1

С жалбата си, подадена в секретариата на Съда на 16 януари 2014 г., Европейската комисия моли Съда да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз Rusal Armenal/Съвет (T‑512/09, EU:T:2013:571, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), което отменя Регламент (ЕО) № 925/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китайската народна република (ОВ L 262, стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“), в частта, която се отнася до Rusal Armenal ZAO (наричано по-нататък „Rusal Armenal“).

2

В съответствие с член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалбата по настоящото производство, подадена срещу решение за отмяна на регламент, води до отлагане във времето на датата на влизане в сила на обжалваното съдебно решение до датата на евентуалното отхвърляне на тази жалба, без да се накърнява правото на Rusal Armenal да поиска от Съда в съответствие с член 278 ДФЕС и член 279 ДФЕС спиране на действието на отменения регламент или постановяване на друга временна мярка.

3

С молба, постъпила в секретариата на Съда на 2 април 2014 г., Rusal Armenal по същество иска от последния да спре изпълнението на спорния регламент.

4

Rusal Armenal е дружество производител и износител на алуминиеви продукти, учредено през 2000 г. в Армения. На 5 февруари 2003 г. Република Армения се присъединява към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението за създаване на СТО“).

5

Вследствие на жалба, подадена на 28 май 2008 г., Комисията образува антидъмпингова процедура във връзка с вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китай. Известието за образуването на тази процедура е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 12 юли 2008 г. (ОВ С 177, стр. 13).

6

На 7 април 2009 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 287/2009 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китайската народна република (ОВ L 94, стр. 17).

7

На 24 септември 2009 г. Съветът на Европейския съюз приема спорния регламент, в член 1, параграф 2 от който установява по-конкретно антидъмпингово мито върху вноса на алуминиеви продукти, произведени от Rusal Armenal, със ставка, приложима към нетната цена франко границата на Общността преди обмитяване на продуктите, определена на 13,4 %.

8

На 21 декември 2009 г. Rusal Armenal подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорния регламент. То изтъква пет отменителни основания, първото от които е незаконосъобразност поради нарушение на член 2, параграфи 1—6 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 на Съвета от 21 декември 2005 година (ОВ L 340, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 15, наричан по-нататък „основният регламент“), както и на членове 2.1 и 2.2 от Споразумението за прилагането на член VI от Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ГАТТ) (ОВ L 336, стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение“), включено в приложение 1 A към Споразумението за създаване на СТО. Основният регламент е заменен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51 и поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20).

9

Като се основава на факта, че Република Армения е посочена в бележката под линия, вмъкната в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, и като прилага при отхвърляне на заявлението, с което се иска третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика, подадено от жалбоподателя съгласно член 2, параграф 7, буква б) от същия регламент, метода на третата страна с пазарна икономика, Общият съд приема по същество, че обжалваният регламент използва метод за изчисляване на нормалната стойност, който е несъвместим с членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение и с втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ГАТТ) (JO L 336, стр. 11), включено в приложение 1 A към Споразумението за създаване на СТО, и че освен това нарушава член 2, параграфи 1—6 от основния регламент. При това положение Общият съд приема първото отменително основание по същество.

10

Точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение гласи:

„Отменя [спорния регламент] в частта, която се отнася до [Rusal Armenal]“.

11

Rusal Armenal иска от Съда:

12

Комисията и Съветът искат по същество от Съда:

13

Следва в самото начало да се припомни, че съгласно член 60, първа алинея от Статута на Съда обжалването на решенията на Общия съд по принцип няма суспензивно действие. Член 60, втора алинея от посочения статут обаче предвижда също, че чрез дерогация от член 280 ДФЕС решенията на Общия съд, които отменят регламент, влизат в сила само от датата на изтичането на срока, посочен в член 56, първа алинея от същия статут, или, при подаване на жалба в този срок, от датата на отхвърлянето на жалбата, без да се накърнява правото на страната да поиска от Съда в съответствие с членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС спиране на действието на отменения регламент или постановяването на друга временна мярка.

14

С подаването на молбата за допускане на обезпечение Rusal Armenal е използвало това си право.

15

Комисията твърди, че молбата за допускане на обезпечение е недопустима, тъй като исканото от Rusal Armenal спиране на действието на спорния регламент всъщност представлявало окончателна мярка и следователно противоречало на член 39, четвърта алинея от Статута на Съда. В това отношение Комисията твърди, че съдът, сезиран с молба за временно спиране на действието на антидъмпингово мито, установено с регламент, може да уважи такова искане само ако молителят учреди гаранции, покриващи сумите, които дължи съгласно този регламент. Тъй като молителят не предлагал гаранции в молбата си, тя била недопустима.

16

В това отношение, предвид безспорно временния характер на мерките, които съдията по обезпечителното производство може да приеме, исканото от Rusal Armenal спиране на действието на спорния регламент може да освободи това дружество от плащане на дължимите съгласно този регламент мита само временно, без да се засяга задължението му да плати посочените мита не само за в бъдеще, но и за периода на спирането, в случай че посоченият регламент бъде обявен за законосъобразен и окончателен.

17

Следва също така да се припомни, че съгласно член 162, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда като условие за изпълнение на определението на съдията по обезпечителното производство може да се предвиди представянето от молителя на обезпечение, чийто вид и размер се определят с оглед на обстоятелствата. Упражняването на това правомощие не зависи от наличието на предложение от страна на молителя. Всъщност съгласно практиката на Съда съдията по обезпечителното производство може, ако счете за подходящо, да вземе междинни решения по-конкретно като предвиди условия при постановяване на поисканото спиране на изпълнението на даден акт (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда Nederlandse Vereniging voor de Fruit- en Groentenimporthandel и Nederlandse Bond van Grossiers in Zuidvruchten en ander Geïmporteerd Fruit/Комисия, 71/74 R и RR, EU:C:1974:103, точки 5—8; VBVB и VBBB/Комисия, 43/82 R и 63/82 R, EU:C:1982:119, точки 9—12, както и определение на заместник-председателя на Съда EMA/InterMune UK и др., C‑390/13 P(R), EU:C:2013:795, точка 55).

18

Следователно липсата на предложение за гаранции от страна на Rusal Armenal не пречи на съдията по обезпечителното производство, ако е необходимо, да постанови поисканото спиране на действието на спорния регламент, при условие че това дружество учреди гаранции, покриващи сумите, които дължи съгласно този регламент.

19

Поради това повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

20

Член 160, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че в молбите за допускане на обезпечение се излага „предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност на иска или жалбата“. Така съдията по обезпечителното производство може да допусне спиране на изпълнението и другите временни мерки, ако установи, че на пръв поглед постановяването им е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че те са неотложни, в смисъл че е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението по иска или жалбата, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, C‑404/04 P‑R, EU:C:2005:267, точки 10 и 11, както и цитираната съдебна практика).

21

Следва да се подчертае, че тези условия трябва да са изпълнени в случай на молба за допускане на обезпечение, подадена от страната, спечелила делото в първоинстанционното производство, в рамките на производство по обжалване, образувано по инициатива на другата страна срещу решение на Общия съд, отменящо регламент. За да не се лиши такова производство по обжалване от предвиденото в член 60, втора алинея от Статута на Съда суспензивно действие, това правило се прилага в случай на решение на Общия съд, постановено в полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Все пак при прилагането на тези условия, така както са тълкувани в практиката на Съда, съдията по обезпечителното производство на юрисдикцията, сезирана с производство по обжалване, не може да пренебрегне факта, че първоинстанционият съд се е произнесъл в полза на жалбоподателя в производството пред него. Поради това съдията по обезпечителното производство задължително трябва да приложи посочените условия mutatis mutandis.

22

Що се отнася до условието за наличие на fumus boni juris, следва да се напомни, че то е изпълнено, когато на фазата на обезпечителното производство е налице съществено противоречие по правен въпрос, чието разрешение не е очевидно на този етап.

23

В случай че молбата за допускане на обезпечение е подадена в рамките на производство по обжалване от страната, която е загубила делото пред първоинстанционния съд, това означава, че съдията по обезпечителното производство трябва само да прецени дали на пръв поглед са налице изтъкнатите отменителни основания, за да провери дали жалбата не е напълно лишена от основание, или с други думи, дали има достатъчно голяма вероятност тази жалба да бъде уважена. Всъщност целта на обезпечителното производство е да гарантира пълното действие на бъдещото окончателно съдебно решение, за да се предотврати рискът от непълнота на осигуряваната от Съда правна защита (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда Комисия/ANKO, C‑78/14 P‑R, EU:C:2014:239, точка 15).

24

За сметка на това, в случай че молбата за допускане на обезпечение е подадена, както в настоящия случай, в рамките на обжалване, което има суспензивно действие, тъй като цели отмяната на решение на Общия съд за отмяна на регламент, съдията по обезпечителното производство е сезиран от страната, спечелила делото пред първата инстанция. При това положение, за да прецени дали на фазата на обезпечителното производство на пръв поглед е налице съществено противоречие по правен въпрос, чието разрешение не е очевидно на този етап, съдията по обезпечителното производство трябва да провери дали доводите на страната, която цели отхвърляне на жалбата в производството пред него, не са напълно лишени от основание, в смисъл че има достатъчно голяма вероятност да бъдат уважени.

25

Това означава, че страната, спечелила делото пред първата инстанция, трябва да докаже, че въпреки изтъкнатите от насрещната страна отменителни основания, насрещните ѝ доводи са достатъчно правдоподобни, за да се приеме на пръв поглед, че съществува възможност да бъдат уважени, а оттам и че не е ясно дали обжалваното съдебно решение непременно трябва да бъде отменено. В настоящия случай Rusal Armenal ще е установило наличието на fumus boni juris само ако е изпълнило това задължение по отношение на всички отменителни основания, доколкото дори само едно от тях е достатъчно, ако бъде прието по същество, за да обоснове отмяната на обжалваното съдебно решение.

26

В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква три основания, първото от които е изведено по същество от твърдението, че Общият съд се е произнесъл ultra petita, като е приел отменително основание, което Rusal Armenal било оттеглило; второто основание е изведено от твърдението за неправилно прилагане на решение Nakajima/Съвет (C‑69/89, EU:C:1991:186) относно значението на антидъмпинговото споразумение за съдебния контрол от страна на Съда, а третото — от твърдението за нарушение на принципа на институционално равновесие.

27

Следва да се констатира, че като твърди в първото отменително основание, че Общият съд неправилно се е произнесъл по първото основание за отмяна в първоинстанционното производство, изведено от възражение за незаконосъобразност поради нарушаване на член 2, параграфи 1—6 от основния регламент, както и на членове 2.1 и 2.2 от антидъмпинговото споразумение, въпреки че Rusal Armenal било оттеглило това основание в репликата си в първоинстанционното производство, Комисията твърди, че е налице процесуално нарушение пред Общия съд, което засяга интересите ѝ по смисъла на член 58 от Статута на Съда.

28

Rusal Armenal пояснява, че посоченото отменително основание е имало за цел единствено Общият съд да констатира, че в неговия случай не следва да се прилага член 2, параграф 7 от основния регламент и че Комисията и Съветът следователно са били длъжни да изчислят нормалната стойност на продуктите на Rusal Armenal в съответствие с член 2, параграфи 1—6 от този регламент. Като посочило тези съображения в репликата си, Rusal Armenal не било оттеглило, нито обезсмислило това отменително основание. За сметка на това Комисията твърди, подкрепяна от Съвета, че след като е изтъкнало в жалбата си в първоинстанционното производство незаконосъобразността на член 2, параграф 7 от посочения регламент с оглед на разпоредбите на правото на СТО, Rusal Armenal е изменило тези доводи в репликата си, като посочило, че иска от Общия съд само да установи нарушение от страна на Съвета на задължението му за съобразено тълкуване.

29

От прочита на репликата на Rusal Armenal в първоинстанционното производство личи в това отношение, че преценката на обясненията на това дружество, според които то само е пояснило обхвата на своето отменително основание, без да го оттегля, за да отговори на доводите на Съвета, изисква анализ на неговата реплика и следователно повдига съществено противоречие по правен въпрос по отношение на съдържанието и на обхвата на това основание.

30

Всъщност в репликата си Rusal Armenal твърди по-специално, че член 2, параграф 7 от основния регламент не изключва възможността арменски производител да се ползва от индивидуално третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика. Поради това Rusal Armenal счита, че посочената разпоредба е несъвместима с правото на СТО, и по-специално с антидъмпинговото споразумение, не сама по себе си, а само доколкото Съветът е приложил в случая член 2, параграф 7, буква а) от този регламент, вместо член 2, параграф 7, букви б) и в), без да отчита обстоятелството, че съгласно член 2.7 от антидъмпинговото споразумение и втората допълнителна разпоредба на параграф 1 на член VI от ГАТТ той е можел да приложи член 2, параграф 7, буква а) от посочения регламент спрямо него само ако са изпълнени условията, предвидени в посочената втора допълнителна разпоредба.

31

С оглед на специфичното съдържание на тези пояснения в репликата на Rusal Armenal в първоинстанционното производство, в стадия на настоящото производство по допускане на обезпечение не може да се заключи на пръв поглед, че това дружество е оттеглило първото си отменително основание пред Общия съд или пък че го е обезсмислило. Ето защо доводите на Rusal Armenal за отхвърляне на първото основание в производството по обжалване изглеждат достатъчно правдоподобни, така че разрешението на възникналото противоречие в това отношение не е очевидно на този етап.

32

Що се отнася до второто основание в производството по обжалване, изведено от твърдение за неправилно прилагане от страна на Общия съд на решение Nakajima/Съвет (EU:C:1991:186), Rusal Armenal поддържа, обратно на доводите на Комисията, че в това решение Съдът не е установил само критерия за „намерение да се изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО“, а два алтернативни критерия, по-специално посоченото намерение и „изрично препращане към Споразумението за създаване на СТО“. Посоченото второ основание било несъвместимо с тази практика на Съда, и по-конкретно с посочения по-горе втори алтернативен критерий, следващ от изричното препращане в приложение 5 от основния регламент към подробните правила на антидъмпинговото споразумение относно изчисляването на дъмпинговия марж. Комисията и Съветът изтъкват в отговор, че член 2, параграф 7 от основния регламент не се отнася до изпълнението на задължения по ГАТТ или по правото на СТО, така че законосъобразността на тази разпоредба не може да се проверява с оглед на тези задължения, в съответствие с решение Nakajima/Съвет (EU:C:1991:186). Поради това Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, като проверил бележката под линия, отнасяща се до член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, в която Република Армения е посочена във връзка със споменатите задължения.

33

Следва да се отбележи, че в точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил следното:

„[…] В това отношение от съображенията на основния регламент, и по-точно от съображение 5 от него, личи, че той има за цел да въведе в общностното право съдържащите се в антидъмпинговото споразумение нови и подробни правила, сред които в частност са и правилата за изчисляване на дъмпинговия марж, и то за да се гарантира правилно и прозрачно прилагане на посочените правила. Следователно е безспорно, че Общността е приела основния регламент, за да се съобрази с международните си задължения, произтичащи от антидъмпинговото споразумение (вж. решение на Съда Petrotub и Republica, C‑76/00 P, EU:C:2003:4, точки 53—56 и цитираната съдебна практика), и то в приложение на член 18, параграф 4 от това споразумение (решение на Общия съд Chiquita Brands и др./Комисия, T‑19/01, EU:T:2005:31, точка 160). Освен това с член 2 (озаглавен „Определяне на дъмпинг“) от този регламент Общността е изпълнявала особените задължения по член 2 от посоченото споразумение, също отнасящи се до преценката дали е налице дъмпинг“.

34

Следователно трябва да се констатира, че е налице противоречие по важен правен въпрос между Комисията и Съвета, от една страна, и Rusal Armenal, което по същество защитава позицията, възприета от Общия съд в обжалваното съдебно решение, от друга страна, а именно по въпроса дали в настоящия случай са изпълнени критериите, установени от Съда в решение Nakajima/Съвет (EU:C:1991:186). Без да се засяга решението на Съда по основателността на второто основание в производството по обжалване, доводите на Rusal Armenal за отмяна на последното, допълнени от мотивите на Общият съд в обжалваното съдебно решение, изглеждат правдоподобни с оглед на практиката на Съда, както и на изричното позоваване в съображение 5 от основния регламент на релевантните правила, следващи от антидъмпинговото споразумение и от член VI от ГАТТ. Ето защо тези доводи не са лишени от основание, в смисъл че има достатъчно голяма вероятност да бъдат уважени за целите на настоящата преценка на fumus boni juris.

35

Що се отнася до третото основание в производството по обжалване, изведено от твърдението за нарушение на принципа на институционално равновесие от страна на Общия съд, доколкото е постановил, че посочването на Република Армения в бележката под линия, отнасяща се до член 2, параграф 7, буква а) от посочения регламент, не е съвместимо с установената от антидъмпинговото споразумение система, достатъчно е да се констатира, за целите на настоящата преценка на fumus boni juris, че това основание е тясно свързано с второто основание за обжалване. Всъщност, както Комисията признава имплицитно в становището си по молбата за допускане на обезпечение, тя счита, че Общият съд е допуснал това нарушение поради неправилно тълкуване на решение на Съда Nakajima/Съвет (EU:C:1991:186). Следователно отговорът на въпроса дали е допуснато такова нарушение, в настоящия случай зависи от това дали е налице грешка от правна страна при прилагането на критериите, установени в това решение. Ето защо по изложените в предходната точка съображения следва да се приеме, че Rusal Armenal е доказало и наличието на съществено противоречие по правен въпрос по отношение на основателността на третото основание в производството по обжалване.

36

С оглед на всичко изложено по-горе условието за fumus boni juris е изпълнено в настоящия случай.

37

Що се отнася до условието за неотложност, страната, която иска приемане на временни мерки, следва да представи доказателства, че не би могла да изчака края на производството по разглеждането на жалбата по същество, без да претърпи значителна и непоправима вреда (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда Matra/Комисия, C‑225/91 R, EU:C:1991:460, точка 19 и SCK и FNK/Комисия, C‑268/96 P(R), EU:C:1996:381, точка 30). За да се докаже наличието на такава значителна и непоправима вреда, не е необходимо настъпването на вредата да е установено с абсолютна сигурност, а е достатъчно вредата да е предвидима с достатъчна степен на вероятност (определение на заместник-председателя на Съда Комисия/ANKO, EU:C:2014:239, точка 23 и цитираната съдебна практика).

38

Rusal Armenal поддържа, че условията за постановяване на временни мерки са взаимосвързани, така че при наличието на особено сериозен характер на fumus boni juris преценката на условието за неотложност може да не е толкова стриктна, тъй като явната незаконосъобразност на мярката е достатъчна, за да се установи необходимостта от временна защита на правата на молителя в производството по допускане на обезпечение. Такъв бил по-конкретно настоящият случай, доколкото Общият съд е уважил исканията му като е отменил спорния регламент.

39

В това отношение следва да се приеме, че това обстоятелство, изтъкнато от Rusal Armenal в подкрепа на главното му искане за спиране на изпълнението на отменения от Общия съд регламент, не може да смекчи изискванията, свързани с критерия за неотложност. Следователно само по себе си прилагането на спорния регламент въпреки отмяната му с обжалваното съдебно решение не може да причини вреда, която да обоснове предявяването на иск за обезщетение от страна на Rusal Armenal. Всъщност, доколкото с приемането на член 60 от Статута на Съда законодателят на Съюза е пожелал да придаде суспензивно действие на обжалването на решение на Общия съд, отменящо регламент, съдията по обезпечителното производство, сезиран във връзка производство по обжалване, не може да лиши този член от част от полезното му действие, като систематично смекчава условието, свързано с неотложността, при наличието на подобни обстоятелства.

40

Съгласно практиката на Съда обаче повече или по-малко сериозният характер на fumus boni juris не може да не окаже влияние върху преценката на неотложността (вж. определение на председателя на Съда Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P‑R, EU:C:2011:37, точка 27). Съдията по обезпечителното производство трябва да вземе предвид неотложността, на която може да се позове молителят, на още по-силно основание, когато е налице особено сериозен характер на fumus boni juris на основанията и доводите, на които той се опира (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда Австрия/Съвет, C‑445/00 R, EU:C:2001:123, точка 110). Без да се засяга бъдещото решение на Съда по основателността на обжалването, от точки 26—36 от настоящото определение е видно, че fumus boni juris на основанията и доводите на Rusa Armenal, изглежда, е с достатъчно сериозен характер, за да се изпълни това условие — обстоятелство, което трябва да бъде взето предвид при по-нататъшния анализ, и по-специално, ако е необходимо, при претеглянето на наличните интереси.

41

При все това съгласно разпоредбите на член 160, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда условията за fumus boni juris и за неотложност са отделни и кумулативни, така че Rusal Armenal остава длъжно да докаже непосредствената опасност от настъпване на значителна и непоправима вреда (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда Akhras/Съвет, C‑110/12 P(R), EU:C:2012:507, точка 26 и на заместник-председателя на Съда Комисия/ANKO, EU:C:2014:239, точка 14).

42

Освен това, както отбелязват Комисията и Съветът, спорният регламент е влязъл в сила през м. септември 2009 г. и следователно произвежда последиците си в продължение на повече от четири години, без през този период Rusal Armenal да е поискало от съдията по обезпечителното производство на Общия съд спиране на изпълнението на тази мярка. Поради това тази страна трябва да докаже, в рамките на настоящото производство по допускане на обезпечение, че макар, считано от 2009 г., да се прилага антидъмпингово мито в размер на 13,4 % при вноса на някои от продуктите ѝ в Съюза, е налице неотложност за приемане на временни мерки, които да я предпазят от значителна и непоправима вреда, която би претърпяла при липса на такива мерки. От това следва, че Rusal Armenal трябва да докаже или вреда, която не е претърпяло през последните четири години, макар спрямо него да се прилага спорният регламент, или вреда, която е станала значителна и непоправима, така че постановяването на временните мерки да е неотложно, макар Rusal Armenal вече да е понасяло тази вреда в продължение на четирите години на производството пред Общия съд, приключило с обжалваното съдебно решение.

43

За сметка на това трябва в самото начало да се отхвърли доводът на Комисията и Съвета, свързан с факта, че срокът на антидъмпинговата мярка, установена с посочения регламент, изтича през м. септември 2014 г., или пет години след въвеждането ѝ, така че приемането на обезпечителни мерки за период от само няколко месеца не било обосновано. Всъщност, доколкото в настоящия случай става въпрос за окончателно антидъмпингово мито, не може да се изключи производство за преразглеждане на тази мярка, образувано по инициатива на Комисията или по искане на производителите на Съюза, като се има предвид, че при това положение мярката, с която се въвежда това мито, ще остане в сила в очакване на резултатите от преразглеждането, в приложение на член 11, параграф 2 от Регламент № 1225/2009, заменил основния регламент.

44

В настоящия случай Rusal Armenal посочва три непоправими вреди, които според него ще настъпят вследствие на действието на спорния регламент, ако не бъде спряно изпълнението му, а именно, на първо място, вероятното му прекратяване от страна на дружеството майка, на второ място, уволнението на голям брой от неговите служители поради вероятното затваряне на завода му и на трето място, последиците за икономиката на Република Армения и за износа на последната в Съюза. Освен това Rusal Armenal твърди, че е налице значително намаляване на пазарния му дял.

45

Що се отнася, най-напред, до евентуалното прекратяване на Rusal Armenal, последното твърди, че търпи значителни загуби, считано от влизането в сила на спорния регламент, главно поради невъзможността да осъществява износ в Съюза поради действието на този регламент. Понастоящем неговото дружество майка, UC Rusal, вече не можело да покрива загубите на дъщерните си дружества поради собствените си финансови затруднения в резултат от ниската цена на алуминия на световно равнище. Поради това било много вероятно то да реши да преустанови дейността на Rusal Armenal в близко бъдеще при липса на подобрение на рентабилността му.

46

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в случаите, когато твърдяната вреда е от финансов порядък, исканите временни мерки са обосновани, ако е видно, че при непостановяването им жалбоподателят би изпаднал в положение, което би могло да застраши финансовата му жизнеспособност до момента на постановяване на решението, с което се слага край на производството по разглеждане на жалбата му по същество, или че пазарните му дялове биха се променили значително с оглед по-специално на размера на оборота на предприятието му, както и на характеристиките на групата, към която принадлежи (определение на заместник-председателя на Съда EDF/Комисия, C‑551/12 P(R), EU:C:2013:157, точка 54).

47

Rusal Armenal не твърди, че финансовата вреда, която е претърпяло поради загубите, които според него се дължат на действието на спорния регламент, може да застраши жизнеспособността на групата дружества, към която принадлежи, така че да е налице опасност тази група, включително дружеството майка, да престанат да съществуват. Ето защо следва да се приеме, че евентуалното прекратяване на Rusal Armenal няма да е пряк резултат от действието на посочения регламент, а от търговско решение на неговото дружество майка. Ако се окаже необходимо, това решение ще бъде взето при отчитане на всички релевантни търговски обстоятелства, включително последиците от установеното от същия регламент антидъмпингово мито за рентабилността на Rusal Armenal. Други фактори, и по-специално изтъкнатите от Rusal Armenal трудни икономически условия на международния пазар на алуминий, също ще имат важна роля при вземането на това решение.

48

Трябва обаче да се припомни, че при искане за спиране на изпълнението на акт на Съюза налагането на исканите временни мерки е обосновано само ако въпросният акт е определящата причина за твърдяната значителна и непоправима вреда (определение на заместник-председателя на Съда EDF/Комисия, EU:C:2013:157, точка 41 и цитираната съдебна практика). При обстоятелствата по настоящия случай, спрямо който тази съдебна практика се прилага по аналогия, тъй като той се отнася до молба за спиране на изпълнението на регламент, отменен от Общия съд, Rusal Armenal не е доказало надлежно, че спорният регламент, който е в сила отпреди повече от четири години, е определящата причина за бъдещото му прекратяване от неговото дружеството майка, в случай че това прекратяване се осъществи.

49

По отношение на последното за изчерпателност следва да се добави, че отмяната на посочения регламент от страна на Общия съд е създала предпоставки за евентуално премахване в недалечно бъдеще на разглежданите антидъмпингови мита по отношение на Rusal Armenal, което евентуално ще подобри предполагаемата му рентабилност в средносрочен план, включително с оглед на търговските разчети, извършвани от неговото дружество майка с оглед на евентуалното му прекратяване.

50

На следващо място, по отношение на твърдяната от Rusal Armenal вреда вследствие на уволнението на 677 от неговите служители в случай на затваряне на завода му, Комисията и Съветът изтъкват в отговор, че за доказването на неотложност това предприятие може да се позовава само на понесени от него вреди, като се изключват вредите, причинени на трети лица.

51

Всъщност съгласно практиката на Съда страната, която иска постановяване на временни мерки, е длъжна да докаже, че не би могла да изчака края на главното производство, без самата тя да претърпи вреда, която ще има за нея значителни и непоправими последици (определение на председателя на Съда Cheminova и др./Комисия, C‑60/08 P(R), EU:C:2009:181, точка 35). Поради това Rusal Armenal не може да се позовава на вредата, която ще понесат служителите му в случай на закриване на работните им места.

52

Следва все пак да се констатира, че когато предприятие е принудено да закрива работни места и да губи по този начин обучена и оперативна работна сила, това може да представлява пряка вреда за самото предприятие, независимо от отделната вреда, понесена от неговите служители, доколкото за него ще бъде по-трудно да възобнови дейността си впоследствие, при промяна на икономическите условия.

53

В рамките на настоящото производство обаче Rusal Armenal не е доказало, че антидъмпинговото мито, установено със спорния регламент преди повече от четири години, представлява определящата причина по смисъла на практиката на Съда, припомнена в точка 48 по-горе, за евентуалното затваряне на завода му в бъдеще, било то след неговото прекратяване, или след преструктуриране на дейността му с цел намаляване на разходите му.

54

На последно място, трябва да се констатира, че дори да се приеме за установена, твърдяната вреда в резултат от неблагоприятните последици от антидъмпинговото мито, установено с посочения регламент, за икономиката на Арменската република и за износа ѝ в Съюза няма да бъде понесена от самото Rusal Armenal, а общо от населението на Армения. Поради това с оглед на припомнената в точка 51 по-горе практика на Съда Rusal Armenal не може да се позовава на тази вреда, за да обоснове твърдяната от него неотложност.

55

Освен това Rusal Armenal не представя конкретни и специфични доказателства за твърдяното от него значително намаляване на пазарния му дял, което се дължало на изключването на неговите продукти от пазара на Съюза. При липса на точна информация за твърдяното изключващо действие на антидъмпинговото мито, установено със същия регламент по отношение на износа на продукти на Rusal Armenal в Съюза, и за характеристиките на разглеждания пазар съдията по обезпечителното производство не може да установи наличието на вреда, причинена от твърдяното намаляване на въпросните пазарни дялове, нито да прецени значимостта и непоправимия характер на тази вреда.

56

От всички изложени по-горе съображения следва, че Rusal Armenal не е доказало, че ако не бъде спряно изпълнението на спорния регламент, в сила от 2009 г., то би могло да понесе значителна и непоправима вреда. От това следва, че условието за неотложност не е изпълнено, поради което настоящата молба за допускане на обезпечение следва да се отхвърли, без да е необходимо претегляне на наличните интереси и произнасяне по искането за постановяване на временни мерки, предявено от Rusal Armenal при условията на евентуалност.

По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи: