1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 43 ЕО, член 49 ЕО и членове 56 ЕО—58 ЕО.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между няколко групи международни дружества и Commissioners of Inland Revenue (данъчна администрация на Обединеното кралство) във връзка с данъчното облагане на местни дружества за печалбите, реализирани от чуждестранни дъщерни дружества, и за дивидентите, получени от такива дъщерни дружества.

3

Корпоративният данък в Обединеното кралство е уреден със Закона за данъка върху дохода и корпоративния данък (Income and Corporation Taxes Act 1988, наричан по-нататък „ICTA“).

4

Съгласно член 6 от ICTA местните дружества се облагат с корпоративен данък върху световната си печалба. Тя включва печалбите на клоновете или представителствата, чрез които дружеството упражнява своята дейност в други държави.

5

От друга страна, по принцип местното дружество не се облага с данък върху печалбите на своите местни или чуждестранни дъщерни дружества към момента на реализиране на печалбата.

6

Съгласно член 208 от ICTA, когато местно за Обединеното кралство дружество получава дивиденти от дружество, което също е местно за тази държава-членка, то не се облага с корпоративен данък върху тези дивиденти.

7

Когато местно за Обединеното кралство дружество получава дивиденти от чуждестранно за Обединеното кралство дружество, то се облага с корпоративен данък върху тези дивиденти. В този случай получилото дивидентите дружество няма право на данъчен кредит, а получените дивиденти не се определят като освободени доходи от инвестиции. От друга страна, според членове 788 и 790 от ICTA то ползва данъчно облекчение за данъка, платен от разпределящото дивидентите дружество в държавата, за която последното е местно, като това облекчение се предоставя по силата на действащото законодателство в Обединеното кралство или съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (наричана по-нататък „СИДДО“), сключена от Обединеното кралство с тази държава.

8

Така националното законодателство допуска удържаните при източника данъци, платени върху разпределените дивиденти от чуждестранно дружество, да се приспаднат от корпоративния данък, който получилото дивидентите местно дружество дължи. Ако получилото дивиденти местно дружество контролира, пряко или косвено, или е дъщерно дружество на друго дружество, което контролира, пряко или косвено, 10 % или повече от правата на глас на разпределящото дивидентите дружество, облекчението е до размера на съответния чуждестранен корпоративен данък, платен върху печалбите, от които са изплатени дивидентите. Данъчно облекчение за този чуждестранен данък може да се предостави само до сумата, дължима на Обединеното кралство като корпоративен данък върху съответния доход.

9

Специални разпоредби са предвидени за облагането на доходи от инвестиции, а именно дивиденти, получени от застрахователни компании от активи, свързани с пенсионна и животозастрахователна дейност.

10

Член 208 от ICTA по принцип не се прилага нито за пенсионната, нито за животозастрахователната дейност в чужбина, поради което дивидентите от свързаните с тази дейност портфейлни инвестиции се облагат с данък в Обединеното кралство, изчислен в съответствие с приложимите принципи в областта на изчисляване на оперативната печалба от застраховане. Преди 1 юли 1997 г. обаче животозастрахователните компании можели, по изключение от посочения принцип, да изберат този член да се прилага спрямо тях по отношение на получените от местни дружества дивиденти, в рамките на своята пенсионна дейност. Ако животозастрахователна компания се възползва от това право на избор, тя не можела да иска плащане на данъчен кредит за тези дивиденти. Подобен избор обаче не бил възможен по отношение на получените от чуждестранни дружества дивиденти в рамките на такава дейност.

11

Към принципа, според който местното дружество не се облага с данък върху печалбите на чуждестранните му дъщерни дружества към момента на реализиране на тези печалби, е добавен дерогационен режим, а именно правната уредба на чуждите контролирани дружества (наричани по-нататък „ЧКД“), която се намира в членове 747—756 и в приложения 24—26 към ICTA.

12

Това законодателство предвижда печалбите на ЧКД — а именно, в редакцията на тази уредба, приложима към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство (наричана по-нататък „правната уредба на ЧКД“), чуждестранно дружество, от което местното дружество притежава над 50 % — да се разглеждат като печалби на местното дружество и се облагат при него, като то получава данъчен кредит за платения от ЧКД данък в държавата, в която е установено. Ако същите тези печалби след това се разпределят на местното дружество под формата на дивиденти, платеният от него данък в Обединеното кралство върху печалбите на ЧКД се счита за допълнителен данък, платен от последното в чужбина, и дава право на данъчен кредит, който може да се приспадне от дължимия от местното дружество данък върху тези дивиденти.

13

Правната уредба на ЧКД намира приложение тогава, когато в държавата по неговото установяване ЧКД е обект на „по-ниско ниво на данъчно облагане“, което съгласно тази уредба е налице за всяка счетоводна година, през която платеният от ЧКД данък е по-малко от три четвърти от размера на данъка, който щеше да бъде платен в Обединеното кралство върху облагаемите печалби в размера, в който те щяха да бъдат изчислени за целите на данъчно облагане в тази държава-членка.

14

Данъчното облагане, което следва от прилагането на правната уредба на ЧКД, е свързано с редица изключения.

15

Според посочената правна уредба на ЧКД, това данъчно облагане не се прилага в нито един от посочените по-долу случаи:

16

Предвиденото от правната уредба на ЧКД данъчно облагане не се прилага и когато е издържан т.нар. „тест за мотивация“. Той включва две кумулативни условия. Първо, когато операциите, чрез които ЧКД е реализирало печалбите за съответния отчетен период, водят до намаляване на данъка в Обединеното кралство спрямо данъка, който щеше да бъде платен, ако тези операции липсваха, и когато размерът на това намаление превишава определен праг, местното дружество трябва да докаже, че превишаването не е било главната цел или една от главните цели на тези операции. Второ, местното дружество трябва да докаже, че през въпросния отчетен период главната цел или една от главните цели за съществуването на ЧКД не е била да се намали данъкът в Обединеното кралство чрез отклоняване на печалби. Според посочената уредба отклоняване на печалби е налице, когато основателно може да се предположи, че ако ЧКД или свързано с него дружество, установено извън Обединеното кралство, не съществуваха, то доходите щяха да бъдат получени от местно за Обединеното кралство лице и обложени с данък при това лице.

17

През 1996 г. данъчните власти на Обединеното кралство са публикували списък на държави, в които при определени условия ЧКД може да бъде учредено и да извършва своята дейност, тъй като се приема, че то отговаря на условията, които позволяват да избегне предвиденото в правната уредба на ЧКД данъчно облагане.

18

До 1999 г. правната уредба на ЧКД се прилага само по указание от страна на данъчната администрация на Обединеното кралство. Местните дружества майка не са имали никакви задължения за деклариране във връзка с ЧКД. Оттогава насам местните дружества следва сами да определят дали тази уредба се прилага в техния конкретен случай, както и данъчното облагане, което следва от евентуалното прилагане на тази уредба (правило за т.нар. „самостоятелно изчисляване“).

19

По отношение на ЧКД декларацията на местното дружество за корпоративния данък трябва да съдържа информация за наименованията на съответните ЧКД, страната/страните, за която/които те са местни, значимостта на интересите на местното дружество във всяко от тези ЧКД, както и данните относно евентуална молба за освобождаване от данък. Ако нито едно от предвидените в правната уредба на ЧКД изключения не е приложимо, местното дружество трябва да уточни условията на изчисляване на общия данък.

20

Правната уредба на ЧКД е изменяна многократно след декември 1993 г.

21

Първо, правилото за „самостоятелно изчисляване“ е въведено по отношение на ЧКД за счетоводните години след 1 юли 1999 г.

22

Второ, определението за контрол върху чуждестранно дружество е изменено, като това изменение влиза в сила на 21 март 2000 г. Освен това е приета разпоредба относно общите дъщерни дружества.

23

Трето, със Закона за финансите от 2000 г. са въведени разпоредби относно „конструираната ставка“ („designer rate“), които започват да се прилагат от 6 октомври 1999 г. По силата на тези разпоредби местно дружество за държава, в която данъчната ставка е равна на или по-голяма от три четвърти от ставката в Обединеното кралство, също може да попада в приложното поле на правната уредба на ЧКД, ако според данъчната администрация на Обединеното кралство действащите разпоредби на държавата по установяването на посоченото дружество допускат то да влияе върху размера на подлежащия на плащане данък.

24

Четвърто, посредством редица изменения стават по-строги условията за прилагане на изключението „de minimis“, на изключението поради наличие на приемлива политика на разпределение, на изключението, свързано с освободените от облагане дейности, както и на това относно изключените страни.

25

Спорът по главното производство спада към споровете от вида „group litigation“ относно разпоредбите на данъчното законодателство на Обединеното кралство, свързани с дивидентите и с ЧКД. В този спор пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, срещу данъчната администрация на Обединеното кралство са подадени искове от 21 групи международни дружества. Делата по искове на три групи дружества, а именно Anglo American, Cadbury Schweppes и Prudential, бяха избрани за пилотни дела.

26

Anglo American и Cadbury Schweppes изтъкват пред препращащата юрисдикция, че са се съобразили с данъчните разпоредби на Обединеното кралство относно ЧКД и относно дивидентите, но ако са знаели, че тези разпоредби противоречат на общностното право, те нямало да платят нито данъка върху получените от ЧКД дивиденти, нито данъка върху реализираните от ЧКД печалби. Освен това те нямало да приспаднат от данъка си някои данъчни облекчения, които по този начин щели да се използват за други цели или да се отложи ползването им, нито да изплатят дивиденти, за да бъдат освободени поради приемлива политика на разпределение, тъй като те нямали търговски интерес от подобни плащания, или тъй като определеният с предвидените условия в правната уредба на ЧКД момент на плащане, що се отнася до посоченото освобождаване, излагал групата на неблагоприятно данъчно третиране. На последно място, те нямало да предприемат действията, нито да направят разходите, необходими да се съобразят с правната уредба на ЧКД, нито да ограничат търговската дейност на ЧКД, за да спазят тази уредба.

27

В това отношение Anglo American и Cadbury Schweppes молят препращащата юрисдикция да постанови възстановяване на недължимо платените суми и/или поправяне на вредите, настъпили като последица от разпоредбите на правната уредба на ЧКД и на дивидентите, както и възстановяване на разходите, които те са направили, за да се съобразят с посочените разпоредби.

28

Prudential моли препращащата юрисдикция да се обложат с данък при някои от неговите местните дружества дивидентите, получени от чуждестранни дружества, в които първите са имали портфейлно участие с инвестиционна цел, представляващо по-малко от 10 % от правата на глас, поради което тези местни дружества не са били подчинени на правната уредба на ЧКД.

29

В това отношение Prudential моли препращащата юрисдикция да постанови възстановяване на недължимо платените суми и/или поправяне на вредите, които са последица от данъчното облагане, в приложение на данъчната уредба на Обединеното кралство относно дивидентите, на получените дивиденти от дружества, установени в други държави-членки и в трети страни.

30

При тези условия High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division, решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

Тъй като в настоящото дело са поставени въпроси за тълкуване, които са подобни на поставените въпроси по дела, довели впоследствие до Решение от 12 септември 2006 г. по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas (C-196/04, Recueil, стр. I-7995), Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation (C-374/04, Recueil, стр. I-11673) и Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation (C-446/04, Recueil, стр. I-11753), както и Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation (C-524/04, Сборник, стр. I-2107), с акт на председателя на Съда от 13 декември 2005 г. производството беше спряно до постановяването на решение по последните дела.

32

Посочените по-горе Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, Решение по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation бяха съобщени на препращащата юрисдикция с писмо от 3 април 2007 г., за да информира тя Съда дали с оглед на тези решения поддържа своето преюдициално запитване.

33

С писмо от 12 юни 2007 г. препращащата юрисдикция уведомява Съда, че поддържа своето запитване.

34

Съгласно член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник, когато определен преюдициален въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, или когато отговорът на подобен въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът, след изслушване на генералния адвокат, може по всяко време да се произнесе с мотивирано определение.

35

С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи по същество дали член 43 ЕО и член 56 ЕО допускат законодателство на държава-членка, което освобождава от корпоративен данък дивидентите, които местно дружество е получило от друго местно дружество (наричани по-нататък „дивиденти с национален произход“), но предвижда облагане с посочения данък на дивидентите, които местно дружество е получило от чуждестранно дружество (наричани по-нататък „дивиденти с чуждестранен произход“), по-конкретно когато става въпрос за чуждестранно дружество, контролирано от посоченото местно дружество, и едновременно с това предоставя данъчно облекчение за всички удържани при източника данъци в държавата, за която разпределящото дружество е местно, както и когато местното дружество, получател на дивидентите, притежава, пряко или косвено, 10 % или повече от правата на глас на разпределящото дружество, данъчно облекчение за платения от разпределящото дружество корпоративен данък върху печалбите, от които са разпределени дивидентите.

36

Следва да се констатира, че в своето посочено по-горе Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation Съдът вече е имал повод да разгледа този въпрос и следователно даденият в това решение отговор е напълно приложим за първия поставен от препращащата юрисдикция въпрос в настоящото дело.

37

В това решение Съдът изтъква, че общностното право по принцип не съдържа забрана държава-членка да избягва многократното данъчно облагане на получени от местно дружество дивиденти, като прилага норми, които освобождават тези дивиденти от данъчно облагане, когато те са изплатени от местно дружество, като същевременно избягва, посредством система за приспадане, многократното данъчно облагане на посочените дивиденти, когато те са изплатени от чуждестранно дружество (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 48).

38

На първо място, що се отнася до дивидентите, които местно дружество е получило от чуждестранно дружество, в което то има участие, даващо му възможност да упражнява със сигурност влияние върху решенията на чуждестранното дружество и да определя неговата дейност, според Съда обстоятелството, че спрямо дивидентите с национален произход се прилага система за освобождаване, а спрямо дивидентите с чуждестранен произход — система за приспадане, не противоречи на установения с член 43 ЕО принцип за свободата на установяване, при условие че данъчната ставка върху дивидентите с чуждестранен произход не е по-висока от прилаганата данъчна ставка за дивидентите с национален произход, както и че данъчният кредит е поне равен на платената сума в държавата-членка на разпределящото дружество, до облагаемия размер в държавата-членка на дружеството получател (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 57).

39

На второ място, що се отнася до местните дружества, получили дивиденти от дружество, в което притежават 10 % или повече от правата на глас, без това участие да им дава възможност да упражняват със сигурност влияние върху решенията на чуждестранното дружество или да определят неговата дейност, от практиката на Съда следва, че в контекста на разглежданото в главното производство национално законодателство прилагането на система за освобождаване спрямо дивидентите с национален произход и на система за приспадане спрямо дивидентите с чуждестранен произход не противоречи на установения с член 56 ЕО принцип за свободното движение на капитали, при условие че данъчната ставка върху дивидентите с чуждестранен произход не е по-висока от прилаганата данъчна ставка за дивидентите с национален произход, както и че данъчният кредит е поне равен на платената сума в държавата-членка на разпределящото дружество, до размера на данъка, наложен в държавата-членка на дружеството получател (вж. в този смисъл Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 60).

40

На трето и последно място, що се отнася до местните дружества, получили дивиденти от дружества, в които притежават под 10 % от правата на глас, след като е установил, че дивидентите с национален произход са освободени от корпоративен данък, докато дивидентите с чуждестранен произход се облагат с този данък и дават право само на данъчно облекчение за евентуално удържаните при източника данъци върху същите тези дивиденти в държавата, за която разпределящото дружество е местно (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 61), според Съда различното третиране, което прави законодателство като разглежданото в главното производство по отношение на дивидентите, които местни дружества получават от чуждестранни дружества, в които те притежават под 10 % от правата на глас, представлява ограничение на свободното движение на капитали, по принцип забранено от член 56 ЕО (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 65).

41

По-нататък, Съдът е приел, че по отношение на такива участия единствено фактът, че държавата-членка е длъжна да определи дали и в каква степен трябва да се избегне многократното данъчно облагане на разпределени печалби, обаче не означава, че ѝ е позволено да прилага режим, при който дивидентите с чуждестранен произход и дивидентите с национален произход не се третират по еднакъв начин (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 69), както и че — независимо от факта, че държавата-членка при всички случаи разполага с различни възможни системи, за да предотврати или смекчи многократното данъчно облагане на разпределените печалби — евентуални трудности при определянето на действително платения данък в друга държава-членка не могат да обосноват наличието на пречка за свободното движение на капитали като пречката, която е последица от разглежданото законодателство в главното производство (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 70).

42

Поради това Съдът е постановил, че член 56 ЕО не допуска законодателство на държава-членка, което освобождава от корпоративен данък дивидентите, които местно дружество получава от друго местно дружество, и едновременно с това предвижда облагането с този данък на дивидентите, които местно дружество получава от чуждестранно дружество, в което то притежава под 10 % от правата на глас, без да му предоставя данъчен кредит за действително изплатения от разпределящото дружество данък в държавата, за която то е местно (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 74).

43

С оглед на гореизложеното, на първия въпрос трябва да се отговори, че:

44

С втория си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали член 43 ЕО, член 49 ЕО или член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава-членка, което позволява да се освободят от корпоративен данък някои дивиденти, които местни застрахователни компании са получили от местни дружества, но изключва освобождаването на подобни дивиденти, получени от чуждестранни дружества.

45

В това отношение от съдебната практика следва, че свободата на установяване включва правото да се създават и ръководят предприятия, и по-конкретно дружества, в една държава-членка от гражданин на друга държава-членка. По този начин упражнява правото си на установяване гражданин на държава-членка, който има участие в капитала на дружество, установено в друга държава-членка, което му дава възможност да упражнява със сигурност влияние върху решенията на дружеството и да определя неговата дейност (Решение от 13 април 2000 г. по дело Baars, C-251/98, Recueil, стр. I-2787, точка 22; Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 31, и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 27).

46

По правило придобиването от едно или повече лица, които са местни за една държава-членка, на дялове от дружество, създадено и установено в друга държава-членка, се регулира от разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното движение на капитали, когато подобно участие не дава на тези лица сигурно влияние върху решенията на дружеството и не им позволява да определят неговата дейност (вж. в този смисъл Решение по дело Baars, точка 22; Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, точка 31, както и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 27, посочени по-горе).

47

В конкретния случай от определението за препращане следва, че ищците по главното производство, спрямо които се прилага разглежданото в рамките на втория въпрос законодателство, не са имали контролно участие в капитала на дружествата, от които са получили дивиденти, а само портфейлно участие под 10 % с инвестиционна цел.

48

Следователно не е необходимо да се отговаря на втория въпрос в частта му, която се отнася до член 43 ЕО.

49

Същото се отнася и за частта от този въпрос, която се отнася до член 49 ЕО.

50

Всъщност от член 50 ЕО следва, че по смисъла на Договора услугите се считат за услуги, ако те обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на капитали.

51

След като обаче получаването на дивиденти от акции на дружество, установено в една държава-членка, от гражданин на друга държава-членка, е неразривно свързано с движение на капитали (Решение от 6 юни 2000 г. по дело Verkooijen, C-35/98, Recueil, стр. I-4071, точки 29 и 30), тази дейност не попада в обхвата на член 49 ЕО.

52

Ето защо на поставените въпроси следва да се отговори с оглед само на член 56 ЕО.

53

Поради това е уместно да се припомни, че мерките, забранени с член 56, параграф 1 ЕО като ограничаващи движението на капитали, включват мерки, които по естеството си могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в една държава-членка или да възпрат местните лица да инвестират в други държави-членки (Решение от 23 февруари 2006 г. по дело van Hilten-van der Heijden, C-513/03, Recueil, стр. I-1957, точка 44; Решение от 25 януари 2007 г. по дело Festersen, C-370/05, Сборник, стр. I-1129, точка 24, и Решение от 18 декември 2007 г. по дело A, C-101/05, Сборник, стр. I-11531, точка 40).

54

В рамките на приложимото законодателство в главното производство, член 208 от ICTA по принцип не се прилага нито за пенсионната, нито за животозастрахователната дейност в чужбина, поради което дивидентите от портфейлни инвестиции, свързани с тази дейност, се облагат с данък от Обединеното кралство. Ако преди 1 юли 1997 г. животозастрахователните компании по изключение са можели да изберат този член да се прилага спрямо тях по отношение на получените при пенсионната им дейност дивиденти от местни дружества, то по отношение на получените при такава дейност дивиденти от чуждестранни дружества подобен избор не бил възможен.

55

Подобна система би била в противоречие с член 56 ЕО, ако дивидентите, които са изплатени на застрахователни компании, установени в Обединеното кралство, от дружества, установени в друга държава-членка, се третират по-неблагоприятно от финансова гледна точка в сравнение с тези, изплатени от установени в Обединеното кралство дружества (вж. в този смисъл Решение по дело Verkooijen, посочено по-горе, точки 34—38 и Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 64).

56

В това отношение от акта за препращане не следва — тъй като предоставената възможност за избор при дивидентите с национален произход включвала отказ от данъчен кредит — че дружество, което получава дивиденти с чуждестранен произход, било третирано по-неблагоприятно само поради факта че не можело да се ползва от подобна възможност.

57

Препращащата юрисдикция трябва да провери дали случаят е такъв.

58

Доколкото от акта за препращане обаче е видно, че дружествата, които имат под 10 % участие в разпределящото дружество, не се ползвали от данъчно облекчение за корпоративния данък, платен от това дружество в държавата-членка, за която е местно, посочените дружества са били предмет на по-неблагоприятно данъчно третиране, което противоречи на член 56 ЕО.

59

Според правителството на Обединеното кралство предоставянето на данъчно облекчение на тези местни дружества за корпоративния данък единствено до размера на евентуално удържаните при източника данъци върху дивидента е законно и съразмерно. Всъщност практически пречки не допускали на дружество, което има участие в разпределящото дружество под 10 %, да се предостави данъчен кредит, съответстващ на действително заплатения данък от последното дружество. За разлика от данъчния кредит, предоставен за удържани данъци при източника, такъв данъчен кредит можел да се предостави само след дълги и сложни проверки. Ето защо било законно да се определи праг в зависимост от размера на притежаваното участие.

60

Наистина, при въвеждане на механизми за предотвратяване или смекчаване на многократното данъчно облагане на разпределени дивиденти държавите-членки по принцип трябва да определят категорията данъчнозадължени лица, която може да се ползва от посочените механизми, както и да въведат за тази цел прагове въз основа на участието на тези лица в съответните разпределящи дружества. Само по отношение на дружества от държава-членка с минимално участие от 25 % в капитала на дружество от друга държава-членка член 4 от Директива 90/435/ЕИО от 23 юли 1990 година на Съвета относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки (ОВ L 225, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97), във връзка с член 3 от нея, в приложимата редакция към момента на настъпване на фактите в главното производство, изисква от държавите-членки, ако не освобождават от данъчно облагане получените от местно дружество майка печалби от дъщерно дружество, което е местно за друга държава-членка, да разрешат на дружеството майка да приспадне от размера на дължимия данък не само размера на удържания при източника данък, събран от държавата-членка, за която е местно дъщерното дружество, но и частта от данъка на дъщерното дружество, свързана с тези печалби (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 67).

61

При все това, ако за участията, които не попадат в обхвата на Директива 90/435, член 4 от нея не е пречка държава-членка да предвиди данъчно облагане на печалбите, изплатени от чуждестранно дружество на местно дружество, без да предостави на последното никакво данъчно облекчение за платения от първото дружество корпоративен данък в държавата, за която то е местно, то държавата-членка може да упражни това правомощие само дотолкова, доколкото съгласно нейното национално право получаваните от местно дружество дивиденти от друго местно дружество също се облагат с данък при дружеството получател, без последното да може да се ползва от данъчно облекчение за платения корпоративен данък от разпределящото дружество (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 68).

62

Всъщност самият факт, че държавата-членка трябва да определи, по отношение на подобни участия, дали и в каква степен трябва да се избегне многократното облагане на разпределени печалби, все пак не означава, че тя има право да прилага система, при която дивидентите с национален произход и дивидентите с чуждестранен произход не се третират по еднакъв начин (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 69).

63

Освен това независимо от факта, че държавата-членка при всички случаи разполага с различни възможни системи, за да предотврати или смекчи многократното данъчно облагане на разпределени печалби, не би могло с евентуални трудности във връзка с определянето на действително платения данък в друга държава-членка да се обоснове наличието на пречка за свободното движение на капитали като пречката, която е последица от разглежданото законодателство в главното производство (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 70, и цитираната съдебна практика).

64

Правителството на Обединеното кралство впрочем поддържа в настоящото дело, че подобно различно третиране може да бъде обосновано с необходимостта да се осигури съгласуваност на данъчната система.

65

Наистина, от съдебната практика следва, че с необходимостта да се осигури съгласуваност на данъчната система може да се обоснове ограничение на упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора (Решение от 28 януари 1992 г. по дело Bachmann, C-204/90, Recueil, стр. I-249, точка 28, и Решение по дело Комисия/Белгия, C-300/90, Recueil, стр. I-305, точка 21).

66

Също според постоянната съдебна практика обаче, за да може да издържи аргумент с подобна обосновка, трябва да бъде установено наличието на пряка връзка между въпросното данъчно предимство и компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение (вж. в този смисъл Решение по дело Verkooijen, посочено по-горе, точка 57; Решение от 15 юли 2004 г. по дело Lenz, C-315/02, Recueil, стр. I-7063, точка 35; Решение от 14 септември 2006 г. по дело Centro di Musicologia Walter Stauffer, C-386/04, Recueil, стр. I-8203, точка 53, и Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 93).

67

След като обаче разглежданата в главното производство данъчна уредба предвижда, въз основа на връзката между данъчното предимство и компенсационното задължение, данъчен кредит за получените дивиденти от чуждестранно дружество, в което местно дружество майка притежава 10 % или повече от правата на глас, то необходимостта от такава пряка връзка би трябвало да доведе конкретно до предоставяне на същото данъчно предимство на дружествата, получаващи дивиденти от чуждестранни дружества, в които местно дружество майка притежава под 10 % от правата на глас, тъй като тези дружества също са длъжни да платят корпоративен данък върху разпределените печалби в държавата, за която са местни (вж. в този смисъл Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 93).

68

Следователно ограничението, посочено в точка 58 от настоящото определение, не може да бъде обосновано с необходимостта да се осигури съгласуваност на данъчната система.

69

Поради това на втория въпрос трябва да се отговори, че член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава-членка, което позволява да се освободят от корпоративен данък някои дивиденти, които местни застрахователни компании са получили от местни дружества, но изключва освобождаването за подобни дивиденти, получени от чуждестранни дружества, доколкото това води до по-неблагоприятно третиране на последните дивиденти.

70

С третия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали член 43 ЕО, член 49 ЕО или член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава-членка, което предвижда, от една страна, включването в данъчната основа на местно дружество, установено в тази държава-членка, на реализирани от ЧКД печалби в друга държава-членка, когато за тези печалби там е предвидено по-ниско ниво на данъчно облагане в сравнение с приложимото в първата държава, и, от друга страна, налага определени изисквания, които трябва да се спазят, в случай че местното дружество иска да бъде освободено от вече платените данъци върху печалбите на това контролирано дружество в държавата, за която то е местно.

71

На първо място, трябва да се установи, че в своето Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, Съдът вече е имал повод да разгледа първата част от този въпрос и следователно отговорът му от посоченото решение е напълно приложим в настоящото дело.

72

В това решение Съдът е постановил, че когато правната уредба на ЧКД се отнася до данъчното облагане, при определени условия, на печалбите на установени извън Обединеното кралство дъщерни дружества, в които местно дружество има участие, осигуряващо му контрол върху последните, посоченото законодателство трябва да се изследва от гледна точка на член 43 ЕО и член 48 ЕО (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 32).

73

Ако се приеме, че посоченото законодателство поражда ограничително действие по отношение на свободното предоставяне на услуги и на свободното движение на капитали, подобно действие би било неминуема последица от евентуална пречка пред свободата на установяване и при всички случаи не обосновава самостоятелно обсъждане на посоченото законодателство с оглед на член 49 ЕО и член 56 ЕО (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 33).

74

На следващо място, Съдът е изтъкнал, че в правната уредба на ЧКД се прави разлика в третирането на местните дружества в зависимост от нивото на данъчно облагане, предвидено за дружеството, в което те имат участие, осигуряващо им контрол върху същото, както и че тази разлика в третирането поставя в неблагоприятно данъчно положение местното дружество, спрямо което е приложима правната уредба на ЧКД (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точки 43 и 45).

75

Следователно Съдът е приел, че произтичащото от правната уредба на ЧКД различно данъчно третиране и неговите неблагоприятни последици за местните дружества, които имат дъщерно дружество, за което в друга държава-членка е предвидено по-ниско ниво на данъчно облагане, могат да препятстват упражняването на свободата на установяване от страна на тези дружества, като ги възпират да създават, придобиват или запазват дъщерно дружество в държава-членка, в която за същото е предвидено такова ниво на данъчно облагане, поради което те представляват ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО и на член 48 ЕО (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 46).

76

При все това национална мярка, която ограничава свободата на установяване, може да бъде обоснована, когато се отнася конкретно до изцяло привидни договорености, чиято цел е да се избегне прилагането на законодателството на съответната държава-членка (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 51, и цитираната съдебна практика).

77

От това следва, че за да може едно ограничение на свободата на установяване да бъде обосновано с доводи за борба срещу представляващите злоупотреба практики, то трябва да е насочено конкретно към това да попречи на поведения, изразяващи се в пораждане на изцяло привидни договорености, които не отразяват стопанската действителност, с цел заобикаляне на обикновено дължимия данък върху реализираната печалба от дейности, извършени на националната територия (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 55).

78

За да се установи, че действително съществува такава договореност, освен наличието на елемент от субективна страна — намерението да бъде получено данъчно предимство, трябва от обективна страна да е видно, че въпреки формалното спазване на предвидените изисквания на общностното право, целта на свободата на установяване не е била постигната (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 64, и цитираната съдебна практика).

79

При тези условия, за да бъде съобразена правната уредба на ЧКД с общностното право, предвиденото в тази уредба данъчно облагане трябва да не се прилага, когато, независимо от наличието на съображения от данъчен характер, създаването на ЧКД отразява стопанска действителност. Тази констатация трябва да се основава на обективни факти, които могат да бъдат проверени от трети лица, по-конкретно доколко ЧКД физически съществува в смисъл на помещения, персонал и оборудване (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точки 65 и 67).

80

В конкретния случай препращащата юрисдикция трябва да провери, както поддържа правителството на Обединеното кралство, дали определеният в правната уредба на ЧКД тест за мотивация може да се тълкува по начин, който да позволи прилагането на предвиденото в тази уредба данъчно облагане да се ограничи до изцяло привидни договорености, или обратно, дали критериите, на които се основава този тест, означават, че след като нито едно от предвидените от същата тази уредба изключения не е приложимо и намерението да се намали данъкът в Обединеното кралство заема централно място сред причините за създаването на ЧКД, то местното дружество майка попада в приложното поле на посочената уредба, макар и да липсват обективни данни, които да показват съществуването на договореност от такъв характер. В първата хипотеза правната уредба на ЧКД трябва да се разглежда като съвместима с член 43 ЕО и член 48 ЕО. Обратно, във втората хипотеза трябва да се приеме, че посочената уредба е в противоречие с член 43 ЕО и член 48 ЕО (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точки 72—74).

81

С оглед на горепосочените съображения член 43 ЕО и член 48 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в данъчната основа на местно дружество, установено в държава-членка, да бъдат включени реализирани от ЧКД печалби в друга държава-членка, когато за тези печалби там е предвидено по-ниско ниво на данъчно облагане в сравнение с приложимото в първата държава, освен ако това включване е свързано само с изцяло привидни договорености, които целят да се избегне заплащането на обикновено дължимия национален данък. Следователно такава данъчна мярка не трябва да се прилага, когато въз основа на обективни факти, които могат да бъдат проверени от трети лица, се установи, независимо от наличието на съображения от данъчен характер, че това ЧКД реално е установено в приемащата държава-членка и действително осъществява стопанска дейност там (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 75).

82

На второ място, колкото до предвидените изисквания, които трябва да бъдат спазени, за да се освободят от облагане при местно дружество печалбите на ЧКД, следва да се отбележи, от една страна, че в посоченото по-горе Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas Съдът е постановил, че местното дружество е поставено в най-добро положение да докаже, че не е прибягнало до изцяло привидни договорености, които не отразяват стопанската действителност, с цел заобикаляне на обикновено дължимия данък върху реализираната печалба от дейности, извършени на националната територия, както и че трябва да му бъде предоставена възможност да представи доказателства относно реалното установяване на ЧКД и действителното извършване на дейности от него (Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 70).

83

В настоящия контекст обаче изискванията, които трябва да бъдат спазени, са неразделна част от преценката, напомнена в точка 81 от настоящото определение, от която зависи съвместимостта на правната уредба на ЧКД.

84

От друга страна, в посоченото по-горе Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation Съдът е приел, че национално законодателство, което при определяне на това дали дадена сделка представлява изцяло привидна договореност, постигната единствено за данъчни цели, се основава на преглед на обективни и проверими факти, трябва да се разглежда като ненадхвърлящо необходимото за предотвратяване на представляващи злоупотреба практики, ако във всички случаи, в които наличието на подобна привидна договореност не може да бъде изключено, на данъчно задълженото лице се предоставя възможност, без да бъде подлагано на прекомерна административна принуда, да представи доказателства относно евентуалните търговски съображения, поради които е сключена посочената сделка (Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 82).

85

Ето защо член 43 ЕО и член 48 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчно законодателство на държава-членка, което налага определени изисквания, които да се спазят в случай че местното дружество иска да бъде освободено от вече платените данъци върху печалбите на това ЧКД в държавата, за която то е местно, при условие че тези изисквания имат за цел да се провери реалното установяване на ЧКД и действителното осъществяване на стопанска дейност от същото, без това да включва прекомерна административна принуда.

86

Следователно на третия въпрос трябва да се отговори, че:

87

С четвъртия си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали отговорът на първи до трети въпрос би бил различен, ако чуждестранното дружество е установено в трета страна.

88

В това отношение, на първо място, трябва да се напомни, че главата от Договора, отнасяща се до свободата на установяване, не съдържа никаква разпоредба, която да разпростира приложното поле на нейните разпоредби спрямо положения, свързани с установяването на дружество от една държава-членка в трета страна (вж. в този смисъл Определение от 10 май 2007 г. по дело A и B, C-102/05, Сборник, стр. I-3871, точка 29, и Решение от 24 май 2007 г. по дело Holböck, C-157/05, Сборник, стр. I-4051, точка 28).

89

Следователно с оглед на отговорите, дадени на първи до трети въпрос, на четвъртия въпрос трябва да се отговори само по отношение на мерките, които не се допускат от член 56 ЕО.

90

Поради това трябва да се напомни, че член 56, параграф 1 ЕО осъществява либерализирането на движението на капиталите между държавите-членки, както и между държавите-членки и третите страни. За тази цел той разпорежда, че в рамките на главата от Договора, озаглавена „Капитали и плащания“, всички ограничения на движенията на капиталите между държавите-членки, както и между държавите-членки и третите страни, са забранени (Решение от по дело Sanz de Lera и др., C-163/94, C-165/94 и C-250/94, Recueil, стр. I-4821, точка 19; Решение по дело van Hilten-van der Heijden, посочено по-горе, точка 37, и Решение по дело A, посочено по-горе, точка 20).

91

Освен това Съдът вече е постановил, че когато става въпрос за движенията на капитали между държавите-членки и третите страни, може да се прави позоваване на член 56, параграф 1 ЕО във връзка с членове 57 и 58 ЕО пред националния съд и това да доведе до неприложимост на националните норми, които му противоречат, независимо от категорията движение на капитали, за която става въпрос (Решение по дело A, посочено по-горе, точка 27).

92

Действително, от практиката на Съда следва, че степента, в която е разрешено на държавите-членки да прилагат определени ограничителни мерки, свързани с движенията на капитали, не може да бъде определена, без да се държи сметка за обстоятелството, че движенията на капитали към или от трети страни се извършват в правен контекст, различен от този на движенията, които се осъществяват вътре в Общността. Така, поради степента на правна интеграция, съществуваща между държавите—членки на Общността, и по-специално поради съществуването на общностни законодателни мерки, насочени към сътрудничеството между националните данъчни органи, като например Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане (ОВ L 336, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 21), облагането от една държава-членка на стопански дейности, имащи трансграничен характер, които се осъществяват в рамките на Общността, невинаги е сравнимо с това на стопанските дейности, имащи връзка с отношения между държавите-членки и третите страни (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, посочено по-горе, точка 170).

93

Не е изключена възможността държава-членка да може да докаже, че ограничение на движението на капиталите към или от трети страни е обосновано от определено съображение, при условия, при които това съображение не може да представлява валидно оправдание за ограничаване на движенията на капитали между държави-членки (Решение по дело A, посочено по-горе, точки 36 и 37).

94

Колкото до изтъкнатите съображения от правителството на Обединеното кралство, за да се обосноват националните мерки, на които се прави позоваване в първи и втори въпрос, по-конкретно необходимостта да се осигури съгласуваност на данъчната система, налага се изводът, че това правителство не е представило никакво доказателство, което да изяснява с какво тези съображения обосновават налагането на посочените мерки в отношенията между държава-членка и трети страни.

95

Впрочем относно трудностите, свързани с проверката на спазването на някои условия от дружества, установени в трети страни, Съдът е приел в контекста на свободното движение на капитали, че когато правната уредба на дадена държава-членка поставя възможността да се ползва данъчно предимство в зависимост от изпълнението на условия, чието спазване може да бъде проверено, само ако бъдат получени сведения от компетентните органи на трета страна, законно е, по принцип, тази държава-членка да откаже предоставянето на това предимство, ако именно поради липсата на договорно задължение за тази трета страна да предоставя сведения се оказва невъзможно да бъдат получени тези сведения от тази страна (Решение по дело A, посочено по-горе, точка 63).

96

Ето защо от това решение следва, че членове 56 ЕО—58 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че те не са пречка за съществуването на законодателство на държава-членка, по силата на което данъчно предимство за данъка върху дивидентите може да бъде предоставено само ако дружеството, разпределящо дивидентите, е установено в държава—членка на Европейското икономическо пространство, или в държава, с която облагащата държава-членка е подписала данъчна спогодба, предвиждаща обмен на сведения, когато това предимство е поставено в зависимост от условия, чието спазване може да бъде проверено от компетентните органи на тази държава-членка само при получаване на сведения от държавата, в която е установено разпределящото дружество (вж. в този смисъл Решение по дело A, посочено по-горе, точка 67).

97

По гореизложените съображения на четвъртия преюдициален въпрос следва да се отговори, че членове 56 ЕО—58 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съществуването на законодателство на държава-членка, което предоставя данъчно предимство за корпоративния данък върху някои дивиденти, които местни дружества са получили от местни дружества, но изключва подобно предимство за дивидентите, получени от установени в трета страна дружества, а именно когато предоставянето на въпросното предимство е поставено в зависимост от условия, чието спазване може да бъде проверено от компетентните органи на тази държава-членка само при получаване на сведения от третата страна, в която е установено разпределящото дружество.

98

С петия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да установи, след като преди 31 декември 1993 г. държава-членка е приела мерките, описани в първи до трети въпрос, а след тази дата е изменила тези мерки по посочения в акта за препращане начин, и след като така изменените мерки представляват забранени от член 56 ЕО ограничения, дали трябва тези ограничения да се считат за ограничения, които не са действали към 31 декември 1993 г. по смисъла на член 57 ЕО.

99

В това отношение е уместно, на първо място, да се припомни, че съгласно член 57, параграф 1 ЕО, разпоредбите на член 56 ЕО не накърняват прилагането спрямо трети страни на всяко от ограниченията, действащи към 31 декември 1993 г. по силата на националното или общностното право, когато те са свързани с преки инвестиции, включително инвестициите в недвижимо имущество, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книги на капиталовите пазари.

100

Следователно с оглед на отговорите, дадени на първи до трети въпрос, на пети въпрос трябва да се отговори само по отношение на мерките, които не се допускат от член 56 ЕО.

101

Въз основа на предоставената от препращащата юрисдикция информация относно приложимата към главното производство национална правна уредба, следва да се констатира обаче, както изтъква Комисията в представеното си пред Съда становище, че пети въпрос се поставя само във връзка с трети въпрос.

102

Колкото до националните мерки, които в отговорите, дадени на първия и на втория въпрос, се считат за противоречащи на член 56 ЕО, препращащата юрисдикция всъщност не представя никакви данни, които позволяват да се провери дали въпросните мерки са приети преди 31 декември 1993 г. и дали са изменени след тази дата по начин, релевантен за целите на прилагането на член 57, параграф 1 ЕО.

103

Ето защо не следва да се отговаря на пети въпрос в частта му, в която се прави позоваване на първия и на втория въпрос.

104

На второ място, що се отнася до частта от пети въпрос, която касае трети въпрос, следва да се напомни, че в рамките на дадения в настоящото определение отговор на третия въпрос беше уточнено, че щом като правната уредба на ЧКД се отнася до данъчното облагане — при определени условия — на печалбите на установени извън Обединеното кралство дъщерни дружества, в които местно дружество има участие, осигуряващо му контрол върху последните, посоченото законодателство трябва да се изследва от гледна точка на член 43 ЕО и член 48 ЕО.

105

Така, от една страна, отговорът на Съда на третия въпрос по никакъв начин не се отнася до член 56 ЕО.

106

От друга страна, дори да се предположи, че националните мерки, които в дадения от Съда отговор на трети въпрос се считат за противоречащи на член 43 ЕО и на член 48 ЕО, имат ограничително въздействие върху свободното движение на капитали, то това въздействие трябва да се приеме за неизбежна последица от евентуалното ограничаване на свободата на установяване и с него не се обосновава разглеждане на посочените мерки от гледна точка на членове 56—58 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, посочено по-горе, точка 33; Решение от 3 октомври 2006 г. по дело Fidium Finanz, C-452/04, Recueil, стр. I-9521, точки 48 и 49; Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 34, и Определение по дело A и Б, посочено по-горе, точка 27).

107

Ето защо не следва да се отговаря на пети въпрос в частта му, в която се прави позоваване на трети въпрос.

108

С шести до дванадесети въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, препращащата юрисдикция иска от Съда по същество да установи, в случай че националните мерки, предмет на предходните въпроси, са несъвместими с общностното право, дали искове като предявените от ищците в главното производство с цел отстраняване на подобна несъвместимост трябва да се квалифицират като искове за възстановяване на недължимо платени суми или на недължимо отказани предимства, или обратно — като искове за поправяне на претърпени вреди. В последния случай препращащата юрисдикция пита дали е необходимо да бъдат изпълнени условията, установени в Решение по дело Brasserie du Pêcheur и Factortame (посочено по-горе, точки 51 и 66), и дали в това отношение е важно да се отчете формата, в която подобни искове трябва да бъдат предявени съгласно националното право.

109

Що се отнася до прилагането на условията, според които държава-членка е длъжна да поправи вредите, причинени на частноправните субекти от нарушение на общностното право, препращащата юрисдикция пита дали Съдът може да даде насоки относно изискването за достатъчно съществено нарушение на посоченото право, както и относно изискването за причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на държавата-членка и вредата, претърпяна от увредените лица.

110

Препращащата юрисдикция пита също дали с оглед определянето на загубите, подлежащи на възстановяване или обезщетяване, следва да се отчита въпросът дали увредените лица са доказали, че са положили разумна грижа, за да избегнат твърдените загуби, по-специално чрез предявяване на съдебни искове.

111

Следва да се посочи, че Съдът е имал повод да напомни, че не е негова задача да дава правна квалификация на исковете, предявени от ищците в главното производство пред препращащата юрисдикция. Задължение на ищците е да уточнят вида и основанието на иска си (искане за възстановяване или искане за поправяне на вреди), под контрола на препращащата юрисдикция (Решение по дело Test claimants in the FII Group Litigation, точка 201 и Решение по дело Test claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 109, посочени по-горе).

112

Освен това Съдът припомня, че според трайно установената съдебна практика правото да се получи връщане на данъци, събрани в държава-членка в нарушение на нормите на общностното право, е следствие и допълнение на правата, предоставени на правните субекти от общностните разпоредби, според даденото им от Съда тълкуване и че следователно държавата-членка по принцип е длъжна да върне данъците, събрани в нарушение на общностното право (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 202 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 110, посочени по-горе).

113

Всъщност при липса на общностна уредба по въпроса на възстановяване на недължимо платени национални данъчни тежести, във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от непосредственото действие на общностното право, доколкото, от една страна, тези правила не са по-неблагоприятни от уреждащите аналогични вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност) и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността) (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 203 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 111, посочени по-горе).

114

Освен това когато държава-членка удържа данъчни тежести в нарушение на общностното право, правните субекти имат право на връщане не само на недължимо платения данък, а и на сумите, изплатени на посочената държава-членка или удържани от нея в пряка връзка с този данък. В това се включват и загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани парични суми, вследствие на преждевременната изискуемост на данъка (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 205 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 112, посочени по-горе).

115

Съдът обаче уточнява, че нито данъчните облекчения или другите данъчни предимства, от които местното дружество би се отказало, за да прихване изцяло недължимо платения данък от дължимия размер на друг данък, нито понесени от участващите в групата от дружества разходи за съобразяване с разглежданото национално законодателство могат да бъдат компенсирани, основавайки се на общностното право, посредством иск за връщане на недължимо платен данък или на суми, изплатени на съответната държава-членка, или удържани от последната в пряка връзка със споменатия данък (Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 113).

116

При обстоятелствата по настоящото дело подобни разходи биха били резултат от решения, взети от ищците по главното производство, и съответно не биха могли да представляват, от своя страна, неизбежна последица от прилагането на данъчното законодателство на Обединеното кралство относно дивидентите и относно ЧКД (вж. в този смисъл Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 207 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 113, посочени по-горе).

117

Ето защо задача на националната юрисдикция е да определи дали посочените в точка 114 от настоящото определение разходи представляват, по отношение на съответните дружества, финансови загуби, понесени в резултат на нарушение на общностното право, за което е отговорна съответната държава-членка (вж. в този смисъл Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 208 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 114, посочени по-горе).

118

Съдът освен това е напомнил, без обаче да изключва възможността отговорността на държавата да бъде ангажирана на основание на националното право при по-малко ограничителни условия, че условията, при които държава-членка е длъжна да поправи вредите, причинени на частноправни субекти от нарушения на общностното право, за които последната носи отговорност, са три на брой, а именно — предмет на нарушената правна норма да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на държавата и претърпяната от увредените лица вреда (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 209 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 115, посочени по-горе).

119

От тази гледна точка прилагането на условията, позволяващи да се установи отговорността на държавите-членки за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на общностното право, трябва по принцип да се извършва от националните юрисдикции, съобразно насоките, дадени от Съда за тяхното прилагане (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 210 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 116, посочени по-горе).

120

Колкото до разглежданото в главното производство, законодателство, първото условие е явно изпълнено, що се отнася до член 43 ЕО и член 56 ЕО. Действително тези разпоредби предоставят права на частноправните субекти (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 211 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 117, посочени по-горе).

121

Що се отнася до второто поставено условие, Съдът напомня, от една страна, че нарушението на общностното право е достатъчно съществено, когато при упражняване на своята нормотворческа компетентност държава-членка явно и сериозно не е спазила рамките на своите правомощия. От друга страна, когато съответната държава-членка, в момента, в който е извършила нарушението, е разполагала единствено със значително ограничена, и дори несъществуваща свобода за преценка, за да бъде доказано наличието на достатъчно съществено нарушение, може да е достатъчно едно обикновено нарушение на общностното право (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 212 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 118, посочени по-горе).

122

За да се определи дали е налице достатъчно съществено нарушение, следва да се отчитат всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд. Сред посочените фактори се включват по-специално степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че действия на общностна институция може да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи общностното право (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 213 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 119, посочени по-горе).

123

При всички положения Съдът вече е уточнил, че едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 214 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 120, посочени по-горе).

124

В настоящото дело, за да прецени дали едно нарушение на член 43 ЕО или на член 56 ЕО, извършено от съответната държава-членка, е достатъчно съществено, националната юрисдикция трябва да вземе предвид факта, че в област като прякото данъчно облагане последиците, които произтичат от свободите на движение, гарантирани от Договора, са изяснявани постепенно (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 215 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 121, посочени по-горе).

125

Що се отнася до третото условие, а именно изискването за пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от увредените лица, задача на препращащата юрисдикция е да провери дали претендираната вреда произтича достатъчно пряко от нарушението на общностното право, за да наложи на държавата да я поправи (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 218 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 122, посочени по-горе).

126

Всъщност, с изключение на правото на обезщетение, произтичащо пряко от общностното право, ако споменатите условия са изпълнени, държавата е длъжна да поправи последиците от причинените вреди съгласно националното право относно отговорността, като се има предвид, че установените от националните законодателства условия в областта на поправянето на вредите не могат да бъдат по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове, и не могат да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или изключително трудно (Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, точка 219 и Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, точка 123, посочени по-горе).

127

Освен това Съдът уточнява, че за определяне на вредата, подлежаща на обезщетяване, националният съд може да провери дали увреденото лице е положило разумна грижа, за да избегне вредата или да ограничи обхвата ѝ, и дали по-специално е прибягнало навреме до всички способи за правна защита, които е имало на свое разположение (Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 124).

128

В това отношение Съдът напомня, че в точка 106 от Решение от по дело Metallgesellschaft и др. (C-397/98 и C-410/98, Recueil, стр. I-1727) е отсъдил, що се отнася до данъчно законодателство, което не позволява на местните дъщерни дружества на чуждестранни дружества майки да се ползват от режима на данъчно облагане на групи от дружества, че упражняването на правата, които пряко приложимите разпоредби на общностното право предоставят на частноправните субекти, би станало невъзможно или изключително трудно, ако техните искания за възстановяване или обезщетение, основани на нарушение на общностното право, биват отхвърляни или намалявани на единственото основание, че частноправните субекти не са поискали да се ползват от режима на облагане, който националният закон им отказва, с цел да оспорят отказа на данъчната администрация посредством предвидените за тази цел правни способи, като Съдът изтъква върховенството и прякото действие на общностното право (Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 125).

129

От практиката на Съда освен това следва, че прилагането на разпоредбите относно свободите на движение би станало невъзможно или изключително трудно, ако исканията за възстановяване или обезщетение, основани на нарушение на посочените разпоредби, се отхвърлят или намаляват на единственото основание, че съответните дружества не са поискали от данъчната администрация да ползват режим на облагане, който националният закон, евентуално във връзка с релевантните разпоредби на СИДДО, им е отказал (вж. в този смисъл Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 126).

130

Така задача на препращащата юрисдикция е да определи дали когато се окаже, че разглежданото в главното производство национално законодателство, евентуално във връзка с релевантните разпоредби на СИДДО, съставлява ограничение за свободата на установяване, забранено с член 43 ЕО, или ограничение за свободното движение на капитали, забранено с член 56 ЕО, прилагането на посоченото законодателство във всички случаи би довело до отхвърляне на претенциите на ищците в главното производство, отправени към данъчната администрация на Обединеното кралство (Решение по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, посочено по-горе, точка 127).

131

С оглед на горепосоченото, на шести до дванадесети въпрос следва да се отговори следното:

132

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: