22.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 356/22

(1)

Член 43, параграф 3 от Договора предвижда, че Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)

Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1) изисква да бъдат установи мерки, уреждащи достъпа до водите и ресурсите и устойчивото осъществяване на риболовните дейности, като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, и по-специално докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), както и с оглед на всеки съвет, получен от регионални консултативни съвети.

(3)

Съветът има задължение да приеме мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов по риболовни дейности или група риболовни дейности, включително на някои функционално свързани с тях условия, според случая. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигуряват на всяка държава членка относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или риболовна дейност, като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството, определени с Регламент (ЕО) № 2371/2002.

(4)

Общият допустим улов (ОДУ) следва да се определи въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите аспекти и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството, както и предвид становищата, изразени по време на консултацията със заинтересованите страни, и по-специално на срещите с Консултативния комитет по рибарство и аквакултури и съответните регионални консултативни съвети.

(5)

Възможностите за риболов следва да бъдат в съответствие с международните споразумения и принципи, като Споразумението на Организацията на обединените нации от 1995 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (2), и с подробните принципи на управление, изложени в Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2008 г., съгласно които по-специално регулаторът трябва да е по-предпазлив, когато данните са несигурни, ненадеждни или недостатъчни. Липсата на адекватна научна информация не следва да се използва като основание за отлагането или невземането на мерки за опазване и управление.

(6)

Най-новите научни становища на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и на НТИКР показват, че уловът на по-голямата част от дълбоководните запаси не се извършва по устойчив начин и че за да се осигури тяхната устойчивост, възможностите за риболов на споменатите запаси следва да бъдат намалени до появата на положителна тенденция в развитието на размера на запасите. Освен това ICES препоръча да не се разрешава целеви риболов на атлантически големоглав във всички зони, както и на някои запаси от синя молва и северен пагел.

(7)

По отношение на дълбоководните акули основните търговски видове се смятат за крайно намалели и поради това следва да не се извършва целеви риболов.

(8)

Възможностите за риболов на дълбоководните видове, определени в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания (3), се определят на всеки две години. При все това се прави изключение за запасите от атлантическа аргентина и за основния риболов на синя молва, за които възможностите за риболов зависят от изхода на годишните преговори с Норвегия. Възможностите за риболов за тези запаси следва да бъдат установени в друг релевантен годишен регламент за определяне на възможностите за риболов.

(9)

С цел опростяване автономно взетото от Съюза решение относно ОДУ на синя молва следва да бъде регламентирано в същия правен акт. Следователно ОДУ на синя молва в международни води от зони II, III и IV и ОДУ на синя молва в международни води от зона ХII следва да бъдат включени в регламента за определяне на възможностите за риболов, налични за корабите на ЕС, на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, които не са обект на международни преговори или споразумения.

(10)

Съгласно Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета от 6 май 1996 г. относно определяне на допълнителните условия за годишното управление на допустимите количества улов и на квотите (4) запасите, които са предмет на различните мерки, посочени в него, следва да бъдат идентифицирани. Предпазен ОДУ следва да се прилага за запасите, за които не съществува никаква конкретна научна оценка по отношение възможностите за риболов за текущата година, за която трябва да бъде определен общият допустим улов; във всички останали случаи следва да се прилага аналитичният общ допустим улов. С оглед на становищата на ICES и НТИКР относно дълбоководните морски запаси, по отношение на онези от тях, за които няма научнообоснована оценка на съответните възможности за риболов, в настоящия регламент се предвижда предпазен ОДУ.

(11)

В контекста на научните становища биологичното разпределение на някои запаси гренадир не съответства непременно на зоните за ОДУ в настоящия регламент. С цел осигуряване на устойчивото използване на тези запаси е целесъобразно да бъде предвидена по-голяма гъвкавост между зоните на ОДУ Vb, VI и VII, от една страна, и зоните на ОДУ VIII, IX, X, XII и XIV — от друга.

(12)

С цел да се избегне прекъсване на риболовните дейности и за да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2013 г. По причини за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му,

а)

„кораб на ЕС“ означава риболовен кораб, плаващ под знамето на държава-членка и регистриран в Съюза;

б)

„води на ЕС“ са водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите членки, с изключение на водите, граничещи с териториите, посочени в приложение II към Договора;

в)

„общ допустим улов“ (ОДУ) означава количеството от всеки рибен запас, което може да се улови и разтовари на суша в рамките на една година;

г)

„квота“ означава част от ОДУ, предоставена на Съюза, на държава членка или на трета държава;

д)

„международни води“ означава водите извън суверенитета или юрисдикцията на която и да е държава.

а)

зони на ICES (Международен съвет за изследване на морето) са географските зони, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5);

б)

зони на CECAF (Комитет по риболова в централната източна част на Атлантическия океан) са географските зони, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета (6).

а)

размените, извършени съгласно член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002;

б)

приспаданията и преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (7) или съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (8);

в)

допълнителните разтоварвания на сушата, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96;

г)

количествата, удържани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96;

д)

приспаданията, извършени съгласно членове105, 106 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.