6.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 117/7

A.

като има предвид, че целта за изкореняване на бедността трябва да продължи да заема централно място в съвместната стратегия;

Б.

като има предвид, че половината от населението на Африка все още живее в бедност и че Африка е единственият континент, който не бележи напредък в постигането на Целите на хилядолетие за развитие (ЦХР), особено по отношение на намаляването на бедността, детската смъртност, майчиното здраве и борбата срещу ХИВ/СПИН и малария;

В.

като има предвид, че съвместната стратегия има за цел да надскочи темите за развитието, Африка и институциите и да обхване по-широка гама от африкански и световни въпроси, в сравнение с миналото, като енергетиката, изменението на климата и сигурността, и да бъде приобщен по-широк кръг от неинституционални участници;

Г.

като има предвид, че през последната година е изградена институционалната структура и новаторски работни методи на съвместната стратегия, но е постигнат много малък напредък на място;

Д.

като има предвид, че въпреки изричното признаване в съвместната стратегия на основната роля на Панафриканския и Европейския парламент „да извършват преглед на напредъка и да осигуряват политическо ръководство на партньорството“, те все още предстои да бъдат включени по всякакъв конструктивен и смислен начин в създаването, приспособяването и контрола на съвместната стратегия;

Е.

като има предвид, че участието на гражданското общество и на местните органи, особено от африканска страна, в прилагането на съвместната стратегия досега беше минимално;

Ж.

като има предвид, че бяха предоставени много малко нови финансови средства за прилагане на съвместната стратегия и на практика съответните източници на финансиране бяха изцяло програмирани преди приемането на съвместната стратегия;

З.

като има предвид, че включването на Европейския фонд за развитие (ЕФР) в бюджета на ЕС, за което Парламентът неколкократно е призовавал, би позволило по-голяма приемственост между политиките и парламентарния контрол на разходите за развитие;

И.

като има предвид, че делът на Африка в световната търговия намалява и Африка се изключва от възможностите, които предлага глобализацията;

Й.

като има предвид, че изнасянето на капитали, особено незаконното изнасяне на капитали, ежегодно води до отлив от милиарди евро от африканските икономики, докато „източването на мозъци“ ограбва по-голямата част от интелектуалния капацитет на континента, необходим за бъдещото му развитие;

К.

като има предвид, че производството на храни и продоволствената сигурност в Африка все по-малко съставляват политически приоритети и през последното десетилетие изпитват остър недостиг на инвестиции, което е възможно да има катастрофални последици, както показа неотдавнашната криза на цените на храните;

Л.

като има предвид, че Африка не е представено в достатъчна степен в международните организации и многостранните форуми, които вземат решения по голяма част от въпросите, засягащи бъдещето на континента;

М.

като има предвид, че дългогодишните отношения между ЕС и Африка придобиват вече ново значение с появата на сцена на нетрадиционните донори, чиито програми и приоритети за Африка представляват нови рискове и предизвикателства;

Н.

като има предвид, че е от съществено значение да се установи съгласуваност и да се избягва припокриване между институциите, участващи в осъществяването на съвместната стратегия, и институциите, които отговарят за съществуващите отношения като Споразумението от Котону, Евросредиземноморската стратегия и Стратегическото партньорство между Южна Африка и ЕС;

О.

като има предвид, че преразглеждането на Споразумението от Котону през 2009 г. ще има за цел да хвърли светлина върху бъдещите взаимоотношения между държавите от АКТБ и Африканския съюз;

П.

като има предвид, че равнищата на осведоменост относно целите и действията съгласно съвместната стратегия са тревожно ниски, и че – предимно в Африка – обществената осведоменост и приобщаването към стратегическото партньорство между Африка и ЕС са пряко свързани със способността на съвместната стратегия да доведе до непосредствени и осезаеми резултати, които да са в състояние да повишат жизнения стандарт на населението в Африка;

Р.

като има предвид, че при партньорството следва се отчете, че независимо че „партньорството между равни“ означава, че ЕС и Африканския съюз са равни по отношение на участието в дискусията и определянето на политиката, то трябва да отговори на суровата действителност, при която двата континента и техните институции далеч не са равни по отношение на институционалното развитие, капацитета за вземане на решения и ресурсите;

1.

Приветства факта, че една година след приемането на съвместната стратегия най-сетне са установени и започнаха да функционират основните компоненти на институционалната структура за нейното прилагане, подкрепени от план за действие с набелязани цели и графици за изпълнение, както и че е постигнат известен напредък в прилагането на съвместната стратегия и свързаните с нея тематични партньорства; независимо от това изразява съжаление от факта, че до края на първата година от прилагането, някои партньорства все още са в процес на определяне на работните методи и не са набелязали цели, графици за изпълнение и отпускане на бюджетни средства;

2.

Приветства факта, че през първата година след подписването на съвместната стратегия ЕС и Африканският съюз се срещаха толкова често, както никога преди това;

3.

Призовава Комисиите и държавите-членки на ЕС и АС приоритетно да завършат изграждането на тази институционална структура чрез развиване на парламентарния компонент и компонента гражданско общество и местните власти, които следва да движат и подкрепят процеса, като му придават прозрачност и демократична легитимност;

4.

Приветства създаването на екипи за изпълнение от ЕС с участието на заинтересовани държави-членки, не само поради зависимостта на финансирането на съвместната стратегия от приноса на държавите-членки, но също така поради това, че прекият ангажимент от страна на държавите-членки ще допринесе за повишаване на осведомеността, приемствеността и дълготрайността на действията, предвидени в плана за действие;

5.

Настоятелно призовава институциите, които са отговорни за прилагането на съвместната стратегия, изцяло да се съсредоточат върху резултатите, които е необходимо да бъдат постигнати, като се има предвид, че срокът за изпълнение на първия план за действие е по-малко от три години (2008-2010 г.);

6.

Отново отправя искане до Комисиите на ЕС и АС да предприемат активни действия за включване на Европейския и Панафриканския парламент в прилагането, контрола и предоставянето на политически насоки за съвместната стратегия, в съответствие с положението им на ключови компоненти на нейната институционална структура;

7.

Подчертава ролята на междупарламентарните органи между Европейския парламент и Африканския парламент като Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и Парламентарната асамблея на Евромед, за укрепване на мира и сигурността, доброто управление и демокрацията, както и в качеството им на ефективни платформи за сътрудничество и решаване на въпроси от общ интерес;

8.

Отбелязва факта, че на 11-то заседание на министерско равнище на Тройката Африка-ЕС беше одобрен първият годишен доклад за напредъка в прилагането на съвместната стратегия и свързания с нея първи план за действие, към който гореспоменатото съобщение на Комисията съставлява приносът на ЕС;

9.

Въпреки това изразява съжаление, че докладът беше изготвен без допитване до или официално участие на Европейския или Панафриканския парламент;

10.

Предлага председателите на Панафриканския парламент и на Европейския парламент системно да присъстват и да се изказват на срещите на високо равнище между ЕС и Африка, за да представят заключенията на двата парламента относно прилагането на плана за действие и предложенията за бъдещата насоченост на съвместната стратегия;

11.

Изисква, непосредствено преди пролетното заседание на министерско равнище на Тройката, членовете на Тройката да разменят мнения с представители на компетентните органи от Панафриканския и Европейския парламент, по време на която размяна на мнения парламентите да могат да представят своите предложения и препоръки относно последния съвместен годишен доклад за напредъка; предлага обсъждането на предложенията и препоръките на парламентите да бъде включено в дневния ред на въпросното заседание на министерско равнище на Тройката; очаква в следващия съвместен годишен доклад, приет по време на следващото есенно заседание на министерско равнище на Тройката, да бъде посочено, че тези предложения и препоръки са били взети под внимание; изисква също парламентарните представители да се срещнат с министрите от Тройката в началото или края на есенното заседание на Тройката;

12.

Счита, че Панафриканският парламент и Европейският парламент следва да участват на подходящо равнище както в съвместните експертни групи, така и в работната група на АС и ЕС;

13.

Приветства факта, че Европейската комисия е учредила програма за подпомагане в рамките на 9-ия ЕФР с бюджет от 55 милиона евро за укрепване на капацитета на институциите на АС; отново настоятелно заявява, че част от този бюджет трябва да бъде предоставен за укрепване на административния и оперативния капацитет на Панафриканския парламент и призовава Комисиите да съставят плановете за действие с цел използването на тези бюджетни средства, при условията на тясно съгласуване с Панафриканския парламент и в сътрудничество с Европейския парламент;

14.

Препоръчва частта от бюджета, която е целево заделена за Панафриканския парламент, да се управлява директно от този парламент, когато същият изгради необходимия за това административен капацитет и изпълни съдържащите се във финансовия регламент на ЕС изисквания (по-конкретно в член 56 от него) (6), за да може Комисията да изпълнява бюджета чрез косвено централизирано управление;

15.

Приканва Комисиите на ЕС и АС да опростят процедурите, за да се гарантира пряк и ефективен диалог с парламентите, за да се избягват неприемливи закъснения, при условията на надлежно отчитане на особеностите на техните съответни процедури;

16.

Отново призовава за включването на ЕФР в бюджета и междувременно изисква от Комисията редовно да информира Европейския и Панафриканския парламент на всички етапи на бюджетния процес;

17.

Счита, че, за да бъде наистина „партньорство на широка основа, съсредоточено върху широк кръг хора“, съвместната стратегия трябва ефективно да включва гражданското общество и местните органи и да улеснява тяхното ефективно участие в работата на органите по прилагане на стратегията;

18.

Изразява съжаление, че паради това, че планът за действие показва, че всяка страна по споразумението за партньорство между Африка и ЕС е отворена за широк набор от действия, се обръща прекомерно голямо внимание на действията на държавно равнище; подчертава, че е необходимо да се задълбочи и допълнително да се изясни приносът и участието на парламентите и недържавни участници като организации на гражданското общество, местни органи и други недържавни участници в процеса;

19.

Приветства Африканския икономически, социален и културен съвет (АИСКС) като средство за изграждане на партньорство между африканските правителства и гражданското общество; въпреки това изразява загриженост по повод на ниското равнище на участие на африканското гражданско общество в прилагането на съвместната стратегия и призовава за незабавно полагане на усилия, особено от африканска страна, за установяване, в тясно сътрудничество със заинтересованите лица, на процедури за установяване, съотнасяне и ефективно приобщаване на представителни африкански недържавни участници;

20.

Призовава Европейската комисия да разработи подходящи инструменти за изграждането на капацитет за африканското граждански общество, специално насочени към укрепването на тяхната способност да се ангажират с прилагането на съвместната стратегия;

21.

Отбелязва, че в съвместната стратегия следва да се разглеждат и въпроси, които, макар и формално да спадат към различна институционална структура, оказват дълбоко влияние върху бъдещето на Африка и формират облика на отношенията между двата континента, като например споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и отношенията между регионалните групи държави, подписали СИП, и други съществуващи регионални групи държави в Африка (включително регионалните икономически общности), второто преразглеждане на Споразумението от Котону, Евросредиземноморската стратегия, стратегическото партньорство между ЕС и Южна Африка, отношенията на Африка с нови участници на световната сцена като Китай и Бразилия;

22.

Вярва, че може да се постигне устойчиво, социално и екологично развитие единствено в държави, които предлагат гаранции за мир, демокрация и права на човека;

23.

Призовава Европейската комисия, Съвета и африканската страна да гарантират приемственост между тази стратегия и другите европейски политики, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху насърчаването на ново стратегическо партньорство между ЕС и Африка, по-специално търговската политика, политиката за опазване на околната среда, политиката за миграция и селскостопанската политика; подчертава, че политическият диалог между ЕС и Африка следва да включва тези въпроси;

24.

Подчертава, че, за да се води ефективна борба срещу бедността, която остава сърцевината на съвместната стратегия, стратегическото партньорство между ЕС и Африка трябва да спомага за стимулиране на устойчиво икономическо и социално развитие, привличане на чуждестранни инвестиции и насърчаване на справедлива международна търговия, и да способства за създаване на условия, при които африканските държави да могат постепенно да заемат своето място в световната икономика

25.

Приветства постигнатия напредък относно партньорството за мир и сигурност; отбелязва политическия диалог между АС и ЕС относно кризисните положения в Африка и извън нея; подчертава, че в рамките на този диалог е необходимо да бъдат разгледани цял набор от въпроси, свързани с мира и сигурността, от предотвратяване и разрешаване на конфликти до възстановяване след конфликти и изграждане на мира, включително задълбочен диалог относно прилагането на принципа на отговорност за защита;

26.

Призовава за отдаване на предимство на изграждането на африканската структура за мир и сигурност; отново подчертава, че ЕФР не е достатъчен източник на финансиране за бъдещо захранване с нови средства на Фонда за мира в Африка; счита, че разходването на средства от ЕФР следва да съответства на определените от Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР/КПР) критерии за официални помощи за развитие; отново отправя призив за окончателно решаване на въпроса с финансирането на Фонда за мира в Африка;

27.

Приветства създаването през септември 2008 г. от генералния секретар на ООН Бан Ки-муун на група от видни личности от ЕС и ООН, която да определи начини, по които международната общност може да подкрепи мироопазващите операции на АС, провеждани с мандат на ООН;

28.

Посочва, че понятието за управление надхвърля единствено борбата срещу корупцията и следва да бъде мерило за доброто функциониране на определено общество чрез закон и ред, зачитане и активно насърчаване на правата на човека, борбата срещу корупцията, изграждане на благосъстояние и прозрачно и справедливо разпределение на богатството, и наличие на здравни и социални услуги от крайна необходимост; подчертава, че външните участници не трябва да оценяват управлението единствено въз основа на наложени отвън критерии, а въз основа на взаимно договорени и споделени ценности и стандарти;

29.

Подчертава значението на устойчивата демокрация, включително доброто управление и демократичното провеждане на избори, която трябва да включва подкрепа за парламентарното изграждане на капацитет и за участието на гражданското общество и местните органи в политическия диалог;

30.

Подчертава, че управлението трябва да се подобри двустранно: това не е единствено приоритет за Африка, но също така и за европейската страна, която трябва да подобри управлението и отчетността по отношение на ангажиментите за предоставяне на помощ и по-добро координиране на донорите с оглед по-добро отчитане на т.нар. „сираци“ по отношение на оказваната помощ; подчертава, че националните и континенталните парламенти, недържавните участници и местните органи трябва да изиграят важна роля в тази област;

31.

Призовава за засилена подкрепа за съществуващите африкански инициативи като Африканския механизъм за партньорски проверки (APRM), който се явява най-сериозното усилие досега от страна на африканските държави за подобряване на управлението на континента, както и редица инструменти, създадени от АС, които ще повишат съпричастността на Африка към процеса;

32.

Изразява сериозна загриженост, че „профилите на управление“, разработени от Комисията за всяка страна от АКТБ, които ще дават насоките за програмите за помощ за развитие във връзка с 2,7 млрд. евро допълнителни средства в рамките на десетия ЕФР, са изготвени без елемент на участие; отбелязва, че допустимостта за получаване на допълнителни средства от държавите бенефициенти е била преценявана според набор от критерии, от които само един е пряко свързан с ЦХР; изразява тревога, че „профилите“ на Европейската комисия рискуват да подронят процеса на АМПП; призовава Европейската комисия да се консултира със и да информира Европейския парламент и Съвета относно последващите действия и използването на тези фондове, за да гарантира, че те са отпуснати за инициативи за управление, за подпомагане на програмата за управление на АС и процеса на АМПП;

33.

Призовава диалогът в рамките на партньорството в областта на управлението и правата на човека да разглежда безнаказаността на нарушенията на правата на човека, като се черпи пример от най-добрата практика съгласно националното и международното право, включително работата на международните наказателни съдилища, създадени в Сиера Леоне и Руанда;

34.

Счита, що се отнася до партньорството в областта на търговията и регионалната интеграция, че при правилни условия повишаването на търговския обмен е съществен двигател за икономически растеж, при условие че търговските политики са свързани с целите за развитие; следователно приветства целите на това партньорство за подпомагане та африканската регионална интеграция и за укрепване на търговския капацитет на континента;

35.

Очаква бързо приключване на кръга преговори за развитие от Доха в рамките на Световната търговска организация (СТО), но настоява това да продължи да бъде кръг от преговори във връзка с развитието, който да благоприятства интеграцията на африканските държави в световната икономика, като ефективно намали субсидиите за селското стопанство, нарушаващи търговията, и премахне субсидиите за износ в селското стопанство;

36.

Счита, че ЕС следва да помогне на африканските държави да гарантират, че тяхното селско стопанство е самостоятелно и да подпомогнат основните услуги и уязвимите сектори на местната промишленост;

37.

Настоятелно заявява, че окончателните СИП, подписани с африкански държави, трябва да бъдат първите и най-важни инструменти за развитие, които зачитат разнородните капацитети и равнища на развитие на различните бенефициенти;

38.

Подчертава факта, че СИП трябва да насърчават, а не да подкопават африканската регионална интеграция; подкрепя усилията на АС да укрепи регионалните икономически общности като основополагащи елементи за регионалната интеграция на континента;

39.

Настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки да изпълнят ангажимента си да предоставят до 2010 г. най-малко 2 млрд. евро под формата на същински „помощи за търговия“, най-големият дял от които трябва да бъде за Африка; призовава за навременно определяне и предвиждане на дела на средствата за помощи за търговия; подчертава, че тези финансови средства следва да бъдат допълнителни средства, а не единствено преобразуване на финансирането по Европейския фонд за развитие;

40.

Призовава партньорството да включва по-широката програма за помощи за търговия, включително разработването на инфраструктури, насърчаването на стопанско развитие и по-добро регулиране, включително по-прости и лесни за прилагане правила за произход;

41.

Призовава партньорството да включва и икономически аспекти, които, макар и да не са непременно свързани с търговията, имат важни последици за африканските икономики като необходимостта от предприемане на действия за спиране на незаконното изнасяне на капитали и насърчаване на международното регулиране на зоните на „данъчен рай“;

42.

Призовава съвместната стратегия да признае и да подкрепи благоприятната роля на мигрантите и националните общности в чужбина за развитието на техните родни страни, като улесни инвестирането от тяхна страна в тези държави и като намали разходите по прехвърлянето на финансови средства;

43.

Настоятелно заявява, що се отнася до партньорството относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), че дори и с повече и по-качествени помощи ще бъде трудно да се изпълнят тези цели, поради което настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да спазят ангажиментите, които те наскоро отново потвърдиха по време на Конференцията в Доха относно финансирането за развитие, както и по време на Форума на високо равнище в Акра относно ефективността на помощите, особено по отношение на обема на предоставяната от тях помощ, последователността на политиката, съпричастността, прозрачността и разделението на труда между донорите;

44.

Отбелязва, че основното здравеопазване и началното и гимназиалното образование са решаващи катализатори за постигане на ЦХР; вследствие на това насърчава африканските държави да превърнат тези области в един от главните приоритети на своите стратегии за намаляване на бедността; призовава партньорството да насърчава подобно развитие, като разгледа ангажимента на Европейската комисия да похарчи поне 20 % от бюджета на Общността за помощи в тези сектори; призовава Комисията да разшири този ангажимент, така че той да обхваща ЕФР; припомня, че всички усилия в тази посока следва да включват лицата с увреждания; в тази връзка приветства резултата от първото заседание на съвместната експертна група и призовава заинтересованите участници да гарантират постигането на напредък пред предстоящата година;

45.

Призовава Европейската комисия да предприеме спешни мерки за изпълняване на своите ангажименти в областта на здравеопазването във връзка със заключенията и препоръките в доклада от 2009 г. на Европейската сметна палата относно „Помощта на ЕО за развитие на здравните служби в държавите от Африка на юг от Сахара“; подчертава колко е важно увеличаването на помощта от Европейската комисия за здравния сектор в държавите от Африка на юг от Сахара по време на 10-ия междинен преглед на ЕФР в подкрепа на ангажимента към ЦФР, свързани със здравеопазването;

46.

Насърчава държавите-членки на ЕС и АС да обърнат по-голямо внимание на продоволствената сигурност в Африка и на независимостта на държавите по отношение на храните, както и да подкрепят действия за увеличаване на производителността и конкурентоспособността на африканското селско стопанство, по-специално производството на храни за местните пазари и насърчаване създаването на „зелени пояси“ около градовете;

47.

Призовава държавите-членки да включат в своите разисквания, в рамките на и извън съвместната стратегия ЕС-Африка, въпроса за справедливото разпределение на благата, получени като резултат от експлоатирането на природните ресурси; настоява, че националните приходи от природни ресурси следва приоритетно да бъдат по-справедливо разпределяни, за да се удовлетворят основните потребности на населението, по-специално в областта на здравеопазването, образованието, опазването на природните ресурси и на околната среда, като по този начин се подпомага постигането на ЦХР;

48.

Изразява загриженост, че последният период на рекорден растеж на Африка ще бъде последван от глобален икономически спад и подчертава, че континентът би могъл да се върне с десетилетия назад в своето развитие в резултат на спада в цените на стоките, по-слабия приток на инвестиции, финансовата нестабилност и спада в паричните преводи;

49.

Припомня, що се отнася до изменението на климата, че развитите страни са първостепенно отговорни за изменението на климата, което обаче оказва най-голямо отрицателно въздействие в развиващите се страни; поради това настоятелно заявява, че са необходими нови средства, за да се избегне принуждаване на африканските държави да плащат несъразмерна цена за приспособяване към и смекчаване на последиците от изменението на климата; освен това подкрепя съвместната декларация на ЕС и Африка относно изменението на климата, представена по време на Конференцията по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, състояла се през декември 2008 г. в Познан;

50.

В контекста на партньорството в областта на миграцията и заетостта, изисква намиране на справедливо и осъществимо решение на „източването на мозъци“, което лишава много африкански нации от голям брой квалифицирани работници, особено в сферата на здравеопазването;

51.

Призовава за нова схема за „синя карта“ на ЕС, която да обезсърчава отлива на квалифициране работници от развиващите се държави от сектори, в които в тези държави има недостиг на работна ръка, особено в сферата на здравеопазването и образованието;

52.

Призовава Европейската комисия да използва партньорството между ЕС и Африка, за да помогне на африканските държави да приложат гъвкавите подходи, предвидени в Декларацията от Доха относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, за да се улесни достъпа до основни лекарства на достъпни цени в Африка;

53.

Насърчава двете страни да се стремят да превъзмогнат несъответствията в развитието на цифровите технологии, в рамките на научното и техническото партньорство, като заложат на непрестанното сътрудничество при разработването и трансфера на технологии, особено по отношение на телекомуникациите и интернет;

54.

Очаква съвместната стратегия да направи конкретни постъпки за подобряване на възможностите за жените, децата и лицата с увреждания в Африка, тъй като тези групи в развиващите се държави са изправени пред сериозни трудности;

55.

Подчертава, че, за да може съвместната стратегия да надхвърли „границите на Африка“ и да се постигне по-голямо сътрудничество между ЕС и Африка в рамките на международни органи и при многостранни преговори по въпроси като търговията, правата на човека или изменението на климата, ЕС и Африка следва да положат усилия за повишаване на демократичния характер и степента на представителност на международни институции като Световната банка, Международния валутен фонд и СТО, и да гарантират, че Африка най-сетне може да упражнява влияние, съответстващо на нейния размер и положение;

56.

Отново призовава институциите на ЕС да създадат конкретен инструмент за прилагане на съвместната стратегия, като централизират ясно, предвидимо и програмирано всички налични финансови средства; пита се до каква степен съвместната стратегия ще бъде в състояние да постигне заложените в нея амбициозни цели или да предложи истинска добавена стойност, без каквито и да е нови финансови средства или дори без препрограмиране на наличните финансови средства;

57.

Призовава правителствата в ЕС и в Африка да съобщават по-ефективно и системно на жителите на своите държави действията и резултатите от прилагането на съвместната стратегия и да се стремят това да бъде по-широко отразявано от средствата за осведомяване;

58.

Очаква значимо приобщаване на Европейския и Панафриканския парламент, както и на организации на гражданското общество и местни органи след срещата на високо равнище между ЕС и Африка в Лисабон на 8 и 9 декември 2007 г. в периода до третата среща на високо равнище между Африка и ЕС през 2010 г. и тяхното активно участие по време на самата среща;

59.

Призовава Комисиите и председателствата на ЕС и АС да постигнат съгласие по изложените по-горе предложения, целящи укрепване но ангажимента от страна на парламентите за прилагането и контрола върху прилагането на съвместната стратегия;

60.

Възнамерява да създаде в рамките на Европейския парламент необходимата координация и съгласуваност между всички негови органи с оглед подкрепяне и контролиране на прилагането на съвместната стратегия; в тази връзка отново заявява намерението си да преобразува своята специална делегация за връзки с Панафриканския парламент в пълноправна междупарламентарна делегация;

61.

Възлага на своя председател на предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Икономическия и социален комитет на ЕС, Икономическия, социален и културен съвет АС, Комисията на АС, Изпълнителния съвет на АС, Панафриканския парламент, Съвета на министрите на държавите от АКТБ и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.