6.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/3

—

да се отмени обжалваното решение,

—

да се върне делото на Общия съд,

—

да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски.

1.

На първо място се сочи нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. Общият съд неправилно тълкувал тази норма и постоянната съдебна практика във връзка с установяването на сходство на знаците и вероятността от объркване, като извеждал сходството на знаците и вероятността от объркване между конфликтните марки от съвпадението на отделни елементи на знака, които съответствали на чисто описателни означения за характера на стоките (а именно посочване на цвета „морскосиньо“ за стоките, обозначени с конфликтните марки) и от това, че поради липса на присъщ отличителен характер съответните потребители не го разглеждали като указание за търговския произход на стоката от точно определено предприятие за разграничаване от стоките на други предприятия. Освен това, в този спор, Общият съд не взел предвид правното понятие на описателно означение, тъй като приел, че „морскосиньо“ не било описателно за разглежданите стоки, а именно облекла, съответно не било описателно за основна характеристика на стоката.

2.

На второ място обжалваното решение било постановено въз основа на изопачени факти. Общият съд отричал, че означаването „морскосиньо“ (на съответния национален език, по-специално на италиански и френски език) можело да има описателно значение за разглежданите стоки от класове 18 и 25, въпреки че конфликтните между страните марки безспорно съдържали в себе си на всеки един от езиците на Съюза чисто описателно за стоките понятие, а именно „морскосиньо“, и марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението от италиански език „blu marino“ и заявената марка на френски език „marine bleu“ не се различавали съществено от това понятие. Освен това в предходното производство пред СХВП, както отделът по споровете, така и апелативният състав на СХВП били действително установили, че „морскосиньо“ (на всеки един от езиците на европейските държави) било понятие, описателно за стоките. Общият съд бил обвързан с тази констатация.

3.

На трето място, решението било противоречиво в мотивите на Общия съд във връзка с твърдението, че „морскосиньо“ нямало описателно значение за стоките и било опорочено поради липса на мотиви. В точка 54, самият Общ съд установявал, че елементите на конфликтния знак посочвали въпросния нюанс на цвета. В точка 55 Общият съд освен това установявал, че това значение било „очевидно“.

4.

На четвърто място обжалваното решение било постановено въз основа на неприложими законови разпоредби, по-специално разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009 (1). Приложим бил Регламент (ЕО) № 40/94 (2).