Отворен метод на координация

Отвореният метод на координация (ОМК) в Европейския съюз (ЕС) може да се опише като форма на законодателство с незадължителен характер. Той е форма на междуправителствено изготвяне на политики, което не води до задължителни законодателни мерки на ЕС и не налага на държавите от ЕС да променят или допълват своето законодателство.

ОМК, който беше създаден първоначално през деветдесетте години като част от политика за заетост и от Люксембургския процес, беше определен за един от инструментите на Лисабонската стратегия (2000 г.). Това беше време на бърз напредък за икономическата интеграция на ЕС, но държавите от ЕС се въздържаха да определят по-големи правомощия на европейските институции.

ОМК осигури нова рамка за сътрудничество между държавите от ЕС и стана възможно техните национални политики да бъдат насочени към определени общи цели. Съгласно този междуправителствен метод държавите от ЕС се оценяват една друга (партньорски натиск), а ролята на Комисията е ограничена до тази на наблюдател. На практика Европейският парламент и Съдът не участват в процеса на ОМК.

ОМК се прилага в области, които попадат в компетенциите на държавите от ЕС, като например трудова заетост, социална защита, образование, младеж и професионално обучение.

ОМК принципно се основава на:

• съвместно идентифициране и дефиниране на цели, които да бъдат постигани (приети от Съвета);
• съвместно установени инструменти за измерване (статистика, показатели, насоки);
• сравнителен анализ, т.е. сравняване на ефективността на държавите от ЕС и обмен на най-добри практики (мониториран от Комисията).