25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/46

1.1

С наближаването на лансирането през 2008 г. на Европейска цифрова библиотека (1), становището на Комитета има за цел силно да подкрепи проекта за онлайн достъп до част от културното и научнотехническо наследство. То подкрепя и дейностите на европейските институции за създаването на портал, предназначен за широката общественост, инструмент за разпространение на организираното знание в цифровата ера.

1.2

Комитетът отдава дължимото на общите усилия, положени от Комисията и държавите-членки и приветства координацията между културните институции, започнала с Конференцията на националните библиотеки (КНБ) и обединила във фондация всички институции, имащи желание да осигурят достъп до цифровизираното си наследство. Той отправя призив към организациите на гражданското общество на европейско, национално и регионално ниво за присъединяване към този мащабен европейски проект, за да осигурят добра осведоменост на гражданите.

1.3

Участието на гражданското общество в развитието на Европейската цифрова библиотека (ЕЦБ) ще се окаже решаващо поради четири основни причини, които обосновават ангажимента на ЕИСК. Става дума за:

1.4

Комитетът отчита цялата извършена работа от държавите-членки в течение на няколко последователни председателства, както и направеното от Комисията с участието на заинтересованите страни. Той подкрепя неотдавнашния доклад (2) на Европейския парламент, в който много добре са отразени постигнатото и предстоящите етапи. В настоящото становище Комитетът избра да наблегне върху необходимостта от участие на гражданското общество като се насърчат различните действащи лица да дадат своя принос за създаването на ЕЦБ и за бъдещото й развитие. Това становище предлага да се акцентира върху очакванията и нуждите на потребителите, за да се постигне поставената цел — осигуряване на широк обществен достъп.

1.4.1

На организациите на гражданското общество ЕИСК препоръчва:

1.4.2

По отношение на държавите-членки и Комисията, ЕИСК препоръчва:

1.4.3

По отношение на стопанските субекти и културните институции, ЕИСК ги насърчава:

2.1.1

През 2010 г. електронният достъп до културното наследство в Европа, съхранявано в библиотеки, архиви и музеи, ще даде на европейците, а и на хората по цял свят, достъп до шест милиона цифровизирани документа, които да могат да бъдат използвани за развлекателни, образователни, професионални или научноизследователски цели. Тази количествена цел ще бъде първият етап на мащабна цифровизация.

2.1.2

Проектът, временно наречен Европейска цифрова библиотека (ЕЦБ), за удобство се определя като „библиотека“, а в своето съобщение (5) Комисията определя широка рамка за цифровизация, като приканва всички институции да участват в нея. Той обхваща и всички културни, научни и технически познания и се отнася до всички видове писмени документи, книги, партитури, карти, звукозаписи, аудиовизуални записи, списания, снимки и т. н.

2.1.3

Комитетът е съгласен с мнението на държавите-членки, изразено в единодушните заключения на Съвета през м. ноември 2006 г., че проектът за ЕЦБ е водещ проект, предназначен да насърчава участието на всички в информационното общество и да подпомогне гражданите в тяхното разбиране на европейската идентичност.

2.1.4

Втората заявена амбиция на проекта е да направи бъдещата ЕЦБ многоезично място за достъп, насочено към всички, а не обект на интерес само за академичните среди или за хората на изкуството, благодарение на наличието на общ портал. Поради това, ЕИСК приканва Комисията да подобри информацията, насочена към гражданите, за да улесни присъединяването при началото на цифровата библиотека, по-специално чрез многоезична документация. Следва да се разработи план за комуникация, който да обхваща всички европейски институции и държавите-членки и да започне едновременно с пускането през м. ноември 2008 г.

2.1.5

Гигантската вълна на цифровизация ще бъде знаменателен момент в историята на човечеството. Поради това си струва дискусията да обхване също подбора и организацията на съдържанието и познанията на европейско ниво. ЕИСК счита, че един широк дебат за условията на масовата цифровизация би трябвало да обхване някои финансови, технически и правни аспекти, необходими за напредъка на обществото на познанието, открито за всички.

2.2.1

Досега проектът се обсъжда изключително между специалисти, което е израз на сериозната мобилизация на заинтересованите страни (културни институции, автори, издатели, книжари и др.) и тяхното ефективно участие в групата на високо ниво, създадена от Комисията. По време на консултацията по инициатива на Комисията „i2010: цифрови библиотеки“ (9), през 2005 г., участието на гражданите се е свеждало само до 7 % от отговорите, а на университетските среди до 14 %. Това слабо участие на широката общественост не е за учудване, ако се вземе предвид, че този дебат възникна внезапно в края на 2004 г., след като Google извести за масова цифровизация, или ако се отчете характерът на въпросника, който беше насочен към групите по икономически интерес, засегнати от въздействието на цифровизацията.

2.2.2

Повсеместният безплатен достъп до информация в интернет, замаскиран от сериозни инвестиции в рекламата, създава объркване в общественото мнение по отношение на това какво може да предложи една цифрова библиотека. Следователно гражданското общество има първостепенната отговорност, най-вече по отношение на младите поколения, да участва в информационна и образователна кампания за стойността на интелектуалното или художественото творчество и необходимостта то да бъде уважавано.

2.2.3

ЕИСК призовава Комисията и държавите-членки да поемат инициативата за по-добро приобщаване на гражданското общество към бъдещото развитие на цифровизацията на културното наследство. Включването на организациите на гражданското общество е решаващо за постигането на четири основни цели: определяне на общите критерии за подбор на материали, обезпечаване на необходимите финансови средства, подкрепа на новаторските идеи на заинтересованите страни и насърчаване приобщаването на всички към информационното общество.

2.2.4

За целта ЕИСК препоръчва да се открие публично пространство още през м. март 2008 г. при стартирането на прототипа, за да се даде думата на образователните, културните, семейните и социално-професионалните представителни групи на бъдещите потребители. Участието на гражданското общество ще се окаже полезно през различните етапи от старта през м. ноември 2008 г. и следващите етапи на развитие.

2.2.5

Обсъжданията трябва да се явят като допълнение към пътния лист (2007-2010 г.) включен в приложението на заключенията на Съвета и да го продължат след този период, за да продължи развитието на цифровизацията и да се обогати използването й. ЕИСК приема с интерес поканата да се свърже с „Платформата на гражданското общество за диалог между културите“, който сформира гражданска мрежа покрай цифровите библиотеки.

2.2.6

След 2008 г., европейската година на междукултурния диалог, дебатът може да бъде продължен и да се проведе нова консултация през 2009 г. Това ще помогне на гражданското общество да участва в определянето на дългосрочните етапи, съобразявайки се с европейската програма за култура в глобализиращия се свят (10).

2.3.1

ЕИСК подкрепя предложението в доклада на Европейския парламент (11), който предлага да се създаде управителен съвет на ЕЦБ, в който да влизат културните институции, участващи в EDL net. Той ще следи по-специално за продължаването на проекта и за връзката между националните планове за цифровизация. Управителният съвет трябва да започне плодотворен диалог с организациите, представляващи потребителите и по-специално ЕИСК.

2.3.2

ЕИСК признава водещата обучаваща роля на Конференцията на националните библиотеки КНБ въз основа на международните стандарти за кодиране (библиографска справка) и постигнатия напредък в цифровизацията на писмените документи. Комитетът насърчава другите национални културни институции, било на национално, регионално или европейско равнище, да се включат в координацията на EDL net за фондовете на архивите, националните музеи и аудиовизуалните центрове, по-специално в рамките на фондацията, създадена през м. ноември 2007 г.

2.3.3

По тази важна точка ЕИСК подкрепя прилагането на директива 2001/29/ЕО, която гарантира защитата на авторското право и сходните му права в информационното общество, по-специално в областта на възпроизвеждането и разпространението на произведенията. В цифровия век обаче, в тази директива липсват разпоредби относно осиротелите произведения, правилата за цифрово съхранение, статута на произведенията, създадени в web мрежата (digital born), липсват и решения за изчерпаните и непреиздадени произведения.

2.3.4

Тази директива предвижда изключения, по-специално за специфичните дейности за размножаване, извършвани от обществените библиотеки, учебните заведения, някои музеи или архиви и за употреба в полза на хората с увреждания. Тъй като тези изключения не са задължителни, различните държави ги изпълняват по различен начин.

2.3.5

Комитетът признава, че освен тези юридически дадености, съществуват и други, технологически проблеми, които усложняват допълнително проекта. В тази област той поздравява Комисията за извършената през годините работа за разрешаване на техническите въпроси. Комитетът подкрепя предприетите начинания в рамките на 7-а Рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и иновации и програма „econtentplus“, особено научноизследователската дейност за оперативна съвместимост и компетентните центрове за цифровизацията. Оперативната съвместимост и многоезичието или механизмите, чрез които съдържанието на музеите, библиотеките или архивите ще станат достъпни на обща интернет страница, са един от основните фактори, обуславящи успеха на ЕДБ.

2.3.6

Организациите на гражданското общество на национално и регионално равнище, и по-специално националните икономически и социални съвети, са поканени да обезпечат необходимите инвестиции за цифровизацията във всяка държава-членка, за достигане на критична маса на материали и гарантиране на разнообразието. Комитетът препоръчва на държавите-членки да потърсят финансиране и чрез структурните фондове, както сочи един убедителен пример в Литва.

3.1.1

ЕИСК счита, че е от значение този знаменателен момент на цифровизация да стане фактор за социалното и териториално сближаване (13). Комитетът препоръчва по-специално в предлагането на материали в електронен формат и условията за достъп до тях да бъдат взети предвид очакванията на различните поколения, за да се улеснят връзките и обмена на информация. Хората, които не четат, рядко се превръщат в читатели след юношеството. Именно за хората, които не четат или четат рядко, е залогът в широкия достъп до цифровата библиотека в обществото на познанието.

3.1.2

В светлината на идеята за учене през целия живот (14), прехвърлянето в електронен формат на културните произведения и по-специално на научната информация (15) крие значителен потенциал за достъп до познанието. Постигането на тази цел предполага промяна на началното образование на учителите (16) и ученето през целия живот за адаптация към тази нова действителност, за да могат да отговорят на новите условия за предаване на знания.

3.1.3

Очакваният ефект от този механизъм изисква да се направят проучвания на очакванията и практиките на потребителите. В настоящия етап беше дадено предимство на документите в писмен вид (ръкописи, книги, списания, учебни помагала), които основно се използват по три начина: търсене в текста, консултация онлайн и прочит офлайн (лична виртуална библиотека). Трябва да се изпробват нови начини на ползване като средства за сътрудничество, платформи за обяснителни бележки и хипертекстово обогатяване на съдържанието дори с добавяне на мултимедия (звук, видео, анимация). Тези нови функции са помощни средства не само за разпространението, но преди всичко за постигане на задълбочена мисъл.

3.1.4

По отношение на документите, които не са в писмен вид, от 2007 г. порталът Michael (многоезичен регистър на европейското културно наследство) осигурява достъп до портала на различните колекции в електронен формат на музеи, библиотеки и архиви, досега разпръснати по цяла Европа. Много културни институции на местно, регионално и национално ниво предоставят описания на колекциите си. В началото тази инициатива включваше Обединеното кралство, Франция и Италия, предстои тя да обхване още петнадесет държави-членки, предлагащи нови услуги за културния туризъм. Този портал, наречен „Michael Culture“ беше включен във фондацията, която от ноември 2007 г. обединява и управлява културните институции, участващи в този проект.

3.1.5

ЕИСК препоръчва да бъде създадена „обсерватория на ползването“, с цел да се проучат различните възможности и практики. ЕЦБ представлява интерес с богатото си съдържание, с разпространението на нови практики на интелектуален обмен и с готовността си да изследва нови теми. Комитетът би желал да вземе участие в дейността на работната група „потребители“ на EDL net.

3.2.1

Съгласно декларацията на министрите от Рига от м. юни 2006 г., относно новите технологии в едно общество, включващо всички, ЕЦБ не трябва да разширява различията в използването на Интернет между обичайните потребители и по-възрастните хора, хората с увреждания или уязвимите групи. В неотдавнашни проучвателни становища Комитетът определи дейностите, които могат да им осигурят електронен достъп, включително разчитайки на участието на Европейския социален фонд.

3.2.2

Цифровизацията и онлайн достъпът до документи на библиотеки, архиви и музеи от цяла Европа са несравними средства за приобщаване на хората с увреждания. Обаче един сложен дизайн, неподходящ формат или несъобразени защитни мерки могат да попречат на този достъп.

3.2.3

Директивата 2001 предвижда изрично, че могат да се приемат изключения от принципа на авторското право в полза на хора с увреждания (незрящи или хора с увредено зрение, хора с двигателни увреждания и хора с умствени увреждания).

3.2.4

За да бъде възможен достъпът до това културно наследство, изключително важно е още от самото начало интернет порталът на бъдещата ЕЦБ и асоциираните национални портали да бъдат създадени така, че да са достъпни за хората с увреждания чрез специфични технически механизми.

3.2.5

Макар че по-опитните потребители често разбиват технологическите защитни механизми срещу пиратството, те все пак представляват ограничение за обикновените потребители. Затова ЕИСК препоръчва при създаването на технологични защитни мерки още от самото начало да се имат предвид достъпът и оперативната съвместимост, така че средствата за прочит, използвани от хората с увреждания, като например гласови синтезатори, да имат възможност да разчетат текста в електронен формат.

3.3.1

През есента на 2008 г. порталът ще стартира с два милиона произведения, снимки или карти, които не са обект на авторско право, достъпни безплатно онлайн и които могат да бъда изтеглени. Това ще бъде незаменим принос, особено за редките, ценните или изчерпаните документи. В средносрочен план обаче достъпът не може да се ограничи до тези документи, които несъмнено са наследство, но не са актуални.

3.3.2

Още от самото начало ЕЦБ има амбицията да предложи на потребителите на същия портал редом с историческите документи и тези, които не са обект на авторско право, и съвременни или неотдавнашни документи, обект на авторско право.

3.3.3

Комисията създаде експертна група на високо ниво, за да насърчи търсенето на решения за достъп до неотдавнашни произведения. Тази група, съставена от представители на издателите, националните библиотеки, професионалистите от аудиовизуалния сектор и на архивите, за да ограничи „черната дупка на ХХ и ХХI в.“ (18), свързана с произведенията, защитени от авторско право, през м. април 2007 г. изготви предложения за улесняване на достъпа до осиротелите и изчерпаните произведения и улесняване на цифровото съхранение.

3.3.4

Постигането на целта за масова цифровизация, достъпна за всички, предполага да се изобрети нов икономически модел, който осигурява равностойно разпределение между автори, издатели и разпространители. Достъп до платени материали на разумни цени е услуга, която интернет-потребителите имат право да очакват. Комитетът насърчава икономическите оператори от веригата на книгоиздаването да извършат конкретни проучвания на обсъждани решения (19). Издателите, авторите и книжарите, зачитайки позициите на различните действащи лица, носят отговорността пред потребителите да направят атрактивно предложение, за да насърчат новия пазар и да отстранят рисковете за пиратство и фалшификация.

3.3.5

Съгласно препоръките, що се отнася до произведения, защитени чрез авторско право и със съгласието на притежателите на това право, потребителите биха могли да получат достъп през портала до кратки откъси или, чрез специализирани страници, да прелистят виртуално произведението. След това, за да може интернет-потребителят да получи достъп до целия документ, той ще бъде пренасочен към частни оператори, включително мрежата на класическите книжарници, където ще му бъдат направени различни предложения на достъпни цени и със зачитане на заплащането на притежателите на авторското право. ЕИСК насърчава притежателите на авторско право да се присъединят към тези новаторски формули.

3.3.6

За да насърчат това предлагане на достъпни цени, от значение е държавите-членки да разширят възможността намалената ставка на ДДС за книгите и другите издания да бъде приложима и за изданията в електронен формат.

3.3.7

За да насърчи по-отворените лицензи, обогатяващи разполагаемото съвременно съдържание, едно неотдавнашно становище на Комитета (20) препоръчва на общностно ниво да се предостави подходяща защита на авторите/създателите, които изберат лиценз с облекчен достъп. Предоставяйки безплатен достъп до произведенията си, те трябва да могат да се възползват от гарантирани морални права и трябва да бъдат защитени срещу злоупотреба с търговска цел.

3.3.8

Комитетът препоръчва на Комисията да поеме инициативата и да създаде нови лицензи, които да отделят правата за цифрово разпространение от тези за книжното тяло.

3.3.9

През 2007 г. Комисията извърши задълбочено сравнително изследване (21) на транспонирането и въздействието в националните законодателства на директивата за авторското право и сходните му права (22). Комитетът ще разгледа с особено внимание заключенията на този доклад с цел подобряване на европейската хармонизация.

3.4.1

В началото на ХХI в., пред нахлуването на информация в интернет без ясно обозначение и без гаранции за автентичност, големият залог за бъдещия европейски проект ще бъде в подбора на съдържанието, за да се гарантира неговата обективност и многообразие, както и в организацията на познанието, неговото класиране и определянето на форматите, за да запази четивност в това изобилие от информация. Да се гарантира финес, качество и точност на отговорите на въпросите на потребителите и техните искания на данни, зависи от развитието на търсачките, съвместно с по-добра координация на цифровизицаното познание на европейско равнище.

3.4.2

Относно достъпа до организираните колекции, ЕИСК набляга на интереса от изпитанието на прототипа, стартирал през м. март 2007 г. в сътрудничество между институциите на Франция, Унгария и Португалия. Този европейски проект, утвърден от експерти, е основата на европейски сборник за цифровизация, принос към бъдещия етап на ЕДБ. Освен това този прототип е система, отворена за всички интеренет-търсачки. Тя би трябвало да улесни търсенето чрез стандартни модели въпросници, за да формулира и насочи искането на интернет-потребителя.

3.5.1

Като основно средство за запазване и оценка на културното разнообразие, ЕИСК откроява своеобразието на една многоезична библиотека (23) в световната мрежа. Европа, която има изключително богато културно наследство и значимо производство на съдържание, трябва да заеме водещо място в цифровизацията на познанието в световен мащаб в съответствие с конвенцията на ЮНЕСКО за културното разнообразие. Благодарение на разпространението на европейските езици по света, достъпността ще служи еднакво на европейците и на другите граждани, търсещи достъп до световното наследство и до произведенията на тяхната собствена култура, находящи се в Европа.

3.5.2

В етапа на развитие на ЕЦБ след 2010 г., Комитетът препоръчва на държавите-членки да подготвят значими произведения от литературата си на различни езици, за да участват в разпространението на европейската културна идентичност и да отговорят на многообразието.

4.1

За да гарантира местен достъп до глобалната система, ЕИСК представя своите препоръки за засилване на ролята на обществените библиотеки. Движението на културни ценности придоби световни и многостранни размери и ще бъде ефективно, само ако обществеността разполага с материалните средства за достъп до това значително предлагане. Обществените библиотеки и кварталните културни центрове остават средство, гарантиращо равнопоставен достъп на възможно най-голям брой хора. В перспективата на социалното включване е от значение да се запази ролята на заемните библиотеки в предоставянето на материали в електронен формат.

4.2

Във веригата от автора през книжаря до читателя, заемните библиотеки и медиатеки са доказали ролята си в организираното предаване на познание и в достъпа на всички до културните произведения. Следователно тези местни центрове трябва да продължат да изпълняват тази мисия за съдържанието на електронен носител. Следователно е необходимо да се насърчат контакти или специфични лицензи, които, без да създават неравнопоставеност, да облагодетелстват тези заведения и осъществяването на тяхната мисия за разпространение (24).

4.3

Важно е да се проектира цифровизацията на общественото пространство на културните институции съвместно с кварталните библиотеки и архивни центрове. Потребителите на заемните библиотеки съставляват група от неспециалисти и е важно техните очаквания да се отчетат при избора на съдържание, което не е обект на авторско право, съобразявайки се с разнообразието на публиката.

4.4.1

Заемните библиотеки купуват материални носители (книги, компакт дискове, партитури, методики за изучаване на езици и др.) и ги предоставят на своите читатели безплатно или срещу минимално заплащане за ограничено време и по този начин икономическият фактор не е постоянно препятствие за достъпа до тези материални носители. Един нов икономически модел за съдържанията на нематериален носител трябва да отговаря на очакванията на потребителите на библиотеки и медиатеки и да се приспособи към техния начин на действие. Впрочем заемните библиотеки са клиенти с голям потенциал за покупка на съвременни материали, пряко свързани с новостите в информацията и културните и технически произведения. Те трябва да вземат участие в определянето на този нов икономически модел.

4.4.2

Следователно е от значение повсеместното навлизане на материали на електронен носител, по-специално на цифровизираните материали, да не попречи на заемните библиотеки да продължат да изпълняват образователната си мисия. Необходимо е икономическите и технически модели за движение на цифровизирани материали да се съобразят с ролята и мисията на заемните библиотеки и да им позволят да продължат да ги предлагат, в рамките на затворените мрежи на тези библиотеки (интранет) и като ги заемат на редовно регистрираните си потребители.

4.5.1

В рамките на тези затворени мрежи (интранет) е необходимо заемните библиотеки да могат да предлагат на потребителите си също както колекциите на материален носител, условия за достъп на място до съдържанието на електронен носител: информатизирани работни места, носители с електронно мастило, софтуерни програми, високоскоростна връзка, информация, помощ и посредничество. Първоначалното образование и обучението през целия живот на работещите в заемните библиотеки, както и организацията на работата им, трябва занапред да бъдат съобразени със съдържанието на електронен носител.

4.6.1

Без обучение и без информация, широката общественост възприема личния компютър, притежание на все повече и повече домакинства, по-скоро като мултимедийно средство за развлечение в свободното време, като пренебрегва културните, образователни, педагогически и информационни възможности, достъпни в интернет. Така както заемните библиотеки организират мероприятия за активно насочване към книгата и четенето за всички възрасти, те трябва да се заемат с организацията на мероприятия за насочване към материалите на електронен носител.