Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Връщане на незаконно пребиваващи имигранти — общи стандарти и процедури

Връщане на незаконно пребиваващи имигранти — общи стандарти и процедури

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2008/115/EО — общи стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

Целта ѝ е да гарантира, че ЕС има ефективна и хуманна политика за връщане като необходим елемент на добре управлявана миграционна политика.

Тя установява общ набор от правила за връщането на граждани на държави извън ЕС, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на която и да е държава от ЕС, и свързаните с това процесуални защитни клаузи, като същевременно се насърчава доброволното връщане на нелегалните имигранти.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Прекратяване на незаконния престой

Незаконният престой се прекратява в двуетапна процедура:

  • 1.

    първо, „решение за връщане“, което стартира период за „доброволно напускане“;

  • 2.

    след това, ако е необходимо, „решение за извеждане“, с възможност за задържане, което завършва с „експулсиране“.

Решение за връщане

Освен ако не са налице състрадание, хуманитарни или други причини да не се направи това или съществува процедура за подновяване на разрешение за пребиваване, дадена държава от ЕС трябва да издаде решение за връщане на гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на нейната територия.

Ако гражданинът на трета страна има валидно разрешение за пребиваване или негов еквивалент от друга държава от ЕС, той/тя трябва незабавно да се върне в тази държава.

Ако друга държава от ЕС приеме незаконно пребиваващ гражданин на трета страна по двустранно споразумение, тази държава носи отговорност за издаването на решението за връщане.

Решението за връщане може да позволява срок за доброволно напускане между 7 и 30 дни за незаконно пребиваващия гражданин на трета страна. При определени обстоятелства този срок може да бъде удължен; също така той може да бъде скъсен или дори да не бъде предоставен, а именно, когато съществува риск, че незаконно пребиваващият гражданин на трета страна:

  • ще избяга и по този начин няма да бъде възможно неговото връщане;
  • е подал фалшиво заявление; или
  • представлява риск за обществената/националната сигурност.

По време на периода за доброволно напускане на гражданина на трета страна могат да бъдат наложени определени задължения, за да се предотврати неговото/нейното бягство.

Заедно с решението за връщане може да бъде дадена и забрана за влизане, когато не е предоставен срок за доброволно напускане или когато незаконно пребиваващият гражданин на трета страна не е изпълнил решението за връщане. Продължителността на забраната за влизане се определя за всеки отделен случай и не може да бъде повече от 5 години, освен ако гражданинът на трета страна не представлява риск за обществената/националната сигурност.

Извеждане

Ако не е предоставен срок или ако гражданинът на трета страна не е изпълнил решението за връщане в рамките на срока, предоставен за доброволно връщане, държавата от ЕС трябва да наложи неговото/нейното извеждане, освен при специални обстоятелства, при които извеждането може да бъде отложено. Извеждането на граждани на трети страни трябва да бъде отложено, ако създава риск животът им да бъде застрашен (принципа за неотблъскване*) или ако решението за връщане временно е отменено.

Принудителни мерки, които са пропорционални и не надвишават разумното прилагане на сила, могат да се използват само като окончателно решение за извеждане на граждани на трети страни.

Задържане с цел извеждане

При определени условия — и при надлежно спазване на някои защитни клаузи, включително съдебен контрол — държавите от ЕС могат да задържат гражданин на трета страна по време на процедура за връщане, ако съществува риск той или тя да избяга или да избегне/възпрепятства подготовката за връщане или процеса на извеждане.

Периодът на задържане не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.

Трябва да се използват специални домове за временно настаняване или, ако това не е осъществимо, настаняването в места за лишаване от свобода с отделни блокове.

Процедурни защитни клаузи

Директивата определя редица процедурни защитни клаузи:

  • информация за гражданина на трета страна;
  • правото им на обжалване;
  • правна помощ и представителство;
  • езикова помощ, ако е необходимо.

Държавите от ЕС трябва също така да зачитат правото на единство на семейството и да осигуряват спешна медицинска помощ, основно образование на ненавършилите пълнолетие лица и да обръщат внимание на специалните потребности на уязвимите лица, които са в процес на доброволно връщане или извеждане.

Непридружени ненавършили пълнолетие лица

Преди да се вземе решение за връщане по отношение на непридружено ненавършило пълнолетие лице, подходящите органи трябва да предоставят помощ за най-добрия интерес на детето. Преди държава от ЕС да изведе непридружено ненавършило пълнолетие лице от територията си, трябва да гарантира, че то ще бъде върнато на член на неговото или нейното семейство, определен настойник или че в държавата на връщане има подходящи приемни центрове.

Директивата има за цел да ограничи задържането на непридружени ненавършили пълнолетие лица и семейства и определя подходящи условия за задържане.

Общи условия

Някои категории граждани на трети страни могат да бъдат изключени от обхвата на директивата, като напр. тези, които са задържани във връзка с незаконно преминаване на границите. Държавите от ЕС трябва обаче да гарантират, че третирането и степента на защита на тези лица отговарят поне на някои от нейните правила за принудителните мерки, извеждането, здравеопазването и задържането. Във всички случаи държавите от ЕС трябва да:

  • гарантират, че връщането на граждани на трети страни не ги поставя в опасност;
  • вземе под внимание най-добрия интерес на децата, семейния живот и здравето на засегнатите лица.

За кои държави се прилага директивата?

Директивата се прилага за всички държави от ЕС, освен Ирландия и Обединеното кралство и следните държави извън ЕС от Шенгенското пространство: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Прилагане и свързани актове

Европейската комисия трябва да докладва на всеки 3 години относно приложението на директивата в държавите от ЕС и ако е необходимо, да предлага изменения.

Регламент (ЕС) 2016/1953 създава единен европейски пътен документ за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (европейски пътен документ за връщане). Този документ е валиден за едно пътуване до момента на пристигане в държавата на връщане на гражданина на трета страна, който е предмет на решение за връщане, издадено от държава от ЕС.

През 2017 г. Комисията публикува Препоръка (ЕС) 2017/432 за държавите от ЕС за по-ефективен процес на връщане при прилагането на директивата, както и Препоръка (C(2017) 6505) за създаване на общ „Наръчник на връщане“, който държавите от ЕС да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането. Също така предлага нови мерки относно политиката за връщане под формата на актуализиран план за действие относно връщането и набор от препоръки за държавите от ЕС.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя се прилага от 13 януари 2009 г. Трябваше да се превърне в закон в държавите от ЕС до 24 декември 2010 г., с изключение на правилата за безплатна правна помощ и/или представителство, които срокът беше 24 декември 2011 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Отблъскване: актът на принуждаване на бежанци или търсещи убежище лица да се върнат в държава, в която има вероятност да бъдат обект на преследване

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2008/115/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98—107)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Препоръка (ЕС) 2017/2338 на Комисията от 16 ноември 2017 година за създаване на общ „Наръчник за връщането“, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането (OВ L 339, 19.12.2017 г., стр. 83—159)

Препоръка (ЕС) 2017/432 на Комисията от 7 март 2017 година за по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 66, 11.3.2017 г., стр. 15-21)

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно по-ефективна политика на Европейския съюз в областта на връщането — Обновен план за действие (COM(2017) 200 final, 2.3.2017 г.)

Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година за утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. (OВ L 311, 17.11.2016 г., стр. 13—19)

Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно политиката на ЕС за връщането (COM(2014) 199 final, 28.3.2014 г.)

последно актуализация 20.02.2018

Top