23.1.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/5

1)

Трябва ли Директива 2008/9 (1) и правото на възстановяване на данъка да се тълкуват в смисъл, че за упражняване на правото на възстановяване на ДДС е необходимо да са изпълнени кумулативно две условия:

С други думи, може ли данъчнозадължено лице, на което не е бил начислен ДДС с фактура, да иска възстановяване на данъка?

2)

В съответствие ли е с принципа на пропорционалност или с принципа на данъчен неутралитет на ДДС това, че срокът за възстановяване на данъка се изчислява, считано от момент, в който не са изпълнени всички материалноправни условия за упражняване на правото на възстановяване на данъка?

3)

Трябва ли, в светлината на принципа на данъчен неутралитет, разпоредбите на член 167 и член 178, [буква] a) от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство и при условие че са изпълнени другите материално- и процесуалноправни условия, необходими за упражняване на правото на приспадане на данък, тези разпоредби не допускат действия на данъчните органи, с които на данъчнозадължено лице се отказва възстановяване на данъка, предявено в рамките на предвидения в Директива 2008/9 срок, когато данъкът му е фактуриран от доставчик и последният го е платил преди изтичането на преклузивния срок, предвиден в националната правна уредба?

4)

В светлината на принципа на неутралитет и на принципа на пропорционалност, които са основните принципи на общата система на ДДС, надхвърлили ли са словашките данъчни органи границите на необходимото за постигане на целта, определена в Директивата за ДДС, в случай че на данъчнозадължено лице е отказано правото на възстановяване на платения данък, поради изтичане на преклузивния срок за възстановяването, предвиден в националната правна уредба, макар че в този период от време данъчнозадълженото лице не е могло да упражни правото на възстановяване, а данъкът е бил надлежно събран и опасността от избягването на данъчно облагане или неплащане — напълно изключена?

5)

Може ли принципът на правната сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания и правото на добра администрация по смисъла на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на разпоредбите на националната правна уредба в смисъл, че определящ за спазването на срока за възстановяване на данъка е моментът на приемане на решението на публичната администрация за възстановяване на данъка, а не моментът на упражняване на правото на възстановяване на данък от страна на данъчнозадължено лице?