Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52017IP0062

    Резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (2015/2328(INI))

    OB C 263, 25.7.2018, p. 19–27 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    25.7.2018   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 263/19


    P8_TA(2017)0062

    Изпълнението на програма „Творческа Европа“

    Резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (2015/2328(INI))

    (2018/C 263/03)

    Европейският парламент,

    като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (1) („регламентът“),

    като взе предвид членове 167 и 173 от Договора за функционирането на ЕС,

    като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

    като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 юни 2016 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международни културни връзки“ (JOIN(2016)0029),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

    като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

    като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (2),

    като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно взаимодействието на културата и творчеството с други сектори с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване,

    като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа (3);

    като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС (4),

    като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно европейското кино в цифровата епоха (5),

    като взе предвид проучването „Европейски столици на културата: стратегия за успех и дългосрочни ефекти“, проведено от Тематичен отдел Б: структурни политики и политика на сближаване през 2013 г. по искане на комисията по култура и образование,

    като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места (6),

    като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност (7) на ЕС,

    като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. на тема „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (8),

    като взе предвид Работния план на ЕС за културата за периода 2015—2018 г.,

    като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. между Парламента, Съвета и Комисията, и по-специално параграфи 20—24 от него относно последващата оценка на действащото законодателство;

    като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) и Приложение 3 от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива,

    като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по бюджети (A8-0030/2017),

    A.

    като има предвид, че в програма „Творческа Европа“ са заложени целите за опазване и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие и за популяризиране на европейско културно наследство от една страна, и за засилване на конкурентоспособността на европейския сектор на културата и на творчеството — от друга;

    Б.

    като има предвид, че културата е ключов фактор в насърчаването на европейската интеграция;

    В.

    като има предвид, че „Творческа Европа“, и по-специално нейната подпрограма „Култура“, има сериозен недостиг на финансиране и поради това изпитва трудности да отговори на високите очаквания;

    Г.

    като има предвид, че съгласно член 3 и член 4 от Регламента насърчаването на европейското езиково и културно многообразие и популяризирането на европейското културно наследство и по конкретно — насърчаване на транснационалното разпространение на културните и творческите произведения, представляват едни от основните цели на програмата;

    Д.

    като има предвид, че съгласно член 12 от Регламента сред приоритетите на подпрограма „Култура“ са тези, свързани с насърчаването на транснационалното разпространение и мобилността, а именно — подкрепа за разпространението на европейската литература с оглед осигуряване на възможно най-широк достъп;

    Е.

    като има предвид, че структурата на единна програма носи предимства, които водят до това да се достигне критична маса, и има потенциала да популяризира области все още се подценява и са изправени пред едни и същи предизвикателства по отношение на фрагментацията, глобализацията, липсата на данни и трудностите при достъпа до кредитиране;

    Ж.

    като има предвид, че структурата на програмата, съставена от две подпрограми, съхраняването на особеностите и на идентичността и на двете, както и добавянето на междусекторно направление, е актив, който ще осигури по-добро разбиране за сътрудничеството и развитията в културната сфера, осъществявайки връзки с трети страни;

    З.

    като има предвид, че междусекторното направление само частично е разработило своята стратегическа цел да насърчава транснационалното и междусекторното културно сътрудничество;

    И.

    като има предвид, че програма „Творческа Европа“ дава възможност за сътрудничество и съвместни действия с държави, които не участват в програмата, и с международни организации, работещи в секторите на културата и творчеството, като ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие въз основа на съвместен принос за постигането на целите на програмата;

    Й.

    като има предвид, че системата от показатели за изпълнението, предвидена в член 18 от регламента, включително показателите за общите цели на програмата, показателите, свързани съответно с подпрограми „МЕДИА“ и „Култура“, както и специфичните показатели относно инструмента на Механизма за гарантиране, досега не е определена, нито е пусната в действие;

    К.

    като има предвид, че настоящата система за оценка е доказано неподходяща за характера и специфичното естество на програмата и поради това следва да бъде подобрена;

    Л.

    като има предвид, че конкретните действия, като например инициативата Европейски столици на културата, наградите и Знакът за европейско наследство разкриха потенциала за устойчиво местно икономическо развитие и културен туризъм, и следователно следва да бъдат засилени и да се насърчават по по-проактивен начин;

    М.

    като има предвид, че през 2016 г. бе отправен конкретен призив за включване на бежанците в европейското общество в рамките на междусекторното направление, с цел насърчаване и подпомагане на творчеството и междукултурния диалог;

    Н.

    като има предвид, че областта на финансиране „Проекти за сътрудничество“ в рамките на подпрограма „КУЛТУРА“ изразходва около 70 % от бюджета на тази подпрограма, радва се на широка популярност сред културните деятели и в трансгранично отношение е насочена към общи подходи, както и че отворената формулировка допуска непредвидими, високоиновативни и творчески проекти, които са изрично желани;

    О.

    като има предвид, че, въпреки че в регламента се предвижда създаването на двустранни споразумения с трети страни с оглед на тяхното участие в програмата или в части от нея, до момента само няколко държави са приключили процедурата;

    П.

    като има предвид, че благодарение на действията на Парламента културата, културните и творческите индустрии (КТИ) и аудиовизуалният сектор са включени, макар и по неправилен начин, в многогодишните програми „Еразъм +“, „Хоризонт 2020“ и COSME, структурните фондове и приоритетите на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

    Р.

    като има предвид, че съществува силно взаимодействие между неформалното учене и сектора на творчеството и на медиите, понеже много организации в сферата на изкуството, медиите и културата предоставят възможности за неформално образование;

    С.

    като има предвид, че делът на успешните кандидати е 15 % в подпрограмата „Култура“ и 44 % в подпрограмата „МЕДИА“, но дори по-малък (32 %) в „МЕДИА“, ако автоматичните схеми са изключени;

    Т.

    като има предвид, че подпрограмата „МЕДИА“ е регистрирала до момента общо 13 000 заявления и е отпуснала финансиране за над 5 500 проекта;

    У.

    като има предвид, че автоматичната система от точки в подпрограмата „МЕДИА“, която има за цел да гарантира равнопоставени условия на конкуренция между държавите членки, води до изкривяване на пазара и силно ощетява държавите с голям капацитет на аудиовизуална продукция;

    Ф.

    като има предвид, че видовете безвъзмездна помощ отпусната за проекти на сътрудничество в рамките на подпрограма „Култура“ на „Творческа Европа“ не отговарят на нуждите на мрежите, които разчитат на оперативна структура и дейности, както в предишната програма „Култура“ за 2007—2013 г.;

    Х.

    като има предвид, че административното управление (процеси на прилагане, оценка и докладване) е критикувано от заинтересованите страни като все още твърде обременяващо; следователно подчертава необходимостта от опростяване на процедурата за подаване на заявления с цел улесняване на достъпа до програмата и за насърчаване на участието сред потенциалните бенефициери;

    Ц.

    като има предвид, че информационните бюра по програмата „Творческа Европа“ (CED) имат ключова роля като посредник между Комисията, Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) и заявителите, и като има предвид, че те следва да бъдат по-добре информирани за текущия процес на вземане на решения и да участват активно в предоставянето на информация за проектите и разпространението на резултатите от тях;

    Ч.

    като има предвид, че операторите изразяват съжаление относно голямата административна тежест в процеса на подаване на заявления, който включва подробни насоки и голям брой документи с понякога противоречива информация;

    Ш.

    като има предвид, че регистрирането на дружества в рамките на Системата на Европейската комисия за автентификация (ECAS) е докладвано като проблематично; като има предвид обаче, че електронният формуляр за кандидатстване се посреща много положително;

    1.

    настоятелно призовава държавите членки да увеличат бюджета на програмата „Творческа Европа“, за да го приведат в съответствие с очакванията на европейските граждани и с амбициозните цели на всяка подпрограма, като по този начин признаят, че стойностите на културната продукция не могат да се измерват единствено от гледна точка на икономически данни и дадат възможност за повече ефективност и по-добри резултати;

    2.

    приветства поредицата от мерки за рационализиране по отношение на управлението на програми, които се прилагат от 2014 г.;

    3.

    изразява съжаление относно факта, че недостигът на финансови възможности продължава да бъде една от основните пречки за потенциалните кандидати, заедно с административните и регулаторните пречки; насърчава Комисията, EACEA и националните бюра на „Творческа Европа“ да се опитат да преодолеят непропорционално слабото участие на микрооператори в сферата на културата сред финансираните организации и определени сектори в подпрограмата „Култура“;

    4.

    отправя искане към Комисията да увеличи съгласуваността на програмата с всички съответни политики на ЕС и с другите източници на финансиране;

    5.

    призовава Комисията да гарантира добра координация между генералните дирекции, отговарящи за „Творческа Европа“, както и с EACEA и информационните бюра по програмата „Творческа Европа“ (CED), които отговарят за различните етапи от прилагането на „Творческа Европа“, като припомня, че ролята на CED и на EACEA е ключова, понеже включва преки връзки не само с бенефициерите, но и с целия сектор на култура и творчество;

    6.

    призовава Комисията да работи възможно най-тясно с ЮНЕСКО, Съвета на Европа и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с цел разработване на по-стабилна основа за съвместен принос в постигането на целите на програмата и оценката на въздействието, особено в международното измерение и зачитането на специфичните човешки и икономически ценности на културата и творчеството;

    7.

    призовава Комисията да запази сегашната структура на програмата „Творческа Европа“, като в същото време разгледа и дефинира по-добре спецификите на двете отделни подпрограми, да укрепи потенциала на междусекторното направление и да провери дали Гаранционният фонд е ефективен при прилагането си;

    8.

    изисква от Комисията да постигне по-добър баланс в двете подпрограми и в насоките за оценителите, между художествения и творческия елемент и управленските и новаторски аспекти, особено в случая на КТИ;

    9.

    призовава Комисията да използва системата от показатели за изпълнението, предвидена в член 18 от правната основа за „Творческа Европа“, при което да наблегне върху артистичния и творчески компонент от програмата, който твърде често бива пренебрегван в полза на чисто икономически съображения, като например управленски капацитет или привличане на публика в количествено измерение;

    10.

    настоятелно призовава Комисията да определи повече от съществуващите шест области на експертен опит за оценителите, за да се справят по-ефективно със специфични области;

    11.

    настоятелно призовава Комисията и EACEA да подобрят процедурата по оценка чрез увеличаване на броя на оценители в първата фаза, както и да предвидят de visu решение от страна на колегията за подбор на кандидати измежду тези, одобрени на втория етап; подчертава, че отхвърлянето на проекти трябва да се извършва по изключително прозрачен начин и да бъде много добре мотивирано, за да не се излага на риск приемането на програмата поради нелогични обосновки;

    12.

    призовава Комисията да предостави възможности за обучение и изграждане на капацитет за културните оператори, които желаят да подобрят своите умения във връзка с процедурите за подаване на заявления, общо управление на проекти и изпълнение на проекти;

    13.

    изисква от Комисията и от EACEA да подпомагат по-пълноценно културните оператори в намирането на партньори за проектите за сътрудничество посредством мерки, включително, но и не само, специални раздели за съпоставяне в рамките на най-важните европейски културни събития, подобряване на съществуващите инструменти и бази данни за търсене и организиране на възможности за изграждане на мрежи по обявени по-рано теми;

    14.

    изисква от Комисията и EACEA да предприемат мерки за подобряване на прозрачността на процедурата по оспорване на отхвърлени заявления, с което да се намали цялостното разочарование сред кандидатите и да се увеличи доверието в програмата в дългосрочен план;

    15.

    настоятелно призовава Комисията да опрости допълнително процедурите за кандидатстване и докладване чрез ограничаване и опростяване на насоките и други документи, смекчаване на правилата за изработените часове и изготвяне на образец за споразумение за сътрудничество;

    16.

    призовава Комисията да използва всички налични инструменти за дори още по-добро популяризиране и разпространяване на резултатите от изпълнените проекти, както и информация за европейската добавена стойност на всички изпълнявани в рамките на програмата действия;

    17.

    настоятелно призовава Комисията да избягва промени или добавяне на нови приоритети и правила, без да е предоставила на информационните бюра по програмата и на заинтересованите страни необходимото време за да подготовка за следващите покани;

    18.

    настоятелно призовава Комисията да опрости допълнително финансовите аспекти, също чрез разширяване на обхвата на инструмента за еднократни суми и насърчаване на по-голямото използване на възстановяването с фиксирана ставка, както и да използва критерии, които не възпрепятстват достъпа на малките проекти до финансиране, и да се увери, че окончателното плащане на безвъзмездна помощ се извършва във възможно най-подходящия момент, което следва да бъде критерий за отлични постижения на работата на EACEA както за подпрограма „Култура“, така и за подпрограма „МЕДИА“;

    19.

    отбелязва, че има значителни национални разлики в нивата на заплатите за персонала, участващ в проекти за сътрудничество, което на свой ред води до значителни различия от гледна точка на правомощията за съфинансиране между партньорите от различни държави членки; ето защо призовава Комисията да обмисли възможна алтернатива на оценката на работата на персонала в рамките на проектите за сътрудничество въз основа и на други показатели, освен длъжностната категория;

    20.

    настоятелно призовава Комисията да продължава, заедно с Евростат, да установява конкретни критерии, съответстващи на специфичния характер на секторите (създаване, културна и художествена стойност, иновации, растеж, социално приобщаване, изграждане на общности, интернационализация, подобряване на предприемачеството, способност за създаване на положителни ефекти и допирни точки и др.), както и да направи оценка на евентуалното включване на Съвместния изследователски център в този процес; в това отношение подчертава значението на изграждането на висококачествени източници на знания относно секторите, както и статистически изследвания, и достъп до сравними източници на данни в областта, с което да се дава възможност за ефективно наблюдение и анализ на въздействието върху културата, икономиката и обществото на политиките в сектора на културата и на творчеството;

    „МЕДИА“

    21.

    приветства текущата работа на Комисията и на EACEA за изменение на автоматичната точкова система, за да се дава възможност за действително равнопоставени условия на конкуренция, като се вземат под внимание по балансиран начин всички посочени в програмата „Творческа Европа“ критерии (транснационален характер, развитие на транснационалното сътрудничество, икономии от мащаба, критична маса, ефект на лоста), както и производственият капацитет и съществуващите национални схеми за подпомагане на аудио-визуалния сектор;

    22.

    признава, че програмата „МЕДИА“ се оказва дълбоко вкоренена в диверсифицирания аудио-визуален сектор и ефективно подкрепя културното многообразие и индустриалната политика;

    23.

    насърчава по-нататъшното развитие на дейностите по въвеждане на субтитри и дублаж с цел подпомагане на разпространението на аудио-визуални продукти в ЕС и извън него;

    24.

    препоръчва европейското аудио-визуално наследство да бъде защитено и да бъде предоставяно на разположение за научни изследвания, ангажиране на аудиторията и икономическо оползотворяване, благодарение на цифровизацията на филмите и аудио-визуалните архиви;

    25.

    подчертава, че в международната и все по-конкурентна филмова среда в европейския аудио-визуален сектор продължава да съществува нуждата от поддържане на мерки за подкрепа с цел опазване на неговото многообразие и независимост; подчертава, че е необходима пряка подкрепа за европейската аудио-визуална продукция, най-вече на етапа на развитие на проектите, и че тази подкрепа следва да се осъществява чрез разширяване на обхвата на обучението, така че той да обхваща повече действия и да води до засилване на конкурентоспособността на сектора;

    26.

    препоръчва да се засилят действията, насочени към съседни държави по линия на програмата, с цел да се улесни популяризирането на европейските произведения в тези държави и на съвместните творчески проекти;

    27.

    признава, че въпреки подкрепата, предоставяна за онлайн разпространението, европейските онлайн платформи все още не са конкурентоспособни на международно равнище и че европейското съдържание на съществуващите платформи е трудно за откриване и намиране, както че и е трудно достъпно;

    28.

    приветства разделянето на привличането на публика между кинематографична грамотност, с акцент върху филмовото образование в училищата, и инициативи за привличане на публика;

    29.

    подчертава, че е необходимо Комисията да предложи базиран на данни проект за ангажиране на европейската публика, чиято цел би била разкриването и укрепването на капацитета на аудио-визуалния и филмовия сектор за събиране, анализиране и предвиждане на данни, свързани с поведението на публиката, с оглед на увеличаване на търсенето на европейски ненационални филми;

    30.

    подчертава, че продължава бъде налице подкрепа за независими телевизионни продуценти на серийни филми, които целят конкурентоспособност на световно равнище, така че да се отговори по-специално на понастоящем голямото международно търсене на висококачествени серийни филми с чисто европейско съдържание, макар че досега най-добрите резултати се постигат в областите на документалните филми и филмите за деца;

    31.

    призовава Комисията да продължава да подпомага своите кинематографични мрежи, като например „Europa Cinemas“, които популяризират европейските филми по целия свят, като предоставя финансова и оперативна помощ на кината, които прожектират значителен брой европейски филми, и подчертава ключовата роля на повишаването на осведомеността на публиката в киносалони и поддържането на социалния елемент на кинематографското преживяване;

    32.

    изисква от Комисията да промени системата за бонуси за едновременно пускане в кината и в платформите за видео по заявка;

    33.

    препоръчва на оценителите да бъде осигуряван набор от инструменти, като се вземат предвид особеностите на схемите за подпомагане на всяка държава, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция в рамките на програмата „МЕДИА“;

    34.

    изисква от Комисията да повиши максималния праг на финансиране за европейските проекти за видеоигри, за да вземат предвид големите им и растящи производствени разходи; подчертава също така необходимостта от преразглеждане на критерия за допустимост, свързан с изключително повествователния характер на дадена видеоигра, за да бъде разширен обхватът, така че той да включва проекти с потенциал за транснационално разпространение (спортни игри, „sandbox“ игри и др.), и да включи „gameplay“ в критериите за оценка на проектите, с цел да се отрази основният характер на този аспект в успеха на дадена продукция;

    Подпрограма „Култура“

    35.

    изисква от Комисията да балансира тежестта на икономическото измерение с присъщата стойност на културата и изкуствата сами по себе си, както и да обърне по-голямо внимание на хората на изкуството и творците;

    36.

    препоръчва европейските проекти за сътрудничество да вземат предвид иновациите, мобилността и разширените копродукции;

    37.

    призовава Комисията да въведе евентуални мерки за ограничаване на несъответствието между броя бенефициентите и броя на заявителите, включително, наред с другото, увеличаване на бюджета за подпрограма „Култура“, по-адекватно представяне на всички културни и творчески сектори и по-голяма подкрепа за по-дребномащабни проекти;

    38.

    подчертава значението на превода за насърчаването на езиковото многообразие и наследство и препоръчва проектите за превод на литературни творби да включват популяризиране на книгите и на четенето на книги, както и подпомагане на участието в панаири на книгата, включително като се обмисли създаването на ежегоден Европейски панаир на книгата в книгата с цел увеличаване на разпространението на книги, насърчаване на европейски литературен обмен и осигуряване на представянето на различни национални литератури, както и достъп до грамотност за всички, включително за хората с увреждания;

    39.

    приветства създаването на „звена“ (проекти на европейски платформи), така че на хората на изкуството и на творците да бъде давана подкрепа и възможност за обмен и сътрудничество;

    40.

    настоява, че стабилните и представителни във висша степен европейски културни мрежи са от основно значение за видимостта на културата и художествените дейности в Европа и с трети държави, понеже често те са първите, които установяват сътрудничество с нови области, сектори или държави; счита, че те са координатори на действия и популяризатори на културата и творчеството за цели артистични сфери и че тази тяхна роля следва да бъде поощрявана чрез предоставянето на оперативни безвъзмездни средства; счита, че за тази цел следва от по-рано бъдат установени ясни и прозрачни критерии на подбор;

    41.

    призовава Комисията и EACEA да предоставят на подпрограма „Култура“ възможности за външни представяния и структурирани срещи с операторите от сектора;

    42.

    препоръчва повторното въвеждане на Европейската филмова награда и разпределяне на подходящо финансиране;

    43.

    подчертава успеха и значимостта на схемата „Европейски столици на културата“ (ЕСК), основана на динамиката на градовете и регионите, участващи в процеса чрез изготвяне на марката, и все още твърде скромния финансов принос на ЕС, който представлява истински актив за бъдещо финансиране и действия, през цялата година;

    44.

    приветства разширяването на схемата „Европейска столица на културата“ към държавите кандидатки и държавите от ЕАСТ в периода след 2020 г. и препоръчва по-добро разпространяване на този опит в рамките на ЕС и извън него;

    45.

    препоръчва да се осигури по-голяма видимост на Знака за европейско наследство и подчертава значението на материалните и нематериалните обекти по отношение на европейската идентичност и популяризирането на общото чувство на принадлежност към Европа, изграждането на ЕС и придобиването на знания за разностранното културно наследство за изграждането на едно по-добро бъдеще;

    46.

    препоръчва да бъдат предприети действия за координация и подходяща подкрепа на инициативите в рамките на Европейската година на културното наследство през 2018 г. и програма „Творческа Европа“, като се започне с подготвителната година 2017 г., макар и чрез специален бюджетен ред, а не чрез използване на ресурси, разпределени за подпрограма „Култура“, както е предложено от Комисията;

    47.

    призовава Комисията да обмисли начини за улесняване на достъпа на бежанци с таланти в областта на изкуството до програмата „Творческа Европа“;

    Междусекторно измерение

    48.

    настоятелно призовава Комисията да разработи и използва изцяло потенциала на направлението, за да постигне своите цели, заложени в регламента, по-специално насърчаването на транснационално и междусекторно сътрудничество;

    49.

    препоръчва въвеждането на три нови мерки за подкрепа по направление: програма „Творческа Европа Мундус“ за транснационално сътрудничество, б) социално приобщаване и в) новаторски съвместни и междусекторни проекти;

    50.

    призовава Комисията да се стреми към постигане на географски и отраслов баланс в механизма за гарантиране, да гарантира равен достъп за малките организации и за инициативи и проекти на най-близкото до гражданите равнище от всички държави членки, да прави оценка на неговото въздействие, по-специално за малките предприятия в областта на културата, за културните медиатори и лицата, осъществяващи дейност в културните мрежи, и да разглежда възможностите за разработване на полезни взаимодействия с ЕФСИ и с други програми, по-специално по линия на COSME, така че да се гарантира, че механизмът за гарантиране се използва по най-ефективния начин и така се оказва подкрепа за сектора на културата и творчеството;

    51.

    очаква с интерес първоначалните резултати от прилагането на механизма за финансови гаранции, чието начало беше поставено през 2016 г.; изразява очакване, че като улеснява достъпа на МСП и микропредприятия до заеми, този нов пазарен инструмент ще спомогне за разширяването на проектите в областта на творчеството и културата — сектори, които осигуряват 4,4 % от БВП на ЕС и в които е наета 3,8 % от работната сила в Съюза, така че те да оползотворяват изцяло своя потенциал като обещаващ източник на растеж и работни места и като движеща сила на конкурентоспособността, културното многообразие и трансграничното сътрудничество; изразява обаче дълбоко съжаление във връзка с факта, че механизмът ще функционира само в държавите, където вече действа подобен инструмент;

    52.

    приветства действията, предприети от Комисията и EACEA за предоставяне на обучение и уеднаквяване на уменията във всички информационни бюра по програмата и препоръчва тези усилия да бъдат преследвани;

    53.

    призовава Комисията и EACEA да подобрят комуникацията и обмена на информация с CED относно текущите процеси на вземане на решения, включително относно финансовите инструменти и новите междусекторни инициативи; препоръчва на Комисията, с цел да се подобри изпълнението на програмата, да отчита опита на CED нагоре и надолу по веригата на процедурата за подбор и да предоставя на разположение в интернет инструментите и документацията, разработени от CED, като образец за добри практики; подчертава нуждата от по-добро сътрудничество между информационните бюра по програмата „Творческа Европа“ (CED), така че да се превърнат в по-ефективни инструменти за даване на експертни съвети на заявителите от техните държави; изтъква, че поверителният обмен на доклади за оценка, дори на докладите, съдържащи отрицателни оценки, може да спомага за подобряването на техния капацитет, и призовава Комисията да повиши прозрачността на оценките и на процедурите за подбор;

    Препоръки за бъдещите поколения на програмата

    54.

    препоръчва програмата „Творческа Европа“ да бъде продължена, преразглеждана и подобрявана през периода 2021—2028 г. като програма, която включва всички културни и творчески сектори, с акцент върху висококачествени проекти, със същата стойност и приоритети, с две подпрограми и междусекторно направление, включително обучение, култивиране на публика, достъп до пазара, социално приобщаване, сътрудничество, междусекторни и пресечна проекти и партньорско обучение, както и комуникация, учебна дейност и подкрепа, специално пригодени за секторите на културата и творчеството, гаранционен механизъм, както и подкрепата за CED;

    55.

    приветства, с оглед на значителния приток на мигранти и бежанци в ЕС през последните години, нарастващото междукултурно измерение на програмата, което, надяваме се, от началото на 2017 г. ще доведе до появата на повече проекти, които засилват културното многообразие и диалога между културите и насърчават многоезичието; подчертава, че следва да се оказва подкрепа за постигането на посочените цели като постоянен елемент на програмата, като се има предвид, че културната интеграция вероятно ще продължи да бъде предизвикателство за множество държави членки в продължение на дълги години;

    56.

    препоръчва правното основание на следващата програма да включва изрично насърчаването на културното и художественото качество и същинската стойност на културата в целите на програмата и подпрограмите и сред критериите за подбор и оценка;

    57.

    призовава Комисията, при преразглеждането на подпрограма „МЕДИА“, да провери дали ефикасността на финансирането може да бъде повишена чрез включването на по-малки линии на финансиране в рамките на стълбовете на програмата — продукции, фестивали, киносалони и разпространение;

    58.

    настоятелно призовава Комисията да възприеме проактивен подход за приемане на нови държави към програмата, със специален статут за южните и източните държави, обхванати от европейската политика за съседство;

    59.

    отбелязва, че европейските филмови копродукции са от водещо значение за осигуряване на необходимата конкурентоспособност на нашите продукти и за даване на отговор на предизвикателствата на пазара, и препоръчва те да бъдат развивани с пропорционални начини и ресурси, в сътрудничество с водещите европейски институции в сектора, като например Eurimages;

    60.

    призовава Комисията да провери дали поради множествения характер на културните индустрии би било целесъобразно създаването на Европейска обсерватория за култура и творчество, съпоставима с Европейската аудиовизуална обсерватория, със стандарти, сравними с тези на Европейската аудио-визуална обсерватория, и ако да, да разработи критерии, съответстващи на специфичното естество на секторите;

    o

    o o

    61.

    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура.

    (1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.

    (2)  ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.

    (3)  Приети текстове, P8_TA(2015)0293.

    (4)  Приети текстове, P8_TA(2016)0005.

    (5)  ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 10.

    (6)  ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95.

    (7)  ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135.

    (8)  ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142;


    Top