EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Екомаркировка

Екомаркировка

 

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕО) № 66/2010 относно екомаркировката на ЕС

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

  • В него се разглежда въпросът за екомаркировката на Европейския съюз (ЕС), която представлява доброволна схема за екологична маркировка.
  • Посредством прозрачни екологични критерии тя дава възможност на потребителите да правят съзнателен избор, без да правят компромис с качеството на продуктите.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

  • Екомаркировката на ЕС може да бъде присъдена на продукти и услуги, които имат по-слабо въздействие върху околната среда, отколкото други продукти от същата група. Критериите за маркировката бяха разработени въз основа на научни данни за целия жизнен цикъл на продукта, от разработването до изхвърлянето му.
  • Маркировката може да бъде присъдена на всички стоки и услуги, разпространявани, консумирани или използвани на пазара на ЕС, независимо дали това става срещу заплащане или безплатно, при условие че екологичните критерии са ясно установени. Тя не засяга медицинските продукти захуманна или ветеринарна употреба или медицинските изделия.
  • Системата бе въведена от Регламент (ЕИО) № 880/92 и изменена с Регламент (ЕО) № 1980/2000. Настоящият Регламент (ЕО) № 66/2010 има за цел да подобри правилата за присъждането, използването и действието на екомаркировката.

Критерии за присъждане

  • Маркировката се присъжда в съответствие с европейските екологични и етични цели. С нея освен това се насърчава преходът на ЕС към кръгова икономика, подкрепяща устойчивото производство и потребление, и по-специално:
    • въздействието на стоките и услугите върху изменението на климата, върху природата и биоразнообразието, потреблението на енергия и суровини, генерирането на отпадъци, замърсяването, емисиите и изпускането на опасни вещества в околната среда;
    • заместването на опасни вещества с по-безопасни;
    • трайността и възможността за повторна употреба на продуктите;
    • крайното въздействие върху околната среда, включително върху здравето и безопасността на потребителите;
    • спазването на социалните и етичните стандарти, като например международните стандарти за труд;
    • съобразяването с критерии, установени от други маркировки на национално и регионално равнище;
    • намаляването на изпитването върху животни.
  • Маркировката не може да се присъжда на продукти, съдържащи вещества, класифицирани от Регламент (ЕО) № 1272/2008 като токсични, опасни за околната среда, канцерогенни, мутагенни или вещества, обект на регулаторната рамка за управление на химикали.

Компетентни органи

  • Страните от ЕС трябва да посочат един или повече органи, отговори за процеса на маркировка на национално равнище. Техните действия трябва да са прозрачни, а дейностите им трябва да са отворени за включване на всички заинтересовани страни.
  • Тяхна конкретна отговорност е да проверяват редовно дали продуктите спазват критериите за маркировка. Правомощията им също включват получаване на жалби, информиране на обществеността, наблюдение за невярно рекламиране и забрана на продукти.

Процедура за присъждане и използване на маркировката

  • За да получат маркировката, икономическите оператори трябва да подадат заявление до:
    • една или повече страни от ЕС, които ще го изпратят до компетентния национален орган;
    • страна извън ЕС, която ще го изпрати до страната от ЕС, на чийто пазар ще се пуска продуктът.
  • Ако продуктът съответства на критериите за маркировка, компетентният орган ще сключи договор с оператора, определящ условията за използване и отнемане на маркировката. След това операторът може да постави маркировката на продукта. За използване на маркировката трябва да се заплати такса при подаване на заявлението, както и годишна такса.
  • Европейската комисия създаде каталог на продуктите, на които е присъдена маркировката.

Съвет по екомаркировка на Европейския съюз (СЕЕС)

С решение на Комисията от 2010 г. (Решение 2010/709/ЕС) е създаден Съвет по екомаркировка на Европейския съюз. Членовете му се назначават от Комисията. Той се състои от представители на страните от ЕС и Европейското икономическо пространство, както и от определени европейски организации, представляващи например потребителите, бизнеса и групи, загрижени за опазването на околната среда. Комисията се консултира със СЕЕС, когато разработва и преразглежда критериите за присъждане и изискванията за маркировката.

Екологични критерии

  • Комисията прие серия от решения, определящи екологични критерии за присъждането на екомаркировката на ЕС на различни типове продукти, като за много от тях срокът на валидност е изтекъл в края на декември 2016 г.
  • Комисията прие също Регламент (ЕС) № 782/2013, заменящ приложение III към Регламент (ЕО) № 66/2010 и изменящ максималните такси, разрешени за финансиране на оценката и обработката на исканията за екомаркировка, подадени от производители на продукти.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Прилага се от 19 февруари 2010 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вижте:

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1—19)

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 66/2010 са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 2010/709/ЕС на Комисията от 22 ноември 2010 година за създаване на Съвет по екомаркировка на Европейския съюз (ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 53)

Регламент (ЕО) № 782/2013 на Комисията от 14 август 2013 година за изменение на приложение III към Регламент (ЕC) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 219, 15.8.2013 г., стр. 26—27)

Решение (ЕС) 2016/2003 на Комисията от 14 ноември 2016 година за изменение на решения 2009/300/ЕО, 2011/263/ЕС, 2011/264/ЕС, 2011/382/ЕС, 2011/383/ЕС, 2012/720/ЕС и 2012/721/ЕС, за да се удължи срокът на валидност на екологичните критерии за присъждане на екомаркировката на ЕС за определени продукти (ОВ L 308, 16.11.2016 г., стр. 59—61)

последно актуализация 14.11.2017

Top