This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62022CN0190
Case C-190/22: Request for a preliminary ruling from the Ufficio del Giudice di pace di Rimini (Italy) lodged on 7 March 2022 — BL v Presidenza del Consiglio dei Ministri
Дело C-190/22: Преюдициално запитване от Ufficio del Giudice di pace di Rimini (Италия), постъпило на 7 март 2022 г. — BL/Presidenza del Consiglio dei Ministri
Дело C-190/22: Преюдициално запитване от Ufficio del Giudice di pace di Rimini (Италия), постъпило на 7 март 2022 г. — BL/Presidenza del Consiglio dei Ministri
OB C 257, 4.7.2022 , pp. 19–21
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
OB C 257, 4.7.2022 , pp. 16–18
(GA)
|
4.7.2022 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 257/19 |
Преюдициално запитване от Ufficio del Giudice di pace di Rimini (Италия), постъпило на 7 март 2022 г. — BL/Presidenza del Consiglio dei Ministri
(Дело C-190/22)
(2022/C 257/27)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Ufficio del Giudice di pace di Rimini
Страни в главното производство
Ищец: BL
Ответник: Presidenza del Consiglio dei Ministri
Преюдициални въпроси
|
1) |
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 15, 20, 30 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), утвърдено с Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година (1), основният принцип на независимост и несменяемост на европейските съдии, както е тълкуван от Съда на Европейския съюз в решение UX срещу Governo italiano (EU:C:2020:572), национална разпоредба като член 29 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет № 116/2017“, който без обективни причини дискриминира по отношение на условията на труд на сравними професионални магистрати ищеца — мирови съдия, когато е налице следната фактическа обстановка:
|
|
2) |
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допускат ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), утвърдено с Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. година, основният принцип на независимост и несменяемост на европейските съдии, национална разпоредба, каквато е член 21 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., излагаща запитващия мирови съдия — който е лишен от ефективна правна, икономическа и социалноосигурителна защита и който възнамерява да приложи правото на Съюза, както е тълкувано от Съда в решение UX, като остави без приложение националните разпоредби, изключващи предоставянето на търсената защита — на автоматично прекратяване на правораздавателната длъжност от страна на органите на италианската държава — страна в главното производство, като Consiglio superiore della magistratura и Ministero della giustizia (Министерство на правосъдието), без изслушване и без дисциплинарно производство, както е било предвидено преди влизането в сила на Законодателен декрет № 116/2017? |
|
3) |
При утвърдителен отговор на първите два въпроса, представлява ли нарушение на „принципите на правовата държава“, съгласно определението в член 2, буква а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (2), вътрешно за италианската държава положение, при което:
|
|
4) |
При утвърдителен отговор на първите три въпроса, незаконосъобразни ли са член 278 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 160 от Процедурния правилник на Съда поради противоречие с членове 2, 6 и 19 от Договора [за Европейския съюз], доколкото не позволяват на Съда в рамките на преюдициалните производства, образувани на основание член 267 ДФЕС, да постанови необходими временни мерки, включително за спиране на действието на национални законодателни актове, които накърняват принципите на правовата държава и финансовите интереси на Съюза, в съответствие с принципите и условията, предвидени в Регламент 2020/2092? |
(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).