EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Гъвкавост при вземането на решения на ЕС: клаузи за преход, спирачни клаузи и клаузи за ускоряване

Гъвкавост при вземането на решения на ЕС: клаузи за преход, спирачни клаузи и клаузи за ускоряване

 

РЕЗЮМЕ НА:

Член 48 от Договора за Европейския съюз

УВОД

Договорът от Лисабон разширява обхвата на приложение на обикновената законодателна процедура и на системата за гласуването с квалифицирано мнозинство с голям брой области на политики. Целта е да се допринесе за интегрирането на ЕС, като вземането на решения стане по-ефективно. При обикновената законодателна процедура държавите от ЕС нямат право на вето и съществуват повече начини за постигане на договореност.

Държавите от ЕС обаче не винаги са склонни да се откажат от част от своите правомощия за отправяне на възражения в определени области на политики. Това са онези области, които се считат за „най-чувствителни“, при които националният суверенитет има значителна важност, и сред тях попадат външната политика, имиграцията и правосъдието. В тези области обикновено се използва специалната законодателна процедура и системата за гласуване с единодушие.

Договорът от Лисабон въвежда няколко вида институционални клаузи, които предлагат различни институционални механизми, преследващи обща цел. Това се прави, за да се улесни интеграцията на ЕС по „чувствителни“ области, при наличие на желание от страна на държавите от ЕС.

Договорът от Лисабон въвежда 3 вида клаузи:

  • клаузи „за преход“,
  • „спирачни“ клаузи,
  • клаузи „за ускоряване“.

КЛАУЗИ ЗА ПРЕХОД

Клаузите за преход позволяват дерогация от законодателните процедури, предвидени първоначално в договорите. По-специално и при определени условия те дават възможност:

  • за преминаване от специална законодателна процедура към обикновена законодателна процедура с цел приемане на даден акт в дадена област на политика,
  • за преминаване от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство в дадена област на политика.

Активирането на клауза за преход зависи от приемането на единодушно решение от Съвета или от Европейския съвет. Така че при всяко положение всички държави от ЕС трябва да са постигнали договореност, преди подобна клауза да може да бъде активирана.

Освен това член 48 от Договора за Европейския съюз въвежда обща клауза за преход, приложима за всички европейски политики (вж. резюме на „преработки на договорите“. Също така има 6 други клаузи за преход, специфични за определени европейски политики, които представят определени процедурни практики (вж. резюме на „законодателни процедури“).

СПИРАЧНИ КЛАУЗИ

Спирачните клаузи засягат 3 области:

  • мерките за координиране на системите за социална сигурност на работници мигранти (член 48 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС)),
  • съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси (член 82 от ДФЕС),
  • установяването на общи правила относно определени престъпления (член 83 от ДФЕС).

Спирачните клаузи бяха създадени, за да се даде възможност обикновената законодателна процедура да се прилага в тези 3 области на политики. Обикновената законодателна процедура се ограничава чрез механизъм за спиране: дадена държава от ЕС може да подаде жалба до Европейския съвет, ако счита, че основните принципи на нейната система за социална сигурност или на нейната наказателноправна система са застрашени от проектозаконодателството, което ще се приема. В такъв случай процедурата се преустановява и Европейският съвет може:

  • или да изпрати проекта обратно до Съвета, който следва да продължи с процедурата, като вземе предвид направените коментари, или
  • да спре процедурата за постоянно и да изиска ново предложение от Европейската комисия, ако е уместно.

Следователно значимостта на спирачните клаузи се състои не само в механизмите, които те предлагат, но също и във факта, че те дават възможност обикновената законодателна процедура да се използва за засегнатите области на политики. Въвеждането на този механизъм в процеса на вземане на решения убеди и най-неотстъпчивите държави от ЕС да прилагат обикновената законодателна процедура за определени политики, за които преди това те са прилагали правилото за гласуване с единодушие.

КЛАУЗИ ЗА УСКОРЯВАНЕ

Клаузите за ускоряване „ускоряват“ интеграцията между определени държави от ЕС, като улесняват въвеждането на засилено сътрудничество в определени области.

Тези клаузи позволяват дерогиране от процедурата за участие за засилено сътрудничество. В резултат на тези клаузи се счита, че засилено сътрудничество е налице, когато то включва най-малко 9 държави от ЕС. Участващите държави просто информират Съвета, Парламента и Комисията за своето желание да създадат засилено сътрудничество.

Тези клаузи засягат 4 области:

  • съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси (член 82 от ДФЕС),
  • установяване на общи правила относно определени престъпления (член 83 от ДФЕС),
  • създаването на Европейска прокуратура (член 86 от ДФЕС),
  • полицейско сътрудничество (член 87 от ДФЕС).

Следва да се отбележи, че клаузите за ускоряване относно сътрудничеството и престъпленията произтичат директно от активирането на съществуващите спирачни клаузи в тези 2 области. Когато това се случи и законодателната процедура е спряна, държавите могат да приложат клаузата за ускоряване, след това да продължат и да завършат законодателната процедура помежду си в рамките на засилено сътрудничество.

ОСНОВНИ АКТОВЕ

Член 48 от Договора за Европейския съюз

последно актуализация 25.07.2016

Top