РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

10 юни 2021 година(*)

„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Договори за ипотечен кредит, деноминирани в чуждестранна валута (швейцарски франк) — Погасителна давност — Член 4, параграф 2 — Основен предмет на договора — Клаузи, които излагат кредитополучателя на валутен риск — Изисквания за разбираемост и за прозрачност — Тежест на доказване — Член 3, параграф 1 — Значителна неравнопоставеност — Член 5 — Ясен и разбираем текст на договорна разпоредба — Принцип на ефективност“

По съединени дела C‑776/19—C‑782/19

с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от tribunal de grande instance de Paris (окръжен съд Париж, Франция) с актове от 1 и 2 октомври 2019 г., постъпили в Съда на 22 октомври 2019 г., в рамките на производства по дела

VB,

WA (C‑776/19)

XZ,

YY (C‑777/19),

ZX (C‑778/19)

DY,

EX (C‑781/19)

срещу

BNP Paribas Personal Finance SA

и

AV (C‑779/19),

BW,

CX (C‑780/19),

FA (C‑782/19)

срещу

BNP Paribas Personal Finance SA,

Procureur de la République,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: J.–C. Bonichot, председател на състава, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, изпълняваща функцията на съдия от първи състав, C. Toader, M. Safjan и N. Jääskinen (докладчик), съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: V. Giacobbo, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 октомври 2020 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за VB, WA, DY и EX, от C. Constantin-Vallet, адвокат,

–        за XZ, YY, ZX, AV, BW, CX и FA, от A.‑V. Benoit, C. Fabre и S. Szames, адвокати,

–        за BNP Paribas Personal Finance SA, от P. Metais и P. Spinosi, адвокати,

–        за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères, E. de Moustier и E. Toutain,

–        за Европейската комисия, от C. Valero, N. Ruiz García и M. Van Hoof,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

2        Запитванията са отправени в рамките на спорове между VB, WA, XZ, YY, ZX, DY и EX, от една страна, и BNP Paribas Personal Finance SA, от друга, както и между AV, BW, CX и FA, от една страна, и BNP Paribas Personal Finance и Procureur de la République (прокуратура, Франция), от друга, относно твърдяната неравноправност на клаузите, които фигурират в договори за ипотечен кредит, деноминирани в чуждестранна валута, и по-специално предвиждат, че швейцарският франк е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съгласно шестнадесето и двадесет и четвърто съображение от Директива 93/13:

„като има предвид, че преценката съобразно общо установените критерии за неравноправен характер на условията, по-специално при търговски дейности с обществен характер, [с които] се извършват колективни услуги при наличие на солидарност между ползвателите, трябва да се допълни с подходи, позволяващи цялостна оценка на различните интереси на участниците; като има предвид, че това съставлява изискването за добросъвестност; като има предвид, че при преценката за добросъвестност се отделя специално внимание на силата на позицията от която всяка договаряща страна преговаря, като например дали потребителят е бил подтикнат да приеме условията и дали стоките или услугите са продадени или предоставени по нарочна поръчка от негова страна; като има предвид, че изискването за добросъвестност може да се изпълни от продавача или доставчика, когато постъпва добросъвестно и равнопоставено с другата страна, отчитайки законните ѝ интереси;

[…]

като има предвид, че съдилищата и административните органи на държавите членки трябва да разполагат с адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителски договори“.

4        Член 3 от тази директива предвижда:

„1.      В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията [на страните], произтичащи от договора.

2.      Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.

[…]“.

5        Съгласно член 4 от посочената директива:

„1.      Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.

2.      Преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, […] по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.“

6        Член 5 от същата директива предвижда:

„При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл. […]“.

7        Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

8        Член 7, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.

 Френското право

9        Член 2224 от френския граждански кодекс гласи:

„Облигационните искове и вещните искове с предмет движими вещи се погасяват по давност с изтичането на пет години от деня, в който притежателят на правото е узнал или би трябвало да е узнал фактите, даващи му основание да го упражни“.

 Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси

10      През 2008 г. и 2009 г. VB, WA, XZ, YY, ZX, DY, EX, AV, BW, CX и FA (наричани по-нататък „ищците по главното производство“) подписват индивидуално с BNP Paribas Personal Finance договор за ипотечен кредит, деноминиран в чуждестранна валута и наречен „Helvet Immo“. Тези договори, предложени главно чрез посредници, са сключени с оглед на закупуването на недвижими имоти или на дялове от дружества за недвижими имоти за различни суми — между 48 000 и 426 000 швейцарски франка, т.е. между около 44 000 и 389 000 EUR, за срок между 22 и 25 години.

11      От актовете за преюдициално запитване е видно, че посочените договори съдържат договорни клаузи, съгласно които:

–        съответните кредити се финансират със заеми, сключени в швейцарски франкове, и тези кредити се управляват едновременно в швейцарски франкове (разчетна валута) и в евро (валута на изплащане),

–        що се отнася до валутните операции, плащанията по разглежданите кредити могат да се извършват само в евро за погасяване в швейцарски франкове,

–        валутните операции, които трябва да се извършат, са изброени в разглежданите по главното производство договори за кредит и в случай на неплащане от страна на кредитополучателя кредиторът има възможност едностранно да замени швейцарския франк с еврото,

–        тъй като погасяването зависи от промяната на паритета евро/швейцарски франк, то ще бъде по-бавно, ако при валутната операция се получи сума, по-ниска по размер от вноската в швейцарски франкове, и евентуално непогасената част от главницата ще бъде добавена към дебитното салдо. В обратния случай погасяването на кредита ще бъде по-бързо,

–        ако запазването на размера на погасителните вноски в евро не позволява да се погаси цялата сума за първоначално определения остатък от срока на договора за кредит, увеличен с пет години, размерът на погасителните вноски ще се увеличи. Ако в края на петата година от удължаването на срока продължава да е налице дебитно салдо, погасителните вноски трябва да продължат да се правят до пълно изплащане на сумата,

–        първоначално договореният фиксиран лихвен процент подлежи на актуализиране на всеки пет години по предварително определена формула и по този повод кредитополучателят може да предпочете разчетната валутата да стане еврото, като избере или прилагането на нов, увеличен фиксиран лихвен процент, или прилагане на променлив лихвен процент.

12      За ищците в главното производство по дела C‑776/19, C‑778/19, C‑779/19 и C‑780/19 към офертата за кредит са приложени две цифрови симулации, които илюстрират отражението на колебанията на обменния курс върху размера и срока на кредита. Първата се отнася до влиянието на повишаването или намаляването с 2 пункта на лихвения процент след 61-ата вноска върху размера на погасителните вноски, срока и общите разходи по кредита. Втората, озаглавена „Информация за валутните операции, които ще бъдат извършвани при управлението на Вашия кредит“, симулира измененията по същите аспекти в случай на повишаване на стойността на еврото спрямо швейцарския франк (по дело C‑776/19, 1 EUR за 1,5896 CHF (швейцарски франка); по дело C‑778/19, 1 EUR за 1,57 CHF; по дело C‑779/19, 1 EUR за 1,59 CHF; по дело C‑780/19, 1 EUR за 1,66 CHF), и в случай на обезценяване на еврото (по дело C‑776/19, 1 EUR за 1,4296 CHF; по дело C‑778/19, 1 EUR за 1,41 CHF; по дело C‑779/19, 1 EUR за 1,43 CHF; по дело C‑780/19, 1 EUR за 1,5 CHF).

13      На ищците в главното производство по дела C‑777/19, C‑781/19 и C‑782/19 кредитодателят не е представил никаква симулация.

14      Поради неблагоприятната промяна на обменния курс, установена след датата на сключване на разглежданите в главното производство договори, ищците по главното производство срещат затруднения при погасяването на сключените от тях ипотечни кредити. Вследствие на това, през периода 2015—2018 г. тези ищци предявяват иск пред запитващата юрисдикция срещу BNP Paribas Personal Finance, всеки за съответния си договор, като изтъкват по-специално неравноправния характер на клаузите, с които е създаден предвиденият с договорите „Helvet Immo“ финансов механизъм.

15      Освен това вследствие на съдебна проверка, на 29 август 2017 г. срещу дружество BNP Paribas Personal Finance е образувано наказателно производство пред tribunal correctionnel (наказателен съд, Франция) за подвеждаща търговска практика. С присъда от 26 февруари 2020 г. 13-и наказателен състав на tribunal de grande instance de Paris (окръжен съд Париж, Франция) осъжда тази банкова институция за подвеждаща търговска практика. Съгласно информацията, предоставена от страните в главното производство в съдебното заседание пред Съда, BNP Paribas Personal Finance обжалва тази присъда, която следователно не е влязла в сила.

16      Пред запитващата юрисдикция ищците по главното производство твърдят по-специално неравноправност на клаузите, с които е създаден финансовият механизъм, предвиден с разглежданите договори за кредит. От своя страна BNP Paribas Personal Finance смята, че исковете, с които ищците по главното производство твърдят, че съответните договорни клаузи са неравноправни, са погасени по давност и във всички случаи са неоснователни.

17      Що се отнася, от една страна, до въпроса за погасяването по давност на исковете, предявени от ищците по главното производство, запитващата юрисдикция отбелязва, че прилагането на петгодишния давностен срок по силата на член 2224 от френския граждански кодекс води до констатацията, че посочените искове са погасени по давност. Тя посочва, че съгласно националната съдебна практика този срок започва да тече от датата на приемане на офертата за кредит.

18      В тази насока запитващата юрисдикция се пита дали противопоставянето на такъв давностен срок на предявените от потребителите искове, с които те твърдят права, които черпят от Директива 93/13, е съвместимо с принципа на ефективност. Според нея, като се има предвид, че обменният курс може да се запази стабилен през първите години на договора и да стане неблагоприятен едва на по-късен етап от срока на този договор, няма как да се изключи възможността кредитополучателите да не са в състояние да предявят правата си.

19      От друга страна, досежно проверката дали договорните клаузи са неравноправни, запитващата юрисдикция отбелязва, че разглежданите в главното производство договори за кредит съдържат множество клаузи, които са част от механизъм за конвертиране на валути и водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя.

20      В тази насока същата юрисдикция се пита в частност дали, поради факта че тези договорни клаузи третират въпроса за валутния риск, те следва да се считат за част от основния предмет на разглежданите в главното производство договори за кредит и на това основание не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни, щом са ясни и разбираеми. Според нея в този аспект се поставя и въпросът за отражението върху квалифицирането на тези договорни клаузи, което има друга клауза, включена в процесните по главното производство договори за кредит и позволяваща на кредитополучателя да упражни опция за конвертиране в евро на предварително определени дати.

21      По отношение на критериите за преценка дали дадена клауза от договора е ясна и разбираема и дали е налице значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по този договор, произтичащи от същия, запитващата юрисдикция отбелязва, че ищците по главното производство са получили информация за отражението, което промените в паритета евро/швейцарски франк имат върху разходите по съответния кредит. Тя посочва, че валутният риск обаче изобщо не е споменат в договорите за кредит, разглеждани по главното производство.

22      Запитващата юрисдикция уточнява също, че според националната съдебна практика клаузи на договора като разглежданите в главното производство са ясни и разбираеми по-конкретно по съображение, че кредитополучателите са получили информация за валутните операции, осъществявани в хода на изпълнението на договора за кредит, и за отражението, което промените в паритета евро/швейцарски франк имат върху срока на този договор и върху плащанията с оглед на погасяването на салдото по сметката.

23      В тази насока, като се има предвид, че продавачът или доставчикът разполага с по-съвършени средства от потребителя, за да предугади икономическите промени и валутния риск, запитващата юрисдикция иска да се установи каква конкретна информация относно валутния риск трябва да бъде предоставена на кредитополучател, който не познава икономическите прогнози, които могат да се отразят върху промените в паритета между разчетната валута и валутата на изплащане, и свързаните с това рискове. В този аспект според нея се поставя и въпросът кой носи тежестта да докаже яснотата и разбираемостта на договорна клауза, тъй като в главните производства се оспорва съобщаването на определена информация.

24      При това положение tribunal de grande instance de Paris (окръжен съд Париж, Франция) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на разпоредби за погасителна давност в следните хипотези: a) обявяване на клауза за неравноправна, б) евентуално възстановяване на суми, в) когато потребителят е ищец, и г) когато потребителят е ответник, включително по насрещен иск?

2)      Ако отговорът на първия въпрос е изцяло или отчасти отрицателен, допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална съдебна практика, определяща датата на приемане на офертата за кредит, а не датата на възникване на сериозни финансови затруднения, като момент, от който започва да тече давността?

3)      Представляват ли основен предмет на договора по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клаузи като тези по главното производство, които предвиждат по-специално че швейцарският франк е разчетната валута, а еврото е валутата на изплащане, и съответно оставят валутния риск за сметка на кредитополучателя, при положение че размерът на разходите за обмен на валута не се оспорва и че са налице клаузи, предвиждащи възможност на определени дати кредитополучателят да упражни опция за конвертиране в евро съгласно предварително установена формула?

4)      Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на [правото на Съюза], национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата по съображения, че:

–        в предварителната оферта за кредит подробно се посочват валутните операции, осъществявани при изпълнението на договора за кредит, и се уточнява, че обменният курс на еврото в швейцарски франкове е този, който се прилага два работни дни преди датата на събитието, което определя операцията, така както е публикуван на сайта на Европейската централна банка,

–        в офертата се посочва, че кредитополучателят дава съгласието си за валутните операции по обмен на швейцарски франкове в евро и на евро в швейцарски франкове, необходими за функционирането и за погасяването на кредита, и че кредитодателят ще извърши конвертирането в швейцарски франкове на остатъка от месечните погасителни вноски в евро след заплащане на кредитните разходи,

–        в офертата се посочва, че когато при валутната операция се получи сума, по-ниска по размер от изискуемата погасителна вноска в швейцарски франкове, погасяването на главницата ще бъде по-бавно и евентуално непогасената с вноската част от главницата ще бъде добавена към дебитното салдо по сметката в швейцарски франкове, и се уточнява, че погасяването на главницата по кредита се променя в зависимост от промените в обменния курс, прилаган към месечните погасителни вноски, в посока към повишаване или понижаване, и че това може да доведе до удължаване или намаляване на срока на погасяване на кредита и евентуално до промяна на общия размер на подлежащата на погасяване сума,

–        в членовете „вътрешна сметка в евро“ и „вътрешна сметка в швейцарски франкове“ подробно са описани операциите, извършвани при всяко плащане на погасителна вноска, с които се кредитира и дебитира всяка сметка, а в договора се посочва по прозрачен начин конкретното функциониране на механизма на конвертиране на чуждестранната валута,

въпреки че в офертата не се упоменава изрично по-специално „валутният риск“, който се поема от кредитополучателя поради неполучаването на доходи в разчетната валута, нито „рискът от лихвени проценти“?

5)      При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на [правото на Съюза], национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата, при положение че единственото обстоятелство в допълнение към изложените в четвъртия въпрос е извършването на симулация на обезценяване с [5 до 6] % на валутата на изплащане спрямо разчетната валута в договор с първоначален срок от [22 до] 25 години, без извън това да се използват думи като „риск“ или „затруднение“?

6)      В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?

7)      Ако доказването на ясния и разбираем характер на клаузата е в тежест на продавача или доставчика, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която при наличието на документи относно техниките на продажба кредитополучателите трябва да докажат, от една страна, че са получили информацията, съдържаща се в тези документи, и от друга страна, че банката им я е предоставила или, напротив, изисква това обстоятелство да създава оборима презумпция, че съдържащата се в документите информация е предоставена, включително и устно, на кредитополучателите, чието оборване е в тежест на продавача или доставчика, който носи отговорност за информацията, предоставяна от избраните от него посредници?

8)      Може ли да се приеме, че е налице значителна неравнопоставеност в договор[и] като разглеждани[те] в главното производство, в ко[и]то двете страни понасят валутен риск, при положение че, от една страна, продавачът или доставчикът разполага с по-големи възможности от потребителя, за да предвиди валутния риск, а от друга страна, рискът, понасян от продавача или доставчика е ограничен, докато понасяният от потребителя е неограничен?“.

25      С решение на председателя на Съда от 19 ноември 2019 г. дела C‑776/19—C‑782/19 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството.

 По преюдициалните въпроси

 По първия и втория въпрос

26      С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 93/13, разглеждана през призмата на принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за предявяването на иск от даден потребител с оглед на установяването на неравноправността на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и този потребител, или с оглед на връщането на недължимо платени суми, на основание на неравноправни клаузи по смисъла на тази директива, е предвиден петгодишен давностен срок, който започва да тече от датата на приемане на офертата за кредит.

27      В тази насока следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика при липсата на специална правна уредба на Съюза в тази област редът и условията за прилагане на защитата на потребителите, предвидена в Директива 93/13, се уреждат във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа на процесуална автономия на последните. Тези ред и условията обаче не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 83 и цитираната съдебна практика).

28      Досежно принципа на ефективност, единствено до който се отнася настоящото дело, е необходимо да се отбележи, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, неговия ход и особености пред различните национални инстанции. В тази насока следва, когато е необходимо, да се вземат предвид принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като гарантиране на правото на защита, принципа на правна сигурност и правилното развитие на производството (вж. по-специално решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 85 и цитираната съдебна практика).

29      По-нататък, Съдът е уточнил, че задължението на държавите членки да осигурят ефективността на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, включва — що се отнася в частност до правата, произтичащи от Директива 93/13 — изискване за ефективна съдебна закрила, закрепено и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което наред с останалото важи за определянето на процесуалните правила, приложими към исковете, основани на подобни права (вж. в този смисъл решение от 31 май 2018 г., Sziber, C‑483/16, EU:C:2018:367, т. 49 и цитираната съдебна практика).

30      Във връзка с анализа на характеристиките на разглеждания по главното производство давностен срок Съдът е уточнил, че този анализ трябва да се отнася до продължителността на срока и до реда и условията за прилагането му, включително начина, възприет за определянето на началния му момент (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 61 и цитираната съдебна практика).

31      Първо, по отношение на давностния срок, който е противопоставен на исковете на потребителите, предявени с цел да се претендират правата, които те черпят от Директива 93/13, следва да се отбележи, че съгласно практиката на Съда разумни преклузивни срокове за оспорване по съдебен ред, определени в интерес на правната сигурност, не могат да направят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, ако тези срокове са практически достатъчни, за да може потребителят да подготви и упражни правото на ефективна защита пред съд (вж. по-специално решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 62 и цитираната съдебна практика).

32      Всъщност Съдът е признал, че защитата на потребителя не е абсолютна и че определянето на разумни преклузивни срокове за оспорване по съдебен ред, в интерес на правната сигурност, е съвместимо с правото на Съюза (вж. по-специално решения от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 56 и от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 82 и цитираната съдебна практика).

33      Доколкото обаче е подчертал защитата, която Директива 93/13 осигурява на потребителите, Съдът е постановил, че тази директива не допуска вътрешна правна уредба, която забранява на националния съд след изтичането на преклузивен срок да разкрие неравноправния характер на клауза, включена в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител (вж. в този смисъл решения от 21 ноември 2002 г., Cofidis, C‑473/00, EU:C:2002:705, т. 38 и от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 55).

34      В настоящия случай преюдициалното запитване се отнася до две отделни положения, а именно, от една страна, до противопоставянето на давностен срок на иска, предявен от потребител с оглед на установяването на неравноправния характер на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и този потребител, и от друга, до противопоставянето на такъв срок на иска, предявен от същия потребител с оглед на връщането на недължимо платени суми въз основа на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13.

35      Досежно, от една страна, противопоставянето на давностен срок на иска, предявен от потребител с оглед на установяването на неравноправния характер на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и този потребител, е важно да се припомни, на първо място, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 включените неравноправни клаузи в договор между потребители и продавачи или доставчици не са обвързващи за потребителя.

36      На второ място, с оглед на естеството и значението на обществения интерес, който представлява защитата на потребителите, Директива 93/13 задължава държавите членки, както това следва от член 7, параграф 1 във връзка с двадесет и четвърто съображение от тази директива, да предвидят подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици. За тази цел националните юрисдикции трябва да не прилагат неравноправните клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, освен ако потребителят се противопостави на това (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 52 и 53 и цитираната съдебна практика).

37      На трето място, съгласно съдебната практика за обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя. Оттук Съдът е заключил, че установяването по съдебен ред на неравноправността на такава клауза поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при липсата на тази клауза, поради което задължението на националния съд да изключи действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми, оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по отношение на тези суми (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 61 и 62 и от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 54).

38      От тази гледна точка следва да се приеме, че именно за да осигури ефективна защита на правата, които потребителят черпи от Директива 93/13, същият трябва във всеки един момент да може да се позове на неравноправността на договорна клауза — не само като средство за защита, но и за да накара съда да прогласи неравноправността на договорна клауза, поради което за предявяването от потребителя на иск с оглед на установяването на неравноправността на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, изобщо не може да бъде предвиден давностен срок.

39      От друга страна, колкото до противопоставянето на давностен срок на иска, предявен от потребител с оглед на връщането на недължимо платени суми въз основа на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13, достатъчно е да се припомни, че Съдът вече е постановил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива допускат национална правна уредба, която предвижда, че не се погасява по давност искът за установяване на нищожност на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен между продавач или доставчик и потребител договор, но същевременно обвързва с давностен срок иска, с който се претендират реституционните последици от това установяване, при условие че са спазени принципите на равностойност и ефективност (вж. в този смисъл решения от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 58 и от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 84).

40      Ето защо се налага изводът, че противопоставянето на давностен срок на исковете с реституционен характер, предявени от потребители с оглед на претендирането на права, които те черпят от Директива 93/13, само по себе си не противоречи на принципа на ефективност, стига прилагането му на практика да не прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени с тази директива.

41      Второ, във връзка с продължителността на давностния срок, предвиден за иска на потребител за връщането на недължимо платени суми въз основа на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13, следва да се отбележи, че Съдът вече е имал повод да се произнесе по съвместимостта с принципа на ефективност на давностни срокове, които са сходни с тези по главното производство, имат продължителност три и пет години и са били противопоставени на искове, с които се претендират реституционните последици от установяването на дадена клауза за неравноправна. Според Съда, ако са предварително установени и известни, тези срокове поначало са достатъчни, за да може потребителят да подготви и упражни правото на ефективна защита пред съд. Следователно сроковете с продължителност от три до пет години сами по себе си не са несъвместими с принципа на ефективност (вж. в този смисъл решения от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 62 и 64 и от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 87 и цитираната съдебна практика).

42      Оттук следва да се приеме за установено, че ако е предварително установен и известен, петгодишен давностен срок като разглеждания по главното производство, противопоставен на иска, предявен от потребител с оглед на връщането на недължимо платени суми въз на основа на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13, не би трябвало да прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени с Директива 93/13. Всъщност срок с такава продължителност по принцип е практически достатъчен, за да позволи на потребителя да подготви и упражни правото на ефективна защита пред съд, така че да предяви правата си, които черпи от тази директива, по-специално под формата на претенции с реституционен характер, основани на неравноправността на дадена договорна клауза.

43      На трето място, по отношение на началния момент на разглеждания по главното производство давностен срок, докато тече този срок обаче, съществува немалък риск потребителят да не е в състояние да се позове на правата, които му предоставя Директива 93/13 (вж. в този смисъл решение от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 22 и цитираната съдебна практика).

44      Всъщност от данните, предоставени от запитващата юрисдикция, става ясно, че съгласно практиката на френските съдилища петгодишният давностен срок, предвиден в член 2224 от Гражданския кодекс, започва да тече от датата на приемане на офертата за съответния кредит.

45      В тази насока следва да се отчита, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, поради което в крайна сметка той приема условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 66 и цитираната съдебна практика). Също така е уместно да се припомни, че е възможно потребителите да не знаят, че дадена клауза, съдържаща се в договор за ипотечен кредит, е неравноправна, или да не си дават сметка за обхвата на правата им, произтичащи от Директива 93/13 (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 90 и цитираната съдебна практика).

46      Трябва да се отбележи, че даден давностен срок може да бъде съвместим с принципа на ефективност единствено ако потребителят е имал възможността да узнае за правата си, преди този срок да започне или да изтече (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2009 г., Asturcom Telecomunicaciones, C‑40/08, EU:C:2009:615, т. 45, от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 67 и от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 91).

47      Противопоставянето на петгодишен давностен срок като разглеждания по главното производство на иск, предявен от потребител с оглед на връщането на недължимо платени суми въз основа на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 — давностен срок, който започва да тече от датата на приемане на офертата за кредит, няма как да осигури ефективна защита на същия потребител, защото има опасност този срок да изтече още преди потребителят да може да узнае за неравноправния характер на клауза, съдържаща се в разглеждания договор. Подобен срок прави прекомерно трудно упражняването на правата, които този потребител черпи от Директива 93/13, и следователно нарушава принципа на ефективност (вж. по аналогия решения от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 67 и 75, и от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 91).

48      С оглед на изложеното дотук на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани през призмата на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за предявяването на иск от потребител:

–        предвижда давностен срок за установяването на неравноправността на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и този потребител,

–        предвижда петгодишен давностен срок за връщането на недължимо платени суми въз основа на такива неравноправни клаузи, щом този срок започва да тече от датата на приемане на офертата за кредит, вследствие от което е възможно към този момент потребителят да не е знаел за всички негови права, произтичащи от тази директива.

 По третия въпрос

49      С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща клаузите на договора за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя.

50      Съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13 преценката за неравноправния характер на клаузите на договора не се свързва нито с основния предмет на този договор, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. Поради това съответният съд може да провери дали дадена клауза, която се отнася до основния предмет на договора, е неравноправна, единствено ако тя не е ясна и разбираема.

51      В тази насока Съдът е приел, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 установява изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на потребителите, както и че при това положение тази разпоредба следва да се тълкува стриктно (решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 34 и цитираната съдебна практика).

52      По отношение на категорията клаузи на договора, които попадат в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, Съдът е постановил също, че тези клаузи трябва да се разбират като клаузи, които определят основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират. Обратно, клаузите, които имат акцесорен характер спрямо клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на това понятие (решение от 3 октомври 2019 г., Kiss и CIB Bank, C‑621/17, EU:C:2019:820, т. 32 и цитираната съдебна практика).

53      Запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на естеството, общата структура и разпоредбите на разглежданите по главното производство договори за кредит, както и на правния и фактически контекст, в който се вписват тези договори, дали визираните с третия въпрос клаузи са съществен елемент от престацията на длъжника, изразяваща се в погасяване на отпуснатата му от кредитора сума (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2019 г., Kiss и CIB Bank, C‑621/17, EU:C:2019:820, т. 33 и цитираната съдебна практика).

54      Съдът обаче следва да открои въз основа на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 приложимите в рамките на тази проверка критерии (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 33).

55      В тази насока по отношение на договори за кредит, които са деноминирани в чуждестранна валута и подлежат на погасяване в национална валута, Съдът е уточнил, че изключването на преценката на неравноправния характер на клаузите, която се свързва със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга, няма как да се прилага по отношение на клаузи, които с оглед на изчисляването на погасителните вноски определят единствено курса, по който се конвертира чуждестранната валута, в която е изразен договорът за кредит, без при това изчисляване кредитодателят да предоставя каквато и да било обменна услуга, и поради това не предполагат каквото и да било „възнаграждение“, и оттук съответствието на това възнаграждение за извършена от кредитодателя насрещна престация не подлежи на преценка за наличие на неравноправен характер съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13 (решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 58).

56      Съдът все пак е уточнил — без обаче да ограничава тази констатация само до договорите за кредит, които са деноминирани в чуждестранна валута и подлежат на погасяване в същата валута — и че договорните клаузи, които се отнасят до валутния риск, определят основния предмет на този договор (вж. по-специално решения от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring, C‑51/17, EU:C:2018:750, т. 68 и цитираната съдебна практика, и от 14 март 2019 г., Dunai, C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 48).

57      В това отношение следва да се отбележи, че с договор за кредит кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви, съгласно предвидения за целта график. Основните престации по този договор при това положение са свързани с парична сума, която трябва да се определи в уговорените в договора за предоставяне и възстановяване валути. При това положение фактът, че кредитът трябва да бъде погасен в определена валута, по принцип не се отнася до акцесорни условия на плащане, а до самото естество на задължението на длъжника, поради което представлява съществен елемент от договора за кредит (решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 38).

58      Ето защо запитващата юрисдикция трябва да прецени, като отчете критериите, изведени в точки 55—57 от настоящото решение, дали клаузите на процесните по главното производство договори, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, се отнасят до самото естество на задължението на длъжника да върне сумата, предоставена му на разположение от кредитодателя, независимо дали потребителят оспорва и разходите за обмен.

59      Освен това е уместно да се уточни, че наличието в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, на друга клауза, която позволява на кредитополучателя на предварително определени дати да упражни опция за конвертиране в евро, няма как да означава, че с това клаузите относно валутния риск придобиват акцесорно значение. Всъщност фактът, че на определени падежи страните имат възможността да изменят една от съществените клаузи на договора, позволява на кредитополучателя да измени условията по кредита си ex nunc, без наличието на такава възможност да има пряко отражение върху преценката на основната престация, която характеризира разглеждания договор.

60      С оглед на изложеното дотук на третия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите на договора за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, попадат в обхвата на тази разпоредба, когато тези клаузи определят съществен елемент, който характеризира посочения договор.

 По четвъртия и петия въпрос

61      С четвъртия и петия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че при договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, изискването за прозрачност на клаузите на този договор, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, е изпълнено, когато продавачът или доставчикът е представил на потребителя информация за отражението, което има върху финансовите задължения на този потребител евентуалното увеличение или обезценяване на еврото спрямо чуждестранната валута, в която е деноминиран въпросният договор.

62      Съгласно постоянната съдебна практика относно изискването за прозрачност информацията преди сключването на договор за договорните условия и за последиците от това сключване е от основно значение за потребителя. Именно въз основа на тази информация потребителят решава дали желае да се обвърже договорно с продавач или доставчик, като приеме предварително изготвените условия от последния (решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch, C‑125/18, EU:C:2020:138, т. 49 и цитираната съдебна практика).

63      Следователно изискването за прозрачност на договорните клаузи, произтичащо от член 4, параграф 2 и от член 5 от Директива 93/13, не може да бъде сведено само до разбираемостта на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка. Тъй като въведената с тази директива система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, по-специално по отношение на степента на информираност, това изискване, въведено със същата директива, за изразяване на ясен и разбираем език на договорните клаузи, и съответно за прозрачност, трябва да се разбира разширително (решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch, C‑125/18, EU:C:2020:138, т. 50 и цитираната съдебна практика).

64      Ето защо споменатото изискване трябва да се разбира като налагащо не само съответната клауза да бъде понятна за потребителя от формална и граматическа гледна точка, но и даден среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може да разбере конкретното функциониране на тази клауза и съответно да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения (решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch, C‑125/18, EU:C:2020:138, т. 51 и цитираната съдебна практика).

65      Това по-конкретно означава, че в договора трябва прозрачно да е изложено конкретното действие на механизма, на който се позовава съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да прецени въз основа на точни и понятни критерии произтичащите за него икономически последици (вж. в този смисъл решение от 27 януари 2021 г., Dexia Nederland, C‑229/19 и C‑289/19, EU:C:2021:68, т. 50 и цитираната съдебна практика).

66      Въпросът дали в настоящия случай изискването за прозрачност е било изпълнено трябва да се разгледа от запитващата юрисдикция през призмата на всички релевантни фактически обстоятелства, сред които са предоставените рекламни материали и сведения при договарянето на процесните по главното производство договори за кредит — не само от самия кредитодател, но и от всяко друго лице, участвало от името на този доставчик, в търговското предлагане на съответните кредити.

67      По-конкретно, когато отчита всички обстоятелства около сключването на договора за кредит, националният съд трябва да провери дали в разглеждания случай потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които могат да имат отражение върху обхвата на неговия ангажимент, като му позволят по-специално да изчисли общата цена на своя кредит. Определяща роля при тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език, така че да позволят на среден потребител като описания в точка 64 от настоящото решение да прецени тази цена, и от друга страна, непосочването в договора за кредит на информацията, която се счита за съществена предвид естеството на стоките или услугите, предмет на този договор (вж. в този смисъл решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch, C‑125/18, EU:C:2020:138, т. 52 и цитираната съдебна практика).

68      В настоящия случай запитващата юрисдикция отбелязва, че преди да сключат договорите си за кредит, ищците по главното производство са получили информация за отражението на промените в паритета евро/швейцарски франк върху срока на съответния договор и върху вноските, плащани за погасяването на салдото по сметката. Тя посочва, че валутният риск обаче изобщо не е споменат.

69      Досежно договорите за кредит, деноминирани в чуждестранна валута, като разглежданите по главното производство, следва да се приеме за установено, на първо място, че за целите на споменатата преценка е от значение всяка информация, която е предоставена от продавача или доставчика и цели да изясни на потребителя как функционира обменният механизъм и свързаният с него риск. Обстоятелства от особена важност са уточненията за рисковете, които се поемат от кредитополучателя при драстично обезценяване на законното платежно средство в държавата членка по местожителството или седалището на кредитополучателя и при увеличаване на чуждестранния лихвен процент.

70      В тази насока, както подчертава Европейският съвет за системен риск в своята Препоръка ЕССР/2011/1 от 21 септември 2011 година относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (ОВ С 342, 2011 г., стр. 1), финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да позволява на кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент (Препоръка А — Осведоменост на кредитополучателите за рисковете, точка 1) (решение от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring, C‑51/17, EU:C:2018:750, т. 74 и цитираната съдебна практика).

71      Съдът е отбелязал по-специално че кредитополучателят трябва да е ясно осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Освен това продавачът или доставчикът трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани със сключването на такъв договор (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring, C‑51/17, EU:C:2018:750, т. 75 и цитираната съдебна практика).

72      Оттук следва, че за да отговаря на изискването за прозрачност информацията, съобщена от продавача или доставчика, трябва да позволява на даден среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не само да разбере — в зависимост от колебанията на обменния курс — че промените в паритета между разчетната валута и валутата на изплащане могат да породят неблагоприятни последици за финансовите му задължения, но и — при сключването на кредит в чуждестранна валута — реалния риск, на който се излага през целия срок на договора, в случай на драстично обезценяване на валутата, в която той получава доходите си, спрямо разчетната валута.

73      Във връзка с това следва да се уточни, че цифровите симулации, като включените в някои от разглежданите по главното производство оферти за кредит, могат да бъдат полезен източник на информация, ако се основават на достатъчни и точни данни и ако в тях се съдържа обективна преценка, съобщена по ясен и разбираем начин на потребителя. Само при такива условия тези симулации могат да направят възможно за продавача или доставчика да обърне внимание на потребителя за риска процесните договорни клаузи да имат отрицателни, потенциално значими, икономически последици. Както всяка друга информация, отнасяща се до обхвата на ангажимента на потребителя и съобщена от продавача или доставчика, всъщност цифровите симулации трябва да допринесат за това същият потребител да схване реалните измерения в дългосрочен план на риска, свързан с възможните колебания на обменния курс, а оттам и рисковете, неразривно свързани със сключването на деноминиран в чуждестранна валута договор за кредит.

74      Ето защо при договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, който излага потребителя на валутен риск, съобщаването на този потребител на информация, дори и обстойна, няма как да отговаря на изискването за прозрачност, ако тази информация е основана на хипотезата, че паритетът между разчетната валута и валутата на изплащане ще се запази стабилен през целия срок на този договор. Такъв е по-специално случаят, когато потребителят не е бил уведомен от продавача или доставчика за икономическия контекст, който може да има отражение върху колебанията на обменните курсове, така че за потребителя да не са били създадени условия конкретно да разбере потенциално тежките последици за финансовото му положение, които могат да възникнат от сключването на договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута.

75      На второ място, сред обстоятелствата, релевантни за споменатата в точка 67 от настоящото решение преценка, е и използваният от финансовата институция език в преддоговорната и договорната документация. По-специално липсата на термини или на обяснения, които изрично да обръщат внимание на кредитополучателя за съществуването на особени рискове, свързани с деноминираните в чуждестранна валута договори за кредит, може да потвърди, че изискването за прозрачност, произтичащо в частност от член 4, параграф 2 от Директива 93/13, не е изпълнено.

76      На трето и последно място, с оглед на фактическите обстоятелства, изложени в точка 15 от настоящото решение, следва да се припомни, че установяването на нелоялния характер на дадена търговска практика, обсъждан от страните по главното производство в съдебното заседание пред Съда, също е възможно да бъде един от елементите, на които националният съд може да основе преценката си относно неравноправността на клаузите в договор, сключен между продавач или доставчик и даден потребител (вж. в този смисъл решение от 15 март 2012 г., Pereničová и Perenič, C‑453/10, EU:C:2012:144, т. 43).

77      Този елемент обаче не може автоматично и сам по себе си да докаже, че изискването за прозрачност, което произтича от член 4, параграф 2 от Директива 93/13, не е изпълнено, защото този въпрос трябва да бъде изследван с оглед на всички характерни за конкретния случай обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 15 март 2012 г., Pereničová и Perenič, C‑453/10, EU:C:2012:144, т. 44 и цитираната съдебна практика).

78      С оглед на изложеното дотук на четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че при договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, изискването за прозрачност на клаузите на този договор, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, е изпълнено, когато продавачът или доставчикът е предоставил на потребителя достатъчни и точни данни, които позволяват на средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да разбере конкретното функциониране на разглеждания финансов механизъм и съответно да оцени риска през целия срок на същия договор от такива клаузи да настъпят потенциално значими отрицателни икономически последици за финансовите му задължения.

 По шестия и седмия въпрос

79      С шестия и седмия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска потребителят да носи тежестта да докаже ясния и разбираем характер на договорна клауза по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива и дали това е така и що се отнася до предаването на информацията, съдържаща се в документи относно използваните от продавача или доставчика техники на продажба, или от друго лице, участвало от името на продавача или доставчика в търговското предлагане на разглежданите договори за кредит.

80      В тази насока следва да се отбележи, че Директива 93/13 не съдържа никаква разпоредба досежно тежестта на доказване, що се отнася до ясния и разбираем характер на договорна клауза по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива.

81      Ето защо, видно от цитираната в точка 27 от настоящото решение съдебна практика, такива ред и условия за прилагане на защитата на потребителите, предвидена в Директива 93/13, се уреждат във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа на процесуална автономия на последните, като следва да се уточни, че посочените ред и условия не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност).

82      В този аспект следва да се отбележи, че Директива 93/13 цели по-специално да защити потребителя, за да възстанови равновесието между положението на продавача или доставчика и на потребителя в договорното правоотношение. Създаденото неравновесие е следствие от положението на потребителя на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност — положение, поради което, както бе припомнено в точка 45 от настоящото решение, в крайна сметка потребителят приема условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им.

83      Освен това, както вече бе констатирано в точка 78 от настоящото решение, за да бъде изпълнено изискването за прозрачност, което следва в частност от член 4, параграф 2 от Директива 93/13, продавачът или доставчикът е длъжен да предостави на потребителя достатъчни и точни данни, които позволяват на последния да оцени риска от договорните клаузи да настъпят потенциално значими отрицателни икономически последици за финансовите му задължения.

84      От тази гледна точка следва да се отбележи, че зачитането на принципа на ефективност и постигането на целта, която е в основата на Директива 93/13 и се изразява в защитата на потребителя, като се възстанови равновесието между положението на продавача или доставчика и на потребителя, не могат да бъдат гарантирани, ако потребителят е този, който трябва да докаже ясния и разбираем характер на дадена договорна клауза по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива.

85      Всъщност, както по същество отбелязват френското правителство и Европейската комисия в писмените си становища, ефективното упражняване на предоставените с Директива 93/13 права няма как да бъде осигурено, ако от потребителя се изисква да докаже отрицателен факт, т.е. че продавачът или доставчикът не му е предоставил цялата информация, необходима за да се изпълни изискването за прозрачност, което следва по-специално от член 4, параграф 2 от Директива 93/13.

86      Напротив, следва да се приеме, че ефективното упражняване на правата, предоставени с Директива 93/13, може да бъде осигурено, когато продавачът или доставчикът по принцип е длъжен да докаже пред съда точното изпълнение на своите преддоговорни и договорни задължения, свързани в частност с изискването за прозрачност на договорните клаузи, както то произтича по-специално от член 4, параграф 2 от Директива 93/13. Така защитата на потребителя може да бъде гарантирана, без да се накърни несъразмерно правото на продавача или доставчика на справедлив процес (вж. по аналогия решение от 18 декември 2014 г., CA Consumer Finance, C‑449/13, EU:C:2014:2464, т. 28).

87      В тази насока е уместно впрочем да се уточни, що се отнася до посочените конкретно в седмия въпрос „документи относно техниките на продажба“, че задължението на продавача или доставчика да докаже точното изпълнение на своите преддоговорни и договорни задължения трябва да включва и доказване, че продавачът или доставчикът или всяко друго лице, което е участвало от името на продавача или доставчика в търговското предлагане на съответните кредити, е съобщил(о) на потребителя информацията, съдържаща се в такива документи. Това е така по-специално когато се счита, че тези документи могат да се окажат полезни за преценката дали дадена договорна клауза по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 има ясен и разбираем характер.

88      Както правилно отбелязва запитващата юрисдикция, в крайна сметка продавачът или доставчикът е този, който следва да контролира търговските канали на своите продукти, независимо дали става дума за избора на посредниците или за рекламата към потребителя. Ето защо той би трябвало да е способен да представи доказателства, че въпросните документи не са били използвани или вече не са били използвани към датата на сключване на договора, за да докаже точното изпълнение на преддоговорните и договорните си задължения, свързани по-специално с изискването за прозрачност на договорните клаузи.

89      От изложеното дотук следва, че на шестия и седмия въпрос следва да се отговори, че Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска потребителят да носи тежестта да докаже ясния и разбираем характер на договорна клауза по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива.

 По осмия въпрос

90      С осмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите на договор за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, създават значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, произтичащи от посочения договор, в ущърб на потребителя, щом като — от една страна, продавачът или доставчикът има по-съвършени средства от потребителя да предугади валутния риск, и от друга — рискът, който носи този продавач или доставчик, е ограничен, а рискът за потребителя е неограничен.

91      Уместно е да се припомни най-напред, че съгласно член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клаузата от сключен между продавач или доставчик и потребител договор, която не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

92      Също така следва да се уточни, че съгласно постоянната съдебна практика Съдът е компетентен да тълкува критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите на тази директива, и по-специално при преценката на евентуалния неравноправен характер на дадена клауза по смисъла на член 3, параграф 1 от цитираната директива, като е необходимо да се уточни, че националният съд има правомощието конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на обстоятелствата по разглежданото от него дело. От това следва, че Съдът трябва единствено да предостави на запитващата юрисдикция указания, които тя следва да вземе под внимание при преценката на неравноправния характер на съответната клауза (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2020 г., Profi Credit Polska, C‑84/19, C‑222/19 и C‑252/19, EU:C:2020:631, т. 91 и цитираната съдебна практика).

93      Що се отнася до преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза, националният съд следва да определи, предвид посочените в член 3, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13 критерии, дали с оглед на обстоятелствата по разглежданото дело такава клауза отговаря на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и прозрачност, установени в тази директива (вж. по-специално решение от 7 ноември 2019 г., Profi Credit Polska, C‑419/18 и C‑483/18, EU:C:2019:930, т. 53 и цитираната съдебна практика).

94      В този смисъл изискваната от член 5 от Директива 93/13 прозрачност на дадена договорна клауза е един от факторите, които трябва да се вземат предвид при преценката дали тази клауза е неравноправна, която трябва да се извърши от националния съд съгласно член 3, параграф 1 от тази директива (решение от 3 октомври 2019 г., Kiss и CIB Bank, C‑621/17, EU:C:2019:820, т. 49 и цитираната съдебна практика).

95      В настоящия случай съгласно разглежданите по главното производство договорни клаузи, включени в деноминирани в чуждестранна валута договори за кредит, валутен риск има и за двете страни, но носеният от продавача или доставчика риск, в случая банковата институция, е ограничен, а носеният от потребителя — не. Следователно в случай на драстично обезценяване на националната парична единица спрямо чуждестранната валута тези клаузи възлагат валутния риск върху потребителя.

96      В тази насока от практиката на Съда следва, че при деноминирани в чуждестранна валута договори за кредит, като разглежданите по главното производство, националният съд трябва да прецени — с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство, и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на продавача или доставчика относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, неразривно свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута — най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 56).

97      Досежно изискването за добросъвестност е уместно да се отбележи, че съгласно шестнадесето съображение от Директива 93/13 в рамките на тази преценка трябва да се отчете по-специално силата на позицията, от която всяка договаряща страна преговаря, както и въпросът дали потребителят е бил подтикнат да приеме съответната клауза.

98      Колкото до въпроса дали въпреки изискването за добросъвестност дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от съответния договор права и задължения на страните, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза при индивидуални преговори (вж. по-специално решение от 3 септември 2020 г., Profi Credit Polska, C‑84/19, C‑222/19 и C‑252/19, EU:C:2020:631, т. 93 и цитираната съдебна практика).

99      Ето защо, за да се прецени дали клаузите на договор, като разглежданите по главното производство, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора за кредит, който съдържа тези клаузи, е необходимо да се отчетат всички обстоятелства, които е можело да са известни на лицето, предоставящо кредити по занятие, към момента на сключване на този договор, предвид по-специално на неговата експертна компетентност във връзка с евентуалните колебания на обменните курсове и неразривно свързаните със сключването на такъв договор за кредит рискове, които са можели да имат отражение върху последващото изпълнение на договора и върху правното положение на потребителя.

100    С оглед на знанията и на по-съвършените средства на продавача или доставчика да предугади валутния риск, който може да се материализира във всеки един момент от периода на договора, както и на неограничения риск, свързан с колебанията на обменните курсове, който договорни клаузи като разглежданите по главното производство възлагат върху потребителя, се налага изводът, че подобни клаузи могат да създадат значителна неравнопоставеност между произтичащите от съответния договор за кредит права и задължения на страните в ущърб на потребителя.

101    Без да се засягат проверките, които трябва да бъдат извършени от запитващата юрисдикция, всъщност, доколкото продавачът или доставчикът не е спазил изискването за прозрачност по отношение на потребителя, разглежданите по главното производство договорни клаузи, изглежда, възлагат върху този потребител несъразмерен риск с оглед на получените престации и сума по кредита, защото вследствие от прилагането на тези клаузи потребителят трябва да понесе разходите от дългосрочните промени в обменните курсове. В зависимост от тези промени същият потребител може да се окаже в положение, при което, от една страна, размерът на оставащата дължима сума във валутата на изплащане, в случая — евро, е доста по-висок от първоначално отпуснатата като кредит сума, и от друга страна, плащаните месечни вноски покриват почти само лихвите. Такъв е по-специално случаят, когато това увеличение на оставащата дължима сума в национална валута не е балансирано с разликата между лихвения процент на чуждестранната валута и на националната валута, като следва да се уточни, че наличието на такава разлика е основното предимство, което деноминиран в чуждестранна валута кредит има за кредитополучателя.

102    При тези обстоятелства, предвид в частност на изискването за прозрачност по член 5 от Директива 93/13, не може да се приеме, че като постъпва по прозрачен начин с потребителя, продавачът или доставчикът има основание да очаква, че след индивидуални преговори потребителят ще се съгласи с подобни клаузи (вж. по аналогия решение от 3 септември 2020 г., Profi Credit Polska, C‑84/19, C‑222/19 и C‑252/19, EU:C:2020:631, т. 96) — нещо, което обаче следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.

103    С оглед на изложеното дотук на осмия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите на договор за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, без този риск да е ограничен, могат да създадат значителна неравнопоставеност между произтичащите от посочения договор права и задължения на страните в ущърб на потребителя, щом продавачът или доставчикът не е имал основание да очаква — ако се съобрази с изискването за прозрачност по отношение на потребителя — че след индивидуални преговори последният ще приеме несъразмерен валутен риск, който произтича от подобни клаузи.

 По съдебните разноски

104    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разглеждани през призмата на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за предявяването на иск от потребител:

–        предвижда давностен срок за установяването на неравноправността на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и този потребител,

–        предвижда петгодишен давностен срок за връщането на недължимо платени суми въз основа на такива неравноправни клаузи, щом този срок започва да тече от датата на приемане на офертата за кредит, вследствие от което е възможно към този момент потребителят да не е знаел за всички негови права, произтичащи от тази директива.

2)      Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите на договора за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, попадат в обхвата на тази разпоредба, когато тези клаузи определят съществен елемент, който характеризира посочения договор.

3)      Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че при договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, изискването за прозрачност на клаузите на този договор, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, е изпълнено, когато продавачът или доставчикът е предоставил на потребителя достатъчни и точни данни, които позволяват на средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да разбере конкретното функциониране на разглеждания финансов механизъм и съответно да оцени риска през целия срок на същия договор от такива клаузи да настъпят потенциално значими отрицателни икономически последици за финансовите му задължения.

4)      Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска потребителят да носи тежестта да докаже ясния и разбираем характер на договорна клауза по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива.

5)      Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите на договор за кредит, които предвиждат, че чуждестранната валута е разчетната валута, а еврото — валутата на изплащане, и които водят до възлагане на валутния риск върху кредитополучателя, без този риск да е ограничен, могат да създадат значителна неравнопоставеност между произтичащите от посочения договор права и задължения на страните в ущърб на потребителя, щом продавачът или доставчикът не е имал основание да очаква — ако се съобрази с изискването за прозрачност по отношение на потребителя — че след индивидуални преговори последният ще приеме несъразмерен валутен риск, който произтича от подобни клаузи.

Подписи

*      Език на производството: френски.