Конвенцията относно приложимото право към договорните задължения бе открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. за тогавашните девет държави от Европейската икономическа общност (ЕИО), в момента ЕС. Тя влезе в сила на 1 април 1991 г. Всички нови членове на ЕИО своевременно подписаха конвенцията. Когато тя бе подписана от Австрия, Финландия и Швеция, консолидирана версия бе изготвена и публикувана в Официалния вестник през 1998 г. Следваща консолидирана версия беше публикувана в Официалния вестник през 2005 г. след присъединяването на 10 нови държави към конвенцията.

Във всички държави от ЕС освен Дания конвенцията беше заменена от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорните задължения (регламент Рим I). В Дания продължава да се прилага Римската конвенция. Тя продължава да се прилага и за договорните задължения, сключени преди влизането в сила на регламент Рим I.

Конвенцията се прилага за договорни отношения в ситуации, които включват избор между национални закони — дори когато избраният закон не е на държава, която е страна по договора — с изключение на:

въпроси, свързани със статута или правоспособността на физически лица;
договорни задължения, свързани със завещания, брачни имуществени права или други семейни взаимоотношения;
задължения, произтичащи от прехвърляеми инструменти (менителници, чекове, записи на заповед и др.);
арбитражни споразумения и споразумения за избор на съд;
въпроси, регламентирани от правото на дружества и други корпоративни и неперсонифицирани органи;
въпроса дали даден агент е в състояние да обвърже принципал към трета страна (или орган към дружество, корпоративно или неперсонифициран орган);
създаване на тръстове и въпроси, свързани с тяхната организация;
доказателства и процедури;
застрахователни договори, които покриват рискове на териториите на държавите от ЕС (с изключение на презастрахователните договори).

Страните, подписали даден договор, могат да изберат приложимото право за целия договор или за част от него, както и съда, който ще има юрисдикция по спорове. По взаимно съгласие те могат по всяко време да променят приложимото право за договора (принципа на свобода на избора).

Ако страните не са направили изричен избор на приложимо право, договорът се урежда от правото на държавата, с която е най-тясно свързан според, например, обичайното място на пребиваване, мястото на централната администрация или основното място на стопанската дейност на страната, която изпълнява договора.

Въпреки това:

когато договорът се отнася до недвижимо имущество, приложимото право по подразбиране е това на страната, в която се намира имуществото;
когато договорът се отнася до транспорта на стоки, приложимото право се определя според мястото на товарене или разтоварване или основното място на стопанската дейност на изпращача.

За да се защитят правата на потребителя, доставката на стоки или услуги на дадено лице се извършва съгласно специални условия в съответствие с принципа на защита на по-слабата страна. Освен ако страните не решат друго, такива договори се уреждат от правото на държавата по пребиваване на потребителя. При никакви обстоятелства изборът на право не може да вреди на потребителя или да го/я лишава от защитата на по-благоприятното право в неговата или нейната държава по пребиваване. Тези правила не се прилагат за договори за превоз или за доставяне на услуги в държава, различна от държавата по пребиваване на потребителя.

В случай на трудови договори ще се прилага едно от следните:

правото на държавата, в която служителят обикновено извършва своята работа;
правото на държавата, в която дружеството, наело работника, извършва стопанската си дейност;
правото на държавата, с която трудовият договор е най-тясно свързан.

Ако страните решат да изберат друго приложимо право за договора, този избор не може да бъде за сметка на защитата на работника.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА КОНВЕНЦИЯТА?

Тя се прилага от 1 януари 1991 г.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Конвенция 80/934/ЕИО относно приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година (OВ L 347, 29.12.2007 г., стр. 3—36)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (OВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6—16)

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 593/2008 са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Конвенция относно приложимото право към договорните задължения (консолидирана версия) — Първи протокол за тълкуването от Съда на Европейските общности на Конвенцията от 1980 година (консолидирана версия) — Втори протокол предоставящ на Съда на Европейските общности определени правомощия за тълкуване на Конвенцията от 1980 година (консолидирана версия) (OВ C 334, 30.12.2005 г., стр. 1—27)

Конвенция относно присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, и към първия и втория протокол за тълкуването ѝ от Съда на Европейските общности (OВ C 15, 15.1.1997 г., стр. 10—16)

Конвенция 92/529/ЕИО относно присъединяването на Кралство Испания и Португалската република към Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година (OВ L 333, 18.11.1992 г., стр. 1—26)

последно актуализация 10.09.2018

Top

All