1)

Трябва ли член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР (1) да се тълкува в смисъл, че когато държава членка реши да транспонира тази разпоредба в националното право, изпълняващият съдебен орган трябва да има известно право на преценка дали да откаже изпълнението на европейска заповед за арест?

2)

Трябва ли понятието „същите деяния“ в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува по същия начин като това в член 3, точка 2 от това рамково решение и, ако това не е така, как трябва да се тълкува това понятие, съдържащо се в първата разпоредба?

3)

Трябва ли условието по член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР, че „наказанието е изтърпяно […] или е погасено по давност съгласно правото на тази страна“, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада положение, при което издирваното лице е осъдено с влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода за същите деяния, което наказание то е изтърпяло отчасти в държавата, в която е постановена присъдата, и размерът на остатъка от което наказание е намален от орган на тази държава, който не е съдебен орган, в рамките на мярка за общо помилване, която се прилага и спрямо осъдени, извършили тежки престъпления подобно на издирваното лице, и която не се основава на рационални съображения, свързани с наказателната политика?