Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009IP0190

    Социална отговорност на подизпълнителите в производствените вериги Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г. относно социалната отговорност на подизпълнителите в производствените вериги (2008/2249(INI))

    OB C 117E, 6.5.2010, p. 176–180 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    6.5.2010   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    CE 117/176


    Четвъртък, 26 март 2009 г.
    Социална отговорност на подизпълнителите в производствените вериги

    P6_TA(2009)0190

    Резолюция на Европейския парламент от 26 март 2009 г. относно социалната отговорност на подизпълнителите в производствените вериги (2008/2249(INI))

    2010/C 117 E/29

    Европейският парламент,

    като взе предвид член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

    като взе предвид членове 39, 49, 50 и 137 от Договора за ЕО,

    като взе предвид Директива 94/45/ЕО на Съвета от 22 септември 1994 г. за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (1),

    като взе предвид Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (2),

    като взе предвид предложението за Директива на Европейския парламент и Съвета за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава(COM(2007)0249),

    като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно прилагането на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници (3) и своята резолюция от 11 юли 2007 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (4),

    като взе предвид Основните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия,

    като взе предвид тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика,

    като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2005 г. относно социалните измерения на глобализацията (5),

    като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство (6),

    като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички (7),

    като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно засилване на борбата с недекларирания труд (8),

    като взе предвид своята резолюция от 11 юли 2007 г. за осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век (9),

    като взе предвид решението на Съда на Европейските общности от 12 октомври 2004 г. по Дело C-60/03 Wolff & Müller  (10),

    като взе предвид проучването „Отговорност при процесите на възлагане на работа на подизпълнители в сектора на строителството в Европа“, извършено от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд,

    като взе предвид член 45 от своя правилник,

    като взе предвид доклада на Комисията по заетост и социални въпроси (A6-0065/2009),

    А.

    като има предвид, че възлагането на работа на подизпълнители може да се разглежда като неразделна част от стопанската дейност;

    Б.

    като има предвид, че безпрецедентният темп на стопанска дейност през последния четвърт век изигра основна роля за повишаването на равнищата на заетост в повечето икономики на Европейския съюз, и като има предвид, че това развитие помогна на големи и малки предприятия и също така насърчи предприемачеството;

    В.

    като има предвид, че глобализацията и произтичащата от нея повишена конкуренция водят до промени в начините, по които предприятията се организират, в това число относно възлагането на нестратегически дейности на външни изпълнители, създаването на мрежи и по-честото прибягване до възлагане на работа на подизпълнители;

    Г.

    като има предвид, че в резултат на сложността на връзките между дружествата майки и техните дъщерни дружества и между главните изпълнители и подизпълнителите става все по-трудно да се схващат ясно разнообразните структури, дейности и политики, както и отговорностите или задълженията на различните участници в производствената верига;

    Д.

    като има предвид, че тези промени са довели до значителни последици за трудовите взаимоотношения и понякога затрудняват ясното определяне на раздела на правото, приложим към взаимоотношенията между разнообразните елементи на производствената верига, и като има предвид, че в следствие на това, ценообразуването и разпределението на труда вече не се уреждат от регулаторната рамка на съответния сектор;

    Е.

    като има предвид, че производственият процес в няколко сектора понастоящем приема формата на фрагментирана производствена верига, която се е удължила и разширила, верига, която е едновременно логистична (хоризонтална и вертикална) и верига на стойността с икономически и производителни характеристики, отделни продукти или задачи, често възлагани за „външно“ изпълнение на малки дружества или самостоятелно заети лица, и като има предвид, че ефектът за счетоводните отчети на дружеството се изразява в заместване на преките разходи за труд с разходи за подизпълнители, услуги или доставчици въз основа на фактури и „търговски договори за услуги“;

    Ж.

    като има предвид, че подизпълнителите често са противопоставяни едни на други и като има предвид, че поради тази причина служителите, както на възложителя, който отправя покана за участие в търг, така и на подизпълнителите, са подложени на натиск по отношение на условията на труд;

    З.

    като има предвид, че в миналото Парламентът е изтъквал проблемите, свързани с недействителните самостоятелно заети лица, и като има предвид, че този проблем съществува и при подизпълнителите;

    И.

    като има предвид, че договарянето с подизпълнители и възлагането на дейности за изпълнение на юридически самостоятелни дружества не води до независимост, както и че с изключение на специализираните подизпълнители, извършващи високотехнологични или други високоспециализирани дейности, дружествата, които се намират на по-ниско стъпало от веригата на стойността, често не са в състояние да действат при равни условия с главните изпълнители;

    Й.

    като има предвид, че, въпреки че възлагането на работа на подизпълнители има много положителни аспекти и позволи повишаването на производствения капацитет, то също така генерира някои икономически и социални диспропорции сред работниците и може да доведе до понижаване на условията на труд, което буди загриженост;

    K.

    като има предвид, че възлагането на работа на подизпълнители може да се извършва и от посредници, предприятия, които се занимават само с осигуряване на работна ръка или агенции за временна заетост, например, които понякога функционират като т. нар. дружества – пощенски кутии, и като има предвид, че в много случаи договорът, който се сключва, е само един или че се наемат работници само за тази конкретна цел; като има предвид, че такива практики хвърлят светлина върху бързо променящия се характер на строителната промишленост и други сектори, в които трудовоправните взаимоотношения често са несигурни;

    Л.

    като има предвид, че в един трансграничен контекст проблемите, свързани с това несигурно положение се изострят, например когато работниците бъдат командировани в трета държава-членка;

    М.

    като има предвид, че трудовоправните взаимоотношения в сектора на строителството бяха преформулирани и, в същото време, беше намалена пряката социална отговорност на „главния изпълнител“, тъй като се използва външна работна сила, като се използват подизпълнители и агенции за подбор на персонал, което превърна осигуряването на евтина, често неопитна работна сила в неразделна част от наемането на подизпълнители на по-долните равнища;

    Н.

    като има предвид, че някои сектори, по-специално строителството, са особено податливи на злоупотреби в своите често много сложни вериги от подизпълнители;

    О.

    като има предвид, че трябва да се гарантира, че за всички служители трябва да се прилага основният принцип на равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място, независимо от правното им положение и естеството на техните договори, и че трябва да бъде гарантирано практическото прилагане на този принцип;

    1.

    Призовава публичните органи и всички заинтересовани лица и организации да положат максимални усилия за повишаване на равнището на осведоменост на работниците за техните права съгласно различните инструменти (като например трудово законодателство, колективни трудови договори, кодекси за поведение), които уреждат техните трудовоправни взаимоотношения и условията на труд в предприятията, в които работят, както и на договорните взаимоотношения във веригите от подизпълнители;

    2.

    Призовава Комисията да повиши осведомеността за добрите практики, съществуващите указания и стандарти и практиките за социална отговорност сред предприятията, без значение дали са главни изпълнители или подизпълнители;

    3.

    Отново приканва Комисията да внесе предложение за прилагане на програмата за осигуряване на достойни условия на труд спрямо работници в предприятия подизпълнители и по-специално, за съблюдаване на основните стандарти в сферата на труда, социалните права, обучението на работниците и служителите и равното третиране,

    4.

    Изтъква важното значение на предприятията подизпълнители в производствените вериги, използващи нови технологии с цел подобряване на качеството на производството и работните места;

    5.

    Призовава националните публични органи да приемат или доразвият правни разпоредби, които изключват от участие в обществени поръчки предприятия, за които е установено, че са нарушили трудовото законодателство, колективните трудови договори или кодексите за поведение;

    6.

    Приветства приемането на транснационална законова рамка, за която се споразумяха отделните многонационални предприятия и световните федерации на профсъюзите, чието предназначение е да защитава стандартите в сферата на труда в многонационалните предприятия и техните подизпълнители и дъщерни дружества в различните държави и която определя правното положение на зависимия работник и осигурява социална защита, независимо от условията на конкретния трудов договор;

    7.

    Отбелязва решението по делото Wolff & Müller, в което Съдът на Европейските общности постанови, че националната схема за отговорност в Германия не нарушава общностното законодателство, а напротив, целта ѝ е да гарантира защита на работниците и служителите, командировани в чужбина;

    8.

    Отбелязва резултатите от обществената консултация относно зелената книга на Комисията, озаглавена „Осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век“(COM(2006)0708); в тази връзка, насърчава намерението на Комисията да предприеме необходимите мерки за изясняване на правата и задълженията на страните, участващи във веригите от подизпълнители, за да не се допусне работниците да бъдат лишени от възможността да се възползват ефективно от своите права;

    9.

    Приветства факта, че осем държави-членки (Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Испания) са откликнали на проблемите, свързани със задълженията на подизпълнителите в качеството им на работодатели, като са създали национални схеми за отговорност; насърчава останалите държави-членки да обсъдят въвеждането на подобни схеми; същевременно изтъква факта, че прилагането на правилата в трансграничните процеси на възлагане на работа на подизпълнители е особено трудно в случаите, когато съществуват различия между системите на държавите-членки;

    10.

    Подчертава, че проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд посочва, че стесняването на обхвата на отговорността, като например ограничаването до един единствен елемент на веригата, е една от причините за неефективност на споразуменията;

    11.

    Подчертава особените предизвикателства, пред които са изправени малките предприятия; призовава факторите, отговорни за създаването на политиките, за съответни средства, чрез които да се повиши осведомеността сред малките предприятия;

    12.

    Напомня на всички заинтересовани лица, че в своята резолюция от 26 октомври 2006 г. относно командироването на работници, Парламентът призова Комисията да регламентира солидарната отговорност на предприятията – основни изпълнители или главни възложители, за да се справи със злоупотребите при възлагането на работа на подизпълнители и възлагането на дейности на трансгранични работници, и да създаде прозрачен и конкурентен вътрешен пазар за всички компании;

    13.

    Отново отправя призив към Комисията да създаде ясно дефиниран общностен правен инструмент, който въвежда солидарната отговорност на общностно равнище, като в същото време зачита различните правни системи, съществуващи в държавите-членки и принципите на субсидиарност и пропорционалност;

    14.

    Призовава Комисията да даде ход на оценка на въздействието относно добавената стойност и приложимостта на инструмент на общностно равнище за верижната отговорност като средство за повишаване на прозрачността в процесите на възлагане на работа на подизпълнители и осигуряване на по-добро прилагане на общностното и националното законодателство; подчертава, че подобна оценка следва да покрива повече от един сектори;

    15.

    Изразява убеденост, че един общностен инструмент за верижната отговорност би бил от полза не само за работниците и служителите, но и за органите на държавите-членки, работодателите и особено МСП в борбата им срещу сивата икономика, той като ясните и прозрачни общностни правила ще изтласкат от пазара участниците със съмнителна репутация и по този начин ще подобрят функционирането на вътрешния пазар;

    16.

    Отбелязва, че всички мерки, които осведомяват работниците и служителите за техните права и които ги подкрепят в упражняването на тези права, допринасят значително за укрепването на корпоративната социална отговорност; призовава държавите-членки да гарантират, като основен принцип, че служителите са осведомени относно своите права; в тази връзка, счита, че социалните партньори носят специална отговорност в тази връзка;

    17.

    Призовава Комисията да увеличи усилията си за насърчаване на по-голямо и по-добро сътрудничество и координация между националните административни органи, инспекторатите, правителствените изпълнителни агенции, органите за социално осигуряване и данъчните органи; призовава, освен това, държавите-членки да въведат по-строги процедури за инспекция и да насърчават по-тесни взаимоотношения между националните инспекторати по труда, като по този начин позволят по-голямо сътрудничество и координация между тях; призовава Комисията да разработи стандарти за качество за инспекторатите по труда и да извърши технико-икономическо проучване за възможните условия за създаване на общностна мрежа на инспекторатите по труда;

    18.

    Подчертава необходимостта от повече стимули за дружествата добросъвестно да полагат всички възможни разумни усилия за елиминиране на нарушенията на трудовото законодателство от страна на подизпълнителите, като например системи за сертифициране и кодекси за поведение, включително и като докладват на властите и прекратяват договори с подизпълнител, който участва в незаконна практика, за да избегнат възможността да бъдат подведени под солидарна отговорност за съответното нарушение;

    19.

    Приканва и двете страни в сектора да поемат водеща роля в насърчаването на съвместни действия по възлагане на работа на подизпълнители, от една страна, за специфични единични задачи, а от друга, за ограничаване на мултиплицирането на такива дейности; приветства изготвянето на рамкови споразумения, които определят социалната отговорност и задълженията във веригата, като допълнение към необходимото регулиране;

    20.

    Също така предупреждава за установени конфликти и припокриване, както и дублиране на разпоредби в трудовото законодателство, кодексите за поведение, стандартите и указанията, приети от публични органи, и действащите колективни трудови договори; поради тази причина подчертава необходимостта от това предприятията да съблюдават приоритетно кодексите за поведение, стандартите и указанията, изготвени на равнището на наднационални организации (ОИСР, МОТ), или на национално или секторно равнище;

    21.

    Припомня на всички заинтересовани страни, и в частност на работодателите, за техните задължения по отношение на информирането, консултирането и участието на работниците, особено за задълженията, предвидени в общностните и националните правни инструменти;

    22.

    Предлага правната уредба на национално равнище да гарантира хармоничното съчетаване на семейния и професионалния живот за работниците в предприятия – подизпълнители в производствените вериги, както и директивите относно отпуск по майчинство и бащинство да бъдат прилагани ефективно;

    23.

    Призовава Комисията да гарантира ефективното спазване на Директива 96/71/ЕО, включително, ако е необходимо, чрез започване на процедури по нарушения; освен това призовава както Комисията, така и държавите-членки да приемат мерки, насочени към подобряването на достъпа на командированите работници до информация, засилването на координацията и административното сътрудничество между държавите-членки, в това число изясняване на ролята на бюрата за връзка на държавите-членки, и разрешаването на проблемите с трансграничното прилагане, които възпрепятстват ефективното прилагане на Директива 96/71/ЕО;

    24.

    Подчертава, че е възможно да бъдат взети по-ефективни мерки за борба с потенциалните отрицателни социални последици от възлагането на работа на подизпълнители с помощта на по-засилен социален диалог между организациите на работодателите и профсъюзите;

    25.

    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.


    (1)  ОВ L 254, 30.9.1994 г., стр. 64.

    (2)  ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.

    (3)  ОВ C 313 E, 20.12.2006 г., стр. 452.

    (4)  ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 411.

    (5)  ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 65.

    (6)  ОВ C 301E, 13.12.2007 г., стр. 45.

    (7)  ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 321.

    (8)  Приети текстове, P6_TA(2008)0466.

    (9)  ОВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 401.

    (10)  Дело С-60/03 Wolff & Müller [2004] ECR I-9553.


    Top