—

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

вследствие на което

—

да отмени решението от 10 ноември 2021 г., с което се квалифицират като нерегламентирани отсъствията на жалбоподателя за периода от 13 септември 2021 г. до 13 декември 2021 г.,

—

доколкото е необходимо, да отмени решението от 7 април 2022 г., с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред на 10 януари 2022 г. срещу решението от 10 ноември 2021 г.,

—

да осъди ЕИБ да заплати съответните възнаграждения за периода от 13 септември 2021 г. до 13 декември 2021 г., като към тези възнаграждения следва да бъдат начислени лихви за забава, които се определят от лихвения процент на Европейската централна банка плюс 2 процентни пункта,

—

да осъди ЕИБ да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя вреди,

—

да осъди ЕИБ да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание: нарушение на членове 2.3, 3.3, 3.4 и 3.6 от приложение X от административните разпоредби, нарушение на член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка или не с членове 2.3, 3.3, 3.4 и 3.6 от административните разпоредби, явна грешка в преценката, неизпълнение на задължението за грижа и злоупотреба с право.

2.

Второ основание: неизпълнение на задължението за дължима грижа, нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и явна грешка в преценката.

3.

Трето основание: нарушение на член 33в от Правилника за персонала и член 11 от административните разпоредби.