EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02004R0805-20081204

Consolidated text: Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2004/805/2008-12-04

02004R0805 — BG — 04.12.2008 — 002.005


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 април 2004 година

за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания

(ОВ L 143, 30.4.2004 г., стp. 15)

Изменен с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1869/2005 НА КОМИСИЯТА от 16 ноември 2005 година

  L 300

6

17.11.2005

►M2

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1103/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година

  L 304

80

14.11.2008


Поправен със:

►C1

Поправка, ОВ L 405, 16.11.2021, стp.  32 (№ 805/2004)




▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 април 2004 година

за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания



ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент има за цел да въведе европейско изпълнително основание за безспорни вземания чрез приемането на минимални процесуални изисквания, свободно движение на присъди, съдебни спогодби и публични документи във всички държави-членки, без да бъде необходимо да се преминава през междинни съдебни процедури за признаване и изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение.

Член 2

Обхват

1.  
Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по специално, данъчни, митнически и административни дела, нито отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняването на държавната власт („acta jure imperii“).
2.  

Настоящият регламент не се прилага към:

а) 

гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;

б) 

производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства;

в) 

социално осигуряване;

г) 

арбитраж.

3.  
В настоящия регламент под „държава-членка“ се разбират държавите-членки, с изключение на Дания.

Член 3

Изпълнително основание, което се удостоверява като европейско изпълнително основание

1.  
Настоящият регламент се прилага за решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания.

Вземането се счита за „безспорно“, когато:

а) 

длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или

б) 

длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура; или

в) 

длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата-членка по произход; или

г) 

длъжникът изрично го е признал в публичен документ.

2.  
Настоящият регламент се прилага също така за произнесени решения по обжалване на решения, съдебни спогодби или публични документи, които са удостоверени като европейско изпълнително основание.

Член 4

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1. 

„решение“: всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава-членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда;

2. 

„вземане“: парично вземане, което е изискуемо или чиято дата за плащане е била определена в съдебно решение, съдебна спогодба или в публичен документ;

3. 

„публичен документ“:

а) 

документ, който е бил формално съставен или регистриран като публичен документ и удостоверяването на който:

i) 

се свързва с подписването и съдържанието на документа; и

ii) 

е съставен от публичен орган или друг орган, който е оправомощен за тази цел от държавата-членка, от която произхожда;

или

б) 

споразумение за задължения за издръжка, което е сключено с административен орган или е заверено от тях;

4. 

„държава-членка по произход“: държавата-членка, в която решението е било произнесено, съдебната спогодба е била сключено или одобрена или публичният документ е бил съставен или регистриран и е бил удостоверен като европейско изпълнително основание;

5. 

„държава-членка на принудителното изпълнение“: държава-членка, в която е поискано принудителното изпълнение на решение, съдебна спогодба или публичен документ, които са удостоверени като европейско изпълнително основание;

6. 

„съд по произход“: съдът, който е сезиран с процеса към момента на изпълнение на условията по член 3, параграф 1, букви а), б) или в);

7. 

при ускорената съдебни процедура в Швеция, при неоспорени парични вземания без провеждане на устни състезания, като съдебната заповед представлява изпълнителен титул (betalningsföreläggande), изразът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение (kronofogdemyndighet).



ГЛАВА II

ЕВРОПЕЙСКО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ОСНОВАНИЕ

Член 5

Премахване на процедурата по признаване и изпълнение

Съдебно решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в държавата-членка по произход, се признава и изпълнява в другите държави-членки без необходимост от декларация за изпълнение и без възможност за противопоставяне на неговото признаване.

Член 6

Изисквания към удостоверяването като европейско изпълнително основание

1.  

Решение по безспорно вземане, което е произнесено в държава-членка, след заявление във всеки момент пред съда по произход, се удостоверява като европейско изпълнително основание, ако са изпълнени следните условия:

а) 

решението подлежи на изпълнение в държавата-членка по произход;

б) 

решението не противоречи на разпоредбите за подсъдност, предвидени в глава II, раздели 3 и 6 от Регламент (ЕО) № 44/2001; и

в) 

съдебната процедура в държавата-членка по произход е изпълнила изискванията в глава III, в случай на безспорно вземане по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или в); и

г) 

решението е произнесено на държавата-членка, където длъжникът има местоживеене по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001, в случаи, когато:

— 
вземането е безспорно по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или в); и
— 
вземането се отнася до договор, сключен от лице — потребител, с цел, която може да бъде разглеждана като чужда на неговата професионална дейност; и
— 
длъжникът е потребителят.
2.  
Когато решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, е престанало да бъде изпълняемо или когато неговата изпълняемост е била преустановена или ограничена, трябва да бъде издадено удостоверение, което посочва липсата или ограничението на изпълняемост чрез заявяване пред съда по произход по всяко време, като се използват стандартните формуляри, посочени в приложение IV.
3.  
Без да се засяга член 12, параграф 2, когато след обжалване е произнесено решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в съответствие с параграф 1 от настоящия член, чрез заявяване по всяко време се издава удостоверение за смяна, като се използва стандартният формуляр от приложение V, ако това решение по обжалването е изпълняемо в държавата-членка по произход.

Член 7

Разноски, свързани със съдебните процедури

Когато решението включва изпълняемо решение по сумата от разноските, свързана със съдебната процедура, като се включва и лихвеният процент, то е също легализирано в качеството на европейско изпълнително основание, що се отнася до разходите, освен ако длъжникът определено не е възразил срещу неговото задължение да поеме въпросните разноски съгласно закона на държавата-членка по произход.

Член 8

Делимост на удостоверяването като европейско изпълнително основание

Ако само отделни части от решението са съобразени с изискванията на настоящия регламент, само тази част се удостоверява като европейско изпълнително основание.

Член 9

Издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание

1.  
Удостоверение за европейско изпълнително основание се издава във формата на стандартен формуляр, както е посочен в приложение I.
2.  
Удостоверение за европейско изпълнително основание се съставя на езика на съдебното решение.

Член 10

Поправяне и оттегляне на удостоверение за европейско изпълнително основание

1.  

Удостоверение за европейско изпълнително основание чрез заявяване пред съда на произход се:

а) 

поправя в случаите когато вследствие на материална грешка съществува несъответствие между решение и удостоверението;

б) 

се оттегля, ако е ясно, че удостоверението е издадено, без да са спазени условията на настоящия регламент.

2.  
При поправяне или оттегляне на удостоверението за европейско изпълнително основание се прилага правото на държавата-членка по произход.
3.  
Поправянето или оттеглянето на удостоверението за европейско изпълнително основание може да бъде извършено чрез стандартния формуляр, които е посочен в приложение IV.
4.  
Издаването на удостоверение за европейско изпълнително основание не подлежи на обжалване.

Член 11

Действие на удостоверението за европейско изпълнително основание

Удостоверението за европейско изпълнително основание има действие само в границите на изпълняемост на решението.



ГЛАВА III

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ ОТНОСНО БЕЗСПОРНИ ВЗЕМАНИЯ

Член 12

Обхват на приложимост на задължителните стандарти

1.  
Решение по вземане, което е вземане по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или в), може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание само ако държавата-членка е изпълнила процесуалните изисквания, уредени в настоящата глава.
2.  
Същите условия се прилагат при издаването на удостоверението за европейско изпълнително основание или на удостоверение за заместване по член 6, параграф 3 на постановено решение по обжалвано решение, в момента на постановяване на което са били изпълнени условията на член 3, параграф 1, буква б) или в).

Член 13

Връчване чрез потвърждение за получаване от длъжника

1.  

Документът за започване на производството или равностоен документ може да е бил връчен на длъжника по един от следните начини:

а) 

чрез лично връчване, при което длъжникът е подписал потвърждение за получаване, което включва дата на получаване;

б) 

чрез лично връчване, при което компетентното лице, което извършва връчването, е подписало документ, в който се посочва, че длъжникът е получил или и отказал без законно основание да получи документа, като се отбелязва датата на връчването;

в) 

чрез връчване по пощата, като длъжникът подписва и изпраща обратно потвърждението за получаване, като се отбелязва дата на получаване;

г) 

чрез връчване по електронен път, като факс или по електронна поща, при което длъжникът подписва и изпраща обратно потвърждение за получаване, като се посочва дата на получаване.

2.  
Всяка призовка за явяване на съдебно заседание може да бъде връчена на длъжника в съответствие с параграф 1 или устно на предишно съдебно заседание по същото дело, което се отбелязва в протокола от това заседание на съда.

Член 14

Връчване без потвърждение за приемане от длъжника

1.  

Документът за започване на производството или на равностоен документ и призовки за явяване на съдебно заседание могат да бъдат връчвани на длъжника по следните начини:

▼C1

а) 

лично връчване на личния адрес на длъжника на лица, които живеят в същото домакинство или са наети на работа там;

▼B

б) 

ако длъжникът е самостоятелно заето лице или юридическо лице, лично връчване в деловите помещения на лицата, които са наети на работа от длъжника;

в) 

оставяне на документа в пощенската кутия на длъжника;

г) 

оставяне на документа в поща или на компетентни публични органи и оставянето на писмено съобщение за това оставяне в пощенската кутия на длъжника, при условие че писменото съобщение посочва ясно характера на съдебен документ или правното действие на нотификацията по отношение на връчването и действието на връчването по отношение на сроковете;

д) 

чрез пощата без потвърждение, в съответствие с параграф 3, когато длъжникът е с адрес в държавата-членка по произход;

е) 

чрез електронни средства с автоматично потвърждение за доставяне, при условие че длъжникът предварително изрично е приел този начин на връчване.

▼C1

2.  
За целите на този регламент връчване в съответствие с параграф 1 е недопустимо, ако адресът на длъжника не е известен със сигурност.

▼B

3.  

Връчването на документ в съответствие с параграф 1, букви от а) до г) се потвърждава със:

а) 

документ, подписан от компетентно лице, което е извършило връчването, в който се посочва:

i) 

начин на връчване; и

ii) 

датата на връчване; и

iii) 

когато документът е бил връчен на лице, различно от длъжника — името на това лице и връзката му с длъжника,

или

б) 

потвърждение за получаване от лицето, което е получило документа в съответствие с параграф 1, букви а) и б).

Член 15

Връчване на представителите на длъжника

Връчване по член 13 или 14 може да бъде извършено чрез представител на длъжника.

Член 16

Предоставяне на длъжника на съответната информация относно вземането

За да се гарантира, че длъжникът е информиран съобразно изискванията относно вземането, документът за започване на производството или равностоен документ трябва да съдържа следното:

а) 

имената и адресите на страните;

б) 

размера на вземането;

в) 

ако се търси лихва по вземането, лихвения процент и периода, за който се търси лихва, освен ако лихвата, която е установена със закон, е прибавена автоматично към главницата по сила на закона на държавата-членка по произход;

г) 

описание на основанието на вземането.

Член 17

Предоставяне на длъжника на съответната информация относно процесуалните стъпки за оспорване на вземането

Във или заедно с документа за започване на процеса, равностоен документ или призовка за съдебно заседание по делото трябва да бъде ясно изложено следното:

а) 

процесуалните изисквания за оспорване на вземането, включително предвидените срокове за оспорването му в писмена форма или в краен случай датата на съдебното заседание, названието и адреса на институцията, на която да се отговори или пред която трябва да се яви, както и необходимостта да бъде представен от адвокат, когато това е задължително;

б) 

последствията от липсата на възражение или на неявяване, особено в краен случай възможността, че съдебно решение може да бъде постановено или изпълнено срещу длъжника, и задължение за разходите по съдебното дело.

Член 18

Преодоляване на неспазване на минималните изисквания

1.  

Когато процесът в държавата-членка по произход не отговаря на процесуалните изисквания по членовете от 13 до 17, такова неспазване на изискванията се преодолява и решение се удостоверява като европейско изпълнително основание, ако:

а) 

решението е съобщено на длъжника в съответствие с изискванията на член 13 или 14; и

б) 

длъжникът е имал възможност да оспори решението чрез пълно преразглеждане и е бил съответно информиран със или в решението за процесуалните изисквания за обжалване, включително за наименованието и адреса на институцията, пред която се обжалва, както и за крайния срок; и

в) 

длъжникът е пропуснал да обжалва решение в съответствие с процесуалните изисквания.

2.  
Когато процесът в държавата-членка по произход не отговаря на процесуалните изисквания по член 13 или 14, такова неспазване на изискванията се преодолява, ако се докаже от действията на длъжника в съдебното производство, че той лично е получил навреме връчения документа, за да може да подготви защитата си.

Член 19

Минимални изисквания за преразглеждане на изключителни случаи

1.  
В допълнение на членове от 13 до 18, решение може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание само ако длъжникът е оправомощен от закона на държавата-членка по произход да иска преразглеждане на съответното решение, когато са изпълнени следните условия:
а) 
i) 

документ за започване на процеса, равностоен документ или, когато е приложимо, призовка за съдебно заседание е връчен по един от начините по член 14, и

ii) 

връчването не е извършено навреме, за да му позволи да подготви защитата си, без вина от негова страна;

или

б) 

длъжникът не е оспорил вземането поради непреодолима сила или поради изключителни обстоятелства, без вина от негова страна,

като и в двата случая е действал незабавно.

2.  
Този член не накърнява възможността на държавите-членки да разрешават преразглеждане на решение при по-благоприятни условия, отколкото тези по параграф 1.



ГЛАВА IV

ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 20

Процедура за принудително изпълнение

1.  
Без да се засягат разпоредбите на настоящата глава, процедурите за принудително изпълнение се уреждат от закона на държавата-членка на принудителното изпълнение.

Решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, ще бъде изпълнено при същите условия както решение, което е постановено в държавата-членка на принудителното изпълнение.

2.  

Кредиторът трябва да предостави на компетентни органи за принудително изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение:

а) 

екземпляр от решение, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила;

б) 

екземпляр на удостоверение за европейско изпълнително основание, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила; и

в) 

при нужда, препис на удостоверението за европейско изпълнително основание или превод на същото на официалния език на държавата-членка на принудителното изпълнение, или ако има няколко официални езика в държавата-членка на принудително изпълнение, на официалния език или на един от официалните езици на съдебното производство, от мястото, откъдето принудителното изпълнение е потърсено, съгласно законодателството на тази държава-членка, или друг език, който държавата-членка на принудително изпълнение е посочила, може да бъде приет. Всяка държава-членка може да посочи официалния език или езиците на институциите на Европейската общност, различен от техния собствен, на който приема да бъде съставено удостоверението. Преводът трябва да е заверен от оправамощено лице в една от държавите-членки.

3.  
На страна, която иска принудително изпълнение в държава-членка на удостоверение за европейско изпълнително основание, не може да се изисква никакъв залог, спогодба или депозит, под каквото и да е наименование, поради факта че е чужд гражданин, не е местно лице или не пребивава в държавата-членка на принудителното изпълнение.

Член 21

Отказ от принудително изпълнение

1.  

При молба на длъжника принудителното изпълнение се отказва от компетентния съд в държавата-членка на принудителното изпълнение, ако решението, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, е несъвместимо с предишно решение, което е постановено в някоя държава-членка или в трета страна, когато.

а) 

предишното решение е постановено при еднакво правно основание за вземане и между същите страни; и

б) 

предишното решение е постановено в държавата-членка на принудителното изпълнение или отговаря на необходимите условия за признаване в държавата-членка на принудителното изпълнение; и

в) 

несъвместимостта на решенията не е била и не може да бъде повдигната като възражение в съдебното производство в държавата-членка по произход.

2.  
Решението или неговото удостоверяване като европейско изпълнително основание не може при никакви обстоятелства да бъде предмет на преразглеждане в държавата-членка на принудителното изпълнение.

Член 22

Споразумения с трети страни

Настоящият регламент няма действие спрямо споразуменията, с които държавите-членки са се задължили преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 44/2001, в съответствие с член 59 от Брюкселската конвенция относно подведомствеността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да не признават постановеното решение, по-специално в друга държава-членка, която е страна по посочената конвенция, срещу ответник, чието местоживеене или обичайно пребиваване е в трета страна, за делата по член 4 от посочената конвенция съдебното решение може да се основава на компетентността, която е уредена в член 3, втори параграф от посочената конвенция.

Член 23

Спиране или ограничаване на принудителното изпълнение

Когато длъжникът е:

— 
обжалвал решението, което е удостоверено като европейско основание за принудително решение, включително молба за преразглеждане по смисъла на член 19, или
— 
поискал поправяне или оттегляне на удостоверението за европейско изпълнително основание съгласно член 10,

компетентният съд или орган в държавата-членка на принудително изпълнение при молба на длъжника може:

а) 

да ограничи производството по принудителното изпълнение до обезпечителни мерки; или

б) 

да направи принудителното изпълнение условно, при предоставяне на определена гаранция;

в) 

при изключителни обстоятелства да спре производството по принудителното изпълнение.



ГЛАВА V

СЪДЕБНИ СПОГОДБИ И ПУБЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ

Член 24

Съдебна спогодба

1.  
Спогодба, която се отнася до вземане по смисъла на член 4, параграф 2, което е било одобрено от съда или е сключено пред съда в хода на производството, и която е приложима в държава-членка, в която е била одобрена или сключена, при молба до съда, който я е одобрил или пред който е сключена, може да се удостовери като европейско изпълнително основание чрез стандартния формуляр от приложение II.
2.  
Спогодба, която е удостоверена като европейско изпълнително основание в държава-членка по произход, се изпълнява в държавата-членка без нужда от декларация за изпълняемост и без възможност за противопоставяне на неговата изпълняемост.
3.  
Разпоредбите в глава II, с изключение на член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграф 1 и в глава IV, с изключение на член 21, параграф 1 и член 22 се прилагат по целесъобразност.

Член 25

Публични документи

1.  
Публичен документ относно вземане по смисъла на член 4, параграф 2 е изпълняем в държавата-членка при молба до посочения орган на държавата-членка по произход и се удостоверява като европейско изпълнително основание чрез стандартния формуляр от приложение III.
2.  
Публичен документ, който е удостоверен като европейско изпълнително основание в държава-членка по произход, е изпълняем в друга държава-членка без нужда от декларация и без възможност за противопоставяне на неговата изпълняемост.
3.  
Разпоредбите на глава II, с изключение на член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграф 1 и на глава IV, с изключение на член 21, параграф 1 и член 22, се прилагат по целесъобразност.



ГЛАВА VI

ВРЕМЕННА РАЗПОРЕДБА

Член 26

Временна разпоредба

Настоящият регламент е приложим само за произнесени решения, за съдебни, одобрени или сключени спогодби и за документи, формално съставени или регистрирани като публични документи след влизането в сила на този регламент.



ГЛАВА VII

ОТНОШЕНИЯ С ДРУГИ ПРАВНИ АКТОВЕ НА ОБЩНОСТТА

Член 27

Отношение към Регламент (ЕО) № 44/2001

Настоящият регламент няма действие по отношение на възможността за искане на признаване и изпълнение на съдебно решение, съдебна спогодба или публичен документ по безспорно вземане в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001.

Член 28

Отношение към Регламент (ЕО) № 1348/2000

Настоящият регламент не засяга приложението на Регламент (ЕО) № 1348/2000.



ГЛАВА VIII

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 29

Информация относно процедурите и органите по принудително изпълнение

Държавите-членки си сътрудничат с цел да осигурят на обществото и професионалните кръгове информация относно:

а) 

методите и процедурите на принудителното изпълнение в държавите-членки; и

б) 

компетентните органи за принудително изпълнение в държавите-членки,

по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по гражданските и търговските дела, създадена в съответствие с Решение 2001/470/ЕО ( 1 ).

Член 30

Информация относно процедурите по обезщетение, езици и правомощия

1.  

Държавите-членки уведомяват Комисията за:

а) 

процедури за поправка и оттегляне по член 10, параграф 2 и процедурата за преразглеждане по член 19, параграф 1;

б) 

приетите езици в съответствие с член 20, параграф 2, буква в);

в) 

списък на правомощията по член 25;

както и всички допълнителни изменения към тях.

2.  
Комисията предоставя публично нотифицираната информация в съответствие с параграф 1 чрез публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, както и по всички други подходящи начини.

▼M2

Член 31

Изменения на приложенията

Комисията изменя стандартните формуляри, установени в приложенията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 32, параграф 2.

Член 32

Комитет

1.  
Комисията се подпомага от комитета, посочен в член 75 от Регламент (ЕО) № 44/2001.
2.  
При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

▼B

Член 33

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 21 януари 2005 г.

Той е прилага от 21 октомври 2005 г., с изключение на членовете 30, 31 и 32, които се прилагат от 21 януари 2005 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

▼M1




ПРИЛОЖЕНИЕ I

image

image

image




ПРИЛОЖЕНИЕ II

image

image




ПРИЛОЖЕНИЕ III

image

image




ПРИЛОЖЕНИЕ IV

image




ПРИЛОЖЕНИЕ V

image

image

image




ПРИЛОЖЕНИЕ VI

image



( 1 ) ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.

Top