EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02006R0562-20131126
Regulation (EC) No 562/2006 of the European Parliament and of the Council of 15 March 2006 establishing a Community Code on the rules governing the movement of persons across borders (Schengen Borders Code)
Consolidated text: Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)
Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)
No longer in force
02006R0562 — BG — 26.11.2013 — 006.005
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 562/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стp. 1) |
Изменен с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 296/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2008 година |
L 97 |
60 |
9.4.2008 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 81/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 януари 2009 година |
L 35 |
56 |
4.2.2009 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 810/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юли 2009 година |
L 243 |
1 |
15.9.2009 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 265/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 март 2010 година |
L 85 |
1 |
31.3.2010 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 610/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 юни 2013 година |
L 182 |
1 |
29.6.2013 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1051/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2013 година |
L 295 |
1 |
6.11.2013 |
|
Изменен с:
|
ДОГОВОР ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
L 112 |
10 |
24.4.2012 |
Поправен със:
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 562/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 март 2006 година
за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)
ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет и принципи
Настоящият регламент предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите-членки на Европейския съюз.
Той установява правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите-членки на Европейския съюз.
Член 2
Определения
По смисъла на настоящия регламент:
„външни граници“ са сухопътните граници на държавите-членки, включително реки и езера, морски граници и техните пристанища, речни пристанища и езерни пристанища, доколкото те не представляват вътрешни граници;
„вътрешен полет“ е всеки полет, изключително от или към териториите на държавите-членки без кацане на територията на трета държава;
„редовен вътрешен фериботен превоз“ е всеки фериботен превоз между едни и същи две или повече пристанища, разположени на територията на държавите членки, без спиране в пристанища извън територията на държавите членки и представлява транспортиране на пътници и превозни средства съгласно публикувано разписание;
„лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза“
граждани на Съюза по смисъла на ►M5 член 20, параграф 1 ◄ от Договора и граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, който упражнява своето право на свободно движение, за които важи Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за правото на граждани на Съюза и членове на техните семейства да се придвижват и свободно да пребивават на територията на държавите-членки ( 15 );
граждани на трети страни и членове на техните семейства, които съгласно споразумения между ►M5 Съюза ◄ и нейните държави-членки, от една страна, и тези трети страни, от друга страна, се ползват с право на свободно движение, които са равни с тези на граждани на Съюза;
„гражданин на трета страна“ е всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на ►M5 член 20, параграф 1 ◄ от Договора и което не попада в обхвата на приложение на точка 5 от настоящия член;
„лица, за които има сигнал, че не им се разрешава влизане“, е всеки гражданин на трета страна, който е регистриран в Шенгенската информационна система (ШИС) в съответствие със и за целите, постановени в член 96 от Шенгенската конвенция;
„гранично-пропускателен пункт“ е всеки пропускателен пункт, който е разрешен от компетентните органи за преминаване на външните граници;
„съвместен гранично-пропускателен пункт“ е всеки гранично-пропускателен пункт, намиращ се на територията на държава членка или на територията на трета страна, на който граничната охрана на държавата членка и граничната охрана на третата страна извършват, една след друга, проверки при излизане и влизане в съответствие със своето национално право и съгласно двустранно споразумение;
„граничен контрол“ е дейност, извършвана на границата, в съответствие със и за целите на настоящия регламент в отговор изключително на намерение за преминаване на границата или акта на преминаване на тази граница независимо от какви съображения, и се състои в гранични проверки и наблюдение на границата;
„гранични проверки“ са проверките, извършвани на гранично-пропускателните пунктове, за да гарантират, че лицата включително превозните им средства и предметите в тяхно владение могат да получат разрешение за влизане на територията на държавите-членки или за излизане;
„наблюдение на границата“ е наблюдението на граници между гранично-пропускателни пунктове и наблюдението на гранично-пропускателни пунктове извън определеното работно време с цел недопускане заобикалянето на гранични проверки;
„проверка на втора линия“ е последваща проверка, която може да се извърши на специално място, далече от мястото, където се проверяват всички лица (първа линия);
„гранична охрана“ е всеки публичен служител, назначен в съответствие с националното право на гранично-пропускателен пункт или по границата или в близост до тази граница, който изпълнява в съответствие с настоящия регламент и националното законодателство задачи, свързани с граничния контрол;
„превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, което професионално се занимава с транспортиране на лица;
„разрешение за пребиваване“ е:
всички разрешения за пребиваване, издадени от държавите членки в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. за установяване на единен формат на разрешения за пребиваване за граждани на трети страни ( 16 ), и картите за пребиваване, издадени в съответствие с Директива 2004/38/ЕО;
всички други документи, издадени от една държава членка на граждани на трети страни, с които се разрешава престой на нейна територия и които са съобщени и впоследствие са публикувани в съответствие с член 34, с изключение на:
временните разрешения, издадени в очакване на разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване съгласно буква а) или разглеждането на молба за убежище, и
визите, издадени от държавите членки в единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи ( 17 );
„кораб за пътешествия“ е кораб, който следва определен маршрут в съответствие с предварително определена програма, който включва програма с туристически дейности в различни пристанища и който обикновено не приема пътници и не позволява пътници да слизат от кораба по време на пътуването;
„корабоплаване с развлекателна цел“ е използването на корабчета за развлечение за спортни или туристически цели;
„крайбрежен риболов“ е риболов, извършван с помощта на съдове, които всеки ден или в рамките на 36 часа се завръщат в пристанище, разположено на територията на държава-членка, без да спират на пристанище, което е разположено в трета страна;
„офшорен работник“ е всяко лице, което работи на офшорна инсталация, намираща се в териториалните води на държавите членки или в зона, в която държавите членки се ползват с изключителни права на експлоатация на морските ресурси по смисъла на международното морско право, и което се връща редовно по море или въздух на територията на държавите членки;
„заплаха за общественото здраве“ е всяка болест с епидемичен потенциал съгласно определението на международните здравни регламенти на Световната здравна организация и други инфекциозни болести или заразни паразитни болести, ако са предмет на защитни разпоредби, които важат за граждани на държавите-членки.
Член 3
Обхват
Настоящият регламент се прилага за всяко лице, което пресича вътрешна или външна граница на държавите-членки, без да се засягат:
правата на лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза;
правата на бежанци и лица, които търсят международна закрила, по-специално по отношение на неотблъскването.
Член 3a
Основни права
При прилагането на настоящия регламент държавите членки изцяло спазват приложимото право на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата на основните права“), съответното международно право, включително Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г. (наричана по-долу „Женевската конвенция“), задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на „забрана за връщане“ (non-refoulement), както и основните права. В съответствие с общите принципи на правото на Съюза решенията съгласно настоящия регламент се вземат на индивидуална основа.
ДЯЛ II
ВЪНШНИ ГРАНИЦИ
ГЛАВА I
Преминаване на външни граници и условия за влизане
Член 4
Преминаване на външни граници
Държавите-членки изпращат списъци с гранично-пропускателните си пунктове на Комисията в съответствие с член 34.
Чрез дерогация от параграф 1 могат да бъдат допуснати изключения от задължението за преминаване на външни граници единствено на гранично-пропускателни пунктове и в рамките на определеното работно време:
за лица или групи лица, когато съществува специално изискване за извънредно преминаване на външните граници извън гранично-пропускателните пунктове или извън определеното работно време, при условие че притежават разрешенията, изисквани съгласно националното право и че не съществува конфликт с интересите на обществения ред и вътрешната сигурност на държавите членки. Държавите членки могат да включват конкретни договорености в двустранни споразумения. Общите изключения, предвидени в националното право и в двустранните споразумения, се съобщават на Комисията съгласно член 34;
за лица или групи лица в случай на непредвидена извънредна ситуация;
в съответствие със специфичните правила, установени в членове 18 и 19 във връзка с приложения VI и VII.
Член 5
Условия за влизане на граждани на трети страни
При планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия:
да притежават валиден пътен документ, който дава право на притежателя да преминава границата и който отговаря на следните критерии:
срокът му на валидност изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на държавите членки. При надлежно обосновани извънредни случаи това задължение може да отпадне;
издаден е в рамките на предходните десет години.
да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване ( 18 ), с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване;
да обосноват целта и условията на планирания престой и това, че разполагат с достатъчно средства за издръжка, както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано тяхното приемане или че са в състояние законно да придобият тези средства;
да не са регистрирани в ШИС като лица, за които е подаден сигнал за отказ за влизане;
не се смятат за лица, които могат да бъдат заплаха за обществения ред, националната сигурност, здравеопазването или международните отношения на някоя от държавите-членки, по-специално да не са регистрирани в националните бази данни на държавите-членки като лица, на които не се разрешава влизане на същите основания.
Държавите-членки изпращат на Комисията справки за референтни стойности в съответствие с член 34.
Оценката за достатъчни средства за издръжка може да се основава на пари в брой, пътни чекове и кредитни карти, които притежават гражданите на трети страни. Декларации за спонсорство, когато такива декларации се изискват от съответното национално законодателство, и писма за гаранция от домакина, както са определени в съответното вътрешно право, когато гражданинът на трета стана гостува на дадено лице, могат също да представляват доказателства за достатъчни средства за издръжка.
Чрез дерогация от параграф 1:
на граждани на трети страни, които не отговарят на всички условия, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, се разрешава влизане на териториите на другите държави членки с цел транзитно преминаване, така че да могат да достигнат територията на държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за дългосрочно пребиваване, освен ако имената им не са включени в националния списък на сигнали на държавата членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат, и ако сигналът е придружен от указание за отказ за влизане или транзитно преминаване;
на граждани на трети страни, които отговарят на условията, посочени в параграф 1, с изключение на предвиденото в буква б), и които се явят на границата, може да бъде разрешено влизане на териториите на държавите членки, ако на границата им бъде издадена виза в съответствие с членове 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) ( 19 ).
Държавите членки съставят статистика за издадените на границата визи в съответствие с член 46 от Регламент (ЕО) № 810/2009 и приложение XII към него.
В случай че не е възможно да се прикрепи виза към даден документ, визата по изключение се поставя на отделна страница, вмъкната в документа. В такъв случай се използва единният формат на формуляри за поставяне на виза, установен с Регламент (ЕО) № 333/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за единния формат на формуляра за поставяне на визи, които се издават от държавите-членки на лицата, които притежават пътен документ, който не е признат от държавата-членка, която е изготвила формуляра ( 20 );
държава-членка може да разреши влизане на граждани на трети страни, които не отговарят на едно или повече условия по параграф 1, по хуманитарни причини или такива, свързани с национален интерес или поради международни задължения. Когато името на гражданина на трета страна попада в обхвата на параграф 1, буква г), държавата-членка, която разрешава влизането му на своя територия, уведомява за това останалите държави-членки.
ГЛАВА II
Контрол на външни граници и отказ за влизане
Член 6
Извършване на гранични проверки
Всички мерки, които предприема при изпълнение на задълженията си, съответстват на преследваните цели.
Член 7
Гранични проверки на лица
Проверките могат също така да включват проверки на превозните средства и предметите във владение на лицата, които пресичат границата. По отношение на провеждани претърсвания се прилага законодателството на съответната държава-членка.
По правило лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, подлежат на минималната проверка, посочена в първа алинея
Въпреки това при извършване на минимални проверки на лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, граничната охрана може да направи справка с национални или европейски бази данни с цел да се увери, че тези лица не представляват действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за вътрешната сигурност, обществения ред, международните отношения на държавите-членки или заплаха за общественото здраве.
Последиците от такива справки не застрашават правото на влизане на лица, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение на територията на съответната държава членка, както е предвидено в Директива 2004/38/ЕО.
При влизане и излизане гражданите на трети страни подлежат на цялостни проверки.
обстойната проверка при влизане включва проверка на условията за влизане, постановени в член 5, параграф 1 и при необходимост на документите, които удостоверяват пребиваване и преследване на професионална дейност. Това включва подробна проверка, обхващаща следните аспекти:
проверка дали гражданинът на трета страна притежава документ, който е валиден за преминаване на границата и който не е с изтекъл срок на валидност, и дали документът е придружен, където е необходимо, от съответната виза или разрешение за пребиваване;
задълбочена проверка на пътните документи за знаци за фалшификация или преправяне;
проверка на печатите за влизане и излизане върху пътните документи на съответния гражданин на трета страна с цел проверка чрез сравняване на датите на влизане и излизане дали лицето не е надвишило максималния срок на разрешен престой на територията на държавите-членки;
проверка по отношение мястото на заминаване и пристигане на съответния гражданин на трета страна и целта на планирания престой, като се проверяват при необходимост съответните подкрепящи документи;
проверка дали съответният гражданин на трета страна разполага с достатъчно средства за издръжка за срока и целта на планирания престой, за завръщането си в държавата на произход или за транзита към трета държава, в която е гарантирано неговото приемане, или че е в състояние законно да придобие тези средства;
проверка дали съответният гражданин на трета страна, неговите превозни средства и предметите, които превозва, няма да застрашат обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите-членки. Тази проверка включва пряка справка с данните и списъците със сигнали за лица и при необходимост предмети, включени в ШИС и национални масиви с данни, и действието, което следва да се извърши, ако има такова, в резултат на сигнала;
ако гражданинът на трета страна притежава виза съгласно член 5, параграф 1, буква б), цялостната проверка при влизане включва също проверка на самоличността на притежателя на визата и на автентичността на визата, чрез справка във Визовата информационна система (ВИС) съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държавите-членки за визите за кратък престой (Регламент за ВИС) ( 21 );
чрез дерогация, когато:
възникне трафик с такъв интензитет, че времето за чакане на гранично-пропускателния пункт става прекомерно дълго;
вече са били използвани всички ресурси по отношение на персонал, съоръжения и организация; и
въз основа на преценка, че не съществува риск по отношение на вътрешната сигурност и незаконната имиграция,
във ВИС може да се направи справка, като се използва номерът на визовия стикер при всички случаи и, на произволен принцип, номерът на визовия стикер в комбинация с проверка на пръстовите отпечатъци.
Същевременно при всички случаи на възникнало съмнение по отношение на самоличността на притежателя на виза и/или на автентичността на визата, справката във ВИС се извършва чрез системно използване на номера на визовия стикер в комбинация с проверка на пръстовите отпечатъци.
Настоящата дерогация може да се прилага единствено на конкретния гранично-пропускателен пункт за времето, в което са налице гореспоменатите условия;
решението за извършване на справка във ВИС съгласно буква аб) се взема от ръководния служител на граничната охрана на гранично-пропускателния пункт, или на по-високо ниво.
Съответната държава-членка незабавно информира останалите държави-членки и Комисията за това решение;
всяка държава-членка изпраща веднъж годишно на Европейския парламент и на Комисията доклад относно прилагането на буква аб), в който се посочват броят граждани на трети страни, за които е направена справка във ВИС чрез използване единствено на номера на визовия стикер, и продължителността на времето за чакане, посочено в буква аб), подточка i);
букви аб) и ав) се прилагат за максимален срок от три години, считано от 3 години след пускането в експлоатация на ВИС. Преди края на втората година от прилагането на букви аб) и ав) Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета оценка на тяхното прилагане. Въз основа на тази оценка Европейският парламент или Съветът могат да приканят Комисията да предложи подходящи изменения на настоящия регламент;
обстойната проверка на излизане се състои във:
проверка дали гражданинът на трета страна притежава валиден документ за преминаване на границата;
проверка на пътните документи за знаци за фалшификация или преправяне;
при възможност проверка дали гражданинът на трета страна не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или международните отношения на някоя от държавите-членки;
допълнително към проверките, посочени в буква б), цялостните проверки на излизане могат също така да включват:
проверка дали лицето притежава валидна виза, ако се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 с изключение на случаите, когато притежава валидно разрешение за пребиваване; ►M2 тази проверка може да включва справка във ВИС в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008; ◄
проверка дали лицето не е надвишило срока на разрешен престой на територията на държавите-членки;
справка за сигнали за лица и предмети, включени в ШИС и доклади в национални масиви с данни;
с цел идентифициране на лицата, които може да не отговарят или вече да не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите-членки, може да се направи справка във ВИС в съответствие с член 20 от Регламент (ЕО) № 767/2008.
Без да се засяга втора алинея, граждани на трети страни, които подлежат на цялостни проверки на втора линия, получават информация в писмен вид на език, който разбират или за който може основателно да се предположи, че разбират, или по друг ефективен начин, като се посочва целта и процедурата при такава проверка.
◄
Тази информация е на разположение на всички официални езици на Съюза, както и на езика/ите на страната или страните, граничещи със съответната държава-членка, и указва, че гражданинът на трета страна може да поиска името или служебния личен номер на граничната охрана, която извършва цялостната проверка на втора линия, името на гранично-пропускателния пункт и датата, на която е премината границата.
Член 8
Облекчени гранични проверки
Решението за смекчаване на проверките се взима от граничната охрана, която командва гранично-пропускателния пункт.
Смекчаването на проверки е временно, съобразено е с обстоятелствата, които го налагат и се въвежда постепенно.
Член 9
Отделни ленти и информация за знаци
Държавите-членки могат да осигурят отделни ленти на морските и сухопътните гранично-пропускателни пунктове и на границите между държавите-членки, които не прилагат член 20 на общите си граници. Знаците, които носят обозначенията, съдържащи се в приложение III, се използват, ако държавата-членка осигурява отделни ленти на тези граници.
Държавите-членки осигуряват, че тези ленти са ясно обозначени със знаци включително където правилата, свързани с използването на различни ленти, са отменени съгласно предвиденото в параграф 4 с цел да осигурят оптимален поток на лица, преминаващи границата.
Лицата, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, имат право да използват лентите, обозначени със знака в част А („ЕС, ЕИП, Ш“) от приложение III. Те могат също така да използват лентите, обозначени със знака в част Б1 („Не се изисква виза“) и част Б2 („Всички паспорти“) от приложение III.
Гражданите на трети страни, които не са задължени да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, и гражданите на трети страни, които притежават валидно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, могат да използват лентите, обозначени със знака в част Б1 („Не се изисква виза“) от приложение III към настоящия регламент. Те могат също така да използват лентите, обозначени със знака в част Б2 („Всички паспорти“) от приложение III към настоящия регламент.
Всички останали лица използват лентите, обозначени със знака в част Б2 („Всички паспорти“) от приложение III.
Обозначенията на знаците, посочени в букви а) и б), могат да се изписват на езика или езиците, които съответната държава членка прецени за подходящи.
Осигуряването на отделни ленти, обозначени със знака в част Б1 („Не се изисква виза“) от приложение III, не е задължително. Държавите членки вземат решение дали да осигурят такива ленти и на кои гранично-пропускателни пунктове да направят това в зависимост от практическите нужди.
Държавите-членки могат да използват различни обозначения на тези знаци според случая предвид местните обстоятелства.
▼M5 —————
Член 10
Подпечатване на пътните документи
Пътните документи на граждани на трети страни редовно се подпечатват при влизане и излизане. По-специално, печат при влизане и излизане се поставя на:
документите, които носят валидна виза и които позволяват на гражданите на трети страни да преминат границата;
документите, които позволяват на гражданите на трети страни, на които е издадена виза на границата на държава-членка, да преминат границата;
документите, които позволяват на гражданите на трети страни, които не подлежат на изискването за притежание на виза, да преминат границата.
Пътните документи на граждани на трети страни, които са членове на семейството на граждани на трети страни, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, но които не представят картата за пребиваване, предвидена в Директива 2004/38/ЕО, се подпечатват при влизане и излизане.
Не се поставя печат при влизане и излизане на:
пътните документи на държавни глави и сановници, чието пристигане официално е оповестено предварително чрез дипломатически канали;
на разрешителни на пилоти или удостоверения на членовете на екипажа на самолети;
на пътните документи на моряци, които присъстват на територията на дадена държава-членка единствено когато корабът им влиза в пристанище, и то в зоната на това пристанище;
пътните документи на екипажа и пътниците на кораби за пътешествия, които не подлежат на гранични проверки в съответствие с точка 3.2.3 от приложение VI;
документите, които позволяват на граждани на Андора, Монако и Сан Марино да преминават границата;
пътните документи на екипажите на пътническите и товарните международни влакове;
пътните документи на гражданите на трети страни, които представят карта за пребиваване, предвидена в Директива 2004/38/ЕО.
По изключение, по молба на гражданин на трета страна той може да бъде освободен от поставяне на печат за влизане или излизане, в случай че поставянето на такъв печат може да причини сериозни затруднения за това лице. В такъв случай влизането или излизането се записват на отделен лист, на който се посочва името на лицето и номерът на паспорта. Този лист се дава на гражданина на трета страна. Компетентните органи на държавите членки могат да водят статистика за такива изключителни случаи и могат да предоставят тези статистически данни на Комисията.
Член 11
Презумпции по отношение изпълнението на условията за продължителност на престоя
В такъв случай:
ако гражданинът на трета страна се намира на територията на държава-членка, която изцяло прилага достиженията на правото от Шенген, компетентният орган обозначава в съответствие с националното законодателство и практика в пътния му документ датата и мястото, където е преминал външната граница на някоя от държавите-членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген;
ако гражданинът на трета страна се намира на територията на държава-членка, по отношение на която решението, предвидено в член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г., не е взето, компетентният орган обозначава в съответствие с националното законодателство и практика в пътния му документ датата и мястото, където е преминал външната граница на такава държава-членка.
В допълнение към обозначенията, посочени в букви а) и б), на гражданина на трета страна може да се даде формуляр, както е показано в приложение VIII.
Държавите-членки се уведомяват взаимно и известяват Комисията и генералния секретариат на Съвета за националните си практики по отношение на обозначенията, посочени в настоящия член.
Член 12
Наблюдение на границата
Това наблюдение се извършва по такъв начин, че да предотврати и да разубеди лицата от заобикаляне на проверките на гранично-пропускателните пунктове.
Член 13
Отказ за влизане
Аргументираното решение, което посочва точните причини за отказа, се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане. Попълненият стандартен формуляр се предава на съответния гражданин на трета страна, който потвърждава получаването на решението за отказ за влизане чрез този формуляр.
Подаването на апелативна жалба няма суспензивен ефект по отношение на решението за отказ за влизане.
Без да се засяга всякаква компенсация, предоставена в съответствие с национално право, засегнатият гражданин на трета страна в случаите, когато апелацията заключи, че решението за отказ за влизане е неправилно обосновано, има право зачеркнатият печат за влизане да бъде заличен, както и други зачерквания или добавяния, които са направени от държавата-членка, която е забранила влизането.
ГЛАВА III
Персонал и ресурси на гранично-пропускателните пунктове
Член 14
Персонал и ресурси за граничен контрол
Държавите-членки осигуряват необходимия персонал и ресурси в достатъчни количества за извършване на граничен контрол на външните граници в съответствие с членове 6—13 по такъв начин, че да осигурят ефективно, високо и еднообразно ниво на контрол на външните си граници.
Член 15
Изпълнение на граничния контрол
При извършване на посочения граничен контрол не се засягат правомощията да се завежда наказателно дело, предоставени на граничната охрана от национално право и попадащи извън обхвата на настоящия регламент.
Държавите членки гарантират, че граничната охрана се състои от специално и добре обучени професионалисти, при отчитане на общите учебни програми за граничната охрана, установени и разработени от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета. Учебните програми включват специализирано обучение за определяне на ситуации, включващи уязвими лица, например непридружени ненавършили пълнолетие лица и жертви на трафик, и за справянето с такива ситуации. Държавите членки, с подкрепата на Агенцията, насърчават служителите от граничната охрана да изучават езиците, необходими за изпълнение на задачите им.
Член 16
Сътрудничество между държавите-членки
Държавите-членки се въздържат от всякаква дейност, която би могла да застраши функционирането на Агенцията или постигането на нейните цели.
Държавите-членки докладват на Агенцията за оперативно сътрудничество, посочено в първата алинея.
Член 17
Съвместен контрол
За тази цел държавите-членки могат да сключват двустранни споразумения помежду си.
ГЛАВА IV
Специфични правила за гранични проверки
Член 18
Специфични правила за различните видове граници и различните превозни средства за преминаване на външни граници
Специфичните правила, съдържащи се в приложение VI, се прилагат по отношение на проверките, извършвани на различните видове граници и различните превозни средства, използвани за преминаване през гранично-пропускателни пунктове.
Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от членове 4 и 5 и членове 7—13.
Член 19
Специфични правила за проверки на определени категории лица
Специфичните правила, съдържащи се в приложение VII, се прилагат по отношение на проверки на следните категории лица:
държавни глави и членовете на техните делегации;
пилоти на самолети и други членове на екипажа;
моряци;
притежатели на дипломатически, официални или служебни паспорти и членове на международни организации;
презгранични работници;
непълнолетни лица;
спасителни служби, полиция, пожарни екипи и гранична охрана;
офшорни работници.
Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от членове 4 и 5 и членове 7—13.
Член 19a
Чрез дерогация от разпоредбите на настоящия регламент във връзка с установяването на гранично-пропускателни пунктове и до влизането в сила на решение на Съвета относно пълното прилагане в Хърватия на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване или докато настоящият регламент бъде изменен така, че да включва разпоредби относно граничния контрол на общите гранично-пропускателни пунктове, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано, Хърватия може да запази общите гранично-пропускателни пунктове по границата си с Босна и Херцеговина. На тези общи гранично-пропускателни пунктове граничните служители на едната страна извършват на територията на другата страна проверки на влизане и излизане. Всички проверки на влизане и излизане, осъществявани от хърватските гранични служители, се извършват в съответствие с достиженията на правото на Съюза, включително със задълженията на държавите-членки по отношение на международната закрила и забраната за връщане. За тази цел съответните двустранни споразумения за създаване на въпросните общи гранично-пропускателни пунктове се изменят, ако това е необходимо.
ГЛАВА IVа
Специални мерки в случай на сериозни недостатъци, свързани с граничния контрол на външните граници
Член 19б
Мерки по външните граници и подкрепа от Агенцията
Когато са установени сериозни недостатъци при осъществяването на граничния контрол на външните граници в доклада за оценка, изготвен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген ( 24 ), и с оглед да се гарантира спазването на препоръките, посочени в член 15 от същия регламент, Комисията може чрез акт за изпълнение да препоръча на оценяваната държава членка да предприеме определени специални мерки, които могат да включват една от следните мерки или и двете:
започване на разполагането на европейски екипи за гранична охрана в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004;
представяне за становище на Агенцията на своите стратегически планове, изготвени въз основа на оценка на риска, включително информация за разполагането на персонал и оборудване.
Този акт за изпълнение се приема съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 33а, параграф 2.
Комисията също така информира Европейския парламент и Съвета.
ДЯЛ III
ВЪТРЕШНИ ГРАНИЦИ
ГЛАВА I
Премахване на граничния контрол на вътрешните граници
Член 20
Преминаване на вътрешни граници
Вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата независимо от тяхната националност.
Член 21
Проверки на територията
Премахването на граничен контрол на вътрешните граници не накърнява:
упражняването на полицейски правомощия от компетентните органи на държавите-членки съгласно националното им законодателство, доколкото упражняването на тези правомощия няма ефект, равностоен на гранични проверки; това важи също така за граничните зони. По смисъла на първото изречение упражняването на полицейски правомощия не може, по-специално, да се смята за равностойно на упражняването на гранични проверки, когато полицейските мерки:
нямат за цел граничен контрол,
се основават на обща полицейска информация и опит по отношение възможни заплахи за обществената сигурност и целят, по-специално, да се противопоставят на презграничната престъпност,
са планирани и изпълнени по начин, който ясно се различава от системните проверки на лица на външните граници,
са извършени въз основа на проверки на място;
проверки за сигурност, извършвани на пристанища и летища от компетентните органи съгласно правото на всяка държава-членка, от пристанищни или летищни служители или превозвачи, при условие че тези проверки също се извършват и на лица, които пътуват в рамките на дадена държава-членка;
възможността държава-членка да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи;
възможността държава членка да предвиди в своето право задължението за граждани на трети страни да съобщават за присъствието си на нейната територия съгласно разпоредбите на член 22 от Шенгенската конвенция.
Член 22
Премахване на пречки за трафика на шосейни пропускателни пунктове на вътрешните граници
Държавите-членки премахват всички бариери за плавния трафик на шосейни пропускателни пунктове на вътрешните граници, по-специално всякакви ограничения на скоростта, които не се основават изключително на съображения за сигурност по пътя.
В същото време държавите-членки се подготвят да осигурят съоръжения за проверки, в случай че се въведе повторно вътрешен граничен контрол.
ГЛАВА II
Временно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници
Член 23
Обща рамка за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници
Член 23а
Критерии за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници
Когато дадена държава членка взема като крайна мярка решение за временно повторно въвеждане на граничен контрол на една или повече от своите вътрешни граници или на участъци от тях или решение за удължаване на това повторно въвеждане в съответствие с член 23 или член 25, параграф 1, тази държава членка прави оценка на степента, в която с тази мярка има вероятност по адекватен начин да бъде отстранена заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, и прави оценка на пропорционалността на мярката спрямо тази заплаха. При извършването на тази оценка, държавата членка взема предвид по-специално следното:
вероятните последици от евентуалната заплаха за нейния обществен ред или вътрешна сигурност, включително след терористични инциденти или заплахи, включително от страна на организираната престъпност;
вероятните последици от тази мярка за свободното движение на хора в пространството без граничен контрол на вътрешните граници.
Член 24
Процедура за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници съгласно член 23, параграф 1
Когато дадена държава членка планира повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници съгласно член 23, параграф 1, тя нотифицира останалите държави членки и Комисията най-късно четири седмици преди планираното повторно въвеждане или в по-кратък срок, ако обстоятелствата, породили необходимостта от това повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, станат известни по-малко от четири седмици преди планираното повторно въвеждане. За тази цел държавата членка предоставя следната информация:
основанията за предложеното повторно въвеждане, включително всички имащи отношение данни, с които подробно се описват събитията, съставляващи сериозна заплаха за нейния обществен ред или вътрешна сигурност;
обхвата на предложеното повторно въвеждане, като се посочва в кой участък или в кои участъци от вътрешните граници ще бъде повторно въведен граничен контрол;
наименованията на разрешените гранични контролно-пропускателни пунктове;
датата и продължителността на планираното повторно въвеждане;
според случая мерките, които ще се предприемат от останалите държави членки.
Нотификацията по първа алинея може да бъде направена и съвместно от две или повече държави членки.
При необходимост Комисията може да изиска допълнителна информация от съответната държава членка или държави членки.
Това класифициране не препятства предоставянето на информация от Комисията на Европейския парламент. Предаването и обработката на информацията и документите, предоставени на Европейския парламент съгласно настоящия член, се извършват при спазване на приложимите за Европейския парламент и Комисията правила относно изпращането и обработването на класифицирана информация.
Ако въз основа на съдържащата се в нотификацията информация или на друга получена от нея допълнителна информация Комисията постави под въпрос необходимостта или пропорционалността на планираното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници или ако прецени, че е подходящо да се проведе консултация по някои аспекти на нотификацията, Комисията представя становище за това.
Член 25
Специална процедура при случаи, които изискват незабавни действия
В случай на удължаване се прилагат mutatis mutandis разпоредбите на член 24, параграфи 4 и 5, а консултациите се провеждат незабавно след като решението за удължаване е нотифицирано на Комисията и на държавите членки.
Член 26
Специална процедура при извънредни обстоятелства, застрашаващи цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници
В препоръката си Съветът посочва най-малкото информацията по член 24, параграф 1, букви а)—д).
Съветът може да препоръча удължаване съгласно условията и процедурите, предвидени в настоящия член.
Преди държава членка да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници съгласно настоящия параграф, тя нотифицира съответно останалите държави членки, Европейския парламент и Комисията.
В такъв случай Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който се оценяват основанията, посочени от съответната държава членка, както и последиците за защитата на общите интереси на пространството без граничен контрол на вътрешните граници.
Член 26а
Критерии за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при извънредни обстоятелства, застрашаващи цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници.
Когато като крайна мярка Съветът препоръча съгласно член 26, параграф 2 временно повторно въвеждане на граничен контрол на една или повече вътрешни граници или на участъци от тях, той прави оценка на степента, в която с тази мярка има вероятност по адекватен начин да бъде отстранена заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници, и оценка на пропорционалността на мярката спрямо тази заплаха. Тази оценка се основава на подробната информация, предоставена от съответната(ите) държава(и) членка(и) и от Комисията, както и на всяка друга имаща отношение информация, включително информацията, получена съгласно параграф 2 от настоящия член. При извършването на тази оценка се отчитат по-специално следните обстоятелства:
наличността на мерки за техническо или финансово подпомагане, до които може да се прибегне или вече се е прибягнало на национално равнище или на равнището на Съюза, или и на двете равнища, включително подкрепа от органи на Съюза, служби или агенции като Агенцията, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 25 ) или Европейската полицейска служба (Европол), създадена с Решение 2009/371/ПВР на Съвета ( 26 ), и степента, в която с тези мерки има вероятност по адекватен начин да бъдат отстранени заплахите за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници;
настоящите и вероятните бъдещи последици от евентуални сериозни недостатъци, свързани с граничния контрол на външните граници, установени при оценките, проведени съгласно Регламент (ЕС) № 1053/2013, както и степента, в която тези сериозни недостатъци съставляват сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници;
вероятните последици от повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници за свободното движение на хора в пространството без граничен контрол на вътрешните граници.
Преди да приеме предложение за препоръка на Съвета съгласно член 26, параграф 2, Комисията може:
да поиска от държавите членки, Агенцията, Европол или други органи, служби или агенции на Съюза да ѝ предоставят допълнителна информация;
да проведе проверки на място с помощта на експерти от държавите членки и от Агенцията, Европол или друг имащ отношение орган, служба или агенция на Съюза с цел да получи или провери информация, от значение за посочената препоръка.
Член 27
Информиране на Европейския парламент и на Съвета
Комисията и съответната(ите) държава(и) членка(и) информират Европейския парламент и Съвета във възможно най-кратък срок за всички основания, които биха могли да задействат прилагането на член 19а и членове 23—26а.
Член 28
Разпоредби, които се прилагат при повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници
На местата, където се въвежда повторно граничен контрол на вътрешни граници, се прилагат с необходимите изменения съответните разпоредби на дял II.
Член 29
Доклад за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници
В рамките на четири седмици от премахването на граничния контрол на вътрешните граници държавата членка, която е извършвала граничен контрол на вътрешните граници, представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, като описва по-специално първоначалната оценка и спазването на критериите, посочени в членове 23а, 25 и 26а, изпълнението на проверките, практическото сътрудничество със съседните държави членки, произтеклите последствия за свободното движение на хора, ефективността на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, включително последваща оценка на пропорционалността на повторното въвеждане на граничен контрол.
Комисията може да представи становище относно тази последваща оценка на временното повторно въвеждане на граничен контрол на една или повече вътрешни граници или на участъци от тях.
Най-малко веднъж годишно Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за функционирането на пространството без граничен контрол на вътрешните граници. Докладът съдържа списък на всички решения за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, взети през съответната година.
Член 30
Информиране на обществеността
Комисията и съответната държава членка информират обществеността по координиран начин относно решение за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и посочват по-специално началната и крайната дата за тази мярка освен когато са налице императивни съображения за сигурност това да не се направи.
Член 31
Поверителност
По молба на съответната държава-членка останалите държави-членки, Европейският парламент и Комисията зачитат поверителността на информацията, предоставена във връзка с повторното въвеждане и удължаване на срока на граничен контрол и доклада, изготвен съгласно член 29.
ДЯЛ IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 32
Изменения на приложенията
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33 за изменение на приложения III, IV и VIII.
Член 33
Упражняване на делегирането
Член 33а
Процедура на комитет
Член 34
Нотификации
Държавите-членки изпращат на Комисията:
списък с разрешенията за пребиваване, в който се разграничават разрешенията по член 2, точка 15, буква а) и разрешенията по член 2, точка 15, буква б) и който се придружава от образец на разрешенията по член 2, точка 15, буква б). Картите за пребиваване, издадени в съответствие с Директива 2004/38/ЕО, се посочват изрично, а за картите за пребиваване, които не съответстват на единния формат, установен в Регламент (ЕО) 1030/2002, се представят образци;
списък с гранично-пропускателните си пунктове;
справка за референтните суми, които се изискват за преминаване на външните им граници, определени за съответната година от националните органи;
списък с националните служби, отговорни за граничния контрол;
образци на моделите карти, издавани от министерствата на външните работи;
изключенията от правилата за преминаване на външните граници, посочени в член 4, параграф 2, буква а);
статистиките, посочени в член 10, параграф 3.
Член 35
Местен граничен трафик
Настоящият регламент не накърнява правилата на Общността за местен граничен трафик и съществуващите двустранни споразумения относно местен граничен трафик.
Член 36
Сеута и Мелила
Разпоредбите на настоящия регламент не накърняват специалните правила, валидни за градовете Сеута и Мелила, както са определени в декларацията на Кралство Испания относно градовете Сеута и Мелила в заключителния акт към Споразумението за присъединяване на Кралство Испания към Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. ( 28 ).
Член 37
Изпращане на информация от страна на държавите-членки
Държавите членки съобщават на Комисията националните си разпоредби, свързани с член 21, букви в) и г), санкциите по член 4, параграф 3 и двустранните споразумения, разрешени съгласно настоящия регламент. Последващи изменения в тези разпоредби се съобщават в рамките на пет работни дни.
Информацията, предоставена от държавите-членки, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, серия С.
Член 37а
Механизъм за оценка
Оценките могат да включват предварително обявени или внезапни проверки на място, извършвани на външните или вътрешните граници.
В съответствие с посочения механизъм за оценка, Комисията отговаря за приемането на многогодишните и годишните програми за оценка и докладите за оценка.
Когато в доклад за оценка, приет от Комисията в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 1053/2013, са установени сериозни недостатъци при осъществяването на граничния контрол на външните граници, се прилагат членове 19а и 26 от настоящия регламент.
Член 38
Доклад за прилагането на дял III
Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета до 13 октомври 2009 г. доклад за прилагането на дял III.
Комисията обръща специално внимание на всякакви трудности, възникнали от повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешни граници. По целесъобразност тя дава предложения, насочени към разрешаването на такива трудности.
Член 39
Отмяна
От датата, посочена в параграф 1, се отменя следното:
Общият наръчник включително приложенията му;
решенията на Шенгенския изпълнителен комитет от 26 април 1994 г. (SCH/Com-ex (94) 1, rev 2), от 22 декември 1994 г. (SCH/Com-ex (94) 17, rev 4) и от 20 декември 1995 г. (SCH/Com-ex (95) 20, rev 2);
приложение 7 към Общите консулски инструкции;
Регламент (ЕО) № 790/2001 на Съвета от 24 април 2001 г. за запазване на изпълнителните правомощия на Съвета по отношение на определени подробни разпоредби и практически процедури за извършване на гранични проверки и наблюдение ( 29 );
Решение 2004/581/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на минимални обозначения върху знаци на гранично-пропускателните пунктове на външните граници ( 30 );
Решение 2004/574/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Общия наръчник ( 31 );
Регламент (ЕО) № 2133/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно изискването компетентните органи на държавите-членки да подпечатват систематично пътните документи на граждани на трети страни при преминаването им на външни граници на държавите-членки и за изменение на разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение и Общия наръчник с тази цел ( 32 ).
Член 40
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на 13 октомври 2006 г. Член 34 обаче влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Подкрепящи документи за удостоверяване изпълнението на условията за влизане
Документалните доказателства, посочени в член 5, параграф 2, могат да включват следното:
за служебни пътувания:
покана от компания или орган за присъствие на срещи, конференции или събития, свързани с търговия, промишленост или работа;
други документи, които показват съществуването на търговски отношения или отношения със служебна цел;
входни билети за панаири или конгреси, ако такива ще се посещават;
за пътувания, предприети с учебна цел или друг вид обучение:
удостоверение за записване в учебно заведение с цел посещаване на професионални или академични курсове в рамките на основно или продължаващо обучение;
студентски карти или удостоверения за посещаваните курсове;
за пътувания, предприети с туристическа цел или по лични причини:
подкрепящи документи по отношение на настаняване:
подкрепящи документи по отношение на маршрута:
потвърждение на резервацията за организирано пътуване или друг подходящ документ, който указва предвижданите планове за пътуване;
подкрепящи документи по отношение завръщането:
билет за обратно връщане или билет за обиколно пътуване.
за пътувания, предприети във връзка с политически, научни, културни, спортни или религиозни събития или поради други причини:
покани, входни билети, записвания или програми, които съдържат, където е възможно, името на организацията домакин и продължителността на престоя или друг подходящ документ, обозначаващ целта на посещението.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Регистриране на информация
На всички гранично-пропускателни пунктове цялата служебна информация и всяка друга особено важна информация се регистрира ръчно или електронно. Регистрираната информация включва, по-специално:
имената на граничната охрана, отговорна на място за гранични проверки и на други офицери от същия екип;
смекчаване на проверките на лица, приложено в съответствие с член 8;
издаването на границата на документи, които да заместят паспорти и визи;
задържани лица и оплаквания (наказателни престъпления и административни нарушения);
лица, на които е отказано влизане в съответствие с член 13 (основания за отказа за влизане и националности);
кодовете за сигурност за входящи и изходящи печати, самоличността на граничната охрана, на която се поверява даден печат по всяко време или смяна и информация, свързана със загубени или откраднати печати;
оплаквания от лица, подлежащи на проверки;
други особено важни полицейски или съдебни мерки;
особени явления.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Модели на знаците за обозначаване на ленти на гранично-пропускателните пунктове
ЧАСТ А
(
)
ЧАСТ Б1: „Не се изисква виза“;
ЧАСТ Б2: „Всички паспорти“.
ЧАСТ В
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Поставяне на печати
Пътните документи на граждани на трети страни системно се подпечатват при влизане и излизане в съответствие с член 10. Спецификациите на тези печати са постановени в Решение SCH/COM-EX (94) 16 rev SCH/Gem-Handb (93) 15 (CONFIDENTIAL) на Шенгенския изпълнителен комитет.
Кодовете за сигурност върху печатите се променят на равни интервали от време, които не надхвърлят един месец.
При влизане и излизане на граждани на трети страни, за които важи задължението за притежаване на виза, печатът по правило се поставя върху страницата срещу тази, върху която е поставена визата.
Ако посочената страница не може да се използва, печатът се поставя на следващата страница. Зоната за машинно четене не се подпечатва.
Държавите-членки определят национални точки за контакт, отговорни за обмяна на информация относно кодовете за сигурност на печатите за влизане и излизане, използвани на гранично-пропускателните пунктове и уведомяват останалите държави-членки, генералния секретариат на Съвета и Комисията за това. Тези точки за контакт имат незабавен достъп до информация относно използвани общи печати за влизане и излизане на външната граница на съответната държава-членка, и по-специално до информация относно следното:
гранично-пропускателния пункт, където се поставя даден печат;
самоличността на граничната охрана, на която е заверен даден печат в определен момент;
кода за сигурност на даден печат в определен момент.
Всички въпроси, свързани с общите печати, поставяни при влизане и излизане, се поставят чрез посочените по-горе точки за контакт.
Националните точки за контакт също така незабавно изпращат до останалите точки за контакт, генералния секретариат на Съвета и Комисията информация относно промяна на точките за контакт, както и за загубени или откраднати печати.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ЧАСТ А
Процедури за отказ на влизане на границата
При отказ на влизане на границата компетентната гранична охрана:
попълва стандартен формуляр за отказ на влизане, както е показан в част Б. Засегнатият гражданин на трета страна подписва формуляра и получава копие на подписания формуляр. В случаите, когато гражданинът откаже да подпише формуляра, граничната охрана обозначава този отказ във формуляра в секция „забележки“;
поставя печат за влизане в паспорта, зачеркнат с кръст с неизличим черен химикал и записва срещу него на дясната страна също с неизличим черен химикал, буквата/ите, съответстваща/и на причината/ите за отказ на влизане. Списък с тези причини е поместен в споменатия по-горе стандартен формуляр за отказ на влизане;
анулира или отменя визите, според случая, в съответствие с условията, предвидени в член 34 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността ( 34 );
вписва всеки отказ на влизане в регистър или в списък, като отбелязва самоличността и националността на съответния гражданин на трета страна, справка за документа, упълномощаващ гражданина на трета страна да преминава границата, както и причините за отказ на влизане и датата на отказ.
▼M3 —————
Ако гражданин на трета страна, на когото е отказано право на влизане, пристигне на границата с превозвач, органът, отговорен на местно равнище:
заповядва на превозвача да поеме отговорност за гражданина на трета страна и да го транспортира незабавно до третата страна, от която е бил превозен, до третата страна, издала документа, упълномощаващ го да премине границата, или до всяка друга трета страна, където е сигурно приемането му или да намери начини за последващо транспортиране в съответствие с член 26 от Шенгенската конвенция и Директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 г. за допълване разпоредбите на член 26 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. ( 35 );
в очакване на последващо транспортиране предприема необходимите мерки в съответствие с националното законодателство и с оглед на местните обстоятелства да предотврати незаконно влизане на граждани на трети страни, на които е отказано право на влизане.
Ако съществуват основания едновременно за отказ на влизане на гражданин на трета страна и арестуването му, граничната охрана се свързва с органите, отговорни за решение да се предприеме действие в съответствие с националното законодателство.
ЧАСТ Б
Стандартен формуляр за отказ на влизане на границата
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Специфични правила за различните видове граници и различните превозни средства, използвани за преминаване на външните граници на държавите-членки
1. Сухопътни граници
1.1. Проверки на шосеен трафик
|
1.1.1. |
За осигуряване на ефективни проверки на лица, като в същото време се гарантира безопасността и плавният поток на шосеен трафик, движенията на гранично-пропускателните пунктове се регулират по подходящ начин. При необходимост държавите-членки могат да сключат двустранни споразумения за канализиране и блокиране на трафика. Те уведомяват Комисията за това съгласно член 37. |
|
1.1.2. |
На сухопътни граници държавите-членки могат, когато преценят за необходимо и ако обстоятелствата го позволяват, да въведат отделни ленти на някои гранично-пропускателни пунктове в съответствие с член 9. Отделните ленти могат да бъдат премахнати по всяко време от компетентните органи на държавата-членка при извънредни обстоятелства и ако условията на трафик и инфраструктура го изискват. Държавите-членки могат да си сътрудничат със съседни страни с оглед въвеждането на отделни ленти на пропускателните пунктове на външни граници. |
|
1.1.3. |
По правило лицата, пътуващи с превозни средства, могат да останат в тях по време на проверката. Ако обстоятелствата изискват обаче, лицата могат да бъдат помолени да излязат от превозните си средства. Цялостни проверки се извършват, ако обстоятелствата на място позволяват, на места, определени за тази цел. В интерес на безопасността на персонала при възможност проверките се извършват от двама гранични офицери. |
|
1.1.4. |
Съвместни гранично-пропускателни пунктове 1.1.4.1. Държавите членки могат да сключват или поддържат двустранни споразумения със съседни трети страни за създаването на съвместни гранично-пропускателни пунктове, на които граничната охрана на държавата членка и граничната охрана на третата страна извършват една след друга проверки при излизане и влизане в съответствие със своето национално право на територията на другата страна по споразумението. Съвместните гранично-пропускателни пунктове могат да бъдат разположени на територията на държава членка или на територията на трета страна. 1.1.4.2. Съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на държава-членка: в двустранните споразумения за създаване на съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на държава членка, се предвижда разрешение граничната охрана на третата страна да изпълнява задачите си в държавата членка при съблюдаване на следните принципи:
а)
Международна закрила: гражданин на трета страна, който търси международна закрила на територията на държава членка, получава достъп до приложимите процедура в тази държава членка в съответствие с достиженията на правото на Съюза в областта на убежището.
б)
Арест на лице или изземване на имущество: ако граничната охрана на третата страна узнае факти, които дават основание за ареста или поставянето под закрила на дадено лице или за изземването на имущество, тя съобщава тези факти на органите на държавата членка, които, независимо от гражданството на засегнатото лице, осигуряват предприемането на подходящи последващи действия в съответствие с националното право, правото на Съюза и международното право.
в)
Лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза и влизат на територията на Съюза: граничната охрана на третата страна не възпрепятства лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, да влязат на територията на Съюза. Ако има причини, обосноваващи отказ за излизане от съответната трета страна, граничната охрана на третата страна уведомява органите на държавата членка за тези причини и органите на държавата членка осигуряват предприемането на подходящи последващи действия в съответствие с националното право, правото на Съюза и международното право. 1.1.4.3. Съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на трета страна: в двустранните споразумения за създаване на съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на трета страна, се предвижда разрешение граничната охрана на държавата членка да изпълнява задачите си в третата страна. За целите на настоящия регламент всяка проверка, извършена от граничната охрана на държавата членка на съвместен гранично-пропускателен пункт, разположен на територията на трета страна, се приема за извършена на територията на съответната държава членка. Граничната охрана на държавата членка изпълнява задачите си в съответствие с Регламент (ЕО)№ 562/2006 и при спазване на следните принципи:
а)
Международна закрила: гражданин на трета страна, който е преминал през контрол на излизане от граничната охрана на трета страна и впоследствие поиска международна закрила от граничната охрана на държавата членка, която се намира в третата страна, получава достъп до приложимите процедури на държавата членка в съответствие с достиженията на правото на Съюза в областта на убежището. Органите на третата страна приемат прехвърлянето на засегнатото лице на територията на държавата членка.
б)
Арест на лице или изземване на имущество: ако граничната охрана на държавата членка узнае факти, които дават основание за ареста или поставянето под закрила на лице или изземването на имущество, тя предприема действия в съответствие с националното право, правото на Съюза и международното право. Органите на третата страна приемат прехвърлянето на съответното лице или предмет на територията на държавата членка.
в)
Достъп до информационни системи: граничната охрана на държавата членка може да използва информационни системи за обработване на лични данни в съответствие с член 7. На държавите членки се разрешава да предприемат техническите и организационните мерки за сигурност, които се изискват от правото на Съюза за защита на личните данни срещу случайно или незаконно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп, включително достъп на органите на трета страна. 1.1.4.4. Преди сключването или изменението на двустранно споразумение за съвместни контролно-пропускателни пунктове със съседна трета страна съответната държава членка провежда с Комисията консултации относно съвместимостта на споразумението с правото на Съюза. Вече съществуващите двустранни споразумения се съобщават на Комисията до 20 януари 2014 г. Ако Комисията прецени, че споразумението е несъвместимо с правото на Съюза, тя уведомява съответната държава членка. Държавата членка предприема всички подходящи стъпки за изменение на споразумението в разумен срок, така че установените несъответствия да бъдат отстранени. |
1.2. Проверки на железопътен трафик
|
1.2.1. |
Извършват се проверки както на пътници, така и на екипажа на влакове, преминаващи външни граници, включително на товарни влакове или на празни влакове. Държавите членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения относно начина на извършване на тези проверки, като съблюдават принципите, установени в точка 1.1.4. Тези проверки се извършват по един от следните начини:
—
на първата гара на пристигане или последната гара на заминаване на територията на държава членка,
—
в самия влак по време на транзитно преминаване между последната гара на заминаване в трета страна и първата гара на пристигане на територията на държава членка или обратното,
—
на последната гара на заминаване или на първата гара на пристигане на територията на трета страна.
|
|
1.2.2. |
В допълнение, с цел улесняване на железопътния трафик на високоскоростни пътнически влакове, държавите членки по маршрута на тези влакове от трети страни могат също така да решат, по взаимно съгласие със съответните трети страни и при съблюдаване на принципите, установени в точка 1.1.4., да извършват проверки на лица във влакове от трети страни по един от следните начини:
—
на гарите в трета страна, където лицата се качват във влака,
—
на гарите, където лицата слизат на територията на държавите членки,
—
в самия влак по време на транзитно преминаване между гарите на територията на трета страна и гарите на територията на държавите членки, при условие че лицата остават във влака.
|
|
1.2.3. |
По отношение на високоскоростни влакове от трети страни, които спират на няколко гари на територията на държавите-членки, ако железопътният превозвач е в състояние да натовари пътници единствено за останалата част от пътуването в рамките на територията на държавите-членки, то тези пътници подлежат на проверка на влизане или на самия влак, или на гарата за пристигане, освен ако не са извършени проверки съгласно точки 1.2.1 или 1.2.2, първо тире. Лица, които желаят да ползват влака изключително за останалата част от пътуването на територията на държавите-членки, получават ясни указания преди отпътуването на влака, че ще бъдат проверявани при влизане или по време на пътуването, или на гарата за пристигане. |
|
1.2.4. |
При пътуване в обратната посока лицата във влака подлежат на проверка при излизане съгласно подобни условия. |
|
1.2.5. |
Граничната охрана може да разпореди проверка на кухини в купетата при необходимост с помощта на инспектора на влака, за да се увери, че там не се укриват лица или предмети, подлежащи на гранични проверки. |
|
1.2.6. |
В случай че съществуват основания да се смята, че лица, за които е докладвано или се подозират в извършване на престъпление, или граждани на трети страни, които възнамеряват да влязат незаконно, се укриват във влак, граничната охрана, ако не може да действа в съответствие с националното законодателство, уведомява държавите-членки към или на която територия се движи влакът. |
2. Въздушни граници
2.1. Процедури за проверки на международни летища
|
2.1.1. |
Компетентните органи на държавите-членки осигуряват, че въздушните оператори предприемат необходимите мерки физически да разделят потоците от пътници на вътрешни полети от потоците пътници на други полети. За тази цел на всички международни летища се изгражда необходимата инфраструктура. |
|
2.1.2. |
Местата, където се извършват гранични проверки, се определят в съответствие със следната процедура:
а)
пътници на полет от трета страна, които се качват на самолет за вътрешен полет, подлежат на проверка при влизане на летището на пристигане на полета от трета страна. Пътници на вътрешен полет, които се качват на полет за трета страна (трансферни пътници), подлежат на проверка при излизане на летището на заминаване на последния полет;
б)
за полети от или към трета страна без трансферни пътници и полети, които извършват повече от едно междинно кацане на летища на държавите-членки, където не се извършва смяна на самолета:
i)
пътници на полети от или към трети страни, при които няма предишен или последващ трансфер на територията на държава-членка, подлежат на проверка при влизане на входящото летище и на проверка при излизане на изходящото летище;
ii)
пътници на полети от и към трети страни с повече от едно междинно кацане на територията на държавите-членки, когато няма смяна на самолет (транзитни пътници) и при условие, че пътниците не успеят да се качат на самолета за отсечката, намираща се на територията на държавите-членки, подлежат на проверка при влизане на летището на пристигане и на проверка при излизане на летището на заминаване;
iii)
в случаите, когато самолетен превозвач за полети от трети страни с повече от едно междинно кацане на територията на държавите-членки превозва пътници само за останалата отсечка в рамките на тази територия, пътниците подлежат на проверка при излизане на летището на заминаване и на проверка при влизане на летището на пристигане. Проверки на пътници, които по време на междинни кацания вече са на борда на самолета и не са се качили в територията на държавите-членки, се извършват в съответствие с буква б), ii). За тези категории полети, при които страната на дестинация е трета страна, се прилага обратната процедура. |
|
2.1.3. |
Граничните проверки обикновено се извършват на борда на самолета или на изхода, освен ако не е оправдано въз основа оценка на рисковете, свързани с международната сигурност и нелегалната имиграция. За да се осигури това, на летищата, определени за гранично-пропускателни пунктове, лицата се проверяват в съответствие с правилата, съдържащи се в членове 6—13, а държавите-членки осигуряват, че летищните органи предприемат необходимите мерки да канализират потоците от пътници към съоръженията, предназначени за проверки. Държавите-членки осигуряват, че летищните оператори предприемат необходимите мерки да предотвратят неупълномощени лица да влизат и напускат запазените зони например транзитната зона. Обикновено проверките не се извършват в транзитната зона, освен ако не е оправдано въз основа оценка на рисковете, свързани с международната сигурност и нелегалната имиграция; проверки в тази зона могат, по-специално, да се извършват на лица, които подлежат на изискване за притежаване на летищна транзитна виза с цел проверка наличието на такава. |
|
2.1.4. |
В случаите на непреодолима сила или потенциална опасност или инструкции от органите самолет, извършващ полет от трета страна, трябва да се приземи на писта, която не е граничен пункт, може да продължи своя полет само след разрешение на граничната охрана и митническите органи. Същата разпоредба се прилага и когато самолет, извършващ полет от трета страна, се приземи без разрешение. Във всеки случай членове 6—13 следва да се прилагат за проверка на лицата, намиращи се на борда на самолета. |
2.2. Процедура за проверки на аеродруми
|
2.2.1. |
Осигурява се, че се проверяват в съответствие с членове 6—13 и лицата на летища, които не притежават статут на международно летище съгласно съответното национално право (аеродруми), но през които се определя маршрутът на полети от и към трети страни. |
|
2.2.2. |
Чрез дерогация от точка 2.1.1 не е необходимо на аеродрумите да се въвеждат съответните мерки за физическо разделяне на пътници от вътрешни полети от тези от външни полети, без да се накърнява Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. за установяване на общи правила в областта на сигурността на гражданската авиация ( 36 ). В допълнение при нисък обем на трафик не е необходимо граничната охрана да присъства по всяко време, при условие че навреме може да се осигури необходимият персонал. |
|
2.2.3. |
В случаите, когато присъствието на гранична охрана на аеродрума не е гарантирано през цялото време, управителят на аеродрума уведомява граничната охрана за пристигането и заминаването на самолети на полети от и към трети страни. |
2.3. Проверки на лица на частни самолети
|
2.3.1. |
В случай на частни полети от и към трети страни преди излитане капитанът изпраща на граничната охрана на държавата-членка на пристигане и според случая държавата-членка на първо влизане обща декларация, съдържаща също така летателен план в съответствие с приложение 2 към Конвенцията за международна гражданска авиация и информация относно самоличността на пътниците. |
|
2.3.2. |
В случаите, когато частни самолети пристигат от трета страна на път за държава-членка и правят междинно кацане на територията на други държави-членки, компетентните органи на държавата-членка на влизане извършват гранични проверки и поставят печат за влизане на общата декларация, посочена в точка 2.3.1. |
|
2.3.3. |
В случаите, когато е налице несигурност относно това дали даден полет пристига изключително от или пътува единствено за териториите на държавите-членки без междинно кацане на територията на трета страна, компетентните органи извършват проверки на лицата на летища и аеродруми в съответствие с точки 2.1—2.2. |
|
2.3.4. |
Разпоредбите за влизане и излизане на глайдери, свръхлеки самолети, хеликоптери, малогабаритни самолети единствено за кратки разстояния и самолети се постановяват от националното право и където е приложимо — от двустранни споразумения. |
3. Морски граници
3.1. Общи процедури за проверки на морския трафик
3.1.1. Проверки на кораби се извършват на пристанищата на пристигане или заминаване или в зона, определена за тази цел, разположена в непосредствена близост до плавателния съд, или на борда на корабите в териториални води по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право. Държавите членки могат да сключват споразумения, съгласно които проверки могат да се извършват и по време на преминаването или при пристигането или заминаването на кораба на територията на трета страна, като се съблюдават принципите, установени в точка 1.1.4.
3.1.2. Капитанът на кораба, корабният агент или друго лице, надлежно упълномощено от капитана или утвърдено по удовлетворителен за съответния публичен орган начин (и в двата случая наричано по-долу „капитанът на кораба“), съставя списък на екипажа и всички пътници, съдържащ информацията, необходима съгласно формуляр 5 (за списъка на екипажа) и формуляр 6 (за списъка на пътниците) към Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, както и — ако е приложимо — номерата на визите или разрешенията за пребиваване:
Капитанът на кораба предава списъка(ците) на граничната охрана или — ако това е предвидено от националното право — на други компетентни органи, които незабавно препращат списъка(ците) на граничната охрана.
3.1.3 Граничната охрана или посочените в точка 3.1.2. органи изпращат на капитана на кораба потвърждение за получаване (подписано копие на списъка(ците) или потвърждение за получаване в електронен вид), което той представя при поискване, когато корабът е в пристанище.
3.1.4. Капитанът на кораба докладва незабавно на компетентния орган за всякакви промени в състава на екипажа или броя на пътниците.
Капитанът на кораба също така уведомява компетентните органи незабавно и в срока, определен в точка 3.1.2., за присъствието на пътници без билет на борда. Въпреки това за пътниците без билет отговорен остава капитанът на кораба.
Чрез дерогация от членове 4 и 7 на лицата, които се намират на борда на кораба, не се извършват системни гранични проверки. Въпреки това и само когато това е обосновано от оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, граничната охрана извършва претърсване на кораба и проверки на лицата, намиращи се на него.
3.1.5 Капитанът на кораба уведомява компетентния орган за отпътуването на кораба своевременно и в съответствие с действащите правила на съответното пристанище.
3.2. Специфични процедури за проверка на някои видове кораби
Кораби за пътешествия
|
3.2.1. |
Капитанът на кораб за пътешествия предава на компетентния орган маршрута и програмата на пътешествието, веднага щом те бъдат определени и в рамките на срока, определен в точка 3.1.2. |
|
3.2.2. |
Ако маршрутът на кораб за пътешествия включва изключително пристанища, разположени на териториите на държави-членки, чрез дерогация от членове 4 и 7 не се извършват гранични проверки и корабът може да остане на док в пристанища, които не са гранично-пропускателни пунктове. Въпреки това проверки на екипажа и на пътниците на тези кораби се извършват само когато това е обосновано от оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция. |
|
3.2.3. |
Ако маршрутът на кораба за пътешествия включва както пристанища, разположени на територията на държавите-членки, така и пристанища, разположени в трети страни, чрез дерогация от член 7 се извършват гранични проверки, както следва:
а)
когато корабът за пътешествия идва от пристанище, разположено в трета страна и спира за първи път на пристанище, разположено на територията на държава-членка, екипажът и пътниците подлежат на проверка при влизане въз основа на списъци с имената на екипажа и пътниците, както е посочено в ►M5 точка 3.1.2. ◄ Пътници, които слизат на сушата, подлежат на проверки при влизане в съответствие с член 7, освен ако оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, не покаже, че не е необходимо да се извършват такива проверки;
б)
когато корабът за пътешествия идва от пристанище, разположено в трета страна и спира отново на пристанище, разположено на територията на държава-членка, екипажът и пътниците подлежат на проверка при влизане въз основа на списъци с имената на екипажа и пътниците, както е посочено в ►M5 точка 3.1.2. ◄ , по отношение на евентуална промяна от момента на спиране на кораба на предишното пристанище, разположено на територията на държава-членка. Пътници, които слизат на сушата, подлежат на проверки при влизане в съответствие с член 7, освен ако оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, не покаже, че не е необходимо да се извършват такива проверки;
в)
когато корабът за пътешествия идва от пристанище, разположено на територията на държава-членка и спира на такова пристанище, пътниците, които слизат на сушата, подлежат на проверки при влизане в съответствие с член 7, ако оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, изисква това.
г)
когато корабът за пътешествия отпътува от пристанище, разположено на територията на държава-членка, за пристанище в трета страна, екипажът и пътниците подлежат на проверки при излизане въз основа на списъците с имената на екипажа и пътниците. Ако оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция изисква това, пътниците, които се качват на кораба, подлежат на проверки при излизане в съответствие с член 7;
д)
когато корабът за пътешествия отпътува от пристанище, разположено на територията на държава-членка, за друго такова пристанище, не се извършват проверки при излизане. Въпреки това проверки на екипажа и на пътниците на тези кораби се извършват само когато това е обосновано от оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция. |
▼M5 —————
|
3.2.5. |
Чрез дерогация от членове 4 и 7 лица на кораби с развлекателна цел, които идват или отпътуват от пристанище, разположено в държава-членка, не подлежат на гранични проверки и могат да влизат в пристанище, което не е гранично-пропускателен пункт. В зависимост от оценката на рисковете, свързани с нелегалната имиграция обаче, и по-специално, когато в непосредствена близост до територията на съответната държава-членка се намира брегова зона на трета страна, се извършват проверки на лицата и/или физическо претърсване на кораба с развлекателна цел. |
|
3.2.6. |
Чрез дерогация от член 4 кораб с развлекателна цел, който идва от трета страна, може по изключение да влезе в пристанище, което не е гранично-пропускателен пункт. В такъв случай лицата на кораба уведомяват пристанищните власти с цел да им бъде разрешено влизане в това пристанище. Пристанищните власти се свързват с властите в най-близкото пристанище, определено за гранично-пропускателен пункт, за да докладват за пристигането на съда. Декларацията по отношение на пътниците се прави като на пристанищните власти се представя списък на лицата на кораба. Този списък се представя на граничната охрана най-късно при пристигане. По същия начин, ако поради форсмажорни обстоятелства корабът с развлекателна цел, който идва от трета страна, трябва да акостира в пристанище, различно от гранично-пропускателен пункт, пристанищните власти се свързват с властите в най-близкото пристанище, определено за гранично-пропускателен пункт, за да докладват за пристигането на съда. |
|
3.2.7. |
По време на тези проверки се представя документ, който съдържа всички технически характеристики на съда и имената на лицата на борда. Копие на този документ се предава на органите на пристанищата на влизане и излизане. За времето, през което корабът остава в териториалните води на една от държавите-членки, копие на този документ се включва в документите на кораба.
|
|
3.2.8. |
Чрез дерогация от членове 4 и 7 екипажите на съдове за крайбрежен риболов, които се завръщат всеки ден или в рамките на 36 часа в пристанището по регистрация или на всяко друго пристанище, разположено на територията на държавите-членки, без да остава на док в пристанище, разположено на територията на трета страна, не се проверяват системно. Оценката на рисковете за нелегална имиграция, по-специално, когато бреговата зона на трета страна е разположена в непосредствена близост до територията на съответната държава-членка, се взема предвид при определяне честотата на извършваните проверки. В зависимост от тези рискове се извършват проверки на лицата и/или физическо претърсване на съда. |
|
3.2.9. |
Екипажите на съдове за крайбрежен риболов, които не са регистрирани в пристанище, разположено на територията на държава-членка, се проверяват в съответствие с разпоредбите, свързани с моряци. ▼M5 ————— |
|
3.2.10. |
Проверки се извършват на лица на борда на редовни фериботни превози, включващи пристанища, разположени в трети страни. Прилагат се следните правила:
а)
при възможност държавите-членки осигуряват отделни ленти в съответствие с член 9;
б)
проверки на пътници-пешеходци се извършват индивидуално;
в)
проверки на обитатели на съда се извършват, докато те са на съда;
г)
пътници, ползващи редовни фериботни превози, които пътуват с автобус, се считат за пътници-пешеходци. Те трябва да слязат от автобуса за извършване на проверките;
д)
проверки на шофьори на товарни автомобили и всички придружаващи лица се извършват, докато лицата са в автомобила. Тези проверки по принцип се организират отделно от проверките на други пътници;
е)
налице са достатъчен брой изходи, за да се осигури, че проверките се извършват бързо;
ж)
за разкриване на нелегални имигранти се извършват произволни проверки на превозните средства, използвани от пътниците, и, където е приложимо, на товарите и други стоки, натоварени в превозните средства;
з)
членовете на екипажа на редовните фериботни превози се третират по същия начин както членове на екипажа на търговски кораби;
и)
точка 3.1.2. (задължение за предаване на списък на пътниците и списък на екипажа) не се прилага. Ако в съответствие с Директива 98/41/ЕО на Съвета от 18 юни 1998 г. относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите-членки от Общността ( 37 ) трябва да бъде изготвен списък на лицата на кораба, до 30 минути след заминаването от пристанище на трета страна капитанът на кораба изпраща копие от този списък на компетентния орган на пристанището на пристигане на територията на държавите членки. |
|
3.2.11. |
Когато на борда на ферибот, пристигащ от трета страна с повече от едно междинно спиране на територията на държавите членки се качват пътници само за останалата отсечка в рамките на тази територия, тези пътници подлежат на проверка при излизане на пристанището на заминаване и на проверка при влизане на пристанището на пристигане. Проверките на лицата, които по време на междинните спирания вече са били на ферибота и не са се качили на него на територията на държавите членки, се извършват на пристанището на пристигане. Когато страната на местоназначение е трета страна се прилага обратната процедура. |
3.2.12. Чрез дерогация от член 7 не се извършват гранични проверки на товарен превоз между две или повече пристанища, разположени на територията на държавите членки, при който няма спирания на пристанища извън територията на държавите членки и който се състои в превоз на товари.
Въпреки това и само когато са обосновани от оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, се извършват проверки на екипажа и на пътниците на тези кораби.
4. Вътрешно корабоплаване
|
4.1. |
„Вътрешно корабоплаване, включващо преминаването на външна граница“, обхваща използването с търговска или развлекателна цел на всички видове кораби и плавателни съдове в реки, канали и езера. |
|
4.2. |
По отношение на лодки, които са използвани с търговска цел, капитанът и наетите на борда лица, които присъстват в списъка на екипажа и членовете на семействата на тези лица, които пребивават на борда, се приемат за членове на екипажа или равносилно на това. |
|
4.3. |
Релевантните разпоредби на точки 3.1—3.2 се прилагат с необходимите изменения за проверки на вътрешно корабоплаване. |
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Специални правила за някои категории лица
1. Държавни глави
Чрез дерогация от член 5 и членове 7—13 държавните глави и членовете на техните делегации, за чието пристигане и заминаване граничната охрана е официално известена чрез дипломатически канали, не подлежат на гранични проверки.
2. Пилоти на самолети и други членове на екипажа
|
2.1. |
Чрез дерогация от член 5 притежателите на лиценз за пилот или на удостоверение за член на екипаж съгласно предвиденото в приложение 9 към Конвенцията за гражданска авиация от 7 декември 1944 г., в процеса на изпълнение на задълженията си и въз основа на тези документи:
а)
се качват и слизат на летището за междинно кацане или летището на пристигане, разположено на територията на държава-членка;
б)
влизат на територията на общината, където се намира летището за междинно кацане или летището на пристигане на територията на държава-членка;
в)
достигат чрез всякакъв вид транспорт до летище, разположено на територията на държава-членка, с цел качване на самолет, заминаващ от същото летище. Във всички други случаи се изпълняват изискванията, предвидени в член 5, параграф 1. |
|
2.2. |
Членове 6—13 се прилагат по отношение на проверки на членове на екипажа на самолет. Когато е възможно, се дава приоритет на проверки на екипажи на самолети. По-специално, те се проверяват или преди пътниците, или на отделни места, предназначени за тази цел. Чрез дерогация от член 7 екипажи, които са добре познати на отговорните за граничен контрол при изпълнение на служебните им задължения, могат да подлежат само на случайни проверки. |
3. Моряци
Чрез дерогация от членове 4 и 7, държавите членки могат да разрешават на моряци, които притежават документ за самоличност на морско лице, издаден в съответствие с Конвенция № 108 (1958 г.) или Конвенция № 185 (2003 г.) на Международната организация по труда (МОТ) за документите за самоличност на моряците, Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване и съответното национално право, да влизат на територията на държавите членки, като слизат на брега за престой в зоната на пристанището, където са акостирали корабите им, или в съседни общини, или да излизат от територията на държавите членки, като се връщат на корабите си, без да се представят на гранично-пропускателен пункт, при условие че имената им са включени в списъка на екипажа за кораба, на който са членове, и който е предварително предаден за проверка на компетентните органи.
Въпреки това, предвид оценката на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, преди да слязат на брега, моряците подлежат на проверка от граничната охрана в съответствие с член 7.
4. Притежатели на дипломатически, официални и служебни паспорти и членове на международни организации
|
4.1. |
С оглед специалните привилегии и имунитети, с които се ползват, притежателите на дипломатически, официални или служебни паспорти, издадени от трети страни или техните правителства, признати от държавите-членки, както и притежателите на документи, издадени от международните организации, изброени в точка 4.4, които пътуват при изпълнение на служебните си задължения, могат да се ползват с приоритет пред други пътници на гранично-пропускателните пунктове, въпреки че продължават, където е приложимо, да подлежат на изискване за притежание на виза. Чрез дерогация от член 5, параграф 1, буква в) притежателите на тези документи не трябва да доказват наличието на достатъчни средства за издръжка. |
|
4.2. |
Ако лице, което се представя на външната граница, се позовава на привилегии, имунитети и освобождаване от определени изисквания, граничната охрана може да изиска от него да представи доказателства за статута си, като представи необходимите документи, по-специално, удостоверения, издадени от акредитиращата държава или дипломатически паспорт или други. Ако лицето има съмнения, при извънредни случаи граничната охрана може директно да се обърне към Министерството на външните работи. |
|
4.3. |
Акредитирани членове на дипломатически мисии и консулски представителства и членовете на техните семейства могат да влизат на територията на държавите-членки, като представят картата, посочена в член 19, параграф 2 и документа, който им разрешава преминаване на границата. Освен това чрез дерогация от член 13 граничната охрана не може да откаже на притежателите на дипломатически, официални или служебни паспорти влизане на територията на държавите-членки без първо да се консултира с подходящите национални органи. Това важи също така и за лицата, които са регистрирани в ШИС като лица, на които не се разрешава влизане. |
|
4.4. |
Документите, издадени от международните организации за целите, посочени в точка 4.1, са по-специално следните:
—
laissez-passer на Организацията на обединените нации, издаден на служители на ООН и прилежащите агенции съгласно Конвенцията за привилегии и имунитети на специализирани агенции, приета от Общото събрание на ООН на 21 ноември 1947 г. в Ню Йорк,
—
laissez-passer на Европейската общност (ЕО),
—
laissez-passer на Европейската общност за атомна енергия,
—
удостоверение за легитимност, издадено от генералния секретар на Съвета на Европа,
—
документи, издадени съгласно член III, параграф 2 от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните войски (военни карти за самоличност, придружени от заповед за пътуване, пълномощие за пътуване или индивидуална или колективна заповед за придвижване), както и документи, издадени в рамките на Партньорство за мир.
|
5. Презгранични работници
|
5.1. |
Процедурите за проверки на презгранични работници се уреждат с общите правила за граничен контрол, по-специално членове 7 и 13. |
|
5.2. |
Чрез дерогация от член 7 презграничните работници, които са добре познати на граничната охрана благодарение на честото им преминаване на границата на един и същ гранично-пропускателен пункт и за които първоначална проверка не е разкрила, че са лица, регистрирани в ШИС или национална база данни като лица, на които не се разрешава влизане, подлежат само на произволни проверки за наличие на валиден документ, който им разрешава да преминат границата и за изпълнение на изискванията за влизане. Цялостни проверки на тези лица се извършват от време на време, без предупреждение и на различни интервали от време. |
|
5.3. |
Разпоредбите на точка 5.2 могат да се прилагат и за други категории лица, които редовно преминават границата. |
6. Непълнолетни лица
|
6.1. |
Граничната охрана обръща специално внимание на непълнолетни лица, независимо дали пътуват със или без придружители. Непълнолетните лица, които преминават външна граница, подлежат на същите проверки при влизане и излизане, както и възрастните лица, съгласно предвиденото в настоящия регламент. |
|
6.2. |
В случай на непълнолетни лица с придружител граничната охрана проверява дали лицата, придружаващи непълнолетното лице, имат родителски права, особено когато непълнолетните се придружават само от едно възрастно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те могат да са незаконно отстранени от попечителството на лицето/ата, които законно упражняват родителски права над тях. В последния случай граничната охрана извършва допълнително разследване за установяване на всякаква непоследователност или противоречия в предоставената информация. |
|
6.3. |
В случай на непълнолетни лица, които пътуват без придружител, граничната охрана обезпечава чрез цялостна проверка на пътните и подкрепящите документи, че непълнолетното лице не напуска територията против волята на лицето/ата, което има родителски права над него. |
|
6.4. |
Държавите членки определят национални точки за контакт за провеждането на консултации във връзка с ненавършили пълнолетие лица и уведомяват Комисията за тях. Комисията предоставя на държавите членки списък на тези национални точки за контакт. |
|
6.5. |
В случай на съмнение, свързано с някое от обстоятелствата, посочени в точки 6.1. — 6.3., граничната охрана използва списъка на националните точки за контакт за провеждането на консултации във връзка с ненавършили пълнолетие лица. |
7. Спасителни служби, полиция, пожарни екипи и гранична охрана
Правилата за влизане и излизане на членовете на спасителни служби, полицията, пожарните екипи, които действат в извънредни ситуации, както и на граничните служители, преминаващи границата при изпълнение на професионалните си задачи, се определят от националното право. Държавите членки могат да сключват двустранни споразумения с трети страни относно влизането и излизането на такива категории лица. В тези правила и двустранни споразумения могат да се предвидят дерогации от членове 4, 5 и 7.
8. Офшорни работници
Чрез дерогация от членове 4 и 7, не подлежат на системни проверки офшорните работници по смисъла на член 2, точка 18а, които редовно се връщат на територията на държавите членки по море или въздух, без да са били на територията на трета страна.
Въпреки това при определяне на честотата на извършваните проверки се взема предвид оценката на рисковете от нелегална имиграция, по-специално когато бреговата зона на трета страна се намира в непосредствена близост до разположен в морето обект.
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
( 1 ) Становище на Европейския парламент от 23 юни 2005 г. (все още непубликувано в Официален вестник на Европейския съюз) и Решение на Съвета от 21 февруари 2006 г.
( 2 ) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19. Конвенция, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1160/2005 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.7.2005, стр. 18).
( 3 ) ОВ C 313, 16.12.2002 г., стр. 97. Общ наръчник, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2133/2004 (ОВ L 369, 16.12.2004 г., стр.5).
( 4 ) Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаването на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1).
( 5 ) ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 4. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
( 6 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
( 7 ) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 69.
( 8 ) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.
( 9 ) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.
( 10 ) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 53.
( 11 ) Решение 2004/849/ЕО на Съвета от 25 октомври 2004 г. за подписването от страна на Европейския съюз и за временното прилагане на някои разпоредби на споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за присъединяването на Конфедерация Швейцария към прилагането, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 368, 15.12.2004 г., стр. 26).
( 12 ) Решение 2004/860/ЕО на Съвета от 25 октомври 2004 г. за подписването от страна на Европейския съюз и за временното прилагане на някои разпоредби на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за присъединяването на Конфедерация Швейцария към прилагането, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 370, 17.12.2004 г., стр. 78).
( 13 ) ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.
( 14 ) ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.
( 15 ) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.
( 16 ) ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1.
( 17 ) ОВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1.
( 18 ) ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.
( 19 ) ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.
( 20 ) ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 4.
( 21 ) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 60.
( 22 ) ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.
( 23 ) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23.
( 24 ) ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 27.
( 25 ) ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 11.
( 26 ) ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.
( 27 ) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
( 28 ) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 73.
( 29 ) ОВ L 116, 26.4.2001 г., стр. 5. Регламент, изменен с Решение 2004/927/ЕО (ОВ L 396, 31.12.2004 г., стр. 45).
( 30 ) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 119.
( 31 ) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 36.
( 32 ) ОВ L 369, 16.12.2004 г., стр. 5.
( 33 ) За Норвегия и Исландия не се изисква знак.
( 34 ) ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.
( 35 ) ОВ L 187, 10.7.2001 г., стр. 45.
( 36 ) ОВ L 355, 30.12.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 849/2004 (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 1).
( 37 ) ОВ L 188, 2.7.1998 г., стр. 35.