13.7.2018

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/22

---

Становище на Европейския комитет на регионите — Разширяване: включване на местните и регионалните власти от Западните Балкани в инициативите на ЕС за макрорегионално, трансгранично и транснационално сътрудничество

(2018/C 247/05)

Главен докладчик: Franz Schausberger (AT/EНП), делегат от регион Залцбург в Комитета на регионите Отправен документ: COM(2018) 65 final

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИТЕ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства факта, че българското председателство определи като приоритетна темата за Западните Балкани и поиска принос на КР по този въпрос;

2.

приветства и подкрепя представената на 6 февруари 2018 г. от Европейската комисия (ЕК) стратегия за „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“;

3.

е убеден, както и ЕК, че държавите от Западните Балкани са част от Европа и имат общо европейско наследство, обща история и общо бъдеще, както и че надеждната перспектива за присъединяване е ключов фактор за трансформацията в региона, а с това и за сигурността, благосъстоянието, социалното благополучие, помирението и стабилността;

4.

приветства перспективата за Сърбия и Черна гора до 2025 г. да могат да се присъединят към ЕС, за Албания и бивша югославска република Македония да започнат преговори за присъединяване, за Босна и Херцеговина да получи статут на страна кандидатка и за Косово (1) да бъде възможен по-нататъшният напредък по пътя към Европа посредством прилагането на ССА;

5.

едновременно с това подкрепя изцяло ясната позиция на ЕК, че тези перспективи могат да бъдат постигнати единствено ако държавите от Западните Балкани изпълнят всички необходими за това критерии и условия, по-специално за укрепване на своите демократични системи, и извършат всички необходими реформи преди всичко в областите на върховенството на закона, зачитането на основните права, конкурентоспособността, регионалното сътрудничество и помирението, че не бива да се допускат никакви политически изключения в това отношение и че условията не бива да се променят по време на процеса;

6.

приветства намерението на ЕК да засили значително подкрепата си за процеса на трансформация в държавите от Западните Балкани, например чрез постепенно увеличаване на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г. в съответствие с конкретен план за действие с шест водещи инициативи;

7.

счита, че стратегията на ЕС за разширяване за Западните Балкани трябва да бъде по-широкообхватна стратегия за укрепване на Съюза до 2025 г., тъй като той трябва да бъде по-силен и по-стабилен преди да може да расте, и 27-те държави членки и тяхното население трябва да бъдат убедени в добавената стойност на това разширяване на ЕС;

8.

приветства подновения ангажимент, поет тържествено от страните от Западните Балкани на срещата на върха в Триест през 2017 г., да се подкрепят взаимно по пътя към Европа и да разрешават своите политически разногласия в рамките на демократичните си институции, като и да засилват политическия диалог помежду си, предвид факта, че изграждането на добросъседски отношения е ключов елемент по пътя към членството в Европейския съюз;

9.

препраща към многобройните си становища, в които нееднократно е подчертавал, че местните и регионалните власти участват активно в процеса на европейска интеграция и че стандартите на ЕС и добрите практики на регионално и местно равнище се прилагат възможно най-рано по време на процеса на разширяване. Единствено по този начин адекватно и навреме се натрупват необходимите познания на поднационално равнище за бъдещите задачи и отговорности, произтичащи от достиженията на правото на ЕС;

10.

приветства предприетата от ЕС програма за свързаност и другите регионални инициативи, напр. Берлинския процес, и настойчиво призовава да бъдат ангажирани местните и регионалните власти от държавите, участващи в процеса на разширяване, и в прилагането да се използва опитът на по-новите държави членки преди всичко в областите транспорт, енергетика, развитие на цифровите технологии, образование, младежи;

11.

призовава за въвеждането на специални мерки и неотменяеми ангажименти, за да се гарантира, че нови държави членки не могат да блокират присъединяването на други кандидати от Западните Балкани;

Значението на поднационалното равнище в процеса на разширяване

12.

отбелязва със загриженост, че публичната администрация на всички държавни равнища, особено на местното самоуправление, в повечето балкански държави продължава да бъде слаба, с ограничен административен капацитет, високо равнище на политизация и корупция, както и че липсва прозрачност и е налице слаба финансова обезпеченост;

13.

отбелязва, че функционирането на демократичните институции трябва да бъде укрепено на национално, регионално и местно равнище, включително посредством надеждни изборни процеси и правилно функциониране на регионалните асамблеи и общинските съвети, както и конструктивен и устойчив диалог с гражданското общество;

14.

призовава за това, всички държави от Западните Балкани да изготвят и прилагат програми за реформи и подобряване на качеството и отчетността на администрацията, по-специално за гарантиране на прозрачност на публичните финанси, както и стратегии за електронно управление. Призовава също за разработване и въвеждане на по-добри услуги на гражданите, а също и нови закони за общите административни процедури, балансирана и справедлива система на заплащане в държавната администрация и за служители на регионалните и местни органи на управление, както и прозрачни процедури за назначаване и освобождаване на служителите;

15.

отбелязва, че с приемането на нови закони за реформа на местната администрация в повечето от държавите от Западните Балкани беше постигнат значителен напредък, но твърди, че са нужни още значителни усилия и трансфер на необходимите финансови средства, за да се увеличи административният капацитет на местните и регионалните власти, така те че да могат да използват своите разширени правомощия при подготовката на присъединяването и след това в полза на гражданите;

16.

изтъква като положителен пример гласуването на закона в Сърбия относно публичната служба на равнището на автономна провинция Войводина и на местно равнище, отбелязва обаче, че приемането на закона относно ресурсите на автономната провинция Войводина, както е постановено в конституцията, все още предстои;

17.

отчита като положителен факта, че в няколко държави от Западните Балкани, по-специално Албания, бяха приети и осъществени местни териториални реформи с прехвърлянето на нови правомощия на общините, въпреки че финансовото и административното укрепване на новосъздадените общини напредва бавно;

18.

като положителен оценява факта, че в стратегията на ЕС за разширяване по отношение на Западните Балкани изрично се призовава за подходящ баланс между централните, регионалните и местните правителства в духа на многостепенното управление, тъй като в стратегическото и оперативното планиране липсва измерението на регионалното и местното управление в държавите от Западните Балкани, участващи в процеса на разширяване;

19.

смята, че за своевременното постигане на по-нататъшната интеграция в ЕС на държавите от Западните Балкани е абсолютно необходимо прилагането на подход „отдолу нагоре“;

20.

със задоволство отбелязва, че преди всичко на местно равнище в държавите от Западните Балкани се засили трансграничното сътрудничество чрез обмен на опит, трансфер на ноу-хау, споделяне на примери за най-добри практики и въвеждане на нови методи и подходи. В този процес би трябвало да бъдат насърчавани преди всичко дейностите и инициативите на общинските и регионалните сдружения и на организации като Адриатическия и Йонийския еврорегион и Мрежата на сдруженията на местните власти в Югоизточна Европа (NALAS), които би трябвало да бъдат привличани и подпомагани в по-голяма степен от европейското равнище;

21.

изразява съжаление, че до този момент не е налице всеобхватна и устойчива платформа за общинското сътрудничество, както и силна връзка с институциите на ЕС, за да се подкрепя прилагането на стандартите на ЕС, а достиженията на правото на ЕС да се налагат на местно равнище, както и че съществуващите похвални инициативи за сътрудничество като Съвета за регионално сътрудничество (СРС), Регионалното училище по публична администрация (ReSPA) (2) и Берлинският процес се съсредоточават основно на равнището на централното управление и не се вземат предвид регионалното и местното управление;

Децентрализация и демокрация

22.

изразява съжаление, че през изминалите десет години развитието в Западните Балкани беше белязано от блокиране на реформите, нетърпение и нарастващ скептицизъм по отношение на членството в ЕС, както и признаци на нарастваща несигурност, корупция, национализъм и крайно политизиране на държавните институции и публичните администрации, което доведе частично до преориентиране към по-авторитарни форми на управление и централизация;

23.

отбелязва преди всичко по отношение на Босна и Херцеговина, колко важна е добрата координация между всички управленски и административни равнища за функционирането на държавата, ефективното прилагане на програмата за реформи, мобилността, както и създаването на единно икономическо пространство, и приветства факта, че междувременно всички равнища се договориха относно отговарянето на всеобхватния „въпросник“ на ЕК;

24.

отбелязва, че избирателните закони за провеждането на местни и регионални избори в Западните Балкани до голяма степен отговарят на европейските стандарти и че изборите на местно равнище протичат предимно спокойно и организирано. При все това все още съществуват значителни недостатъци поради липсата на безпристрастност и политизирането на избирателните органи, недостатъци в прозрачността на финансирането за избирателните кампании, в процесите на регистриране и уреждането на конфликти, свързани с изборите;

25.

е убеден, че децентрализацията, като стълб на процеса на демократични реформи, е от решаващо значение за социалното сближаване, стабилността и мира и помирението в Западните Балкани, а с това и за бъдещето на Европа;

26.

съзнава, че при безспорно необходимото укрепване на правилно осъзнатата децентрализация трябва да се внимава да не се изострят етническите разделения и напрежения;

27.

изразява убеждението си, че деполитизацията на публичната служба е предпоставка от решаващо значение за засилването на доверието между публичните органи и гражданите на регионално и местно равнище;

Върховенството на закона, основните права и борбата с корупцията на местно и регионално равнище в Западните Балкани

28.

изразява съжаление, че след много години на ангажимент от страна на ЕС в държавите от Западните Балкани на равнищата на националното, регионалното и местното управление все още съществуват тесни връзки с организираната престъпност и корупция и са налице значителни преплитания между публични и частни интереси;

29.

затова се застъпва за значително укрепване на специализираната прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност, както и на съдебните органи с цел отстраняването на незаконно придобити активи, уволнения на публични служители, по-строги правила за длъжностните лица и достъпни механизми за информация и подаване на жалби за гражданите;

30.

затова изтъква, че независимостта, качеството и ефективността на съдебната система трябва значително да се подобрят и да се гарантират не само на национално равнище, но и че в регионалните и общинските администрации също е необходима пълна прозрачност, особено при възлагането на обществени поръчки, и приветства положителните примери като създаването на служба за борба с корупцията и изготвянето на планове за действие във връзка с това в почти всички общини на Черна гора и продължаващите усилия в Албания;

31.

очаква от засегнатите държави засилени усилия при изграждането на правовата държава и съдебната система, при гарантирането на основните права, свободи и сигурността, както и при утвърждаването на закрилата на малцинствата, особено на общностите на ромите, чието социално приобщаване трябва да бъде по-активно насърчавано, и на ЛГТБИ, и равенството между половете, включително справянето с домашното насилие; във връзка с това приветства факта, че Сърбия беше първата държава, участваща в процеса на присъединяване, която въведе индекса на ЕС за равенството между половете;

32.

възлага големи надежди на българското председателство на Съвета, че то ще успее да накара всички политически сили в Босна и Херцеговина бързо да намерят общо решение за конституционна реформа на изборното право във връзка с изборите през октомври 2018 г. При това трябва да се спазват разпоредбите, съгласно които трите етнически групи на Босна и Херцеговина са съставни и равноправни народности. Това означава, че трябва да бъдат приложени решенията Sejdić-Finci, Zornić и Pilav на Европейския съд по правата на човека, така че евреи, роми и представители на други национални малцинства да могат да се кандидатират за президентския пост и за Народното събрание на федерацията и в Мостар отново да бъде възможно провеждането на общински избори след прекъсване, продължило повече от седем години;

33.

подчертава значението на свободата на изразяване на мнение и свободата на печата в една демократична политическа култура, за да се гарантира плурализмът на едно демократично общество. Тук става въпрос и за проблематичното оказване на влияние върху журналистите и тяхната журналистическа дейност от страна на непрозрачни собственици на медиите;

34.

посочва, че европейската демократична култура предполага образцово поведение на лицата, определящи политиките на всички политически равнища, като въздържането от конфронтации и провокации, избягването на радикални и националистични реторика и действия, чувствителност към нуждите на уязвимите групи и групите в неравностойно положение, вземане под внимание на положението на етническите, езиковите или религиозните малцинства, както и засвидетелстването на пълно уважение към всички хора, независимо от цвета на кожата им, сексуалната им ориентация или полова идентичност;

35.

призовава политическите лидери да се въздържат и да осъждат всякакви действия, които могат да подклаждат междуетнически напрежения, както и активно да се противопоставят на националистическата пропаганда и възхваляването на военни престъпления, да се борят с расизма, ксенофобията, екстремизма, радикализацията и тероризма и да провеждат превантивна дейност сред младите хора;

Трансграничното регионално и местно сътрудничество

36.

счита, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения между държавите от Западните Балкани са задължителна предпоставка за европейския напредък и новите икономически възможности;

37.

подкрепя всички инициативи за укрепване на взаимоотношенията между държавите от Западните Балкани и трансграничното сътрудничество на регионално и местно равнище, както и партньорските програми и тези в рамките на TAIEX, и предлага своята подкрепа за евентуалното участие на държави, обхванати от процеса на разширяване от Западните Балкани, в концепцията за ЕГТС;

38.

посочва, че трансграничните двустранни спорове трябва спешно да бъдат решени от лидерите на засегнатите държави или да бъдат подложени на обвързващо, окончателно международно съдебно решение или международен арбитраж; в това отношение изразява съжаление, че продължава спорът между Словения и Хърватия за определянето на границата и достъпа до международните води в Пиранския залив, който се превърна във вътрешен за ЕС проблем след присъединяването на Хърватия към ЕС, и приветства подписването на гранични споразумения от страна на Черна гора с Босна и Херцеговина и Косово;

39.

приветства наскорошното присъединяване на Република Сърбия към Рамковата конвенция от Мадрид и очаква, че и бившата югославска република Македония и Косово също ще се присъединят към тази конвенция, която предлага конкретни решения за преодоляване на най-големите пречки пред трансграничното териториално сътрудничество;

40.

е убеден, че без реално и всеобхватно нормализиране на отношенията между Белград и Прищина посредством насърчавания от ЕС диалог не може да има трайна стабилност в региона, поради което е необходимо спешното подписване на всеобхватно, правнообвързващо споразумение за нормализиране; приветства нормализирането на отношенията между Сърбия и Хърватия и продължаването на диалога между Белград и Прищина;

41.

отбелязва със задоволство, че положението в северната част на Косово остава до голяма степен спокойно и комуникацията между общините в северната част и централните институции се подобри и отделни опити за провокация, както и неправомерни актове на насилие не доведоха до трайно нарушаване на диалога, предприет между Белград и Прищина;

42.

смята, че регионалното икономическо пространство, договорено на срещата на върха на държавите от Западните Балкани в Триест през юли 2017 г., представлява съществена стъпка за насърчаване на икономическата интеграция между ЕС и държавите от Западните Балкани и за повишаване на привлекателността на регионалния пазар; изразява надежда за скорошно прилагане на договорения план за действие;

43.

счита, че е изключително важно да се засили трансграничното стратегическо и оперативно сътрудничество с държавите от Западните Балкани и между тях в областта на миграцията и управлението на границите чрез осигуряване на достъп до международна закрила, обмен на съответна информация, подобряване на граничния контрол и др., и насърчава местните и регионалните власти да подкрепят борбата с незаконното превеждане през граница и трафика на хора;

44.

горещо приветства факта, че в преговорите между Гърция и бившата югославска република Македония по дългогодишните разминавания относно името в последно време се забелязват положителни признаци за напредък, и изразява надежда, че българското председателство на Съвета заедно с провеждащите се под егидата на ООН преговори ще допринесе значително за разведряване в този конфликт и намирането на решение;

Икономическата ситуация и макрорегионални стратегии в Западните Балкани

45.

отбелязва със съжаление, че понастоящем нито една от държавите от Западните Балкани не може да бъде считана за функционираща пазарна икономика и не е в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза, особено поради наличното политическо влияние и недостатъчно развития частен сектор. Това се отразява изключително отрицателно върху пазара на труда и по-конкретно липсата на възможности за заетост на младите хора;

46.

отбелязва, че в повечето общини в присъединяващите се страни се смята, че проектите и програмите на ЕС са твърде сложни за даденостите в местните администрации, и с това усилията на Комисията за опростяване на достъпа до проекти и програми се подкопават посредством все по-подробни и сложни контролни механизми;

47.

подкрепя разширяването на съществуващата TEN-T мрежа, включително завършването на коридора и разширяването към Югоизточна Европа, с което би могло да се реши настоящият проблем с липсващата транспортна връзка на държавите в региона на Западните Балкани и да се подобри връзката между Изтока и Запада по пътната, морската, въздушната и железопътната транспортна мрежа, което е предпоставка за развитието на целия регион;

48.

поради това призовава местните и регионалните власти, съответно общинските сдружения да бъдат привлечени в процеса на договарянето, планирането, мониторинга и оценката на ИПП;

49.

приветства факта, че за прилагането на представената стратегия ЕС предвижда постепенно увеличаване на средствата по ИПП до 2020 г. и чрез това в още по-голяма степен ще се отговори на нуждите на държавите;

50.

отбелязва като положителен пример финансирания по ИПП „Иновационен фонд“, чиито основни цели са пилотното финансиране на иновационни проекти и засилването на изследванията и развойната дейност в частни предприятия и който подкрепя чрез проекта „Иновации в Сърбия“ създаването на иновативни стартиращи предприятия и отделени предприятия, както и иновативни технологии и услуги, и с това решително допринася за засилване на конкурентоспособността на частния сектор в Сърбия;

51.

като положителен пример за успешно регионално трансгранично сътрудничество отбелязва съвместна румънско-сръбска инициатива срещу рака в рамките на „Програма за трансгранично сътрудничество Interreg — ИПП“ за подобряване на диагностиката и лечението на злокачествени тумори;

52.

обръща внимание и върху големите икономически и социални различия между регионите от държавите от Западните Балкани и приветства програмата на ЕС за конкурентоспособността на предприятията и МСП за развитието на стабилен частен сектор и планираното създаване на програма за подкрепа на технологичния трансфер и стартиращите предприятия;

53.

подчертава, че макрорегионалните стратегии (МРС) и други инструменти на ЕС за трансгранично сътрудничество като ЕГТС и програмите по линия на Interreg са основните градивни елементи за бъдещето на ЕС;

54.

приветства факта, че чрез своя втори приоритет българското председателство на Съвета акцентира върху цифровата икономика, и подкрепя всички усилия за свързване на инфраструктурата между Западните Балкани и ЕС в областта на транспорта, енергетиката и цифровите услуги;

55.

очаква, че всички държави от Западните Балкани ще имат конструктивна роля в инициативи на регионалното сътрудничество, като Берлинския процес, Дунавската стратегия, Адриатическо-Йонийската инициатива, Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, Съвета за регионално сътрудничество и Централноевропейското споразумение за свободна търговия, и подчертава, че Регионалната служба за младежко сътрудничество на Западните Балкани е важна за помирението в региона;

56.

счита, че стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) може да представлява голяма възможност за целия регион, но също така припомня продължаващите проблеми, като например липсата на ресурси, държавно управление и ангажираност, както и предизвикателствата, произтичащи от миграционната криза;

57.

подкрепя макрорегионалните стратегии като инструмент на европейската интеграция въз основа на стабилност, помирение и добросъседски отношения между държавите — членки на ЕС, страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки; смята, че макрорегионалните стратегии на ЕС би трябвало да обхващат целия регион на Западните Балкани. Косово и бившата югославска република Македония не участват нито в макрорегионалната стратегия за региона на река Дунав, нито в тази за региона на Адриатическо и Йонийско море; следователно препоръчва в тези стратегии да участват и онези държави от Западните Балкани, които досега не са го правили, но са свързани с тях в географски и икономически аспект, така че целият регион на Западните Балкани да бъде включен в обхвата на макрорегионалните стратегии и да може да се възползва от възможностите за финансиране в рамките на прилаганите по тяхна линия програми.

---

(1)  Това наименование не засяга позицията по отношение на статута на Косово и е съобразено с Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(2)  ReSPA е международна организация, на която беше възложена мисията за насърчаване на регионалното сътрудничество в областта на публичната администрация в Западните Балкани (https://www.respaweb.eu).

---