EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 01989L0662-20040430

Consolidated text: Директива на Съвета от 11 декември 1989 година относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (89/662/ЕИО)

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1989/662/2004-04-30

1989L0662 — BG — 30.04.2004 — 013.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 11 декември 1989 година

относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар

(89/662/ЕИО)

(ОВ L 395, 30.12.1989, p.13)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

►M1

COUNCIL DIRECTIVE 90/675/EEC of 10 December 1990 (*)

  L 373

1

31.12.1990

 M2

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 91/67/ЕИО от 28 януари 1991 година

  L 46

1

19.2.1991

 M3

COUNCIL DIRECTIVE 91/492/EEC of 15 July 1991 (*)

  L 268

1

24.9.1991

 M4

COUNCIL DIRECTIVE 91/493/EEC of 22 July 1991 (*)

  L 268

15

24.9.1991

 M5

COUNCIL DIRECTIVE 91/494/EEC of 26 June 1991 (*)

  L 268

35

24.9.1991

 M6

COUNCIL DIRECTIVE 91/495/EEC of 27 November 1990 (*)

  L 268

41

24.9.1991

►M7

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 91/496/ЕИО от 15 юли 1991 година

  L 268

56

24.9.1991

 M8

COUNCIL DIRECTIVE 92/46/EEC of 16 June 1992 (*)

  L 268

1

14.9.1992

 M9

COUNCIL DIRECTIVE 92/45/EEC of 16 June 1992 (*)

  L 268

35

14.9.1992

►M10

ДИРЕКТИВА 92/67/ЕИО НА СЪВЕТА от 14 юли 1992 година

  L 268

73

14.9.1992

►M11

ДИРЕКТИВА 92/118/ЕИО НА СЪВЕТА от 17 декември 1992 година

  L 62

49

15.3.1993

►M12

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 806/2003 НА СЪВЕТА от 14 април 2003 година

  L 122

1

16.5.2003

►M13

ДИРЕКТИВА 2004/41/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 година

  L 195

12

2.6.2004



(*)

Настоящият акт никога не е публикуван на български език.




▼B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 11 декември 1989 година

относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар

(89/662/ЕИО)



СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),

като взе предвид становището на Европейския парламент ( 2 ),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 ),

като има предвид, че Общността трябва да приеме мерки, предназначени за постепенното изграждане на вътрешния пазар през периода до 31 декември 1992 г.;

като има предвид, че хармоничното функциониране на общата организация на пазара на животински продукти и продукти от животински произход предполага премахването на ветеринарните бариери пред развитието на търговията със съответните продукти вътре в Общността; като има предвид, че в това отношение свободното движение на земеделски продукти е основна черта на общата организация на пазарите и следва да улеснява рационалното развитие на селскостопанското производство и оптималното използване на производствените фактори;

като има предвид, че във ветеринарната област понастоящем границите се използват за извършване на проверки, които целят опазване на общественото здраве и здравето на животните,

като има предвид, че крайната цел е да се гарантира, че ветеринарните проверки се извършват единствено на мястото на изпращане; като има предвид, че постигането на тази цел предполага хармонизиране на основните изисквания, свързани с опазване на общественото здраве и здравето на животните;

като има предвид, че с оглед доизграждането на вътрешния пазар по време на постигането на тази цел трябва да се акцентира върху необходимостта проверките да се извършват на мястото на изпращане и върху организирането на онези, които могат да бъдат извършени по местоназначението; като има предвид, че подобно решение би наложило преустановяване на ветеринарните проверки по вътрешните граници на Общността;

като има предвид, че това решение предполага по-голяма степен на доверие във ветеринарните проверки, извършвани от държавата по изпращане; като има предвид, че последната трябва да гарантира, че ветеринарните проверки се извършват по подходящ начин;

като има предвид, че в държавата по местоназначение, ветеринарните проверки на място могат да се извършват чрез вземане на проби по местоназначението; като има предвид, че в случай на сериозно предположение за нередовност, ветеринарните проверки могат да се извършват и по време на транзитния превоз на стоките;

като има предвид, че държавите-членки трябва да уточнят в план, който да представят, начина, по който възнамеряват да извършват проверките, и като има предвид, че тези планове следва да бъдат предмет на одобрение от Общността;

като има предвид, че трябва да се предвидят последиците когато дадена ветеринарна проверка установи, че пратката е нередовна; като има предвид, че в подобна ситуация могат да се предложат три възможни решения: първото е да се поправят нередовните документи; второто е да се предотвративсякаква опасност при констатирането на епизоотична болест, друга нова сериозна и заразна болест или на друга причина, която би представлявала сериозна опасност за здравето на животните или за общественото здраве; докато третото е необходимо, в случай че стоките не отговарят на определените изисквания, по причини, различни от горепосочените;

като има предвид, че трябва да се предвиди процедура за разрешаване на конфликти, които биха възникнали по отношение на пратките от предприятие или производствен център;

като има предвид, че трябва да се предвидят превантивни мерки; като има предвид, че в тази област, особено от съображения за ефективност, отговорността трябва да се носи на първо място от държавата по изпращане; като има предвид, че Комисията трябва да е в състояние да действа бързо, най-вече чрез посещения на място и предприемане на подходящи за ситуацията мерки;

като има предвид, че с оглед на бъдат ефективни, правилата, определени от настоящата директива, трябва да обхващат всички стоки, които са предмет ветеринарните изисквания при търговия вътре в Общността;

като има предвид, обаче, че с оглед на определени епизоотични болести в държавите-членки все още преобладават различни здравни ситуации, и като има предвид, че в очакване на подход на Общността относно методите за борба с тези болести, въпросът за проверка на търговията с добитък вътре в Общността следва да бъде временно изоставен и да се разреши документна проверка по време на транспортирането; като има предвид, че с оглед на настоящия етап на хармонизиране и в очакване на правила на Общността, стоките, които не са предмет на хармонизираните правила, следва да съответстват на изискванията на държавата по местоназначение, при условие че последните са съобразени с член 36 от Договора;

като има предвид, че разпоредбите в съществуващите директиви следва да се адаптират към новите правила, определени в настоящата директива;

като има, че тези правила следва да бъдат преразгледани преди края на 1993 г.;

като има предвид, че на Комисията следва да се възложи задачата за приемане на мерки за прилагане на настоящата директива; като има предвид, че с тази цел следва да се предвидят процедури, установяващи тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



Член 1

Държавите-членки гарантират, че ветеринарните проверки, които трябва да се извършват върху ►M13  продукти от животински произход, предмет на актовете, посочени в приложение А ◄ , или от член 14, и които са предназначени за търговия, без да се засяга член 6, повече не се извършват по границите, а в съответствие с настоящата директива.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

1. „Ветеринарна проверка“ означава физическа проверка и/или всяка административна формалност, която се прилага за продуктите, посочени в член 1, и която е предназначена за опазването, пряко или по друг начин, на общественото здраве и на здравето на животните;

2. „Търговия“ означава търговията между държавите-членки със стоки по смисъла на член 9, параграф 2 от Договора;

3. „Предприятие“ означава всяко предприятие, което произвежда, съхранява или преработва продуктите, посочени в член 1;

4. „Компетентен орган“ означава централен орган на власт на дадена държава-членка, компетентен да извършва ветеринарни проверки или друг орган на власт, на която тя е делегирала такава компетентност;

5. „Официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарният лекар, назначен от компетентния орган на централна власт на дадена държава-членка.



ГЛАВА I

Проверки при произхода

Член 3

1.  Държавите-членки гарантират, че единствените продукти, предназначени за търговия са онези, посочени в член 1, които са били получени, проверени, маркирани и етикетирани в съответствие с правилата на Общността за въпросното местоназначение, и които се придружават до посочения на тях краен получател от здравен сертификат, санитарен сертификат или какъвто и да било друг документ, предвиден от ветеринарните правила на Общността.

Предприятията по произход гарантират, чрез постоянен самоконтрол, че продуктите отговарят на изискванията по първата алинея.

Без да се засягат задълженията по контрола, възложени на официалния ветеринарен лекар съгласно законодателството на Общността, компетентният орган извършва редовни проверки в предприятията, за да се увери, че продуктите, предназначени за търговия, съответстват на изискванията на Общността, или че, в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член и член 14, на изискванията на държавата-членка по местоназначение.

Когато са налице основания да се предполага, че изискванията не са спазени, компетентният орган извършва необходимите проверки и, ако съмнението се потвърди, предприема подходящите мерки, които могат да включват и оттегляне на одобрението.

2.  Когато транспортирането включва няколко местоназначения, продуктите трябва да се групират в толкова партиди, колкото са и местоназначенията. Всяка партида трябва да бъде придружена от горепосочения сертификат или документ.

Когато продуктите, посочени в член 1, са предназначени за износ към трета страна, транспортирането им трябва да остане под митнически надзор до мястото на излизане от територията на Общността.

3.  Държавите-членки, които осъществяват внос от дадени трети страни по избор, информират Комисията и другите държави-членки за съществуването на такъв внос.

Когато продуктите са доставени на територията на Общността от държава-членка, различна от тези, посочени по-горе, държавата-членка извършва документна проверка на произхода и местоназначението на стоките съгласно член 6, параграф 1.

Държавите-членки по местоназначение забраняват напускането на територията им от съответните продукти, освен ако те не са предназначени за друга друга-членка, която използва същата възможност.

Член 4

1.  Държавите-членки по изпращане предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че операторите спазват ветеринарните изисквания на всички етапи от производството, съхранението, търговията и транспортирането на продуктите, посочени в член 1. По-специално, те гарантират, че:

  ►M13  продукти от животински произход, предмет на актовете, посочени в приложение А ◄ , са проверени по един и същ начин от ветеринарна гледна точка, независимо дали са предназначени за търговия вътре в Общността или за националния пазар,

 продуктите, обхванати от приложение Б, не се изпращат до територията на друга държава-членка, ако те не могат да бъдат търгувани на собствената им територия по причини, обосновани от член 36 от Договора.

2.  Държавите-членки по изпращане предприемат подходящите административни, правни или наказателни мерки за санкциониране на всяко нарушение на ветеринарното законодателство от страна на физически или юридически лица, в случай че е се установи нарушение на правилата на Общността и особено когато се установи, че изготвените сертификати или документи не съответстват на действителното състояние на продуктите, или че са поставени здравни печати на продукти, които не отговарят на тези правила.



ГЛАВА II

Проверки при пристигане по местоназначението

Член 5

1.  Държавите-членки по местоназначение прилагат следните мерки:

а) Компетентният орган може, при местоназначението на стоките, да провери посредством ветеринарни проверки на място с недискриминационен характер дали изискванията на член 3 са били спазени; той може същевременно да вземе проби.

Освен това в случаите, в които компетентният орган на държавата-членка по транзита или на държавата-членка по местоназначение разполага с информация, от която той може да предположи наличието на нарушение, проверките могат също да се извършат и по време на транспортирането на стоките на нейна територия, включително и проверки за съответствие по отношение на транспортните средства;

б) Когато продуктите, посочени в член 1, произхождащи от друга държава-членка, са предназначени:

 за предприятие, поставено под отговорността на официален ветеринарен лекар, последният трябва да гарантира, че в това предприятие се допускат само продукти, които отговарят на изискванията по член 3, параграф 1 по отношение на маркирането и придружаващите ги документи или, в случая на продуктите, посочени в приложение Б, се придружават от документ, определен от правилата на страната по местоназначение,

 за одобрен посредник, който разделя партидите или за търговско предприятие с много клонове, или за всяко предприятие, което не е предмет на постоянен надзор, последните трябва да проверят, преди партидата да бъде разделена или търгувана, дали въпросните марки, свидетелства или документи, посочени в първото тире, са налице и да уведоми компетентния орган за всякакви нередности или аномалии,

 за други получатели, по-специално когато по време на транспортирането партидата е частично разтоварена, в съответствие с член 3, параграф 1 партидата трябва да бъде придружена от оригинала на сертификата, посочен в първото тире.

Гаранциите, които трябва да бъдат предоставени от получателите, посочени във второто и трето тирета, се уточняват в споразумение с компетентния орган, което трябва да бъде подписано по време на предварителната регистрация, предвидена в параграф 3. Компетентният орган извършва случайни проверки, за да се увери в спазването на тези гаранции.

2.  Без да се засяга член 4, когато стандартите на Общността, предвидени в правилата на Общността, не са били установени, и в случая, предвиден в член 14, държавата-членка по местоназначение може да изиска, при спазване на общите разпоредби на Договора, предприятието по произход да прилага стандартите, които са в сила съгласно националните правила на тази държава-членка. Държавата-членка по произход гарантира, че въпросният продукт отговаря на тези изисквания.

3.  Оператори, на които се доставят продукти от друга държава-членка, или които напълно разпределят партида от такива продукти:

а) са задължени да се регистрират предварително, ако това бъде поискано от компетентния орган;

б) водят регистър, в който такива доставки се вписват;

в) ако това бъде поискано от компетентния орган, докладват за пристигането на продукти от друга държава-членка, до степента, необходима за извършването на проверките, посочени в параграф 1;

г) съхраняват за срок, който се определя от компетентния орган, но не по-малко от шест месеца, здравните сертификати и документите, посочени в член 3, с оглед представянето им на компетентния орган, ако последният поиска това.

4.  Подробните правила за изпълнение на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 18.

5.  Съветът, въз основа на доклад на Комисията, придружен от всякакви предложения за изменения, преразглежда настоящия член в рамките на срок от три години от прилагането на настоящата директива.

Член 6

▼M1

1.  Member States shall ensure that, during the checks carried out at the places where products from a third country may be brought into the territories, defined in Annex I to Directive 90/675/EEC ( 4 ) such as ports, airports and border inspection posts with third countries, the following measures are taken:

(а) a documentary check is made on the products' origin;

(b) products originating in the Community are subject to the rules on checks provided for in Article 5;

(c) products from third countries are subject to the rules laid down in Directive 90/675/EEC.

▼B

2.  Въпреки това, считано от ►M10  1 юли 1992 г. ◄ и чрез дерогация от параграф 1, всички продукти, транспортирани редовно и директно с транспортни средства, свързващи две географски точки от Общността, подлежат на правилата за контрол, предвидени в член 5.

Член 7

1.  В случай че по време на проверка, която се извършва по местоназначението на дадена пратка или по време на транспортирането, компетентните органи на дадена държава-членка установят:

а) наличието на вещества, причинители на заболяване, посочено в Директива 82/894/ЕИО ( 5 ), последно изменена с Решение 89/162/ЕИО на Комисията ( 6 ), зооноза или заболяване, или каквато и да е друга причина, която има вероятност да представлява сериозна опасност за животни или хора, или че продуктите идват от област, заразена с епизоотична болест, те разпореждат, с изключение що се отнася до ветеринарно-санитарните аспекти, в случая на продукти, които подлежат на една от обработките, посочени в член 4 от Директива 80/215/ЕИО ( 7 ), последно изменена с Директива 88/660/ЕИО ( 8 ), партидата да бъде унищожена или използвана по всякакъв друг начин, предвиден от правилата на Общността.

Разходите, свързани с унищожаването на партидата, се поемат от изпращача или от негов представител.

Компетентните органи на държавата-членка по местоназначение незабавно уведомяват по телекс компетентните органи на останалите държави-членки и Комисията относно направените констатации, взетите решения, както и относно причините за такива решения.

Могат да се прилагат защитните мерки, предвидени в член 9.

Освен това, по искане на държава-членка и в съответствие с процедурата, установена в член 17, с оглед справяне с непредвидени от законодателството на Общността ситуации, Комисията може да приеме мерки, необходими за постигане на съгласуван от държавите-членки подход;

б) че стоките не отговарят на условията, установени в директивите на Общността, или при липса на решения относно стандартите на Общността, предвидени в директивите — в националните стандарти, те могат, при условие че здравните и ветеринарно-санитарни съображения позволяват, да дадат на изпращача или на негов представител избора между:

 унищожаване на стоките, или

 използване на стоките за други цели, включително връщането им с разрешението на компетентния орган на страната на предприятието по произход.

Въпреки това, ако се установи, че сертификатът или документите съдържат нередности, на изпращача трябва да бъде предоставен период за привеждане в съответствие на документите, преди да се прибегне до тази последна възможност.

2.  В съответствие с процедурата, предвидена в член 18, Комисията съставя списък с веществата и заболяванията, посочени в параграф 1, както и подробни правила за прилагането на настоящия член.

Член 8

1.  В случаите, предвидени в член 7, компетентният орган на държавата-членка по местоназначение незабавно установява връзка с компетентните органи на държавата-членка по изпращане. Последните вземат всички необходими мерки и уведомяват компетентния орган на първата държава-членка относно естеството на извършените проверки, взетите решения и основанията за такива решения.

В случай че органът на първата държава-членка се опасява, че тези мерки не са достатъчни, компетентните органи на двете държави-членки заедно търсят начини и средства за справяне с положението; ако е подходящо, това може да включва и проверка на място.

Когато проверките, предвидени в член 7, констатират системни нередности, компетентният орган на държавата-членка по местоназначение информира Комисията и ветеринарните служби на останалите държави-членки.

Комисията, по искане на компетентния орган на държавата-членка по местоназначение или по своя собствена инициатива, като отчита естеството на установените нарушения, може:

 да изпрати мисия за инспекция на съответното предприятие, или

 да натовари официален ветеринарен лекар, чието име е в списък, който трябва да бъде изготвен от Комисията по предложение на държавите-членки, и който се приема от различните заинтересувани страни, да провери фактите в съответното предприятие,

 да поиска компетентният орган да ускори вземането на проби от продуктите на съответното предприятие.

Тя информира държавите-членки за своите заключения.

В случаите, в които тези мерки се взимат за справяне със системни нередности от страна на предприятието, Комисията начислява всички разходи, възникнали във връзка с прилагането на тиретата от предходната алинея, на въпросното предприятие.

В очакване на заключенията на Комисията по искане на държавата-членка по местоназначение, държавата-членка по изпращане засилва проверките на продуктите, които идват от въпросното предприятие, а ако съществуват сериозни основания от гледна точка на здравето на животните или на общественото здраве, спира действието на одобрението.

Държавата-членка по местоназначение може, от своя страна, да засили проверките на продукти, идващи от същото предприятие.

По искане на една от двете държави-членки — в случаите, в които нередностите бъдат потвърдени от становище на експерти — Комисията трябва, в съответствие с процедурите, установени в член 17, да вземе подходящи мерки, които могат да се простират дотам, че на държавите-членки да бъде разрешено временно да забранят въвеждането на тяхна територия на продукти, идващи от това предприятие. Тези мерки трябва да се потвърдят или преразгледат във възможно най-кратки срокове и в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

Общите правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 18.

2.  Начините на обжалване, предвидени в действащите законодателства в държавите-членки, на решения, издадени от компетентните органи, не се засягат от настоящата директива ►M10   с изключение на случая, предвиден в четвъртата алинея ◄ .

Решенията, които се вземат от компетентния орган на държавата по местоназначение, както и мотивите за такива решения се съобщават на изпращача или на негов представител, както и на компетентния орган на държавата-членка по изпращане.

По молба от страна на изпращача или на негов представител, на същите се изпращат посочените решения и мотиви в писмен вид с подробности относно начините на обжалване, предвидени в действащото законодателство в държавата-членка по местоназначение, както и относно приложимите процедури и срокове.

Въпреки това в случай на спор ►M10  ————— ◄ , ако се споразумеят за това, двете страни могат в рамките най-много на едномесечен срок, да отнесат спора за преценка от експерт, чието име фигурира в списъка с експерти на Общността, който трябва да се изготви от Комисията; разходите по консултирането с експерта се поемат от Общността.

Такива експерти дават становищата си в рамките на не повече от 72 часа. Страните са обвързани от становището на експерта, като надлежно спазват ветеринарното законодателство на Общността.

3.  Разходите по връщане на пратката, съхранение на стоките, пренасочването им към други приложения или унищожаването им, се поемат от получателя.



ГЛАВА III

Общи разпоредби

Член 9

1.  Всяка държава-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията относно всяка поява на нейната територия, различна от появата на заболяванията, посочени в Директива 82/894/ЕИО, на зоонози, заболявания или на други причини, които има вероятност да представляват сериозна опасност за здравето на животните или на хората.

Държавата-членка по произход незабавно въвежда контрола или защитните мерки, предвидени в правилата на Общността, в частност определянето на буферните зони, предвидени в тези правила, или приема всякакви други мерки, които счете за уместни.

Държавата-членка по местоназначение или по транзитно преминаване, която по време на проверка, посочена в член 5, е установила съществуването на една от болестите или причините, посочени в първата алинея, ако е необходимо, може да вземе защитните мерки, предвидени в правилата на Общността.

В очакване на предприемането на мерките в съответствие с параграф 4, държавата-членка по местоназначение, при сериозни основания за защита на общественото здраве или на здравето на животните, може да предприеме временни защитни мерки по отношение на съответните предприятия или, в случай на епизоотична болест, по отношение на защитната зона, предвидена в правилата на Общността.

Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията и останалите държави-членки относно взетите мерки.

2.  По искане на държавата-членка, посочена в първата алинея от параграф 1 или по инициатива на Комисията, един или няколко от представителите на Комисията могат незабавно да отидат на съответното място, за да проучат, в сътрудничество с компетентните органи, какви мерки са били взети, както и да дадат становище по тези мерки.

3.  Ако Комисията не е била информирана относно взетите мерки, или ако счита взетите мерки за неподходящи, тя може, в сътрудничество със съответната държава-членка във времето, оставащо до заседанието на Постоянния ветеринарен комитет, да предприеме временни защитни мерки по отношение на продукти от региона, засегнат от епизоотичната болест, или от дадено предприятие. Тези мерки се представят във възможно най-кратки срокове на Постоянния ветеринарен комитет за утвърждаване, изменение или отмяна в съответствие с процедурата, установена в член 17.

4.  При първа възможност, Комисията при всички случаи прави преглед на положението в рамките на Постоянния ветеринарен комитет. Той приема необходимите мерки по отношение на продуктите, посочени в член 1 и, ако положението го налага, по отношение на изходните продукти или продуктите, получени от тези продукти в съответствие с процедурата, предвидена в член 17. Комисията следи развитието на обстановката и, чрез същата процедура, изменя или отменя взетите решения в зависимост от това развитие.

5.  Подробни правила за прилагането на настоящия член, и в частност списъкът със зоонози или причини, които има вероятност да представляват сериозна опасност за здравето на хората, се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 18.

Член 10

Всяка държава-членка и Комисията определят ветеринарната служба или служби, които отговарят за извършването на ветеринарните проверки и си сътрудничат със службите за извършване на проверкина другите държави-членки.

Член 11

Държавите-членки също така гарантират, че служителите на техните ветеринарни служби, ако е подходящо, в сътрудничество със служителите на другите служби, оправомощени за тази цел, имат възможност, по-специално:

 да провеждат инспекции на помещения, офиси, лаборатории, инсталации, средства за транспорт, съоръжения и оборудване, продукти за почистване и поддръжка, процедури, прилагани за производството и преработката на продукти, както и маркирането и етикетирането и търговското представяне на тези продукти,

 да провеждат проверки за това дали персоналът отговаря на изискванията, установени в текстовете, посочени в приложение А,

 да вземат проби от продукти, държани с оглед тяхното съхранение или продажба, пускане на пазара или транспортиране,

 да проучват документните или електронните материали, имащи отношение към провежданите проверки и по-нататъшните мерки, взимани в съответствие с член 3, параграф 1.

За тази цел те трябва да получават необходимото за изпълняването на техните задължения сътрудничество от страна на предприятията, в които се извършват проверки.

Член 12

1.  Член 8, параграф 3 и членове 10 и 11 от Директива 64/433/ЕИО ( 9 ), последно изменена с Директива 88/657/ЕИО ( 10 ) се заличават.

2.  Член 5, параграфи 3 и 4 и членове 9, 10 и 11 от Директива 71/118/ЕИО ( 11 ), последно изменена с Директива 88/657/ЕИО, се заличават.

3.  В Директива 74/461/ЕИО ( 12 ), последно изменена с Директива 87/489/ЕИО ( 13 ):

i) член 5, параграфи 2, 3, 4 и 5, и членове 6 и 8 се заличават;

ii) в член 8a, позоваванията на член 8 се заменят с позоваване на член 9 от Директива 89/662/ЕИО.

4.  Член 7, параграф 3 и членове 12 и 16 от Директива 77/99/ЕИО ( 14 ), последно изменена с Директива 89/227/ЕИО ( 15 ), се заличават.

5.  В Директива 80/215/ЕИО:

i) член 5, параграфи 2, 3, 4 и 5, и членове 6 и 7 се заличават;

ii) в член 7a, позоваванията на член 7 се заменят с позоваване на член 9 от Директива 89/662/ЕИО.

6.  Член 5, параграфи 3 и 4, и членове 7, 8 и 12 от Директива 85/397/ЕИО ( 16 ), изменена с Регламент (ЕИО) № 3768/85 ( 17 ), се заличават.

7.  Член 10, параграфи 1 и 3 от Директива 88/657/ЕИО се заличават.

8.  Членове 8 и 9 от Директива 89/437/ЕИО ( 18 ) се заличават.

9.  В приложение Б към Директива 72/462/ЕИО ( 19 ), към сертификата се добавя следният текст: „Име и адрес на първия получател“.

Член 13

1.  Следният член се добавя към Директиви 64/433/ЕИО и 71/118/ЕИО:

„Член 19

Правилата, установени в Директива 89/662/ЕИО ( 20 ), свързани с ветеринарните проверки, приложими за търговията вътре в Общността, с оглед доизграждането на вътрешния пазар, се прилагат по-специално по отношение на проверките при произхода, организацията и последиците от проверките, които трябва да се извършват от държавата-членка по местоназначение, както и по отношение на защитните мерки, които трябва да бъдат приложени.

2.  Следният член се добавя към Директиви 72/461/ЕИО и 80/215/ЕИО:

„Член 15

Правилата, установени в Директива 89/662/ЕИО ( 21 ), свързани с ветеринарните проверки, приложими за търговията вътре в Общността, с оглед доизграждането на вътрешния пазар, се прилагат по-специално по отношение на проверките при произхода, организацията и последиците от проверките, които трябва да се извършват от държавата-членка по местоназначение, както и по отношение на защитните мерки, които трябва да бъдат приложени.

3.  Следният член се добавя към Директива 77/99/ЕИО:

„Член 24

Правилата, установени в Директива 89/662/ЕИО ( 22 ), свързани с ветеринарните проверки, приложими за търговията вътре в Общността, с оглед доизграждането на вътрешния пазар, се прилагат по-специално по отношение на проверките при произхода, организацията и последиците от проверките, които трябва да се извършват от държавата-членка по местоназначение, както и по отношение на защитните мерки, които трябва да бъдат приложени.

4.  Следният член се добавя към Директиви 85/397/ЕИО и 88/657/ЕИО:

„Член 18

Правилата, установени в Директива 89/662/ЕИО ( 23 ), свързани с ветеринарните проверки, приложими за търговията вътре в Общността, с оглед доизграждането на вътрешния пазар, се прилагат по-специално по отношение на проверките при произхода, организацията и последиците от проверките, които трябва да се извършват от държавата-членка по местоназначение, както и по отношение на защитните мерки, които трябва да бъдат приложени.

5.  Следният член се добавя към Директива 88/437/ЕИО:

„Член 17

Правилата, установени в Директива 89/662/ЕИО ( 24 ), свързани с ветеринарните проверки, приложими за търговията вътре в Общността, с оглед доизграждането на вътрешния пазар, се прилагат по-специално по отношение на проверките при произхода, организацията и последиците от проверките, които трябва да се извършват от държавата-членка по местоназначение, както и по отношение на защитните мерки, които трябва да бъдат приложени.

Член 14

►M10  —————31 декември 1992 г. ◄ Търговията с продуктите, изброени в списъка в приложение Б, до приемането на правила на Общността, са предмет на правилата за контрол, установени с настоящата директива, и по-специално онези, предвидени в член 5, параграф 2.

▼M10

Държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за условията и процедурите, които се прилагат при търговията с продуктите, посочени в първа алинея.

▼B

Член 15

В член 9 от Директива 64/432/ЕИО ( 25 ), се добавя следната точка:

„2а. По искане на държава-членка или по инициатива на самата Комисия, един или повече представители на Комисията могат незабавно да отидат на въпросното място и, в сътрудничество с компетентните органи, да направят преглед на взетите мерки и да дадат становище по тези мерки.“

▼M10

Член 16

1.  Държавите-членки представят на Комисията под формата на хармонизиран образец основна информация относно ветеринарните проверки, които се извършват съгласно настоящата директива.

2.  Комисията проучва информацията, посочена в параграф 1, в рамките на Постоянния ветеринарен комитет, като в съответствие с процедурата, определена в член 18, тя може да приеме подходящи мерки.

3.  Подробни правила за прилагането на настоящия член, по-специално по отношение на честотата на съобщаване на информацията, формата, под която ще се представя информацията и нейния вид, се изготвят в съответствие с процедурата, определена в член 18.

▼M12

Член 17

1.  Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и опазване здравето на животните, учреден в член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 ( 26 ).

2.  Когато се прави позоваване на настоящия член, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО ( 27 ).

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на петнадесет дни.

3.  Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 18

1.  Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и опазване здравето на животните.

2.  Когато се прави позоваване на настоящия член, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

▼B



ГЛАВА IV

Преходни и заключителни разпоредби

Член 19

▼M10 —————

▼B

2.  Преди ►M7  31 декември 1996 г. ◄ Съветът преразглежда разпоредбите на настоящата директива въз основа на доклад от Комисията относно придобития опит, придружен със съответните предложения, по които Съветът ще вземе решение с квалифицирано мнозинство.

▼M10

Член 20

С цел постепенното въвеждане на режима на контрол, предвиден в настоящата директива, държавите-членки могат до 31 декември 1992 г. по време на транспортиране да извършват:

 проверки на документацията на продуктите, посочени в приложения А и Б или на продукти, внесени от трети страни;

 случайни ветеринарни проверки на проби с недискриминационен характер на продуктите, посочени в приложение Б.

▼M10 —————

▼M7

Член 22

Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби , необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 1 юли 1992 г.

▼B

Член 23

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

▼M13




ПРИЛОЖЕНИЕ А

ГЛАВА I

Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. относно установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и въвеждането на продукти от животински произход за консумация от човека ( 28 ).

Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход ( 29 ).

ГЛАВА II

Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специфиалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО ( 30 ).

Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. относно установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека ( 31 ).

▼M11




ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ПРОДУКТИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА ХАРМОНИЗАЦИЯ НА ОБЩНОСТНО РАВНИЩЕ, НО ТЪРГОВИЯТА С КОИТО БИ ПОДЛЕЖАЛА НА ПРОВЕРКИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

Други продукти от животински произход, невключени нито в приложение Б към настоящата директива, нито в приложението към Директива 90/425/ЕИО: тези продукти ще бъдат определени съгласно процедурата по член 18.



( 1 ) ОВ C 225, 31.8.1988 г., стр. 4.

( 2 ) ОВ C 326, 19.12.1988 г., стр. 28.

( 3 ) ОВ L 56, 6.3.1989 г., стр. 7.

( 4 ) OJ No L 373, 31.12.1990, p. 1.

( 5 ) ОВ L 378, 31.12.1987 г., стр. 58.

( 6 ) ОВ L 61, 4.3.1989 г., стр. 48.

( 7 ) ОВ L 47, 21.2.1980 г., стр. 4.

( 8 ) ОВ L 382, 31.12.1988 г., стр. 35.

( 9 ) ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 2012/64.

( 10 ) ОВ L 382, 21.12.1988 г., стр. 3.

( 11 ) ОВ L 55, 8.3.1971 г., стр. 23.

( 12 ) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 24.

( 13 ) ОВ L 280, 3.10.1987 г., стр. 28.

( 14 ) ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 85.

( 15 ) ОВ L 93, 6.4.1989 г., стр. 25.

( 16 ) ОВ L 226, 24.8.1985 г., стр. 13.

( 17 ) ОВ L 362, 31.12.1985 г., стр. 8.

( 18 ) ОВ L 212, 22.7.1989 г., стр. 87.

( 19 ) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28.

( 20 ) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

( 21 ) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

( 22 ) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

( 23 ) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

( 24 ) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.“

( 25 ) ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64.

( 26 ) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

( 27 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

( 28 ) ОВ L 18, 23.1.2003 г., стр. 11.

( 29 ) ОВ L 139, 30.4.2004 г.

( 30 ) ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 49. Директива, последно изменена с Решение 2003/42/ЕО на Комисията (ОВ L 13, 18.1.2003 г., стр. 24).

( 31 ) ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 808/2003 на Комисията (ОВ L 117, 13.5.2003 г., стр. 1).

Top