16.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/73

1.1

По силата на член 159 от Договора Комисията следва да публикува на всеки три години доклад, определящ състоянието на сближаването в Европа в икономически и социален план.

1.2

Тъй като докладът беше публикуван през годината, предхождаща актуализацията на интегрираните насоки на Лисабонската стратегия, ЕИСК се надява, че в съответствие с изразеното от него искане, ще се вземат предвид разсъжденията му не само при следващото поколение на регионалната политика, а и още при самото изготвяне на новите интегрирани насоки (1).

1.3

Договорът за изменение внася новаторски елемент, като включва в общите цели на Съюза териториалното сближаване (член 3), което отсъстваше преди да бъде добавено от Конвента за бъдещето на Европа и потвърдено от Междуправителствената конференция (МПК) от 2007 г.

2.1

Със съобщението, което придружава доклада, се открива дебат за бъдещето на структурната политика, като се формулира поредица от въпроси. Според ЕИСК са пропуснати два въпроса от основно значение, които се нуждаят от конкретен отговор:

2.2

Цифрите, представени в доклада, могат да заблудят внимателния читател, тъй като не винаги става ясно дали се отнасят до ЕС с 15, 25 или 27 държави-членки. Освен това когато става въпрос за развитие, отправните дати могат да породят недоумение. По такъв начин в доклада често се разглежда сближаването в ЕС-27, като за отправна дата се взема 1996 г. — година, през която броят на държавите-членки току що беше станал 15. Вследствие на това набелязаните тенденции не се отнасят единствено до ЕС, а включват и страни, които, поради насоката на търговските си връзки, не са били изобщо или са били слабо засегнати от европейските секторни политики (вътрешен пазар, конкуренция, регионална политика). С други думи всичко това замъглява смисъла на заключенията, които могат да се извлекат по отношение на специфичния принос на структурните политики за засилване на сближаването, при положение, че ролята им е неоспорима (3).

2.3

Критерият за 75 % от БВП на глава от населението, който се използваше, за да се определи дали един регион изостава в развитието си, изгуби яснотата си поради факта, че след разширяването БВП на глава от населението намаля в резултат на присъединяването на страни с далеч по-малко богатство от предишните (статистически ефект). Такъв е и случаят с присъединяването на България и Румъния. Следователно не може да се сравнява пряко състоянието по отношение на сближаването преди 2004 г. с днешното състояние. Резултатите на дванадесетте региона, които са надхвърлили този праг, трябва да се релативизират, тъй като няма никаква гаранция, че не се дължат на статистическия ефект.

2.4

В доклада се оповестява, че в началото на следващия програмен период девет от дванадесетте държави-членки, присъединили се през 2004 г. и 2007 г., вероятно са надминали прага от 75 % от БВП на ЕС на глава от населението. Следователно този референтен критерий ще загуби значението си и затова е необходимо да се започне да се разсъждава по този въпрос.

2.5

Въпреки че докладът е изключително богат и наситен с информация, за съжаление тези данни не винаги се сравняват.

2.6

ЕИСК обръща внимание и върху факта, че никъде не се споменава социалната икономика, в която вероятно участват активно 10 % от европейските предприятия и ролята й в сближаването (и по-специално помощта, която оказва на най-уязвимите на пазара на труда). Този сектор създава качествени работни места и допринася за устойчиво развитие, тъй като свързва заетостта с територията, дава нов импулс на селските райони, създава социален капитал и изпреварва процесите на секторно и териториално преструктуриране. Във връзка с това е желателно да се разполага с количествено и качествено сравними статистически данни за държавите-членки с цел по-добре да разберем този сектор.

2.7

ЕИСК смята, че би трябвало да се разгледат или да се доразвият редица аспекти на икономическото, социално и териториално сближаване, като например равните възможности на трудовия пазар.

2.8

Ако все още бяха необходими доказателства за ползата от политиката на сближаване в ЕС, докладът предлага нови елементи:

Следователно беше належащо пълното признаване на териториалното сближаване като една от главните цели на ЕС, тъй като изглежда, че то се утвърждава все повече като самата основа на икономическото и социално сближаване.

2.9

ЕИСК приветства новото отношение към сближаването в Европа, при което ситуацията в Европа се съизмерва с тази при световните й конкуренти, като се изтъква ролята на столиците и ефекта от тях по отношение на устойчивостта на развитието (най-вече диспропорционално развитие и натиск върху околната среда) и въздействието от изменението на климата в регионален план.

2.10

ЕИСК подкрепя целта на ЕС да застане начело на борбата с изменението на климата. Въпреки това, ако страните извън ЕС не участват в нея, това би могло да изложи на опасност конкурентоспособността и да повлияе на политиката на сближаване на Съюза. В резултат от нарушаването на конкуренцията би се стимулирало преместването на предприятия в страни, които не водят политика в областта на изменението на климата.

2.11

ЕИСК изразява задоволство от подновеното внимание към териториалното измерение на сближаването, което въпреки приемането на Перспективата за устройството на територията (1999 г.) досега стоеше встрани. В Стратегията за градско развитие, Териториалната програма, Лайпцигската харта се съдържат поредица от основни принципи на градското развитие, докато ЕИСК изтъкна значението на метрополните области, както и клъстерите в рамките на индустриалната политика и политиката в областта на иновациите.

2.12

Последната глава, в която се показва връзката между политиките на Общността и сближаването, е най-неубедителна: в нея се изброява списъкът на действията, извършени в рамките на Лисабонската стратегия, без действително да се изтъкне конкретното и ефективно въздействие върху сближаването.

3.1

Без да се стреми да изпреварва предстоящото си становище по собствена инициатива в отговор на публично запитване на Комисията относно бъдещия европейски бюджет, ЕИСК припомня някои от предходните си препоръки.

3.1.1

Структурните фондове понастоящем са ограничени основно до отпускане на субсидии. В едно предходно становище (5) ЕИСК бе предложил да се преразгледа финансовият им инженеринг с цел да се създаде мултиплициращ ефект чрез участието на Европейския инвестиционен фонд и на ЕИБ. Той предлагаше тези субсидии да се трансформират във финансови продукти по такъв начин, че да създадат ефект на лоста: покритие от едно евро за гарантиране на заем на рисков капитал би позволило да се финансират пет до десет евро инвестиции на едно МСП, например. Примерът на програмата JEREMIE трябва да се разшири (6).

3.1.2

Могат да се освободят средства и без да се увеличават вноските на държавите-членки, за да се вложат в проекти, носещи добавена европейска стойност (по-специално липсващите звена на Трансевропейските мрежи (ТЕМ), Европейския фонд за адаптиране към глобализацията (ФАГ).

3.1.2.1

ЕИСК нееднократно е отправял критики към системата на ДДС, прилагана в рамките на европейския бюджет, тъй като налага прекомерно високи разходи за събиране на данъците, за управление и контрол (7). Тези разходи трябва да бъдат намалени, което би освободило средства за общи проекти.

3.1.2.2

Би трябвало да се изостави практиката на държавите-членки да се връщат неизползваните кредити от и без това ограничения европейски бюджет. Тези кредити представляват само много малък процент от годишния бюджет. Въпреки това за периода 2000-2005 г. те възлизат на близо 45 млрд., които е можело да се използват продуктивно (8).

3.1.2.3

В момент, когато всички държави-членки са изправени пред демографско застаряване, което води до повишаване на социалните разходи, докато същевременно Пактът за стабилност им налага бюджетни ограничения, публично-частните партньорства биха могли да предложат алтернативно решение, при условие че публичната администрация (по-специално на поднационално равнище) може да договаря балансирани споразумения с частния сектор, което предполага засилване на административния капацитет.

3.2

Стратегическите насоки, които ръководят регионалната политика, са в синхрон с Лисабонската стратегия. ЕИСК предлага в регионалната политика да се вземе предвид по по-балансиран начин Стратегията за устойчивото развитие, която е свързана предимно със сближаването във всичките му аспекти, тъй като Лисабонската стратегия, която я допълва, се съсредоточава върху конкурентоспособността (9).

3.2.1

Картите, приложени по-долу, изготвени от Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (на англ. ESPON: European Spatial Planning Observation Network), илюстрират нарастващата поляризация и метрополизация, очаквани до 2030 г., които ще възникнат вследствие на задълбочаване на Лисабонската стратегия при сегашната й насоченост. Подход, съсредоточен по-скоро върху сближаването, би дал възможност да се разшири икономическото ядро и най-вече да доведе до възникването на други полюси на развитие (прибалтийските региони, източния район, ограничен от Виена, Берлин, Варшава и Будапеща, Южна Франция и Каталуня).

3.2.2

В това отношение ЕИСК припомня (11) значението на развиването и прилагането на полицентризма на две нива в рамките на хармонично развитие с цел да се избегнат пагубните последици от поляризацията (12). Първото ниво би улеснило появата на полюси на развитие, разпределени на европейската територия, за разпространяване на растежа и заетостта вън от икономическото ядро (петоъгълника); второто ниво би консолидирало връзките и синергиите между големите градски центрове и (около)селските райони, за да се избегнат по-специално „териториалните пукнатини“ вътре в самите NUTS (номенклатура на териториалните статистически единици).

3.3

Като се има предвид нарастващото надмощие на столиците като място за създаване на богатство, дейности и работни места, особено в някои нови държави-членки (13), и силната взаимовръзка между нивото на увеличаване на БВП и инфлацията, правителствата и гражданското общество в страните в процес на присъединяване към еврозоната би трябвало да отделят специално внимание на последствията от преминаването към единната валута върху вътрешното сближаване. То може да бъде засегнато, ако различните региони на дадена страна се окажат с нееднаква степен на развитие. В този случай, без да се пренебрегват преимуществата от въвеждане на еврото (14), освен че политиката на единния лихвен процент би могла да не отговаря на специфичните нужди на тяхната национална икономика, то тя ще повлияе различно на големите центрове на дейност (между които столицата) и на останалите региони. В допълнение, координирането на икономическите политики на държавите-членки трябва да се засили, за да се смекчи това явление (15).

3.4

В доклада се подчертава отново значението на услугите от общ интерес (УОИ). В контекста на новия протокол относно услугите от общ интерес, приет от МПК през 2007 г., ЕИСК отново отправя искане да се определят на ниво Общност „общи стандарти за всички услуги от общ интерес (икономически и неикономически), включително и за социалните услуги от общ интерес, които да бъдат определени в приета по процедурата за съвместно взимане на решения рамкова директива, като по този начин се създаде общностна рамка, отразяваща специфичните им характеристики“ (16).

3.5

Според ЕИСК [чиято позиция беше изразена и от Европейския парламент в неотдавнашни доклади] сближаването не може да се разбира единствено според показателите, отнасящи се до БВП. Той приканва към изготвянето на „по-представителен показател на сближаване [който би включвал], заедно с БНП, и параметри като нивата на заетост и безработица, обхвата на социална защита, степента на достъп до услугите от обществен интерес и др.“ (17). Тези показатели трябва да се допълнят и с показатели относно неравенството на доходите (коефициент на Джини или квантилно отношение) и относно емисиите на CO2 (на глава от населението или изменения от 1990 г. насам. В общи линии е наложително да се консолидират статистическите инструменти, особено на равнище на NUTS и да се засилят връзките между Евростат и националните статистически институти с цел да се разполага в най-кратък срок с най-пълните и точни данни (18).

3.6

ЕИСК предлага да се разгледа дали на следващия етап на отпускане на структурните фондове не би било по-удачно да се използва икономическият показател на брутния национален доход (БНД) вместо БВП, както вече се прави при Кохезионния фонд. Този метод би дал възможност да се вземат предвид не само трансграничните работници, икономическото въздействие от които, както се подчертава в една от таблиците на доклада, допринасят за задълбочаване на различията, докато се насърчава мобилността на всички равнища, но и потоците на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), една част от приходите от които се връщат в страните на произход. БНД, за разлика от БВП, отчита изходящите и входящи потоци. При някои страни (Люксембург, Ирландия, Чешката република, Естония, Кипър, Унгария и в по-малка степен Полша и Румъния) тази разлика може да се окаже значителна, което от своя страна може да доведе до това отпускането на Структурните фондове да се окаже далеч от оптималното. Също така следва да се отбележи, че такива данни липсват на ниво NUTS, което трябва да се компенсира доколкото е възможно.

4.1.1

По отношение на повишаването на категорията на европейските предприятия се установява, че както при Седмата рамкова програма за научни изследвания и развитие, така и при Междууниверситетската програма за сътрудничество, и двете целящи стимулиране на МСП и регионите на знанието, продължава да се използва в прекомерна степен подходът отгоре-надолу. Целесъобразно е да се насърчава „включването в мрежи от центрове на върхови научни и технологични постижения, промишлените паркове, структурирани „мостове“ между академичните среди, индустриалната област и правителството“. Въпреки казаното трябва да се обърне сериозно внимание на факта, че „стремежът към иновации рискува да доведе до ново фрагментиране, ако не се създадат нови компетенции, за да се насочат гражданите към промяна“ (19). Това изисква да се проучи по-сериозно аспектът на качеството на заетостта, тъй като „освен увеличаването на инвестициите в научни изследвания и развойна дейност, както и на инвестициите като цяло и в началното и непрекъснато обучение, за да се отговори на нуждите на информационното общество на знанието, повишаването на качеството на професионалния живот е ключ към повишаване на производителността, както и на иновативния капацитет на предприятията. Това се доказва от научните изследвания на връзката между качеството на труда и производителността и на значението на понятието „добра работа“ от гледна точка на заинтересования работник с оглед мотивацията му да положи труд и да даде резултати“ (20).

4.1.2

„Идентифицирането на синергиите и ангажирането на всички заинтересовани страни за успеха на структурните промени могат да направят индустриалните промени приемливи от социална гледна точка, ако при предвиждането и управлението на промените се осигури системно участие на социалните партньори и последователно се действа за изпълнението на двойна цел: постигане на конкурентоспособност на предприятията и намаляване на отрицателните социални последици“ (21).

4.1.3

В трансграничните региони индустриалните промени биха могли да се улеснят „като се конкретизира транснационалната незадължителна рамка за колективно договаряне, както е посочено в социалната програма за периода 2005-2010 г.“ (22)

4.1.4

Комитетът подкрепя искането на Европейския парламент за изготвяне на оценка на преместването на производството и неговото проследяване на териториално равнище (закрити/открити работни места, вид работни места, отражение върху икономическото, социалното и териториално сближаване) и за отправяне на конкретни предложения под формата на периодични доклади. (23)

4.1.5

Част от неизползваните кредити би могла да увеличи средствата на Европейския фонд за адаптиране към глобализацията — нов инструмент, който временно и бързо предоставя помощ на уволнените работници, „пострадали от глобализацията“. Едновременно с това би било необходимо да се преразгледат критериите за отпускане на помощ като се намали броят на уволнените работници, необходим за да може този фонд да влезе в действие, тъй като МСП представляват 99,8 % от предприятията (микропредприятията са 91,5 %) и 67,1 % от общата заетост.

4.1.6

Както се предвижда в общите разпоредби за Структурните фондове, седемгодишният срок, през който едно предприятие, получило помощи, се задължава да остане там, където е инвестирало, трябва да се запази.

4.1.7

По отношение на инициативата JEREMIE по първоначални изчисления изглежда, че тя е прекалено съсредоточена върху високотехнологичните сектори и няма да бъде достатъчно от полза за МСП, които не участват активно в тези сектори.

4.1.8

Не всички европейски региони ще бъдат в състояние да се наредят в челните редици на икономиката на знанието поради липса на инфраструктура или на човешки капитал, или пък поради недостатъчната си големина, която не позволява да се правят икономии от мащаба. Поради това ще трябва да си изградят собствена позиция спрямо близките метрополни области, като развият резидентна икономика или като се специализират в сфери, в които ефектите от агломерацията не са толкова важни или в които необходимата критична маса не е толкова висока. ЕИСК изразява несъгласие селските райони да бъдат приравнени към селскостопански райони без други перспективи.

4.1.9

Една от алтернативите е в туристическия и производните му сектори. Затова могат да бъдат създадени „нови селски професии, като специализирана търговия с местни продукти, традиционно и хранително-вкусово занаятчийство, услуги, свързани със спорта и с екологичния отдих, аудиовизуални и виртуални центрове, културна дейност, детски градини, къмпинги и хижи, природна медицина, козметични услуги, традиционно строителство и обновяване на търговски помещения, интернет клубове, местна търговско-рекламна дейност с недвижими имоти, оказване на помощ при нови дейности, производство на стоки и услуги за ежедневно ползване, специализирано обслужване на възрастни хора“ (24). Следва да се обърне възможно най-голямо внимание и да се окаже подкрепа на екологичния туризъм, основаващ се на екологично управление. Екологичният туризъм има за цел да възпитава гражданите в духа на устойчивото и съобразено с екологията развитие, което не нарушава природното равновесие. Европейският социален фонд и FEADER могат да допринесат за това.

4.1.10

Културният туризъм може да предостави интересни възможности за много райони. Във връзка с това „Европейският съюз би могъл да насърчава най-добрите практики в областта на управлението на културните туристически услуги като предвиди конкурентни системи и награди в тези програми, като се започне с програмата „Европейски столици на културата“ и бъдещата програма „Най-добри европейски дестинации“. Освен това ЕС би могъл да подкрепи със съвети градовете и териториите, които решат да се кандидатират за тези две програми и да им отпуснат по-значителна от сегашната финансова помощ, дори преференции при използването на Структурните фондове“ (25).

4.2.1

ЕИСК споделя мнението на ORATE (26), че последствията от изменението на климата ще се променят според регионите и ще изискват диференциран отговор. В икономическото ядро целта ще бъде да се запази икономическата производителност като се намалят отрицателните икономии от агломерации (атмосферно замърсяване и емисии на CO2) с помощта на новаторски и ефективни системи за обществен транспорт и по-добро управление на земята. В южноевропейските региони, както и в планинските райони, основното предизвикателство ще бъде ограничаването на хаотичното използване на земята и на строителството. По-отдалечените области ще се нуждаят от новаторски решения за подобряване на достъпа до тях като се вземат мерки, които не водят до отрицателен ефект в дългосрочен план.

4.2.2

ЕИСК предлага да се подсили бюджетно и да се допълни Фондът за солидарност, който понастоящем предоставя неотложна помощ при природни бедствия. С цел да се покаже по-ясно загрижеността на ЕС от изменението на климата, което налага по-дългосрочни мерки, ЕИСК предлага в бъдеще Фондът за солидарност да съфинансира също така и проекти, насочени към превантивно управление на рисковете.

4.2.3

Необходимо е да се използват едновременно ясни и прозрачни критерии за допускане до финансиране на проектите по различните програми и бюджетни позиции. Тези критерии би трябвало да се отнасят по-специално до устойчивото развитие и да отчитат въздействието на проекта за околната среда, здравеопазването, заетостта и европейската конкурентоспособност (27).

4.4

ЕИСК нееднократно изрази становището си за прилагане на полицентризъм към устройството на европейската територия. В четвъртия доклад се подчертава надмощието на икономическото ядро („петоъгълника“) и нарастващото значение на столиците, но също така и разходите в социален план и за опазване на околната среда, които са свързани с това. Развитието на вторични полюси на развитие, на метрополни области наред с консолидиране на синергиите и на допълняемостта между градските центрове и по-отдалечените региони. Би могла да се прави периодична равносметка на социално-икономическата ситуация в метрополните области посредством доклад, което би наложило разработването на статистически инструмент за проследяване (28). От друга страна ЕИСК смята, че за тази цел може да се окаже полезно сключването на териториални пактове за развитие в контекста на глобализацията, особено доколкото те могат да се впишат в подход, ориентиран в перспектива, с който да се допринесе за културното развитие на обществото и за участието на всички граждани (29).

4.4.1

ЕИСК смята, че е целесъобразно, особено в контекста на градската среда, прилагането на модела на „социално отговорната територия“, тоест територия, която, както посочва споразумението от Бристъл (30) от м. декември 2005 г., да съсредоточава развитието си върху принципите на устойчивостта, като включва в динамиката си икономическото, социално и екологично измерение, както и социално-икономическото въздействие от застаряването на населението. Във връзка с това участието на действащите лица на гражданското общество в общото определяне на насоките, които трябва да се следват, насърчавано от шестата рамкова програма за научни изследвания и развитие, трябва непременно да бъде поддържано и подкрепяно. Седмата рамкова програма за научни изследвания и развитие предвижда специфични дейности в сектора на човешкото развитие и на застаряването (31).

4.4.2

Тъй като районите с потенциал за създаване на работни места и дейности могат да надхвърлят националните рамки, би трябвало да се отпуснат повече средства за Interreg с цел насърчаване на трансграничното сътрудничество (32).

4.4.3

По отношение на най-отдалечените региони „ЕИСК приветства намерението на Комисията за създаване, в рамките на конвергенцията, на специален механизъм за компенсиране на всички слаби страни на най-отдалечените региони, както и регионите с постоянни структурни слабости“ (33). Като констатира, че 50 % от фондовете са предназначени за научни изследвания и развойна дейност в няколко региона, ЕИСК призовава към „засилване на мерките за насърчаване на трансфера на технологии между регионите“. ЕИСК смята, че „една европейска политика за регионите с трайно неблагоприятни условия трябва да се основава на три главни принципа“, като това са 1) трайност (основното понятие за „догонване“ не е подходящо за тези региони); 2) „позитивна дискриминация“, с цел установяване на истинска равнопоставеност с другите региони и 3) пропорционалност, с цел отчитане на разнообразните географски, демографски и екологични характеристики, както и ограниченията, с които те трябва да се справят. За преодоляване на неравнопоставеността могат да бъдат обмислени интервентски мерки със социален характер, като „преки помощи за някои търговски дейности или доставчици на услуги, преференциални тарифи за жителите за морския или въздушен транспорт, качествени обществени услуги“ и др. (34)

4.4.3.1.

Комисията има право, когато казва, че ограниченията в достъпа до островите на практика „увеличават времето за пътуване с кола или влак поради времето за прекосяване на морски отсечки“. Достъпът е „специфичен проблем“, пред който са изправени островите. Комисията също така е права да подчертае и проблема за малкия брой на островното население. Всъщност, повечето от островитяните не могат да разчитат на техния вътрешен пазар. Все пак техните „дългосрочни перспективи за развитие“ се определят от други проблеми, като например ограниченията на ресурсите, природните рискове и крехкото равновесие на околната среда.

4.4.3.2.

Член 16 от Договора за създаване на Европейската общност предвижда, че „… [Общността и] държавите-членки, всеки в рамките на своите правомощия и в рамките на прилагането на този Договор, полагат грижи тези услуги да функционират на базата на принципи и условия, които им дават възможност да изпълнят своите задачи“.

4.4.3.3.

Бихме могли да цитираме между съществуващите инструменти единния модел за универсалните услуги за сектора на обществените услуги, чието приложение в тази област е предвидено от политическите документи и законодателните текстове на Европейския съюз. На това средство е отделено специално внимание в Зелената книга относно услугите от общ интерес (35).

4.4.4

ЕИСК припомня колко е важно да се налагат санкции на предприятията, които получават субсидии от ЕС, но се преместват преди изтичане на седемгодишния срок. Не може публичните фондове да се прахосват като се отпускат средства за разрушаването на работни места.

4.5.1

Равнопоставеността между мъжете и жените се съдържа изрично в регламентите за структурните фондове като трансверсално измерение. Въпреки това изглежда този принцип е взет предвид почти единствено в сферата на трудовоправните въпроси. Необходимо е държавите-членки да бъдат стимулирани да приемат интегриран подход (евентуално посредством интегрираните насоки от Лисабонската стратегия, придружени при нужда от персонализирани препоръки). С цел да се даде възможност за оценка на оперативните програми е изключително необходимо наличието на данни, разграничени по пол.

4.5.2

За да се даде възможност на семейните двойки да имат толкова деца, колкото желаят, държавите-членки би трябвало да прибягнат до различни видове мерки, като „преки финансови помощи, данъчни промени и предоставяне на обществено или частно оборудване (например, различни форми на детски ясли, включително и детски ясли към едно или няколко предприятия), целодневни училища и чрез икономически ефективни услуги. В това отношение е важно да се гарантира не само количеството, но и качеството на оборудването“ (36). Освен това ЕИСК припомня, че в отговор на Европейския съвет от Барселона (през м. юни 2002 г.) държавите-членки решиха „до 2010 г. да осигурят структури за грижи за децата за поне 90 % от децата на възраст от три години до задължителното постъпване в училище и за поне 33 % от децата на възраст под три години“. Също така е целесъобразно определяне на „минимален праг на обществения бюджет, предназначен за децата и семействата, тоест за инвестиране в бъдещето, за да се избегне тези средства с времето да бъдат погълнати от нарастващите обществени разходи, свързани с увеличаването на населението в напреднала възраст, които са изложени на опасността да се смятат за приоритетни от застаряващите избиратели“ (37). В това отношение би било интересно да се обмисли създаването на Демографски фонд. Целта му би била да се подкрепят усилията на страните за насърчаване на раждаемостта и участието на жените на пазара на труда, като се даде възможност за финансиране в по-голям размер от страна на ЕС на структурите за грижи за децата и възрастните хора, както и инвестиции за обновяване и модернизиране на училищата, в частност в селските райони.

4.5.3

Наред с подкрепата по демографските въпроси трябва да се пази и подобрява здравето и сигурността на децата, да се предоставя на всички образование с високо качество, да се предложат системи за помощ и подкрепа на родителите, за техните нужди и за решаване на техните проблеми. Особено внимание трябва да се посвети на семействата и на децата, които живеят в положение на крайна бедност, които имат нужда от особена подкрепа и които са от имигрантски произход. ЕИСК отбелязва застаряването на населението в Европа и смята, че обновяването на поколенията е изключително важно за оцеляването на континента. Той припомня, че премахването на масовата безработица, достъпът до стабилна работа на хората на възраст между 25 и 35 години и реалното осигуряване на професионалната кариера като цяло би трябвало да улесняват финансирането на периода на пенсиониране, независимо дали активно или не (38). Европейският социален фонд трябва да допринесе подобаващо за това начинание.

4.5.4

Също така ЕИСК смята, че трябва да бъде определена „на европейско равнище серия от общи цели относно достъпа до жилище и минимални стандарти за качество на жилищата, които да дефинират понятието за прилично жилище“ (39).

4.5.5

„Европейските финансови институции [би трябвало] да могат да отпускат кредити с много ниски лихви за интегрирани програми за изграждане на жилища за младежи, за семейства с деца, мигранти, възрастни хора или за лица с увреждания, за рискови социални групи и др., като по този начин се насърчи професионалната мобилност, социалното смесване и плащането на поносими разходи от обитателите. (…) ЕИСК отбелязва, че прилагането на JESSICA ще позволи да се създаде гаранционен фонд за осъществяване на по-мащабни проекти за социални жилища и призовава този въпрос да бъде подложен на анализ в рамките на средносрочния преглед на структурните фондове“ (40).

4.6.1

Териториалните пактове за развитие, споменати в отговор 2.1, предлагат интересен подход за отговор на този въпрос, доколкото разнообразието на ситуациите и конкретните предизвикателства налагат мобилизиране на различни инструменти и компетенции (вж. 1.1). Социалните партньори, които от 2002 г. представят на пролетния Европейски съвет доклад за участието си в ученето през целия живот, трябва да бъдат привлечени активно.

4.6.2

ЕИСК би желал да припомни, че „в селските райони и по-специално в малките градове в Европа прилагането на информационните и комуникационни технологии в ученето през целия живот зависи най-вече от подкрепата на ЕС и на правителствата на държавите-членки за изграждането на високоскоростни Интернет връзки (41), които да дадат възможност за достъп до системите за обучение по електронен път. (…) В този контекст ЕИСК се обръща към Европейската комисия с цел въпросът за достъпа до високоскоростна връзка да бъде признат като част от по-широка стратегия, която да доведе до предоставяне на статут на общественополезна услуга на възможността за достъп до електронни услуги. (…) Трябва да се обърне специално внимание върху опасността от образуването на пропаст между поколенията“ (42).

4.7.1

ЕИСК желае отново да изрази, че се противопоставя на всеки опит за ренационализация на политиката на сближаване, която безспорно носи добавена стойност на европейско ниво по отношение на солидарността, растежа и заетостта и чиито конкретни изражения са видни за всички граждани.

4.7.2

ЕИСК припомня, че според Договора (членове 2, 158 и 159) всички политики — както общностни, така и национални, трансверсални и секторни — трябва да допринасят за целта на сближаването. Следователно е важно да се вземе предвид сближаването по-специално в териториалното му измерение в интегрираните насоки и в анализите на въздействието (43).

4.7.3

ЕИСК приветства включването от МПК на териториалното сближаване в целите на ЕС и проекта на Комисията за създаване на нов отдел „Териториално сближаване“ към ГД „Регионално развитие“. Този отдел би трябвало да следи секторните политики да водят целенасочено към целта на сближаването. По-специално е уместно да се обмислят бюджетните критерии, определени от Пакта за стабилност и растеж и техните последици върху финансирането на трансевропейските мрежи и по-точно върху липсващите звена, доколкото проектите, отговарящи на условията за отпускане на европейски помощи, изискват съфинансиране от националните власти.

Следва да се припомнят поредица от общи насоки. Някои от тях вече фигурират в Договорите, а други бяха включени след Междуправителствената конференция през 2007 г. Те постановяват, че „При определянето и осъществяването на своите политики и действия Съюзът:

Разпоредбите на Хартата на основните права, призната в Договора за ЕС (член 6), трябва също да бъдат взети предвид при определянето и прилагането на структурните политики.

4.7.4

ЕИСК изразява искрено съжаление, че в настоящото допитване не се разглежда ролята на социалните партньори и на организираното гражданско общество при разработването, изготвянето и прилагането на структурните фондове. Тяхното участие е изключително необходимо за адаптиране на съфинансираните проекти към конкретните условия и към техните нужди, доколкото тези проекти се вписват в стратегическите насоки. „ЕИСК желае в бъдеще да бъдат изработени насоки, засягащи процеса на консултиране по стратегическите и програмните документи на държавите-членки. (…) Държавите-членки би следвало да обяснят как те организират обратната връзка относно начина, по който се прилага принципът на партньорство в контекста на комитетите за проследяване. Комитетът е с убеждението, че както страните-членки, така и регионалните власти следва да използват в по-голяма степен потенциала, съществуващ в организациите на гражданското общество, да ги привличат в изработването на планове за насърчаване и да поддържат инициативите, идващи откъм базата (отдолу), като отделят за тази цел адекватни финансови средства, които са на разположение за дейностите по насърчаване, и да предоставят информация, отнасяща се до структурните фондове. Същевременно би било уместно да се насърчават съвместни консултации в случаите на трансгранични или междурегионални програми, както и трансгранични или междурегионални социално-професионални партньорства“ (44).

4.7.5

В духа на „Дните на отворени врати“ и на инициативата „Регионите за икономическа промяна“ ЕИСК изразява твърда подкрепа за следното:

Ударението трябва да падне по-специално върху разпространяването на опита и на добрите практики.

4.8.1

ЕИСК смята, че организирането на форум за среща между метрополните области и Комисията би могло да насърчи полицентризма и да обогати познанието за тези райони. Може да се създаде работна група с цел да се определят и разпространят добрите практики (48).

4.8.2

Юридическите лица, създадени в рамките на ЕГТС (Европейски групи за териториално сътрудничество), както съществуващите в останалите структурни фондове, трябва да носят отговорност за координиране на различните източници на финансиране, които откриват възможността за изготвяне и прилагане на проект за финансиране от тези фондове за подкрепа на индустриална политика във въпросния регион. До тези средства ще имат достъп представителите на различните заинтересовани страни на регионално ниво. Създаването на такива правни субекти би допринесло за укрепване на волята за трансгранично сътрудничество, би дало на регионите чувството, че имат по-голяма роля в собствената си съдба и би ги стимулирало по-силно да хармонизират законодателствата си (49).

4.8.3

В този контекст е необходимо да се насърчава провеждането на съвместни консултации и социално-професионални партньорства, както трансгранични, така и междурегионални, и на тези равнища да се стимулират инициативи за обществен диалог, по-специално като се конкретизира транснационалната незадължителна рамка за колективно договаряне, както е посочено в социалната програма за периода 2005-2010 г. (50)

4.8.4.

Друг сектор, в който регионите могат да си сътрудничат за насърчаване на сближаването, може да бъде енергийният сектор, тъй като той оказва влияние върху производствените разходи, върху семействата и върху икономическото развитие. Това сътрудничество може да се извършва под формата на обмен на енергия между регионите, разполагащи с енергия в по-голямо количество и на по-ниска цена, отколкото тези, които са по-бедни. Този обмен днес е възможен благодарение на използването на регламентирана, но по-свободна система от мрежи и на активирането на „борса“ за електроенергия.