1.

Може ли да се предяви иск срещу банка със седалище в Обединеното кралство, която е емитирала сертификати на първичния пазар в Германия, за отговорност на договорно и/или деликтно основание пред австрийската юрисдикция по местоживеене на увредения инвеститор, придобил такива сертификати на вторичния пазар? Тази проблематика е в основата на настоящото преюдициално запитване. Г‑н Kolassa и Barclays Bank plc (наричана по-нататък „Barclays Bank“) са страните по спора, предмет на главното производство.

2.

Handelsgericht Wien (търговски съд — Виена, Австрия) сезира Съда с четири преюдициални въпроса, отнасящи се до тълкуването на член 5, точка 1, буква а), на член 5, точка 3 и на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 2 ).

3.

В настоящото заключение често ще цитирам практиката на Съда по Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 3 ) (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), като се има предвид, че доколкото Регламент № 44/2001 заменя Брюкселската конвенция, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на Конвенцията важи и за разпоредбите на посочения регламент, когато разпоредбите на тези актове могат да се квалифицират като еквивалентни ( 4 ).

4.

Съображение 11 от Регламент № 44/2001 гласи:

„Правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато [предметът] на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор. Местоживеенето на [юридическите лица] трябва да се определи автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат конфликти на юрисдикции.

5.

Глава II от този регламент (членове 2—31) урежда правилата за компетентност. Раздел 1 от тази глава (членове 2—4) е озаглавен „Общи разпоредби“. Член 2, параграф 1 от цитирания регламент предвижда, че „[п]ри условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

6.

Раздел 2 от глава II (членове 5—7) от посочения регламент е озаглавен „Специална компетентност“. Съгласно член 5 от същия:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

[…]“.

7.

Съгласно член 15, параграф 1, който се намира в раздел 4 от глава II (членове 15—17) от Регламент № 44/2001:

„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засяга разпоредбата на член 4 и член 5, точка 5, ако:

8.

Член 16, параграф 1 от същия регламент предвижда, че „[п]отребител може да заведе дело срещу другата страна по договора или в съдилищата на държава членка, в която тази страна има местоживеене, или в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят“.

9.

Съгласно член 24, който е част от раздел 7 от глава II от Регламента:

„Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 22“.

10.

Раздел 8 („Проверка на компетентността и допустимостта“) от глава II на Регламент № 44/2001 се състои от членове 25 и 26, съгласно които:

„Член 25

Когато съд на държава членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по отношение на което съдилищата на друга държава членка имат изключителна компетентност по силата на член 22, той служебно прогласява, че не е компетентен.

Член 26

1.   Когато срещу ответник с местоживеене в една държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен ако компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Съдът спира разглеждането на делото дотогава, докато не бъде доказано, че ответникът е могъл да получи документа за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, който да му позволи да организира защитата си, или че са били предприети всички необходими стъпки за тази цел.

[…]“.

11.

Член 11 от Закона за капиталовия пазар (Kapitalmartktgesetz) в редакцията, приложима по отношение на разглежданите в главното производство факти, предвижда по-специално условията за ангажиране на отговорността на емитента на проспект за вредите, претърпени от инвеститор, който се е доверил на съдържащата се в този проспект информация.

12.

Член 26 от Закона за инвестиционните фондове (Investmentfondsgesetz) в редакцията, приложима по отношение на разглежданите в главното производство факти, по-специално прогласява, че преди да бъде сключен договор, на приобретателя на дял от чуждестранен инвестиционен фонд се предоставят безплатно текстът на приложимите за фонда разпоредби и/или уставът на инвестиционното дружество, проспект на чуждестранното инвестиционно дружество и копие от заявлението за сключване на договор и че проспектът трябва да съдържа всички данни, които към момента на подаване на заявлението са от съществено значение за преценката на дяловете в чуждестранния колективен инвестиционен фонд.

13.

Barclays Bank, установена в Лондон (Обединено кралство) банка, която има и клон във Франкфурт на Майн (Германия), е емитирала сертификати, които е продала на институционални инвеститори, сред които DAB Bank AG, установена в Мюнхен (Германия) банка. Не са били извършвани продажби на физически лица.

14.

Сертификатите са били емитирани въз основа на базов проспект от 22 септември 2005 г. и общи условия от 20 декември 2005 г. (включващи приложения). По искане на Barclays Bank съобщение за базовия проспект е било публикувано и в Австрия. Сертификатите са били емитирани през 2006 г. Падежът на изплащане е през 2016 г.

15.

Дружество, установено във Франкфурт на Майн, извършва сетълмента на тази покупка в качеството на клирингова къща. В това дружество се съхранява и глобалният сертификат.

16.

DAB Bank AG е прехвърлила сертификатите на дъщерното си дружество в Австрия, direktanlage.at AG, което ги е препродало на физически лица, сред които и г‑н Kolassa, с местоживеене в Австрия, който е инвестирал известна сума в тези сертификати.

17.

Всеки път поръчките са направени и изпълнени от името на съответните дружества. Дружество direktanlage.at е изпълнило поръчката на г‑н Kolassa съгласно Общите условия, приети от него, по „подсметка ценни книжа“ на инвеститора, т.е. direktanlage.at AG държи всички сертификати на клиентите си от свое име в Мюнхен и за тяхна сметка, като покриващи активи. Г‑н Kolassa е имал само правото да му бъдат доставени сертификати за съответната част от покриващите активи, като самите сертификати не са му били прехвърлени.

18.

Всъщност сертификатът е за корпоративна облигация под формата на дългова ценна книга на приносител. Сумата за изплащане и оттам — стойността на сертификата — се определя по индекс, базиран на портфейл от ценни книжа на няколко целеви фонда, така че стойността на сертификата е пряко свързана с този портфейл. С формирането и управлението на посочения портфейл е следвало да се ангажира дружество с ограничена отговорност, установено в Германия.

19.

Управителят на това дружество използва влиянието си в него, за да инжектира нов капитал в мащабната си пирамидална схема за измама. През 2011 г. той е осъден в Германия на десет години и осем месеца лишаване от свобода за измама, подправка на документи и укриване на данъци.

20.

Понастоящем стойността на сертификатите се определя на 0 EUR.

21.

Г‑н Kolassa предявява пред Handelsgericht Wien иск срещу Barclays Bank, позовавайки се както на договорни права (които произтичат от самия договор за облигационен заем, от придобиването на облигацията и от неизпълнението на преддоговорни задължения за защита и за предоставяне на информация), така и на деликтни права (поради нередности, допуснати в проспекта и при упражняването на контрол, по-специално в нарушение на Закона за капиталовия пазар и на Закона за инвестиционните фондове). Г‑н Kolassa твърди, че сезираният съд е компетентен преди всичко на основание на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, а при условията на евентуалност — на член 5, точка 1, буква а) и на член 5, точка 3 от посочения регламент.

22.

Barclays Bank оспорва както твърденията за нарушение, отправени от г‑н Kolassa, така и компетентността на сезирания съд.

23.

С оглед на доводите на страните и на множеството висящи успоредни производства, Handelsgericht Wien счита за необходимо и целесъобразно да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24.

Запитващата юрисдикция посочва, че не е успяла да констатира наличие на „пряко“ договорно отношение между страните. Тя се нуждае от тълкуването на Съда, за да определи към коя от установените с Регламент № 44/2001 категории, които следва да се тълкуват самостоятелно (на свързаните с договор права или на правата, произтичащи от непозволено увреждане), се отнасят правата, предявени от г‑н Kolassa.

25.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали в случай като разглеждания по главното производство са изпълнени условията по член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001, в резултат от което съгласно член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 г‑н Kolassa би могъл да предяви в Австрия иск срещу Barclays Bank.

26.

За да се установи компетентност на основание член 15, параграф 1 от посочения регламент, трябва да са изпълнени три условия. Първо, трябва да е налице потребител, т.е. лице, което не извършва търговска или професионална дейност ( 5 ); второ, правото на иск трябва да е свързано с потребителски договор, сключен между потребителя и лице, което извършва търговски или професионални дейности; и накрая, на трето място, този договор трябва да попада в някоя от категориите, посочени в параграф 1, букви а)—в) от член 15.

27.

Запитващата юрисдикция не уточнява кой от трите варианта по член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 би могъл да е приложим (букви а), б) или в). Според мен единственият възможен вариант е буква в), съгласно която лицето, което извършва търговски или професионални дейности, трябва да ги осъществява в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва дейностите си към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности. Прилагането на правилата за компетентност съгласно член 15, параграф 1, букви а) (договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски) и б) (договор за заем, изплатим на части, или някаква друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки) от Регламент № 44/2001 трябва да се отхвърли поради простата причина, че сертификатите не представляват стоки по смисъла на член 15, параграф 1, букви а) или б).

28.

В настоящия случай първото и третото условие изглежда са изпълнени. Г‑н Kolassa е действал като потребител, тъй като разглежданата сделка не попада в търговската или професионалната му дейност. Също така проспектът относно въпросния сертификат е публикуван в Австрия, след което Barclays Bank насочва дейността си към тази държава членка по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001.

29.

Налице ли е обаче „договор, сключен от […] потребител“? Това е ключовият аспект на първия въпрос.

30.

Според нидерландското правителство от описаните от запитващата юрисдикция факти може да се направи извод, че г‑н Kolassa и Barclays Bank фактически са поели насрещни задължения. По-точно нидерландското правителство структурира доводите си, както следва: съобразно правилата за изчисление, описани в проспекта, Barclays Bank била длъжна да изплати обратно облигационния заем на г‑н Kolassa. Последният бил длъжен да плати цената на облигацията. Действително субектът, осъществяващ доверително управление, не издал сертификат на г‑н Kolassa, който имал само право да му бъде доставена дълговата ценна книга на приносител, но този сертификат все пак материализирал правото потребителят да иска от Barclays Bank изплащането на определена сума. Ето защо Barclays Bank била длъжник на лицето, закупило облигация, въпреки че съгласно общите условия на субекта, осъществяващ доверително управление, сертификатът оставал на съхранение от този субект. Това означавало, че при всички положения г‑н Kolassa трябва да се счита за притежател на облигацията в икономически смисъл.

31.

От своя страна г‑н Kolassa добавя, че след като член 15 от Регламент № 44/2001 цели да защити потребителя, този член следва да се тълкува широко.

32.

Тези доводи според мен са неубедителни.

33.

Според постоянната съдебна практика понятията, използвани в Регламент № 44/2001, и по-конкретно съдържащите се в член 15, параграф 1 от него, трябва да се тълкуват самостоятелно, главно на основата на системата и целите на посочения регламент, за да се осигури еднаквото му прилагане във всички държави членки ( 6 ). Понятието „договор, сключен от […] потребител“ обаче не зависи от квалификациите на националното право.

34.

Съгласно практиката на Съда по силата на самия текст, както на въвеждащата част на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001, така и на буква в) от същия параграф, се изисква да има „договор, сключен“ от потребителя с лице, което извършва търговски или професионални дейности ( 7 ). Освен това тази констатация се потвърждава от заглавието на глава II, раздел 4 от този регламент, част от който е член 15 и който се отнася до „[к]омпетентност при [сключването на] потребителски [ ( 8 )] договори“ ( 9 ).

35.

Моето мнение е, че не е налице сключване на договор по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и следователно посоченият член не се прилага в случай като настоящия.

36.

Действително в качеството си на австрийски потребител г‑н Kolassa е възнамерявал да вземе участие в инвестиционната операция, осъществявана от Barclays Bank в качеството ѝ на английско дружество емитент и разгласена в Австрия чрез нарочен проспект. Той твърди, че банката, с която е сключил договор, direktanlage.at AG, не е поела никакъв стопански риск.

37.

Тази констатация обаче не би могла да обоснове извода, че между г‑н Kolassa и Barclays Bank е съществувал договор.

38.

Г‑н Kolassa е имал само договор, сключен с direktanlage.at AG. Известно ми е, че съгласно приложимото национално право Barclays Bank има определени задължения към г‑н Kolassa ( 10 ). Тези задължения обаче не произтичат от сключването на договор между г‑н Kolassa и direktanlage.at AG.

39.

Също не намирам основание за възприемането на по-широко или „икономическо“ тълкуване на член 15 от Регламент № 44/2001, което би било в разрез с текста на посочената разпоредба, тъй като би било необходимо да се предостави закрила на потребителя като по-слаба страна.

40.

Член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 представлява отклонение както от установеното в член 2, параграф 1 от него общо правило за компетентност, съгласно което спорът е подсъден на съдилищата на държавата членка, където ответникът има местоживеене, така и от установеното в член 5, точка 1 от същия регламент правило за специална компетентност при договорите, съгласно което компетентен е съдът по мястото, където задължението, което е в основата на иска, е изпълнено или е трябвало да бъде изпълнено ( 11 ).

41.

В това отношение е вярно, че макар целта на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 е да защити потребителите, това не означава, че тази защита е абсолютна ( 12 ). Посочената разпоредба е с ясен текст и балансира интересите на потребителя и лицето, упражняващо търговска или професионална дейност. Тъй като представлява отклонение от общото правило, тя трябва да се тълкува стеснително ( 13 ).

42.

Основната цел на Регламент № 44/2001 е да осигури правната сигурност при определянето на съдебната компетентност във вътрешния пазар. В този смисъл съображение 11 от Регламента предвижда, че правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими.

43.

Да се приеме, че в случай като разглеждания е компетентен съдът по местоживеене на потребителя, би било в противоречие с тази предвидимост.

44.

Предлагам на Съда да не жертва ясния текст на член 15 от Регламент № 44/2001, както и целта му с оглед на общата структура на регламента, възприемайки „икономическия“ подход с цел да защити потребителя. Действия в тази насока би следвало да предприеме законодателят на Съюза, ако констатира потребност от тях ( 14 ).

45.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, че член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква сключването на договор между страните по спор. Когато потребител е придобил сертификат, представляващ корпоративна облигация под формата на дългова ценна книга на приносител, не от емитента на сертификата, а от трето лице, което от своя страна го е получило от емитента, между потребителя и емитента на сертификата не е налице сключен договор.

46.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество поставя същите въпроси като разгледаните до момента, но тук се позовава на правилото на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001, съгласно което „по дела, свързани с договор“ срещу дадено лице може да бъде предявен иск в съда по мястото на изпълнение на съответното задължение.

47.

С въпроса си запитващата юрисдикция изглежда изхожда от идеята, че увреденото лице се е суброгирало в правата на лицето, първоначално записало облигацията, в рамките на сключения с емитента договор. Ако за запитващата юрисдикция се налага изводът, че г‑н Kolassa се е суброгирал в правата на това лице, доколкото е придобил всички права и задължения на direktanlage.at AG и поради това е станал страна по договора, сключен с Barclays Bank, според мен би могло да се говори за „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001. По-нататъшното изложение защитава обратната теза, тъй като самата запитваща юрисдикция констатира в мотивите си за запитването, че съгласно общите разпоредби на австрийското гражданско право г‑н Kolassa не е встъпил в договорно отношение с Barclays Bank.

48.

Както Съдът, така и доктрината ( 15 ) тълкуват по различен начин понятието за договор в рамките съответно на член 15 и на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001.

49.

В рамките на член 5, точка 1 Съдът тълкува самостоятелно и широко понятието „дела, свързани с договор“ ( 16 ). По-специално Съдът счита, че този член не изисква сключването на договор ( 17 ). Идентифицирането на договорно задължение е все пак абсолютно необходимо за прилагането на тази разпоредба, като се има предвид, че съдебната компетентност по силата на същата е установена в зависимост от мястото, където договорното задължение, което е в основата на иска, е изпълнено или е трябвало да бъде изпълнено.

50.

Действително съгласно постоянната съдебна практика, установена с решение Handte ( 18 ), не би могло да се приеме, че изразът „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 ( 19 ), обхваща случаи, в които не съществува никакво задължение, поето доброволно от една страна към друга. По това дело става дума за верижни международни договори за стоки, при които договорните задължения на страните са различни по различните договори, поради което правата по договора на последващия приобретател срещу неговия непосредствен праводател не са непременно еднакви със задълженията на производителя в правоотношението му с първоначалния купувач ( 20 ).

51.

В настоящия случай сделките между различните страни по-трудно се поддават на категоризация. По подобие на делото, по което е постановено решение Handte (EU:C:1992:268), обаче са налице верижни договори и няма как да се приеме, че между г‑н Kolassa и Barclays Bank съществува „задължение, поето доброволно от една страна към друга“.

52.

От тази съдебна практика следва, че между г‑н Kolassa и Barclays Bank няма договорно правоотношение по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001.

53.

Държа да повторя, както подчертава и запитващата юрисдикция, че съгласно приложимото национално право Barclays Bank има някои задължения към г‑н Kolassa. Тези задължения обаче не са свързани с договори по смисъла на посочената разпоредба.

54.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на втория въпрос, че член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква наличието на договорно правоотношение в смисъла на задължение, поето доброволно от една страна към друга. Такова правоотношение отсъства в случая, когато физическо лице е придобило сертификат, представляващ корпоративна облигация под формата на дългова ценна книга на приносител, не от емитента на сертификата, а от трето лице, което своя страна го е получило от емитента.

55.

Предмет на третия въпрос е правилото за специалната компетентност, предвидено в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. Запитващата юрисдикция иска да установи дали искът, който се основава на твърдяната непълнота или неяснота на проспекта с информация относно операцията, както и на предполагаемата липса на контрол над управлението на средствата, спрямо които сертификатите се индексират, може да се квалифицира като деликтен или квазиделиктен иск по смисъла на член 5, точка 3 от посочения регламент.

56.

Главната причина за въвеждането на правилото за специалната компетентност, установено с член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, съгласно постоянната практика на Съда се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикцията по мястото, където е настъпило вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тази юрисдикция за целите на добро правораздаване и надлежната организация на процеса ( 21 ). Всъщност съдът по мястото, където е настъпило вредоносното събитие, по принцип е най-подходящият да се произнесе по-специално поради близостта на спора и улесненото събиране на доказателства ( 22 ).

57.

На първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали правата, които са основани на отговорността на емитента за проспекта, и правата, които са основани на неизпълнение на задълженията за осигуряване на закрила и за предоставяне на информация във връзка с емитирането на дългова ценна книга на приносител, могат да се считат за права, основани на „delict или quasi delict“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

58.

Отговорът на този подвъпрос е очевидно положителен. Най-напред това — самостоятелно — понятие включва всякакви искове, които са насочени към ангажиране на отговорността на ответника и не са свързани с договор по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 ( 23 ). Сам по себе си член 5, точка 3 от този регламент не изключва определени сфери. Доктрината потвърждава това становище, като подчертава, че поначало този член е приложим във връзка с вреди, претърпени от инвеститори ( 24 ), и по-специално във връзка с отговорността за проспекта ( 25 ).

59.

Що се отнася до определянето на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, запитващата юрисдикция иска да установи дали мястото на настъпване на вредоносното събитие се счита, че е в местоживеенето на увредения като център на неговите имуществени интереси, т.е. в Австрия.

60.

Съгласно постоянната съдебна практика, когато мястото на настъпване на събитието, което може да ангажира деликтна или квазиделиктна отговорност, не съвпада с мястото, където това събитие е довело до вреда, изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, може да обхваща две различни места, а именно мястото на настъпване на вредата ( 26 ) и мястото на настъпване на събитието ( 27 ), което е причинило тази вреда ( 28 ).

61.

Освен това по дело Kronhofer (EU:C:2004:364) Съдът постановява, че член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, не визира местоживеенето на ищеца, където се намира „центърът на имуществените му интереси“, единствено защото там е претърпял имуществена вреда, произтичаща от загубата на части от неговото имущество, настъпила и претърпяна в друга договаряща държава ( 29 ). Що се отнася до тази специална компетентност по член 5, точка 3, Съдът възприема тезата на генералния адвокат Léger, който в заключението си по това дело отбелязва, че няма никакво основание да се предостави компетентност на юрисдикциите от договаряща държава, различна от тази, на чиято територия е настъпило вредоносното събитие и са се материализирали вредите, т.е. всички елементи от състава на отговорността ( 30 ). Такова предоставяне на компетентност не би отговаряло на никаква обективна потребност от гледна точка на доказването или организацията на процеса ( 31 ).

62.

Ето защо се поставя въпросът кои са елементите от състава на евентуалната отговорност по настоящото дело.

63.

Въпреки че фактите, изложени в акта за запитване, не съдържат достатъчно конкретни данни, за да отпаднат всякакви съмнения относно определянето на мястото на настъпване на вредите, все пак ясно личи, че обстоятелствата по настоящото дело не са сходни с тези по делото, по което е постановено решение Kronhofer (EU:C:2004:364). Напомням, че по това дело ищецът в главното производство, г‑н Kronhofer, с местоживеене в Австрия, сключва договор по телефона с физически лица с местоживеене в Германия във връзка с кол опции за закупуването на акции и поради това прехвърля дължимата сума в инвестиционна сметка в Германия.

64.

За сметка на това по настоящото дело Barclays Bank публикува проспект в Австрия. Това е индиция за наличието на вредоносно събитие, което може да бъде основание за съдебна компетентност по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

65.

Според мен, когато се публикува проспект в една или повече държави членки, във всеки отделен случай може да има вредоносно събитие, което да обоснове наличието на съдебна компетентност по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

66.

В този контекст съм склонен, както предлага Комисията в становището си, да се прибегне до решение Shevill и др. ( 32 ), в което Съдът тълкува израза „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, в смисъл, че в случай на клевета, съдържаща се в статия в пресата, разпространена в няколко договарящи държави, увреденото лице може да предяви иск за вреди срещу издателя и пред съдилищата във всяка държава, в която публикацията е била разпространена и където увреденото лице твърди, че е доброто му име е било накърнено, като искът обхваща само вредите, претърпени в страната, чиято юрисдикция е сезирана. Тази концепция е потвърдена в решение eDate Advertising и др. ( 33 ).

67.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на третия въпрос, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася за всеки иск, който е насочен към ангажиране на отговорността на ответника и не е свързан с договор по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001. Първата разпоредба включва законоустановената отговорност, ангажирана във връзка с проспекта. Изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, съдържащ се в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, трябва да се тълкува в смисъл, че включва местоживеенето на притежателя на сертификати, ако публикуването на проспекта в държавата членка по местоживеенето на притежателя е в основата на имуществената вреда.

68.

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали при проверката на компетентността тя трябва да извърши действия по пълно събиране на доказателства, или да изхожда от истинността на твърденията на ищеца по главното производство.

69.

Като начало следва да се напомни, че компетентността на съда се определя от самостоятелните правила на Регламент № 44/2001, докато по същество делото се решава в съответствие с приложимото национално право, определено в съответствие с правилата във връзка с колизията на закони, отнасящи се до договорните ( 34 ) или извъндоговорните ( 35 ) задължения.

70.

Запитващата юрисдикция не изяснява защо се позовава на членове 25 и 26 от Регламент № 44/2001. Според мен тези членове нямат връзка с поставения въпрос. Видно от текста на член 25, той се отнася единствено до изключителната компетентност по член 22 от Регламент № 44/2001.

71.

Въпросът за обхвата на проверката се поставя във връзка с всички правила за компетентност по Регламент № 44/2001.

72.

Считам, че наличната съдебна практика вече ни дава няколко насоки, позволяващи да се отговори на този въпрос, които също са посочени и в акта за запитване.

73.

Регламент № 44/2001 не уточнява обхвата на задълженията за контрол, които националната юрисдикция следва да изпълнява при проверката на своята компетентност. От постоянната съдебна практика следва, че Брюкселската конвенция има за цел не да уеднакви процесуалните правила на договарящите държави, а да разпредели съдебната компетентност за разрешаването на спорове по граждански и търговски дела в отношенията между договарящите държави и да улесни изпълнението на съдебните решения ( 36 ). Пак от постоянната съдебна практика следва, че сезираната юрисдикция следва да вземе предвид приложимите национални процесуални правила, стига прилагането им да не накърнява полезния ефект на Брюкселската конвенция ( 37 ).

74.

В този смисъл Съдът е постановил, че ищецът се ползва от подсъдността по мястото на изпълнение на договора съгласно член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция дори ако сключването на договора в основата на иска е предмет на спор между страните ( 38 ). Той е уточнил също, че е в духа на правната сигурност сезираният национален съд да може да се произнася относно собствената си компетентност на основание на правилата на въпросната конвенция, без да се налага да разглежда делото по същество ( 39 ).

75.

Неотдавна Съдът прие, че във фазата на проверката на международната компетентност сезираната юрисдикция не преценява нито допустимостта, нито основателността на отрицателния установителен иск съгласно правилата на националното право, а само установява връзката с държавата на сезирания съд, обосноваваща компетентността ѝ по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 ( 40 ). Той също така приема, че за целите на прилагането на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 сезираната юрисдикция може, само за да провери компетентността си съгласно тази разпоредба, да приеме за доказани твърденията на ищеца, що се отнася до предпоставките на деликтната или квазиделиктната отговорност ( 41 ).

76.

При това положение сезираната с разрешаването на спор юрисдикция не може, както изглежда допуска запитващата юрисдикция, да се основава единствено на данните, посочени от ищеца, за да установи, че е компетентна. За да осигури полезния ефект на Регламент № 44/2001, тя трябва да вземе предвид всички сведения на нейно разположение.

77.

В този контекст считам, че член 24 от Регламент № 44/2001 би бил изпразнен от нормативно съдържание, ако ответникът няма възможност да представи своите доводи относно компетентността на сезираната юрисдикция. Всъщност тази разпоредба изрично предвижда възможността ответникът да представи доводите си относно компетентността.

78.

Сезираната юрисдикция обаче не бива да забавя проверката на компетентността поради събирането на доказателства. Тя трябва да направи оценка prima facie на своята компетентност.

79.

Поради това според мен национални процесуални правила като описаните от запитващата юрисдикция, съгласно които сезираната юрисдикция трябва единствено да се увери във вероятната основателност на твърденията на ищеца, без евентуално представените от ответника данни да бъдат взети под внимание, са в разрез с полезния ефект на Регламент № 44/2001.

80.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на четвъртия въпрос, че за да определи компетентността си съгласно разпоредбите на Регламент № 44/2001, сезираната със спор юрисдикция трябва в рамките на контрол prima facie да прецени всички сведения, с които разполага, включително евентуално представените от ответника.

81.

Предвид изложените дотук съображения предлагам Съдът да отговори на поставените от Handelsgericht Wien преюдициални въпроси, както следва: