7.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 142/20

1)

Ако принцип се приеме, че общностното право и по-конкретно разпоредбите на Директива 89/665/ЕИО допускат национална норма, съгласно която актът, с който се възлага обществената поръчка, може да бъде обжалван единствено от съвкупността от членовете на консорциум, който няма юридическа правосубектност, и който е участвувал неуспешно в процедура по обществена поръчка, но не и индивидуално от негови членове, и че това може да бъде валидно включително и в случай, че първоначално жалбата е подадена от всички членове на консорциума, а в крайна сметка е обявена за недопустима само по отношение на някои от тях, дали от гледна точка на прилагането на посочената по-горе директива, с оглед на обявяването на недопустимостта, е необходимо да се установи дали тези членове впоследствие запазват или не индивидуално правото да сезират национален съдебен орган, за да им бъде присъдено евентуално предвиденото от норма на националното право обезщетение?

2)

При положение, че съществува постоянна съдебна практика на национална юрисдикция, която допуска, че дори и един единствен член на консорциум може валидно да подава жалба срещу акт, приет в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665/ЕИО, тълкувана в светлината на член 6 от ЕКПЧ като основен принцип на общностното право, отхвърлянето на жалбата като недопустима поради промяна в такава постоянна практика, без да е дадена предварително възможност на жалбоподателя да поправи подобна недопустимост, нито пък да представи, в съответствие с принципа на състезателност, своето становище по този въпрос?