Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document E2014C0216

    Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 216/14/COL от 28 май 2014 година за изменение за деветдесет и шести път на процесуалните и материалноправните норми в областта на държавната помощ чрез приемането на нови насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании [2016/2051]

    OB L 318, 24.11.2016, p. 17–51 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Legal status of the document In force

    ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2016/2051/oj

    24.11.2016   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 318/17


    РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

    № 216/14/COL

    от 28 май 2014 година

    за изменение за деветдесет и шести път на процесуалните и материалноправните норми в областта на държавната помощ чрез приемането на нови насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании [2016/2051]

    НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ („Органът“),

    КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“), и по-специално членове 61—63 от него и Протокол 26 към него,

    КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд („Споразумението за надзорен орган и съд“), и по-специално член 5, параграф 2, буква б) и член 24 от него и член 1 от част I от Протокол 3 към него,

    като има предвид, че:

    Съгласно член 24 от Споразумението за надзорен орган и съд Органът прилага разпоредбите на Споразумението за ЕИП по отношение на държавната помощ.

    Съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за надзорен орган и съд Органът публикува уведомления или насоки по въпроси, които се разглеждат в Споразумението за ЕИП, ако това се предвижда изрично в това споразумение или в Споразумението за надзорен орган и съд или ако Органът сметне това за необходимо.

    На 4 април 2014 г. Европейската комисия публикува „Съобщение на Комисията, Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“ (1). В насоките се определят условията, при които публичното финансиране на летища и авиокомпании може да представлява държавна помощ, и когато то представлява държавна помощ — условията за съвместимост. Те се прилагат от 4 април 2014 г. и заменят Насоките за въздухоплаването от 1994 г. и 2005 г. (2), считано от тази дата.

    Настоящите насоки са от значение за Европейското икономическо пространство,

    Следва да се осигури еднакво прилагане на правилата за държавната помощ на ЕИП в цялото Европейско икономическо пространство в съответствие с целта за еднородност, посочена в член 1 от Споразумението за ЕИП.

    Съгласно точка II от глава „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ на приложение XV към Споразумението за ЕИП Органът ще приеме, след консултиране с Европейската комисия, нови насоки, които съответстват на насоките, приети от Европейската комисия,

    Новите насоки ще заменят сегашните относно финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (3),

    СЛЕД като се консултира с Европейската комисия,

    СЛЕД като се консултира с държавите от ЕАСТ с писма по този въпрос от 12 май 2014 г.,

    ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

    Член 1

    Насоките за държавната помощ се изменят чрез въвеждането на нови насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании. Новите насоки са приложени към настоящото решение и представляват неразделна част от него.

    Член 2

    Само текстът на английски език е автентичен.

    Съставено в Брюксел на 28 май 2014 година.

    За Надзорния орган на ЕАСТ

    Oda Helen SLETNES

    Председател

    Frank BÜCHEL

    Член на колегията


    (1)  ОВ C 99, 4.4.2014 г., стр. 3.

    (2)  Прилагане на членове 92 и 93 от Договора за ЕО и член 61 от Споразумението за ЕИП по отношение на държавните помощи в авиационния сектор (ОВ C 350, 10.12.1994 г., стр. 5); и Съобщение на Комисията — Насоки на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (ОВ C 312, 9.12.2005 г., стр. 1).

    (3)  Финансиране на летища и предоставяне на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (ОВ L 62, 6.3.2008 г., стр. 30 и притурка за ЕИП № 12, 6.3.2008 г., стр. 3).


    ПРИЛОЖЕНИЕ

    НАСОКИ ОТНОСНО ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ЛЕТИЩА И АВИОКОМПАНИИ

    СЪДЪРЖАНИЕ

    1.

    Въведение: Политиката за държавните помощи във въздухоплаването

    2.

    Обхват и определения

    2.1.

    Обхват

    2.2.

    Определения

    3.

    Наличие на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

    3.1.

    Понятията „предприятие“ и „стопанска дейност“

    3.2.

    Използване на държавни ресурси и приписване на държавата

    3.3.

    Нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията

    3.4.

    Публично финансиране на летища и прилагане на принципа за оператор в условията на пазарна икономика

    3.5.

    Финансови отношения между летища и авиокомпании

    3.5.1.

    Сравнение с пазарната цена

    3.5.2.

    Предварителен анализ на рентабилността

    4.

    Публично финансиране на услуги от общ икономически интерес

    4.1.

    Определение на услуга от общ икономически интерес в секторите на летищата и въздушния транспорт

    4.2.

    Съвместимост на помощта под формата на компенсация за обществена услуга

    5.

    Съвместимост на помощта по член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП

    5.1.

    Помощ за летища

    5.1.1.

    Инвестиционна помощ за летища

    5.1.2.

    Оперативна помощ за летища

    5.2.

    Помощи за започване на стопанска дейност, отпуснати на авиокомпании

    6.

    Помощ със социален характер съгласно член 61, параграф 2, буква а) от Споразумението за ЕИП

    7.

    Натрупване

    8.

    Заключителни разпоредби

    8.1.

    Годишни доклади

    8.2.

    Прозрачност

    8.3.

    Мониторинг

    8.4.

    Оценка

    8.5.

    Подходящи мерки

    8.6.

    Приложение

    8.7.

    Преглед

    1.   ВЪВЕДЕНИЕ: ПОЛИТИКАТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ ВЪВ ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

    1.

    Като свързва хората и регионите, въздушният транспорт играе жизненоважна роля за интеграцията и конкурентоспособността на Европейското икономическо пространство („ЕИП“), както и за неговото взаимодействие с останалия свят. Въздушният транспорт допринася значително за икономиката на Европейския съюз с над 15 милиона движения с търговска цел годишно, 822 милиона пътници, превозени от летищата в Съюза и до тях всяка година, 150 авиокомпании, които летят по редовни маршрути, мрежа от над 460 летища и 60 доставчици на аеронавигационни услуги (1). Съюзът се възползва от позицията си на световен авиационен център, като само авиокомпаниите и летищата допринасят с над 140 млрд. евро за брутния вътрешен продукт на Съюза всяка година. В авиационния сектор на Съюза работят около 2,3 милиона души (2).

    2.

    В стратегията „Европа 2020“ (3) („ЕС 2020“) се подчертава важността на транспортната инфраструктура като част от стратегията за устойчив растеж на Съюза през идното десетилетие. По-специално, в своята бяла книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство“ (4) Комисията подчерта, че вътрешното поемане на външните разходи, отстраняването на неоправданите субсидии и свободната и лоялната конкуренция са важна част от усилието да се съгласуват пазарните решения с нуждите на устойчивото развитие. В „Пътната карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство“ се изтъква също важността на ефективното използване на ресурсите. На практика транспортът трябва да използва по-малко и по-чиста енергия, да се възползва по-добре от модерната инфраструктура и да намали своето отрицателно въздействие върху климата и околната среда и по-специално върху ключовите природни богатства като водата, земята и екосистемите.

    3.

    Постепенното изграждане на вътрешния пазар доведе до премахването на всички търговски ограничения за авиокомпании, които извършват полети в ЕИП, например по отношение на маршрутите или броя на полетите и определянето на тарифите. След либерализирането на въздушния транспорт през 1997 г. (5) секторът се разрасна както никога досега и това допринесе за икономическия растеж и за разкриването на работни места. Либерализирането създаде също така условия за появата на нискотарифни превозвачи, които следват нов бизнес модел, основан на бърз самолетооборот и високоефективно използване на въздушната флота. Тази промяна доведе до огромно увеличение на трафика, като трафикът на нискотарифните превозвачи нараства с бързи темпове от 2005 г. насам. През 2012 г. пазарният дял на нискотарифните авиокомпании (44,8 %) за първи път надхвърли дела на традиционните въздушни превозвачи (42,4 %), като тази тенденция продължи през 2013 г. (45,94 % за нискотарифните и 40,42 % за традиционните превозвачи).

    4.

    Макар че все още са предимно публична собственост и се управляват от държавните органи (6), понастоящем се наблюдава нарастване на участието на частни предприятия в летищата в ЕИП. През последното десетилетие бяха създадени нови пазари чрез частична приватизация на някои летища, както и благодарение на конкуренцията за управлението на държавни летища, включително регионални летища.

    5.

    При по-малките летища се наблюдава най-висок дял на държавна собственост (7) и те най-често разчитат на публична помощ за финансиране на своите дейности. Цените на тези летища обикновено не се определят въз основа на пазарни съображения и особено на стабилни предварителни перспективи за рентабилност, а главно въз основа на локални или регионални съображения. При настоящите пазарни условия перспективите за рентабилност пред летищата, управлявани на търговски принцип, също продължават да зависят в голяма степен (8) от пътникопотока, като летищата, чийто пътникопоток е под 1 милион пътници годишно, обикновено трудно покриват своите оперативни разходи. Следователно по-голямата част от регионалните летища са редовно субсидирани от публичните органи.

    6.

    Някои региони все още са слабо достъпни от останалата част на ЕИП, а основните центрове са все по-пренатоварени (9). Същевременно гъстотата на регионалните летища в определени региони на ЕИП доведе до значителен свръхкапацитет на летищна инфраструктура спрямо търсенето от страна на пътниците и нуждите на авиокомпаниите.

    7.

    Ценообразуването в повечето летища в ЕИП по традиция се извършва под формата на публикувана схема от летищни такси въз основа на броя пътници и теглото на въздухоплавателните средства (10). При все това развитието на пазара и тясното сътрудничество между летищата и авиокомпаниите постепенно доведоха до по-голямо разнообразие от търговски практики, включително дългосрочни договори с диференцирани тарифи, а понякога и със съществени стимули и маркетингова подкрепа, изплащани на авиокомпаниите от летищата и/или местните органи. По-специално, възможно е публични средства, заделени за подпомагане на летищна дейност, да бъдат пренасочени към авиокомпаниите, за да бъде привлечен по-голям търговски трафик, като по този начин се нарушава конкуренцията на пазарите за въздушен транспорт (11).

    8.

    В своето съобщение за модернизирането на държавната помощ (МДП) (12) Комисията посочва, че политиката в областта на държавните помощи следва да се съсредоточи върху улесняването на добре замислените помощи, предназначени за отстраняването на пазарни неефективности и за постигането на цели от общ интерес за Съюза, както и за избягване на разхищението на публични средства. При определени условия мерките за държавна помощ наистина могат да коригират пазарна неефективност, като по този начин допринасят за ефективното функциониране на пазарите и за повишаването на конкурентоспособността. Освен това, когато пазарите дават ефективни резултати, но тези резултати се считат за незадоволителни от гледна точка на политиката на сближаване, държавната помощ може да се използва за постигане на по-добър и по-справедлив пазарен резултат. Държавната помощ обаче може да има отрицателни ефекти, например тя може да наруши конкуренцията между предприятията и да засегне търговията между държавите от ЕИП до степен, която противоречи на общите интереси на ЕИП. Поради това контролът над държавната помощ в секторите на летищата и въздушния транспорт следва да насърчи правилното използване на публичните ресурси за политики, ориентирани към растеж, и същевременно да ограничи нарушенията на конкуренцията, които застрашават равнопоставеността във вътрешния пазар, по-специално като се избегне увеличаването на броя на нерентабилни летища в същия регион на обслужване и създаването на свръхкапацитет.

    9.

    Прилагането на правилата за държавна помощ в сектора на летищата и въздушния транспорт представлява част от усилията на Органа, насочени към повишаване на конкурентоспособността и потенциала за растеж на тези два сектора в ЕИП (13). Равнопоставеността между авиокомпаниите и летищата в ЕИП е от огромно значение за тези цели, както и за Споразумението за ЕИП като цяло. Същевременно регионалните летища могат да се окажат важни за местното развитие и за достъпността на определени региони, по-специално в контекста на положителните прогнози за въздушния транспорт в ЕИП.

    10.

    Като част от общия план за създаване на единно европейско въздушно пространство на ЕИП и като взе под внимание промените на пазара, през 2005 г. Органът прие Насоки за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (14) („Насоки за въздухоплаването от 2005 г.“). В тези насоки бяха определени условията, при които някои категории държавни помощи за летища и авиокомпании могат да бъдат обявени за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП. Те допълниха Насоките за въздухоплаването от 1994 г. (15), в които се съдържаха главно разпоредби за преструктурирането на националните превозвачи и за отпускането на социална помощ в полза на гражданите на ЕИП.

    11.

    В настоящите насоки се отчита новата правна и икономическа ситуация във връзка с публичното финансиране на летища и авиокомпании и се посочват условията, при които това публично финансиране представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и, когато представлява държавна помощ, условията, при които тя може да бъде обявена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по силата на член 61, параграф 3, буква в). Органът основава оценката си на своя опит и практика при вземането на решения, както и на своя анализ на настоящите пазарни условия в летищния сектор и въздушния транспорт, без обаче да се засяга нейният подход към други инфраструктури или сектори. По-специално Органът счита, че самият факт, че даден оператор на летище получава или е получил държавна помощ, не означава автоматично, че авиокомпаниите, които са му клиенти, също са бенефициери на държавни помощи. Ако условията, предложени на една авиокомпания от дадено летище, биха били предложени от ориентиран към реализирането на печалба оператор на летище, не може да се счита, че авиокомпанията получава предимство за целите на правилата за държавна помощ.

    12.

    Когато публичната помощ представлява държавна помощ, Органът счита, че при определени условия могат да се оправдаят някои категории помощ за регионални летища и авиокомпаниите, които използват тези летища, по-специално когато тя има за цел разработването на нови услуги и допринася за достъпността и икономическото развитие на местно равнище. Трябва обаче да бъдат взети предвид нарушенията на конкуренцията на всички засегнати пазари и само държавната помощ, която е пропорционална и необходима за постигането на цел от общ интерес, може да бъде приемлива.

    13.

    В този контекст трябва да се изтъкне, че оперативната помощ по принцип представлява форма на помощ, която нарушава конкуренцията в сериозна степен, и може да бъде разрешена само при извънредни обстоятелства. Органът счита, че летищата и авиокомпаниите обикновено следва да поемат своите собствени оперативни разходи. Независимо от това постепенният преход към една нова пазарна обстановка, както е описано в точки 3—7, обяснява факта защо публичните органи щедро са предоставяли оперативна помощ на регионални летища преди приемането на настоящите насоки. В този контекст, за да се даде възможност на въздухоплаването да се приспособи към новата пазарна ситуация, определени категории оперативна помощ за летища все още могат да са оправдани през преходен период. Както е обяснено в точка 5, при настоящите пазарни условия наличните данни и консенсусът в сектора показват наличието на връзка между финансовото състояние на едно летище и равнището на неговия трафик, като финансовите нужди на по-малките летища обикновено са пропорционално по-големи. Предвид на приноса им към икономическото развитие и териториалното сближаване в ЕИП на операторите на по-малки регионални летища следва да се даде време за приспособяване към новата пазарна среда, например като повишат постепенно летищните такси за авиокомпаниите, като въведат мерки за рационализация, като диференцират своите икономически модели или като привличат нови авиокомпании и клиенти за запълване на незаетия капацитет.

    14.

    В края на преходния период на летищата вече не трябва да се предоставя оперативна помощ и те следва да финансират своята дейност със собствени средства. Докато малките летища следва да продължават да се ползват от възможността за компенсации за непокрити оперативни разходи, свързани с услуги от общ икономически интерес, или за да се гарантира свързаността на всички региони с особени изисквания, пазарните изменения, стимулирани от настоящите насоки, следва да позволят на летищата да покриват своите разходи, както във всеки друг сектор.

    15.

    Развитието на нов въздушен трафик по принцип следва да се основава на солидна икономическа обосновка. Авиокомпаниите обаче невинаги са готови да поемат риска, свързан с откриването на нови маршрути от неизвестни и неизпробвани малки летища, ако нямат подходящи стимули. По тази причина през и дори след преходния период на авиокомпаниите би могло да се отпусне помощ за започване на стопанска дейност при спазване на някои условия, ако това им осигурява необходимия стимул за откриване на нови маршрути от регионални летища и ако увеличава мобилността на гражданите на ЕИП, като създава места за достъп до вътрешни за ЕИП полети и насърчава регионалното развитие. Тъй като отдалечените региони са засегнати от своята слаба достъпност, помощта за започване на стопанска дейност по откриване на маршрути от тези региони подлежи на по-гъвкави критерии за съвместимост.

    16.

    Поради това разпределението на летищния капацитет между авиокомпаниите следва постепенно да стане по-ефективно (т.е. съобразено с търсенето), а нуждите на летищата от публично финансиране следва да намалеят с нарастването на частните инвестиции в летищата. Ако за даден регион могат да бъдат установени действителна нужда от транспорт и положителни външни ефекти, одобряването на инвестиционна помощ за летищата следва да продължи и след изтичането на преходния период, с максимални интензитети на помощ, гарантиращи равнопоставеност в ЕИП.

    17.

    В този контекст с настоящите насоки се въвежда нов подход за оценка на съвместимостта на помощ за летища:

    а)

    докато в Насоките за въздухоплаването от 2005 г. не се съдържат разпоредби относно инвестиционната помощ, в настоящите преработени насоки се определя максимален допустим интензитет на помощ в зависимост от размера на летището;

    б)

    за големите летища обаче с пътникопоток от над 5 милиона пътници годишно инвестиционната помощ по принцип не следва да се обявява за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП в съответствие с член 61, параграф 3, буква в), освен при много изключителни обстоятелства, като например преместване на съществуващо летище, когато нуждата от държавна намеса е характеризирана с явна пазарна неефективност, като се вземат предвид изключителните обстоятелства, мащабът на инвестициите и ограничените нарушения на конкуренцията;

    в)

    максимално допустимите интензитети на инвестиционна помощ се увеличават до 20 % за летищата, разположени в отдалечените региони;

    г)

    за преходен период от 10 години оперативна помощ за регионални летища може да бъде обявена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по силата на член 61, параграф 3, буква в); въпреки това, за летищата с годишен пътникопоток под 700 000 пътници Органът отново ще оцени след четиригодишен период перспективите за рентабилност пред тази категория летища, за да прецени дали трябва да бъдат създадени специални правила за оценка на съвместимостта на оперативната помощ в полза на тези летища с пазара, обхванат от Споразумението за ЕИП.

    18.

    Освен това условията за съвместимост на помощ за започване на стопанска дейност в полза на авиокомпании бяха рационализирани и адаптирани към последните развития на пазара.

    19.

    Органът ще прилага балансиран подход, който е неутрален спрямо различните бизнес модели на летищата и авиокомпаниите и с който се вземат под внимание възможностите за растеж на въздушния трафик, необходимостта от регионално развитие и достъпност и положителната роля на бизнес модела на нискотарифните превозвачи за развитието на някои регионални летища. Същевременно обаче постепенният преход към пазарно ориентиран подход безспорно е оправдан; освен в надлежно обосновани и ограничени случаи летищата следва да са в състояние да покриват своите оперативни разходи и всякакви публични инвестиции следва да се използват за финансиране на изграждането на икономически жизнеспособни летища, които да отговарят на търсенето от страна на авиокомпаниите и пътниците; следва да се избягват нарушенията на конкуренцията между летищата и между авиокомпаниите, както и увеличаването на броя на нерентабилните летища. Този балансиран подход следва да бъде прозрачен и лесен за разбиране и за прилагане.

    20.

    Настоящите насоки не засягат надлежното спазване на правото на ЕИП от страна на държавите от ЕАСТ. По-специално, с цел да се избегне положение, при което инвестицията води до увреждане на околната среда, държавите от ЕАСТ трябва също да гарантират спазването на законодателството на ЕИП в областта на околната среда, включително необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, когато е подходящо, и да осигурят всички съответни разрешения.

    2.   ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

    2.1.   Обхват

    21.

    Принципите, установени в настоящите насоки, се прилагат към държавните помощи за летища и авиокомпании (16). Те ще се прилагат в съответствие със Споразумението за ЕИП и вторичното законодателство, прието съгласно Споразумението за ЕИП, както и с другите насоки на ЕИП в областта на държавните помощи (17).

    22.

    Някои летища и авиокомпании са се специализирали в товарния транспорт. Органът все още не разполага с достатъчен опит в оценяването на съвместимостта на помощите за летища и авиокомпании, специализирани в товарния транспорт, за да обобщи своята практика под формата на конкретни критерии за съвместимост. За тези категории предприятия Органът ще прилага общите принципи на съвместимост, посочени в раздел 5, чрез анализ на всеки конкретен случай.

    23.

    Органът няма да прилага принципите, очертани в Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (18) и в Насоките за регионалната държавна помощ за периода 2014—2020 г. (19) или всички бъдещи насоки за регионална помощ към държавна помощ, отпусната за летищна инфраструктура.

    24.

    С настоящите насоки се заменят Насоките за въздухоплаването от 1994 и 2005 г.

    2.2.   Определения

    25.

    За целите на настоящите насоки:

    (1)

    „помощ“ означава всяка мярка, която изпълнява всички критерии, посочени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП;

    (2)

    „интензитет на помощ“ е целият размер на помощта, изразен като процент от допустимите разходи, при което и двете стойности се изразяват като настояща нетна стойност към момента на отпускане на помощта и преди облагане с данъци или други такси;

    (3)

    „авиокомпания“ означава всяка авиокомпания с валиден лиценз за експлоатация, издаден от държава от ЕИП или държава от Общоевропейското авиационно пространство съгласно Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета (20);

    (4)

    „летищна такса“ означава цената или сумата, който се събира в полза на летището и се заплаща от ползвателите на летището за използването на съоръженията и услугите, които се предоставят изключително от летището и които са свързани с кацането, излитането, светлинната сигнализация и паркирането на въздухоплавателните средства, както и с обработката на пътници и товари, включително такси за предоставянето на услуги по наземно обслужване и такси за централизираната инфраструктура за наземно обслужване;

    (5)

    „летищна инфраструктура“ означава инфраструктурата и съоръженията, чрез които летището предоставя летищни услуги на авиокомпаниите и на различните доставчици на услуги, включително пистите, терминалите, стоянките, пътеките за рулиране, централизираната инфраструктура за наземно обслужване и всякакви други съоръжения, използвани пряко за летищни услуги, с изключение на инфраструктурата и оборудването, необходими главно за извършването на невъздухоплавателни дейности като паркинги за леки коли, магазини и ресторанти;

    (6)

    „летище“ означава субект или група субекти, който/която упражнява стопанска дейност, състояща се в предоставяне на летищни услуги на авиокомпании;

    (7)

    „летищни приходи“ означава летищните такси, от които се изваждат помощта за търговска реализация или стимулите, предоставени на авиокомпаниите от летището, като се вземат предвид приходите от невъздухоплавателни услуги (за които не се отпуска публична помощ), с изключение на публичните помощи и компенсации за дейности, свързани с изпълнението на задача на публичната власт или услуги от общ икономически интерес;

    (8)

    „летищни услуги“ означава услугите, които летище или негово дъщерно дружество предоставя на авиокомпаниите, т.е. осигуряване на обслужването на въздухоплавателните средства от кацането до излитането, както и на пътниците и товарите, така че авиокомпаниите да могат да предоставят въздухоплавателни транспортни услуги, включително и предоставянето на услуги по наземно обслужване и централизирана инфраструктура за наземно обслужване;

    (9)

    „среден годишен пътникопоток“ означава стойността, определена въз основа на входящия и изходящия пътникопоток през двете финансови години преди годината, в която се подава уведомление за помощта или се предоставя помощта, в случай че не е нужно да се отправя уведомление за нея;

    (10)

    „капиталови разходи“ означава амортизацията на допустимите инвестиционни разходи в летищна инфраструктура и оборудване, включително съответните разходи за финансиране;

    (11)

    „недостиг на финансиране на капиталови разходи“ означава настоящата нетна стойност на разликата между положителни и отрицателни парични потоци, включително инвестиционните разходи, през жизнения цикъл на инвестицията в дълготрайни капиталови активи;

    (12)

    „регион на обслужване на летище“ означава географски пазар, който по принцип е разположен в радиус от около 100 километра или около 60 минути път с лека кола, автобус, влак или високоскоростен влак; въпреки това, регионът на обслужване на едно летище може да е различен и в него трябва да бъдат взети предвид особеностите на всяко конкретно летище. Големината и формата на региона на обслужване са различни за отделните летища и зависят от различните характеристики на летището, включително неговия бизнес модел, разположение и дестинациите, които обслужва;

    (13)

    „разходи за финансиране“ означава разходите, свързани с дълговото и капиталовото финансиране на допустимите разходи на инвестицията; с други думи при разходите за финансиране се взема предвид делът на всички лихви и възнаграждения на собствения капитал, който съответства на финансирането на допустимите разходи на инвестицията, като се изключват финансирането на оборотния капитал, инвестициите в невъздухоплавателни услуги или други инвестиционни проекти;

    (14)

    „дата на отпускане на помощта“ означава датата, на която държавата от ЕАСТ е поела правнообвързващ ангажимент да отпусне помощта, на която може да бъде направено позоваване пред национален съд;

    (15)

    „допустими инвестиционни разходи“ означава разходите, свързани с инвестиции в летищна инфраструктура, включително разходите за планиране с изключение на инвестиционните разходи за невъздухоплавателни дейности, инвестиционните разходи за оборудване, предназначено за наземни услуги, обичайните разходи за поддръжка и разходите за дейности, свързани с изпълнението на задача на публичната власт;

    (16)

    „услуги за наземно обслужване“ означава услугите, които се предоставят на ползвателите на летище, както е описано в приложението към Директива 96/67/ЕО и всяко последващо законодателство относно достъпа до пазара на наземни услуги в летищата;

    (17)

    „високоскоростен влак“ означава влак, способен да достигне скорост над 200 км/ч;

    (18)

    „инвестиционна помощ“ означава помощ за финансирането на дълготрайни капиталови активи, по-конкретно за покриване на недостига на финансиране на капиталови разходи;

    (19)

    „нетна настояща стойност“ означава разликата между положителните и отрицателните парични потоци през жизнения цикъл на инвестицията, сконтирана до настоящата им стойност при използване на цената на капитала, т.е. нормалната задължителна норма на възвращаемост, изисквана от дружеството при други инвестиционни проекти от сходен вид или, ако това не е възможно — цената на капитала за дружеството като цяло или очакваната възвръщаемост, наблюдавана в летищния сектор;

    (20)

    „невъздухоплавателни дейности“ означава търговски услуги за авиокомпании или други ползватели на летището, например спомагателни услуги за пътници, спедитори или други доставчици на услуги, наем на помещения за офиси и магазини, паркинги за автомобили, хотели и др.;

    (21)

    „оперативна помощ“ означава помощ за покриване на недостига на финансиране на оперативните разходи, или под формата на авансово плащане, или под формата на периодични плащания на части за покриване на капиталови разходи (периодични плащания на фиксирана сума);

    (22)

    „оперативни разходи“ означава разходите на летище по отношение предоставянето на летищни услуги, включително категории разходи като разходите за персонал, услугите, поверени на външен изпълнител, комуникациите, управлението на отпадъци, енергията, поддръжката, наемите и администрацията, но от тях се изключват капиталовите разходи, подкрепата за търговска реализация и други стимули, предоставени на авиокомпаниите от летището, както и разходите за дейности, свързани с изпълнението на задача на публичната власт;

    (23)

    „недостиг на финансиране на оперативните разходи“ означава оперативните загуби на летище за съответния период, сконтирани до текущата им стойност по цената на капитала, т.е. разликата (изразена като нетна настояща стойност) между приходите на летището и оперативните разходи на летището;

    (24)

    „разумен марж на печалба“ означава възвращаемостта на капитала, измерена например като вътрешна норма на възвращаемост („ВНВ“), която обикновено се очаква предприятието да постига от инвестиции с подобна степен на риск;

    (25)

    „регионално летище“ означава летище с годишен пътникопоток до 3 милиона души;

    (26)

    „отдалечени региони“ означава островите, които са част от територията на държава от ЕАСТ, и слабо населените региони;

    (27)

    „слабо населени райони“ означава региони по NUTS 2 с по-малко от 8 жители на км2 или региони по NUTS 3 с по-малко от 12,5 жители на км2 (въз основа на данни на Евростат за гъстотата на населението).

    (28)

    „започване на работа“ означава започването на строителни работи по инвестицията или поемане на първия твърд ангажимент за поръчка на оборудване или други ангажименти, които правят инвестицията необратима, независимо от хронологичния им ред. То не включва подготвителните дейности като получаването на разрешителни и провеждането на предварителни проучвания за осъществимост.

    3.   НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 61, ПАРАГРАФ 1 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕИП

    3.1.   Понятията „предприятие“ и „стопанска дейност“

    26.

    В съответствие с член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП правилата за държавна помощ се прилагат само когато получателят е „предприятие“. Според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз („Съда“) предприятията се определят като субекти, извършващи икономическа дейност, независимо от правния им статут или собствеността върху тях и начина, по който се финансират (21). Всяка дейност, която се състои от предлагането на стоки и услуги на даден пазар, е стопанска дейност (22). Стопанското естество на една дейност само по себе си не зависи от това дали дейността носи печалби (23).

    27.

    Вече е ясно, че дейността на авиокомпаниите, която се изразява в предоставяне на транспортни услуги на пътници или предприятия, представлява стопанска дейност. Насоките относно въздухоплаването от 1994 г. обаче все още отразяват гледището, че „изграждането [или] разширяването на инфраструктурни проекти (като летища, магистрали, мостове и т.н.) представлява обща мярка на икономическата политика, която не може да бъде контролирана от Комисията в съответствие със заложените в Договора разпоредби за държавни помощи“. В своето решение по дело „Aéroports de Paris“ (24) съдилищата на Съюза се произнесоха против това становище и постановиха, че експлоатацията на летище, която се изразява в предоставяне на летищни услуги на авиокомпании и на различни доставчици на услуги, също представлява стопанска дейност. В своето решение по дело „Leipzig-Halle airport“ (25) Общият съд изясни, че експлоатацията на летище е стопанска дейност, а изграждането на летищна инфраструктура е неразделна част от нея.

    28.

    Що се отнася до въведени в миналото мерки за финансиране, постепенното развитие на пазарните сили в летищния сектор (26) не позволява да се определи точна дата, от която експлоатацията на летище несъмнено следва да се счита за стопанска дейност. Съдилищата на Съюза обаче признаха промените в естеството на летищните дейности. В своето решение по дело „Leipzig-Halle airport“ Общият съд постанови, че считано от 2000 г. прилагането на разпоредбите в областта на държавните помощи към финансирането на летищна инфраструктура вече не трябва да се изключва (27). Вследствие на това, считано от датата на решението по дело Aéroports de Paris (12 декември 2000 г.), експлоатацията и изграждането на летищна инфраструктура трябва да се счита за задача, която попада в обхвата на контрола върху държавните помощи.

    29.

    И обратно, поради несигурността преди решението по делото „Aéroports de Paris“ публичните органи са могли с основание да считат, че финансирането на летищна инфраструктура не представлява държавна помощ и поради това не е било необходимо да уведомяват Органа за такива мерки. От това следва, че Органът вече не може да оспорва въз основа на правилата за държавна помощ мерките за финансиране, приведени в действие (28) преди постановяването на решението по делото „Aéroports de Paris“ (29).

    30.

    При всички случаи мерки, които са били приведени в действие преди появата на конкуренция в летищния сектор, не са представлявали държавна помощ, когато са били отпуснати, но биха могли да се считат за съществуваща помощ съгласно член 1, буква б), подточка v) от част II на Протокол 3 от Споразумението за надзор и съд, ако са спазени условията от член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

    31.

    Субектът или групата от субекти, който/която извършва стопанската дейност, свързана с предоставяне на летищни услуги на авиокомпании, т.е. осигурява обслужването на въздухоплавателно средство от кацането до излитането, както и на пътници и товари, така че въздушните превозвачи да могат да предоставят въздухоплавателни транспортни услуги (30), ще бъде наричан „летище“ (31). Едно летище предоставя редица услуги („летищни услуги“) на авиокомпаниите срещу заплащане („летищни такси“). Макар конкретният набор от услуги, предоставяни от летища, както и наименованията на тези такси да се различават в рамките на ЕИП, предоставянето на летищни услуги за авиокомпании срещу летищни такси представлява стопанска дейност във всички държави от ЕАСТ.

    32.

    Правната и нормативната уредба, която урежда собствеността и експлоатацията на летищата, е различна за отделните летища в ЕИП. По-специално регионалните летища често се управляват в тясно сътрудничество с публичните органи. Във връзка с това Съдът постанови, че при определени условия може да се счита, че няколко субекта упражняват заедно стопанска дейност и поради това формират стопанска единица (32). В областта на въздухоплаването Органът счита, че значителното участие в търговската стратегия на дадено летище, например чрез пряко сключване на договори с авиокомпании или чрез определяне на летищни такси, е сигурен признак, че съответният субект извършва, сам или съвместно, стопанската дейност, изразяваща се в експлоатацията на летището (33).

    33.

    В допълнение към летищните услуги летище може да предлага и други търговски услуги на авиокомпании или други ползватели на летището, например спомагателни услуги за пътници, спедитори или други доставчици на услуги (например чрез отдаването под наем на помещения за магазини и ресторанти, оператори на паркинги и др.). Тези стопански дейности ще бъдат наричани заедно „невъздухоплавателни услуги“.

    34.

    Не всички дейности обаче, упражнявани от летище, са непременно от стопанско естество (34). Тъй като определянето на даден субект като предприятие винаги е във връзка с конкретна дейност, трябва да се прави разграничение между дейностите, упражнявани от летище, и да се установи до каква степен тези дейности са от стопанско естество. Ако летище извършва както стопански, така и нестопански дейности, то трябва да се счита за предприятие само по отношение на стопанските дейности.

    35.

    Съдът постанови, че дейности, които обикновено са отговорност на държавата при упражняването на нейните официални правомощия в качеството ѝ на публичен орган, не са от стопанско естество и по принцип не попадат в приложното поле на правилата за държавна помощ (35). Дейностите, упражнявани на летище, като управление на въздушното движение, полиция, огнеборци, митници и защита на гражданската авиация от неправомерни актове на посегателство и инвестициите в инфраструктурата и оборудването, необходими за извършването на тези дейности, по принцип се считат за дейности, които не са от стопанско естество (36).

    36.

    Публичното финансиране на такива нестопански дейности не представлява държавна помощ, но следва да е строго ограничено до възникналите заради тях разходи, и не може да се използва за финансиране на други дейности (37). Всяка евентуална свръхкомпенсация от страна на публичните органи на разходи, понесени във връзка с нестопански дейности, може да представлява държавна помощ. Освен това, ако летище едновременно със своите стопански дейности извършва и нестопански дейности, се изисква отделно осчетоводяване на разходите, за да се избегне прехвърляне на публични средства между стопанските и нестопанските дейности.

    37.

    Публичното финансиране на нестопански дейности не трябва да води до неоправдана дискриминация между летища. Действително съгласно установената съдебна практика предимство е налице, когато публичните органи облекчават предприятия от разходи, присъщи за техните стопански дейности (38). Поради това макар и съгласно даден правен ред да е нормално гражданските летища да трябва да поемат някои разходи, присъщи на тяхната експлоатация, докато други граждански летища не трябва да го правят, на последните може да е предоставено предимство, независимо от това дали тези разходи са свързани с дейност, чието естество по принцип се счита за нестопанско.

    3.2.   Използване на държавни ресурси и приписване на държавата

    38.

    Трансферът на държавни ресурси може да приеме различни форми, като например преки безвъзмездни средства, данъчни облекчения (39), заеми при изгодни условия или други видове преференциални финансови условия. Държавни ресурси се използват и ако държавата предоставя предимство в натура или под формата на субсидирани услуги (40), например летищни услуги. Държавните ресурси могат да се използват (41) на национално, регионално или местно равнище. Финансирането от фондовете на Съюза също представлява държавни ресурси, когато това финансиране се разпределя по усмотрение на държава от ЕАСТ (42).

    39.

    Съдът постанови също, че дори ако държавата е в състояние да контролира едно публично предприятие и да упражнява доминиращо влияние върху неговата дейност, не може да има автоматична презумпция, че в конкретен случай действително се упражнява такъв контрол (43). Поради това трябва да се прецени дали предоставяните от публичните предприятия мерки могат да бъдат приписани на държавата. Съдът посочи, че приписването на държавата на отпусната от публично предприятие мярка може да бъде изведено от определен брой показатели, възникващи от обстоятелствата по случая и от контекста, в който тази мярка е взета (44).

    40.

    В този контекст ресурсите на публично летище представляват държавни средства. Следователно публично летище може да предостави помощ на авиокомпания, която използва летището, ако решението за отпускане на мярката може да бъде приписано на държавата и са спазени другите условия на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Освен това Съдът постанови, че фактът дали мярката е предоставена пряко от държавата или от публични или частни органи, създадени или посочени от нея да управляват мярката, е без значение за разглеждането ѝ като държавна помощ (45).

    3.3.   Нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията

    41.

    Съгласно съдебната практика на Съда финансовата помощ нарушава конкуренцията, тъй като тя укрепва позицията на едно предприятие в сравнение с други предприятия (46).

    42.

    По принцип когато предимство, предоставено от държава от ЕАСТ, укрепва позицията на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират на определен пазар на държава от ЕАСТ, търговията между държавите от ЕИП трябва да се счита за засегната от това предимство (47).

    43.

    Конкуренцията между летища може да бъде оценена с оглед на критериите, по които авиокомпаниите правят своя избор. По-специално могат да бъдат сравнени фактори като вида на предлаганите летищни услуги и клиентите за тях, населението или стопанската дейност, пренатовареността, наличието на сухопътен достъп, размера на таксите и цялостните търговски условия за използване на летищните инфраструктура и услуги. Размерът на таксите е ключов фактор, тъй като публичното финансиране, предоставено на летище, би могло да се използва за поддържане на летищните такси на неестествено ниско равнище с цел да бъдат привлечени авиокомпании и по този начин може да наруши значително конкуренцията.

    44.

    В допълнение Органът отбелязва, че летищата се конкурират за управлението на летищната инфраструктура, включително на местни и регионални летища. Поради това публичното финансиране на летище може да наруши конкуренцията на пазарите за експлоатация на летищна инфраструктура. Освен това публичното финансиране както на летища, така и на авиокомпании, може да наруши конкуренцията и да се отрази на търговията на пазарите за въздушен транспорт в цялото ЕИП. На последно място публичното финансиране на летища или авиокомпании може да засегне и интермодалната конкуренция.

    45.

    В решението по дело Altmark  (48) Съдът постанови, че дори публично финансиране, отпуснато на предприятие, което предоставя само местни или регионални транспортни услуги, може да окаже въздействие върху търговията между държавите от ЕИП, тъй като благодарение на публичното финансиране предлагането на транспортни услуги от това предприятие може да се запази на същото равнище или да се разрасне, поради което намаляват шансовете на установените в други държави от ЕАСТ предприятия да предоставят своите транспортни услуги. Дори фактът, че размерът на помощта е малък или относително малко предприятие получава публичното финансиране, не може автоматично да се изключи възможността търговията между държавите от ЕИП да бъде засегната. Следователно публичното финансиране на летища или авиокомпании, предлагащи услуги от тези летища, може да засегне търговията между държавите от ЕИП.

    3.4.   Публично финансиране на летища и прилагане на принципа за оператор в условията на пазарна икономика

    46.

    Член 125 от Споразумението за ЕИП гласи, че Споразумението по никакъв начин не засяга разпоредбите в държавите от ЕИП, отнасящи се до режима на собственост върху имущество. В съответствие с това държавите от ЕИП могат да притежават и управляват предприятия и могат да закупуват акции или други участия в публични или частни предприятия.

    47.

    Следователно в настоящите насоки не се прави разграничение между различните видове бенефициери от гледна точка на тяхната правна структура или дали принадлежат към публичния или частния сектор и всички позовавания на авиокомпании и летища или дружества, които ги управляват, обхващат всички видове юридически лица.

    48.

    За да се прецени дали предприятията са се възползвали от икономическо предимство, се прилага така нареченият тест за оператор в условията на пазарна икономика. Тази тест следва да се основава на наличната информация и предвидимите развития към момента, в който е било предоставено публичното финансиране, и не трябва да се осланя на анализ въз основа на ситуация, възникнала на по-късен етап (49).

    49.

    В съответствие с това, когато летище се възползва от публично финансиране, Органът ще оцени дали това финансиране представлява помощ, като проучи дали при подобни обстоятелства частен оператор би предоставил същото финансиране, като основе своето решение на предвидимостта да извлече възвръщаемост и като се абстрахира напълно от социални съображения или съображения, свързани с регионалната или секторната политика (50). Публично финансиране, предоставено в условия, които отговарят на нормалните пазарни условия, не се счита за държавна помощ (51).

    50.

    Освен това Съдът постанови, че поведението на публичен инвеститор може да бъде сравнено с това на частен инвеститор, воден от перспективата за дългосрочна рентабилност (52) през целия жизнен цикъл на инвестицията. Тези съображения са особено уместни за инвестициите в инфраструктура, които често са свързани със значителни финансови средства, и могат да постигнат възвръщаемост само след много години. Когато се оценява рентабилността на летище трябва да се вземат предвид приходите на летището.

    51.

    Следователно, що се отнася до публичното финансиране на летища, анализът на съвместимостта с принципа на оператор в условията на пазарна икономика следва да се основава на стабилни предварителни перспективи за рентабилност за организацията, която предоставя финансирането (53). Всички прогнози за трафика, използвани за тази цел, трябва да бъдат реалистични и да подлежат на разумен анализ на чувствителността. Липсата на бизнес план е признак, че може да не е спазен принципът на оператор в условията на пазарна икономика (54). При липса на бизнес план държавите от ЕАСТ могат да предоставят анализ или вътрешни документи от публичните органи или от съответното летище, които ясно показват, че анализ, извършен преди да бъде отпуснато публичното финансиране, показва, че е спазен принципът на оператор в условията на пазарна икономика.

    52.

    Летищата могат да играят важна роля за насърчаването на местното развитие или достъпността. Регионалните или политическите съображения обаче не могат да бъдат взети предвид за целите на спазването на принципа на оператор в условията на пазарна икономика (55). Тези съображения обаче могат да бъдат взети под внимание при определени обстоятелства, когато се оценява съвместимостта на помощта.

    3.5.   Финансови отношения между летища и авиокомпании

    53.

    Когато летище разполага с публични ресурси, наличието на помощ за авиокомпания, ползваща летището, по принцип може да се изключи, когато отношенията между летището и авиокомпанията спазват принципа на оператор в условията на пазарна икономика. Това обикновено е така, ако:

    а)

    цената, фактурирана за летищни услуги, отговаря на пазарната цена (вж. раздел 3.5.1); или

    б)

    чрез предварителен анализ може да бъде доказано, че споразумението между летището и авиокомпанията ще доведе до допълнителна печалба в полза на летището (вж. раздел 3.5.2).

    3.5.1.   Сравнение с пазарната цена

    54.

    Един от подходите за оценяване на наличието на помощ за авиокомпаниите е да се проучи дали цената, която летище фактурира на конкретна авиокомпания, отговаря на пазарната цена. Подходяща референтна стойност може да бъде определена въз основа на налични и уместни пазарни цени, като се отчитат елементите, посочени в точка 60.

    55.

    За определянето на референтната стойност е необходимо първо да бъдат подбрани достатъчен брой сравними летища, които предлагат сравними услуги при нормални пазарни условия.

    56.

    Във връзка с това Органът отбелязва, че за момента по-голямата част от летищата в ЕИП се възползват от публично финансиране, за да покрият своите инвестиционни и оперативни разходи. Повечето от тези летища могат да останат на пазара само с публична подкрепа.

    57.

    Публичните органи традиционно считат летищата, които са публична собственост, за инфраструктура, улесняваща местното развитие, а не за предприятия, работещи съгласно пазарните правила. По тази причина цените на тези летища обикновено не се определят въз основа на пазарни съображения и особено на стабилни предварителни перспективи за рентабилност, а главно въз основа на социални или регионални съображения.

    58.

    Дори някои летища да са частна собственост или да са управлявани, без да се вземат предвид социални или регионални съображения, цените, фактурирани от тези летища, могат да бъдат силно повлияни от цените на по-голямата част от летищата, получаващи публични субсидии, тъй като авиокомпаниите вземат под внимание цените на последните в своите преговори с частните или частно управляваните летища.

    59.

    При тези обстоятелства Органът силно се съмнява, че към настоящия момент е възможно да бъде определена подходяща референтна стойност, за да се установи реална пазарна цена за услугите, предлагани от летищата. Тази ситуация може да се промени или развие в бъдеще, по-специално ако правилата за държавна помощ се прилагат изцяло към публичното финансиране на летища.

    60.

    При всички случаи Органът счита, че определянето на референтната стойност следва да се основава на сравнението на летищните такси след приспадане на всички ползи за авиокомпанията (като подкрепа за търговска реализация, отстъпки или всички други стимули), спрямо достатъчен брой подходящи „съпоставителни летища“, чиито оператори се държат като оператори в условията на пазарна икономика. По-специално следва да се използват следните показатели:

    а)

    обем на трафика;

    б)

    вид на трафика (бизнес или почивка или за чужбина) и относителната важност на товарните превози, както и относителната важност на приходите, извличани от невъздухоплавателните дейности на летището;

    в)

    вид и равнище на предоставяните летищни услуги;

    г)

    близост на летището до голям град;

    д)

    брой жители в региона, обслужван от летището;

    е)

    просперитет на съседните региони (БВП на глава от населението);

    ж)

    наличие на различни географски области, от които могат да бъдат привлечени пътници.

    3.5.2.   Предварителен анализ на рентабилността

    61.

    Понастоящем Органът счита, че предварителният анализ на допълнителната рентабилност е най-уместният критерий за оценка на споразуменията, сключени от летищата с отделни авиокомпании.

    62.

    Във връзка с това Органът счита, че различията в цените са стандартна търговска практика, при условие че те са в съответствие с всички разпоредби от значение за защитата на конкуренцията, приложими в този сектор (56). Тези политики за ценови различия следва обаче да са обосновани от търговска гледна точка, за да отговарят на принципа на оператор в условията на пазарна икономика (57).

    63.

    Органът счита, че споразуменията, сключени между авиокомпании и летище, спазват принципа на оператор в условията на пазарна икономика, когато постепенно допринасят от ex ante гледна точка за рентабилността на летището. Летището следва да докаже, че при изготвяне на споразумението с дадена авиокомпания (например индивидуален договор или обща схема на летищни такси) е в състояние да покрива всички разходи, произтичащи от споразумението, докато то е в сила, с разумен марж на печалба (58) въз основа на стабилни средносрочни перспективи (59).

    64.

    За да се оцени дали споразумение, сключено между летище и авиокомпания, отговаря на принципа на ОУПИ, очакваните приходи от невъздухоплавателни дейности на авиокомпанията следва да бъдат взети предвид заедно с летищните такси, от които са приспаднати търговските отстъпки, маркетинговата подкрепа или схемите за стимулиране (60). Аналогично следва да бъдат взети под внимание всички очаквани разходи, поети допълнително от летището във връзка с дейността на авиокомпанията, упражнявана на летището (61). Тези допълнителни разходи биха могли да обхванат всички категории разходи и инвестиции като допълнителни разходи за персонал, оборудване и инвестиции, възникнали поради дейността на авиокомпанията, упражнявана на летището. Например, ако летището има нужда да се разшири или да построи нов терминал или други съоръжения, главно за да отговори на потребностите на конкретна авиокомпания, тези разходи следва да бъдат взети под внимание при изчисляването на допълнителните разходи. За разлика от тях разходите, които летището така или иначе би трябвало да направи независимо от споразумението с авиокомпанията, не следва да се вземат под внимание, когато се взема предвид тестът на ОУПИ.

    65.

    Когато оператор на летище се възползва от съвместима помощ, свързаното с нея предимство не е прехвърлено на конкретна авиокомпания (62), ако са спазени следните условия: инфраструктурата е отворена за всички авиокомпании (63) (това включва и инфраструктурата, за която е по-вероятно да бъде използвана от някои категории, например нискотарифните или чартърните авиокомпании), а не е запазена за конкретна авиокомпания; инфраструктурата е отворена за всички авиокомпании и не е запазена за конкретна авиокомпания и авиокомпаниите плащат тарифи, покриващи поне допълнителните разходи, определени в точка 64. Освен това Органът счита, че при тези условия, дори да е имало държавна помощ за авиокомпаниите, тя при всички случаи е била съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по същите причини, които обосновават съвместимостта на помощите на равнище летище. Когато операторът на летище се възползва от несъвместима инвестиционна помощ, свързаното с нея предимство не е прехвърлено на конкретна авиокомпания, ако са спазени следните условия: инфраструктурата е отворена за всички авиокомпании и не е запазена за конкретна авиокомпания инфраструктурата е отворена за всички авиокомпании и не е запазена за конкретна авиокомпания и авиокомпаниите плащат тарифи, покриващи поне допълнителните разходи, определени в точка 64. Органът счита, че при тези условия не може да се изключи наличието на секторно предимство за въздухоплаването или за други ползватели, но то не следва да подлежи на възстановяване от страна на конкретни авиокомпании или други ползватели.

    66.

    Когато оценява споразуменията между летищата и авиокомпаниите, Органът ще вземе също предвид степента, в която разглежданите споразумения могат да се считат за част от прилагането на цялостната стратегия на летището, за която се очаква да постигне рентабилност поне в дългосрочен план.

    4.   ПУБЛИЧНО ФИНАНСИРАНЕ НА УСЛУГИ ОТ ОБЩ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕС

    67.

    В някои случаи публичните органи могат да определят някои стопански дейности, извършвани от летища или авиокомпании, като услуги от общ икономически интерес („УОИИ“) по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП и съдебната практика по делото Altmark (64) и да предоставят компенсация за осъществяването на тези услуги.

    68.

    За такива случаи в съобщението за УОИИ (65) и в Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията (66) се предоставят насоки относно условията, при които публичното финансиране на УОИИ представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Помощите под формата на компенсация за обществена услуга ще бъдат оценявани съгласно Решение № 2012/21/ЕС на Комисията (67) и рамката за УОИИ (68). Заедно тези четири документа съставляват „пакета от мерки за УОИИ“, който се прилага и по отношение на компенсациите, отпускани на летища и авиокомпании. Разделите, които следват, илюстрират прилагането на някои от принципите, описани в пакета от мерки за УОИИ с оглед на някои секторни особености.

    4.1.   Определение на услуга от общ икономически интерес в секторите на летищата и въздушния транспорт

    69.

    Съгласно първия критерий от делото Altmark се изисква ясно определение на задачите, които представляват услуга от общ икономически интерес. Това изискване съвпада с това по член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП (69). Съгласно съдебната практика (70) предприятията, на които е поверено извършването на УОИИ, трябва да са били упълномощени за изпълнението на тази задача с акт на публичен орган. Органът поясни също (71), че за да бъде счетена за УОИИ, една дейност следва да притежава специални характеристики в сравнение с обикновени икономически дейности, и че целта от общ интерес, преследвана от публичните органи, не може просто да бъде развитието на определени икономически дейности или икономически зони, предвидени в член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП (72).

    70.

    Що се отнася до услугите за въздушен транспорт, задължения за обществена услуга могат да се налагат само в съответствие с Регламент (ЕО) № 1008/2008 (73). По-специално, такива задължения могат да се налагат само по отношение на конкретен маршрут или група от маршрути (74), а не по отношение на всеки основен маршрут с отправна точка от дадено летище, град или регион. Освен това задълженията за обществена услуга могат да бъдат наложени само по отношение на маршрут с цел да бъдат задоволени транспортни нужди, които не могат да бъдат удовлетворени чрез съществуващ въздушен маршрут или с други транспортни средства (75).

    71.

    В това отношение следва да се подчертае, че спазването на изискванията по същество и на процедурните изисквания на Регламент (ЕО) № 1008/2008 не премахва необходимостта съответните държави от ЕАСТ да оценят дали е спазен член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

    72.

    Що се отнася до летищата, Органътсчита, че в добре обосновани случаи е възможно цялостното управление на едно летище да бъде счетено за УОИИ. С оглед на принципите, посочени в точка 69, Органът счита, че такъв случай може да е налице само ако без летището част от регион, потенциално обслужван от него, би останала изолирана от останалата част на ЕИП до степен, която би възпрепятства нейното социално и икономическо развитие. В такава оценка следва да се отдели подобаващо внимание на другите видове транспорт и по-специално на високоскоростните железопътни линии или морски връзки, обслужвани от фериботни линии. В такива случаи публичните органи могат да наложат задължение за обществена услуга на летище, за да гарантират, че летището остава отворено за търговски трафик. Органът отбелязва, че някои летища играят важна роля за регионалната свързаност на изолирани, периферни или отдалечени региони на Съюза. Такава ситуация може да възникне по-специално по отношение на най-отдалечените региони, както и островите или други територии на ЕИП. В зависимост от оценката за всеки отделен случай и от особеностите на всяко летище и на региона, който то обслужва, може да е оправдано в тези летища да бъдат определени задължения за УОИИ.

    73.

    Предвид на специфичните изисквания, свързани със задълженията за обществена услуга при услугите за въздушен транспорт (76), и с оглед на пълното либерализиране на пазарите за въздушен транспорт Органът счита, че приложното поле на задълженията за обществена услуга, наложени на летища, не би трябвало да обхваща развитието на услуги за търговски въздушен транспорт.

    4.2.   Съвместимост на помощта под формата на компенсация за обществена услуга

    74.

    Ако един от кумулативните критерии от решението по делото Altmark не е изпълнен, компенсацията за обществена услуга води до икономическо предимство за бенефициера и може да представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Тази държавна помощ може да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по силата на член 59, параграф 2, ако са изпълнени всички критерии за съвместимост, изготвени за прилагането на посочения параграф.

    75.

    Държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга е освободена от задължението за уведомление, предвидено в член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 към Споразумението за създаване на Надзорен орган и Съд, ако са спазени изискванията, посочени в Решение 2012/21/ЕС. В приложното поле на Решение 2012/21/ЕС попадат компенсациите за обществени услуги, предоставени на:

    а)

    летища, чийто среден годишен пътникопоток не надхвърля 200 000 пътници (77) за срока на възлагането на УОИИ; и

    б)

    авиокомпании по отношение на въздушни връзки до острови, когато средният годишен пътникопоток не надхвърля 300 000 пътници (78).

    76.

    Държавна помощ, която не е обхваната от Решение 2012/21/ЕС, може да бъде обявена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 59, параграф 2, ако са спазени условията на Рамката за УОИИ. Следва обаче да се отбележи, че при оценяването както съгласно Решение 2012/21/ЕС, така и съгласно Рамката за УОИИ, се прилагат съображенията за определяне на задълженията за обществена услуга, наложени на летища или авиокомпании в точки 69—73 от настоящите насоки.

    5.   СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА ПО ЧЛЕН 61, ПАРАГРАФ 3, БУКВА в) ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕИП

    77.

    Ако публично финансиране, отпуснато на летища и/или авиокомпании, представлява помощ, тази помощ може да бъде счетена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 3, буква в), при условие че отговаря на критериите за съвместимост за летищата, посочени в раздел 5.1 от настоящите насоки, а за авиокомпаниите — в раздел 5.2. Държавна помощ, отпусната на авиокомпании, която постепенно намалява рентабилността на летището (вж. точки 63 и 64 от настоящите насоки), ще се счита за несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по силата на член 61, параграф 1, освен ако не са спазени условията за съвместимост за помощ за започване на стопанска дейност, посочени в раздел 5.2 от настоящите насоки.

    78.

    За да оцени дали дадена мярка за държавна помощ може да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП член 61, параграф 3, буква в), Органът по принцип анализира дали замисълът на мярката за помощ гарантира, че положителните ефекти за постигането на цел от общ интерес са по-големи от потенциалните отрицателни ефекти върху търговията и конкуренцията.

    79.

    В Съобщението за модернизирането на държавната помощ (МДП) се призовава за определянето на общи принципи на оценката на съвместимостта, извършвана от Органа, за всички мерки за помощ. Мярка за помощ се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 3, при условие че са спазени следните кумулативни условия:

    а)

    принос за постигането на ясно определена цел от общ интерес: дадена мярка за държавна помощ трябва да е предназначена за постигането на цел от общ интерес в съответствие с член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

    б)

    необходимост от държавна намеса: дадена мярка за държавна помощ трябва да бъде насочена към ситуации, в които помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не е в състояние да постигне сам по себе си, например чрез отстраняването на неефективност на пазара или справяне с проблеми на равенството или сближаването;

    в)

    целесъобразност на мярката за помощ: мярката за помощ трябва да бъде подходящ инструмент на политиката за постигането на целта от общ интерес;

    г)

    стимулиращ ефект: помощта трябва да промени поведението на съответните предприятия по такъв начин, че те да започнат допълнителна дейност, която не биха предприели без помощта или биха я предприели, но по ограничен или различен начин и на различно място;

    д)

    пропорционалност на помощта (ограничаване на помощта до минимум): размерът на помощта трябва да бъде ограничен до необходимия минимум, за да доведе до допълнителните инвестиции или дейности в съответния район;

    е)

    избягване на неоправданите отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията между държавите от ЕАСТ: отрицателните ефекти на помощта трябва да бъдат ограничени в достатъчна степен, така че общият баланс на мярката да бъде положителен;

    ж)

    прозрачност на помощта: държавите от ЕАСТ, Органът, икономическите оператори и заинтересованата общественост трябва да имат лесен достъп до всички съответни актове и до информацията, отнасяща се за предоставената помощ, както е посочено в раздел 8.2.

    80.

    Що се отнася до държавните помощи във въздухоплаването, Органът счита, че тези общи принципи са спазени, когато държавните помощи, отпуснати на летища или авиокомпании, отговарят на всички условия, определени съответно в раздели 5.1 и 5.2. Следователно изпълнението на тези условия предполага съвместимост на помощите с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква в).

    81.

    Ако обаче неотделим аспект от мярка за държавна помощ и свързаните с нея условия (включително с метода за финансирането ѝ, когато този метод представлява неразделна част от мярката за държавна помощ) води до нарушение на законодателството на ЕИП, помощта не може да бъде обявена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП (79).

    82.

    Освен това когато оценява съвместимостта на държавна помощ с функционирането на Споразумението за ЕИП, Органът ще отчита всички производства във връзка с нарушение на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП, които производства може да се отнасят до бенефициера на помощта и да са от значение за оценката на помощта по член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП (80).

    5.1.   Помощ за летища

    5.1.1.   Инвестиционна помощ за летища

    83.

    Инвестиционната помощ, предоставена на летища като индивидуална помощ или по схема, ще се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 3, буква в), при условие че са спазени кумулативните условия по точка 79, както е очертано в точки 84—108.

    а)   Принос за ясно определена цел от общ интерес

    84.

    Ще се счита, че инвестиционната помощ за летища допринася за постигане на цел от общ интерес, ако:

    а)

    увеличава мобилността на гражданите на ЕИП и свързаността на регионите, като създава места за достъп до вътрешни за ЕИП полети; или

    б)

    намалява натовареността на въздушния трафик на възловите летища на ЕИП; или

    в)

    улеснява регионалното развитие.

    85.

    Увеличаването на броя на нерентабилните летища или създаването на допълнителен неизползван капацитет не допринася обаче за постигането на цел от общ интерес. Ако инвестиционният проект е предназначен най-вече за създаването на нов капацитет на дадено летище, новата инфраструктура трябва да отговори в средносрочен план на прогнозното търсене на авиокомпаниите, пътниците и спедиторите в региона на обслужване на летището. Инвестиция без задоволителни средносрочни перспективи за използване или влошаваща средносрочните перспективи за използване на съществуващата инфраструктура в региона на обслужване, не може да се приеме, че преследва цел от общ интерес.

    86.

    По тази причина Органът ще се усъмни в средносрочните перспективи за използване на летищна инфраструктура на летище, намиращо се в региона на обслужване на съществуващо летище, когато съществуващото летище не функционира с пълен или с близък до пълния капацитет. Средносрочните перспективи за използване трябва да бъдат доказани въз основа на стабилни прогнози за транспорт на пътници и товари, включени в предварителен бизнес план, и трябва да установят вероятния ефект от инвестицията върху използването на съществуваща инфраструктура, например друго летище или други видове транспорт, особено високоскоростни железопътни връзки.

    б)   Необходимост от държавна намеса

    87.

    За да се оцени дали държавната помощ действително постига целта от общ интерес, необходимо е да бъде открит проблемът, който трябва да бъде решен. Държавната помощ следва да бъде насочена към ситуации, в които помощта може да доведе до съществено подобрение, което не може да бъде постигнато от самия пазар.

    88.

    В сравнение с по-големите европейски летища по-малките летища в ЕИП често са изправени пред по-неблагоприятни условия, когато разработват своите услуги и привличат частно финансиране за своите инфраструктурни инвестиции. Поради тези причини при настоящите пазарни условия по-малките летища могат да изпитват затруднения да осигурят финансиране за своите инвестиции без публични средства.

    89.

    Поради високите постоянни разходи (81) необходимостта от публично финансиране на инвестиции в инфраструктура ще бъде различна в зависимост от големината на летището и обикновено е по-голяма за по-малките летища. Органът счита, че при настоящите пазарни условия могат да бъдат определени следните категории летища (82) и тяхната относителна финансова жизнеспособност:

    а)

    летища с годишен пътникопоток до 200 000 души могат да не са в състояние да покриват своите капиталови разходи до голяма степен;

    б)

    летища с годишен пътникопоток между 200 000 и 1 милион души обикновено не са в състояние да покриват своите капиталови разходи до голяма степен;

    в)

    летища с годишен пътникопоток от 1 до 3 милиона души като цяло следва да са в състояние да покриват своите капиталови разходи в по-голяма степен;

    г)

    летища с годишен пътникопоток от над 3 и до 5 милиона души по принцип следва да са в състояние да покриват до голяма степен всички свои разходи (включително оперативните и капиталовите разходи), но при определени специфични обстоятелства може да е необходима публична помощ за финансиране на някои от техните капиталови разходи;

    д)

    летища с годишен пътникопоток над 5 милиона пътници обикновено са рентабилни и са в състояние да покриват всички свои разходи освен при много изключителни обстоятелства.

    в)   Целесъобразност на държавната помощ като инструмент на политиката

    90.

    Държавите от ЕАСТ трябва да докажат, че мярката за помощ е подходящ инструмент на политиката за постигането на преследваната цел или за решаването на проблемите, за което е предназначена помощта. Мярка за помощ няма да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, ако същата цел може да се постигне с други инструменти на политиката или инструменти за помощ, които нарушават конкуренцията в по-слаба степен.

    91.

    Държавите от ЕАСТ могат да избират различни инструменти на политиката и форми на помощ. По принцип съответните мерки се считат за подходящ инструмент, когато държавата от ЕАСТ е разгледала други варианти на политика и използването на селективен инструмент като държавната помощ под формата на пряка безвъзмездна помощ е било сравнено с форми на помощ, които нарушават конкуренцията в по-слаба степен (например заеми, гаранции или възстановяеми авансови плащания).

    92.

    При възможност държавите от ЕАСТ се насърчават да замислят своите схеми така, че да отразяват главните принципи, които са в основата на публичното финансиране, и да посочат най-уместните характеристики на планираното публично финансиране на летища. Рамковите схеми гарантират съгласуваност в използването на публично финансиране, намаляват административната тежест върху по-малките предоставящи органи и ускоряват изпълнението на индивидуалните мерки за помощ. Освен това държавите от ЕАСТ се насърчават да дават ясни насоки за привеждането в действие на финансиране под формата на държавна помощ за регионални летища.

    г)   Наличие на стимулиращ ефект

    93.

    Дейностите по индивидуална инвестиция могат да започнат само след подаване на формуляр за кандидатстване за помощ до предоставящия орган. Ако дейностите започнат преди формулярът за кандидатстване да е подаден до предоставящия орган, помощ, отпусната за тази индивидуална инвестиция, няма да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

    94.

    Един инвестиционен проект на дадено летище може сам по себе си да бъде привлекателен от икономическа гледна точка. Поради това трябва да се провери дали и без държавна помощ инвестицията не би била осъществена или не би била осъществена в същата степен. Ако това се потвърди, Органът ще приеме, че мярката за помощ има стимулиращ ефект.

    95.

    Стимулиращият ефект се определя чрез съпоставителен анализ, който сравнява показателите на планираната дейност при използването на помощ и съответно без помощта.

    96.

    Когато конкретният съпоставителен сценарий не е известен, стимулиращият ефект може да се предположи при наличието на недостиг на финансиране на капиталови разходи, т.е. когато въз основа на предварителен бизнес план може да се докаже, че има разлика между положителни и отрицателни парични потоци (включително инвестиционни разходи в дълготрайни капиталови активи) през жизнения цикъл на инвестицията, изразена като нетната настояща стойност (83).

    д)   Пропорционалност на размера на помощ (ограничаване на помощта до минимум)

    97.

    Максималният допустим размер на държавната помощ се изразява като процент от допустимите разходи (максимален интензитет на помощ). Допустими разходи са разходите, свързани с инвестиции в летищна инфраструктура, включително разходите за планиране, инфраструктурата за наземно обслужване (например ленти за багаж и т.н.) и летищното оборудване. Инвестиционните разходи, свързани с невъздухоплавателни дейности (по-специално паркинги, хотели, ресторанти и офиси), са недопустими разходи (84).

    98.

    Не са допустими инвестиционните разходи, свързани с предоставянето на наземни услуги от самото летище (като автобуси, превозни средства и т.н.), доколкото те не са част от инфраструктурата за наземно обслужване (85).

    99.

    За да бъде пропорционална, инвестиционната помощ за летищата трябва да е ограничена до допълнителните разходи (след приспадане на допълнителните приходи), които възникват в резултат на това, че бенефициерът е предприел подпомагания проект/дейност вместо алтернативен проект/дейност, който/която той би предприел при съпоставителния сценарий, т.е., ако не беше получил помощ. Когато конкретният съпоставителен сценарий не е известен, за да е пропорционален, размерът на помощта не трябва да надвишава недостига на финансиране на инвестиционния проект (така наречения „недостиг на финансиране на капиталовите разходи“), който се определя въз основа на предварителен бизнес план като нетната настояща стойност на разликата между положителните и отрицателните парични потоци (включително инвестиционните разходи) през жизнения цикъл на инвестицията. За инвестиционна помощ бизнес планът следва да обхваща периода на икономическото използване на този актив.

    100.

    Тъй като недостигът на финансиране е различен в зависимост от големината на летището и обикновено е по-голям за по-малки летища, Органът ще използва набор от позволени максимални интензитети, за да гарантира цялостната пропорционалност на помощите. Интензитетът на помощ не трябва да е по-голям от максималния разрешен интензитет за инвестиционна помощ и при всички случаи не трябва да надхвърля реалния недостиг на финансиране на инвестиционния проект.

    101.

    В таблицата по-долу се обобщават максималните разрешени интензитети на помощ в зависимост от големината на летището, измерена посредством годишния брой пътници (86).

    Големина на летището въз основа на средния пътникопоток (пътници годишно)

    Максимален интензитет на инвестиционна помощ (%)

    > 3—5 милиона

    до 25

    1—3 милиона

    до 50

    < 1 милион

    до 75

    102.

    Максималните интензитети за инвестиционни помощи в полза на финансиране на летищна инфраструктура могат да бъдат увеличени с максимум 20 % за летища, намиращи се в отдалечени региони, независимо от тяхната големина.

    103.

    Летища със среден годишен пътникопоток под 1 милиона пътници следва да допринесат с поне 25 % за финансирането на общите допустими инвестиционни разходи. Въпреки това инвестиционните проекти в някои летища със среден годишен пътникопоток под 1 милион пътници годишно, разположени в периферни региони на ЕИП, могат да доведат до недостиг на финансиране, който е по-голям от максимално допустимите интензитети на помощ. В зависимост от оценката за всеки отделен случай и от особеностите на всяко летище, инвестиционния проект и обслужвания регион, интензитет, надвишаващ 75 %, може да е оправдан при изключителни обстоятелства за летища с пътникопоток под 1 милион души годишно.

    104.

    С цел да се вземат предвид специфичните обстоятелства по преместването на съществуващо летище на ново място и преустановяването на летищната дейност на предишното място, Органът ще оценява по-специално пропорционалността, необходимостта и максималния интензитет на държавната помощ, отпусната въз основа на анализ на недостига на финансиране или на съпоставителния сценарий за всеки отделен случай независимо от средния пътникопоток на това летище.

    105.

    Освен това при много изключителни обстоятелства, характеризиращи се с явна пазарна неефективност, и като се вземе предвид мащабът на инвестициите, невъзможността те да бъдат финансирани от капиталовите пазари, много високото равнище на положителните външни ефекти и нарушенията на конкуренцията, летища със среден пътникопоток от повече от 5 милиона души годишно могат да получат помощ за финансиране на летищна инфраструктура. При такива случаи обаче Органът винаги извършва задълбочен анализ по-специално на пропорционалността, необходимостта и максималния интензитет на държавната помощ, отпусната въз основа на оценка на недостига на финансиране и на съпоставителния сценарий за всеки отделен случай независимо от средния пътникопоток на това летище.

    е)   Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

    106.

    По-специално увеличаването на броя на нерентабилните летища или създаването на допълнителен неизползван капацитет в региона на обслужване на съществуваща инфраструктура може да наруши конкуренцията. По тази причина Органът по принцип ще се усъмни в съвместимостта на инвестиция в летищна инфраструктура на летище, намиращо се в региона на обслужване на съществуващо летище (87), когато съществуващото летище не функционира с пълен или с близък до пълния капацитет.

    107.

    Освен това, за да бъдат ограничени отрицателните ефекти от помощта, които могат да възникнат, когато летищата са подложени на слаб бюджетен натиск (88), инвестиционната помощ за летища с пътникопоток до 5 милиона души може да бъде предоставена или като авансова фиксирана сума за покриване на допустими инвестиционни разходи, или посредством годишни частични плащания за компенсиране на недостига на финансиране на капиталови разходи, произтичащ от бизнес плана на летището.

    108.

    За да се ограничат още повече нарушенията на конкуренцията, летището, включително инвестициите, за които се предоставя помощ, трябва е отворено за всички потенциални ползватели и да не е запазено за един конкретен ползвател. Ако капацитетът е физически ограничен, помощта трябва да бъде разпределена въз основа на уместни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

    Изисквания за уведомление за схеми за помощ и за индивидуални мерки за помощ:

    109.

    Държавите от ЕАСТ се насърчават да уведомяват за схеми за инвестиционна помощ за летища със среден годишен пътникопоток под 3 милиона пътници.

    110.

    Когато се оценява схема за помощ, условията, свързани с необходимостта от помощта, стимулиращия ефект и пропорционалността на помощта, ще се считат за изпълнени, ако държавата от ЕАСТ се ангажира да предостави индивидуална помощ по одобрената схема за помощ единствено след като се увери, че са спазени кумулативните условия от настоящия раздел.

    111.

    Поради по-големия риск от нарушаване на конкуренцията за следните мерки за помощ следва винаги да се отправят индивидуални уведомления:

    а)

    инвестиционна помощ за летища със среден годишен пътникопоток над 3 милиона пътници;

    б)

    инвестиционна помощ с интензитет над 75 % за летища със среден годишен пътникопоток под 1 милион пътници, с изключение на летищата в отдалечени региони;

    в)

    инвестиционна помощ, отпусната за преместване на летища;

    г)

    инвестиционна помощ, с която се финансира смесено летище (за пътнически и товарни превози), което обслужва над 200 000 тона товари през двете финансови години преди годината, в която се отправя уведомление за помощта;

    д)

    инвестиционна помощ, предназначена за изграждането на ново летище за пътнически полети (включително за преобразуването на съществуващ авиационен терен в летище за пътнически полети);

    е)

    инвестиционна помощ, предназначена за изграждането или развитието на летище, намиращо се на разстояние до 100 километра или до 60 минути път с лека кола, автобус, влак или високоскоростен влак от съществуващо летище.

    5.1.2.   Оперативна помощ за летища

    112.

    Оперативна помощ, отпусната на летища като индивидуална помощ или по схема, се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 3, буква в) за десетгодишен преходен период, считано от датата на публикуване (89) на настоящите насоки, при условие че са спазени кумулативните условия по точка 79, както е очертано в точки 113—134.

    а)   Принос за ясно определена цел от общ интерес

    113.

    Както е посочено в точка 13, с цел да се даде на летищата време да се приспособят към новите пазарни реалности и за да се избегне прекъсването на въздушното движение и свързаността на регионите, оперативната помощ за летища ще бъде считана за допринасяща за постигането на цел от общ интерес за десетгодишен преходен период, ако тя:

    а)

    увеличава мобилността на гражданите на ЕИП и свързаността на регионите, като създава места за достъп до вътрешни за ЕИП полети; или

    б)

    намалява натовареността на въздушния трафик на възловите летища на ЕИП; или

    в)

    улеснява регионалното развитие.

    114.

    Увеличаването на броя на нерентабилните летища не допринася обаче за постигането на цел от общ интерес. Когато летище се намира в същия регион на обслужване като друго летище със свободен капацитет, в бизнес плана, основаващ се на разумни прогнози за превоза на пътници и товари, трябва да бъде определено вероятното въздействие върху превоза на другото летище, разположени в този регион на обслужване.

    115.

    Поради това Органът ще се усъмни в перспективите пред нерентабилно летище да покрие напълно оперативните разходи в края на преходния период, ако друго нерентабилно летище се намира в същия регион на обслужване.

    б)   Необходимост от държавна намеса

    116.

    За да се оцени дали държавната помощ действително постига целта от общ интерес, необходимо е да бъде открит проблемът, който трябва да бъде решен. Държавната помощ следва да бъде насочена към ситуации, в които помощта може да доведе до съществено подобрение, което не може да бъде постигнато от самия пазар.

    117.

    В сравнение с по-големите европейски летища по-малките летища в ЕИП често са изправени пред по-неблагоприятни условия, когато разработват своите услуги и привличат частно финансиране. Поради това при настоящите пазарни условия по-малките летища могат да изпитват затруднения да осигурят финансиране за своята дейност без публични средства.

    118.

    При настоящите пазарни условия поради високите постоянни разходи необходимостта от публично финансиране на оперативните разходи ще бъде различна в зависимост от големината на летището и обикновено е пропорционално по-голяма за по-малките летища. Органът счита, че при настоящите пазарни условия могат да бъдат определени следните категории летища и тяхната относителна финансова жизнеспособност:

    а)

    летищата с годишен пътникопоток до 200 000 пътници могат да не са в състояние да покриват своите оперативни разходи в голяма степен;

    б)

    летищата с годишен пътникопоток между 200 000 и 700 000 пътници могат да не са в състояние да покриват своите оперативни разходи в значителна степен;

    в)

    летищата с годишен пътникопоток от 700 000 до 1 милион пътници по принцип следва да са в състояние да покриват своите оперативни разходи в по-голяма степен;

    г)

    летищата с годишен пътникопоток от 1 до 3 милиона пътници като цяло следва да са в състояние да покриват повечето от своите оперативни разходи;

    д)

    летищата с годишен пътникопоток над 3 милиона пътници обикновено са рентабилни на оперативно равнище и следва да са в състояние да покриват своите оперативни разходи.

    119.

    Поради това Органът счита че, за да бъдат допустими за оперативна помощ, годишният трафик на летищата не трябва да надвишава 3 милиона пътници (90).

    в)   Целесъобразност на държавната помощ като инструмент на политиката

    120.

    Държавите от ЕАСТ трябва да докажат, че помощта е подходяща за постигането на преследваната цел или за решаването на проблемите, за което е предназначена помощта. Мярка за помощ няма да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, ако същата цел може да се постигне с други инструменти на политиката или инструменти за помощ, които нарушават конкуренцията в по-слаба степен (91).

    121.

    С оглед да се осигурят подходящи стимули за ефективно управление на летището, размерът на помощта по принцип следва да се определи предварително като фиксирана еднократна сума, покриваща очаквания недостиг на оперативно финансиране (определен въз основа на предварителен бизнес план) през преходен период от 10 години. По тези причини последващото увеличение на размера на помощта не следва да се счита за съвместимо с функционирането на Споразумението за ЕИП. Държавата от ЕАСТ може да изплати предварително фиксирания размер като авансова еднократна сума или на няколко части, например на годишна основа.

    122.

    При изключителни обстоятелства, когато бъдещите разходи и приходи са свързани с особено голяма несигурност и публичният орган е изправен пред важна асиметрия в информацията, той може да изчисли максималния размер на съвместима оперативна помощ според модел, който се основава на първоначалния недостиг на оперативно финансиране в началото на преходния период. Първоначалният недостиг на оперативно финансиране са неговите средни стойности (т.е. сумата на оперативните разходи, която приходите не покриват) за последните пет години, предхождащи началото на преходния период (т.e. 2009—2013 г.).

    123.

    При възможност държавите от ЕАСТ се насърчават да замислят своите схеми така, че да отразяват главните принципи, които са в основата на публичното финансиране, и да посочат най-уместните характеристики на планираното публично финансиране на летища. Рамковите схеми гарантират съгласуваност в използването на публично финансиране, намаляват административната тежест върху по-малките предоставящи органи и ускоряват изпълнението на индивидуалните мерки за помощ. Освен това държавите от ЕАСТ се насърчават да дават ясни насоки за привеждането в действие на държавна помощ за регионални летища и авиокомпании, които използват тези летища.

    г)   Наличие на стимулиращ ефект

    124.

    Стимулиращ ефект от оперативна помощ е налице, когато при липса на оперативна помощ и предвид на вероятното наличие на инвестиционна помощ и равнището на пътникопотока, има вероятност стопанската дейност на съответното летище значително да намалее.

    д)   Пропорционалност на размера на помощта (ограничаване на помощта до необходимия минимум)

    125.

    За да бъде пропорционална, оперативната помощ за летища следва да бъде ограничена до минимума, необходим за осъществяването на подпомаганата дейност.

    126.

    Бизнес планът на летището трябва да проправи пътя към пълното покриване на оперативните разходи в края на преходния период. Основните параметри на този бизнес план са неразделна част от оценката на Органа за съвместимостта.

    127.

    Начините за постигането на пълно покриване на оперативните разходи ще са различни за всяко летище и ще зависят от първоначалния недостиг на финансиране на летището в началото на преходния период. Преходният период започва от датата на публикуването на настоящите насоки.

    128.

    При всички случаи максималният позволен размер на помощта през целия преходен период трябва да бъде ограничен до 50 % от първоначалния недостиг на финансиране за 10-годишен период (92). Например, ако средният годишен недостиг на финансиране на дадено летище за периода от 2009 г. до 2013 г. се равнява на 1 млн. EUR, максималният размер на оперативна помощ, която летището може да получи като предварително установена еднократна сума, ще бъде 5 млн. EUR за 10 години (50 % × 1 млн. EUR × 10). Никаква друга оперативна помощ за това летище няма да бъде счетена за съвместима.

    129.

    Най-късно на 10 години след началото на преходния период всички летища трябва да са постигнали пълно покритие на своите оперативни разходи, а след тази дата оперативната помощ за летищата няма да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП с изключение на оперативна помощ, отпусната в съответствие с хоризонталните правила за държавна помощ като правилата, приложими за финансирането на УОИИ.

    130.

    При сегашните пазарни условия летища с годишен пътникопоток до 700 000 пътници могат да срещнат повече трудности при постигането на пълно покритие на разходите през 10-годишния преходен период. По тази причина максималният допустим размер на помощ за летища с до 700 000 пътници годишно ще е 80 % от първоначалния оперативен недостиг на финансиране за петгодишен период след началото на преходния период. Например, ако средният годишен недостиг на финансиране на малко летище за периода от 2009 г. до 2013 г. се равнява на 1 млн. EUR, максималният размер на оперативна помощ, която летището може да получи като предварително установена еднократна сума, ще бъде 4 млн. EUR за 5 години (80 % × 1 млн. EUR × 5). Органът ще оцени отново необходимостта от запазване на специфично третиране и бъдещите перспективи пред пълното покритие на оперативните разходи за тази категория летища, по-специално във връзка с промените в пазарните условия и перспективите за рентабилност.

    е)   Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

    131.

    Когато оценява съвместимостта на оперативната помощ, Органът ще вземе предвид нарушенията на конкуренцията и въздействието върху търговията. Когато летище се намира в същия регион на обслужване като летище със свободен капацитет, в бизнес плана, основаващ се на разумни прогнози за превоза на пътници и товари, трябва да бъде определено вероятното въздействие върху превоза на пътници и товари на другите летища, намиращи се в тази зона на обслужване.

    132.

    Оперативна помощ за летище, намиращо се в същия регион на обслужване, ще се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП единствено ако държавата от ЕАСТ докаже, че в края на преходния период всички летища в същия регион на обслужване ще са в състояние да покриват изцяло оперативните разходи.

    133.

    За да се ограничат още повече нарушенията на конкуренцията, летището трябва е отворено за всички потенциални ползватели и да не е запазено за един конкретен ползвател. Ако капацитетът е физически ограничен, помощта трябва да бъде разпределена въз основа на уместни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

    134.

    Освен това, за да се ограничи отрицателното въздействие върху конкуренцията и търговията, Органът ще одобрява оперативни помощи за летища за преходен период от 10 години, считано от датата на публикуването на настоящите насоки. Четири години след началото на преходния период Органът ще оцени отново положението на летищата с годишен пътникопоток до 700 000 пътници.

    Изисквания за уведомление за схеми за помощ и за индивидуални мерки за помощ

    135.

    Държавите от ЕАСТ настоятелно се насърчават да уведомяват за националните схеми за оперативна помощ за финансиране на летища, а не за индивидуални мерки за помощ за всяко летище. Целта е да се намали административната тежест както за органите на държавите от ЕАСТ, така и за Органа.

    136.

    Поради по-големия риск от нарушаване на конкуренцията за следните мерки за помощ следва винаги да се отправят индивидуални уведомления:

    а)

    оперативна помощ, с която се финансира смесено летище за пътнически и товарни превози, което обслужва над 200 000 тона товари през двете финансови години преди годината, в която се отправя уведомление за помощта;

    б)

    оперативна помощ за летище, ако други летища се намират на разстояние до 100 километра или на 60 минути път с лека кола, автобус, влак или високоскоростен влак.

    Помощ, отпусната преди началото на преходния период

    137.

    Оперативната помощ, отпусната преди началото на преходния период (включително помощта, изплатена преди публикуването на настоящите насоки), може да бъде обявена за съвместима до пълния размер на непокритите оперативни разходи стига да са спазени условията, посочени в раздел 5.1.2, с изключение на точки 115, 119, 121, 122, 123, 126 — 130, 132, 133, и 134. По-специално, когато оценява съвместимостта на оперативните помощи, отпуснати преди публикуването на настоящите насоки, Органът ще вземе предвид нарушенията на конкуренцията.

    5.2.   Помощи за започване на стопанска дейност, отпуснати на авиокомпании

    138.

    Както е посочено в точка 15, държавна помощ, предоставена на авиокомпании за разкриването на нов маршрут, целящо да се подобри свързаността на съответния регион, ще се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 3, буква в), ако са изпълнени кумулативните условия по точка 79, както е изложено в тобки 139—153.

    а)   Принос за постигането на ясно определена цел от общ интерес

    139.

    Ще се счита, че помощ за започване на стопанска дейност в полза на авиокомпании допринася за постигане на цел от общ интерес, ако:

    а)

    увеличава мобилността на гражданите на ЕИП и свързаността на регионите чрез разкриването на нови маршрути; или

    б)

    улеснява регионалното развитие на отдалечените региони.

    140.

    Когато една транспортна връзка, по която ще лети новата линия, вече се обслужва при сравними условия, по-специално спрямо продължителността на пътуването, от високоскоростна железопътна линия или от друго летище в същия регион на обслужване, не може да се приеме, че тя има принос за ясно определена цел от общ интерес.

    б)   Необходимост от държавна намеса

    141.

    В сравнение с по-големите европейски летища по-малките летища в ЕИП често са изправени пред по-неблагоприятни условия, когато разработват своите услуги. Освен това авиокомпаниите невинаги са готови да поемат риска, свързан с откриването на нови маршрути от неизвестни и неизпробвани летища и може да не разполагат с подходящите стимули за това.

    142.

    Въз основа на това помощта за започване на стопанска дейност ще се счита за съвместима само за маршрути, свързващи летище с по-малко от 3 милиона пътници годишно (93) с друго летище в Общоевропейското авиационно пространство (94).

    143.

    Помощ за започване на стопанска дейност по разкриване на маршрути, свързващи летище, намиращо се в отдалечен регион, с друго летище (в Общоевропейското авиационно пространство или извън него), ще бъде съвместима независимо от големината на съответните летища.

    144.

    Само в надлежно обосновани изключителни случаи помощи за започване на стопанска дейност по разкриване на маршрути, свързващи летища с над 3 и под 5 милиона пътници годишно (95), които не се намират в отдалечени региони, могат да се считат за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП.

    145.

    Помощ за започване на стопанска дейност по разкриване на маршрути, свързващи летище с над 5 милиона пътници годишно, което не се намира в отдалечени региони, не може да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

    в)   Целесъобразност на държавната помощ като инструмент на политиката

    146.

    Държавите от ЕАСТ трябва да докажат, че помощта е подходяща за постигането на преследваната цел или за решаването на проблемите, за което е предназначена помощта. Мярка за помощ няма да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, ако същата цел може да се постигне с други инструменти на политиката или инструменти за помощ, които нарушават конкуренцията в по-слаба степен (96).

    147.

    В предварително изготвен от авиокомпанията бизнес план следва да се докаже, че след 3 години има изгледи маршрутът, получаващ помощта, ще да стане рентабилен за авиокомпанията без публично финансиране. При липса на бизнес план за маршрута авиокомпаниите трябва да поемат неотменимо задължение към летището да обслужват маршрута за период, поне равен на периода, през който са получавали помощта за започване на стопанска дейност.

    г)   Наличие на стимулиращ ефект

    148.

    Стимулиращ ефект от помощ за започване на стопанска дейност в полза на авиокомпании е налице, когато има вероятност, при липса на помощ, стопанската дейност на авиокомпанията да не се разраства на съответното летище. Например новият маршрут не би бил разкрит.

    149.

    Експлоатацията на новия маршрут трябва да започне едва след като молбата за помощ е била подадена до предоставящия орган. Ако експлоатацията на новия маршрут започне преди да е подадена молбата за помощ до предоставящия орган, помощта, отпусната във връзка с този индивидуален маршрут, няма да се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

    д)   Пропорционалност на размера на помощта (ограничаване на помощта до необходимия минимум)

    150.

    Помощта за започване на стопанска дейност може да покрива до 50 % от летищните такси, свързани с маршрута, за максимален период от три години. Допустими разходи са летищните такси, свързани с маршрута.

    е)   Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

    151.

    За да бъдат избегнати неоправданите отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията, когато една транспортна връзка (например двойка градове), по която ще лети новата линия, вече се обслужва при сравними условия, а именно спрямо продължителността на пътуването, от високоскоростна железопътна линия или от друго летище в същия регион на обслужване, тази нова линия няма да е допустима за помощ за започване на стопанска дейност.

    152.

    Всеки публичен орган, който планира да предостави помощ за започване на стопанска дейност на авиокомпания за нов маршрут, независимо дали чрез летище или не, трябва да оповести своевременно своите планове, като им осигури адекватна публичност, с което да даде възможност на всички заинтересовани авиокомпании да предложат своите услуги.

    153.

    Помощ за започване на стопанска дейност не може да се комбинира с други видове държавни помощи, отпуснати за експлоатацията на един маршрут.

    Изисквания за уведомление за схеми за помощ и за индивидуални мерки за помощ:

    154.

    Държавите от ЕАСТ настоятелно се насърчават да уведомяват за националните схеми за помощи за започване на стопанска дейност в полза на авиокомпании, а не за индивидуални мерки за помощ за всяко летище. Целта е да се намали административната тежест както за органите на държавите от ЕАСТ, така и за Органа.

    155.

    Поради големия риск от нарушаване на конкуренцията, за помощи за започване на стопанска дейност в полза на летища, които не се намират в отдалечени региони със среден годишен пътникопоток над 3 милиона пътници, следва винаги да се подава индивидуално уведомление.

    6.   ПОМОЩ СЪС СОЦИАЛЕН ХАРАКТЕР СЪГЛАСНО ЧЛЕН 61, ПАРАГРАФ 2, БУКВА а) ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕИП

    156.

    Помощ със социален характер за сектора на въздушните транспортни услуги се счита за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 2, буква а), при условие че са спазени следните кумулативни условия (97):

    а)

    от помощта трябва действително да се възползват крайните потребители;

    б)

    помощта трябва да е със социален характер, т.е. тя по принцип трябва да обхваща само определени категории пътници, пътуващи по даден маршрут (например пътници с особени нужди като деца, хора с увреждания, хора с ниски доходи, студенти, възрастни хора и т.н.). Когато обаче въпросният маршрут свързва отдалечени региони, като например най-отдалечените региони, островите и рядко населените региони, помощта би могла да покрива цялото население на този регион;

    в)

    помощта трябва да се предоставя без дискриминация по отношение на произхода на услугите, тоест без значение коя авиокомпания осигурява тези услуги.

    157.

    Държавите от ЕАСТ настоятелно се насърчават да уведомяват за националните схеми за помощ със социален характер, а не за индивидуални мерки.

    7.   НАТРУПВАНЕ

    158.

    Максималните интензитети на помощ, приложими съгласно настоящите насоки, се прилагат независимо дали помощта се финансира изцяло с държавни ресурси или отчасти се финансира от ЕИП.

    159.

    Помощ, разрешена съгласно настоящите насоки, не може да се комбинира с друга държавна помощ, помощ de minimis или други форми на финансиране от ЕИП, ако поради тази комбинация интензитетът на помощта е над определения в настоящите насоки.

    8.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    8.1.   Годишни доклади

    160.

    В съответствие със Споразумението за надзор и съд и консолидираната версия на Решение на Органа № 195/04/COL (98) държавите от ЕАСТ трябва да представят на Органа годишни доклади. Годишните доклади се публикуват на интернет страницата на Органа.

    8.2.   Прозрачност

    161.

    Органът смята, че са необходими допълнителни мерки за подобряване на прозрачността на държавната помощ в ЕИП. По-специално, трябва да бъдат предприети мерки, с които да се гарантира, че държавите от ЕАСТ, икономическите оператори, заинтересованата общественост и Органът разполагат с лесен достъп до пълния текст на всички приложими схеми за помощ във въздухоплаването и до подходяща информация относно индивидуалните мерки за помощ.

    162.

    Държавите от ЕАСТ следва да публикуват следната информация на подробен уебсайт на национално или регионално равнище:

    а)

    пълния текст на всяка одобрена схема за помощ или на решението за отпускане на индивидуална помощ, както и на разпоредбите за прилагането им,

    б)

    наименованието на органа, предоставящ помощта;

    в)

    самоличността на индивидуалните бенефициери, формата и размера на помощта, отпусната на всеки бенефициер, датата на предоставяне, вида на предприятието (МСП/големи предприятия), региона, в който се намира бенефициерът (по NUTS ниво II) и основния стопански сектор, в който бенефициерът упражнява своята дейност (на равнище група по NACE); това изискване може да отпадне за индивидуални помощи под 200 000 EUR.

    163.

    Информацията трябва да се публикува, след като бъде взето решението за отпускане на помощта, да се съхранява в продължение на най-малко 10 години и да бъде достъпна за заинтересованата общественост без ограничения (99).

    8.3.   Мониторинг

    164.

    Държавите от ЕАСТ трябва да гарантират, че се съхранява подробна документация за всички мерки по отпускане на държавна помощ в съответствие с настоящите насоки. В тази документация трябва да се съдържа цялата информация, необходима за да се установи, че са спазени условията за съвместимост и по-специално условията, свързани с допустимите разходи и максималния разрешен интензитет на помощ, когато са приложими. Тази документация трябва да се съхранява в продължение на 10 години от датата на отпускане на помощта и при поискване да се предоставя на Органа.

    165.

    За да може Органът да следи напредъка към постепенното премахване на оперативните помощи за летищата и тяхното въздействие върху конкуренцията, държавите от ЕАСТ трябва да представят редовен доклад (ежегодно) за напредъка по отношение на намаляването на оперативните помощи за всяко летище, възползващо се от такава помощ. В някои случаи може да бъде назначено независимо лице, натоварено с надзорни функции, за да се гарантира спазването на всички условия и задължения, въз основа на които помощта е била разрешена.

    8.4.   Оценка

    166.

    За да гарантира в допълнителна степен, че нарушаването на конкуренцията и търговията е ограничено, Органът може да изиска някои схеми да бъдат ограничени във времето и да подлежат на оценка. По-специално оценките следва да се извършват за схеми, при които потенциалните нарушения са особено големи, т.е. при които може да възникне риск от значително ограничаване на конкуренцията, ако тяхното изпълнение не се преразгледа своевременно.

    (167)

    Като се имат предвид целите на това изискване и за да не възниква прекомерна тежест за държавите от ЕАСТ и мерките за помощ с по-малък размер, това изискване се прилага само за схеми за помощ с големи бюджети, които съдържат нови характеристики, или когато се предвиждат значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. Оценката трябва да бъде извършена от експерт, който е независим от органа, предоставящ държавната помощ, въз основа на обща методика (100) и трябва да бъде оповестена публично.

    168.

    Оценката трябва да бъде представена на Органа навреме, за да може тя да оцени възможното удължаване на схемата за помощ, и при всички случаи при изтичането на срока на схемата. Конкретният обхват и конкретната методика на оценката, която ще бъде извършена, ще бъдат определени в решението за одобряване на схемата за помощ. Всяка следваща мярка за помощ с подобна цел трябва да бъде съобразена с резултатите от тази оценка.

    8.5.   Подходящи мерки

    169.

    При необходимост държавите от ЕАСТ следва да изменят своите съществуващи схеми, за да ги приведат в съответствие с настоящите насоки най-късно 12 месеца след публикуването им.

    170.

    Държавите от ЕАСТ се приканват да изразят своето изрично и безусловно съгласие с настоящите насоки в срок от два месеца след публикуването им. Ако не получи отговор, Органът ще приеме, че съответната държава от ЕАСТ не е съгласна с предложените мерки.

    8.6.   Приложение

    171.

    Принципите в настоящите насоки се прилагат от датата на публикуването им. Настоящите насоки заменят Насоките за въздухоплаването от 1994 г. и Насоките за въздухоплаването от 2005 г.

    172.

    В контекста на развитието на въздухоплаването, и по-специално неговото либерализиране, Органът счита, че разпоредбите на Известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (101) не трябва да се прилагат към нерешени дела за неправомерна оперативна помощ за летища, отпусната преди датата на публикуване на настоящите насоки. Вместо това Органът ще прилага принципите, определени в настоящите насоки, по отношение на всички случаи на оперативна помощ (помощи в процес на уведомяване и незаконосъобразни помощи, за които не е подадено уведомление) за летища дори когато помощта е била предоставена преди публикуването на настоящите насоки и преди началото на преходния период.

    173.

    Що се отнася до инвестиционните помощи за летища, Органът ще прилага принципите, съдържащи се в настоящите насоки по отношение на всички мерки за инвестиционна помощ, за които е постъпило уведомление, във връзка с които тя трябва да вземе решение от датата на публикуване на настоящите насоки, дори когато за проектите е подадено уведомление преди тази дата. В съответствие с приложимите правила на Органа за оценка на незаконосъобразна държавна помощ Органът ще прилага по отношение на незаконосъобразна инвестиционна помощ в полза на летища правилата, които са били в сила по времето, когато е отпусната помощта. В съответствие с това тя няма да прилага принципите, съдържащи се в настоящите насоки, в случай на незаконосъобразна инвестиционна помощ за летища, отпусната преди датата на публикуване на настоящите насоки.

    174.

    Що се отнася до помощите за започване на стопанска дейност в полза на авиокомпании, Органът ще прилага принципите, съдържащи се в настоящите насоки по отношение на всички мерки за помощ за започване на стопанска дейност, за които е постъпило уведомление, във връзка с които тя трябва да вземе решение от датата на публикуване на настоящите насоки, дори когато за проектите е подадено уведомление преди тази дата. В съответствие с известието на Органа за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразна държавна помощ Органът ще прилага по отношение на незаконосъобразната помощ за започване на стопанска дейност в полза на авиокомпании правилата, които са били в сила по времето, когато е отпусната помощта. В съответствие с това тя няма да прилага принципите, съдържащи се в настоящите насоки, в случай на незаконосъобразна помощ за започване на стопанска дейност в полза на авиокомпании, отпусната преди публикуването на настоящите насоки.

    8.7.   Преразглеждане

    175.

    Органът може да преразгледа тези насоки по всяко време и ще направи това не по-късно от шест години след публикуването им. Преразглеждането ще се основава на фактическа информация и на резултатите от широки консултации, проведени от Органа въз основа на данните, предоставени от държавите от ЕАСТ и заинтересованите страни. Органът ще оцени отново положението на летищата с годишен пътникопоток до 700 000 пътници, за да установи нуждата да бъдат запазени специфичните правила за съвместимост на оперативната помощ в полза на тази категория летища с оглед на бъдещите перспективи за пълно покриване на оперативните разходи, по-специално във връзка с промяната на пазарните условия и перспективите за рентабилност.

    176.

    След консултации с държавите от ЕАСТ Органът може да замени или допълни настоящите насоки въз основа на важни съображения, свързани с политиката в областта на конкуренцията или с транспортната политика.


    (1)  

    Източници: Евростат, Асоциацията на европейските авиокомпании, Международната асоциация на въздушните превозвачи.

    (2)  Проучване, озаглавено „Study on the effects of the implementation of the EU aviation common market on employment and working conditions in the Air Transport Sector over the period 1997/2010“ (Въздействието от прилагането на правото на ЕС за общия пазар в областта на въздухоплаването върху заетостта и условията на труд в сектора на въздушния транспорт през периода 1997—2010 г.) и осъществено от Steer Davies Gleave за Европейската комисия, ГД „Мобилност и транспорт“. Окончателен доклад от август 2012 г.

    (3)  Съобщение на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, СОМ(2010) 2020 окончателен от 3 март 2010 г.

    (4)  Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите, COM(2011) 144.

    (5)  Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензиране на въздушни превозвачи (ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1), включен в точка 66б от приложение XIII към Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 7/94 от 21 март 1994 г. (ОВ L 160, 28.6.1994 г., стр. 1 и притурка за ЕИП № 17, 28.6.1994 г., стр. 1); Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността (ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 8), включен в точка 64а от приложение XIII към Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 7/94 от 21 март 1994 г. (ОВ L 160, 28.6.1994 г., стр. 1 и притурка за ЕИП № 17, 28.6.1994 г., стр. 1); и Регламент (ЕИО) № 2409/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно тарифите на самолетните билети и таксите за услуги за въздушен превоз (ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 15), включен в точка 65 от приложение XIII към Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 7/94 от 21 март 1994 г. (ОВ L 160, 28.6.1994 г., стр. 1 и притурка за ЕИП № 17, 28.6.1994 г., стр. 1);

    (6)  Според Международния съвет на летищата — Европа, през 2010 г. 77 % от летищата са били изцяло държавна собственост, а едва 9 % са били изцяло частна собственост, вж. Международен съвет на летищата — Европа: доклад, озаглавен „The Ownership of Europe's Airports 2010“ (Собственост върху летищата в Европа — 2010 г.).

    (7)  Това се илюстрира от факта, че макар през 2010 г. делът на държавните летища от общия брой летища да е бил 77 %, те представляват едва 52 % от общия пътникопоток.

    (8)  За това свидетелства проучването от 2002 г., озаглавено „Study on competition between airports and the application of State aid rules“ (Проучване на конкуренцията между летищата и прилагането на правилата за държавна помощ) — Cranfield University, юни 2002 г., и впоследствие бе потвърдено от секторни доклади.

    (9)  През 2030 г. се предвижда 13 летища в Съюза да функционират с пълен капацитет по осем часа дневно всеки ден през годината в сравнение с 2007 г., когато само 5 летища са работили 100 % от времето с пълен или почти пълен капацитет (Вж. Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Летищната политика в Европейския съюз — чрез капацитет и качество към растеж, свързаност и устойчива мобилност, от 1 декември 2011 г., COM(2011) 823) („Съобщението относно летищната политика в Европейския съюз“).

    (10)  За което свидетелства Документ 9082 на Международната организация за гражданско въздухоплаване относно летищните такси и таксите за аеронавигационните услуги, последно изменен през април 2012 г.

    (11)  По-специално, когато помощта се определя въз основа на ex post изчисления (като с нея се покриват всички дефицити още с появата им), е възможно летищата да не са мотивирани да овладеят разходите и да фактурират летищни такси, които са достатъчни за покриването на разходите.

    (12)  Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите относно модернизиране на държавната помощ на ЕС, COM(2012) 209 final.

    (13)  Вж. Съобщението относно летищната политика в Европейския съюз.

    (14)  Финансиране на летища и предоставяне на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (ОВ L 62, 6.3.2008 г., стр. 30 и притурка за ЕИП № 12, 6.3.2008 г., стр. 3).

    (15)  В главата от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган на ЕАСТ, отнасяща се до държавните помощи в авиационния сектор (ОВ L 124, 23.5.1996 г., стр. 41 и притурка за ЕИП № 23, 23.5.1996 г., стр. 83), има препратка към насоките на Общността относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора за ЕО и на член 61 от Споразумението на ЕИП относно държавните помощи за авиационния сектор и се посочва, че органът ще прилага критерии, съответстващи на тези, които се съдържат в насоките на Комисията.

    (16)  Принципите, установени в настоящите насоки, не се прилагат за помощи за предоставяне на услуги по наземно обслужване, независимо от това дали те са предоставяни от летището, от авиокомпания или от доставчик на услуги по наземно обслужване за трети страни. Такива помощи ще бъдат оценявани въз основа на приложимите общи правила. Съгласно Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността (ОВ L 272, 25.10.1996 г., стр. 36), включена в точка 64в от Приложение XIII към Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 79/2000 от 2 октомври 2000 г. (ОВ L 315, 14.12.2000 г., стр. 20 и притурка за ЕИП № 59, 14.12.2000, стр. 18) или последващата правна уредба относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на ЕИП, от летищата, които извършват наземно обслужване, се изисква да водят отделно счетоводство за своите дейности по наземно обслужване и за другите си дейности. Освен това едно летище не може да субсидира своето наземно обслужване чрез приходите, които извлича от летищните си дейности. Настоящите насоки не се прилагат и за предприятия, които упражняват дейности на летище, но тези дейности не са въздухоплавателни.

    (17)  По-специално, но не единствено Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3), включена в точка 64а от приложение XIII към Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 90/2011 от 19 юли 2011 г. (ОВ L 262, 6.10.2011 г., стр. 62 и притурка за ЕИП № 54, 6.10.2011 г., стр. 78), Директива 96/67/ЕО, Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси (ОВ L 70, 14.3.2009 г., стр. 11), включена в точка 65а от приложение XIII към Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 64/2012 от 30 март 2012 г. (ОВ L 207, 2.8.2012 г., стр. 44 и притурка за ЕИП № 43, 2.8.2012 г., стр. 54), и всяко последващо законодателство за летищните такси.

    (18)  Насоки за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (ОВ L 54, 28.2.2008 г., стр. 1 и притурка за ЕИП № 11, 28.2.2008 г., стр. 1).

    (19)  Насоки за регионалната държавна помощ за периода 2014—2020 г. (все още не са включени в Споразумението за ЕИП).

    (20)  Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3).

    (21)  Вж. Прилагане на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 161, 13.6.2013 г., стр. 12 и притурка за ЕИП № 34, 13.6.2013 г., стр. 1), част 2.1 и свързаната с това съдебна практика, по-специално решението от 12 септември 2000 г. по съединени дела Pavlov и други, C-180/98—C-184/98, Recueil, стр. I-6451.

    (22)  Решение по дело Комисия/Италия, 118/85, Recueil, стр. 2599, точка 7; Решение от 18 юни 1998 г. по дело, Комисия/Италия, C-35/96, Recueil, стр. I-3851, точка 36; Pavlov и други, точка 75.

    (23)  Решение по съединени дела Van Landewyck, 209/78 215/78 и 218/78, Recueil, стр. I-3125, точка 88; Решение от 16 ноември 1995 г. по дело FFSA и други, C-244/94, Recueil, стр. I-4013, точка 21; и Решение от 1 юли 2008 г. по дело MOTOE, C-49/07, Сборник, стр. I-4863, точки 27 и 28.

    (24)  Решение по дело Aéroports de Paris/Комисия, T-128/98, Recueil, стр. II-3929, потвърдено с решение по дело C-82/01 [2002], Recueil, стр. I-9297, точки 75—79.

    (25)  Решение от 24 март 2011 г. по съединени дела Mitteldeutsche Flughafen AG и Flughafen Leipzig Halle GmbH/Комисия, (съдебно решение „Leipzig-Halle airport“), (T-443/08 и T-455/08, Recueil, стр. II-1311, по-специално точки 93 и 94); потвърдено с решение по дело Mitteldeutsche Flughafen and Flughafen Leipzig-Halle/Комисия, C-288/11 P, все още непубликувано в сборника.

    (26)  Вж. точка 3 и решението по делото „Leipzig-Halle airport“, точка 105.

    (27)  Вж. решението по делото „Leipzig-Halle airport“, точка 106.

    (28)  Подходящият критерий, по който да бъде определена датата, на която се счита, че е била предоставена евентуална мярка за помощ, е датата на правно обвързващия акт, с който публичните органи се ангажират да приведат в действие въпросната мярка в полза на съответния бенефициер. Вж. решение от 12 декември 1996 г. по дело Compagnie Nationale Air France/Комисия, T-358/94, Recueil, стр. II-2109, точка 79, решение от 14 януари 2004 г. по дело Fleuren Compost BV/Комисия, T-109/01, Recueil, стр. II-127, точка 74 и решение от 2 декември 2008 г. по съединени дела Nuova Agricast/Комисия, T-362/05 и T-363/05, Сборник, стр. II-297, точка 80, както и решение от 30 ноември 2009 г. по съединени Франция и France Télécom/Комисия, дела T-427/04 и T-17/05, Сборник, стр. II-4315, точка 321.

    (29)  Решение от 3 октомври 2012 г. по дело C 38/2008 относно терминал 2 на летище Мюнхен, ОВ L 319, 29.11.2013 г., стр. 8, точки 74—81.

    (30)  Вж. Директива 2009/12/ЕО, съображение 1.

    (31)  Летището може да е, но може и да не е субектът, който притежава летището.

    (32)  Съвместното упражняване на стопанска дейност обикновено се оценява чрез анализ на наличието на функционални, икономически и органични връзки между субектите. Вж. например решение по дело AceaElectrabeL ProduzioneSpA/Комисия, C-480/09 P, Сборник, стр. I-13355, точки 47—55; Решение от 10 януари 2006 г. по дело Ministero dell'Economia e delle Finanze/Cassa di Risparmio di Firenze SpA и други, C-222/04, Recueil, стр. I-289, точка 112.

    (33)  Решение от 17 декември 2008 г. по дело Ryanair Ltd/Комисия, T-196/04, Сборник, стр. II-3643 (решението по делото „Charleroi“), точка 88.

    (34)  Вж. решението по дело „Leipzig-Halle airport“, точка 98.

    (35)  Дело Комисия/Италия, C-118/85, точки 7 и 8, и решение от 4 май 1988 г. по дело Bodson/Pompes funèbres des régions libérées, C-30/87, Recueil, стр. I-2479, точка 18.

    (36)  Вж. по-специално решение от 19 януари 1994 г. по дело SAT/Eurocontrol, (C-364/92, Recueil, стр. I-43, точка 30) и решение от 26 март 2009 г. по дело Selex Sistemi Integrati/Комисия, (C-113/07 P, Recueil, стр. I-2207, точка 71).

    (37)  Решение от 18 март 1997 г. по дело Cali & Figli v Servizi ecologici porto di Genova, C-343/95, Recueil, стр. I-1547. Решение N 309/2002 на Комисията от 19 март 2003 г., Авиационна сигурност — компенсация за разходите, възникнали след атаките от 11 септември 2001 г. (ОВ C 148, 25.6.2003 г., стр. 7). Решение N 438/2002 на Комисията от 16 октомври 2002 г., Помощ в подкрепа на функциите на публичната власт в пристанищния сектор (ОВ C 284, 21.11.2002, стр. 2).

    (38)  Вж. по-специално решение от 3 март 2005 г. по дело Wolfgang Heiser/Finanzamt Innsbruck, C-172/03, Recueil, стр. I-01627, точка 36, и цитираната в него съдебна практика. Вж. също така дело E-9/12 Исландия срещу Надзорния орган на ЕАСТ, Решение на Съда на ЕАСТ от 22 юли 2013 г., точка 54.

    (39)  Вж. Решение N 324/2006 на Комисията от 24 октомври 2006 г. — Франция, Aid in support of the charter of an ATR 72-500 by Air Caraïbes (ОВ C 300, 9.12.2006 г., стр. 10).

    (40)  Вж. решение ot 20 ноември 2003 г. по дело C-126/01 Ministère de l'Économie, des Finances et de l'Industrie/GEMO SA, [2003] Recueil, стр. I-13769, точка 29.

    (41)  Ресурсите на публично предприятие представляват държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, тъй като държавните органи контролират тези ресурси. Вж. решение от 16 май 2002 г. по дело Франция/Комисия, C-482/99, Recueil, стр. I-4397 („Stardust Marine“).

    (42)  Съдът потвърди, че след като финансовите средства остават постоянно под публичен контрол и следователно са на разположение на компетентните национални органи, това е достатъчно, за да бъдат категоризирани като държавна помощ, вж. решение от 16 май 2000 г. по дело France/Ladbroke Racing Ltd и Комисия, C-83/98 P, Recueil, стр. I-3271, точка 50.

    (43)  Вж. решението по дело „Stardust Marine“, точка 52.

    (44)  Вж. решението по дело „Stardust Marine“, точки 55 и 56.

    (45)  Решение от 22 март 1977 г. по дело Steinike & Weinlig/Германия, 78/76, Recueil, стр. I-595, точка 21.

    (46)  Решение от 7 март 2002 г. по дело C-310/99 Италия/Комисията, Recueil, стр. I-2289, точка 65.

    (47)  Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans GmbH и Regierungspräsidium Magdeburg/Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH, C-280/00, Recueil, стр. I-7747, (решението „Altmark“).

    (48)  Вж. решението „Altmark“, точки 77—82.

    (49)  Решение по дело „Stardust Marine“, точка 71. Решение от 5 юни 2012 г. по дело Европейска комисия/EDF, C- 24/10P все още непубликувано, точки 84, 85 и 105.

    (50)  Решение от 21 януари 1999 г. по съединени дела Neue Maxhütte Stahlwerke and Lech Stahlwerke/Комисия, T-129/95, T-2/96 и T-97/96, Recueil, стр. II-17, точка 120. Вж. също решение от 10 юли 1986 г. по дело Белгия/Комисия, C-40/85, Recueil, стр. 02321, точка 13.

    (51)  Решение по дело „Stardust Marine“, точка 69. Вж. също решение по дело C-303/88 Италия/Комисия, [1991] Recueil, стр. I-1433, точка 20.

    (52)  Решение от 21 март 1991 г. по дело Италия/Комисията (решението „Alfa Romeo“), C-305/89, Recueil, стр. I-1603, точка 20. Решение от 6 март 2003 г. по дело Westdeutsche Landesbank Girozentrale/Комисия, T-228/99, Recueil, стр. II-435, точки 250-270.

    (53)  Вж. решение на Комисията по дело C 25/2007 — Финландия — Летище Tampere Pirkkala и Ryanair, (ОВ L 309, 19.11.2013 г., стр. 27).

    (54)  Решение от 5 юни 2012 г. по дело Комисията/EDF, C-124/10, Сборник, стр. I-0000, точки 84, 85 и 105.

    (55)  Решение от 21 януари 1999 г. по съединени дела Neue Maxhütte Stahlwerke and Lech Stahlwerke/Комисия, T-129/95, T-2/96 и T-97/96, Recueil, стр. II-17, точка 120. Вж. също решение от 10 юли 1986 г. по дело Белгия/Комисия, C-40/85, Recueil, стр. 02321, точка 13.

    (56)  Сред съответните разпоредби са членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП и Директива 2009/12/ЕО.

    (57)  Вж. решение на Комисията по дело C 12/2008 — Словакия — Споразумение между „Летище Братислава“ и Ryanair, ОВ L 27, 1.2.2011 г., стр. 24, и решение на Комисията по дело C 25/2007 — Финландия — Летище Tampere Pirkkala и Ryanair, (ОВ L 309, 19.11.2013 г., стр. 27).

    (58)  Разумен марж на печалбата е „нормалната“ възвръщаемост на капитала, т.е. възвръщаемостта, която би изисквало типично предприятие за инвестиция с подобен риск. Възвръщаемостта се измерва чрез вътрешната норма на възвръщаемост („ВНВ“) на прогнозните парични потоци, породени от споразумението с авиокомпанията.

    (59)  Това не пречи да се предвиди, че бъдещите печалби могат да компенсират първоначалните загуби, докато споразумението е в сила.

    (60)  Ще бъде взета също под внимание всяка публична помощ, например споразуменията за търговска реализация, сключени пряко между публичните органи и авиокомпанията, която е замислена така, че да компенсира част от обичайните разходи, поемани от летището във връзка със споразумението между летището и авиокомпанията. Независимо от това дали помощта се предоставя пряко на съответната авиокомпания или чрез летището или друг субект.

    (61)  Решение по делото Charleroi, точка 59.

    (62)  Посоченото в настоящия параграф за авиокомпаниите се прилага по същия начин и към другите ползватели на летището.

    (63)  Вж. по-специално решение от 24 март 2011 г. по съединени дела Mitteldeutsche Flughafen AG and Flughafen Leipzig Halle GmbH/Комисия, T-443/08 и T-455/08, Сборник, стр. II-1311, точка 109.

    (64)  Вж. решението „Altmark“, точки 86—93. Публично финансиране за предоставянето на УОИИ не води до избирателно предимство по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако са изпълнени следните четири условия: а) бенефициерът по механизъм за държавно финансиране на услуга от общ икономически интерес (УОИИ) трябва да бъде официално натоварен с предоставянето и изпълнението на УОИИ и задълженията за УОИИ трябва да бъдат ясно определени, б) параметрите за изчисляване на компенсацията трябва да са установени предварително по обективен и прозрачен начин, в) компенсацията не може да надвишава необходимото за цялостно или частично покриване на разходите, направени при изпълнението на УОИИ, като се отчитат съответните приходи плюс разумна печалба за изпълнението на тези задължения и г) когато бенефициерът не е избран чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, която да позволява услугите да бъдат предоставяни при най-ниски разходи за общността, размерът на предоставената компенсация трябва да бъде определен въз основа на анализ на разходите, които добре управлявано типично предприятие би направило за изпълнението на тези задължения, като се отчетат съответните приходи плюс разумна печалба.

    (65)  Вж. бележка под линия 21.

    (66)  Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. за прилагане на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, предоставяна на предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (ОВ L 114, 26.4.2012 г., стр. 8), включен в точка 1за от приложение XV към Споразумението за ЕИП с Решение на Съвместния комитет № 225/2012 от 7 декември 2012 г. (ОВ L 81, 21.3.2013 г., стр. 27 и притурка за ЕИП № 18, 21.3.2013 г., стр. 32),

    (67)  Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3), включено в точка 1з от Приложение XV към Споразумението за ЕИП с Решение № 66/2012 на Съвместния комитет от 30 март 2012 г. (ОВ L 207, 2.8.2012 г., стр. 46 и притурка за ЕИП № 43, 2.8.2012 г., стр. 56).

    (68)  Рамка за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (ОВ L 161, 13.6.2013 г., стр. 12 и притурка за ЕИП № 34, 13.6.2013 г., стр. 1).

    (69)  Решение от 12 февруари 2008 г. по дело British United Provident Association Ltd (BUPA)/Комисия, T-289/03, Сборник, стр. II-81, точки 171 и 224.

    (70)  Вж. решение от 13 юни 2000 г. по съединени дела EPAC — Empresa para a Agroalimentação e Cereais, SA/Комисия, T-204/97 и T-270/97, Recueil, стр. II-2267, точка 126 и решение от 15 юни 2005 г. по дело Fred Olsen SA/Комисия, T-17/02 Recueil, стр. II-2031, точки 186, 188—189.

    (71)  Вж. съобщението за УОИИ, точка 45.

    (72)  Вж. Решение N 381/04 — Франция, проект за далекосъобщителни мрежи с висок капацитет в Pyrénées-Atlantiques (DORSAL), (ОВ C 162, 2.7.2005 г., стр. 5).

    (73)  Членове 16, 17 и 18.

    (74)  Както летището на произход, така и летището по местоназначение трябва да бъдат ясно определени. Вж. член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008.

    (75)  По-специално, Органът счита, че трудно би могло да бъде оправдано задължение за обществена услуга по маршрут до дадено летище, ако вече съществуват подобни услуги по отношение на продължителността на превоза, честотата на полетите, равнището и качеството на услугите до друго летище със същия регион на обслужване.

    (76)  Вж. точка 70 и Регламент (ЕО) № 1008/2008, съображение 12 и членове 16—18.

    (77)  Този праг се отнася за еднопосочно пътуване, т.е. пътник, летящ от летището и обратно към него, се брои два пъти. Ако летището е част от група летища, обемът на пътникопотока се установява въз основа на всяко отделно летище.

    (78)  Този праг се отнася за еднопосочно пътуване, т.е. пътник, летящ до острова и обратно, се брои два пъти. Той се прилага към отделни маршрути между летище, намиращо се на острова, и летище, намиращо се на континента.

    (79)  Вж. например Решение на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Федерална република Германия/Комисия на Европейските общности (C-156/98, Recueil 2000 г., стр. I-6857, точка 78) и Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело Société Régie Networks/Direction de contrôle fiscal Rhône-Alpes Bourgogne (C-333/07, Сборник, стр. I-10807, точки 94—116).

    (80)  Решение от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C-225/91, Recueil, стр. I-3203, точка 42).

    (81)  Между 70 % и 90 % от разходите на едно летище са постоянни.

    (82)  Категориите летища за целите на настоящите насоки се основават на наличните секторни данни.

    (83)  Това не пречи да се предвиди, че бъдещите печалби могат да компенсират първоначалните загуби.

    (84)  Финансирането на тези дейности не е обхванато в настоящите насоки, тъй като те не са от транспортно естество и поради това ще се оценяват въз основа на съответните секторни и общи правила.

    (85)  Принципите, установени в настоящите насоки, не се прилагат за помощи за предоставяне на услуги по наземно обслужване, независимо от това дали те са предоставяни от летището, от авиокомпания или от доставчик на услуги по наземно обслужване за трети страни. Такива помощи ще бъдат оценявани въз основа на приложимите общи правила.

    (86)  Действителният среден годишен пътникопоток през двете финансови години преди годината, в която се отправя уведомление за помощта, или когато за помощта не е подадено уведомление, годината на отпускане или изплащане на помощта. В случай на новопостроено летище за пътнически превози следва да се вземе предвид прогнозният среден годишен обем на пътникопотока през последните две финансови години след началото на тази дейност. Тези прагове се отнасят за еднопосочни пътувания. Това означава, че пътник, който например излита от и каца на същото летище, ще бъде броен два пъти. Това се прилага за отделни маршрути. Ако летището е част от група летища, обемът на пътникопотока се установява въз основа на всяко отделно летище.

    (87)  Вж. раздел 5.1.1. а).

    (88)  Когато помощта се определя въз основа на ex post изчисления (покриващи всички дефицити още с появата им), е възможно летищата да не са мотивирани да овладеят разходите и да фактурират летищни такси, които са достатъчни за покриването на разходите.

    (89)  Позоваванията на „дата на публикуване“ в настоящите насоки означава датата на публикуване на уебсайта на Органа.

    (90)  Действителният среден годишен пътникопоток през двете финансови години преди годината, в която се отправя уведомление за помощта, или когато за помощта не е подадено уведомление, годината на отпускане или изплащане на помощта. В случай на новопостроено летище за пътнически превози следва да се вземе предвид прогнозният среден годишен обем на пътникопотока през последните две финансови години след началото на експлоатацията. Тези прагове се отнасят за еднопосочни пътувания. Това означава, че пътник, който например излита от и каца на същото летище, ще бъде броен два пъти. Това се прилага за отделни маршрути. Ако летището е част от група летища, обемът на пътникопотока се установява въз основа на всяко отделно летище.

    (91)  Вж. също точка 91.

    (92)  Интензитет от 50 % съответства на недостига на финансиране за период от 10 години за летище, което покрива напълно оперативните разходи след 10 години, считано от покритието на първоначалните оперативни разходи в началото на преходния период.

    (93)  Действителният среден годишен пътникопоток през двете финансови години преди годината, в която се отправя уведомление за помощта, или когато за помощта не е подадено уведомление, годината на отпускане или изплащане на помощта. В случай на новопостроено летище за пътнически превози следва да се вземе предвид прогнозният среден годишен обем на пътникопотока през последните две финансови години след началото на тази дейност. Тези прагове се отнасят за еднопосочни пътувания. Това означава, че пътник, който например излита от и каца на същото летище, ще бъде броен два пъти. Това се прилага за отделни маршрути.

    (94)  Решение 2006/682/ЕО на Съвета и на представителите на държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, от 9 юни 2006 година за подписване и временно прилагане на Многостранното споразумение между Европейската общност и нейните държави-членки и Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватска, Бившата югославска република Македония, Република Исландия, Република Черна гора, Кралство Норвегия, Румъния, Република Сърбия и Временната административна мисия на ООН в Косово относно създаването на Общо европейско авиационно пространство (ЕСАА) (ОВ L 285, 16.10.2006 г., стр. 1).

    (95)  Вж. също бележка под линия 93.

    (96)  Вж. също точка 91.

    (97)  Във връзка с оценката на помощ със социален характер, отпусната на индивидуални потребители, вж. например Решение на Комисията от 16 май 2006 г. N 169/2006 — Обединено кралство — Помощ за въздушни услуги със социален характер във високопланинските части и островите на Шотландия (ОВ C 272, 9.11.2006 г., стр. 10); Решение на Комисията от 11.12.2007 г., N 471/2007 — Португалия — Социални надбавки за пътници, пребиваващи в автономна област Мадейра, и за учащи се за услуги за въздушен транспорт между континентална Португалия и автономната област (ОВ C 46, 19.2.2008 г., стр. 2) и Решение на Комисията от 5.1.2011 г., N 426/2010 — Франция — Помощ със социален характер за определен категории пътници във връзка с въздушни услуги между La Réunion и континентална Франция (ОВ C 71 от 5.3.2011 г., стр. 5).

    (98)  За справка http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/procedural-rules/.

    (99)  Тази информация следва да се актуализира редовно (например на всеки 6 месеца) и следва да бъде на разположение във формати с незащитени права.

    (100)  Такава обща методика може да бъде предоставена от Органа.

    (101)  Приложими правила за оценка на незаконосъобразна държавна помощ (ОВ L 73, 19.3.2009 г., стр. 23 и притурка за ЕИП № 15, 19.3.2009 г., стр. 1).

    ДОПЪЛНЕНИЕ

    РЕЗЮМЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА СЪВМЕСТИМОСТ

    Таблица 1

    Преглед на условията за съвместимост на помощите за летища

    Условия за съвместимост

    Инвестиционна помощ за летища

    Оперативна помощ за летища

    а)

    Принос за ясно определена цел от общ интерес

    Увеличаване на мобилността чрез създаване на места за достъп до вътрешни за ЕИП полети

    Намаляване на натовареността на въздушния трафик на възловите летища;

    Улесняване на регионалното развитие

    Дублирането на летища и на неизползван капацитет при липса на задоволителни средносрочни перспективи за тяхната употреба не допринася за ясно определена цел от общ интерес.

    б)

    Необходимост от държавна намеса

    < 3 милиона пътници

    > 3—5 милиона пътници при определени обстоятелства, специфични за съответния случай

    > 5 милиона пътници само в много изключителни обстоятелства

    < 3 милиона пътници

    в)

    Целесъобразност на мярката за помощ

    Мярката за помощ трябва да бъде подходящ инструмент на политиката за постигането на целта от общ интерес

    Вземане предвид на инструменти за помощ (гаранции, заеми при облекчени условия и др.), нарушаващи конкуренцията в по-малка степен

    Ex ante под формата на фиксирана сума, която покрива очаквания недостиг на финансиране на оперативните разходи (определен въз основа на предварителен бизнес план) през 10 годишен преходен период.

    г)

    Стимулиращ ефект

    Стимулиращ ефект е налице, ако инвестицията не би била предприета или би била, но в различна степен (анализ на съпоставителния сценарий или на недостига на финансиране въз основа на предварителен бизнес план).

    Стимулиращ ефект е налице, ако равнището на стопанската дейност на летището би намаляла значително без помощта.

    д)   

    Пропорционалност на помощта (ограничена до минимум)

    Допустими разходи:

    Разходи, свързани с инвестиции в летищна инфраструктура и оборудване, с изключение на инвестиционни разходи за невъздухоплавателни дейности

    Недостиг на финансиране на оперативните разходи на летището

    Максимално разрешени интензитети на помощ:

    > 3—5 милиона

    до 25 %

    През преходния период: 50 % от първоначалния средноаритметичен недостиг на финансиране, изчислен като средноаритметичната стойност от 5-те години, предхождащи преходния период (2009—2013 г.)

    След 10 годишен преходен период: не се разрешава оперативна помощ (освен ако е отпусната по хоризонтални правила)

    1—3 милиона

    до 50 %

    < 1 милион

    до 75 %

    Изключения:

    За летищата, намиращи се в отдалечени региони (независимо от тяхната големина), максималните интензитети за инвестиционна помощ за финансиране на летищна инфраструктура могат да бъдат увеличени с максимум 20 %.

    За летища с < 1 милион пътници годишно, намиращи се в периферни региони: интензитетът може да надвишава 75 % при изключителни обстоятелства, подлежащи на оценка за всеки отделен случай

    В случай на преместване: пропорционалността, необходимостта и максималният интензитет на помощ ще бъдат оценени независимо от средния пътникопоток

    За летища с над 5 милиона пътници годишно: само при много изключителни обстоятелства, характеризиращи се с явна пазарна неефективност, и като се вземе предвид мащаба на инвестициите и нарушенията на конкуренцията.

    За летища с < 700 000 пътници годишно: 80 % от първоначалния средноаритметичен оперативен недостиг на финансиране за петгодишен период след началото на преходния период

    е)

    Избягване на неоправданите отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията между държавите от ЕАСТ

    Отворени за всички потенциални ползватели, а не само за един конкретен ползвател

    Летища с < 5 милиона пътници годишно: предварително фиксирана сума или годишни плащания на части за компенсиране на недостига на финансиране на капиталови разходи, произтичащ от бизнес плана на летището.

    Оценка на нарушаването на конкуренцията и въздействието върху търговията:

    Отворени за всички потенциални ползватели, а не само за един конкретен ползвател

    Летища с < 700 000 пътници годишно: повторна оценка 4 години след началото на преходния период

    Изисквания за уведомление за схеми за помощ и за индивидуални мерки за помощ

    Схеми за помощ:

    летища с < 3 милиона пътници годишно

    Индивидуални уведомления:

    летища с > 3 милиона пътници годишно

    инвестиционна помощ за летища с < 1 милион пътници годишно, чийто интензитет превишава 75 %

    инвестиционна помощ, отпусната за преместване на летища

    смесени летища за пътнически и товарни полети с > 200 000 тона товари годишно през двете финансови години, предхождащи годината на уведомлението

    изграждане на ново летище за пътнически полети (включително преобразуването на съществуващ авиационен терен)

    изграждане или развитие на летище, намиращо се на до 100 километра или до 60 минути път от съществуващо летище.

    Схеми за помощ:

    летища с < 3 милиона пътници годишно

    Индивидуални уведомления:

    смесени летища за пътнически и товарни полети с > 200 000 тона товари годишно през двете финансови години, предхождащи годината на уведомлението

    оперативна помощ за изграждане или развитие на летище, намиращо се на до 100 километра или до 60 минути път от други летища


    Таблица 2

    Преглед на условията на съвместимост за помощ за започване на стопанска дейност в полза на авиокомпании

    Условия за съвместимост

    Помощи за започване на стопанска дейност, отпуснати на авиокомпании

    а)

    Принос за ясно определена цел от общ интерес

    Увеличаване на мобилността чрез създаване на места за достъп до вътрешни за ЕИП полети

    Улесняване на регионалното развитие

    Недублиране на съществуваща сравнима връзка, обслужвана от високоскоростна железопътна линия или от друго летище в същия регион на обслужване при сравними условия

    б)

    Необходимост от държавна намеса

    летища с < 3 милиона пътници годишно

    летища, намиращи се в отдалечени региони, независимо от големината им

    летища с между > 3—5 милиона пътници годишно само при изключителни обстоятелства

    не се разрешава помощ за започване на стопанска дейност за въздушни връзки от летища с над 5 милиона пътници годишно

    в)

    Целесъобразност на мярката за помощ

    недопустима, ако маршрутът вече се обслужва от високоскоростна железопътна линия или от друго летище в същия регион на обслужване при сравними условия

    предварителен бизнес план, показващ рентабилността на маршрута след поне 3 години, или неотменимо задължение от страна на авиокомпанията да обслужва маршрута поне за периода, през който е получавала помощ за започване на стопанска дейност по разкриването на маршрута.

    г)

    Стимулиращ ефект

    Стимулиращ ефект е налице, когато при липса на помощ, стопанската дейност, упражнявана от авиокомпанията на съответното летище, би намаляла значително. Например новият маршрут не би бил разкрит.

    Новият маршрут или новото разписание може да започне едва след подаването на молба за помощ до предоставящия орган.

    д)   

    Пропорционалност на помощта (ограничена до минимум)

    Допустими разходи:

    летищните такси, свързани с даден маршрут.

    Максимално разрешени интензитети на помощ:

    50 % за максимален период от 3 години

    е)

    Избягване на неоправданите отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията между държавите от ЕАСТ

    Публичните органи трябва да оповестят плановете навреме, за да се даде възможност на заинтересованите авиокомпании да предложат услуги

    Ненатрупване с други видове държавни помощи, отпуснати за експлоатацията на един маршрут

    Изисквания за уведомление за схеми за помощ и за индивидуални мерки за помощ

    Схеми за помощ:

    Летища с < 3 милиона пътници годишно и летища, намиращи се в отдалечени региони

    Индивидуални уведомления:

    Летища с > 3 милиона пътници годишно с изключение на летища, намиращи се в отдалечени региони

    Таблица 3

    Социална помощ

    Условия за съвместимост

    а)

    От помощта трябва действително да се възползват крайните потребители.

    б)

    Да е със социален характер:

    обхваща единствено определени категории пътници (например пътници с особени нужди като деца, хора с увреждания, хора с ниски доходи, студенти, възрастни хора и т.н.).

    С изключение на: когато въпросният маршрут свързва отдалечени региони, (като например острови, рядко населени региони), помощта би могла да покрива цялото население на даден регион

    в)

    Да няма дискриминация по отношение на произхода на авиокомпанията, предоставяща услугите

    Таблица 4

    Съвместимост на помощта под формата на компенсация за обществена услуга

    Големина на летището въз основа на средния пътникопоток (пътници годишно)

    Действаща правна уредба

    Задължение за уведомление

    Операторите на летища с < 200 000  пътници годишно за целия срок на възлагане на УОИИ

    Авиокомпаниите по отношение на въздушните връзки към острови с < 300 000 пътници годишно

    Член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП

    Решение 2012/21/ЕС

    Освободени от задължението за уведомяване

    Летища с над 200 000 пътници годишно за целия срок на възлагане на УОИИ

    Член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП

    Рамката за УОИИ

    Задължение за уведомление


    Top