕИО за компонент за фар за заден ход или за забрана за неговото пускане на пазара или употреба, подробно се посочват причините, на които се основава съответното решение. Заинтересованата страна се уведомява за тези решения, като същевременно се информира за средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, както и за разрешените срокове за упражняване на тези средства за правна защита.

Член 7

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на превозно средство на основания, свързани с неговите фарове за заден ход, ако същите са обозначени със знак за типово одобрение на ЕИО за компонент и са монтирани в съответствие с предвидените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.

Член 8

Никоя държава-членка не може да отказва или да забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с неговите фарове за заден ход, ако същите са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и са монтирани в съответствие с изложените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.

Член 9

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено за употреба по пътищата, с или без каросерия, най-малко с четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/ч, както и неговите ремаркета, с изключение на превозни средства, които се движат по релси, селскостопански и горски трактори и машини, и строителна техника.

Член 10

Всички изменения и допълнения, които са необходими за коригиране на изискванията на приложенията, за да се отчете техническият прогрес, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета.

Член 11

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейното нотифициране и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки следят за това Комисията да бъде уведомена за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ C 118, 16.5.1977 г., стр. 29.

(2)  ОВ С 114, 11.5.1977 г., стр. 3.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 262, 27.9.1976, стр. 1.

(5)  Документ на Икономическата комисия за Европа, Е/ЕСЕ/324/Е/ЕСЕ/TRANS/505/Rev. 1/Add 22, 20.8.1971.

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

(1)  Техническите изисквания в настоящото приложение са сходни с тези в Регламент № 23 на Икономическата комисия за Европа. По-специално разделянето на точки е едно и също. Поради това, когато дадена точка от Регламент № 23 няма аналог в настоящата директива, номерът ѝ е даден в скоби за сведение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 0

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ, ИНТЕНЗИТЕТ НА СВЕТЛИННО ИЗЛЪЧВАНЕ, ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ, ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА, СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.   „Фар за заден ход“ означава фара, който се използва за осветяването на пътя зад превозното средство и за указване на останалите участници в пътното движение, че превозното средство се движи на заден ход или че възнамерява да тръгне на заден ход.

1.2.   „Еталонна ос“ означава характерната ос на светлинния сигнал, която производителят е определил като еталонна посока (H = 0°, V = 0°). Тя е необходима за провеждането на фотометричните измервания и при монтаж на фара на превозното средство.

1.3.   „Еталонен център“ означава пресичане на еталонната ос с външната светлинно-излъчваща повърхност. Еталонният център се определя от производителя на фара.

„Тип фар за заден ход“ означава фарове за заден ход, които не се различават по такива съществени аспекти като:

(2.)   

(3.)   

(4.)   

5.   ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

5.1.   Всеки от визираните в точка 1.2.3 на приложение II образци трябва да отговаря на техническите изисквания, посочени в следващите по-долу точки.

5.2.   Фаровете за заден ход трябва да са проектирани и изработени така, че при нормални условия на употреба, независимо от всички вибрации, на които могат да бъдат подложени при такава употреба, да продължат да функционират задоволително и да запазят предписаните в настоящата директива характеристики.

6.   ИНТЕНЗИТЕТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

6.1.   Излъчваната светлина от всеки от двата образеца, визирани в точка 1.2.3. на приложение II, трябва да е не по-малко от минималния интензитет и не повече от максималния интензитет, които са посочени по-долу, и се измерва спрямо еталонната ос в указаните по-долу посоки (изразена в градуси спрямо еталонната ос).

6.2.   Интензитетът по протежение на еталонната ос трябва да бъде най-малко 80 cd.

6.3.   Интензитетът на излъчваната светлината във всички посоки, от които фарът може да бъде наблюдаван, не трябва да надвишава:

6.4.   Във всяка друга указана в приложение III посока на измерване светлинният интензитет не трябва да бъде по-малък от посочените в посоченото приложение минимални стойности.

7.   ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

Всички измервания трябва да се извършват със стандартна безцветна лампа с нажежаема жичка от препоръчвания за фара за заден ход тип, която трябва да е регулирана така, че да произвежда предписания за този тип фар нормален светлинен поток.

8.   ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Цветът на излъчваната светлина трябва да бъде бял. При съмнение цветът може да се провери на базата на даденото в приложение IV определение за цвета на бялата светлина.

9.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Всеки фар за заден ход, който е обозначен със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент, трябва да съответства на одобрения тип и да отговаря на определените в точки 6 и 8 фотометрични условия. Независимо от това, при произволно взет от серийното производство фар за заден ход, изискванията за минимален интензитет на излъчваната светлина (измерен с посочената в точка 7 стандартна лампа с нажежаема жичка) във всяка съответна посока се ограничава до 80 % от определените в точка 6 минимални стойности.

(10.)   

(11.)   

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

(Максимален формат: А4 (210 × 297 cm)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ И МАРКИРОВКА

1.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

1.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент се подава от притежателя на търговското наименование или марка или от негов упълномощен представител.

За всеки тип фар за заден ход заявлението се придружава от:

2.   МАРКИРОВКИ

Върху образците на тип фар за заден ход, които са представени за типово одобрение на ЕИО за компонент, трябва да бъде обозначено:

3.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

3.1.   Ако двата образеца, представени в съответствие с точка 1, отговарят на изискванията на приложения 0, II, III и IV, се издава типово одобрение на ЕИО за компонент и се определя номер на типовото одобрение на ЕИО за компонент;

3.2.   Този номер не се определя за никой друг тип фар за заден ход.

3.3.   Когато е заявено искане за типово одобрение на ЕИО за компонент за даден тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, състоящо се от фарове за заден ход и други лампи, може да бъде издаден единичен знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, при условие че фарът за заден ход отговаря на изискванията на настоящата директива и че всяка от другите лампи, съставна част на светлинно и светлинно-сигналното устройство, за което се изисква типово одобрение на ЕИО за компонент, съответства на изискванията на конкретно приложимата за нея директива.

4.   МАРКИРОВКА

4.1.   Всеки фар за заден ход, който съответства на одобрен съгласно настоящата директива тип, се обозначава със знак за типово одобрение на ЕИО за компонент.

4.2.   Този знак трябва да се състои от правоъгълник, ограждащ малката буква „е“, последван от отличителен номер или буква/букви на държавата-членка, издала типовото одобрение за съставни елементи:

Знакът трябва да включва и номера на типовото одобрение на ЕИО за компонент, който да съответства на издадения за въпросния тип фар за заден ход сертификат за типово одобрение на ЕИО за компонент.

4.3.   Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент се допълва от допълнителния символ „AR“.

4.4.   Номерът на типовото одобрение на ЕИО за компонент трябва да е поставен на подходящо място, близо до правоъгълника, обграждащ буквата „е“.

4.5.   Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент и допълнителният/те символ/и, трябва да са положени върху оптичното стъкло на фара или на едно от оптичните стъкла, така че да са незаличими и ясно четливи, дори и когато фарът за заден ход е монтиран на превозното средство.

4.6.   В допълнението са дадени примерен знак за типово одобрение на ЕИО за компонент и горепосоченият допълнителен символ комбинация от буквите A и R.

4.7.   При издаване на номер на единично типово одобрение на ЕИО за компонент, както е предвидено в точка 3.3, за тип светлинно и светлинно-сигнално устройство, което се състои от фар за заден ход и от други фарове, може да се положи само един знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, състоящ се от:

4.8.   Размерите на различните компоненти на този знак не трябва да са по-малки от най-голямата стойност на размерите за отделните маркировки, определени от директивите, съгласно които е издадено типовото одобрение на ЕИО за компонент.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ФОТОМЕТРИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ

1.   МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ

1.1.   По време на фотометричните измервания страничните отражения трябва да се предотвратяват чрез подходяща маска.

При оспорване на резултатите от измерванията измерванията се провеждат така, че да са изпълнени следните изисквания:

2.   ТОЧКИ НА ИЗМЕРВАНЕ, ИЗРАЗЕНИ В ГРАДУСИ НА ЪГЪЛА СПРЯМО ЕТАЛОННАТА ОС, И СТОЙНОСТИ НА МИНИМАЛНИЯ ИНТЕНЗИТЕТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

2.1.   Посоката Н = 0° и V = 0° съответства на еталонната ос, която (при монтиран фар върху превозното средство) трябва да е хоризонтална, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и ориентирана в изискваната посока на видимост. Тя преминава през еталонния център. Посочените в таблицата стойности дават за различните посоки на измерване минималните в cd.

2.2.   Ако при визуална проверка на фара се установят съществени локални промени в интензитета, се извършва проверка, която да гарантира, че нито един от интензитетите, измерени между две от посочените по-горе посоки на измерване, не е под 50 % от най-ниския минимален интензитет от двата, предписани за тези посоки на измерване.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

ТРИЦВЕТНИ КООРДИНАТИ

За проверка на тези цветометрични характеристики трябва да се използва източник на светлина с температура на оцветяване 2 854 К, съответстващ на светлинен източник А съгласно Международната електротехническа комисия (IEC).