Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009IP0151

    Една година след Лисабон: партньорството Африка–ЕС в действие Резолюция на Европейския парламент от 24 март 2009 г. относно „Една година след Лисабон: партньорството Африка–ЕС в действие“ (2008/2318(INI))

    OB C 117E, 6.5.2010, p. 7–14 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    6.5.2010   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    CE 117/7


    Вторник, 24 март 2009 г.
    Една година след Лисабон: партньорството Африка–ЕС в действие

    P6_TA(2009)0151

    Резолюция на Европейския парламент от 24 март 2009 г. относно „Една година след Лисабон: партньорството Африка–ЕС в действие“ (2008/2318(INI))

    2010/C 117 E/02

    Европейският парламент,

    като взе предвид Съвместната стратегия Африка–ЕС („съвместната стратегия“) и първия план за действие (2008-2010 г.) за прилагане на стратегическото партньорство Африка–ЕС, приети от държавните и правителствени ръководители на ЕС и Африка по време на срещата им в Лисабон на 8 и 9 декември 2007 г.,

    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Една година след Лисабон: партньорството Африка–ЕС в действие“ (COM(2008)0617),

    като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения на 10 ноември 2008 г. относно „Една година след Лисабон: партньорството Африка–ЕС в действие“,

    като взе предвид съвместния доклад за напредъка в прилагането на съвместната стратегия Африка–ЕС и свързания с нея първи план за действие (2008-2010 г.), приет от министерската тройка Африка-ЕС на 21 ноември 2008 г. в Адис Абеба, Етиопия,

    като взе предвид записката от 17 декември 2008 г. на специалната комисия на Панафриканския парламент за връзки с Европейския парламент и специалната делегация на Европейския парламент за връзки с Панафриканския парламент до действащите председателства и комисии на Африканския съюз (АС) и ЕС относно ролята на Панафриканския и Европейския парламент при изпълнението и мониторинга на съвместната стратегия,

    като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно актуалното състояние на отношенията между ЕС и Африка (1),

    като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2005 г. относно стратегия за развитие за Африка (2),

    като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африканския, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (3), изменено със споразумението за изменение на споразумението за партньорство, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (4) („споразумението от Котону“),

    като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (5),

    като взе предвид членове от 177 до 181 от Договора за ЕО,

    като взе предвид член 45 от своя правилник,

    като взе предвид доклада на Комисията по развитие и становището на Комисията по международна търговия (A6-0079/2009),

    A.

    като има предвид, че целта за изкореняване на бедността трябва да продължи да заема централно място в съвместната стратегия;

    Б.

    като има предвид, че половината от населението на Африка все още живее в бедност и че Африка е единственият континент, който не бележи напредък в постигането на Целите на хилядолетие за развитие (ЦХР), особено по отношение на намаляването на бедността, детската смъртност, майчиното здраве и борбата срещу ХИВ/СПИН и малария;

    В.

    като има предвид, че съвместната стратегия има за цел да надскочи темите за развитието, Африка и институциите и да обхване по-широка гама от африкански и световни въпроси, в сравнение с миналото, като енергетиката, изменението на климата и сигурността, и да бъде приобщен по-широк кръг от неинституционални участници;

    Г.

    като има предвид, че през последната година е изградена институционалната структура и новаторски работни методи на съвместната стратегия, но е постигнат много малък напредък на място;

    Д.

    като има предвид, че въпреки изричното признаване в съвместната стратегия на основната роля на Панафриканския и Европейския парламент „да извършват преглед на напредъка и да осигуряват политическо ръководство на партньорството“, те все още предстои да бъдат включени по всякакъв конструктивен и смислен начин в създаването, приспособяването и контрола на съвместната стратегия;

    Е.

    като има предвид, че участието на гражданското общество и на местните органи, особено от африканска страна, в прилагането на съвместната стратегия досега беше минимално;

    Ж.

    като има предвид, че бяха предоставени много малко нови финансови средства за прилагане на съвместната стратегия и на практика съответните източници на финансиране бяха изцяло програмирани преди приемането на съвместната стратегия;

    З.

    като има предвид, че включването на Европейския фонд за развитие (ЕФР) в бюджета на ЕС, за което Парламентът неколкократно е призовавал, би позволило по-голяма приемственост между политиките и парламентарния контрол на разходите за развитие;

    И.

    като има предвид, че делът на Африка в световната търговия намалява и Африка се изключва от възможностите, които предлага глобализацията;

    Й.

    като има предвид, че изнасянето на капитали, особено незаконното изнасяне на капитали, ежегодно води до отлив от милиарди евро от африканските икономики, докато „източването на мозъци“ ограбва по-голямата част от интелектуалния капацитет на континента, необходим за бъдещото му развитие;

    К.

    като има предвид, че производството на храни и продоволствената сигурност в Африка все по-малко съставляват политически приоритети и през последното десетилетие изпитват остър недостиг на инвестиции, което е възможно да има катастрофални последици, както показа неотдавнашната криза на цените на храните;

    Л.

    като има предвид, че Африка не е представено в достатъчна степен в международните организации и многостранните форуми, които вземат решения по голяма част от въпросите, засягащи бъдещето на континента;

    М.

    като има предвид, че дългогодишните отношения между ЕС и Африка придобиват вече ново значение с появата на сцена на нетрадиционните донори, чиито програми и приоритети за Африка представляват нови рискове и предизвикателства;

    Н.

    като има предвид, че е от съществено значение да се установи съгласуваност и да се избягва припокриване между институциите, участващи в осъществяването на съвместната стратегия, и институциите, които отговарят за съществуващите отношения като Споразумението от Котону, Евросредиземноморската стратегия и Стратегическото партньорство между Южна Африка и ЕС;

    О.

    като има предвид, че преразглеждането на Споразумението от Котону през 2009 г. ще има за цел да хвърли светлина върху бъдещите взаимоотношения между държавите от АКТБ и Африканския съюз;

    П.

    като има предвид, че равнищата на осведоменост относно целите и действията съгласно съвместната стратегия са тревожно ниски, и че – предимно в Африка – обществената осведоменост и приобщаването към стратегическото партньорство между Африка и ЕС са пряко свързани със способността на съвместната стратегия да доведе до непосредствени и осезаеми резултати, които да са в състояние да повишат жизнения стандарт на населението в Африка;

    Р.

    като има предвид, че при партньорството следва се отчете, че независимо че „партньорството между равни“ означава, че ЕС и Африканския съюз са равни по отношение на участието в дискусията и определянето на политиката, то трябва да отговори на суровата действителност, при която двата континента и техните институции далеч не са равни по отношение на институционалното развитие, капацитета за вземане на решения и ресурсите;

    Изграждане на структура на отношенията между ЕС и Африка

    1.

    Приветства факта, че една година след приемането на съвместната стратегия най-сетне са установени и започнаха да функционират основните компоненти на институционалната структура за нейното прилагане, подкрепени от план за действие с набелязани цели и графици за изпълнение, както и че е постигнат известен напредък в прилагането на съвместната стратегия и свързаните с нея тематични партньорства; независимо от това изразява съжаление от факта, че до края на първата година от прилагането, някои партньорства все още са в процес на определяне на работните методи и не са набелязали цели, графици за изпълнение и отпускане на бюджетни средства;

    2.

    Приветства факта, че през първата година след подписването на съвместната стратегия ЕС и Африканският съюз се срещаха толкова често, както никога преди това;

    3.

    Призовава Комисиите и държавите-членки на ЕС и АС приоритетно да завършат изграждането на тази институционална структура чрез развиване на парламентарния компонент и компонента гражданско общество и местните власти, които следва да движат и подкрепят процеса, като му придават прозрачност и демократична легитимност;

    4.

    Приветства създаването на екипи за изпълнение от ЕС с участието на заинтересовани държави-членки, не само поради зависимостта на финансирането на съвместната стратегия от приноса на държавите-членки, но също така поради това, че прекият ангажимент от страна на държавите-членки ще допринесе за повишаване на осведомеността, приемствеността и дълготрайността на действията, предвидени в плана за действие;

    5.

    Настоятелно призовава институциите, които са отговорни за прилагането на съвместната стратегия, изцяло да се съсредоточат върху резултатите, които е необходимо да бъдат постигнати, като се има предвид, че срокът за изпълнение на първия план за действие е по-малко от три години (2008-2010 г.);

    Роля на парламентите

    6.

    Отново отправя искане до Комисиите на ЕС и АС да предприемат активни действия за включване на Европейския и Панафриканския парламент в прилагането, контрола и предоставянето на политически насоки за съвместната стратегия, в съответствие с положението им на ключови компоненти на нейната институционална структура;

    7.

    Подчертава ролята на междупарламентарните органи между Европейския парламент и Африканския парламент като Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и Парламентарната асамблея на Евромед, за укрепване на мира и сигурността, доброто управление и демокрацията, както и в качеството им на ефективни платформи за сътрудничество и решаване на въпроси от общ интерес;

    8.

    Отбелязва факта, че на 11-то заседание на министерско равнище на Тройката Африка-ЕС беше одобрен първият годишен доклад за напредъка в прилагането на съвместната стратегия и свързания с нея първи план за действие, към който гореспоменатото съобщение на Комисията съставлява приносът на ЕС;

    9.

    Въпреки това изразява съжаление, че докладът беше изготвен без допитване до или официално участие на Европейския или Панафриканския парламент;

    10.

    Предлага председателите на Панафриканския парламент и на Европейския парламент системно да присъстват и да се изказват на срещите на високо равнище между ЕС и Африка, за да представят заключенията на двата парламента относно прилагането на плана за действие и предложенията за бъдещата насоченост на съвместната стратегия;

    11.

    Изисква, непосредствено преди пролетното заседание на министерско равнище на Тройката, членовете на Тройката да разменят мнения с представители на компетентните органи от Панафриканския и Европейския парламент, по време на която размяна на мнения парламентите да могат да представят своите предложения и препоръки относно последния съвместен годишен доклад за напредъка; предлага обсъждането на предложенията и препоръките на парламентите да бъде включено в дневния ред на въпросното заседание на министерско равнище на Тройката; очаква в следващия съвместен годишен доклад, приет по време на следващото есенно заседание на министерско равнище на Тройката, да бъде посочено, че тези предложения и препоръки са били взети под внимание; изисква също парламентарните представители да се срещнат с министрите от Тройката в началото или края на есенното заседание на Тройката;

    12.

    Счита, че Панафриканският парламент и Европейският парламент следва да участват на подходящо равнище както в съвместните експертни групи, така и в работната група на АС и ЕС;

    13.

    Приветства факта, че Европейската комисия е учредила програма за подпомагане в рамките на 9-ия ЕФР с бюджет от 55 милиона евро за укрепване на капацитета на институциите на АС; отново настоятелно заявява, че част от този бюджет трябва да бъде предоставен за укрепване на административния и оперативния капацитет на Панафриканския парламент и призовава Комисиите да съставят плановете за действие с цел използването на тези бюджетни средства, при условията на тясно съгласуване с Панафриканския парламент и в сътрудничество с Европейския парламент;

    14.

    Препоръчва частта от бюджета, която е целево заделена за Панафриканския парламент, да се управлява директно от този парламент, когато същият изгради необходимия за това административен капацитет и изпълни съдържащите се във финансовия регламент на ЕС изисквания (по-конкретно в член 56 от него) (6), за да може Комисията да изпълнява бюджета чрез косвено централизирано управление;

    15.

    Приканва Комисиите на ЕС и АС да опростят процедурите, за да се гарантира пряк и ефективен диалог с парламентите, за да се избягват неприемливи закъснения, при условията на надлежно отчитане на особеностите на техните съответни процедури;

    16.

    Отново призовава за включването на ЕФР в бюджета и междувременно изисква от Комисията редовно да информира Европейския и Панафриканския парламент на всички етапи на бюджетния процес;

    Гражданско общество и недържавни участници

    17.

    Счита, че, за да бъде наистина „партньорство на широка основа, съсредоточено върху широк кръг хора“, съвместната стратегия трябва ефективно да включва гражданското общество и местните органи и да улеснява тяхното ефективно участие в работата на органите по прилагане на стратегията;

    18.

    Изразява съжаление, че паради това, че планът за действие показва, че всяка страна по споразумението за партньорство между Африка и ЕС е отворена за широк набор от действия, се обръща прекомерно голямо внимание на действията на държавно равнище; подчертава, че е необходимо да се задълбочи и допълнително да се изясни приносът и участието на парламентите и недържавни участници като организации на гражданското общество, местни органи и други недържавни участници в процеса;

    19.

    Приветства Африканския икономически, социален и културен съвет (АИСКС) като средство за изграждане на партньорство между африканските правителства и гражданското общество; въпреки това изразява загриженост по повод на ниското равнище на участие на африканското гражданско общество в прилагането на съвместната стратегия и призовава за незабавно полагане на усилия, особено от африканска страна, за установяване, в тясно сътрудничество със заинтересованите лица, на процедури за установяване, съотнасяне и ефективно приобщаване на представителни африкански недържавни участници;

    20.

    Призовава Европейската комисия да разработи подходящи инструменти за изграждането на капацитет за африканското граждански общество, специално насочени към укрепването на тяхната способност да се ангажират с прилагането на съвместната стратегия;

    Партньорства

    21.

    Отбелязва, че в съвместната стратегия следва да се разглеждат и въпроси, които, макар и формално да спадат към различна институционална структура, оказват дълбоко влияние върху бъдещето на Африка и формират облика на отношенията между двата континента, като например споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и отношенията между регионалните групи държави, подписали СИП, и други съществуващи регионални групи държави в Африка (включително регионалните икономически общности), второто преразглеждане на Споразумението от Котону, Евросредиземноморската стратегия, стратегическото партньорство между ЕС и Южна Африка, отношенията на Африка с нови участници на световната сцена като Китай и Бразилия;

    22.

    Вярва, че може да се постигне устойчиво, социално и екологично развитие единствено в държави, които предлагат гаранции за мир, демокрация и права на човека;

    23.

    Призовава Европейската комисия, Съвета и африканската страна да гарантират приемственост между тази стратегия и другите европейски политики, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху насърчаването на ново стратегическо партньорство между ЕС и Африка, по-специално търговската политика, политиката за опазване на околната среда, политиката за миграция и селскостопанската политика; подчертава, че политическият диалог между ЕС и Африка следва да включва тези въпроси;

    24.

    Подчертава, че, за да се води ефективна борба срещу бедността, която остава сърцевината на съвместната стратегия, стратегическото партньорство между ЕС и Африка трябва да спомага за стимулиране на устойчиво икономическо и социално развитие, привличане на чуждестранни инвестиции и насърчаване на справедлива международна търговия, и да способства за създаване на условия, при които африканските държави да могат постепенно да заемат своето място в световната икономика

    Мир и сигурност

    25.

    Приветства постигнатия напредък относно партньорството за мир и сигурност; отбелязва политическия диалог между АС и ЕС относно кризисните положения в Африка и извън нея; подчертава, че в рамките на този диалог е необходимо да бъдат разгледани цял набор от въпроси, свързани с мира и сигурността, от предотвратяване и разрешаване на конфликти до възстановяване след конфликти и изграждане на мира, включително задълбочен диалог относно прилагането на принципа на отговорност за защита;

    26.

    Призовава за отдаване на предимство на изграждането на африканската структура за мир и сигурност; отново подчертава, че ЕФР не е достатъчен източник на финансиране за бъдещо захранване с нови средства на Фонда за мира в Африка; счита, че разходването на средства от ЕФР следва да съответства на определените от Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР/КПР) критерии за официални помощи за развитие; отново отправя призив за окончателно решаване на въпроса с финансирането на Фонда за мира в Африка;

    27.

    Приветства създаването през септември 2008 г. от генералния секретар на ООН Бан Ки-муун на група от видни личности от ЕС и ООН, която да определи начини, по които международната общност може да подкрепи мироопазващите операции на АС, провеждани с мандат на ООН;

    Управление и права на човека

    28.

    Посочва, че понятието за управление надхвърля единствено борбата срещу корупцията и следва да бъде мерило за доброто функциониране на определено общество чрез закон и ред, зачитане и активно насърчаване на правата на човека, борбата срещу корупцията, изграждане на благосъстояние и прозрачно и справедливо разпределение на богатството, и наличие на здравни и социални услуги от крайна необходимост; подчертава, че външните участници не трябва да оценяват управлението единствено въз основа на наложени отвън критерии, а въз основа на взаимно договорени и споделени ценности и стандарти;

    29.

    Подчертава значението на устойчивата демокрация, включително доброто управление и демократичното провеждане на избори, която трябва да включва подкрепа за парламентарното изграждане на капацитет и за участието на гражданското общество и местните органи в политическия диалог;

    30.

    Подчертава, че управлението трябва да се подобри двустранно: това не е единствено приоритет за Африка, но също така и за европейската страна, която трябва да подобри управлението и отчетността по отношение на ангажиментите за предоставяне на помощ и по-добро координиране на донорите с оглед по-добро отчитане на т.нар. „сираци“ по отношение на оказваната помощ; подчертава, че националните и континенталните парламенти, недържавните участници и местните органи трябва да изиграят важна роля в тази област;

    31.

    Призовава за засилена подкрепа за съществуващите африкански инициативи като Африканския механизъм за партньорски проверки (APRM), който се явява най-сериозното усилие досега от страна на африканските държави за подобряване на управлението на континента, както и редица инструменти, създадени от АС, които ще повишат съпричастността на Африка към процеса;

    32.

    Изразява сериозна загриженост, че „профилите на управление“, разработени от Комисията за всяка страна от АКТБ, които ще дават насоките за програмите за помощ за развитие във връзка с 2,7 млрд. евро допълнителни средства в рамките на десетия ЕФР, са изготвени без елемент на участие; отбелязва, че допустимостта за получаване на допълнителни средства от държавите бенефициенти е била преценявана според набор от критерии, от които само един е пряко свързан с ЦХР; изразява тревога, че „профилите“ на Европейската комисия рискуват да подронят процеса на АМПП; призовава Европейската комисия да се консултира със и да информира Европейския парламент и Съвета относно последващите действия и използването на тези фондове, за да гарантира, че те са отпуснати за инициативи за управление, за подпомагане на програмата за управление на АС и процеса на АМПП;

    33.

    Призовава диалогът в рамките на партньорството в областта на управлението и правата на човека да разглежда безнаказаността на нарушенията на правата на човека, като се черпи пример от най-добрата практика съгласно националното и международното право, включително работата на международните наказателни съдилища, създадени в Сиера Леоне и Руанда;

    Търговия, икономическо развитие и регионална интеграция

    34.

    Счита, що се отнася до партньорството в областта на търговията и регионалната интеграция, че при правилни условия повишаването на търговския обмен е съществен двигател за икономически растеж, при условие че търговските политики са свързани с целите за развитие; следователно приветства целите на това партньорство за подпомагане та африканската регионална интеграция и за укрепване на търговския капацитет на континента;

    35.

    Очаква бързо приключване на кръга преговори за развитие от Доха в рамките на Световната търговска организация (СТО), но настоява това да продължи да бъде кръг от преговори във връзка с развитието, който да благоприятства интеграцията на африканските държави в световната икономика, като ефективно намали субсидиите за селското стопанство, нарушаващи търговията, и премахне субсидиите за износ в селското стопанство;

    36.

    Счита, че ЕС следва да помогне на африканските държави да гарантират, че тяхното селско стопанство е самостоятелно и да подпомогнат основните услуги и уязвимите сектори на местната промишленост;

    37.

    Настоятелно заявява, че окончателните СИП, подписани с африкански държави, трябва да бъдат първите и най-важни инструменти за развитие, които зачитат разнородните капацитети и равнища на развитие на различните бенефициенти;

    38.

    Подчертава факта, че СИП трябва да насърчават, а не да подкопават африканската регионална интеграция; подкрепя усилията на АС да укрепи регионалните икономически общности като основополагащи елементи за регионалната интеграция на континента;

    39.

    Настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки да изпълнят ангажимента си да предоставят до 2010 г. най-малко 2 млрд. евро под формата на същински „помощи за търговия“, най-големият дял от които трябва да бъде за Африка; призовава за навременно определяне и предвиждане на дела на средствата за помощи за търговия; подчертава, че тези финансови средства следва да бъдат допълнителни средства, а не единствено преобразуване на финансирането по Европейския фонд за развитие;

    40.

    Призовава партньорството да включва по-широката програма за помощи за търговия, включително разработването на инфраструктури, насърчаването на стопанско развитие и по-добро регулиране, включително по-прости и лесни за прилагане правила за произход;

    41.

    Призовава партньорството да включва и икономически аспекти, които, макар и да не са непременно свързани с търговията, имат важни последици за африканските икономики като необходимостта от предприемане на действия за спиране на незаконното изнасяне на капитали и насърчаване на международното регулиране на зоните на „данъчен рай“;

    42.

    Призовава съвместната стратегия да признае и да подкрепи благоприятната роля на мигрантите и националните общности в чужбина за развитието на техните родни страни, като улесни инвестирането от тяхна страна в тези държави и като намали разходите по прехвърлянето на финансови средства;

    Ключови въпроси на развитието

    43.

    Настоятелно заявява, що се отнася до партньорството относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), че дори и с повече и по-качествени помощи ще бъде трудно да се изпълнят тези цели, поради което настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да спазят ангажиментите, които те наскоро отново потвърдиха по време на Конференцията в Доха относно финансирането за развитие, както и по време на Форума на високо равнище в Акра относно ефективността на помощите, особено по отношение на обема на предоставяната от тях помощ, последователността на политиката, съпричастността, прозрачността и разделението на труда между донорите;

    44.

    Отбелязва, че основното здравеопазване и началното и гимназиалното образование са решаващи катализатори за постигане на ЦХР; вследствие на това насърчава африканските държави да превърнат тези области в един от главните приоритети на своите стратегии за намаляване на бедността; призовава партньорството да насърчава подобно развитие, като разгледа ангажимента на Европейската комисия да похарчи поне 20 % от бюджета на Общността за помощи в тези сектори; призовава Комисията да разшири този ангажимент, така че той да обхваща ЕФР; припомня, че всички усилия в тази посока следва да включват лицата с увреждания; в тази връзка приветства резултата от първото заседание на съвместната експертна група и призовава заинтересованите участници да гарантират постигането на напредък пред предстоящата година;

    45.

    Призовава Европейската комисия да предприеме спешни мерки за изпълняване на своите ангажименти в областта на здравеопазването във връзка със заключенията и препоръките в доклада от 2009 г. на Европейската сметна палата относно „Помощта на ЕО за развитие на здравните служби в държавите от Африка на юг от Сахара“; подчертава колко е важно увеличаването на помощта от Европейската комисия за здравния сектор в държавите от Африка на юг от Сахара по време на 10-ия междинен преглед на ЕФР в подкрепа на ангажимента към ЦФР, свързани със здравеопазването;

    46.

    Насърчава държавите-членки на ЕС и АС да обърнат по-голямо внимание на продоволствената сигурност в Африка и на независимостта на държавите по отношение на храните, както и да подкрепят действия за увеличаване на производителността и конкурентоспособността на африканското селско стопанство, по-специално производството на храни за местните пазари и насърчаване създаването на „зелени пояси“ около градовете;

    47.

    Призовава държавите-членки да включат в своите разисквания, в рамките на и извън съвместната стратегия ЕС-Африка, въпроса за справедливото разпределение на благата, получени като резултат от експлоатирането на природните ресурси; настоява, че националните приходи от природни ресурси следва приоритетно да бъдат по-справедливо разпределяни, за да се удовлетворят основните потребности на населението, по-специално в областта на здравеопазването, образованието, опазването на природните ресурси и на околната среда, като по този начин се подпомага постигането на ЦХР;

    48.

    Изразява загриженост, че последният период на рекорден растеж на Африка ще бъде последван от глобален икономически спад и подчертава, че континентът би могъл да се върне с десетилетия назад в своето развитие в резултат на спада в цените на стоките, по-слабия приток на инвестиции, финансовата нестабилност и спада в паричните преводи;

    Други аспекти на стратегията

    49.

    Припомня, що се отнася до изменението на климата, че развитите страни са първостепенно отговорни за изменението на климата, което обаче оказва най-голямо отрицателно въздействие в развиващите се страни; поради това настоятелно заявява, че са необходими нови средства, за да се избегне принуждаване на африканските държави да плащат несъразмерна цена за приспособяване към и смекчаване на последиците от изменението на климата; освен това подкрепя съвместната декларация на ЕС и Африка относно изменението на климата, представена по време на Конференцията по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, състояла се през декември 2008 г. в Познан;

    50.

    В контекста на партньорството в областта на миграцията и заетостта, изисква намиране на справедливо и осъществимо решение на „източването на мозъци“, което лишава много африкански нации от голям брой квалифицирани работници, особено в сферата на здравеопазването;

    51.

    Призовава за нова схема за „синя карта“ на ЕС, която да обезсърчава отлива на квалифициране работници от развиващите се държави от сектори, в които в тези държави има недостиг на работна ръка, особено в сферата на здравеопазването и образованието;

    52.

    Призовава Европейската комисия да използва партньорството между ЕС и Африка, за да помогне на африканските държави да приложат гъвкавите подходи, предвидени в Декларацията от Доха относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, за да се улесни достъпа до основни лекарства на достъпни цени в Африка;

    53.

    Насърчава двете страни да се стремят да превъзмогнат несъответствията в развитието на цифровите технологии, в рамките на научното и техническото партньорство, като заложат на непрестанното сътрудничество при разработването и трансфера на технологии, особено по отношение на телекомуникациите и интернет;

    54.

    Очаква съвместната стратегия да направи конкретни постъпки за подобряване на възможностите за жените, децата и лицата с увреждания в Африка, тъй като тези групи в развиващите се държави са изправени пред сериозни трудности;

    55.

    Подчертава, че, за да може съвместната стратегия да надхвърли „границите на Африка“ и да се постигне по-голямо сътрудничество между ЕС и Африка в рамките на международни органи и при многостранни преговори по въпроси като търговията, правата на човека или изменението на климата, ЕС и Африка следва да положат усилия за повишаване на демократичния характер и степента на представителност на международни институции като Световната банка, Международния валутен фонд и СТО, и да гарантират, че Африка най-сетне може да упражнява влияние, съответстващо на нейния размер и положение;

    56.

    Отново призовава институциите на ЕС да създадат конкретен инструмент за прилагане на съвместната стратегия, като централизират ясно, предвидимо и програмирано всички налични финансови средства; пита се до каква степен съвместната стратегия ще бъде в състояние да постигне заложените в нея амбициозни цели или да предложи истинска добавена стойност, без каквито и да е нови финансови средства или дори без препрограмиране на наличните финансови средства;

    57.

    Призовава правителствата в ЕС и в Африка да съобщават по-ефективно и системно на жителите на своите държави действията и резултатите от прилагането на съвместната стратегия и да се стремят това да бъде по-широко отразявано от средствата за осведомяване;

    Поглед към бъдещето

    58.

    Очаква значимо приобщаване на Европейския и Панафриканския парламент, както и на организации на гражданското общество и местни органи след срещата на високо равнище между ЕС и Африка в Лисабон на 8 и 9 декември 2007 г. в периода до третата среща на високо равнище между Африка и ЕС през 2010 г. и тяхното активно участие по време на самата среща;

    59.

    Призовава Комисиите и председателствата на ЕС и АС да постигнат съгласие по изложените по-горе предложения, целящи укрепване но ангажимента от страна на парламентите за прилагането и контрола върху прилагането на съвместната стратегия;

    60.

    Възнамерява да създаде в рамките на Европейския парламент необходимата координация и съгласуваност между всички негови органи с оглед подкрепяне и контролиране на прилагането на съвместната стратегия; в тази връзка отново заявява намерението си да преобразува своята специална делегация за връзки с Панафриканския парламент в пълноправна междупарламентарна делегация;

    *

    * *

    61.

    Възлага на своя председател на предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Икономическия и социален комитет на ЕС, Икономическия, социален и културен съвет АС, Комисията на АС, Изпълнителния съвет на АС, Панафриканския парламент, Съвета на министрите на държавите от АКТБ и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.


    (1)  ОВ C 263 E, 16.10.2008 г., стр. 633.

    (2)  ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 475.

    (3)  ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

    (4)  ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27.

    (5)  ОВ L 378, 27.12.2006 г., стp. 41.

    (6)  Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 16.9.2002 г., стp. 1).


    Top