ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 15.2.2022

COM(2022) 60 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Принос на Комисията към европейската отбрана

1.Introduction

1.Въведение

В днешния свят Европейският съюз е изправен пред нарастваща глобална нестабилност и геополитическо напрежение, както се признава в първия по рода си цялостен анализ на заплахите за ЕС, проведен през ноември 2020 г. като подготовка за предстоящия Стратегически компас на ЕС. Конфликтите и кризите в съседните за нас региони и извън тях оказват пряко въздействие върху собствената ни сигурност, а нашите общества и икономики са мишена на сложни хибридни заплахи, включително кибератаки и кампании за дезинформация с произход от чужбина. Междувременно кризата в областта на климата и загубата на биологично разнообразие поставят предизвикателства за сигурността по света като цяло и в частност за гражданско-военните операции.

Всичко, което се случва по нашите сухопътни, въздушни и морски граници и около тях, както и в киберпространството, по важните морски маршрути и в космическото пространство, подчертава необходимостта да сме по-добре подготвени, по-способни и по-устойчиви. На фона на ускорената технологична надпревара между САЩ и Китай Европейският съюз трябва да продължи да изгражда и запазва технологичното си предимство. Съюзът трябва да се развива, отчитайки промените в геополитическите отношения и околната среда, и да укрепва и ускорява колективните си способности да защитава основните си ценности и гражданите си. Осъществяването на качествен скок в европейската отбрана е неразделна и незаменима част от сигурността на Съюза и неговите граждани през идните години и десетилетия.

Настоящите и миналите събития служат като предупреждения за европейците, които трябва да си сътрудничат по-тясно в областта на отбраната, за да гарантират собствената си сигурност и да станат по-силен гарант на сигурността за другите, като използват изключително широкия инструментариум на Съюза. ЕС вече се е ангажирал с разрешаването на многобройните открити и замразени конфликти в нашето източно и южно съседство, както и в различни региони от съседна Африка. Неотдавнашното струпване на руски военни сили по източната граница на Украйна, в Беларус и в Черноморския регион, заедно с опитите на Москва да руши, разединява и предефинира архитектурата на сигурността в Европа, е предизвикателство за международния ред, основан на правила. Това ни напомня също, че трябва да изградим по-силна европейска отбрана в тясно партньорство с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). От внезапното прекратяване на международната военна мисия в Афганистан през август 2021 г. разбрахме, че Европа трябва да бъде по-добре подготвена да се справя сама със сложни задачи за стабилизиране и неочаквани извънредни ситуации. Видяхме как нестабилността може да се превърне в благоприятна почва за тероризъм и да принуди хората да напуснат домовете си и как световните и регионалните сили могат да използват тези ситуации, за да придобият влияние и достъп до ресурси. Ситуацията се усложнява от мултиплициращия ефект на изменението на климата върху потенциала за конфликти в държавите и между тях.

В същото време ЕС трябва да повиши своята готовност, способност и устойчивост, за да защитава по-добре своите граждани. Все по-често заплахите за сигурността на ЕС са не само от военно естество. Изправени сме пред по-увреждащи кибератаки, насочени срещу наши критични субекти, парализиращи заводи, съоръжения за доставка на енергия, градски администрации и болници, а чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство достигат до основите на нашите демокрации. Спонсорираната от държавата хибридна атака от режима на Лукашенко, с която мигрантите се инструментализират за политически цели, е ясен пример за променящото се естество на хибридните кампании, които имат за цел да подкопават устоите ни, да ни подчиняват и манипулират, без да се достига прагът на открита въоръжена агресия. ЕС реагира на тази ситуация с хуманитарна подкрепа, дипломатически контакти с трети държави, подкрепа за нашите държави членки и санкции срещу отговорните лица. Междувременно пандемията от COVID-19 подчерта необходимостта и от повишаване на устойчивостта, като в ранните етапи на пандемията през 2020 г. въоръжените сили предоставиха на гражданските органи помощ в областта на логистиката, сигурността и медицината. В тази бързо променяща се среда Европейският съюз трябва да повиши още повече своята подготвеност, способности и устойчивост, по-специално като укрепи механизмите за поемане на сътресения и изгради инструментариум във всички съответни сектори.

Държавите членки работят за справянето с всички заплахи и предизвикателства по-решителен начин чрез новия Стратегически компас на ЕС за сигурност и отбрана („Стратегически компас“), който ще бъде приет от държавите членки през март 2022 г. В него ще бъдат определени обща стратегическа визия за следващото десетилетие и начинът, по който ЕС ще увеличи способността си да действа и реагира при различни кризи и предизвикателства, да защитава интересите си и своите граждани, да инвестира и създава иновации за съвместно разработване на необходимите способности и технологии и да задълбочава партньорствата, основани на ценностите и интересите на ЕС. С настоящото съобщение Европейската комисия дава допълнителен принос за тази дейност.

Европейският съюз трябва да действа сега, за да постигне напредък в отбранителните си способности в настоящия контекст, както и да си подсигури средства, с които да е подготвен за бъдещите бойни полета, като използва ново поколение най-съвременни технологии, способни да се справят със заплахите, произтичащи от кибернетични, хибридни, космически системи за сътрудничество и автономни системи, основани на свързаност и изкуствен интелект (ИИ). Същевременно промишлената екосистема, която отбраната образува заедно със секторите на космонавтиката и сигурността, представлява високотехнологична промишлена екосистема, която е не само основен двигател за отворената стратегическа автономност и технологичния суверенитет на Европа, но и основен фактор, допринасящ за растежа и иновациите. Освен че допринася за сигурността на гражданите на Европейския съюз, европейският сектор на отбраната може да допринесе за икономическото възстановяване след пандемията и за цялостния иновативен характер на екосистема, която има потенциала да допринесе значително за екологичния преход и да доведе до положителни странични ефекти за граждански цели.

Постигането на нашите цели е възможно единствено чрез съвместно разработване, придобиване и експлоатация на военно оборудване. ЕС въведе нови средства и инструменти 1 , за да отстрани дългогодишната разпокъсаност, която възпрепятства ефективността на европейската отбранителна промишленост и намалява способността на ЕС и неговите държави членки да изградят следващото поколение отбранителни способности, които ще бъдат от решаващо значение за бъдещата сигурност на Европа и способността ѝ да бъде гарант за сигурността в съседните държави и като цяло.

По-специално Европейският фонд за отбрана (ЕФО), 2 чийто бюджет е от близо 8 милиарда евро за периода 2021—27 г., вече е решаващ фактор за създаването на европейска отбранителна екосистема, способна да осигури най-съвременни оперативно съвместими отбранителни технологии и оборудване, които ще увеличат свободата на действие на Съюза и неговия технологичен суверенитет и конкурентоспособност.

В този труден контекст Европейската комисия ще продължи да работи в тясно сътрудничество с върховния представител и държавите членки за:

oосигуряване на ефективно и целенасочено внедряване на въведените от нас новаторски инструменти и инициативи, като ЕФО и Плана за действие за военната мобилност, включително чрез редица допълнителни мерки, предложени в настоящото съобщение;

oподкрепа за по-тясно сътрудничество в областта на отбраната между държавите членки и между промишлените отрасли, подкрепено с необходимите финансови ресурси и засилено съвместно разходване на средства в съответствие със съществуващите ангажименти, за да се повиши ефективността на разходите, да се укрепи оперативната съвместимост, да се насърчат иновациите и да се подобрят конкурентоспособността и устойчивостта на промишлеността;

oукрепване на способността ни да реагираме на остри кризи, включително кибератаки и хибридни кампании, както и на по-дългосрочни предизвикателства и геополитически спорове в стратегически области, въз основа на подход, обхващащ всички равнища на управление, и засилване на гражданско-военните синергии и синергиите по отношение на изделия с двойна употреба в широк спектър от водени от Комисията политики, средства и инструменти;

oподдържане и засилване на тясното взаимодействие с НАТО в съответствие с поетите ангажименти и договорените принципи, на които се основава сътрудничеството между ЕС и НАТО според предвиденото в съвместните декларации, както и с други ключови международни партньори като Организацията на обединените нации (ООН) и единомислещи двустранни партньори, сред които Съединените американски щати, Норвегия 3 и Канада.

В този постоянно променящ се геополитически и технологичен контекст и с оглед на предстоящата неформална среща на високо равнище в Париж на 10 и 11 март 2022 г. в настоящото съобщение се очертават конкретни, нови мерки и инициативи в редица критични области и се набелязват ключови фактори за успех за изграждането на по-конкурентоспособен и хармонизиран европейски пазар в областта на отбраната, по-специално чрез:

-увеличаване на инвестициите за научни изследвания и способности в областта на отбраната, разработени в рамките на ЕС за сътрудничество;

-улесняване на синергиите между гражданските и отбранителните научни изследвания и иновации и намаляване на стратегическите зависимости;

-стимулиране на съвместното придобиване на отбранителни способности, разработени в сътрудничество на равнище ЕС;

-призив към държавите членки да продължат да се преориентират към рационализирани и по-съгласувани практики за контрол на износа, по-специално по отношение на отбранителните способности, разработени в рамка на ЕС;

-укрепване на измерението на сигурността и отбраната на космическото пространство на равнище ЕС;

-повишаване на европейската устойчивост, наред с другото, чрез засилване на киберсигурността и противодействие на киберзаплахите и всякакви други хибридни заплахи, засилване на военната мобилност и справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата в областта на отбраната.

Чрез тези градивни елементи и въз основа на синергиите между вътрешните и външните политики, включително тези, на които се отдава приоритет съгласно Стратегията за Съюза на сигурност от 2020 г., през идните години Комисията ще продължи да допринася активно за процеса на изграждане на Европейски съюз за отбрана с целенасочени инициативи и проекти, като използва пълния спектър от инструменти, с които разполага, за да продължи да противодейства на бързо променящите се многопластови заплахи, пред които сме изправени.

2.Увеличаване на инвестициите за научни изследвания и способности в областта на отбраната, разработени в рамките на ЕС за сътрудничество

ЕФО е амбициозна, балансирана и приобщаваща програма, която гарантира активното участие на държавите членки, така че финансираните проекти да отговарят на оперативните нужди на въоръжените сили, като проправят пътя към производство и придобиване. Критериите за допустимост запазват пазара отворен, като същевременно укрепват конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост и защитават сигурността и стратегическите интереси на ЕС.

До края на 2022 г. Европейската комисия ще е инвестирала 1,9 милиарда евро в проекти за научни изследвания и развитие на отбранителни способности, които отговарят на нуждите на държавите членки по отношение на способностите. По този начин тя ще даде тласък на ключови широкомащабни съвместни проекти за развитие на способности, предназначени за отстраняването на критични недостатъци, като същевременно ще стимулира иновациите в областта на отбраната, най-вече в нишови области. Тук са включени по-малки проекти и открити покани за представяне на предложения, които разширяват трансграничното участие на стартиращи предприятия и малки и средни предприятия (МСП), като до 8 % от неговия бюджет за 2021 г. е предназначен за финансиране на революционни технологии в областта на отбраната, а около 6 % — за открити покани за представяне на предложения от МСП. Те представляват 48 % от 1100-те субекта, представили предложения, и 20 % от цялото търсене на финансиране 4 за поканите за представяне на предложения по ЕФО за 2021 г 5 . Комисията ще продължи да насърчава участието на МСП от целия ЕС, включително като насърчава интегрирането на най-иновативните и конкурентоспособни МСП във веригите на доставки.

В първите покани за представяне на предложения, публикувани през 2021 г., вече се планира да бъдат отпуснати около 700 милиона евро за проекти, предназначени за широкомащабни и сложни отбранителни платформи и системи, като например бойни системи от следващо поколение, паркове от наземни превозни средства, многофункционални и модулни патрулни плавателни съдове в открито море и балистична ракетна отбрана.

Също в предшестващата програма за развитие 6 два големи проекта за развитие на способности с голямо стратегическо значение получиха безвъзмездни средства на обща стойност около 140 милиона евро. Системата MALE RPAS подпомага разработването на безпилотен летателен апарат за средна височина и голяма издръжливост. Тя допринася за изграждането на технологичен суверенитет в безпилотните летателни апарати, които представляват критичен актив за въоръжените сили на държавите членки. Европейското софтуер-дефинирано радио (ESSOR) ще повиши оперативната съвместимост чрез създаване на европейска стандартизация за сигурни отбранителни комуникационни технологии. Други значими финансирани проекти са предназначени, наред с другото, за командване и контрол, вземането на решения с помощта на ИИ, съвместни бойни действия, киберотбрана или наблюдение в космоса.

Развитието на отбранителните способности е дългосрочен процес, за който е необходимо координирано и предварително планиране. Стратегическата ориентация за ЕФО се осигурява чрез съвместно договорените от държавите членки приоритети по отношение на отбранителните способности в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), и по-специално в контекста на Плана за развитие на способностите (ПРС) и в съответствие с други инициативи на ЕС, свързани с отбраната, като Координирания годишен преглед на отбраната (КГПО) и Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС).

Освен това, за да осигури прозрачност и предсказуемост, особено с оглед на планирането на националните бюджети за отбрана, Комисията изготви индикативна и гъвкава многогодишна перспектива за следващите четири години, която да бъде преразглеждана всяка година в зависимост от развитията. Тя осигурява последователност на съвместните проекти за отбранителни способности и съгласуваност на работните програми през срока на действие на ЕФО, като същевременно осигурява прозрачност и предсказуемост. В този контекст Комисията и държавите членки ще продължат да укрепват многогодишната перспектива, като вземат предвид ключовите способности и стратегическите способстващи фактори, определени като приоритети от държавите членки след приемането на Стратегическия компас.

Благодарение на своя катализиращ ефект ЕФО ще продължи да проправя пътя за целенасочени инвестиции в областта на отбраната в подкрепа на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) и за постигане на съответствие с приоритетите, договорени съвместно от държавите членки в рамките на ЕС. За да се подкрепи по-добре разработването на широкомащабни проекти за отбранителни способности, в контекста на средносрочния преглед на ЕФО следва да се оцени възможността за многогодишни работни програми. Също толкова важно е да се гарантира, че други хоризонтални политики, като например инициативите за устойчиво финансиране, продължават да бъдат съобразени с усилията на Европейския съюз да улеснява достъпа на европейската отбранителна промишленост до достатъчно финансиране и инвестиции.

С цел по-нататъшно засилване както на сътрудничеството в рамките на ЕФО, така и на интеграцията на вътрешния пазар в областта на отбраната, Комисията ще продължи също да работи с държавите членки за използването на възможностите, предвидени в Директива 2009/43/ЕО 7 за трансфер в рамките ЕС на продукти, свързани с отбраната, с цел да се улеснят трансферите, свързани с финансирани от ЕС съвместни проекти. Като предоставя съвети относно правилата и процедурите в Директива 2009/43/ЕО и като се опитва да постигне консенсус между държавите членки, Комисията ще се стреми да опрости трансфера на свързани с отбраната продукти в рамките на вътрешния пазар и по-специално в рамките на финансирани от ЕС съвместни проекти, както и да улесни обмена на най-добри практики.

Повишаването на координацията, насочеността и равнището на съвместните инвестиции в областта на отбраната е от решаващо значение за подобряване на цялостната ефективност на разходите за отбрана в рамките на ЕС, като същевременно се вземат предвид и съществуващите ангажименти, например поетите в контекста на Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) ангажименти за редовно увеличаване на бюджетите за отбрана. Колективното предоставяне на стратегически отбранителни способности може да бъде постигнато само чрез координирано планиране, както и чрез публични инвестиции на равнище ЕС и на национално равнище, насочени към общи приоритети за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната.

В този контекст Комисията ще разработи също допълнителни стимули, които да накарат държавите членки да увеличат инвестициите в стратегическите отбранителни способности, по-специално когато те се разработват и/или придобиват в рамки на ЕС за сътрудничество. Комисията ще включи глава с бележки относно развитията, пречките и възможностите, свързани с мултинационални проекти за отбранителни способности, в годишния доклад за единния пазар, който обикновено се публикува заедно с есенния пакет на европейския семестър. В този контекст Комисията би могла да обмисли също как да бъдат положени повече колективни усилия за осигуряване и координиране на съфинансирането на държавите членки, предоставяно чрез ЕФО, с цел да се осигури по-добро съотношение между качество и цена.

3.Улесняване на синергиите между гражданските и отбранителните научни изследвания и иновации и намаляване на стратегическите зависимости

В своята Пътна карта за критичните технологии в областта на сигурността и отбраната, приета заедно с настоящото съобщение 8 , Комисията очертава пътя за стимулиране на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите и за намаляване на стратегическите зависимости на ЕС в критичните технологии и веригите за създаване на стойност в областта на сигурността и отбраната.

Въз основа на актуализацията на „Новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ 9 и Плана за действие относно синергиите между гражданската, отбранителната и космическата промишленост 10 , тя предлага бъдещи действия за ЕС и държавите членки с цел:  

-да бъдат определени технологиите, които са критични за сигурността и отбраната на ЕС;  

-да се насърчава още от самото начало стратегически и координиран подход в целия ЕС за тези критични технологии чрез използването на програми за научни изследвания, технологично развитие и иновации;

-да бъдат намалени стратегическите зависимости.

За това е необходима по-голяма осведоменост за критичността на някои технологии, като например полупроводниците, за секторите на сигурността и отбраната, по-добро идентифициране на свързаните стратегически зависимости и възможните смекчаващи мерки, като се вземат предвид разнообразието от източници и перспективата, че оперативното използване на технологията може да бъде компрометирано или отказано 11 . Към Обсерваторията на критичните технологии 12 („Обсерваторията“) ще има специален механизъм за идентифициране на такива оценки въз основа на приноса на държавите членки и промишлеността. Заключенията на Обсерваторията ще бъдат от основно значение за насърчаване на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите в ЕС в областта на тези технологии в рамките на координиран подход в целия ЕС. Тази дейност допълва по-широките усилия за гарантиране на сигурността на доставките на критични граждански стоки в области като здравеопазването и енергетиката 13 .

Комисията ще подготви също подход за насърчаване на научните изследвания и иновациите с двойна употреба на равнището на ЕС и ще внедри иновационна схема в областта на отбраната, чрез която да бъдат подкрепяни иновациите и предприемачеството в областта на критичните технологии в тясно сътрудничество с Центъра за иновации в областта на отбраната, който ще бъде създаден от Европейската агенция по отбрана (ЕАО).

И накрая, за да се намалят стратегическите зависимости, Комисията ще продължи да оценява систематично съображенията, свързани със сигурността и отбраната, когато внедрява и преразглежда съществуващите инструменти на ЕС или когато замисля нови инструменти.

4.Стимулиране на съвместното придобиване на способности, разработени в сътрудничество на равнище ЕС

Съвместното придобиване от държавите членки на европейски отбранителни способности значително увеличава оперативната съвместимост на европейските национални въоръжени сили и подкрепя конкурентоспособността на ЕОТИБ, по-специално чрез по-големи икономии от мащаба.

Държавите членки обаче все още не спазват дългогодишния европейски колективен показател за съвместно придобиване на оборудване 14 — 35 % от разходите за отбранително оборудване, което те потвърдиха в рамките на ПСС 15 . Според ЕАО през 2020 г. държавите членки 16 са изразходвали около 37 милиарда евро за придобиване на отбранително оборудване (т.е. закупуване на ново отбранително оборудване). От тази сума само около 11 % (около 4,1 млрд. евро) 17 бяха изразходвани за съвместно европейско придобиване на отбранително оборудване (т.е. закупуване на ново отбранително оборудване в сътрудничество с други държави членки). Това означава, че по-голямата част от разходите на държавите членки за придобиване на отбранително оборудване (около 89 %) са направени на национална основа и/или в сътрудничество с трети държави.

Ситуацията през 2020 г. не е изключение и може дори да се разглежда като част от тенденция, която се е влошила през последните години. Действително процентът на съвместното европейско придобиване на отбранително оборудване непрекъснато намалява от 2016 г. насам, а числото за 2020 г. е най-малкото, откакто се събират такива данни (2005 г.).

Два инструмента на ЕС вече проправят пътя за съвместно придобиване. За получаването на финансова подкрепа за действия в областта на развитието в Регламента за ЕФО се съдържа условието държавите членки да възнамеряват да придобият крайния продукт или да използват технологията по координиран начин. В Директива 2009/81/ЕО за обществените поръчки в областта на отбраната е предвидено специално изключение от правилата за възлагане на обществени поръчки за съвместни проекти, основани на научноизследователска и развойна дейност (НИРД) 18 . Това изключение се прилага и за фазите от жизнения цикъл след НИРД, ако договорите за обществени поръчки се възлагат в рамките на същия съвместен проект. През 2019 г. Комисията публикува известие 19 , съдържащо насоки относно различните възможности за съвместно възлагане на обществени поръчки, предвидени в директивата. На държавите членки ще бъде предоставена допълнителна подкрепа, по-специално чрез експертната група по възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността.

Комисията има за цел да стимулира допълнително съвместното придобиване от държавите членки на европейски отбранителни способности, включително във връзка с експлоатацията и поддръжката. За тази цел обаче трябва да бъдат преодолени редица практически финансови и фискални пречки.

Комисията ще проучи възможността да бъде въведено освобождаване от данък върху добавената стойност (ДДС) в подкрепа на съвместното придобиване и съсобствеността върху отбранителни способности, разработени в сътрудничество на равнище ЕС. Тези способности ще бъдат на разположение на държавите членки, които да ги използват за мисии и операции в рамките на ОПСО 20 или в контекста на дейностите на ООН, НАТО и на национално равнище. Тази мярка би могла да бъде от полза по-специално за способностите, разработени в рамките за сътрудничество на ЕС (ЕФО и/или ПСС и/или в рамките на ЕАО). В този контекст може да се обмисли създаването на правна рамка, вдъхновена от Консорциума за европейска научноизследователска инфраструктура 21 , съдържаща освобождаване от ДДС за оборудване, купувано и притежавано от консорциумите от държавите членки.

Аналогично, въз основа на поуките, извлечени от междинната оценка на ЕФО, Комисията ще разгледа възможността да бъде укрепена настоящата система от бонуси по ЕФО, за да се осигури финансов стимул 22 , при условие че държавите членки се ангажират да придобиват и/или да притежават съвместно отбранителни способности в процес на разработване. Това би осигурило по-силни стимули, за да се гарантира, че сътрудничеството ще продължи и след етапите на НИРД, както и за придобиванията, експлоатацията и поддръжката.

Освен това, въз основа на работата на експертната група по финансовия инструментариум, новите решения за финансиране биха могли да доведат до по-широко използване от страна на държавите членки на вече съществуващите структури за съвместно придобиване, като ЕАО или Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR — Organisation Conjointe de Coopération en matière d'Armement). По-специално Комисията ще оцени дали разпоредбите на Регламента за ЕФО, като например разпоредбите, свързани с обществените поръчки за продукти в предпазарен стадий 23 , могат да предвиждат финансова подкрепа за възлагащите органи и за структурите за съвместно възлагане на обществени поръчки, за да координират още повече своите процедури за възлагане на обществени поръчки, включително чрез покриване на административните разходи/разходите по трансакции, свързани със съвместното възлагане на обществени поръчки за научноизследователски и развойни услуги в областта на отбраната.

5.Призив към държавите членки да продължат прехода към рационализирани и по-съгласувани практики за контрол на износа

Въпреки че държавите членки отговарят за издаването на лицензи за износ на военно оборудване, те вземат своите решения въз основа на общата позиция на Съвета 25 , в която се определят общи критерии за контрол на износа на военни технологии и оборудване. С тази обща позиция се определят също механизми за уведомяване за отказ и консултации, за да се подобри сближаването в прилагането на техните експортни политики за свързани с отбраната продукти.

Тъй като обаче развитието на съвместните отбранителни способности постепенно ще се превърне в норма в ЕС, а не в изключение, държавите членки ще се възползват от засиления обмен на най-добри практики и това постепенно ще доведе до по-съгласуван подход към контрола върху износа на оръжие. Въз основа на вече свършената работа и като признава, че износът е ключов фактор за успеха на икономическия модел на европейската отбранителна промишленост, Комисията подкрепя държавите членки, които се стремят към постепенно засилено рационализиране и по-нататъшно сближаване на практиките за контрол върху износа на оръжие, особено по отношение на отбранителните способности, които развиват заедно, по-специално в рамките на ЕФО.

В този контекст Комисията приветства започналия в Съвета размисъл  26 относно износа на способности, разработени в рамка на ЕС, и насърчава държавите членки да продължат тези обсъждания, за да улеснят процедурите за контрол на износа на такива продукти. Този процес би могъл да се основава и на опита от двустранните и многостранните споразумения между държавите членки за съвместно създадени способности.

За да не се възпрепятства сътрудничеството, тази дейност следва да улесни определянето на ясни и лесни за прилагане процедури. Следва да бъдат определени ефективни мерки за контрол на износа, за да се осигури за продуктите, финансирани от ЕФО, адекватен и конкурентен достъп до международните пазари, като същевременно се запазят суверенните решения на държавите членки, при пълно зачитане на съответните им правни задължения и като се вземат предвид техните интереси в областта на националната сигурност. За да се запази привлекателността на съвместните проекти в областта на отбранителните способности, Комисията приканва държавите членки да се насочат към подход, съгласно който те няма да поставят помежду си ограничения за износа към трети държави на военно оборудване и технологии, създадени съвместно. Това може да се прилага за планирания износ на оборудване или технологии, включващи компоненти от друга държава членка, надвишаващи определен праг de minimis.

6.Укрепване на отбранителното измерение на космическото пространство на равнище ЕС

Космическото пространство е стратегическа област за свободата на действие и за сигурността на ЕС. Същевременно това пространство е белязано от все по-голямо претоварване, оспорвания и нарастваща надпревара за надмощие.

Налице е спешна нужда от действия за преодоляването на тези предизвикателства. В контекста на Стратегическия компас държавите членки обсъждат понастоящем нова космическа стратегия на ЕС за сигурност и отбрана, която се очаква да спомогне за изграждането на общо разбиране за рисковете и заплахите, свързани с космическото пространство, за разработването на целесъобразни ответни действия за по-ефективна и по-бърза реакция на кризи, за укрепването на нашата устойчивост и за пълноценното използване на предимствата и възможностите, свързани със сферата на космическото пространство. Без да се засяга съдържанието на бъдещата съвместна стратегия, ще бъдат разгледани следните действия:

Първо, космическите активи 27 на ЕС следва да бъдат защитени в допълнителна степен, за да се повиши устойчивостта на ЕС в космическото пространство и от него. 

В съвместното съобщение относно управлението на космическия трафик (УКТ) 28  Комисията и върховният представител предоставят конкретни насоки за това как да се повиши защитата на космическите активи на ЕС и да се насърчи по-устойчивото използване на космическото пространство. По-специално Комисията ще укрепи своите активи за космическо наблюдение чрез подобрени услуги в областта на космическото наблюдение и проследяване (КНП) и разработването на свързани с тях технологии, като например автоматичното избягване на сблъсък или изкуствения интелект.

Комисията също така ще продължи да подкрепя разработването на проекти, свързани с осведомеността за ситуацията в космоса (ОСК) и способностите за ранно предупреждение за целите на отбраната. Тези проекти ще допринесат за усъвършенствани способности за командване и контрол в космоса, подобрени датчици за ОСК и система за ранно предупреждение срещу заплахи от балистични ракети и нови свръхзвукови заплахи 29 .

Второ, Комисията ще засили измерението на сигурността и отбраната в съществуващите и предстоящите космически инфраструктури на ЕС в сътрудничество с върховния представител.

Публично регулираната услуга на „Галилео“ (ПРУ) 30  предлага навигационна услуга, която е запазена за оправомощени от правителствата потребители за чувствителни приложения. Тези приложения изискват висока степен на непрекъснатост на услугата, като се използват силни и криптирани сигнали, особено в областта на сигурността и отбраната. ПРУ е проектирана така, че да предлага неограничено и непрекъснато обслужване в световен мащаб. Тя е ясно доказателство, че обща инфраструктура под граждански контрол може да отговаря на нуждите в областта на отбраната и сигурността.

Предложението за Регламент за създаване на програмата за сигурна свързаност на Съюза за периода 2022—2027 г. 31 , което се приема заедно с настоящото съобщение като част от космическия пакет, ще повиши устойчивостта на ЕС по отношение на свързаността чрез сигурна правителствена комуникация. От самото начало в предложението ще бъдат включени изисквания за устойчивост в отбраната, а конфигурацията за ниска околоземна орбита ще предостави възможност за вземане на борда на полезен товар, допринасящ за други компоненти на космическата програма на ЕС. Системата ще се основава на GOVSATCOM и синергии с Европейския фонд за отбрана.

Изискванията в областта на отбраната следва да се вземат предвид и при развитието на „Коперник“, доколкото е възможно, като се обръща специално внимание на необходимите равнища на сигурност и ефективност и въз основа на правилното управление, основано на доверие. 

За да подкрепи развитието на отбранителното измерение на съществуващите и предстоящите космически инфраструктури на ЕС, Комисията ще подкрепя развитието на способностите за космическа отбрана чрез ЕФО. До момента са отпуснати около 130 милиона евро за финансиране на свързани с космоса дейности по линия на ЕФО и предшестващите го програми.

Комисията подкрепя разработването на платформи за сътрудничество за бъдещи предизвикателства в областта на отбраната, като същевременно се стреми и да подобри тяхната ефективност чрез пълноценно използване на съществуващите и бъдещите европейски космически активи. Например проектът „Галилео за отбраната на ЕС“ (GEODE) е съфинансиран с 44 милиона евро 32  и има за цел разработването на европейски стандартизирани военни навигационни приемници, съвместими с ПРУ „Галилео“. Над 22 милиона евро ще бъдат инвестирани и за подобряване на датчиците и командването и контрола за военна ситуационна осведоменост и наблюдение на космоса на ЕС и за разработване на базирани в космоса способности за ранно предупреждение.

В рамките на работната програма на ЕФО за 2021 г. ЕФО ще задели 50 милиона евро за космическо и наземно навигационно военно (NAVWAR) наблюдение и за европейските технологии за устойчиви спътникови комуникации срещу заглушаване.

Трето, Комисията ще работи за намаляване на свързаните с това стратегически зависимости на ЕС от критични технологии, например в областта на интегралните схеми, квантовите технологии и ИИ. За да постигне това, Комисията ще увеличи максимално синергиите със свързаните с космическото пространство инициативи, изпълнявани в рамките на съществуващите ръководени от Комисията инструменти (включително ЕФО, „Хоризонт Европа“ 33 , космическата програма, Европейския съвет по иновациите и InvestEU), и ще използва Обсерваторията за критични технологии. Комисията също така ще засили устойчивостта на свързаните европейски вериги на доставки, за да гарантира целостта, сигурността и експлоатацията на космическите инфраструктури.

Четвърто, Комисията, в сътрудничество с върховния представител, съгласно съответните им мандати, ще задейства разширяването на сегашния механизъм за реагиране при заплахи на „Галилео“ 34  към системите и услугите по другите компоненти на космическата програма на ЕС. Това допълнително ще подобри управлението на сигурността на космическите инфраструктури на ЕС, за да се отговори по-добре на заплахите, и ще насърчи съответните участници да въведат подходящо управление. Те също така ще подобрят ситуационната осведоменост на равнище ЕС чрез по-добро използване на космическите данни, в тясно сътрудничество с държавите членки и системно сътрудничество между съответните агенции/органи, които експлоатират инфраструктури на ЕС.

Комисията и върховният представител също така ще допринасят за усилията на държавите членки за по-нататъшно укрепване на механизмите за взаимопомощ и реакция при кризи, включително чрез учения и повишаване на готовността за действия срещу заплахи, насърчаване на оперативната съвместимост и подкрепа за обща стратегическа култура.

7.Повишаване на устойчивостта на Европа 

Европа трябва да засили своята устойчивост, за да може да предотвратява бъдещи сътресения, да бъде защитена спрямо тях и да им устоява. Поради неразривните връзки с националните политики за сигурност и отбрана отговорността за справяне с тези заплахи е преди всичко на държавите членки. Същевременно някои слабости са общи за всички държави членки, а някои заплахи се простират отвъд националните граници, като например атаките срещу трансгранични мрежи или инфраструктури, както и изменението на климата.

Подходът на ЕС има за цел да интегрира безпрепятствено външното и вътрешното измерение. Той обединява национални и общоевропейски граждански и военни съображения, за да се насърчи намирането на конкретни решения, като същевременно улеснява повишаването на устойчивостта и трайната оперативна ефективност.

7.1.Противодействие на хибридните заплахи

През 2020 г. Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност 36 очерта хибридните заплахи като една от приоритетните области, на които трябва да се обърне внимание, за да се повиши сигурността на ЕС. Стратегията определя основата за подновен подход към тези постоянно променящи се заплахи, който обхваща целия спектър от действия — от ранно откриване, анализ, осведоменост, изграждане на устойчивост и предотвратяване до реагиране на кризи и управление на последиците.

Картографирането на мерките 37 , свързани с повишаването на устойчивостта и противодействието на хибридните заплахи, включва над двеста инструмента и мерки на равнището на ЕС, по-голямата част от които се ръководят или подкрепят от Комисията. Предложенията на Комисията в различни области, включително Законодателният акт за цифровите услуги 38 , предложението за Директива относно устойчивостта на критичните субекти 39 и преразгледаният Механизъм за гражданска защита на Съюза 40 , ще допринесат допълнително за нарастващия брой налични инструменти на ЕС за борба с хибридните заплахи.

Устойчивостта е един от основните стълбове за борба с хибридните заплахи. В съвместен работен документ на службите от януари 2022 г. 41 бяха определени 53 базови 42  елемента на устойчивост на равнището на ЕС. Това определяне, обявено в Стратегията за Съюза на сигурност, е решаваща първа стъпка за проследяване и обективно измерване на напредъка в тази област.

В този контекст през ноември 2022 г. службите на Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Генералният секретариат на Съвета ще проведат учението EU Integrated Resolve PACE, насочено, наред с другото, към намиране на отговор на хибридните заплахи, включително тяхното киберизмерение. Това учение ще се проведе под цялостната отговорност на върховния представител, с участието на държавите членки и агенциите на ЕС, и в паралелен и координиран (PACE) формат с НАТО.

Комисията също така се адаптира към бързо променящия се характер на заплахите. Вследствие на кризата на границата на ЕС с Беларус тя предложи мерки за справяне с инструментализирането на миграцията, в това число включване в черен списък на транспортните оператори, участващи в контрабанда или трафик на хора в ЕС 43 .

Пандемията от COVID-19 разкри необходимостта да се подобрят координираните действия на равнище ЕС в отговор на извънредни ситуации, свързани със здравето. В момент, когато химичните, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи биха могли да изложат на риск общественото здраве, Европейският орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA) е централен елемент за укрепване на готовността и реакцията на ЕС при сериозни трансгранични заплахи за здравето, като осигурява бърза наличност, достъп и разпространение на необходимите мерки за противодействие. Въз основа на поуките от ранните етапи на пандемията ще продължи работата за засилване на военната помощ за гражданските органи в това отношение.

7.2.Засилване на киберсигурността и киберотбраната

Противодействието на заплахите за киберсигурността е едно от най-сложните предизвикателства в областта на сигурността и отбраната днес, особено като се има предвид техният нарастващ брой и въздействието им, а същевременно държавните участници са развили специфични усъвършенствани способности.

ЕС трябва да защитава критичните мрежи и информационни системи и да играе водеща роля за гарантиране на сигурността, стабилността и устойчивостта, както и на свободата на световния интернет. Трябва да укрепим киберсигурността и киберотбраната в Европа, като засилим сътрудничеството си, като инвестираме по-ефективно в модерни способности и като определим подходящи правила, които ще позволят по-добро свързване на всички измерения на киберпространството. Тези усилия следва да се съсредоточат върху защитата на гражданите, предприятията и интересите на ЕС, откриването и възпирането на злонамерени действия в киберпространството и защитата срещу кибератаки, като по този начин се допринася за международната сигурност и стабилност и се консолидира потенциалът на ЕС за кибервъзпиране.

Комисията и върховният представител вече определиха амбициозни действия, допринасящи за постигането на тези цели, в Стратегията на ЕС за киберсигурност от декември 2020 г. 44 Въведени са редица важни инструменти за повишаване на устойчивостта на ЕС, по-специално Директивата относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (МИС) 45 , Актът за киберсигурността 46 , Директивата относно атаките срещу информационните системи 47 и прилагането на инструментариума на ЕС за сигурно внедряване на 5G 48 , Препоръката относно концепцията за координирана реакция на мащабни киберинциденти и кризи 49  и Политическа рамка на ЕС за кибернетична отбрана (актуализация 2018 г.) 50 . Комисията прие също така делегиран акт 51  съгласно Директивата за радиосъоръженията 52 , с който се определят правни изисквания за гаранциите за киберсигурност, които производителите ще трябва да вземат предвид при проектирането и производството на радиосъоръжения. Накрая, Комисията представи препоръка за съвместно киберзвено (СКЗ) 53 , а през декември 2020 г. направи предложение за преразглеждане на Директивата за МИС 54 , което е в процес на обсъждане от съзаконодателите. В съответствие с това равнище на амбиция Комисията скоро ще представи предложения за повишаване на киберсигурността и информационната сигурност на институциите, органите и агенциите на ЕС.

Многогодишната работна програма за периода 2021—25 г. на програма „Цифрова Европа“ и на Механизма за свързване на Европа (МСЕ в цифровия сектор) ще подкрепи внедряването на сигурна квантова комуникационна инфраструктура (Euro QCI). МСЕ ще подкрепя и други критични комуникационни инфраструктури, включително някои основни елементи между държавите членки и с трети държави, с най-високите стандарти за сигурност.

За допълването на тези инструменти и допълнителното намаляване на повърхността, уязвима на атаки, и излагането на риск следва да се засилят сигурността и стандартизацията на продуктите и услугите, свързани с информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Това се отнася по-специално за сигурността на хардуерните и софтуерните компоненти от критично значение. Ето защо Комисията подготвя нови предложения за определяне на хоризонтални изисквания за сигурност, които ще заемат централно място в Законодателния акт за киберустойчивостта, обявен в речта за състоянието на Съюза 55 . В този контекст може да се разгледа включването на измерение, свързано с отбраната, по-специално по отношение на потенциалното разработване на общи или хибридни стандарти за киберсигурност.

За да се подобрят допълнително технологичните способности на ЕС и неговите участници в областта на кибернетичната отбрана (главно отбранителните сили на държавите членки), ще се търси по-тясно сътрудничество между съответните участници при планирането на гражданските инвестиции и инвестициите за отбрана, предназначени за разработването и използването на съответните технологии. Центърът за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежата от координационни центрове (CCCN) 56  ще приемат през 2022 г. своята стратегическа програма за инвестиции в кибернетичното пространство. Програмата би могла да обхваща възможните синергии между гражданските и отбранителните технологии и потенциалните приложения с двойна употреба, като по този начин се търсят синергии с други програми на ЕС, включително „Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“ и Европейския фонд за отбрана, по координиран начин и при спазване на съответните правила за управление.

Комисията вече задели 38,6 милиона евро 57  за шест проекта за кибернетична отбрана. Наред с другото, този бюджет подкрепя разработването на европейска платформа за ситуационна осведоменост в киберпространството и проект за технологии за сигурна и устойчива комуникация. ЕФО ще продължи да подкрепя развитието на киберспособности за отбрана. През 2021 г. по линия на ЕФО бяха отправени две специални покани за представяне на предложения за финансов пакет в размер на 33,5 милиона евро. Макар че всички проекти за отбранителни способности имат киберизмерение, киберотбраната ще продължи да бъде приоритет за ЕФО през следващите години.

За да се осигури по-добра подготовка за потенциални широкомащабни инциденти и кризи в Съюза, засилената координация е от съществено значение, така че да се гарантира ситуационна осведоменост, бързо да се установят потенциалните нужди и ресурси за реагиране и да се съгласува ефективната комуникация между съответните участници на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС, за да се смекчат потенциалните въздействия в Съюза.

За да се ускори откриването на злонамерени дейности в киберпространството и да се подобри ситуационната осведоменост, Комисията работи с държавите членки за създаването на трансгранични платформи за споделяне на разузнавателни данни за заплахите за киберсигурността (ЦОС на ЕС), като същевременно укрепва капацитета на центровете за операции по сигурността (ЦОС) на национално равнище в целия ЕС.Целта на тези трансгранични платформи („ЦОС на ЕС“) е да се даде възможност за обмен на данни относно заплахите за киберсигурността от различни източници, както и на инструменти и способности, на широкомащабна основа, в надеждна среда. Те ще бъдат оборудвани със свръхсигурни инструменти и инфраструктури от следващо поколение. Това следва да даде възможност за подобряване на капацитета за колективно откриване и за подаване на навременни предупреждения към органите и съответните субекти. Тези действия ще се ползват от финансова подкрепа по линия на програма „Цифрова Европа“, по-специално чрез съвместно възлагане на обществени поръчки за разработване и експлоатация на ЦОС на ЕС, включително усъвършенствани инструменти и инфраструктури, както и покана за предоставяне на безвъзмездни средства в подкрепа на капацитета на ЦОС в държавите членки. Като следваща стъпка би могло да се обмисли, заедно с държавите членки, и насърчаване на гражданско-военното сътрудничество на национално равнище в тази област.

Следва да се увеличи степента на сътрудничество между държавите членки в областта на киберсигурността при реагиране на инциденти, включително чрез възможно сътрудничество между гражданските екипи за реагиране и екипите за реагиране в областта на отбраната. Съвместното киберзвено има за цел да обедини всички съответни общности в областта на киберсигурността (т.е. дипломатическите, гражданските, правоприлагащите и отбранителните участници), за да осигури координирана реакция на ЕС при мащабни киберинциденти и кризи, както и да предложи помощ за възстановяване от тези атаки. Ето защо военните сили биха могли структурно да си сътрудничат и да се координират с други общности в областта на киберсигурността чрез СКЗ.

Развиването на киберумения чрез съвместно обучение и учения също е от ключово значение за ефективната устойчивост на кибератаки, подобряването на киберспособностите, развиването на споделено разбиране и изграждането на общ капацитет за реагиране. Ако държавите членки решат, биха могли да обмислят засилено гражданско-военно сътрудничество в областта на киберобучението и съвместните учения въз основа на Европейския колеж по сигурност и отбрана и програмите на EDA за киберобразование, обучение и учения.

7.3.Засилване на военната мобилност

Чрез изпълнението на плана за действие за военната мобилност ЕС вече предприема значителни стъпки за засилване на мобилността на военния персонал, материали и оборудване в рамките на ЕС и извън него, като по този начин се повишава способността ни да реагираме бързо на криза или с оглед на рутинни дейности като учения. Военната мобилност също така е водещ проект в рамките на сътрудничеството между ЕС и НАТО.

Със средства от бюджета на ЕС за периода 2021—2027 г. в размер на 1,69 милиарда евро за подкрепа на транспортната инфраструктура с двойна употреба, военната мобилност е ключов компонент на новия Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) 58 . Работната програма за периода 2021—2023 г. включва специален годишен бюджет в размер на 330 милиона евро, а първите покани за представяне на предложения бяха отправени през септември 2021 г.

Военната мобилност е застъпена и в работната програма на ЕФО за 2021 г. Разработването на цифрова система за сигурен и бърз обмен на информация, свързана с военната мобилност, е една от двете теми в рамките на поканата за представяне на предложения относно военнослужещите и логистичните системи, с индикативен бюджет от 50 милиона евро за цялата покана.

На 14 декември 2021 г. Комисията предложи преразглеждане на Регламента за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Наред с други мерки, предложението цели да укрепи стандартите за гражданска и военна мобилност и да разшири картите на TEN-T, за да включат нови маршрути, които са от значение за военната мобилност.

Комисията ще продължи усилията си да допринася за военната мобилност в рамките на ЕС и извън него, включително като я разглежда в съответните законодателни предложения и инициативи, по-специално в областта на транспорта и трансграничните процедури.

7.4.Справяне с предизвикателствата на изменението на климата в областта на отбраната

Изменението на климата и загубата на биологично разнообразие представляват нови заплахи за сигурността. Макар че оперативната ефективност се запазва като приоритет, секторът на отбраната трябва да приеме предизвикателството, което представлява адаптирането към последиците от изменението на климата за сигурността, в това число функционирането при по-екстремни климатични условия, и да допринесе за смекчаването на тези последици съгласно политиките на ЕС за изменение на климата, по-специално Европейския зелен пакт. Повишаването на енергийната ефективност, увеличаването на използването на енергия от възобновяеми източници, когато е възможно, и намаляването на емисиите в сектора следва да станат неразделна част от съвместните усилия за неутралност по отношение на климата до 2050 г., за опазване на биологичното разнообразие и за постигане на по-стабилна кръгова икономика.

Кръговите системи могат да донесат големи ползи за отбранителната промишленост и обществените поръчки, като повишат ефективността на ресурсите, увеличат отворената стратегическа автономност за някои материали от критично значение и удължат и оптимизират полезността на отбранителното оборудване 59 . Ще бъдат набелязани и подкрепяни възможностите за подобряване на проектирането за демонтаж, събиране на компоненти, ремонт, обновяване и повторно производство на отбранително оборудване. Това се отнася и за възможностите за модернизиране на отбранителното оборудване, така че то да може да продължи да функционира при все по-сурови екологични условия в оперативните зони.

В този контекст Комисията се е ангажирала с изпълнението на Съвместната пътна карта на ЕС за изменението на климата и отбраната от 2020 г. 60 и през първата половина на 2022 г., заедно с ЕСВД и ЕАО, службите на Комисията ще представят първия годишен доклад за напредъка. В Работната програма на ЕФО 61 за 2021 г. вече са включени теми, свързани с управлението на енергията и енергийната ефективност. Общо 133 милиона евро са заделени за специална покана за представяне на предложения за подкрепа на научните изследвания и разработването на отбранителни технологии и продукти, свързани с тези въпроси. Сходни действия се предприемат понастоящем и в рамките на НАТО и ООН, както и от страна на Съединените щати и други партньори, и поради това ЕС ще засили своите диалози на равнище личен състав по връзката между климата, сигурността и отбраната.

8.Заключения

В един по-сложен, оспорван, конкурентен и свързан свят от всякога ЕС трябва да увеличи още повече усилията си да защити своите стратегически интереси и ценности. В предстоящия Стратегически компас на ЕС в областта на сигурността и отбраната ще бъдат определени амбициозни цели за дългосрочната сигурност и отбрана на Европа, за които настоящото съобщение активно допринася.

За тази цел Комисията определи следните основни нови области за по-нататъшно укрепване на конкурентоспособността на европейския пазар в областта на отбраната:

-проучване на начините за допълнително стимулиране на инвестициите на държавите членки в ключови стратегически способности и способстващи фактори, които се разработват и/или придобиват в рамки за сътрудничество на ЕС;

-допълнително стимулиране на съвместното придобиване на отбранителни способности, разработени в сътрудничество на равнище ЕС, включително чрез освобождаване от ДДС и евентуално увеличаване на бонусите по ЕФО;

-призив към държавите членки да продължат да се стремят към рационализирани и по-съгласувани практики за контрол върху износа на оръжие, по-специално по отношение на отбранителните способности, разработени в рамка за сътрудничество на ЕС.

Комисията също така ще изпълни вече започнатите инициативи, които са ключови фактори за европейската отбрана, като ЕФО и военната мобилност, както и инициативите, които са от съществено значение за укрепване на европейската устойчивост, по-специално във връзка с космоса, за борба с хибридните заплахи, укрепване на киберсигурността и справяне с предизвикателствата, свързани с климата, в областта на отбраната.

Комисията има готовност да обмисли допълнителни следващи стъпки, като вземе предвид постигнатия напредък и развитието на заплахите и предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът в бъдеще.

(1)

   Сред тях са Европейският фонд за отбрана, Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) и Координираният годишен преглед на отбраната (КГПО).

(2)

PE/11/2021/INIT

(3)

   В качеството си на член на Европейското икономическо пространство.

(4)

   В това число и подизпълнителите.

(5)

   В рамките на предшестващата програма, Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) през 2020 г., за която са налични резултати, МСП са представлявали 35 % от субектите и са се възползвали от 30 % от цялото финансиране на 26-те проекта, преди да се вземе предвид участието на подизпълнители, които често са МСП.

(6)

   Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP)

(7)

   Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността.

(8)

COM (2022) 61 final

(9)

COM (2021) 350 final

(10)

COM (2021) 70 final

(11)

   Що се отнася до полупроводниците, вж. придружаващата Пътна карта за критичните технологии в областта на сигурността и отбраната, раздел 2.2, и Съобщението на Комисията „Европейски законодателен акт за интегралните схеми“, COM (2022) 45 final.

(12)

   Съвместно със съответните служби на Комисията и с Европейската агенция по отбрана.

(13)

   В съответствие с предложенията на Комисията COM (2021) 577 от 16.9.2021 г. относно рамка от мерки за гарантиране на снабдяването с медицински мерки за противодействие от особено значение при криза в случай на извънредна ситуация в областта на общественото здраве, COM (2021) 660 от 13.10.2021 г. за справяне с нарастващите цени на енергията и COM (2021) 350 относно актуализирането на новата промишлена стратегия.

(14)

   През ноември 2007 г. управителният съвет на ЕАО на равнище министри одобри четири колективни целеви показателя за инвестициите, включително критерия 35 % от всички разходи за оборудване да са за съвместно европейско придобиване на отбранително оборудване.

(15)

  EUR-Lex - 32021H1117(01) - BG - EUR-Lex (europa.eu)

(16)

С изключение на Дания

(17)

   Въз основа на данни, предоставени от единадесет държави членки

(18)

   Член 13 от Директива 2009/81/ЕО

(19)

2019/C 157/01

(20)

   В съответствие с многонационалните сили, предвидени в член 42.3 от Договора за Европейския съюз.

(21)

   Консорциумът за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC) е специфична правна форма, която улеснява създаването и функционирането на научноизследователски инфраструктури от европейски интерес.

(22)

   Освен критерия за допустимост, посочен в член 21, параграф 3, буква а) от Регламента за ЕФО, според който се изисква намерение да бъде придобит крайният продукт или за координирано използване на технологията.

(23)

   Член 17 от Регламента за ЕФО.

(24)

   Междинната оценка трябва да се извърши не по-късно от четири години (2025 г.) след началото на периода на изпълнение на Фонда съгласно член 29 от Регламента за създаване на ЕФО.

(25)

   Обща позиция 2008/944/ОВППС

(26)

   В рамките на подгрупа „Износ на конвенционално оръжие“ (COARM) към работна група „Неразпространение и износ на оръжие“ 

(27)

   Космическата програма на ЕС се състои от четири компонента: „Галилео/EGNOS“ за позициониране, навигация и определяне на времето, „Коперник“ за наблюдение на Земята, „GOVSATCOM“ за сигурни правителствени спътникови комуникации и „ОСК“ за информираност за ситуацията в космическото пространство.

(28)

JOIN (2022) 4 final

(29)

Тези проекти се подкрепят от ЕФО и предшестващите го програми.

(30)

Решение № 1104/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правилата за достъп до публично регулираната услуга, предоставяна от глобалната навигационна спътникова система, създадена по програмата „Галилео“ (ОВ L 287, 4.11.2011 г., стр. 1).

(31)

COM (2022) 57 final

(32)

В рамките на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP)

(33)

Терминът „Хоризонт Европа“ в настоящия документ се отнася до специфичната програма за осъществяване на „Хоризонт Европа“ и Европейския институт за иновации и технологии; извършваните по тях дейности са насочени изключително към граждански приложения.

(34)

Както е предвидено в Регламент 2021/696 за космическата програма на ЕС и в Решение (ОВППС) 2021/698 на Съвета от 30 април 2021 г. за сигурността на системите и услугите, които се разгръщат, експлоатират и използват в рамките на космическата програма на Съюза и които могат да засегнат сигурността на Съюза.

(35)

Услуга на „Коперник“ от рода на ПРУ.

(36)

COM (2020) 605

(37)

SWD (2020) 152 final

(38)

COM (2020) 825 final

(39)

COM (2020) 829 final

(40)

Регламент (ЕС) 2021/836 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г.

(41)

SWD (2022) 21 final

(42)

Референтни показатели, обхващащи ситуации, при които това е отправна точка, както и предвидена или препоръчителна цел относно минималните изисквания

(43)

COM (2021) 753 final

(44)

JOIN (2020) 18 final

(45)

Директива (ЕС) 2016/1148 относно сигурността на мрежите и информационните системи (МИС).

(46)

Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013.

(47)

Директива 2013/40/ЕС, 12.8.2013 г.

(48)

COM (2020) 50 final

(49)

Препоръка (ЕС) 2017/1584 на Комисията от 13 септември 2017 г. относно координирана реакция на мащабни киберинциденти и кризи, C/2017/6100

(50)

Документ 14413/18/ЕС, 19.11.2018 г.

(51)

C (2021) 7672

(52)

Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения

(53)

C (2021) 4520 final

(54)

COM(2020) 823 final

(55)

Реч за състоянието на Съюза през 2021 г. — Да направим душата на Съюза ни по-силна, 15 септември 2021 г.

(56)

PE/28/2021/INIT

(57)

В рамките на EDIDP

(58)

Регламент (ЕС) 2021/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014

(59)

  IF CEED (europa.eu) Circular defence - News & insight - Cambridge Judge Business School

(60)

12741/20

(61)

В Регламента за ЕФО се посочва, че „Фондът допринася за интегрирането на действията в областта на климата в политиките на Съюза и за постигането на общата цел 30 % от бюджетните разходи на Съюза да са в подкрепа на цели, свързани с климата“.