9.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/57

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета в Ню Йорк на 13 декември 2006 г.,

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид приетата през 2009 г. Стокхолмска програма и свързания с нея план за действие за периода 2010—2014 г.,

—

като взе предвид Общ коментар № 14 (2013) на Комитета на ООН по правата на детето относно правото на детето неговият висш интерес да бъде разглеждан като първостепенно съображение,

—

като взе предвид програмата на ЕС за правата на детето, приета през февруари 2011 г.,

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие,

—

като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан от 29 ноември до 1 декември 2011 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2008 г., озаглавено „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (COM(2008)0055),

—

като взе предвид насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти,

—

като взе предвид плана за действие на ООН, озаглавен „Свят за децата“,

—

като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията,

—

като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР (1) на Съвета,

—

като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР (2) на Съвета,

—

като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г., по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най-добри практики;

—

като взе предвид препоръка 2013/112/ЕС на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС (4),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и Пекинската платформа за действие на ООН,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени (5) и своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (6),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека,

—

като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие“ (COM(2005)0134), и заключенията на 3166-ото заседание на Съвета по външни работи от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“,

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея представляват стандарт в утвърждаването и защитата на правата на детето, който съдържа всеобхватен набор от международни правни стандарти за защитата и благосъстоянието на децата;

Б.

като има предвид, че всички държави — членки на ЕС са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето и носят ясни правни задължения с цел утвърждаване, защита и спазване на правата на всяко дете в рамките на тяхната юрисдикция;

В.

като има предвид, че утвърждаването на правата на детето е изрична цел на политиките на ЕС и като има предвид, че Хартата на основните права на ЕС изисква висшият интерес на детето да се разглежда като съображение от първостепенна важност при всички действия на ЕС;

Г.

като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето и Хартата на основните права на ЕС зачитат правата на децата да бъдат изслушани и техните възгледи да се вземат под внимание по въпроси, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им;

Д.

като има предвид, че правата на детето — а именно на принципа на висшия интерес на детето, правото на детето на живот, оцеляване и развитие, недопускането на дискриминация и зачитането на правото на децата да изразяват мнение — се отнасят до всички политики на ЕС;

Е.

като има предвид, че е постигнат напредък след приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето преди 25 години, но като има предвид, че правата на децата продължават да се нарушават в много части на света, включително в държави членки на ЕС, в резултат от насилие, злоупотреба, експлоатация, бедност, социално изключване и дискриминация, основана на религия, увреждане, пол, сексуална идентичност, възраст, етническа принадлежност, статут на мигрант или на пребиваване;

Ж.

като има предвид, че за да имат смисъл правата, всички деца и техните семейства трябва да разполагат с приобщаващ достъп до правосъдие и справедливи, навременни и ефективни правни средства за защита;

З.

като има предвид, че през 2012 г. са починали около 6,6 милиона деца под 5-годишна възраст, като в повечето случаи причините са били предотвратими, и по този начин са били лишени от основното си право да оцелеят и да се развиват; като има предвид, че 168 милиона деца на възраст между 5 и 17 години са наети за детски труд, което излага на риск правото им да бъдат защитени от икономическа експлоатация и нарушава правото им да учат и играят; като има предвид, че 11 % от момичетата сключват брак преди да са навършили 15 години, което застрашава правото им на здравеопазване, образование и защита; като има предвид, че в Африка на юг от Сахара 1 на всеки 10 родени деца почива преди 5-ия си рожден ден;

И.

като има предвид, че образованието — и по-специално безплатното начално образование за всички деца — е основно право, по отношение на което правителствата са поели ангажимент в рамките на Конвенцията на ООН от 1989 г. за правата на детето; като има предвид, че целта за 2015 г. е да се гарантира, че всички момчета и момичета завършват пълния курс на начално образование; като има предвид, че въпреки известния напредък в развиващия се свят, тази цел далеч не е постигната;

Й.

като има предвид, че широкообхватното сексуално образование е неразделна и важна част от укрепването на правото на момчетата и момичетата на благоденствие и здраве, като се насърчава равенството и се води борба със стереотипите;

К.

като има предвид, че хуманитарните кризи продължават да имат катастрофално въздействие върху децата и като има предвид, че през 2014 г. животът на повече от 59 милиона деца е бил пряко засегнат от кризи, главно свързани с конфликти; като има предвид, че днес по света има около 250 000 деца войници, 40 % от които са момичета;

Л.

като има предвид, че само през 2012 г. почти 95 000 деца и юноши под 20-годишна възраст са станали жертва на убийство, почти 1 милиард деца на възраст между 2 и 14 години са били подложени на физическо наказание, един на всеки трима младежи на възраст между 13 и 15 души е бил обект на тормоз и около 70 милиона момичета на възраст между 15 и 19 години са били жертви на някаква форма на физическо насилие, и като има предвид, че 120 милиона момичета по света са преживели принудително полово сношение или друг принудителен, сексуален акт в някакъв момент от живота си;

М.

като има предвид, че децата представляват половината от населението в развиващите се страни и като има предвид, че около 100 милиона деца живеят в ЕС;

Н.

като има предвид, че според последната докладна записка на Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ) относно детската бедност в богатите държави, от 2008 г. насам 2,6 милиона деца са попаднали под прага на бедността в най-богатите страни в света, с което по оценки общият брой на децата в развития свят, които живеят в бедност, достига 76,5 милиона; като има предвид, че според същото изследване през 2013 г. 7,5 милиона млади хора в ЕС са класифицирани като NEET (които не са в процес на заетост, образование или обучение);

О.

като има предвид, че насилието срещу деца се проявява по различни форми, включително психологически, физически, сексуален, емоционален и словесен тормоз, небрежност и лишения и се наблюдава в голям брой контексти, включително у дома, в училището, в здравеопазването и в съдебната система, на работното място, в различни общности и онлайн;

П.

като има предвид, че програмата на ЕС за правата на детето очертава ясна рамка за действията на ЕС и като има предвид, че нейното прилагане доведе до значителен напредък в редица ключови области на действие и законодателство, включително създаване на горещи линии за изчезнали деца, насърчаване на съобразено с правата на децата правосъдие, подобряване на събирането на данни и интегриране на правата на децата във външните действия;

Р.

като има предвид, че всяко дете е преди всичко дете, чиито права следва да бъдат изпълнени без дискриминация, независимо от неговия етнически произход или този на неговите родители, от националност, социално положение, статут на мигрант или на пребиваване;

С.

като има предвид, че момичетата и момчетата имат както сходни, така и различни очаквания и форми на социализация, и като има предвид, че дискриминацията, на която са обект момичета и момчета се различава в различните възрастови групи;

Т.

като има предвид, че въпреки постигнатия значителен напредък, по-специално в областта на трафика на хора, сексуалната експлоатация и правата на жертвите, както и по отношение на търсещите убежище и непридружени деца, трябва да се направи много повече, за да се гарантира, че правата на децата мигранти се спазват напълно в целия ЕС; като има предвид, че много непридружени деца изчезват и се укриват след първото си пристигане в ЕС и са особено уязвими от злоупотреби;

У.

като има предвид, че, предвид международния им характер, експлоатацията на деца и сексуалната експлоатация на деца онлайн — включително разпространението на материали за сексуална експлоатация на деца в интернет и явлението киберхищничество — продължават да бъдат повод за сериозна загриженост за правоприлагащите органи, като нарушенията варират от сексуално изнудване и манипулация със сексуална цел до заснемане на собствени материали, съдържащи сексуална злоупотреба с деца и тяхното директно излъчване в интернет, което изправя следствените органи пред особени предизвикателства, дължащи се на технологичните иновации, които предоставят на извършителите на престъпления, включително киберхищниците, по-лесен и по-бърз достъп до съответните материали;

Ф.

като има предвид, че децата са особено силно засегнати от бедността и от съкращенията в системите за социална сигурност и основните социални обезщетения, като например семейните надбавки, и като има предвид, че подобни съкращения в ЕС се увеличиха от 2007 г. насам; като има предвид, че в ЕС дори след социалните трансфери процентът на риск от детска бедност остава много висок (20,3 % през 2013 г.);

Х.

като има предвид, че рамката за периода след 2015 г. за световно развитие ще представлява възможност за инвестиране в правата на всички деца, навсякъде по света — без оглед на пол, етническа принадлежност, раса или статус по отношение на икономическо състояние, увреждания или други фактори;

1.

Счита, че правата на децата са в центъра на политиките на ЕС, както и че 25-ата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето е възможност да се гарантира цялостното ѝ прилагане в политиката и в практиката и да се предприемат допълнителни мерки, за да се осигури зачитането на правата на всяко дете навсякъде, особено на най-уязвимите сред тях;

2.

Приветства поетия от ЕС ангажимент в рамките на Стокхолмската програма да разработи интегрирана стратегия на ЕС за ефективно утвърждаване и закрила на правата на детето във вътрешните и външни политики на ЕС и да подкрепя усилията на държавите членки в тази област; призовава Комисията да предложи амбициозна и всеобхватна стратегия за правата на детето и план за действие за следващите пет години, като се опира на програмата на ЕС за правата на детето и я актуализира;

3.

Приветства ангажимента на ЕС за по-нататъшно разработване на интегрирани насоки на ЕС за закрила на детето, за да се намали раздробяването, произтичащо от реакциите, основани на отделни въпроси, за справяне със специфични проблеми по защитата на децата, така че да се гарантира, че всички деца в целия ЕС са ефективно защитени срещу всякакви форми на насилие;

4.

Призовава Комисията да наблюдава и да докладва относно изпълнението в държавите членки на нейната препоръка, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“, както и да осигури достъп до качествени услуги и участие на децата; призовава държавите членки с по-високи от средните равнища на детска бедност да определят национални цели и да дадат приоритет на инвестициите, насочени към намаляване на бедността и социалното изключване сред децата и младите хора;

5.

Призовава ЕС и неговите държави членки да превърнат Целите на хилядолетието за развитие в основен приоритет в своите вътрешни политики и отношенията си с трети държави; подчертава факта, че тези цели, по-специално в областта на изкореняването на бедността, достъпа до образование за всички и равенството между половете, ще бъдат постигнати единствено чрез развитието на публични услуги, които да бъдат достъпни за всички;

6.

Призовава Комисията и държавите членки да включат изрично фокусиране на вниманието върху децата и младежите в Европейския семестър, в годишния обзор на растежа, както и в една преразгледана стратегия „Европа 2020“, с цел по-добро прилагане на препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“;

7.

Призовава Комисията да осигури засилена координация в рамките на различните си служби с цел ефективното включване на правата на децата във всички законодателни предложения, политики и финансови решения на ЕС, както и да следи за тяхното пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС относно децата и със задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава Комисията да гарантира, че мандатът и ресурсите на координатора по правата на децата отразяват по подходящ начин ангажимента на ЕС за систематично и ефективно интегриране в политиките на правата на детето;

8.

Призовава Комисията да се възползва от възможността, предоставена от междинния преглед на многогодишната финансова рамка, за да гарантира, че средствата на ЕС допринасят полза за най-необлагодетелстваните и уязвими деца;

9.

Призовава държавите членки и Комисията изрично да разглеждат децата като приоритет при програмирането и прилагането на регионалната политика и политиката на сближаване, като Европейската стратегия за хората с увреждания, рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, както и на политиката на ЕС по отношение на равенството и недискриминацията; отново подчертава значението на закрилата и утвърждаването на равен достъп до всички права за децата от ромски произход;

10.

Настоява, че всички политики за правата на децата трябва да включват перспектива за равенство между половете и призовава за конкретни мерки за укрепване на правата на момичетата, включително по отношение на образованието и здравеопазването;

11.

Призовава държавите членки да гарантират, че принципът за висшия интерес на детето се зачита във всички законодателни актове, в решенията, взети от представители на правителствата на всички равнища и във всички съдебни решения и насърчава държавите членки да обменят най-добри практики с оглед подобряването на правилното прилагане на принципа на висшия интерес на детето в целия ЕС;

12.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите действия, за да гарантират, че всички деца могат да имат ефективен достъп до съдебни системи, които са съобразени с техните специфични нужди и права, независимо дали те фигурират в качеството на заподозрени лица, извършители, жертви или страни по производството;

13.

Призовава Комисията да направи оценка на въздействието върху децата на политиките, свързани със задържането и на системите за наказателно правосъдие; изтъква, че в целия ЕС правата на децата са пряко засегнати в случаите на деца, които живеят в центровете за задържане със своите родители; подчертава факта, че приблизително 800 000 деца в ЕС са отделени от родител-затворник всяка година, което се отразява на правата на децата по множество начини;

14.

Счита, че децата са уязвими по отношение на достъпа си до стоки и услуги; призовава предприемаческата общност и заинтересованите страни да се въздържат от агресивна или подвеждаща реклама, насочена към деца, както онлайн, така и офлайн, включително чрез прилагане на съществуващите кодекси за поведение и подобни инициативи; счита, че насочената към децата реклама на храни с високо съдържание на мазнини, сол или захар следва да се извършва по отговорен начин, като се има предвид увеличаването на затлъстяването и диабета сред децата;

15.

Счита, че личните данни на децата онлайн трябва да бъдат надлежно защитени и че децата трябва да бъдат информирани по достъпен и подходящ за тях начин относно рисковете и последиците от употребата на техните лични данни онлайн; подчертава, че следва да бъдат забранени онлайн профилите на деца; счита, че всички деца следва да имат правото да се ползват от здравословна и безопасна околна среда и достъп до игри;

16.

Призовава държавите членки да приложат Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, тъй като повечето жертви на трафик са млади момичета и момчета, които са деца-жертви на трудова и сексуална експлоатация и други злоупотреби; призовава също така държавите членки и ЕС да засилят полицейското и съдебното сътрудничество с оглед предотвратяването и съдебното преследване на такива престъпления; призовава държавите членки да предприемат мерки за борба с незаконното прехвърляне на деца, да работят в сътрудничество с трети държави за справяне с разрастващия се проблем, свързан с контрабандата и трафика с деца, както и да преследват наказателно трафикантите чрез подходящи санкции;

17.

Счита, че трябва да се предприемат мерки за борба с кибертормоза, и че децата, учителите и младежките и детски организации трябва да играят активна роля за повишаване на осведомеността по този въпрос;

18.

Призовава ЕС и неговите държави членки да инвестират в обществени услуги за деца, включително в грижите за малки деца, образованието и здравеопазването, и по-специално в разширяването на обществената мрежа от детски градини, ясли и комунални услуги за предлагане на развлекателни дейности за деца;

19.

Като се има предвид, че първите степени на образование не винаги гарантират необходимия основен стандарт на обучение, призовава държавите членки да предоставят безплатно задължително средно образование за всички, като това е задължително условие за упражняване на правото на равни възможности;

20.

Призовава държавите членки да приемат закони за защита и укрепване на правата във връзка с майчинството и бащинството, за да осигурят здравословна и стабилна среда за децата през първите месеци на техния живот;

21.

Призовава държавите членки да приложат Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и да засилят правните възможности, техническите способности и финансовите ресурси на правоприлагащите органи за укрепване на сътрудничеството, включително с Европол, с оглед на разследването и разбиването на мрежите на извършители на сексуални посегателства над деца, като същевременно бъде отдаден приоритет на правата и безопасността на засегнатите деца;

22.

Призовава за ефективен подход на партньорство и обмен на информация между правоприлагащите агенции, съдебните органи, свързаната с информационните и комуникационните технологии промишленост, доставчиците на интернет услуги, банковия сектор и неправителствените организации, включително младежки и детски организации, с оглед гарантиране на правата и защита на децата онлайн и на това децата да бъдат разглеждани като уязвими лица съгласно закона; призовава Комисията да поеме инициативата да изиска от всички държави членки да предприемат действия за борба с всички форми на т.нар. „киберхищничество“ и кибертормоз;

23.

Счита, че непридружените деца са особено уязвими; призовава Комисията и държавите членки да приложат резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; призовава държавите членки да приложат изцяло пакета за общата европейска система за убежище с цел подобряване на положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; призовава държавите членки да вземат мерки, за да се прекрати задържането на деца мигранти на територията на ЕС; приветства решението на Съда на Европейските общности по дело C-648/11 MA, BT, DA срещу Secretary of State for the Home Department, в което се посочва, че за държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в две или повече държави членки от непридружено малолетно или непълнолетно лице, се счита държавата, в която лицето се намира след подаване на молба там; припомня, че едно непридружено малолетно или непълнолетно лице е преди всичко дете, което потенциално е изложено на опасност, и че закрилата на децата, а не политиките в областта на имиграцията, трябва да бъде водещият принцип на държавите членки и на Европейския съюз по отношение на тези лица, като така се спазва основният принцип за висшия интерес на детето;

24.

Призовава всички държави членки да прилагат за деца, лишени от родителски грижи, стандартите, определени в Конвенцията на ООН за правата на детето и в насоките на ООН за алтернативни грижи за децата; призовава Комисията да използва структурните фондове на ЕС, за да подкрепи прехода от институционални грижи към услуги по места; призовава Комисията, с оглед на значителния брой случаи, в които се твърди, че публичните органи в някои държави членки са пристъпили към принудително осиновяване без съгласие на родителите, да предложи конкретни мерки, за да гарантира, че практиките за осиновяване, прилагани в държавите членки, защитават висшия интерес на детето;

25.

Призовава всички държави членки да улеснят събирането на семейства по положителен, хуманен и експедитивен начин, в съответствие с член 10 от Конвенцията на ООН за правата на детето;

26.

Подчертава необходимостта от по-координиран подход по отношение на търсенето на изчезнали деца в ЕС; призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество по трансгранични дела, включващи случаите на изчезнали деца и да разработят горещи линии за издирване на изчезнали деца и оказване на подкрепа на жертвите в случаи на малтретиране на деца; призовава държавите членки да улеснят безпроблемното присъединяване на Мароко, Сингапур, Руската федерация, Албания, Андора, Сейшелските острови, Габон и Армения към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца;

27.

Призовава Комисията при преразглеждането на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, сериозно да вземе предвид висшите интереси на детето, с оглед на пропуските в прилагането и изпълнението на този регламент в държавите членки, що се отнася до родителските права и правото на упражняване на родителски права;

28.

Осъжда всички форми на насилие срещу деца, физическото, сексуалното и вербалното насилие, насилствените бракове, детския труд, проституцията, трафика на хора, мъченията, убийствата на честта, гениталното осакатяване на жени, използването на деца войници и на деца като човешки щитове, бедността, занемаряването и недохранването; счита, че традицията, културата и религията никога не следва да се използват като оправдание за насилието срещу деца; призовава държавите членки да спазват задълженията си и да водят борба с всички форми на насилие срещу деца, включително чрез официална забрана и санкциониране на телесни наказания спрямо деца; призовава държавите членки да засилят своето сътрудничество и диалога с трети държави, да повишават осведомеността и да се застъпват за това правата на децата да се зачитат навсякъде по света;

29.

Осъжда използването на деца за военни и терористични дейности или цели; припомня, че е важно да се предоставят психологическа подкрепа и помощ на всички деца, които са били изложени на насилие или са жертви на военни конфликти; приветства инициативата на ЕС „Деца на мира“ и подчертава, че е важно да се осигури достъп до образование на деца, засегнати от конфликти; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да подкрепи кампанията на ООН „Деца, а не войници“, насочена към прекратяване на набирането и използването на деца войници от националните сили за сигурност до 2016 г.;

30.

Призовава ЗП/ВП да даде приоритет на правата на децата във всички външни действия на ЕС, така че да се гарантира ефективното интегриране на правата на детето, включително в рамките на диалога по правата на човека, търговските споразумения, процеса на присъединяване и Европейската политика на съседство, и в отношенията с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), и по-специално страните в конфликт; призовава ЗП/ВП да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатите резултати по отношение на външната дейност на ЕС, която е съсредоточена върху децата;

31.

Призовава Комисията да интегрира правата на децата в сътрудничеството за развитие и в хуманитарната помощ с цел да осигури достатъчно финансиране и да повиши нивото на защита на децата, засегнати от извънредни ситуации или предизвикани от човека или природни бедствия, вътрешно разселените деца и децата бежанци; подчертава значението на обвързването на помощта, възстановяването и развитието, особено при продължителни кризи, и на интегрирането на иновациите и новите технологии в политиките и програмите на ЕС, с цел по-ефикасно утвърждаване на правата на децата в контекста на политиките за развитие и при спешни ситуации;

32.

Приветства факта, че през 2014 г. Нобеловата награда за мир беше присъдена съвместно на Кайлаш Сатярти и Малала Юсуфзай за тяхната ангажираност със защитата на правата на децата, и по-специално правото на всички деца на образование; приветства публичното одобрение от страна на мрежата на наградата „Сахаров“ на инициативите за повишаване на осведомеността по отношение на насилието срещу деца; счита, че те представляват ясна демонстрация на важната роля, която играят гражданското общество и международните организации в застъпването за, утвърждаването и защитата на правата, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето;

33.

Подчертава важната роля, изпълнявана от социалните партньори, както и от местните органи в утвърждаването на правата на детето, и призовава Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет да предприемат действия и проектостановища с оглед на това да бъдат изцяло ангажирани в утвърждаването на правата на детето в рамките на различни политики на ЕС;

34.

Призовава институциите на ЕС, държавите членки, местните органи, социалните партньори и гражданското общество да обединят силите си и да си сътрудничат на всички равнища с цел подобряване на положението на децата в ЕС и в останалата част на света; приветства и подкрепя манифеста за правата на детето, изготвен съвместно с УНИЦЕФ и 14 организации, които утвърждават правата на детето, и насърчава повече членове на Европейския парламент и членове на националните парламенти да подпишат манифеста и да се превърнат в „шампиони“ в областта на правата на децата;

35.

Изразява желание да се създаде интергрупа в Европейския парламент по въпросите на правата и благоденствието на децата, въз основа на манифеста за правата на детето, като постоянен орган, отговарящ за утвърждаване на правата на детето във всички политики и дейности на Европейския парламент в контекста на вътрешните и на външните работи; поради това подкрепя инициативата за назначаване на координатори за правата на децата в рамките на всяка парламентарна комисия с цел да се осигури интегрирането на правата на детето във всички политики и законодателни текстове, които се приемат;

36.

Счита, че е важно да се увеличи участието на децата в парламентарните дейности на ЕП в съответствие с практиките, установени от Интерпарламентарния съюз и УНИЦЕФ; призовава Комисията, държавите членки и местните органи да проучат начини и средства за увеличаване на участието на децата и юношите в процеса на вземане на решения; насърчава използването на нови технологии и иновации за консултации с децата и младежта и увеличаване на участието на децата;

37.

Призовава всички държави членки да ратифицират незабавно факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето;

38.

Призовава Комисията и ЗП/ВП да проучат какви са възможностите и средствата за ЕС да се присъедини едностранно към Конвенцията на ООН за правата на детето;

39.

Насърчава САЩ, Сомалия и Южен Судан да ратифицират Конвенцията на ООН за правата на детето с цел постигането на всеобщо ратифициране;

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, Комитета на регионите, Европейския социален и икономически комитет, генералния секретар на ООН, председателя на Комитета на ООН по правата на детето и изпълнителния директор на УНИЦЕФ.