This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C2007/082/98
Case T-40/07 P: Appeal brought on 14 February 2007 by José António de Brito Sequeira Carvalho against the judgment of the Civil Service Tribunal delivered on 13 December 2006 in Case F-17/05, de Brito Sequeira Carvalho v Commission
Дело T-40/07 P: Жалба, подадена на 14 февруари 2007 г. от José António de Brito Sequeira Carvalho срещу решение, постановено на 13 декември 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-17/05, Brito Sequeira Carvalho/Комисия
Дело T-40/07 P: Жалба, подадена на 14 февруари 2007 г. от José António de Brito Sequeira Carvalho срещу решение, постановено на 13 декември 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-17/05, Brito Sequeira Carvalho/Комисия
OB C 82, 14.4.2007, p. 46–47
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
14.4.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 82/46 |
Жалба, подадена на 14 февруари 2007 г. от José António de Brito Sequeira Carvalho срещу решение, постановено на 13 декември 2006 г. от Съда на публичната служба по дело F-17/05, Brito Sequeira Carvalho/Комисия
(Дело T-40/07 P)
(2007/C 82/98)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: José António de Brito Sequeira Carvalho (Брюксел, Белгия) (представител: O. Martins, адвокат)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
|
— |
да се обяви настоящата жалба за допустима и основателна; |
|
— |
да се нареди на Комисията да представи служебно досие, съдържащо всички документи, които се отнасят до жалбоподателя и които се намират в неговото административно досие, на IDOC в медицинската служба, и на всяко друго място, и преди всичко документите и актовете по първоначалната процедура от 2 февруари 2001 г. относно твърдените доказателства за клеветнически действия, които се приписват на жалбоподателя; |
|
— |
да се нареди на Комисията да изложи правното основание за образуване от длъжностно лице от Комисията на медицинска процедура относно психическото здраве на жалбоподателя, непосредствено след назначаването му от ОН в рамките на административно разследване на клеветническите действия, както и да представи опис на актовете, свързани с посочената първоначална процедура; |
|
— |
да се отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз по дело F-17/05; |
|
— |
да се установи незаконосъобразността на медицинската процедура, заменила административната процедура, започнала през 2001 г. и все още незавършила; |
|
— |
да се установи нарушение на принципа на разумния срок на посочената незавършила процедура; |
|
— |
да се установи недействителност поради липса на компетентност, липса на мотиви и нищожност на акта от 18 юни 2004 г. на длъжностно лице от Комисията и липса на връзка на този акт с Комисията; |
|
— |
да се установи юридическата недействителност на акта на ОН от 28 юни 2004 г. и неговата непротивопоставимост на жалбоподателя, на когото този акт не е бил съобщен; |
|
— |
да се установи наличието на паралелно служебно досие в Комисията, съдържащо неистински сведения от личен характер, които увреждат жалбоподателя; |
|
— |
да установи недействителност и незаконосъобразност на медицински акт от 13 юли 2004 г., който забранява на жалбоподателя достъп до сградите на Комисията, без мотивирано решение на ОН в съответната форма; |
|
— |
да се установи недействителност на акта от 22 септември 2004 г. на длъжностно лице от Комисията, с който се иска удължаване с шест месеца на така наречения служебен отпуск по болест на жалбоподателя и на другите последващи актове, отнасящи се до предходни документи на длъжностно лице от ОН от юни 2004 г.; |
|
— |
да уважи останалата част от исканията, направени пред първоинстанционния съд; |
|
— |
да се осъди Комисията да заплати разноските. |
Правни основания и основни доводи
В жалбата си жалбоподателят твърди, че Съдът е допуснал грешка, като е основал решението си на неправилно правно основание, а именно член 59 от Правилника относно служебния отпуск по болест като, според жалбоподателя, Комисията не е взела предвид член 86 от Правилника и приложение IХ към него, както и текстовете относно провеждането на административни разследвания и дисциплинарни процедури. Освен това жалбоподателят твърди, че Съдът не е зачел правото му на защита и е нарушил член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и принципа на справедлив съдебен процес, произнасяйки се въз основа на непълно досие, а също и че не се е произнесъл относно твърдението за наличие на паралелно досие. Той твърди също така, че Съдът, като се е произнесъл на база на неистински доказателства, е нарушил член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Освен това той упреква Съда, че в атакуваното решение той не е изразил становище по искането на жалбоподателя за възобновяване на производството. Той поддържа също така, че Съдът незаконосъобразно се е въздържал да изведе правни последици от твърдяната липса на компетентност на органа, взел решението за служебния отпуск по болест, което Съдът е трябвало, според жалбоподателя, да обяви за недействително поради липса на компетентност и липса на мотиви.