Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CA0277

    Дело C-277/14: Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — PPUH Stehcemp sp. j Florian Stefanek, Janina Stefanek, Jarosław Stefanek/Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива — Право на приспадане — Отказ — Продажба, извършена от субект, считан за несъществуващ)

    OB C 414, 14.12.2015, p. 7–7 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    14.12.2015   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 414/7


    Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — PPUH Stehcemp sp. j Florian Stefanek, Janina Stefanek, Jarosław Stefanek/Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi

    (Дело C-277/14) (1)

    ((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Шеста директива - Право на приспадане - Отказ - Продажба, извършена от субект, считан за несъществуващ))

    (2015/C 414/09)

    Език на производството: полски

    Запитваща юрисдикция

    Naczelny Sąd Administracyjny

    Страни в главното производство

    Жалбоподател: PPUH Stehcemp sp. j Florian Stefanek, Janina Stefanek, Jarosław Stefanek

    Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi

    Диспозитив

    Разпоредбите на Шеста директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2002/38/ЕО на Съвета от 7 май 2002 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която не признава на данъчнозадълженото лице право да приспадне данъка върху добавената стойност, дължим или платен по получени от него доставки на стоки, когато фактурата е издадена от лице, което с оглед на предвидените от тази правна уредба критерии следва да се счита за несъществуващо, и не може да се установи кой е действителният доставчик на стоките, освен ако въз основа на обективни данни и без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не са негова задача, е било установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данъка върху добавената стойност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.


    (1)  ОВ C 303, 8.9.2014 г.


    Top