Жалба, подадена на 22 януари 2007 г. от Marguerite Chetcuti срещу Решението, постановено на 8 ноември 2006 г. от Първоинстанционния съд (четвърти състав) по дело T-357/04, Chetcuti/Комисия

(Дело C-16/07 P)

(2007/C 82/25)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marguerite Chetcuti (представител: M.-A. Lucas, адвокат)

Другата страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква само едно правно основание в подкрепа на жалбата си, произтичащо от накърняването от страна на Първоинстанционния съд на понятието за вътрешен конкурс по смисъла на член 4 и член 29, параграф 1, буква б) от Правилника за длъжностните лица в редакцията, която е в сила към момента на публикуването на обявлението за конкурса, както и на целта на назначаването, определена в член 27 и член 4, параграф 1 от него, а също и на принципа за равно третиране, или произтичащо, най-малкото, от неизпълнение на задължението за предоставяне на мотиви.

В рамките на това основание жалбоподателката по същество изтъква, че от практиката на Съда и на Първоинстанционния съд произтича относимостта на израза „вътрешен конкурс за институцията “за всички лица на служба в нея по силата на публичноправна връзка, сред които са и служителите със спомагателни функции, както и че Първоинстанционният съд нарушил тази практика, а също и обхвата на израза „вътрешен конкурс“, като обърнал внимание на основното предназначение на конкурса, определено въз основа по-скоро на субективни квалификации, а не на самото му естество, определено в зависимост от обективните условия за допускане до конкурса, залегнали в обявлението за него.

Жалбоподателката твърди по-нататък, че макар да не е възможно да се отрекат широките правомощия за преценка, с които разполага ОН при уточняване на условията за допускане до конкурса в обявлението за него, те винаги трябва да се упражняват в зависимост от изискванията на длъжностите за заемане и интереса на службата, поради което не би могла да се приеме тезата за изключване на служителите със спомагателни функции, мотивирано от обстоятелството, че за разлика от длъжностните лица и срочно наетите служители при първоначалното си назначаване те не е трябвало да доказват способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти. Доказателството за тези стандарти всъщност би трябвало да се осигури в резултат единствено от успешно положените изпити за предварителен подбор и за подбор, предвидени в обявлението за конкурса. Впрочем същото се отнасяло за доказването на уменията за упражняване на функциите по длъжностите за заемане.

При условията на евентуалност накрая жалбоподателката изтъква, че оспореното решение било недостатъчно мотивирано, доколкото Първоинстанционният съд не обсъждал аргумента, произтичащ от вътрешно противоречие в обявлението за конкурса, което привидно изключвало кандидатурите на служителите със спомагателни функции, но при изчисляване на професионалния опит допускало придобития като служител със спомагателни функции в някои функционални групи.