25.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/9

—

да се отмени Решението на Общия съд от 6 септември 2013 г. по свързани дела T-289/11, T-290/11 и T-521/11,

—

да се отменят Решение на Комисията K(2011) 1774 от 14 март 2011 г., Решение на Комисията K(2011) 2365 от 30 март 2011 г. и Решение на Комисията K(2011) 5230 от 14 юни 2011 г., с които се разпорежда извършването на проверки съгласно член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета в Deutsche Bahn AG, както и във всичките му дъщерни дружества (преписки COMP/39.678 и COMP/39.731),

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и производството по обжалване.

На първо място, Общият съд неправилно изтълкувал и приложил правото на неприкосновеност на жилището, респ. съответната практика на Европейския съд по правата на човека. Именно предвид интензивността на посегателството върху това основно право и опасността от непоправими вреди било непропорционално, когато Комисията — която действала и като разследващ орган и разполагала с широки правомощия — извършвала проверки без предварително разрешение от съд.

На второ място, Общият съд неправилно изтълкувал и приложил основното право на ефективна правна защита. Единствено последващият съдебен контрол при проверките на Комисията не предлагал ефективна правна защита на засегнатите предприятия.

На трето място, Общият съд неправилно преценил като случайно откритие документите, свързани с твърдените нарушения на конкуренцията, които били получени в рамките на проверката извън предмета на разследване, въпреки че използването на тези документи не било разрешено. От самото начало на проверката служителите на Комисията били уведомени за съмнителни моменти във връзка с тема извън предмета на проверката. По този начин Комисията изкуствено предизвикала случайността и недопустимо потенциално разширила подлежащото на ограничително тълкуване изключение относно случайните открития, прието от Съда (1).

На последно място, Общият съд нарушил правилата относно доказателствената тежест. Логично било, респ. поне не можело да се изключи, че само поради предшестващото недопустимо уведомяване на служителите, т.е. по тема, извън предмета на проверката, някои документи са получени като т.нар. „случайни открития“. Тъй като за жалбоподателите не било възможно да докажат подобна причинно-следствена връзка и те не трябвало да носят отговорността за това, доказателствената тежест следвало да се обърне, като Комисията се задължи да представи доказателства, че тези документи действително са били случайно откритие.