3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/88

а)

в краткосрочен план — разрешаване на въпросите, които изискват неотложни действия, като например приемане на законодателни актове в държавите-членки, които да позволят ефективното прилагане на европейското антидискриминационно законодателство, защитаващо правата на гражданите;

б)

започване на дългосрочни процеси, които ще продължат десетилетия, по-специално на равнище държави-членки и/или регионално и местно ниво, като например подобряване на училищното образование за децата, младежите и девойките от ромски произход или насърчаване на ромския език и култура и др.

1.

правна основа за действия, която надгражда върху достиженията на правото на ЕС, както и върху основните области на открития метод на координация (образование, заетост, социална защита и социално включване);

2.

последователна и дългосрочна политическа рамкова стратегия на Комисията;

3.

структурирано, прозрачно и устойчиво сътрудничество между всички участници в организираното гражданско общество и насърчаване на изграждането на капацитет на неправителствените организации;

4.

активното и отговорно включване на ромски представители в процеса;

5.

институционализирана платформа, отговорна за практическото изпълнение на конкретните стъпки;

6.

разработването на програми за положителни мерки в областта на образованието, обучението и заетостта, включително и самостоятелната заетост.

1.1

В писмо от 27.10.2006 г. заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по институционални отношения и комуникационна стратегия Margot Wallström, се обърна към Комитета с искане да изготви, по повод на Европейската година за равни възможности за всички (2007 г.), проучвателно становище по въпроса „как да се насърчат съгласувани усилия за максимално засилване на въздействието и ефикасността на всички подходящи инструменти за борба срещу дискриминацията и насърчаване на интеграцията на малцинствата, най-вече на ромите“.

1.2

Тъй като в редица свои становища (2) Комитетът вече се е произнасял относно дискриминацията на малцинствата в различни области на ежедневния живот, той най-напред препраща към направените там констатации, доколкото те се отнасят също и до ромите, а в настоящото становище фокусира вниманието върху специфичното положение на това малцинство във всички области на живота. Комитетът изразява надежда, че неговите предложения ще спомогнат за интеграцията и изтъква важността на последователната политическа рамкова стратегия за приобщаването на ромите към процеса на европейска интеграция.

2.1

Ромите и тяхната история: тъй като историческият произход на дадено малцинство оказва съществено влияние върху неговата социална и политическа идентичност и свързания с това потенциал за конфликти, познанията за собствената история са от особена важност както за малцинството, така и за преобладаващата част от населението.

Ромите живеят в Европа повече от седем столетия. Присъствието на различни ромски групи в почти всички европейски държави от края на 15-и век е документирано, както и мерките за тяхната дискриминация, изключване и преследване. В някои страни ромите са ставали жертва на поробване, а през 20-и век те са били подложени на особено жестоко, официално разпоредено преследване; като цяло се смята, че броят на ромите, станали жертва на преследвания на расова основа и на геноцид по време на националсоциализма надхвърля половин милион.

Накратко, историята на ромите в Европа е история на преследвания и постоянна дискриминация през вековете, което, по разбираеми причини, е довело до общ травматизъм, който и до днес се проявява у много роми.

Поради това е необходимо да се положат всички възможни усилия да се помогне на ромите да излязат от ролята си на жертви и да се превърнат наистина от гледани повече или по-малко с недоверие „обекти“ в „субекти“ — активни участници, които са подготвени и способни да поемат активна и отговорна роля в обществото, по-специално във връзка с политиките, отнасящи се до ромите.

2.2

Ромите и ромската демография: отсъствието на надеждни статистически данни предопределя и липсата на съществени демографски данни за ромите. В резултат на това предполагаемият брой на ромите, живеещи в Европа, варира от 10 до 12 милиона (от които 7 до 9 милиона в ЕС). Смята се, че 60 % от тях живеят в крайна бедност, в периферията на обществото (3). Моделите и размерите на това изключване са сходни във всички държави-членки, въпреки различията в резултат на исторически и социалнополитически фактори.

Демографските тенденции при ромите се различават от тези при мнозинството от населението — техният дългосрочно нарастващ дял от общото население, въпреки високата детска смъртност и ниската продължителност на живот, представлява значително предизвикателство за всички области на социалната политика и политиката в областта на образованието. Без съществено подобряване на нивото на образование и на професионална квалификация на ромите държавите-членки ще имат нарастващ брой зле образовани и нискоквалифицирани хора, които ще се превърнат в спирачка за икономическото развитие и ще водят до източване на средства от социалните системи. Това изисква политики и стратегии за образование и заетост, които да отчитат традициите и социално-икономическите условия на живот на ромите. Само чрез възможности за образование и съответни обучителни мерки, които се възприемат от ромите, те ще бъдат в състояние да дадат на обществото, към което принадлежат, активния принос, който с право се очаква от тях.

2.2.1

Ромите и техният език: Езикът „романи“ е индоевропейски език и в многобройни варианти се говори в различните ромски общности в Европа; въпреки че съществуват различни диалекти/варианти, голяма част от общия речников фонд се разбира от повечето роми в цяла Европа. В много общности той дори е и майчиният език. Изключение правят страни като например Испания, където езикът е бил забранен и частично се е изгубил. Признаването на значението на езика „романи“, а така също и неговото стандартизиране и преподаване е от голямо значение за социалното сближаване както във, така и извън малцинството. Освен парижкият Институт по източни езици и култури (Institut des langues et des civilisations orientales), Факултетът по чужди езици на Букурещкия университет също има лекторат по този език, в Карловия университет в Прага се работи върху един местен ромски диалект, а университетът Eötvös в Будапеща е предприел инициативата за езиков курс в съответствие с Европейската харта за регионални и малцинствени езици. Научноизследователска дейност се извършва и в университета в Манчестър.

Общият език формира обща идентичност. Следователно насърчаването на техния език е от фундаментално значение за социалното признаване и културната идентичност на ромите.

По тази причина Комитетът призовава за създаване на катедра „Jean Monnet“ по романи и ромска култура.

3.1

Ромите — живот в дискриминация: Понастоящем дискриминацията от страна на обществото и институциите, включително и „антициганизмът“, се проявяват почти ежедневно, често се възпроизвеждат в средствата за масова информация, което е неприемливо съгласно европейското законодателство. Ромите са граждани на разширена Европа и имат права съгласно ратифицирания Договор, по-специално съгласно член 13. Неспазването на тези права представлява случай на дискриминация (наред с другото, дори и институционална).

3.1.1

Преди и след раждането: присъщата на социалните системи дискриминация води до това, че много бедни, страдащи от недохранване, необразовани ромски девойки се превръщат в бедни, страдащи от недохранване майки, които раждат деца с поднормено тегло. Тъй като в малцинствените общества обикновено липсват пренатални грижи, и майките и децата страдат от недостиг на хранителни вещества. Свързаните с раждането разходи се поемат в много ограничена степен, не са достатъчни и акушерските грижи на място и амбулантните женски консултации, а достъпът до болнични грижи зависи от транспортната инфраструктура и финансовите възможности. В резултат новородените не се регистрират официално и не се ваксинират през първите години от живота им. Включването на ромите в съществуващите системи за здравеопазване само по себе си не е достатъчно за борба срещу такива неблагоприятни за здравето тенденции. Необходими са спешни, съобразени с културата на ромите, мерки като например повишаване на тяхната здравна информираност, семейно планиране, масови реваксинации и тестове за туберкулоза на цели общности. Тези мерки трябва да се насърчават чрез активно включване на жени (след преминаване на обучение) и на здравни медиатори от ромски произход, както и чрез мобилни здравни структури и предоставяне на достъпна и разбираема от ромските общности информация. Държавите-членки трябва да гарантират, че всяко новородено от ромски произход се вписва в регистъра за раждания и получава акт за раждане.

3.1.2

Развитието през ранното детство е от първостепенна важност за успешно обучение в училище и интеграция, тъй като първите години са определящи за по-нататъшния живот. В тази връзка програмите и груповите игри „мама-бебе“ не само помагат на майките, така както и образователните програми за родители, но и осигуряват интегриран подход във всеки смисъл на понятието и отчитат нуждите на семействата. Програмата „Sure Start“, въведена отначало в Обединеното кралство и разпространяваща се в много страни от ЕС, е добър пример за включване на майки и малки деца и за предоставяне на дневни грижи. Съотнесено към целите от Барселона, почти във всички държави-членки на ЕС съществува недостиг на качествени структури за предоставяне на дневни грижи и на децата от ромски произход често се отказва достъп до тях.

3.1.3

Училищна възраст (6-14 години): Ниското ниво на училищна посещаемост от децата от ромски произход, липсата на регистрация и нежеланието на родителите да изпращат децата си (особено момичетата) на училище (4), сегрегацията и ниското ниво на преподаване са допълнителни фактори, които се признават в редица доклади. Инструментите за повишаване на посещаемостта в училище и за преодоляване на сегрегацията са от първостепенно значение за прекъсването на порочния цикъл от поколения необразовани роми. Системата за предоставяне на средства под условие (Conditional Cash Transfer), въведена в някои страни, представлява възможност за насърчаване на училищната посещаемост — от родителите се изисква да представят доказателство за официална регистрация и акт за раждане на децата. Може да се очаква децата да посещават училище, когато те са интегрирани и им се предложат всички услуги и образователни методи, необходими, за да могат те да отговорят на изискванията (език, срокове и др.). Необходимо е да се въведат отново безплатна храна (в зависимост от доходите) и безплатни учебници за всички деца в началното училище. Ако образованието е дългосрочен приоритет, правителствата би следвало да разгледат този въпрос.

Сегрегацията в образованието възниква предимно поради географското отделяне на районите, населявани от роми, и тези, в които живее мнозинството от населението. Освен това, родителите от неромски произход често преместват своите деца от училища, в които процентът на ромски деца е станал твърде висок, което на свой ред води до създаването на сегрегирани училища или класове за ромски деца. По различни причини тези училища не покриват поставените критерии, което от своя страна води дотам напълно способни ромски деца да бъдат пренасочвани към специални училища и по този начин да бъдат лишени по принцип от възможността да продължат своето образование.

Специфичен проблем е записването на ромски деца в специализирани училища за деца с умствени увреждания. Това често се дължи на дискриминационни приемни тестове за училищата, но отчасти и на погрешни стимули като безплатен транспорт и безплатна храна в училище. Практиката на неоправдано насочване в специализирани училища е крещящо нарушение на основните права и срещу нея трябва да се води борба с всички законни и административни средства.

В тази връзка трябва да се посочи също така, че една от причините за липсата на училищна посещаемост е бедността, тъй като родителите не могат (или не желаят) да поемат свързаните с това разходи или карат децата си да работят, било за да подпомагат семейството, било като гледат по-малките си братя и сестри. Последният проблем се отнася с особена острота за момичетата.

3.1.4.1

Жилищата се отличават с лоши условия на живот и трайна сегрегация. Обитателите на нехигиенични жилища с мизерна инфраструктура и поддръжка, където не винаги има електричество, газ и вода, с лоши хигиенни условия и намиращи се на екологично замърсени места, не притежават права на собственост и постоянен адрес, за да могат да се регистрират и да ползват своето право на социални помощи или при търсене на работа. Те нямат достъп и до услугите в областта на образованието, заетостта и здравното обслужване. Много от тези проблеми се дължат на дискриминация от страна на обществото и „антициганизъм“. Следва да се отбележи, че номадският начин на живот на ромите е по-скоро последица, отколкото причина за тяхното изключване. Въпреки че понастоящем преобладаващото мнозинство роми водят уседнал начин на живот, изборът на номадско съществуване все още често се цитира в опит за обяснение на тяхното изключване.

3.1.4.2

Образованието е една от основните инвестиции в бъдещето. Високата неграмотност и ниското образователно ниво на ромите не дават основание за оптимистични прогнози за бъдещето. Държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки за премахването на дискриминацията на ромите в техните образователни системи. Освен това те трябва да разработят програми за възрастни за придобиване на умения по четене, писане и смятане, както и за обучение през целия живот.

За ромите е изключително трудно да достигнат високи степени на образование и да получат добро професионално обучение. Наред с усилията за тяхното интегриране в нормалната система за образование и обучение, държавите-членки трябва да прилагат моделите на признаване на неформално придобити квалификации, както и да бъдат значително по-щедри при признаването на квалификации, придобити извън съответната страна.

Интегриращата политика на езиково обучение, въведена от Комисията, една от чиито цели е да се насърчава изучаването на езиците на малцинствата, също би трябвало да бъде използвана в полза на ромите.

3.1.4.3

Икономическата интеграция изисква от хората от малцинствата да преодоляват редица препятствия, които често се подсилват взаимно (5). Липсата или ниската степен на образование и професионално обучение, както и липсата или непризнаването на квалификация автоматично ги поставя в неблагоприятно положение, а антициганизмът допринася допълнително за увеличаването на препятствията. Десетки документирани случаи доказват, че безработицата сред ромите често се дължи на расова дискриминация. Хората от малцинствата практически нямат достъп до мерки за насърчаване на обучението през целия живот.

Обикновено ромите са напълно способни да покажат предприемачески дух и умения; следователно е необходимо да се намерят начини и средства, за да бъдат извадени от сивата икономика и да им се даде възможност да участват в регламентирани икономически дейности, например с помощта на микрокредити и механизми за създаване и подкрепа на предприятия, за да могат да преодолеят предизвикателствата и бариерите.

Доходите на голям брой ромски домакинства зависят във висока степен от социални помощи и други плащания от обществените социално-осигурителни системи (пенсии или детски надбавки), докато участието на ромите във формалната икономика е относително ограничено. Това прави тяхното участие в системите за социална сигурност асиметрично (например като общност те получават повече, отколкото внасят). Тази асиметрия е съществен фактор, пораждащ социално напрежение и предразсъдъци, а в крайна сметка и изключване.

С цел регламентираната трудова дейност да стане по-привлекателна, биха могли да бъдат предоставяни допълнителни средства съгласно принципа, според който социални помощи получават тези, които полагат усилия. В противен случай няма да бъде премахнат основен източник на изключване на расова основа. В сътрудничество с организации от публичния и частния сектор биха могли да се създадат програми за преминаване от социални помощи към заетост.

Съществуват редица документи, доказващи дискриминацията на работното място и при кандидатстване за работа, и трябва да се предприемат законодателни мерки за прекратяването на тази практика. Същевременно обаче, за да се предизвика цялостна културна промяна, е необходимо лицата от ромски произход с ниска или никаква квалификация да получат достъп до професионално обучение, за да могат да придобият професионална квалификация.

3.1.4.4

Здравеопазване: Ниският жизнен стандарт (недостатъчни доходи) и лошите условия на живот (замърсяване, неудовлетворителна хигиена, липса на чиста вода) представляват сериозен здравен риск. Достъпът до здравни услуги в ромските селища е ограничен, най-вече защото повечето живеещите там не са били официално регистрирани при раждането им и поради това остават без регистрация в системата на здравеопазване. При приемането им в големи болнични заведения ромите често биват настанявани отделно от другите пациенти — това е дискриминация. Достъпът до качествени услуги е основно право за всички европейски граждани.

3.1.4.5

Ромските жени по правило имат нисък статут в семейната йерархия, ниско или никакво образование и в резултат на това съответно недобри възможности за работа. Често се омъжват рано и забременяват без големи прекъсвания. Не бива да бъдат подценявани и многобройните случаи на нерегистрирано домашно насилие. Особено притеснително е, че днес към това се прибавят проституция и трафик на хора.

Независимо от това е важно да се изтъкне — въпреки че това не винаги се долавя от хората извън ромската общност, че ромските жени са същевременно и двигателят на промяна в общността, по-специално що се отнася до развитието на уменията, и в културен план, например чрез значението, което те придават на образованието за техните деца и особено за момичетата. Когато майките участват в родителски съвети и поемат някаква отговорност в тях, това се отразява положително върху посещаемостта на децата в училище.

3.1.4.6

Социалната дискриминация и антициганизмът под формата на стереотипи и предразсъдъци по отношение на малцинствата, особено на ромите, са дълбоко вкоренени, и са резултат от невежество и културни различия, продължили поколения наред. Предразсъдъкът, че тези общности са малоценни за обществото, е широко разпространен, което води единствено до по-нататъшна изолация, бедност, насилие и в крайна сметка до изключване.

3.2.1

Интеграцията не е еднопосочна улица, а процес, който се развива в двете посоки и изисква усилия както от страна на малцинствата, така и от страна на мнозинството. От страх да не загубят своите принципи, традиции и идентичност в процеса на интеграция, много роми хранят значителни резерви по отношение на мерките за интеграция. Аналогично дълбоко вкоренената и продължила поколения наред дискриминация пречи на хората извън ромската общност да надмогнат предразсъдъците си и да приемат положително ромската култура.

3.2.2

От друга страна, 40 % от ромите не живеят в бедност, а дори в благоденствие, макар то понякога да е доста скромно. Макар че не са сред ромските общности, които най-много се хвърлят в очи, те доказват, че ромите по принцип са способни да се интегрират в обществото, в което живеят, без да се отказват от своята идентичност.

3.2.3

Многобройната документация, публикувана от ромски организации, с цел да се придаде по-голяма видимост, да се засили активното участие в обществото и да се повиши информираността, представлява крачка напред в правилната посока (6). Може обаче да се постигне още, като се инвестира в ромски общности, които проявяват ангажираност и съпричастност и поемат отговорност. Микрокредитите, които по принцип се използват за насърчаване на предприемачеството, биха могли да се използват като финансови лостове в подкрепа на инфраструктурите или на системите за обучение. Финансова помощ в малки размери може да се отпуска срещу обвързващо поемане на ангажимент за изпращане на децата на училище или за редовни медицински прегледи (7).

3.2.4

Равното участие на малцинствата в обществото предполага ефикасни, трайни и пригодени към конкретните условия мерки. Въпреки че тези мерки трябва да бъдат целенасочени, те не следва да изключват други групи. За това е нужна волята на политиците, бизнеса и обществото за едновременно прилагане на принципа на недискриминация, ефективното насърчаване на равните възможности и управление на многообразието. В тази връзка в подкрепа на програмите могат да се използват европейските структурни фондове.

Трябва да се положат всички усилия за премахване на резервите и предразсъдъците както у ромите, така и у лицата от неромски произход, като не само се предприемат необходимите практически стъпки, но — с помощта на водещи личности и медиатори от двете страни — също така се разработват и общи стратегии за бъдещето. Тук особена роля трябва да играят примерите, идващи от ромските общности.

4.1.1

Комисията отдавна се ангажира да допринася за разрешаване на проблема с интеграцията. Учредяването преди няколко години на група по въпросите на ромите с участие на представители на различните служби на Комисията, подобри потока от информация между различните служби на Комисията и постигна определена степен на координация между редица области на дейност.

4.1.2

Създадената от Комисията през м. януари 2006 г. консултативна група на високо равнище по социална интеграция на етническите малцинства, представи своя критичен доклад (8), съдържащ препоръки за „мерки за подобряване на положението на ромите по отношение на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищните условия“ през м. декември 2007 г. В доклада на Консултативната група се посочва, че само подходящо съчетание от политики, придружено от прагматичен подход, е в състояние да доведе до устойчиви решения.

4.1.3

Агенцията на ЕС за основните права работи задълбочено по този въпрос (9). В тази връзка трябва също така да се споменат широкообхватните проучвания, доклади и прояви на нейния предшественик, Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията.

4.2.1

Европейският парламент от дълго време работи упорито и отвъд рамките на партийните групи по въпросите на малцинствата, интеграцията на ромите и борбата срещу дискриминацията, на която са подложени. Така например вече бяха приети редица доклади и резолюции по този въпрос, като последната резолюция датира от 31 януари 2008 г. (10)

4.3.1

Европейският съвет се занима с този въпрос последно на 14 декември 2007 г. във връзка с Европейската година на равните възможности за всички (11).

4.5

Европейският съд по правата на човека чрез редица свои изключително важни решения създаде важни предпоставки, необходими за зачитането на правата на ромите (12).

4.6

Организацията на обединените нации години наред насърчава интеграцията на ромите, по-специално в рамките на ПРООН, УНИЦЕФ и ЮНЕСКО.

4.7.1

Институтът „Отворено общество“ с подкрепата на Световната банка стана инициатор на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г. (13)

4.7.2

Създадената неотдавна „EU Roma Policy Coalition“ (Коалиция за ромска политика на ЕС) (ERPC)  (14) се обявява за принципа на включване чрез участие и цел да насърчи участието на ромите във всички процеси, които ги засягат.

4.7.3

Европейският форум на ромите и пътуващите хора (ERTF)  (15) заслужава да бъде специално упоменат. Създаден е по инициатива на финландския президент Tarja Halonen и въз основа на споразумение за партньорство със Съвета на Европа, се ползва с привилегирован статут и право на активно участие в неговата работа.

4.7.4

Тъй като една от приоритетните области — заетостта, е от тяхната компетентност, социалните партньори играят също така важна роля в тази насока. Опитът на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), както и на националните федерации на профсъюзите, и на европейските и национални асоциации на работодателите, може да бъде важен елемент в процеса, който предстои да бъде реализиран.

5.1

Констатацията, че резултатите от всички досегашни усилия за включване на ромите и за утвърждаването на техните права са се оказвали незадоволителни, се повтаря отново и отново.

5.2

Необходимите мерки се отнасят както до правомощията на Европейския съюз, така и до тези на държавите-членки. Съгласно член 13 от договора от Амстердам през 2000 г. бяха приети антидискриминационни директиви, които дават значителен импулс и очертават институционална рамка на борбата срещу дискриминацията на ромите. Комисията следва да проучи възможностите за разширяване на общностното законодателство, за да се намери решение на ромския въпрос, например като се приеме директива за десегрегацията. Освен това интеграцията на ромите би трябвало да бъде приоритет при използването на структурните фондове.

5.3

Когато свързаните с ромите въпроси са от компетенциите на държавите-членки, възможен и ефикасен подход представлява създаденият през 1990 г. открит метод на координация — ОМК  (16). Поради това Комитетът предлага да се надгражда върху ОМК, като методът се приложи и при въпросите, свързани с малцинствата, и по-специално интеграцията на ромите. Като първа стъпка предлагаме положението на ромите да бъде разгледано в различните процеси, които вече протичат в рамките на ОМК (по-специално заетост, социално включване и образование). ОМК и неговите инструменти могат да се използват съвместно от държавите-членки за оценка на моделите, представляващи най-добри практики, като същевременно се разглеждат общите модели и проектите, насочени към конкретни общности по места. За да бъдат успешно осъществени и да имат дълготраен ефект, те трябва бъдат междусекторни, и да се основават на планове за действие с участието на всички заинтересовани страни, в частност с ромските организации. Плановете за действие трябва да съдържат ангажименти, мерки, оценки, механизъм за обратна връзка и механизми за разпространение, които да получават подходяща финансова подкрепа, в частност и от структурните фондове. Комитетът е убеден, че ОМК представлява най-подходящият подход за решаване по най-ефективен начин на редица правни, социални, но също и исторически емоционално обременени въпроси, свързани с малцинствата, и по-специално с изискванията на ромите.

5.4

Успехът на тези инициативи ще зависи в решаваща степен от успешното изграждане на функционираща мрежа за сътрудничество между всички участници. Комитетът вече е допринасял по редица поводи със своя добавена стойност в качеството си на мост към организираното гражданско общество (17) и възнамерява да даде своя принос за решаването на въпроса за интеграцията на малцинствата, в частност на ромите, чрез институционализирано и следователно устойчиво сътрудничество.

5.5

Конференцията на високо равнище за ромското включване, планирана от Комисията за септември, би представлявала подходяща рамка за публично обсъждане на предложенията на Комисията за подобряване на ефективността на европейските и националните политики, и за предприемането на първите конкретни стъпки в този процес.

По този повод Комитетът би могъл да представи конкретните мерки, планирани като стъпки, последващи настоящото становище. Би трябвало да се помисли също и за форми на сътрудничество с медиите, които преследват дългосрочни цели, а не се ограничават до предаване на информация за злободневни инциденти.

6.1

Първоначално Комитетът започна своята работа в рамките на Годината на равните възможности за всички, но след това, съгласувано с Комисията, я продължи в контекста на Европейската година на междукултурния диалог.

Културата — така, както я разбира Комитетът, т. е. процес, който обхваща всички аспекти на живота, придържане към общи ценности, общ „начин на живот“, представлява задължителен фактор за разбирателство като част от всяко усилие, насочено към постигане на по-добра интеграция във всички области, тъй като съчетава рационалност и емоционалност, и по този начин предлага всеобхватен подход към проблемите, които трябва да бъдат разрешени. Това социално измерение на културата спомага междукултурният диалог да се превърне в инструмент на мира и стабилността както във вътрешен, така и във външен план. По отношение на малцинствата и преди всичко ромите, това означава, че междукултурният диалог е най-доброто средство за постепенното премахване на изградените през вековете стереотипи, основани на недоверие, резерви и неразбиране, за да може, в атмосфера на взаимно зачитане, съвместно да се намери форма на интеграция, приемлива и за двете страни, вписана в солидна законодателна рамка.

6.2

Комитетът се надява, че още през Европейската година на междукултурния диалог ще бъдат предприети първите конкретни стъпки за изпълнение на неговите предложения, последвани от по-нататъшни действия през 2009 г. — Европейската година на творчеството и иновациите, както и през 2010 г. — Европейската година на борбата срещу бедността и социалното изключване.

„The Situation of Roma in an Enlarged Europe“ („Положението на ромите в разширена Европа“), доклад на Европейската комисия, 2004 г.)

(http://ec.europa.eu/employment_social/fundamental_rights/roma/).

„Avoiding the Dependency Trap“ („Как да се избегне капанът на зависимостта“), ПРООН, 2003 г.

(http://roma.undp.sk/).

„Final Report on the Human Rights Situation of Roma, Sinti and Travellers in Europe“ („Окончателен доклад за ситуацията на правата на човека по отношение на ромите, синтите и пътуващите хора в Европа“), Съвет на Европа, 2006 г., от Alvaro Gil Robles, Върховен комисар за правата на човека

(http://www.coe.int/t/dg3/romatravellers/documentation/default_en.asp).

„Action Plan on Improving the Situation of Roma and Sinti Within the OSCE Area“ („План за действие за подобряване на положението на ромите и синтите в зоната на ОССЕ“

(www.osce.org/odihr/).

„Analysis of the Anti-Segregation Policies in the Countries Participating in the Decade of Roma Inclusion“ („Анализ на политиките, насочени срещу сегрегацията в страните, участващи в Десетилетието на ромското включване“)

(www.romadecade.org).