This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62007TN0404
Case T-404/07: Action brought on 8 November 2007 — Ryanair v Commission
Дело T-404/07: Иск, предявен на 8 ноември 2007 г. — Ryanair/Комисия
Дело T-404/07: Иск, предявен на 8 ноември 2007 г. — Ryanair/Комисия
OB C 8, 12.1.2008, p. 20–21
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
12.1.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 8/20 |
Иск, предявен на 8 ноември 2007 г. — Ryanair/Комисия
(Дело T-404/07)
(2008/C 8/36)
Език на производството: английски
Страни
Ищец: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представител: E. Vahida, lawyer)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
|
— |
да се постанови, на основание член 232 ЕО, че Комисията е бездействала в нарушение на задълженията си по Договора за ЕО, като не се е произнесла по жалбата на ищеца, която е подадена до Комисията на 8 май 2006 г. и е последвана от писмо с официална покана за действие от 31 юли 2007 г., |
|
— |
да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, включително съдебните разноски, направени от ищеца във връзка с настоящото производство, дори ако след предявяване на иска Комисията предприеме действия, поради което Съдът реши, че не необходимо да се произнесе с решение, или ако Съдът отхвърли настоящия иск като недопустим, и |
|
— |
да се предприемат всички действия, които Съдът намира за необходими. |
Правни основания и основни доводи
Ищецът твърди, че макар да е била поканена да действа съгласно член 232 ЕО Комисията бездействала, като не се произнесла по жалбата му, подадена до Комисията на 8 май 2006 г. във връзка с: i) незаконосъобразна държавна помощ, за която се твърди, че е предоставена от Франция на Air France под формата на дискриминационни летищни такси, прилагани от френските летища в зависимост от направлението на полетите, или ii) при условията на евентуалност, дискриминация в полза на Air France, която противоречи на правилата за конкуренция в нарушение на член 82 ЕО, ако се приеме, че френските летища са действали автономно.
В подкрепа на иска си ищецът твърди, че Комисията била длъжна да разгледа надлежно и безпристрастно получената жалба, за да:
|
— |
приеме решение, с което да обяви, че разглежданите мерки не представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, или да обяви, че мерките следва да се приемат за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, но че те са съвместими с общия пазар съгласно член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, или за да |
|
— |
започне процедура по член 88, параграф 2 ЕО. |
При условията на евентуалност ищецът твърди, че след получаването на допълнителната жалба относно нарушение на правото на конкуренция, Комисията трябвало да започне процедура във връзка с предмета на жалбата или да приеме окончателно решение, с което да отхвърли жалбата, след като даде възможност на ищеца да представи мнение.
Ищецът твърди също, че с оглед на обстоятелствата и предвид осведомеността на Комисията по засегнатите въпроси, периодът от четиринадесет месеца между момента на подаване на жалбата на ищеца и писмото му с официална покана за действие бил прекомерно дълъг, и че липсата на действия от страна на Комисията в този период представлявала неправомерно бездействие по смисъла на член 232 ЕО.
На последно място, ищецът изтъква, че член 232 ЕО дава възможност на всяко предприятие да предяви иск срещу бездействието на Комисията, изразяващо се в неприемането на мерки, които биха го засегнали пряко и лично, както и че мерките, които Комисията не е предприела в конкретния случай, го засягат пряко и лично в качеството му на конкурент на Air France.